1a

Слово № 1

ПРОТОЕВАНГЕЛИЕ НА ЯКОВ

енъ быⷭ. нѫ въ ѣⷭ лобꙁаніа дошѧ.  не

срѣте ⷯ блгⷭлвенє ꙁахаріно.  ста

шѫ ереє ѣѫще цѣлованіа его въ

мл͠твѫ.  прославті вышнѣаго.

мдѧщоу же ємоу боашѫ сѧ въс.

дръꙁнѫв же єднъ ѿ нⷯ въніде въ ст͠і

лще.  вдѣ прі ѡлꙿтар гⷭн кр͠въ

съдѣдшѫ сѧ.  глаⷭ г͠лѧщъ. ꙁахарі

ꙗ оубєнъ ⷭ.  не потрѣбтꙿ сѧ кръ

вь єго, дондеже прдеⷮ мъстнкꙿ.

 слышавъ словеса  оубоꙗ сѧ.  

ꙁъшеⷣ въꙁвѣсті ереѡмъ, ꙗже

вдѣ  слыша.  дръꙁнѫшѫ въсі

 вънідошѫ  вдѣшѫ бывшеє.

на степен црк͠внѣмъ.  въскікн

шѫ (!)  раꙁдрашѫ рꙁ своѫ, ѿ го

рѣ, до нꙁоу.  тѣлесе єго не обрѣ

тошѫ. кръв же єго ѡбрѣтошѫ

каменємъ бывшѫ.  оубоашѫⷭ.

1б

 іꙁыдошѫ  въꙁвѣстшѫ. ꙗко

ꙁахарꙗ оубієнъ быⷭ.  слышашѫ

въсѣ колѣна срл͠ва.  плакашѫⷭ

єго трі дн͠,  тр же нощ. по трі

єхъ же днⷯь съвѣщащѫ ерее кого

поставѧⷮ на мѣстѣ ꙁахарнѣ.

 въꙁыде жрѣб на сѵмеѡна.

семоу бо бѣ въꙁвѣщено дхо͠мъ

ст͠ымъ не вдѣт съм͠рт. до

ндеже ꙁрⷮ хаⷭ въ плът. аꙁъ

же ꙗковъ напісаⷯ скаꙁанїе се.

мѧтежоу бывшоу, єгда мрѣ

роⷣ. съкрываахѫ сѧ на мѣстѣ

поустѣ. дондеже прѣстанеⷮ мѧте

жъ въ еⷭрлмѣ. слава давшомоу

м прѣмѫдроⷭ. напсат тана

а с. ꙗко томоу подабаєⷮ свⷧа въ

вѣкы вѣкомъ. амнъ.

2а

Слово № 2

ПОХВАЛНО СЛОВО

ЗА РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

ѡана архепⷭпа ꙁлато

стаго. слово похвалꙿно. на рождъ

ство ст͠ѫѫ бц͠ѫ .в͠.

Свѣтлы д͠нь днⷭе  юденъ ꙗві

сѧ прѣдъ ѡесы нашм. днⷭе

бо мат жвота нашего, ꙁ ложе

сънъ ꙁыде. сѫщꙗ въ стнѫ

мат свѣта. еѵга оубо древе на

реⷱна быⷭ жꙁнь. нѫ вна съмр͠тна

быⷭ. дв͠аа же  мат свѣта, две

рь нбнⷭаа днⷭе род сѧ намъ. но

сѧщ напсаніє жꙁні. еѫже ра

ꙁроушено быⷭ прѣгражденіє ѡгра

дѣ. ꙗвленаа тнⷭѣш много

ѡтыⷯ,  шестокрлатыⷯ

второє н͠бо на ꙁем. ходатаца

съмреніа бж͠ꙗ  лвⷭка. грⷣа

велкаго ц͠рѣ. дверь раскаа.

2б

стꙿлпъ аковль. днⷭе род сѧ. намъ.

въмѣщъшіа вѣнаго  бес͠ъмртнаго

ц͠рѣ. ѫже блажѫⷮ въсі род. нараꙁр

шмаа цр͠кв бж͠ꙗ. вѣнаа піща

раскаа. дрѣво жвотноє раское,

сажденое пр сходщⷯ воⷣ. сто

ніка д͠ха жꙁні. втораа скіна

ꙁаконꙿнаа. ꙁ неѫже проꙅѧбе вно

грⷣа стінъны. кѫпна мѧщі

ꙗ ѡгнь бжⷭтвны неѡполмаа.

прідѣте оубо братіа. оуповаѫ

ще на хⷭа. да поклонмꙿ сѧ мысълнⷺ

 скін. ѿмывші въсѣкѫ льⷭ.

еѫже ожⷮ оумр͠щвены роⷣ грѣхоⷨ.

днⷭе бо род сѧ намъ нбнⷭаго жен

ха жлще. еѵга оубо съꙁдана бы

вш, пⷣо клѧтвоѫ бⷭы. мара роді

сѧ.  блгⷭлвенє въсѣмъ быⷭ. ѵга

съꙁⷣана быⷭ.  ра ꙁатворенъ быⷭ.

3а

ст͠аа д͠ва род сѧ.  въсѣмъ ра пі

щѫ ѿвръстъ быⷭ. еѵга съꙁдаана быⷭ

 ꙁгнанъ быⷭ адамъ ꙁ раа (!). ст͠аа

же д͠ва род сѧ.  вънде раꙁбон

нкъ (!) въ ра. тѣмже  гаѵрлъ

въпꙗше къ не г͠лѧ. раⷣу сѧ бла

годѣтнаа г͠ъ с тобоѫ. раⷣу сѧ ма

т беꙁмѫжнаа. раⷣу сѧ марє

б͠це н͠бс  ꙁем. една съвръше

но жлще. рауⷣ сѧ марє б͠це. еѫ

же люде сѣдѧщ въ тъмѣ в

дѣшѫ свⷮѣ велі. рауⷣ сѧ марє

б͠це. еѫже клѧтва раꙁроушена

быⷭ еѵгы. раⷣу сѧ марє б͠це. еѫ

же ѿвръꙁенъ быⷭ ра. піщѫ раⷣу сѧ

марє б͠це. еѫже льⷭ оупраꙁнена

быⷭ.  съм͠рть раꙁроушена.  врⷶгъ

свѧꙁанъ. раⷣу сѧ марє б͠це г͠ъ

с тобоѫ. смже сце сѫщемъ ро

3б

д сѧ намъ ст͠лще. основанє

въ ст͠аа ст͠ыхъ. еѫже да спⷣобені бѫ

демъ, нбⷭномоу црⷭтвю, блⷣгтіѫ

 л͠вклюбіємъ г͠а нашего съⷭ.

хⷭа. емже єⷭ сл͠ва. ⷭь  покланѣ

нє. съ ѡ͠цемъ.  прѣс͠тымъ

 бл͠гымъ,  жівотворѧщмꙿ

дх͠омъ. н͠нѣ.  прⷭно.  въ вѣ.

Слово № 3

ОБРЕТЕНИЕ НА КРЪСТА ГОСПОДЕН

мцⷭа тогожде .д͠і. д͠нь. ѡ

брѣтеніє ьⷭнаго кртⷭа.  жвотво

рѧщаго. егоже ѡбрѣте єлена .г͠.

Въ лѣто .ꙁ͠е. цртⷭвоуѫща коста

нꙿтна велікаго ц͠рѣ. стоудена

го мцⷭа. събра сѧ множъство

странъ ѧд ратны. на рѣ

кѫ ꙗже сѧ слыштъ доунавъ.

щѫще прѣплоуті,  попалті

въсѧ ꙁемѧ тыѫ. даже  до въстока.

4а

раꙁоумѣвъ же ц͠рь костанꙿтнъ съ

бравшѫѧ сѧ хъ на то рѣцѣ. по

мъ своѫ воѫ прѣде на ѡнъ полꙿ

рѣкы.  оун своѫ воѫ по брѣ

гоу рѣкы тоѫ ставѣаше ѫ. клю

 же сѧ ємоу многы д͠ні прѣбы

т тоу. вдѣв же костанднъ

ц͠рь множъство ратнкъ. въ тр

дѣ велцѣ бѣше.  хотѣаше на

тра сънѧт сѧ съ нм.  то

 нощ вдѣ ц͠рь ѡма ꙗвѣ на

нб͠с крⷭтъ. съ горы сꙗѫщъ сѧ.

мѧщъ псанє ꙅвѣꙁдам.

 глава пркоснѫвш сѧ ємъ, 

г͠ла ємоу. ц͠рю смъ ѡбраꙁомъ

оделѣеш ратнкомъ. Въста

вш же ц͠рь ѿ съна. съ трепетомꙿ

 съ страхомъ велкомъ. пріꙁва

прѣднѧѫ воєводы своѫ.  въ

4б

ꙁвѣст мъ. ѡбраꙁъ ꙗвлъша

го сѧ емоу ꙁнамена.  повєлѣ

пот мъ на рать. несѫще

ьⷭны,  жвотворѧщ кртⷭъ.

бывш велцѣ побѣдѣ. ѡво

ⷯ ꙁъсѣе ѡвоже плѣн.  ѡбра

т сѧ съ ѡделѣніємъ велко

мъ. мнѫвшоу же много д͠ні.

повелѣ ц͠рь поꙁват жръцѧ бо

гъ єго.  повѣдат мъ ꙁнаме

нє еже вдѣ. он же рѣшѫ є

моу. ц͠рю се ꙁнаменє нⷭѣ ꙁемꙿ

ныхъ богъ. хже мы ьтемъ.

нѫ сла нбнⷭаго єⷭ. мнѫвш

5а

бо ꙁнаменю семоу. скоꙁѣ храмъ.  въ

с паⷣше съкроушшѫⷭ.  храм ѡбо

ршѫ сѧ. въ тыѫ же д͠н кръстꙗ

ны же воеваахѫ. наꙁарѣны нар

цаахѫ. же пршⷣеше ц͠рь  гл͠ашѫ.

молмъ твоѫ власть. ѡбраꙁъ съ

ꙗввы сѧ тебѣ. съ нб͠се ꙁнаменіє

сⷭа хаⷭ с͠на б͠жа жваго єⷭ. же вдѣ

вꙿ родъ лвⷭкъ погыбаѫщъ. не прѣ

ꙁрѣвъ сънде. ꙗко бл͠гъ съ  л͠вѣ

колюбецъ. спⷭт тварь своѫ. же

волеѫ своеѫ пострада. распенꙿ сѧ на

крⷭтѣ.  прведе наⷭ бг͠в ѡц͠оу. ра

ꙁоумѣв же ц͠рь се ѿ нⷯ. прꙁва еѵсе

вꙗ рмъска еппⷭа.  ѿ него навы

къ.  вѣрова въсѣмъ ср͠цемъ.  въ

сеѫ д͠шеѫ своєѫ.  крⷭт сѧ. ѿ него.

 мат єм елена.  множъство

бѣ вѣры єго. тъгда съ велкоѫ ра

5б

достѫ.  съ потъщанємъ. посла

мат͠ре своѫ на въстокъ сл͠нца, съ во

 многым. въꙁыскат тⷭнаго

 жвотворѧщаго крⷭта гⷭнѣ. тъгⷣа

бл͠жнаа елена, м͠т ц͠рѣ костанд

на. прде въ ерлⷭмъ. въ .к͠. д͠нь

мцⷭа вторааго.  повелѣ събрат

въсѧ ждовы. же бѣхѫ въ ѡкрⷭтъ

ныхъ весеⷯ,  градѣⷯ. бѣ бо ер͠лмъ

ѡпоустѣлъ ѿнѫдъ. ѡбрѣтошѫ

же сѧ тоу. мѫж ждовнъ, ꙗко 

трі тсѫщѫ, ѫже прꙁвавш бл͠же

наа єлена.  реⷱ мъ. вѣдѧ аꙁъ ѿ

с͠тыⷯ кнгъ. ꙗко племѧ правд

во єсте.  въꙁлюб вⷭа б͠ъ, вы же не

раꙁоумѣсте.  мнѣсте свѣтъ тъ

мѫ сѫщѫѧ.  стнѫ, лъжѫ.  хо

тѧщаго ваⷭ ꙁбавті б͠а ѿ клѧтвы.

вы пропѧсте.  еже стымъ плі

6а

ванємъ ѡсвѣтвшаго ваⷭ. сквр͠навы

мъ пльванємъ ѡпльвасте єго.  

же мрт͠выѫ въскрѣс. мрт͠ва проꙁва

сте. ннѣ же оубо аꙁъ велѧ вамъ. 

ꙁберѣте мѫжѫ. же вѣдѧтъ ꙁако

нъ постнѣ. даті мнѣ ѿвѣты съ

твоⷮрѧ. о немже хощѫ въпрашат

хъ. ѡн же ѿшетъше (!) съ страхомꙿ

велкомъ.  съвⷮѣ сътворꙿше. ѡбрѣ

тошѫ мѫжѫ, нсѫщѫ. вѣдѧщі

ⷯ ꙁаконъ  абє прдошѫ къ

цр͠ц. послшъствоуѫще. ѡ тсѫ

щ мѫжъ. ꙗко с сѫтъ ꙁаконъ

вѣдѧще постнѣ. бл͠женаа еле

на рⷱе мъ тако. послоушате слове

се.  въноуште гл͠ы оустъ моⷯ. нѣ

сте л слышал ѿ проповѣднааго

сп͠са, ѡ немже аꙁъ днⷭе въпрашаѫ

вⷭа. саꙗ бо пр͠ркъ глⷮе. ꙗко дѣтщꙿ,

6б

род сѧ намъ. емоуже мат мѫжа не

поꙁна.  пакы дв͠дъ глⷮе. прѣдъꙁрⷯѣ

г͠а прѣдъ мноѫ прсно. ꙗко ѡ де

снѫѫ мене єⷭ да сѧ не подвжѫ.  па

кы велкы саꙗ въꙁглашаєⷮ о

ваⷭ г͠лѧ. с͠ны породⷯ  въꙁвышхꙿ.

ті же сѧ мене ѿвръгошѫ. поꙁна во

лъ пртѧжавшаго ,  ѡселъ ꙗ

сл гнⷭа своего. ср͠ль же мене нє по

ꙁна.  люде мене не раꙁоумѣшѫ.

вы же потаѫще оубо ꙁаконъ.

не раꙁоумѣсте єго. нінѣ же дѣте

 ꙁберѣте вѣдѧщѫѫ ꙁаконъ

постнѣ. ѡн же пакы съвѣⷮ ство

рꙿше. обрѣтошѫ мѫжѫ пѧть сⷮъ.

вѣдѧщⷯ ꙁаконъ постнѣ.  прі

шеⷣше поставшѫ прѣдъ цр͠це

ѫ. реⷱ же мъ бл͠женаа єлена. ѡ не

съмыслън ждове. не гон л ѡ

7а

слѣпеніє дрѣвноє ѿц͠ъ вашⷯ. еже

гл͠ашѫ сⷭа несѫща б͠а. потаѫще

ꙁаконъ  пр͠ркы, он же рѣшѫ. мо

лм тѧ гжⷣе. да ны сповѣс, ьсо ра

д мѫш ны. блж͠енаа же єле

на реⷱ мъ. шеⷣше  іꙁберѣте въ се

бѣ. вѣдѧщѫѫ номосъ постнѣ.

ѡні же ѿшеⷣше, стѧꙅаахѫ сѧ г͠лѧ

ще. коєѫ вны рад. бѣдѫ ны се

лкѫ сторⷮ цр͠ца. еднъ же ѿ нⷯ ме

немъ юда, ѿвѣщавꙿ реⷷ къ німъ.

вѣдѧ аꙁъ. ꙗко въꙁыскат хощеⷮ

дрѣво. на коєм сⷭа распѧшѫ оц͠

наш. нѫ блюдѣте да нктоже ѡ

немъ не въꙁвѣсттъ є. постнѣ

бо ѡборшѫ сѧ ѿц͠ъ нашⷯ прѣданіа.

ꙁакхе бо дѣдъ мо, ꙁапрѣт ѡц͠оу

моєм.  пакы ѿц͠ъ мо оумраѫ

мнѣ ꙁапрѣт г͠лѧ. ѧдо моє егⷣа

7б

хощеⷮ въꙁысканіє быт ѡ дрѣвѣ. на

немже сⷭа распѧшѫ. вѣды бѫд ѧ

до. ꙗв є пръвѣе м͠нꙗ с. не бо 

же родъ ждовꙿскы црⷭтвоуєтъ нѫ

бѫдетъ црⷭтво кланѣѫщхꙿ сѧ

распѧтомоу ісоⷭу. тъ бо єⷭ ц͠рь въ вѣ

кы вѣкомъ. хъⷭ с͠нъ б͠а жваго

Аꙁъ рѣхъ ѡц͠оу моємоу. да поꙿто

рѫкы своѫ въꙁложшѫ на нь. ѡ

н же рⷱе м, ѧдо. вѣстъ ст͠оє мѧ

єго. ꙗко нколже въ сънꙿмщ не

въꙁлаꙁⷯ съ нім. нѫ  многъ кра

ты мъ въпрѣкы гл͠ахъ. нѫ елꙿ

ма же ꙗвѣаше. старѣшны жрꙿ

ьскы, ꙁавст сплънівше сѧ

распѧшѫ . мнѧще ꙗко оумо

рмъ єго.  сънемше съ распѧла

положшѫ  въ гробѣ. тъ же тре

т днь въскⷭрнѫ своєѫ властіѫ.

8а

 ꙗв сѧ оуенкомъ свомъ. тъ

гда вѣрова братъ твоі стефанъ.

 наѧ оут люд ѡ немъ.  сънꙿ

мще створше. садоукеє  фарсе

є. осѫдшѫ  каменіємъ побіті

. аꙁъ же прⷣѣ ѡма ꙁрѧ съмр͠т

его. не могоⷯ въпрѣкы нꙿтоже ре

щ. вѣды ꙗко хⷭа рад мѫѣше

сѧ. хотѧ же прѣдат д͠шѫ сво

ѫ бл͠жены стефанъ. рѫцѣ въ

ꙁдѣвъ на н͠бо гл͠аше. гⷣ не поста

в мъ грѣха сего. послоуша

оубо ѧдо. да т проповѣдѧ

млрⷭдъстⷭвꙗ хвⷭа. ꙗко  савль

рꙁы ємоу прдръжа. бѣ бо  тъ

древле раꙁбонкъ.  гонѧ вѣр

ѫщѧѧ къ хоⷭу. г͠ъ же оумл͠оср͠д

сѧ на нь, створ єго ꙗко єдно

го ѿ оуенкъ ст͠ыхъ.  ты оу

8б

бо ѧдо не хл мен ємоу. ні вѣ

роуѫщхъ къ немоу. да жꙁнь

вѣнѫѫ прімеш. се м въсе ꙁа

повѣда ѿц͠ъ мо. да аще оубо въ

прашает ны цр͠ца. въꙁвѣстмꙿ

е ѡ вꙿсемъ смъ. ѡн же ѿвѣща

шѫ ємоу. мы сего ніколже н

ѿ когоже нѣсмы слышал. аще

бо въꙁысканіє бѫдеⷮ. ты же ѿ

вѣщаеш ѡ въсемъ смъ. по

стнѣ бо  мѣсто вѣс. се же 

мъ гл͠ѧщемъ. слоугы прдошѫ

гл͠ѧще. ꙁоветъ вы цр͠ца. ѡн

же пршедꙿше  прѣвше сѧ прѣ

д неѫ, ніесоже не рѣшѫ ст

нꙿна. тогда цр͠ца повелѣ, въсѧ

ѡгнемъ ждещ. он же оубо

ꙗвше сѧ прѣдашѫ юдѫ г͠лѧ

ще. молм тѧ гжⷭе. съ л͠вкъ

9а

с͠нъ прⷭкы єⷭ.  ꙁаконъ добрѣ

вѣстъ.  помыслъ тво съ маⷮ

съвръшт.  абе въсѧ ѿпоу

ст раꙁвѣ юды. егоже пр

ꙁвавш бл͠жнаа елена рⷱе ємоу.

жꙁні  съмр͠т прѣдлежѫщі

есо просш. жꙁні л. л съ

мр͠т. юда рⷱе. гжⷭе, кто въ п

стын сы. хлѣбомъ прѣдлє

жѫщемъ каменє ꙗстъ. цр͠ца

реⷱ. то аще хощеш на ꙁем ж

т  на нб͠с. повѣждъ м где

ⷭ съкръвенъ кртⷭъ гнⷭъ. юда

рее. ꙗкоже памѧтоуємъ, лⷮѣ

естъ .с͠. да мы юні сѫще како

можемъ вѣдѣт то. цр͠ца реⷱ.

како древле толка родовъ. рать

бывш въ слънꙿ градѣ. ꙁме

9б
рше,  тоу помнаѫтꙿ сѧ мѣста.

ⷯ  гроб ⷯ. юда реⷱ, не ѿ кнгъ лі,

цр͠ца рⷱе. то  ты, то пръво како

вѣща. помнана сѫтъ. юда

рⷱе. съблаꙁнв сѧ ꙁрекохъ.  реⷱ

къ немоу цр͠ца. аꙁъ мамъ піса

но въ ст͠ѣмъ еѵг͠л. где єⷭ распѧⷮ.

ты же тъкмо мѣсто покаж,

льба.  аꙁъ своеѫ властіѫ потр

жⷣѫ мѣсто,  негл ѡбрѧщѫ по

мыслъ мо. юда рⷱе. ні  мѣста

вѣдѧ. цр͠ца рⷱе. гладемꙿ тѧ ма

мъ морт, дондеже сповѣ

с. где єⷭ мѣсто ст͠аго распѧла.

 се рекш, повелѣ въврѣщ є

го въ кладенꙿще соухо.  тоу

же не брѣщі єго .ꙁ͠. д͠ні. по .ꙁ͠.

дмⷯ же дн͠ехъ въꙁва юда г͠лѧ.

10а

ꙁведѣте мѧ вънъ.  аꙁъ пока

жѫ вамъ нарцаемоє льба мѣсто.

где хаⷭ распѧшѫ.  ꙗко ꙁыде ю

да ѿ кладенъща, тее на мѣ

сто.  не вѣды мѣста постнѣ

где бѣ кртⷭъ. въꙁдвгъ глⷭа сво

  наѧ молт сѧ, ждовъскы

г͠лѧ сце. Макраакрав. ф

ленаѡна. дⷡаⷷѳъ. доѳалъ. ꙁа

льꙁлъвель. фафоувараоугава.

лама. тарахоус. намелон а

вахаѳа. ꙁальꙁлъ. длъ. ѳо

ѳъ. л͠. еже тлькоует сѧ. б͠ъ ст͠во

рівы н͠бо  ꙁемѧ. сѣдѧ на прѣ

столѣ хероувмъстѣ. хꙿже ло

вѣьскаа вещъ не можетъ до

т. ꙗко ты єс сътворвы на сво

є слгованє .ꙅ͠. жвотъ шесто

крлецъ. же гласомъ не оуста

10б

ѫщмъ въпѫтъ гл͠ѧще. с͠тъ.

с͠тъ. с͠тъ. г͠ъ слъ. плъно н͠бо  ꙁе

мѣ славы єго. хероувм же на

рцаѫтꙿ сѧ ѫже полож въ ра. на

бдѣт дрѣво жꙁн. ты бо вла

деш въсѣмъ. ꙗко твоа тварь

сѫтъ. ты бо ѿпадꙿшѫѫ аг͠глы

въ глѫбость горꙿкѫѫ прѣда.  ті

сѫⷮ мѫм ꙁм. поⷣ прѣспо

днм ꙁемѧ  страшномоу

твоємоу ꙁапрѣщеню. въпрѣ

кы не могѫще рещ.  н͠нѣ влкⷣо

твоа волѣ єⷭ. црвовⷭат с͠ноу ма

рноу посланомоу тобоѫ. аще

бо бі тъ не былъ ѿ тебе. не б то

лцⷯѣ юдесъ сътворлъ.  н

нѣ г͠ створ съ мноѫ. ꙁнамені

е добро  на подвгъ. послоуша

 мене дⷭне. ꙗкоже послша сл

11а

гѫ своего мосеа.  покаꙁа намъ ко

ст брата нашего ѡсфа. тако 

н͠нѣ влкⷣо. повел ꙗвті сѧ скръве

номоу твоємоу распѧтю.  ѿ

мѣста ꙁыт блаꙅѣ вон. да 

аꙁъ вѣроуѫ распѧтомоу сⷭоу. ꙗ

ко тъ єⷭ ц͠рь въ вѣкы вѣкомъ.  се

помолꙿшоу сѧ юдѣ. абе расѣде

сѧ мѣсто.  въꙁыде ꙗко дымъ

бл͠гыѫ вонѧ ѿ него. ꙗкоже дв

т сѧ юдѣ  рещ. постнѣ

ты єс хⷭъ, с͠нъ б͠а жваго, сп͠съ въ

семоу мроу. бл͠годарѧ тѧ г͠.

ꙗко непⷣобна мене сѫща. не сътво

р бесъѧст твоеѫ блг͠дт

молѧ тѧ влⷣко г͠ сⷭъ хⷭе. не помѣ

н ꙁлобы раба твоєго, н съгрѣ

шена єго. нѫ сън мѧ съ бра

томъ момъ стефаномъ.  се

11б

рекъ юда.  поꙗса сѧ крѣпцѣ. 

въꙁемъ рыло наѧ копат. ко

пав же сѧженъ .к͠.  ѡбрѣте трі

крⷭты погребены. ѫже въꙁемъ

съ велкоѫ радостѫ, прінесе

въ градъ. тогда пытааше бла

женаа єлена. которы єⷭ жвода

веь ѿ ныⷯ. вѣмꙿ бо ꙗко двою раꙁꙿ

бонк єста.  положшѫ ѫ

посрѣдѣ града.  бѣхѫ жѫⷣще.

слы бж͠ѫ. гдедевѧтомоу (!) же ѣ

соу д͠не, ммоношаахѫ ѡдръ.

на немже лежааше дв͠ца мр͠тва.

вдѣв же юда  радъ бывъ. реⷱ

къ бг͠олюбц єленѣ. н͠нѣ раꙁоу

вѣеш гжⷭе, слѫ дрѣва. на ко

ємъ еⷭ распѧтъ сⷭъ.  ємъ ѡдрꙿ

юда, постав на ꙁем.  на

ѧ полагат, по єдномоу на

12а

мртв͠ц.  ідеже полож  .г͠. крⷭтъ,

абє въскрⷭнѫ мрт͠ваа ѡтроко

вца.  наѧ ходт. тъгда раꙁ

гнѣвавш сѧ сотона.  въпі

т наѧ гл͠ѧщ. ѡ юдо то

створ се. древе бо аꙁъ юдоѫ съ

творхъ людемъ съгрѣшт.

 н͠нѣ юдоѫ прогонмъ есъмъ.

о сⷭе наꙁарѣннє. же въсѧ къ

себѣ првлѣе. бо  дрѣво ра

спѧла своєго ѡбав на

мѧ. юда же ꙁапрѣ

твъ д͠хоу нестом

рⷱе. же мр͠твыѫ въскрѣшаеⷮ.

сⷭъ хⷭъ, проклъні тѧ т въ глѫ

бость. ѡгн.  абє щеꙁнѫ

ѿ него сотона. бл͠жнаꙗ же є

лена. въꙁⷣввш сѧ б͠ж сі

лѣ, вѣрованю. юдноу

12б

съ велкоѫ радостѫ, створ ко

вегъ ꙁлатъ.  каменіємъ ⷭь

ным оукрасвш. полож въ

немъ крⷭтъ гⷭнъ.  съꙁдавш цръ

кве на мѣстѣ льба. повелѣ прі

вест єѵсевꙗ епⷭпа рмъска.

пршедшоу же емоу мол єго на

оут юдѫ, о вѣровані хⷭвѣ,

крⷭтв же его прѣтвор мѧ єго

кѵрꙗкъ.  постав еппⷭа въ

градѣ рлⷭмѣ. толі

къ же сѧ даръ даⷭ еппⷭоу

крꙗкоу. обрѣтені

а рад ст͠го  жвотворꙿца крⷭта

ꙗко бѣсы прогонт.  ѫꙁѣсті

выѫ цѣлт. даромъ  бл͠годѣ

тѫ г͠а нашего сⷭъ хаⷭ. блж͠на

а же єлена цр͠ца. навыкъш

ꙁаконоу хрстовоѫ

13а

слоѫ,  ветꙿхаго ꙁакона, накаꙁа

ніа ꙁвѣдѣвш, помнѧщ пр͠ро

ьскыѫ гласы.  въсѣ реена,

 м же к томоу прлож съмыслъ

но. въꙁыскат въгвожденныхꙿ

на крⷭтѣ хвⷭѣ гвоꙁд.  прꙁва

вш єпⷭпа юдѫ. же кѵрꙗко

мъ нарѣшѫ. г͠ла къ немоу. ѡ дрѣ

вѣ оубо славнаго крⷭта похоⷮ моа

спъні (!) сѧ. а ѡ гвоꙁдⷯ, въгвожжⷣе

ныхъ въ крⷭтъ прлежтъ пеⷺ

ль мнѣ. ꙗко да м б  тⷯѣ ꙗв

лъ б͠ъ. пріложъ оубо  ѡ сⷯ пом͠л

сѧ гвⷭ. тогда прѣпоⷣбны еппⷭъ

пршедъ на кранієво мѣсто.

