Молитва а꙯: Благодарим тѧ, господи, боже нашь,
ꙗко мнѡжьствѡмь милости твоеѫ прѣзрѣль еси безаконїа
и съгрѣшенїа наша и не потрѣбиль еси нас до конца.
Мнѡго бѡ съгрѣшихѡмь, безмѣрно безаконѡвахѡмъ, не
ѡправдихѡм прѣд тобоѫ, заповѣди твоѫ прѣстѫпихѡм,
закѡны твоѫ свѧтыѫ попрахѡмь въ волѣхь ср(ъ)дьць
нашихъ, и не въздаль еси намь по безакѡнїй наших числоу,
нѫ оущедриль еси нас и не ѡстави без вѣсти памѧт нашѫ.
Сего ради благодарим тѧ, сего ради хвалимь, сего ради
благод(ѣ)ть тебѣ въздаемь ѡ твоемь безмѣрнѣмъ
чловѣколюбїи. Ꙗко сами себе сластемъ порабѡтихѡмь и съмръти
сѧ прѣдахѡмь; ты же, ꙗко милоср(ъ)дь богь и
владыка, вѣды развращенїе наше ꙗко зло и ꙗко пожрѣть нас
съмръть, по прѣмногꙋ ꙋмилоср(ъ)див сѧ на нас, спасти
въсхотѣль еси свое създанїе и свобѡди нас ѡт съмрътныѫ
власти, показавъ намь пѫт въ спасенїе. Сего ради
благодарим тѧ и молим ти сѧ и просимь, подаждь намъ

347
ѡцѣщенїе молѧщим ти сѧ. Прости намь въсѣко
прѣгрѣшенїе, волное и неволное; нѣсть бо чловѣка, иже живь
бѫдеть и тебѣ не съгрѣшит, аще и единь д(ь)нь живѡть
его бѫдеть; въси бо и словѡмь и дѣломь съгрѣшихом
прѣд тобоѫ. Тѣмже ѡстави намъ, прости намъ, дарꙋй
намь покаанїа врѣмѧ. Благослови и въсхѡд лѣтꙋ благости
твоеѫ, господи, благорастворень въздꙋх дарꙋй нам къ
оугобзенїоу плодѡвь, къ здравїꙋ тѣлесемъ, къ раздроушенїꙋ
бранемь съпротивных, дъждѧ благорастворены къ
плодоношенїоу подаждь. Съхрани град нашь и въсѣкь град
и странѫ ѡт гладѣ, гоубительства, трѫса, потѡпа, огнѣ,
меча, нашествїа иноплеменикь и ѡт междѡсобныѫ брани.
Помѣни, господи, и въсѧ, ѫже прѣстави ѡт нас ѡтцѧ
и братїѫ нашѧ, сърѡдникы и дрꙋгы, знаемыѧ и
невѣдомыѫ. Оупокой ихь въ мѣстѣ свѣтлѣ, въ мѣстѣ
злачнѣ, въ мѣстѣ прохладнѣ, въ нѣдрѡх Авраамлихь.
Аще и что съгрѣшишѫ ти, пльть носѧще, ѡтпоустї имь.
Остави имь въсѣко съгрѣшенїе, волное же и неволное, нас
же, иже тѣх поминаѫщих и тебѣ молѧщих сѧ, въ мирѣ
съхрани. Огради нас силоѫ твоеѫ, старцѧ оукрѣпи, юнѡшѧ
оумѫдри, старицѧ оутвръди, дѣвы оуцѣломѫдри,
младенцѧ въспитай, въсѣхь нас приведи въ страх твой,
сыны свѣта и д(ь)не нас покажи. Благовѣрныѫ царѧ нашѧ
оукрѣпи, покори имь въсѧ варварскыѫ ѧзыкы, хотѧщѫѧ
бранемъ, дарꙋй имь мирь глѫбокь, глаголи въ ср(ъ)дци
их благаа ѡ цр(ъ)кви твоей и ѡ людех твоих. И въсѣх
въ единомысли съблюди, въ благочьстїи, въ братолюбїи,
въ любви, въ въсѣх вѡлѣх твоих ходити, ꙗко да и въ
семь прославит сѧ имѧ твое прѣсвѧтое, ѡтца и с(ы)на и
свѧтаго доуха, н(ы)нѣ и присно.
Молитва втѡраа томꙋжде. Владыко
въседръжителю, господи небесе и землѧ, иже словомъ единѣмь

