335
Ины молитвы, прочитаемыѫ вънегда бѫдет
съмрътоносїе, съписаны патрїархѡм
Трънѡвскымъ кѵрь Еѵѳимїемь.
Молитва а꙯: Съгрѣшихѡмъ, безаконѡвахѡмъ,
не ѡправдихѡмъ прѣд тобоѫ, прѣблагый владыко.
Прѣстѫпихѡмъ твоѫ спасныѫ заповѣди, свѧщенныѫ ѡбѣты
нашѧ, ѧже въ свѧтѣмъ кр(ъ)щени прѣд великымъ
жрътьвникомъ, прѣд аг͠гелы сътворихѡмъ и чловѣкы.
Отвръгохѡм сѧ страшныѫ кръве завѣщанїа, еѫже ѡсвѧтихѡм
сѧ, общѫ въмѣнивше, и доухь благодѣти
ѡбезьчьстихѡм, страшное и прѣвыше ест(ь)стьвное сыноположенїе
прѣнебрѣгше. Въсѣко писанїе и бож(ь)стъвный законъ и
ꙋчительство богодъхновенное щоукь сꙋетень и глаголи тъкмо
дѣанїй поусти ѡт нас въмѣнишѫ сѧ. Именемъ тъкмо
и словесы ч(ь)стное еѵаг͠гелїе и истинное христїанъство

336
ѡкаани ѡбносимъ. Рѫкы нашѧ къ въсѣкомꙋ
хыщенїꙋ и лихѡиманїꙋ бышѧ готовы, ногы скоры и гѡтовѣйшѫ къ
въсѣкой неправдѣ и злотеченїꙋ, ꙋсръдни чьсть братнѧѫ
ѡтимати и попирати и сънѣдати ꙋбогыѫ. Ꙋста, ꙗже
свѧщенныих молитвь и словесь съсѫдь, въсѣкоѫ сквръны
и бꙋесловїа, заклинанїе же и потворенїй сътворишѫ сѧ
ѡргане. Очеса и въсѣ наша чювьства блѫда и нечистоты
по прѣмногꙋ испльнихомь. Иже въ нас царствоуѫщаго
ꙋма бож(ь)стъвное сѣмѧ ѡно поправше и ꙋды Христовы
ꙋды блѫдницѧ сътворше, въ мѣсто храма божїа тлѧ
и нечистоты храми быхѡмъ. Ради сего, прѣблагый
господи, многое ти чловѣколюбїе въ негѡдѡванїе прѣвратихѡм
страстнїи, мнѡжьство твоих благодѣанїй на мѫченїе
безꙋмнѣ мы прѣложихѡм и, елма ни же нашими благыми,
ниже болѣзньными ближьшими лꙋчши бѫхѡмъ, въ
правдѫ на нас самѣхь праведное твое казненїе и ꙗзвѫ
подвигохѡм. Нѫ да не ꙗростиѫ твоѫ ѡбличиши нас,
ниже гнѣвѡмъ твоимъ покажеши нас, господи. Тебѣ
единомꙋ съгрѣшаемъ, нѫ и тебѣ покланѣем сѧ единомꙋ и
съкрꙋшенїем ср(ъ)дца ꙗко жрътвѫ чистѫ исповѣданїе тебѣ
приносимъ. Ѡтради, чловѣколюбче владыко, състави
ѧже на ны приносимѫѫ праведнѣ ꙗзвѫ. Да побѣдить
множество щедрѡт твоих грѣхь наших лѫкавое събранїе,