съ мнножашѫ братѫ, вѣрова

вшѫѫ въ г͠а нашего сⷭъ хаⷭ. ьнⷭа

го рад крⷭта ѡбрѣтена.  бы

вшааго ꙁнамена въ ѡкрⷭтъно

13б

вен мр͠твааго.  въꙁдвже на н͠бо

ѡ. рѫкама же въ пръс бѫ сѧ.

въꙁъпі  къ г͠оу  б͠оу сповѣдаѫ

сѧ, ѡ прѣданмъ неоумѣні сво

ємъ. вѣровавъшмъ въ нъ.  хо

тѧщмъ вѣроват.  много є

моу молѧщоу сѧ, да сѧ б ємоу ꙗ

вло ꙁнаменіе, ꙗко  надъ крⷭто

мъ, такⷣоже  надъ гвоꙁдъм. 

въ коннѣ мл͠твы, єгда рⷱе ам

нъ. быⷭ таково ꙁнаменіє. єже

въс пршедше  вдѣхомъ.

велкы бо млънѫ свѣтлі про

съфтѣшⷭѫ. пае слъненааго

свѣта съвтѧ сѧ. деже ѡбрѣ

тенъ быⷭ крⷭтъ. с͠ты.  абє ꙗ

вшѫ сѧ кртⷭн гвоꙁдє. въ

гвождені въ гнⷭе тѣло. ꙗко ꙁла

то въ ꙁем, съвтѧще сѧ пае слн͠ца.

14а

мже въс вѣроуѫще въс гл͠ахѫ.

се ннѣ поꙁнахомъ въ нꙿже вѣрова

хомъ. гвоꙁдъ ѫже въꙁемъ прѣпоⷣ

бны епⷭпъ, съ велкомъ говѣні

ємъ, прнесє къ бл͠жнѣ єленѣ.

бѣхѫ же  сѫще въ градѣ жвѫ

ще скѫще славы б͠жѫ. прѣ

поⷣбнаа же єлена оуꙁрѣвш

ѫ, съ страхомъ прѣклонꙿш колѣ

нѣ  главѫ. поклон сѧ.  пріѫ

тъѫ хвалѫ въꙁⷣаѫщ б͠оу. сплꙿ

н же сѧ мѫдрост  раꙁоума

б͠жꙗ.  помышлѣаше въ се

бѣ. то б створла гвоꙁдꙿм

см. б͠жꙗ же мѫдрость, въ

лож въ помышленіє еѫ. сътво

рт спⷭенє дѫщмъ родо

мъ. Прꙁвавш же мѫжъ мѫ

дръ  хѫдогъ. г͠ла къ немоу

14б

ц͠рѧ ꙁаповѣд таны, съхран.

прім гвоꙁдъѫ сѫ.  сътвор

мнѣ бръꙁды. оуꙁдѣ конѣ. на не

мже ц͠рь ꙗꙁдтъ. костанднъ.

 бѫдєтъ емоу ѡрѫже непобѣ

дно. къ въсѣмъ протвѧщ

мꙿ сѧ.  мръ бран. да б наплꙿ

нло сѧ рееноє пр͠ркомъ г͠лѧ

щемъ.  бѫдеⷮ въ д͠н ѡны є

же на оуꙁдѣ конѣ ц͠рѣ, с͠то бг͠в

нарееⷮ сѧ. бл͠женаꙗ же єлена, 

дръжавш вѣрѫ гⷭнѧ.  въсѧ съ

връховавꙿш. тъгда налож про

гоненіє на ждовы. елко ⷯ не

вѣрова въ сп͠са хⷭа. проганѣѫ ѿ

юдескыѫ ꙁемѧ. толка же бла

годѣⷮ прѣпоⷣбномоу кѵрꙗкоу,

ѿ б͠а быⷭ, ꙗко мл͠твоѫ,  бѣсы

проганѣаше.  въсѧ недѫгы

15а

сцѣлѣаше. бл͠женаꙗ же єлена

цр͠ца, ꙁаповѣд многы ѡстав

вш. прѣподобномоу епⷭпоу кѵ

рꙗкоу. на раꙁдаанє нщ

мъ. Съ мромъ по ꙁаповѣ

давш, вѣроуѫщмъ въ хаⷭ.

творт д͠нь, въ нже ѡбрѣтенꙿ

быⷭ кртⷭъ гнⷭъ. въ .ꙅ͠. д͠нь мцⷭа ма

рꙿта. елкоже ⷯ покланѣет сѧ

хоⷭу.  в ьⷭ мѧтъ ѡбрѣтені

е д͠нь крⷭта хвⷭа. оулоуѧтъ ѧ

сть б͠цѫ марѫ. млоуем вла

дыкоѫ гдⷭемъ нашмъ ⷭсъ хтⷭо

мъ. емоуже слава, ⷭь  дръжа

ва.  покланѣніє. н͠нѣ  прісно

 въ вѣкы вѣкомъ. амнъ.

Слово № 4

СЛОВО ЗА ЧУДОТО В ХОНЯ

НА АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

ЗА АРХИПАРАМОНАРЯ

мцⷭа сектѧбрѣ .ꙅ͠.

д͠нь. юдо бывшеє в хонѣⷯ,

арх͠ггла мхала. ѡ арꙿхпа

15б

рамонар. блгⷭлв ѡе .д͠.

Наѧло. цѣлбамъ  даромъ. 

блгтⷣемъ, даннымъ ѿ б͠а. бла

годѣт рад  дръꙁновеніа а

рхстратгова. спръва пропо

вѣда сѧ ст͠ыма аплⷭома. фл

помъ,  іѡаномъ бг͠ословесно

мъ. ѿгнавшомоу бо ст͠омоу 

ѡаноу. нестыѫ арѳемѫ,

ѿ ефеса. въꙁыде въ єра грⷣа къ

ст͠омоу флпоу. бѣше бо  тъ

борѧ сѧ съ єхдноѫ.  цѣлова

вша сѧ дроугъ дроуга, г͠ла єм

сты флпъ. то створвѣ

брате ѡане. ꙗко не могѫ с

ѫ нестыѫ  ск͠врнныѫ, въ

стръгнѫт с корене, ѿ града

сєго. бѣше бо тъ скврънаваа

 гбтель єхдна. въсѣⷯ гадꙿ

нестыⷯ старѣш. бѣше бо

16а

ѡпоꙗсана ꙁъмꙗм, по всемоу

тѣл.  ꙁъмꙗ ѡкрⷭтъ главы

еѫ.  бѣ же стоѫщ връхоу, двѣ

ма ꙁъмꙗма.  ѡкртⷭь єѫ весꙿ

гадъ несты.  просто бѣ

ше ꙗко цр͠ца творена.  єлні

мѣахѫ ѫ ꙗко б͠гынѧ велкѫ.

 вс кланѣахѫ сѧ е.  жрѣхѫ

е.  многажд сѣдѧщоу с͠то

моу флпоу,  ѧщоу. пове

лѣше потещ гадомъ на ст͠го.

 оуморт єго.  гл͠аахѫ к не

моу, ꙁлѣꙁ флпе ѿ града

сего. даже тебє ꙁлѣ погоуб

мъ.  бѣше ст͠ы флпъ. про

повѣдаѫ слово стннѣ  вѣрⷺ

 сътворвша мл͠твѫ апⷭла.

ѿгнаста  тѫ, ѿ ера града.

 по томъ прідошѫ бл͠говѣрні

. стінѣ проповѣдніц.

16б

 сѣдѣ ѡанъ на мѣстѣ, нарца

емѣмъ, херетопакд. бл͠годѣ

т  дары.  юдес бѣше пока

ꙁат сѧ, ст͠го  славнааго арх

стратга.  сътворвша м͠л

твѫ. ꙁнаменаста людемъ г͠лѧ

ща. ꙗко ꙁде хощеⷮ сънт велі

кы номъ, старѣшна ар͠хі

стратгъ, сілѣ гнⷭ мхалъ.

 творті прѣславнаа юдеса.

ꙁлѣꙁоста же аплⷭа.  въ нѣхꙿ

градѣхъ ѧща.  абє потє

е въ дамасцѣ томъ творѧща

врабы. по оум͠ртв же ст͠ыма

аплⷭома. пакы єлн скрежє

таахѫ.  гнѣваахѫ сѧ на хр

станы.  мнѫшѫ лѣта мно

га, ѿ стееніа с͠тыѫ воды.

 быⷭ слышано по всє ꙁем.

прбѣ(бѣ)гаѫщ (!) бо на мѣсто

17а

то, цѣлѣахѫ. кымъ лбо не

дѫгомъ съдръжѫще сѧ.  мноꙅ

ѿ елнъ прходѧще,  вдѧще

цѣлꙿбы. вѣроваахѫ въ г͠а сⷭъ хⷭа.

 кръщаахѫ сѧ. въ градѣ же ла

ѡдкстѣмъ. бѣ нѣкто мѫ

жъ неьствъ.  коумромъ трѣ

бѫ дѣѫ. тъ мѣаше дъщере,

едноѧдѫ.  та бѣше нѣма ѿ

рѣва мт͠ре своѫ. ѿц͠ъ же єѫ въ

многажд въсхотѣ,  съ нѣм

тоⷣжемыслѧщм. ті  ѡбо

рт ст͠ѫѫ тѫ водѫ. мже мно

ꙅ ѿ єлнъ пріхожⷣаахѫ  цѣ

лѣахѫ сѧ ѿ недѫгъ тѣхъ.  вⷺ

роваахѫ б͠оу. въ едн же д͠нь, ꙗ

кы въ сънѣ нощѫ. пріде къ

немоу номъ старѣ гнⷭемъ мі

халъ.  г͠ла ємоу. д съ дѣті

щемъ свомъ, где с͠таа вода пока

17б

ꙁа сѧ.  там (!) свое мѧ. да аще вѣ

роуеш, не ꙁлѣꙁеш пеѣленъ.

 въставъ л͠вкъ пріде съ дѣт

щемъ.  вдѣвъ бл͠гть б͠жѫ, вѣ

рова.  г͠ла цѣлѧщмъ сѧ. кого

м͠лте въꙁлваѫщмъ водѫ

на тѣлеса ваша. он же гл͠ашѫ

ємоу. мы ѡц͠а  с͠на молмъ.

 ст͠го д͠ха.  мхала ахⷬстра

тга. тогда въꙁведъ ѡ  рѫцⷺ

на н͠бо  рее. ѿц͠ъ  с͠нъ  ст͠ы д͠хъ.

б͠ъ мл͠твы рад архстратга

мхала. помоꙅ м грѣшноѡ

моу.  въꙁемъ водѫ въла въ

оуста дѣтщоу.  абє въꙁъпі

ѡтроковца.  въскре г͠лѧ

щ. б͠ъ хртⷭꙗнъскы. пості

нѣ, велка єⷭ твоа сла. мха

ле арꙿхстратже гⷭнъ помоꙅ

м. крⷭт же сѧ самъ  весь домъ

18а

сво  въꙁград тоу, црк͠вцѫ ма

лѫ. въ мѧ мхала арꙿхстраті

га.  покры ст͠ѫѫ тѫ водѫ.  та

ко ѡтде съ дъщерѫ своєѫ сла

вѧ б͠а. елн же скрежетаахѫ на

хрстаны.  на с͠тѫѫ тѫ водѫ

ѡборт ѫ,  ѿ тоѫ ꙁемѧ пог

бт ѫ.  по девѧтьдесѧт лⷮѣ.

ѿнелѣ цр͠кв съꙁдана быⷭ надъ

водоѫ. влѣꙁе ѿрокъ ѿ єтера

града, і͠. лѣⷮ сы. менемъ, а

рхпꙿпа. рода сы вѣрꙿна  хрсті

анъска.  сѣде, панамонарь (!) прꙿ

вы. бѣ жтє єго сце. ж лѣ

тъ .ѯ͠. хлѣба не въкоусвъ, ні

мѧсъ, н вна, н ꙁмы сѧ. бра

шно же ємоу бѣ тако. былє

двє варѧ ꙗдѣше беꙁъ сол.

 сє блж͠ны творѣаше. єднѫ

недѣлѧ. воды же въкоушааше

18б

въ мѣрѫ, трімъ дн͠емъ.  се творѣ

аше блж͠ны. оутроужⷣеніа раді

плът. ѡдежда емоу бѣше, врѣ

тщ дꙿвѣ власѣнѣ. въ едно же

врѣтіще ѡблък сѧ хожⷣааше бла

жены.  не съвлаѣаше єго ѿ

плът своеѫ. дондеже врѣмѧ

емоу конѣаше сѧ.  тако пакы.

въ дроугоє врѣтще ѡблѣѣ

аше сѧ. ложе же єго бѣше плъно,

ѡстра камена.  връхоу каме

ніа власѣнѫ рꙁѫ. да сѧ не в

д каменє, ѿ влаꙁѧщⷯ въ

клѣть єго. въꙁглавє же єго,

лежаа (!) врѣтще, плъно тръні

а.  на тацⷯѣ лежааше прѣподо

бны, въ врѣмѧ спана єго.

 пакы въ кѫⷣже нощъ, връх

каменіа  тръніа лежааше,

рабъ бж͠,  тако сконѣвааше

19а

неспаноу горꙿкаго съна. нікол

же рабъ б͠ж не повааше. 

скоушаѫ тѣло своє. д͠шѫ же бе

ꙁъ сквръны съхранѣѫ. ѿ сѣті

непрꙗꙁніны. мл͠твам арꙿхі

стратга. въ тѣсны бо  скръ

бны пѫть ходвы гл͠ааше.

не створ г͠ мнѣ грѣшноѡм

порадоват сѧ на ꙁем се. да

не прідѫтъ бл͠гаа мра сего.

прѣдъ мноѫ смѣренымъ. 

прѣдъ о мо. не бѫд мі г͠

н еднъ д͠нъ добра. ні да погл

мтѣ сѧ ѡ мо, соуетъство

мъ вѣка сего. нѫ наплъні г͠ оі

мо слъꙁъ д͠ховныхъ.  ср͠це

мое просвѣт. на вѣдѣнє тво

мъ ꙁаповѣданіємъ.  даⷣжъ

мръ, же дастъ спръва оуго

жъⷣшмъ тебѣ. то бо м єⷭ бре

19б

нꙿное се тѣло, на калъ смръдѧ.

 доброта сі нагота єⷭ несты

ѫ д͠шѫ, ні на доброта п͠лꙿтнаа.

се бо єⷭ д͠ш ѡдежда. вѣра права

къ б͠оу. наготы не попещ сѧ п͠лꙿ

тныѫ. алꙿѣ бо  жѫжда жтіе

агглⷭко єⷭ на соусѣ лѣганіє. бесꙿ

съніє,  мл͠тва,  слъꙁы. въ

ꙁⷣыханіє,  покааніє. млъѣні

е  мл͠оване,  всѣ ꙗже оугодна

къ б͠оу.  ѡ сⷯ бо добрыхъ весе

лт сѧ д͠ша. то бо простъ д͠ша

ѿ тѣла, ніьсоже. нѫ тъѫ

въсѧ правдѫ.  все говѣніє.  па

кы плъть простъ. рѣвоу го

жеⷣна  несытъства  всѧ не

стотѫ, крашеніа,  лѫкавъ

ства,  похотѣніа ꙁла.  все є

же не сыща (!) къ бо͠у оугодна. въ

тѣхъ похотеⷯ рауⷣет сѧ плⷮъ.  въ

20а

тⷯѣ ѡплѣнѣет сѧ д͠ша. Аꙁъ же

грѣшны  небогъ, то створѧ.

помоꙃ м г͠ бж͠е мо. соуш

м тѣло. ꙗко ꙁръно гороуш

ꙿно. ср͠це же моє съкроуш  смⷺ

р. да не ѿвръженъ бѫдѫ ѿ те

бе. аꙁъ бо г͠ мо ꙁаоутра ꙗко трѣ

ва процъвтоⷯ. вееръ ѿпадѫ, 

ѡтдѫ ммодъ. нѫ ѡбае не

прѣмлъѧ. донꙿдеже оум͠ртвѧ оу

ды моѫ. ѿ всѣкоѫ похот ꙁлыѫ.

се бѣ оуѧ сѧ рабъ бж͠ архп͠ꙿпъ. 

агглⷭкое жтіє творѧ. по въсѧ д͠н

славѣаше б͠а, даѫщомоу тръпѣні

е. множъство же хрстанъ.  єл

нъ, пріхождаахѫ на мѣсто.  є

же съ страхомъ  правдоѫ  вѣроѫ

сповѣдаѫще троцѫ.  гл͠ѧще.

ѿцъ,  с͠нъ,  ст͠ы д͠хъ. гъⷣ мл͠тво

ѫ архстратговоѫ помлоу ны.

20б

 се г͠лѧще въꙁлваахѫ ст͠ѫѫ водѫ на

недѫгы.  сцѣлѣваахѫ. невѣрні

же стнѣ враꙅ. не хотѣхѫ в

дѣті славы б͠жѫ.  по въсѧ ѣсы, скꙿ

режетаахѫ ꙁѫбы ꙗко  льв, раꙁъ

врѣщ ст͠ѫѫ тѫ водѫ. въкоупъ ра

ба б͠жа оубіт.  многажд прі

хождаахѫ неьств і біахѫ .

дроуꙅ же въсхыщаахѫ крⷭты ѿ

цр͠квцѫ.  съкроушаахѫ ѡ гла

вѫ прѣподобнааго. дроуꙅ же

ꙁа власы єго ємѧще влаѣахѫ въ

нъ. н же брадѫ его стръꙅаѫ

ще, пометаахѫ на ꙁемѧ. дроуꙅ

 же дѫще къ ст͠ѣ водѣ се ра

ꙁврѣщі ѫ. дроуꙅ же пріходѧще.

вдѣхѫ пламы  ѡгню. сходѧ

щъ ѿ воды на лца мъ.  тако въ

ꙁвращаахѫ сѧ осрамлен. др

21а
ꙅ же къ себѣ глаахѫ. аще сеѫ во

ды не раꙁвръжемъ,  сего мѫжа не

оубіємъ. вс боꙁ наш н въ то

не бѫдѫтъ. ѿ цѣлѧщⷯ сѧ ꙁде.

 бѣшѫ мѫѧще раба бж͠а по въ

сѧ д͠ні.  беꙁꙿсмен ꙁла подъє

мѧ бл͠жны. ѿ коумѵромъ трѣ

бѫ дѣѫщемъ єлнъ.  се тръпѧ

славѣаше б͠а. бесꙿпрестаніа д͠нь.

 нощь.  бѣше на мѣстѣ томъ

рѣка. съходѧщ ѿ лѣвыѫ стра

ны менемъ хроуссъ. Та рѣ

ка теѣше прблжаѫщ сѧ о

лꙿтарю б͠жю, сконі мроу.  мно

гажд помыслішѫ враꙅ стінѣ.

смѣсті рѣкѫ съ с͠тоѫ водоѫ.  не

въꙁмогошѫ. нѫ сксвше,  ѿ

бѣже вода рѣнаа ѿ с͠тыѫ воды,

 раꙁдѣл сѧ на двое. раꙁдѣлвші

же сѧ на двоє, вода ѿ рѣкы оукло

ні сѧ. на деснѫѫ странѫ ѡлтарю.

21б

 тако теетъ до сего д͠не. Въ тѣⷯ

же врѣменехъ дроуꙅѣ двѣ рѣцѣ

съхождаастѣ ѿ въстока. пріблі

жаѫщ сѧ на с͠тое то мѣсто. ꙗко ѡ

трі пъпрщъ. єдна же ѿ нею 

менемъ лкокапросъ. а дроугаа.

менемъ кѵфосъ. тѣ съвъкоу

плѣстѣ сѧ на връсѣ горѣ велцⷺ.

(...)щаѫщ (!) сѧ на десно тѣѣ

стѣ. къ странамъ кскамъ

сконі даволъ проклѧты.

 лѫкавъства въсаждаѫ въ

ср͠ца лвкⷭаа. же ꙁлымъ по

мощнікъ. же ст͠ыхъ бте

ль.  бж͠амъ цр͠квамъ прогонꙿні

къ. же цѣлбамъ гбтель. 

немощънымъ напасть. же м

р прѣльствы,  не ослабвъ на

ѧтокъ. же н͠бо  ꙁемѧ въꙁне

навдѣвъ.  вѣнѫѫ тъмѫ въ

22а

ꙁлюбвъ. же хотѧщмъ сптⷭ сѧ

съблаꙁна.  подвꙅаѫщм сѧ на спа

сенє съпостатъ. же ненавдтъ

добра. а͠нꙿтхⷭртъ. же ѡмраенъ

 погрѫженъ. не прѣстааше стѫ

жаѫ. коумромъ трѣбѫ дѣѫщі

мъ. погоубт ст͠ынѧ б͠жѫ. да

ѿ воды погрѫжена бѫдетъ ст͠ыні

б͠жа. тае вълож въ ср͠ца мъ

да рѣцѣ ѡбратѧтъ на ст͠ынѧ

б͠жѫ. да ѿ воды погрѫжена бѫ

детъ (...) бѣше бо мѣсто на

покосє. нашествє водѣ. а

же прдошѫ неьстів ѿ въсⷯѣ

градъ. мѫжъ до .е͠. тсѫщъ. 

събравше сѧ прдошѫ въ лаоді

кѫ. людє же лаѡдⷦѫ, сътво

ршѫ съвѣтъ съ нм.  пооу

шѫ ѫ въ тъще. на беспⷮлъна

аго мхала, архстратга.

22б

старѣшны же неьстівымъ. г͠ла

ахѫ къ народоу. ꙗко мѣсто сі поко

шъ єⷭ на погрѣжене водѣ ст͠ѣ.

рѣцѣ бо съ высое сходтѣ. н͠нѣ

же мы ѡбратмъ рѣцѣ на ѡбаа

вшаго н͠шѫ б͠гы.  б͠жѫ ⷯ слы

ѿ цѣлѧщхꙿ сѧ. н въ ꙿтоже

положмъ. мы же сего бт

мамы. сего раꙁврѣщ не мо

жемъ. аще не пороѫ рѣкѫ,  водꙿ

нымъ множъствомъ,  б͠ъ на

шⷯ помощѫ погыбнетъ мѣ

сто. блꙁъ же ст͠го ѡлтарѣ. єⷭ

камы твръдъ  шрокъ. 

длъгъ ꙃѣло. въ глѫбнѫ же бе

сконца. бѣ же камы тъ. вы

ше прѣдъ цр͠квѫ. до седмде

сѧте лакотъ. такожде же  ꙁа

дь. прідошѫ же неьств 

стнѣ враꙅ.  наѧшѫ копаті.

23а

ѿ връх камене, до връха велкы

ѫ горы. где рѣцѣ дѣстѣ. кфоⷭ.

л кокапросъ.  копавш сътво

ршѫ пѫть водѣ. да рѣцѣ ѡбра

тѧтъ тѫдѣ.  тако погрѫꙁѧтъ

ст͠ынѧ б͠жѫ. л͠вкооубтель бо

даволъ. сътѫжааше мъ.  ско

нѣвше пѫть водѣ. прѣградшѫ

рѣцѣ до десѧтааго д͠не. да сѧ во

да многа събереⷮ. на погрѫженіє

ст͠омоу мѣстоу.  се рѣцѣ наплъ

нѣстѣ сѧ воды многы.  въспл

шѫ дол, горамъ. рабъ б͠ж архі

пꙿпа. вдѣ промышлена да

волѣ.  скв͠рннаа дѣла. коумро

мъ дѣѫщхъ трѣбѫ. падааше

на ꙁем ꙗко  мр͠твъ. м͠лѧ б͠а 

ст͠го ар͠ꙿхстратга мхала.

да съхрантъ ст͠ое то мѣсто, ѿ

водныѫ погыбѣл.  створ дн͠і

23б

десѧть. ні ꙗды, ні пѫ. н въста ѿ

ꙁемѧ. нѫ славѧ б͠а гл͠ааше. блглⷭвенъ

б͠ъ, не ꙁлѣꙁѫ аꙁъ съ цр͠квцѫ сеѫ.

н бѣжѫ, нѫ оумрѫ  аꙁъ ѿ воды. вѣ

роуѫ бо въ б͠ъ сво. сп͠саѫщъ мѧ ѿ стѫ

женіа д͠ш  ѿ брѧ. мл͠твам ст͠го

арꙿхстратга мхала. ꙗко не оста

втъ с͠тыѫ его цр͠кве. н ꙁемѧ сеѫ.

до сконѣна вѣка, амнъ.  сконꙿ

вшемъ .і͠. дн͠і. прдошѫ неьсті

в. скст рѣцѣ, на архстра

тга. гл͠аахѫ бо дроугъ къ дргоу.

враꙅ стнѣ. поустмъ рѣцѣ,

 текше станѣмъ протівѫ. да в

дмъ погоубенє мѣстоу тогда

же съвѣщавше сѧ. поустшѫ рѣ

цѣ .а͠. го ѣса нощ.  абе бѣжа

шѫ да не постігнⷮе ⷯ вода. тае ꙗ

коже рѣшѫ. ꙗко текше станѣ

мъ протвѫ.  вдмъ погыбе

ніє мѣстоу

24а

 сташѫ съ лѣвыѫ страны.  ꙁрѣахѫ

на пладне. кажѫще дргъ дроуга.

водѣ дѫщ съ высоты горамъ. 

шоумѣаше ꙅѣло.  мѫтѣше сѧ. ве

лꙿм. рабꙿ же б͠ж архп͠ꙿпа,  пана

монарь. (!) лежѫ нцъ въ цр͠квц. 

слъꙁам моѧ ꙁемѧ.  беспрѣста

на б͠а молѧ. вънеꙁаапѫ ѿ ст͠го дх͠а.

въставъ наѧ пѣт ѱаломъ. въꙁъ

двгѫ рѣкы г͠. въꙁдвгѫ рѣкы

гласы своѫ. въꙁмѫтъ рѣкы стр

ѫ своѫ. ѿ гласа водъ многъ. двны

высоты моръскыѫ. двенъ въ вы

шніхъ г͠ъ. свѣдѣна твоа оувѣ

ршѫ сѧ ꙁѣло. домоу твоемоу

подобаєтъ ст͠ыні г͠. въ длъготѫ

дн. Конѣвш же ѱаломъ, быⷭ

шоумъ громоу велкоу ꙅѣло.  съ

шедъ ст͠ы архстратгъ, на то

мѣсто. ста на конц твръда ка

менє.  г͠ла къ рабоу бж͠ю, глосом (!)

24б

велкомъ ꙁлѣꙁ съ цр͠квцѫ,

панамонарю. (!) даже тебе не потопі

тъ вода. ꙁлѣꙁъшоу же прѣподо

бнѡмоу,  вдѣвш вдѣніє сла

вы єго. паде на ꙁем ꙗко  мр͠твъ.

 пакы въꙁва  второє с͠ты мха

лъ арꙿхстратгъ гл͠ѧ. въста

ні правдваа дш͠е,  прід къ мнⷺ.

ѿвѣщав же прⷣпбны, арꙿхппа рⷱе.

г͠ нѣсъмъ дсотоєнъ прті к те

бѣ. трепещѫ бо вдѣна твоєго.

 велкы мхалъ архстратгъ,

гнⷭъ г͠ла. не оубо сѧ. н оужаса сѧ.

нѫ въстан. въстав же бл͠жны, прі

бѣже пакы въ ц͠рквь.  подълѣ

ꙁе подъ с͠тѫѫ трапеꙁѫ. страха сы

 сплънъ, ѿвѣщавааше д͠ш сво

є. тогда ст͠ы мхалъ г͠ла

къ немоу. дръꙁні прт къ мнⷺ.

ꙗко рѣцѣ детѣ выѫщ на тѧ.

рабꙿ же б͠ж архп͠ꙿпъ, гл͠а къ нем.

25а

аꙁъ вѣроѫ г͠ мо. ꙗко велка єⷭ сла

б͠а нашего,  архаг͠гла мхала. не

матъ быт нколже раскаженіа

мѣстоу семоу ст͠омоу. ꙁлѣꙁъ же 

с цр͠кве парамонарь,  гл͠а ем а

рꙿхстратгъ. елꙿма же въстнѫ і

въкоупъ тврꙿдѣ вѣрєш. ꙗко можеⷮ

ꙁемѧ сіѫ мноѫ съхрант г͠ъ ѿ воды.

д да вдш слѫ его. тогда ꙁлѣ

ꙁе рабъ б͠ж с цр͠кве парамонарь.

 ста о лѣвѫѧ архстратга глⷭа єм,

слышааше. а вельства сла

вы єго вдѣаше ꙗкы стьлꙿпъ ѡгненъ,

ѿ ꙁемѧ, нб͠съ досѧжѫ.  гл͠а къ нем

мхалъ архстратгъ, вѣс л ꙗ

ко кто есъмъ аꙁъ. да трепещеш

мене вдѣвъ. съ же гл͠а къ немоу

ні г͠ мо. не вѣдѣ. гл͠а ємоу вел

кы архстратгъ, аꙁъ єсъмъ мха

лъ арꙿхстратгъ. слы гнⷭѧ. аꙁъ

есъмъ прѣдстоѫ прѣдъ бг͠омъ. стра

25б

шныѫ  неꙁъслѣдныѫ сл͠вы бжтⷭва.

 непрѣтръпѣнꙿнаго пламене. беꙁмѣ

рныѫ слы сходѧщѫ ꙁ него, не могѫ

вдѣт. ты же моєго вдѣніа не тръ

піш, нѫ трепещеш. ѡбраꙁа же вък

пъ,  слы правдвъ сы. Емоуже аꙁъ

прѣдъстоѫ съ страхомъ беꙁмѣры б͠оу.

