Речник на Патриарх Евтимий
прѣдат  
прѣдат -прѣдамь -прѣдас св (85) 1. Предам, дам, отдам, поверя.  есть жвотворваго дрѣва ъстнѣ  съ страхѡⷨ ѻблобыꙁавь, въ ꙁлатѣ скровщ прѣдасть хрант се Конст 435r.18 Се прⷣлѣжть тѣло мое тебѣ • мѹ. стрѹж. пал. на сънѣдь прѣдажⷣь ѕвѣремь.  поⷣбнаа смь єлка аще хощеш твор Нед 606r.21 архїере̆ намь быль ес  слѹжебныѫ сеѫ  беꙁкрьвныѫ жрътвы свѧщеннодѣ̆ство прѣдаль ес намь ꙗко владыка въсѣхь ЛОглаш 376.7 Същото значение и в ИМ 169v.23 170r.5 170r.11 170v.2 Конст 425r.23 425r.25 Мих 177.5 178.10 I Никод 207.30 СЙЗ 364.16 Яков 317.3. прѣдат дѹшѫ Умра.  такѡ бл͠женѫѧ своѫ дш͠ѫ въ рѫцѣ прѣдаⷭ б͠жї, тѣло же єѧ полѡжено быⷭ вь грѡбѣ ѿ нѣкѡтѡрыⷯ хтⷭѡлюбецъ Петк 78v.4 прѣдат погребеню Погреба. По схь ꙁаповѣда въсѣмь  въсѹдѹ мⷱньскые ъстнѣ събрат мѻщ,  прпⷣбномѹ погребенїю тѣхь прѣдат Конст 426v.36 прѣдат жвотъ Отдам живота си. съ въсѣм свѧтым помѣнѫвше, сам себѣ  дрѹгъ дрѹга  весь жвѡт нашь Хрстѹ богѹ прѣдадмъ ЛЙЗ 290.15 Едненїе вѣры  прѧстїе (свѧтаго дѹ)ха спросвше, сам себе  дрꙋг дрꙋга  вес(ь) жвѡт нашь Хрстꙋ богꙋ прѣдадмь СЙЗ 371.21 Веерь вес(ь) съвръшень, свѧть, мрень, беꙁгрѣшень спросвше, сам себе  дрꙋгь дрꙋга  вес(ь) жвѡт нашь Хрстѹ богѹ прѣдадмъ СВВ 401.19 Същото съчетание и в ЛЙЗ 290.29 298.1 301.22 305.4 СЙЗ 358.29 359.15 366.15 373.9 СВВ 392.19 393.6 399.32 ЛОглаш 378.6 387.6 388.27 Яков 309.23 318.21. прѣдат себе Отдам се, посветя се. же пршед  въсе еже ѡ нас съмотренїе сплънвъ … пае же прѣдаст(ь) себе ꙁа мрꙿскы̆ жвѡт СЙЗ 368.3 Хотѧ бо ꙁыт на волнѫѧ  прснопомнмѫѧ  жвѡтворнѫѧ своѫ съмрьть, въ нѡщь, въ нѧже прѣдасть себе ꙁа мрскы̆ жвѡть ЛОглаш 381.11 Хотѧ же волнꙋю  жвотворнꙋю кр(ъ)ста рад трдневнꙋю смерть беꙁгрѣшны̆ ѡ насъ грѣшных прїѧт, вꙿ нощь, вꙿ нюже предасть себе Яков 322.20 прѣдат дѹхъ Вж. ЙР 21.10 ИМ 163r.16 Филот 92.29 Нед 610r.40. съмрьт прѣдат Вж. ИМ 173v.8 173v.11 ЙП 197.21. 2. Предам, разкажа, изложа; завещая. Како же сп͠сь нашь молт се юⷣнꙋю ѡнꙋ  страшнꙋю м͠лтвоꙷ наꙋ  прѣдаⷭ рекь, Ꙍ͠е нашь же єс на нб͠сеⷯ ИМ 164v.29 „ѧдо Тмѡѳее, ꙗже слыша ѡт мене, сїа прѣдаждь вѣрным ловѣкѡмь, же довѡлн бѫдѫть  ных наꙋт“ Филот 90.13 прѣвъꙁыде же  прѣдспѣ,  како въꙁлюблень быст(ь), нѣмь тѫ оставлѧ повѣсть,  же прѣжде сх люботрѹждьшїм сѧ  ꙁвѣстнѣ̆ше та съпсавшїм же  прѣдавшм ЙП 185.2 Същото значение и в ИМ 168v.12 168v.25 168v.31 169v.13 171r.9 171r.13 172r.1 172v.19 v.19Филот. 89.30 Конст 434r.7 ЙП 190.29 I Никод 208.3 Кипр 228.11 229.8. 3. Предам, изложа на, подложа на. Мѹжїе бо спрьва б͠гоборн  невѣрн по сп͠снѣ тогда стрⷭт ꙁавстїю лютою ѻдръжм, тъмѣ  ꙁабытїю подвгошеⷭ прѣдат въсеъстны ѻнь грѡбь Конст 432v.15 напрасно беꙁ вѣст сътворхь, желѣꙁь естым рѣꙁанм, нѹжⷣнѣ прѣдахъ съмрът тѣхь тѣлеса Нед 609v.3 Тѣмже молм т сѧ, царю славы, не предаждь нас вѣномꙋ мꙋенїю Яков 334.1 Същото значение и в Конст 428r.35 432v.19 432v.32 436v.38 Кипр 228.24 228.26 228.27 Антим 242.30 243.1 МЕ1-3 338.6. 4. Предам, издам. ꙗкⷪ да не непрѣданно ѡстанеⷮ новые веере танꙿство, ꙁан по малѣ хѻтѣше прѣдань быт іѹдеѡⷨ. ꙗкѡв же ѻбрѣте хлѣбь таковь прїеть ИМ 169v.8  потокь кдрьскы.  ѹдѡль іѡсафатова •  врьтоградь въ нмꙿже г͠дь прѣдань быⷭ • Конст 434r.15 же пршед  въсе еже ѡ нас съмотренїе сплънвъ, въ нѡщь, въ не̆же прѣдань быст(ь) СЙЗ 368.3 Същото значение и в Конст. 434r.16. 5. Изоставя, откажа се. „Како поженеть єднь тысѫщѫ  два двгнета тъмы, аще не богъ ѡдаст(ь) х  господь прѣдаст(ь) х?“ Мих 175.13 Нѫ не прѣдаждь нас до конца мен рад твоего свѧтаго, н же раꙁор ꙁавѣть сво̆, нже покаанїа  ѡбращенїа да ѡтъщетм сѧ врѣмен ѡкаанн МЕ1-3 338.28 Раꙁсѣаль ес въ порабѡщенїе нас скрънїмь ѧꙁыкѡмъ, ѹвы,  прѣдаль ес свѧтынѧ, ѫꙁыкь сво̆  велкое достоанїе свое МИнд.1-2 348.25 ~сѧ Бивам предаден на, бивам изложен на. Нѹждно ѹбо  се ꙁабꙿвенїа глъбнаⷨ не прѣдат се въмѣнхь того добродѣтѣль на полѕѹ въсѣмь покаꙁат Конст 438r.5 съмрьт прѣдат сѧ Вж. МИнд.1-2 346.13.