110a
СЛОВО
ЕТВРЪ
ТААГО ДЬНЕ
третиꙗаго дьне
великаа дѣла
и юдьнаꙗ съка
ꙁавъше проти
вѫ свои силѣ,
свѧтѫѭ троицѫ и прѣ
славьнѫѭ хвалѧще
прѣстѫпамъ
на етврътааго
дьне дѣла, молѧ
ще сѧ и просѧще
отъ неѩ раꙁоума,
отъ неѩ же вьса дать
благаа и вьсь да
ръ съврьшенъ съ
вꙑсости стъ съхо
дѧ. да и намъ нꙑ
нѣ отврьꙁаѭще
мъ оуста оумьна
ꙗ (и плътьнаꙗ же
си) испльнитъ
благꙑньнааго да

110b
ра и наоуитъ нꙑ,
како нꙑ стъ и
ьто нꙑ стъ подоба
глаголати и обавити
раꙁоумꙑ повѣсть
и прѣмѫдраа
го моѵсѣа. раꙁоумѣ
и ми же нꙑнѣ, ьто
глагола моѵси великꙑ
и рекꙑ: и рее
богъ, да бѫдѫтъ свѣ
тильници на тврь
ди небесьнѣи, ꙗко
же сиꙗти по ꙁеми
и области дьнемь
и нощиѭ и раꙁлѫ
ати междю свѣ
томь и нощиѭ.
дъвою сию свѣти
льникоу етвръ
тꙑи дьнь бꙑти
иматъ. да отъ сего
раꙁоумѣши и
тꙑ, ꙗко вьсе, же
проꙁѧбнѫ отъ ꙁемлѧ,
то прѣжде слъньца и
мѣсѧца бꙑстъ; и не мьни
ши, ꙗко же винѫ

110c
отъ слъньца и мѣсѧца вьсе
то иматъ (дроуꙁи
и бо несъмꙑсли
прѣжде тако сѫтъ
мьнѣли сѫще); ни
мьниши, ꙗкоже
крѫга та свѣтоу
сте виньника.
нъ тъиѭ съсѫ
да сте и обра
ꙁа свѣтовьнаꙗ
строина; родо
мь бо прѣжде свѣ
тъ стъ сътворе
нъ. къде бо богъ съ
твори небо и ꙁемлѭ,
тоу же аби пото
мь рее, да бѫде
тъ свѣтъ. ꙗвѣ же
бꙑстъ простъ и не съло
женъ, иже и пръ
вꙑѩ три дьни свѣ
ти, съвръшенѣ
простираѩ сѧ и
пакꙑ божимь
повелѣнимь
въскѫтаѩ сѧ, ꙗ
коже тъ динъ

110d
тъиѭ истиньнѣ
вѣстъ. нъ да ни
къто же не домꙑ
слѧ сѧ ти въпраша
тъ глаголѧ, тоже ка
ко или камо ꙁа
хаждааше въскѫ
таѩ сѧ? ꙗко же
бо и нѣстъ лѣпо въ
прашаѭще рещи,
то, како богъ сътво
ри небо и ꙁемлѭ
не бꙑвъши, ьто
ли то стъ обо
бꙑло, гда ю не
бѣ (сетьно то стъ
пошибени
и несъмꙑшлени
, же о томь та
ко въпрашати
и хотѣти домꙑ
слити сѧ ловѣами
мꙑсльми недо
вѣдимꙑихъ мꙑ
слии божиихъ, ихъ
же никъто же не
можетъ дослѣ
дити); тако же

111a
и о сиꙗнии пръ
вобꙑвъшааго свѣ
та пꙑтати, како
то стъ творьць
сътворилъ, несъ
мꙑслѧща ловѣка то
стъ дѣло и поши
бена. нъ се стъ подоба
имѣти съмꙑсль
ноумоу ловѣкоу, 
же вьсемоу вѣрова
ти и иꙁвѣсто тво
рити, же глаголетъ
писани свѧто,
мимо то же ние
со же не пꙑтати
ни въꙁдрѣшати,
хотѧще лише того
ьто обрѣсти и
ли домꙑслити сѧ.
гда бо есо сѧ не
домꙑслимъ сло
вомь, то раꙁоумъ
нꙑ сѧ дастъ, ꙗко
же стьство стъ, 
го же мꙑ сѧ не до
мꙑслимъ; то бо
ми стъ и вьсе сѫ

111b
щьно сътворило.
подоба же намъ стъ
и домꙑслити сѧ
стьства сѫщьствь
нааго, и по дроуга
ꙗ мѣста и не до
мꙑслити. да го
же сѧ можемъ до
мꙑслити и раꙁоу
мѣмъ коѩждо
вещи стьство, то
отъ того твръждьше
бѫдемъ и крѣпль
ше на вѣрѫ, о не
мь же смъ вѣрова
ли, имьже и ловѣа
ми мꙑсльми бѫ
демъ  иꙁобрѣли.
о немь же ли не до
мꙑслимъ не вѣ
дѫще, то тоу ра
ꙁлии раꙁоумѣ
мъ сѫще, пае
же рещи иꙁдрѧдь
но раꙁьньство и
бесприклада бо
жи ти ловѣе, ре
къше творье и

111c
тварьно. рее оу
бо, бѫдѣта свѣти
льника на твръ
ди небесьнѣи, ꙗко
же свѣтити по ꙁе
мли и власти
дьнемь и нощиѭ.
крѫгъ слънььнꙑи
и лоуньнꙑи повѣ
датъ тѣлесемь
нꙑнѣ сътворенъ; въ
нѣ же въложи тво
рьць и свѣтѧще
сѫщи пръво
бꙑвъшааго свѣта,
просто и несъложь
но сѫще и оуньше
вьсеѩ тѣлесьнꙑѩ тва
ри. тьнъка. же бꙑ
ста крѫга и про
ꙁраьнѣиша, тѣлесѣ слъ
нььнааго и лоунь
нааго сѫщиꙗ и
небесьноумоу тѣлеси
подобьно, нъ рекѫ ти,
и вельми пае тьнѣ
иша и проꙁраь
нѣиша. какого тѣ

111d
лесе оубо раꙁоумъ
иматъ пръвобꙑ
тьнꙑи свѣтъ, да и
тѣлесемь сѧ вѣроу
тъ, ꙗкоже сѫтъ
помꙑшлѣли дроу
ꙁии? да подоба оубо
стъ и лѣпо бе
с тѣлесе и раꙁоумѣ
вати сѫщь и вѣ
ровати. не бо и бꙑ
ти го вѣдомо
стъ, како стъ трь
ми раꙁдѣлꙑ на
рицамъ, рекъ
ше длъгостиѭ,
и шириноѭ, и глѫ
биноѭ, ꙗко же
и ина тѣлеса. вь
сѣ же тѣлеса тѣми
трьми ꙁнама сѫ
тъ растѫпꙑ. да
того цѣща же
тако нѣстъ, то и
бестѣлесьно стъ
и тѣлесьнааго ра
ꙁоума вꙑше стъ
и кромѣ ꙁѣло.

112a
ꙗкоже и въспѧть
пакꙑ рещи: въ не
мь же сѫтъ растѫпи
ти, то то ꙗвѣ тѣло
стъ а не бес тѣле
се. и мꙑ бо, имь же
видимъ каьства
не о себѣ сѫща ни
бес тѣлесъ състоѩ
ща сѧ, ꙗкоже се сла
дость и горесть и
ли топлотѫ или
стоудень или бѣ
лость или рьно
сть, мѧкъкость же
или жестость, и
ино, же такожде,
то того цѣща рее
мъ, немощьно стъ
и свѣтоу о себѣ и
мѣти свои съставъ.
не бѣаше бо подоба,
ꙗкоже гда вьсе бꙑстъ
обраꙁовани,
тако же и пръво
вещьнаꙗ стьства ра
ꙁоумѣвати, имь
же бо прѣжде съста

112b
ви вещьнаꙗ сѫщи
ꙗ богъ, иже вьсѣхъ
тварии хꙑтрꙑи
творьць, ти тако
на обраꙁꙑ подобьнꙑ
ѩ раствори вьсѫ тва
рь. ꙗкоже и живо
тъ бꙑстъ вьсь и же
въскраи стъ (ово
го же видъ и обраꙁъ
прѣжде сѫщьнъ съ
творивъ, потомь
же вещьнаꙗ сѫщи
ꙗ на бꙑти прѣ
веде), тако же и свѣ
тъ и тѣлесьнии го
бꙑшѧ обраꙁи (ви
дъ же и обраꙁъ слънь
ьнꙑи и лоуньнꙑи
и ꙁвѣꙁдьнꙑи свѣтъ
стъ). ти ꙗкоже
при онѣхъ живо
тѣхъ вещьнꙑѩ
винꙑ прѣжде доу
шѧ и жиꙁни и о
браꙁа бѣахѫ, бе
ꙁдоушьнꙑ и беꙁъ
житиꙗ и беꙁъ о

112c
браꙁа съпроста,
такоже и при сихъ
бѣаше и прѣжде
тѣлесьнꙑѩ вещи
видъ и обраꙁъ.
нъ никътоже въ то
ликѫ дрьꙁость
не можетъ въни
ти, ни въ боусть
ни въ несъмꙑсль
ство, ꙗкоже ре
щи, немощьно то
стъ богоу тако сътво
рити и въстѧꙁати
о вьсемь томь прѣ
мѫдрѫѭ и вьсе
мощьнѫѭ силѫ
творьѫ и иꙁво
лени. о неи же
вещи пристро
но стьствьно сѫ
щи не обрѧще
тъ, ꙗка же сѫтъ
[и]ина сѫщиꙗ.
не рее бо и блаженꙑи
исаиꙗ, да ре
етъ тварь сътво
рьшюмоу ѭ, не тꙑ

112d
мѧ сътвори, или
съꙁьдани къ съ
ꙁьдавъшюмоу,
не раꙁоумьнѣ мѧ
сътвори? нъ ко
ждо отъ сѫщьнааго
по истинѣ състо
ѩще сѧ помꙑсли
ти стъ подоба; и бꙑ
ти и сѫщи и
инъ приѩтъ, ꙗ
коже въсхотѣ и
иꙁволи ꙁовꙑи отъ
небꙑтиꙗ сѫщи
ꙗ вьсѣ прѣхꙑтрꙑ
и вьсѣхъ богъ.
да помльѧтъ оубо
поустошьнаꙗ и
лихаꙗ въмѣша
ѭще отъвѣщаниꙗ
и сѫпротивлени
ꙗ вѣрѣ истинь
нѣи и раꙁоумоу,
повѣдаѭще ꙗко
же тѣло стъ прь
вобꙑтьнꙑи свѣтъ,
иже въложенъ стъ
въ великаꙗ свѣ

113a
тильника и въ вьсѧ
ꙁвѣꙁдꙑ. нѣстъ бо
льꙁѣ тѣлоу въ тѣ
леси бꙑти; не ꙗ
коже и не могѫ
щоу богоу сего сътво
рити сице, нъ ꙗ
коже по стьствьноу
моу иноу стьствь
нꙑхъ вещии пꙑ
таѭщемъ иже ре
тьнꙑми мꙑсльми
навꙑкли сѫтъ
истинѣ сѫпроти
вити сѧ. аще бо би
тако бꙑло, то бе
ꙁ оума би и въ поу
стошь въ тѣлеса
та свѣтъ вълаганъ.
нъ имьже стьство бе
с тѣла бѣаше, то
сего цѣща обьлꙑ
ѩ и тѣлесьнꙑѩ крѫ
гꙑ сѫщьнꙑ сътво
ри богъ великꙑхъ
свѣтильникъ, рекꙑ,
да бѫдѫтъ свѣти
льници на тврьди

113b
небесьнѣи, ꙗкоже
свѣтити по ꙁемли.
простоумоу бо сѫ
щию и бестѣле
сьноумоу, рекъше
прьвобꙑтьноумоу
свѣтоу въложеноу
тъгда въ тѣлесь
нꙑѩ крѫгꙑ
великоую свѣти
льникъ и въ ꙁвѣꙁдꙑ,
и тацѣмь съложе
нимь и съкоу
пленимь обо
го того и до селѣ
по вьсеи ꙁемли сиꙗ
ѭщии свѣтъ съ
врьшатъ и лѫ
итъ дьнь и нощь.
не ꙗкоже прьво,
гда бꙑвааше вь
семощьнꙑмь по
велѣнимь божи
имь по иноу ра
сꙑпани и съкоу
плени свѣто
вьно, нъ имь же
коньаватъ сво

113c
 шьстви подъ
ꙁемьнꙑи полъ на
небесе и на въсто
ьнꙑи прѣдѣлъ
приходѧ слъньце
[и] пакꙑ повꙑше
ꙁемьнааго пола
грѧдетъ на ꙁапа
дъ. тако бо крѫго
вьно объхождени
 небесьнааго вели
ьства отъ въсхода
на ꙁападьно, 
же именоуѭтъ бе
ꙁъ блаꙁна творѧ
шьстви, не тъ
иѭ инꙑ вьсѧ ꙁвѣ
ꙁдꙑ, ѩже по небеси,
по свомоу има
тъ крѫгоу грѧ
дѫщѧ съ нимь и
перѫщѧ, нъ и 
же ꙁовѫтъ пла
нитꙑ, рекъше
плаваѭщѧѩ, и
мьже не прѣмь
грѧдѫтъ, нъ акꙑ
ꙁаблѫдивъшѧ

113d
шьстви творѧ
тъ отъ ꙁапада на
въстокъ. тоже
не отъвлаитъ и
хъ нъ и приводи
тъ своимь объхо
жденимь къ прѣ
дѣлоу въстоьноу
моу и ꙁападьноу
моу, по божию по
велѣнию и недо
вѣдимоу прѣмѫ
дрьствоу и раꙁоу
моу сътворьшааго
вьсе и вьинивъ
шааго и нарекъша
аго и съхранивъ
шааго и сънабъдѣ
въшааго. владѫ
ща же дьнемь и но
щиѭ мѣнитъ
свѣтильника на
ꙁнаменоуѩ симь
словомь, ꙗкоже
своꙗ комоуждо
стъ ѧсть оудѣ
лена врѣменъ
божиимь повелѣ

114a
нимь и творь
иимь на сиꙗни
 вꙑшеꙁемьно;
на неже акꙑ вла
дꙑцѣ или стро
ителѣ приста
влена ста. и ра
ꙁдѣленѫ има
тъ своѭ къждо вла
сть и никътоже
ю не прѣстѫ
патъ прѣдѣла,
иже има оулѫе
нъ стъ власти
ѭ творьеѭ, нъ дроу
гъ дроугоу оустѫ
патъ. аще бо и
дьне прѣжде сѫтъ
сътворени свѣти
льникоу си
ꙗнимь и въ
скѫтанимь
прѣждебꙑтьнаа
го свѣта, нъ и нꙑ
нѣ тъжде свѣтъ
имꙑ въ себѣ съмѣ
сьнъ слъньце не хоу
жде [и] сѧ обрѣтатъ

114b
творѧ дьнь и нощь.
гда бо иꙁидетъ
отъ подъꙁемьнааго
полоу небесьнааго
и доидетъ въсто
ьнааго прѣдѣла
и тоу аби раꙁдри
нетъ своимь свѣ
томь тьмѫ, ꙗ
же бꙑватъ отъ стѣ
нѣ ꙁемьнааго,
и освѣтитъ и ка
жетъ осиꙗѩ вь
сь миръ, да се стъ
по истинѣ и ꙁо
ветъ сѧ оустрони
 въꙁдоушьно
дьнь, творимъ про
сиꙗнимь слънь
ьнааго свѣта. та
е гда прѣтее
тъ, ꙗкоже моу
отълѫена стъ
мѣра, ти доиде
тъ вꙑшеꙁемьна
аго полоу коньца
и господьнѣ повелѣни
ꙗ работѫ съконь

114c
атъ, то тъгда
пакꙑ акꙑ рабъ
приꙗꙁнивꙑи
и повелѣниꙗ не
прѣстѫпаѩ и
свовольствомь
съвлаитъ сѧ съ
своѩ волѩ и сла
вꙑ и мьньшю тоу
клеврѣтоу старѣ
ишиньство да
тъ прѣпоущаѩ,
самъ въ невиди
мꙑихъ мѣстѣ
хъ и беславьнꙑ
хъ съкрꙑвъ сѧ, до
ньдеже оуставь
нꙑи годъ моу
оустѫплениꙗ 
го съконьатъ лоу
на. и пакꙑ при
теетъ, ꙗкоже
би къто реклъ къ
владꙑьскꙑимъ
оулицамъ, оу ни
хъ же сѧ би пакꙑ
обльклъ въ кънѧ
жьскꙑи сракъ

114d
ьстьнꙑи. и въни
детъ въ полатꙑ,
и обладетъ вьсѣ
мь миромь, и
своѭ власть прѣ
иметъ дрьжѧ
равьноѧсти лѣ
тьнааго раꙁьнь
ства съ хоуждь
шиимь себе свѣ
тильникомь и
съ своимь клеврѣ
томь; ꙗкоже о
брѣтати сѧ ди
номоу и томоу
жде творѧщь и обо
, рекъше дьневь
но и нощьно,
нъ не акꙑ и кънѧ
ꙁа и власте
лина обою, нъ
дьни диномоу
тъиѭ, и нощи
ѭ владѫщѫ лоу
нѫ, иже стъ мь
нии свѣтильни
къ по раꙁлѫени
ю и раꙁдѣлени

115a
ю, ꙗкоже има
прѣмѫдрꙑи вла
дꙑка и вьсемощь
нꙑи творьць ра
ꙁдѣли. же пае
скврьньнꙑѩ о
блиатъ и не
съмꙑсльнꙑѩ ма
нихеѩ, иже мь
нѧтъ слъньце само
властьно сѫще,
пае же рещи и тꙑ
облиатъ, и
же мьнѧтъ тварь
сиѭ самѫ сѧ сътво
ривъшѫ о себѣ.
въꙁдражатъ
бо обо то мьнѣ
ни и иꙁволе
ни то равьнѣ
и такожде же
большааго свѣти
льника съ хоу
ждьшиимь и съ
ꙁвѣꙁдами равь
нославиꙗ дрь
жани, вꙑшьни
ихъ и ьсть