како прѣтръпⷮ, вънегда прідетъ съ

славоѫ. лвⷭкы родъ съгрѣшівы.

 гл͠а къ немоу пакы ар͠ꙿхстратгъ.

не бо сѧ, нѫ стан твръдѣ.  се вода съ

ходѧщіа ѿ врⷯъ горъ. прбл

ж сѧ додеже стоаста. архстрат

гъ.  панамонарь. (!)  въꙁдвгъ глⷭа

сво архстратгъ, гл͠а къ рѣкама.

на кого вы дета, кфе  лкарпе.

кто вы прѣльст ѡставт пѫть

сво. т само прт.  се рекъ. ꙁна

мена протвѫ водѣ гл͠ѧ. стан на

мѣстѣ.  абіє стастѣ рѣцѣ,  въꙁы

де врⷯъ воды до десѧт сѫжені.  гл͠а

26а

ар͠хстратгъ, къ архппѣ раб бж͠ю.

вдш л слы бж͠ѫ. ѡн же гл͠а е г͠

мо. реⷱ же къ немоу архстратгъ,

не въꙁбо сѧ прѣпⷣобне. прѣщена

водѣ.  се сце рекъ. въкоупꙿ же ст

нѫ ста вода.  все велко  страшно.

наѧ то юдо.  ꙗкоже мос въ ръ

мнѣмъ мор. простеръ палцѫ.  ра

ꙁдѣлвъ море. такожде  велкꙑ а

рхстратгъ мхалъ. простеръ де

сніцѫ ꙗкы палцѫ дръжѫ, оудар сврⷯъ

ствръда (!) камыка.  абіє расѣде сѧ, ѿ

краа, до краа.  ѿ връха, до долѣ. ꙁво

н же гласоу расѣдааше сѧ каменъ.  быⷭ

пае грома.  потрѧсе сѧ всѣ ꙁемѣ. реⷱ

же къ панамонарю, (!) архстратгъ.

вдш л слы бж͠ѫ. ѡн же гл͠а, е

гⷣ вждѫ. ꙗже выше оума дѣла  с

слы помагаѫщоу т б͠. тогда просте

ръ рѫкѫ деснѫѧ пакы къ пропаст.

ꙁнамена долоу.  блглⷭв г͠лѧ. на мѣстѣ

26б

семъ да сѧ стретъ всѣкъ недѫгъ.  всѣка

ѫꙁа.  влъшвеніє.  ѡбааніє.  все съ

дѣаніє непрꙗꙁніно, ꙁде да сѧ стрⷮе.

ꙁде свѧꙁан да сѧ раꙁдрѣшаѫтъ.  

мже пакость єⷭ ѿ нестыⷯ д͠хъ.  

мже немощъ єⷭ. цѣлѣет сѧ.  весь же.

прбѣгнетъ на мѣсто се. вѣроѫ  съ

страхомъ, нарцаѫ, ѡ͠ца  с͠на  ст͠го

д͠ха.  мхала архстратга. клъ

ны сѧ менемъ бж͠мъ  менемъ

момъ. не ꙁыдетъ пеѣленъ. блгⷣо

т же  сла моа. бѫдетъ прісѣщаѫ

щ ꙁде. въ мѧ ѡц͠а  сн͠а  ст͠го д͠ха.

враꙅ же наш стоѫще  поꙁорѫще на

ю. да окаменѣѫтъ тоу. додеже рѣ

цѣ погрѫꙁтѣ ст͠нѧ моѫ. тогда г͠ла

къ рабоу бж͠ю архп͠ꙿпѣ. влѣꙁ прѣ

поⷣбне о деснѫѫ мене.  абе ста ѡ

деснѫѫ архстратга. въꙁвгъ же

глⷭа сво архстратгъ мхалъ г͠ла

врнѣта сѧ вы въ пропасть сѫ.  бѫдѣ

27а

та бываѫщ сѧ въ пропаст се до сконꙿ

ѣна вѣка. мже сѧ на мѧ оустронсⷮѣ.

 да бѫдетъ слава мѣстоу семоу вынѫ.

ісⷭъ хⷭа рад гаⷣ нашего. ємже слава съ ѡ.

Слово № 5

СЛОВО ЗА СВЕТА ТЕКЛА

мцⷭа сектѧбрѣ въ .к͠д. ст͠ы

ѫ ѳеклы. юⷣ бывшеє въ мрꙿннѣѡ

нѣ. блгⷭлв ѡ͠е .е͠.

Въшедꙿш е въ горѫ.  ѡбрѣтш пе

щерѫ. жвѣше въ не лѣта многа.

жены же єтеры добра рода. вѣдѣ

шѫ дв͠ѫ ст͠ѫѫ.  хождаахѫ къ не.

 ѣхѫ сѧ словесемъ бж͠мъ ѿ неѫ.

многы же ѿвръгошѫ сѧ жтіа сего.

 жті наѧшѫ с неѫ. тогда слава еѫ.

проде въсѫдоу. ꙗко сцѣленіа тво

рѣаше. прносм бо недѫжні пръ

вѣ едаже къ дверемъ не прстѫпаа

хѫ. абіє недѫꙃ ѿстѫпаахѫ. бѣ

сні же блꙁъ бываѫще, цѣл бы

ваахѫ. бѣжѫщемъ ѿ нⷯ д͠хомъ не

27б

стымъ. гл͠аахѫ бо ьсо рад мѫші

ны, прѣжде врѣмене. ѡ дв͠о.  ктом не

трѣбоваахѫ баліѫ недѫжні. прно

шаахѫ болныѫ къ не.  абіє цѣл бы

ваахѫ. въꙁвращаахѫ сѧ домов рад

ѫщѫ сѧ.  блгⷭлвѧще б͠а. враеве же се

левкскааго града. ꙁнемогѫ, мъ

ꙁыⷣ своѫ погблъше.  ꙁавдѣхѫ дв͠ѣ

. ст͠ѣ рабѣ бж͠. непріꙗꙁніно по

мышленіє, мѣахѫ. прсно въ себѣ.

пролⷢъан же єтеръ. пръвы селеѵк

ска града. мѣѫ женѫ андронгл

ѫ.  дъщере ѳеѡнілл͠ѫ. дъщ же

та ею, с рѣва мт͠ре род сѧ. ослабе

на рѫкама,  ногама. сѫщ же ꙗко.

.в͠і. лѣтꙿма не можааше н ногама

ходті, ні рѫкама ьсо ѫт. многѫ

же пеѣль мѣаста родтелѣ еѫ гл͠ѧ

ща. комоу мавѣ оставті мѣне

наю. ноѧда бо мавѣ. вѣдѣ же

андрокла. ꙗко сцѣлена творⷮ

28а

дв͠аа въ горѣ. гл͠а мѫжев своемоу, гⷣ мо

. двнѫ ті рѣь мамъ повѣдат. 

вѣдѣⷯ бо дв͠аа жввѫща (!) въ горѣ.

многа цѣлена твортъ. да ныꙗ ве

дѣвѣ дъщере своѫ, да ѫ сцѣлтъ. про

клан же рее. женѣ свое. вѣс гжⷭе

моа. ꙗко пръвы єсъмъ града сего.

 боѫ сѧ т. мнѧ бо ꙗко вѣры галі

лескыѫ еⷭ.  аще дѫ къ не оувѣ

дѧтъ граждане,  съжегѫтъ мѧ. нѫ

въсад ѫ на носло.  да донесета ѫ

два ѡтрока въ нощ.  створ же та

ко жена его.  донесе дъщере своѫ. 

тлькнѫвш въ пещъ ѿвръꙁе двер.

 въпрос. кто єⷭ дв͠аа ѳекла. она же

реⷱ аꙁъ есъмъ. [ꙁнесъш же дъщере

своѫ.  тлькнѫвш въ пещь ѿвръ

ꙁе двер.] (!)  ꙁнесш връже ѫ на ноꙁѣ

еѫ.  снѧт сѧ с неѫ.  въꙁъпі гл͠ѧщ.

пом͠л і сѫ ꙗкоже многы помло

вала єс.  въпрос а, кръщенѣ л єстѣ.

28б

ѡнѣ же рѣстѣ, поганъска жта єсвѣ.

рⷱе ст͠аа не аꙁъ сцѣлѣѫ нѫ б͠ъ. жвы на

высокыхъ.  на смѣренаа прꙁраѫ.

аще бо хощеш да дъщ твоа цѣла бѫ

детъ. прмѣтѣ ꙁнаменіє хрⷭво.  а

ще не ѿ стлѣнꙿныѫ банѧ ꙁыдетъ

цѣла. ногама ходѧщ,  рѫкама ка

саѫщ. дльжна єсъмъ вторцеѫ съ

жежена быт. мт͠ же дв͠цѫ. ѡво на

странаⷯ, ово на жаленіє, вънемѧщі,

дъщере своѫ.  іꙁвол прѫт ꙁна

менє. хвⷭо.  прпадш къ ст͠ѣ рⷺ

стѣ, аще достонѣ єсвѣ. волѣ бж͠

ꙗ бѫд.  ѿрекш сѧ давола. обѣ

щастѣ сѧ го͠у нашемоу ісⷭѣ хоⷭу. мл͠

твѫ сътворꙿш ма. на а є

ѵлⷢ бж͠ю.  помаꙁавш єлеє

мъ весела,  крⷭт , въ мѧ ѡц͠а

 сн͠а  ст͠го дх͠а.  ꙁыде ѿ кръще

на ѳеонл͠ла. ногама ходѧщ. 

рѫкама касаѫщ.  к томоу носла

29а

не трѣбова. нѫ ногама свома де въ доⷨ

сво. вѣдѣвше же граждане, въпіꙗ

хѫ гл͠ѧще. велкъ б͠ъ хрстанъскы.

оувѣдѣшѫ же балѫ. ꙗкоже прѣжⷣе

рекохомъ. селеѵкска града юдесе

болꙿшѫѫ ꙁавсть сътворше на ст͠ѫѫ.

дв͠ѫ. въ єднꙿ же дн͠ь сънемъ сътворъ

ше, съвѣщашѫ гл͠ѧще. ꙗко с ю

деса творⷮ, богынеѫ нашеѫ арѳемі

доѫ.  та послшаєтъ ѫ ꙗко дв͠ы. 

єгоже аще просꙶтъ ѿ неѫ дастъ є.

нѫ прідѣте да ѡбрѧщемъ мѫжѫ

блѫдны.  панцѧ,  ѡповше

ѫ дадмъ мъ много ꙁлато.  др

гоє ѡбѣщамъ мъ. да шедше ѡ

скврънѧтъ ѫ.  ктомоу не матъ

послоушат ѫ арꙿѳемда.  ство

ршѫ тако. шедꙿш же мѫж ті.

послані балам. даршѫ велꙿ

м въ двер врътпа. ѳекла же ѿврꙺ

ꙁе дръꙁаѫщ бг͠омъ. раꙁоумѣ же лⷭь

29б

 съвѣтъ ⷯ. реⷱ мъ, то хощете ѧда. о

н же рѣшѫ, тѧ ны сѧ єⷭ въсхотѣло ѡ

на же реⷱ. мнѣ л старц. он же рѣ

шѫ нⷭѣ како намъ не створт волѧ

своѫ. реⷱ ма ст͠аа пождте мене ѧ

да,  оуꙁрте млⷭть бж͠ѫ. ѡна же дрꙿ

жма м, въꙁрѣвш на нб͠о рее.

б͠е страшны  бесъмр͠тны. ꙁбавє

 мѧ ѿ огнѣ. не прѣдавы мене. ѳа

мров. не прѣдавы мене алеѯанꙿ

дров. ꙁбаве мѧ ѿ ꙅвѣр. поспⷺ

шъствовавы. прославе своѫ рабѫ

въꙁде. ꙁбав мѧ ѿ сⷯ беꙁаконкъ.

 не моꙅ мене въ порѫганіє сътвор

т на старость женамъ. нѫ съвръ

ш двтⷭво моє.  абє глⷭа быⷭ съ нб͠е

се гл͠ѧ. ѳекло стоваа рабо моа. не

бо сѧ, аꙁъ єсъмъ с тобоѫ. въꙁр

да деже т сѧ мѣсто ѿвръꙁеⷮ. то ті бѫ

детъ вѣны домъ:  тоу тебе посѣ

щѫ. въꙁрѣвш же  вдѣ каменъ

30а

ѿвръстъ по ренⷱоѡм къ не. ѡбращꙿ

ш же сѧ ѿ нхъ, вънде въ каменъ

 състѫпі сѧ каменъ.  бѣ не ꙁнаті ꙗко

растѫплꙿ сѧ. ѡн же сѧ прѫшѫ ꙁа рі

ꙁы єѫ.  єтера ѧсть амофорѣ еѫ ѡста

вънѣ. вѣры рад хртⷭанъскы.  сі

це сконѣ жтє свое. дв͠аа бж͠ꙗ

пръвом͠нца  равнаа аплⷭмъ. ко

нынѣнын. бѣ же .͠і. лⷮѣ. гда по

слша оуеніа паѵлѣ. жтъ же по

томъ, ѡво въ мѫцѣ. ово в горѣ .о͠.

 двѣ лѣтѣ. бⷭы же въсѣⷯ лⷮѣ еѫ. .с͠. 

сплꙿнъ. въ славѫ ѡц͠а  сн͠а  ст͠го

дх͠а. многы просвѣщъш. блгтⷣѫ

хвⷭоѫ. ꙗко томоу побⷣаетъ всѣка

слава,  ⷭь, въ вѣкы вѣкомъ, амⷩ.

Слово № 6

ЙОАН ЕКЗАРХ БЪЛГАРСКИ

ПОХВАЛА ЗА ЙОАН БОГОСЛОВ

мцⷭа сектѧбрѣ въ .кꙅ͠. по

хвала. ст͠го аплⷭа  еѵлⷢста іѡана

бг͠ословца. сътворено, ѡаномъ, еѯа

рꙿхомъ блъгаръскымъ, блгⷭлв ѡе.

30б

Пакы намъ прде велкы едны бг͠о

словецъ ѡанъ. пакы б͠гъ слово б͠ъ

повѣдаѫ мръ веⷭ на нб͠са. въꙁраті

строѫ. ѡанъ высоепарѧ ѡрелъ.

оанъ велкы тоулъ. не вѣды то

єⷭ троудъ. л поко. ѡанъ сн͠ъ гро

мны. єгоже оуенє ꙗко громъ ѡ

бтее всѧ ꙁемѧ. прⷭты львъ. добро

гласны славе. же ꙃвꙁданіємъ,

рекше правымъ оуенємъ. с прѣ

гынь,  с поустынь ꙁведе лв͠кы.

постынѧ (!) бо  прѣгынѧ сѫтъ, невѣ

рныⷯ срцⷣа.  скврꙿннаа ⷯ дѣла,  те

мнаа. съ бо сладкословы,  прѣі

сты ѡанъ днⷭе. съ нб͠се пршеⷣ. прⷺ

жде рыбаръ бывъ.  мрѣжѫ ѿвръгъ.

 тръстъ оставлъ. ѭ сѧ по еѵⷢле

ѡанъ. же мосеа вѧщъшѫѫ побѣді

лв͠кы наоу. мос бо рⷱе. въ наѧ

ло сътвор б͠ъ нб͠о  ꙁемѧ. а съ твар

ѡставлъ, къ творцоу въꙁыде. рекы

31а

 въ наѧло бѣ слово. слово въ постасі.

слово въ послѣднѧѫ годы.  ꙗввꙿ сѧ

 мръ съ, (!) оупраꙁнвъ. слово ѡьскаго

сѫща. ѿ него нераꙁлѫꙿно сы. ꙗко

же бо  єже въ мнѣ слово, съсѫщемъ

єⷭ дш͠нымъ. А ꙗкоже ꙁнесет сѧ оу

сты.  прметъ ѡдеждѫ гласнѫѧ.

то оуже не въ мнѣ єдномъ скръвено

єⷭ. нѫ въсѣмъ л͠вкомъ слышѫщⷨ

невѣдомо бѫдетъ. тако же  ноѧ

ды с͠нъ сѫ въ бꙅ͠ѣ.  сѫща сыа сы

 ѡ͠ѣ. прѣбывааше въ наѧло не

ꙁнаемъ. по ѡблѣѣн же плътъ

нѣмъ, бⷭы въсѣмъ вѣдомо. ꙗко

же бо слово же ѡдѣа сѧ гласомъ.

ꙁнаемъ всѣм бѫдетъ. тако  сло

во же ѡдѣав сѧ плътѫ. пртꙿѧ

же сѫ, не єствⷭа дѣлъ бж͠ѫ прє

мемъ. невѣдомо бо єⷭ,  недопытно.

 нераꙁмно,  неслѣдно. н же

бо мъ не можетъ домыслт сѧ.

31б

того сн͠овъства елꙿма бо сѫдове бж͠

неслѣдны.  неспытн.  неслѣ

ждені пѫте єго. како смѣєтъ кто

пытат о съвѣтѣ того, недостж

мааго. нѫ лⷭвкы ѡбраꙁы.  пр

клады прємлемъ нашеѫ дѣлѣ не

мощ. да негл понѣ мало оуѧст

є бхомъ могл раꙁмѣт. нбⷭны

ⷯ юдесъ ѡбраꙁъ. се бо апⷭлъ гл͠етъ.

ꙁнаемо ны твортъ. ꙗко ѧстє

мъ прреемъ да сего рад ѿ ꙁемны

ⷯ  лвⷭкыхъ понѣ малоьстно.

вѣдѣнє подвжем сѧ прѫт. нѫ

ꙗкоже немощно єⷭ слово ѿдѣлт ѿ

дш͠ѫ. нѫ еⷭ тогожде сѫща. въ дш͠

прѣбываѫ.  с тобоѫ нераꙁлѫꙿнѣ 

нераꙁоумѣємо,  неѿдѣлмо. та

ко  б͠ъ слово неѿлѫмо, нѫ ѿ того

жде сѫща  ѿ тогожде бжⷭтва сы

ѡ͠ѣ ѿ о͠ь съкровщъ ꙁышедъ.

сънде плътѫ ѡдѣавⷡ сѧ.  въсⷨѣ ю

32а

дныѫ дары даѫ. се ны съкровще ѿ

кры ѡанъ. же рыбъ беꙁъгласнѣ

 бѣ, то тъ еⷭ флософъ.  вѣт мѫ

дрѣ,  кнгы не вѣды. кнжн

къ быⷭ мѫдрѣ,  хытрѣ.  ꙁагра

д флософомъ ста. скон бѣ сло

во,  слово бѣ ѿ б͠а.  б͠ъ бѣ слово ні

гдеже глⷮе ꙗко не бѣ. нѫ въꙁведе ꙗко

же бѣ. нгдеже сътвор, нѫ въꙁведє

ꙗкоже бѣ, прѣжде рекъ ꙗко бѣ. т

потомъ сътвор не о творꙿц гл͠ѧ, нѫ

ѡ твар. а  раꙁоумѣ како т мѣ

нтъ рекѫ бѣ,  како сътвор. аꙁъ

гл͠ѧ вы, ьтѣте. въ наѧтокъ бѣ сло

во.  слово бѣ ѿ б͠а. се же етыржⷣ

помна слово. т єдноѫ рее ꙗко

сътвор. тае то по семъ въсѣ тⷺ

мъ быⷭ. єда рее съ, ꙗко бѣ. поꙿто 

мже ѿ съꙁдан бѣ, въсѣ тѣмъ быⷭ.

а не рее. ꙗко бѣ, нѫ ꙗко быⷭ. все тѣ

32б

мъ быⷭ.  бес того не быⷭ нєдно. пакы

рее быⷭ. де ѡ бꙅ͠ѣ то бѣ. а же о тва

р то быⷭ. наѧло бѣ слово смъ.  о

тецъ по вѣтхом ꙁавѣтоу поꙁнаваа

ше сѧ. єгда бо рее ємоу мос. аще

м рекѫтъ сн͠ове ср͠лв, Кто тѧ єⷭ по

слалъ къ намъ. то рекѫ къ нмъ.

аꙁъ есъмъ сѧ,  посла мѧ ѿц͠ъ къ вⷨа.

ѿц͠ъ сѫ въ наѧло сн͠ъ бѣ. аще про

сѧ, реетъ. ꙗко нѣⷭ тожде ѡ оц͠.

же  ѡ сн͠оу. ѡ оц͠ бо сѫ аꙁъ есмꙿ.

а ѡ сн͠ѣ ꙗко въ наѧло бѣ. а нⷭѣ рⷱе ꙗ

ко тожⷣе сѫ. т бѣ. нѫ  аꙁъ такоⷣже

покажѫ. ꙁовома  сн͠а ноѧдааго.

слыш єѵⷢлста гл͠ѧща. ноѧды

сн͠ъ ѡ͠, сѫ въ надрѣ ѡ͠і. се же є

днъ глⷭа маш ѿ еѵⷢла осѧжмъ.

 пакы апⷭлъ єгоже оц͠.  ѿ нⷯже хⷭъ по

плът сѫ надъ въсѣм б͠ъ блгⷭвенъ.

вдш л како тѧ съблюдаєтъ ѡанъ.

33а
бѣ, ѡ бꙅ͠ѣ положвъ.  быⷭ о ꙁдан. не

бо єⷭ лѣпо б͠оу рещ быⷭ. н ꙁдані бѣ.

Въ наѧло бѣ слово.  сл͠во бѣ ѿ б͠а.  б͠ъ

бѣ слово. се бѣ въ наѧло ѿ б͠а. въсе

тѣмъ быⷭ.  беꙁ него не быⷭ нꙿтоже є

гда реетъ быⷭ. то къ твар сходтъ.

 пакы жвотъ бѣ.  пакы въсходⷮ

къ твортелю. лѣствцѫ днⷭе, мно

гꙿ танъ сплъненѫ носⷮ. да л съ

ходтъ къ б͠. бѣ, ͠сповѣдаетъ. 

гда съходтъ къ твар. быⷭ, пріемеⷮ.

гда въсходтъ къ г͠оу, быⷭ, ѿложⷮ.

т прєметъ, бѣ. ꙗкоже кнѧꙅоу кто

въсходѧ. въ рꙁаⷯ въндетъ, въ

нхже достотъ вънт къ кнѧꙅ.

а къ рѧднк, аще въндетъ. то въ

простыхъ рꙁахъ въндетъ. та

коже  еѵⷢлстъ ѡанъ. егда въ

сходтъ къ б͠оу. с тоѫ въсходтъ

славоѫ, ꙗже єⷭ лѣпа къ б͠оу. єже

рещ въ наѧло бѣ. егда л съхо

33б

дтъ къ твар. съ повнꙿноѫ рѣѫ

съходтъ, въсѣ тѣмъ быⷭ.  беꙁ не

го ньсоже не быⷭ. же быⷭ, въ томъ

бѣ жвотъ.  жвотъ бѣ свѣтъ л͠вѣ

комъ.  пакы бѣ свѣтъ стнꙿны.

же освѣщаетъ въсѣкого л͠вка грѧ

дѫщаго въ мръ. де слово, тоу рⷱе

бѣ, де жⷡтⷪъ, то  то, бѣ. а де о ꙁⷣа

ні. то тоу быⷭ, быⷭ л͠вкъ посланъ

ѿ б͠а, мѧ емоу ѡанъ. то же  та

ко дръꙁаѫ  еретꙃ ѿ ретгъ гл͠а

т. ꙗко ѿц͠ъ бѣ, егда сн͠а не бѣ ко

лко єⷭ междѫ ма, повѣждъ м о

л͠ве. лѣто л быⷭ посрѣдѣ. нѫ сн͠ъ

 годы, лѣта  вѣкы сътвор. вꙿсє

тѣмъ быⷭ. слыш паѵла гл͠ѧща

многоѧстньнѣ  многообраꙁнѣ.

древле б͠ъ гл͠авъ ѡц͠емъ, на послѣднѧ

ѫ дн͠. гл͠а намъ сн͠омъ. єгоже поло

ж премніка. мже  вѣкы сътво

р. како бо, вѣкъ. л лѣто. прѣжⷣе

34а

сътворшааго вѣкы слыш оубо  пр͠ро

ка. съ прѣⷣже вѣкъ апⷭлъ гл͠етъ. ꙗ

ко тѣмъ створ вѣкы. а еѵⷢлстъ.

ꙗко тѣмъ все быⷭ. а пр͠ркъ, съ прѣⷣже

вѣкъ. а ты смѣеш л рещ. ꙗко бѣ

ѿц͠ъ егда сн͠а не бѣ. нѫ ѡ дръꙁовані

 томъ. ѡсѫжденє маш прѫ

т въ дн͠ь сѫдны. Тогда бо прꙁовеⷮ.

ѡанъ къ сн͠оу. гл͠ѧщѫѫ не бѣ.  гл͠ѧ

щѫѫ бѣ. поꙿто мже ѿц͠ъ нєд

ном же сѫдтъ. не веⷭ сѫдъ дⷭа сн.

нѫ въс ьтѫтъ сн͠а. ꙗкоже ьтѫтъ

ѡц͠а. поꙁоветъ оубо въ дн͠ь сѫдны

. гл͠ѧщѫѫ, бѣ.  не бѣ. ꙁнесет сѧ

вѣра ѡбоⷯ. въпросъ бѫдетъ ѡбо

мъ. ты како вѣрова рее. аꙁъ

гл͠ахъ, бѣ. а ѡнъ како. а онъ вѣ

ща, не бѣ. кто тѧ єⷭ оулъ, ꙗко

не бѣ. ѡане. ты л єс лъ

ꙗко не бѣ. аꙁъ л, н г͠ владыко

нѫ како єс лъ. Въ наѧло бѣ

34б

слово.  слово бѣ ѿ б͠а.  б͠ъ бѣ слово. 

то бѣ въ наѧло. въсежде, бѣ. а нгде

же нѣⷭ не бѣ. да съ ѿкѫдоу навыклъ

бѣ. ѿ мышлѣ лвⷭкъ. то ес  є

ще сповѣдалъ. аꙁъ рее рⷯѣ, ꙗко тъе

нъ, ѡанъ. то ꙗко неподобенъ. а

ты где єс навыклъ, ꙗко тъенъ.

ѿ еѵⷢлста рекша. сего рад гонѣ

хѫ юдеє хаⷭ. мже тъіѫ раꙁдр

шааше сѫботѫ. нѫ ѡц͠а своего гл͠а

аше б͠а. стовенъ сѧ творѧ б͠оу. с

це мѧ  апⷭлъ наоу. то рекъ. не

въсхыщенємъ, нѣ. єже быт ра

вно б͠оу. нѫ сам сѧ понов. да ѿкѫ

д ѡнъ навые неподобꙿнъ. ѿ мы

шлѣ лвⷭкъ. а ты пакы то єсі

сповѣдалъ. аꙁъ л. ꙗкоже дѣла

єтъ ѿц͠ъ. дѣлаетъ  сн͠ъ. кто тѧ

єⷭ наоулъ. ѡанъ. ꙗко ѿц͠ъ въста

влѣетъ мрт͠выѫ.  жво

35а

твортъ. тако  сн͠ъ ѫже хощетъ ж

вотвортъ. то  еще ес сповѣдалъ.

ꙗко подобенъ єⷭ пр всемъ ѡц͠оу ре

е ѡанъ. вдѣвы мѧ. вдѣвы

ѡц͠а. а ѡнъ то рее, ꙗко тварь єⷭ сн͠ъ.

кто тѧ єⷭ наоулъ. нктоже. нѫ ѿ

мыслѣ (!) лв͠ъскъ. хоулты (!) въ

сѧ сѫтъ. како л  смѣѫтъ крⷭт

т єретꙅ. свѣне повелѣна хвⷭа.

Повелѣлъ бо естъ рекы. шедше на

те всѧ ѫꙁыкы крⷭтѧщеѫ, въ мѧ

ѡц͠а  сн͠а  ст͠го дх͠а. да смѣѫтъ

еретꙅ крⷭтт. въ мѧ ѡц͠  сн͠

неподобномоу. да бѫдетъ хромо 

мъ кръщеніє. нѫ мы едно сповѣ

дане мѧще. дно кръщеніє прі

ємлемъ, ст͠ыѫ троцѫ. нерастѫпомꙿ

ст͠ѫ. се бо оукрѣпленє вѣрноє мо

лѧ вы. въсѧ тварь додръжаті ті н

какоже о ноѧдѣмъ прмат.

л быⷭ, л не быⷭ. не бо е лѣпо того

35б

вѣщаті. ѡ сѫщі.  недомыслімѣ

мъ. ноѧдааго сн͠а. поꙿто. мже

въ наѧло бѣ слово. егожⷷ тво оумъ

не додетъ колко лбо мыслвъ. нѫ

помысл о блаженѣмъ ѡанѣ. како

т плътное ловще ѡставвъ все.

страны многыѫ ꙗко сѣтіѫ ѡбꙿдръ

же. еніемъ на спеⷭніє. рекы, въ

наѧло бѣ слово. колко м͠тле ѡк

шашѫ сѧ, глⷭа тъ раꙁорт, нѫ не

могѫ. пріде вѣтръ.  въсташѫ

влъны. прідошѫ на мръ рекше

на вѣрѫ. т не паде себе. ꙗко сн͠ъ бо

бѣ съꙁⷣанъ на камен. въсѫд біемъ.

т нкакоже себе не пады. гл͠етъ бо г͠ъ,

ꙗко на камен семъ, въꙁграждѫ с

цр͠квь. рекше на вѣрѣ.  врата адова

не делѣѫтъ е. въсташѫ мт͠ле.

