Речник на Патриарх Евтимий
малъ
малъ
-ꙑ
прил
(88)
1. Малък, неголям (по ръст, размер и под.).
прїде въ покаꙁаннѫѧ томѹ гѡрѫ. сътворь малѫ ѡт храстїа колбѫ, бѣ тѹ прѣбываѧ, пощенїемь бдѣнїемь ѹдрѫаваѧ тѣло
ЙР
9.3
тꙋ въшедш келїйцѫ малѫ сътворш, прѣбывааше проее, мѧтежь въсѣьскы ѡт себе ѡттрѧсш
Филот
85.26
Градъць ѹбо бѣше маль віꙁь менемь • єгоже съꙁда въ д͠н свое манасїа цр͠ь іѹдескы, нареенны вїꙁантіа
Конст
428v.13
Същото значение и в
ЙР
12.28
17.13
Филот
84.10
Конст
429r.26
Нед
610v.28.
2. Малък, незначителен, слаб (по количество, по степен, по брой); малоброен.
Ꙋжасн же бывше юдесе кꙋпно сплъншє сѧ, недоꙋмѣваахѫ сѧ ѻ сълꙋьшм сѧ ѻбаⷱꙗко нескꙋсн нєвѣжде сѫще сълꙋьшее сѧ ꙗкоⷤ нѣкѫѫ малѫ ньсѡ же сѫщѫ вещь прѣꙁрѣвше, блꙁꙋ нѣгде тѫ трꙋпъ ѻнъ ꙁлѡсмрадны ꙁарнѫшѫ
Петк
79r.2
Се третїе неьстїа въ малыⷯ словесеⷯ ѡбленїе
ИМ
165r.12
въсенощномꙋ же сконавшѹ сѧ бдѣнїꙋ молбѣ конецъ премш, въꙁлегѡшѧ пот тѣлꙋ мало ѹтѣшенїе ѡт съна подат
Филот
94.16
Същото значение и в
Петк
74r.11
75r.29
ЙР
5.13
6.13
6.20
18.29
20.28
Филот
78.20
92.31
Конст
429v.27
429v.38
430v.6
436r.12
436r.40
436v.16
Нед
610v.37
ЙП
189.14
194.35
I Никод
212.1
ЛЙЗ
291.11
304.16
МЕ1-3
339.27
340.12.
3. Непродължителен, кратък (по време, времетраене).
врѣмен же не малꙋ ммошеⷣшꙋ, свое ѿхѡжденїе єже ѿсѫдꙋ раꙁꙋмѣ. абїе же на мл͠твѫ себе ѻбрат
Петк
78r.22
маломь ѹбѡ ꙗко прѣшьⷣшмь д͠немь, рѹкѡполѡжень быⷭ єпкⷭпь могленꙋ ѿ прⷣѣреⷱннагѡ архїепкⷭпа блъгарскагѡ
ИМ
163v.29
Послѹшай ѹбо мене, благаа т съвѣтꙋѫщаго, прѣбѫдем въ стотѣ въ малой сей жꙁн, ꙗко да бѫдѫщѫѧ наслѣдѹемь жꙁнь
Филот
83.13
Същото значение и в
Петк
78r.19
78v.9
79v.11
ЙР
7.24
8.25
9.24
21.12
ИМ
164r.24
173r.14
173r.31
Филот
85.6
88.7
88.8
98.22
Конст
428v.5
435r.36
Мих
178.17
ЙП
187.25
196.10
Антим
247.4.
въ малѣхъ дьньхъ
Вж.
Филот
88.30.
4. Малък на години, млад.
отроковцѫ, малѣйшѫѧ ѡт въсѣх, пророьскыма, свѧщенньскама премлемѫ рѫкама въ вънѫтрънее ꙁавѣсы въводмѫ, деже архїєрей єдноѫ въхождааше лѣта
Мих
171.13
мал
Като същ. м. мн. Неизвестни, обикновени хора.
Съраженїю же ѻбомь бывш бранемь, страхь трепеть нападе на мѹтелꙗ на сѹщее съ нмь во, бѣгѹ се ть съ малѣм нѣкым
Конст
426v.8
малаꙗ
Като същ. ср. мн. Малко неща.
Елма не вѣмь како многыхь ммотее то по дробнѹ скаꙁат мѹжьстьвные пѡдвг юже ѡ х͠ѣ страдбы. нъ мала нѣкаа въ кратꙿцѣ скаꙁавше, тако просто прѣтекше
Нед
604v.11
малаꙗ веерьнꙗ
Част от вечерната служба, малка вечерня.
На малѣй веерн стхры подобны. Глас а꙯: Небеснымь номь
Теоф
255.5
малꙑ въходъ
Малък вход (шествие на свещенослужителите по време на литургия).
Таже въꙁемъ свѧщеннкъ свѧтое еѵаг͠гелїе, даеть дїакѡнꙋ. тако, ꙁшедше ѡт малых дверей, творѧт малый въхѡд
ЛЙЗ
291.9
малꙑѧ двьр
Врата на иконостаса в църквата отстрани на царските двери; северните двери.
Таже въꙁемъ свѧщеннкъ свѧтое еѵаг͠гелїе, даеть дїакѡнꙋ. тако, ꙁшедше ѡт малых дверей, творѧт малый въхѡд
ЛЙЗ
291.9
малаꙗ ектенꙗ
Малка ектения, вид богослужебна просба.