115b
и свѣтьльство;
и пакꙑ въспѧть
пораблени и
беслави и на
обнижени и съ
вращени и съмѣ
щени. ниди
но же отъ того нѣстъ
самовластьно,
нъ и отврьно подъ
властиѭ, подъ
неѭ же подълежѧ
и повиноуѩ сѧ
и послоушаѩ по
велѣниꙗ наре
къшааго и въи
нивъшааго бе
славꙑ бꙑватъ.
ѧсто, пае же ре
щи присно при
млетъ тако
съвращени и въ
скѫтани и прѣ
мѣнени. вели
ка же ꙗ нарие
тъ свѣтильника,
не сълагаѩ сама
къ себѣ или къ

115c
ꙁвѣꙁдамъ, нъ
ꙗкоже ста сама
сътворена велика.
не мьни бо тꙑ, и
мьже оима ви
дѣти стъ наши
ма акꙑ объходи
ьна сѫща и опи
сана, то того тꙑ
цѣща мьниши
мало велиьство
имѫща. глаголѭ
тъ бо дроуꙁии, и
же астрономиѭ
хꙑтрѣ сѫтъ и
ꙁвꙑкли, ꙗкоже
и ꙁемлѧ тоѧ само
ѩ мъногами соу
гоубьствꙑ боле 
стъ слъньце, а ꙁемь
нꙑи крѫгъ соу
гоубиноѭ боли
и стъ крѫга лоу
ньнааго. стъ же
великꙑи крѫгъ
ꙁемьнꙑи стадии
к҃ ти е҃ тьмъ ти
в҃ тꙑсѫщи, а прѣ

115d
мѣрени проти
вьно ѩ боле
осми тьмъ. да
по томоу иноу
обрѧщетъ сѧ крѫ
гъ лоуньнꙑи ста
дии имꙑ бо
ле ві тьмъ ти
полъ, а прѣмѣ
рени ѩ боле е
тꙑръ тьмъ. дроу
ꙁии же слънььно
 прѣмѣрени
мѣнѧтъ сѫще
стадии тъмъ
т҃. да аще и ло
вѣьскоу ꙁракоу
видѣти стъ
акꙑ лакъте сѫ
щь или степе
не крѫгъ обо
ю свѣтильникоу,
нъ по истинѣ ве
ликъ стъ и ꙁѣ
ло добръ. рее [бо]
писани прь
во же просто
рекъ, и съ

116a
твори богъ дъва свѣ
тильника вели
каꙗ; тае, ꙗко
же бѣаше подоба
отълѫаѭще рещи,
свѣтильника ве
ликааго на о
бласть дьни, а свѣ
тильника хоуждь
шааго на обла
сть нощи, и ꙁвѣ
ꙁдꙑ. сьде же ма
ло и велико съло
жѧ и отълѫѧ, кꙑ
и отъ нею болии, тѣ
мь тако проꙁъва.
о велиьствѣ же
обою тою свѣти
льникоу доволь
нѣ съкаꙁа свѧтꙑи
василь, стьство ве
щьно съкаꙁаѩ
хꙑтрѣ и прѣмѫ
дрѣ ꙁѣло, и ꙗко
же о комьжьдо стъ
лѣпо свѣтильни
цѣ не мѣрити
освѣщаѭще ве

116b
лиьство и славѫ,
ꙗкоже ниди
номоу ловѣкоу то
го иꙁвѣщати.
мꙑ же на порѧдь
но съкаꙁани въ
ꙁвратимъ сѧ – рее
бо, и да бѫдѫтъ на
ꙁнамениꙗ и на
дьни и на годꙑ и
на лѣта. ꙁнаме
ниꙗ же бꙑваѭтъ
свѣтильникома,
боурьнаꙗ и оути
шениꙗ, дъждевь
наꙗ и вѣтрьнаꙗ;
мѣнѭ же южьна
ꙗ и сѣверьнаꙗ, на
логоѭ протѧжена
ꙗ или оутишена
ꙗ въскорѣ. ꙗко
же бо глаголѭтъ, иже
сѫтъ того хꙑтрѣ
съмотрили, гда
видѧтъ обаполꙑ
слъньца акꙑ дъвѣ
слъньци сѧ сътвори
въши обаполꙑ

116c
слъньца свьтѧщи
сѧ, сѫщю слъньцю
на въстоцѣ или
ꙁападѣ. то же бꙑ
ватъ, гда иꙁдрѧ
дицеѭ оуѧститъ
сѧ и испльнитъ свѣ
та облакъ. да 
гда отъ сѣверьнꙑѩ
странꙑ орьмьнѣ
тъ, то сѣверъ на
ꙁнаменоутъ бѫ
дѫщь, а гда отъ
южьнꙑѩ, то югъ;
гда ли съ обою
страноу бѫдетъ,
а слъньцю посрѣдѣ
сѫщю то тъгда
дъждь мъногъ и ра
мѣнъ вѣтръ на
ꙁнаменоутъ.
се же иꙁвѣщаѩ господь
глагола рекꙑ: гда д
рѧхло бѫдетъ ꙁа
горѣвъ сѧ небо, мѧ
тежь мѣните
наꙁнаменоуѭ
щь. гда бо отъ

116d
мьгльнааго въ
скоурениꙗ ꙗже
и ꙁемлѧ въскажде
ниꙗ рьнѣиша
бѫдѫтъ и по
мраѧтъ [сѧ] слънь
ьнꙑѩ лоуѧ и
акꙑ ѫгль се горѫ
щь ꙗвѧтъ ловѣю
ꙁракоу, или про
сто рещи акꙑ
кръваво слъньце
бѫдетъ, то тъгда
ꙗвѣ ꙁнамени
творитъ, ꙗко
же мѫтъ бѫде
тъ на тѣхъ мѣ
стѣхъ, на нихъ
же мокрота мъно
га въскоуривъши
сѧ въсходитъ. нъ и
гда власꙑ про
стиратъ или
погорѧтъ облаци,
то вѣтрьно бѫде
тъ и стоудено. 
ще же и гда лоу
ѧ своѩ само къ се

117a
бѣ пригоубаѩ сѧ
ꙗвитъ или и по
рьнѣвъшиими
облакꙑ объдрь
жимо, ꙗкоже
наьнетъ въсходи
ти или ꙁаходи
ти, то доуждевьно
бѫдетъ и мѫть
но. ꙗкоже пакꙑ
аще ꙁаходѧ бѫде
тъ исто или ꙁаго
ритъ сѧ, то оутише
ни наꙁнаменоу
тъ и ꙗсньство.
такожде же и лоу
на творитъ мъно
га наꙁнаменова
ниꙗ раꙁлиаꙗ ...
... иже съмотрѧтъ о
браꙁꙑ тꙑ раꙁли
ѧѩ. въ третии бо
дьнь гда бѫде
тъ иста и тьнъка,
то дльгѫѭ тихо
сть наꙁнаменоу
тъ. аще ли тьнъ
ка бѫдетъ, нъ не

117b
иста, нъ акꙑ огнь
на, то вѣтрꙑ на
ꙁнаменоутъ
рамѣнꙑ. аще ли
обѣма рогома
равьнѣ сѧ ꙗвлѣтъ
или сѣверьнꙑи ро
гъ истѣи бѫде
тъ, то тъгда на
ꙁнаменоутъ ю
гъ бꙑваѭщь и ꙁа
падьнꙑѩ вѣтрꙑ.
нъ и гда порь
нѣтъ пльна сѫ
щи свѣта, то доу
ждево бꙑватъ.
ще же и гда бѫ
дета тока обапо
лꙑ, бꙑватъ же
то въꙁдоухъ. гда
акꙑ вѣньць сѧ въ
скрѫжитъ отъ лоу
нꙑ и ꙗвитъ же сѧ та
ко ловѣкомъ видѣ
ти, то тъгда мѫ
тъ наꙁнаменоу
тъ бꙑваѭщь. 
гда ли сѧ порьнѣ

117c
въ токъ тъ обрѧ
щетъ, то продль
женъ мѫтъ ꙗв
лѣтъ и тѧжькъ.
ти съпроста ре
щи, прикрѫто
и до гнѫса сътво
ритъ слово, иже
сѧ окоушатъ, вь
сѣ ꙁнамениꙗ съ
каꙁовати кого
жьдо на ѧсти. ꙗже
сѫтъ иꙁобрѣли
пръвии мѫжи
о великоую свѣ
тильникоу длъ
гꙑими съмотре
нии и пꙑтании
ѭже истинѫ въло
женѫѭ въ тѣхъ
писаниꙗ иꙁвѣ
сть творѧще. и нꙑ
нѣ ще мъноꙁи и
скоушенимь
самомь томь ра
ꙁоумѣвъше и про
е повѣдаѭще,
а сами того писа

117d
ниꙗ и не вѣдѫ
ще ни хоудѣ ꙁна
ѭще ни поита
въше о томь вьсе
мь никакоже.
да тако оубо стъ,
же глаголетъ, да бѫ
дѫтъ на ꙁнаме
ниꙗ; и мꙑ же та
ко  примле
мъ сѫще. а же
мѣнитъ, и на дь
ни, то то ꙗвѣ
иматъ съкаꙁани
. же бо слово
съкаꙁатъ, како
владета и наѧ
ло ста дьни и
нощи, то то и съ
каꙁатъ съ вꙑсо
сти, како слъньце
и ꙁнаменьникъ
и творьць стъ о
бого, рекъше и
дьневьнꙑи и нощь
нꙑи; нъ не обои
мь владꙑи, нъ
дьнемь тъиѭ.

118a
нощьнѫѭ же вла
сть и наѧло да
тъ лоунѣ, ꙗко
же има стъ раꙁдѣ
лено божиимь и
вьсемощьнꙑимь
повелѣнимь.
видимъ же пакꙑ,
како творита
отъ него же наьнъ
ше и ꙁнамениꙗ
и пакꙑ до того
жде мѣста дошь
сти, и колицѣ
мь дьньми и по ко
ликоу раꙁьньствоу
лѣтьноумоу ве
ликаꙗ свѣтиль
ника, има же мѣ
рꙑ годьнꙑѩ и лѣ
тьнꙑѩ, съконьава
ѭтъ и оуставлѣ
ѭтъ ... ꙗвѣ, иже
хꙑтрость сѫтъ вꙑ
кли астрономи
искѫѭ. мꙑ же
не бихомъ ни
колиже прила

118b
гали къ црькъвь
ноумоу оуени
ю сего раꙁоума,
аще не бихомъ
вѣдѣли строи
на сѫща на раꙁоу
мѣниꙗ врѣме
ньнаꙗ и лѣтьнаа,
ꙗкоже и прѣжде
глагола вьсѣхъ творь
ць богъ. же бо стъ ра
ꙁоумѣвати, ꙗко
же дъвѣма десѧть
ма ти етꙑрь
ми асꙑ дьнено
щьнꙑми динѫ
проходитъ жи
вотьнѫ ѧсть слъньце,
и лоуна же толи
цѣми жде асꙑ
десѧть ти три ѧ
сти проходитъ
по върѧждению.
то нѫжда стъ
раꙁоумѣвати
намъ, ꙗкоже
по когожьдо мѣ
сѧца слъньце ди

118c
нъ животъ миноу
тъ и на вьсе лѣто,
рекъше на съконьа
ни дъвою на десѧ
те мѣсѧцю, вьсь прѣ
ходитъ крѫгъ,
иже ꙁовѫтъ жи
вотьнꙑи. а лоуна
дъвѣма дьньма
и седмиѭ асъ ти
третииноѭ, ре
къше третиѭ ѧсти
ѭ осмааго аса,
животъ миноу
тъ. дъвѣма же
десѧтьма и се
дмиѭ дьнии и тре
тииноѭ диного
дьне, рекъше осми
ѭ асъ, ꙗкоже ре
щи когожьдо мѣсѧца
вьсь проходитъ
крѫгъ животь
нꙑи; ꙗвѣ же стъ,
ꙗко къ въслѣдъ
грѧдѫщиимъ
животомъ, а не
иже прѣдь грѧдѫтъ,

118d
сво шьстви
сѫпротивь вьсе
моу творѧщема
обѣма свѣтиль
никома ꙗкоже
и отъ дроугꙑхъ къ
жьдо планитъ. о
нихъ же вьсѣхъ по
гонити и повѣ
довати, ѩже сѫ
тъ и иꙁволили
ꙁовомии мати
матици блѧди
и ръпътаниꙗ
а не на оуспѣхъ
сѫща оуениꙗ
не брѣжемъ.
лико же оубо по
троудили сѧ сѫтъ
они и съкаꙁали
на потрѣбѫ
и раꙁоумъ строи
нъ [лѣтьнѣаго] крѫ
га несени и шь
стви – имьже и
годьнꙑѩ и лѣть
нꙑѩ обрѣта
мъ раꙁоумꙑ

119a
и оувѣдѣниꙗ,
ще же и съхране
ни сѫщьнааго
и сънабъдѣни, 
же стъ въложилъ
въ н хꙑтрꙑи тво
рьць вьсѣхъ, же
по иноу грѧдетъ
и въ рѧдъ, ще же скоро
миноуѩ и ско
ро съмрьтьно жи
ꙁни ловѣьскꙑ – при
млемъ и въ къ
нигꙑ пишемъ .
а ꙗже тѣхъ обли
шиꙗ сѫтъ, пае
же рещи кромѣ
добровѣриꙗ и на
беьсти сꙑ, то
то вьсе отъмещемъ
и не примлемъ
го. рее же оу
бо, и да бѫдѫтъ
на ꙁнамениꙗ
и на дьни и на го
дꙑ и на лѣта.
ьто то стъ ꙁъло
и не раꙁоумьно

119b
отъ бесѣдованаа
го того, да тꙑ сѧ съ
вращаши и
съриваши отъ
истиньнааго то
го раꙁоума? и не
кожьдо ли слово
сꙑ ꙗвѣ несъмꙑ
слꙑ облиатъ,
иже хотѧтъ ꙗ съ
вращати на сво
ѩ ꙁълꙑѩ раꙁоумꙑ?
да бѫдѫтъ, рее,
на ꙁнамениꙗ!
ꙁнамениꙗ же си
мѣнитъ, гда
бѫдѫтъ въꙁдоу
ховьни ... и врѣме
не прѣмѣне
ниꙗ, рекъше гда
сѧ прѣмѣнитъ
нѣ на боурѭ нѣ
какѫ, нѣ на бе
ꙁдъжди. да та
ꙁнамениꙗ ви
дѧще ловѣци и ра
ꙁоумѣвъше варѧ
тъ сѧ оустроити,

119c
ни сѧ мѫтѧтъ ни
оужасаѭтъ на
праснааго того
прилоуениꙗ.
нъ прѣжде приго
товѧтъ сѧ и по мо
рю и по ꙁемли,
коупꙑ творѧще
и ратаи и дѣль
ници и гребьцѧ,
и оутврьдѧтъ сѧ до
брѣ. си же ꙁнаме
ниꙗ велика ми
лость сѫтъ и ве
лико строни
творьца бога; да
тѣми ꙁнамени
и имъже стъ бꙑти
врѣдомъ не въ
ꙁаапѫ раꙁоу
мѣвъше оугоне
ꙁнѫтъ ихъ.
на дьни же мѣни
тъ, имьже твори
тъ слъньце дьневьно
 вьсе продльже
ни въшьдъ и
с прѣдѣла тьмь

119d
нааго, и пакꙑ
творитъ нощь ꙁа
ходѧ. да гда ви
димъ бꙑвъше на
въстоьнѣмь прѣ
дѣлѣ и оцѣсти
въше аби тьмѫ
въꙁдоушьнѫѭ
сиꙗнимь слънь
ьнꙑмь и бльща
нимь, аби сѧ
надѣмь дьни
бꙑти и пригото
вимъ сѧ на дѣло,
же нꙑ стъ тъ
гда строино дѣла
ти. гда си пакꙑ
минетъ текꙑ
вꙑшеꙁемьнꙑи по
лъ небесьнꙑи и лихоу
тъ свого свѣ
та въꙁдоухъ, то
тоу аби прихо
дъ нощьнꙑи ра
ꙁоумѣмъ бѫ
дѫщь и съкѫта
мъ си дѣла, ими
же по свѣтоу дѣ

120a
ламъ. а иже насъ
пловѫтъ по водѣ,
то въ ꙁавѣтрьна
ꙗ мѣста прибѣ
гаѭтъ, а орѭще
и далее отъхо
дѧтъ ралии, къде
бѫдетъ при вее
рѣ, грѧдѫщии
же пѫтьмь пои
ваѭтъ, ижде сѧ при
лоуѧтъ. просто
же рее, и на дьни;
а не рее, и на нощи,
хотѧ покаꙁати,
ꙗкоже тѣмь и
менемь дьневьнꙑ
мь примлетъ
и нощьно продль
жени, ꙗкоже
и вꙑше стъ при
прѧжено и при
строно: и бꙑстъ
бо, рее, вееръ, и бꙑстъ
ꙁаутра, дьнь ди
нъ; тае и в҃ и г҃ и
д҃, нꙑнѣ съподобь
же и въ лѣпотѫ.