бышѫ на хртⷭꙗны мѫкы,  рат.

 многы кръв пролашѫ. многы

36а

бѣды творшѫ.  многажд же  самъ

даволъ ѡкша. нѫ не оуспѣ хртⷭано

мъ. не съ. н нъ нктоже. н ѿ е

ѵⷢла може недноѫ ръты раꙁорті.

велегласны льве ѡане. ты бо ѿры

гнѫ сі оуена. понѣже сѧ вѣрн

дръжѫще, кръв своѫ пролваахѫ.

съ радостѫ славословѧще б͠а. тѧ бо

вдѣшѫ  слышашѫ, пръвое раны

прємлѧща.  бѣды пае меда.  мы

днⷭе съвъкплъше сѧ оубоꙅ, раⷣуемꙿ сѧ.

твоа стаа дѣана.  ена помі

наѫще. ты бо тⷭъ сы спръва. пр

емъ ст͠ы д͠хъ пае ѡкрѣпѣ.  быⷭ хвⷭъ

дргъ,  любленкъ. сце бо ѵⷢле

гл͠етъ. ꙗко се єⷭ оуенкъ егоже любѣ

ше ісⷭъ. о немже  петръ рее къ хоⷭу.

а съ то.  слыша ѿвѣтъ. аще хо

щѫ да прѣбѫдеⷮ. дондеже прдѫ

то тоу тебѣ. нѫ съ многа лѣта ж

въ плътѫ. многы цѣлꙿбы сътвор 

36б

юдеса. въставⷡъꙶ мрт͠выѫ.  болѣꙁнꙿ

ныѫ цѣлѧ.  грѣшныѫ млѫ, ка

жѫ же ѡ едномъ грѣшнꙶцѣ. да ѿ се

го раꙁоумѣете. какѫ млтⷭь же 

мѣаше оанъ ѡ спеⷭн лвⷭтѣ. глⷮе

клмъ строматъскы. о семъ ѡ

анѣ велцѣмъ. ꙗко ѧ скоꙁѣ гра

ды.  пршедъ въ еднъ градъ, асѫ

т обрѣте єтера юношѫ. добротоѫ.

 слоѫ.  лцемъ,  вельствомъ

творена. въꙁлюбвъ .  хотѧ д

шѫ ем спⷭт. оувѣща  ꙗкоже бы

т ємоу вѣрн,  вѣрѫ емшоу, прі

веде  ѡглашатъ къ еппⷭоу града

того рекы, сего т прѣдаѫ мѫжа

о епⷭпе. свⷣѣтелъствѫщоу б͠оу. 

все се цр͠кв.  то гл͠авъ ѡанъ

ꙁыде.  въ нⷯѣ людехъ, творѣ

аше вѣрꙿно слово. а епⷭпъ отрока прі

ємъ каꙁааше. тае потомъ  кръ

ст . т ꙗкоже кръщенємъ оутвръ

37а

двъ  ѡградвъ. к том не оуѣаше

его. ꙗко  пръвоє тае праꙁеⷣнъство

прємшоу ѿтрок. прстрошѫ  е

тер къ себѣ боуац, ꙁл гоубте

ле.  весел на ꙁло мѫж. т пръво

е наѧ творт піры велкы. та

е въ блѫдѫ нощѫ ходт. тае

 въ татꙿбы.  въ гробокопаніа, юно

тѫ наставлъше. тае сетнѣе въ го

рѫ помше. ꙗкоже  велꙗ сѫща тѣ

ломъ,  слꙿна раꙁбонкомъ ста

рѣша  поставшѫ.  раꙁбоство

люто съставшѫ. въсѣьскы.

 беꙁмлост.  нелвⷭко въсѣ

ко люто  горко,  беꙁбожно, тае

лѣта многа мнѫшѫ.  въꙁврат

сѧ ѡанъ бг͠ословецъ. въ градъ ѡ

трока сего. рее прѣдъ всѣм. вед

м ѡ еппⷭе върѫенє еже т бⷯѣ прѣ

далъ. б͠оу свѣдѣтелъствоуѫщоу

37б

тебѣ,  все цр͠кв твое. а епⷭпъ словесе

жасъ сѧ. мнѣше ѡ мѣні нѣкако

мъ въданѣ. ѡаномъ въстѧꙃаемъ

ꙗкоже  вдѣ єднако въ нераꙁоумѣ

ні сѫща. рⷱе къ немоу, ѡанъ. вед мі

єпⷭпе, юношѫ ѡного. же т ꙗко ꙁвѣ

стноу вѣровⷯа слышавш же єппⷭъ, въ

ꙁдъхнѫвꙿ вел҄м ꙁ глѫбны. тае

прослъꙁ сѧ рекы къ ѡан. мрѣ

отрокъ. ѡанъ рⷱе, како л кацⷺ

мъ ѡбраꙁомъ. реⷱ доушноѫ оумрѣ

смр͠тѫ. сътвор бо сѧ ꙁлъ.  прок

длвъ.  сетнѣє раꙁбонкъ быⷭ. про

твѫ сем ѡанъ къ еппⷭоу. добра

тѧ ѡ еппⷭе, стража ѡ отро дш͠

прставⷯ. добра тѧ пастырѣ ꙁа ѡ

вцѧ хвⷭы прставⷯ. нѫ аще конь єⷭ

првед м ннѣ.  пѫтводецъ

же въ горѫ ведетъ къ ѡтрок. ꙗже

стоѫ т ѿ цр͠кве. на конь въсѣдъ

38а

оанъ. невъстѧꙃаѫ его теѣше.

ꙁаблѫждъшѫѧ ѡвцѫ, въꙁврат

т мыслѧ. тае дошедъ горъ. де

же раꙁбоньство бѣше.  ѫтъ быⷭ

стражеѫ. нкакоже не ѿвѣщава

ѫ. ні жалѧ с. нѫ гл͠ѧ. на се єсъмъ

пршелъ. къ старѣшнѣ ваше

моу мѧ ведѣте. тъ же стоаше съ о

рѫжємъ. т ꙗко тъѫ оуꙁрⷺ

ѡана. бѣствоуѫ сѧ. а ѡанъ,

ꙗко ꙁабывъ старость. не въꙁдръжѫ

сѧ юнотѫ гнааше. въпіѫ  гл͠ѧ, то ме

не бѣжш ѧдо своєго ѡц͠а. поꙿто

м троуды даеш. мл͠оу мѧ тоужде

го стара,  немощъна. бога. стані

не бо сѧ ѧдо. маш надеждѫ спⷭе

ню. аꙁъ ꙁа тѧ ѿвѣщаѫ. аꙁъ д͠шѫ

своѫ ꙁа тѧ положѫ. ꙗкоже г͠ъ ꙁа ны.

не бо сѧ ѧдо, стан м вѣрѫ

хⷭъ посла мѧ, простынѧ т не

сѫща. аꙁъ ꙁа тѧ прѣтръ

38б

пѧ см͠рть. на мнѣ кръвꙿ ѫже єсі про

лалъ, на мое вы брѣмѧ гⷯрѣ тво

ⷯ. тае ста юнота. повръгъ орѫжі

е трепещѫ,  плаѧ сѧ ꙅѣло.  пр

стѫпль ѡана цѣлова. т ꙁадръ

ꙁаніємъ слъꙁъ. нкакъ же ѿвѣ

дат може. тъѫ же деснѫѫ рѫ

кѫ, еднако, кръвавѫ сѫщѫ пока

ꙁааше. а ѡанъ деснцѫ раꙁбо

нѧ цѣловааше. ꙗкоже же кръ

щенѫ.  оствшѫ сѧ слъꙁам.

т не остав єго. дондеже съ собо

ѫ въ цр͠квь  въведе. даѫ въсѣмъ

ѡбраꙁъ покаана. така т сѫтъ,

сего ѡана дѣла. такъ бо жѫде

нъ бѣше сп͠сена лвⷭка. ꙗкоже

кто въ ꙁноны д͠нь, жѫдетъ воды.

 еще же къ млост се. пріповѣ

дѣ  ѡ црк͠вщ арꙿѳемнѣ.

доліе бѣше арѳемно

рекше црк͠вще. въ

39а

кра града съꙁдано. ьⷭ же

велкѫ мѣхѫ ꙅѣло о не всѣ

та ѡкрѫгнаа ѧдь.  д͠нь е тво

рѣхѫ, лѣтомъ едноѫ.  съборъ бѣ

ше въ тъ д͠нь. ѿ многъ странъ л͠вкъ

ꙗко  пѣсъкъ моръскы. вдѣв же

ѡанъ прѣлⷭь ѧд тоѫ.  пом

ловавъ ѫ. прде въ тъ д͠нь къ нмъ.

съ вѣрным енкы. т то ство

р. не въшед л на высоко мѣсто, ꙗ

коже надъ всѣмъ съборомъ быт.

тае къ народ рⷱе. мѫж єфестці

 поꙿто въпоустошъ сѧ прѣльщае

те. мнѧще бог͠ынѧ арѳемъ. с бо нѣ

стъ нколже жва была. поꙿто б͠а

гнѣваете капщоу сѧ камѣноу

кланѣѫще. сі не можⷮе себѣ по

мощ. а не нѫ вⷭа мловат. мно

ꙃ же ѿ нⷯ ꙁнаахѫ .  рѣшѫ къ

нем. аще єс рабъ б͠. то ство

р ны юдо да вѣрємъ к тебѣ.

39б

ѡн же рее къ нмъ. отдѣ

те ѿ црк͠вща того да ство

рѧ. вдѣ бо ѫ прѣмѣнꙿшѫ с 

мы. на кааꙁнь, да помл͠овавъ ѫ

толко мл͠ б͠а. рѫцѣ въꙁдѣвъ ꙗко

мос пръвоє. ꙗко црк͠в сѧ с ка

пщемъ паде.  пораꙁ жръѣ брата.

вдѣвше же то юдо народ еднѣⷨ

гласомъ въꙁъпшѫ рекѫще. вел

къ єⷭ б͠ъ ѡановъ. т въ тъ дн͠ь ра

дость велка быⷭ.  въꙁвращенє

д͠шъ на сп͠сенє. прнесъ же брата

своего мр͠тва жрьць. полож  прⷣѣ

оаномъ рекы. рабе бж͠. ты мно

гы дш͠ѫ днⷭе свобод ѿ прѣльст. ꙗ

коже ны мл͠т сѧ каменю беꙁдоу

шн не молті сѧ. нѫ творꙿцоу б͠оу.

 ннѣ млꙿ т сѧ дѣѫ,  мл͠ѧ тѧ

велꙿм. въстав сего оумерꙿшаа

го. да  съ поꙁнаетъ своего творꙿца

вдѧ же оанъ, вѣрꙿна сѫща жръ

40а

ца ꙃѣло. не помдѣвъ, нѫ пом͠лвъ

б͠а. въстав скорѣе оумерꙿшаго ж

в же по семъ,  състарѣв сѧ добрѣ. вє

съ д͠нь дръжмъ хртаⷭны. повелѣ

свомъ оуенкомъ. скопаті въ

ꙁем. т створт ꙗкоже лещі мѣ

сто. тако же том бывшоу. пршⷣе

леже.  повелѣ енком с, ꙁакры

вше ѡтіт. ꙗкоже  створшѫ. по

том же .ꙁ͠. дн͠ оуенц пршеⷣ

ше. хотѣхѫ вдѣт  аще єⷭ оумрꙿ

лъ, да  скѫтаѫтъ. нѫ ѿкрывше

не ѡбрѣтошѫ ньсоже. апⷭлвоу

тѣл прѣстѫпш, ꙗможе єⷭ пове

лѣлъ любмы єго хъⷭ. ꙗкоже 

мосеово прѣжде. оуенц же

ѡанов. на томъ мѣстѣ цр͠квь

сътворшѫ. въ тъжде дн͠ь прѣста

веніє ем. съ сеѫ жꙁн въ беско

ненѫѫ.  дръжѫтъ ємоу дн͠ь ꙅѣ

ло славнѣ.  съвъкоупѣѫтꙿ сѧ ѡ

40б

крѫгні народ. ꙗко,  ꙁвѣꙁды нбⷭны

ѫ. сходтъ же на томъ мѣстѣ гл͠ѧтъ.

деже є лежалъ ѡанъ. ꙗко  прахъ

ꙁемны. на цѣлꙿбѫ ѫꙁъ вѣроуѫщі

хъ. дѣлѧтъ же прⷯа т͠ъ црк͠вні мѫ

жє. събравшмꙿ сѧ въ тъ дн͠ь

бываѫтъ цѣлꙿбы въ

томъ мѣстѣ, вьсѣьскы въсѣко

го смене мнѫще. Тако бо єⷭ досто

но. деже єⷭ полежалъ, нбⷭны ѫꙁы

къ, съ бо намъ ѫꙁыкъ. нбⷭныѫ по

вѣд, повѣда рекы. Въ наѧло бѣ

слово.  слово бѣ ѿ б͠а.  б͠ъ бѣ слово

о нбⷭны л͠ве.  ꙁемны агг͠ле.

ьсомоу бо сѧ можемъ номоу юді

т, раꙁвѣ  тебе на ꙁем. дна бо

весна въ врѣменеⷯ. дно же сл͠нце въ

ꙅвѣꙁдаⷯ. дно бо нб͠о ѡбдръжѫі

вꙿсе. дно же твое оуенє надъ

въсѣм. кто бо єⷭ смѣлъ л пръ

выхъ, л по тебѣ. даже  до ннⷺ

41а

такы глаⷭсъ ꙅвѧꙿны, ꙁнест.

рекѫщъ. въ наѧло бѣ слово. раꙁвѣ

се слово хⷭъ любвы тѧ,  давъ те

бѣ енє се. мже слава  ьⷭ. съ

беꙁнаѧлнымъ ѡц͠емъ.  съ ст͠ы

мъ дх͠омъ. ннѣ  прсно.  въ вѣ

кы вѣкомъ.

Слово № 7

МЪЧЕНИЕ НА АПОСТОЛ ТОМА

мцⷭа ѡктѧбрѣ .ꙅ͠. дн͠ь

м͠нє ст͠го апⷭла ѳомы. блгⷭв ѡ͠е.

Жена, мꙁдеа ц͠рѣ. слышавꙿш ѡ

блж͠нѣмъ ѳомѣ апⷭлѣ. та

своего мѫжа прꙁва апⷭла.  слы

ша  него слово бж͠е. бѣ же мѧ е

 мѵгдана. такожде  харс.

же бѣ надъ слжбѫ цр͠евѫ. мы

 тъ женѫ, терꙿтанѫ менемъ.

ꙗже вѣрова съ цр͠цеѫ.  слышастѣ

ѿ ѳомы о сотѣ.  съвѣщастѣ

сѧ ѡбѣ, въ стотѣ слоужт гвⷭі.

крⷭт бо  ст͠ы апⷭлъ.  к том не прі

41б

стѫпістѣ къ свомъ мѫжемъ. цр͠ъ

же наѧтъ мѫт своѫ женѫ. жего

мъ пламенемъ блѫда рад. харсꙿ

же слышавъ, ѡ бл͠жнѣмъ ѳомѣ. въ

ꙁвѣст цр͠в г͠лѧ. жены нашѫ въꙁвѣ

щалъ ѳома, да не ѡбꙿщаѫтꙿ сѧ нама.

нѫ  сн͠а твоего,  слоугы твоѫ. въꙁ

гл͠авъ прѣльстлъ. слышав же се ца

рь прꙁва апⷭла ѳомѫ.  повелѣ съ

влѣщ .  поставт  нага.  гл͠а

єм раб л єс, л свободъ. ѳо

ма рее. рабъ есъмъ едного. єго

же власт не маш. мꙁде рее

на сѫ ꙁемѧ како бѣжавъ прше

лъ єс. ѳома рⷱе. проданъ быхъ

гдеⷭмъ свомъ само, да многы спа

сѫ. твома рѫкама, прѣдѫ ѿ свⷺ

та сего. мꙁде рⷱе. кто єⷭ г͠ъ тво.

 како єⷭ мѧ ем.  ѿ коѫ ꙁемѧ

єⷭ. ѳома рⷱе. мо г͠ъ, влⷣка тво єⷭ.

 г͠ъ єⷭ нб͠се  ꙁемѧ. мꙁде рее.

42а

спытаѫꙿ тѧ да реⷱш како ємоу мѧ

єⷭ. ѳома реⷱ. не можеш єго стнно.

слышат. а нареено мѧ єго єⷭ ісⷭъ

хⷭъ. мꙁде рее. аꙁъ не скорⷯ по

гоубт тебе. ты же дѣлы свомі

лѫкавным, прложенє сътво

рлъ єс, ѣрована бо твоа на въ

сѧ ꙁемѧ подана бышѫ. нѫ се ма

мъ сътворт. да ѣрована тво

а с тобоѫ ѡтдѫтъ. а наша ꙁемлⷺ

ѡсттꙿ сѧ ѿ нⷯ. ѳома рⷱе. сі ѣ

рована не ѿдѫтъ съ мноѫ. оⷮхо

дѧщоу м,  се вѣждъ, ꙗко н ѿ

сѫдоу не ѡстанѫ. се апⷭлоу рекшоу.

мышлѣаше, мꙁде. како  по

гоубтъ. нѫ народа рад,  сл

гъ своⷯ боаше сѧ. мноꙅ бо ѿ

властель  ѿ кнѧꙃъ, вѣро

вашѫ въ г͠а.  пом же 

ц͠рь, ꙁыде ꙁ града.

42б

дошѫ же  воны с нмъ ѡрѫжені.

народꙿ же бѣаше мнѧ. нѣꙿто оу

вѣдѣт ѿ него хощетъ.  стоахѫ

ꙁрѧще. хождъшемъ же мъ. ꙗко по

лъ пъпрща. прѣдаⷭ го, етыре

мъ вономъ,  єдном старѣ

шнѣ. ꙁаповѣдавъ мъ, шⷣе

ше въꙁведѣте  на горѫ.  б

те  каменємъ. ц͠рь же въꙁвра

т сѧ въ градъ, аксмъ, доста

же два ѡ деснѫѫ аплⷭа.  два ѿ ш

ѫ копє дръжѫща, а старѣш

на дръжааше  ꙁа рѫкѫ. гл͠ааше же

апⷭлъ ѳома. ѡ таны оутаеныѫ.

ѭже до схода нашего дѣѫтꙿ сѧ.

о таны  бжтⷭво славы. хвⷭы 

же не ѡставлѣет ны пожръ

томъ быт. въ стрⷭт тѣ

леснѣ.  рⷱе дръжаѫщ

мъ єго вономъ,  про

43а

емоу народоу. послшате менє

братє. на сходѣ тѣлесе стоѫ. да

не ѡсльпете. о срцⷣа вашего. ні оу

шма ѡглъхнете, нѫ вѣроуте

въ б͠а егоже аꙁъ проповѣдаѫ.  не

въдадте себе жестосръдю. нѫ

пожвѣте жтємъ бл͠гыѫ вѣ

ры. доброѫ дѣтѣлѫ къ л͠вко

мъ.  славоѫ къ б͠оу,  рⷱе къ ꙁане

вѵ. мꙁдеа ц͠рѣ с͠н. дꙗкон же

сѫщоу г͠а нашего ісⷭъ хаⷭ. даждъ

слгамъ мꙁдеа, же мамъ

достоно єⷭ. да мѧ ѿпоустѧтъ

да по͠млѧ сѧ. ѵіꙁаꙁъ посл

ж мъ. ѿстѫплъ же ѿ нⷯ мало.

наѧтъ гл͠ат сце. г͠ мо ісⷭъ хеⷭ

пованє моє. надежде моа. 

телю мо. влож м дръꙁно

венє. ты мѧ наоулъ єс по

м͠лт сѧ сце. се твоєѫ мл͠тво

43б

ѫ м͠лѧ сѧ.  волѧ твоѫ сконѣѫ. ты

до конца бѫд съ мноѫ. ты ес даѫ

 м тръпѣніє въ напастⷯе. ѿ юно

ст моеѫ.  жвота м дароуѫ. 

с тлѧ мѧ ꙁведе. съхранъ нетлѣ

нємъ. ты єс г͠ъ мо ꙁведы

 мѧ. ꙁ нщеты мра сего. а

стннаго бг͠атъства сплънꙿ

мѧ. ты ес ꙁбравы мѧ  посрѣ

дѣ рабъ. тѣмже  не ѡстав мѧ

оскврънт сѧ женам. да ꙗ

коже достонъ сы тебѣ. не ѡ

сквръненъ ѡбрѣтенъ бѫдѫ. не

доблѣѫтъ оуста моа сповѣда

т сѧ тебѣ. н могѫ помысл

т, тъщана, прлежана бы

вшааго. м ѿ тебе. хотѣхъ бо

 бг͠атства стѧжат. нѫ ты

въ с͠нѣ на мѧ. ꙗко тъще

твно,  врѣменꙿно єⷭ бгтⷭво мѧ

44а

щмъ є.  вѣрѫ ѫⷯ ꙗвленю твоє

моу.  прѣбыхъ въ нщетѣ се.

дондеже ты бгⷭтво стінно ꙗві

сѧ. ꙁбравы мене,  дроугы до

стоны себѣ. нщѫ сѫщѫ.  ѿ

бгⷭтва бжⷭтва своего ѡб͠гащъ. 

ѿ пеѣл своⷯ. сконѣхъ оуже

г͠ ꙁаповѣд твоѫ.  быхъ н

щъ.  трѣбѫ. стрѣбѫ стра

нꙿны рабъ.  оунженъ.  свѧ

ꙁанъ,  алꙿенъ.  жѫденъ  бо

съ.  троуда много прѫⷯ. да не

погыбнетъ надежда моа.  по

ваніє мое єже на тѧ да не погы

бнетъ.  многое дѣло моє. да не

бѫдетъ тъще.  трдъ не оун

женъ.  да не погыбнѧтъ мо

лтвы моѫ.  ѧст,  троⷣу моі.

много тъщанє еже к тебѣ. да

множт сѧ сѣмѧ пꙿшенцѫ мое

ѫ. на твое ꙁем, да не въсхытⷮ

44б

его врагъ.  сво плѣвел въмѣсⷮ.

твоа бо ꙁемѣ, не прєметъ въст

нѫ. ꙁданіа его. не можетъ бо

сыпано быт въ твоѫ домы. в

ноградъ сво же насад на ꙁемі.

корена въ глѫбнѫ въпоустлъ

а проꙅѧбеніе го на высотѫ про

стрѣ сѧ.  ѿ того доⷭн веселѧ

тꙿ сѧ. тво. мже  порѫ сребро.

же въдахъ на тръꙁѣ. же стѧ

ꙃа. аꙁъ же дахъ на лхвѫ. же ꙁа

повѣда. дноѫ ті мнасоуѫ к

плѧ дѣавъ. соугбⷯ,  прілож

м къ мѣнію єже мⷯѣ ꙗкоже

ѡбѣща. съ дльжнікоу ѡставі

хъ.  мнасѫ подаⷯ. не стѧж е

ѫ ѿ рѫкоу моею г͠ ісⷭъ хⷭе. на ве

ерѧ твоѫ прꙁванъ быхъ  прі

доⷯ ѿ вес.  ѿ съпрѫгоу.  ѿ же

ны. на бракъ прꙁванъ быⷯ,  въ

бѣлѫ рꙁѫ ѡблък сѧ, радъ прідⷯо.

45а

да достонꙿ т бѫдѫ. дань свѧꙁанъ бывъ

по рѫцѣ,  по ноꙃѣ.  ꙁгнанъ бѫдѫ въ

тъмѫ вънѣшнѧѭ. да не гаснетъ

свѣтілнікъ мо, сꙗѫ свѣтомъ. ѡ

кръмен бо бываахъ,  мѣѫ свѣщѫ

моѫ.  ѣѫ тебе влкⷣы моєго ко

гда прідеш ѿ брака. да прі

меш свѣщѫ моѫ. въꙁгорѣвшѫ

сѧ свѣтло.  да не ꙁрѧ еѫ оуга

сꙿшѫ скодоѫ масла.  ꙁаблѫждѫ.

не въꙁъдрѣмавꙿ сѧ оу ныхъ. блю

ды ꙁаповѣд твоѫ въ пръвоспі

 въ полнощ.  въ кроглаше

ніа. да ѡмі ꙁртѣ.  срцⷣемі

да веселтꙿ сѧ радостіѫ. сконѣ

вшоу м волѧ твоѫ.  ꙁаповѣді

твоѫ съблюдш м. да побеⷣнъ

бѫдѫ вѣрꙿном рабоу  мѫдр. 

же своеѫ волеѫ  бдѣніємъ, неро

ждѫ ѡ клевлѣтѣ (!). всѧ нощъ дѣлаⷯ.

45б

хранѧ неподъкопана да бѫдеⷮ хра

мна раꙁбонкы,  поꙗсъ с прѣ

тѧгнѫхъ стіноѫ.  въ сапогахъ сѧ

ѡбоухъ. да не ноꙃѣ сі голѣ ꙁрѧ.

рѫцѣ с въꙁложъ на рало. да прѣ

дъ съпрѫга ꙁрѧ. да браꙁды въсꙿ

прімѫ. ѡплавѣ нва.  наста

жѫтва. да мъꙁдѫ с сплънъ прі

мѫ. ѡдѣанє обетша ем.

ѡбетъшаⷯ, да новааго л͠вка прѡ

брѧщѫ бес порока. пръвъѫѧ стра

жѫ,  вторѫѫ,  третіѫ, спытно

съхранⷯ. да лце ті оуꙁрѧ.  по

клон сѧ саню т ст͠омоу. 

скоренⷯ съмр͠тнаа съкровща на

ꙁем. да съмр͠тныхъ съкро

вщъ насыщѫ сѧ. мѣніє сво

е все продахъ. да тѧ бсра прі

ѡбрѧщѫ. сѫщ въ мнѣ вла

жны стонкъ соушⷯ. да

46а

нескѫдномъ твомъ стонікомъ

пожвъ поіѫ. свѧꙁнѣ егоже мі

ес прѣдалъ бⷯ. да раꙁрѣшены

 въ мнѣ не ѿпадетъ надеждѫ. сі

 въсѣѫ трънмъ лв͠комъ.  въ

нѣшнімъ, волѧ твоѫ сътворⷯ.

въсⷮпѧ не въꙁвратхꙿ сѧ. напрѣ

жⷣь же подохъ. да не въ поносъ

бѫдѫ. мрт͠вца ꙁгнⷯа, а жваа

го въведохъ. да прмѫ вѣнецъ

побѣды. да ꙁаповѣд твоѫ на

мнѣ събѫдѫтꙿ сѧ. поношеніє съ

радостѫ пріѫхъ на ꙁемі. въꙁме

ꙁда жды въ л͠вѣцѣⷯ. да ньсо

же мыслѧтъ ѡ мнѣ. властеле 

мытаре. да не ѡбрѧщѫтъ н

ьсоже на мнѣ.  стѧжнц

ньсоже на мнѣ да не съдѣѫтъ.

да не въꙁъпѫтъ на мѧ кнѫꙃ

ꙁемꙿст, к тебѣ въꙁносѧщоу

46б

м сѧ. да не въꙁыдѫтъ статі прѣ

дъ мноѫ. твоеѫ рад слы покры

ваѫщѫ мѧ. да бѣжѫтъ крыѫще

сѧ ѿ неѫ. не могѫще въꙁрат.

напрасно бо нападаѫтъ на посл

шателѧ своѫ. ⷭѧ бо ⷯ непріꙗꙁні

на єⷭ  ѡблѣєтъ ⷯ. сⷭтво хъ

ꙁнаемо єⷭ. покры мѧ ісⷭъ хⷭе. да прⷺ

дѫ беꙁмльвємъ.  радостіѫ,  мі

ромъ. да станѫ прѣдъ тобоѫ, съ

дръꙁновеніємъ. да не въꙁртъ

на мѧ даволъ. нѫ ѡ его да о

слъпнетѣ. сіꙗѫщмъ твомъ

свѣтомъ на мѧ. мже сѧ мнѣ

въсел. да стснѫтꙿ сѧ нераꙁдв

жно ста даволѣ. ньсоже бо ѡ

брѣте.  сце помолꙿ сѧ, реⷱ къ во

номъ. прістѫпіте.  сконѣте

ꙁаконъ, пославшааго васъ.  прі

шедꙿше въс етыре. прободошѫ

47а

 копіємъ.  падъ прѣдастъ д͠хъ.

братіꙗ же въсѣ плакаахѫ сѧ. 

прнесошѫ ѡдѣана  плащані

цѫ.  повівше  положшѫ  въ

гробѣ цр͠вѣ. въ немже пръв ца

рє положен бышѫ. сфоръ же,

 ꙁаꙁаꙁъ. не хотѣста съніт въ

градъ. нѫ тоу сѣтоуѫща ѳомы

сѣдѣста. ꙗв сѧ ма аплⷭъ ѳома.

 рⷱе. поꙿто сѣдта сѣтоуѫща ме

не. въꙁыдъ  пріѫхъ ѡбѣтовані

є, рауⷣта же сѧ съ мноѫ пае  не сѣ

тоута.  въставша въндѣта

въ грⷣа. ꙗко не по мноꙅѣ врѣмені.

 вы въꙁвеселта сѧ съ мноѫ. мі

ꙁд же,  харⷭс. ѿрнѫста м

гдоніѫ,  тертанѫ.  велꙿм  мѫ

ста лютам мѫкам. ѡнѣ же

доблъно, сътръпѣста мѫкы хаⷭ

рад. не послшавше волѧ ею.

