Слово № 29

ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ

СЛОВО ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

же въ ст͠ыⷯ ѡца нашего гргора

бг͠ословца. архєпкⷭпа костандна града.

слово, на въск͠рсеніє г͠а нашего ісⷭ хтⷭа. блгⷭлві.

Въскрсеніꙗ дн͠ь.  наѧло десноє.  просвⷺ

тмꙿ сѧ тръжъствомъ,  дроугъ дроуга

ѡбъмѣмꙿ сѧ. ръцѣмъ брате,  не

навдѧщмъ наⷭ. нє ꙗко любве

дѣлѣ, то створꙿшмъ, л постⷣра

вшмъ. простмъ вꙿсѧ въскрⷭнємъ.

аꙁъ же м͠вы сѧ доброѫ мѫкоѫ. се бо ні

нѣ слагаѫ.  вы добрѣ мѫвше. се же

аще  то прорцаете м. о пожеⷣнꙗ. ꙗ

ко некл боле с.  ьстнѣшаа бг͠в є

теромъ скорѣшѫ. бл͠го єстъ оубо  ѿстѫ

пт мало б͠оу. ꙗкоже мѡѵс онъ дре

ве.  еремꙗ прѣжеⷣ.  пртещ готовѣ

ꙁовѫщ.  ꙗко аронь,  саꙗ. тъѫ

да б блг͠оьстнѣ обоє. ѡво ꙁа своѫ болѣ

ꙁн. ово же ꙁа ꙁовѫшааго слѫ тана.

помаꙁа мѧ. танѣ то мало стѫпⷯ. єл

199а

ко себе прсѣтт; танѣ прхожⷣѫ. до

брѫ прнесѫ моємоу съмнѣнію.  немо

жъств. помощъ дьню с же нѫда же

днⷭє ѿ м͠ртвⷯы въ͠скрсы  менє поновтъ

дх͠омъ.  вновъ ѡблъкъ сѧ л͠вкъ. дⷭа новоу

ꙁаⷣню ѡ бꙃ͠ѣ бывшімъ ꙁаⷣтелѣ бл͠га  

телѣ. хоⷭу мерꙿш волеѫ  въскрⷭшоу.

Вера телецъ ꙁакалааше сѧ;  маꙁаахѫ сѧ

праѕ.  плака сѧ єгѵпетъ пръворожⷣе

нꙿныхъ. ным нѫ гбѧ,  ꙁнаменіє

страшно  боꙗꙁньно.  ьстноѫ кръвѫ

ѡградхомꙿ сѧ. днⷭе тⷭнѣ оубѣгохомъ егѵ

пꙿта,  фараѡна горꙿкааго. влкⷣы тѧжкы

ⷯ дѣлъ прставнкъ. кала  ꙁаⷣніꙗ сего

свободхом сѧ.  нктоже ставлѣѫ в нⷭа.

праꙁⷣенъствоват г͠оу б͠оу нашем. пра

ꙁнⷣкъ сходны. праꙁⷣенъствоват,

не въ квасѣ вєтꙿцѣ  ꙁлобнѣ  лѫкавнѣ.

нѫ въ бесꙿквас  стѣ стнѣ. н

соже прносѧще єгѵпетъскаго беꙁ (...)

жнаго мѣшеніꙗ. Вера. съ распнаⷯ сѧ

хоⷭу. днⷭе съвⷭлⷮѣⷶѫ сѧ. Вера съ оумрааⷯ

съ ожвлѣѫ сѧ днⷭе. Вера съ погрбаⷯ сѧ

199б

днеⷭ въстаѫ. нѫ прнесѣмъ ꙁа ны постⷣравшо

ѡмоу.  въск͠рсшоу. ꙁлато мѧ еда мнітє

рекѫща л сребро. л поставы, л ка

меніє свѣтлое  тⷭноє. ꙁемлѧ мнѫщѫ.

 грѣꙁы ніꙁоу ѡставлѣѫщ. єгоже въсе

гда мѧтъ ꙁл раб.  вышнⷯ мро

дръжꙿца. прнесѣмъ ннѣ.  само прѣ

тнⷭое б͠оу ꙁданіє. прсно ѿдадмъ обра

ꙁоу проѡбраꙁноє. поꙁнаемъ нашего доⷭа

нꙗ. поьтѣмъ пръвоꙁаⷣнꙿноє. поꙁна

мъ танѣ слѫ,  ꙁа кого хⷭс оумрѣтъ. бѫ

дѣмъ ꙗко  хⷭс. ꙁане хⷭс ꙗко  мы бѫдѣ

мъ бѕ͠ єго рад. ꙁане онъ лв͠къ нⷭа раді

пріѫтъ гореє; да въꙁⷣастъ доброє. ѡ

бніща, да мы ѡного нщетѡѫ ѡб͠гат

мꙿ сѧ. раб ѡбраꙁъ въꙁѧ, да мы свободѫ

въꙁмємъ. сніде да мы въꙁнесемꙿ сѧ. ск

с сѧ. да мы ѡделѣємъ. беꙁъьствова

сѧ. да ны прославтъ. оумрѣтъ да ны

спⷭетъ. въꙁыде да ны прблжтъ к се

бѣ. ніꙁоу лежѫщѫѧ въ грѣховнѣмъ

падан. въседа  кто. въсєда  плоⷣ прі

нос давшоѡмоу сѧ ꙁбавѫ ꙁа ны. 

200а

прѣмѣненє. даⷭ же н едно сцево таны

раꙁмѣваѫща.  ѡного рад все бывша.

елко ѡнъ нⷭа рад бываемъ. прностъ оу

бо вамъ. ꙗкоже вдте пастоуха. се бо 

поваетъ  мл͠тъ сѧ.  ѿ б͠а трѣбоуєтъ по

внꙿныⷯ. пастырь добры  положе д͠шѫ

своѫ ꙁа ѡвцѧ.  соугоубъ въ єдно мѣ

сто. Даетъ сѧ вамъ самъ.  твортъ палі

цѫ старост. палцѫ д͠хоу.  прлагаєⷮ

беꙁ͠ъдшнѣ.  цр͠кв дш͠євное добрѣ

є се  нбⷭнѣє. ꙗко бо бо  колко нѫ сво

е оубо прѣⷭтноє.  тъ  поты многы

съвръшено.  болѣꙁньм. єⷭ же рещі.

ꙗко  болѣꙁнь  доⷭанє.  все прла

гаетъ вамъ своє. ѡ б͠лгод͠шъств. 

сто рещ. о ѧдолюбъства. сѣднъ

ство. юность. цр͠кве. архере. прі

ѧстодавца. прѧстнка. се же сто

е любоѧде. словеса ꙗже любте.  сⷯ

же не ꙗко въсоуе. ні въꙁдоⷯу расыпаѫ

щъ сѧ.  до слоуха тъкмо стоѫща.

ꙗкоже пшєтъ дх͠оу.  въ скржал

ѡбращаєтъ сѧ камѣнꙿныѫ. рекомы

200б

ѫ плътныѫ. не въ мноꙃѣ пшемаа.  ско

ро ꙁатраемаа. нѫ глѫбнѫ ꙁнаменаєма.

не рьнломъ, нѫ блгⷣтѫ с оубо вамъ

т͠ны авраамъ съ патрарꙿхъ. ьстнаа

глава ст͠аа. вꙿсем доброу селеніє. добродѣ

тѣлъствоу справленіє.  ст͠лъствоу съ

връшенє. волꙿнѫѧ жрътвѫ прносѧ бг͠о

в днⷭє. едноѧдааго ѿ въꙁвѣщеніа

вы же прносте сѧ бг͠оу  намъ. добрѣ

е паствоват въ мѣстѣ ꙁланѣ. вꙿсе лъ

ствоваем.  на водѣ поконѣ птаемі.

вѣдѧще добра пастырѣ.  вѣдомі по

слѣдѫще ꙁовѫщоѡм, пастырьскы.

 свобоⷣскы. вⷣерꙿмы. тоужⷣемоу же не послѣ

доуѫще. прѣлаꙁѧще не дверꙿм раꙁбо

ньскы  татꙿскы. н тждего гласа по

слшаѫще. крадѫще  расыпаѫще ѿ 

стны в горы  въ поустынѧ.  въ про

паст.  въ мѣста; хже не посѣщаєⷮ

г͠ъ.  ѿ ꙁдравы оубо вѣры ѿводѧтъ.

въ ѡц͠а  сн͠а  ст͠го дх͠а. єдно бжтⷭво.

 слѫ єго слышашѫ. вꙿсегда гласа єго

послоушаѫтъ моѫ ѡвцѧ. словесънкъ

201а

врънавы насыпаны оукрашаѫща.  ѿвръꙁа

ѫща ѿ стнꙿнаго  правааго пастырѣ. хꙿ

же бѫд всѣмъ намъ.  пастыремъ  па

ствѣ. ѿ болѣꙁн ⷯ пажт  съмр͠тныⷯ.

подал на сѫдщ мъ.  пасомымъ єд

но быт. въсѣмъ ѡ хтⷭѣ ісⷭѣ.  въ ѡномъ

поко. емоуже єⷭ слава  дръжава.  въ вѣ

кы вѣкомъ. амінъ.

Слово № 30

ПОУЧЕНИЕ ЗА ПРАВОСЛАВНАТА НЕДЕЛЯ

пѡеніє д͠шеполеꙁнъно

на православнѫѧ неⷣлѧ. блглⷭв ѡ͠е.

Подобааше намъ въꙁлюбенаа ѧда,  прѣ

жⷣе сего православнаго д͠нє, поеніє про

въꙁвѣстт.  ꙁгл͠ат къ ваше лю

бв.  побесѣдоват  ѡ д͠шесⷭпнѣмꙿ

постѣ. прѣданꙿнымъ намъ древле

ѿ влⷣкѫ нашего ісⷭ хⷭа. обыно бо єⷭ с͠т

телъском н. нѫдт. поѣті

 проповѣдат. по ѵⷢлю пѫть 

стнꙿны. хрстоꙁнаменꙿно. мені

тымъ же людемъ ѡнѣмъ въспрє

мат.  въсаждат ꙗ вънѧтръ въ

срⷣца своꙗ.  въꙁращат,  плⷣо прно

201б

ст въ нбнⷭаа скровща.  аще ѿ б͠а бѫⷣтъ

наставлѣем людє.  гл͠емаа архе

рем въспрмаѫтъ. быстро  скропы

тно нѫжⷣаем бываѫтъ, г͠лат  д͠шепо

леꙁнънаа.  бг͠омъ наставлѣемаа. аще

л едноц л множцєѫ прострѫ

тъ слово б͠жє.  не бѫдетъ кто послоу

шаѫ ⷯ. нѫ ѡбае  не радт о г͠лемы

ⷯ наьнѫтъ. абе оуныл  лнів

ꙗвлѣѫтꙿ сѧ  поѣѫще. понеже  ѡрѫ

ще ꙁемлѧ, аще прклютꙿ сѧ погы

бѣл быт сѣанном м. л ꙁмо

ѫ, л весноѫ. л градомъ. л соу

шеѫ. л ноѫ прокаꙁоѫ. въ врѣмѧ

скръбні  оуныл бываѫтъ. нѫ па

кы дѣлателє своєго ѡбыѣꙗ, не

ѡставлѣѫтъ. тѣмъ  мы аще  не

доⷭн. множцеѫ понѫдхомъ ва

шѫ любовь, ѡ прхоⷣжені цр͠ковнѣмъ.

ѡво. съ любовѫ. ѡво, съ поені

ємъ. овоже, съ кротостѫ. ѡво,

съ смѣреніємъ. овоже  съ ꙁапрѣ

щеніємъ.  вы любмц. ово

202а

гда ꙗвлѣете сѧ послшателє. дрго

ц же прѣслоушателє. да намъ нѫⷣжа

єⷭ гл͠ат  проповѣдат ѵⷢле. поданꙿ

нѣ намъ блгⷣт ѿ пръвоархереꙗ хаⷭ. вⷭа

же да наставтъ. не тъкмо послшате

лемъ быт. нѫ  творцемъ ꙁаповѣдемъ

его. днⷭє любмц враю поклонімꙿ сѧ.

се бо прѣсⷣтотъ пⷭо. д͠шамꙿ же  тѣлоⷨ

спєⷭнє дароуѫщ. ꙗко въскрѣшен

є подаѫщ прѣславно. ꙗко къ д͠ховны

мъ подвгомъ наⷭ помаꙁаѫщ мл͠тво

ѫ  постомъ,  ѡлѣємъ. мл͠тва  пⷭо

 гона бѣсы непобѣдмо. мл͠тва  пⷭо,

ꙁвръженіе дꙗволоу. мл͠тва  пⷭо,

съкровща бл͠гоьстю. мл͠тва  пⷭо,

агг͠ломъ съвъкоупленіє. мл͠тва  пⷭо.

нбⷭное съкровще. мл͠тва  пⷭо аг͠глъ

скоє дѣло. поⷭ раю дверъ. пⷭо грѣхо

мъ оцѣщенє. поⷭ тоⷭта срⷣцоу.

поⷭ ѡс͠щеніє д͠шамъ. поⷭ ꙁрⷣаве тѣ

лес. поⷭ домомъ оутвръжденіє. ю

нымъ накаꙁатель. младенꙿцемъ съ

хранꙿнкъ. мѫжемъ цѣломѫдрє.

202б

женамъ бл͠голѣпотноє строєніє. же гⷣа

мл͠твѣ  постоу  млⷭтыні прѣдъстотъ.

тогⷣа бг͠атъ о бѕ͠ѣ бл͠гоьствны ѡбрѣ

таєтъ сѧ. б͠оу бо въ ꙁаемъ даєтъ подаѫ

нщом. вдѣ л б͠а порѫнка пае ло

вѣка бываєма. сего рад  пр͠ркъ юде

омъ ꙗко не творѧщмъ поста въсе

ѫ слоѫ. поносѧ г͠лаше. не съ поⷭ ꙁбраⷯ

гл͠етъ г͠ъ. нѫ єже смѣрѣт л͠вкоу дш͠ѫ

своѫ. каа бо полꙿꙃа постт сѧ гл͠омъ.

 оубват тѣломъ. каа полꙿꙃа бра

шенъ не въкоушат, а блѫдомъ сквръ

нт сѧ. мѧсо не снѣдаеш. нѫ ꙗс

плът братоу своємоу. каа полꙿꙃа вно

не пт,  оупват сѧ мѣнемъ тоу

жⷣмъ. каа полꙿꙃа хлѣба не ꙗст;  оу

пват сѧ ꙗростѫ. каа полꙿꙃа посто

мъ вѣнѫт. а ѡкⷡлⷷеⷮвⷶат скрънѣ

го. каа полꙿꙃа въꙁъдръжат сѧ ѿ бра

шенъ,  похыщат тоужⷣаа. каа полꙿ

ꙃа тѣло соушат.  алꙿѧщⷯ не п

тат. каа полꙿꙃа оуды сътрыват,

а вдовцъ не мл͠оват. коє прѡбрѣ

203а

теніе въ пеѣл жтескыⷯ ходт, а сыро

ты ѡбдмыѫ не ꙁбавлѣт. нⷭѣ нікоа

полꙿꙃа л͠вкомъ, мѧ тъкмо хрⷭтꙗнъско

е ност. дѣла же бл͠агаа не стѧжат. по

неже не санове ѿ нⷯ щѫтꙿ сѧ, нѫ дѣла ь

тѫтꙿ сѧ. елма бо юда въ апⷭлѣхъ бѣ.  ра

внѫѧ ⷭь прмааше съ пром. нѫ сребро

любє въꙁлюбвъ; оудавленє прѡбрѣ

те. ꙗкоже  н͠нѣ, мноꙃ носѧтъ ѡдѣа

ніꙗ ѡвѣ. нѫ вънѧтръ влъц хыщнці.

сребролюбꙗ рад,  ꙁа тъщеславꙗ, о

брѣтаѫтꙿ сѧ лшен црⷭтвꙗ нбнⷭаго. по

стш л сѧ, въꙁненавжⷣъ сребролюбе.

постш л сѧ, оубѣж блѫда. бѣж лъ

жѫ. ѡклеветаніꙗ. і ꙁлословꙗ. враⷣжѫ на

скрънѣго. хоулѫ.  въсѣкого ꙁлаго с

пытанꙗ. постш л сѧ, оубѣж ла

комъства. ꙁавсть.  дш͠егоубное,  не

навстное ѡꙁлобленє. постш л

сѧ, оубѣж ꙗрость. горесть. ревность.

 въсѣкѫ неправдѫ. аще постш сѧ

б͠а рад. бѣж всѣкѫ вещъ ѫже ненав

203б

дтъ б͠ъ.  тогда премлетъ т пⷭо, съ покаа

нємъ. покааню бо єⷭ врѣмѧ се. а не въс͠крсе

ню. покаане, падшѫѧ д͠шѫ въставлѣєтъ.

ѡтоужеⷣнꙿнѫѧ ѿ б͠а. любмѫѧ страєтъ.

покаанє ѡлѧдѣвшѫѧ дш͠ѫ оцѣщаетъ.

охромленꙿнѫѧ, справлѣєтъ. съкршенꙿ

нѫѧ сцѣлѣєтъ. ѡстроупленꙿнѫѧ, оувра

юєтъ. ѡмраенꙿнѫѧ, просвѣщаєтъ.

прбѣгнемъ бо къ покааню братє. прі

бѣгнемъ. врѣмѧ бо єⷭ покаат сѧ, а не

въꙁлещ. врѣмѧ рыдат,  плакат, а

не веселт сѧ,  глоумт сѧ. врѣмѧ 

сповѣданю.  хлпанію.  въꙁыⷣханю.

а не оуныню,  лѣност. покаанє спⷭє

ню мат. дꙗволеє ꙁапъненє. бѣсо

мъ прогоненє. грѣхомъ, ѡцѣщеніє. поⷭ

каанє (!) въ срⷣц лв͠коу раждаемоє.  а

бє на нб͠с въдварѣемоє. покаанє грⷺ

ховныѫ ѫꙁы раꙁрѣⷣшаєтъ. ненаѣемы

ѫ дш͠ѫ, блг͠онаеⷣжныѫ сътварѣєтъ. о

мраенꙿныѫ просвѣщаєтъ. оудалꙿшѫѧ

сѧ ѿ б͠а, къ б͠оу въꙁвращаетъ. ꙁаблѫⷣжъ

204а

шѫѧ прꙁываетъ. покаане въсѣмъ о

ѣемымъ въскрѣшенє. покаанє, всѣ

кого дш͠евꙿнаго  тѣлеснаго недѫга вра

еванє.  сп͠сное лѣкованіє. потрѣ

ба же єⷭ любмц,  єще покаан ꙁъ

гл͠ат. нѫ на прѣлⷣежѫщее въꙁврат

мꙿ сѧ. постш л сѧ, оубога не прѣꙁр.

не просмрад лца своєго. ꙗкоже  л

цемѣр. не ны. нѫ помаж главѫ

своѫ.  лце свое мы. ꙗко да не ꙗ

вш сѧ лв͠комъ постѧ сѧ. нѫ спы

таѫщом ср͠ца  ѫтробы. аще оубо по

стш сѧ, тако пост сѧ. ꙗкоже хсⷭ

прꙁва. да не  троⷣу прѣтръпш, 

мъꙁдѫ погбш. аще постш сѧ.

блюд не да въ ꙁамъ сребра своего въ

лхꙿвѫ. малое пробрѣтене ѿ лхꙿвы.

нѫ наслѣднка тѧ сътварѣєть вѣ

нѣ мѫцѣ. постш л сѧ. растрь

гꙿн рѫкопсанє. прост братоу сво

емоу съгрѣшеніꙗ. ѡстав, да

оставленъ бѫдеш. прост, да про

204б

щенъ бѫдеш. помл, да пом͠лованъ

бѫдеш. остав блжнємоу прѣгрѣше

не. постш л сѧ. бѣж блѫда.

прѣлюбодѣанꙗ.  въсѣкѫѧ несто

тѫ. же скврънѧтъ н͠ша тѣлеса  д͠шѫ.

блѫда, же ѿдѣлѣєтъ нⷭа ѿ б͠а же 

ѿ лв͠къ. блѫда; ходатаствѫща

намъ ѡгнѣ негасмаго.  тъмѫ кро

мѣшнѫѧ  въꙿнѫѧ. постш л сѧ;

напта ніщѫѧ. нагыѫ ѡблѣц.

странꙿныѫ въвєд въ домъ. недѫ

жныѫ посѣт. въ темніц сѫщѫѧ,

не ꙁабыва. ѡбдмымъ, помоѕ.

скръбѧщмъ бѫд тѣшеніє. въсѧ,

въ всѣко протвѫ слѣ свое не ѡста

влѣ. бѫд блгрⷪдъ. кротокъ. смѣ

ренъ. дльготръпѣлвъ. млоствъ.

не помна ꙁло ꙁа ꙁло. неꙁлобвъ.

бл͠гогѡвѣнъ. бго͠ьтецъ стнꙿны

. да  поста твоего б͠ъ въспрметъ.

 покаанію прѡбрѣтеніє, съ мно

гымъ прлогомъ подⷭа т. ніто бо лю

205а

бмаа моа братꙗ можетъ помощ на

мъ; въ страшнѣмъ д͠н сѫда. ꙗкоже

покааніє  млтⷭын. не пѫ гл͠еш в

но. не ꙗмъ масла. не ꙗмъ мⷭѧ. добрѣ.

въстнѫ б͠а дѣлꙿма, добра сꙗ. нѫ въ

ꙁыщамъ. хлѣбъ. вода. вно. масло.

рыбы. мѧса. въсѣ б͠жꙗ ꙁанⷣꙗ сѫтъ.

лхомство же;  неправда;  неь

стє; дꙗволеє дѣло. дѣлесь бж͠ⷯ

остаеш сѧ поста рад. дѣлъ враж

ⷯ остані сѧ пощенꙗ рад. хлѣбꙿ 

вно.  масло.  єлка на сѫтъ бж͠

ꙗ дѣла. въсѣ добра ѕѣло. глⷮе павелъ.

въсѣко ꙁаⷣніє б͠жє добро.  нтоже

не ѿметꙿно. съ бл͠годаренємъ въсꙿ

прємлемо. осщ͠аєтъ бо сѧ словесе

мъ бж͠ємъ.  мл͠твоѫ. аще л оубо

блглⷭвлѣет сѧ  ѡсщ͠аєт сѧ, ьсо рад

ѿшѣємꙿ сѧ. дѣлъ бж͠хъ остае

ш сѧ. поста дѣлꙿма. съдѣані д

ꙗволⷯ. не ѿлѫѣеш л сѧ. ꙁа бл͠го

ьстꙗ.  оубо братє на непостѧща

205б

го сѧ, сѫⷣ не повелѣ сѧ. а на неⷭмлтвыⷯ

самъ влⷣка ꙁрее. амнъ гл͠ѧ вамъ. по

нєже не створсте єдном ѿ малⷯы схъ.

ні мнѣ сътворсте. молѧ вашѫ любо

вь братє,  ѧда. сто пощене ва

ше съхранѣмъ. да  мъⷣꙁѫ прмемъ

ѿ мъꙁдоподателѣ влкⷣѫ хаⷭ.  оуслы

шмъ бл͠женꙿнаго гласа гл͠ѧщаго. прі

дѣте блгⷭлвенꙿн оц͠а моєго. наслⷺ

доуте оуготованꙿное вамъ цртⷭвє,

ѿ сложеніꙗ мроу. въꙁъалꙿкахъ бо сѧ,

 дасте м ꙗст. въꙁъжѫдахꙿ сѧ,  на

посте мѧ. страненъ бѣⷯ;  недѫженъ;

 нагъ;  въ темнц;  послоужстє

м. єгоже гласа въс достонꙿн бѫ

дѣмъ. блгⷣтѫ  лв͠клюбемъ г͠а на

шего ісⷭ хаⷭ. съ нмꙿже ѡ͠цоу слава, коу

пно съ ст͠ымъ дх͠омъ. нінѣ,  прсно

 въ вѣкы вѣкомъ. ам͠нь.

Слово № 31

ЗА БЯЛАТА НЕДЕЛЯ И ТОМИНОТО НЕВЕРИЕ

слово ѿ скаꙁаніꙗ ѵⷢлъска

го. въ бѣлѫѧ неⷣлѧ. на ѳомно нєвѣре.

206а

блгⷭлов о͠е.

Ѳома же єднъ ѿ обою на десѧте, г͠ле

мы блꙁнецъ. не бѣше съ нім, е

гда прде ісⷭ. гл͠ашѫ же енц є

моу, вдѣхомъ г͠а. съ же рее. аще

не вⷣжѫ, то не вѣрѫ. ꙗкоже єⷭ нестрѡ

нꙿно просто тако.  ꙗкоже прл

вѣроват, такоⷣже ꙁлха.  беꙁмѣ

ры пытат не пⷣобаєⷮ. не бо, нѫ дебела

бо то єⷭ оума дѣло. того дѣлꙿма,  ѳомѣ

поноⷭтⷽъ. аплⷭѡмъ рекꙿшемъ, вдⷺ

хомъ г͠а; вѣрҐ не ѫ. не толꙿма држі

нѣ не вѣрѫ. елꙿма же немощꙿно въскрⷺ

сенє мнѧ. не рее бо, не вѣроуѫ вамꙿ.

нѫ рее. аще не въложѫ рѫкы моеѫ

въ ребра єго. то не вѣрѫ вамъ. како

л въсѣмъ аплⷭомъ събравꙿшемꙿ сѧ. се

го не бѣшє едного ще тоу. ꙗко

же сѧ бѣшѫ раꙁбѣгнѫл. такоже не

бѣ єднако пршєлъ къ нмъ. ты

же, єгда вдш невѣроуѫща е

нка. помысл гнⷭє лв͠клюбє. ка

206б

ко т ꙁа еднѫ дш͠ѫ, покаꙁаетꙿ сѧ ꙗ

ꙁвы мѣѫ.  прде да спⷭєтъ ед

ного. цѣ проⷯ дебелѣша пр

раꙁмѣ сѫща. да тѣмъ  ювъ

ствомъ дебелымъ, вѣроват хотѧ

щмъ. л ома свома не вѣрова.

не рее бо аще не вдѧ. нѫ аще нє

ѡсѧжѫ. еда мѧтежъ єⷭ вдмоє.

цѣ оуенц повѣдаⷾще доⷭнꙿновѣ

рні бѣхѫ тъгда.  самъ обѣщава

ѫ, нѫ ѡбае мꙿже прос б(...)

ні того  самого лхова хсⷭ. поꙿто л то

сѧ не абє ꙗв ємоу. нѫ осмы д͠нь. не

дал слышѫ ѿ држны. пае въꙁгор

т сѧ на любовь.  вѣроуєтъ ꙗко то бѫ

детъ. желаѫ же вдтъ, ꙗко  ребро єⷭ

раꙁвръꙁено. ѿ оуенкъ слышавъ.

како л вѣрова ово не вѣрова. мꙿже

то прѣюдно  двно бѣше. съмо

трі же м стнꙿнолюбъства аплⷭка.

како т ꙁаꙁоръ не татъ. ні своⷯ, н

дроужннхъ. нѫ псаѫ т ꙗкоже єⷭ

207а

въсѣка дебелъства. праꙁⷣно естъ. нѫ ꙗ

ко вѣроват въстанію. того дѣлꙿма сѧ

тако покаꙁа.  ꙗкоже вѣдѣт, ꙗко

тъ єⷭ распѧты самъ. а не нъ въ не

го мѣсто въсⷭкрнѫ. того рад въскръ

снѫ, ꙁнаменіꙗ мы распѧтꙗ.  ꙗ

даетъ с нмъ, того рад. да тѣмъ 

апⷭл прсно се ꙁнаменіе въстаніє тво

рѣахѫ гл͠ѧще. же ꙗдохомъ  пхоⷨ

съ нмъ. ꙗкоже бо павелъ намъ вдѧ

ще древле распѧтꙗ. нѫ гл͠емъ не 

ного єсⷭтва тѣло то сѫще. нѫ нашє

го. такоⷣже  по въскⷭрн. вдѧще

єже ꙗꙁвы мѧща гвосꙿднꙿныѫ. не

реемъ є (!) тлѣнꙿно сѫщє еднако. е

нка бо дѣлꙿма ѳомы како сѧ пока

ꙁа. многа на ꙁнаменіꙗ сътворъ ісⷭ

рее. мꙿже нѣхъ мене гл͠а съ ѵⷢл

стъ. ꙗвлѣєтъ, ꙗкоже  дроуѕ

ѵлⷢст. не сѫтъ въсⷯѣ ꙁнамен въ

псал. нѫ єлкоже бѣ трѣбѣ, на

вѣрѫ првест слышѫщѫѧ. аще

л б въсе псанꙿно. то ні мров б

207б

въмѣстт мнѧ. пішемыⷯ кнгъ. да

ꙗвѣ єⷭ ꙗко не красѧще сѫтъ псал. нѫ

трѣбованіꙗ. дѣлꙿма. же бо болеє 

множае ѡставшѫ. то како бышѫ се

мъ не красы дѣлꙿма псал. да есо дѣ

лꙿма не бѫдѫтъ. вꙿсего въпсал. нє

множъства л дѣлꙿма. а  се помы

шлѣахѫ. ꙗкоже, же вѣроуєтъ бе

сѣдованію сем. то  много того

не брѣжетъ вꙿсего. же л се прмеⷮ.

то нⷭѣ єм много того трѣбѣ на вѣ

рꙿноє слово. мнѣ же сѧ тако мꙿнтъ

мѣна. ꙗже бышѫ по въскрⷭън ꙁна

меніꙗ. ꙁане  рее прⷣѣ оуенкы

свом. ꙗкоже бо прѣжⷣе въстан

ꙗ. побⷣно быⷭ быт много юдесъ. да

вѣроуѫтъ, ꙗко сн͠ъ єⷭ бж͠. тако

жде  по въстані. да раꙁмѣѫтъ

ꙗко въскръсълъ єⷭ. сего рад прложѫ

рее прⷣѣ енікы свом. мꙿже съ

тѣм єднѣм тъѫ по въскр͠се

ні. ꙁане  гл͠ааше. мръ съ мене не

навдтъ. тее  да раꙁмѣєш.

208а

ꙗко не аплⷭъ рад тъѫ бываѫє то

быⷭ. прведе гл͠ѧ. да вѣрвавше ж

вотъ вѣꙿны мате въ мѧ єго. обе

щнкъ єствⷭоу бесѣдѫ.  ꙗвѣ єⷭ ꙗ

ко не къ немже вѣрємъ. нѫ намъ

самѣмъ велко добродѣанємъ въ

мѧ єго. се же єⷭ само собоѫ. прсно

бѫде вѣроуѫщмъ къ нємоу. по

семъ, ꙗв сѧ оуенкомъ, пр мор

тверадъстѣмъ. вдш л, ꙗ

ко не ѧсто прходтъ къ нмъ. ні

ꙗкоже прѣжⷣе ꙗв сѧ вееръ  ѡтде.

тае ѡсмы дн͠ь. пакы єдноѫ, 

пакы отде.  пакы по томъ пр мо

р.  пакы съ велеѫ боꙗꙁнѫ. то

же ꙗв сѧ. ѿ сего ꙗвѣ бываєⷮ. ꙗко

же невдмъ бѣше дондеже сѧ пока

ꙁаше. мꙿже бестлѧ бѣше. пл͠ть  бе

ꙁъ старост. поꙿто л мѣсто то мѣ

нтъ. ꙗвлѣѫ ꙗкоже хоудо болѣꙁнь

мѧтъ.  въсѣмо ходѧтъ. не бо є

днако въ храмѣ ꙁатворен сѫтъ. нѫ

въ галлеѫ дошѫ, оукланѣѫще сѧ

208б

бѣды ждовъскыѫ. прде же  с

монъ петръ рыбы ловт. понеже

бо ні самъ хсⷭ съ нім ѧсто бѣше. нѫ

ст͠ы д͠хъ пршелъ, да тѣмъ бѣхѫ

ѡнемогл сѧ. ні мъ бѣше ѡбрѫе

но дѣло нкакоже тогда. да не мѧ

ще ьсо дѣлат, ловт наѧшѫ ры

бы. т бѣхѫ реє въкоупѣ. смонъ

петръ.  ѳома.  наѳаналь; же

бѣ флпомъ проꙁванъ.  сн͠а ꙁе

ведена.  дроуꙃ не мѧще ь

со дѣлаѫще, ловт дошѫ. нощ

ѫ же то творѣахѫ. єднако съмнѧ

ще сѧ. Се  лоука гл͠а, нѫ нⷭѣ се ѡно

нѫ но се єстъ. дроуѕ же оуен

ц въслѣⷣ дѣахѫ. мꙿже кпно хо

ждаахѫ.  вдѣт хотѧщ ловъ.

 праꙁднованє добрѣ проводт.

да ловѧщемъ мъ.  троужⷣаѫще

мꙿ сѧ првєст. т не абє себе ꙗв

мъ. ꙗкоже въ бѣсѣды прт. реⷱ

бо къ нмъ. єда какѫ сънѣⷣ мате.

бесѣдєтъ же ꙗкоже єⷭ нравъ л͠вкоⷨ.

209а

бесѣдоват. ꙗкоже хотѧщоу кп

т ѿ нхъ.  ꙗкожє въскрⷭнѫшѫ не

мѧще ніьсоже. Повелѣ въврѣщ

 одесно.  въвръгъше, полшѫ

мрѣжѫ рыбы. ꙗкоже  поꙁнашѫ,

своєго къжⷣо нрава обраꙁъ покаꙁа.

ѿ оуенкъ. петръ.  ѡанъ. ѡвꙿ

бо теплѣ тъщаніємъ.  дргы

 выш сы ѡстрѣ. да тѣмъ 

прѣжде поꙁна сⷭа.  петръ прѣⷣже прі

де к нем. не проста бо бышѫ ꙁнаме

ніꙗ тоу. каꙗ же то сѫтъ. не пръвоє

л многы ѕѣло ѫтъ рыбы. тае  є

ще сѧ не раꙁєⷣрѫш дръжа ѡмєтъ.

толкы велкыѫ дръжѫщ рыбы.

тае  єще прѣжⷣе шествꙗ ꙁ морѣ.

ѡбрѣст сѧ горѧщмъ ѫглемъ.

 рыбѫ пекѫщѫ сѧ  хлѣбъ. не бо

еднако готовы хлѣбы,  рыба

м юⷣтвортъ. ꙗвлѣѫ ꙗкожє 

єгⷣа готовоѫ вещѫ творѣаше ю

деса. стрѡѫ нѣкакого дѣлꙿма. прѣ

209б

жде распѧтꙗ творѣаше. ꙗкоже  по

ꙁна петръ. въсе повръже.  сѣт, 

рыбы. т прѣпоꙗса сѧ. вдш л

 стыдѣнє  любовь. цѣ двою сътоу

лакте, далъство ѿ нⷯ бѣаше. нѫ 

тако нє тръпѣ ладѫ прт кꙿ нем.

нѫ пода таⷣкоже ісⷭ рее. грѧдѣте обѣ

доуте.  нктоже дръꙁнѫ въпрості

єго. не мѣахѫ бо тоѫжде дръꙁост.

ні такоⷣжє пъваахѫ мъ. н прхо

ждаахѫ къ нем въпрашаѫще. нѫ

мльѧще,  съмнѧще сѧ сѣдѣхѫ  не

го. къ нем ꙁрѧщемъ тъѫ. вѣдѣа

хѫ бо ꙗко г͠ъ єⷭ. того дѣлꙿма не въпра

шаахѫ , ты кто ес. вдъ же ꙁмѣ

ненъ вдѧще,  велꙿм юденъ сѫщъ

двлѣхѫ сѧ ꙃѣло.  хотѣахѫ  въпра

шат.  боꙗꙁнь,  вдѣніє ꙗкоже

тъ єⷭ самъ г͠ъ. а не нъ ніктоже. тѣ

мъ не въпрашаахѫ. нѫ тъѫ дѣ

хѫ. еже мъ бѣ съꙁⷣалъ велкоѫ вла

стѫ. ꙁⷣе бо же не въꙁꙿꙁрѣвъ на не

210а

бо. ні лвⷭкы ѡнакожде творѣаше.