120b
большюмоу бо да
тъ съдрьжани
 вьсего года и име
новани, ꙗко
же имѫщю сѫщи
 свѣтовьнааго
сиꙗниꙗ и ꙗко
же се би рещи и
мѣни и жиꙁ
нь сѫщиꙗ; а про
тѧжени нощь
но стъ лихо
вани ꙗко
же се би къто ре
клъ имѣниꙗ и жи
ꙁни, никако же
въ сѫщи не при
итамо, ꙗко
же и слѣпотꙑ ꙁра
ьнꙑѩ ни стѣнѣ
тѣлесьнааго; ни
дино бо отъ того
не приитатъ сѧ,
ꙗкоже сѫщи
стъ; нъ отврь
нь се мѣнитъ:
на небꙑти бо
миноутъ свѣтъ,

120c
тако же и ꙁракъ.
годꙑ же мѣсѧьнꙑ
ѩ съкаꙁатъ, гда
лоуна отъ того мѣ
ста до того мѣста
обидетъ. аще ли
и къто творитъ сѧ
не вѣдꙑ лѣта,
то да раꙁоумѣ
тъ: слъньце отъ него
же мѣста отиде
тъ ти пакꙑ на
то ꙁнамени
приходитъ.
тако бо сѧ обрѣ
татъ крѫгъ слъ
нььнꙑи, да то стъ
лѣто слънььно,
лише имꙑ дьнии
динъ на десѧте
крѫга лоуньнаа
го. ꙗже дъвѣма на
десѧте мѣсѧцема съко
ньатъ ... толико
крѫговьно раꙁь
ньство творѧщи,
аще же отъ тогожде ꙁна
мениꙗ на тожде

120d
ꙁнамени при
ходитъ, да тѣмь
оубо трьми лѣ
тꙑ приложени
 имъше мѣсѧць при
лагаѭтъ, да обо
ю крѫгоу сътво
рѧтъ съкоуплени
 и динени.
и нꙑнѣ же пакꙑ
пае мꙑ годꙑ ꙁо
веме и именоу
мъ етꙑри въ
лѣтѣ съвратьнꙑ
ѩ, иже вьсе лѣто
обидѫтъ и акꙑ
вѣньць бꙑваѭтъ,
мѣнѭ же веснѫ
и жѧтвѫ и се
нь и ꙁимѫ, на
мѣста прѣстѫ
паѭщю и прѣ
ходѧщю великоу
оумоу свѣтиль
никоу, да съ ни
мь и врѣмена
сѧ такожде прѣ
мѣноуѭтъ и

121a
прѣстѫпаѭтъ.
подоба же стъ и на
потрѣбѫ, намъ
о семь бесѣдова
въшемъ, побесѣ
довати пакꙑ и
ими же именꙑ
и вьнѣщьнии бе
сѣдоуѭще глаголѭтъ
о астрономии,
ꙗкоже смъ слꙑ
шали, да тѣми
именꙑ и раꙁлѫ
ении и наꙁнаме
нании слънььнꙑ
ѩ съвратꙑ и прѣ
ходꙑ ꙗвѣ съкаꙁа
въше иже то стъ тако
въинилъ и на
реклъ прѣхꙑтрꙑ
и творьць, того
пае прославимъ
и похвалимъ.
гда же оубо ꙁово
мааго овьна слъ
ньце проидетъ,
то тъгда въводи
тъ весньнааго го

121b
да съвратъ
равьнодьни тво
рѧ, ти ꙗкꙑ хꙑтрꙑ
и дѣлатель дѣ
лѧ равьнитъ дьни
и нощи крѫго
вьнааго раꙁмѣ
рениꙗ обноше
ниꙗ и шьствиꙗ.
сквоꙁѣ вьсь же
ѳаръ и диду
ма сътворивъ
сво шьстви
съконьатъ вьсе
ѩ веснꙑ годъ; и
тае отъ тѫдоу ми
нѫвъ въ каръ
кинъ и на ꙁово
мꙑи аркътъ прѣ
стѫпивъ жѧтвь
нꙑи съвратъ тво
ритъ, дьни растѧ
и великꙑ творѧ,
хоудѧ же и малꙑ
творѧ нощи, и
мьже болии крѫ
гъ пола вꙑшеꙁе
мьнааго объходи

121c
тъ а хоуждии по
дъꙁемьнааго.
да тѣмь твори
тъ и варъ ꙁнои
нъ и лютъ на на
шеи странѣ ꙁе
млѧ, да тѣмь тво
ритъ и плодꙑ
сѣꙗниꙗ вьсего
ꙁьрѣлꙑ и дѫби
ꙗ, тъгда бо и па
е жежетъ. про
шьдъ же и дроу
гоую животоу
дъвою мѣстѣ, ꙗ
же живота ꙁовѫ
тъ львъ и паръ
ѳенъ, съконьа
тъ до тою своимь
теенимь и врѣ
мѧ жѧтвьно
и прѣстѫпитъ
пакꙑ на сени
нѫ въ ꙁугъ и ско
рпии и токъсо
ѳъ прѣходѧ се
ньне равьно
дьнь творѧ но

121d
щь же растѧ пае,
а дьни по малоу
хоудѧ. тае отътѫ
доу пришьдъ въ
гокеръ дастъ
ꙁимѣ въходъ и
послабитъ моу
стоудень твори
ти, доньде же са
мо ходитъ и стъ
въ идрухои и ихѳу
ахъ. въ нѣ же вьсего
сада и живота
кръмительница
ꙁемлѣ живо
творьно ражда
ни отъложивъ
ши объоумьретъ
и видѣти ѭ стъ
акꙑ мрьтвьць
беꙁ дѣиства сѫ
щь и ниесо же
съпроста не тво
рѧщѫ, лико же
стьствомь свои
мь можетъ дѣ
лати и творити,
доньдеже крѫго

122a
вьнꙑмь объхожде
нимь весньна
аго оустрониꙗ
доидетъ ти па
кꙑ акꙑ животво
ривѫ доушѫ въложи
тъ отъ слънььнꙑхъ
лоуь и дастъ 
и по стьствоу сво
моу пакꙑ дѣи
ствовати и пло
дити сѧ и ражда
ти вьсе, же стъ
приѩла отъ творь
ца стьствомь.
иже бо ста живо
та равьнодьнь
нааго съврата ... ,
мѣнѭ же криꙗ
и ꙁига, ꙗже дьни
и нощи дата
равьнꙑ асꙑ.
обою же годоу се
ю обрѣтатъ
сѧ равьно оустро
ни въꙁдоушьно
, мѣнѭ же се
ньнѣаго года и ве

122b
сньнааго, ти ни
имь же себе ра
ꙁмѣнѣта раꙁ
вѣ стоуденꙑмь
и топлотьнꙑмь
прѣдѣленимь.
а равьньство крѫ
говьнааго растѫ
плениꙗ слънььно
 ошьстви по
дъ ꙁемлеѭ и надъ
ꙁемлеѭ дина
ко обо творитъ,
не дадꙑ ни годо
мъ дроугъ дроуга
боле имати; аще
и по комоужьдо
животоу ово
гда дьневьнии а
си прибꙑваѭще
бѫдѫтъ мъножа
иши а охоудѣѭ
тъ нощьнии, и
пакꙑ отврьнь при
растаѭще но
щьнии аси бѫ
дѫтъ мъножаи
ши а охоудѣѭ

122c
тъ дьневьнии. гда
же дроугоую жи
вотоу съвратьноу
ю, мѣнѭ же ка
ркина и гоке
ра, сѫпротивѧ
ща сѧ года при
дета сама къ себѣ
и нощьнаꙗ ꙁѣло
растениꙗ и охоу
дѣниꙗ въ обою
бꙑваѭтъ, то тъ
гда жѧтвѫ и ꙁи
мѫ творѧтъ. гда
бо дьнь нощи боли
и бꙑватъ, имь
же надъ ꙁемле
ѭ мъножа слъ
ньце сиꙗтъ, да
тѣмь и жѧтва бѫ
детъ, варъ ве
ликъ творѧ и ꙁно
и лютъ. гда ли
пакꙑ нощь бо
льши бꙑватъ
дьне, имьже подъ
ꙁемлеѭ длъго ꙁа
мѫдитъ слъньце

122d
не иꙁникъ, да
тѣмь и ꙁима тъ
гда бꙑватъ, и
мьже въꙁдоухъ
сь длъго не види
тъ сиꙗниꙗ слънь
ьнааго ни топло
тꙑ го, ꙗкоже
стоудени иꙁдрѧ
дь бꙑвъши дроу
гоици и ловѣкомъ
не дати иꙁити
иꙁъ храма а и
животьнꙑимъ
стадомъ мала
не вьсѣмъ. да сего
цѣща и дроуꙁии,
иже о ꙁвѣꙁдахъ
сѫтъ вельми по
троуждали
сѧ, оуѧще и
о ꙁеми глаголѭтъ,
ꙗкоже пѧть по
ꙗсъ стъ въ вьсеи
ꙁемли, рекъше
пѧть пласъ. да
дъвѣ сте краи
нии, на нею же

123a
никътоже не жи
ветъ, рекъше на
сѣверьнѣи и на
южьнѣи, имьже
иꙁдрѧдьнаꙗ стоу
день стъ на обо
ю тою. прилага
ѭтъ же и третиѭ
пласѫ, срѣдьнѭ
рекѫще; и на то
и никътоже не жи
ветъ, имьже же
гꙑи стъ на не
и ꙁнои, беꙁ года
подъ небесемь сѫ
щи и равьнодь
ньнꙑмь. того
бо цѣща и ꙁовѫ
тъ поꙗсъ тъ по
жеженꙑ. а по
дъвѣма пласа
ма вьса живѫтъ
животи, имьже
добрѣ сте ра
створенѣ, ни ꙁѣ
ло стоуденѣ, ни
ꙁѣло топлѣ.
мѣнѭ же сѣверь

123b
нѫѭ пласѫ, на
неи же и мꙑ жи
вемъ, ѩже ꙁовѫ
тъ добрѣ и въ лѣ
потѫ иностѣнь
никꙑ, имьже
тѣлесъ нашихъ
стѣневе на сѣ
верьнѫѭ странѫ
прѣклонени сѫ
тъ. тако же и ю
жьнꙑѩ пласꙑ жи
теле на южьнѫ
ѭ странѫ прѣ
клоненꙑ имѫ
тъ стѣнѧ своихъ
тѣлесъ; да и тꙑ
мꙑ ꙁовеме ино
стѣньникꙑ. а и
же на пласѣ жи
вѫтъ, ꙗже 
стъ подъ крѫго
мь равьнодьньнꙑ
мь, то тꙑ ꙁовѫ
тъ обѣстраньнꙑ
ѩ стѣневьникꙑ,
имь же надъ врь
хомь имъ слъньце

123c
сиꙗтъ. мъногꙑ
крѫгꙑ небесьнаа
го обильства мѣ
нѧтъ сѫщѧ, съ ни
ми же грѧдѫтъ вьсѧ
ꙁвѣꙁдꙑ; мало
же тъиѭ ꙁнаме
нитꙑхъ къ сво
имъ ꙁвѣꙁдамъ
приписанъ и
клюама и
мена дошьла и
хъ сѫтъ. отъ нихъ
же динъ стъ,
иже отъ обѣшенꙑ
хъ и намъ ви
димꙑи присно
крѫгъ, гоже и
ꙁовѫтъ аркъти
къ отъ оутврьжде
нꙑхъ ꙁвѣꙁдъ на
немь медвѣдь
нꙑхъ. дроугꙑи
же пакꙑ проти
вѫ томоу на ꙁакро
вьнѣмь крѫꙁѣ,
нъ и тъ намъ при
сно видимъ сꙑ,

123d
антаркътикъ
именоумъ стъ.
посрѣдоу же ве
щии вьсѣхъ на дъво
 прѣдѣлѧ вьсе о
бильство небесьно,
иже ꙁовомъ стъ
равьнодьньнꙑ, и
мьже ꙗже подъ ни
мь страна ꙁемль
наꙗ вьсѧ нощи и вь
си дьни равьни. и
инѣхъ, ꙗкоже о
ни глаголѭтъ, крѫгъ
вьсь съвратъ вьсе
го въсходѧ ꙗвлѣ
тъ и ꙁаходѧ слъньце;
тае, ꙗко бѫдетъ
оу сего крѫга, ра
вьно раꙁдѣлѣтъ
нощь съ дьнемь.
междю же равьно
дьньнꙑмь и аръ
кътикомь въ о
бою обрѣтаѭтъ
сѧ съвратьнии – нъ
жѧтвьнꙑи акꙑ
къ намъ о сиѭ стра

124a
нѫ равьнодьнь
нааго въиненъ,
ꙁимьнии же о
дроугѫѭ странѫ
на южьнѫѭ – слъ
нььно мимо
шьстви съвра
щаѭще. [сѧ]. криво
страньнѣ бо къ си
мъ прилежѧща
мѣнѧтъ животь
нааго крѫга; не
довѣдимоумоу
же и вьсемощьноу
моу прѣмѫдрь
ствоу божию прѣ
ставлѣти слъньце
нарекъшю и по
велѣвъшю на то
лико мѣстъ на
прѣставлениꙗ
и прѣстѫпани
ꙗ; то овогда на
равьнодьньнꙑи
крѫгъ доходѧ
ща ти же стъ на
подобѫ годоу, то
же творити, до

124b
брѣ растварꙗѭ
щю и раꙁмѣша
ѭщю раꙁмѣрени
мь го строинѣ
дьнемъ и нощемъ
акꙑ братии равь
ноѧсти, ти тако
рамѣнѫѭ топло
тѫ вара ꙁнои
нааго послаблѣ
ти ти, по малоу
приходѧщи къ на
мъ бридости ꙁи
мьнѣи и мраꙁоу,
пристраꙗти; о
вогда же на южь
нѫѭ и ꙁимѫ
творитъ, имь
же прѣпоива
ти строитъ ꙁе
млѭ и вьсѧ етꙑ
плодъ ѩ отъ ловѣь
скꙑѩ работꙑ
и лѣтьнѧѩ дани;
тае пакꙑ въспѧ
ть сѧ въꙁвращь
шю и къ крѫ
гоу ꙁовомоумоу

124c
арктикоу до
шьдъшю твори
тъ жѧтвꙑ.
къто сѧ оубо можетъ
достоинѣ юди
ти недовѣди
мѣи ширинѣ
и прѣмѫдрьствь
нѣи благꙑни и
велиьствоу не
ислѣжденоумоу
творью и раꙁоу
моу и силѣ не
прикладьнѣи
никъдеже! и то
вьсе помꙑсливъ
рѣками сльꙁꙑ
пролѣтъ иꙁъ
оию свою ди
вѧ сѧ и юдѧ и ра
ꙁоумѣваѩ, ка
кꙑ или коликꙑ
отъ сего сътворивъ
и инꙑ польꙁѧ и оу
спѣхꙑ дастъ
нашемоу родоу.
нъ да ина вьсѣ о
ставлѭ прѣ
мѣнениꙗ асо

124d
вьнаꙗ хранѧ
ща и набъдѣни
ꙗ творѧща сеѩ
вьсеѩ оутвари,
сѫпротивьнꙑ
ми съдолѣнии
съдрьжима
и прѣбꙑвани
и сънабъдѣни
тако обрѣтаѭ
ща; вьсѣ та прѣ
мѣнениꙗ о
ставивъ дино
тъиѭ повѣдѣ,
же можетъ вла
сть творьѫ иꙁдрѧ
дь наꙁнамена
ти и вьсемощи
 покаꙁати и
ꙁдрѧдьно ди
ного владꙑкꙑ, прѣ
мѫдрааго тво
рьца и инотво
рьца вьсѣхъ: же
бо тако отъ инѣ
хъ въ ина прѣхо
дити и пакꙑ
отъ тѣхъ въспѧти
въше сѧ по томоу

125a
жде слѣдоу по вь
сѣ лѣта въсходи
ти великоую свѣ
тильникоу. иже
дъво толико стъ
велиьствомь 
лико же ꙁемлѣ,
да како тъ ꙗвѣ
не кажетъ сво
повиновани
и ꙗкоже стъ подоба
рабоу работати
не състѫпѧщю
повелѣниꙗ господьнꙗ?
имьже въгажда
нимь пропо
вѣдатъ сво
го творьца и владꙑкѫ
сѫща, гоже во
лѭ творѧ толи
кꙑ страсти подъ
млетъ съвраща
ѩ сѧ и прѣстѫ
паѩ отъ мѣста на
мѣсто. да сѧ сра
млѣѭтъ оубо вь
си пошибении
и скврьньнии ма

125b
нихеи и вьси по
гании словѣне
и ѩꙁꙑци ꙁъловѣ
рьнии, истиньни
и сѫпостатьни
ци и родителе
лъжевьнии, иже
слъньце мѣнѧтъ
сѫще самовла
стьно, а видѧще 
слоужѧще и рабо
таѭще повелѣ
нию свого творь
ца, тъиѭ не глаголѭ
щю и проповѣ
даѭщю дѣлꙑ тѣ
ми самѣми дрь
жавѫ и славѫ,
иже и стъ въи
нилъ и прѣдѣ
лꙑ моу положи
лъ, ихъ же не съ
стѫпатъ.
а о лоунѣ ьто има
мь глаголати? не и ли
та, же въ нѭ хоудѣ
ни въложено стъ,
та бо овогда и

125c
спльнитъ сѧ, ово
гда погоубитъ
свѣтъ свои вьсь
и пакꙑ въꙁдра
стъши прииме
тъ сѫщи сво
отъ великотвори
вааго бога? да не
ꙗвѣ ли та пропо
вѣдатъ и съка
ꙁатъ дѣлꙑ тѣ
ми самѣми, и
миже страсти по
дъмлетъ, мъно
гаьскꙑ акꙑ и
доуши исходѧщю
иꙁъ неѩ свѣтоу и
мрьтвѣ сѧ ꙗвлѣ
ѭщи и пакꙑ о
живъши приѩти
мь свѣтовьнꙑмь,
иже ѭ акꙑ живо
творитъ пакꙑ по
раждаѩ ѭ и освѣща
ѩ. да врѣдове ти
видимии въ о
бою свѣтильни
коу и ꙁнамии

125d
работьнѫѭ любъ
вь съвѣдѣтель
ствоуѭтъ сѫщѭ
въ нею. да ꙁълѣ мь
нѧтъ ꙗ и беьстьнѣ
проповѣдаѭтъ
ꙗ, ꙗкоже само
властьна ста свѣ
тильника. ще
же къ томоу мѣ
нѧтъ ꙗ ловѣьскꙑ ве
щии жиꙁни тво
рѧща, не вѣдѫ
ще се ьто блѧдѫ
ще. на ꙁнамени
ꙗ бо ста и на
дьни и на годꙑ и
на лѣта отълѫе
на творьцемь
богомь, ꙗкоже и
вꙑше съкаꙁахомъ,
нъ не строити ни
есо же ни прѣ
жде нарицати
ни творити въ се
мь житии вещи
и. ни ловѣьскъ жи
ꙁнии можета