бл͠жны же ѳома. ꙗвлъ сѧ рⷱе ма.

47б

ісⷭъ ѡст ваю. въскорѣ помощъ по

даⷭ вамъ. міꙁде же,  харсꙿс. ра

ꙁоумѣвша. ꙗко да смр͠т не посл

шаѫтъ ею. мѵгдоніа,  терꙿт

ан. ѡставста  въ своѫ волѧ

жт. Брата же ꙁвѣщаем

въ вѣрѫ хвⷭѫ. къ себѣ  првѣсѧ.

 прлагаѫще сѧ гвⷭ. множаахѫ

блгⷣт хвⷭы. апⷭлъ же ѳома. ѿхо

дѧ къ гвⷭ. егда въꙁыде на горѫ

на оумр͠тє с. сфора поставлъ

аѵꙁана дакона. гⷣъ же бѣ съ ні

ма.  мноꙅ къ вѣрѣ прлагаахѫ

сѧ. лоу же сѧ по мноꙅѣ лѣтѣ. ді

номоу ѿ сн͠овъ мꙁдеовъ бѣсн

быт. ніктоже можааше єго 

сцѣлт. ꙅѣло бо бѣ лⷮю бѣсъ. 

мысл же цр͠ь. т  ѿкрыт

гробъ аплл͠овъ. въꙁѧт кость ѿ не

го.  првѧꙁат с͠нѣ своємъ. да

сцѣлт сѧ. ѿ бѣса. хотѧщоу жє

48а

сътворт єже мысл. ꙗв сѧ

єм апⷭлъ ѳома,  реⷱ. въ жва не

вѣрова,  въ мрт͠ва л вѣроуеш.

ѡбае не бо сѧ. млрⷭденъ бѫдеⷮ

на тѧ г͠ъ мо сⷭъ хⷭъ. блгтⷭынѧ

рад своеѫ.  шедъ цр͠ь не ѡбрѣ

те кост въ ковеꙅѣ. еднъ бо ѿ

братъ, оукрадъ тѣло апⷭле, несе

є въ месопотамѫ. ѿ того же мѣ

ста, деже лежахѫ кост аплⷭа. въ

ꙁемъ пръсть првѧꙁа сн͠ѣ своємꙿ

 рⷱе. г͠ ісⷭъ хⷭе вѣроуѫ в тѧ, ꙗко

прѣпⷣобным с аплⷭомъ сцѣлі

ш сн͠а моєго.  абе ꙁдравъ бⷭы.

ѿтолѣ вѣровавъ хвⷭ, мꙁдеа

ц͠рь. съ братѫ сѧ събрааше.

 поклон главѫ с подъ рѫцѣ,

сфора преꙁвтера. г͠лааше къ

брат. молте сѧ ꙁа мꙁдеа

ц͠рѣ. да млⷭрдє прметъ ѿ ісⷭъ

48б

хаⷭ.  ѿпоущеніє грѣховъ. к непа

мѧтіе ꙁлъ. въс съгласно раⷣуѫще

сѧ. творѣахѫ ꙁа нъ мл͠твѫ.  бⷭы

радость вела браті съ цр͠емъ.

о прѣставеныхъ, бываемыⷯ

аплⷭомъ ѳомоѫ. на мѣстѣ. де

же положено быⷭ тѣло его. въ сла

вѫ г͠а нашего ісⷭъ хⷭа. коупно съ

ѡцемъ,  съ ст͠ымъ д͠хомъ. ні

нѣ,  прсно,  въ вѣкы вѣкомъ.

Слово № 8

ЖИТИЕ И СКАЗАНИЕ ЗА ЧУДЕСАТА

НА СВЕТА ПАРАСКЕВА

мцⷭа ѡктѧбрѣ .д͠і. дн͠ь.

жте  юдеса. ст͠ыѫ прѣпоⷣ

бныѫ, параскев. блглⷭв ѡⷱ.

же по добродѣтѣл пожвшмъ

жтє  скаꙁанє. всѣмъ бо

на болꙿшеє слышане. пооуенⷯы

похвалныѫ бываѫтъ. ѡбае

онѣмъ неже схъ. хже блг͠олю

беꙁно єⷭ. елко жте по бꙅ͠ѣ.

49а

го хвⷭо рекѫ.  брѣмѧ легъкое лю

бѧтъ,  на рамѣ въспріємѧтъ.

навыкше себе пркасат.  на б͠

а подвꙁат сѧ повѣлѣна.  по

лѣпотѣ нанаѫ. да не ꙁрѧдна

дѣана,  б͠а рад подвꙁана.

ⷯ. беꙁ напсана ѡставт. 

лѣтоу прѣхожденіємъ, помра

ѣт сѧ  ꙁабыват сѧ. нѫ п

сат сⷯ  добрѣ вѣдѣт.  вѣдо

мыѫ лобꙿꙁат.  лобꙁаныⷯ въ

скржалехъ срцⷣъ нашхъ наѱа

т. любѧтъ бо ꙃѣло сѫщ ѡ ко

мълюбо. любеꙁно жвѫтъ. въ

томъ  всѧ подвꙃат.  то

добрымъ бѫдетъ. л прѣⷣпо

бныѫ мт͠ре нашѫ параске

в.  въстнѫ дш͠еполеꙁнаго

49б

 спнаⷭго млъѣніємъ прѣмнем,

нѫ  прѣвеле. цр͠ковное ѡснованіе

ѡтъщетмъ.  правовѣрнⷯы оуші

поглоушат створмъ. аще не слове

сы тнⷭым сѫ. сповѣмъ спра

влена. да любовѫ мнімꙿ сѧ добра.

 по слѣ похвалт льша. въ

скорѣ на скаꙁанє прдѣмъ. н

ѡ͠ьство оставлъше. н пакы ро

дтелѣ. ѡ нхже бг͠огодноє жі

те стѧжала. та бо двнаа  ст͠а

а жена.  бг͠ообрѫена. ѿ мѣста

быⷭ въ пръвѣ. въ ѳрак прлежѫ

щоу. півате нарцаемо. бл͠го

вѣрна родтелѣ ѡб͠гат. пае

 ьстна,  бл͠городна. по нра

воу проповѣдана. н 

слоу бг͠ат ны ѡбла

сть мѧща.

50а

н пакы ніщєтам  скръб стржⷣѫ

ща. потомъ же съвръшене въꙁра

стоу достгшоу.  помысль оу

твръжⷣъш.  ревновавш жті

є аплⷭъско.  ѡгню вдѣніємъ.

смъ обраꙁомъ себе раждегш.

ѿлѫѣет сѧ ѿьства.  рода 

дроужны ѿмѣтаєт сѧ. далее

ѿ жтескыⷯ мѧтеж  пеѣл.

 добродѣтѣлм себе въпер

вш. пстаа мѣста прємлетъ.

вь нѣже бо лѣта не мала побывші.

 беꙁмльвно бо жте полюб.

жтє рещ въстнѫ. маломъ

мъ аг͠глкⷭоє полшено. радо

вавше сѧ пае. веселѣше сѧ д͠шеѫ.

оукрѣплѣше сѧ д͠хомъ. въ поще

н  въ бдѣн тѣло дрѫѣѫщі

 то бо многа глат͠. всѣ бесплъ

тна бѣше.  не бѣ вдѣт в не

н ꙗстіє, н пво. нѫ піща бѣше

е  брашно. слъꙁы  непрѣстѫ

50б

ща мл͠тва. тако все прое жте

свое. въ то странѣ добродѣтѣ

лм просъвтѣвш сѧ. доблестъ

вна прѣбывш,  оумъ е.  ювъ

ство себѣ въмѣшена  съвъкоу

плена.  прсно горѣ бываѫща.

 прѣвыше въꙁносма. нєд

но ѿ ꙁемныⷯ тѣло прлѣпѣт сѧ,

ні мала створ. нѫ всѣ рещ дѣтѣ

лꙿм. справлена. облекѣѫщ.

прѣвыше всѧ къ б͠оу, въпервшѫ

ѫ сѧ съдѣа. нѫ ѡ доброе стѧжа

нє, добродѣтѣл словесемъ.

желателѧ веселѧща. не тъкмо

въ бѫдѫщааго вѣка мъꙁды да

ѫтꙿ сѧ. нѫ  въ се жтє прѣбыва

ѫщⷯ славныѫ съдѣваєтъ. ꙗ

коже  моєго хⷭа невѣстѫ. просвѣ

щеноѫ добротоѫ дѣтѣлꙿм. дѣ

тѣль проповѣдавшіа. лівнхъ

проповѣданѫѧ. такожде та. ѡ

стры  жестокы пѫть добрѣ шество

51а

вавшіа.  свое прѣставленіє оувѣ

дѣвꙿш. ѿходтъ ѿ поустынѧ.

 пріходтъ въ цр͠градъ.  въ

малѣ въ стыⷯ цр͠квахъ прѣбыва

етъ. абіє ѡтѫдоу ѿходтъ.

 въ бліжнѧѫ весь ѿьства свое

го въселѣєт сѧ. калкратіа, ѿ

сѫдѣⷯ нарцаемѫѧ.  тоу жті

ю конецъ прємлетъ.  ѿсѫдоу

прѣходтъ ꙗкоже б͠ъ е повелѣ.

нѫ  се твоє блⷭт небныⷭ цр͠ю.

бо не въсхотѣ ꙗже к тебѣ любо

вь, раждежена бл͠жныѫ. невѣ

домѫ л͠вкомъ быт.  не тъ

кмо сѫ съ нбⷭным слам про

славт сѧ. нѫ ꙗкоже нбнⷭымъ

ꙗко нбнⷭѫѫ наслѣдт сѧ сътво

р. тако ннѣ  ꙁемнымъ, сѫ о

шедшѫѫ. славныѫ быт 

ꙁволлъ єс. ꙗко да всѣ

кого л͠вка, пооуѧ

на твоа юдеса.

51б

ревнітелѧ сеѫ сътворш. добрѣ бо

дв͠дъ гл͠а. да въꙁвелⷭт сѧ срцⷣе скѫ

щⷯ г͠а. въꙁыщете г͠а  оукрѣпіте сѧ.

помѣнѣте юдеса его ꙗже створ.

нѫ сладость м сѧ мнтъ.  скоро

ст достоно. прѣпоⷣбнѣ параске

в наше жтіє. съвыше прѣп

сат.  по томже нам въсѣко

моу доброу ꙗвленію.  ѡбраꙁ

пръвомоу прѣдложт. ꙗкоже

ннѣ ꙁа блжнѣꙗ ѿ͠ьство. въ

калкратѫ пріде рекѫ.  ст͠о

е  прѣмрꙿноє, сконѣт вѣдѣ

прѣставленіє. въ невѣдомо є

теро мѣсто дх͠омъ. б͠оу дх͠ъ прѣ

даⷭ.  вравіо прѫтова.  къ нб͠е

сномоу женхоу  цр͠ю, ѡтде

раоⷣуѫ сѧ. ꙗко да с нмъ вѣꙿно

цртвⷭоєтъ. вравѡмъ бо

мъ,  мъꙁдамъ прі

52а

ѫте. добрѣ вѣдѣ такова прѣста

веніє, а не съмр͠ть. прѣⷭтое же 

прѣс͠тое,  прѣпоⷣбное тѣло еѫ. бе

съ тⷭ тⷭноє,  беꙁ вѣст лежаше.

нѫ  беꙁъ всѣкоѫ красоты. не смръ

дѧ дн͠ многы. агг͠лъ бо гнⷭъ бѣше

осѣнѣѫ е.  д͠хъ бж͠ на немъ въ

ꙁношааше сѧ.  се ѿ бж͠еѫ славы

прославѣѫщомоу вѣроѫ любѧщⷯ

єго. ꙗко не тако ꙗко нѣмъ пра

вєднкомъ тѣло ꙗвлено створⷮ.

нѫ бо велкыⷯ  двныⷯ ꙁрѧдныⷯ ю

десехъ. корабнкъ єтеръ велꙿм

болѧ.  по пѫті томъ прѣходѧ. го

рꙿше же недѫгомъ ꙁнемогы. ꙗко

да  ръвемъ стонкъ, семоу тѣ

л быт. слі сѧ емоу съмр͠ть въ

томъ пѫті.  еще же тѣло єго, горꙿ

ш смрадъ споущаѫ по конꙿ

нѣ єго.  толко. ꙗко да нєд

ном ѿ пѫтнкъ. оуже к том

52б

пѫті смѣті ходті. нѫ по

дал єго прѣходт.  ноꙁдр

своѫ ꙁатыкат. троупа рад ѡно

го, прѣмногаго смрада.  тако

прѣбываѫщаго въ томъ распѫ

т. въ стльпѣ ꙁатворꙿніка. прѣ

много сє толкоу смръдѧщоу не

оставт. нѫ пае єлк семоу

подвꙁаті помыслъ. понѫжде

нъ быⷭ с келіѫ ꙁыт.  троупа

глѫбое въ ꙁем погрест. ꙗко

да вонѧ ꙁъ глѫбіны не сходⷮѧ.

то же бо бж͠ꙗ волѣ, прѣпіраетъ

мысль мѫжа.  веліко  страшно

жвѫщіⷯ окрⷭтъ. посла прѣще

ніє. аще троупъ съ въ мѣсто

се не раскопавше погребєте. же

створ.  абіє послоушавше въсі,

 ѿ пѫтѣ троупъ въꙁемꙿше. да

лее ѿ ст͠ыѫ тѣла погребошѫ.

тѣло же тоѫ ст͠оє, цѣло вдѣвше.

53а

самокрѣплено. съвръшено ꙁдра

во. двшѫ сѧ. ѿ сего мало раꙁоу

мѣвше. ꙗко аще с͠то бѣше тѣло.

 пакы помышленіємъ распрѣні

оу волѧ прѣмѣнѣѫще. ꙗко аще

бі было с͠то. б͠ъ ѿкрылꙿ б юдесы.

 въ томъжде мѣстѣ пакы ѡста

вшѫ быт ст͠ыѫ тѣло. ѫдѣ тоу.

деже  вонѧщеє ѡно тѣло. погре

бошѫ.  тако ѿ мѣста ѡтдошѫ.

 къждо ⷯ, въ своѫ домы прідошѫ.

потомъ два дн͠ прѣдѫ. теръ

ѿ нⷯ, менемъ геѡрꙿг. съномъ 

дръжанъ быⷭ. вдѣ сн͠ъ, тако. ю

дно  оужасно. цр͠цѫ етерѫ. сѣдѧ

щѫ на прѣстолѣ поꙁлащенѣ.  і

нове мѫж. сіаѫща лца ⷯ пае

сл͠нца. прѣстоѫще сѫдѣ  ѡвѫ

дѣ. ѡв бо ѿ нⷯ скѵптры свѣ

тлы рѫкама дръжѫще. н

же меѧ. ꙗже вдѣ абіє стра

53б

хомъ многомъ ѡбдръжанъ быⷭ.

по ꙁем нцъ паде. еднъ же ѿ мѫ

ж ѡнѣхъ. вдѣніємъ свѣтелъ.

ꙁрѣніємъ страшенъ. прікоснѫ

въ рѫкѫ ємоу ѿ ꙁемѧ въꙁⷣвже.

 абе глⷭа слышаше новъ. л͠ве

не бош л л (!) сѧ б͠а. не оустраша

єш л сѧ вѣныѫ мѫкы. не ра

ꙁоумѣеш л ꙗко тѣло ст͠о єⷭ.  ка

ко смръдѧщее се  гнло. съ смъ

тѣломъ бж͠ѫ рабы параскев по

гребосте. нѫ д ннѣ въсѣмъ

въскорѣ повѣжⷣъ проімъ. да ѿ

толка смрада ꙁбавѧтъ мѧ. а

ще л се не створш. въстнѫ

оувѣждъ. ꙗко всⷯѣ б͠ъ. все врѣме

нноє жтє. бг͠осланꙿнымъ попа

лтъ ѡгнемъ.  аꙁъ бо ѿ л͠вкъ

єсъмъ.  ѡна м єⷭ епвате.

ѿьство же  родтелѣ, любові

ѫ бж͠єѫ ѡставⷯ. второє ѿ͠ь

54а

ство мⷯѣ поустынѧ.  б͠а едного

ѡц͠а прꙁвⷯа. егоже повелѣнємъ

пакы въꙁвращъш сѧ ꙁде, жті

е сконѣхъ. се же єтера жена еф

ма менємъ. нравомъ тнⷭа. дѣ

анємъ добра.  та въ сънѣ в

дѣвш. женѫ етерѫ свѣтлѫ. ꙗ

ко свѣтъ на въꙁдоухъ оутвръ

жденѫ.  глаⷭ оужасенъ поуща

ѫщ. аще не тѣло гл͠ѧщ, прпⷣо

бнѣ наше въ цр͠кв погребе

те. то н юдесъ ем не прме

те.  ꙗже тогда ѡба въ еднѫ

нощъ вдѣста. внегда пробді

ста сѧ всѣ рѣста.  ꙗже слыша

ста, всѣмъ въꙁвѣстста.  въ

с бо съ свѣщам свѣтлым.

деже тѣло лежаще шедꙿше.

въ немже лежаше мѣстѣ ꙁе

мше. въ новѣ гробѣ полож

шѫ.  въ велкѫѧ  съборꙿнѫ

54б

ѫ цр͠кве хоⷭу аплоⷭмъ погребошѫ.

деже  бѣснѫще сѧ мноꙅ, сцѣ

лена полшѫ. ома слѣп

сѫще. слатко се всѣмъ свѣтъ в

дѣт споⷣбшѫ сѧ. н рѫцѣ.

дроуꙅ же ноꙃѣ.  множъство на

рода людемъ. раꙁлным стра

стьм страждѫще, сцѣлен

а лоушѫ. нѫ  жена етера стра

ны тоѫ, немощꙿна.  ꙃѣло ꙁама

торѣвш. не вѣроуѫщ юде

семъ.  абіє рѫцѣ  ноꙃѣ не вла

дѧщ ѫта. нѫ не сѫ тако

прѣпобⷣнаа ѡстав. нѫ вдѣ

вші женѫ пакы побⷣнѫѧ вѣрѫ

въспрємꙿш.  тоеніа многа

слъꙁнаго, ѿ ою споущаѫ

щ. рыдаѫщѫ сѧ горцѣ.  гла

сомъ велємъ въпѫщѫ.

55а

помл͠оу мѧ рабо бж͠а.  нбⷭнааго

гласа слышаше. ꙁдрава бывші же

но.  к томоу же не не (!) вѣроу бж͠ємъ

юдесемъ.  абє гласомъ  ꙁдра

вє послѣдаше.  ꙁдравю д

влѣше сѧ.  двленоу трепето

мъ съдръжаше сѧ. тако вѣстъ

ьст г͠ъ. ꙁъ дш͠ѫ любѧщⷯ єго.

тако прославѣті оуповаѫщ ⷯ

на нь. тацѣмъ юдесемъ ꙁо

бле. такоѫ славоѫ. такова

м хвалам. таковым свѣ

тлостьм, хж (!) быт всѧ ны

лоут. блⷣтѫ  л͠вколю

бємъ. г͠а нашего ісⷭъ хаⷭ. съ ѡ

цѣмъ, въкоупѣ.  съ ст͠ымъ

дх͠омъ. слава,  ьⷭ,  дръжа

ва. н͠нѣ,  прсно.  въ вѣкы

вѣкомъ. амнъ.

55б

56а

Слово № 9

МЪЧЕНИЕ НА СВЕТИ ДИМИТЪР

мцⷭа ѡктѧбрѣ. к͠ꙅ. дн͠ь.

м͠не ст͠го м͠нка дмтра.

благос͠лов о͠е .ѳ͠.

Маѯмꙗнъ. ерꙿкл. прмѫ

ь гоѳы.  савроматы. р

млѣнемъ, пршедъ въ сол

нъскы градъ. жвѣше демо

ноьтецъ.  бг͠охоулнкъ л͠вкъ

 въ глѫбнѫ льст въпадꙿ сѧ.

провѣщааше сѧ тогда. долъ

скаа лⷭь въсѫдоу ьтома.  даро

мъ велкомъ достонаа твор

ма. гонѣхѫ бо б͠гъ тⷯѣ слгы. 

сповѣдаѫщѫѧ хⷭа бж͠а быт.

 бесъ страха бваахѫ. ст

нны прѣмѫдрост слоугы. въ

нхꙿ же бѣ  прѣблж͠ены дмі

трє. ꙗвлѣѫ себе.  нєдного

же страха. л мѫкы ѡбіноуѫ сѧ.

56б

жтіе бо істо  непороно мы. спа

стелноє же слово дръжѫ в себѣ. 

подаваѫ прходѧщмъ.  оуѧ

съ спѣхомъ. стѧꙁаѫ же сѧ  прѣ

піраѫ. по аплъⷭстѣ ꙁаповѣді

бл͠женомоу паѵлоу к тмоѳеѡ

в напсавшоу.  послшат

сподоблъшоу. же настотъ

въ подобно врѣмѧ,  неподо

бно. тако оубо бл͠жены дмі

тріе, ѿ рода славныхъ.  ѿ ь

стныⷯ. съвѣтнкъ съ, спръ

ва въ екскепъторстѣмъ санѣ

бывъ.  антпатъ ладѣ.  і

патоу ѿ ратѣ, ѡнъ прѫлъ еⷭ

ѿ ц͠рѣ максмана.  тъ въ

сѣкѫ ꙁемнѫѫ славѫ, ньсо

моу же сътворъ. жвотворѧ

щаа словеса скаꙁаѫ,  ꙗвлѣ

ѫ. ꙗко погыбъшаго ловѣка.

57а

 свом беꙁаконі оумръщвена. прѣ

мѫдроє б͠жю славоу пршествє по

плът. остав бо прѣльст. ѡцѣ

ст же ѿ всѣкого беꙁоуме  всѣ

коѫ тъмы. свѣтъ же въсꙗ  дн͠ъ

свободѣ. въ дшⷯа пріємлѧщіхъ

єго. съдѣа правдѫ, кротость. мі

ръ, любовь, свободѫ, оупованіе жі

вотоу вѣн͠ом. снабдѣваѫ. врѣ

мене бо ѿвращаѫ. а вѣнымъ 

нестлѣваѫщмъ обрѫеніе даѫ.

въскрѣшеніе єже ѿ м͠ртвⷯы. схо

датаіствоуѫщее в ра въꙁвраще

ніє. сі оуѧщоу м͠нк съ дръꙁно

веніємъ.  слово бж͠е дѣлы сво

м ꙁвѣствоуѫщоу,  вѣроѫ мно

гом же с немоу сего рад ѿ елнъ

пріходѧщемъ.  събыраѫщем сѧ

ѿ ꙁапада.  граⷣска

57б

го тръжща. въ сѫщмъ тоу прі

творѣ коваьстѣмъ. деже  ѡбы

ѣ бѣше сънꙿм творт, пⷣо доу

пнам. блꙁъ людъстѣ бан. ве

лцѣ же сѫщ ѡ немъ славѣ. въ

всемъ градѣ.  вънѣшнм въсе стра

нѣ. творѧще въꙁысканіа хрⷭта

номъ, вон цр͠і. въкоупѣ же съ на

реⷱным ѿ люде. ємꙿше блж͠нааго

дмтріа. не бо бѣжѫ ѫтъ быⷭ.

нѫ обыѣныѫ слжбы съ браті

ѫ творѧ. къ бг͠охоулнік маѯ

міан. ꙗко се вел ловъ прівѣсѧ.

непщоуѫѧще себе. покаꙁаті цр͠ю.

прілежно скат. ꙗко н є

дномоу хрⷭтꙗніноу тат сѧ.

да  сѫщѫѧ въ славѣ велцѣ

ꙗвлѣѫтъ.  том прклюі сѧ,

въсходті на градноє поꙁорі

ще. вдѣніа рад хотѧщⷨ

58а

творіт погоны.  проѧѧ поꙁоры бы

ваѫщѫѧ храбрым. тоу бо емоу бѣ

створенъ єтерымі дъскам, крѫ

гъ на высотѣ вс. хотѧ пр

маті въходѧщѫѧ вънъ.  брань

протвѫ себѣ, погонъскы творѧ

щѫѧ. ꙁане гблені ємоу бѣ ꙁрѣті.

лвⷭтѣ крѣв пролтіє. ѡбае не

кромѣ пеѣлі  скръбі. мѣше ві

дмоє, прлежаше бо ц͠рь. о єте

рѣ храбрѣ, менемъ л. ѿ ѫꙁы

ка анъдолскаго сѫща. крѣпо

стіѫ  вельствомъ, тѣл оукра

шена. же ні в рімѣ тъкмо, мно

гы въ поꙁорщ бвааше. нѫ 

въ срѣдѫ ꙗ (!) въ солоуньстѣмъ гра

дѣ. прорскааше бо скоꙁѣ дъскы.

 скоꙁѣ съкщенє. многомъ ск

шенємъ,  оуеніємъ навыкъ

біваті. сего понеже сѧ вꙿс боахѫ.

58б

ꙁане ні єднъ ѡбрѣтааше сѧ єм

протівнкъ. въ пръвыхъ мѣше

 ц͠рь.  трѣбѣ емоу бѣше.  любе

ꙁно въꙁрааше на нь. хвалѣше же

 двлѣше сѧ юност  тѣл емоу.

 въ гръдость ємоу велѣаше сѧ.

егдаже блꙁъ бⷭы поꙁорщоу. съхо

дѧщоу ємоу съ колесніцѫ. тогда

проповѣдавше прводѧтъ, къ ма

ѯміаноу. бл͠женнааго дмтра,

ємше єго. въпрашаем же бывъ,

аще прѣбываетъ кланѣѫ сѧ хвⷭ.

 оувѣдѣвъ ꙗко і нⷯѣ оутъ пропѧ

таго ьст. пріведенъ оубо быⷭ к не

моу. відѣв же  дръꙁновеніе мѫже

в. хрⷭтъꙗніна себе нарцаѫща.

 вꙿсе єже ємоу аще створѧтъ, ме

не рад г͠а нашего ⷭсъ хⷭа. прѣтръ

пѣті дръꙁаѫщоу. по том же  лце

ємоу ꙃѣло красно бывше. на прѣдь

лежѫщхъ вдѣніхъ весь сы.

59а

славнаго бо м͠нка. повелѣ тоу пр

поꙁорщ. людъстѣ сѫщ бан блі

ꙁъ пр пещныⷯ доупнⷯа стрѣщі єго.

деже стрѣгомъ відѣ. скорпі ѿ ꙁе

мѧ на ноꙃѣ ем въꙁлѣщъ. хотѧщѫ

жѫдомъ сѣкнѫті ст͠го. Ꙁнаменіє

ст͠ом крⷭтоу створъ на скорпі. 

плюнѫвꙿ на нь, мр͠тва  ꙗв. абіе

же аг͠глъ г͠нь съшедъ. вѣнецъ въꙁ

лож на главѫ м͠нкоу.  рⷱе єм.

мръ тебѣ стрⷭтрпе хвⷭъ. крѣпі сѧ

 мѫжа сѧ. то же ц͠рь въⷣше на поꙁо

рще.  прѣдъсⷣѣ. ла же въведъ.

 пріꙁывааше проповѣднікы. хо

тѧщаго ѿ народа брань створіт.

прѣдъложъ съ побѣжденіємъ,  ꙁла

то много.  теръ ѿ народа юноша,

красенъ ꙅѣло. юностѫ юнъ. ємоу

же несторъ бѣ мѧ. тогда бръꙁѣ

стъ сы. ꙁнаемъ сы мн͠коу дм

59б

трев. вдѣвше бо бываемаа ѿ

него юдеса.  многы люд прбѣ

гаѫщѫѧ к немоу.  оумы ьсті

 кланѣт сѧ. пртекъ въ немъ

же мѣстѣ бѣ стрѣгомъ.  падъ

на ногоу ємоу гл͠аше. рабе хⷭвъ ді

мтрє. хощѫ съ лємъ бт.

сѧ. нѫ мл͠твѫ м створ хⷭа нарекъ.

то же с͠ты створъ ꙁнаменіє хвⷭо.

на елѣ же  на срⷣц ємоу.  ѿпоу

сті єго рекъ.  ла побѣдш, 

хⷭа рад м͠енъ бѫдеш. шедъ оу

бо на поꙁорще.  по степенемъ

нськоь. повръгъ же рꙁѫ, ста

прѣдъ маѯмꙗномъ ꙗко 

оудвлъщоу сѧ ц͠рю, прꙁват

кꙿ себѣ дръꙁнѫвшаго на се.  свѣ

щават ємоу гл͠ѧ. юноше. вѣдѣ,

ꙗко бгтⷭва лшеніє. на толко

въꙁнест сѧ. гръдѣніє сътворі

60а

тѧ. дал делѣвъ внеꙁаапѫ ѡ͠ба

тш сѧ, л погрѣшъ. ніщетѣ прі

лежѫщ, жвота гонеꙁнеш. аꙁъ

же ті ꙁа м͠лованіе тѣлоу твоємоу.