337
твоеѫ неизчьтенныѫ благости пѫчиноѫ да покрыет сѧ
горкое злобы нашеѫ мѡре. Имамы залогь твоего
чловѣколюбїа и показанїа велїа: разбѡйникы и мытарѧ и
блѫдникы и блѫднааго сына, иже нас ѡкааных ꙋтѣшаѫть
и въ небесное царство прѣвѡдѧть. Съ ними и нас
исповѣдꙋѫщих сѧ тебѣ и припадаѫщїих прїими, владыко,
аще ли же и тѣх чистаго ѡбращенїа мнѡгаго ѡстаемь.
Прѡчее да напльнить безчислънаа благость твоа, паче же
и въсе, понеже и къ всемъ въ истинѫ ѡстаемь.
Възпривѡдим тебѣ рыданїа нищих, гласы младен(ь)ць,
оумиленый же и бесчислъный въсѣкь възрасть и чѧсть,
достойный щедрѡтамь твоимъ и милованїꙋ. Имаши ѡ
них въ благоѫтробїе и милость привѡдѧщїй тѧ кр(ъ)сть
и вѡлнѫѧ съмрьть, ихже ради нас неблагодарных
прѣтръпѣль еси, подвигы апостолскыѫ прѣподобных поты,
и мѫченичьскыѫ кръви и прѣжде въсѣх общѫѧ въсѣхъ
надеждѫ и спасенїе, ѫже паче слова рождьшѫѧ тѧ, ихже
молбы чловѣколюбнѣ прїемь, и настоѫщїих зль и бѫдѫщѫѧ
вѣчныѫ мѫкы свободи благод(ѣ)тиѫ и чловѣколюбїемъ
прѣчистаго ти ѡтца и благаго и живѡтворѧщаго доуха
н(ы)нѣ и присно и въ вѣкы вѣ(комъ).
Молитва в꙯ томꙋжде. Владыко господи, боже
нашь, иже щедрѡт неисчръпаемый источниче, чловѣколюбїа
неизслѣднааго бездно, безмѣрнаа пѫчино дльгѡтръпѣнїа
и благодѣти, иже на котѡрыйждо рѡд навѡдимыѫ рѡдꙋ
чловѣчьскомꙋ ꙗзвы и раны полѣзнѣ ради чловѣколюбїа
прѣмнѡгаго навѡдѧй, ꙗко да иже къ грѣхꙋ наше
неꙋдръжанїе и скорость, ꙗкоже нѣкотѡроѫ браздоѫ,
божестъвныимь твоимь ꙋдръжиши страхѡм, еже не безчиннѣ

338
двиꙃати сѧ на бож(ь)ствный ѡбразь, ни же доушевное
благорѡдїе злѣ ѡбезчьщати: състави, молим сѧ, еже
на ест(ь)ство наше нанѡсимѫѧ скорость и безгодное сїе
ѡрѫжїе съмрꙿтное, съй мечь, да не ꙋмалены нас ѡт
въсѣхъ ѧзыкь сътвориши, ни же мысльныим же и
чювестьвным врагѡмь нашимь прѣдаси въ ꙋничиженїе.
Запꙋстѣѫть гради, запꙋстѣшѫ тръжища, такожде и
свѧщеннїи праздници и жрꙿтвы и бож(ь)стьвныхъ пѣсней
събѡри мнѡжайшаа чѧсть ꙋмлькошѫ, дѡмѡве добрїи и
велицїи ѡпꙋстѣшѫ по писанїꙋ, и нѣсть живѫщаго въ
них. Страх и трепеть прїиде на ны, и тьма дебелаа и
мрачнаа страшныѫ съмръти въсѣх покры. Не доспѣваемь,
владыко, ꙋмершїихь, ꙗкоже обычай есть, плакати ѡставꙿшеи,
и конецъ нас постиѕаетъ, и иных възыскꙋемъ плачѧщих
нас и ѡбщемꙋ грѡбꙋ прѣдаем сѧ. И мы, живи ꙗвлѣѫще
сѧ, ни же житиꙋ же непщꙋемь, ѡт страха страшныѫ сеѫ
ꙗзвы въ малѣ и себе не вѣрꙋемь, съмръти образь и
ꙗзвѫ къждо имѧще въ себѣ и мьчтаѫще сѧ и прѣжде
съмръти страхѡмъ съмрътнымь лютѣ ꙋмираѫще. Сїа
рѫкь наших плѡды, сїе лѫкавых и нечистыхь наших
дѣанїй ключимый конець, сїа нечистѡты и неправды и
заклинанїй лютаа исправленїа, съ трїглавный зъмїй,
гѡркыми и ꙗдовытыми зѫбы нас хѡпивь, тлѧ съмрътнѫѧ
сїѫ наведе; сих бо ради грѧдеть гнѣвь божїй на сыны
непокоривыѫ. Тѣмже ни же мыслъныѫ очи възвести, ниже
помолити сѧ чистѣ и милость твоѫ привлѣщи можем,
тѧгѡтоѫ съмрътноѫ, ꙗкоже нѣкоторыимь врѣменемь,
прѣкланѣемь къждо. Нѫ не прѣдаждь нас до конца имени
ради твоего свѧтаго, ни же разори завѣть свой, ниже
покаанїа и ѡбращенїа да ѡтъщетим сѧ врѣмени ѡкаанни,
ихже ради и ꙗзвѫ съмрътнѫѫ сїѫ чловѣколюбнѣ наведе.
Вѣмы, ꙗко множицеѫ покаати сѧ ѡбѣщахѡм сѧ и
сльгахѡм и посѣченїꙋ по неплоднѣй ѡной смокѡвници ѡсѫдихѡм