348
въсѣчьскаа ѡт небытїа въ бытїе съставлей; иже падшаго
сѧ чловѣка, ꙋмилоср(ъ)див сѧ милостїѫ, не прѣзрѣвый, не
хотѧй съмръти грѣшникꙋ, нѫ обращенїе и покаанїе, не
погоубивый нас съ безаконми нашими, благодѣанми же
паче присно неисчьтенными обогащаѫ; иже благыми
ѡбѣтовани и ꙋчительствы и прѣщенми многоѡбразными въхѡд
ѡтвръзаѫ намь спасный ѡбращенїа еже к тебѣ, даровавый
закѡнь на помощь и пророкы глаголавый къ обращенїꙋ;
иже великое и прѣчюдное и въсѣмь недоꙋменное съдѣавый,
еже дати единорѡднааго своего сына за
невъзблагод(ѣ)тныих нас и неразоумныих, ꙗко да наслѣдникы ꙗвим сѧ
вѣчныѫ жизни: самь, иже чюдесемь боже, творѧй въсе
и прѣтварѣѫ хотѣнїемь, милости истѡчниче, благости
пѫчино, призри и н(ы)нѣ милостивнымь оком на достоанїе
свое, съпротивъ положи щедрѡт твоих пѫчинѫ множествꙋ
наших зль. Съгрѣшихѡм бо и безаконѡвахѡмь и нѣсмы
достойни очеса наша възвести на небеса. Изчезошѫ въ
сꙋетѣ д(ь)нїе наши, помѡщей твоих ѡбнажихом сѧ, порѫганїе
и подсмѣхъ сѫщїимь окр(ъ)сть нас быхѡмъ, твое свѧтое
имѧ, прѣсвѧтое и покланѣемое, нас ради хоулити сѧ
въ ѫзыцѣх сътворихѡмъ, въ злобѣ ѡбетшавше и
нѡгами нашими безꙋмнѣ храмлѧще. Сих ради сѫдѡмь
праведным ѡтриновени быхѡм и ѡтвръжени великаго ти
застѫпленїа. Разсѣаль еси въ порабѡщенїе нас искрънїимь
ѧзыкѡмъ, оувы, и прѣдаль еси свѧтынѧ, ѫзыкь свой и
великое достоанїе свое. Сего ради свѧщенныѫ Христа
твоего храмы и въсеч(ь)стныѫ оскврънишѫ и на земли
ѡскврънишѫ нашѫ свѧтынѧ, полѡжишѫ троупїа рабь
твоих брашна птицамь небесныимь и ѕвѣремь земныимь,
за еже не быти погрѣбаѫщїихь. Стоуд лица наша покрыть
ѡт гласа поношаѫщїихь и гръдости врага гонѧщаго, и въ
правдѫ сїа въсприѧхѡм, зане въ слѣдь мыслей наших

349
ходихомь лѫкавыих и свѧтыѧ твоѫ заповѣди и
законѡположенїа прѣстѫпихѡмь. Свѧщенници и людїе
недоꙋмѣхомь кꙋпно; злобы видь не быст(ь), иже не съ въсѣцѣмь
тьщанїемь ѡт мала даже до велика съдѣахѡмь. Ради
сих щедрѡты твоѫ, благаго владыкѫ нашего, затворихѡм,
тѣмже, недстойны милости твоеѫ и неизмѣрныих ти
щедрѡт себе въмѣнѣѫще и ни же оуста дръзаѫще
ѡтврѣсти, на щедрѡт же твоих пѫчїнѫ дръзаѫще, себе
възвръгше, съ страхѡмъ к тебѣ възываемъ, въсѣх
богоу: Съгрѣшихѡм, безаконѡвахѡмъ прѣд тобоѫ, вышне.
Обрати нас къ себѣ, боже, спасителю нашъ, възврати ѡт
нас гнѣвь свой праведнѣйшїй, да не на вѣкы на ны
прогнѣваеши сѧ, ни же ꙗростиѫ твоеѫ смѧтеши нас, нѫ ради
инѣхь, зло пострадавшїихь, даждь оуцѣлѡмѫдрити сѧ
намъ. Тебѣ бѡ съгрѣшаемъ единомꙋ, нѫ и тебѣ
единомꙋ слꙋжимь; не вѣмы инѡго развѣ тебе бога, ниже
къ инѣмъ богѡмъ рѫкы прострѣхѡмъ. Призри
благоѫтрѡбнѣ, неизслѣдиме, на ны, прѣзрѣвь нашаа безаконїа,
молѧщѧ сѧ, имѣѫ на се ѡ нас твое милоср(ъ)дїе. Тѡ
тебѣ приносимь въ молбѫ: Христа твоего свѧтое и
неизреченное въчловѣченїе, безстрастныѫ страсти свѧтыѫ и
чьстныѫ, богоизлїаннѫѧ кръвь, излїаннѫѧ ѡт
боготѣлеснаго ребра, ѡт неѫже наздахѡм сѧ. Сих ради богопокорных
и прѣчистых моленїй, прѣсвѧтыѧ и прѣблагословенныѧ
глаголѧ владычицѫ нашѫ и богоматере, безьименѡванных
и непорѡчныих, небесных, свѧтыих силь, цр(ъ)ковь
пръвѣнець въсѣхъ, праведныих глаголѧ и пророкь, апостоль же
и мѫченикь и въсѣхь їерархь и прѣподобныих твоих,
прѣклони сѧ оубо, благоѫтробне владыко, и ослаби, ѡстави
и прости нам ꙗже въ вѣдѣнїи и невѣдѣни съгрѣшенїа.
Прїими нашѧ гласы, раскай сѧ ѡ злобах наших, сам

350
бо реклъ еси, блаже: Ꙗко не хѡщѫ съмрꙿти грѣшникꙋ.
Благослови начѧтокь лѣта; лѣтѡ се да бѫдетъ тебѣ,
господеви, благоприѧтно. Благослови вѣнець лѣтꙋ своеѫ
благостїѫ и нас сподоби прѣити съвръшеннѣ лѣта сего
ѡбхожденїе и вес(ь) живѡт нашь. Благорастворены намъ
и полезны въздоухы дарꙋй и къ плѡдѡношенїꙋ дъждѧ
мирны. Цр(ъ)ковныѫ оутоли раздѡры, ꙋтвръди тѫ даже
до скончанїа непоколѣблемѫ и непобѡримѫ. Враждꙋѫщимъ
твоѫ христоименитыѫ люди оугаси шѫтанїа, болѧщѫѧ
въздвигни, недѫгоуѫщѫѧ исцѣли, страждѫщѫѧ ѡт
дꙋхѡвь нечистыих свободи и въсѣхь събери въ свое царство
благод(ѣ)тїѧ Христа твоего, съ нимже тебѣ подобаеть
слава чьсть и покланѣнїе съ прѣсвѧтымь и благымь и
животворѧщїим ти доухѡмь н(ы)нѣ и присно.