126a
строити никако
же о себѣ, и ово
гда добрꙑ оумо
мь и поспѣши
вꙑ, овогда же
ꙁълꙑ и скврьнь
нꙑ сътварѣти,
или богатꙑѩ и мо
гѫтьнꙑѩ кънѧꙁѧ и
цѣсарѧ, и пакꙑ сѫ
противь томоу
нищѧ и оубогꙑ и
грѫбꙑ и хоудꙑ,
по поустошьнꙑ
мъ и нерѣдьнꙑи
мъ раꙁоумомъ
и кривꙑмъ иꙁво
ленимъ астро
ложьскꙑмъ. 
же бо тако мьнѣ
ти бꙑваѭще, то
то отъ того ꙁнати
стъ велико не
съмꙑсльство и и
ꙁдрѧдьно беьсти
 къ творьцю, 
льма бо вьсѣ си тва
рь ꙁнамаꙗ и

126b
съложенаꙗ божи
ѭ благꙑнеѭ ло
вѣка ради бꙑстъ,
ꙗкоже и вьсѣмъ
довѣдомо стъ;
отъ неѩже оутва
ри ѧсти сѫтъ оу
то слъньце же и лоу
на и ꙁвѣꙁдꙑ. да
како же ловѣкъ дѣ
льма стъ сътворе
но и бꙑти при
ѩло, то како то хо
щетъ ловѣьскѫ жи
ꙁнь вьсѫ строити?
обрѧщѫтъ бо сѧ
слъньце и лоуна и
ꙁвѣꙁдꙑ оуньше
сѫще тѣхъ, ихъ же
цѣща сѫтъ сътво
рени ловѣкъ, же
не можетъ бꙑти
николиже. тра
пеꙁа бо хлѣба цѣ
ща стъ сътворена,
хлѣбъ же ловѣка
ради бꙑстъ. нъ ни
трапеꙁа хлѣба

126c
оуньши и ьстьнѣ
иши, ни ловѣка ве
льми пае хлѣбъ.
тако же и о подобь
нѣмь вьсемь ра
ꙁоумѣвати стъ
и вѣровати. вьсе
бо, го же цѣща
бꙑватъ, то хоу
жде стъ того, имь
же того цѣща стъ
приѩло и сѫщи
. да аще оубо слъ
ньце и ꙁвѣꙁдꙑ
ꙗкоже и ино вьсе
ꙁнамо ловѣка
ради сътворено стъ
– беꙁъ ловѣка бо не
би ни на кѫѭ же
подобѫ ꙁнамаꙗ
си оутварь и ви
димаꙗ ꙗкоже
раꙁоумьнꙑѩ ѩ
и мꙑсльнꙑѩ доу
шѧ не имѫщи
въ себѣ – да хоужде
стъ слъньце и лоу
на и ꙁвѣꙁдꙑ, а

126d
не ьстьнѣ; ь
стьнѣи же ловѣкъ
вьсего того. да ка
ко оубо хоужде
большааго има
тъ власть и стро
ни? се къ вьсеи
немощи и ꙁъло стъ!
льма бо ловѣѫ вла
сть имѫтъ ꙁвѣ
ꙁдꙑ, то да нꙑ по
вѣдѧтъ иже та
ко прослоути
повѣдаѭтъ, отъ
себе ли то самꙑ
ꙁвѣꙁдꙑ такꙑ сѫ
тъ, самꙑ о себѣ
бꙑвъшѧ – сѣ ли
дадимъ оубо
и самобꙑтию
бꙑти и рьцѣ
мъ, бѫди любо
и такъ раꙁоумъ –
или инѣмь тво
рьцемь сѫтъ съ
творени и на бꙑ
ти иꙁведени?
да аще нꙑ отъвѣ

127a
щаѭтъ прьвоу
моу въпросоу, то
въпрашамъ и
хъ пакꙑ: то ка
ко тꙑ самꙑ ꙁвѣ
ꙁдꙑ сѧ сътворишѧ
собоѭ? раꙁлѫи
шѧ ли сѧ на добро
творивꙑѩ и на
ꙁълотворивꙑѩ?
пае же рещи, ка
ко тако или отъ
кѫдоу стьствь
нꙑѩ силꙑ въ ѧ
сти въꙁьмашѧ,
ꙗкоже и инꙑ дроу
гꙑѩ такꙑжде съ
тварѣти? не бо
стъ о себѣ стьство
самобꙑти, нъ
послѣжде и въторо
 стъ по стьствѣ,
сълоуаю въ стьствѣ
бꙑвъшю. немо
щьно же стъ съ
лоуеноумоу,
же о себѣ, того
же прѣжде бꙑти.

127b
да же оубо не
о себѣ стьствомь
състоитъ сѧ, нъ по
съшьствию и при
лоуаю въ сть
ствѣ вещьнѣмь
съставило сѧ, ꙗ
коже кожьдо бе
сѫщьно и не
бꙑтьно, то како
то хощетъ дати
инѣмъ сѫщьна
ꙗ приѧстиꙗ?
да се съпроста
немощьно стъ!
гоже бо къто са
мъ не иматъ,
то вельми пае
инѣмъ не може
тъ даꙗти. да
не по самобꙑти
ю ни самꙑ сѧ съ
творишѧ ꙁвѣꙁдꙑ,
ни могѫтъ и
нѣхъ творити,
ни ꙁълъ ни до
бръ. не бо стъ прѣ
жде стьства само

127c
бꙑти, ꙗкоже
и вꙑше глаголахомъ
рекѫще; нъ въ
стьствѣ сѫщиꙗ
доушьнꙑхъ и беꙁ
доушьнꙑхъ
обꙑаи стъ, по
слѣжде прилоуа
ти сѧ томоу. ꙗко
же се реемъ: са
мꙑ сѧ о себѣ отъврь
ꙁошѧ двьри, и, ка
мꙑ сѧ съ горꙑ
самъ о себѣ пова
ливъ на мѣстѣ
леже, никомоу
же сѧ по нь не при
мъшю, и, конѣ
самомоу о себѣ
иꙁбѣгъшю на
мѣсто не строи
но прити. да аще
прѣжде стьство не
бѫдетъ, то ни
къде же никако
же то не бѫдетъ.
нѫжда бо стъ
стьствоу бꙑти, ти

127d
потомь отъ стьства
творитъ сѧ вьсе, ꙗко
же глаголахомъ. да
тако сѧ ꙁъловѣрь
нии ти оудобь
облиаѭтъ ꙁѣ
ло, аще прьвоѭ
рѣиѭ пьрѧтъ. а
ще ли въторѫѭ глаголѭ
тъ рекѫще, и
нъ стъ творьць,
иже ѩ на бꙑти
 иꙁвелъ, то да
ихъ въпраша
мъ рекѫще: то
какъ тъ стъ,
добръ ли стъ и
ли ꙁълъ творьць
тѣхъ? да како
любо да отъвѣща
ѭтъ, то ꙗвѧтъ сѧ,
ꙗкоже ꙁълѣ бесѣ
доуѭтъ и не стро
инѣ. не бо тво
ритъ николиже
благꙑи и добрꙑ
и ꙁълꙑхъ и непри
ꙗꙁнивꙑхъ, ни

128a
ꙁълꙑ пакꙑ тво
ритъ благотьнꙑхъ
ни добротворивꙑхъ;
нъ или динъ
и сь онꙑ, или 
динъ и сь онꙑ тво
ритъ. благотьнꙑи
бо благотьнꙑѩ тво
ритъ и пакꙑ
сѫпротивьнѣ ре
емъ, ꙁълꙑи ꙁълꙑ
ѩ ставлѣтъ. оуто
обо то кожьдо
свого стьства сво
иства набъдитъ.
да обоꙗко обли
аѭтъ сѧ, пае же
рещи вьсѣьскꙑ
ис крьстиꙗньскꙑ
ѩ вѣрꙑ истꙑѩ
иꙁгонимо то стъ
беьсти и сла
ва астроложьс
каꙗ. динъ бо
стъ творьць, бла
готьнъ и мощь
нъ и прѣмѫ
дръ, иже стъ съ

128b
творилъ вьсе добрѣ
ꙁѣло. ти никъде
же никако же ꙁъ
ла никакого же
ни ꙁълотворивꙑ
хъ нѣстъ сътворилъ
ни подъставилъ.
вьсе бо ꙁъло въ наше
и власти стъ.
ꙗкоже мꙑ хоще
мъ и на неже сѧ
съвратимъ сво
вольствомь, то же
сътворимъ, имь
же самовластьни
смъ творени.
да аще хощемъ прѣ
бꙑвати по стьствоу
свомоу, то обрѣ
тамъ сѧ добри и
добротвориви,
не състѫпаѭще,
и хранѧще, же
нꙑ стъ дано въ сть
ствѣ добро. аще
ли сѧ съкрѧнемъ
съ того, же нꙑ 
стъ дано въ стьствѣ

128c
добро, раслабле
нимь велико
мь и небрѣже
нимь и ꙁълꙑи
мь помꙑшлени
мь, то тъгда сѧ
обрѣтамъ са
ми сѧ лихоуѭще
добра и съставлꙗ
ѭще сами въ себѣ
ꙁъло. не бо иматъ
само о себѣ ꙁъло
състава никако
гоже, ꙗкоже свѧ
тꙑи дионисии
глаголетъ. не бо стъ ни
ьтоже ꙁъло и ни
къдеже никако
же нѣстъ. да и сего цѣ
ща въ сѫщиꙗ
съпроста не въи
татъ сѧ, ꙗкоже
лиховани сѫ
щьнааго рекъше
ниьтоже не сꙑ.
да благотьнъ оубо
богъ сꙑ и добръ
вьсѧ ꙁвѣꙁдꙑ благо

128d
тьнꙑ и добрꙑ съ
твори, ꙗкоже нꙑ
иꙁвѣсть творитъ
ꙗвѣ и наоуа
тъ инъ ихъ и шь
стви върѧждено
и строино и оу
спѣшьно, имьже
хранѧтъ повелѣ
ни творье и оу
ставъ и слоужѧ
тъ моу бес прѣ
смене и оутварѣ
ѭтъ небо и ꙁемлѭ
освѣщаѭтъ; тъ
иѭ мала не въ
пиѭще и пропо
вѣдаѭще тварь
великѫѭ и кра
сьнѫѭ иже ѩ 
стъ иꙁвелъ на то,
и недовѣдимо
 ихъ мъножьство
иитаѭщааго
и вьсѣмъ имъ и
мена ꙁовѫща,
ꙗкоже глаголетъ про
рокъ. а же тво

129a
рити инꙑ добрꙑ
ꙁвѣꙁдамъ, инꙑ
ꙁълꙑ ловѣкꙑ, то то
го ни хоудѣ не
могѫтъ твори
ти беꙁдоушьнꙑ
сѫщѧ. не бо сѫ
тъ приѩлꙑ та
кого стьства, же
подаꙗти свого,
же стъ въ нихъ
по стьствоу; ꙗко
же не имѫтъ сво
вольнꙑѩ мꙑсли,
ꙗка же стъ въ
ловѣцѣхъ. не бо и
мѫтъ своѩ во
лѩ на кѫѭ любо
странѫ съврати
ти сѧ, любо на
добрѫ, любо на
ꙁълѫ, ꙗкоже мꙑ
имамъ или ꙗ
коже свѧтꙑихъ аггелъ
инове или ꙗ
коже ꙁълꙑхъ бѣ
совъ етꙑ. то бо
тъиѭ могѫтъ

129b
творити, иже
мꙑсль имѫтъ
о себѣ, а беꙁдоу
шьнии ниесо
же не творѧтъ,
нъ ꙗци же сѫтъ
сътворени, таци
же прѣбꙑваѭтъ.
обае нъ беꙁаꙁора
бѫди, аще тѣхъ
самѣхъ рѣи по
ложимъ астро
логъ, ꙗкоже ѩ
слꙑшимъ бесѣ
доуѭщѧ не съдра
вѣ и поустошь
нѣ, и ликоже
отъ нихъ раꙁоумѣ
мъ, то то поло
жимъ и отъ свои
хъ доушегоубивꙑ
хъ стрѣлъ
ꙗꙁвꙑ примлѭ
ще съмрьти по
дъмлѭтъ. е
тꙑри оубо мѣнѧ
тъ мѣста сѫща
на небесе, ꙗже

129c
обьщеѭ рѣиѭ
ꙁовѫтъ кентра,
же сѧ рекѫтъ
строкꙑ. а особь
сво иматъ къ
жьдо имѧ: ово бо
ꙁовѫтъ асоблю
дьць, ово же ꙁапа
дъ, а дроуго по
срѣдоунебеси и
дроуго сѫпро
тивь посрѣдоуне
бесиꙗ, рекъше иже
подъ ꙁемлеѭ про
тивѫ прѣмѣре
нъ посрѣдоуне
бесиꙗ. ти творѧ
тъ асоблюдьца
диного отъ дъво
юнадесѧте жи
вотоу, ꙗкоже
се бихомъ рекли
притъѫ творѧ
ще, сѣ бѫди лю
бо и криосъ, 
же сѧ реетъ овь
нъ; посрѣдоуѭ
ща же небеси 

129d
гокера, же сѧ
реетъ коꙁорожь
ць; и ꙁападьнъ
ꙁуга, же стъ
ꙗрьмъ; проти
вѫ же посрѣдоу
небесиꙗ карки
на, же сѧ реетъ
ракъ. ще же
при комьжьдо
сихъ кентръ,
же сѫтъ стро
кꙑ, иже прѣдь
грѧдетъ животъ
отъстроьнѫѭ стра
нѫ ꙁовѫтъ, а и
же въслѣдъ грѧ
детъ животъ,
то то ꙁовѫтъ 
панафора, ре
къше въꙁносьнꙑи.
нъ понже и пла
нитꙑ ꙁовомꙑѩ
ꙁвѣꙁдꙑ, ѩже сѧ
ꙁовѫтъ плава
ѭщѧѩ, то и тꙑ
раꙁдѣлѣѭтъ
на благотвори

130a
вꙑѩ, ꙗвѣ же
ко дивѫ ꙁвѣ
ꙁдѫ мѣнѧтъ
и аѳродитинѫ,
ще же и на ꙁълотво
ривꙑѩ дѣлѧтъ
ѩ, аревѫ ꙁвѣ
ꙁдѫ мѣнѧще
и кроновѫ; тъ
иѭ же рмовѫ
динѫ обьщѫ
мѣнѧтъ сѫщѫ
на собѣ странѣ.
слъньце же и мѣсѧць
властельскѫѭ
силѫ имѫща
проповѣдаѭтъ
и съкаꙁаѭтъ. по
томь же обраꙁоу
ѭтъ етврьто
строьнꙑи крѫ
гъ и ьтѫтъ,
ꙗкоже мьнѧтъ сѧ,
исменемь и
стовꙑмь ꙁѣло,
ꙗкоже имъ ве
литъ исмень
но правлени,

130b
объдръжани
ꙗ ꙁвѣꙁдьнаꙗ
и проко вьсе по
томоужде слѣдоу,
ликоже по та
комоу же въꙁи
сканию оупра
влено стъ. ти
аще обрѧщѫ
тъ въ етꙑрехъ
тѣхъ кентрѣхъ
мъножаишѧ и
сильнѣишѧ до
бротворивꙑѩ
или и сѫпроти
вь тѣмъ ꙁълотво
ривꙑхъ мѣста
и сълюблниꙗ
и съхождениꙗ по
иꙁволению и
хъ и оуставле
нию, инаь
ство и раꙁлиь
ство глаголемꙑхъ
домовъ своихъ
и въꙁвꙑшении
и нижении и
ли въꙁношении,

130c
или тако обраꙁь
нѫ сѧ творити,
или орѫжьно
ношени, или
троѫгъльно,
и ино же въскра
и сего прѣмле
мо, тъгда прори
цати хвалѧтъ сѧ
и моу же стъ бꙑти
и раждаѭщиимъ
сѧ кацѣмъ стъ бꙑ
ти глголѭтъ; сла
вьномъ ли или бо
гатомъ, кънѧꙁе
мъ ли и могѫте
мъ, цѣсаремъ, мѫ
дромъ, сильномъ,
доблемъ, спѣ
шивомъ, добрѣ
вꙑѫщемъ. ти
по обраꙁоу стро
ьнꙑхъ животъ
добросрьдъ и трь
пѣливъ и добро
срьди и трьпѣли
ви родѧтъ сѧ, кро
тъци и бѣли плъ

130d
тиѭ и оима и
ꙁѣкрама, роусꙑ
власꙑ и доброо
браꙁьни. и па
кꙑ повѣдаѭтъ
же томоу сѫ
противьно вьсемоу
стъ, рекъше бе
славꙑ бꙑваѭщѧ,
оубогꙑ, хоудꙑ, по
виньнꙑ, страши
вꙑ, несъмꙑсльнꙑ,
немощьнꙑ, ꙁълѣ
вꙑкнѫщѧ, лѫ
кавꙑ, пронꙑри
вꙑ, скврьньникꙑ,
тъщивꙑ, гнѣвь
ливꙑ, рьнꙑ плъ
тиѭ, поривꙑ,
велиавꙑ, ꙁълꙑ
твариѭ. се вьсе
слꙑшавъ къто
како сѧ имъ не
посмѣтъ ни
порѫгатъ, ꙗ
коже акꙑ огне
мь жегоми блѧ
дѫще бесѣдоу

131a
ѭтъ. къто ли иꙁ глѫ
бинꙑ срьдььнꙑѩ не
въꙁдъхнѫвъ про
плаетъ сѧ по ни
хъ, имьже о то
мь тъиѭ пра
ꙁдьноуѭтъ и вьсь
си оумъ томь сѫ
тъ пригвоꙁдили,
же имъ на ве
ликъ врѣдъ бꙑ
ватъ и съпро
ста на иꙁгꙑбѣль
лютѫ. поьто сѧ
бѣсиши, ловѣе? по
ьто ли беьстьна
ꙗ и хоульнаꙗ сло
веса иꙁносиши
иꙁъ оустъ своихъ?
поьто сѧ истинѣ
сѫпостатьникъ
твориши? поьто
ли каꙁиши стьст
вьнꙑѩ обраꙁꙑ?
поьто правꙑѩ пѫ
ти кривиши? по
ьто ли правьдь
нааго строꙗ