339
сѧ; нѫ и еще ї еще дльготръпи, чловѣколюбный дѣлателю,
нехѡтѧй съмръти грѣшномоу, ꙗко еже ѡбратити сѧ и
живꙋ быти емꙋ, иже седмьдесѧт седмицеѫ пращати братїам
повелѣвый съгрѣшенїа, мѡгый ѡт жестокых и неплодных
каменей въздвигнѫти чѧдаа Авраамоу, – тебѣ бѡ
единомоу въсѣ възможна сѫть, ꙗже ѡт чловѣкь невъзможна,
чловѣколюбче владыко, – да и на нас въ рѡд и рѡд
прославит сѧ твое прѣсвѧтое имѧ, ѡтца и сына и свѧтаго
доуха, н(ы)нѣ и присно.
Молитва третїа тогожде. Владыко господи,
боже нашь, истѡчниче жизни и бесъмрътїа, иже въсѣмь
благыимь винѡвный датель, иже за ѧже къ създанїоу
своемꙋ любве неизреченнаго чловѣколюбїа великое и паче
ꙋма съхѡжденїе прїемъ, ꙗкоже и въ чрѣвѣ свѧтыѧ дѣвы
пожити и въсего въсприѧти иже ѡт тебе създаннаго
чловѣка, младен(ь)ц же его ради быти и младеньствовати
пльтиѫ, ꙗко да ꙋбѡ и младенꙿствовавшїй ꙋмь ѡного
ꙋтвръдиши и пльти принѧтїе еже по ест(ь)ствꙋ
прѣспѣанми и възвращенїемъ несꙋменно покажеши: не помѣни
наших безаконїй, пръвых и н(ы)нѣшнїихь Молим ти сѧ,
чловѣколюбче, да не възмѣриши тѧжести грѣх наших
ключимо въздаанїе; аще бѡ вънидеши въ сѫдъ съ
рѡдѡмъ нашимъ симъ, никтоже прѣд тобѡѫ оправдит
сѧ, нѫ погыбнеть ѡт земных всѣх нас памѧть. Помѣни,
дльготръпе, щедрѡт твоих и милости твоѫ и иже къ
ѡтцемъ нашимъ истинный завѣть твой, и да не
погꙋбиши ѡставшее твое се малое стадѡ, страхѡмъ съкрꙋшеное
и страшноѫ сеѫ ꙗзвоѫ съмѫщенное и недоꙋмѣѫще ѡт
въсѫдꙋ. Помѣни, ꙗко ꙋср(ъ)дно належить помышленїе
чловѣкꙋ на лѫкаваа ѡт юнѡсти егѡ, и никтоже чисть
ст(ь) прѣд тобѡѫ. Виждъ съставленїе и ѡбразъ града

340
нашегѡ, ѡт многых бывшꙋ ꙋмаленꙋ и ни же познаваемꙋ
ꙋже ѡт прѣзмѣрныѫ бѣды и ꙗзвы. Виждъ ѡбщѫѧ
печаль и съгласнаа стенанїа и болѣзньны къ рыданїемъ
глас и молбѫ. Съхрани сыны ꙋмерших сирыих, ѡтче,
единое печалныих ꙋтѣшенїе. Ꙋщедри по домовѡм оставшѧѫ
младенцѧ, прѣжде даже познати нарицати ѡтца и матере
по въсѫдоу ѡбнищавшѫѫ и плачемъ и гласы ꙋмилеными
помощъ просѧще. Тѣх гласы ꙋмолень бѫди, владыко, даѫ
и птенцемъ врановѡмъ пищѫ и скѡтѡвѡмъ, зане
благодѣанїа твоего и милованїа мы ради грѣх наших недостѡйни
есмы. Аще ли же где и нѣцїи сѫтъ по срѣд(и) нас,
боѫще сѧ твоего имене, мала нѣкаа избраннаа чѧсть,
сѣмѧ благословено, скрѡвище съкровенно, тебѣ единомꙋ
вѣдомѡ и хранимо, и ѡнѣхъ, ꙗко благь, ѡ нас, молѧщих
сѧ, послꙋшай, ꙗкоже Авраама ѡ Содѡмох, ꙗкоже Данїила
ї Еремїѫ, бож(ь)стьвных сих пророкь, ѡ Исраилїтьскѡм
плѣненїи твоѫ ꙋмоливших благость, да въ рѡд и рѡд
славословит сѧ твоего чловѣколюбїа неислѣдїмаа пѫчина
благод(ѣ)тиѫ прѣчистаго ти ѡтца и животворѧщаго ти
доуха, моленїемъ и молитвами прѣчистыѫ ти матере,
богонѡсных апостоль и въсѣхъ твоих свѧтыхь н(ы)нѣ и
присно и въ вѣкы.