Речник на Патриарх Евтимий
вѣдѣт  
вѣдѣт -вѣмь/вѣдѣ -вѣс несв (86) 1. Зная, известно ми е нещо; узнавам. Вь не же лежѫ , мнѡгаа  юⷣна ꙁнаменїа творѣше .  не тъїѫ вь странѣ ѻно, нѫ  по вьсⷯѣ ѻкрⷭтныⷯ странаⷯ тѡѫ юⷣса  ꙁнаменїа вьсѣмь вѣдома бѣхѫ Петк 79v.7 Вѣсть бѡ, вѣсть твое прѣподобїе єлкы бѹрѧ мра  мѧтежей ѡблац царскаа ѡбѹреват обыкѡшѫ ср(ъ)дца ЙР 19.8, 19.9 то ꙋбо реⷱмь . ꙁаконꙿ л грⷯѣ ; да не бѹдеⷮ •  пакы . вѣм бѻ ꙗко ꙁакѻнь д͠ховꙿнь ⷭ . , съслажⷣае се ꙁакѻнꙋ б͠жїю по вънѹтрьнмꙋ л͠кѹ ИМ 166r.10 Същото значение и в Петк 78r.6 78r.7 79v.12 ИМ 166v.29 168v.2 172r.6 173v.9 174v.15 174v.16 (2) Конст 431r.11 431r.13 Нед 604v.9 608r.6 608v.29 609v.17 Филот 79.17 82.22 89.27 93.13 Мих 173.16 173.23 173.26 178.12 ЙП 187.24 188.19 195.1 202.20 (2) I Никод 207.19 216.5 219.30 II Никод 223.16 Кипр 232.6 237.13 Антим 242.1 СЙЗ 367.12 СВВ 391.2 394.25 Яков 315.17 МЕ1-3 338.32. 2. Умея да правя; имам навика да правя. Сладка ѹбѡ настоещїа жꙁнь , нь бесъмрьтїе въсакое сладостслаⷣаше .  вѣсть само хытрьствоват л͠ьство ѡбраꙁоⷨ нѣкотѡрымь юднымь  ꙋсвоават,  къ бѹдꙋщоⷨꙋ ѿслат вѣкѹ ИМ 162r.5 Сце бѡ вѣстъ бѡгъ потат же о немь подвѕаѫщх сѧ, сце славть же того славѧщїх, сце обые добродѣтѣль потат своѧ рателѧ ЙП 199.14 Се єст(ь) стоты дѣйство, сце вѣст(ь) господь въꙁмъꙁдѣват же стотѫ тѣлеснѫѧ нескврънѫ съхраншїхна свое благоѹгожденїе  славѫ II Никод 224.20 Същото значение и в ИМ 162r.15 162v.5 (2) Нед 604r.12. 3. Познавам/знам някого/нещо като някакъв/някакво. Како ꙋбѡ мѡӱсеское ꙁаконополѻженїе аще б вражїе , єдного г͠а  б͠а ꙁаконополагало б вѣдѣт ИМ 166r.4 Емѹ же вонꙿства прѣⷣстоеⷮ аг͠глꙿскаа. того бѡ влⷣкѹ  г͠а  ц͠ра вѣдеть прѣнесътнаа ѻна мнѡжьства Конст 424r.13 Царь же, мѫжа нарота того вѣды, прꙁвана того сътвор къ себѣ  слѡвеса томѹ ласкателна ꙁглагола довѡлна, мнѧ сѧ того въ своей ѹловт мрѣж ЙП 189.28 Същото значение и в Конст 424r.26 435v.15 437v.10 ЙП 197.18 I Никод 207.17 207.21 Теоф 276.6 276.7 СЙЗ 367.12 ЛОглаш 384.22 МИнд.1-2 349.16. вѣдомъ Като прил. Познат (човек). ѿхѡдⷮ ꙋбо къ же по пльт ст͠го братꙋ въ ѡбраꙁѣ нѣкоегѡ вѣдѡма ЙР 10.23 вѣдомо Като прил. Познато, известно. Аще л же где  нѣцї сѫтъ по срѣд() нас, боѫще сѧ твоего мене, мала нѣкаа ꙁбраннаа ѧсть, сѣмѧ благословено, скрѡвще съкровенно, тебѣ едномꙋ вѣдомѡ  хранмо,  ѡнѣхъ, ꙗко... МЕ1-3 340.14 вѣдꙑ Като същ. м. ед. мн. Този/тези, който/които знаят; знаещите.  ꙗко крⷭтное ꙁнаменїе прѣⷣдѹще томѹ въ срѣтенїе прѣскврънны ѹꙁрѣвь, повелѣ въсѣмь же хытрѣ стрѣлꙗт вѣдѹщмь Конст 427v.22 Самь въсѣмь въсѣкь бѫд, вѣды когождо  прошенїе его, дѡмь  потрѣбѫ его ЛОглаш 384.26 помѧн, боже, вѣдый коегождо воꙁрасть  нарцанїе, вѣдый коегождо ꙁ рева матере егѡ Яков 326.30, 326.31 Същото значение и в Яков 326.34 329.6 МИнд.1-2 346.15. вѣдꙑ Като прил. Който знае, знаещ. Сїе же н͠нꙗ полѹвь, вѣдещомѹц͠рю въсѣхь блⷣгть сповѣдѹю Конст 430v.15 вѣдѣт ꙁвѣстьно Знам със сигурност, добре ми е известно. ꙁвѣстно вѣдѧще, ꙗко ꙗже о ѡтц повѣсть, веселт обые ѡтцелюбеꙁныхь дѹшѫ,  къ ревност въꙁдвѕат лѹьшой ЙР 7.11 ѻна же сїа ꙁвѣстно вѣды, тъщааше се по пѣнїѡхь въвест тѹ ц͠рь въ клѣть свою,  слышат мнѡгожелателны женхѡвь къ н гл͠ющь глась Нед 605r.15 Елка ѹбо сѹть  ꙗкова прѣнебесных сѹщьствь ѹкрашенїа,  како ꙗже о нхь свещеннонаелїа сътварают се, єдномѹ ꙁвѣстно тѣхь вѣдѣт рекѹ бож(ь)ствномѹ тѣхь слѹжбонаелꙿствїю I Никод 207.15 Същото съчетание и в I Никод 213.22 Кипр 228.17 Антим 241.30. опасьно вѣдѣт (О)познавам внимателно, (о)познавам добре. Достотꙿ же таковым ѡбраꙁь прещенїа сцеваго опасно вѣдѣт: Кипр 234.6 Сїа въса, єлка пшѹ  хощѹ псат къ твоей светост, не ꙗко не вѣдещѹ т пшѹ сїа – кто бѡ нь вѣсть та опасно, ꙗкоже ты? Антим 242.1 творт вѣдомꙑ/вѣдома Разкривам нещо, изобличавам. Он же ꙗже о себѣ въсѣ вѣдѡма творть мѫжев, абїе прїѧть бываеть мь ЙР 10.6 Елма ѹбо своѫ постже цр(ъ)ковь, въсе абїе стадо въ скорѣ прꙁвавь, въсѧ лѫкавыѧ къꙁн ꙁлоьстваго царѣ тѣмь вѣдѡмы сътвор ЙП 195.27