131b
прѣдѣлꙑ прѣстѫ
паши тако бе
стоуда и ꙁъломꙑ
слимь раꙁвра
щаѩ творитвьнѫ
ѭ винѫ и старѣ
ишиньство и
строни больши
ихъ въдаѩ хоу
ждьшиимъ и
мѣнѧ, ꙗкоже ꙁвѣ
ꙁдьнꙑимь стро
нимь ловѣа
жиꙁнь строима
стъ. бес прикла
да бо сѫтъ ловѣци
ьстьнѣише и сла
вьнѣише и оунь
ше ꙁвѣꙁдъ, не
тъиѭ имьже и
мѫтъ доушѫ, нъ
и имьже съмꙑ
сльни сѫтъ и
самовластьни
и оумьни. да 
же хотѧтъ, то тво
рѧтъ, и гоже
не хотѧтъ, то мо

131c
гѫтъ не сътвори
ти. и добро отъ
ꙁълааго отълѫѧтъ
и владѫтъ же
по ꙁемли животъ 
стъ и въ мори вьсь,
и иже сильнѣи
ихъ стъ и скорѣ
и; нъ съмꙑсльни
сѫще и тѣми
могѫтъ власти;
тѣхъ бо ловѣкъ ра
ди сѫтъ и сътво
рени. нъ и ꙁвѣ
ꙁдами тѣми,
аще и на толи
цѣ вꙑсости на
дъ ними сѫтъ,
то обае могѫ
тъ ѩ оумомь хꙑ
трѣ съвѣдѣти,
въинени ихъ
и врѣдꙑ ихъ
и мѣста и въꙁно
шениꙗ и скоро
сти и мѫжде
ниꙗ и оутврь
ждениꙗ и въс

131d
пѧщаниꙗ; и 
ще же и великоу
ю свѣтильникоу,
мѣнѭ же слъньь
но и лоуньно по
мрьани оувѣ
дѧтъ прѣжде мъ
ногꙑ лѣтꙑ и про
повѣдѧтъ  и съка
жѫтъ. како оубо,
ѩже ловѣци ꙁѣло съдрь
жѧтъ и вѣдѧтъ
и могѫтъ раꙁоу
мѣти, гда въ
кꙑи врѣдъ въпа
даѭтъ и раꙁлѫ
аѭтъ ѩ на инꙑ,
то тѣмь вꙑ ловѣко
мъ сиѩ ꙁвѣꙁдꙑ
творьцѧ поста
влѣте, како
то съмѣте иꙁвѣ
щати хоульно
слово? нъ по исти
нѣ сте поусто
шьници и несъ
мꙑсли? ꙁвѣꙁдꙑ
бо хоуждьшѧ сѫтъ

132a
при вьсемь ловѣка.
ловѣкъ бо оумъ и
мꙑи вꙑшии стъ
вьсеѩ твари види
мꙑѩ. льма и 
динъ стъ въ сеи
жиꙁни ловѣкъ ꙁна
мѣи и видимѣ
и животъ хꙑтрꙑ
и и съмꙑсльнꙑ
и, ꙗкоже и ди
нъ тъиѭ има
тъ доушѫ раꙁоуми
ьнѫ и по обраꙁоу
и по подобьствоу
творьца свого
невидимааго
бога по истинѣ съ
творенъ. гоже
ради и вьси сѧ 
моу животи по
виноуѭтъ, бо
льше сѫще и ско
рѣише, ꙗко
же и вꙑше глагола
хомъ. а ꙁвѣꙁдꙑ
ниесоже тако

132b
го не имѫтъ съпро
ста, нъ тъиѭ тѣ
леса сѫтъ, акꙑ съ
сѫди сътворени
и капища свѣтоу
творьцемь бого
мь, иже стъ 
динъ беꙁ винꙑ
а иномоу вьсемоу
виновьнꙑи тво
рьць. сътворилъ
бо ѩ стъ на свѣ
щени иже на
ꙁемли живѫтъ,
рекъше на потрѣ
бѫ ловѣии жиꙁни.
ти ꙗкоже стъ пове
лѣлъ творьць и
спрьва и върѧди
лъ, тако же по
томоу иноу бе
с покоꙗ грѧдѫтъ,
пае же рещи съ
небесьнꙑмь вели
ьствомь объна
шамꙑ и перѫ
щѧ и творѧщѧ
шьстви беспрѣ

132c
смене. ꙗкоже и
въꙁдоухъ и огнь
и вода, ꙗкоже
нидино оуто
отъ тѣхъ не иматъ
доушѧ, пае же ни
оума ни съмꙑ
сли, нъ обае по
стьствоу свомоу
грѧдетъ, творѧ
повелѣни тво
рье и не прѣ
стѫпаѩ го, та
ко же и ꙁвѣꙁдꙑ
беꙁдоушьнꙑ сѫ
щѧ и вельми па
е беꙁмꙑсльнꙑ,
нъ грѧдѫтъ върѧ
жденꙑимь ди
ноѭ шьствимь
и оуставьнꙑимь
прѣдѣломь и и
номь. ти ꙗко
же въ вьсѣхъ онѣ
хъ, рекъше о въ
ꙁдоусѣ или о
огни, никꙑи
же ловѣкъ не може

132d
тъ оумꙑслити и
покаꙁати, понѣ
хоудѣ нѣкацѣ
ми отъстронꙑми
мꙑсльми и сло
весꙑ, доушьно или
съмꙑсльно отъ тѣхъ
понѣ дино сѫ
ще – аще бо то иꙁвѣ
щатъ, то оба
витъ сѧ, ꙗкоже съ
проста оума не и
матъ глаголѧи то – та
коже и о ꙁвѣꙁдахъ
не можетъ никꙑ
иже ловѣкъ, аще и
ꙁѣло стъ хꙑтръ,
оумꙑслити и съ
строити и пока
ꙁати ѩ, ꙗкоже
доушьнꙑ сѫтъ, а
не несъмꙑсльнꙑ.
аще бо бишѧ такꙑ
бꙑлꙑ, то и само
власти бишѧ
имѣлꙑ, раꙁоу
миьнꙑѩ доушѧ и
на обѣ странѣ

133a
съвращани оу
мовьнааго иꙁволе
ниꙗ. ти по послѣ
ждению отъ вьсего вѣ
ка ꙗвилꙑ сѧ би
шѧ отъ нихъ съвра
тивъшѧ сѧ отъ ина
свого и шьстиꙗ
и на ино шьстви
минѫвъшѧ; ꙗко
же и дроуꙁии жи
воти мꙑсль имѫ
ще, мѣнѭ же ло
вѣь родъ и агге
льскꙑи инъ, съ
вращьшѧ сѧ и отъ
сихъ и отъ онѣхъ,
а отъ ꙁвѣꙁдъ нѣстъ ни
кътоже сѧ съврати
лъ николиже.
(да нѫжда стъ вѣ
ровати, ꙗко о
въꙁдоусѣ и о о
гни и о водѣ, ꙗ
ко такожде грѧдѫ
тъ, ꙗкоже испрь
ва имъ стъ оу
ставленъ инъ

133b
и върѧждени, стьство
мь нидиноѩ
не имѫщѧ иꙁво
ленꙑѩ мꙑсли, доу
шѧ раꙁоумьнꙑѩ и
мꙑсльнꙑѩ, ни
хоудѣ понѣ има
лꙑ доушьнааго
стьства пошьстви
.) и само бо то о
бъдрьжѧ вьсѧ ѩ
и съдрьжѧ, иꙁдрѧ
дь велико небо
не можетъ никъто
же иꙁвѣщати,
ꙗко доушьно стъ.
тъиѭ бо моу
довьлѣтъ прѣ
мѣрьнꙑѩ силꙑ
повелѣни тво
рьѧ, иже и  сътво
рилъ стъ ди
ноѭ и повелѣ
лъ моу присно
грѧсти, ꙗко въ
ꙁдоухоу и огню
и водѣ, ꙗкоже
велиьство сво

133c
иꙁдрѧдьно и ра
ꙁоумъ и силѫ хо
тѧ съкаꙁати ловѣко
мъ господь ловѣколю
бьць. толико сѫ
ще небо беспри
клада боле ꙁе
млѧ, сътвори ,
да не стоитъ въ
дино мѣсто,
нъ крѫгомь грѧ
детъ. а ꙁемлѭ
сѫпротивь то
моу повѣсивъ ни
на емь же, съпро
ста бес постѫп
лениꙗ нарее
прѣбꙑвати 
и, ни ѩ подъ
пьрѣ никако
ѭже подъпоро
ѭ дебелоѭ, ꙗ
же би подъдрь
жала ѭ, да сѧ
не прѣклони
тъ никаможе,
довьлѣѭщю же
тъиѭ и по

133d
велѣнию творь
ю, иже ѭ отъ не
бꙑтиꙗ въ бꙑти
 прѣведъ обѣ
си силоѭ своѭ.
да дъвѣма вещьма прѣсла
вьнꙑма, мѣнѭ же,
же беспрѣсме
не грѧдетъ небо
не прѣпоиваѩ,
а ꙁемлѣ не постѫ
патъ никамо
же, да тѣмь ди
вьно стъ и юдь
но. ликоже бо
въсхотѣ, сътво
ри богъ въ небеси и въ
ꙁемли и въ морихъ
и въ вьсемь беꙁдъ
нии. да мльѧ
тъ оубо вьсѣ оуста,
ꙗже по истинѣ
глаголѭтъ на вꙑсо
сть небесьнѫѭ бе
справьди и лъ
жѫ, а славѧтъ
ꙁвѣꙁдꙑ акꙑ

134a
творьцѧ сѫщѧ ло
вѣьскꙑѩ и съ
сѫдителѧ и ви
новьницѧ. ти о
вꙑ добротвори
вѫѭ имѫщѧ
силѫ добрꙑ ꙁо
вѫтъ, а ꙁълотво
рѧщѧѩ акꙑ ꙁълꙑ
ꙁовѫтъ. а то та
ко нѣстъ, нъ иꙁгꙑ
бѣльнаꙗ то оуста
бесѣдоуѭтъ. да
повѣдѧтъ бо нꙑ
неьстивии ти
и погоубльшеи
оумъ, отъкѫдоу
имѫтъ сѫпроти
вьнꙑи тъ раꙁдѣ
лъ. тае и ко къ
комоу стьствоу
сѧ и силѣ пристра
ꙗтъ и раꙁдѣ
льно стъ и съмѣ
сьно на обѣ стра
нѣ. нъ по исти
нѣ рѫжьна сѫ
тъ иꙁволениꙗ

134b
вьсѣ и вѣрꙑ астро
ложьскꙑѩ и ꙁ
наменитꙑ и
ꙁдрѧдьнааго бе
ꙁоумьства, ꙗко
же никакоѩ же
истинꙑ не имѫ
ще, нъ акꙑ сънь
нꙑѩ бесѣдꙑ въ
своихъ рѣьхъ
блѧдѫще. аще бо
кожьдо иже въ ни
хъ дъва на десѧте
животъ ꙁовоми
сѫтъ, ѩже ... и ра
ꙁдѣлѣѭтъ на л҃
ѧсти [и] кꙑижьдо
ихъ животъ и
пакꙑ кѫѭжьдо
ѧсть на ѯ҃-тъ
дробьнꙑхъ и па
кꙑ въторо шесть
десѧтьно ко
жьдо на шесть де
сѧтъ; пакꙑ прѣ
дѣлѣѭтъ на
въторꙑѩ и трети
ѩ дробьнꙑѩ. глаголѭтъ

134c
же, ꙗко то и хꙑ
трости корень стъ
ороскопъ рекъ
ше асоблюдьць.
отъ того бо прокꙑ
ѩ кентрꙑ, рекъше
строкꙑ, иꙁобрѣ
таѭще сѧ мьнѧтъ
астрономи и
дроугꙑихъ жи
вотъ мѣста, ꙗ
же сѫтъ обаполꙑ
кентръ тѣхъ, тае
и въꙁносѧщѧѩ и
на троѫгъльнꙑ
ѩ и етвероѫгъ
льнꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ
и ѩже сѫтъ акꙑ
ти обраꙁи и про
кꙑихъ събори; 
ликоже на съмо
трени въ тако
мь въꙁискани
и, примлѭтъ
. да асоблю
дьца облиѧтъ
сѧ не могѫще
по истинѣ иꙁо

134d
брѣсти. то не юже
ли вьсе ихъ раꙁоу
мѣни и оувѣ
дѣни, же ра
ꙁоумѣваѭтъ отъ
того въинениꙗ,
погꙑбнетъ и бе
ꙁ вѣсти сѧ сътво
ритъ? и сего блю
ди хотѧи вьсѣкъ
облиениꙗ исти
нѫ. раждани
пораждаѭщааго
сѧ дѣтища астро
лоꙁи съмотрити
и блюсти по нѫ
жди дльжьни сѫ
ще не хоудѣ ни
какоже, нъ равь
нѣ и по томоужде
и такожде съмо
трити и блюсти
дльжьни сѫтъ
и асоблюдѫща
аго живота

135a
беꙁ междѧ и беꙁ дѣ
ла, же стъ го
дьно растѫпле
ни, же бꙑва
тъ скорѣ мь
жениꙗ оьнааго.
да отъ сего слѣдомь
грѧдѫщѧ иꙁобрѧ
щѫтъ и иже въ
инѣхъ кентрѣ
хъ тврьдѧщеи и
иже сѫтъ посрѣ
дѣ ихъ, любо дь
невьнꙑи бѫдетъ
асоблюдьць,
любо нощьнꙑи.
тае, льмаже на
дъво раꙁдѣлѣ
ти сѧ диномоу
и томоужде немо
щьно стъ, то не
нѫжда ли стъ
приѩти къ себѣ
и дроугааго, 
моуже бѫдетъ
раждани съмо
трити и томь
асѣ наꙁнаме

135b
нати и повѣда
ти астрологоу?
да обѣма тѣма
хотѧщема съкаꙁати,
динъ отъ нею оу
ꙁьритъ иꙁниѫ
щь ѧстиѭ дѣти
щь иꙁ ложа ма
терьнѣ, тае и по
лоу го ишьдъшю,
тае и вьсемоу и
спадъшю послѣ
дьне на ꙁемлѭ;
къгда оубо подоба
моу стъ въꙁъ
пити и наꙁна
менати порожде
ни къ томоу, и
же асоблюдьца
съмотритъ? тоу
ли аби, гда
оѧстимь и
ꙁние, или гда
полъ го, или
гда вьсь иꙁиде,
пае же рещи,
или гда на ꙁе
млѭ отъпаде?

135c
подвиꙁаѩ же сѧ
тъгда иже на
се приставленъ
стъ блюсти и
съмотрити, не вѣ
дѣти наьнетъ,
къгда сътворити
глаголемо. аще ли
и сътворитъ и на
ꙁнаменоутъ,
то отъкѫдоу моу
бѫдетъ иꙁвѣ
сть, ꙗкоже го
же ищетъ, то же
стъ полоуилъ?
не бо стъ льꙁѣ
поꙁнати, каꙗ
бѣ скорость а
сьнаꙗ трѣбѣ, въ
нѭ же бѣ ражда
ни то наꙁна
менати. да а
ще и рекѫтъ,
гда испаде вьсь
на ꙁемлѭ, то и
тако глаголемо се
нѣстъ оуставьно по
истинѣ и оустрь

135d
млено. моуже
бо стъ бꙑло 
диноѭ на жити
 се иꙁникъшю
ловѣѧ жиꙁни, тъ
гда скоро подоба
бѣаше вареноу
бꙑти силоѭ, ꙗ
же тъгда въ тъ
дробьнꙑи асъ ꙁвѣ
ꙁда асоблюсть
наꙗ наꙁьрѣаше.
нъ не ꙁнати бѣ
аше, каꙗ си ꙁвѣ
ꙁда тъгда бѣа
ше, гда сь дѣ
тищь иꙁ ложа
врьхомь или по
ломь тѣлесе сво
го или вьсь иꙁи
де; или да па
кꙑ скорааго
прѣтеениꙗ цѣ
ща ꙁвѣꙁдьнаа
го инъ прѣжде
асоблюдꙑи,
добротворивꙑи
или ꙁълотворѧи,

136a
прѣжде вари о ро
дивъшиимь сѧ и
раждаѭщааго сѧ
съсѫди и оустро
и, какомоу моу
стъ бꙑти, и не ꙗже
нꙑнѣ асоблюди
ваꙗ ꙁвѣꙁда насто
итъ. да пае бѫ
детъ акꙑ оно
ѩ ꙁвѣꙁдꙑ прьвꙑ
ѩ строни се и
къ тоѩ бѫдетъ
подоба приетати
кентромъ асъ
сь, въ ньже сѧ роди,
а не къ сеи, ꙗже
тъгда наста, ꙗ
ко на ꙁемлѭ сѧ ро
ди. кꙑи бо оус
пѣхъ или врѣдъ
прииметъ роди
въшии сѧ дѣти
щь, ꙗже въ тъ
гда асоблюди
ваꙗ ꙁвѣꙁда на
стоитъ, гда и
ꙁиде на ꙁемлѭ,

136b
аще варивъ дроу
гꙑи такꙑ сътво
ри, ꙗкоже и бѣа
ше сꙑ. да льма
же иꙁобрѣтени
ꙗ по истинѣ не
имѫще асоблю
дивꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ
и иного вьсего,
же съвѣдѣтель
ствоутъ съ неѭ,
вьсе бо то отъпада
тъ и не можетъ
истинꙑ иꙁобрѣ
сти; да въ поу
стошь сѧ хвалѧтъ
акꙑ вѣдѫще,
моуже стъ бꙑти.

