Речник на Патриарх Евтимий
самъ  
самъ -ꙑ прил местоим (149) I. В съчетание с местоим. и същ. за подчертаване и засилване на значението им: самият, самата, самото. Самꙿ же блажены, върꙋенны ємꙋ ѹмнѡжт тъщаше се таланꙿть ИМ 164r.22 Сего рад самѻго мохь нананї помощнка  сп͠са въсѣхь б͠а творѹ свѣⷣтелꙗ Конст 429v.24 Ты самь всѣмь всѧ бꙋд, вѣды̆ коегождо  прошенїе егѡ Яков 326.34 Същото значение и в Петк 75v.28 ЙР 6.23 19.18 19.22 ИМ 165v.17 166v.3 169r.14 171r.8 175r.1 Филот 81.2 82.30 Конст 424r.39 426r.35 429r.5 435v.24 436v.15 437r.8 437r.16 438r.1 438r.33 438r.36 Нед 606r.30 606v.4 611r.6 611v.10 Мих 175.19 175.23 177.25 ЙП 182.1 187.9 190.31 196.13 200.3 200.18 I Никод 207.17 211.14 213.30 220.28 Кипр 233.23 234.21 234.22 234.23 234.25 Антим 245.22 248.10 246.19 246.26 ЛЙЗ 288.25 289.2 296.9 296.23 303.30 304.20 СЙЗ 364.12 СВВ 399.11 ЛОглаш 376.3 380.6 380.28 382.15 382.18 Яков 316.30 322.13 324.12 324.15. II. Като лич. местоим. Аз, ти, той (самият). патрїархꙋ въсѣ върѫ, оставль  томѹ т҃ мѫжестьвных вѡнь на провожденїе свѧтомѹ. Самъ же, потъщавь сѧ спѣшнѣ въ сво̆ царьскы̆ прїде градъ ЙР 24.19 Сїа рекше  свтькь ꙁапеатлѣвше, въ рацѣ положше сконавшїх се прⷣпбныⷯ ѿц͠ь, сам же въсенощное бдѣнїе творахѹ Конст 431r.15 отд въ скорѣ ѡт сѫдѹ  проее не късн, ꙗко да не  самь съ тѣломь дѹшѫ ꙁлѣ ꙁꙿвръжеш Мих 176.19 Същото значение и в ЙР 15.11 ИМ 170r.14 170v.20 171v.12 172v.19 Филот 79.17 Конст 425v.14 431v.40 Нед 603v.12 610v.15 610v.16 610v.27 Мих 177.8 177.19 178.6 ЙП 183.16 192.20 Кипр 232.25 ЛЙЗ 296.27 СВВ 391.4 398.30 ЛОглаш 384.22 384.25 388.14 Яков 307.9 315.17 326.29 328.13 328.24 329.27 334.5 МЕ1-3 336.16 МИнд.1-2 348.12 349.31. III. Като прил. Сам, без чужда помощ; по своя воля. Въꙁъмше же вонꙿстьвнаа мнѡжьства тѣло, положше въ рацѣ юже самь ѹстро Конст 438v.1  се н(ы)нѣ ѡтцѹ моемѹ длъжны̆ прїде рѧд  прведе мѧ самь Мих 176.8 Прѣсвѧтѫѫ, ….богородцѫ  прснодѣвы Марїѧ съ въсѣм свѧтым помѣнѫвше, сам себѣ  дрѹгъ дрѹга  весь жвѡт нашь Хрстѹ богѹ прѣдадмъ ЛЙЗ 290.14 Същото значение и в Конст 439r.15 Нед 607v.8 607v.23 I Никод 210.2 Кипр 233.19 238.11 ЛЙЗ 290.28 297.32 300.22 301.21 301.28 302.21 305.3 СЙЗ 358.27 359.14 360.2 366.14 371.20 373.8 СВВ 392.17 393.5 399.31 401.17 ЛОглаш 378.5 387.5 388.26 Яков 309.22 328.24 332.14 МИнд.1-2 346.13. самое Като същ. ср. ед. Самото то. благое же, єже быше слꙋха  оесь  ср(ъ)дца, самое ст(ь) бож(ь)ствное I Никод 220.29 тъ самꙑ Същият. н бѡ то самое былїе пѹстынное до сытост прїмааше, нѫ мало ѕѣлѡ  скѫдно ЙР 9.12 Нѣцї же ѿ вась  тѻ самое н͠бѡ  ꙗже въ нмь вьса, творенїа вражїа быт гл͠ють ИМ 164v.25 въс ти̏ лежеть въ самѡⷨ тѡмь стлъпѣ. хꙿже своею рѹкою велкы кѡнстантінь полож  ꙁапеатлѣ Конст 429r.7 Същото съчетание и в Петк 76v.30 80r.9 ЙР 12.31 ЙП 196.11. самъ о себѣ Сам по себе си.  самѫ о себѣ быт тварь непщꙋѫть Филот 90.20 ты бѡ самѹ о себѣ быт тварь  двѕат се бѹесловш I Никод 210.36  аще ꙁнаменїа кр(ъ)стнаго страшет се  боет се бѣс, како власть мѹть сам о себѣ стеѕоват ловѣьскые дѹше I Никод 213.11 самъ собоѭ Сам по себе си, от само себе си, самостоятелно. ꙁлѡбѣ ѹбо съставь нже навыкохѡм, нже прѣдаемь, сама бо собою прїеть съставь I Никод 210.2 . вънгда хотеть. прещат се сам собою. Достотꙿ же таковым ѡбраꙁь прещенїа сцеваго опасно вѣдѣт Кипр 234.5.