Речник на Патриарх Евтимий
хотѣт  
хотѣт -хощѫ -хощеш св несв (127) 1. Искам, желая; иска ми се. Хощеш л ꙁдравь быт? Он же въ скорѣ ѡтвѣща: Хощѫ, госпожде моа,  ѕѣлѡ хощѫ Филот 88.15, 16, 17 нъ  єпкⷭпы съ многымь молꙗше ѹсръдїемь съпѹтнц ємѹ быт • не хотѣше бѡ н въ малѣ тѣхь раꙁлѹень быт Конст 437r.26 г͠лааше бо бл͠женаа • твор єже хощеш ѽ сѹдїа • не ѿвръгѹ се х͠а. не пожрѹ дѡлоⷨ. не прнесѹ лвань Нед 606r.17 Същото значение и в Петк 75r.5 77v.20 ЙР 15.12 ИМ 171v.11 174v.17 Филот 81.18 81.21 82.13 83.23 Конст 431r.40 437r.36 Нед 606r.22 607v.2 609v.12 611r.31 ЙП 186.30 190.26 Мих 178.27 I Никод 207.13 218.16 Кипр 227.9 234.2 234.5 Теоф 276.19 ЛЙЗ 287.20 287.24 300.7 300.22 МЕ1-3 339.2 МИнд.1-2 350.1. хотѧ Като прил. Желаещ, жадуващ. Благословень богъ, – рее – же въсѣмь ловѣкѡмь хотѧ̆ спаст сѧ, же  нас прведы̆ ꙁде  вонѧ раꙁѹма своего ꙗвле̆ въ нас ЙП 186.5 Орꙋжїемъ стны, орꙋжїем благоволенїѧ вѣна̆ хъ, ѡсѣн над главою хъ вꙿ д(ь)нь бран, ꙋкрѣп мышцꙋ хъ, въꙁвыс хъ деснцꙋ, державно сотвор хъ царство, покор мъ всѧ варꙿварскїѧ ꙗꙁык, бранем хотѧщїѧ Яков 326.3 Благовѣрныѫ царѧ нашѧ ѹкрѣп, покор мь въсѧ варварскыѫ ѧꙁыкы, хотѧщѫѧ бранемъ, дарꙋ̆ мь мрь глѫбокь МИнд.1-2 347.24 Същата употреба и в СВВ 396.2 ЛЙЗ 304.8.. хотѧ Като нареч. Доброволно. Не древнемѹ ꙁавѣтѹ послѣдоват хотѧ аꙁъ бож(ь)ствным ѹставѡм т рѣхь, нѫ апостолскым прѣданїѡмь  свѧтых събѡръ ѹставѡмь, хже т ... нам прѣдашѧ ЙП 190.26 2. Имам желание, намерение, вътрешен стремеж да извърша, да постигна или да осъществя нещо. Слыша бжтⷭьвны ѻнъ глаⷭ гл͠ѧщї. же хѡщеⷮ по мнѣ т, да ѿвръжет сѧ себе  въꙁмеⷮ крⷭтъ сво  послѣдꙋет м Петк 75v.22 Тѣмже, аще хощеш съ ꙁемным  небесное наслѣдоват царство, бѫд щедръ, ꙗкоже ѡт[ь]цъ нашь небесны̆ щедръ ест[ь] ЙР 19.31 Сътѣкаахѫ же сѧ въс ѡкръстнї къ немѹ, поѹенїа добродѣтелнаа  полѕѫ дѹховнѫѧ ѡт него хѡтѧще прѧт ЙП 196.2 Същото значение и в ЙР 9.20 14.16 22.8 24.14 ИМ 164v.12 164v.22 168r.16 171v.30 174r.8 Конст 425r.6 425r.31 426r.16 428v.17 429v.18 437v.4 Нед 605r.15 606r.26 607r.33 ЙП 191.20 195.7 195.25 Мих 176.5 179.13 Антим 241.33 ЛОглаш 381.10 Яков 311.26 322.18. хотѧ Като прил. Който, желае, има намерение да извърши, постигне