ꙗвлѣѫ ꙗкоже  то съхода радъма, та

ко бывааше. а ꙗкоже не ѧсто прхо

ждааше къ нмъ. тѣмъ рее. ꙗко

трете се сѧ мъ ꙗв въставъ ꙁ мръ

твыⷯ. т повелѣ, ѿ рыбъ тѣⷯ прнест.

ꙗвлѣѫ ꙗко вдмоє нⷭѣ мѧтежъ. нѫ

ꙁеⷣ гл͠етъ ꙗко не ꙗстъ съ нім. нѫ лка

ѵлⷢстъ нако гл͠етъ. ꙗдѣше съ н

м. а како не наше єⷭ сповѣдат. о

браꙁомъ нѣкацѣмъ прѣславномъ то

бывааше. не ꙗкож сⷭтв трѣбѫщ

брашна  єще, нѫ съходноє на каꙁа

нє въскрⷭеніе бывше. пооуеніє.

Мноꙃ се слышавше г͠лѧтъ. бл͠жн т сѫ

тъ. же тъгда сѫтъ с німъ был.  мже

єⷭ на въстанꙿны дн͠ь съ німъ быт. то 

мы сѧ подвгнѣмъ брате, добраа дѣ

ла дѣлаѫще. да  мы вдмъ лце ю

дноє. елко бо ннѣ слышѫще тако

сѧ въꙁгараемъ  желаемъ рекѫще. да

бхомъ был въ тыѫ дн͠, въ нѧже

єⷭ по ꙁем ходлъ.  глⷭа слышал.

210б

 сце вдѣл.  прпадъше прѫл сѧ

по плеснѣ его.  послоужл ем. то

мыслмꙿ с колко т бѫдетъ тъгда,

юдно. еже  вдѣт не въ мраѫ

щ плът. ні лвⷭкы творѧща ні

ьсоже, нѫ агг͠лскы славма, въ бесъ

мрътнѣ плът.  самѣмъ сѫщемъ.

 оно вдѧщемъ.  ны добры дн͠і

прємлѧщемъ  бесконꙿца. гоже

не можетъ ніктоже сповѣдат. ні

скаꙁат. не бо ꙁнаемъ ꙁеⷣ такого до

бра, ні славна, н сладꙿка. да бхомъ

томъ прѧ створл. въсе бо въ н

нѣшнмъ жт скоровѣко єⷭ. 

плвы ммо, а не стоѫ на едномъ

мѣстѣ. да того рад молѧ вы сѧ, по

спѣшмъ бл͠годѣанꙗ. да не ѿпа

днемъ ѿ толкы славы. нⷭѣ бо нка

коже бѣдно, аще хощемъ тъѫ.

нⷭѣ тѧжест нікакоѫ. аще сѧ не лѣ

німъ. аще бо прѣтръпмъ мало.

то  цртⷭво прмемъ бесконꙿца.

то же ны єⷭ тръпѣт. не аще л

211а

скръб сѫ скоровѣкыѫ прѣтръпмъ.

не аще л тѣснымъ пѫтемъ ходмъ.

тѣсны же пѫть єстⷭвомъ естъ троуденъ.

 нашмъ ꙁволеніємъ легъкъ бѫдⷮе.

надеⷣжеѫ ждомы блⷣгт. прѣставмъ

оубо о на нб͠о прсно вдмъ.  мыслъ

въ сѧ мѣмъ. аще л прсно ѡ томъ

мыслмъ. то  сладост сѫ легъкы

ны бѫдѫтъ. т нꙿтоже нⷭа не мощ

наънєтъ поработт. ні ѡбъльст

т. аще въ сѧ любовь тамо простремъ.

велкѫ бо слѫ любовь матъ. дал а

ще въсе жꙁн дргоє мамъ. т пр

лтъ ны сѧ єго дльго не вдѣт. то

оумъ прсно ѿ него не ѿходтъ. нѫ

прльпꙿнетъ емъ, дн͠ь  нощъ. така

бо єⷭ мощъ любв. въсего ѡстанетъ.

 ꙗкы любмом с дргоу, мъ пр

вѧжетъ. да аще  мы хаⷭ любмъ.

то въсе ны сѧ ꙗко  стѣнь ꙗвтъ. 

ꙗко сѣнь. да  мы ръцѣмъ. кто ны

раꙁлѫтъ ѿ любꙿве хвыⷭ. скръбꙿ л

211б

л тѫга. не рее мѣніе,  доброта.

та бо єⷭ ѕѣло хоудо,  ні сє ні оно. нѫ є

же мꙿнімъ тѧжꙿко сѫще. тоже положмъ

гладь,  ѿгнаніꙗ съмр͠т дал паве

лъ се. ꙗко ніꙿтоже сѫще прѣобдѣ.

 мы мѣніꙗ дѣлꙿма ѿ въꙿныѫ ѿ

лѫѣемъѫ жꙁн.  ѿ свѣта ѡдра

ємъ сѧ.  павєлъ же реє. не см͠рть.

ні жвоⷮ. ні настоѡѫщⷯ. ні прдѫ

щхъ. н твар ѡноѫ тнⷭѣшѫ

твортъ хвыⷭ любꙿвє. а мы ꙁлата аще

 мало вдмъ. то ꙁъхⷣнѫт хоще

мъ жѫдѧще на неє. а  ꙁаповѣдь хвⷭѫ

прѣстѫпаємъ. да ел се гл͠емо, тѧжꙿко

єⷭ толко пае твормо. се люто

єⷭ да слышѫще се ꙁде бомꙿ сѧ.  шⷣе

ше грабмъ, мѣніє тоуждеє.  ра

стъ въꙁмемъ, єгоже апⷭлъ павелъ ве

лтъ бѣгат.  многа повѣленꙗ прѣ

стѫпаемъ. а мѣнꙗ нбнⷭаго не въꙁы

щемъ. ꙁемꙿноє бо ны се  тждеє ѡ

слѣпло єⷭ. да ні братѫ ꙁнаемꙿ, н

212а

блжнкъ. нѫ  бѣды мъ твормъ є

го рад. а  себѣ боле аще  не юємъ.

галадъствомъ. въ какы бѣды не въмеще

мъ сѧ. нѫ  клєветаѫщ на братѫ сво

ѫ. братꙗ бо сѫтъ едновѣрꙿн.  мъ

ꙁды не млѧще ѿ ніхъ.  въ раꙁбоѫ

въходѧще, сам своѫ плът въ велкѫѧ

мѫкѫ въдаѫтъ. да бхомъ тъѫ мѣ

нє много събрал. еже єⷭ конꙿна въсє

м ꙁлоу. мѣні бо нанесытѧще сѧ на

многы мыслѧтъ ꙁлѣ.  мноꙃ на нѧ.

 тѧжѫщѫѧ  ꙁавдѧщѫѧ. мѫтъ

бесъсмене. мже бо сѫтъ бѣды творі

л. то ненавдѧтъ ⷯ. мꙿже л єдна

ко не сѫтъ сътворл. тѡ боѫще сѧ то

гоⷣже.  т такоже ненавдѧтъ ⷯ. да

ѡбомъ тац въ ненавст сѫтъ. то

л рекѫ; лв͠ц ненавдѧтъ тацⷯѣ.  не

б͠а л съпостата мѧтъ с. да кⷦоⷶ мѫ

тъ т надежⷣѫ л оувѣтъ. а еже 

мѣнє ꙁлха любтъ; то  нⷭѣ ємоу

212б

влкⷣа. нѫ стражъ,  рабъ. вѧще бо хотѧ

събрат. не ратъ подат подат ні сєбѣ. ні

нѣмъ. да ем ѿ сла не оубѫдетъ. нѫ

прбѫдетъ. а не сего дѣлѣ. нѫ єⷭ дано

бг͠атъство. да бѫдемъ емоу стражеве,

 повнꙿнц, нѫ да  себѣ на потрѣ

бѫ ны єстъ.  нѣмъ на помощъ. нѫ

мы тако не твормъ. нѫ подвгнѣ

мꙿ сѧ. да бхомъ нⷯѣ мѣніꙗ мъꙁаⷣ

м къ себѣ събрал. тае, ѡво въ ꙁе

м съкрыл. ово въ ковꙿеꙁѣ ꙁапеѣ

тлѣл. да не бѫдетъ обꙿщаа та помо

щъ нікомоуже. Естъ же  дроуга

а въ нⷭа ꙁъль ѫже твормъ. рекѫ же,

ов нⷭа въ ꙁем погрбаѫтъ. мъꙁды

ємлѧще. а дроуꙃ въ рѣвесехъ, 

сладостⷯє,  пꙗньствѣхъ. т ѿ

того  скврънꙿнаа дѣла, прлагаѫтъ

себѣ на мѫкѫ. гръцемъ. а дргы

мъ тацѣмъжⷣе. даѫще многы пѫ

т себѣ творѧще. ведѫшѫ въ огнь

213а

негасмы. а правы пѫть ѡставлъше. 

же  на н͠бо вєдєтъ. ѣ не бг͠атъство тъ

ѫ боле мѧтъ. нѫ  сласть. пае онѣхъ

пѫт. ѡ нжⷯе г͠лахъ. да то вѣдѧще

брате. подвгнѣмꙿ сѧ тѣм пѫтьмі.

не ходт. нѫ же на н͠бо ведетъ. да

маніꙗ ꙁбѫдемъ.  цртⷭво нбⷭноє оу

лоумъ. ѡ хⷭѣ ісⷭѣ г͠ нашемъ. емоу

же єⷭ слава.  дръжава  ⷭь. съ беꙁнаѧ

лꙿнымъ ѡц͠емъ.  прѣст͠ымъ дх͠омъ

нінѣ,  прсно.  въ вѣкы вѣкомъ. амінъ.

Слово № 32

СЛОВО ЗА ПРЕПОЛОВЕНИЕ

НА ПЕТДЕСЕТНИЦА

же въ с͠тⷯы ѡц͠а нашегѡ

ѡанꙿна. архпкпⷭа костанꙿдна грⷣа

ꙁлатостаго слово. егда въꙁыде ісⷭ въ

цр͠квь. въ прѣполовєнє пенткост.

блгⷭвлв ое.

деже влⷣка ꙗко стонкъ жвотоу,

тѣлесно прдетъ. многыѫ  раꙁл

ныѫ стоѣєⷮ каплѧ лв͠колюбꙗ. въ

ꙁыде на горѫ съ енкы свом. по

213б

блаженꙿнымъ.  слышѫщмъ стаѣєⷮ

строуѫ. сънде ѿ тѫдѣ.  раꙁлным

недѫгы обдръжмымъ, тѫѧ сцѣ

леніꙗ прола.  ста пр ѡв кѫпѣл.

 раꙁъслабленꙿнааго ꙁдравꙗ напо.

вънде въ домъ петровъ,  єговѫ тъ

щѫ. ѡгнємъ жегомѫ прохлад. съ

нде въ вѳаніѫ.  ѣшѫ жвота єтъ

врѣднєвнаго напо. срѣте прокаженꙿ

наго.  моꙁолємъ стрⷭт. гѫбоѫ л͠влю

бꙗ отеръ.  ста въ съборщ.  соухѫ

рѫкѫ. въ проꙃѧбеніє покланѣємоє дѣ

лат сътвор. прде на бракъ,  прѣсла

вное прѣложеніє. водѫ въ вно ꙁванꙿны

ⷯ поръпе.  на юдеса, тъма тъмам.

ꙗже сьст недобь. въꙁыде днⷭє въ цръ

кꙿве,  рѣкы оуеніꙗ слышѫщмъ 

стаѣєтъ. слышасте бо ѵлⷢъскоє. є

же въсегда намъ теенє.  посрѣдѣ пра

ꙁнⷣка. въ высокымъ сѣдалщемъ сто

ѫ.  бл͠говѣствщ велегласно въꙁыва

214а

аше. ꙗкоже нѣкотор трѫбѣ гласомъ. ле

вѵтоу въспремъ еже  рее. праⷣꙁнкоу прѣ

половлъшоу сѧ. въꙁыде ісⷭ въ цр͠квє  оуѣ

ше. сп͠лнь лв͠клюбꙗ.  то дѣло. не рее

бо, гоненю сѫщоу. л скръб пршешⷣ.

л нынє. л лѣность, ѡбꙿдръжааше 

енкы.  такыⷯ,  ныхъ повѣстⷯє. о ні

хꙿже въсегда. аплⷭъскоє дѣаніє повѣств

єтъ. нѫ то рее. се же праꙁⷣнкоу прѣ

половлъш сѧ. прѣполовлъшоу сѧ пра

ꙁнⷣкоу. ръц ѡ оане. рⷣо рѫцѣ въꙁло

ж. съвѣтъ лѫкавны пакы събраєтъ

сънемъ. пакы въ прѣдателъство юда.

нⷭѣ рее, нⷭѣ. нѫ то въꙁыде ісⷭ въ цр͠квь

 оуѣше. побⷣнаа хрстосоу, прѣдло

жлъ ес хвⷭ. донⷭно ем дѣаніе съвъ

коуп. дѣло бо слов еже гл͠ат.  оу

телю єже оут.  хрстосоу полеꙁна

слышѫщⷯ прѣдлагат словеса. въꙁыде

ісⷭ въ црк͠ве  оуѣше. ѡле веле юдо.

оле неꙁмѣнꙿно лв͠клюбе. деже по ма

лѣ каменіємъ побвааше сѧ, тоу словє

214б

сное оуенє побваѫщⷯ, ѡбогатѣаше.

въꙁыде ісⷭ въ црк͠ве  оуѣше. де ꙁаконе

не ьтомо, мѡѵсеѡво бываше. тоу бл͠го

дѣтѫ прѣдлагааше енꙗ. не оупра

ꙁнѣѫ ꙁаконъ. нѫ сплънітель быⷭ ꙁакон.

тъ бо самъ,  въ ѵлⷢ въꙁывааше гл͠ѧ.

не прдоⷯ раꙁорт ꙁакона, нѫ спънт. (!)

 бжтⷭвны павелъ мы въ ста вла

дѫкѫ (!) гл͠ѧща. рее. съвръшенє же ꙁа

кон хсⷭ. въ ѡправданє, се же въ прѣ

половеніє праꙁⷣнка, въꙁыде ісⷭ въ црк͠вє.

 оуѣше всѧ, оуѧ мѣсто мл͠тъвноє.

тоу же  ѡглашеню сътварѣєтъ. ꙗко

слово словесе. деже  лѫкавны събра сѧ

съборъ. же по н мелꙿхседековоу с͠т

тель. въꙁыде въ ст͠лще  оуѣше.

многым бо слышѫщмъ нієдного

же ѿ юдеⷯ слышѫща. ѡ нхъ бо  б͠же

стъвны пр͠ркъ, провъꙁвѣщаѫ въпꙗ

ше. ѡ мѧтъ,  не вдѧтъ. оуш

мѧтъ.  не слышѫтъ. въꙁыде ісⷭ въ

цк͠рвє  оуѣше. бг͠опротвныхъ бе

ꙁоумє ѡблѣѫ. въꙁыде ісⷭ въ цр͠ъ

215а

кве,  оуѣше. да нбнⷭаа оуенꙗ ѿ

крываѫ.  сѣте словесноє ѿ лв͠къ

сътвортъ ловленє. въꙁыде ісⷭ въ

ст͠лще,  оуѣше. нѫ ждове съ

нідохѫ вѣроѫ. се же прѣполовлъш

сѧ праꙁнⷣкоу. въꙁыде ісⷭ въ цр͠квє

 оуѣше. двлѣхѫ же сѧ юдеє

гл͠ѧще. како съ вѣстъ кнгы нєна

оуь сѧ. двлѣхѫ сѧ, нѫ не вѣрова

хѫ. юдшѫ сѧ прѣмѫдрост сто

нікоу, нѫ не покааше сѧ. ꙁлобоѫ

сплънен сѫщ лѫкавъствємъ.

ꙁрѣхѫ враѣ, прѣдълагаѫща бы

лꙗ цѣлꙿбы.  недѫгогоуѫще. врае

ванє не прємлѣхѫ. вдѣхѫ ꙁба

втелѣ,  плѣненє люблѣхѫ. мѧ

щем межⷣоу. собоѫ красныѫ цвѣты;

тръніє събраахѫ. прстанщоу

пршєⷣшоу. погыблѣхѫ ꙁл. прѣ

мѫдрост ꙁлꙗѫщ бжⷭтъвнаа оу

еніꙗ. бцѧ не въсхотѣшѫ ѿ

мыт рѫкъ своⷯ ѿ кръве. хрсто

соу. крлѣ лв͠клюбꙗ простраѫ

215б

щоу. крлт сѧ не хотѣхѫ. щѫда є

хднова. коль краты рее гъ въ ѵⷢл. въ

схотѣⷯ събрат ѧда своꙗ, ꙗкоже ко

кошъ пꙿтенꙿцѧ своѫ,  не въсхотѣсте.

двлѣхѫ сѧ ждове г͠лѧще. како съ вѣ

стъ кнгы ненаоуь сѧ. ѡле вєⷯще ꙁа

конъ протаеш ѡ ждовне.  не ꙁна

еш ꙁаконꙿнаа оуеніꙗ.  гл͠еш, како

съ вѣстъ кнгы ненаоуь сѧ. ръц. о 

стнѣ враже. како адамъ не оуь сѧ кн

гы. ꙃвѣремъ абе вънеꙁаапѫ мена мъ

проꙁывааше. раба не въпрашаеш.  на

влакѫⷣ слово вълагаеш. гл͠ѧ. како съ вѣстъ

кнгы не наоуь сѧ. ѿвѣща ісⷭ,  рее.

моє оуене нⷭѣ моє. нѫ пославшаго мѧ

о͠ца. къгда же бъ по прѣхожⷣеню. по

слает сѧ ѿ мѣста на мѣсто. къгда же

сплънѣѫ всѣескаа; деже єⷭ грѧдєⷮ.

къ ждовомъ слово се. а не въ тѣⷯ же

бг͠оьстно т вѣдѧщⷯ гл͠ъ. мое 

енє, нѣⷭ моє. нѫ пославшаго мѧ ѡц͠а.

же м  съ нб͠се свѣⷣтелъствова.  прⷺ

216а

дъ въсѣм вам, провъꙁвѣст гл͠ѧ. съ

 єⷭ сн͠ъ мо въꙁлюбленꙿны о немꙿжє бл͠го

ꙁволⷯ. о мнѣ  іѡанъ въꙁва гл͠ѧ. се

агнецъ бж͠ въꙁємѧ грѣхы мр. агне

цъ бо въстнѫ хⷭс. въшеды днⷭє въ ц͠ръ

квє.  стнꙿны глаⷭ ѡанъ о немъ

прорєє. глаⷭ бо сѫ доⷭнꙿно словесе похва

л. свѣтлꙿнкъ съ, слънєꙿнѫѧ ꙁарѧ

поꙁна. ꙗкы пртⷣѣ провъꙁвѣща грѧ

дѫщаго. ꙗко ꙁорѧ, оутро проповѣда.

ꙗко  вонъ, цр͠во мѧ ѡбл. Се

агнецъ бж͠ въꙁемѧ грѣхы вꙿсего

мра. егоже оубо агнца  дв͠аа, беꙁъ

сѣмене ꙁаѧтъ, нетлѣнꙿно пород.

ꙗсл жє ꙗкы ꙁелєнѡ свое поле прѫ

шѫ. покѫп ѡрданъ. ѡнє крⷭт.

юда ждовомъ продаⷭ. ꙁакла плаⷮ.

гробъ прѣдъстав.  мы сънѣдохоⷨ.

 ѡбнажен сѫще, ѿ прѣстѫплен

ꙗ адамлѣ. всѧ ѡдѣѫ свѣтлоѫ ѡде

жⷣеѫ. томоу слава въ вѣкы вѣкоⷨ. амінъ.

216б

Слово № 33

СЛОВО ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

ст͠го ѡц͠а нашего ѡа

на ꙁлатостаго. архєпкⷭпа коста

ндна града. слово на въꙁнⷭеніє г͠а на

шєго ісⷭ хстⷭа. блглⷭв ѡ͠е.

Бл͠гъ годъ днⷭе въсѣмъ намъ, въꙁъп

прр͠ьскоє ѡно слово. ѡбꙿщааго въсⷯѣ

нⷭа влⷣкѫ, въсхвалт рекѫще. кто

въꙁъгл͠етъ слы гнⷭѧ, слышаны

створтъ въсѧ хвалы єго. днⷭє бо наѧ

ло наше на нб͠о въꙁыде.  же ѿ нⷭа плъть

прємъ прѣстола доде ѡьска. да прѣ

мѣнѫ влⷣкы къ рабомъ сътвортъ.  пръ

вѫѧ вражѫⷣ оумортъ.  мръ горꙿніⷯ

слъ, ꙁемнымъ л͠вкѡмъ подаⷭ. ѡбꙿ

217а

щаа бо намъ днⷭє ꙗже на см͠рт ѡделѣва

нꙗ. ѡбꙿщаа дарованіꙗ. обꙿщаа побѣ

жденꙗ. ѡбꙿщ вѣнꙿц. тѣмъ рауⷣмꙿ сѧ

въс. вдѧще нашего наѧла горѣ

сѣдѧща.  наше єстⷭво ѡ деснѫѧ бж͠ꙗ

сꙗѫще прѣстола. аще бо  юдесны

прр͠къ. ѡблажаетъ мѣѫщⷯ въ сѡ

нѣ сѣмѧ.  ѫжкы въ рлⷭмѣ. колко пае намꙿ

рауⷣваті б сѧ,  велⷭт сѧ. вдѧщі нашего

наѧла. въсѣмъ нб͠скы връхъ въꙁъшⷣеша.

 прѣстола въꙁемша. цр͠скаа раꙁоумѣ 

бо м, люблене. колка бж͠ꙗ блг͠сть

 не ꙁвѣщанꙿ, стро. же быⷭ ѡ родѣ на

шемъ. породꙑ ꙁпадшю прѣлъст.

дꙗволскоѫ.  толцѣ клѫтвѣ ѡсѫ

двше сѧ. вънеꙁаапѫ въ колкѫ высо

тѫ въꙁвеⷣ . то како мы же  ꙁєм непⷣо

бн ꙗвлъше сѧ. днⷭе на нб͠са въꙁведохо

мꙿ сѧ.  наше єстⷭво же  породѣ неподо

бно. прѣжде ꙗввꙿ сѧ, то нбнⷭое пръвосѣ

даніє въꙁѧ. еже  бѣсомъ грще бы

въ. то днⷭє  ѿ агг͠лъ  ѿ горнхъ с

217б

лъ покланѣне прємлетъ. ѡ бл͠жнъ

номоу юдес. ѡ доброу ѡбращеню. тъ

мам намъ бл͠гостныхъ множъств

породвш. въꙁревновав бо нашемоу

єстⷭв непрꙗꙁнвы тъ бѣсъ. на ꙁе

м хожⷣенє мѧщоу. вдтъ ннѣ

єго на нб͠с, покланѣнє прємлѧща

 ѡпакоствъ, ꙗко мнѣше вєлка 

несцѣлѣѫща. ннѣ болъшⷯ  свѣ

тлѣшⷯ наⷭ насладвше сѧ вдтъ.

тѣмꙿ же рауⷣѫ сѧ  веселѧ сѧ днⷭє.  ва

мъ прстѫпт съ мноѫ къ лкъств

ю семоу мл͠ѧ сѧ. же бо ні долꙿнемоу наше

моу наѧлоу побⷣні сѫще. къ цртⷭв

ю въꙁыдохомъ горꙿнємоу. прѣвъꙁы

дохомъ нб͠са. въꙁѧхомъ прѣстолъ ца

ръскы.  єстⷭво єгоже блюдѣше

породѫ хероувмъ. то выше хероу

вма сѣдтъ днⷭє. оужасні сѧ оубо лю

бленꙿне. влкⷣы бл͠гѫ хытрость. 

слав, же толко дарвшоу тѧ. прѣ

де бо любеꙁно цѣленіє дароу. тъще

218а

ты вельства. вждъ бо, породы спа

дохомъ.  на н͠бо наⷭ въꙁведе. съм͠рт

ѫ ѡсѫдхомꙿ сѧ.  бес͠мртє намъ даⷭ.

ѡбраꙁ л сѧ бѣхомъ  ѿвръжені.

 сн͠ъм нⷭа ꙁват споⷣб.  не сн͠ы тъ

ѫ, нѫ  премнкы хоⷭу.  непр

ємнкы тъѫ. нѫ  съпремнкы

хвⷭы. вдѣ л како т боле ѿнемꙿшⷯ

сѧ, еже ѿ него данꙿноє. нѫ єгда слыші

ш, ꙗко въꙁыде  въꙁнⷭє сѧ. не прѣ

стѫплєніє мѣстно ѡ бꙃ͠ѣ помысл

ш бж͠ъство бо въсе наплънѣєтъ.

 въсъⷣже прстаєтъ. а єже єдно

ѧды нашѫ плъть въꙁемъ. ꙗвті

сѧ спⷣоб. тъ єⷭ же днⷭє горѣ въꙁемлѧ

сѧ.  сего рад общеє въ дн͠ь съ. облі

нѣше  свѣтло праꙁнⷣємъ праꙁеⷣ

нъствє. елма же  ѡбща въс ѿ

сего насладхомъ сѧ дара. ꙗкоже

бо влкⷣа л͠вклюбецъ въꙁлюбвъ сво

єго раба. же о немъ любꙿве рад нє

ѿмещетъ сѧ.  въ рꙁѫ єго ѡдѣꙗ

218б

т сѧ. такⷣоже  вл͠дка нашъ въꙁлю

бвъ єстⷭво лвⷭкое.  вдѣвъ глѫ

бнѫ ꙁлобы снесꙿше сѧ.  нєдноѫ

надеждѫ спенⷭю мѧща.  мно

го просѧщ съшеств подобт.

плꙿть нашѫ въꙁемъ. тоѫ ꙗвт

сѧ.  въсѧ ѿ прѣльст свободт.

 къ стнѣ првєст.  въпєтъ

гл͠ѧ. не прдоⷯ въꙁват праведны

ⷯ. нѫ грѣшныⷯ въ покаанє. є

же бо хотѣаше правт лвкⷭое

єсⷭтво дѣлѣ нѣгнє (!) лежѫщеє въста

в.  толко покаꙁа лв͠клюбъст͠в

є. ꙗко не въмѣстт сѧ лвⷭтѣ

мысл, ѡбрѣст слово бывш

мъ. како бо рꙿц м. Мы же въобра

ꙁвш сѧ. же ꙁем неподобн ꙗ

ввш сѧ.  наѧла долꙿнѣаго ѿпаⷣ

ш. к толцѣ высотѣ вънеꙁаапѫ

въꙁнесохомꙿ сѧ. како рать раꙁдроу

ш сѧ. како ꙗрость б сѧ. же

бо юдно.  мноꙃѣ оужаст плъно.

219а

се єстъ, ꙗко не намъ пртекꙿшемъ нѫ

самъ же въ правдѫ гнѣваѫщоу сѧ къ

намъ. мл͠вшоу наⷭ рад, тако мръ

быⷭ.  въпєтъ павелъ гл͠ѧ. хаⷭ рад оу

бо м͠лмъ, ꙗко богоу мл͠ѧщоу наⷭ рад,

вдѣ л оустроєнꙿнѫѧ мѫдроⷭ влкⷣы.

 лвк͠любъстве неꙁрⷱенꙿно. нінѣ съ

мр͠тнаа сла оупраꙁн сѧ. нінѣ вражда ра

ꙁроⷣуш сѧ. моуднаа оугаснѫ рать. лв͠ц

съ аг͠глы смѣсшѫ сѧ.  многъ ѿ обоⷯ естъ

ствомъ, едного ма съвѫꙁъ жвотоу єⷭ.

въꙁыде бо прѣмѣнівъ своєм ѡц͠оу л͠вѣ

ьскы родъ.  ꙗко того рад въꙁыде.

слыш єго гл͠глѧща. ꙗко нє єⷭ вамъ

да аꙁъ дѫ. аще бо аꙁъ не дѫ. тѣш

тель не прдетъ къ вамъ.  ꙁнамен

є прѣмѣнѣ. ѡбѣщаєт сѧ намъ да т оу

тѣшꙿнкоу пршєствє. вжⷣдъ бо 

пр͠ркъ прѣрⷣеенє. како ꙁвѣсто пр

лож.  тъ рее повєдетъ вы къ въсе 

стнѣ ꙗвлѣѫ. ꙗко блѫдѧщѫѧ ꙁде ѡ

ноуде. д͠хъ ст͠ы съпоущенъ. къ ст

нѣ нⷭа повєдє. єлꙿма съ сѧ ꙗрѣаше.

219б

мы же  тако ѿвращаахомꙿ сѧ лв͠клюбꙿца

 влкⷣы. междоу же сѧ въложвъ хсⷭ. прѣ

мѣнѫ сътвор. тѣмъ бл͠га мамъ вла

дыкы надеждѫ, наѧл нашемоу въ

ꙁраѫще. же бо рееш. тѣмъ же

не боѫ сѧ. аще бо ръвъ рееш. л праⷯ

 пепелъ. въсем ѡбдꙿно. наѧла мо

его вдѧщоу горѣ сѣдѧща.  тъѫ

не въсѣмь л лв͠комъ гл͠ѧща.  въп

ѫща. ѿстѫпте бо лѣност. оувѣ

дте своего бл͠городꙗ. раꙁоумѣвꙿше

вельства даровъ. егоже не по мноꙃѣ

съсѫще, прѫт вы бѫдетъ. съходѧ бо

сѧ съ нім рее. ꙁапрѣт ѿ рлⷭма не

лѫт сѧ. нѫжда т обѣщаніꙗ

ѡѣ. вжⷣъ бо  въсемъ бл͠годѣан

а влкⷣы. вѣды бо лвⷭка естⷭва немощ.

 ꙗко мноꙃⷺ хоще помощ. дар  с͠та

го дх͠а помощъ. да не оделѣнъ бѫдеⷮ

л͠вкъ дꙗволомъ лѫкавомъ.  кꙿ то

моу быⷭ. ꙗкоже кто воєвода хытръ

вдѣвъ же под нмъ сѫщѫѧ воны.

не тръпѣщѫ протвныхъ прѣще

220а

ніа. нѫ тѧжѫщмъ ѿ бѣды въсѧ по

крѣплѣетъ. оуградвъ ѿ въсѫдоу. бръ

нѣм,  щты.  шлѣмы.  колѣнъ

кы,  прокымъ оустромъ. тако

жеⷣ  г͠ъ нашъ ісⷭ хсⷭ. вдѣвъ многѫ сѫ

щѫ протвѧщхꙿ сѧ слѫ.  того рад

многы просѧще помощ, лвⷭкоу є

стⷭвоу. дарова ст͠аго д͠ха дарованꙗ.

непобѣдꙿнѫѧ слѫ. да же  пръвѣе

боꙗлъ сѧ тѣсныⷯ плъкъ. нінѣ тѣⷯ оу

жастъ тъѫ ꙗввꙿ сѧ. такъ бо с͠та

аго д͠ха даръ. где бо аще сѧ ꙗвтъ.

ѿбѣгнѫт сътвортъ въсѣмъ, про

твѧщмꙿ сѧ сламъ. въꙁꙿмете бо

слѫ реє, пршⷣешомоу ст͠ом дх͠оу

на вⷭа.  бѫдете м свѣтⷣеле.  въ 

рлⷭмѣ,  въ все юде.  самар.

 до послѣдꙿка ꙁем. кто же та сла.

же ст͠а дх͠а даръ. же  пръвѣє къ

нмъ гл͠аше. недѫжныⷯ сцѣл

те. прокаженꙿныѫ ѡстте. бѣ

сы ꙁбоніте. (!) нікотор͠ыі же бо єⷭ не

дѫгъ, тако крѣпѣ, ꙗко не поко

220б

рт сѧ ст͠ом дх͠оу слѣ. толка намъ

блгⷣтьныхъ вна. дн͠ешꙿні д͠нь быⷭ.

днⷭє бо прѣѫшѫ агг͠л, егоже давно жѫ

даахѫ. есⷭтва нашего вдѧще, ѿ прѣ

стола црⷭка блъщѫща сѧ.  да оувѣ

с оунꙿшнѫ раба  влⷣкы. егдаже 

лꙗ въꙁмааше сѧ, на колеснц о

гньнѣ. се прѣтръпѣ. егдаже влⷣка

нашъ. ѡблакъ. къ въꙁⷭненію подъ

де. ꙁрѧщеⷨ бо рее въꙁѧтъ сѧ.  ѡ

блакъ подъѫ єго ѿ оесъ ⷯ. ѡнꙿже ꙗ

кы на н͠бо въꙁыде. робъ бѣ. съ же на

нб͠о, влкⷣа бо бѣ. да егдаже роб бѣ въ

ꙁыт. колеснца съпоущааше сѧ.

егдаже сн͠а. прѣстолъ црⷭкъ.  не про

сто прѣстолъ црⷭкъ; нѫ тъ ѡьс͠къ.

слыш бо рєе саѫ велкаго гл͠ѧща.

ѡ оц͠. г͠ъ сѣдтъ на ѡблацѣ легъ

цѣ. єлꙿма оубо ѿц͠ъ на ѡблацѣ сѣдⷮ.

того рад  сн͠ ѡблакъ съпст. 

лꙗ же въꙁъшⷣе. ѡстав овнѫ

на елсе. і͠с же въꙁъшеⷣ, ѡстав да

рованіꙗ на еніцѣхъ. не єдно

221а

го пр͠рка творѧща. нѫ тъмам лсеѫ. па

е же ѡного велꙿм болꙿшѫ,  свѣтлѣшѫѧ.

ꙗже въсѣ раꙁоумѣѫще любленꙿнц. ода

дмъ  ны своем влⷣцѣ доброѫ жꙁні

ѫ. да ꙗкоже ѡнъ наⷭ въꙁъслав свом

дарꙿм. тако  мы оуправленꙿным

свом дѣлы его славмъ, тако бо

ст͠аго дх͠а дарованіꙗ, ѡблꙿнѣша прі

мемъ. славмъ бо нашего влⷣкѫ. ꙁꙿ

вѣстноѫ жꙁнѫ.  прѣꙁрѣніꙗ пршєⷣ

шⷯ. то бо добро. пае еніємъ, ногы

невѣрныхъ. къ стнѣ првест.  та

ко бо же ѿ наⷭ гл͠анꙿнынъ вѣроуѫтъ.

ꙗко ѿ ваⷭ дѣѫщмꙿ сѧ. того рад  хсⷭ гл͠а

аше. блж͠нъ творвы  наоувъ кажѫ.

ꙗко же словесы оуенꙗ, дѣлесы  єⷭ твръ

ждъшеє.  пае навест могѫще нера

ꙁоумныхъ. послоушамъ бо влкⷣы.

 твръдѫ своѫ жꙁнь оустромъ, да 

дхо͠вны даръ прведемъ. тако бо  ѿ

дꙗволъскыхъ мѫкъ. неоделѣн

бѫдемъ.  къ добродѣанію оуправлені

221б

ꙗ, болꙿшѫѧ оудобꙁнѫ мѣт ны. ѿ ст͠а

го дх͠а слы поспѣшъствоуем. где бо

вдтъ дш͠ѫ трѣꙁвѧщѫѧ сѧ бл͠годѣтъ.

тоу съ ѡблемъ пркоснетꙿ сѧ. гото

вмꙿ сѧ бо мл͠ѧ. да же ѿ б͠а съдѣана

сладѧще сѧ.  нінѣшнѧѧ жꙁнь бес пе

ѣл прѣдемъ.  цртⷭва нбⷭнаго на

сладмꙿ сѧ.  бѫдѫщⷯ полоумъ

бл͠гостынь. ⷯже бѫд въсѣмъ намъ

спобⷣт сѧ. блгⷣтѫ  лв͠колюбємъ

г͠а нашего ісⷭ хаⷭ. мꙿже съ нмъ б͠оу  оц͠

въкоупѣ  ст͠омоу  жвотворѧщмоу

дх͠оу слава.  дръжава,  ⷭь  покланѣ

ніє. нінѣ  прсно,  въ вѣкы вѣкомꙿ. амнъ.

Слово № 34

ПРОКЪЛ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ

СЛОВО ЗА ПЕТДЕСЕТНИЦА

ст͠го ѡц͠а нашего прокла

архпкⷭпа ц͠рѣграда. слово на с͠тѫ

ѧ пенꙿткостѫ. блгⷭлв ѡ͠е.