136d

не бо и
матъ скорости
равьнꙑ астроло
гъ ловѣкъ сꙑ, ꙗка
же стъ небесьнаꙗ
бꙑстрота, ни мо
жетъ постигнѫ
ти етꙑ и мъно
жьства того, да
сѧ моу ниьтоже
отъ того не оутаи
тъ, имь же то мо
жетъ по истинѣ

137a
иꙁобрѣсти; небо
бо сѧ скорѣ врь
титъ. да не вътѧгне
тъ сь вьсего того
въ тъ дробьнꙑи
асъ иисти по и
стинѣ, ижде ꙁвѣ
ꙁда ꙁвѣꙁдѫ прѣ
мѣноутъ въско
рѣ; да наивѧще
 оубѣгатъ и
оутаитъ сѧ оуто
астролога. да по
нѫжди оуто ино
моу стъ бꙑти о
роскопоу рекъше
асоблюдивѣ
и ꙁвѣꙁдѣ, въ нь
же асъ имѣ рожде
но на ꙁемли
положени, и
нои же пакꙑ бꙑ
ти, по вьсемь семь
прѣдълежѧщиимь
и въꙁисканѣ
мь и обрѣтенѣ
мь обавити сѧ
и асоблюдивѣ

137b
и бꙑти, имьже по
слѣдьнии годъ въ
скорѣ прѣтее. се
и же асоблюди
вѣи ꙁвѣꙁдѣ по и
стинѣ оубо не иꙁо
брѧщѫщи сѧ, не
ꙗвѣ ли то стъ,
ꙗкоже и ино вьсе,
имьже то сѧ обрѣ
татъ, то то вьсе
не по истинѣ бѫ
детъ, имьже дро
бьно стъ ꙁѣло
и бѣдьно стъ съ
нискати. пае
же рещи и не мо
щьно то стъ ислѣди
ти, ꙗкоже самѣ
хъ тѣхъ ꙁълаꙗ хꙑ
трость та нарее
тъ и прѣдала стъ,
иже оума истѫ
пивъше и погоу
бивъше стьствьнꙑи
оумъ и родьнꙑѩ
мꙑсли и же стъ
въ насъ то же погоублѣ

137c
ѭще не стꙑдѧтъ сѧ
ни срамлѣѭтъ.
диномоу бо и
томоужде сѫщю
стьствоу ловѣю, ра
ꙁлѫени моу
и раꙁдѣлени
неподобьно даѭ
тъ, ти овꙑ благо
тьнꙑ и добрꙑ,
овꙑ же ꙁълꙑ родо
мь по стьствоу
сѫщѧ прославлꙗ
ѭтъ. ти отъ сего
мъногꙑ творьцѧ
въ диного мѣ
сто творьца, и
же надъ вьсѣми
стъ, творѧтъ.
ти отье и матерьн
стьство добро на
риѫтъ и па
кꙑ сѫпротивь
томоу ꙁъло, и,
мьже прѣжде оу
сѫди сѧ сице
въ асъ свого ра
жданиꙗ. и иже

137d
сѧ родишѧ отъ добрꙑ
ихъ и поспѣши
вꙑихъ, ꙁъли бꙑ
шѧ и пронꙑриви,
и пакꙑ сѫпро
тивь томоу и
же отъ ꙁълꙑихъ и про
нꙑривꙑихъ, то
ти добри бꙑшѧ
и поспѣшиви;
не своимь иꙁво
ленимь, нъ ѧ
стиѭ своѭ, ꙗ
коже имъ стъ да
но отъ силꙑ, ꙗ
же добро твори
тъ и ꙁъло ꙁвѣꙁдь
наꙗ. нѣстъ ли то
вьсе бѣсѧщааго
сѧ оума дѣло и
не имѫща въ се
бѣ ни хоуда съмꙑ
сла. о великꙑ
ѩ иꙁгꙑбѣли! ка
ко сѧ сего нѣсте
ꙁаапѣли си бе
ꙁакониꙗ ꙁъла пропо
вѣдаѭще и крива?

138a
а видѧще иꙁ рꙑ
бꙑ рꙑбѫ сѧ ра
ждаѭщѫ и отъ
дрѣва дрѣво и
отъ льва львъ и отъ
говѧда говѧдо
и отъ конѣ конь,
и тожде въ себѣ и
мѫщѧ, же и
въ тѣхъ стъ, отъ
нихъ же сѧ сѫтъ
родили, и тꙑ
жде плодꙑ тво
рѧщѧ, тоже ни
какоѩже съпо
нꙑ не имѫщѧ
отъ съходъ ꙁвѣꙁдь
нꙑхъ и силꙑ,
али ловѣка, иже
вьсего того бес
приклада бо
лии стъ и ьсть
нѣи, то того не
имате и съ ско
томь равьна и
ли съ дрѣвомь,
ни го творите
сѫща подобьна

138b
къ родителю сво
моу? ликоже
мощьно стъ сть
ствомь подобити
сѧ къ немоу и тва
риѭ; ꙗкоже дроу
гоици крѣпоу
отъ крѣпа бꙑти
и отъ бѣла бѣлоу
и иꙁѣкрама о
има отъ иꙁѣкра,
и инѣмь мъноꙁѣ
мь подобьноу бꙑ
вати тѣлесꙑ,
къ томоу же и нра
вꙑ и оумомь
и силами; ꙗко
же бꙑти поспѣ
шивоу на добро
отъ поспѣшива
и отъ лѫкава лѫ
кавоу и трьпѣ
ливоу и кротъкоу
и гнѣвьливоу
и лютоу отъ тацѣ
хъ жде. аще стъ бꙑ
ло ꙁвѣꙁдамъ
лиховати сво

138c
вольнꙑѩ власти
и же имамъ на
обѣ странѣ прѣ
кланѣни, рекъ
ше на добро и на
ꙁъло, нъ да стъ бꙑло
нѫждеѭ повинѫ
ти сѧ инѣмъ вла
стьмъ ти тако
моужде бꙑти, ꙗ
ци же и ти съхо
ди сѧ прилоуаѭ
тъ ꙁвѣꙁдьнии, ꙁъли
ли или добри,
тае ꙗко то тако
бѫдетъ, то не нѫ
жда ли стъ вѣро
вати, ꙗкоже и богъ
нѣстъ ни на кѫѭ
же помощь свои
мъ въгодьникомъ
и любѧщиимъ 
го ꙁѣло, ни творѧ
достоинѣ отъда
ꙗниꙗ противѫ
дѣлоу свомоу
комоужьдо, и иже
сѫтъ ꙁъло творили

138d
и лъгали поуща
ѩ на мѫкѫ бе
сконььнѫѭ, иже
ли сѫтъ истинѫ лю
били и добраꙗ
дѣла дѣлали, на жи
ꙁнь вѣьнѫѭ и
блаженѫѭ прѣ
ставлѣѩ и прѣ
водѧ? никътоже
бо оумъ имѣѩ
или правьдѫ и
хоудѣ хранѧ ти
хотѧ того, иже не
своѭ волеѭ до
бръ стъ или ꙁълъ
бѫдетъ, нъ родо
мь такъ сѧ бѫде
тъ родилъ, то то
го или исти ве
льми или осѫди
ти. ꙗкоже и о
гнѣ, имьже же
жетъ, или водѫ,
имьже стоудитъ,
не хвалимъ ни
хоулимъ; тако
бо то стъ родомь

139a
сътворено. да же
родомь стъ сътво
рено, то ни хва
лимо стъ ни
коудимо; не бо
и отъ себе моу бꙑ
ватъ ни добро
 то ни ꙁъло.
а и се къ томоу да при
бесѣдоумъ 
ще на раꙁдроуше
ни астроложь
скꙑѩ прѣльсти,
отъ него же ꙁѣло ꙗ
вѣ бѫдетъ, ѭже
нꙑ съкаꙁаѭтъ лъ
жѫ тѣми блѧ
дьми. аще бо и
же сѧ родитъ въ
дино отъ тѣхъ
глаголемо ꙁоди,
же сѧ реетъ жи
вотъ, сиць сѧ о
браꙁомь сътвори
тъ, ꙗкоже и то
гда раꙁоумѣти
бѫдетъ бꙑвъше,
ловѣю стьствоу а

139b
кꙑ на капь прь
вѫѭ ꙁьрѧщю и тѣ
мьжде обраꙁомь
сѧ скорѣ оуподобивъ
шю. то не бѫдетъ
сѧ никътоже роди
лъ въ та лѣта моу
ринъ, по нѣ же небо
и ꙁемлѣ въ львѣ
ꙁодии и парѳе
нѣ и иктоуахъ;
ижде бо сѧ раждаѭ
тъ въ та ꙁодиꙗ,
ꙗкоже ти бесѣ
доуѭтъ, то вьсь
ловѣкъ бѣлъ сѧ ра
ждатъ [въ тꙑ жи
вотꙑ]. пакꙑ же
сѫпротивь тѣмъ
въ дидѵмѣ и ка
ръкинѣ и скоръ
пии; въ та ꙁодиꙗ
нѣстъ сѧ ловѣкъ роди
лъ нидинъ въ
скѵѳьскꙑихъ лю
дехъ; въ тꙑ бо жи
вотꙑ отьнѫдь вьси
рьни сѧ раждаѭ

139c
тъ ловѣци, рекъше
моури присно.
мꙑ же видимъ
и слꙑшимъ нꙑнѣ
вьсѧ люди ѳио
пьскꙑѩ беисме
не нараждавъшѧ
сѧ вьсѧ рьнꙑ, и въ
скѵѳѣхъ пакꙑ
вьсѧ бѣлꙑ сѫщѧ,
крѣпъкꙑ и рьнꙑ.
да нѫжда стъ семоу
сице бꙑти: или
никакоже ни
къдеже ꙁодимъ
не бꙑти, иже то
бѣлꙑ ловѣкꙑ тво
рѧтъ или рьнꙑ
въ томь ꙁовомѣ
мь крѫꙁѣ ꙁодии
стѣмь, или никъ
деже не бꙑти рь
нꙑимъ моуромъ
ни скѵѳьскоумоу
родоу бѣлоумоу.
да томоу обо
моу тако сѫщю,
не нѫжда ли стъ

139d
диномоу тоу
истинѣ бꙑти?
нъ льмаже обо
и ти обрѣтаѭтъ сѧ,
рекъше рьнии
и бѣлии ловѣци
– вьсь бо то миръ вѣ
стъ, ꙗко ови сѫ
тъ въ ѳиопи
и рьни вьси, а въ
скѵѳѣхъ бѣли –
да томоу тако
сѫщю, нѫ
жда стъ просла
влѣти, ꙗко нѣстъ
въ ꙁовомѣмь крѫ
ꙁѣ ꙁодиистѣмь,
рекъше животьнѣ
мь, живота, иже
то творитъ тако.
нъ и животьнаа
го крѫга отьнѫ
дь нѣстъ, иже
то сѫтъ сами съ
ставили астро
ложьскꙑими
басньми. аще
бо би крѫгъ тъ

140a
такъ бꙑлъ, то не
би мъножьство
ловѣкъ бѣлꙑихъ въ
скѵѳии ни въ
ѳиопии рь
нꙑихъ съпроста
бꙑло. да то вьсе
ꙗвлѣтъ ѩ поу
стошьникꙑ сѫ
щѧ и вьсе то лъжа
ми съставлено.
и по семоу сѧ ꙗ
влѣтъ лъжа то
сѫщи, льма же
въ мъногахъ стра
нахъ бꙑваѭтъ
властеле по родоу
и цѣсаре и кънѧꙁи
и кралеве, не по
подобьствоу ꙁоди
искомоу и ꙁвѣ
ꙁдьноумоу стьствоу
и силѣ, нъ по ро
дьноумоу и ѫжи
ьствьноумоу
иноу и въ рѧдъ.
сꙑнъ бо въ отьца мѣ
сто бꙑватъ, и бра

140b
тъ въ брата, ꙗкоже
то и при давꙑдѣ бꙑстъ;
отъ того бо наьнъ
ше того племѧ въ
июдеи дажи и
до ꙁоровавелѣ и
нотѧжь бꙑвааше
прѣмѣнѣѭще
сѧ. къ томоу же и
въ персѣхъ и въ
лѵдѣхъ: оноуде
отъ кѵра и дариꙗ
дажи и до послѣ
дьниихъ, а въ лѵ
дѣхъ отъ канда
вла дажи до гѵ
га и пакꙑ отъ сего
даже и до кроѵса,
съходѧщю цѣсарьствоу
по родоу свомоу.
и въ блъгарѣхъ
испрьва родꙑ бꙑва
ѭтъ кънѧꙁи, сꙑнъ
въ отьца мѣсто
и братръ въ бра
та мѣсто; и въ ко
ꙁарѣхъ такожде
слꙑшимъ бꙑва

140c
ѭще. како оубо
толицѣ мъноꙁѣ
етѣ прилоуа
сѧ, сꙑноу отьѫ вла
сть прѣимати?
тако ли сѧ оубо
при тѣхъ вьсѣхъ
прилоуа сила
мъ ꙁодиискꙑимъ
съходити и о
браꙁоу бꙑвати
ꙁвѣꙁдьноумоу
такомоужде вла
стелиноу, въ нь
же сѧ и сии роди
шѧ цѣсарьства прѣ
млѭщеи? нъ
съпроста се стъ
вьсе немощьно и
рѫжьно, иꙁдрѧ
дьно пошибени
, же астроло
ꙁи сѫтъ проне
сли и прослави
ли, хотѧще съста
вити генеѳли
алогиѭ. мꙑ же
о семь остави

140d
въше бесѣдова
ти – довьлѣтъ бо
и то мѫдрꙑимъ,
иже хотѧтъ отъ сего
въꙁискати исти
нꙑ и иꙁобрѣсти
ѭ въ твръдь – о се
мь мало побесѣ
доумъ, гоже
дроугоици въꙁи
скаѭще глаголѭтъ
о великоую свѣ
тильникоу и ꙁвѣ
ꙁдахъ, рекѫще:
стъ ли имъ обраꙁъ
обьлъ сътворенъ,
и аще сѫтъ небеси
привѧꙁани, и а
ще съ небесемь о
бъходѧтъ въ крѫ
гъ, ꙗкоже нꙑ стъ
видѣти, или аще
и сами о себѣ
творѧтъ шьсти
. стъ же о се
мь комьжьдо
аристотель фи
лософъ хꙑтрѣ

141a
оукаꙁалъ и раꙁдрѧ
дилъ добрѣ, ꙗко
же можетъ и бꙑ
ти, отъ обраꙁъ
лоуньнꙑихъ. гда бо
бꙑватъ растѫ
щи и хоудѣѭщи
и истъщивъши
сѧ и палтицеѭ
и на обѣ странѣ
погръблена и
мала не пльна свѣ
та и [испльнена]
свѣта, и пакꙑ
въспѧть рещи,
обоꙗмо погръ
блена и на дъво
 прѣклонена
и [истъщивъши]
сѧ и блиꙁъ напль
нениꙗ и испльне
на свѣта; имь же
вьсѣмь симь о
брѣтатъ сѧ си лоу
на обьла и види
тъ сѧ ꙗвѣ. и ино ко
жьдо добрѣ расъмо
тривъ отъвѣща

141b
обьломь обраꙁо
мь вьсе сѫще, ре
къше и слъньце и лоу
на и ꙁвѣꙁдꙑ, нъ
и къ небеси привѧ
ꙁаномъ объходи
ти видимо се объ
ношени. при
вѧꙁани же то мѣ
нитъ въинени
 и приѧщени
 къ своимъ крѫ
гомъ отълѫьнѣ
и раꙁлѫьнѣ. та
е мъного побесѣ
довавъ и съконь
ати хотѧ аристо
тель рее: льма
же обомоу ра
вьнѣ грѧсти нѣстъ ль
ꙁѣ, мѣнѭ же крѫ
гоу и ꙁвѣꙁдѣ, ни
пакꙑ динои
ꙁвѣꙁдѣ, то не нѫ
жда ли стъ крѫ
гомъ грѧсти, а ꙁвѣ
ꙁдамъ мльѧща
мъ стоꙗти, при

141c
вѧꙁанамъ же къ крѫ
гомъ несенамъ
бꙑти; ꙁнамо стъ
вьсѣми несени.
и ще же и о обра
ꙁѣ ихъ, ꙗкоже о
бьломь обраꙁомь
сѫтъ, то то оука
ꙁа лоуноѭ, како
то свѣтъ примле
тъ обьлъ имѫ
щи обраꙁъ. глаголе
ть бо сими слове
сꙑ самѣми си
це рекꙑ: лоуна же
кажетъ, ꙗкоже
и намъ стъ ви
дѣти, ꙗкоже о
бьлъ обраꙁъ има
тъ. не би бо оубо
бꙑла растѫщи
и хоудѣѭщи, на
иболе тъщии
мь крѫгомь и
ли на обѣ стра
нѣ погръблена,
диноѭ же па
лтица. да льма

141d
же дина лоуна
така стъ, то ꙗ
вѣ, ꙗко и инꙑ
ꙁвѣꙁдꙑ обьломь
обраꙁомь сѫтъ.
и на се же акꙑ нѫ
ждеѭ иꙁбесѣ
довани придо
хомъ хотѧще оу
каꙁати божьствь
нааго писаниꙗ
истинѫ сѫщѫ,
ꙗже глаголетъ:
и рее богъ, бѫдѣта
свѣтилѣ на тврь
ди небесьнѣи, ꙗко
же сиꙗти по ꙁе
мли, и, сътвори богъ
свѣтильника ве
ликаа и поло
жи ꙗ на тврьди
небесьнѣи, ꙗкоже
сиꙗти по ꙁемли,
да же бесѣдо
ва великꙑи и
прѣмѫдрꙑи моѵ
си, то и се и оука
ꙁатъ истиньнꙑ

142a
сѫщѧ бесѣдꙑ, въ
своихъ кънигахъ
бесѣдоуѩ а и ни
видѣвъ ни слꙑ
шавъ божьствьнꙑ
ихъ кънигъ, нъ тъ
иѭ вещьми пꙑ
таѩ стьствьнꙑими.
да и мꙑ видѧще
и подобьнѣ бесѣдоу
ѭще, тѣмь же при
ложихомъ къ
моѵсѣовоу свѧтоу
моу писанию,
да сѧ обилимь
обавитъ ꙗко
же великꙑи моѵ
си испрьва отъ бога
то прѣѩлъ добро
 прѣдани.
сьде же мꙑ стави
въше слово се, ве
ликааго творь
ца похвалимъ,
имьже вьсѧ ꙁвѣꙁдꙑ,
ѩже ꙁовемъ не
плаваѭщѧѩ и
плаваѭщѧѩ

142b
пѧть, и дъва свѣ
тильника, слъньце
и лоунѫ, на свѣ
щени иже на
ꙁемли живѫтъ
ловѣци, тѣмъ же
дастъ, отъ тѣхъ
приимати свѣ
тѧщѫѭ силѫ
нашимъ ꙁрако
мъ на раꙁлѫе
ни стьствьнꙑхъ
вещии прѣдъ
лежѧщиихъ; и
ꙁнамениꙗ въꙁ
доушьнꙑихъ и
дьневьнꙑхъ же
и недѣльнꙑихъ
и мѣсѧьнꙑхъ
и лѣтьнꙑихъ на
ѧтъкꙑ и конь
аниꙗ; и же па
кꙑ крѫгомь
шьдъше на та
жде ꙁнамениꙗ
пакꙑ приити,
имиже обрѣта
мъ ꙗко и коло

142c
врьтѧщѫ сѧ ло
вѣѫ жиꙁнь
и пакꙑ на тожде
сѫщьно ꙁна
мени въспѧща
ѭщѫ сѧ, рекъше
въ прьсть, отъ
неѩже смъ въ
ꙁьмъше сѧ и сътво
рени на тѫ же
въꙁвращаѭще
сѧ. ти тако къ сво
моу творьцю
и владꙑцѣ при
идемъ, отъ не
го же и прииме
мъ вьси проти
вѫ дѣломъ и о
тъдаꙗниꙗ. и слъ
ньце правьдьно
 видимъ, лице
къ лицоу, трь
ми свѣтꙑ сиꙗ
ѭще божьствь
нꙑими собь
ствꙑ, динѣмь
же стьствомь
хвалимо и сла

142d
вимо мъно
гꙑими ꙁвѣꙁда
ми и беисме
ньнꙑими, ѩже
раꙁоумьнꙑ сѫ
тъ и николи
же не оугасаѭтъ,
мѣнѭ же свѧтꙑ
ѩ вьсѧ, и жиꙁнь
не състарѣѭщѫ
ѭ сѧ и блаженѫ
ѭ приимемъ.