 ꙁа юность еѫже оукрашенъ. да

мъ ꙁа дръꙁновеніє. тъкмо досто

на  доволна дарованіа.  д съ

жвотомъ мы бгаⷭтво.  проті

вѫ лев себе не постав. понеже

слꙿнѣшѫ тебе многы прѣжде по

гоуб. с слышавъ несторъ. ні въ

схыт црв͠оу дароу. ні ослабѣ про

твѫ хвалѣ лєвѣ. цр͠в же слⷡо вѣща

не бгтⷭвоу хощѫ. ні сего рад на бра

нъ прішелъ єсъмъ. нѫ да ль

ша лєв себе съставлѧ. не хотѧ

ща бо жт. ні бг͠атіт сѧ. пр

шедꙿша  въмѣщъша сѧ. прѣжⷣе

бывшѫ лієв славѫ. абіє же цр͠ь

 сѫщ о немъ. сплънішѫ сѧ

60б

гнѣвомъ. гръдынѧ несторовы не

прѣтръпѣвше.  ц͠рь повелѣваѫ въ

піаше. дръꙁаті лєв. несторъ же

створъ жвотворѧщі крⷭтъ на срь

ц своємъ. въꙁѧтъ соулцѫ.  въ

ꙁрѣвъ на нб͠о рее. б͠ъ дмтрієвъ

раба своєго. въꙁлюбены т ѿрокꙿ

ісⷭъ хъⷭ. покоре голꙗда ноплеме

нꙿнка. вѣрнік твоєм двд͠оу.

ты ніꙁлож дръꙁость лієвѫ.  ма

ѯмꙗна мт͠лѣ.  въскоі посрѣ

дѣ дъскъ. бывшоу же сважденію.

ꙗꙁвѫ съмр͠тнѫѧ пріємъ ле въ

срⷣц. абіє оубієнъ быⷭ.  послѣ

днѧѧ цр͠в дшевнѫѫ пеѣль ство

р. несторъ же прослав б͠а. ꙗко

млт͠воѫ ст͠го дмтріа бєнъ

бⷭы варꙿваръ. маѯман же то

гда ѿ сѣдалща своєго въскоі.

 дрѧселъ въ цркⷭыѫ дворы въꙁꙿ

61а

врат сѧ. гл͠ѧ. тако м боꙁ. ѣры

кто сътвор а нколже не б оу

бєнъ былъ ѿ юношѫ сего.

сътворе толка  такова мѫжъ

ства. прꙁвавъ же к себѣ несто

ра мт͠ель. рее кꙿ немоу. повѣ

ждъ м юноше, кы м корен

м прокажъ. л кыѫ мы по

спѣшнікы. ла оуб. несторъ

ѿвѣща. прокажа не быⷭ, да не

бѫдетъ. ні прѣдаанемъ єте

ромъ оубієнъ быⷭ. нѫ б͠ъ дмтрі

евъ. б͠ъ хртⷭꙗнъскы. тъ посла

агг͠ла своего.  оуб рѫкоѫ моеѫ

оубіцѫ гръдаго. прогнѣвавъ

же сѧ ц͠рь. повелѣ єго ꙗко хрⷭті

ꙗніна вест. въ ꙁападныѫ стра

ны градоу. къ нарцаємымъ

ꙁлатымъ вратомъ.  тоу сво

мъ меемъ бєнь быⷭ. ѿ мн

61б

кана протктора.  тако вѣнꙿце

мъ мѫена оувѧꙁе сѧ. наваждъ

шемъ же єтеромъ кнѧꙃємъ ѡ дмі

тр.  рекшемъ. ꙗко съ быⷭ віна 

бієніоу лєвоу. томъ ѣсѣ въꙁрѣ

въ гнѣвомъ. кобеніє же створъ. ꙗ

ко не добро срѣтеніє ємоу быⷭ грѧ

дѫщоу же на поꙁорще. повелѣ. да

въ мѣсⷯтѣ въ нхже стрѣгѫⷮ єго.

копім прободѫтъ.  тако б

енъ бывъ, прѣслѣвны мн͠къ.

добром сповѣданіоу мн͠є ско

нꙿѣ, лпꙿ же слга ст͠аго дмтра,

прѣстоѫ ємоу пріемъ орарь ст͠а

го. тѣмъ събра кръвь ємоу. ѿе

мже  цркⷭы пръстенъ єгоже но

шааше на рѫцѣ свое.  того ѡбі

въ въ ст͠ѣ кръв. творѣше мъ

сцѣленіа. вꙿсѧ бо одръжмыѫ

раꙁліꙿнымі недѫгы.  врѣжде

62а

ныѫ ѿ нестыⷯ дх͠ъ сцѣлѣваа

ше. м͠лтвоѫ  посѣщенємъ ст͠ом.

 блⷣгтѫ сѫщѫѧ въ пръстені. ꙗ

ко промъкнѫті сѧ вѣсті о семъ.

въ всемъ градѣ солоунъстѣмъ.

оувѣдѣвже цр͠ь ѡ немъ.  ка

ко сцѣлѣєтъ страждѫщѫѧ

повелѣ,  того оубт. въ тр

навл граⷣстѣмъ. въ дн͠ь мавⷪло

патомъ сѣдѧщоу ємоу.  съ нѣ

м вѣровавшім въ хⷭа. то же

прѣс͠тоє, прѣпоⷣбнаго дмтрі

е тѣло. неродмо бывшеє, ѿ

аубвшⷯ єго. ѿ сѫщⷯ тогда

бл͠говѣренъ. пріѫшѫ нощіѫ стра

ха рад цр͠ва.  тожде пръсті, въ

неже бѣ повръженъ раскопа

вше ꙁемѧ, елко можахѫ съкры

шѫ. да не ѿ етеръ плътоꙗдецъ,

жвотенъ, сънѣдено бѫдⷮе, по

62б

сⷯ же нієдномже не быⷭ пеѣль.

прѣнест тѣло ст͠аго. нѫ прѣбыⷭ

на едномъ мѣстѣ наꙁнамена

нѣ. ꙁнаменієм же многомъ,  і

сцѣленємъ бываѫщемъ. на

томъ мѣстѣ.  бжє͠мъ дарова

ніємъ растѫщемъ. прстѫпаѫ

щ вѣроѫ к нем. всѣмъ веселѧ

щемꙿ сѧ. промъкнѫвщем же сѧ

славоѫ юдесемъ сцѣлѣніа. по

въсе македоні,  тетал. пото

мꙿже  долъстѣ льсті погребле

нѣ бывші.  въсіꙗвші жво

творнѣ крⷭтꙗнъстѣ вѣрѣ пра

вѣ. леѡнт, єтеръ мѫжъ. стро

ѫ столы. епарх ꙁападнѣ ды.

на странѫ дакскѫѧ. въпадъ въ

недѫгъ несцѣленъ. на ѡдрѣ прі

несенъ быⷭ свом мѫж, въ солнь

скы грⷣа.  положенъ быⷭ на тⷭъ

63а

нѣмъ гробѣ. деже бѣ пⷣо ꙁемл ле

жѫ ст͠го тѣло, абіє же вънегда поло

жшѫ его. врѣхоу юдотворѧща

го гроба. тогда же  сцѣленіє оу

л. ꙗко  двт сѧ. самомоу

же  сѫщмъ с німъ. скоромоу по

сѣшеніоу ст͠го м͠нка.  блгⷣть въ

ꙁдааті бго͠ві.  славном м͠нк

дмтрію. ꙗко тогда пещемъ

окънца въкоупѣ раꙁоръ. топлы

ⷯ водъ банѧ, пѫт же прімъ

 оутрѣблъ, сѫщім же тоу

людъскым стъгнам. съⷣꙁа

прѣкрасенъ храмъ въ мѧ ст͠ом.

всѣьскым потрѣбамі оукра

шъ. междоу людъскоѫ банеѫ.

 поꙁорщемъ. хотѧ же т въ

лркъ (!). въсхотѣ ѿ моще ст͠а

го, етеро то прѫт хотѧ.  т

въ мѧ ст͠аго цр͠ковь съꙁдат.

63б

емже ст͠ы стрпⷭецъ дмітріє. нощі

ѫ прістѫпъ се створт въꙁъбран.

прімъ хламдѫ ємоу ѡкръвавле

нѫ, ѿ ст͠ыѫ кръве.  ѧсть ора

рѣ.  створъ раіцѫ сребрънѫ. въ

нѧ влож. пѫть же шествѫщоу

ємоу.  лютоу дъⷣжоу бывш. .

в стѣ рѣцѣ наводнъш сѧ ꙅѣ

ло. ꙗко н єдномоу мѣ

ст прѣходн быт. по многы

же дн͠ не ѡслабѣвш водѣ. нѫ

въꙁъбранѣѫщі прѣхожде

ніе. пеѣленъ бѣ єпархъ.  абі

е вдѣ прѣславнаго дмтра

гл͠ѧща к нем. всѣко невѣрє 

скръбь ѿвръгъ. вꙿꙁемъ єже носі

ш пр себѣ. прѣд рѣкѫ бесъ

мнѣніа. отроу оубо въсⷣѣ на коле

сніцѫ. мы в рѫк тъⷭнѫѧ ра

кѫ. прѣде спⷭенъ рѣкѫ.  тако

64а

прѣⷣше. въ срⷨѣ полож ст͠ѫѧ ракѫ.

съ бг͠атъствомъ сѫщмъ въ неі.

въ цр͠кв ст͠ѣ ѫже съꙁда. въ мѧ

ст͠го храма, ст͠ыѫ анастасѫ.

многа же сцѣленю юдеса, г͠ъ

створ. де по пѫт колесніца 

жвотна поішѫ. блгтⷣѫ  щедро

там.  л͠вклюбємъ. г͠а наше

го ісⷭ хаⷭ. емоуже слава  дръжава

въ вѣкі вѣкомъ. амнъ.

Слово № 10

ЖИТИЕ И ХОЖДЕНИЕ НА СВЕТИТЕ

БЕЗСРЕБРЕНИЦИ КОЗМА И ДАМЯН

мцⷭа ноѫбрѣ въ .а͠. днь. жі

те  хожденє. ст͠ою беꙁмеꙁꙿдні

к. коꙁмы,  дамана. блгⷭлові ѡⷱ.

Цртⷭвоуѫщоу г͠оу нашем ісⷭ хⷭоу.

всѣка льⷭ раꙁор сѧ.  демонъ

скаа слжба оупраꙁні сѧ. быⷭ въ

врѣмена ѡна. жена єтера бла

говѣрꙿна.  боѫщ сѧ б͠а. менемъ

64б

ѳеѡдоті. та не прѣстааше въсѧ д͠ні

жвота своего. хотѧщ о всемъ бл͠го

ьті. цѣломѫдръно жівѫщі же е.

по повелѣнію бж͠оу, род ст͠го коꙁмѫ,

 дамана. рождъшема же сѧ ма.

въспіта а бл͠жнаа ѳеодот. ѡ всѣко

мъ бл͠гоьті жті. ѧщ ст͠ымъ

кнігамъ. наоуіста же сѧ ѿ ст͠го

д͠ха. хытрост враевъстѣ. по

ѵⷢлю. цѣлт въсѣкъ недѫгъ.

 всѣкѫ болѣꙁнь въ людеⷯ. не тъкꙿ

мо л͠вкы, нѫ  скоты. ꙗко събы

т сѧ прркⷭымъ словесемъ. л͠вѣ

кы  скоты сп͠сеш г͠. стртⷭ же ѫ

же цѣⷧста коꙁма,  даміанъ. бѣ

шѫ сі. слѣпымъ дааста проꙁрѣ

ніє въ мѧ ісⷭ хвⷭо. хромымъ хожⷣе

ніє. слѧкымъ прострътє. бѣ

сы ꙁгонѣста.  всѣкы недѫгы

цѣлѣста, сѫщѫѧ въ людеⷯ. блгⷣті

ѫ данꙿнѫѫ ма, по ѵⷢлю. враю

65а

ѫщема же ма. ніколже ньсоже

не въꙁѧста. ні ѿ бг͠ата, ні ѿ ніща.

сплънѣѫща ꙁаповѣд гнⷭѧ. тоу

не прѫста, тоуне дадта. быⷭ же

въ врѣмена та. жена єтера, мене

мъ палада. с (!) лежаше на ѡдрѣ, на

многа лѣта.  не въꙁможе лоуі

т ні ѿ едного же помощ. ѿ въ

ходѧщⷯ к не враевъ. слыша

вш же ѡ сцѣленіхъ,  о слжбⷺ.

ѫже творѣста ст͠аа. коꙁма.  да

міанъ. съ тъщаніємъ поуст къ

німа, да біста посѣтла еѫ. го

днка же хвⷭа, коꙁма,  даманъ.

съ тъщанємъ доста к не.  ві

дѣвша вѣрѫ еѫ.  абіє. посѣщені

емъ ею быⷭ ꙁдрава. она же раꙁмⷺ

вші, ꙗко посѣщеніємъ ею, быⷭ е

сцѣленіє, въставш даⷭ хвалѫ

бг͠ов. давшом ма блгⷣть сцѣ

леню. раꙁоумѣвші же жена с. ꙗко

65б

ніѿкогоже ніьсоже не прємета ѿнѫⷣ.

ні ѿ богата, ні ѿ нща. ꙁаповѣдь бо

жѫ сконѣваѫща, та прнесе ст͠о

моу даман. г͠. ꙗца.  не хотѧщ

ем вꙁѧт ⷯ. падші є на ног єго мо

лѣше.  съ клѧтвам страшнам.

прѫтъ же ст͠ы даміанъ ꙗца та.

ꙁа непрѣслшаніє клѧтвѣ о слѣ

бж͠. слышав же ст͠ы коꙁма. ꙃѣло

раꙁъжал с ѡ пріѫт трєⷯ ꙗєцъ.

ꙁапрѣті же. да въ мр͠ът. єм. вък

пѣ не лежⷮе с німъ. въ тѫ же нощъ ꙗві

сѧ гⷣъ своєм слоуꙃѣ коꙁмѣ, гл͠ѧ.

поꙿто тако реⷱ о пріѫт тріохъ ꙗєцъ.

не мьꙁды бо рад въꙁѧтъ ⷯ. нѫ

клѧтвы рад, мен моего. того

рад. да не ѡслшаєтъ клѧтвы

мене моєго рад. ст͠ы же коꙁ

ма. мѣ танѫ сіѫ въ срⷣц с. 

нікомже не повѣда. многа же ю

деса творъшема ма. въ мръ спе

66а

ст͠ы даманъ.  прѫтъ вѣнецъ

съ въсѣм ст͠ым оугождъшм.

прѣбыⷭ же ст͠ы коꙁма, не тъкꙿмо въ

градⷯѣ враюѫ. нѫ  въ поустынѣⷯ.

не л͠вкъ же тъкмо, нѫ  бесловесны

ѫ. ꙗко не мѣт покоа ѿ всѣⷯ по

слѣдоуѫщіⷯ ємоу. пршⷣе же на е

теро мѣсто. ѡбрѣте велꙿбѫдѫ ра

ꙁбієнѫ сѫщѫ ѿ давола. прле

жно же троуждъ сѧ о не,  сцѣлі ѧ.

 пст ѫ ті въ свое мѣсто. мно

га же юдеса створ ст͠ы коꙁма.

въ градѣⷯ  въ поустынѣⷯ. сцѣлє

ніємъ. пріблж же сѧ врѣмѧ є

м поко прѫт.  спє въ мрѣ

о г͠.  прѫтъ вѣнецъ съ всѣм

ст͠ым, оугождъшм хоⷭу. прѣ

бываѫщоу же тѣлоу єго, не поло

женоу въ гробѣ. пеѣлꙿн бѣхѫ

недомыслѧще сѧ где положті .

66б

вънеꙁаапѫ же велꙿбѫдъ раꙁбієны ді

аволомъ. прітее въпіѫщ лвⷭко

мъ гласомъ,  гл͠ѧщ. л͠вц бж͠.

многы юдесы  блгⷣтѫ насладлі

сѧ єсте. ѿ ст͠ою  славною беꙁмеꙁⷣні

к, коꙁмы,  даміана. не тъкмо

вы. нѫ  мы скоті дан вамъ на сл

жбѫ. тѣмъ  аꙁъ хвалѧщ б͠а, прі

доⷯ въꙁвѣстт вамъ. ꙗко ꙗв сѧ

г͠ъ своемоу годнк коꙁмѣ. нера

ꙁлѫіт сѧ ма ѿ себе. нѫ въкоу

пѣ ꙗ положт. слышавꙿ же весꙿ нарⷣо

прѣбываѫще скръбні. хвалѫ въ

ꙁдашѫ бг͠в. ꙗвлъшомоу тана

а своа велꙿбѫдомъ въ лвкⷭы глⷭа.

 погребошѫ  с нмъ въкпѣ. на

мѣстѣ, нарцаемѣ феремань. сі

ꙗ же брата. в едно вѣрѣ се. до

днешнѣго дн͠е. непрѣстаѫщаа 

сцѣленіа творіта. ѡ хⷭѣ сⷭѣ г͠ на

шеⷨ. ємже слⷡа  ьⷭ. ннѣ  прісно  въ.

67а

Слово № 11

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

ПОХВАЛНО СЛОВО

ЗА АРХАНГЕЛИТЕ МИХАИЛ И ГАВРИИЛ

мцⷭа ноѫбрѣ въ .͠. слово по

хвалꙿно. архг͠гл мхалоу.  га

ѵрл. блгⷭлов ѡе .а͠і.

Наста праꙁднолюбꙿц. прѣсвѣтло

е тръжъство бесплътныхъ слъ.

прѣспѣваѫ всѣкого ма,  всѣ

кого раꙁоума. прѣсвѣтлам ꙁа

рѣм всего мра ѡсвѣщаѫ. не въ

естⷭвѣ бо плътъстѣ сѫще, нѫ въ

естⷭвѣ неосѧꙁаемѣ,  нераꙁоу

мнⷺ. ѿ самого бжтⷭва ꙁареѫ съфꙿ

тѧще сѧ.  ѡкрⷭтъ прѣстола б͠

а трепетно прѣдъстоѫще. кр

лы трепетно покрываѫще лца

своа.  непрѣстанꙿномъ гласоⷨ.

тръс͠тѫѫ пѣснь б͠оу въслаѫще гл͠ѧ.

ст͠ъ. ст͠ъ. ст͠ъ. г͠ъ саваѡⷴ. сплъ

нъ всѣ ꙁемѣ славы єго. въ то

бо радості,  свѣтлостѫ бжтⷭвно

ѫ поьтен сѫще. ов прѣстол

67б

нарцаѫтꙿ сѧ. на нхъ же поіваєⷮ.

трпостаснаго бжтⷭва сла  вла

сть. а дроуꙁ хероувмъ  сераф

мъ, шестокрлꙿн  етврѣꙁрані

. многоже ѡіт сѫще. а дроуꙃ

 слы  власті. а дроуꙃ гъⷣстві

а  наѧтꙿц. а дроуꙃ агг͠л  а

рꙿхг͠гел. бесслънаа вонъства.

вꙿс въ ставѣ своємъ, къждо прѣ

дъстоѫще.  надъ коѫждо рабо

тоѫ. сво нъ мѧще. ѡв вы

нѫ прѣсⷣтоѫтъ славѣ бж͠. а др

ꙃ на слжбѫ слем къ ꙁемны

мъ. ов на каꙁнь  мъсть неь

стівымъ. а дроуꙃ на сп͠сеніє 

на радость вѣрныѫ наставлѣѫ

ще. ꙗкоже прѣжде покаꙁа сѧ

агг͠ломъ бг͠овдꙿцоу мосею. въ

горѣ снастѣ. ѡбраꙁъ прѣ

ст͠ѫѫ бц͠ѫ. кѫпінѫ ѡгнемъ го

рѧщѫѧ.  не ополѣвшеѫ.  па

68а

кы томоужде мосеѡв. ѡбраꙁа

скѵнна б͠ъ покаꙁа въ горѣ. агг͠ло

мъ ꙁвѣстно сътвор.  хероув

мъ ѡба полъ ѡлꙿтарѣ ѡсѣнѣѫща

ꙗв.  пакы томоужде молѧщ

сѧ б͠  гл͠ѧщоу. г͠ аще ѡбрѣтохъ

блгⷣть прѣдъ тобоѫ. то ꙗв м сѧ

самъ раꙁмно да вждѫ тѧ.  ра

ꙁмѣѫ ꙗко ѡбрѣтоⷯ блгⷣть прѣдъ

тобоѫ. рее же г͠ъ к нем.  се т сло

во єже рее сътворѧ. ꙗко ѡбрѣте

блгⷣть прѣдъ мноѫ. рⷱе же мос.

покаж м г͠ славѫ твоѫ. да в

ждѫ аще ѡбрѣтоⷯ блгⷣть прⷣѣ тобо

ѫ.  рее ємоу г͠ъ. не можеш вдѣ

т лца моєго. не можетъ бо ло

вѣкъ вдѣвъ лца моєго  жвъ

быт. нѫ се мѣсто  мене.  ста

неш пр камен.  покрыѫ тѧ

рѫкоѫ моеѫ. додеже ммодѫ.

68б

 ѿмѫ рѫкѫ моѫ.  тогда вдш ꙁа

днѣа моа. лце же моє ꙗвтъ т

сѧ.  вънегда вдѣ мос ꙁаднѣа

славы бж͠ѫ. просъвтѣ сѧ лце є

го пае сіанꙗ слъненаго.  покры

вꙿ лце своє оубрсомъ. т тако къ

людемъ гл͠аше. не можахѫ бо ꙁрѣ

ті на лце єго, свѣтлості рад.  па

кы велкы. пр͠ркъ саа рⷱе. вдⷯѣ

г͠а на прѣстолѣ высоцѣ  прѣвъꙁне

сенѣ.  серафмъ стоахѫ ѡкртⷭъ

его .ꙅ͠. крлъ едномоу.  .ѕ͠. кр

лъ дроугом.  въпіахѫ тръс͠тѫ

ѧ пⷭѣ гл͠ѧще. ст͠ъ, ст͠ъ, ст͠ъ, г͠ъ сава

ѡⷴ. сплънъ вꙿсѣ ꙁемѣ славы єго.

 пакы тогда саꙗ скаꙁаѫ реⷱ.

егда болѣ еꙁекіа, цр͠ь юдескы.

прде на нъ цр͠ь асрскы. ꙗко

прѣѫті грⷣа.  ꙗко пеѣленъ быⷭ

цр͠ь бран рад, належѫщѫѧ на

градъ.  пом͠л сѧ къ г͠оу б͠ гл͠ѧ.

69а

помѣні г͠, ꙗко ходⷯ съ стноѫ

прѣдъ тобоѫ.  ср͠цемъ съвръше

номъ.  оугоднаа прѣдъ тобоѫ ство

рⷯ.  рⷱе ем г͠ъ. не бо сѧ. не ма

тъ внт въ грⷣа тво. ні же ма

тъ положт в немъ стрѣлы н

щта. ꙁащщѫ бо аꙁъ градъ тво

  сп͠сѫ . мене рад,  дв͠да раба

моєго.  съшеⷣ аг͠глъ гнⷭъ. б ѿ

плъкъ асрскъ .р.  .п͠.  .і͠.

 въставше ꙁаоутра. ѡбрѣтошѫ

вꙿсѣ троупіа мр͠тва. така бо єⷭ с

ла тѣⷯ бесплътныⷯ слгъ,  бжⷭтъ

вныⷯ. мже свѣмы сѫща. наѧ

лніка, арꙿхстратга, велкаа

го мхала,  гаѵрла. воевода

сѫща бесплътнымъ сламъ. ѿ

нх же аг͠глъ єднъ бѣ пріѫлъ,

ѿ б͠а влⷭа строєніоу.  блюден

ю ꙁемноѡм н.  нелѫкаве

нъ. н ꙁлъстворенъ ѿ б͠а. нѫ бла

69б

гъ.  бл͠гостіѫ поьтенъ бывъ. прѣ

врат сѧ ѿ бл͠гост на ꙁлобѫ.  грꙿ

дынѧ сплънъ сѧ. помышлѣа

ше протвіт сѧ творꙿц своемоу

 боу. егоже гръдынѧ  вельства

не тръпѧ ар͠хстратгъ мха

лъ.  съ въсѣм бесплътным

нъм. съвръгѫ  на ꙁемѧ. 

съ ѿстѫпным с нмъ. нарее

ным под нмъ аг͠глы.  быⷭ тъ

мѣ наѧлнкъ. свѣта бжтⷭвана

го лшв сѧ своєѫ ꙁлобоѫ,  клѧ

твѣ повненъ. бѣсомъ прѣмѣ

нꙿ сѧ. ѿ агглⷭка сѫщꙿства  красо

ты.  мѫцѣ вѣꙿнѣ повненъ

сѧ створъ. не прмѣшаєтꙿ бо сѧ

ꙁлоба. къ бжтвнⷭѣ блгтⷭ. ꙗко

ѡанъ єѵлⷢстъ вдѣн сво

м реⷱ. брань бⷭы на небес. арꙿха

г͠глъ бо мхалъ.  во єго.

брань створшѫ съ ꙁꙿмємъ.  съ

70а

връгѫ  ѿ на своего. тако же реⷱ ,

юда с͠ты аплⷭъ братъ аковль

гл͠ѧ. велкы же архг͠глъ мхалъ.

егда съ непрꙗꙁнѫ расѫждааше

сѧ, не смѣ сѫда хоулꙿна навест

на нь. нѫ реⷱ. да ꙁапрѣтітъ т

г͠ъ о томъ протвне. таково бо

подобаєтъ ръвеніє мѣт, по

г͠  творꙿц своемъ. въ ноу бо

стоѫще къждо  въ ставѣ своє

мъ. неꙁрⷱенꙿна свѣта,  красо

ты бжтⷭъвныѫ наслаждаѫт сѧ

вела же вꙿ себѣ нкакоже ні

ꙁлобы мѧще. еднѫ волѧ вꙿ се

бѣ  хотѣне мѧще. еже бла

гостѫ съблюдаті оуставъ своі.

в немже къждо хъ ненъ сто

тъ. всѣ же юдеса  бл͠годѣті.

сма велкыма арꙿхстатіго

ма. даны бышѫ ѿ б͠а родоу ло

вѣьскоу. овѣмъ побѣда на про

70б

тівныѫ. а дроугымъ бл͠говѣще

нє на радость ꙁемꙿномоу състав.

еюже похвалы. н ѫꙁыкъ ꙁрещі,

ні оумъ постгнетъ. побⷣно хвал

т, нѫ протвѫ немощ своє.

елко въꙁможемъ постгнѫті.

надеждѫ своѫ к німа въꙁлага

ѫще. да ꙁрⷱемъ неꙁреⷱнѫѫ ею

мⷭлть.  ꙁастѫпленіе ѿ всⷯѣ напа

сті. сма бо арꙿхстратгома.

нбнⷭаго крѫга, юдесы сплън гⷣъ.

 ꙁемноє ѡснованіє прѣсвѣтло 

крас. сма, нбⷭнаа вонъства,

въ оуставѣⷯ своⷯ, трепетно остоѫ

ще съблюдаѫтꙿ сѧ. сма. етврѣ

ѧстн конꙿц ꙁемѧ. недвжі

м съхранѣѫт сѧ. сма моръ

скаа шрота, повелѣніємъ бо

жємъ. неꙁлвно нъ сво съ

хранѣѫщ,  прѣдѣла своего не

71а

прѣстѫпаетъ. сіма лвⷭкое єстⷭво

ѿ всѣкоѫ стрⷭт неврѣждено прѣбы

ваетъ. сіма. бѣсовъсті плъц

прогонм сѣꙁаѫтъ. сіма. 

долъскаа лⷭь с корене раꙁрⷣоуш сѧ.

сма цр͠кв свѣтло крашаємы.

правовѣрꙿно едноглⷭно. тръс͠тое

пѣніє б͠оу въсілаѫтъ. сіма. всѣ

ка ересь потрѣбі сѧ.  правовѣ

рє процъвꙿте. вѣнѣваѫ право

вѣрны сповѣднкы. сіма

всѣкы напаст  стрⷭт ѿгонѧ

тꙿ сѧ.  болѣꙁні цѣлѧтꙿ сѧ. к ні

ма же єдноглⷭно прпадаѫще

радостъно. съ похвалоѫ въпіе

мъ рекѫще. рауⷣ сѧ арꙿхстра

тже мхале. старѣстъвны

мъ сы  пръвы воевода, бесплътны

мъ сламъ. раоⷣу сѧ арꙿхстраті

же гаѵрле, пръвы бл͠говѣ

стніе въсѣмъ радостеⷨ

71б

раⷣоу сѧ арꙿхстратіже мхале. еді

носѫщъныѫ  нераꙁлѫныѫ тро

цѫ скѵптроносе. раⷣоу сѧ арх

стратже гаѵрле. тръбеꙁнаѧ

лнаго свѣта. стнны слоужте

лю. рауⷣ сѧ арꙿхстратже мха

ле. ꙁареѫ тръбеꙁнаѧлнаго свѣ

та. неꙁреенꙿно съвтѧ сѧ.  весь

мръ свѣтомъ ѡꙁарѣѫ. рауⷣ сѧ

а (!) радⷭонаа похвало гаѵрле. радості

ѫ въселенѫѧ красвъ.  старостꙿ

ꙁахарнѫ вѣнѣвъ. бл͠говѣще

ніємъ ѡана кртⷭтелѣ. неплоⷣ

ное єсⷭво плодоносно сътворъ. ра

доу сѧ арꙿхстратже мхале

поправы тъмѣ наѧлніка.  прѣ

стол бж͠ю доⷭно прѣсⷣтоѫ. рад

 сѧ архстратіже гаѵрле. въ

плъщенію б͠жю, доⷭны бл͠го

вѣстніе. раоⷣу сѧ архстра

72а

тже мхале. съвꙿтѧ сѧ прсно. тръ

слъненаго бжⷭтва, непркоснове

нымъ свѣтомъ. раⷣу сѧ арꙿхстра

тже гаѵрле. беꙁнаѧлꙿномоу сло

вес оѣꙁареніа. прѣсвѣтлы бла

говѣстніе. твомъ бо гласомъ

радостѫ вꙿсѣ ꙁемѣ просъвтѣ сѧ.