Дьнⷭє братє наде ст͠го дх͠а бл͠го

дѣть нанаѫщ ѿ дн͠ешнѣго

дне.  велѣєма бываетъ. ꙗвлъ

ш бо сѧ блгⷣть ст͠го дх͠а.  вънеꙁаа

пѫ доброгл͠ъна, негл͠ъныхъ ста ѿ

222а

връꙁе.  ненакаꙁанꙿныⷯ ѫꙁыкъ ꙁатъе ары

аръскаа срцⷣа, на дръꙁане прѣлож. тѣ

мже  ѡбніщавѫѧ моѫ мысль. схыща

етъ мѧ. ѿ страха, дн͠ешнѣа съ нб͠се пршедꙿ

ш блгⷣть. сце жⷣе бо прѣжⷣе пршествꙗ

ст͠аго дх͠а. страхоуѫ сѧ петръ рабынѧ.

ѿвръже сѧ своего влкⷣы. по пршеств

же ст͠го дх͠а. прѣдъ народы  ц͠р. съ дръꙁно

веніємъ сповѣдааше въпѫ. не може

мъ ꙗже вдѣхомъ  слышахомъ не гл͠ат.

тѣмꙿже  пꙗнъствомъ ст͠аго д͠ха благо

ѫꙁыє то. юдеє мнѣшѫ гл͠ѧще. ꙗ

ко мъстомъ сплънені сѫтъ. ѿвѣщавъ

къ нмъ петръ. ѡ годно скоушаемаа.

тр͠цеѫ же твръжⷣаемаа. понеже бо въ тре

тѫ годнѫ кртⷭъ въдрѫж сѧ.  въ тре

тѫ годнѫ мѡѵс на горѣ прѫ скр

жал.  въ третѫ годнѫ, ст͠ы д͠хъ ві

дѣніємъ ѡгнъномъ на аплⷭѣхъ сѣде

повѣдаѫ ꙗко б͠ъ дх͠ъ єⷭ. бъ бо нашъ рее.

огнь поꙗдаѫ єⷭ. а пршестве с͠на, ꙗко

 дъжⷣъ на роуно быⷭ, понеже быⷭ съмотре

нію ѡбраꙁъ. а ѡ д͠сѣ да покажетъ сѧ.

222б

ꙗко б͠ъ дх͠ъ естъ. саꙗ бо рее. вдѣⷯ г͠а

на прѣстолѣ высоцѣ  прѣвъꙁнесенѣ.

 серафм стоꙗхѫ ѡкрⷭтъ єго,  реⷱ

къ мнѣ. кто детъ къ людемъ смъ. 

л кого послѧ къ нмъ. оудебелѣ бо срцⷣе

людемъ смъ.  оушма свома тѧшъ

ко слышашѫ.  ома свома смѣж

шѫ. еда къгда оуꙁрѧтъ ома сво

ма.  шма оуслышѫтъ.  срцⷣемъ

раꙁмѣѫтъ.  сцѣлѧѧ. хѡщеш

л оубо раꙁмѣт, ѡ доухоборꙿе. ꙗко

дх͠ъ вдѣ саꙗ. на прѣстолѣ высоцѣ

 прѣвъꙁнⷭенѣ. послоуша паѵла аплⷭа

 помѣн . пщенъ бывъ къ нероноу.

въ рмъ.  обрѣте тоу множъство 

юде.  ѣше ѫ словес сп͠сенію. ѡ

в же повноваахѫ сѧ. а дроуꙃ не вѣ

роваахѫ. нестроні же бывше междоу

собоѫ. рекꙿшоу паѵлоу гл͠ъ еднъ раꙁы

дошѫ сѧ. добрѣ рее о вⷭа д͠хъ с͠ты, 

саємъ пр͠ркомъ. слхомъ слыш

те.  не мате раꙁоумѣт. вдш

л ꙗко г͠ъ  б͠ъ д͠хъ ст͠ы єстъ. где бо

223а

не обрѧщеш дх͠а ⷭгⷮоⷶ въ тр͠ц. въꙁⷣе сла

вма въ ꙁаконѣ. послша пр͠рка гл͠ѧща.

словесемъ гнⷭе нб͠са твръдшѫ сѧ.  д

хомъ стъ его въсѣ сла ⷯ. нѫ въ блⷣгт

єгда сп͠съ. на спс͠ноє кр͠щеніє прде

ѿц͠ъ съвыше ѡ сн͠ѣ послшъствова

ше.  дх͠ъ ст͠ы въ вдѣн голѫбнѣ

прде. тъгда же д͠хъ въ вдѣні голѫ

бнѣ прде  сѣде. на едномъ ко

мъжⷣо апⷭлѣ. вдш л ꙗко  прѣ

стол сѫтъ, апⷭл. б͠ъ бо рее сѣдтъ

на прѣстолѣ ст͠ѣмъ своемъ. съ д͠хъ а

нанѫ слъгавша мор. съ дх͠ъ, ра

ꙁдѣлѣетъ бл͠гымъ блгⷣт. раꙁдѣлѣ

єтъ на власт, комоужоⷣ ꙗкоже хо

щетъ. сего д͠ха напльнь павелъ аплⷭъ.

елмѫ корентъца ѡмра. сего дх͠а

гаѵрлъ. мар бл͠говѣствова гл͠ѧ.

дх͠ъ ст͠ы надєтъ на тѧ.  сла вы

шнѣаго ѡсѣнтъ тѧ. тъжеⷣ на

де  нінѣ на ны.  блглⷭвеств ны. съ

бо съмѣшаєтꙿ сѧ съ водоѫ. ꙁгражаⷣ

єтъ грѣхы ꙗко ѡг͠нь.  ново кръ

223б

щенꙿныѫ просвѣщаєтъ ꙗко  свѣтъ.

а наⷭ мл͠етъ ꙗко б͠ъ. ꙗко томоу поⷣбаєⷮ

слава  дръжава. нінѣ,  прсно,  въ

вѣкы вѣкомъ. амінъ.

Слово № 35

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

СЛОВО ЗА РОЖДЕСТВОТО

НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

мцⷭа юнѣ въ .к͠д. слово на

рожⷣъство ѡана крⷭтлѣ. блгⷭлв ѡ͠е.

Прснотекы стонкъ, бжтⷭва непрѣ

станꙿно  напаѫ прѣсⷯъшѫѧ невѣръ

ствємъ соухотѫ дш͠ъ нашⷯ. сто

намъ днⷭє ꙗко с кѫпѣл прѣсвѣтла

го сл͠ца. денꙿнцѫ прѣⷣтекѫщѫ, въсѧ

въселенꙿнѫѧ свѣтомъ ѡꙁарѣѫщѫѧ. 

съ высокомъ проповѣданємъ събраѫ

щѫѧ въсего мра, на прѣдвноє юдо.

 веселємъ нєплоднаа ложесна въꙁвⷭелѧ.

 лкъ съставлѣѫща прѣстарѣвшомоу

сѧ єстⷭвоу.  неплодовтѫѧ ꙁемѧ рѫко

вѣтꙿм сплънѣѫща.  бл͠гоѫханꙿны

мъ цꙿвѣтомъ вѣнꙿаваѫща.  ꙁапоу

стѣвшѫѧ брѣгынѧ,  горы,  врътꙿпы,

агглⷭкаго гласа сплънѧща. стрⷣъны

ѫ каплѧ готоваѫща на пщѫ вѣрꙿныⷨ.

224а

 ꙁемꙿны въꙁрастъ аг͠глъм прѣтва

рѣѫща.  радостѫ на н͠бо въꙁводѧща

того бо стоꙿнка въсѣкъ съ вѣроѫ

въкоушаѫ, жвъ бѫдетъ въ вѣкы.

ꙗкоже тꙿ ны  бл͠женꙿны лоука 

ѵⷢлстъ гл͠ѧ. Быⷭ въ дн͠ рода ц͠рѣ.

ере єтеръ менемъ ꙁахарꙗ.  жена

его єлсавеѳъ.  та бѣше ꙁаматорѣ

ла въ дн͠ своѫ. бѣста же праведꙿна,

съвръшаѫща ꙁаповѣд бж͠ѫ въсѧ.

ждѧща проѕѧбеніꙗ бг͠осадныѫ.

лѣторасл. тако бо поⷣбно бѣше. съ

юдесемъ родт сѧ прѣдте  кръ

сттелю хвⷭоу. да б  ѿ того поꙁна

лъ, камѣноср͠дены рⷣо єѵрескы.

котором єстъ ц͠рю проповѣднкъ

 прⷣтѣ. о томъ бо прѣжде въꙁъ

глас саꙗ ѿ лца гл͠ѧ. Се аꙁъ послѧ

аг͠гла моєго прⷣѣ лцемъ твомъ. 

тъ оуготовтъ пѫт моѫ тобоѫ.

срѣⷱ. проповѣстъ мѧ въ плъть пр

шєдъша на ꙁемѧ. въꙁыскат  спа

ст погыбъшааго.  въ тлѣні пⷣа

224б

ша адамъскаго състава. не можааше

бо ꙁрѣт лъстѫ дꙗволеѫ ѡдръж

ма рода лвⷭка. тѣмꙿже  посла аг͠ла

своєго гаѵрла, г͠лѧ єм. д къ

ꙁахар ст͠лю.  въꙁвѣст єм рождъ

ство. прѣсвѣтлаго моєго пр͠рка  прѣⷣте

ѧ. прѣдлож сѣтованіє єго на свѣ

тлость. оутѣш  многы, пеѣлꙿ

ныѫ его слъꙁы. раꙁⷣрѣш неплодны

 съвѫꙁъ ѿ тѣлесе єго. въꙁвесел

неплоднаа ложесна повелѣніємъ

ст͠аго т гласа. ѿжен лѣность ѿ

єствⷭа. быⷭ же слоужѫщоу ꙁахар по

обыѣю сщ͠енꙿном. клю сѧ є

моу въшеⷣшоу въ цр͠квь бж͠ѫ пока

дт ст͠аа ст͠ыхъ.  помолт сѧ

гвⷭ, себе рад  ѡ людеⷯ. не въсегⷣа

бо въхождаахѫ єреє въ ст͠аа стⷯы.

нѫ єдноѫ лѣта єднъ єре. 

въс людє бѣшѫ вънѣ стоѫще,

въ гⷣо мл͠твны. ꙗв сѧ ємоу

аг͠глъ гнⷭъ стоѫ ѡ деснѫѧ ѡлꙿта

225а

рѣ кадлꙿнаго, вдѣв же єго ꙁахарꙗ,

смѧте сѧ.  стрⷯа нападе на нь. помы

шлѣаше въ себѣ гл͠ѧ. то бо єⷭ вдѣ

нє се оужасное. ꙁрака бо єго страшно

въꙁраѫ. ѡблє же єго подобно къ

л͠вкоу вждѫ. рꙁам же єго прѣсвⷺ

тлым ꙁракъм ѡмраѣєтꙿ сѧ. еда

бѫдетъ мнѣ ꙁаꙁрѣвъ г͠ъ б͠ъ л людехъ

т поустлъ єго на покаꙁаніє мнѣ. с

цеваа же помышлѣѭщоу єм. рее

же къ нем аг͠глъ. не оубо сѧ ꙁаха

ре н жаса сѧ. ні въход въ тако

воє помышленіє. се бо лсавеѳь

жена твоꙗ, ꙁаѧт матъ въ рѣ

вѣ своємъ.  родт с͠на.  нареєш

мѧ емоу ѡанъ.  бѫдетъ т радоⷭ

 веселє.  мноꙃ ѡ рожⷣъствѣ є

го въꙁⷣрауѫт сѧ. онꙿже пае жасенъ

бывъ. помышлѣаше въ себѣ гл͠ѧ.

соугоубъ страⷯ  трепєтъ прде на

мѧ. кто бо вдѣ кол, л кто слы

ша кого. въ сце старост дѣт ро

225б

дѧща. во съставѣ лⷭвтѣ помышлѣ

ѫ с гл͠аше а не по бжтвнⷭом велѣнію.

въсѣ въꙁможна сѫтъ ѿ б͠а вѣроуѫщо

моу.  рее къ аг͠глоу. како бѫдетъ се

мнѣ, де аꙁъ старъ єсъмъ,  жена

моа, прѣшла єⷭ дн͠ своѫ въ старост

свое.  оуже врѣмѧ прѣде дѣто

родъстъвно.  плꙿть ѡслабѣла. сла же

ꙁмъждала.  дн͠ь прѣклон сѧ на

ꙁападны поко.  нощъ прблж

сѧ.  недомышлѣѫ сѧ, ѿкѫдоу 

матъ се быт мꙿнѣ, реенꙿноє тобоѫ. въ

се бо добро єстъ въ своє врѣмѧ. ꙁабывъ

оубо старость авраамлѧ,  неплодъство

сарꙿрно, стѫжааше с в оумѣ. ѿвѣ

щав же къ нем аг͠глъ рее. поꙿто бо та

ко въ невѣрє сѧ влож.  не ꙁаѧт л

сарꙿра, сн͠а саака ѿ авраама. въ прѣ

старѣні своемъ. л нѣвъꙁможꙿно съ

връшт волѧ повелѣню бж͠ю. тъ бо

словомъ оутвръд, моє въꙁвѣщеніє

к тебѣ. нѫ понеже мѧ невѣрна сътво

р. ꙁа то бѫдеш мльѧ, до събыта

226а

моеѫ бесѣды.  тако рекъ сꙿеꙁе ѿ него а

рхг͠глъ. сꙿстѫпвꙿ же къ прѣдъдверю ꙁа

харꙗ. не можааше къ людемъ прог͠ла

т.  раꙁоумѣшѫ въс ꙗко ꙗвленє

вдѣлъ єстъ въ цр͠кв. По схꙿже дн͠ехъ

ꙁаѧтъ лсавеѳъ. жена ꙁахарна.

 тааше сѧ пѧть мцⷭъ. гл͠ѧщ. ꙗко та

ко м сътвор г͠ъ въ дн͠, вънѧ прꙁрѣ

ѿѫт поношенє моє въ лвцⷯѣ. въ

шесты же мцⷭъ посланъ быⷭ ѿ б͠а аг͠глъ

гаѵрлъ къ дв͠ѣ ѡбрѫенѣ мѫжеві

ємоуже мѧ ѡсфъ.  мѧ д͠вѣ марі

ꙗ.  въшⷣе къ не аг͠глъ рее. раⷣу сѧ ѡ

брадованꙿнаа г͠ъ съ тобоѫ. блглⷭвена ты

въ женⷯа.  блглⷭвенъ плⷣо твоєго рѣва.

се бо ꙁаьнеш въ рѣвѣ,  родш сн͠а.

 нарееш мѧ єм ісⷭ. тъ бо сп͠сетъ

люд своѫ ѿ грѣхъ ⷯ. ѡна же слыша

вꙿш цѣловані єго съмѧте сѧ.  рее

къ аг͠глоу. ѿкѫд се бо бѫдетъ мнѣ,

деже мѫжа не ꙁнаѫ. ѿвѣщавꙿ же аг͠глъ ре

е є. д͠хъ ст͠ы надетъ на тѧ,  с

226б

ла вышнѣаго ѡсѣнтъ тѧ. тѣмꙿже 

ражⷣаемое ст͠о нареетꙿ сѧ сн͠ъ бж͠. се

бо єлсавеѳъ ѫжка твоа.  та ꙁаѧ

тъ сн͠а въ старост свое.  се єⷭ мцⷭь ше

сты, е нарцаемѣ неплодв. ꙗко не

ꙁнеможетъ ѿ б͠а въсѣкъ гл͠ъ. къ же

мцⷭъ шесты гл͠етъ аг͠лъ. шесты оу

бо мцⷭъ гл͠єтъ. ѿнелже бл͠говѣще

ніє прѫтъ ꙁахарꙗ. ѿнелже ꙁаѧ

тъ елсавеѳъ прⷣѧ г͠ъска. ѿнел

же раꙁвръꙁъша сѧ прⷭтнаа ложесна.

прѫша бг͠оꙁарнѫѧ лоуѧ. прѣдъте

кѫща  проповѣдаѫща. мыслънаго слъ

нꙿца хⷭа, въ плъть прходѧща. то бо бѣ

ше шесты мⷭцъ ꙁаѧтю ѡановоу. ꙗ

коже рее аг͠глъ г͠нъ къ д͠вѣ мар. въ

ꙁꙿставш же марꙗ въ ты д͠н.  де прі

горꙿнѧѧ.  въшедъш въ домъ ꙁахар

нъ. цѣлова єлсавеѳъ.  егда оуслы

ша елсавеѳъ цѣлованіє марно.

въꙁыгра сѧ младенецъ радощам въ

рѣвѣ еѫ.  мт͠ръны оусты въꙁъп

своꙗ с г͠лѧ. ѿкѫдоу се мнѣ да пр

227а

детъ м͠т г͠а моего къ мнѣ. ѡ бг͠оꙁра

нѣ ѡ,  свѣтоꙁарны ѫꙁые. въ

рѣвѣ носмъ. ѿ͠ьскѫѧ ꙁарѧ поꙁнавꙿ

не съблаꙁні сѧ. нѫ мт͠рн оусты въꙁъ

п гл͠ѧ. ѿкѫдоу се мнѣ. да прдетъ

м͠т г͠а моєго къ мнѣ. спꙿльнꙿшемъ

же сѧ дн͠ємъ лсавеѳномъ, родт

пржтъ с͠на.  слышашѫ въс жвѫ

щ ѡкртⷭъ.  рожденіє єѫ ꙗко въꙁве

ллъ єⷭ г͠ъ, млⷭть своѫ съ неѫ.  събра

вше сѧ ꙗко на прѣдвно юдо. нар

цаахѫ дѣтща, менемъ ѡц͠а его

ꙁахарꙗ. еднако прѣбываѫщоу нѣ

моу ꙁахар.  не могѫщоу прог͠лат.

слышавш м͠т єго рее. ні. нѫ да на

реетꙿ сѧ мѧ ємоу ѡанꙿнъ.  та бо

двжема д͠хомъ ст͠ымъ. проꙁрѣ

аше къ ꙁахар ѡ едноглас, ме

не єго. Поманѫвꙿ же ꙁахарꙗ  спро

с дъщцѫ.  напса г͠лѧ. ѡанꙿнъ

єⷭ мѧ ємоу.  абє съ гласомъ тѣ

мъ, ѿвръꙁошѫ сѧ емоу ста.  раꙁꙿ

227б

рⷣѣш сѧ ѫꙁа ѫꙁыка єго.  гл͠ааше блг͠о

словѧ б͠а,  рее. блгⷭлвенъ г͠ъ б͠ъ ꙁр͠левъ

ꙗко посѣт  сътвор ꙁбавленіє люде

мъ свомъ.  къ ѿроѧт же прорца

ѫ рее.  ты ѿроѧ пророкъ вышнѣаго

нарееш сѧ. прѣдъдеш бо прѣдъ

лцемъ гнеⷭмъ, оуготоват пѫт его. да

т раꙁмъ спеⷭн͠ꙗ людемъ его, въ ѡста

влене грⷯѣ нашхъ. млрⷭдꙗ рад мл͠о

ст б͠а нашего. въ нⷯже посѣт нⷭа въ

стокъ съвыше. просвѣтт сѣдѧщѫ

ѧ въ тъмѣ  въ сѣні смр͠тнѣ. въсꙗ

бо намъ днⷭе. ѿ самого въстока въстокоⷨ

денꙿнца прѣсвѣтла прѣдътекѫщ. 

направлѣѫщ. ꙁаблѫжъⷣщѫѧ прѣльст

ѫ дꙗволеѫ ногы нашѫ на пѫть мрень.

Тѣмꙿже  мы днⷭе съ похвалоѫ въꙁъп

ємъ едногласно рекѫще ємоу. рауⷣ сѧ

въсетⷭне пр͠ре. соугбы прѣⷣтее.

вышꙿн въсѣхъ нбнⷭыхъ  ꙁемны

ⷯ новъ. въꙁъгръмѣвы ꙗко громъ.

 съходѧщомоу сѧ ѿ въсѫдоу народ

юдескоу (!) въпꙗше гл͠ѧ. Нѣсъмъ а (!)

228а

хсⷭ. нѫ посланъ есъмъ прѣд нмъ готова

т пѫт его. ꙗкоже рее саꙗ пр͠ркъ гл͠ѧ.

гласъ въпѫщаго въ пстын, оугото

вате пѫть гнⷭь. правы творте стъꙃѧ его.

ѡном подобаетъ, раст. а мнѣ оума

лѣт сѧ. аꙁъ бо кръщѫ вы водоѫ. ѡ

мываѫ ꙗко съсѫды скврънꙿны грѣхѡ

мъ, а тъ кртⷭт вы дх͠омъ ст͠ымъ  с

лоѫ. раⷣу сѧ свѣтлꙿне, тръсвѣтла

го бжтⷭва ꙁареѫ съвтѧ сѧ.  весь мръ про

свѣт, бг͠оꙁарꙿным словесы. рауⷣ сѧ

ѡанꙿне, шестокрлꙿнымъ съпрѣсто

лꙿне,  етврѣꙁранымъ лкостоанꙿні

е. раⷣу сѧ пр͠ре  пртⷣе, ꙁемꙿнаго ества вы

шꙿш. ꙗкоже бо ѡ тебѣ, сама стна

свѣдѣтелъствова рекы. ніктоже въ ро

жденꙿныхъ женам не въста бол ѡ

анꙿна. тъ бо єⷭ скаꙁаемы блг͠ть гнⷭѣ.

раⷣу сѧ ѡанꙿне, въсѣком прⷭтв

ю съвръшенꙿнаа пеѣт. рауⷣ сѧ прѣсвѣ

тлованꙿны пр͠ре, поклонꙿне аплⷭомъ

 м͠нкомъ неꙁрⷱенꙿнаа радост. рауⷣ сѧ

228б

архереѡмъ свѣтлы вѣнꙿе.  правовѣ

рю добры сповѣдне. рауⷣ сѧ ѡанꙿ

не, поустынꙿнкомъ наѧлꙿне,  по

стнкомъ твръдаа  нераꙁормаа стѣ

на. тобоѫ бо полож хсⷭ, ѡбраꙁа поусты

нꙿнаго.  въсѧ првлѣе къ себѣ ꙗко ры

бы. ꙁрѧднымъ твомъ жтємъ.

тѣмъ то рекѫ. л то въꙁъгл͠ѧ двѧ

сѧ. твое неꙁреⷱнꙿнѣ прѣмѫдрост,

 смѣренію мꙿже сплън поусты

нѧ  горы. врътꙿпы  пропаст. тѣ

снымъ,  скръбнымъ пѫтемъ хо

дт. гл͠ѧ къ въсѣмъ. покате сѧ.

прблж бо сѧ цртⷭвє бж͠е. ємоу

же  нⷭа да б спобⷣлъ быт прѧстъ

нкы. бл͠годѣтѫ  лв͠клюбє

мъ г͠а нашего ісⷭ хⷭа. Емоуже слава.

ьсть,  дръжава. съ беꙁнаѧлꙿны

мъ ѡц͠емъ.  съ прѣс͠тымъ,  жво

творѧщмъ дх͠омъ твомъ. ннѣ

 прсно  въ вѣкы вѣкомъ. амнъ.

229а

Слово № 36

ПОХВАЛНО СЛОВО

ЗА АПОСТОЛИТЕ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

мцⷭа юнѣ въ .к͠ѳ. памѧⷮ  похва

ла. ст͠ою апⷭл петра  паѵла. блгⷭв ѡ͠е.

Небоу  ꙁем реть вⷣжѫ, ꙁа настоѫщ

 праꙁⷣнкъ. памѧть ст͠ыма апо

столома, петроу  паѵлоу. нбныⷭмъ

сламъ по дльгоу хвалѧщмъ.

тⷭны гласы, троудоу ма оуенїє.

ꙗко ма поꙁнано бывше,

бж͠ю съмотренію тана. ꙗкоже па

велъ въпетъ. поꙁнана бысте нінѣ.

влкаⷣмъ  влⷣыьствомъ въ нбнⷭыⷯ

цр͠ковѫ. многораꙁлнаа б͠оу прѣ

мѫдрость. ꙁемнымъ л͠вкомъ

нѫдѧщем сѧ. достонꙿнѫ хвалѫ, къ

връховныма аплⷭома прнесꙿшє.

ьстѫ похвалт. ꙗко оуеніємъ

ею въ спеⷭнє прішедъшемъ. то

бо петра болеє. а то паѵл равно.

ꙗже словомъ  дѣломъ. въсѧ нбⷭнѫ

ѧ  ꙁемнѫѧ тварь побѣдста. ꙗ

же бренꙿномъ тѣломъ, растворе

нꙿна сѫща,  ле агг͠лъ ѡбрѣтъ

229б

ша сѧ. то бо реємъ. оу͠ітелема вы

шні  нжні твар. не ѡбрѣтаѫ досто

нꙿна словесе похвалт. похвалъша

го родъ нашъ. прошєдъшааго въсѧ ꙁе

мѧ  море.  кореніꙗ грѣхомъ въ

стръгꙿша.  сѣмена блаѕѣ вѣрѣ, въ

сѣꙗвша въ ср͠ца протвнымъ л͠вѣ

комъ. петръ оутель аплⷭомъ. па

велъ скаꙁатель съмотреню бж͠ю.

вышнмъ сламъ. петръ не ѫ вѣ

роѫ юдеѡмъ оуꙁда. павелъ, по

ганꙿнымъ ѫꙁыкомъ оутѣшеніє.

 блюдм гнⷭѧ прѣспѣваѫщѫѧ мѫ

дрость. петра бо ѿ рыбар ꙁбра. а

паѵла ѿ оусмошъвецъ.  не бес полꙿ

ѕѫ се сътвор. погрѧꙁааше бо глава

юдескаа сего рад. рыбарю г͠ъ прѣ

дастъ рекъ емоу. д в море,  въ

връꙁ ѫдцѫ.  м͠шѫѧ сѧ прѣжⷣе

рыбѫ въꙁꙿм.  ѿвръꙁ оуста е.

ѡбрѧщеш статрь. море г͠лѧ

мѫтнѫ юдеѡмъ волѧ. а ѫд

цѫ. хѫдогоє оуенію слово.

230а

рыбѫ же ꙁаконъ мѣнтъ. а еже раꙁгъ

нѫт оуста е. скаꙁат ꙁаконъ вел

тъ. а еже ѡбрѣст в оустѣⷯ статрꙿ.

дх͠овно  раꙁоумно скаꙁат велтъ

єго. а паѵлов въсѧ ѫꙁыкы ꙗко оу

смошъвц прѣдаⷭ. да ѡблѣетъ 

же ѿ ꙁакона  ѿ ѫꙁыкъ нагы. ръвле

нꙿномъ оусмомъ. ѡръвлъшомоу сѧ

водоѫ  кръвѫ г͠лѧ. тако рекъ емоу

г͠ъ. ꙗко въ ѫꙁыкы далее послѧ тѧ.

ѡ бл͠женꙿнаꙗ връста. прѣемꙿшꙗ въ

семоу мроу жꙁнь. петръ, наѧто

къ правѣ вѣрѣ. велкы цр͠квы

скаꙁате. (!) бж͠ мѫдрост, съвѣтні

къ. хрⷭтꙗномъ сты съсѫдъ.

вышнімъ сламъ, ьст͠ны ѿ б͠а

л͠вкъ. павелъ прѣмѫдры црк͠в

аг͠глъ. похвала въселєнѣ. нбнⷭы

 л͠вкъ.  ꙁемны аг͠глъ. слава цр͠ъ

кв. высоелетѧ ѡрелъ. цѣвні

ца дх͠овнаа. ластовца. славе. о

рганъ г͠ъскы. тⷭны хвⷭъ слга. вел

230б

каа съпрѫга цр͠кв.

првеꙁꙿша велѫ коу

плѧ въсем мроу. въ

воꙁа таꙗ мѣсто сп͠са.

а ꙁа го, кнжныѫ ꙁа

вѣты. а ꙁа брѣ

мѧ блгⷣть, просвѣ

щаѫщꙗ црк͠вь на

въсѣкъ д͠нь. съкро

вща гнⷭѣ. въмѣсті

лще ст͠омоу д͠хоу. ска

ꙁателѣ ст͠ѣ троц. повѣ

стнка бж͠ю съмотренію

моꙗ любы павелъ. съсѫдъ ц͠ръ

ковны. мо жеꙁлъ петръ цр͠кв

бж͠ꙗ. павелъ, оуста хвⷭа. цѣвн

ца д͠ховнаа. трълакотны на ꙁем.

 нб͠сехъ касаѫ сѧ. дномъ мѣ

стѣ дръжмъ сы вⷭє мръ хвⷭ прі

водѧ. сплънь  до рлⷭма  ѡкръ

стъ до лѵрка, ѵⷢлє. ѫдры

теѣ въꙁлѣтаѫ на нб͠са. сплъ

231а

нены блгⷣтѫ. свѣдѣтелъствованꙿны

ѿ б͠а. понест мѧ его прѣдъ ѫꙁыкы 

ц͠р.  сн͠ъм ꙁр͠лвы. прошеды тр

кровное н͠бо.  въ ра въшедъ.  до гⷭнѣ

го неꙁⷱренꙿнаго прѣстола въⷣше.  слы

шавъ неꙁⷱренꙿныѫ таны. хꙿже не

лѣтъ єстъ лв͠комъ ꙁрещ. то же 

къ петроу реⷱмъ. сладкоє цр͠кв юдо.

свѣтло въсѣленѣ. бѣлоплⷣоны го

лѫбъ. аплⷭомъ скаꙁатель топлы. а

плⷭъ горѧ дх͠омъ. аг͠глъ  л͠вкъ,

сплъненъ блгтⷣѫ. твръды каме

нъ вѣрѣ. стараа цр͠кв мѫдрⷭо. бл͠же

ны варꙿѡна с͠нъ голѫб. слышавы

 ѿ г͠а ꙁа стотѫ тѣлоу своемоу

премы клюѧ нб͠семъ. ѿ самого г͠а.

агг͠лъскыѫ новы прѣспѣла єста.

 то  єще г͠лѧ. самъ г͠ъ хвалтъ

вы г͠лѧ. вы єста свѣтъ въсемоу

мроу. богатѣшаа ц͠рь. мѫдрѣ

шаа флософъ. прѣоумѣѫща

231б

рыторы. слꙿнѣша бг͠атъ. крѣплъша во

нъ. не мѧщѫ ніьсоже;  въсѣ съдръ

жѫщаа. вы єста мн͠комъ тръпѣнє.

патрархомъ праваа вѣра. мꙿнхомъ

пощенє. юнотамъ,  дѣвамъ вѣне

снка. ꙁаконъ намъ. жентвамъ съ

мрꙿнка. хыщꙿнкомъ б͠гатымъ

оуꙁды. лакомымъ въ блѫды, въ въсѣ

кѫ лакотѫ оудръжаніє. покрова ц͠ре

мъ. побѣда вѣрꙿнымъ. сты м

ръ въсе въселенѣ. града хрⷭтꙗно

мъ. варꙿваромъ съпостата. положъша

оуꙁⷣы еретгомъ. оумръщъвѣѫща не

дѫгы. свѧꙁавша легеѡны непрꙗꙁне

мъ. раꙁорꙿша трѣбщемъ слоужбы.

наслѣдъствовавша вышнѣа  нжꙿ

нѣа. вышнмъ оубо въꙁемꙿша клю

ѧ. а ніжнімъ раꙁⷣрѣшт грѣ

хы ѡбласть мѧща. ѡ веле ю

до. рыбарю не мѣѫщоу кнгъ. ѡ

веледвнаа мѫдроⷭ,  оусмошъвꙿцоу

232а

петръ сцѣлѣѫ ѡслабенныѫ жлам.  стⷺ

немъ свомъ съм͠рть раꙁроⷣушаѫ. паве

лъ ꙁганѣѫ въсѣкъ недѫгъ рꙁам сво

м.  непрꙗꙁнь ꙁгонѧ. мѧщаго

 м͠тре его посрѣдѣ себе.  лоуьша въ

сѣкоу д͠хоу. праведнка сѫща. павелъ

непрѣстаѫщꙗ ластовца цр͠кв. пе

тръ ѡпѣваѫ  славвы нѫ всѧ въселе

нꙿнѫѧ. стльпа цр͠квнаа. велцѣ ц͠рь

кв свѣтлѣ сѫща. лоуьша себе. а

оунъша въсеѫ твар. рауⷣ сѧ петре, ка

мені вѣрѣ. рауⷣ сѧ паѵле, похвала цр͠кві.

рауⷣ сѧ петре, оутвръжденє правѣ

вѣрѣ. рауⷣ (!) паѵле, скръбѧ ѡ цр͠кваⷯ.

раⷣу сѧ петре крашеніє въсе въселе

нѣ. раⷣу сѧ паѵле въхоⷣ раю. раⷣу сѧ

петре рѫкомлѣ цртⷭвоу нбноⷭмоу.

раⷣу сѧ паѵле, тхое прстанще

плаваѫщмꙿ сѧ. пауⷣ сѧ петре сподо

бле сѧ мноꙃѣм хвалам,  хвала

м ѿ самого г͠. раⷣу сѧ паѵле сѫ

232б

мноꙃѣмъ кръмꙿ. раⷣу сѧ петре. те

пло горѧ дх͠омъ ст͠ымъ. раⷣу сѧ паѵ

ле нетроуждаѫ теѣ просвѣщаѫ въсѧ

подъ нбⷭнѫѧ. Постⷣравша тъмѫ стрⷭте

 цр͠кве рад. ѿ юде мръꙁꙿска сѫща.

ѿ лнъ (!) двна сѫща. ѿ флософъ по

рѫгана. ѿ варꙿваръ влѣкома. ѿ ц͠рь

бема. Въꙁдъхнѫт не мѧща ѡбла

сть.  прѣстат ѿ оуенꙗ не хотѧща.

не могѫщоу дъ ѿ тѣла двгнѫт сѧ.

тѫготоѫ ѫꙁамъ ма.  въсѧ въселе

нꙿнѫѧ свѧꙁанѫ грѣⷯм, пван сво

м раꙁдрѣшаѫща. непрꙗꙁньскы

ѫ плъковы прогнаста. вам дх͠овна

а блгⷣть, въ вселенꙿнѫѧ прострѣт сѧ. мъ

глѫ льст. ѿѫста. непрꙗꙁнемъ шѫ

таніꙗ вы побѣдста. трѣбща тѣ

лесемъ непрꙗꙁнномъ вы раꙁор

ста. въсѣкѫ жрътвѫ несѫщмъ

бг͠омъ, вы скоренста. ѡ о (!) пꙿшені

цѧ. вы плѣвель ѡплѣвꙿша ѿвръ

233а

жета.  сто цр͠кв жто. дн͠евно

е ваю оуене ꙗв. кыѫ оубо хвалы

въꙁдамъ вамъ. троужⷣъшма сѧ то

лко наⷭ рад. помнаѫ тѧ петре

 оужасаѫ сѧ. въспомнаѫ тѧ паѵ

ле  двѧ сѧ. то бо рекѫ. л то

въꙁъг͠лѧ. помышлѣѫ скръбь ѫ

же бл͠гыѫ вѣры понесла еста.

не вѣдѣ колко темꙿнцъ ст͠ла

еста. колко ѫжа желѣꙁна славна.

колко ѫꙁлща просвѣтста.

колко ꙁатворща, с͠та оуенꙗ

сплънста. колко мѫкы прѣ

стⷣраста. колко мѣста стопамі

свом ст͠ста. како ѡклеве

таніє прѣмлъѣста. како хⷭа по

нѣста. л како цр͠квь просвѣ

тста. блглⷭвєнъ оудъ ѫꙁыкоу

пашем. (!) кръвѫ кръвавлен оу

д ваю, цр͠кве рад вжѫⷣ.  не дръ

ꙁнѫвш м мл͠т ꙁа ваю. наход

233б

тъ бо м. б͠ъ да оукрѣптъ прѣда

ніе ваю. да оутвръдтъ ене ваю.

