Терминологичен Речник
анг҄елъ  
анг҄елъ -а м I. ангел. 1. Ангел, общо название за небесните естества ( ἄγγελος, ὁ ) : Безплътно тварно същество, отнасящо се към един от трите дяла на разумното творение наред с душите и демоните: тоже въ раꙁѹмьнꙑхъ, а͠нглꙑ рекѹ  д͠ша  бѣсꙑ ЙЕ Бог 26b 5 sq. раꙁѹмьно сѹщьство състав б͠ъ, ан͠глꙑ, реку,  всꙗ по нб͠с ны – т бо ꙗвѣ раꙁѹмьнаго  бесплътьнаго сѹть естьства ЙЕ Бог 171b 9 – 172a Между него и безсмъртната човешка душа има сходство: ꙗкоже  дѹшѧ нашѧ ѫжьнꙑ сѫтъ аггеломъ ЙЕ Шест 13а 7 – 9 Ангелът и душата са духове, но за разлика от нея ангелът не е в тяло: аще л то  аггелꙑ стъ богъ сътворлъ  дѹшѧ нашѧ сътворлъ стъ дѹхꙑ (нъ нашѧ дѹшѧ въ тѣлесехъ, аггелꙑ бес тѣлесъ) ЙЕ Шест 12d 20 – 26 Ангелът е непознаваем – ейдосът, съставляващ неговата същност, и определението му се знаят само от Твореца. Затова той може единствено да бъде описван – като същност разумна, вечно подвижна, свободна, безтелесна, служеща на Бога, по благодат получила безсмъртна природа: аньгелъ ѹбо есть сѹщьство раꙁѹмно, прсношьствено самовластьно бесплътьно б͠ѹ слѹжꙗ, даръмь въ естьствѣ бесъмьрть премъ. егоже сущьства вдъ ѹставъ еднъ творьць вѣсть ЙЕ Бог 104b 8 – 105а 5 Ангелът е застъпник за човека пред Бога и посредник между Него и човека. Той приема непосредствено от Бога неговата благодат (енергия, светлина), за да стане втора светлина – преносител на Божествената: свѣтове вътор раꙁѹмьн н. ѿ прьваго  беꙁнаатъьнаго всѣмъ свѣта освѣщеньꙗ муще ЙЕ Бог 107a 6 – b 1 Вътре в йерархията на ангелите по-висшите предават осиянието на по-нисшите: протвѹ престоѧнью свѣтъ премлюще  другъ дрѹга освѣщающе больствъмь новьнꙑмь л естьствьнꙑїмь. ꙗвѣ же сть ѧко больш мьньшмь подають свѣтъ  вдѣнье ЙЕ Бог 110a 7 – b 3 Ангелите стоят над човека, обаче светостта издига последния до равнооангелско положение и чин: гда бо добр сѧ ꙁѣло сътвормъ къ богѹ, тъгда не больше бѫдемъ аггелъ, нъ акꙑ аггел бѫдемъ. сце бо глаголетъ  нашь съпасъ рекꙑ: на въскрьсен н женѧтъ сѧ н въдаѭтъ, нъ бѫдѫтъ ꙗко  аггел. да гда ѹбо додемъ добрꙑм дѣлꙑ тоѩ мѣрꙑ, тъгда тѣхъ не мнемъ, нъ съ тѣм равьн бѫдемъ ЙЕ Шест 196а 11 – 21 съврьшаѩ сѧ ловѣкъ на аггельскꙑ санъ въсходтъ ЙЕ Шест 248c 22 – 25 1.a. Чинове. Ангелското небесно войнство се подрежда по чинове (τάξεις). Св. Дионисий Ареопагит учи за девет небесни същности, разделени на три чиноустроения (διατάξεις), всяко от които се състои от три чина : ст͠ꙑ  стотьнꙑ  бгословесьнꙑ донс  аропагтъ рее: всѧ богословесьнаѧ еже сть божьствьнаѧ псаньꙗ нб͠съскаѧ сѹщьства ѳ͠ нарее. та же сѹщьства бж͠ьствьнꙑ стодѣтель преда на тро раꙁлѹаꙗ троьскꙑꙗ ѹтвар ЙЕ Бог 112b 4 – 113a Различието между тях е по осияност и положение, зависещо от степента на осиянието: бол же другъ дрѹга свѣтьмь  престоꙗньемь л протвѹ свѣту  престоꙗнье мѹще, л протвѹ престоѧнью свѣтъ премлюще  другъ дрѹга освѣщающе больствъмь новьнꙑмь л естьствьнꙑїмь ЙЕ Бог 110а 2 – b 1 Първо чиноустроение – херувими, серафими, престоли: шестокрльн серафмъ  многоѡт хѣровмъ  с͠т престол ЙЕ Бог 113a 2 – 7 Второ чиноустроение – господства, сили, власти: гд͠ьст  сл[ьн]  власт ЙЕ Бог 113a 7 sq Трето чиноустроение – начала, архангели, ангели: наатъц, арханг͠л  анг͠л ЙЕ Бог 113b 1 1.b. Характеристики 1.b.1. Тварен. Ангелите принадлежат към незримата твар: ꙗкоже нꙑ ѹтъ велкꙑ павьлъ глаголѧ: ꙗко въ то твар ꙁьдано вьсе,  вдмо  невдмо,  прѣстол же  господьства,  наѧла,  власт,  слꙑ,  аггельст плъц  архаггельскаа прставленꙗ ЙЕ Шест 17b 4 – 15 Ангелският свят е сътворен от Бога по негов образ: сь сть  аньгл(с)къ ꙁжтель  творьць. ѿ небꙑтьꙗ въ бꙑтье преведе ꙗ по свомѹ ѡбраꙁѹ сътворвъ ꙗ естьство бесплътьно ЙЕ Бог 104а 4 – 8 Сътворяването му е със слово, а съвършаването – чрез Духа Свети: словьсемь же сѹть сътворен вс ан͠гл,  с͠тымь дх͠мь съврьшьше сꙗ ЙЕ Бог 107b 5 – 7 Поради своята тварност ангелите нямат отношение към акта на творението и не участват в предвечния Съвет: не ꙗвѣ л се, ꙗко къ сꙑнѹ слово бꙑстъ. аггел бо сътворен сѫще не дѣствоваахѫ съ богомь ЙЕ Шест 197c 1 – 5 1.b.2. Изменчив в мненията и желанията си – това се дължи на неговата тварност, понеже всичко тварно е изменчиво: хотѣньемь ꙁвратво еже сѧ рееть волевратьно. вьсе бо ꙁдань ꙁвратьно есть, тъью же неꙁъдано сть  неꙁвратьно есть ЙЕ Бог 105b 7 – 106a 3 1.b.3. Непокайващ се – поводите за покаяние идват от немощта на тялото, присъща на човека, докато ангелът е безтелесен: не прмꙗ  каꙗнѧ небонъ бесплътьно сть. л͠вкъ плътьнꙑѧ дѣльма немощ покаꙗнье прѧтъ ЙЕ Бог 106b 4 – 7 1.b.4. Безсмъртен – не по природа, а по благодат; природата му е тленна: бесъмьртінь естьствъмь нъ бл͠агодатьемь. все бо наавъ н коньае по естьствѹ ЙЕ Бог 106b 7 – 107a 1 1.b.5. Имащ начало – ангелът не е съвечен на Твореца, защото сътвореното не е безначално: есть съ б͠мь. не може бо еже ѿ небытьꙗ въ бꙑть прѣводмо всегда бꙑт же сть беꙁ нааатъка  прсно сꙑ ЙЕ Бог 57a 3 – 6 Освен това бъзсмъртието по благодат не означава безначалност: а еже даромъ бе(ꙁ) коньца то всѧко не бе(с) наа(т)ка ꙗкоже а͠нгл ЙЕ Бог 59b 1 – 3 1.b.6. Безтелесен – понеже е сътворен по образ Божи: ѿ небꙑтьꙗ въ бꙑтье преведе ꙗ по свомѹ ѡбраꙁѹ сътворвъ ꙗ естьство бесплътьно, ꙗкоже  дх͠ъ л огнь беꙁвеществьнъ ЙЕ Бог 104a 5 – 9 Ангелът се нарича безтелесен и невеществен в сравнение с нас, защото спрямо Бога всичко е грубо и веществено: бесплътьнъ же гл͠еть сꙗ  беꙁвьщьствьнъ, елкоже къ намъ прележꙗще. все къ б͠ѹ прл(о)жмо дебело  вещьствьно ѡбрꙗщеть сꙗ ЙЕ Бог 105a 5 – b 1 1.b.7. Подлежащ на описване – защото когато е на небето, не е на земята, и обратно: нꙑ  прмлюще ѡпїсан. гда бо сѹть на нб͠сї, то не сѹть на ꙁемл.  на ꙁемлю бм͠ь посꙑлаем, не остають на нб͠с ЙЕ Бог 108a 1 – 5 Неговото описване обаче предполага плътско пространствено ограничаване: не ѹдрьжм же н ставлꙗем сѹть стѣнам н двьр͠м н клю н пеатьм, н ѹставьнꙑꙗ же, г͠лю ЙЕ Бог 108a 1 – 5 дѹхъ же ꙁовомаꙗ дѹша раꙁѹмьно  съмꙑсльно стьство ꙗвѣ стъ, вьнѣ вьсѣкого плътьнааго раꙁѹма, ꙗкоже вдѣт  раꙁѹмѣт о аггелѣхъ небесьнꙑхъ ѹдобь ЙЕ Шест 211b 4 – 13 1.b.8. Заемащ „място“. Ангелът пребивава в умопостижими „места“ и природата му не включва телесни характеристики. Тя се свързва с псевдо-темпоралност и псевдопространственост. Ангелът е отвъд тримерната протяжност и не заема в даден момент определено място. Действието и „движението“ му не са телесни: раꙁѹмъ же суще