Речник на Патриарх Евтимий
коньць  
коньць -а м (99) 1. Предел, край, завършек. сцевь къ нмь ꙁрее г͠ль. молтвы мое конъць Ѽ х͠вы слѹг си̏ бѣше Конст . 430v.14 конъць своего бѣсованїа юже на нꙿю ꙁнесе съмрьⷮ Нед 610r.3 Нѫ ѹбо еже о добрѡдѣтѣл слово конецъ непостжень мать ЙП 183.4 Същото значение и в Петк 78r.15 Филот 84.16 85.8 85.13 ЙП 186.20 I Никод 219.26 220.4 Кипр 228.18 Антим 250.1 МЕ1-3 338.21. 2. Край, отдалечено място, предел. вьсѫдꙋ лꙋѧ распрѡⷭтрѣть блгⷣтныѫ. вьсѧ ѻꙁар ꙁемныѧ кѡнцѧ Петк 80r.18 тѣмже  б͠гоѡ͠ць д͠вдь ѻбрадованнѣ нѣкако въсе ꙁемльные съꙁываеть къ веселїю конце въпїе Конст 433r.33 ѡтсѫдѹ благоьстваа велѣнїа въсѣмь кѡнцемь поꙁнана бышѧ ЙП 182.31 Същото значение и в ЙП 183.2 Теоф 257.10 266.20 СЙЗ 360.8. 3. Кончина, смърт. да ꙗко ѹбо прїде на мѣсто ѻнѡ деже бл͠жены конъць єже въ х͠а сповѣданїе хотѣше спльнт добрѣше же  ѹсръднѣше Нед 610r.15 плакат ѡставꙿше,  конецъ нас постѕаетъ,  ных въꙁыскꙋемъ плаѧщх нас  ѡбщемꙋ грѡбꙋ прѣдаем сѧ МЕ1-3 338.14 коньць прѧт Завърша, свърша. наетꙿ же се ѿ двадесетаго д͠не маїа мⷭца, конъцꙿ же прїеть по трїехь лѣтѣхь  поль Конст 430r.12 ѿслают се проее къ і̇ѹстѹ дѹцѣ въ страны мелїтнскые,  тамо мѹенїа коньць прїеше Нед 605r.31 въсенощномꙋ же сконавшѹ сѧ бдѣнїꙋ  молбѣ конецъ премш Филот 94.15 Същото съчетание и в Мих 172.24 ЙП 188.9. бес коньца Без край. ꙗко да не кто ѿ нхь на дрѹгаго въꙁнесет се срⷣцемь,  распра  млъва бес конца бѹдеть Конст 429v.21 отъ коньць ... до коньць От край ... до край. Которы ц͠рь ꙁаконы бл͠гоъствые тако  цѣломѹдрїе ꙁавѣща ꙗкоже сь, ꙗко ѿ коньць въселные въсе даже до коньць е непоколѣблмѣ прѣбыват Конст 438v.33 (2) свѧтꙋю твою соборнꙋю  апостольскꙋю цр(ъ)ковь, ꙗже ѡт конець даже до конец вселенныѧ Яков 325.17 (2) Еще молм сѧ, помѣн, господ, свѧтѫѫ своѧ съборнѫѧ цр(ъ)ковь, ꙗже ѡт конець до кѡнець въселеныѫ ЛОглаш 383.12 (2) до коньца Докрай, напълно, изцяло, окончателно, съвсем.  тако прѣбыста въ въсѣх и͠і-тх лѣтѣх, стотѫ  цѣломѫдрїе до конца съхранше Филот 84.12 плътемꙿ же его ѿ косте до конца ѿпадꙿшмь Конст 427v.36 бл͠говол даже до конца мⷱнїе се єже въ те сповѣданїа сконавш Нед 609r.18 Същото съчетание и в Петк 76v.21 ЙР 8.9 11.10 15.30 ИМ 163r.6 163r.13 168r.27 172r.10 172v.4 172v.11 172v.30 Филот 79.23 85.1 86.25 87.21 87.23 95.10 95.19 Конст 428v.12 428v.30 430r.7 432v.26 433v.22 433v.33 433v.36 437v.8 437v.25 438v.19 Нед 604v.4 605v.3 Мих 173.26 175.14 175.15 178.6 ЙП 181.10 182.13 182.17 183.24 184.10 185.6 188.2 189.35 192.27 198.5 200.13 200.23 I Никод 212.31 216.7 Кипр 227.18 234.18 Антим 241.4 ЛОглаш 380.7 Яков 308.9 315.11 МЕ1-3 338.28 МИнд.1-2 346.5. до коньца ѹстрот сѧ Изчезна. Кр(ъ)ста рад бѣсѡвꙿскомꙋ ꙋпраꙁнвшѹ се наслїю, беꙁ вѣст до конца ѹстро се I Никод 212.31 въ коньць Докрай, изцяло, съвсем, завинаги. въ еже сплънт въ кѡнецъ добрѣ проꙁвест просмое вам ѡт нас еже о не꙼ сїе слово Филот 78.19 Ісѹс Хрстос, ꙁлїавый кръвь своѫ ꙁа нѧ, не остав цръковь своѫ растлт сѧ въ конецъ Филот 90.6 же насїе дѣло нас понѫдвшїх, єже съпоспѣшт намь  помощ наѧтое въ конецъ проꙁвест ЙП 183.11 ꙁвест въ коньць Вж. Конст 432r.1.