твомъ бо вѣщаніємъ прⷭтаа,

 непороꙿнаа б͠ца. радостіѫ сплъ

нъш сѧ. бесѣмене ѿ͠ьскѫѧ ꙁа

рѧ неꙁреⷱнꙿно ꙁаѧтъ. раⷣута сѧ

съгласнаа теплаа ꙁастѫпніка. въ

сѣмъ прібѣгаѫщмъ въ кровъ ва

ю. вы бо съкроушста прѣⷣтекша

въ адъ, см͠ртныѫ верѣѫ.  ꙁакⷧе

пы грѣховныѫ съкршъша. въсь

крⷭна радⷭо мроносцамъ бл͠говѣ

стіста. пръвѣе въ гробѣ адовныѫ

слы съкроушьша.  въꙁъпівша.

въꙁмѣте врата кнѧꙅ ваш.  да

72б

вънідетъ ц͠рь славѣ. ѡніже ѿ страха

оцѣпѣнѣвше.  лежѫще ꙗко мр͠тві

гл͠ахѫ. кто съ єⷭ ц͠рь славѣ. пакы

же сіа велкаа архстратга. съ

бесплътным сілам ѿвѣщаста

мъ. г͠ъ крѣпокъ  сленъ въ бра

н. тъ єⷭ ц͠рь славѣ. въꙁдеже на сл

жбѣ б͠ж скоростіѫ ꙗко млъні ѡ

брѣтаєта сѧ. протівныѫ съкроу

шаѫща. а вѣрꙿныѫ въꙁвеселѧща.

пакы бо въ гробѣ ꙗвлъша сѧ. ьⷭ

покаꙁаста своего г͠а енікомъ е

го. єднъ сѣдѧ оу главы. а дроу

гы оу ногоу. деже бѣ лежало тѣло

г͠а іс͠а.  рѣста. то щете жваго

съ мр͠твым, нⷭѣ ꙁде. въста бо ꙗко

же реⷱ.  пакы въсходѧщоу г͠оу на

небо. ставша въ лцѣ аплⷭъстѣ.

рѣста. мѫж галле. то сто

те ꙁрѧще на н͠бо. съ ісⷭъ въшеды ѿ

73а

ваⷭ на н͠бо. тако прідетъ пакы. ꙗко

же вдѣсте дѫща на н͠бо. тако бо

подобаєтъ ьⷭ творт г͠оу  б͠оу. 

творꙿц своємоу. тѣма бо вꙿсѣ въсе

ленаа просъвꙿтѣ сѧ. тѣма пр͠рь

скы лкъ. дх͠овны блгⷣт спъ

лꙿн сѧ. пррⷭтво своє свѣтло съвръ

ш. тѣма, патріарꙿс  праведні

ц. вс свѣтло вѣнꙿѣшⷭѫ. тѣ

ма, аплъсⷭкы лкъ, съгласно

тръс͠тѫѫ пѣⷭ б͠оу въсілаѫ вѣнꙿѣ

шѫⷭ. тѣма, мнⷭкое множъство

прѣкрасным вѣнцы вѧꙁе сѧ.

тѣма, архерескаа похвала.

нетлѣнꙿнѣ радост сподобі сѧ.

тѣма, поустынежтеле. жте

скыѫ стⷭрт  сласт оумр͠тв

вꙿше. тееніє своє сконѣшѫ.

тѣма же  въ послѣдні д͠нь. гробі

ѿвръꙁѫтꙿ сѧ.  оумершаа тѣле

73б

са. прѣс͠тымъ гласомъ ею. ѡжі

вша въстанѫтъ. тѣма,  ѿстѫ

пны даволъ.  съ бѣсы свом

свѧꙁанъ бѫдетъ.  въвръженъ

въ тъмѫ вѣꙿнѫѫ. ѿ неѫже да 

ꙁбавіт ны мл͠твамі ею. мілості

вы б͠ъ нашъ. ємже єⷭ слава. съ

беꙁнаѧлꙿнымъ єго ѡц͠емъ. 

прѣс͠тымъ  бл͠гымъ.  жво

творѧщмъ єго дх͠омъ. ннѣ

 прсно.  въ вѣкы вѣкомъ.

Слово № 12

ПРОКЪЛ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ

ПОХВАЛНО СЛОВО

В ПАМЕТ НА ЙОАН ЗЛАТОУСТ

мцⷭа ноѫбрѣ въ .г͠і. д͠нь.

слово похвално. на памѧть, 

ѡана ꙁлатостаго. блгⷭлв ѡ͠е .в͠і.

Въстнѫ брате, блгⷣть б͠гов ѡ

нескаꙁанꙿнѣмъ его дарѣ. егоже

ст͠аа въсꙿтрѫб трѫба.  мрꙿні

кы събра бранъ. ѫже прѣсладъ

каа въспѣтъ цѣвніца.  посл

74а

шꙿнкъ. д͠ховное сплъні сѧ поꙁорі

ще. же ѵⷢлскаа ꙁъꙗсні лѣсто

вца.  цвѣті правовѣріꙗ. бл͠го

ѫханіємъ сплънъше сѧ процъ

вꙿтошѫ.  быⷭ ѡанова памѧть.

грѣх всѣкомоу словесна ꙁоꙃна.

не такожде же ловеьскаа мрѣжа.

ꙁъвлатъ рыбы. ꙗкоже право

вѣрныѫ влѣетъ ѡанѣ памѧⷮ.

ѡ блгⷣть конꙿінѣ,  мѣсто.  врѣ

мѧ прѣспѣвꙿш. врѣмѧ бо прѣде

любы. а конꙿна понѫд памѧⷮ.

то же мѣсто не покры с͠щеніьска

юдесе. нѫ на шрнѣ лежтъ.

 вꙿселенѣ поєтꙿ сѧ.  ꙁдалее рѫ

коѫ прємлѧ ны въпіаше. дѣло

моє вы єсте ѡ гⷣ. пакы ѡанъ

въ словесехъ ьстны напастемъ

бісеръ. бг͠одъхновенныⷯ кнгъ

съсѫдъ ѿвръстъ. ꙗдры наста

74б

внкъ цртⷭвіа. стльпъ ѡстръ на сре

бролюбе. ресемъ твръдое пото

пленіє. непобѣжденъ браніѫ. ꙗ

коже ѡсфъ въ єгѵптѣ. велкы

тръпѣніа наставнікъ. погрѫꙁі

тель брѣменемъ. ніктоже бо доⷭ

но похвалтъ ѡана сего. нѫ сы

таковжде ꙗкоже съ бѣ. тако же бо

въ вльнаⷯ ѧсто. двоіслъноє мно

жъство влънъ. такожде  сꙿде. дво

ꙗвноє добродѣан высотъство.

деже еніꙗ бл͠говѣрꙿна. стѣ

каѫтъ потоц. тоу свободны блі

стаѫтꙿ сѧ ꙁарѧ. ѿнѫдѣ же бо не

мѣніє любъства. слꙿнце въсіꙗ

єтъ. тѫдѣ же льст потрѣблені

є бываєтъ. ѿнѫдоу же доломъ

потрѣбленіє въꙁгръмѣ. ѿнѫдѣ

сънꙿм ѡблаженіє ѫꙁыкоу пріє

млѧтъ. ѫд же ꙁданіꙗ пріємлѧ

тꙿ сѧ. тѫдоуже обыѣмъ ѡбраще

75а

на слово нѫдѧⷮ. ѫдоуже тръпѣ

ніа двтъ мѫкам. тѫдоуже съ

небесе вѣнецъ съвтт сѧ блгⷣть.

ѡс͠товане. єгоже толка добродѣ

ан, пріѡбрѣтеніа. ꙗко нбесныхъ

цвѣтецъ сладость. ѡ едноменꙿны

 обраꙁъ єднъстꙿва. ѡ мѧ не ѿвръ

гъ дѣла. ѡ бесѣдо ꙁнаменавшіа жі

тіє. ѡ ѫꙁые самѣхъ н͠бсъ вышъ

ш. ѡ енє евагсⷧкааго грома въ

шмѣніє. ѡан бо бѣ но онъ. ѡ

анꙿ же  се. ѡво проповѣднікъ. ово же

трѫба. ово бесхрамнікъ. ѡво беꙁъ

мѣнꙿнкъ. ѡво юнота. ѡв же істо

тѣ мѣстнікъ. ѡвъ въ поустын

кръстѧ. ѡ жев въ градⷯѣ проповѣда

ѫ стінѫ. ѡвъ облѣаше прѣлю

бодѣцѧ. а съ карѣаше хыщні

кы. ѡвъ сѣкновенъ быⷭ. а овъ

дръꙁостіѫ непрѣдолѣнъ. ѡвъ въ

75б

темнц ꙁатворенъ быⷭ. а дроугы въ ѿ

рновеніє ѿлѫенъ. съроднка с  съ

странніка. да сего рад  вѣнца равна

еста ма. тѣмже ѡанъ съ бл͠женымъ

паѵломъ нінѣ въпієтъ. хвⷭо бл͠гоѫхані

е єсъмъ б͠гов. вꙿсѣко бо мѣсто ѿ ль

ст свобод. въ еѳесѣ, арꙿѳеміѫ о

бнаж. въ палестнѣ марꙿнѫ раꙁбі.

въ фрігі, мт͠ре рекомыⷯ б͠ъ бещѫ

дъствова. въ какарі. ꙁлѫѧ блі

ꙁдніцѫ беꙁврѣменныѫ ьсті съ

влѣе. въ сⷯрѣ, б͠гопротвныѫ

съборы стъщ. въ персѣⷯ бл͠гоъ

стіꙗ слово въсѣꙗ. въ скѵтѣⷯ пра

вовѣрнѫѫ вѣрѫ твръд. ѫꙁы

комъ весь мръ б͠гораꙁма на

по. кнігы съпіса. мрѣжѫ сп͠се

ніа простⷮрѣ. съ ѡаномъ ѿ͠ь

ска словеса б͠гословеств. съ петро

мъ блоⷢьстноє сповѣданіє ѡ

76а

снова. съ паѵломъ вѣрѣѫ поты

ꙁлꙗ. съ рыбар. ѡ правовѣр мрⷺ

жѫ сплете. ѡ ѡне (!). єгоже аще жі

тіє троудно, нѫ съм͠рть славна.

 гробъ прѣблаженъ. а мъꙁда не

ꙁрⷱенꙿна. блгтⷣѫ  щедротамі.

ноѧдааго сн͠а твоєго. с німже

тебѣ славѫ въсілаемъ. съ ст͠ыⷨ.

Слово № 13

МЪЧЕНИЕТО НА АПОСТОЛ ФИЛИП

мцⷭа ноѫбрѣ въ .д͠і. дн͠ь. мѫ

еніє ст͠го аплⷭа флпа. блглⷭві ѡⷱ. .г͠і.

Быⷭ аплⷭомъ ѧщемъ. вънт

въ домъ стахѣ бг͠атааго.  тъ

сътвор мъ рѣжденіє ве

лко. слава же пронесе сѧ по вꙿсе

м градоу. ꙗко сцѣлшѫ апⷭл

ѡ стахю. слѣпоу бывшоу .м͠.

лⷮѣ.  събра сѧ нароⷣ многъ, въ до

мъ єго.  оуѣше ѫ, апⷭлъ велє

мъ хвⷭомъ. вдѧще же ꙁнаме

76б

ніа ꙗже творѣше флпъ. вѣровашѫ

въ нь пае.  вдѧще недѫжныѫ 

трѫдовтыѫ. въскорѣ сцѣлѣва

ѫщѫѧ.  бѣсы прогонмы. беꙁъ

въстѧꙁана вѣроваахѫ ггвⷭ (!). бѣ

ше гемонъ въ градѣ томъ трано

могнафосъ.  тъ мѣше женѫ, ні

канорѫ менемъ. сѫщѫ болꙿнѫ. та

хоплена быⷭ ꙁмеѫ.  ꙗдѫ ꙁлѣ слѫ

ѧщоу. прде къ аплⷭомъ въ домъ

стахєвъ.  ѡбрѣте апⷭла глѧща

къ стахєв сце. се многа лѣта

мѣ въ слѣпотѣ сы.  льсті да

вол. н͠нѣ же прсѣті тебе сп͠съ.

 створ млⷭть с тобоѫ. не бѫд 

бо радоуѫ сѧ вномъ  мѧсы.

ꙗко сі сласть долъска єⷭ.  не хва

л сѧ сребромъ  ꙁлатомъ. ꙗко

то єⷭ. сѣн съм͠ртнѣ. не радоу

сѧ ѡ брашнѣⷯ многоꙗцⷯѣ. єда

77а

когда бѫдеш обещнкъ пріѧсть

нкъ ѡгнев. не прм ѿ жлѣба

смрадость не п ѿ внограда плѣ

нъстъвна. нѫ бѫд въ твръдѣ вѣ

рѣ.  въ срⷣц стѣ.  въспрім въ

ꙁдръжаніе,  пощеніє. ꙁане крѣпо

сть твръдость въꙁдръжаніє. дръ

жава всемоу ествⷭоу волѧщомоуе

се єⷭ ѡснованіє бжⷭтва. се єⷭ бгтⷭво бо

же. съ мръ б͠ж въкорені сѧ въ

домоу твоємъ. не бѫд невѣдѧ

нераꙁоумѣѫ ѿ д͠не сего. да не съ

вратші сѧ на горꙿшеє. оіст сѧ

ѿ любодѣаніа. ꙁане любодѣані

е невѣста єⷭ вражіа раⷭдо єⷭ бѣсовъ

скаа. весела естъ беістостіа.

въꙁлюб хⷭа.  наслад сѧ слове

съ єго.  ѿлож, ѿвръꙁ сано

въство мра сего.  вс сѫщі

въ домоу твоємъ. да бѫдѫтъ ра

77б

б хвⷭ. да бѫдеⷮ домъ тво домъ м͠л

твы.  гонеꙁнеш ѿ д͠не сѫднаго.

 с гл͠ѧщоу аплⷭоу стахєв. ні

канора обноввші сѧ. не тъіѫ ꙁа

бы болѣꙁнь своѫ. нѫ  домъ сво

рабі же є гл͠ахѫ вѣщаѫще. ѡ гжⷭе

наша, ьсо дѣлꙿма пршедш са

мо. ꙁабы болѣꙁні своѫ  домъ

сво. свѣс же г͠а нашего мѫжа.

твоєго. ꙗко мѫжъ лютъ єⷭ.  не

велтъ тебѣ сходт вънъ ꙁъ

домоу.  аще вѣстъ ꙗко пріво

дхомꙿ тѧ само абіє погоубт ны.

дѣмъ бо домов прѣжде, даже не ѡ

тідеⷮ ѿ претора. ніканора же боавші

сѧ. не того радꙿма, ні рабъ дѣлꙿма.

нѫ аплⷭъ рад. еда како вѣдѣвъ

мѫжъ єѫ. ѿ нⷯ. мѫвъ жⷣенетъ

ѫ ѿ града. въꙁвраті сѧ въ домъ сво

.  пакы болѧщі ѿ ꙗꙁвы. гл͠аше

78а

вꙿ себѣ. добрѣе м єⷭ въ мѫцѣ быт.  въ

ꙗꙁвѣ ꙁъмнꙿнѣ. неже ꙁгнаніє прі

ѫт рабомъ б͠жємъ.  въꙁлеже на ѡ

дрѣ своємъ.  молѣше сѧ гл͠ѧщ.

г͠ сⷭъ хⷭе послша мене.  даждъ

м прошеніє егоже прошѫ оу тебє.

 сп͠с д͠шѫ моѫ.  мл͠ѧщ сѧ є оу

спе мало. въꙁьбьнѫвші же пріꙁва

ѿрокы своѫ  реⷱ. где єⷭ г͠ъ нашъ. ѡ

ні же рѣшѫ е. не оуестъ прішелъ

ѿ сѫдща.  гл͠а мъ, скоро шеⷣ

ше пріꙁовѣте мі . ѡні же съ тъща

нємъ шедꙿше въꙁвашѫ .  въ

шешⷣоу ємоу. гл͠а емоу, сънъ відⷯѣ

страшенъ.  хощѫ ті  то повѣда

т. гл͠а же є мѫжъ. ръц госпо

дын ꙗвлъшеє ті сѧ. ніканора

же наѧ повѣдаті. ві

78б

дѣх сѧ стоѫща на высоцѣ мѣстѣ.

ꙃѣло єтерѣ. бѣше съ мноѫ єтеръ ма

ло мѫжъ. єднъ ѿ нⷯ мѣше съсѫ

дъ ꙁъдѣнъ воды, на рамѣ своємъ

 кръщааше пріходѧщѫѧ к немоу.

потомъ ѡбращъш сѧ вдѣх тѧ

въ ѫдолꙿнѣ мѣстѣ.  се вънеꙁаа

пѫ мракъ  въсхыті тѧ.  раꙁврꙿ

ꙁъш сѧ беꙁднѣ поглъщенъ быⷭ.

нінѣ бо храні сѧ самъ ѿ всѣкоѫ не

правⷷдьны вещі ѡшаѫ сѧ. пае же

до сⷯ .м͠. д͠нь. гемонъ же ꙗко ні

ьсогоже, ѿнѫдь не слышавъ ѿ

жены своеѫ. ꙁлѣꙁе  іде на сѫді

ще.  аплⷭ бѣхѫ въ домоу стахо

вѣ. ѧще словесі гн͠ю.  прстѫ

паѫщѫѧ кртⷭѧще, въ мѧ ісⷭхвⷭо.

ꙗко кръщаемымъ ніьсоже по

страдаті ѿ ꙁме люⷮ.

бѣше же цр͠кв въ

79а

 ꙁапстѣ трапеꙁа наша.  многы

жены прдошѫ к німъ. ѡстав

вше мѫжѫ своѫ. се слышавъ

гемонъ,  раꙁгнѣва сѧ  єще пае.

повелѣ съвлѣщ ѫ. гл͠ѧ, съвлѣ

цѣте ѫ негл ѡбрѧщѫтꙿ сѧ влѣшꙿ

ства ⷯ. ємше флпа съвлѣко

шѫ .  ніьсоже не обрѣтѫ хже

не пщеваахѫ. повелѣ же гемонъ

пробост гльꙁны єго.  на вранѣⷯ

ѡбѣст  ꙁа пѧтѣ. прінесошѫ

же воні враны желѣꙁны.  про

врѣшѫ ѫ скоꙃѣ пѧтѣ флповⷺ.

 ѡбѣсішѫ  прⷣѣ дверꙿм цр͠ко

вным. а варѳоломеа ємше.

свѧꙁашѫ раꙁвнам рѫцѣ єго.

 тако прострѣшѫ  пр стѣнѣ

цр͠ковнѣ нага. прстѫпішѫ

же къ мріамм. съвлѣщ хо

тѧще  тѫ. ꙁꙿмѣні же сѧ абіе

79б

прѣд нм,  быⷭ огнъна.  ѿбѣгнѫ

шѫ вꙿс ѿ лца еѫ. гл͠а же фл

пъ къ варꙿѳоломею, еѵрескоѫ бе

сѣдоѫ. еша ѡанъ днⷭе былъ ꙁде

с нам, въ д͠нь радост нашеѫ.  є

ще гл͠ѧщоу флп. се ѡанъ прі

де  бесѣдовааше съ флпомъ.

 варѳоломеѡмъ.  бѣ оукрѣплѣ

ѫ ꙗ тръпѣніємъ хвⷭомъ. народі

же вдѣвше ѡана. бесѣдоуѫща

съ флпомъ, гл͠ахѫ на нь. ф

лпъ же пом͠л сѧ къ г͠оу гл͠ѧ. по

слшаѫ нⷭа прѣжде прошеніꙗ

нашего. стнꙿны сѫд. не

ꙁрѧ на лца. творѧ мъсть рабꙿ

своⷯ. да ѿвръꙁетъ беꙁднаоу (!)

своа. да поглъттъ беꙁбожні

кы.  не хотѧщⷯ словесє твое

го стінꙿнаго слоушат.  се абі

є поглъщенъ быⷭ, гємонъ.  є

80а

хдна.  всі ерее єѫ. быⷭ же страⷯ на

всѣхъ вѣровавшⷯ.  на невѣрова

вшхъ.  въ тъ ѣⷭ ꙗвлъ сѧ сп͠съ гл͠а

флпов. конна тѣлесе схо

да твоего ꙁде єⷭ. варꙿѳоломе же

матъ жрѣбі, въ лкаоні. 

распѧтъ бѫдетъ. а марамм

тѣло свое положтъ прі ерданѣ рѣ

цѣ.  се рекъ ѡтде на нб͠о.  єтері

ѿ вѣровавшⷯ, снѧт хотѧще фі

лпа.  не даⷭ мъ, гл͠ѧ. не дѣте

мене сконꙿѣт слово г͠а моєго.

 ѡтіт м к немоу. вы же братіе

моа. помніте блгⷭть хⷭа моего. 

любовь его еѫже въꙁлюбі ны. ꙗ

ко б͠ъ бѣше,  л͠вкъ быⷭ нⷭа дѣлѣ.

бесъм͠ртенъ бѣ,  прѣтръпѣ съ

м͠ртъ.  съм͠ртѫ его въꙁдвжеⷮ

мр͠тъвцѧ. бесплътенъ сы ѡблⷺ

е сѧ въ плъть.  ѡблі тѣлеса.

80б

грѣховнаа. велкъ бѣ  бⷭы малъ.

дондеже въꙁрасттъ малыѫ.  въ

ведетъ въ велкотѫ его. тъ єⷭ мѣ

ѫ всѧ сладость въкоусте єго 

не оставте єго.  тъ подаⷭ вамъ

жꙁнь вѣꙿнѫѧ, въ вѣкы вѣкомъ,

амнъ.  с рекъ гл͠а. ѿрѣште

брата моего варꙿѳоломеа. ꙗко нⷭѣ

нею врѣмене повеніа єго.  т прі

стѫплъше ѿрѣшѫ .  гл͠а па

кы флпъ къ варꙿѳоломею. вѣ

мъ ꙗко гⷣъ посла тѧ съ мноѫ въ грⷣа

съ.  пострада съ мноѫ въ бѣдаⷯ.

нінѣ же ꙁаповѣдаѫ вамъ. аще

ꙁыдѫ с тѣлесе моєго. съꙃ

ждте на мѣстѣ семъ цр͠ковъ.

 створте храмъ мл͠твѣ вꙿсѣмъ

вѣрꙿнымъ. а леѡпарꙿда  коꙁлі

ща коꙁнаго. строте прѣбы

ват въ цр͠кв. да бѫдете въ

81а

ꙁнаменіє вꙿсѣмъ.  нканора же про

мышленіє да твортъ ма.

а стаха поставш епⷭпа надъ

цр͠квѫ. конома въсѣмъ вѣ

рꙿнымъ.  сі ꙁаповѣдавъ бл͠жны

 флпъ. пом͠л сѧ къ г͠оу гл͠ѧ

сце. г͠ мо ісⷭ хⷭе ѡ͠е вѣкомъ. ца

рю въсего свѣта. просвѣтв ны

твоеѫ прѣмѫдростіѫ.  давъ на

мъ стнꙿны раꙁоумъ.  даровавъ

намъ твоѫ бл͠годѣть. ты єс въ

ꙁемѧ недѫгы ѿ тѣлесъ. ты е

с даровавъ намъ слово обратіті

къ тебѣ блѫдѧщѫѫ. ты єс да

вы намъ ꙁнамена  юдеса.

ꙁа хдовѣрныѫ. ты єс даѫ

вѣнꙿцѧ радост на главѫ, побѣ

ждъшхъ съпостата. ты єсі на

шъ подвгодавецъ.  дарова намъ

вѧсло радостноє. ты єс жънѫ,  сⷾѣ.

81б

 множѫ,  растѫ.  жвлѣѫ въсѧ

твоѫ рабы. твⷪа облена 

прѣщеніа. сѫⷮ намъ помощъ  с

ла. прід  ннѣ г͠ мо ісⷭ хеⷭ.  да

ждъ мнѣ побѣдѫ  слѫ. прⷣѣ кнѧ

ꙁы  властел. да не покрыєтъ

мене тъмны аеръ. нѫ да прѣмі

нѫ воды беꙁдныѫ.  да не пото

пленъ бѫдѫ м. г͠ мо ісⷭ хеⷭ. да

не ѡбрѧщетъ врагъ, въꙁꙿмощі въ

ꙁъг͠лат на мѧ. на стнꙿнѣмъ

твоемъ сѫдщ. нѫ даждъ м

свѣтлѫѧ твоѫ пеѣть. вꙿсегда

свѧтѧщѫѧ сѧ. додеже прѣдѫ

вꙿсе беꙁаконє.  лѫкавааго ꙁъ

ма. сѫпротвѧщаго сѧ л͠вко

мъ. ннѣ же гⷣ створ мѧ срѣсті

тѧ въ ра. проств мѧ въꙁдааніа.

еже въꙁдⷯа врагомъ момъ.  прⷺ

ѡбраꙁ вдъ тѣла моєго. съѡбра

82а

ꙁенъ обраꙁа славы твоеѫ.  поко

 мѧ въ твоемъ блж͠нтвѣ. въ вѣ

кы вѣкомъ, амнъ.  с рекъ

ѡдⷭа д͠хъ сво. вꙿсѣмъ ꙁрѧщемъ

ꙗкоже ꙁаповѣда мъ.  погребо

шѫ  на томъ мѣстѣ.  по трієⷯ

дн͠ехъ ꙁрасте лоꙁа. деже сніде

кръвь єго.  створшѫ вꙿсе єл

ко мъ бѣше ꙁаповѣдалъ, бла

жены флпъ.  съꙁдашѫ цр͠ко

вь на томъ мѣстѣ,  поставшѫ

стаха епⷭпа в не.  створішѫ л

тоурꙿгѫ .м͠. дн͠.  весь градъ

вѣрова къ г͠оу. варꙿѳолом же, по

велѣ стахєв. прходѧщѫѧ въ 

мѧ ѡц͠а  сн͠а  ст͠го дх͠а. по .м͠. хъ

дн͠ехъ. ꙗв сѧ г͠ъ ѡбраꙁомъ фл

повомъ варꙿѳоломѡв  мар

амм.  рее ма. братѧтѣ мо

блглвеⷭнѣ. поⷯ въ бл͠гыⷯ ѡц͠а мо

82б

его. дѣта же въ мѣсто ѿлѫеное

вама. да конѣета повелѣноє ва

ма. садꙿ бо въскоренены въ градѣ

семъ мноѫ. плодті мⷮа многъ

плоⷣ.  се рекъ на н͠бо дѣше. варꙿѳо

ломе же  марамм. събравша

цр͠квь.  повѣдавше ꙗвленіє фі

лпле, въсе браті.  цѣлова

вша вꙿсѧ.  помолꙿша сѧ ꙁа едно

го когождо ⷯ. ꙁыдоста ꙁъ гра

да  де къждо въ своѫ странѫ.

варꙿѳоломе же, де въ лкаѡніѫ.

а марамм, на ордань. ста

х же  же съ нмъ, прѣбышѫ

оуѧще цр͠квь. ѡ хѣⷭ ісѣⷭ г͠ на

шємъ. ємоуже слава,  ьсть

въꙁностꙿ сѧ. въ вѣкы вѣкомъ.

Слово № 14

СЛОВО ЗА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

мцⷭа ноѫбрѣ въ .к͠а. сл͠во ѡ

ст͠ѣ гжⷣ б͠ц. єгⷣа вънесена быⷭ въ

цр͠ковь. блгⷭлв ѡе .д͠і.

83а

Се пакы дргоє тръжъство.  свѣ

тло праꙁденъство мт͠ре гнⷭѧ. се прⷺ

дъхожденіє непороныѫ невѣ

сты. се пръваа ⷭь влцⷣѫ. се ꙁна

меніє стоє бѫдѫщѫѫ славы

ѡ не. се пръвое слово ꙗвѣ хотѧ

щѫѫ блгтⷣ ѡсѣнт ѫ. се поꙁна

нє свѣтло прѣспѣѫщѫѧ е 

стоты. деже бо не мнꙿожцеѫ.

нѫ єдноѫ тъкмо ѿ лѣта, св͠ще

нкъ влаꙁѧ. таныѫ творѣше

слжбы. тоу са на прѣбывані

є, неѡтръжно свома родтеле

ма прводма бываєтъ. въ не

въходмыⷯ быт. сщ͠енꙿныхъ

блⷣгтехъ. кто поꙁна сіце кого лі.

кто вдѣ, л кто слыша. н͠нѣшнꙶ

ⷯ, л дрєвніхъ. женъскы полъ

прводмъ. въ внѧтрънѣа с͠та

а стыⷯ. ꙗже єдва  мѫжемъ въ

83б

ходма. въ нⷯ жт,  кръммѣ

быт. воле не покаꙁанє л се, ꙗ

вѣ бѫдѫщ на не. послѣдъ стра

нꙿнѣ велцѣ дѣтѣл. воле не ꙁна

менє л се ꙗвѣ. воле не мнѣні

а, л стѣє. да покажѫтъ на

мъ. двжѫще ѫꙁыкы на нѧ. 