въ раꙁѹмьнꙑхъ мѣстѣхъ сꙋть. не плътью опсаем, не бо плътьскꙑ по естьствѹ преѡбраꙁѹють сѧ н тромь сѹть раставьн, нъ раꙁѹмъмь прходꙗть  дѣтельствують, деже бѹдеть повелѣно мъ  не могѹть тъгда же бꙑт  сьде  ѡньде  дѣтельствоватї ЙЕ Бог 109a 5 – b 6 1.b.9. Разумен и самовластен. Самовластен (със свободна воля), понеже е разумен и словесен. Доколкото обаче е сътворен е променлив, неговото самовластие е както в това да пребивава и напредва в доброто, така и да се отклонява към злото: ꙗко же ѹбо словесьно  раꙁумьно, то самовластьно есть. а мьже ꙁдан(о) то тѣмь ꙁвратьно,  моꙗ власть  пребꙑват  напредъ т добръмь  въ ꙁьлѣ въꙁъвратт сꙗ ЙЕ Бог 106a 4 – b 2 Част от ангелите злоупотребяват със своето самовластие – Дяволът и бесовете са паднали ангели:  ꙗв дьꙗволъ же. добротворьць бꙑвъ своею же властью ꙁьл ѡбрѣтьнкъ бꙑвъ же съ нмь сѹть отъстѹпьнꙑꙗ слꙑ, еже суть бѣсове ЙЕ Бог 201a 1 – 7 1.b.10. Пребиваващ в доброто. След като със свободна воля избере добродетелта, благодарение на Божията благодат той непоклатимо се утвърждава в доброто:  аньгел по ꙁволенѣ добротѣ ꙁборѹ въ добр(о) бл͠годатемь неподвжьно ѹтвьрьжене мѹть ЙЕ Бог 219a 8 – b 2 1.c. Богопознанието при ангела. Също както човека, ангелът не се издига до Божието естество (познаваемо единствено от него самото), а само до онова, което е дадено в откровението: по пьрвѣмь же  блж͠нѣмь естьствѣ не ѹвѣдѣ нктоже нколже б͠а раꙁвѣ емѹже тъ самъ ꙗв, не ѿ л͠къ тъкъмо, нъ  отъ тѣхъ самѣхъ аньгелъ ЙЕ Бог 15a 6 – b 3 Ангелите са свидетели за Христовото възкресение наред с апостолите:  аще не б плътѣнъ былъ. то аплⷭ  аг͠гл кого вдѣшѫ въск͠рсша.  на нбсⷭа въсходѧща. нѫ съ г͠ъ брате двѣ естⷭва мы ЙЕ Пр 247б 4–7 2. Ангел, название за един от чиновете на небесните естества – най-нисшият. Неговото място е в третото (най-нисше и близко до човека) чиноустроение на небесните естества: третьꙗѧ же ѧже  послѣдьнѧꙗ наатъц архангл  англ ЙЕ Бог 113a 8 – b 2 Вж. по-горе a. Чинове. Син. раꙁѹмьно сѫщьство, небесъно сѫщьство, по небес нъ, небесьнъ плъкъ Сем. гн. дѹхъ, дѹша, свѣтъ, освѧщень, нъ, санъ, ѹтварь, серафмъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, власть, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ  анг҄елъ II. мариол. Ангел ( ἄγγελος, ὁ ) – възвестител на благата вест: Ан͠глъ бо г͠нь посъла сꙗ къ с͠тѣ дв͠ц ѿ давꙑдова племене съходмѣ ЙЕ Бог 227b 3 – 5 с͠тꙑ духъ прде къ не по словес гню, еже рее а͠нглъ, ощаꙗ ю  слѹ прмтельнѹ даѧ словесьнааго б͠жьства въ кѹпѣ же  рожьствьнѹ ЙЕ Бог 229а 1 – 4 Син. раꙁѹмьно сѫщьство, невдмо стьство, свѣтове вътор раꙁѹмьн, н, раꙁѹмъ Сем. гн. тварь III. есхат. Ангел Божи, духовно същество (ἄγγελος, ὁ). Тези, които са вършили добро, след възкресението ще заживеят вечен живот подобно на ангели Божии: а же сѹть благодѣанѧ сътворл въсꙗють акꙑ сл͠нце съ ан͠ьглꙑ въ жꙁнь вѣьнѹю, съ г͠мь нашмь іс͠хомь ЙЕ Бог 358а 4 – 7 бѹдѹть бо, рее г͠ь, ꙗко  ан͠гл бж͠; н жентва бѹдеть н дѣтородьство ЙЕ Бог 355а 2 – 4 Вече сега ангелското достойнство се отнася за светците:  ꙁемны агг͠ле. ьсомѹ бо сѧ можемъ номѹ юдіт, раꙁвѣ  тебе на ꙁем ЙЕ ЙП 40б 14–16 Син. раꙁѹмьно сѫщьство, невдмо стьство Сем. гн. въскрьсень, бесъмрьть