144a
ВАСИЛЕВО
аще си коли въ ꙗснѫ
нощь въꙁьрѣвъ на небо
видѣлъ иꙁдрѧдь
нꙑѩ тꙑ добротꙑ ꙁвѣ
ꙁдьнꙑѩ и на оумѣ
си помꙑслилъ творь
ца того хꙑтрааго бес
приклада, како ти
стъ акꙑ цвѣтомь доб
рꙑимь ꙁвѣꙁдами
тѣми оупьстрилъ не
бо и како ти въ види
мꙑхъ тѣхъ пае кра
сотꙑ же и на пот
рѣбѫ тоже боле стъ
нихъ; или бъдѧщи
мь оумомь пакꙑ
аще си дьневьнаꙗ ю
деса раꙁоумѣлъ и ви
димꙑмь тѣмь до
мꙑслилъ сѧ невиди
мааго, то приготова
лъ сѧ си на послоу
шань и тако при
шьлъ на исто се и
блажено поꙁорище.

144b
грѧди оубо, да тѧ
повождѫ ꙁа рѫкѫ и
мъ по градоу и пока
жѫ ти съкръвенаа юде
са великааго сего гра
да и раꙁоумьнааго;
и гощѫ тѧ въ немь, въ
немь же градѣ отьь
ство наше испрьва
стъ, иꙁ негоже нꙑ иꙁве
де ловѣкогоубьць бѣ
съ своими ласками
прѣльстивъ ловѣка.
да тоу оуꙁьриши прь
во ловѣьско бꙑти
и ꙗже абь постиже
и съмрьть, ѭже ро
ди грѣхъ, прьвꙑи
отродъ давьноꙁълаа
го бѣса. и поꙁна
ши ꙁемьна сѫща родо
мь, нъ дѣло божию
рѫкоу, силоѭ же и ꙁѣ
ло хоуждьша скота,
нъ владꙑкѫ поставлена
богомь вьсѣкомоу ско
тоу и беꙁдоушьнѣи
твари, стьствьнꙑмь

144c
приготовленимь
хоуждьша, нъ оумьнꙑ
имь обилимь мо
гѫща вꙑше небесе въꙁи
ти. са аще то раꙁоу
мѣмъ, то сами сѧ
оувѣмъ, къто смъ, и
бога поꙁнамъ, тво
рьцю сѧ поклонимъ,
владꙑцѣ работоумъ,
отьца славимъ, кръ
мителѣ любимъ,
благодѣтелѣ оустꙑди
мъ сѧ, наѧльникоу
жиꙁни нашеѩ сеѩ
и иже стъ бꙑти кланѣ
ѭще сѧ не прѣпои
мъ, имьже дастъ намъ
оуже богатьство и
же въ обѣщани
ихъ иꙁвѣщатъ
и симь искоушени
мь нꙑнѣшьнии
мь оутврьждатъ
намъ амаа. да
льмаже малого
дьнаꙗ сѫтъ сица, то ка
ка бѫдѫтъ вѣьнаꙗ?

144d
и аще видимаꙗ си
це сѫтъ добра, то ка
ка бѫдѫтъ невидима
ꙗ? и аще небесьно вели
ьство мꙑсли
ловѣьскꙑѩ мѣрꙑ и
сходитъ, то присно
сѫще стьство какъ
оубо оумъ можетъ и
слѣдити? же тьли по
виньно стъ слъньце, то то
толико добро стъ,
толико велико, скоро
на шьстви, добра въ
инениꙗ творѧ, на
годѣ велиьство и
мꙑ противѫ вьсемоу,
ꙗкоже не минова
ти свѣне вьсего намѣ
реньꙗ, а добротоѭ
стьствьноѭ акꙑ око
свѣтьло оукрашаѩ
тварь; да льма же
не можемъ сѧ насꙑ
тити сего поꙁороуѭ
ще, то како то бѫде
тъ добротоѭ слъньце
правьдьно? аще не

145a
вистьноу тъщета
бꙑватъ, льма же
сего не видитъ, то
кака тъщета бѫде
тъ грѣшьникоу, гда
истовааго свѣта ли
шенъ бѫдетъ?
и рее богъ, бѫдѣта свѣ
тилѣ на тврьди не
бесьнѣи на сиꙗни по
ꙁемли, раꙁлѫати
посрѣдѣ дьни и посрѣдѣ
нощи! небо оуже вари
и ꙁемлѣ; сътворенъ
бꙑстъ съ тѣма и свѣтъ;
нощь и дьнь раꙁлѫе
на; пакꙑ тврьдь и
соухꙑѩ обавлени;
вода събьрана на сто
ѩщии и отреенꙑи
съборъ; ꙁемлѣ напль
нена своими отродꙑ
и несъвѣдомꙑми трѣ
вами проꙁѧбъши
и вьсѣцѣми обраꙁꙑ
садовьнꙑми иꙁоби
лоуѭщи. слъньце же
не оу бѣаше ни лоу

145b
на, да ни свѣтовьна
аго старѣишинѫ и
ли родителѣ слъньце
проꙁовѫтъ, ни же
и ꙁемлѧ проꙁѧбне
тъ, то томоу мьнѧтъ
творьца и сѫща, иже
бога не ꙁнаѭтъ. сего
цѣща етврьтꙑи
дьнь бꙑстъ; ти тъгда рее
богъ, да бѫдѫтъ свѣ
тильници на тврь
ди небесьнѣи. гда ре
къшааго раꙁоумѣ
ши, къто стъ, аби
 мꙑслиѭ съкоуп
лѣи слꙑшавъшааго.
рее богъ, да бѫдѣта свѣти
льника, и, сътвори богъ
дъва свѣтильника!
а къто то рее, къто ли сътво
ри? не раꙁоумѣши
ли въ сихъ словесехъ
дъвѣ лици? въ вьсеи по
вѣсти богословесьнꙑ
и ꙁаконъ въсиꙗ
мъ таинѣ. и потрѣ
ба прилежитъ свѣ

145c
тильниьскааго бꙑ
тиꙗ: на свѣщени,
рее, по ꙁемли. да а
ще стъ прѣжде сътворе
нъ, то како нꙑнѣ слъ
ньце пакꙑ на сиꙗни
 сътворено стъ? не прь
во ли самого того
свѣта стьство на бꙑ
ти иꙁведено, тае
потомь слънььно тѣ
ло, капь крѫговьна
ꙗ, и прьвосътворенꙑ
и свѣтъ въ нь въложе
нъ? ꙗко же бо ино п
ламꙑ стъ, ино же сть
клѣница съ масло
мь. пламꙑ бо си
лѫ иматъ сиꙗѭ
щѫ, а стьклѣница
съ масломь акꙑ ка
пь моу, иꙁ неѩ же
сиꙗтъ трѣбоуѭ
щимъ го. тако же
и истоумоу ономоу
и бесплътьноумоу
свѣтоу капи свѣ
тильника сътворе

145d
на сте крѫжьнаꙗ.
ꙗкоже бо и апостолъ глаголетъ
свѣтильникꙑ намѣ
нѧ инꙑ въ мироу семь,
инъ же стъ свѣтъ мира
сего истиньнꙑи, отъ не
го же въꙁемлѭще
свѧтии свѣтильници
бꙑшѧ доушамъ, ѩ
же оуаахѫ ис ть
мꙑ ѩ невѣдьнꙑѩ
иꙁемлѭще, тако же
и нꙑнѣ слъньце се свѣ
тоу ономоу свѣтьлоу
моу капь сътворивъ
творьць богъ въ ми
роу семь въжеже на
свѣщени. ти да
никомоуже сѧ не
сѫдитъ акꙑ невѣ
рьно глаголемо се, ꙗко
ино стъ свѣтовь
но свѣтильство,
ино же подълежѧ
 свѣтоу тѣло. прь
во оубо, имьже вьсе
съложьно сице ра
ꙁдѣлено стъ отъ насъ:

146a
и въ примлѭще
 сѫщи и же стъ
къ немоу прибꙑло
каьство и твори
твѫ.
ꙗкоже ино стьство
мь и родомь бѣло
сть, ино же побѣле
но тѣло, тако же
и о немь же нꙑнѣ глагола
хомъ раꙁлиь сѫ
ща стьствомь съвъкоу
плено стъ силоѭ тво
рьеѭ дино сътво
рено. ти не глаголи ми,
немощьно то стъ раꙁ
лѫити дроугъ
отъ дроуга. и аꙁъ бо
вѣдѣ, ꙗко немо
щьно стъ мьнѣ и
тебѣ раꙁлѫити (свѣтъ)
отъ слънььнааго крѫ
га; нъ же нꙑ стъ мꙑ
слиѭ раꙁлѫено,
то то мощьно стъ и
самѣмь тѣмь дѣ
иствомь творь
цю стьствьноумоу

146b
ихъ раꙁлѫити.
тꙑ бо и жегѫщѫѭ си
лѫ огневьнѫѭ отъ
свѣтильства отълѫи
ти не можеши; нъ богъ
прѣславьнꙑимь ви
домь свого въгодь
ника мосѣꙗ хотѧ въ
ꙁвратити огнь въ
ложи въ кѫпинѫ нъ
тъиѭ свѣтиль
ство имѫщь а жегоу
ѭщѧѩ силꙑ не имѫ
щь. ꙗкоже и давꙑдъ съ
вѣдѣтельствоутъ глаголѧ:
гласъ господьнь прѣсѣкаѭща
аго пламень огньнꙑи.
тѣмь же и же има
тъ бꙑти противѫ на
шемоу житию отъда
ни слово нꙑ таи
но оуитъ, ꙗко о
гньно стьство ра
ꙁлѫити сѧ иматъ
тъгда: тъ же свѣтъ
на освѣщени бѫ
детъ правьдьникомъ,
а жежениꙗ болѣꙁнь

146c
мѫимꙑмъ отълѫ
ена бѫдетъ. та
е и отъ лоуньнꙑихъ в
рѣдъ мощьно нꙑ стъ
вѣрѫ ѩти и раꙁоу
мѣти се, о немь же въ
ꙁискамъ. хоудѣѭ
щи бо лоуна и конь
аваѭщи сѧ не отьнѫ
дь вьсе тѣло сво погоу
битъ; нъ иже стъ въ не
и свѣтъ, то того сѧ
истъщитъ и пакꙑ
примлѭщи ꙗвлѣ
тъ сѧ нꙑ творѧщи
охоужданиꙗ и расте
ниꙗ. а ꙗкоже тѣла
свого съпроста не по
гоублѣтъ, гда 
ѩ оубꙑватъ, то и
ꙁракъ свои съвѣдѣте
льствоутъ нꙑ ꙁьрѧ
щемъ. можеши бо,
гда сѧ оуꙗснитъ
въꙁдоухъ ꙁѣло и вь
сѣкого мрака гонь
ꙁнетъ и бѫдетъ а
кꙑ обрѫь обраꙁо

146d
мь, то съмотривъ
шю видѣти стъ бесвѣ
тьно въ неи толицѣ
мь крѫгомь опьса
но, коликъ ти стъ, 
гда сѧ напльнивъ
свѣта крѫгъ видѣ
ти бѫдетъ. исто бо стъ
видѣти крѫгъ,
гда съ диноѩ стра
нꙑ сиꙗтъ на тѫ
странѫ тъщѫѭ и
въꙁдоушьнѫѭ въсхо
дѧщоу ꙁракоу. ти не
глаголи, ꙗко тоуждь стъ
лоунѣ свѣтъ, имьже
исхоудѣтъ къ слъ
ньцоу грѧдꙑ, расте
тъ же пакꙑ отъстѫ
паѭщи. то бо намъ
нѣстъ трѣбѣ, же того
пꙑтати нꙑнѣ, нъ ꙗко
же ино и стъ тѣло,
ино же же ѭ свѣтитъ.
тако же ми раꙁоумѣ
ваи и о слъньци. о
бае овъ приимъ 
диноѭ и примѣшенъ

147a
имꙑи къ себѣ свѣтъ
не иꙁметатъ отъ себе ни
колиже, а лоуна ѧ
сто акꙑ съвлааѭ
щи сѧ и пакꙑ одѣѭ
щи сѧ въ свѣтъ сама
собоѭ и же о слъ
ньци глаголемо иꙁвѣсть
творитъ. да сиꙗ 
ста нареена и раꙁ
лѫати междоу дьне
мь и междю нощиѭ.
испрьва бо раꙁлѫи
богъ посрѣдѣ дьне и посрѣ
дѣ нощи. тъгда сть
ство ю на сѫпро
тиви растави, ꙗ
коже не съмѣсьнома
бꙑти дроугъ съ дроу
гомь и свѣтоу съ но
щиѭ нидиного
имѣти обьщьства.
же бо дьниѭ бꙑва
тъ стѣнь, то же
непьщевати бѫдѫ
ще нощиѭ тьмь
но стьство. вьсѣкъ
бо стѣнь, ꙗко свѣ

147b
тъ просиꙗтъ, то
сѫпротивитъ сѧ
свѣтоу и отъ тѣлесъ
бꙑватъ; и ꙁаоутра
на ꙁападъ сѧ прости
ратъ отъ тѣлесе, вее
ръ же на въстокъ сѧ
прѣкланѣтъ, а пла
дьне на полоунощи
бꙑватъ. а нощь, свѣ
тоу бꙑвъшю, отъбѣга
тъ, ино ниьтоже по
стьствоу не бꙑваѭщи
раꙁвѣ стѣнь ꙁемь
нꙑи. ꙗкоже бо въ дь
не стѣнь ꙁастѫпо
мь свѣтовьнꙑимь бꙑ
ватъ, тако же и но
щь объсѣненоу на
дъꙁемьноумоу въ
ꙁдоухоу състави
ти сѧ можетъ. да се
оубо стъ глаголемо,
ꙗко раꙁлѫи богъ по
срѣдѣ свѣтомь и
посрѣдѣ тьмоѭ; и
мьже тьма оубѣгатъ
свѣтовьнꙑихъ исходъ,

147c
въ прьвѫѭ тварь
стьствьно тоуждьст
во състроно дроу
гъ къ дроугоу
нꙑнѣ же слъньце пове
лѣ мѣрами дьневь
нꙑими и лоуна,
гда свои крѫгъ и
спльнитъ, бѫде
тъ владꙑка нощьнаꙗ.
отьнѫдь бо тъгда на
раꙁмѣрѣ свѣтильни
ка сѫпротивъ сама
себѣ стоита. въсходѧ
щю бо слъньцю тъгда, 
гда лоуна бѫдетъ и
спльнила сѧ свѣта, съ
ходитъ и не бѫдетъ
видѣти лоунꙑ; ꙁахо
дѧщю же пакꙑ слънь
цю, то пакꙑ отъ въсхо
дъ въꙁидетъ. аще ли
и въ дроугꙑѩ обраꙁꙑ
не испльнѣтъ сѧ но
щиѭ лоуньскꙑи свѣтъ,
то нѣстъ нꙑ ни на кѫѭ
же подобѫ нꙑнѣ то.
обае гда съврьшена

147d
бѫдетъ, владетъ но
щиѭ пае ꙁвѣꙁдъ си
ꙗѭщи и ꙁемлѭ ос
вѣщаѭщи; равьнъ же
годъ съ слъньцемь раꙁдѣ
лѣтъ въ мѣрꙑ.
и бѫдѣта, рее, въ ꙁнаме
ниꙗ и въ годꙑ и въ дьни
и въ лѣта. ꙁѣло на по
трѣбѫ ловѣьсцѣ жи
ꙁни ꙗже отъ свѣтиль
никъ ꙁнамениꙗ бꙑ
ваѭтъ. аще да къто не
иꙁлише мѣрꙑ ꙁна
мениꙗ та примле
тъ пꙑтаѩ, то на по
трѣбѫ ꙗ давьнꙑи
мь искоушенимь
и расъмощренимь
обрѧщетъ. мъного бо
стъ раꙁоумѣти о
дъждихъ бꙑваѭще,
мъного же о беꙁдъжди
и и о вѣꙗнии вѣтрь
нѣмь, или о ѧсть
нѣмь или о ино
тѧжьнѣмь, боуре
ѭ ли или слабѣ. же

148a
бо отъ слъньца покаꙁа
тъ сѧ, то и господь нꙑ прѣда
лъ стъ рекꙑи: въꙁмѫ
тъ бѫдетъ, дрѧхль
ствоутъ бо ꙁаръдѣвъ
сѧ небо. льма бо мьгло
ѭ въꙁносъ бѫдетъ слъ
нььнꙑи, то порьнѣ
ѭтъ лоуѧ; рьмьнъ
же и акꙑ кръвавъ ли
цемь бѫдетъ видѣ
ти, дебельстоу въꙁдоу
шьноумоу творѧщю
такъ мььтъ ꙁраь
нꙑи. не могѫщи сѧ
лоуи пробити скво
ꙁѣ оуѧщенꙑи въꙁдоу
хъ, ꙗвѣ творитъ,
ꙗкоже наплоутиꙗ
цѣща, иже отъ ꙁемлѧ
въскоури въсходѧтъ,
оудрьжати сѧ не мо
гꙑ, нъ оумъножени
мь мокротьнꙑимь
стоудень и въꙁмѧ
тени приводѧ на
мѣста, въ нѣже сѧ
събиратъ. тако