или осъществи нещо. гоненїе подвже се велїе,  же бл͠гоъствно жт хотеще, въсхыщаем бѣхѹ ꙗкоже ѡвце ѿ влъкѡвь Нед 605r.21 хотѧ Като същ. м. ед. мн. Този, който иска, желае да извърши, постигне или осъществи нещо. таже  не хотещхь жент се, нъ тако въ стотѣ прѣбыват ꙁволвшмь, ѿ ц͠ркѡвь птат се ц͠рев тѣмь ꙗже на потрѣбѹ подающмь Конст 436r.21 Сего рад о стотѧ тѣлеснѣ̆ мнѡго ѡпасство трѣбѣ єст(ь) хотѣщомꙋ на свѧщенньскы̆ въꙁыт степень II Никод 222.5 Същата употреба и в Конст 431v.29 ЛОглаш 383.28 МИнд.1-2 348.3. 3. Възнамерявам, каня се; непосредствено ми предстои да извърша нещо. хѻте бѡ прїт въ нѣкы ѿ градѡвь, л весь, л село, въ нх же жвѣхꙋ ѹенц  престнц пагꙋбѣ єгѡ.  егⷣа прⷣѣреⷱннааго пса вдѣхꙋ, схѡжⷣаахꙋ прѣжⷣе д͠не єдного на пъпрща нѣколка въ срѣтенїе ѹтелю ИМ 171v.17 Нѣцї же рѣше ꙗко ѿ тѹдѹ хотѣше къ ієрлⷭмѹ пот  тамо кр͠щенїе прїет блгⷣть на іѡрданꙿсцѣ рѣцѣ, деже г͠ь въсемрны потоп грѣхь, нъ недѹгѹ тогда того постгꙿшѹ, єпⷭкѡпы събравь кр͠щенїа прїеть дарь Конст 437v.13 Егда хѡщеть їере̆ бож(ь)стъвнѫѧ съвръшат слѹжбѫ, дльжень ест(ь) пръвѣе мрень быт съ всѣм  не мѣт нто н на когоже ЛЙЗ 283.3 Същото значение и в Конст 425r.35 ЛЙЗ 299.11. 4. В съчетание с инфинитив на други глаголи като модален глагол – трябва. аще бѡ  тѡгда къ срѣтенїꙋ твоемꙋ прпⷣбнаа не ꙋготовх сѧ м͠т, нѫ н͠нѣ ꙗже тѡгда рещⷭ хѡтѣхѫ прѡвѣщаѫ Петк 81r.6 5. Като спомагателен глагол за образуване на бъдеще време. ꙁавсть подвгоше сѹщї ѻ дїоклтїанѣ, съматрающе ꙗко не тьїю ꙗко самодръжьць хощеть быт, нъ  ꙗко ть̏ хощеть быт раꙁортель єлнꙿсцѣ прѣлъст Конст 424v.26 не ѿвръгѹ се х͠а. не пожрѹ дѡлоⷨ. не прнесѹ лвань. не хощѹ покорт се твоемѹ скврънномѹ повелѣнїю Нед 606r.19 Нѫ аще послѹшаеш нас  ѡбраꙁъ Хрста Наꙁѡреа  того матере  въсѣх того свѧтыхь ѡт цр(ъ)кве ѡтмеш, хощеш длъгаа жт лѣта  царствїа дръжат скѵптра ЙП 188.23 Същото значение и в ИМ 163v.17 Конст 429v.26 437v.5 438r.19 ЙП 192.21 Кипр 233.27 СВВ 398.4. хотѧщаꙗ сълѹт сѧ/прт Като същ. ср. мн. Което ще се случи, ще дойде, предстоящите събития. Послѹша̆ мене опасно,  скажѫ тебѣ по дробнѹ въсѣ сълѹт сѧ намъ хѡтѧщаа. аще себе съетаевѣ дрѹгь къ дрѹгѹ Филот 82.25 нѣкогда ѹбо бл͠гополѹно врѣме ѻбрѣть,  