вдѧще ꙗкоже не вдѧще. где

сам кол вдѣшѫ, ѡтроков

цѫ ѡбѣтованіємъ.  самѫ трі

ємъ лѣтомъ сѫщѫ. въ треті

катапетаꙁмѣ, ꙗкоже даръ не

пороенъ прносмѫ. жт є

невъвꙿходмыⷯ тѣхъ.  тѫ б͠а

тым людꙿм молмѫ. съ свѣща

м прводмѫ. рѫкам простръ

там. с͠щенікы,  пр͠ркы пріємле

мѫ. како оубо не въсхотѣшѫ раꙁ

мѣт. како ꙁрѧще пръвыхъ.

послѣднмъ не вѣровашѫ. ка

84а

ко странныѫ  ꙁмѣненыѫ вещі на

не ꙁрѧще. бывшѫ потомъ въспро

мѣнѫшѫ. не въ тъще бо ꙗкоже сѧ

лоу ѡ не. пръвыѫ бышѫ. нѫ

всѧ прѣдъ ѡбраꙁ послѣднмъ.

да рекѫтъ бо намъ мнѧще сѧ прⷺ

мѫдр соуетьным. како  нѣ

мъ неплодніцамъ рождъшамъ.

н ѿ едноѫ ⷯ дъщ, въ ст͠аа ст͠ы

хъ вънесена быⷭ.  пр͠ркы прѫта.

не бшѫ л тогда рекл. ꙁрѧще на не

 толка  такова. ꙗкоже  тако воле

нємъ на с͠на еѫ послѣдъ. ꙗко то 

бо бѫдетъ отроѧ се. ꙃѣло же бо. нѫ

тоужеⷣволені. по пагоубном пѫті

да ходѧтъ.  въ скопанъмъ ро

въ да въпадѫтꙿ сѧ. мы же сѫщ

бж͠ людє ꙁрѧдні. с͠щені

же  кнѧꙃ. мрн же  мнс. бо

гат же  в ніщетѣ жвѫщі.

84б

раб  свободы. рѫкодѣлателє  ра

та. градар,  ловц. юні,  ста

р. мѫж,  жены. прідѣте весє

ло прстѫпмъ къ б͠ц.  сконѣны

ѫ бж͠ѫ таны. на не смотръно про

ꙁрмъ. како прѣс͠щенаа днⷭе. роді

телема въ цр͠квь бж͠ѫ сщ͠енꙿнкы

его прводма бываєтъ. како цръ

кв дш͠евнаа гⷭнѣ, въ цр͠квь беꙁдоу

шнѫѫ въводма бываєтъ. како

пр͠ркъ рѫкоѫ своєѫ прємлетъ ѫ.

 въ невъходмаа въходтъ. ні

мже не негодовавъ. н рек же к ро

дтелема еѫ. не створѧ сего наі

нана новааго. не въведѫ ѿроко

вцѫ въ ст͠аа ст͠ыхъ. въдвор

т сѧ  жт въ нѣ неѿсѣенⷩо. н в нⷺ

же аꙁъ едноѫ ѿ лѣта въходт

повєлѣнъ єсъмъ. несоже пр͠ркъ

ꙁвѣща сцего, нѫ ꙗкоже провѣ

85а

ды бѫдѫщеє. понеже пр͠ркъ бѣ. 

же прємлѧ ѫ.  прѣбываѫ ꙗко 

же по немъ сѵмеѡнъ с͠на еѫ. прі

емлетъ ѫ весело. потомъ объє

мъ ѿроковцѫ. рѫкама прдръ

жѫ ѫ. сіце се гⷣа къ мт͠рі прглас.

ѿкѫдоу єс о жено.  какъ ѡбра

ꙁъ тво,  мысль нананіа се

го.  како сіцего ѡбраꙁа не мѣ

вш. єдна ты ѡбрѣте новое се.

 не слышанꙿно съдѣаніє. ѿро

ковцѫ првесті жт, въ невъ

ходмыⷯ. ръц то се твоє по

мышленє. аꙁъ рⷱе блгⷣть мені

таа. анꙿна къ пр͠ркоу. рода бо

єсъмъ сщ͠енꙿнааго. колѣна же а

ронѣ. корене пррⷱска  цркⷭа. дв͠два

бо  соломонѣ.  бывшмъ по рѧ

доу єсъмъ вѣтꙿвь. ѫжка же  тво

еѫ жены елсавеѳ. мѫжев же въ

85б

дана быⷯ ꙁакономъ влⷣнемъ. быхъ

же неплоды.  бесѧдна многа лѣ

та. нкых же бо ѣровъ ꙁобрѣ

тш сцѣленію къ едномоу с

лн  б͠оу прбѣгⷯо.  къ нем оу

ста своа тъщꙿно раꙁдвгꙿш. съ ве

племъ срдеꙿнымъ,  съ слъꙁамі.

въꙁъпхъ сіце рекѫщ. ѡ г͠ г͠

послшаѫ въскорѣ, болѣꙁдны

ⷯ д͠шъ. поꙿто мѧ промѣн, ѿ є

стⷭва прѣдѣдъ. поꙿто мѧ положі

въ пртꙿѧ въ родѣ моємъ  покы

ванє главѣ въ колѣнѣ моємъ.

поꙿто мѧ прѧстніцѫ ꙗв клѧ

твѣ своⷯ пр͠ркъ. давъ мі ложесна

бесѧдна,  съсца сха. поꙿто да

ры не пріѫтны, ꙗко бесѧдны ство

р. поꙿто мѧ поношенію ꙁнаѫщі

мъ  подражані сѫщмъ по

дъ рѫкоѫ.  ніженіє сѫсѣ

86а

домъ ѡстав. прꙁр г͠. слыші

влкⷣо млрⷭдоу с͠те. подобі мѧ пті

цамъ нбнⷭымъ. ꙃвѣремъ ꙁемꙿскы

мъ.  рыбамъ моръскымъ. ꙗко

 сѫ всѧ родтелꙿны сѫⷮ прѣдъ то

боѫ г͠. да не ꙗвлѧ сѧ горꙿш скота

вышні. бывшꙗ по подобю  по

ѡбраꙁ твоємоу. с рекш,  сі къ

смъ прложⷯ. ꙗко ѡтроѧ єже

аще м дас. тебѣ даромъ дамꙿ.

 к тебѣ пріведѫ. да бываєтъ прⷺ

бываѫ въ твоємъ с͠тлщ. ꙗко

с͠то прношенє,  даръ прѣьсте

нъ. тобоѫ м данъ б͠гатааго да

ртелѣ. съвръшенымъ даромꙿ.

сіце сѧ аꙁъ плакахъ въ своємъ

оградѣ. ѡ же сво на нб͠са въ

ꙁводѧщ. а пръс своѫ рѫкамі

бѫщ. къ б͠оу сѫщомоу на нб͠есеⷯ

въпахъ. съложнкъ же мо.

86б

на горѣ еднъ сы. постѧ сѧ .ѳ͠. д͠ні

равно мнѣ. б͠оу молѣше сѧ. сце 

бо послоушавъ, готовы на ще

дроты.  д͠шелюбецъ,  гъⷣ. ѡбо

ю мл͠твамъ, своего аг͠ла посла.

ꙁаѧтіє моеѫ ѿроковцѫ, въꙁвⷺ

щаѫща намъ. абе же єстⷭво ѿ

б͠а повѣлѣнꙿно, сѣмѧ прѫтъ. не

смѣ бо пръвѣе прѫт бж͠ѫ блгⷣо

т. нѫ томоу прстѫплъш. та

ко мъжавша ложесна, своа врата

ѿвръꙁошѫ.  прѣданє б͠же прі

ємша. вꙿсѧ дръжашѫ. доде

же б͠жє бл͠говолєнє, въсѣꙗноє,

не свѣⷮ ꙁыде. ѿтолѣ же одоено

быⷭ ѡтроѧте. мл͠твы своѫ б͠го

в въꙁдаѫ. ѫже ꙁърѣстѣ оу

стнѣ мо.  г͠лашѫ ста моа въ

пеѣл моє. того рад плъкъ

д͠въ съ свѣщам прꙁваⷯ. с͠щенꙿ

87а

нкы съꙁваⷯ. ѫжкы своѫ съвък

пⷯ. въсѣмъ сце г͠лѧщ. рауⷣте сѧ

съ мноѫ въс. ꙗко маті  прводні

ца ꙗвⷯ сѧ днⷭе. неꙁемномоу ц͠рю

свое ѧдо прводѧщ. нѫ нбнⷭо

м цр͠ю прѣдавш даръ съ. пр

м оуже о пр͠ре. б͠годанꙿнѫѫ

моѫ дъщере. прм  въвєдъ

въсад ѫ въ мѣсто ст͠лща, въ

готовоє жлще б͠жє. ньсоже

спытаѫ. донꙿдеже ꙁволтъ ско

нѣт ꙗже о не, прꙁвавы ѫ ꙁⷣе

б͠ъ. с слышавъ ꙁахара слове

са. абє рее къ анꙿнѣ. блгⷭлвенъ

корень тво вꙿсетⷭьнаа. прославе

на ложесна твоа вꙿсеⷭтнаа. прѣсла

вно прношене твое б͠голюбнаа.

потомъ ѿроковцѫ радⷭоно дръжѫ.

весело въ с͠таа стⷯы въводтъ. се

гⷣа сце рекъ кꙿ не. прд сконⷺ

87б

не моего пррⷭтва. прід съвръше

нє ѡбѣщанємъ. прід ꙁавѣ

те пеѣт єго. прд конꙿно ꙁа

вѣта его. прд ꙗвленіє таны

єго. прід поꙁраіще вⷯсѣ пр͠ркъ

прід съвъкоупленє расꙿстоѫ

щⷯ древле. прд оутвръжде

нє нѧщⷯ нꙁъ. прд обно

вленє ѡбетшанымъ. прд ꙁа

ре ѡмраенымъ. прід даре

новы б͠ж. прід влⷣце въсѣ

мъ ꙁемнымъ. вънід въ сла

вѫ г͠а своєго. ннѣ же въ нжнѧ

перомѫ. не по мноꙃѣ же, въ вы

шнѧѧ  неходмѫѫ л͠вкы. с

це сегда (!) бесѣдовавъ, къ отроко

вц св͠щенꙿнкъ. въведе ѫ де

же поⷣбааше.  клюмо  наре

енꙿно бѣ ѡтроковца же, гра

ѫщ.  ꙁѣло веселѧщ сѧ. ꙗко

88а

въ рътоꙃѣ. въ цр͠кв б͠ж хождаа

ше трлѣтна же сѫщ. лѣтомъ въ

ꙁращеніа. прѣсъвръшена блⷣгт

ѫ б͠жеѫ. ꙗкоже проповѣдана  про

нареена. ꙁбранꙿна б͠оу всⷯѣ. прѣ

бывааше же же. въ внѧтрънѣа

ст͠аа с͠тыⷯ. нетлѣнꙿноѫ піщеѫ кръ

мма аггломъ.  бж͠мъ пво

мъ напаєма. до втораго тѣлесе

ꙁмѣненꙗ.  тогда волеѫ б͠ж

еѫ.  хотѣнємъ сщ͠енꙿнкъ.

данъ бываєтъ ѡ не жрѣб. 

нареенъ бⷭы осфъ праведны

 с͠тѫѫ сѫ дв͠ѫ. с цр͠кве б͠жѫ, 

сщ͠енꙿнкъ єго пометъ. на ѡбль

щеніє староꙁлаго ꙁъміа. да не

ꙗко съ дв͠цеѫ съ нетлѣнꙿноѫ отро

ковцеѫ поборетꙿ сѧ. нѫ ꙗко ѡ

брѫеноѫ ммо потеетъ. бѣ 

бо прⷭтаа, въ домоу тектона

88б

ѡсфа. архтектоноу б͠оу съблю

дома додеже скръвенаа б͠жꙗ та

на. прⷣѣже въсѣⷯ вѣкъ, на не ско

нѣ сѧ.  ꙁемнымъ б͠ъ ѿ неѫ 

подоб сѧ. нѫ се бо но врѣмѧ пⷣо

бно достотъ. намꙿ же слово пакы.

на прѣдлежѫще прнесено бѫд.

 д͠нь прѣдъ ьстю да похвалмꙿ.

д же оубо о влⷣце б͠жа м͠т. 

д въ сво жрѣб.  стѫпа въ

дворы гнⷭѧ. граѫщ,  рауⷣѫщ

сѧ. кръмма,  кръмѧщ. ѣ

ѫщ д͠нь ѿ д͠не. натє на тѧ

ст͠аго д͠ха.  ѡсѣненꙗ слы вы

шнѣаго.  с͠на твоєго ꙁаѧті

є. ꙗкоже гаѵрлъ прглас тѧ.

 даждъ творѧщмъ праꙁденъ

ство твоє своѫ помощъ. покро

въ же  ꙁастѫпленє. ꙁбавѧ

щ вꙿсегда молбам с. ѿ вꙿсѣко

89а

ѫ нѫжⷣѫ  бѣды.  всⷯѣ лютⷯы на

пасте.  ѿ бѫдѫщаго прѣщені

ꙗ с͠на твоєго. оуні же ѫ ꙗко вла

дынѣ мат. въ мѣстѣ пщѫ.

деже свѣтъ  мръ желаємыⷯ.

ꙁрѧдно даанє.  да бѫдѫтъ

нѣмы оустны льствыѫ. гл͠ѧ

щѫѧ на тѧ праведнцѫ беꙁако

ніє. гръдынеѫ  оунженіє

мъ.  да оунжт сѧ въ гра

дѣ твоємъ кона ⷯ. да посты

дѧтꙿ сѧ  щеꙁнⷮѫ.  да погы

бнѫтъ.  да раꙁоумⷺѫтъ ꙗко

мѧ тебѣ влцⷣа. ты єдна б͠ца

вышꙿш надъ всеѫ ꙁемлеѫ. мы

же тѧ б͠гоневѣстнаа, вѣроѫ бла

гословмъ. любовѫ ьтемъ.

 страхомъ покланѣєм сѧ. прі

сно тѧ велѣѫще.  ьстно бла

жѫще. бл͠жнъ бо въстнѫ ѿ

89б

мѫжъ ѿц͠ъ тво.  мт͠ твоа ѿ

женъ. блаженъ домъ тво. бла

жен ꙁнані тво. бл͠жн вдѣ

вше тѧ. бл͠жн жвше с тобо

ѫ. бл͠жн послоужъше тебѣ. бла

жена мѣста твоа. бл͠жна цр͠кв

твоа, въ нѧже прведена быⷭ. бла

женъ ꙁахара пріємы тѧ. бла

женъ ѡсфъ ѡбрѫівы тѧ се

бѣ. бл͠жнъ ѡдръ тво. бл͠жнъ

гробъ тво. ты бо поьтенє ь

стнымъ.  ⷭь, ьстемъ  въꙁно

шенє въꙁношенємъ. нѫ ѡ

влⷣце моа єднаа. моє прохла

жденє ѿ б͠а. сѫщомоу ꙁною

въ мнѣ ст͠аа роса. съхшомоу

м срⷣцоу бг͠отоꙿнаа каплѣ. ѡ

мраенѣ д͠ш моє, прѣсвѣ

тлаа ꙁарѣ. ѡбнаженю м ѡ

блѣенє. ніщетѣ богатꙿство.

90а

несцѣлнымъ стрпомъ сцѣле

ніє. ѿѫте слъꙁамъ. въꙁдыха

ніємъ прѣстанє. напастемъ по

творенє. болѣꙁнемъ обльженіе

ѫꙁамъ м раꙁдрѣшеніє. сп͠сеніа

моєго надежда. послоуша мл͠

твъ моⷯ. щедр въꙁⷣыхана

моего.  прм веплѧ моѫ. по

мл͠оу мѧ. прклонꙿш сѧ слъꙁа

мъ момъ. млⷭрда бѫд на мѧ.

ꙗко мт͠ л͠вклюбца б͠а. прꙁрі

 тол сѧ на мое моленіє. сконꙿ

ѣ м жѫдене мое желаніє.  съ

въкоуп мѧ мое сърожденц.

 клеврѣтѣ. ꙁем кроткыхъ.

вꙿ селѣⷯ праведныхъ. въ лцѣ стⷯы.

 спⷣоб мѧ всⷯѣ помощꙿнце.  всⷯѣ

радост.  свѣтло веселє. съвъ

ꙁвеселт сѧ е. молѧ т сѧ. въ ра

дост то. сѫщ въстінѫ не

90б

ꙁрⷱенѣ. рожⷣнꙿнаго с тебе б͠а  ца

рѣ.  въ рътоꙃѣ его нетлѣніа. 

въ пщ ненасытнѣ, беско

неꙿнѣ.  в невеерні єго  неско

нꙿѣемѣ цртⷭв. е, влⷣце. е

мое прбѣжще. жвотъ  ꙁа

стѫпленіє. ѡрѫжє  похва

ла. надежда  крѣпоⷭ моа. дажⷣъ

м съ неѫ насладт сѧ. неꙁⷱреныⷯ

 непостжмыⷯ. даровъ сн͠а тво

его. въ небнⷭѣмъ прѣбывані.

маш бо вѣдѣ стеꙿно хотѣніє мо

женіє. ꙗко вышнѣго м͠т сѫщ.

 ꙁа то дръꙁаѫ. нелшенъ бѫдѫ

прѣст͠аа гжⷭе моеѫ надежѫⷣ. нѫ

да лоуѧ ѫ бгоневѣстнаа. сѫщі

а прѣанє всѣмъ. рождъша

выше словесе г͠а нашего ісⷭ хⷭа. сті

нꙿнаго б͠а  влⷣкѫ. емже подобаеⷮ

вꙿсѣка слава. ьⷭ  покланѣніє.

91а

съ беꙁнаѧлнымъ оц͠емъ.  бла

гымъ,  жвотворѧщмъ дх͠о

мъ. нінѣ,  прсно,  въ вѣкы вѣⷦ.

Слово № 15

МЪЧЕНИЕ НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА ВАРВАРА

мцⷭа. деⷦбрѣ .д͠. дн͠ь. мнⷱіе сты

ѫ м͠нцѫ варꙿвары. блглвⷭ ѡ͠е. е͠і.

Прі максманѣ цр͠. влцⷣѣ сѫщ

маркꙗноу. бѣ доскоръ бг͠а

тъ ꙅѣло. на въстокъ сл͠нца жвѫ.

блꙁъ лꙗ града. вꙿселенъ на

мѣстѣ. нарцаемѣмъ геласіа.

двою на десѧте пъпрщоу въ еѵ

хатъ. прѣдръжѫ въсѣ мѣста

та. бѣ же дъщ его ноѧда. 

менемъ варꙿвара. ѫже хранѣше

на полатѣ высоцѣ. ꙗко не вдѣ

т єѫ нкомже. ꙁане бѣ прѣ

лѣпа. въ єднъ же ѿ дн͠. въ

шедъ к не ѿц͠ъ еѫ рⷱе. ꙗко да ѡ

брѫѧ тѧ мѫжоу. ст͠аа же варвара

91б

ѿвръꙁъш блж͠наа ста своа. ѿвⷺ

ща ѡц͠оу своем. не даждъ мі бж͠е

прложт сѧ къ плътъскымъ

похотемъ, ѫже ꙗко сѣнь ммо

ходѧтъ. ѫдоуже съм͠рть дш͠

прбываетъ. нѫ да сподобт мѧ

вꙿсѣмъ срцⷣемъ послжт хⷭоу

моємоу.  мⷭлть его вѣнѫѧ ѡ

брѣст. егдаже вдѣ ѿц͠ъ еѫ,

крпⷺко срцⷣе єѫ, ѡ словесⷯе схъ.

ѡтде ѿ неѫ. мнѫвшоу же

мало врѣмен . отде ѿц͠ъ

еѫ на странѫ далее. повелѣ сл

гамъ свомъ съꙁдат банѧ.

 створт двѣ ѡкънꙿц. ꙁрѧ

щ на въстокъ сл͠ца. слѣꙁъші

же ст͠аа варꙿвара, вдѣ како дѣ

лаахѫ.  повелѣ мъ третє ѡ

кънꙿце створт. ѡн же боахѫ

сѧ гл͠ѧще. нⷭѣ ны тако повелѣно.

92а

ст͠аа же варꙿвара реⷱ мъ. створте ꙗ

коже вы аꙁъ рекѫ. а пр моємъ оц͠

не скръбіте. аꙁъ бо емоу ѿвѣтъ

створѧ.  створшѫ тако. створі

же ст͠аа варꙿвара свомъ пръстомъ.

ꙁнаменіє тⷭнаго кртⷭа. въ велцⷺ

кѫпѣл. прѣмо въсток слн͠ца.

 въѡбраꙁ сѧ стопа ногоу еѫ. въ

тожде бан. да тѫдоу ст͠а вода

теⷮе до сего дн͠е. многа цѣленіа тво

рѧщ. ст͠аа же варꙿвара ѡпльва

вꙿш,  порѫгавше, поганъскаа

тѣлеса ѡц͠а своєго. въꙁыде на

полатѫ своѫ. егдаже въꙁврат

сѧ ѿц͠ъ еѫ. вдѣ .г͠. окънца. 

въпрос рабы своѫ.  повѣдашѫ.

ꙗко варꙿвара повелѣ ны тако ство

рт. въшедъ же въ полатѫ, въпро

с ст͠ѫѫ варꙿварѫ. ьсо рад пове

сѣ (!) створт тр ѡкънца. ѿвѣ

92б

щавш же ст͠аа варꙿвара реⷱ. не вѣс

л ѡ͠е мо, ꙗко тр свѣтла сⷮѫ.

м же вꙿсѣка дш͠а лвⷭка просвѣ

щает сѧ. ѿц͠ъ,  сн͠ъ,  ст͠ы дх͠ъ.

а поганъст бꙅ͠ ѫже вы ьтете.

пагоубы дш͠амъ сѫтъ. егдаже оу

слыша ѿц͠ъ еѫ, с словеса глѧ͠щѫ.

раꙁꙿгнѣва сѧ.  ꙁвлѣе мⷱе сво

хотѧ ѫ прѣсѣщ. тогда наѧ

тъ ст͠аа варꙿвара мл͠твѫ творті.

 прѣсѣде сѧ каменє полатное.

 стекꙿш вънъ бѣжа въ горѫ.

ѿц͠ъ же єѫ скаті ѫ наѧтъ. бѣ

ста же тоу два пастырѣ ѡвцѧ

пасѫща.  въпрашааше ꙗ ѿц͠ъ

еѫ. нѣста л єѫ вдѣла. еднъ

же єю наѧтъ клѧт сѧ, гл͠ѧ. ꙗ

ко нѣсъмъ єѫ вдѣлъ. а дроугы

 покаꙁа ѫ. вдѣвш же ст͠аа

варꙿвара, проклѧтъ .  бышѫ

ѡвцѧ его жоужелꙿц.  сѫтъ блі

93а

ꙁъ храма еѫ до сего дн͠е. он же ѡбрⷮѣ

ст͠ѫѫ. многѫ мѫкѫ створ е. по

хыщъ же ѫ ꙁа власы. првєⷣ прѣ

даⷭ ѫ марканоу мѫѧщомоу.

ꙁаклъны  да многомъ м͠енє

мъ дш͠ѫ е ꙁвлѣетъ. марꙿкі

анꙿ же наѧтъ спръва молт ѫ.

 льⷭнаа словеса гл͠ат къ не. ѿ

вѣщавш же ст͠аа варꙿвара рее.

добрыѫ твоѫ сласт,  плтныѫ

похот. да бѫдⷮѫ с тобоѫ  съ по

ганъствомъ твомъ въ пагоу

бѫ. аꙁъ бо вѣры хаⷭ моего не ѿвръ

гѫ сѧ. аще  всѣ мѫена на мѧ

въꙁложш. тоⷣга марканъ

повелѣ, съвлъкꙿше  бт ѫ крⷺ

пꙿко.  соукномъ повелѣ трыті

ѫ по ранамъ.  многѫ мѫкѫ съ

творъ е. въсад ѫ въ темнцѫ.

въ тѫже нощъ ꙗв сѧ е хⷭъ б͠ъ, гл͠ѧ.

93б

не бо сѧ вѣрꙿнаа рабо моа варꙿваро.

аꙁъ бо есъмъ с тобоѫ прсно.  го

товаѫтъ тебѣ аг͠л нбⷭн вел

кѫѧ ⷭь.  се рекъ сцѣл раны єѫ.

 ѡтде ѿ ою еѫ. егдаже оу

тро быⷭ. повелѣ марꙿканъ пр

вест ѫ прѣдъ сѧ. вдѣв же ѫ цⷺ

лѫ. наѧтъ гл͠ат є. боꙅѣ мо

 тѧ сѫⷮ сцѣлл. ст͠аа же варꙿва

ра ѿвѣща емоу. боꙅ тво с тобо

ѫ сѫтъ пагоуба. мене бо хъⷭ гъⷭ  (!)

сцѣллъ єⷭ,  крѣплъ. тогда

марканъ, повелѣ ѡбѣст ѫ.

 стръгат ребра еѫ.  свѣщам

горѧщам пржагат. жена же

єтера. менемъ ланн.

вдѣвш юⷣ, како сцѣл хⷭъ

ст͠ѫѧ врⷶв͠арѫ. вѣр сѧ въ хаⷭ.

 наѧⷮ гадт поганъстве. то

гⷣа повелѣ марканъ. повѣс

94а

т ѫ,  такожде стръгат ѫ.  прі

жагат свѣщам. тогда ст͠аа ва

рꙿвара. наѧтъ мл͠твѫ творт.

ꙁа сѧ,  ꙁа ланѫ. да крѣпі

тъ б͠ъ срⷣце е. маркꙗнꙿ же пове

лѣ, ѡбрѣꙁат пръс ма.  по

томъ повелѣ. ст͠ѫѫ варꙿварѫ, на

гѫ влат по вꙿсем градоу. пха

ѫще,  біѫще. ст͠аа же варꙿва

ра б͠а молѣше. да б тѣло еѫ по

кръвено.  посла хъⷭ г͠ъ агг͠ла,

съ ѡдеждеѫ бѣлоѫ.  одѣа тѣ

ло єѫ. пакы же по семъ. повелѣ

марꙿканъ, првест ст͠ѫѧ ва

рꙿварѫ.  ст͠ѫѧ ланѫ. къ

вес нарцаемѣ геласа. бл

ꙁъ ла града.  прѣдⷭа  ѡбѣ,

да  оусѣкнѫтъ. тогда ѿц͠ъ

сво, ст͠ѫѧ варꙿварѫ похыт съ

гнѣвомъ велємъ.  ꙁведе

94б

ѫ да ѫ самъ сѣкнетъ. тогда ст͠а

а варꙿвара. поклонш колѣнѣ.

наѧтъ млт͠вѫ творт гл͠ѧщі

г͠ ⷭсъ хⷭе всепрѣдръжѫ.  срⷣца

спытаѫ. вѣс ꙗко мен

твоего дѣлѣ, все ѿвръгъ свѣта

сего.  прсно мл͠твѫ моѫ к тебⷺ

въслⷯа. ты хⷭе млостве. прі

м послѣднѧѧ сѫ моѫ мл͠

твѫ.  споⷣб вꙿсѣкого хртⷭꙗ

нна.  вꙿсѣкого вѣрꙿна,  вѣ

рнѫ. же мене твоєго дѣлѣ.

ьтетъ дн͠ь моєго м͠на. 

ѿдаєⷮ грѣхы повнꙿнымъ.

 всѣкѫ польꙅѫ творⷮ. оубогы

мъ,  сротамъ.  всѣкѫ мл͠о

стынѧ. даждъ г͠, да не пр

детъ въ домъ ⷯ. ѫꙁа сопꙿнаа

 всѣка ꙁлоба. ты бо єс. млⷭръ

ды б͠ъ.  в рѫцѣ тво прѣдаѫ

95а

дш͠ѫ моѫ. да съхранена бѫдетъ

въ вѣкы вѣка.  єгда сконꙿѣ мо

лтвѫ. прде глⷭа ѿ нб͠се гл͠ѧ.

прід блж͠наа  въꙁлюбенаа ра

бо моа.  весел сѧ въ цртⷭв небе

снѣмъ.  съ лꙗнѫ. а пр молі

твѣ твое не скръб. слышах т

сѫⷣбѫдетъ т сѧ. тѣмъ же въсѣ

мъ срⷣцемъ ьтѫⷮ дн͠ь мѫеніа тво

его. ꙗкоже єсі ꙁволла. тоⷣга

прстѫпль ѿц͠ъ єѫ, сѣкнѫ ст͠ѫ

ѧ варꙿварѫ. а дроугы сътнкъ

ст͠ѫѧ лꙗнѫ.  єгда въꙁꙿ

вращааше сѧ ѿц͠ъ еѫ. ѡгнь

спадъ съ нб͠се съжеже . съ марꙿ

кꙗномъ мт͠елемъ. ꙗко 

прахъ не обрѣте сѧ ею. тогда

валентанъ боѫ сѧ г͠а. спросі

ст͠ѣ тѣлес єю.  съ велѫ ь

стѫ погребе. въ мѣстѣ нарі

95б

96а

цаемѣмъ ла града. въ храмѣ

лѣпѣ. блꙁъ евхатъ .в͠і. пъпрі

щъ. въ вес гелас. єже дн͠ь ст͠го

мѫеніа ею мцⷭа декѧбрѣ въ .д͠.

вънже бываѫтъ многа ꙁнамені

а,  сцѣлена. въ кѫпѣл ст͠ы

ѫ варꙿвары.   стⷯы мощ  еѫ.

въ веⷭлє вѣрꙿнымъ.  прославе

ніє, ѡц͠а,  сн͠а,  ст͠го дх͠а. ннѣ.