сп͠лнь ѡ въсѣмъ послѣдъствоваста,

въ всѧ бо ꙁыде глⷭа проповѣданꙗ

ваю. нелцемѣрꙿнѣ  прѣмѫдрост

ваю. невѣстѫ бг͠омъ цр͠квь хстⷭоѫ

съхранста. ніктоже прѣжде ва

ю нї по ваю, ꙗвтъ такъ. кто оубо

еню слово прѣдръжѫ. дръꙁнѫ

лъ єⷭ гл͠ат кромѣ прѣданꙗ ваю.

въсѣⷯ оутель съвръшла еста. въ

сⷯѣ скаꙁатель бж͠ю съмотреню

сътворла еста. въⷯсѣ ѡмраенꙿны

ⷯ просвѣтла еста. побѣдло єⷭ на

ше ѡкамененіє тръпѣнїє ваю.

м͠лѧще сѧ. анатема быт сама.

да вєсь мръ ѡбрѧщета. то

оубо въꙁдамъ вама, ѡ въсѣⷯ хъ

же въꙁдала еста намъ. днⷭє памѧⷮ

єⷭ мѫеніꙗ ваю. днⷭє праꙁⷣнкъ єⷭ

стрⷭт ваю, ѫже ѡ хⷭѣ прѫста. днⷭє

234а

въс мы рауⷣѫще сѧ ьтемъ мощ ваю

ст͠ыѫ. раⷣу сѧ петре, наслажде сѧ крі

жа хⷭа твоєго.  простъ пропѧт сѧ не

въсхотѣвъ ꙗкоже г͠ъ нашъ. нѫ пае

стръмоглавъ. ѡ блгвⷭені гвоꙁⷣе,

прошедъш сквоꙁѣ твоѫ оуды. мнѣ

въꙁлюбенꙿныѫ  лоуьшѫѧ нбⷭнѣ сла

вѣ сѫщ. прѣдавы съ дръꙁновенїємꙿ

въ рѫцѣ гнⷭ д͠шѫ своеѫ. работавы гвⷭ

беꙁъмлъвы.  прведенꙿнѫѧ емоу не

вѣстѫ цр͠квь. съ въсѣкомъ спѣхомъ

сп͠съ, бг͠олюбѧ  послоужвы гвⷭ. горѧ

 дх͠омъ. вѣрꙿнымъ г͠оу въсѣмъ апⷭлъ.

павелъ тръбл͠женꙿны оусѣкновенъ.

быⷭ ꙁрⷱенꙿны л͠вкъ. кы мⷱе про

де грътань тъ г͠ъскы ѡр͠ганъ. сѫщі

 двенъ нб͠семъ;  ꙁемнымъ стра

шенъ. коє мѣсто твоѫ прѫтъ крьвь.

м͠нѣ меь тъ ꙁа гъ͠скѫѧ кроунѫ. Рабо

тавы гвⷭ .е͠. лⷮѣ. етврътомоу десѧ

т.  съ въсѣцѣмъ спѣхомъ. повъ

234б

же лѣтомъ. ͠. седꙿмомоу десѧт. ѡ

глашаемъ вама, сѫ бл͠жнꙿныѫ гласы.

Радоута сѧ ѡ г͠ въсегда. непрѣста

ѫща ѡ наⷭ молта. ѡбѣтованꙗ ваю

сконѣта. въꙁъпєш бо ты бл͠же

нꙿны петре г͠лѧ. ꙗко потъщѫ сѧ по ѡ

шеств моємъ, вашѫ памѧт тво

рт. естъ же бл͠жны петръ, ѿ грⷣа

вѳъсадѫ. а павелъ. ѿ тарꙿса к

лк. поста же ѡба въ велцѣ

мъ  старѣмъ градѣ рмѣ. въ к͠ѳ.

д͠нь мцⷭа юнѣ. пр неронѣ, ц͠р(.) р

мъстѣмъ. еюже мл͠твам. да спⷣо

бтъ наⷭ г͠ъ б͠ъ, въ прѣдані  оуені

ма прѣбыват. да прмемъ мі

лость, пⷣрѣ сѫдщемъ хвоⷭмъ. съ н

мꙿ же ѡц͠оу слава. съ прѣс͠тымъ  бла

гымъ.  жвотворѧщмъ д͠хомъ. ні

нѣ  прсно,  въ вѣкы вѣкомъ амінъ.

235а

Слово № 37

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ПРОРОК ИЛИЯ

мцⷭа іюлѣ въ .к͠. д͠нь пѡхва

ла прѣдвнаго жтꙗ лна. блглⷭв.

Ннѣ свѣтоꙁарꙿное сл͠нце, нбнⷭааго крѫ

га. въшествє ѡгньныхъ конь.

свѣтлостѫ просвѣщает сѧ пае.

ннѣ же пакы всѣ въселенаа. ꙁла

тоꙁарꙿным лоуѣм ѡꙁарѣѫщ сѧ.

радостѫ прѣсвѣтлоѫ памѧтъ. ѡ

гненоснаго пр͠рка лѫ. лкоуѫщ

тнⷭа твортъ. лꙗ бо съ прѣсвѣ

тлы  прѣдвны. въсꙗ на ꙁем

ꙗко  сл͠нце. ꙁрѧдным юдесы 

ꙁнамен просвѣщаѫ въсего мра.

ръвеніємъ палѧ протвныѫ.  не

покорвыѫ стнѣ. Ѥгаⷣже сѧ хо

тѣаше родт. вдѣ въ сънѣ ѿцъ

его. менемъ сохавъ. ꙗко пршеⷣ

ше мѫж въ бѣлахъ рꙁаⷯ. повⷡаахѫ

лѫ ѡгнемъ.  ѡгна пламененъ

дахѫ моу ꙗст.  въꙁвѣст ѿцъ

235б

его вдѣне своє реѡмъ.  рекошѫ е

моу, не бо сѧ того. бѫдетъ бо жл

ще єго свѣтъ.  слово его ꙁреенє

сѫда.  жте єго съ гдⷭемъ вышъшⷨ.

 сѫдт матъ ср͠лю меемъ  о

гнемъ.  ръвеніємъ. попалтъ про

твныѫ.  цр͠ю же въ дн͠ его въста

вшоу неьствоу. менемъ ахав. 

непослоушⷶѫща пр͠рка. м͠лбѫ сътворь

къ вышнємоу б͠оу, ꙁаклю н͠бо. не

ѡдъжⷣт ꙁємѧ дъждоу .г͠. лѣта.

 .ѕ͠. мцⷭъ.  въставъ ѡтде въ поу

стынѧ.  тааше сѧ въ потоцѣ хара

тъсцѣмъ. ѿ нб͠се пщѫ прємѧ

враномъ на въсѣкъ д͠нь. прѣсѧкъ

ш же водѣ ѿ ведра, въ потоцѣ то

мъ гладомъ ѡдръжмѣ ꙁем

то сѫщ. Повелѣнїє прмъ

ѿ б͠а пр͠ркъ. въставъ де въ сарефꙿ

ѳѫ (!) сдонъскѫѧ.  оуꙁрѣ єтерѫ

вдовцѫ драва събраѫщѫ.  ре

236а

е е лꙗ. д сътвор м ѡпрѣснъкъ.

 ѿ мѫкы ѫже маш.  сънѣмъ ѿ него.

аꙁъ же  ты.  ѧда твоꙗ.  рее жена къ

л. жвъ г͠ъ  жва д͠ша твоꙗ. аще єⷭ

въ домоу моемъ мѫкы, боле трі гръщъ.  се

събраѫ полѣнꙿца с. да спекꙿш въкоушѫ

ѿ него.  съ дѣтꙿм свом оумрѫ.  рее

лꙗ, сътвор по гл͠оу моєм. ꙗкоже т

рⷯѣ. а не мѣ ѡ томъ пеѣл.  об

та въ домоу еѫ лꙗ.  сътвор жена по

гл͠оу єго.  ѿ того ѣса не оскѫдѣ съⷣсѫ

мѫны. ні кръѣжецъ маслъны.

юдесемъ же растѫщемъ ѿ пр͠рка. 

мрѣтъ сн͠ъ вдовцѫ тоѫ, оу неѫ же бѣ

лꙗ. ѡна же плаѧщ сѧ рее къ пр͠ро

коу. поꙿто вънде въ домъ мо. въспо

мѣнѫ гⷯрѣ мо.  мор сн͠а моєго. не

раꙁꙿсматрѣѫщ бж͠ѫ блⷣгт. хотѧщѫ

ѧ ѡ немъ ꙗвт сѧ. вълѣꙁъ же въ клѣ

ть лꙗ, деже лежаше оумеры ѿро

къ.  пом͠л сѧ къ г͠оу. наⷣклон сѧ на нꙿ.

236б

трщ дъхнѫ на лце єм.  ѡбраті

сѧ д͠ша его въ нь.  абе мъ его ꙁа рѫ

кѫ въꙁстав.  дⷭа  мт͠р свое. въ

трете же лѣто, по м͠рт ахавовѣ.

с͠нѣ его ѡхоꙁꙗ. ц͠рь бⷭы въ ѡц͠а мѣ

сто. посла къ л .н͠. мѫжъ  съ пⷮѧ

десѧтнікомъ. бѣдѧ его прт до

себе  г͠лѧ. пр͠ре бж͠ прд до мене.

 рее лꙗ. аще єсъмъ пр͠ркъ бж͠.

то да съндетъ ог͠нь сь нб͠се  поꙗстъ

вы.  съшеⷣ ѡгнь съ нб͠се попал ⷯ въ

сѧ.  пакы поуст дроугаго сътнка.

 съ .р͠. ѧд.  томоу такожⷣе сътво

р.  пакы третꙗго поуст.  то

моу млъшоу сѧ пⷣрѣ пр͠ркомъ. не съ

твор ємоу ꙁла. нѫ въставъ прде

съ нмъ къ цр͠ю въ .г͠. лѣто.  съвѣ

щавааше ємоу лꙗ, люд събрат.

на горѫ каръмлъскѫѧ. коупꙿно съ

вꙿсѣм жръці,  лъжвым пр͠ркы.

бѣаше же ѡбо ⷯ. до тсѫщ.  ꙗ

237а

ко въꙁыдошѫ на горѫ карꙿмлъскѫѧ по

велѣ лꙗ првест два юнца трꙁа. гл͠ѧ

да пом͠лмꙿ сѧ къжⷣо своемоу б͠оу. да его

же жрътвѫ ѡгнь сънѣстъ пршⷣе съ

нб͠се. то того б͠а да поуслоушаемъ. въ

с.  ꙁаповѣд его да блюдемъ. егоже

л жрътва ѡстанетъ, несъжежена

ѡгнемъ нбнⷭымъ. то да оумретъ

днⷭе.  рее лъжепр͠ркомъ  жръцемъ.

пожрте пръвѣе вашмъ б͠гомъ. да

поꙁнает сѧ сла ⷯ.  ваша слоужꙿба

ꙗвлена бѫдетъ.  првⷣеше бѣсовъ

ст жръц юнецъ єднъ.  ꙁако

лꙿше положшѫ беꙁ ѡгнѣ на кра

дѣ.  въꙁвашѫ б͠гы соєтныѫ (!). р

щѫще ѡкрⷭтъ крады.  ꙗко не быⷭ

до полоуд͠не ньсоже. рѫгаѫ сѧ мъ

лꙗ рее. велꙿм оубо ꙁовѣте. е

да въбѫдѫтъ ꙁꙿсъпл б͠ꙃ ваш,

ꙗко не быⷭ ѿ нⷯ ніьсоже.  повелѣ

мъ лꙗ ѿстѫпт.  рее людеⷨ.

237б

прмѣте єдно когождо ⷯ.  скопа

въ мѣсто въ мор. съꙁда ѡлꙿтарь.  въсꙿ

кладе полѣна връхоу его.  прведе те

лецъ  ꙁакла.  растеса,  въꙁлож връ

хоу дръвъ.  рее. оудвоте лѣѫще. 

оудвошѫ.  пакы ре (!) оутроте,  оутро

шѫ. донꙿдеже ста вода връх мѧсъ.  въ

ꙁрѣвъ на небо рее. послоуша мене г͠ б͠е

въседръжтелю. послоуша мене днⷭе. ѡ

гꙿнемъ да раꙁоумѣѫтъ вꙿс люде ꙗко

ты єс єднъ г͠ъ б͠ъ въседръжтель. 

аꙁъ рабъ тво. послоуша мене г͠ б͠же

послоуша мене ѡгнемъ.  ꙗко трет

цеѫ рее. съшеⷣ ѡгнь съ н͠бсе  сънѣ

де жрътвѫ его.  полѣна,  водѫ полꙁа

 похвал лꙗ г͠а б͠а въседръжте

лѣ. повелѣ поврѣщ въꙁнакъ въсѧ

жръцѧ ты.  въꙁемъ ножъ, комждо

на грълѣ ставъ, ꙁакла хъ до трста.

 рее. ревноѫ поревновахъ по г͠ б͠ꙃѣ.

вседръжтел.  въⷣше на горѫ по

238а

м͠л сѧ къ го͠у б͠оу дъжⷣа радꙿма.  аб

е ѿвръꙁе б͠ъ хлѧбы небесныѫ,  напо

 ꙁемѧ.  проꙃѧбе ꙁемлѣ ращенїє,

плода въсѣкого.  блгⷭлввъ лꙗ лю

д, съніде съ горы. помъ съ собоѫ

лсеꙗ с͠на ѡасафова, егоже

помаꙁа на пррⷭтво. быⷭ же дѫще

ма ма, прѣт ѡрꙿданѣ.  съне

мъ лꙗ млоть съ себе ѭже ноша

аше.  свтъ ѫ.  дар въ водѫ. 

раꙁꙿстѫп сѧ. сѫдоу,  сѫдоу.  прѣ

доста ѡба по соухоу. проꙁрѧ же л

ꙗ въꙁѧте с ѿ ꙁемѧ, рее къ елсе

ю. прос бо  мене есом хощеш.

 дамꙿ т. прѣⷣже даже не въꙁѧтъ бѫ

дѫ ѿ тебе. понеже люблѧ тѧ.  ре

е елсе къ немоу. да бѫдетъ бо

д͠хъ же въ тебѣ, соугоубъ  въ мꙿнѣ.

а не прошѫ ного ньсоже ѿ тебе.

 рее лꙗ, жестлъ ес прост.

ѡбає да бѫдетъ т тако. нѫ аще

238б

оуꙁрш мѧ въꙁносма ѿ ꙁемѧ на не

бо.  быⷭ дѫщема ма  се колесца

ѡгнъна,  коне въ не ѡгньн.  въ

шеⷣше межⷣоу ма раꙁⷣѣлшѫ ꙗ.  въ

схытшѫ лѫ вхромъ.  въꙁнесо

шѫ горѣ ꙗко на н͠бо.  лсе же ѡста

въ, въпт наѧтъ г͠лѧ. ѡ͠е, ое.

колеснїца ѡгньна  съноуꙁнц єго.

 съвръже на нь млоть своѫ.  въні

де въ нь д͠хъ соугоубъ по г͠лоу лноу.

пшєⷣ же сѧ пакы ємоу съніт въ по

слѣднѧѧ дн.  пр͠рьствоват въ

ѫꙁыцѣⷯ. въ колѣнѣхъ сн͠овъ ꙁ͠рлевъ.

въпѫщоу къ людемъ  г͠лѧщоу. ні

ктоже вⷭа братє. не єм вѣры бг͠о

протвꙿномоу анꙿтхⷭртоу. въскорѣ

бо раꙁрⷣоушаєтꙿ сѧ лⷭь его. се бо грѧде

тъ г͠ъ съ нб͠се, въ славѣ бжтⷭва своєго.

сѫдт хотѧ жвымъ,  мр͠твымꙿ.

 въꙁдат комоуждо протвѫ дѣло

мъ єго.  не могы тръпѣт ѡбле

239а

ніꙗ єго. беꙁꙿстоудны ꙁъм дꙗ

волъ. оубєтъ .  не дⷭа погрест

тѣлесе єго трі дн͠  полъ. ꙗкоже 

ѡанъ ѵⷢлстъ свѣтелⷣъствєтъ

о немъ въ вдѣні своємъ. д͠хъ ѿ б͠а

пакы вънідетъ въ нъ.  пакы въста

нетъ пⷣрѣ въсѣм людꙿм  оубоѫ

т сѧ въс ѿ страха его. прѣстоѫще

 ꙁрѧще  юдеснаго въстаніꙗ го.

такоѫ блⷣгтѫ хⷭс оудв,  пае с

лы л͠вьскыѫ. тацѣм юдесы

оу ѡрѫж его его вышнѣа прѣмѫдⷭро.

тацѣм юдесы  похвалам, оувѧ

ꙁе десніцѫ его въседръжтелева. ꙁ

млада бо быⷭ юденъ дѣлесы.  про

рцані страшны. слоѫ неꙁреⷱн

ноѫ.  прѣвышнєѫ властѫ. оу

поⷣбенъ серафм.  хероⷡум. ю

десы сꙗѫ ꙗко сл͠це. хвалам вѣ

нꙿѣваѫ бг͠оьствыѫ. вѣнецъ

носѧ славы гⷭнѧ на себѣ.  бжтвнⷭы

239б

мъ огнемъ палѧ протвныѫ. сꙗвъ

въ пррцѣⷯ, ꙗко сл͠це въ ꙃвѣꙁдⷯа. лѣ

м свѣтоꙁарꙿным, ѡꙁарѣѫ вꙿсѧ въ

селенꙿнѫѧ  помаꙁаѫ блгⷣтѫ пр͠ркы

 ц͠рѧ, бѣсы прогонѧ  трѣбща  съ

слоужтел. въсѧ с корене стръга

ѫ потрѣб. Въстнѫ бо бⷭы масл

на доброплонаⷣа. стаѣѫщ сла

дⷭо д͠ховꙿнѫ словомъ ꙁатварѣѫ нб͠са

 млбоѫ дх͠овно пакы ѡдъждаѫ  на

паѫ ꙁемлѧ. люд ꙁакрлѣѫ. ѿ гнⷺ

ва вражꙗ. стоѫ мл͠твоѫ. лꙗ ѡ

гненосны. хвⷭоу пршествю. вто

ры пртⷣѣ. лꙗ. прѣтнⷭы съсѫⷣ

бж͠ю селенію. лꙗ, бг͠осаднаа ло

ꙁа. наповш бл͠гоѫханꙿна мра,

въсего мра. лꙗ свѣтоꙁарꙿноє

сл͠це. лꙗ, тѫеносны ѡбла

къ. лꙗ, небопарꙿны ѡрелъ.

лꙗ, бг͠одъхꙿновенꙿны ѡрꙿганъ.

лꙗ, ꙁратоꙁарꙿнаа лоуѣ. лꙗ,

240а

стнꙿны проповѣднкъ, хⷭоу прше

ствю. лꙗ, люты раꙁрⷣоушнкъ

непрꙗꙁньстѣ льст. лꙗ, добры

 пособꙿнкъ правовѣрꙿнѣ вѣрѣ,  ре

внітель по ꙁаконѣ бж͠. лꙗ, ѡг͠не

дъхꙿновенꙿны ѡрꙿганъ палаѫ ꙗро

стѫ на протвныѭ. лꙗ, теплы

 ꙁащтꙿнкъ пеалꙿнымъ. лꙗ,

твръды каменъ вѣрѣ. лꙗ, до

бры въводнкъ въсѣмъ въ вѣꙿнѫ

ѧ жꙁнь. въ нѧже мл͠мꙿ тѧ въвед

ны. творѧщѫѧ твое нⷭоє праⷣꙁъ

нъстве. въ славѫ  ⷭь прѣстыⷯ прѣ

бжтвⷭныѫ троцѫ. ѡц͠а  сн͠а  ст͠а

го дх͠а. нінѣ  прсно,  въ вѣкы вѣ

комъ амінъ.

Слово № 38

ЙОАН ЕКЗАРХ БЪЛГАРСКИ

СЛОВО ЗА ПРЕОБРАЖЕНИЕ

мцаⷭ аѵгста въ .ѕ͠. д͠нь. со

во (!) на прѣѡбраженїє гнⷭе. ѡана пре

ꙁвтера. блгⷭлв ѡ͠е.

240б

Б͠ъ л͠вка пръваго сътвор.  въ ра

въведе.  сѫщоу ємоу въ немъ ꙁа

вѣтъ дⷭа. ꙗкоже съблюⷣшоу е

моу, жꙁнь прѫт бесконеꙿнѫ

ѧ. а прѣстѫплъшоу, съм͠ртѫ оу

мрѣт. семоу же прѣстѫплъшоу,

прѣльстѫ сѡтонноѫ, быⷭ ꙁꙿгна

ніє.  съм͠рть поⷣѫт.  въ тлѣніє

люто вънт. такоже семоу бывшⷹ.

трѣбѣ быⷭ водецъ беꙁъ грѣха. же

можетъ, въꙁвратвъ тⷭымъ пѫ

темъ л͠ве племѧ. въ мѣсто пороⷣ

ноє пакы въвест. понеже не быⷭ та

кого въ родѣ сємъ. то тѣмъ, са

мъ г͠ъ б͠ъ млрдⷭы. любовѫ велко

ѫ въплъщъ сѧ  ꙁꙿданіє прімъ

нашего ествⷭа. ꙁволенємъ ѡ͠є

мъ. да ꙗкоже  павелъ гл͠етъ ре

кы пѫть намъ ѡбновтъ новъ.

241а

 прѣбываѫ. сконѣєтъ дѣла ѡ͠ѣ.

понавлѣѫ же плъть на бестлѣніє. а ꙗ

же грѣхомъ быⷭ съдолѣла см͠рть. тѫ же

оумарѣѫ.  грⷯѣ погблѣѫ.  накѫ въ

сѣкѫ блгⷣть творѧ собоѫ. ꙗже пр є

ствⷭѣ л͠в єⷭ по трєⷯ же десѧтхъ

лѣтѣхъ. кръщеніє прѫ. грѣхы

нашѫ ѡмываѫ.  въ оуеніє помъ

оуенкы събра.  въ еднъ д͠нь хо

тѧ мъ покаꙁат, како матъ пр

т въ славѣ бжтъⷭвнѣ,  плът

л͠в. въ послѣдні д͠нь на сѫдъ. 

рее къ нмъ. сѫтъ єтер ѿ стоѫ

щⷯ ꙁде. же не мѧтъ въкоуст

см͠рт. донꙿдеже вдѧтъ сн͠а л͠вѣ

грѧдѫщаго въ славѣ свое. тае

по шест д͠нь поѫтъ смона петра. 

іꙗкова.  іѡана брата его. т въ

ꙁведе ѫ на горѫ высокѫ ꙃѣло.  прѣ

ѡбраꙁ сѧ прѣдꙿ нім. лце ємоу

241б

въса ꙗко  сл͠це.  рꙁы его бышѫ бѣ

лы ꙗко  свѣтъ, мѫжѫ бо ѫже мѣн

тъ, ꙗко не мѧтъ въкоуст сꙿмрꙿт

дондеже вдѧтъ славѫ прходнѫѧ

ємоу. то с бѣхѫ апⷭл, ѿ двою

на десѧтⷯ. ѭже  помъ въꙁведе

на горѫ. въꙁⷣве же ѫ хотѧ покаꙁат

кто єⷭ с͠нъ съ,  л. егда бо ѫ въпра

шааше рекы. кого мѧ г͠лѧтъ л͠вц,

сн͠а л͠вѣ гл͠ашѫ емоу. ѡв лѫ.

а дроуꙃ іеремѫ. л єднъ ѿ

пр͠ркъ. сего рад въⷣꙁве ѫ на горѫ. 

покаꙁа мъ ꙗко нⷭѣ лꙗ, нѫ б͠ъ 

лнъ. же бѣ  ієремѫ ѡс͠тлъ

въ ѫтробѣ мт͠рн. ні єднъ ѿ про

рокъ. нѫ г͠ъ пр͠рьскъ же  посла

ѫ.  пакы покаꙁа мъ ꙗкоже єⷭ тво

рецъ ꙁемл  нб͠с.  съ єⷭ влкⷣа жвыⷯ

 мрътвыⷯ. повелѣ бо въшедъшо

моу ꙗко на н͠бо, л съніт.  оу

242а

мерꙿшом мѡѵсею въскрнⷭѫт ꙁꙿ

мр͠твыⷯ.  въꙁведе ѫ на горѫ. да

покажетъ мъ ꙗко с͠нъ єⷭ бж͠. а

ще бо б рекълъ аꙁъ есъмъ б͠ъ ѿ

б͠а. то не бшѫ ємоу ѫл вѣрѫ въ

плът вдѧще .  съ німъ въ ж

т семъ ходѧще. вдѧще бо мар

ѫ. ꙗже  єⷭ въплъщъша сѧ родла,

 іѡсѵфа же  єⷭ въскръмлъ. 

ꙁовомъ ѡц͠а его.  алꙿна,  ꙗдѫща.

 трдна сѫща,  поваѫща.  дрⷺ

млѧща,  оусъпꙿша.  боѫща сѧ,

 потѧща сѧ. а то въсе вънѣ.  ѕѣ

ло свѣне єⷭст͠ва бж͠ꙗ єстъ. да се

го рад въꙁведе ѫ на горѫ, да ѿц͠ъ

самъ въꙁꙿгластъ кꙿ нмъ.  натъ

(!) ѫ ꙗкоже с͠нъ емоу єⷭ. постнѣ.

 сего радъма ѫ въꙁведе. да по

кажетъ мъ цртⷭво своє

прѣжⷣе съм͠рт.  слѫ

своѫ прѣжⷣе распѧ

242б

та.  славѫ своѫ. прѣжде оуко

ренꙗ.  ⷭь своѫ, прѣжде бесꙿьстꙗ.

Да егда  мѫтъ ждове, то оувѣ

дѧтъ ꙗко не нємощѫ распѧті

є прѫ, нѫ волеѫ своеѫ. спенⷭіꙗ

дѣлꙿма лвⷭкаго.  пакы покаꙁа 

мъ славѫ своѫ прѣжⷣе въск͠рсенꙗ.

да егда въстанетъ ꙁ мрт͠выхъ.

въ славѣ ествⷭа своєго бж͠естъвна

го.  раꙁоумѣѫтъ. ꙗкоже не мъ

ꙁⷣѫ ꙁа троудъ сво прѫ. славѫ ꙗ

коже не мы єѫ. нѫ оувѣдѧтъ ꙗ

коже ѡна єⷭ слава, ѡ неже г͠ла рекы

. о͠е прослав мѧ славоѫ ѭже 

мⷯѣ прѣжде ѿ твар бытꙗ. тѫ оу

бо славѫ бжтⷭва своего тамѫ. въ ло

вѣьствѣ покаꙁа аплⷭомъ въшⷣє

на горѫ. быⷭ бо лце ємоу, ꙗко

 сл͠це.  рꙁы ємоу бѣлы.

ꙗко  свѣтъ. двѣ сл͠ц

оуенц на горѣ в

243а

дѣахѫ. едно ѡбыное. а дроугое не

ѡбыноє. едно вдмо м,  въ

всемъ мрѣ сꙗѫще на твръд. а

дргоє тѣмъ самѣмъ тъѫ. мѣ

нѧ же лце хвⷭо.  бышѫ бѣлы рꙁы

єго, тѣм бо ꙗв. ꙗкоже ѿ въсего

тѣлесе ємоу. кыпѣше слава.  ѿ

всеѫ плът ємоу просꙗшѫ лоу

ѧ. не ꙗкоже бо ѿ лца мѡѵсео

ва, ꙁꙿвъноу въсꙗ лѣпота. нѫ 

самого г͠а въскыпѣ свѣтъ.  въ

сꙗ слава,  въ нємъ прѣбыⷭ. не

же въсѧ славѫ недовѣдомѫ ꙗв. нѫ

протвѫ слѣ, елко можаахѫ

вдѣт ѡеса тⷯѣ.  ꙗв сѧ мъ

мѡѵс т лꙗ. г͠лѧща съ німъ.

да по томоу прходоу  аплⷭ раꙁ

мѣшѫ. ꙗкоже съ г͠ъ ісⷭ єⷭ погреблъ

мѡсеꙗ. же  прꙁва .  ілѫ

съ єⷭ въꙁвелъ на высѡтѫ. не вѣдѣ

аше бо нктоже гроба мѡсеѡва ра

243б

ꙁвѣ  сего. н пакы не вѣдѣше нікто

же лѫ. где єⷭ раꙁвѣ  же  єстъ въ

ꙁѧлъ. съ бо єднъ владетъ жвым

 мр͠твым.  нб͠семъ,  адомъ в

дѣшѫ сѧ сам т, връховꙿн мѫж

ветхаго ꙁакона.  новаго ꙁавѣта. ві

дѣ мѡс ст͠ы. Смона петра ѡ

сщ͠енꙿна. вдѣ стротель ѡ͠ь мѡѵ

с. прставнка сн͠овнѣ петра.  в

дѣвъ сънабꙿдѣвы сѧ плътѫ въ ветсⷺ

мъ ꙁаконѣ. таⷭаго плътѫ въ но

вѣмъ ꙁаконѣ. лѭ же мѣнѧ ѡа

на, же въꙁыде на ѡгньнѫѧ колесн

цѫ. въꙁлегꙿшааго на пръс пламѣнꙿ

ныѫ. т рее смѡнъ. добро єⷭ намъ

ꙁⷣе быт. ѡ смѡне то г͠леш. аще

ꙁде прѣбѫдемъ, то словеса пр͠рьскаа

кто матъ сконъѣт. да аще ꙁде прѣ

бѫдемъ. то, скопашѫ рѫцѣ мо  но

ѕѣ мо, пр комꙿ сѧ сконѣєтъ. л

раꙁⷣѣлшѫ рꙁы моѫ себѣ.  о котыгѫ

244а

въꙁꙿвръгошѫ жрѣбѫ. кто сѧ матъ

прстрот, (!) еже дашѫ въ ꙗдь моѫ

крѫнѫ.  въ жѫжⷣѫ моѫ напошѫ мѧ

ѡцꙿта. где то сѧ матъ прложт.

 єже въ мр͠твⷯы свобоⷣ. где то сѧ мⷮа

оуставт. аще ꙁⷣе прѣбѫдемъ. 

прѣстѫпленіє адамово кто стрѣ

бтъ.  славное ѡдѣало кто емоу 

матъ дат, аще ꙁдє прѣбѫдемъ.

то єже ѿ глⷯа како сѧ матъ ꙁбыт.

 цр͠кв на тебѣ, како сѧ матъ съ

ꙁдат. клюѧ нбнⷭыѫ. ѭже єс

въꙁѧлъ, на кы т спⷯѣ бѫдѫтъ.

кого л свѧжеш, кого л раꙁⷣѣш

ш. аще ꙁде прѣбѫдемъ. то все

то г͠ланꙿное оупраꙁнⷣт сѧ. т па

кы рее смонъ къ ісⷭоу. аще хощеш

да створмъ ꙁде тр сѣні. тебѣ е

днѫ,  мѡсею єднѫ,  л (!)

244б

еднѫ. не вѣды то ͠глѧ. тако бо  прѣ

мѫдры лоука. ѿвѣⷮ даєтъ ꙁа нь рекы

не вѣды то гл͠етъ. Нѫ ты връховны

аплⷭе. поꙿто тацѣм помыслы гл͠ещ.

 ніꙁш бжтⷭвны стро. т тр хра

мы сътворт хощеш въ поустыні.

т равна творш влкⷣѫ съ рабома,

да еднѫ хоⷭу сѣнь.  ѡнѣма раснѣ. (!)

 єⷭ л ѿ ст͠аго д͠ха прѫлъ сѧ мѡѵс.

л ѿ дв͠ы сѧ родлъ, ꙗкоже съ ѿ

прѣс͠тыѫ д͠вы марѫ. Еда младен

щъ оувѣдѣ мѡсеꙗ въ ѫтробѣ, ꙗ

коже сего пртⷣѣ ѡанъ. Еда небо

проповѣда лно рожъсⷣтво. л влъ

св поклоншѫ сѧ мѡѵсею въ пеле

наⷯ. Еда мѡѵс  лꙗ толка юде

са сътворста. мѡѵс бо въ море да

рвъ палцеѫ  прѣсоуш .  прѣве

де по ꙁем ꙁр͠лво сѣмѧ, о тво оу

тель х͠с по водѣ моръстѣ ходѧ,

245а

 тѧ по глѫбнѣ то повод. лꙗ пом͠л

вꙿ сѧ. вдовѣ гобнꙿнѫѧ мѫкѫ сътвор. 

с͠на е ꙁ мр͠твыⷯ въстав. а тво оуте

ль. пѧтѫ хлѣбъ, пѧⷮ, тсѫщъ мѫжъ

насыт, раꙁвѣ  женъ  дѣті.  съшⷣе

въ адъ спръва мр͠твыѫ ꙁвⷣе. да не

г͠л петре, створм трі сѣн. ні ръц,

добро єⷭ намъ ꙁде быт. ніьсоже ꙁе

мꙿнаго помышлѣ. нѫ горѣ мысл.

высѡкааго щ. како єⷭ намъ ꙁде до

бро, деже ꙁм въсвставъ. пръва

аго л͠вка врѣді.  породѫ ꙁаклю.

жⷣє хлѣбъ потомъ лꙿнымъ, ѡ

сѫдені быхомъ ꙗст.  ꙁеⷣ ніьсо

же нⷭѣ твръда ні дльготръпѧща. нѫ

ꙗко стѣнь скоро мны все въ ⷭѣ. хо

тѧ же мъ покаꙁат. ꙗкоже нⷭѣ є

моу трѣбѣ сѣнь. ꙁⷣе бо єⷭ же створі

ѡц͠емъ ⷯ въ поустын .м͠. лⷮѣ сѣні.

 єще бо мъ г͠лѧщемъ. се же ѡбла

245б

къ свѣтелъ ѡсѣн ѫ. тъѫ не рекы.

се же вжⷣъ сѵмѡне сѣнь бестда. се

жⷣе сѣнь стⷣоуна. не мѧщ въ се

бѣ тъмы. юдѧщемъ же сѧ оуе

нікомъ. се же глаⷭ ꙁъ ѡблака сѧ слы

ша. съ єⷭ с͠нъ мѡ любленны, єго

же ꙁволⷯ. того послоушате. ре

кꙿше. не ръцѣте се г͠ла мѡѵс. ні

се г͠ла лꙗ. раба бо сѫща сꙗ.  ꙗ

коже ма быⷭ повелѣно, тако гл͠аста

а съ сн͠ъ мо єⷭ гоже ꙁволⷯ. а не

домаѧдецъ. г͠ъ а не рабъ. влкⷣа,

а не повнꙿнкъ. съ єⷭ сн͠ъ мѡ єго

же ꙁволⷯ, того послоушате. фто

роє се смжⷣе гласомъ въꙁꙿглашаѫ

пр васъ на горѣ се нінѣ. а пр іѡа

нѣ на ѡрꙿданьстѣ рѣцѣ. да

древле гл͠авны пр͠ркъ стненъ бѫ

дєтъ. ѳаворь  єрмонь рекы, въ

246а

мѧ твоє въꙁраⷣует сѧ. въ коє мѧ съ

єⷭ сн͠ъ мо любмы въ нꙿже ꙁволⷯ.

нѫ рещ м маш брате, то єⷭ ѳа

воръ. повѣдѧ же т аꙁъ. ѳаворъ

гора єⷭ. же хотѧ прѣѡбраꙁ сѧ х͠с.

 сн͠ъ любмы свѣтеⷣлъствова сѧ

ѡц͠ємъ, ꙗкоже нінѣ слышасте. а

рмонь тагожⷣе (!) гора єⷭ мала въ ꙁемі

ѡрданьстѣ. ѿнѫдоуже въꙁы

де лꙗ.  оу неѫ же въскра крⷭт

сѧ х͠с.  сн͠ъ любмы свѣтⷣелъство

ва сѧ. на тою гороу ѡбою. прѣⷭты

 ѿц͠ъ оутвръждаѫ сн͠овъство.

 тогда.  ннѣ фторое въпѫ глⷮе.

съ єⷭ сн͠ъ мо любмы. же ꙁволⷯ,

того послшате. же бо сего

послшаєтъ. то мене послоуша

єтъ.  же сѧ постыдтъ єго, 

словесъ єго. постыждѫ сѧ  аꙁꙿ

єго въ славѣ своє. съ бо єⷭ сн͠ъ мо

246б

 гоже ꙁволⷯ, съ послоушлвы

 а не нъ. послоушаѫ же, даже 

до распѧтꙗ. ѡ млтⷭ велꙗ. ь

со не прємлеш спⷭеніꙗ радꙿма на

шего. есо нє подъѫтъ наⷭ оубогы

ⷯ дѣлꙿма. ꙗвлѣѫ бжтⷭво  ѡьство.