тетъ ѱаломъ: Благослов, дѹше моѧ, господа, со внманїем не борꙁѧ сѧ. – Таже ектенїѧ малаѧ
Яков
309.29
По а꙯ антфонѣ ектенїѧ малаѧ; воꙁглас: Ꙗкѡ твоѧ держава
Яков
310.3
По в꙯-мъ антѳонѣ ектенїѧ малаѧ; воꙁгласъ: Благословенно царство
Яков
310.4
мало ьто
Малко, малко нещо.
кївѡтѹ господню колеснцею носмѹ Давдѹ прѣд нмь лкьствꙋющꙋ Левтом пѣвцем поющмь свещеннкомь въ псалмѣхь пѣснех прѣд кївотомь дѹщмь. мало то кївѡть прѣклон се паст
Кипр
233.8.
по сем самь ѹбо дїакѡнь, въꙁем рѫкама свѧтый дїскосъ метлцѫ, потрѣблѣет свѧтаа въ свѧтый потїрь съ страхом въсѣцѣм опасством, ꙗкоже н малѹ ьсомѹ остат въ свѧтомъ дїскосѣ
ЛЙЗ
304.1
отъ мала до велка
Вж.
МИнд.1-2
349.4.
въ малѣ
1. Кратко, вкратце.
Нѫ, ꙗко да не въ длъготѫ протѧгнемь слово. въ малѣ ѡт нх скажемь ѡт сх доволно бѫдеть ѹмь мѧщїмь проаа ꙁвѣстно вѣроват
Филот
93.6
2. Скоро, след малко, не след много време.
Врѣмѧ ѹбо доволно тѹ пожвше, ѹсмѡтршѧ ѡбщїмь съвѣтомь въ малѣ себе ѡт мра ѡтлѫт въ ѹеднен жт
Филот
83.28
въ малѣ сконав се, спльн лѣта дльга. ѹгодна бо бѣ г͠в д͠ша е
Нед
611r.8
3. За малко, за кратко.
нъ єпкⷭпы съ многымь молꙗше ѹсръдїемь съпѹтнц ємѹ быт • не хотѣше бѡ н въ малѣ тѣхь раꙁлѹень быт
Конст
437r.27
Царь, ꙗко тѣх пршедшѫ ѹбо вѣдѣ, н понѣ въ малѣ тѣх пожда, нѫ абїе въ скорѣ тѣх прꙁваны сътвор, мнѧ сѧ нѣкое слово своемѹ неьствомѹ велѣнїꙋ съгласно полѹт
ЙП
195.2
Сце добрѣ въ малѣ пожть врѣмѧ, прѣподобнѣ же праведнѣ, остав нжнѣа къ господѹ, єгоже желааше, отде
ЙП
196.3
Същото значение и в
ЙР
6.2.
4. Замалко, едва, почти.
толко бѡ ѻны въꙁмоглы бѣхоꙷ єрес. ꙗкоⷤ курь манꙋлоꙷ ц͠рю грьⷱскомꙋ, въ малѣ не ѿпаст ѿ бл͠гоьствые нашее вѣры. аще не бл͠женнымь іларїѻнѡⷨ ѹкрѣплнꙿ б догмаⷮскым словесы ѹтвръжⷣень
ИМ
172r.14
Блаженнаа же, тако того прлежѫща на мнѡѕѣ ꙗко вдѣ тѣлеснѫѧ прокаꙁѫ до конца того беꙁ вѣст въ малѣ не сътворшѫ, абїе себе на млость прѣклон
Филот
95.10
мы, жв ꙗвлѣѫще сѧ, н же жтꙋ же непщꙋемь, ѡт страха страшныѫ сеѫ ꙗꙁвы въ малѣ себе не вѣрꙋемь
МЕ1-3
338.17
по малѹ
Бавно, постепенно.
Можетꙿ бѡ тъкмо слышмо, своѫ скапавь любовь вь слышѫщїхъ дꙋшах, памѧтїѫ хранмо ꙗкоже нѣкое жѫло быт по малѹ подстрѣкат тѣх къ подражанїꙋ
ЙР
6.7
Неѹдобь съход къ тѣлесным хотѣнїѡм, да не, по малѹ раꙁсверѣпѣвше, нꙁложеть на ꙁемлю свободное дѹше ст(ь)ство
Кипр
236.26.
Семꙋ же ѡт дїакѡна глаголемѹ, їерей въꙁмаеть аеръ ѡт свѧтых, по малѹ въꙁвышаѫ его глаголѧ: Свѧтый боже, свѧтый крѣпкый, свѧтый бесъмрътне, помлѹй нас
ЛЙЗ
298.17
Същото съчетание и в
ЛЙЗ
298.27.
по малѣ
1. След малко, не след много време, скоро.
бѹд ꙗко ѡпрѣснокъ бѣше хлѣбъ ѡнь, єгоⷤ х͠с въ врѣме ѻнѡ тѣсноты рад врѣменные въꙁемь, ꙗкⷪ да не непрѣданно ѡстанеⷮ новые веере танꙿство, ꙁан по малѣ хѻтѣше прѣдань быт іѹдеѡⷨ
ИМ
169v.7
не по малѣ же по схь, второмѹ своемѹ с͠нѹ бракь сътвор ѕѣлѡ ъстьнь
Конст
437r.17
Хрста Сїѡне, весел се, дѣваа родт гредеть, же по малѣ ꙗвьстьвно к тебѣ прїде, ꙗкоже пшеть, аанїе еꙁыкомь ꙗвлѣе се
Теоф
271.4
2. За малко време, за кратко, непродължително.
Ты єс ꙁлатаа рѫка, жеꙁлъ Аарѡновь. Ты єс стамна, мѧщїа по малѣ маннѫ Хрста въ себѣ
Мих
171.23