въсепослѹшное въ кѹпѣ събравше се ѻкрⷭть себе вдѣвь, радостною д͠шею въса по сходѣ д͠ше хотещаа сълѹт се комѹжⷣо ꙗвлнна покаꙁа Конст 438r.9 На хотещаа на те прїт по вьсе готов се асы, прходещаа т скръбнаа съ благодаренїемь прїемл  къ нымь большмь себе ѹготовлꙗ̆ Кипр 236.13. хотѧ бꙑт Бъдещ. проее же ъстномѹ прѣдасть макарїю на покаꙁанїе же по томь быт хотещмь родовѡⷨ Конст 434r.8 Глаголаль ес намь ꙋсты рабь твох, пророкь, провъꙁвѣщаѫ намь хотѧщее быт спасенїе ЛОглаш 380.12 6. Като спомагателен глагол за образуване на бъдеще време в миналото. ꙗкⷪ да не непрѣданно ѡстанеⷮ новые веере танꙿство, ꙁан по малѣ хѻтѣше прѣдань быт іѹдеѡⷨ ИМ 169v.8 Како же л  велкы ѻнь  въселнꙿскы събрат хотѣше съборь  ѿ нго блⷭвенїа спⷣобт се. аще не спⷣоблꙿ се б кр͠щенїа дарѹ Конст 437v.20 да ꙗко ѹбо прїде на мѣсто ѻнѡ деже бл͠жены конъць єже въ х͠а сповѣданїе хотѣше спльнт добрѣше же  ѹсръднѣше, въꙁведе свое ꙫ къ жвѹщомѹ на н͠бсехь Нед 610r.16 Същото значение и в Петк 80r.24 81r.13 ЙР 7.3 ИМ 165v.9 169v.17 170v.1. // За изразяване на вероятност. нъ  скврънны дїоклтїань скврънным свом слѹгам мое скааше ѹбїство, аще не б͠жїм сѹдбам покръвень быт хотѣхь,  ненааемое сп͠сенїе полѹхь Конст 425r.2 хотѧ, -ѧ В причастна конструкция с инфинитивната форма на друг глагол за изразяване на следходни действия. Ты єс Нѡевь кѡвегь, спаст хотѧ ѡт потопа грѣховнаго весь мръ Мих 171.24 Оꙁанꙿ же. вдѣвь кївѡть господнь хотещь паст. прострѣ рѹкꙋ ѹдръжат кївѡть Кипр 233.9. Не дрехлꙋ̆, Іѡсфе, ꙁре мох ложеснь, ꙋꙁрш бо раждаемое ѡт мене  вьꙁрадꙋеш се  ꙗко богꙋ поклонш се, богородца глаголааше кь своемꙋ ѡбрꙋнкꙋ, хотещ родт Хрста Теоф 260.29 Същото значение и във Филот 84.32 89.9 Конст 436v.10 ИМ 163r.12 171r.25 171r.28 171v.3 Теоф 262.4 276.29 II Никод 224.9 Кипр 233.24 ЛОглаш 375.25. // За изразяване на вероятност. то не дѣѫще  то не твѡрѧще. бѫще. пхаѫще.  влаѧще, абїе съ камене съвръгше ѡтхѡдѧть, въсѣьскы мр[ъ]тва того мнѧще  нкакоже жт хѡтѧща ЙР 16.17 Въ прої ѹбо посла мѹтель ꙁведенѹ тѹ прѣⷣставт сѹдщѹ, непщевавь тѹ ꙋмрѣт ѹже хотещѹ Нед 606v.20 ꙗкоже бо на ѹглїе хоте въꙁыт сце ѿ самыхь абїе ꙁбѣгаеть прѣⷣдверї, нже къ рацѣ само  поблюст дръꙁае Нед 610v.15