съвръшено вꙿ себѣ. аще бо б л͠вкъ не

былъ, то ꙗ бѣ мр͠ꙗ мт͠.  аще

не б б͠ъ былъ съвръшенъ. то кого

гаѵрлъ гдмⷭъ нарцаше.  аще не

б въплътлъ сѧ. то кого въ пеле

ны повваахѫ.  аще не б б͠ъ бы

лъ. то къ комоу гл͠аше сѵмеѡнъ

ннѣ посл раба своего мромъ.

 аще не б плътѣнъ. то сꙿ цѣмъ

бѣжа ѡсфъ въ єгѵпєтъ.  а

ще не б б͠ъ былъ. то где сѧ б сло

во се сконѣло. ꙁъ єгѵпꙿта въꙁваⷯ

сн͠а своєго. аще л не б плътѣтъ (!)

былъ. то ѡанъ кого кръщааше.

 пакы аще не б б͠ъ былъ. то ѿц͠ъ

247а

съ нб͠се ком гл͠ааше. съ єⷭ сн͠ъ мо люб

мы, того послоушате.  аще не б плъ

тѣнъ былъ. то кто въ кораб спѣше.

 аще не б б͠ъ былъ то вѣтромъ  мо

рю, кто ꙁапрѣт. оутшт сѧ. 

аще не б въплътлъ сѧ. то како б

въ ѡдежд л͠в ходлъ. аще не б

б͠ъ былъ, плъть. то юдеса толка

како б створлъ.  аще не б плътѣ

нъ былъ. како б на ꙁемѧ плюнѫвъ

бреніє сътворлъ.  аще не б б͠ъ былъ.

то како б бреніємъ тѣмъ помаꙁавъ

слѣпомоу ѡ ѿвръꙁълъ.  аще не

б плътѣнъ былъ. то кто наⷣ лаꙁаре

мъ прослъꙁ сѧ.  аще б б͠ъ не былъ.

то мъ повелѣніємъ мр͠твы

тъ етвръты д͠нь въста. аще не бі

плътѣнъ былъ. то ѫ рꙁы воні

раꙁⷣѣлшѫ.  аще не б б͠ъ былъ. то

како сл͠це тъмѫ прємъ помръе.

аще не б плътѣнъ былъ. то кого

247б

распѧшѫ ждове на крⷭтѣ.  аще не

б б͠ъ былъ. то ꙁемѧ ꙁдавна кто

въстрѧсе. кто л прѣпонѫ цр͠квнѫ

ѧ  каменіє расад.  аще не б плъ

тѣнъ былъ. то аплⷭ  аг͠гл кого

вдѣшѫ въск͠рсша.  на нбсⷭа въсхо

дѧща. нѫ съ г͠ъ брате двѣ естⷭва

мы.  въ едно оупостас съвръ

шєнъ єⷭ б͠ъ,  съвръшенъ л͠вкъ. ꙗ

коже  выше гл͠ахъ. бжтвⷭомъ слы

юдеса творѧ. а лвⷭтвомъ стрⷭт

прємъ. ѡбоє въ себѣ ꙗвлѣетъ сѫ

ще. сего же  днⷭє ѿцъ свⷣѣтелъств

єтъ. гл͠етъ рекы. съ єⷭ сн͠ъ мо въ

ꙁлюбенꙿны єгоже ꙁволⷯ, того по

слоушате. мы же сего послша

ѫще творꙿца своєго. веселѧще сѧ

гл͠емъ. рауⷣ сѧ н͠бо  ꙁеме,  въсѣ

тварь днⷭє. вдѧщ сл͠це правд

воє плътѫ просꙗвше на горѣ

высоцѣ. рауⷣте сѧ темꙿнаа мъста.

248а

свѣтъ несповѣдмы прємлѧще. же

ны ꙗвлѣєтъ ѿц͠ъ въ сн͠оу. ма же єд

на слава  ьⷭ  покланѣніє въслаемъ.

ѡц͠оу.  сн͠оу съ прѣс͠тымъ дх͠омъ, ні

нѣ  прсно  въ вѣкы вѣкомъ. амнъ.

Слово № 39

СЛОВО ЗА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

тогоⷣже мцⷭа въ .е͠і. д͠нь пѡ

хвала на прѣставленіє ст͠ыѫ б͠цѫ.

блгⷭлв ѡ͠е.

Длъжны, въсегда проствшаго дльгъ,

помнтъ  хвалтъ. вѣстъ бо

ктѡ  єⷭ пом͠ловалъ.  кто ємоу

єⷭ бл͠годааніє створлъ. да аще  дѣ

лы не можетъ въꙁвратт.  ѿда

т блⷣгт. то ѡбае  словесы покоуша

єт сѧ. прност славленіє емоу 

похвалы. ꙁане  тѧ гжⷭе б͠це хвалмꙿ

 славмъ. елкоже могѫще многы

дары  млⷭт ѿ тебе прємꙿше. тебе бо

постнѣ,  доⷭнѣ. ні аг͠глъскы оу

мъ не достгнєтъ. похвалт  просла

248б

вт. а не нѫ нашъ оумъ тѫпы 

слабы. нбⷭны бо творецъ  съдръ

жтєль.  въсеѫ твар вдмыѫ 

невдмыѫ. ємоуже мѣста ні въ

ьсомꙿ же нⷭѣ. мꙿже ѡбꙿдръжѫе. о

бꙿдръжмомоу мѣстоу. нѫ въсе 

беꙁꙿ мѫжа, плътѫ сѧ младенецъ

твортъ.  домъ съ пространъ.

же домъ днⷭе  бг͠атъство жвотно

е, не вѣдѣ како дръꙁнѫ ꙁвѣщат.

не трепещѫщ оусты съм͠ртѫ ж

вотворвоѫ покрываєт сѧ. ꙗже єⷭ

съмр͠тны раꙁроⷣушꙿнкъ.  погоб

телѣ (!) породла. аще  нⷭѣ поⷣба съ

мр͠тѫ проꙁват еѫ. прѣⷭтоє  ж

вотворноє оуспеніе. ꙗже бо єⷭ въсѣ

мъ стнꙿнѫѧ жть родла. то ка

ко матъ повнна быт. нѫ ѡба

е премлетъ своєго с͠на оуставъ. 

ꙗко дъщ пръвааго адама. ѡц͠а

249а

своего съгрѣшеніꙗ поⷣємлетъ. поне

же  сеѫ сн͠ъ самъ жꙁнь сы.  жꙁні

не ѿвръже сѧ нѫ подъѫ. а ꙗкоже

жваго б͠а м͠т сѫщ. такоже к нем

доⷭнꙿнѣ прѣстѫпаетъ. не бо сеѫ

прѣставленіє. см͠рть можетъ быті.

с бо сво слоⷯу бж͠ю словес прѣкло

нꙿш дѣства ст͠аго д͠ха сплънъ

быⷭ. ѡ͠е ꙁволеніє род.  правд

вое то сл͠це въ себѣ носѧщ. како

можетъ пожръта быт см͠ртѫ.

како л адъ ѫ прємлетъ. како

л тлѣ жвотъ ношъшѫѧ ѫтробѫ

повнетъ. недостонꙿно то єⷭ.  кро

мѣ, бг͠оносвыѫ сеѫ д͠шѫ  плъті

на с бо въꙁрѣвш см͠рть сърѣже

тъ сѧ.  по сн͠ъ бо сѧ еѫ ємꙿш. оу

вѣдѣ по него сѧ прѫ. кто єⷭ. сеѫ

свѣтъ въ адъ сход.  пръвы гла

дꙿкы пѫть на нб͠о оуготовленъ

елꙿма бо  ꙁꙿде аꙁъ есъмъ. т  ꙁде

249б

 слжѫ  бѫдетъ мнѣ реⷱ хсⷭ. стоваа 

стна  жвотъ. како не пае матъ

мт͠ оу него быт. прѣжде болѣꙁні

род. прѣжⷤдⷷе болѣꙁн прѣстѫп, въ

бесконеныѫ жꙁн. прѣславно бо єⷭ прѣ

ставленіє бж͠ѫ мт͠ре. да днⷭе нб͠са ве

селтт сѧ. да днⷭє аг͠гл лкоуте.

да днⷭє ꙁемле гал.  л͠вц раⷣуте сѧ.

да днⷭе ѡблац ѡсклабте сѧ.  въꙁⷣ

хъ глⷭа сладꙿкы глас.  нощъ тъмна

а ѿвръꙁ ѿ себе мъглъны мракъ.

 подража денꙿнаго свѣта свѣтлость.

жвы бо градъ г͠а б͠а нашего. днⷭє ѿ ꙁе

млѧ на нб͠о грѧдетъ.  срцⷣа ꙁъ цр͠ъ

кве гнⷭѧ словѧщѫѧ сѵѡнь, на вышꙿ

ні рлⷭмъ мноуєтъ. днⷭе ст͠

 аплⷭ. ѫже хсⷭ правтелѧ въсемоу

мроу постав.  дары прносѧтъ,

хвалам. прѣс͠тѣ бж͠ мт͠р въ

славны сѡнъ. въ неже сконꙿѣ

сѧ вєтхы ꙁаконъ псменꙿны. а въ

250а

250б

251а

събра ѫ. ѿ кра ꙁемꙿныⷯ. ꙗко ѡрлы съ

въкоуплѣѫ. сънідошѫ же сѧ самовдъ

ц  оуенц хвⷭ. на послоуженіє ма

тер гнⷭ.  хотѧще прѫт ѿ неѫ пр

ѧсть прѣтⷭнѫѧ. рекꙿше блгⷭлвен

е. кто бо сего не вѣстъ. ꙗкоже с ⷭ

стоꙿнкъ блглⷭвенію.  всего добра

естъ стденецъ. прдошѫ же съ

нім  тѣⷯ въꙁꙿслѣднц.  намѣстн

ц. помагаѫще пр слоужꙿбѣ.  бл͠го

словеніе съ нім прмаѫще. мꙿже

бо єⷭ трдъ обещъ. тъ прѡбрѣст

такожде. прѣстоꙗше же же въ 

рлⷭмѣ. б͠гомъ съвъкоупленꙿны съ

боръ. поⷣбааше  бѣаше  древн

мъ праведнкомъ  пр͠ркомъ. връ

ховнымъ прємнікомъ быт. та

кого дара. с бо бѣшѫ  проповѣда

л. ѿ неѫ родт сѧ бж͠ю словес,

нⷭа дѣлꙿма оубогыхъ. нѫ  аггⷭкъ

251б

етъ не бѣше праꙁнⷣо мѣсто то. всѣ

мъ бо годнкомъ. поⷣба бѣше провод

т славѧще. мт͠ре прѣбогатѫѧ тѫ.

постнѣ  бл͠жнѫѧ. ꙗже всєѫ твар

тⷭнѣш ⷭ. прѣдъ сеѫ же стоꙗхѫ

въс, сꙗѫщ є свѣтлым лоу

ѣм. т ꙁꙿде бжтⷭвнаа словеса сѧ слы

шаахѫ. ꙁде хвалы бг͠олѣпꙿныѫ  схⷣо

ныѫ. хвалт поⷣба бѣше  пр семъ.

бж͠ѫ  недовѣдомѫѧ блⷣгть.  прѣ

велкоє вельство.  ꙗже въсⷯѣ высо

ст,  вєльствы мноуєтъ.  к на

мъ ємоу съмѣреніє  по боженіє. 

ненасытѧщѫѧ сѧ любꙿве глѫбнѫ.

како бо своєго неꙁꙿстѫп вельства.

въ высокотворѧѫ сънде стъщені

є. ѡ͠емъ ꙁволеніемъ,  ст͠го дх͠а.

како л выше сѫщꙗ сы. сщ͠енъ ѿ

женъскыѧ ѫтробы. выше сѫ нъ быⷭ.

како л б͠ъ сы л͠вкъ быⷭ. т ѡбоє

252а

кала вышꙿш єста. како л калъ. на плⷮъ

пртⷭыѫ дв͠ы. ѡгнь недовѣдомаго б͠жъ

ства въ себѣ мѣ,  не ꙁгорѣ. нѫ ꙗко

ꙁлато жвоє прѣбыⷭ.  се бо бж͠ємꙿ сѧ по

велѣніємъ стрѡꙗше. наѧшѫ же б͠а хва

лт  мт͠ре ємоу. тогда же адамъ  еѵ

га рѡда нашего родтелѣ. веселы оу

сты въпѫще рекоста. ты бл͠жннаа дъ

щ. прѣстѫпа нашего прѣщеніꙗ. ра

ꙁрⷣѣшⷮ тлѣнꙿнѫѧ пльть, ѿ нⷭа прє

мꙿш.  нетлѣнꙿнѫѧ род намъ ѡдежⷣѫ.

болѣꙁн съм͠ртныѫ расыпа. мы ꙁаклю

хомъ ра ѡслоушаніємъ. а ты дрѣ

вомъ жꙁньнымъ ѿвръꙁе . ты єс

мостъ, по немоуже лвкⷭое племѧ

прѣходтъ ѿ см͠рт въ жвотъ. по

стнѣ бл͠жна ты  прѣбл͠жена. се же

 вⷭе съборъ гл͠аше рекы. ты наша про

рееніꙗ сконꙿѣ. ты намъ ждомѫ

ѧ радость ꙁнесе. тебе рад ѫꙁы съм͠рть

252б

ныѫ прост быхомъ. нѫ прд к наⷨ 

ꙁбранны съсѫде.  жꙁнь носвы.

прд желаѫщмъ намъ тебе. нѫ па

кы ст͠ въ плът стоѫще. ѿгл͠ахѫ

рекѫще. прѣбѫд с нам, нашъ вѣ

те велкы. добраа наша оутѣхо

не остав наⷭ. сры. м͠т млтⷭваго

б͠а. ꙁа тво сн͠ъ бѣды прємлѧще 

намъ тѧ троудомъ покоще. тебѣ

прпадаѫще,  прѣбыват хотѧ

щ мощно єⷭ.  ѡтт хотѧщ, спо

ны нⷭѣ. аще л ѡтдеш гжⷭе славна

а. то  мы с тобоѫ да демъ. люде

тво бо єсмы. сн͠овꙿн т сѫще. те

бѣ ꙁде сѫщ добрѣ.  намъ ꙁде ж

т.  оум͠ръше, с тобѡѫ оумрѣт,

бл͠женꙿно єⷭ то л см͠рть мѣнѧ. ты

бо вышꙿш єс см͠рт ѕѣло. нѫ намъ

како бѫдетъ ꙁде жт, тебе не 

мѧщемъ. сце оубо мнѧ, апⷭл съ

253а

въсѣмъ сънꙿмомъ. къ прѣс͠тѣ дѣ

вѣ г͠лѧще. нѫ понеже на схоⷣ тъщѫ

щѫ сѧ вдѣахѫ.  любѧщѫ б͠жѫ

мт͠ре. то похвалы сѧ. ѫшѫ проводны

ѫ, бж͠ѫ блгⷣт сплънівше сѧ  оу

ста своꙗ подаѫще ст͠ом дх͠оу. сꙿ

плът ꙁꙿстѫплъше,  желаѫще о

тт съ бж͠ѫ мт͠рѫ. т ꙗкоже лю

бꙿве  дльга сꙿпросшѫ сѧ. т мно

гымъ свѣтомъ раꙁлꙿнымъ.

хвалам тⷭым, вѣнꙿцѧ спле

тошѫ. то блгвⷭеніє въ того мѣ

сто. ꙗко велкое б͠гатъство б͠же

стъвное прѫшѫ. хоⷭднаа  по

бѣднаа г͠лѧще словеса. с же словеса ꙗ

коже аꙁъ мꙿнѧ бѣхѫ сего повѣдаѫ

ща. а прходѧщѫѧ блгⷣтны скръ

венныѫ таны. лцемъ ѡбавлѣ

ѫща. тае по семъ непꙿщоуѫ ц͠рѣ

велкааго прхⷣо быⷭ къ родвш .

253б

рѫкаама бжтъⷭвныма. прємъ бжтⷭъвнѫѧ

тѫ д͠шѫ. се рекꙿш к нем. ꙗкоже єⷭ поⷣба.

в рѫк твоею ѧдо моє. д͠шѫ своѫ прѣлагаѫ.

прм ѫже въꙁлюб д͠шѫ. ѫже ес съна

бꙿдѣлъ бес пррока. тебѣ свое тѣло прѣда

ѫ, а не ꙁемл. съблюд тѣло въ немꙿже сѧ 

ꙁвол родт.  родвꙿ сѧ дѣвꙿство сънѣбⷣѣ,

к себѣ є прстав. ты бѫд момъ ѧдо

любмъ. ѫже братѫ ꙁвол проꙁват.

по сходѣ моємъ оувѣтъ. прлож блⷭглве

ніє, къ блглвⷭєню ⷯ. моєю рѫкоу въꙁвⷣже

ніємъ. тае рѫцѣ вѣꙁвⷣгꙿш, ꙗкоже єⷭ

поⷣба. събравшѫѧ сѧ блглⷭв. реⷱ же кꙿ не г͠ъ.

грѧд блглⷭвєнꙿнаа моꙗ мт͠. ꙗкоже 

слыша соломона гл͠ѧща. въстані прд

блжъшꙗ моꙗ добраа въ женаⷯ. се же ꙁ

ма прѣде. гоⷣ ражаⷣню достжє добра въ

скранѣа мене.  пррока въ тебѣ нⷭѣ. во

нѣ мѵра твоєго, вышꙿш въⷯсѣ вонь. се въ

се слышавш ст͠аа. д͠шѫ в рѫцѣ сн͠ов прѣ

дⷭа. т то тогда быⷭ вещ въсеѫ постѫпꙿ.

254а

 прѣмѣнъ ꙗкоже мꙿнѧ. глас ѕвѧкъ  хва

лы аг͠лъ доⷭнꙿныѫ, прѣдъ грѧдѫщⷯ,  прова

жⷣаѫщⷯ. ѡв бо ѿ агг͠лъ прѣс͠тѫѧ д͠шѫ про

важаⷣахѫ. до прѣстола велкааго ц͠рѣ. а др

ѕ ѡкрѫгъ стоѫще ст͠ыѫ плът.  пѣм (!)

прѣтⷭым, хвалѧще б͠цѫ славѣхѫ. а

т ст͠ мѫж то творѣахѫ. прѣстаѫ

ще  тоѫ плът прѣст͠ыѫ. не страхомꙿ л 

любовѫ, съ радостным слъꙁам пр

падаѫще. тѣло то прѣславноє цѣловаа

хѫ. лобыꙁаѫще по всѣмъ домъ.  ѿ прі

касаніꙗ того ст͠ынѧ прємлѧще. то

гда ѿ ѫꙁъ мноꙃ сцѣлѣшѫ. бѣсовъст

 плъц ѿбѣгошѫ. въꙁⷣоухъ  єѳръ.

 н͠бо ст͠ъство прмааше. въсходѧ

щоу д͠хоу. а ꙁемлѣ тѣлесє прємꙿш

нѫ  водꙿноє естⷭво не быⷭ бесꙿѧст блгⷭлве

ніꙗ. ꙁъмышѫ бо сѧ водоѫ. тогда гл

хымꙿ сѧ слоⷯу прослыша.  хромымъ

оутвръдстѣ сѧ ноѕѣ. слѣпымъ по

нов ꙁракъ. грѣшꙿнымъ вѣроѫ пр

254б

стѫплъшемъ, грѣхове расыпашѫ сѧ. тае

то, понѣвамі тⷭам поввꙿше ст͠оє тѣ

ло, на тⷭны тъ ѡдръ положшѫ цр͠цѫ. тае

свѣщѫ  мро.  хвалы проводꙿныѫ аг͠глъ

скомъ побⷣꙿно гласомъ гласѧщемъ. аплⷭомъ

 ѡц͠емъ с͠тымъ. пѣсні поѫще б͠гоглⷭаныѫ.

 раⷣуѫщемъ сѧ д͠хомъ. тъгда же скрнѣ

гнѣⷭ въꙁвгꙿш сѧ ѿ горы сѡна. на аплⷭъ

скыⷯ рамѣхъ. несома на нбнⷭѫѧ цр͠ковь.

посрѣдѣ гроба пронесе сѧ нѫ прѣжⷣе посрѣдѣ.

града проносѧты ѫ. ꙗкы невѣ

стѫ добрѫѧ. прѣтⷭымъ свѣтомъ оу

крашенѫ д͠хомъ. т тако въ геѳсма

ньскоє мѣсто вънесошѫ ѧ. аг͠гломъ

прѣⷣгрѧдѫщемъ,  въслѣдъ.  въсем

народ съшедъшо (!) сѧ. хоⷭу б͠оу бжтⷭвны

мъ свѣтомъ покрываѫщ.  вънесо

шѫ ѫ въ гробь.  сквоꙁѣ тъ в рꙿл (!) на

нбнⷭѣмъ црⷭтвѣ положшѫ. Прлоу

шѫ же сѧ тоу,  ждове не ꙁѣло грѫ

б. въспомѣнѫ же  аꙁъ  скажѫ є

255а

же мноꙃ повѣдѫтъ. г͠лѧтъ бо єгда

съ горы съходѧще бышѫ. несѫще тѣ

ло б͠жѫ м͠тре, ждовнъ єтеръ, рабꙿ

грѣховны. бєстѫ дръꙁнѫвъ. 

прсковъ, ꙁа несомы ѡдръ похват.

егоже сѧ съмꙿнѧтъ аг͠гл пркоснѫт.

ꙁа тъ сѧ емъ ѡбѣма рѫкама, на ꙁемѧ

 хотѧ сврѣщ. поважеⷣніємъ сото

нномъ  ꙁавстѫ. нѫ прѫ прот

вѫ своємоу дѣлоу.  ѡбрѣте. ѿвръ

гꙿш бо сѧ ємоу рѫцѣ повѣдаѫтъ. т

гръдо бѣше  вдѣт, бєвавшааго

рѫкама, беꙁь рѫкоу. донꙿдеже оумъ 

постгъ. въ вѣрѫ  кааніє въведе. ско

ро же несѫще ѡдръ поставшѫ. т

прложвъ грѣшны тъ. рамѣ къ рѫ

кама.  цѣлꙿбѫ прѫ. вѣсть бо мно

гажꙿд бѣда, мѫдра  спнⷭаа ражꙿда

т съмышленіꙗ. нѫ мы сѧ пакы на

255б

пръвое въꙁвратмъ. ѿтѫдоу въ геѳс

маніѫ, въꙁнесѫтъ, т тоу цѣловані

ꙗ, ꙗкоже  прⷣѣже гл͠ахомъ.  хвалы

творѧтъ. т тако ѫ въ гробъ полож

шѫ.  ѿтѫдоу трет д͠нь на нб͠о въ

ꙁѧ. подоба бо бѣше  се, въ бок ꙁе

мꙿною не лежат. ꙗкоже  єгоже род.

плътѫ хаⷭ б͠а. трет д͠нь ꙁ гроба

въꙁста. такⷣоже  се подоба бѣше

схоⷣженіꙗ.  оу с͠на мт͠р быт.

т ꙗкоже  ѡнъ съ высост съніде кꙿ не

. такожеⷣ  с съ ніꙁост, на высо

тѫ въꙁыде къ нємоу. да грѧдѣте

да  мы братє раⷣуѫще сѧ. хвалы въ

споущаѫще мт͠р бж͠. не гл͠ѧще

є богыні. ні оубо побⷣа, а тъ бо то

блѧст єлномъ.  въсѣмъ погано

мъ. мы бо  см͠рть е бывшѫѧ по

вѣдаємъ. нѫ мꙿже въплъщꙿъ сѧ

256а

въ не б͠ъ, плътѫ родлъ сѧ єⷭ. да тѣмъ

мт͠ре бж͠ѫ ꙁовемъ. сѫ пѣⷭм дх͠о

вꙿным славмъ днⷭе. сѫ рѣсьно

щъ стоꙗніємъ поьтѣмъ. ꙗже

єⷭ по б͠ꙃѣ тнⷭѣш въсⷯѣ. с

ѫ поьтѣмъ. сам сво

ѫ д͠шѫ  плът ѡ

ствꙿше.  млⷭт дѣѫще не мѧщмъ мѣ

нꙗ. єлꙿма бо ніьсоже нє прємлеⷮ

б͠ъ. ꙗкоже млⷭть творѧщѫѧ. то

кто гл͠етъ. ꙗкоже  того мт͠, то

гожⷣе не прємлетъ.  краст сѧ.

тѣмꙿже  сеѫ рад намъ простыні

бⷭы ѿ б͠а.  мръ  блгⷣть даⷭ сѧ намъ.

 аг͠гл съ л͠вкы лкъствоуѫтъ.

 ѧда бж͠ꙗ, прѣжⷣе ѿвръжені бы

хомъ. въ се б͠ъ л͠вкомъ сѧ створ

 л͠вкъ бг͠омъ. да то сего прѣсла

внѣє єⷭ. вратъ (!) мѧ ѡбходⷮ стра

256б

хомъ. гл͠ѧщ се юдꙿноє дѣло. съ дв͠до

мъ сѧ веселоумъ. кѵвотъ бо гнⷭь днⷭє

ставєнъ єⷭ. съ арх͠аггломъ гаѵрло

мъ. въꙁъпмъ рекѫще. раⷣу сѧ ѡбра

дованꙿнаа г͠ь с тобоѫ. раⷣу сѧ радо

ст неконꙿѣнꙿныѫ шр

ны. рауⷣ сѧ єѫже ѿ

рѣєт сѧ см͠рть.

а въводт сѧ жꙁꙿнь  жвотъ. А ты 

сты гробе. стыⷯ, тⷭѣ, по гнⷭ гро

бѣ. же стоꙿнікъ бⷭы въскр͠сенію.

ꙗко къ дш͠евн кꙿ тебѣ бєсѣдоуѫ. въ

прашаѫ. гꙿде єⷭ жвоє ꙁлато. єже въ тѧ

рѫкы аплⷭъскыѫ въложшѫ. гꙿде слъ

нꙿцє въсего мѵра. гꙿде не конꙿѣнꙿноє

бг͠атъство. где драгоє тѣло бг͠оро

дꙿно.  нѣжꙿноє. ѿвѣщаваетꙿ же

рекы. поꙿто щете въ мнꙿѣ. ѿшⷣе

шааго тѣлесе ѿ мєне на н͠бо поꙿто

с мене въстѧꙁаєте. могѫ л аꙁъ по

257а

велѣнію б͠жю протвт сѧ. понѣ

вы въ мꙿнѣ ѡставль ст͠ое тѣло.  о

с͠твꙿ мѧ на н͠бо мене ѡтде. славо

ѫ проводмо, арꙿхггⷭлкоѫ.  всⷯѣ с

лъ нбнⷭыхъ. А аꙁъ нінѣ аг͠глы є

съмъ набъдмъ. ннѣ въ мꙿнѣ бж͠е

стъвꙿны даръ жветъ. а аꙁъ ні

нѣ ѫꙁѣствымъ єсъмъ цѣлте

ль. аꙁъ бѣсомъ ꙁгонітель єсъмъ.

прстѫпте людє вѣроѫ къ мнѣ.

 рѫкам прмѣте блгⷣт ѿ ме

нє. вдте л ѡц͠  братꙗ,  др

ꙃ. то т кꙿ намъ ѿвѣщаває

тъ славꙿны грогъ (!). а ꙗкоже та

ко єⷭ то. то  євтѵмꙗ ьстѣні

стор. слыште. въ трет

мъ словес. см словєсы самѣ

м, сцѣ пшѫще. гл͠анꙿно єⷭ

выше, ꙗкоже  костанꙿднѣ гра

дѣ. многы цр͠кв бл͠женꙿнаа по

257б

лхроніꙗ влахерꙿнаⷯ съꙁⷣана. въ наѧло

црⷭтва велкааго марꙿкꙗна. с 

бо тамо тнⷭы домъ, прѣхвалꙿнѣ.

 прѣс͠тѣ бц͠ мар съꙁдавꙿшє.

 въсеѫ оутварѫ оутворвше. се

ѫ прѣс͠таго  бг͠опрѫтнаго въꙁы

скашѫ тѣлесе. т прꙁвавꙿше 

оувеналꙗ. архєпкⷭпа єрлмⷭъска

го.  палестнъскыѫ єпкⷭоупы.

тогꙿда сѫщемъ мъ цр͠градѣ. то

гда халꙿкдонѣ быⷭ съборъ. рекошѫ

къ нмъ. слышмъ сѫще въ єр

салмⷯѣ. пръвѫѧ ꙁрѧднѫѧ. прѣ

с͠тыѫ б͠цѫ марѫ цр͠квь. въ мѣстѣ

гетꙿсмані ꙁовомѣ. деже ж

ꙁꙿноносвоє єѫ тѣло, положенꙿно єⷭ въ

рацѣ. мыслмꙿ же бо тыѫ мощ

прнест само. на съблюденіє ц͠рѣ

сего града. поⷣмꙿ же оувеніꙗлъ

ѿвѣща. въ с͠тѣмъ  бл͠годшꙿнѣ

258а

мъ псані. не въꙁностꙿ сѧ ѡ оумрът

ст͠ѫѧ б͠цѫ марѫ. нѫ  пръваго ст

нꙿнаго прѣданіꙗ прѣѫл єсмы. ꙗко

же въ годъ прѣсл͠авнаго оуспеніꙗ єѫ.

ст͠ въс аплⷭ, спєⷭніꙗ рад ѫꙁыь

скаго. въселеннѫѧ ѡбꙿходѧще въ

скорѣ въсхыщені. съвъкоупшѫ

сѧ въ рлⷭмѣ. т оу неѫ сѫщемъ

ѡбаавленіє мъ быⷭ аггⷭлкоє.  б͠же

стъвнаа хвала слышааше сѧ болꙿшⷯ

слъ. т тако бжтⷭвноѫ славоѫ 

нбнⷭоѫ. въ рѫцѣ прѣлож д͠шѫ с͠тѫ

ѧ. а б͠гопрємꙿноє еѫ тѣло. аг͠глъ

скам  аплъсⷭкам пѣⷭнѣм.  пово

жеⷣнꙿно съпрѧтавꙿше въ рацѣ въ геѳс

ман положено быⷭ.  въ немꙿже мѣ

стѣ до .г͠. д͠нь аггⷭлкы лкъ.  хва

лы пѣнⷭыѫ прѣбышѫ неповаѫ

ще. по третⷨ же дн͠є. аг͠глъ

стѣ пѣсн прѣставш. сѫще

258б

мъ аплⷭомъ едномоу же несѫщ съ ні

м. т по трєтмъ д͠н пршедъ

шоу.  б͠гопрємꙿномоу тѣлоу. хотѧ

щоу поклонт сѧ. ѿвръꙁошѫ ракѫ.

т тѣло въсехвалꙿноє, нікакоже не о

брѣтошѫ.  ѿ ракы неꙁг͠ланꙿны

ѫ добрыѫ вонѧ наємꙿше сѧ. ꙁатво

ршѫ пакы храмъ. танꙿномоу ю

доу двѧще сѧ. се тъѫ помышлѣ

ахѫ. ꙗкоже же ꙁвол въ не род

т сѧ. плътѫ б͠ъ слово.  по роⷣже

ні съблⷣюѫ дв͠оѫ. ть ꙁвол.  по 

сходѣ ѿ сего жтꙗ. тоѫ пртⷭоє.

 нескврнноє тѣло, беꙁꙿ тлѣніꙗ съ

творт.  прѣставленіємъ поь

ст. прѣⷣже ѡбꙿщааго въскⷭрніꙗ. бⷺ

ше тоу съ плⷭы, (!) с͠ты тмоѳе аплⷭъ

 дѡнісє ареѡпагтъскы. ꙗ

коже  съ самъ велкы дѡнісє

свⷣѣтелъствєтъ. ѡ бл͠женѣ

259а

мъ єроѳе. г͠лѧ.  съ бо тоу бѣше. къ тⷭно

м тмоѳею сце г͠лѧ. понеже  въ тⷯѣ б͠го

вѣдныхъ нашⷯ єрарꙿсѣхъ. єгда 

мы ꙗже вѣс  ты.  мноꙃ ѿ тⷭыѫ

нашеѫ братѫ. съндохомꙿ сѧ на вдⷺ

ніє. къ жꙁнонаѧлꙿноѡмоу,  б͠го

прємꙿномоу тѣлес. бѣше же братъ

бж͠ ꙗковъ.  петръ, връховнѣа ста

рѣшна, бг͠ословеꙿнааго на. та

е ꙁвол. съповдѣніємъ хвалт,

єрарꙿхомъ въсѣмъ. ꙗкоже кто до

воленъ бѣше. недовѣдомыѫ слы бла

годатє. б͠говластнѣ немощ. въсѧ

съдръжааше б͠гословꙿц ⷯ. ꙗкоже вⷺ

с дроугыѫ рмсты. въ съ сходѧ

вєⷭ стѫпаѫ себе,  ѿ хвалмыⷯ. ѡбꙿ

щеє прєм͠лѧ.  ѿ въсѣхъ, ѿ нⷯже слы

шааше сѧ.  вдѣше.  вѣдомъ бѣ

ше,  невѣдомъ. бг͠овѣдецъ сѫщъ. 

бжтⷭвны хвалословецъ ѿлѫѣємъ.

259б

т то т оубо ѡ томъ. еже тоу сѧ б͠госло

в г͠лѧ.  аще себе нѣсъмъ ꙁабылъ. мно

гаⷣж вѣдѣ ѿ себе.  ѧст єдны. б͠є

стъвныⷯ тѣхъ хвалъ пѣсньныⷯ слыша

въ. т се ц͠ре слышавꙿше. просшѫ оу

того архєпⷭкпа оувеналꙗ. ст͠ыѫ

тоѫ ракы.  ѫже въ не прѣславныѫ.

 прѣс͠тыѫ б͠цѫ марѫ. рꙁы ꙁапеѣ

тлѣвше, твръдо послат къ нмъ.

т тѫ ракѫ прсланꙿнѫѧ положшѫ въ

влахерⷯꙿна.  съ рꙁам. въ съꙁаⷣнꙿнѣмъ

тⷭѣмъ домоу, ст͠ыѫ бц͠ѫ. т се тако

бⷭы. Мы же къ гробоу ѡбратѧще сѧ ре

емъ. тво даръ бесꙿпрѣсмєнє єⷭ.  бла

годѣть непрѣтръꙃаѫщ сѧ. не бо въ

мѣстѣ бжтъⷭвнаа сла. оуставлѣєтъ.

ні бж͠ѫ мт͠ре бл͠годѣаніꙗ ꙁатварѣ

ѫтꙿ сѧ. тъѫ въ гробѣ был. то ма

лоу ѧд б даръ тъ былъ. нѫ нінѣ

по въсемоу мроу расꙿпрострълъ сѧ єⷭ.

260а

въсѣмъ сѧ даѫ же вѣроѫ въꙁыщѫтъ.

єго. да тѣмъ  мы оубоꙃ вѣрѫще.

к тебѣ м͠л сѧ твормъ. сксны бо сⷮѫ

млⷭт, твоєго бл͠годѣаніꙗ въ нⷭа. да се

го дѣлꙿма тебє кто не славтъ. кꙿто л

не бл͠жтъ тебє.  слы нбⷭныѫ двѧ

тꙿ сѧ.  л͠вц ꙁемꙿны юдѧтꙿ сѧ. въсе

ѫ бо твар прѣславнѣш єс. хрⷭт

ꙗнъскаа помощ. к тєбѣ бо же вѣ

роѫ прбѣгꙿнєтъ. то беꙁъ тѣшені

ꙗ не подетъ ѡтт. да мноѕѣм т

дльж͠ні сѫще.  не мѧще сѧ мъ 

скоупт. хвалы продльжаѫще, м

л т сѧ дѣемъ. сповѣдаѫще своѫ

немощ.  твоꙗ бл͠гаа тоуне даат.

тебѣ сѧ кто не юдтъ. добраа по

мощꙿніце. славꙿнаа ꙁастѫпꙿніцє, вел

каа красо л͠вьска племене. ꙁрѧдꙿ

наа лѣпото въсеѫ твар. ты ꙁабра

ло твръдоє ѿ ратꙿнкъ. ты ѡстрогꙿ

260б

лты. ты ꙁащщеніє вѣрꙿнымъ.

ты тшє.  ꙁавѣтръноє мѣсто.

оутонѫт хотѧщмъ. ты оубѣ

жще грѣшнымъ. ты бѣдꙿны

мъ оувѣтъ вєлкы. ты спль

нъ сѫщ въсего добра.  вѣрꙿнымъ

подаєщ. въсе твоє прѣславꙿно, 

стноѫ ѡправданꙿно коупꙿнѣ. же

лаємо бо въсе твоє нам.  слаждъ

ше пае меда  съта. не бо, нѫ раб тво

,  желаємъ въсего того. да любѧ

щмъ  желаѫщмъ ѿданіє ѿ

тебе много. да сего рад блглⷭвєнꙿно

мѧ твоє. прⷣѣже сл͠ца свѣ (!) тво. вы

шꙿш въсеѫ твар тⷭь твоꙗ.  наⷣ агг͠е

лы вельство твоє. вышꙿш ты н͠бє

съ. блглⷭвєнꙿна ты въ родⷯѣ родъскы

ⷯ. нѫ  блглвⷭенꙿна ты  с тобоѫ въсѣ

племена ꙁемꙿнаа. нⷭѣ бо мѣста въ не

мꙿже ты сѧ не славш. ні племене,

261а

въ немꙿже не проꙃѧбашѫ плоды тобоѫ.

б͠а славѧще єгоже ты род. ꙗкоже  

же тебє не вѣдѧтъ, въ мрѣ семъ ѫ

ꙁыц. въ гоⷣ прдѫщ оувѣдѧтъ

тѧ ст͠аа д͠во. гда бо ѿ тебе родвы

сѧ прдетъ. сѫдт въсемоу мр

правдоѫ. оуꙁрѧтъ  въпт наѧнⷮѫ

тъ. (!) же не б͠цєѫ рат тебе вѣроѫ 

сповѣдат. т тъгда оувѣдѧтъ.

какого бг͠атъства своеволъствомъ л

шшⷭѫ. нѫ ты прѣс͠таа гжⷭе не ѿстѫпі

наⷭ грѣшꙿныⷯ.  помощ даѫщ всⷯѣ

бѣдаⷯ сѫщемъ.  дш͠ъныⷯ плътꙿны

ⷯ. нѫ простр своѫ млⷭть. ꙗкоже т

єⷭ нꙿравъ прсно творт. славослов

мꙿ тѧ. славословѧщꙗ донꙿдєже мо

жемъ дыхат. ні лъꙃѣ дроуꙃ глⷭа

прѫт, болꙿша грома.  въꙁыдѫща

выше н͠бсе.  потѫтꙿнѫт, спо

261б

вѣдаѫще сеѫ прѣ͠стыѫ бц͠ѫ юднаа

дѣла.  пртранꙿныѫ помощ.  вел

кыѫ млⷭт. не насыщѫ бо сѧ твоєѫ

млост въспомнаѫ. ѫже творш

въ добровѣрныⷯ л͠вцѣхъ. днⷭе намъ

братє радоⷭ велка. мꙿже наша ꙁа

стѫпніца  помощꙿніца. прѣходтъ

въ нбⷭноє црⷭтво. ꙁа ны мл͠ѧщ г͠а свое

го  б͠а. да  мы рауѫⷣще сѧ, ръцѣмъ къ

не. рауⷣ сѧ красны словесны бж͠ раю. раⷣу

сѧ велкааго нбнаⷭаго ц͠рѣ

прѣст͠аа полато. раⷣу сѧ новаа сѡнь,

 бжтвⷭнаа рлⷭмъ. раⷣу сѧ пртра

нꙿнаа горо. ѿ неѫже самъ камы крѫ

т а не рѫкама. же єⷭ хсⷭ г͠ъ. рауⷣ

сѧ ꙁлаты вѣнꙿе хⷭа б͠а,  въсего м

ра. бсромъ дх͠овнымъ оутворе

нє. рауⷣ сѧ с͠ты доме.  жлще

прⷺстѫѧ тр͠цѫ. єднобжтъⷭвнѫѧ.

262а

 едновластнѫѧ. е же єдна слава.  єд

на ⷭь.  єдна дръжава. нінѣ  прсно, 

въ вѣкы вѣкомъ. амнъ.

Слово № 40

СЛОВО ЗА УСЕКНОВЕНИЕ ГЛАВАТА

НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

мцⷭа аѵгоуста въ .к͠ѳ. д͠нь. слⷡоⷪ

на сѣкꙿновеніє главы. ст͠аго пр͠рка 

пртⷣѧ, ѡанꙿна крⷭтлѣ. блгⷭлв ѡ͠е.

Ꙗко се мѫжъ єтеръ, любѧ поустынѧ. на

мѣстѣ єтерѣ лѣснѣ. сѣдѧ пⷣо сѣніѫ

пр водѣ. доброгласным псканꙿм

пт͠.  дрѣвнымъ шоумомъ двже

мъ. кротъкъ мѣаше съмысꙿлъ. 

гда же єѵⷢлє проповѣда, родово нестовъ

ство.  женъское бесꙿтоудє.  пръ мѫ

жъ беꙁменъ.  трапеꙁѫ ск͠врънꙿнѫ.  да

ръ неправеденъ.  потрѣбленіє тѣлесє

ьстнаго. нъ ѿ ного быⷯ въꙁлюбені

егда прⷣѣ лцѣ свое прведоⷯ бывшѫѧ вещ,

ѿ рода. аще єⷭ  ты вещ гл͠ат. же та

262б

ковы съдѣа вещ въ то врѣмѧ реⷱ. слышѫ родъ

тетрарⷯх. слоⷯу ісⷭовъ.  рее ѿрокома свома.

съ єⷭ ѡаннъ егоже аꙁъ оусѣкнⷯѫ. съ въста

ꙁ мр͠твыхъ.  сего рад слы дѣѫтꙿ сѧ

ѡ немъ. повѣдаетъ пр͠ре бєніє. егоже

не можетъ слъгат.  вѣдѣаше єгоже б,

ꙗко пр͠ркъ єⷭ.  мѫжъ с͠тъ. аще бо б не вѣдⷺ

лъ. не б г͠лъ єго ꙁ мртвⷯы въꙁꙿставꙿша. 

сего рад сламꙿ сѧ дѣат ѡ немъ велтъ.

ѡ о (!) съвѣст ꙁлаа.  ѡ номъ како вѣмъ

оубствѣ. а не ѡ сцемъ оубствѣ.

о немꙿже  самъ свѣⷣтелъствоуєтъ ѡ съ

вѣст. жвѫщ съ д͠шеѫ скврънꙿноѫ. до

съм͠рт жвѫщ.  по см͠рт неоутѣшенꙿ

сⷣѫ премлѧщ  ꙁа кѫѧ внѫ оуб пр͠рка.

ꙁане быⷭ проповѣдатель стненъ.  беꙁꙿꙁа

конꙿнѫѧ єго дѣтѣль, ѡбленіємъ єго

хотѣаше раꙁꙿдроушт. моуже доⷭꙗше

ꙗко цр͠ю хранітелю быт. ꙁаповѣдемъ бо

жꙗмъ. тъ не оудръжа похотнаго бешꙿте

263а

ніꙗ.  ꙁаконы раꙁрⷣоуш. цр͠ь бо тъ єⷭ праве

денъ. же ꙁаконъ правєдꙿны послаѫ, пръ

вѣє самъ съблюдетъ. како бо нъ сы подъ

німъ, красотѫ по ноу правтъ, аще

неправедꙿны ꙁаконы. ꙗко бръꙁꙿдам ѡтѧ

жвааго рода л͠вѣ ѡбоуꙁдаетъ. родъ

же. цр͠ь сы не людемъ, нѫ похотемъ 

мꙿже бо кꙿто побѣжденъ бѫдетъ. томоу сѧ

 пороботтъ. не тъкꙿмо же ꙁаконъ бж͠

раꙁрⷣоуш. нѫ  оубство неправєдꙿно

съдѣла.  кого б, мѫжа праведꙿна. єго

же г͠ъ свѣтелⷣъствова. мѫжа же въ поу

стыні жвѣше. беꙁводꙿнѣ,  неплⷣонѣ, 

беꙁътрѣвꙿнѣ. въ поустыні жвѣше ѡ

аннъ. не бѣгаѫ своєплеменнаго.  пр

родꙿнаго л͠вѣ рода. нѫ бѣгаѫ.  вдѣ

т  слышат. ск͠врънꙿнаа лвкⷭаа ꙁлодⷺ

ꙗнꙗ. съ ні сѣꙗ, ні жѫ нікогꙿдаже. тѣ

мꙿже ні хлѣба, ні вна мѣаше, н трапе

ꙁы. ні ѡдра. н потꙿнаго слгы. ні мѧкыⷯ

263б

рꙁъ. ѡслаблѣѫщⷯ женолюбꙿскаа тѣлеса.

ні свѣтлꙿніка, ні свѣщънка. н стоаа. (!)

ні ѣшѫ, н крніцѫ. кромѣ бо сы въсего мі

ра. ньсоже ѿ сего мра не мѣаше. жвѣ

ше же не въ хꙿрамнѣ, ꙁлатомъ скоушенѣ.

нѫ пⷣо каменемъ, самоскоушеномъ. сем

 столъ.  трапеꙁа.  одръ. ꙁемлѣ бѣ. а

мѧса. акрⷣ  медъ двн. семоу ѣша прі

гръщѧ бѣшѫ. а вно веселꙿно. с каменє

текѫщ слаⷣкаа вода. сего ѡанꙿна мъ 

првѧꙁа. родъ бо рее ѡанꙿна. првѧꙁа.

 въвръже въ темꙿніцѫ. жены рад фл

па брата своєго. о вещъ спровръженнаа.

ѡаннъ съвѧꙁанꙿнѫѧ его дш͠ѫ пленіца

м грѣховным. ѡбленіє хотѣа

ше раꙁⷣроушт. а ѡнъ, раꙁⷣрѣшаѫща

го вѧꙁааше. нѫ аще  вѧꙁааше  ѡаннъ

гл͠аше.  въ темꙿнцѫ въметаємъ ѡбл

ѣаше . съвръшааше бо псаніє. ꙗко

 гл͠ахъ въ свѣдѣні ⷯ.  прⷣѣ цр͠ не сты

264а

дхⷺ сѧ. не боꙗше бо сѧ см͠рт ѡаннъ. нѫ бо

ꙗше сѧ єже не гл͠ат стны. сего б ро

дъ. сего же оубвъ. нієдного тъкꙿмо 

б. нѫ многы. оубвы бо телѣ,  по

леꙁнка дш͠амъ. нє єдного б. нѫ то

лко. єлко ⷯ жвъ ходѧ моглъ б слово

мъ ѡжвт.  къгда сего б. срамо

та єⷭ  гл͠ат. срамота же єⷭ на глѧщем, нѫ

сътворшом оубство. росⷣтвоу бо рее дѣ

ємоу родов. плѧса дъщ родꙗдна по

срѣдѣ.  оугод емоу. тѣмꙿже съ ротоѫ

клѧтꙿ сѧ е. дат є єгоже аще въпростъ.

ѡнаже наоуена мт͠рѫ дажъⷣ м рее на

блюдѣ главѫ ѡанꙿновѫ. ѡ ородъство ꙁло

є. пр͠рьскомъ дышѫ оубствомъ. въ не

же мѣсто бѣше. ст͠ыѫ мѫжѫ на трапеꙁѫ

въꙁват. тако бо б раꙁвращенꙿнаа д͠ша

єго справла сѧ. съ прѣпоⷣбнымъ, прѣ

поⷣбенъ бѫдеш.  съ раꙁꙿвращенꙿномъ

раꙁвратш сѧ. въ неже мѣсто

264б

подобааше, вдовцамъ помош. (!)  сро

ты мловат. да б мꙿногам,  раꙁлꙿны

м мл͠твам. сво жвотъ неподꙿвжꙿно

съхранілъ. нінѣ же съ мѫж неьствы.

 женам беꙁꙿстоуднам веселѧ сѧ. в

номъ многомъ,  женам скврънꙿнам

ѡбꙿльщенъ. продрома ѡанна. д͠н тръ

ню оубствомъ раꙁꙿдроуш. просвѣщъ

шааго добрѣ свѣщѫ вѣрꙿнѫѧ, свѣтлꙿ

ніка въсемоу мроу. ѡанна бство

мъ раꙁꙿрⷣоуш. ѡного бо аще  скѫде

лѣнꙿны съсⷣѫ, распаде сѧ на ꙁем. нѫ

бо дх͠овнаа єго свѣща свѣтлаа сѫщ

мъ въ адѣ. вѣрны свѣтъ добрѣ про

свѣщааше. пр͠ркъ же сы.  вѣды,

ꙗко матъ варт г͠ъ сво въ адѣ. по

сла къ немоу єтеры, оуенікъ своⷯ.

г͠лѧ. ты л єс грѧды, л ного ѣ

ємъ.  не нє (!) ꙁнаѫ въпрашааше.

како бо б не ꙁнаалъ г͠. егда  са

265а

мъ, каꙁааше г͠лѧ. се агнецъ б͠ж, въ

ꙁемлѧ грѣхы въсего мра. како бо

б не ꙁнаалъ. вдѣвы  ст͠ы д͠хъ,

съшедшъ с нб͠се на нь.  слышавъ

ѿ͠ь глⷭа ѡ немъ гл͠ѧщъ. съ єⷭ с͠нъ

мо въꙁлюбенꙿны, ѡ немже бл͠го

ꙁволⷯ. нѫ въпрашаєтъ како. ты

л єс грѧды, л нъ. не рее ты

л єс пршеды. пршелъ бо бѣ на

ꙁемѧ. нѫ ты л єс грѧды. срѣⷱ,

ꙗко въ адъ. л ного ѣемъ. гл͠ааше

бо ѡаннъ въ себѣ. ꙗко єгда хощетъ

агг͠лъ оукрѣпль послат въ адъ. дѣ

ло его съвръшаѫщъ. л єда како хо

щетъ, въсѧ єднѣмъ гласомъ, въ

скрѣст. ꙗкоже  пр лаꙁар створ.

сего рад не могы раꙁꙿсмотрт, съ

вѣта гнⷭѣ въпрашааше г͠лѧ. ты л

єс грѧды, л ного ѣємъ въ адѣ.

сего оуб родъ.  како б . роⷣжъ

265б

ств рее бывш. плѧса дъщ род

ꙗдна посрѣдѣ. доⷭнꙿнаа гра, тако

ѫ трапеꙁы. деже бо скаканіє,  п

ꙗнъство,  гласы. тоу нⷭѣ несоже

твръда. нѫ въсе дꙿвжемо.  не стоѫ

проповѣдаѫ родово беꙁоумє слы

ште любѧще плѧсанꙗ. же ѡгла

шаєтъ ш, сво многомѧтежꙿны

м ногам. ѡслабленныхъ ѡтро

щъ,  своꙗ ср͠ца. съ ѡслабленꙿным

тѣлесы ѡслаблѣѫщоу. слыште,

каковѫ коуплѧ бстъвнѫѧ, мно

говрътмоє плѧсаніє прѡбрѣте.

ѡнаже наоуена мт͠рѫ рее. даⷣжъ

м само на блюдѣ главѫ ѡанꙿновѫ. ѡ

ꙁлыѫ львцѫ. аспдно ѿроѧ. не про

с ꙁлата. ні сребра. н каменꙗ драга.

нѫ главы ѡанꙿновы.  ащⷠе вѣры ра

д просла. многомъ дражъш єⷭ гла

ва ѡаннова. въсѣкого ꙁлата  сребра.

266а

 каменіꙗ многоцѣнꙿна. нѫ не прос вѣры ра

д да б поьла. нѫ да ѡблтелѣ бвꙿш

мт͠р дⷭа. внѫ на ꙁлобꙿны грⷯѣ. слышавꙿ же

ꙁловѣрꙿны ц͠рь ѡскръбѣ. ѡскръбѣ же, не

оубства рад пр͠рѣ. нѫ страха рад люⷣ

ска. ꙁане въс ꙗко пр͠рка мѣахѫ. аще бо

б говѣніꙗ рад се творлъ. не б спръва

свѧꙁавъ его, въметалъ въ темніцѫ. нѫ о

скръбѣ народа рад.  бѣ тъгда д͠ша родо

ва. ꙗко въ мор на тѣснѣ мѣстѣ корабль

вълаѫ сѧ.  къ ѡбѣма странама прража

ѫ сѧ. да б не сътворлъ бства. народа

рад боѫ сѧ.  клѧтвы рад, хотѧ сътво

рт оубство. а въꙁлежѫщ съ німъ,

въꙁбранѣахѫ ємоу. сътѫжъ же с льст

вы, многошоумноѫ женъскоѫ похот

ѫ. прмъ ѿ него, плѧсъбны ѿвѣтъ

на оубство. пославъ сѣкнѫ ѡанꙿна.

ѡ како єⷭ ꙁло ꙁаклнат сѧ. нінѣ помѣ

266б

нѣте г͠ъ глѧщъ. аꙁъ же г͠лѧ вамъ. не

клънѣте сѧ ѿнѫдь. аще бо б не клѧ

лъ сѧ ѿнѫдь ѡкаанꙿны. не б ѡстав

лъ ѿнѫдь бство сътворт. досто

ꙗше ємоу бо ѿнѫдь не клѧт сѧ. нѫ

понеже сѧ клѧтъ. лъжа е (!) ємоу бѣ прѣ

стѫпт. въ ꙁлѣмъ бо ꙁбранꙿн. лоу

е б мꙿнєє ꙁбрат. послав же оусѣкꙿ

нѫ , каа рѫка дръꙁнѫ въꙁлюбꙿені

на ст͠ѫѧ выѫ ѡанꙿновѫ, нанест меⷱ.

гоже ꙃвѣрє въ поустыні оубоꙗшѫⷭ

гоже львове въстрепеташѫ. гоже

кераст.  ꙁмєве,  аспды. съдръ

гнѫшѫ сѧ. гоже двѫ пꙿелы, дѣ

лаѫще птаахѫ. ст͠ынѧ єго рад, ѿ

раꙁлныⷯ цвѣтецъ  пꙿелы, въ поу

стыні събръѫща росныѫ каплѧ. стрꙿ

дны медъ творѧщѫ, прношаахѫ е

моу. сего рѫка вонѣ оусѣкꙿнѫ. не съ

267а

дръгнѫвꙿш сѧ, аггⷭлка лца ѡбраꙁа.  не

въстрепетавш лца его. съфтѧщаго

сѧ бг͠олѣпꙿно. нѫ мꙿнѧ ꙗко птємъ

родовѣмъ ѡмраь сѧ вонъ. меь

оубо мѣаше.  ою не мѣаше.

 сѣкаемѣ главѣ ѡанꙿновѣ. не ка

пааше кръвь ꙁ неѫ. не бѣ бо нікъгⷣа

же плъ вна.  несѣхѫ главѫ ѡа

нꙿновѫ на блюдѣ. на веерѧ.  тъгда въ

пꙗше къ родоу. не доⷭттъ т мѣ

т жены флпа брата своєго.  по

см͠рт бо праведны жвъ єⷭ. ѡ соуро

вы л͠вкъ. на немꙿже блюдѣ мѧса

ꙗдѣше. на томжⷣе  главѫ, мѫжа пра

ведна полож. не довлѣ л т роде,

младыхъ дѣт сколеніє. въ в

ѳлеємѣ бывꙿше. не страшшѫ л

тебе, ѿц͠ъ  мт͠ре стенаніꙗ,  пла.

 коп ѡст͠рѣшаа не прѣклонішѫ

267б

л тебе. многотоꙿныхъ слъꙁы каплѧ

ѿ рѣслъ въꙁⷣръжаѫщѫ сѧ.  прѣспѣва

ѫща стоꙿнкы. егда сѧ ѡц͠ по пръсе

мъ бꙗхѫ,  ѧста въꙁыхаⷣніꙗ ѿ срцⷣа.

сквоꙁѣ ноꙁⷣр прохожꙿдаахѫ.  єгда ма

терѧ своⷯ рѣслъ лѣтораслѧ младеныⷯ,

беꙁꙿ врѣмене оувѧдъшⷯ плакаахѫ сѧ. е

гаⷣ  съсц млѣко тоѧще ꙁемлѧ бѣлѣ

ахѫ. ѿтръгаемымъ младенꙿцемъ. въ

неꙁаапѫ скаалаемѡмъ. єгда ѡц͠ємъ

рѫцѣ тъщ быстѣ своего плода.  м͠трѣ

мъ съсꙿц, ѿ младыхъ ꙁѫбъ. ѡбыѣ

наго скъкꙿтанꙗ скахѫ. которы бо

ꙃвѣрь тъгда не б сѧ плакалъ, неꙁлоб

выⷯ младенецъ. стыѫ д͠шѫ вдѧ 

скалаемы. ⷯже д͠шѫ тольм бѣхѫ неꙁло

бвы. емⷧа  д ⷯ млад. ꙗко младо

мъ сѫщемъ. еда тѧ бѣшѫ  т ѡбл

л ѡ роде. же не оу ѫꙁыка мѣахѫ оу

268а

стръбꙿша. ні ꙁѫбы оутвръдѣвꙿшѫ въꙁꙿ

дръжаѫщѫ ѫꙁыка. да бхѫ въ стⷯѣ оу

глажⷣъше слово оустнам ꙁрекл. не до

влѣ л т, толко сыреніє. нъ  ѡа

нꙿна сѣкꙿнѫ. емже не бѣ доⷭнъ. ед

но власа. ѿрокы рахлны сколь. 

цр͠квнааго тєлѣ ѡанна оусѣкнѫ

т. како с мл͠оствъ бѫдетъ тебѣ,

гл͠етъ г͠ъ. ѡ граде кръвавы. въ немꙿже

рⷣо црвⷭоуєтъ, оувы мнѣ. же хотѣ бы

т ц͠рь, нꙿны. то тъ быⷭ вождъ, бесꙿ

нꙿны. потомъ ходѧще юде. наоу

ьше сѧ оубват,  до хвⷭа оубства,

догꙿнашѫ сѧ. съ младенꙿцѧ скла.  о

нꙿна (!) сѣкꙿнѫ. а ѡні саѫ прѣтрышѫ.

 єремѫ оудавшѫ. навѳеа камен

ємъ побшѫ. ꙁахарѫ оубшѫ. наꙁарѣ

а распѧшѫ. нѫ ѡнѣмъ ѡ ꙁлобѣ плⷱа ѡ

ставлъше. на стаа оуеніꙗ въ свѣ

тъ прбѣгнемъ. ѡ хⷭѣ ісⷭѣ г͠ нашемъ.

268б

ємже слава.  дръжава. съ ѡц͠емъ 

съ ст͠ымъ, дх͠омъ. нінѣ  прсно,  въ

вѣкы вѣкомъ. амінъ.

СЪДЪРЖАНИЕ

НА ГЕРМАНОВИЯ СБОРНИК

главы ьтеніамъ прѣꙁъ въ

сѧ годнѫ съборꙿны, ст͠ымъ. мѫ

енікомъ же  м͠нцамъ  прѣпоⷣ

бнымъ.  въсѣмъ ст͠ымъ.  г͠ъскы

мъ праꙁднкомъ, въсе по рѧд.

а͠ на рожъⷣство б͠ц.

в͠ похвала томоужде.

г͠ обрѣтенію тⷭго  жвотворѧщаго крⷭта.

д͠ юдо арꙿхг͠гла мхала, ж въ хонѣⷯ.

е͠ ст͠ыѫ ѳеклы юⷣ бывꙿшеє въ мрꙿсѡнѣ.

ѕ͠ похвала, іѡанꙿна б͠гослова.

ꙃ͠ м͠не ст͠аго аплⷭа ѳомѫ.

͠ ст͠ыѫ прѣпⷣобныѫ пѧтꙿкы.

ѳ͠ ст͠го ѵⷢлста лоукы.

і͠ ст͠го велком͠нка дмтрꙗ.

а͠і похвала ст͠ою беꙁꙿмъꙁнⷣк. коꙁмы  да

мана

269а

в͠і похвала ст͠ыхъ арх͠гглъ мⷯла  гаѵрла.

г͠і похвала ѡанꙿна ꙁлатостаго.

д͠і мѫеніє ст͠го аплⷭа флпа.

е͠і мѫеніє ст͠го ѵⷢлста матѳеа.

ѕ͠і въведенію ст͠ыѫ б͠цѫ.

ꙃ͠і мѫеніє ст͠ыѫ м͠нцѫ варꙿвары.

͠і дѣанє ст͠аго нколы.

ѳ͠і ꙁаѧтю ст͠ѣ анꙿнѣ єгⷣа ꙁаѧтъ б͠цѫ.

к͠ мѫенє с͠тыⷯ трєⷯ ѿрокъ.

к͠а на рождъство хвⷭо.

к͠в ст͠аго васлꙗ, арꙿхєпкⷭпа.

к͠г мѫеніє арꙿхдꙗкона стефана.

к͠д о родѣ,  ѡ младенъцеⷯ ꙁбеныⷯ.

к͠е на кръщеніє гнⷭє.

к͠ѕ на срѣтеніє гнⷭє.

к͠ꙁ ст͠ыⷯ мѫ͠енкъ .м͠.

к͠ на бл͠говѣщеніє.

к͠ѳ о етврѣд͠невнѣмъ лаꙁарѣ.

л͠ на цвѣтнѫѧ неⷣлѧ.

л͠а пооуеніє дш͠еполеꙁнъно на православнѫ

ѧ нєдѣлѣ.

269б

л͠в єпфаніꙗ кѵпръскаго на погребеніє хвⷭо.

л͠г гргорꙗ бг͠ословꙿца на въск͠рсеніє.

л͠д въ бѣлѫѧ недѣлѧ, ѳомно невѣрє.

л͠е о раꙁꙿслабленꙿнѣмъ, на прⷺполовеніє праꙁнⷦ.ⷶ

л͠ѕ на прѣполовеніє праꙁнⷣка.

л͠ꙁ на въꙁнесенє гнⷭе.

л͠ ва рожъⷣство ѡанна кртⷭлѣ.

м͠ аплⷭомъ връховꙿнымъ петр  паѵл.

м͠а пр͠рк л.

м͠в на прѣѡбраженіє гнⷭє.

м͠г на оуспеніє б͠ц.

м͠е на оусѣкновеніє главы ѡанꙿна кртⷭлѣ.

ПРИПИСКА

КЪМ ГЕРМАНОВИЯ СБОРНИК

прѣнаѧлꙿнѡм наѧлоу,

 беꙁнаѧлномоу б͠жеств. сірⷱѣ трі

с͠тѣ тр͠ц слава, ѡц͠оу  сн͠оу  ст͠омоу

дх͠оу, нінѣ  прсно,  въ бесконѣꙿны

ѫ вѣкы амнъ. Хвалѫ тебѣ  славѫ въꙁꙿ

слаѫ г͠ ісоⷭу хеⷭ. тръ͠сты б͠же нашъ. ꙗко

далъ єс мнѣ недоⷭнꙿномоу наѧт 

270а

конѣт сего б͠гомъ събраннааг(...)

ка. же б͠лгтⷣѫ дх͠а ст͠го тⷭѫ вел(...)

пр͠ркъ  м͠нікъ. себе красвꙿше въсехва(...)

 творꙿц.  самовдꙿц словоу. ѿргнѫш(...)

же въ немъ неспсанꙿноє твое бж͠ество

 въплъщеніє,  хожеⷣніє юдесно, еже съ

дѣа.  твоⷯ мнкⷱъ множъстоу. (!) м͠нꙗ є

же по тебѣ прѫшѫ.  юдеса, ꙗже ст͠го тво

его д͠ха дарованіємъ. вьс ст͠ сътворшѫ.

 събранє апⷭлъ.  прѣѡбраженіє.  волꙿ

ноє распѧте,  до ада сънітє.  въскⷬъ

ніє,  на нб͠са въшествє. Се же въсе не по

моемоу быⷭ ꙁволенію. нѫ съ троудомъ,

б͠гобоꙗꙁніваго, трс͠тѣ троц слоуж

телѣ.  въ прѣпоⷣбныⷯ прпⷣобнаго.  въ 

рархоⷯ рархⷯа. въсеѡс͠щеннаго мтропо

лта германа. Пса же сѧ с съборнкъ

рѫкоѫ ктолбобы въ цртⷭво бл͠говѣрꙿнаго. 

прѣвысокаго. самодръжавнаго.  хтоⷭлю

бваго. ц͠рѣ прѣкраснаго ѡана алеѯѧдра.

270б

(...)его багрородꙿнѣмъ. ѡанꙿнѣ ш

(...)ѣ. пр патрарсѣ въсеѡсщ͠еннѣмъ

(.)еѡдос бг͠осп͠снаго цр͠града трънова,

въ лѣто теєніꙗ ҂ꙅ ѡ͠ ѯ͠ ꙁ͠. ендкто в͠і.

Слово № 41

ЖИТИЕ НА СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

мⷭца апрла .к͠г. д͠нь. памѧⷮ ст͠а

го велком͠ка.  побѣдоносца геѡрга.

Врагы поражаѫ геѡргє въ бранеⷯ. волеѫ ѿ

врага посѣцаетꙿ сѧ меемъ. ѿнѧ геѡрг

ю главѫ меⷱ. въ .к͠г.

Славны  двны,  велкы мн͠къ геѡрг

є бѣше въ врѣмена дѡклтꙗна ц͠рѣ.

ѿ страны, кападокскыѫ. рода наро

та  свѣтла. въ трвнъстѣмъ вонъ

ствѣ бывъ. деже пострадат хотѣа

ше. комсъ бѣше саномъ. ц͠рю оубо еже

на хрⷭтꙗны болѣꙁньнѫѧ рать подвгш

 повелѣнє поуствшоу. же. ѿмѣтаѫ

щⷯ сѧ хⷭа  не меновавшⷯ; даровы  ьст

подаат црⷭкыѫ. не покарѣѫщмꙿ же

271а

сѧ съмрт͠нѫѧ. тъщетѫ прѫт. съ ст͠ы самъ

пршедъ. хрⷭтꙗніна себе проповѣда. до

лъское соуете,  на немощь ѡблвъ,  ні

жеваѫ же въ нⷯ вѣроуѫщѫѧ. ніже ласканꙿ

м. ніже ѡбъѫт  же многаа творѣаше

м͠тель ѡколъ єго. нѫ беꙁꙿ страха бѣше всѣкаа

прꙁраѫ. пръвѣє же копємъ въ ѫтробѫ про

бадает сѧ. ꙗко  мноꙃѣ кръв стещ. пр

съⷯш же ранѣ. прѣбыⷭ ст͠ы беꙁ врѣда. таже

на колес првѧꙁанъ. ѡстра желѣꙁа мѧщ.

ніꙁъ погоръ хльмоу поустенъ.  на стоанє

мъ агглⷭкымь. ꙗвлъ сѧ ц͠рю,  магнетю

съ прсѣдалꙿнкоу єго жрѫщмъ.  ꙁане же

ꙁⷣравъ покаꙁа сѧ. многыѫ пртръженъ

хⷭвѣ вѣрѣ. же повелѣніємъ ц͠ревѣмъ въ

нѣ града, главы ⷯ ѿсѣкошѧ. прстѫп же къ

хⷭоу,  цр͠ца алеѯанꙿдра.  прѣⷣ м͠тлемъ. б͠а

сповѣдавш тегобыт. вѣровашѫ же въ

хⷭа  ні мноꙁ. вдѣвꙿше ст͠го. неврѣд

ма ѿ рова варѣнаго ꙁшеⷣша. деже пове

лѣлъ бѣше ц͠рь того въврѣщ. по семъ

въ многы, желѣꙁны гвоꙁдѫ мѧщѫ но

271б

ꙃѣ его ѡбшѫ.  ктомоу, соухым жлам во

лоуꙗм, бєнъ быⷭ беꙁъ млⷭт. магнетю

ꙁнаменїє поскавꙿшоу. аще кꙿто можетъ въ

скрѣст лежѫщаго въ вдмыхъ гробоⷯ

же ꙁдавна ѿ жтꙗ прѣжⷣе ѡшеⷣшⷯ.

 помолꙿшоу сѧ ст͠омоу надъ гробнымъ по

крываломъ. въск͠рсе мр͠твы.  поклоні

сѧ ст͠моу,  прослав бжтⷭво хвⷭо.  цр͠ю въ

просвшоу . кто есте вы.  когда ѿ жт

ꙗ ѡшл єсте. прѣжⷣе сънтꙗ хвⷭа пожхо

мъ рее.  рад же къ доломъ прѣльст.

толкым лѣты ѡгнемъ жегом есмы.

деже  тогⷣа многымъ въ хⷭа вѣровавꙿш

мъ. вынѫ прлагаѫще сѧ къ вѣрѣ. въ ⷯ

же бѣ  глкере. ємоуже мрѣ волъ,  въ

ꙁдвже єго ст͠ы. таковом же юдес гл

кере єже на хвⷭѫ вѣрѫ себе ꙁъвѣствъ.

м͠ню вънецъ въспрѫтъ. меемъ ѿ не

вѣрꙿныхъ съсѣенъ. многымъ бо то

гда къ х͠оу пртѧщмъ. рад ст͠го геѡрг

ꙗ. нѣкогда же ст͠омоу въшедъш въ ц͠рко

вь долъскѫѧ.  едномоу ѿ стоуканꙿны

272а

ⷯ прстѫпвъ реⷱ.  ты б ес б͠ъ.  тебѣ л по

добаетъ покланѣт сѧ. бѣсꙿ же, же въ не

мъ плаѧ  рыдаѫ ѿвѣща. ꙗко єднъ

б͠ъ еⷭ хⷭс.  о томъ смѧтошѫ вꙿс дол.

падъше съкроушшѫ сѧ.  не могѫще

тръпѣт слоугы бѣсовъскыѫ. нѫ ємꙿ

ше ст͠го. прведошѫ  къ ц͠рю.  скоро

е ѡсѫжⷣене на нь спросвше. ц͠рю же

повелѣвшоу того.  цр͠цѫ алеѯандрѫ

меемъ посѣщ.  абе ст͠моу главѫ ѿ

сѣкошѫ. ѡна же помолъш сѧ дх͠ъ прѣ

даⷭ. съвръшаетꙿ же сѧ съборъ его, въ ст͠ѣ

мъ его м͠н. сѫщомоу въ девтер.

нѫжⷣъно еже єстъ ѿ мнѡгыхъ ст͠го 

ꙁрѧдныⷯ юдеⷭ. двѣ. л тр въспомѣ

нѫт.  тако ꙁоставт слово.

Въ странаⷯ срскыⷯ. бѣше граⷣ нарца

емы ѡравле. въ немꙿже ꙁдаа

ше сѧ цр͠ква. въ мѧ велком͠нка

геѡргꙗ.  ꙁане мѣт шрнѫ

мѣстоу, сѣенꙗ стльпнаго на потврь

жⷣене. събрашѫ сѧ ѿ многыхъ раꙁь

стоані же въ цр͠кв стоѫще стльп.

 ѡ поспѣшен, събрані бѣше не мало.

272б

єже ѡбрѣені стлꙿпънѣмъ,  прѣнесе

н. жена же нѣкаа бл͠гоьства.  вѣрѫ

къ велкомоумн͠к ꙁвѣстнѫ  непо

колѣбмѫ мѧщ, коуп  та єднъ

стльпъ поⷣбенъ готованꙿнымъ.  пр

веꙁъш его къ морꙿскомоу пѣскоу. молѣ

аше сѧ кпвꙿшомоу  проеє стльпє.

прѣнест  тоѫ коупенꙿнаго стꙿльпа, съ

ѡнѣм пром. ѡномоу же не хо

тѣвꙿшоу нѫ своѫ тъѫ върнѫвъ въ

ꙁем себе попръгꙿш. плаѣше сѧ  мо

лѣше ст͠го. поспѣшт сѧ, же ѿ не

ѫ коупенꙿномоу стльпоу прѣнесеноу

быт.  тако бо е скръбѧщ. пр

лоу сѧ ст͠м въ сн͠ѣ дот. въ ѡбра

ꙁъ воєводъскы.  въꙁꙿставт ѡнѫ

 рещ є. то єⷭ скръбь твоꙗ ѡ же

но скаж м. ѡно же оповѣдавш

жалост внѫ.  ст͠моу съсѣдшоу

с конѣ  рещ къ женѣ. где хоще

ш поставт стльпа. ѡна же, ѡ

деснѫѧ странѫ цр͠кв.  ст͠омоу абє

пръстомъ свомъ наꙁнаменавшоу на

273а

стльпѣ. да станетъ о деснѫѧ страны пр вторѣ

мъ стльпѣ. рее женѣ, помоꙃ  ты сама  об

легꙿѣвш стльпоу обом въвръженъ быⷭ въ

море.  ѡкръмленіємъ ст͠го дошеⷣшоу стльп.

 на трꙗ ѡбрѣте сѧ, лежѫ на брѣꙁѣ лмен.

егоже вдѣвъ васлскъ жасе сѧ. ѡбае же

ꙗко  псмѧ вдѣ, повелѣваѫщеє въ наре

енꙿнѣмъ мѣстѣ поставт . бл͠годаръств

въ оубо б͠а. прошааше же  ѿ ст͠аго простына ѡ

брѣст покоръствю грѣха. же  тъ прє

мъ ꙗвленіємъ ѿ ст͠го простынѧ.  тако м по

став вдов ст͠льпъ съ пром. на

еⷨже бѣ напсано пръстомъ ст͠аго.  на мѣ

стѣ, деже ст͠ы повелѣлъ бѣше, деже

 стотъ даже  до сел. въ памѧⷮ же нѣбеско

неꙿнѣ.  въ оужасте юдодѣлю.

дроугоє юдѡ.

Бывшеє же въ мтлн. въсѣкъ слоⷯу  помы

слъ двлѣетъ. въ томъ бо ѡстровѣ ц͠рко

вь єⷭ. велком͠нка  ст͠го георгꙗ. славе

нъ  прѣвелкъ. ѡбыѣ же маахѫ мно

жъство люде по въсѣ лѣта събрат сѧ  тръ

жъствоват на дн͠ь памѧт ст͠го. таковоє

273б

кртъст агарѣне оувѣдѣвше нѣкогда. ѡбꙿ

сѣдовашѫ въ веероу. въ врѣмѧ въсенощънаго

пѣтꙗ.  єлцѣⷯ ѡбрѣтошѫ въ цр͠кв. свѧ

ꙁавъше поведошѫ въ кртъ. а елц вънѣ црь

кве бѣшѫ. прстахѫ бѣгꙿствоу  оугонеꙁо

хѫ. въ ⷯ же бѣше  нѣко юноша. же  да

рованъ быⷭ амрѣ. ѿ мже ѫтъ бѣше агарⷺ

номъ. годоу же ммотекꙿшоу.  праꙁⷣн

коу ст͠го наставшоу. юноша же бѣше слоу

гоуѫ амрѣ. родтелє же єго, нїкако ѿ вѣ

ры ѿпаⷣшє. ні же ꙁобнѫвꙿше сѧ, рад сы

на своего погыбѣл. нѫ на б͠а надежⷣѫ въꙁло

жъше.  ст͠го бл͠годарꙿствоуѭще. сътвор

шѫ ст͠омо праꙁꙿднкъ  ꙁышѫ. да вънегаⷣ

же ꙁванꙿныѫ на ѡбѣдъ посажⷣат наень

ше. мат юнакова въ малѣ ꙁоставш.

 въ цр͠ковь ѡбратвꙿш сѧ. връже себе на ꙁе

мѧ. плаѧщ сѧ  молѧща сѧ ст͠ом. є

же ꙁбавт с͠на еѫ ѿ плѣненіꙗ. ꙗкоже вѣ

стъ. въсе слꙿноѫ  б͠жестъвноѫ благодѣтѫ.

 скоры въ ꙁастѫпленіѡⷯ. не прѣꙁрѣ женѣ

сльꙁы. нѫ на скорѣ вь кртъ шедъ. ѡно бо мо

лтвѫ до конꙿца съвръшвꙿш.  трапеꙁѣ прѣ

274а

ложенѣ. мѫжъ еѫ. пръвѣе помощъ  ꙁастѫпле

ніе ст͠аго въмѣнвъ.  ръпє готов прⷣѣ

стоахѫ. тогда мановенємъ б͠жємъ быⷭ ю

додѣле. станꙿно въкоупѣ  прѣславноє .

непорееньныхъ бж͠ⷯ прѣславныⷯ дѣле

съ. рекѫ же  по вѣрѣ. л  по пр. аще

ѡ амвакоумѣ кто поꙁнаваетъ. тако єдннⷺ

мъ ѣсомъ аг͠гломъ въсхщенъ.  ѿ 

рлⷭма въ валлонѣ ѡбрѣте сѧ. нѫ ніє мнѧ

не невѣрно ꙗвт сѧ матъ. въ тъ бо ѣⷭ

юноша. вълꙗ вно въ стъкло. готова а

мрѣ въ кртѣ подат. ѡле юдес.  въ м

тлнѣ обрѣте сѧ. подаѫ мт͠р стъклѣн

цѫ с вномъ. єгоже въс сѣдѧще на тра

пеꙁѣ оужасошѫ сѧ вдѣвше.  въпросшѫ

єго. гꙿде бѣше.  ѿкѫдѣ доде.  како ѡбрⷺ

те сѧ посрѣдѣ наⷭ. онꙿ же ѿвѣща. сѫ стъ

клѣнцѫ налꙗⷯ с вномъ. єже подат ам

рѣ.  въсхышенъ быⷯ мѫжемъ прѣ

славꙿнымъ.  въсадвꙿ мѧ на конь.

єдноѫ рѫкоѫ съдръжаⷯ стъклѣнцѫ. а съ

274б

дргоѫ дръжаⷯ сѧ ѡ поꙗсъ его.  брѣтоⷯ (!) сѧ ꙁⷣе срѣ

дѣ ваⷭ како сам вдте. сꙗ слышавше

оужасошѫ сѧ, двѧще сѧ ѡ прѣславнѣмъ в

дѣні.  въꙁꙿставше съ трапеꙁы. въсенощныѫ

въꙁⷣашѫ пѣсні,  блго͠даренꙗ б͠оу.

дргоє юдо.

 въ вес пефлагонъстѣ. црк͠вь єⷭ прѣславна

а, стг͠о велком͠нка геѡргꙗ. егоже  селѣ

неоніфатрно нарѧтъ. ꙁнаѧла оубо

малѣ е сѫщ.  распадавш сѧ.  не въ

дале лежмѣ. же  събравꙿше сѧ на поꙁда

нїє  направѣ. быⷭ тамо сцево. дѣтемъ

тамо сътѧщмꙿ сѧ.  гры творѧщмъ.

бѣше вынѫ єдно дѣтѧ ѿ нⷯ съповелѣваемо,

 понашаемо ѿ проⷯ. ѿроѧтоу же достѫ

жвш с ѿ многыхъ холъ. (!)  ѡбратвш

с лце къ цр͠кв ст͠го геѡргꙗ  рее. ст͠ы

георгє помоꙃ м да  аꙁъ споделѣѫ. да

прнесѫ въ цр͠кв т сфнгато

добро.  абе наенꙿшмъ дѣте

мъ творт гры.  съподелѣ съ дѣтщъ,

275а

не єдніцеѫ, ні вторцеѫ. нѫ многажⷣ. тогда дѣ

тщъ дошеⷣ къ мт͠р свое. спрос єже дат ст͠м

даръ, еже бѣше ѡбѣщалъ сѧ. жена же ѧдолю

бва сѫщ. пае же  мн͠колюбца. сътвор

наскорѣ ѡбѣщанꙿноє.  даде дѣтщ. дѣт

щъ же прємъ несе въ цр͠квь.  полож прⷣѣ ѡлта

ремъ.  поклонꙿ сѧ ѡтде. въ врѣмѧ же то ммо

ходѧще етыре кпц. вънідошѫ въ цр͠кь по

клоніт сѧ ст͠м.  ѡбрѣтошѫ сфнгато п

щаѫ пары благоѫханꙿныѫ. рекошѫ сам къ себѣ.

сє ст͠ы не трѣбоуєтъ. ꙁѣдѣмъ.  въ мѣсто

сего да положмъ ѳемꙗнъ.  ꙁѣвꙿше не пол

ѣахѫ врата сход.  не можаахѫ ꙁыт. 

положшѫ по єдно сребръніц.  не ꙁыдошѫ.

положшѫ же єднѫ ꙁлатцѫ.  пом͠лхѫ сѧ

ст͠ом єже подат мъ ꙁыт.  не въꙁмого

шѫ,  слѣпотоѫ ѡбръжм. тогда полож

шѫ  етырє по ꙁлатц.  теплѣ помльше

сѧ ꙁыдошѫ не въꙁбранꙿно. сшⷣєше же реко

шѫ ѡбратвше сѧ къ цр͠кв. ст͠ы геѡргє.

скѫпѣ продаваш сфоунгата.  ны же ѿсел

275б

не мамы ѿ тебе кпт. нѫ  о семъ простны. въ

таковѣ же цр͠кв многаа юдеса сътворшѫ сѧ.

 даже  до сел бываѫтъ.  не тъѫ сє ꙁде. нѫ

 въ ныⷯ проⷯ цр͠квахъ.

Въ тъжⷣе д͠нь ст͠ы мⷱнкъ. алере меⷨе сконꙿѣ

сѧ. бжтⷭвнѫѧ главѫ алеревѫ, посѣе. ꙁлаа

глава слоужа меемъ. Въ тъжⷣе д͠нь ст͠ы мѫⷱ

нкъ анатоле. меемъ сконѣ сѧ. радрѣ

швъ анатоле главѫ меемъ. съвръшенъ в

дѣ свѣтъ гнⷭъ мны. Въ тъжⷣе д͠нь ст͠ы мѫ

енікъ протолеѡнъ. меемъ сконѣ сѧ. хвⷭъ

мⷱнкъ посѣенъ протолеѡнъ. на б͠а оуповавъ

ꙗкоже ꙃвѣрь львовъ. Въ тъжⷣе д͠нь ст͠ы аѳа

насє же ѿ влъхвъ, меемъ сконꙿѣ сѧ.

аѳанасю быле главны посѣкъ. д͠ш недѫ

говавш, ѡбрѣте быле странꙿно. Въ тъжⷣе

дн͠ь ст͠ы глкерє ꙁемодѣлецъ, меемъ ско

нꙿѣ сѧ. прємъ свое ꙗко ꙁемѧ.  меⷱ ꙗко  є

мешъ. ꙁемодѣлꙿе глкере прлежнѣ сѫ

жⷣѫ. Въ тъжⷣе д͠нь ст͠ы донатъ,  ѳернъ,

меемъ сконꙿѣста сѧ. меемъ ѳерє не по

276а

жънѫтъ съ донатомъ. кпно б͠жѫ бысте

рѫкоѫ т странꙿныѫ.

276б

Слово № 42

ЧУДОТО НА СВ. ГЕОРГИ СЪС ЗМЕЯ

мⷭца апрла .к͠г. д͠нь ст͠го велкѡ

м͠нка,  побѣдоносꙿца геѡрга, юдо єже

сътвор г͠ъ пр жвотѣ єго. блгⷭлв ѡ͠е.

Слыште брата моꙗ, велкоє  прѣславноє ю

до бывшеє ѿ ста͠го велкомн͠ка геѡрга.

єже сътвор сѧ въ лѣта ѡна пр жвотѣ єго.

бѣше граⷣ, менемъ галаса. въ градѣ же то

мъ бѣше ц͠рь, менемъ селенъ.  то жвѣ

ше, не млⷭтвъ ні щедръ вѣроуѫщмъ къ

г͠оу іⷭс хоⷭу. бѣше же беꙁꙿꙁаконꙿнкъ ꙃѣло, до

ложрецъ. ꙁа дѣла же єго прꙗꙁнна. въ

ꙁаⷣстъ г͠ъ. блꙁъ же града того бѣше єꙁеро.

мы воды много, ꙗко  море. ꙁьм же непр

ꙗꙁннъ, жвѣше въ блатѣ єꙁера того. то

же ꙁлаꙁѧ по въсѧ д͠н, ꙁѣдааше многы л͠вѣ

кы.  многажⷣ ц͠рь събрааше воѫ своѫ да б

 погблъ. нѫ не въꙁможе. ꙁане бѣше вел

къ. събра же сѧ веⷭ градъ люде.  въꙁъпшѫ

къ ц͠рю гл͠ще. то сътвормъ ц͠рю. ꙗко ж

лще града сего добро єⷭ, а мы ꙁлѣ погыбаемъ.

ѿ ꙁъмꙗ сего.  тебѣ же ц͠рю нѣстъ пеално

277а

наⷭ. да пеалоуєш сѧ нам. ꙗко  про с ц͠ре

пеѣлоуѫтꙿ сѧ людꙿм свом. тогда ц͠рь раꙁъ

гнѣвав сѧ на нѧ,  пакы боꙗвꙿ сѧ люд рее къ

нмъ. да пшѫтъ сѧ людє тъкꙿмо.  в рѧдъ

сво да въдаете ѧда своꙗ. въ вꙿсѧ д͠н на ꙁѣ

денє ꙁмєв. да ꙗко ѡконꙿѣєт сѧ въс,

 аꙁъ мамъ дъщере єдѧдꙿнѫ.  тыѫ да

дамъ ꙗкоже  вс. а да не ѿходмъ ѿ града.

 быⷭ гоⷣ людемъ въсѣмъ слово се.  наѧшѫ да

ат ѧда своꙗ къжⷣо ⷯ. на ꙁѣденє ꙁмєв въ

вꙿсѧ д͠н. донꙿдеже прде рѧдъ  до ц͠рѣ. ц͠рь.

же ѡблѣе дъщере своѫ въ форфрѫ цркⷭѫ. 

оукрас ѫ ꙗко невѣстѫ.  лобꙁааше ѫ.  пла

ѧ сѧ горꙿко гл͠ааше. под едноє моє ѧдо. сла

дꙿкоє ꙁъмев въ снѣденіє. вы мнѣ прѣсла

дꙿкоє моє ѧдо. ты мѧ просвѣщаеш.  ме

не  црⷭтво моє. свѣтъ ѡма мома ты

просвѣщаєш. бракъ же  ꙁѧтѣ тебе рад

мыслѣⷯ сътворт. да нїнѣ на ꙁѣденє

деш, вьї мнѣ когда бракъ сътворѧ.

когда невѣстнкъ крашѫ. когⷣа пѣснв

цѧ прведѫ  съꙁовѫ. когда трѫб въстрѫ

277б

бѧтъ. когда въ кѵмбань въꙁбѫтъ. когⷣа ѡрꙿ

ган въспоѫтъ. когда веселю вноръплаѫ. ко

гда прѣ не въ радоⷭ прꙁовѫтꙿ сѧ. когда плоⷣ рѣ

ва твоєго оуꙁрѧ. вы мнѣ сладꙿкоє моє ѧдо.

под въ беꙁъѡбꙿщѫѧ сѫ смр͠ть. нінѣ ѿлѫѣ

ѫ сѧ тебе ѧдо. ѡбратвꙿ же сѧ ц͠рь рее къ люде

мъ. въꙁмѣте с сребро  ꙁлато єлко хощете.

 црⷭво мое. тъкꙿмо же ѡставте сладꙿкоє

моє ѧдо.  ніктоже ѿ люд не прост сего.

понеже ѡнъ повелѣ сътворт тако. вдѣ

вꙿ же ц͠рь неослабленїє людемъ. нѫ повест

ѫ на оуреенꙿнѫѧ см͠рть. събра же сѧ веⷭ граⷣ ѿ

мала до велка на поꙁоръ дв͠ц. лв͠клюбвы

же б͠ъ  млⷭрды. хотѧ покаꙁат юдеса прѣ

славнаа, ѿ велкаго м͠нка геѡрга. въ д͠н

же тыѫ быⷭ распоущенїє воємъ, ѿ дѡкл

тꙗнꙿна ц͠рѣ. въ своѫ домы комоуждо ⷯ

т,  грѧдѫщоу же ст͠омоу геѡргю въ

кападокскѫѧ ꙁемѧ, въ своє ѿ͠ь

ство. хотѣніємъ б͠жємъ прлоу сѧ в то

мъ мѣстѣ, вꙿ то врѣмѧ.  въ тъ д͠нь. въ

нꙿже д͠нь хотѣше ц͠рь дв͠цѫ прѣдат на горꙿкѫ

278а

потее.  створъ ꙁнаменє хвⷭо.  рее г͠ мо

, прѣобраꙁ ѕвѣрь съ, въ послоушъство ра

ба твоєго.  рекъ се ст͠ы. слоѫ же ст͠го д͠ха

 ст͠аго мл͠вам. паде сѧ ꙁꙿме подꙿ ногама

єго.  рее къ дв͠ц ст͠ы. ѿрѣш поꙗсъ сво,

 ѫж оу конѣ моего,  прнес само. ѿрѣш

же дв͠ца поꙗсъ сво  ѫже.  прнесъш въ

даⷭ ст͠омоу. хотѣніємъ бж͠ємъ свѧꙁа ст͠ы ꙁъ

мꙗ.  г͠ла къ д͠вц, вед ꙁꙿмꙗ сего къ гра

доу.  поведе д͠вца ꙁма. вдѣвше же люд

є  ц͠рь прѣдвноє юдо. хотѣхѫ бѣжат

страха рад ꙁмєва. ст͠ы въꙁъп г͠лѧ.

не боте сѧ нѫ стоте.  оуꙁрте славѫ бж͠

ѫ.  рее къ нмъ ст͠ы. вѣроуете л въ б͠а

нашего іⷭс хаⷭ въстнꙿны б͠ъ.  аꙁъ ѿ ваⷭ

ꙁнаменꙗ сего погоубѧ.  вы не мате по

гыбнѫт ѿ сего.  въꙁъп ц͠рь  болѣре єго.

съ людꙿм г͠лѧще. вѣроуємъ г͠ въ о͠ца  с͠на

 ст͠го д͠ха. подвжа же сѧ конь ст͠го на ꙁмеа

тогда же с͠ты дар єго.  ꙁемъ меь

 посѣе ꙁꙿмеа. дв͠цѫ же прѣдастъ цр͠в

278б

тогда събра сѧ нароⷣ многъ бессла.  лобꙿꙁахѫ но

ꙃѣ ст͠аго. гл͠ѧще  славѧще б͠а. тогда ст͠ы пр

ꙁва епкⷭпа менемъ алеѯѧдра. цртⷭвꙗ ц͠рѣ

болѣры єго.  все множъство люде. въ пѧ

ты д͠нь быⷭ радоⷭ велꙗ въ градѣ томъ.  то

гаⷣ ц͠рь съ вꙿсѣм людꙿм съꙁаⷣ ст͠ом цр͠квь.

прѣкраснѫ ꙃѣло.  съꙁаⷣнѣ бывꙿш цр͠кв. пр

шедшѫ же ст͠омоу въ цр͠квь,  пакы дроугоє

юдо покаꙁа мъ. въшедъш же ст͠ом въ ѡ

лтарь.  абє стонкъ ꙁыде ст͠ы.  бы

ваѫтъ тоу сцѣленꙗ многа, въроуѫщмъ

въ г͠а нашего іⷭс хаⷭ. юдеса ꙗже створ вел

кы ст͠ы м͠нкъ геѡргє. ꙁа прѣданꙿнѫѧ

ем блгⷣть ѿ г͠а нашего іⷭс хаⷭ. потомꙿ же сходѧ

щоу ꙁ града ст͠омоу. дѫщоу емоу въ свое ѡ

теьство.  срѣте  демонъ на пѫт. оум

ленъ обръꙁомъ. дръжѫ жеꙁлъ  палцѫ. 

гл͠а мрꙿно.  срѣте ст͠аго  г͠ла къ немоу, ге

ѡргє.  рее къ немоу ст͠ы. како ты съ

вѣс прꙁыват мѧ моє, єгоже не вѣс.

тебѣ гл͠ѧ. нѣс л ты демонъ. демонꙿ же

279а

рее кꙿ немоу еда ты єс аг͠глъ хвⷭъ. да покаж

м слѫ твоѫ.  створ ст͠ы ꙁнаменє. ст͠го

 жвотворѧщаго кртⷭа, ѡкрⷭтъ демона.

 ѡград его крⷭтомъ.  рее ст͠ы, въ мѧ

г͠а нашего іⷭс хаⷭ грѧд по мнѣ.  в то ѣⷭ въ

ꙁъп демонъ г͠лѧ. оувы мнѣ геѡрге, поꙿто

аꙁъ прдоⷯ к тебѣ  прблжⷯ сѧ. аꙁъ есъ

мъ ѿ пръваго сатаналѣ. второє же аꙁъ ге

ѡрге слыш. етыр тсѫщѫ аг͠глъ дрь

жаⷯ подъ собоѫ.  єгда б͠ъ съꙁаⷣ лв͠ка тоу бѣ

хъ  аꙁъ. гда ꙁемлѧ кръщаше, глѧдаⷯ съ стра

хомъ. млънꙗм лоуѧ съкроушаѫщоу.

аꙁъ ѡблакы подръжаⷯ. мене лвⷭкы роⷣ  ѡ

браꙁъ ꙁрѣт не можаше. мене легеѡна агг͠лъ

ст боꙗхѫ сѧ. ꙁа ѿпаденїє же мое. стѫпа

єтѣ ноꙁѣ мо ннѣ  по ꙁем. оувы мнѣ геѡⷬ

гє. въꙁревноваⷯ ꙁа прѣданꙿнѫѧ тебѣ блгⷣть

ѿ б͠а. ннѣ въсѣ сповѣдаⷯ т.  помѣн

мѧ геѡргє въ пръвѫѧ славѫ.  послѣдꙿнѧ.

пагоубѫ.  не повел м въ мѫкѫ т вѣнѫѧ.

279б

то гл͠а ст͠ы пом͠л сѧ г͠лѧ. повръꙁ демона се

го г͠ б͠же непрꙗꙁннаго. несътворꙿшаго

твоєго хотѣніꙗ. нѫ дръжѫщаго сѧ сво

ѧ непрꙗꙁніѫ.  не ѡбращъшаго сѧ къ

тебѣ, стнꙿномоу б͠оу нашемоу. въвръ

ꙁ  въ огнѣ мѣсто тъмы.  ѡбраꙁъ тво

 єже ты створ г͠, да не млътъ, бѣше

же каменъ ꙃѣло велкъ.  прѣкрⷭтвъ є

го велкы м͠нкъ геѡргє.  рее тако. въ

мѧ г͠а нашего іⷭс хаⷭ да раꙁыдет сѧ камень съ

.  абє раꙁыде сѧ каменъ.  ємъ с͠ты де

мона.  връже  въ оусте ѡгню.  пакы

повелѣ да състѫптꙿ сѧ камень. єⷭ же тамо

мѫѧ сѧ до конꙿца вѣкоу. с же сѫтъ юде

са ст͠го велкомн͠ка геѡргꙗ. ꙗже сътво

р. ꙁа прѣданꙿнѫѧ ємоу блгⷣть. ѿ г͠а наше

го іⷭс хаⷭ. бѫд же въсѣмъ намъ. послоуша

ѫщмъ,  ьтѫщмъ,  пшѫщмъ.

млⷭть. блгⷣтѫ  лв͠колюбємъ г͠а наше

го іⷭс хаⷭ. ємоуже поⷣбаетъ слава  ьⷭ. ѡ͠цоу

280а

 сн͠оу,  ст͠ом д͠оу. нінѣ  прсно,  въ вѣ

кы вѣкомъ амнъ.

Слово № 42

МЪЧЕНИЕ НА СВ. ТЕОДОР ТИРОН

Под това заглавие –

ЧУДЕСАТА НА СВ. ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

въ сѫботѫ .а͠. поⷭ мѫенє ст͠го.

ѳеѡⷣра трона. блгⷭв ѡ͠е.

Ꙗкоже сꙗєтъ слн͠це вдѧщмъ. тако  ѡ

м͠нцѣхъ словеса слышѫщмъ. ꙗкоже

н͠бо оукрашено єⷭ ѕвѣꙁаⷣм. тако  црк͠в б͠ж

ꙗ мѧщ м͠нкы. ꙗко цꙿвѣт на полⷯ. та

ко  м͠нц въ цр͠кваⷯ. памѧть м͠нкъ грѣ

хомъ ѿпоустъ. памть м͠къ бѣсноуѫ

щмꙿ сѧ свобода. памѧть м͠нкъ жвоⷮ

 ꙁⷣраве,  мръ подаваєтъ. велкыхъ

велкаа подвꙁаніꙗ,  свѣтл вѣнꙿц. мѫ

енц прѣдашѫ тѣлеса своꙗ мѫкамъ. 

въсѣ краснаа мра сего, положшѫ въ сме

т мѣсто.  хаⷭ не ѿвръгошѫ сѧ. того рад

подаⷭ мъ хсⷭ жтє аг͠глъское. мнѣше бо

стары врагъ, рода нашего прѣвратт

нѫ пае жтелѧ сꙿтвор нбⷭныѫ. не прѣста

280б

не бо въꙁвⷣꙃаѫт вѣрѧ сверѣпыѫ на жвѫщ

блг͠овѣрно.  побѣжⷶаємъ быⷭ м. ꙗкоже

 пр наⷭ въꙁвⷣже того ꙃвѣрѣ сверѣпааго.

на хвⷭо стадѡ. лкнїꙗ гл͠ѧ. ꙁѧтѣ блго͠вѣ

рнаго ц͠рѣ костанꙿдна. прємъ бо скѵбꙿ

тръ ѿ максмꙗна неьстваго,  оу

подоб сѧ дѣломъ єго.  абе въꙁвⷣже

гоненїє велкоє на хртⷭꙗны.  посла

повелѣніє по въсѧ грады  села. не тъ

кꙿъмо же се. нѫ  на неныѫ воѭ. оуб

стъвꙿнымъ повелѣніємъ, бвъ .м͠.

вонъ. такожеⷣ  седꙿмъ десѧтъ сътꙿнї

къ.  трста въ македоні. вдѣвꙿ же

скврънꙿны, ꙗко бесла множъсто не

радѧтъ ѡ повелѣнї єго. нѫ въдаѫтꙿ сѧ

на см͠рть вѣры рад б͠жѫ.  оумысл па

е, славꙿныѫ воны въ градѣхъ ємат.

 нѫдт ⷯ, да жрътꙿвы прносѧтъ доло

мъ. мꙿнѧ врагъ страхомъ повѣдт ⷯ.

 повелѣ слоугамъ сѫдѣ скат. по

281а

вѣдашѫ же ємоу ѡ єдномъ мѫж єтерѣ

ꙁѣло красна вдѣнємъ.  прѣмѫдра бесѣ

доѫ. бѣ бо  ц͠рю схоласткъ. влеѡр

тъ же словѣше сѧ. юнъ съ тѣломъ. ѡ

стръ же момъ. стненъ же  бго͠люб

въ въ дѣлѣⷯ своⷯ. же  ꙁъмꙗ оуб

въ вꙿхатѣ. тоу бо жвѣше люты ꙁъ

м.  нкꙿтоже не смѣаше протв

т сѧ. сходѧщоу бо ꙁъ мѣста с. тре

петааше ꙁемѣ ѡ шеств єго. егда же

ꙁыдѣше, абе л скотъ, л лв͠ка ѡ

брѧщаше, ꙁѣдааше.  нкꙿтоже ні ѿ

пѫтꙿнкъ н ѿ ловецъ ні ѿ пастырь.

не смѣаше мнѫт пѫтемъ тѣмъ. нѫ

бѣхѫ въ пеѣл мноѕѣ  въ страсѣ. ж

вѫщ блꙁъ мѣста того. деже жвѣ

ше люты ꙁъм.  ѡ семъ слыша юноша

поспѣшнкъ хвⷭъ ѳеѡⷣръ. не въꙁвѣст

нкомоуже, ні ѿ дроужны ні ѿ рабъ.

281б

нѫ поємъ ꙁбранꙿны конь сво.  въꙁемъ съ

собоѫ ѡрѫжє своє.  тⷭны кртⷭъ сво. 

посѣде на конь сво ꙁбранꙿны.  єднъ

г͠лѧ  поде. рекъ. дѫ да свободѧ ѿ͠ьство

(...) ѿ лютаго ꙁъмꙗ.  шеⷣш ємоу на мѣ

сто, вдѣ моуравѫ трѣвнѫ ѕѣло краснѫ. а

бе споуст конь сво. а то рабъ хвⷭъ ѳеѡⷣръ въ

ꙁлегъ  оуспе. не вѣды ꙗко тоу жветъ лю

ты ꙁъм. ѿ шоуѫ страны євꙿхата. же

на же єтера бл͠говѣрꙿна менемъ евꙿсевꙗ.

вѣрна сѫщ ѡ хѣⷭ. та вдѣвш поспѣшꙿні

ка хвⷭа ѳеѡⷣра, легꙿша  оуснѫвꙿша.  мнѣше

ꙗко нѣкꙿто єстъ ѿ пѫтꙿнкъ,  невѣдѣні

ємъ єⷭ оуснѫлъ. абе въсꙿтѫж ѡ немъ ѕѣ

ло.  страхомъ велкомъ облегꙿвш сто

пы своѫ.  д͠шеѫ влѣкѫщ, де до ст͠го ѳе

ѡⷣра деже бѣше оуснѫлъ.  ємъ ꙁа рѫкѫ 

въꙁꙿстав  (!) .  рее ємоу шъпꙿщѫщ. въ

стан брате мо.  отд ѿ мѣста сего въ

скорѣ. л не вѣс страхъ мѣста сего. вел

282а

къ бо страхъ єⷭ ꙁде. въставъ д на пѫтъ сво

 въскорѣ беꙁъ врѣда м͠нкъ же хвⷭъ ѳеодо

ръ въставъ  рее къ не. не шъпщѫ. нѫ ве

лꙿм. то єⷭ мат страⷯ  трепетънам(...)

семъ. раба же бж͠ꙗ євсевꙗ рее къ нем

ѧдо. на мѣстѣ семъ єⷭ ꙁъм. да того ра

д не смѣєтъ нкто мнват сѫдѣ.

сходѧщоу бо ꙁъмєв семоу,  аще о

брѧщетъ л скотъ л лв͠ка. абе ꙁѣ

даетъ. ст͠ы же ѳеѡⷣръ рее къ женѣ.

шеⷣ,  стані далее ѿ мѣста сего.  оуꙁр

ш славѫ хаⷭ моєго. она же шеⷣш далее

ѿ мѣста того,  паде лцемъ на ꙁемѧ

плаѧщ сѧ ꙁа ст͠го ѳеѡⷣра.  гл͠ѧщ с

це. помощꙿнкъ емоу бѫд б͠е хртⷭꙗнъ

скы. поспѣшꙿнкъ же хвⷭъ ѳеѡⷣръ. сътво

р ꙁнаменїє кртⷭное на лц своемъ.

 въꙁꙿбвъ пръсы своѫ.  въꙁꙿꙁрѣвъ на не

бо рее. доброє мѧ г͠ іⷭс хеⷭ, ѡсꙗнїє сла

вы ѡ͠ѧ. не оудръжм прошенꙗ гн͠є

282б

ꙗже прошѫ оу тебе. ꙗкоже помагалъ м є

с на ратеⷯ.  далꙿ м єс побѣдѫ на протвны

ѫ.  ннѣ тъжⷣе єс г͠ мо іⷭс хєⷭ. пода

жъⷣ м да б побѣдлъ стараго ꙁъмꙗ д

ꙗвола. потомꙿ же ѫтъ конь сво.  стро

выⷭ ꙗко къ лв͠к рее. вѣс коню, ꙗ

283а

ко ѡ въсемъ бл͠говол б͠ъ.  ѡ лв͠ѣхъ,

 ѡ скотѣⷯ. да поспѣшнкъ м бѫд

неклонно, хоⷭу слѫ т давшоу. да

бхꙿвѣ ѡделѣла протвнк врагоу

слышавш же конь словеса гнⷭа своє

го. ста ꙗко въ съмыслѣ л͠в. ѡж

даѫ ꙁъмєва ꙁъшествꙗ. поспѣ

шнкъ же хвⷭъ ѳеѡⷣръ. въсѣде на ко

нь  реє. б͠е помощꙿнкъ бывъ дан

лоу пр͠роу своємоу,  оуб ꙁъма. 

же въ вавлонѣ.  пакы рее, г͠ мо

іⷭс хєⷭ. праввы рѫкѫ пращеѫ, оуго

днк своємоу дв͠оу.  камыкомъ оу

бт въ лце, ноплеменꙿнка гола

да. направ  моѫ рѫкѫ ѡрѫжемъ, на

ꙁъмꙗ лютаго. да оубѫ на мѣстѣ се

мъ. потомъ рее къ ꙁъмю велкомꙿ

гласомъ. г͠лѧ сце. тебѣ гл͠ѧ велѧ,

въ мѧ хаⷭ моєго. распенꙿшаго сѧ лв͠ка

рад дѣлꙿма. поваѫ на слѫ єго. ꙁы

д ꙁꙿ мѣста своєго,  прд къ мнѣ

тогда слышавъ поспѣшꙿнка хвⷭа ꙁъм.

283б

ꙁыде протвѫ єм. дѫщоу ꙁъмю. 

каменіє мѣста того распадааше сѧ.  ꙁе

мѣ трѧсѣше сѧ. поспѣшꙿнкъ же хвⷭъ

ѳеѡⷣръ оустръм сѧ протвѫ ємоу на

коні своємъ. конь же не клоні сѧ, ні

на десно ні на лѣво. нѫ скоростѫ вел

коѫ нападааше на ꙁъмꙗ. вдѣвꙿ же

то ꙁъм  не сътръпѣ. нѫ на бѣжан

є сѧ ѡбрат. конь же ско въсѣм но

гам,  ста връхоу лютаго ꙁъмꙗ. абе

же поспѣшꙿнкъ хвъⷭ ѳеѡⷣръ. свомъ ко

пємъ прободе ꙁъмꙗ подъ грътанемъ.

 мр͠тв єго.  рее. блгⷭвѧ тѧ г͠ мо

іⷭс хєⷭ, ꙗко оуслыша мѧ въ сє ѣⷭ.  оде

лѣⷯ протвꙿнікоу врагоу. вдѣвꙿш же.

то жена бл͠говѣрꙿнаа євꙿсева.  прѣло

ж пеѣль на радость.  хожⷣааше скво

ꙁѣ села, скаꙁаѫщ въсѣмъ людемъ оу

мр͠твє лютаго ꙁъма.  въс радоваа

хѫⷭ прославлѣѫще б͠а.  раба его ѳеѡⷣра.

рабъ же хвⷭъ ѳеѡⷣръ. оубвъ ꙁъмꙗ.  

дѣше пѫтемъ свомъ рауⷣѫ сѧ.  поѫ б͠го

в съ мромъ.  прде къ дроужнѣ

284а

свое  бѣхоу тоу елн

мноꙃ сѫще.  вон сѫ

щ съ нмъ.  слышавꙿше

то єже створ ст͠ы ѳеѡⷣръ 

вѣровашѫ въс сце гл͠ѧще.

въ стнѫ велкъ єⷭ б͠ъ хртⷭꙗнъ

скы,  ст͠го ѳеѡⷣра.  аб (!) кртⷭ

шѫ сѧ, въ мѧ ѡ͠ца  с͠на  ст͠го дх͠а.

 бышѫ въс єдна паствна хв͠а.

прославшѫ б͠а  раба єго ѳеѡⷣра.  о

семъ слыша сверѣпы лкн. посла къ

немоу слоугы своѫ съ дары. ꙁъ нкомдѫ

въ раклѫ. блꙁъ ескнопота. тоу жвѣ

ше ст͠ы ѳеѡⷣръ. рекъ. шедꙿше  прведѣ

те  съ многоѫ тⷭѫ. ѡн же г͠лахѫ къ ѳе

ѡⷣроу гл͠ѧще. грѧд къ желаѫщом тѧ.

ѕѣло бо хощетъ вдѣт тѧ,  свѣтлоє

твоє лце. блж͠ены же ѳеѡⷣръ мѫдрым

словесы рѫгаѫ сѧ мъ.  єще же  поьсть

мъ сътвор. люблѣ велꙿм посланꙿны

ѫ ѿ ц͠рѣ.  оудръжавъ ⷯ тр д͠н. онѣ

мꙿ же нѫдѧщемъ пот емоу. ѡнꙿ же оу

дръжа мало ѿ нⷯ, а проѧѧ посла къ лк

ню. напсавъ кꙿнгы къ немоу. ꙗко

284б

да самъ подвгнет сѧ 

прдетъ къ ѳеѡⷣроу съ

бг͠ы. рекъ. да пр тебѣ

пожрѫ мъ. ѡн же въꙁꙿ

вратшѫ сѧ къ пославꙿшоу

моу ѫ.  въдашѫ цр͠ю кꙿнігы.

 скаꙁашѫ ємоу ѡ добродѣтѣл

мѫжев. рекꙿше къ ц͠рю. ꙗко те

бѣ подобаетъ подвгнѫт сѧ  т

къ ѳеѡⷣроу.  сем бывшоу, мноꙃ 

мѧтъ поклонїт сѧ бг͠омъ. послоуша

вꙿ же лкн словеса ⷯ, събра велко мно

жъство гражⷣанъ. ꙗко .͠. тсѫщъ.

 прде въ раклѫ.  въ тѫ нощъ вдѣ

сты ѳеѡⷣръ, ꙗко въꙁѧтъ быⷭ покровъ хра

ма его въ немꙿже лежаше.  стрѣлы ѡ

гнъны съ нб͠се лєтѣхѫ на нь.  глаⷭ гнⷭъ

гл͠ѧ єм. дръꙁа ѳеѡдоре аꙁъ бо єсъмъ

с тобоѫ. въстав же бл͠жены расмотр сънъ. 

помысл г͠лѧ. ꙗко г͠ъ бѣдтъ мѧ на м͠нє.

 въꙁꙿвел сѧ ꙃѣло.  оувѣдѣ ꙗко прбл

285а

жает сѧ лкні.  вълѣꙁе вънѧтрънѧѧ

клѣть своѫ.  плака сѧ ѕѣло гл͠ѧщ.

бѫд ты г͠ съ мноѫ, въ теені

є се. въставъ  оумы с лце.  ѡ

блѣе сѧ въ рꙁы красныѫ,  въ

сѣде на конь  срѣте цр͠ѣ.  доⷭнꙿно по

клоненіє створ ємоу. рекъ. раⷣу сѧ

гнⷣє ц͠рю. дръжавны властелне. ц͠рь

же лобꙁа  гл͠ѧщ. прд сл͠цє ꙁраноє,

вѣнꙿцоносꙿе. поⷣбаетъ  тебѣ вѣнецъ но

ст.  съ мноѫ цртⷭвоват  въшеⷣ

шо ємоу въ раклѫ.  прѣстолоу вел

коу бывш оуготовленоу посрѣдѣ гра

да.  въшеⷣ ц͠рь сѣде, нарѡдоу многоу прѣⷣ

стоѫщ. ц͠рь г͠ла. ѡ прѫтелю мо ѳе

ѡⷣре. нарец д͠нь. въ нꙿже прнест ма

ш велкымъ бг͠омъ жрътвѫ.  рее

бл͠жны ѳеѡⷣръ. прнес м ц͠рю тⷭнѣ

шѫ б͠гы, да внесѫ ⷯ въ клѣты своѫ. 

покадѧ ⷯ.  помаꙁавъ ⷯ  пакы прнесѫ ⷯ

285б

прѣⷣ тобоѫ  пожрмъ. въꙁемꙿ же ѳеѡⷣръ

(...) ꙁлатыѫ,  сребръныѫ.  внесе ⷯ

въ клѣть своѫ.  въ полнощ ра

ꙁбывъ нщмъ раꙁаⷣстъ ⷯ. двѣ

ма же д͠нема мнѫвшема пр

ꙁва лкнї ѳеѡⷣра.  рее къ нем. ꙗ

ко добра рода єс.  славенъ  ьстен.

бывъ пръвым ц͠р. ннѣ покаж дръ

ꙁновене къ бг͠омъ.  прѣⷣ въсѣм пожр

мъ. да  про вдѣвꙿше тѧ дръꙁѣ

ш бѫдѫтъ. маꙁенꙿт єже сътнкъ прѣⷣ

стоѫ цр͠в рее. тако м б͠ꙃ цр͠ю, сла

внаа твоа дръжава порѫгана быⷭ ѿ ѳе

ѡⷣра. аꙁъ бо вдѣⷯ въ (...)ѫвꙿшѫѧ нощъ

главѫ велкыѫ арѳемдь, носмѫ

етерѫ нщмъ.  раⷣуѫщъ сѧ о не.

ц͠рь же двже сѧ  быⷭ беꙁꙿгласенъ.  ѿвѣ

щавъ бл͠жны ѳеѡⷣръ рее. тако м с

лы хвⷭы. тако єⷭ ꙗкоже маꙁенꙿт рее

добрѣ сътворⷯ ѡ ц͠рю. аще бꙃ͠ тво

помощ себѣ не въꙁмогошѫ, то како

286а

намъ въꙁмогѫтъ помощ. тогⷣа лкн

, ꙁмѣні лцє своє.  колѣнѣ сво съпле

те рѫкама.  въпꙗше г͠лѧ. оувы мнѣ,

оувы мнѣ. порыганъ быⷯ то сътворѧ

л то въꙁꙿгл͠ѧ не вѣмъ. ц͠рю дръжавн

пршеⷣшоу къ гоубтелю сем.  тол

ко народа събравꙿш.  въ смѣⷯ бывш

въсѣмъ протвꙿнымъ воємъ.  єще

 красныѫ бг͠ы раꙁбвъ,  раꙁаⷣлъ єⷭ

нїщмъ. м͠нкъ же хвⷭъ. ѳеѡⷣръ рее.

ты рыкаєш ц͠рю, нѫ аꙁъ граѫ. ты съ

б͠гомъ бореш сѧ, нѫ аꙁъ славлѧ. ты

холш, (!) нѫ аꙁъ блгⷭлвѧ. ты мрт͠в

мъ слоужш, нѫ аꙁъ б͠гоу жв. ты

раклю. аꙁъ серафмъском ты

аполоноу, аꙁъ сп͠саѫщом веⷭ мръ. ты

страклѣннъ ѫгль, аꙁъ връховны р

млѣннъ. ты лкн вѣꙗте

ль. аꙁъ ѳеѡⷣръ б͠ж даръ тѣм

ц͠рю не гнѣва с, ні рыка. се бо тво

рѧ (...) сѧ мѫ(...) ѡбраꙁ бо маш

286б

мъшꙿ ѡсл. тогда раꙁгꙿнѣвавꙿ сѧ лкн.

повелѣ съвлѣщ м͠ка.  дат емоу раны

.ѯ͠. батокъ по плещꙿма. а пѧть сътъ по рѣв.

 потомъ повелѣ солыгам ѡловѣным

бт по главѣ, не мло͠ствꙿно.  нокꙿты

желѣꙁꙿны стръгат пльть єго.  свѣща

м горѧщам жещ по строупомъ.  рѣ

пнам острым грест съсѣдъшѫ сѧ

кръвь єго.  по семъ повелѣ ꙁатворт

въ темꙿнц.  ноꙃѣ его ꙁабт въ кла

дѣ.  не дат ємоу ꙗстꙗ .е͠. дн͠.  по

томъ повелѣ створт крⷭтъ.  постав

 прѣдъ враты градꙿным.  првест

ст͠го  пргвоꙁⷣт на немъ.  првєдошѫ

 слоугы,  пргвоꙁⷣшѫ єм рѫцѣ  но

ꙃѣ.  єднъ гвоꙁд, въбшѫ въ та

нны оудъ єго.  но горꙿшеє створ

шѫ ємоу.  ѡтрокомъ повелѣ

шѫ стрѣлѣт въ о єго.  тръꙃат

стрѣлы съ ꙃѣнцам єго. дроуꙃ же та

ны оудъ єго желѣꙁы ѡстры прокраахѫ.

287а

аꙁꙿ же скоропсецъ аѵгаръ тоу бѣⷯ. ꙁрѧ мн͠

ка слышѫ же танꙿноє въꙁдыханє єго.

повръгꙿ же дкель  валѣаше сѧ пр ног

єго. гнⷭъ же мо  стрⷭтръпецъ ѳеѡⷣръ.

тсѣмъ гласомъ рее м. аѵгаре дѣла

своєго не ѡстав.  бесѣдѫ бѫдѫщѫѧ

ѡ мꙿнѣ. нѫ прѣтръп да ѡшестве мо

є напшеш.  подꙿвꙃана.  д͠нь

сконꙿѣніꙗ моєго.  въпѫ къ г͠оу б͠оу

гл͠ааше. пръвѣе м г͠ рее ꙗко с тобоѫ

есꙿмъ.  ннѣ, въскѫѧ ѿстѫп ѿ мене.

вжⷣъ г͠  непорона мѧ сътвор. бо

ѕвѣре дв раꙁгоршѫ мѧ. тебе ра

д г͠ ꙁѧтѣ быстѣ ꙃѣніц ою моє

ю.  плъть м ѡгню прѣдана быⷭ.  вла

с главы моєѫ падаѫтъ на ꙁемѧ. ꙁѫ

б же скоренѣѫтꙿ сѧ. лце же ѡснѣ

ло.  кост соухы.  страхѡмъ пр

дръжѫтꙿ сѧ кртⷭѣ. помѣн мѧ г͠,

ꙗко тебе рад распѧтє прѫⷯ. нѫ 

желѣꙁꙿн гвоꙁдє продошѫ мѧ. въ

287б

спрм г͠ ѡкаанꙿны мо д͠хъ.  сътво

р ꙗкоже хощеш. аꙁ бо сходѧ ѿ ж

тꙗ моєго.  се рекъ ктомоу не провѣ

ща. бѣше же ꙁⷣробленно тѣло его. мнⷺ

вꙿ же  лкні оумерша. повелѣ на дрѣ

вѣ ѡставт его всѣт. въ пръвѫ

ѧ же стражѫ нощ, посланъ быⷭ агг͠лъ

ѿ б͠а.  ѿрѣш  ѿ кртⷭа того,  ство

р тѣло єго ꙁдраво. лобꙿꙁавꙿ же  рее

ємоу. раⷣу сѧ  въꙁꙿмага ѡ блⷣт г͠а.

нашего іⷭс хаⷭ. се бо с тобоѫ естъ г͠ъ. 

поꙿто рее ꙗко ѿстѫп ѿ мене. ско

нꙿѣ оубо мѫенїє страсте твоⷯ. 

прдеш къ г͠оу б͠оу ісⷭ хоⷭу.  прме

ш вѣнецъ нетлѣніꙗ.  се рекъ агг͠лъ.

ѡтде. ст͠ы же ѳеѡⷣръ ꙁдравъ быⷭ, 

хвалѣшє своєго влⷣкѫ.  наѧ пѣт

г͠лѧ. въꙁнесѫ тѧ г͠ б͠же мо,  ц͠рю мо

.  проеє. лкнї же свѣта нє доѣ

ка.  посла анꙿдѡха  патркꙗ. ѡ

бо свѡꙗ сътꙿнка.  г͠ла ма. шедꙿша

288а

 прнесѣта м ꙁꙿлосмрадꙿноє тѣло льⷭца ѳе

ѡⷣра. да въ ракѫ ѡловѣнѫ въложѫ є.  въ

глѫбнѫ моръскѫѧ въвръгꙿнемъ єго. не

съмыслъныхъ рад хрⷭтꙗнъ. доста

же сътꙿнка  прблжста сѧ къ мѣстоу.

 дрѣво ѡбрѣтоста лежѫще. а ѳеѡⷣра

не ѡбрѣтоста. рее же антѡⷯ къ патрї

кю. въ стнѫ ꙗкоже галлєане гл͠ѧ

тъ ꙗко въскрⷭлъ єⷭ хсⷭ.  сего днⷭе въскр͠с.

патрк же блꙁъ прстѫп  вдѣ бла

женꙿнаго ѳеѡⷣра. сѣдѧща  поѫща слове

са б͠жꙗ.  въꙁъп гла͠сомъ велємъ  ре

е. въстнѫ велкъ б͠ъ хртⷭꙗнъскы.

 прстѫпста ѡба къ ст͠омоу  рекоста.

молва т сѧ  ны хртⷭꙗнна да єсвѣ.

 вѣровахѫ въ то д͠нь .і͠.  .в͠. вон оу

вѣдѣвꙿ же лкн. посла анꙿтпата,  ке

та,  .т͠. вонъ с нм. да ꙁбѫтъ ⷯ.

шеⷣше  тє вдѣшѫ юдеса, аже творѣ

288б

рѣше блже͠ны ѳеѡⷣръ.  вѣровашѫ  т

є въ г͠а іⷭс хаⷭ.  съніде сѧ народъ многъ. 

бессла множъство на мѣсто то.  въ

пꙗхѫ, єднъ б͠ъ хртⷭꙗнъскы. то є

днъ б͠ъ стнꙿны.  быⷭ єднъ глаⷭ вък

пѣ.  гл͠ахѫ, кто єⷭ лкн. вон г͠ла

хѫ къжоⷣ къ себѣ. да каменємъ побѫ

тъ лкнꙗ.  гл͠ахѫ вон. намъ б͠ъ

єⷭ  ц͠рь, проповѣдаемы ѳеѡⷣромъ. 

быⷭ смѧтеніє  мльва велка.  кръво

пролтє. пртее бо єднъ копнꙿн

къ, леѡдръ менемъ. на ст͠аго ѳеѡⷣра.

срѣте же  анꙿтпатъ. схыт оу него

копє,  пронъꙁ єго по срѣдѣ. мерꙿпа

же єтеръ ѡбрнъ родомъ. пртекъ.

 сконꙿѣ анꙿтпата.  прблж сѧ

бл͠жны м͠къ.  словесы доволꙿны

м побесѣдова народоу,  єдва оустав,

жалоглашенїє. г͠лаше къ нмъ. ѡста

289а

нѣте любм мѫжє. вл͠ка мо хсⷭ распѧ

тъ быⷭ.  оудръжа сѧ агг͠лы мѫт родъ

л͠вь.  грѧдѫщоу ѳеѡⷣоу ммо темні

цѫ съ многомъ народомъ.  сѫщ въ

темꙿнц въпахѫ. пом͠лоу ны рабе б͠а

вышнѣго.  ѡнꙿ же словомъ свомъ раꙁрⷣѣ

ш мъ ѫꙁы.  рее къ німъ. дѣте

мѫже съ мромъ,  помѣнѣте мѧ.

мꙿного же множъство ѡбрат сѧ къ г͠оу

нашемоу ісⷭ хоⷭу.  мноѕ ѿ мѧщⷯ

лютыѫ недѫгы,  мѫм д͠хы не

стым сцѣлѣшѫ. пркасанємъ

рѫкоу єго.  повѣдашѫ лкню, ꙗ

ко въсе мнѡжъство ѡставшѫ б͠гы.

 вѣровашѫ въ хаⷭ ѳеѡⷣромъ.  раꙁгнѣ

ва сѧ лкн, посла меꙿнка оусѣкнѫ

т ст͠го ѳеѡⷣра. вдѣвш же народ,

 въꙁъпшѫ на лкнꙗ. бл͠женꙿны же

ѳеѡдоръ мнѡгым гл͠ы оутш ⷯ.

молѣше ѫ гл͠ѧ. брата моа не мѣ

289б

те пеѣл ѡ лкні. соуга бо єⷭ ѡ͠ца сво

єго дꙗвола. мнѣ же оуже достотъ къ

г͠оу моєм т,  помл сѧ велꙿм. ско

нꙿѣвъ мл͠твѫ ꙁнамена тѣло своє.  ре

е къ аѵгароу. не нываѫ напш д͠нь

сконꙿѣніꙗ моєго. тѣло же моє поло

ж въ евхатѣⷯ. въ селѣ дѣднм. є

гда сконꙿѣєш сѧ  ты, лежш ѿ

шѫ мене.  пакы пом͠л сѧ много, 

сконꙿѣ въ мл͠твѫ рее амнъ.  цѣло

ва братѫ вꙿсѧ.  прострѣ тⷭнѫѧ сво

ѫ выѫ.  оусѣкновенъ быⷭ мцⷭа вевра

рѣ .ꙁ͠. д͠нь. въ сѫботѫ пръвѫѧ недѣ

лѧ поста. въꙁемꙿше же ст͠оє тѣло єго.

 съ кадлы несѫще ѿ раклѫ въ є

вхаты.  тоу  положшѫ. многа

же сцѣленꙗ  юдеса твортъ б͠ъ,

ст͠ымъ м͠нкомъ ѳеѡⷣромъ. на мⷺ

стѣ томъ. ѡ хѣⷭ іⷭсѣ г͠ нашемъ. єм

же слава. съ ѡц͠емъ.  съ ст͠ымъ д͠хо

мъ. ннѣ  прсно.  въ вѣкы амⷩ.

290а

Слово № 44

ЧУДЕСА НА СВ. ВМЧ. ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

Под това заглавие –

ЧУДО НА СВ. ВМЧ. ТЕОДОР ТИРОН

мцⷭа юніа .͠. дн͠ь юдеса ст͠го  сла

внаго велком͠нка ѳеѡⷣра стратлата

блглⷭв ѡе.

Въ д͠н ѡны, цр͠ствѫщ салю ц͠рю. ꙗв

сѧ вонъ бл͠городенъ,  ꙁрѧденъ. въ

мѫжъствѣ жвы, не съмꙿнѧ сѧ. бе

ꙁꙿ боꙗꙁн. дроуголюбенъ. прсенъ ц͠рю

бывъ рабъ. менемъ ѳеѡⷣръ. мѣсто

же деже бѣ жвѫ, воды не мѣ

аше. бѣше бо єднъ стоꙿнкъ. нѫ

 то бѣ дръжмъ ꙁꙿмємъ. на врѣ

мена же ц͠рь давааше дань ꙁмю то

моу. юнецъ .͠.  ѡвенъ .м͠.  коꙁе

лъ .в͠і.  агнецъ .к͠е.  то въꙁе

мѧ ꙁꙿм споущааше водѫ.  п

ꙗхѫ людє ꙁемѧ тоѫ. єднѣм

же дн͠ьм вдѣ ц͠рь сънъ.  оубоа

сѧ. посла ст͠аго ѳѡⷣра,  всѧ воѫ єго.

набръꙁѣ.  абє створ ц͠рь събра

нє много.  прꙁва ц͠рь болѣры

290б

града того  скаꙁа мъ сънъ. вдѣⷯ лв͠ка

плѣшва  распоꙗсана. дръжѫща

солцѫ въ рѫкаⷯ. дроуꙃ стоѫще съ

ꙃад. ѡпоꙗсані меевы. же пръвы въ

ꙁыде на мѧ.  раꙁъдрѣꙁа мѧ на полы,

нѫ цртⷭво м не прѫ. тогда же кнѧѕ

 воеводы рѣшѫ. ꙗко таковаго не в

дѣхомъ, н ꙁнаємъ. тѣмꙿже г͠лѧ. а

ще не ѡбрѧщетꙿ сѧ. ѡставлѧ с цртⷭво.

 ꙁмѣнѧтꙿ сѧ болѣре мо  слоугы

моѫ.  вое мо повръгѫтꙿ сѧ. тогда

ст͠ы ѳеѡⷣръ, ꙗко вдѣ ц͠рѣ пеалꙿна.

рее болѣромъ  воємъ. братꙗ. ц͠рь

нашъ ꙁа то ны є воѫ створлъ. да ны

єго рад оумремъ, а то да жветъ.

 то рекъ ст͠ы ѳеѡⷣръ  оумлъе. 

въꙁꙿставш ꙁауⷮра въꙁѧ конь же єм

бѣ ꙁбꙿранꙿны.  въѡрѫж сѧ ꙗко

на брань.  ѡбꙿъде всѧ ѫꙁыкы 

же ꙁакона не мѣшѫ.  щемаго

не ѡбрѣтє.  помноѕѣ шеств

291а

ѫ де въ ꙁемѧ срацныскѫѧ.  вънде въ

горѫ рънѫ  темꙿнѫ.  въндє въ мѣсто.

 поскавъ мало ѡбрѣте стоꙿнкъ по

таенъ.  вънде въ съкровще. ѡбрѣ

те срацны. мѫже сломъ .п͠. а

жены  дѣте .р͠.  ѿкры вс ѡрѫже

въ неже бѣ ѡблѣенъ.  абє вънде

въ нⷯ вънеꙁаапѫ. он же не готованꙿ

н на брань. ні бѣше орѫжꙗ  нⷯ оуго

тованꙿна.  створ рать ст͠ы ѳеѡⷣръ.

 свѧꙁа срацны дроугъ ꙁа дроуга. 

погна ⷯ прѣдъ собоѫ.  де въ ꙁемѧ

ц͠рѣ своєго.  ꙗко оуслыша ц͠рь с͠та

го ѳеѡⷣра тако сътворъша. въꙁѧтъ

воѫ своѫ єлко ⷯ мѣаше на бран.

 ꙁыде въ срѣтеніє єго.  оудв сѧ

ц͠рь срацнѡмъ. абе поꙁна нопле

менꙿнка егоже бѣ вдѣлъ въ сънѣ.

 рее болѣромъ свомъ. тако м ство

рꙿшаго мѧ ц͠рь. се мѧ ꙁакла, нѫ црⷭъ

ство м не прѣѫ.  абе повелѣ посѣ

291б

щ . а проѧѧ въ темнц ꙁатворт

а жены повелѣ продат. радостн же

бывшоу ц͠рю,  оудръжань ꙁьмю

раꙁгнѣвав же сѧ ꙁъм оудръжа водѫ.

 погыбошѫ людє ꙁемѧ тоѫ,  ското

ве до см͠рт. тѣмꙿже  мат ст͠аго ѳе

ѡⷣра. вдѣвꙿш конѣ с͠на своего жѫжⷣѫ

ща.  въꙁѧтъ пръвагомоу конѣ, єго

же мѣаше ꙁа рат.  вѣдро въ рѫцѣ.

 де къ стонкоу. деже бѣше стоꙿні

къ. бѣше пропасть велка  страшꙿна

ѕѣло.  въхⷣо камѣнъ.  вдѣ мѣсто

двно  оубоа сѧ.  пакы ѿвръгъ немо

щъ женъскѫѧ, оутвръд сѧ мощѫ

мѫжъскоѫ.  вънде въ стонкъ.

 вдѣ воды мало.  првѧꙁа конь на

брѣꙃѣ.  въꙁѧвꙿш вѣдро вънде. 

напо конь ст͠аго ѳеѡⷣра. пакы въꙁъ

врат сѧ къ стоꙿнкоу бѣ бо гѫста

власы  красна ѡбраꙁомъ, вдѣвꙿ ѫ

ꙁъм  съблюдаѫ въсхытт ѫ. ѡ

292а

на же съшеⷣш на водѫ трщь. абє ста

нѫ ꙁъм прѣдꙿ неѫ свстаѫ. ювꙿш

же мат ст͠аго ѳеѡⷣра свстаніе ꙁъмє

во, връгнѫ сѧ къ стоꙿнкоу.  въꙁꙁрѣ

вꙿш вдѣ ꙁъма. въꙁѧ же ꙁъм вдѣ

ніє еѫ.  слышана.  вꙁѧвъ ѫ ꙁъм.

веде ѫ вънѧтрънѧѧ клѣт гнѣꙁда сво

єго. слгы же ст͠го ѳеѡⷣра слышавше бы

вшеє.  прдошѫ на водѫ скат ѫ.

 ѡбрѣтошѫ конь ѿврѣстъ вънѣѫд

стоѫщъ.  вѣдро лежѫще  воды.  ра

ꙁмѣшѫ ꙗко въсхыщена быⷭ ꙁъмємъ.

 въꙁвратшѫⷭ въ домъ рыдаѫще  пла

ѧще сѧ. рабꙿ же б͠ж ѳеѡⷣръ. съвръш

въ ꙁаповѣдь ц͠ревѫ. де въ домъ сво. 

не ѡбрѣте мт͠ре своѫ.  въпрашааше сл

гы своѫ то скръбте. ѡні же рѣшѫ,

ꙗко м͠т твоꙗ наша гжⷣа въсхыщена быⷭ

ꙁъмѡмъ.  ніктоже ѫ не вдѣ камо

сѧ дѣнѫ.  ꙗко слыша ст͠ы ѳеѡⷣръ, на

ѧ плакат сѧ горꙿкѡ. оувы мнѣ, оувы

292б

мꙿнѣ мат моа. нкто л т не може по

мощ въ то ѣⷭ, въ нꙿже тебѣ слоу сѧ.

како крѣпшѫ сѧ кост твоѫ. ꙁрѧще

ѿ ꙁъмꙗ раꙁꙿдраблѣемо тѣло твоє не

побѣдмоє. како л раꙁлѫ сѧ д͠ша тво

ꙗ беꙁъ агг͠ла.  то рекъ ст͠ы оумлъе.

 поѫтъ конь сво поде къ стоꙿнкоу.

 слышано быⷭ слово до ц͠рѣ.  въставъ ѿ

прѣстола ц͠рь въꙁѧ воѫ своѫ  прде къ

ст͠омоу ѳеѡⷣроу.  ѡбрѣте єго готова,

въходѧща къ стоꙿнкоу, г͠ла ємоу

ц͠рь. ѳеѡⷣре еже не можешъ сътворт

то н ꙁаьн. тогаⷣ рабъ б͠ж ѳеѡⷣръ ре

е къ ц͠рю. вдѣлъ єс влⷣко, ꙗко всѣⷯ

воєⷯ где мѧ єс поустлъ. съ побъжⷣе

нємꙿ сѧ єсъ въꙁꙿвратлъ б͠жѫ помощ

ѫ. ннѣ л не послоужѫ мт͠р моє. є

же въселⷯ сѧ въ ѫтробѫ еѫ.  болѣвꙿш

род мѧ.  ѿ съсцоу єѫ млѣко саⷯ.  мно

го потроуд сѧ родвꙿш мѧ. ꙗко да на

старость є бѫдѫ помощꙿнкъ. да нінѣ

293а

л ѡставлѧ мт͠ре моѫ. г͠ла ємоу ц͠рь. геⷣ

тѧ єсъ поустлъ, мѫжъскы сѧ єс въ

ꙁꙿвратлъ. деснца т крѣпꙿка,  оу

мъ т не гънѫтъ. срцⷣе непокорво.

ѡрѫже събранꙿно маш,  конѧ до

бры.  воѫ съ собоѫ,  оделѣваеш

камо деш. нінѣ же въ двер сѫ 

деже маш вънт. то тѣсны сѫⷮ.

не маш гꙿде право стат. н меѣ

двгнѫт.  подеш.  не вѣс то

ѡбрѧщеш. єⷭ бо ꙁъм невдмъ

ѡ его покрыєтѣ свѣтъ тво.  в

дѣнє его страшꙿно.  въстрепеще

тѣ т рѫцѣ  ноꙃѣ.  не крѣпш

сѧ побѣдт єго. тогда рабъ б͠ж ѳе

ѡⷣръ рее къ ц͠рю. не добро єⷭ таковаа

г͠лат. нѫ волеѫ б͠жѫ да подѫ. аще

вжⷣѫ ѡделѣѫ ємоу. то вѧще въꙁраⷣу

єтꙿ сѧ д͠ша моꙗ. аще л ѡделѣєтъ

293б

м. то волѣ твоꙗ  б͠жꙗ.  г͠ла ємоу

ц͠рь. добро т слово даваѫ. врагъ єгаⷣ

вдтъ побѣжⷣенъ щетъ быт. то

простъ мръ. єда л вдтъ побѣ

дⷮ щетъ. то не простъ мра. гл͠а

рабъ б͠ж ѳеѡⷣръ. м͠лѧ т сѧ влкⷣо.

домъ мо раꙁда нщмъ. срота

мъ  вдовцамъ.  конѧ моѫ раꙁаⷣ

 б͠жꙗмъ братꙗмъ.  рабы моѫ

освобод. ѡрѫже м да матъ ц͠рь

ство т.  пръвѫѧ сѫботѫ поⷭ створ

м памѧть. ꙗко да не оудръжтъ

мѧ цртⷭво т. нѫ волеѫ твоѫ  б͠ж

ѫ да подѫ.  наѧ ц͠рь мл͠твѫ твор

т. Г͠ въседръжтелю. шествова

въ съ въꙁлюбленꙿнымъ твомъ ꙗ

ковомъ  ѡсфомъ. въ егпетъ въ

ходѧщема прѣжеⷣ въшеⷣ. въноуш

дръжавѫ цртⷭвꙗ твоєго даровавъ

ємоу. помощꙿне немощꙿнымъ,

294а

надежда ненадѣѫщм сѧ. ꙁбавте

лю въ бѣдаⷯ. просвѣщенїє въ тъмѣ хо

дѧщмъ. оуслыш м͠ленїє моє. по

моѕ раб своем ѳеѡⷣроу. спⷭ го ѿ въ

сѣкого ꙁла протвнаго. блглⷭв его не

беснымъ блглⷭвеніємъ. да ꙗко

сконꙿѣ ц͠рь м͠лтвѫ. г͠ла ц͠рь. ѧ

до ѳеѡⷣре. не да въ смѧтеніє ног

твоею. ні да въꙁдрѣмѧтъ хранѧ

 тѧ. съхрантъ тѧ г͠ъ ѿ всѣко

го ꙁꙿла съхрантъ въхоⷣ тво  

сходъ, ѿ сел  до вѣка. под

ѧдо г͠ъ б͠ъ с тобоѫ.  прѣклонь

главѫ ст͠ы ѳеѡⷣръ прѫтъ мл͠твѫ

ѿ ц͠рѣ.  рее ст͠ы ѳеѡⷣръ. помощъ

моꙗ ѿ г͠а створшаго н͠бо  ꙁемѧ,

 сѣдѣ ц͠рь тр дꙿн  тр нощѫ. по

трєⷯ же д͠нехъ, де ц͠рь въ полатѫ

своѫ.  быⷭ пеѣленъ ѡ вонѣ. 

поꙁва арꙿхєреѫ  кніжнкы.  ре

294б

е. ѡц͠,  братꙗ, сътвормъ м͠л

твѫ къ г͠оу б͠оу. ꙗко да ꙁбавтъ прѣ

подобнаго, ѿ ꙗростваго ꙁъма.

Тогда рабъ б͠ж ѳеѡⷣръ. ꙗко въні

де вънѧтрьнѧѧ двер гнѣꙁаⷣ его.

 ѡбрѣте мт͠ре своѫ ꙗко дв͠цѫ на

постел сѣдѧщѫ. ꙁлатомъ  сре

бромъ прѣѡдѣанꙿнѫ.  прѣдъсто

ꙗхѫ е .в͠і. смоковь велкыⷯ ѡ

кртⷭъ єѫ.  аспда беꙁꙿꙁаконꙿнаа прⷣѣ

неѫ лежаше. а старецъ сѣдѣше

на прѣстолѣ ꙁлатѣ.  єтер гад

мал  велц.  вдѣвъ ⷯ ст͠ы.

ѳеѡⷣръ оудв сѧ,  пакы въꙁꙿꙁрѣ

на мт͠ере с.  прде къ не  цѣ

лова ѫ.  абє въꙁꙿсташѫ смокове

велц .в͠і.  сташѫ прѣдꙿ нмъ.

ѫꙁыкы с ѡстрѧще.  кръвь его

жѫдаѫще. а аспда ꙗрѧщ сѧ го

рꙿцѣ раꙁꙿшрѣаше оуста своꙗ.

295а

старецъ ѡдебелѣвааше. ꙗко не бѣ въꙁꙿможно

ѿ л͠вкъ въꙁрат на нь. мал гад ꙁѣꙗхѫ на

ст͠аго ѳеѡⷣра. къжⷣо ⷯ по своємоу хотѣню

беꙁаконꙿно хотѣхѫ жва поглънѫт ст͠го.

тѣмꙿже рабъ б͠ж ѳеѡⷣръ. вдѣ множъ

ство гадовъ,  наѧ м͠лт сѧ г͠лѧ. Г͠ б͠же

въседръжтелю. беꙁнаѧлꙿне. невдме.

неꙁреенꙿне. неꙁг͠ланꙿне. неспсанꙿне.

еднъ съдѣтелю въсѣⷯ. творꙿе мо. ѡгра

жⷣаѫ море пѣсꙿкомъ повелѣніꙗ твоєго.

прꙁр на мое моленіє. ѿвръꙁ м ѡ ср

денѣ. оукрѣп мышꙿцѫ моѫ. дажⷣъ м

слѫ рѫкама мома. оукрѣп деснцѫ мо

ѫ. свѣте ѡма мома. оутвръд ср͠це

моє. да не страшѫ сѧ, нѫ да погоубѧ

гбтелѣ пронърꙿлваго. ꙁлаго ꙁъма.

да прославтꙿ сѧ мѧ твоє ст͠оє.  пр

ємъ блгⷣть ѿ г͠а, въꙁꙿдвгъ меⷱ сво посѣ

е .в͠і. смоковъ.  аспдѫ погоуб.  ста

рꙿца сконꙿѣ.  все вонъство своєго. а вел

295б

кы ꙁъм бѣше на пол ловѧ.  прде ст͠ы

ѳеѡⷣръ, прємъ мт͠ре своѫ  г͠ла е. под

мат моꙗ да ꙁыдевѣ ѿ гроба сего.  г͠ла

мат єго. оувы мнѣ ѧдо моє. како ме

не пощѫдѣ младостѫ твоєѫ. како л въ

ніде въ лютость сѫ. добрѣє м бѣ ѧдо

прѣжде не вніт само,  оумрѣт. да не

(...) красноє твоє лце, ѿ лютаго ꙁъ

(...) раꙁдꙿробмо.  кръвь твоѫ ѿ него про

(...) то же ма г͠лѧща. прде ꙁъм 

(...) на вратѣⷯ. дльгота ємоу бѣ .ꙁ͠. лакотъ.

мѣѫ тр главы. дръжѫ елень въ оустⷯѣ.

 троє дѣте, ꙗко да съ женѫ его сѣдѧтъ.

 бесѣдоуѫтъ с неѫ.  по срѣдѣ ⷯ поганы ꙁъ

м.  вдѣ домъ сво раꙁрⷣоушенъ.  во

(...) стоѫща, мт͠ре своѫ дръжѫща.  в

дѣвъ ⷯ ꙁъм прогнѣва сѧ ꙃѣло.  споу

щааше дымъ ꙁъ оустъ своⷯ,  велкъ пла

менъ.  вдѣ его ст͠ы ѳеѡⷣръ. ꙁрѣста же

сѧ ѡба.  бѣше онꙿнова глава, а ꙁъм

296а

 ѡблобыꙁа его славѧ б͠а.  вѣдѣ ꙗко пог

б ꙁъма  вонъство єго. рауⷣѫ сѧ дѣше въ

градъ сво.  г͠ла къ ст͠ом вон. рауⷣ сѧ (...)

 воне православымъ похвало. же нев(...)

мыѫ врагы побѣд. рауⷣ сѧ доблестьвне (...)

ꙗко дана т быⷭ власть настѫпат на ꙁъм

на скорпѫ,  на въсѣкѫ слѫ вражѫ,  прі

ѫ єго цр͠ь,  постав его на пръвѣ  по(...)

вѣ єго.  б͠жємъ повелѣніємъ побѣ(...)

ше врагы. мнѫвꙿшмꙿ много мѵ(...)

прѣстав сѧ саль ц͠рь.  прѣсел

ѡⷣръ вьнѣ града. въ дворь салѣ

въꙁꙿста ц͠рь дадꙗнъ беꙁако(...)

сконѣ ст͠ы ѳеѡⷣръ. вѣроѫ. (...)

дыкы хаⷭ. прѫтъ благод(...)

німъ. слѣпымъ даєтъ в (...)

мъ хожⷣеіє. глхꙑмъ сл(...)

мъ г͠лат.  въсѣмъ блгⷣть (...)

щмъ къ ст͠ыні єго. подає(...)

296б

дно бл͠гѫ  лв͠колюбемъ г͠а нашего іⷭс ха.

съ ѡ͠цемъ  съ прѣс͠тымь благымъ  ж

вотворѧщмъ д͠хомъ твомь. нінѣ  пр

сно  въ вѣкы вѣкомъ. амнъ.