148b
жде же, и гда сѧ лоуна
оградитъ и слъньцю
же гда глаголемии тоци
опьсани бѫдѫтъ, или
водꙑ въꙁдоушьнꙑѩ
мъножьство или вѣ
тръ боурьнꙑихъ вѣ
ꙗни наꙁнаменоутъ;
или и ѩже именоуѭтъ
анѳилиѧ, же сѧ ре
кѫтъ намѣстиꙗ
слънььнаꙗ, гда
текѫтъ съ слънььнꙑ
мь шьстимь, то
мѧтежа нѣкакого
въꙁдоушьнааго ꙁнаме
ниꙗ бѫдѫтъ. ꙗко
же оубо и радви дѫ
жьнꙑимь лицемь бꙑ
ваѫтъ и простѣ сѧ
простьрѫтъ отъ обла
къ ꙗвлѣѭще, или дъ
ждѧ или боурѧ ди
вьнꙑѩ или съпроста
дльго въꙁдоушьно
прѣмѣнени пока
ꙁаѭще. мънога же и
о лоунѣ растѫщи

148c
или хоудѣѭщи съ
мотрѧщеи того сѫ
тъ раꙁоумѣли ꙁна
мениꙗ, ꙗкоже вꙑ
шеꙁемьноумоу въꙁ
доухоу нѫждеѭ сѧ прѣ
мѣнити тѣми жде
обраꙁꙑ ими же и
лоуна. тьньцѣ бо сѫ
щи и въ третии дь
нь и истѣ, оутврь
ждено оутиши про
повѣдатъ; дебела же
рьтами и рогома
и ꙁарьмьнѣвъши ꙗ
влѣѭщи сѧ, или водꙑ
мъногꙑ иꙁъ облакъ
или южьнꙑмь вѣ
ꙗнимь прѣтитъ.
а иже отъ тѣхъ ꙁнаме
нии жиꙁни сеи оу
спѣхъ бꙑватъ, то
къто того не вѣстъ? мо
жетъ бо пловꙑи по мо
рю видѣвъ то ꙁнаме
ни въ ꙁавѣтрьнѣ
мь мѣстѣ подрьжа
ти корабль блюдꙑ сѧ

148d
боурьнꙑхъ вльнъ. мо
жетъ же и пѫтьникъ
врѣдъ тѣхъ оуклони
ти сѧ видѧ дрѧхльство
въꙁдоушьно и ожи
даѩ оуꙗшнениꙗ. ра
таи же, иже сѣмена сѣ
ѭтъ и садꙑ садѧ
щеи и [вьси] троужда
ѭщеи сѧ, отъ тѣхъ ꙁна
мении обрѣтаѭтъ
доброгодиꙗ дѣломъ.
ще же и гда сѧ има
тъ вьсе расꙑпати, ре
къше въ послѣдьни
и дьнь, слъньцемь и мѣ
сѧцемь и ꙁвѣꙁдами
ꙁнамениꙗ ꙗвити
сѧ имѫтъ, рее богъ:
слъньце бо прѣвратитъ сѧ
въ кръвь и лоуна не
дастъ свѣта свого.
си ꙁнамениꙗ вьсего
съконьаниꙗ бѫдѫ
тъ. нъ дроуꙁии прѣ
ходѧще прѣдѣлꙑ и
лихноуѭще, помагаѭ
ще генетлиꙗлогиѭ

149a
прѣвлаѧще слово
се глаголѭтъ: припрѧже
на стъ наша жиꙁнь къ
шьстию небесьнꙑхъ ꙁвѣ
ꙁдъ; сего цѣща отъ
ꙁвѣꙁдъ бꙑти ꙁнамениꙗ
иже въ насъ бꙑваѭтъ
сълоуаи. и простоу
сѫщю кънижьноумоу
словеси, да бѫдѫтъ
на ꙁнамениꙗ, не о
въꙁдоушьнꙑхъ съвра
тѣхъ ни о прѣмѣ
нахъ асовьнꙑхъ, нъ
о жиꙁньнꙑхъ при
ѧстиихъ, ꙗкоже и
мъ годѣ себѣ, тако же
примлѭтъ. ьто бо
глаголѭтъ? ꙗко симъ грѧ
дѫщамъ ꙁвѣꙁдамъ
приплетени иже
въ ꙁодиꙗцѣ лежѧтъ
ꙁвѣꙁдꙑ, рекъше въ
животьнѣмь крѫ
ꙁѣ, по сицемоу обра
ꙁоу съшьдъшемъ сѧ дроу
гъ къ дроугоу сица
ражданиꙗ сътва

149b
рѣтъ, а сице сълю
блени тѣхъжде сѫ
противьно приѧсти
 житиꙗ творитъ.
о нихъ же малꙑ побе
сѣдоумъ, раꙁоума
цѣща отъведъше вꙑ
ше, и реемъ: не глагол
мъ же свого ниьсо
же, нъ своѩ ихъ бесѣ
дꙑ на облиени и
мъ приводѧще, иже
сѫтъ оуже приѩли
врѣдъ тъ, то тѣмъ
цѣлени подаѭ, а и
же нѣсѫтъ дина
ко въпали въ тѫ ꙁъ
ль, то тѣмъ съхране
ни, да въ тожде не въ
падѫтъ. иже [то] сѫ
тъ генеатлиалогиѭ тѫ
иꙁобрѣли раꙁоумѣ
въше, ꙗко въ ширинѣ
лѣтьнии мъноꙁи отъ о
браꙁъ ихъ оубѣгаѭ
тъ; да въ ѫꙁинѣ ꙁѣ
ло ꙁаклюишѧ годъ и
мѣрꙑ, ꙗкоже и па

149c
е дробьнѣ и мьже
ниꙗ оьнааго – ꙗко
же рее и апостолъ: бес
прѣстрокꙑ и въ мь
жении оьнѣмь –
великоу сѫщю раꙁ
лиию ражданию къ
ражданию: да иже въ
томь непрѣстрье
нии родитъ сѧ, то то
митель сѧ родитъ
градомъ и владꙑка на
родомъ, богатъ ꙁѣло
и оделѣваѩ, а иже въ и
но мьжени го
доу родитъ сѧ, то ни
щь сѧ родитъ и просѧ хлѣба
и съкꙑтаѩ сѧ отъ двьрии до
двьрии прѣходѧ. сего цѣща жи
воносьнꙑи крѫгъ раꙁдѣ
льше на дъвѣ на десѧ
те ѧсти, имьже трь
ми десѧтꙑ дьнии
исходитъ слъньце
въ въторѫѭ на десѧте
не пловѫщааго глаголе
мꙑѩ сперꙑ, на три
десѧти ѧстии въто

149d
ронадесѧтомори
 кождо раꙁдѣлишѧ.
тае кѫѭждо ѧсть
на шесть десѧтъ ра
ꙁдѣливъше кождо
пакꙑ шестьдесѧтьно на
шесть десѧтъ раꙁдробишѧ. по
лагаѭще же раждани
ꙗ раждаѭщихъ сѧ ви
димъ, аще могѫтъ
ꙁѣло по истинѣ дро
бьнааго того года раꙁдѣле
ни оуправити тврь
дѣ. аби бо коупьно ро
дитъ сѧ дѣтищь и ба
ба съмотритъ роди
въше сѧ, мѫжьскъ
ли стъ полъ или жень
скъ; тае ожидатъ
въсплаканиꙗ, же
ꙁнамени стъ живо
та родивъшааго сѧ. да
колико иматъ въ
тъ годъ дробьнꙑхъ прѣ
тещи шестьдесѧть
нꙑхъ? рее халдѣ
ви рождено. коли
цѣми мꙑслиши дро

150a
бьнꙑми бабьнѣ гла
са минѫти, или и
нако пакꙑ аще сѧ
прилоуитъ вьнѣ
женꙑ тоѩ стоѩ, иже
асꙑ въписатъ.
[хотѧ] асосъмотрени
ꙗ раꙁоумѣти хотѧ
щюоумоу по исти
нѣ асъ въписати, а
ще дьньнии сѫтъ,
аще ли нощьнии сѧ лоуа
ѭтъ. колико шестьдесѧть
нꙑихъ етъ въ тъ
годъ дробьнꙑи прѣтее
тъ? нѫжда бо стъ обрѣ
сти асоблюдаѭщааго
ꙁвѣꙁдꙑ, не тъиѭ
на комь дъвѣнадесѧть
нѣмь ѧстьнѣмь
стъ, нъ и въ кꙑихъ
ѧстьхъ въторона
десѧтеѧстии и въ ко
мь шестьдесѧть
нѣмь, въ нѣже рѣ
хомъ раꙁдѣлити (сѧ) ѧ
сть; (или), да по истинѣ
сѧ иꙁобрѧщетъ, въ ко

150b
мь шестьдесѧть
нѣмь отъ подъра
ꙁдѣльнꙑихъ отъ прьвꙑ
ихъ шестьдесѧтьнꙑихъ.
ти се сице дробьно и не
довѣдомо обрѣте
ни года ꙁѣло дробь
нааго о комьждо
отъ плаваѭщиихъ ꙁвѣ
ꙁдъ нѫжда стъ тво
рити, глаголѭтъ, ꙗкоже
обрѣсти, какѫ имѣ
ахѫ любъвь къ не пла
ваѭщиимъ ꙁвѣꙁда
мъ и какъ бѣаше
обраꙁъ ихъ дроугъ
къ дроугоуу въ то ра
ждани дѣтищево.
ꙗкоже асъ полоуи
ти по истинѣ немо
щьно, и хоудꙑ бо прѣ
мѣнꙑ не полоуени
 вьсего грѣшити съ
творитъ, да рѫжь
ни бѫдѫтъ и иже
о не бꙑшѧщии то
и хꙑтрости потроу
ждаѭтъ сѧ, и иже ꙁѣѭтъ

150c
на нѩ, ꙗкоже могѫ
щемъ вѣдѣти, ьто
самѣмъ о себѣ. а ка
ка ти сѫтъ и събꙑва
ниꙗ? онъсица власа
тъ, рее, и осклабленъ, овьнь
бо иматъ асъ, такъ бо сѧ ꙗ
влѣтъ животъ тъ; нъ и
великъ мѫдръ, имь
же вождь стъ овьнъ; и
обрѣтѣльнъ, имь
же животъ сь и отъла
гатъ бес пеали роу
но и пакꙑ стьствомь
оудобь облаитъ сѧ.
нъ и таоуриꙗнъ, же
сѧ реетъ юньць, пе
альнъ, рее, и работь
нъ, имьже подъ ꙗрьмо
мь юньць; и скоръ
пиꙗнъ сѣкавьць,
имьже подобьнъ стъ ꙁ
вѣри томоу; ꙁѵки
ꙗнъ же правьдивъ, и
мьже и въ насъ прѣвѣ
сьно равьньство.
да ьто сего бѫдетъ

150d
съмѣшьнѣ? овьнъ,
отънѭдоу же ражда
ни ловѣьско при
млеши, небесьнаꙗ
ѧсть стъ вътораꙗ
на десѧте, въ неи
же бꙑвъ слъньце веснь
нꙑихъ ꙁнамении при
касатъ сѧ; и ꙗрь
мъ и юньць тако
жде вътораꙗ на десѧ
те ѧсть стъ живо
тьнааго крѫга глаголе
мааго. како оубо
отътѫдоу прьвꙑѩ
винꙑ глаголѩ сѫщѧ ло
вѣьскамъ жиꙁнь
мъ, же въ насъ скотъ
стъ, раждаѭщиимъ
сѧ ловѣкомъ нравъ о
браꙁоуши? щюдь
нъ бо, глаголеши, овьнъ;
нъ не имьже такомоу
нравоу творьць стъ
та ѧсть небесьнаꙗ, нъ
имьже такого рода
стъ овьца. ьто оу
бо? пооущаши ли

151a
нꙑ отъ достоиновѣрь
ства ꙁвѣꙁдьнааго и
прѣпьрѣти нꙑ хоще
ши бльꙗнимь? аще
бо отъ живота въꙁьмъ
небо иматъ така нра
вьнаꙗ своиства, то
и то небо подълежитъ
щюждиимъ власть
мъ отъ скота имꙑи
винꙑ съврьшенꙑ.
да аще се стъ рѫжьно и
глаголати, то съмѣшь
нѣ вельми, иже
никоѩже обьщинꙑ
не имѫтъ, отъ тѣхъ
же наинати при
водити словеси прѣ
пираниꙗ. нъ сиѩ
тѣхъ мѫдрости
паѫинамъ сѫтъ
подобьнꙑ; въ нихъ же
гда комаръ или
моуха или ьто, 
же такожде немощь
но стъ, въпадетъ оувѧ
ꙁавъ сѧ, то оудрьжи
тъ сѧ; къде ли какъ

151b
крѣпъкꙑ животъ
приближитъ сѧ, то
и само то оудобь испа
детъ и немощьнꙑи
тъ поставъ прѣдере
тъ и беꙁ вѣсти сътво
ритъ. тоже не о тѣ
хъ сѧ ставлѣѭтъ тъ
иѭ, нъ ихъже иꙁво
лени когождо насъ
властельно – глаголѭ же
клюамꙑихъ добра
аго иꙁволениꙗ или
ꙁъли – и сихъ [же] ви
нꙑ къ небесьнꙑимъ при
лагаѭтъ. имьже
отърицати инако
съмѣшьно, нъ имь
же мъноꙁи испрьва
дръжими сѫтъ се
ѭ прѣльстиѭ, нѫ
жда нꙑ стъ не млънаини
мь прѣити. прь
во же оубо оно ихъ
въпрашамъ, аще
да не по вьсѧ дьни не
съвѣдами прѣмѣ
нѣѭтъ сѧ ꙁвѣꙁдьни

151c
и обраꙁи? присно
грѧдѫще ибо сѫще
планите глаголемии,
ти ови скоро пости
ꙁаѭще дроугъ дроу
га, ови же поꙁдь
нѣиша объхождениꙗ
творѧще, въ тъжде
асъ мъногажди и
видѧтъ дроугъ дроу
га и съкрꙑваѭтъ
сѧ. великѫ же има
тъ силѫ въ ражда
нии же или отъ
благотворѧщѧѩ ꙁвѣ
ꙁдꙑ видѣно бꙑ
ти или отъ ꙁълотво
рѧщѧѩ, ꙗкоже глаголѭ
тъ. и мъногажди, въ
нь же съвѣдѣтель
ствова добротво
рѧщиꙗ ꙁвѣꙁда, го
да не иꙁобрѣтъше,
диного отъ дробь
нꙑихъ не оувѣдѣвъ
ше, акꙑ къ ꙁълодѣ
ѭщоумоу и лежѧ
щь припьсашѧ. тѣ

151d
хъ бо самѣхъ слове
сꙑ нѫдимъ смь
бесѣдовати. въ та
цѣхъ же словесехъ
мъного беꙁоумьль
ство, мъного же бе
сьстьно. ꙁълотво
рѧщѧѩ бо ꙁвѣꙁдꙑ
своѩ ꙁъли на творьца
свого винꙑ прѣла
гаѭтъ! аще бо отъ
стьства ихъ ꙁъло,
творьць бѫдетъ
ꙁълоу творьць; аще
ли иꙁволенимь
ꙁълꙑ сѫтъ, то прь
во бѫдѫтъ жи
воти свовольни,
отрѣшени и само
дрьжимь шьсти
ꙗ творѧще; же ми
мо стъ и въꙁбѣ
шениꙗ облꙑга
ти беꙁдоушьнꙑѩ.
тае колико то не
съмꙑсльно, же
ꙁъло и добро не по до
стоиньствоу раꙁ

152a
дѣлѣти комоуждо;
нъ имьже на семь мѣ
стѣ бꙑстъ, то тѣмь бла
готворивъ стъ, и
имьже симъ види
мъ, ꙁълотворивъ бѫ
детъ томоужде;
ти аще пакꙑ малꙑ
прѣклонитъ сѧ отъ
обраꙁа, аби ꙁъль
ꙁабѫдетъ. ти се то
лико. да аще по ко
моуждо акаривоу
годоу на ино ти ино
прѣетаваѭтъ о
браꙁъ, въ бесис
меньнꙑихъ же сихъ
прѣмѣнахъ коли
жди дьньмъ цѣсарьскꙑ
ихъ раждании творѧ
тъ сѧ обраꙁи, по ьто
не по вьсѧ дьни ражда
ѭтъ сѧ цѣсаре? по ьто
ли отьнѫдь отьа
цѣсарьствиꙗ примлѭ
тъ сꙑнове? не кꙑиждо
бо цѣсарь расъмотривъ
въ цѣсарьскꙑи ꙁвѣꙁдь

152b
нꙑи обраꙁъ сꙑновь
н раждани прие
таватъ. къто бо
отъ ловѣкъ, иже тѣмь
владетъ? како оу
бо оꙁиꙗ роди ио
аѳама, иоаѳамъ
же ахаꙁъ, ахаꙁъ же
ꙁекиѭ, ти никъто
же въ тѣхъ рабиꙗ
не полоуи аса ра
жданьнааго? тае по то
мь, аще да ꙁъли и до
броиꙁволениꙗ дѣ
иства не отъ насъ сѫтъ
наѧла, нъ отъ ражда
ниꙗ нѫждѧ, то обли
шь сѣдѧтъ сѫдиѩ
ꙁаконъ положьшѧ
ѩ велѧще нꙑ ово тво
рити, ового бѣга
ти; беꙁ оума же и сѫ
диѩ добротѫ ьтѫ
ще а ꙁъль каꙁнѧще.
не тативо бо беспра
вьди стъ ни раꙁбо
иние, имьже аще
и би хотѣлъ оудрь

152c
жати рѫкѫ си, то не
можетъ, не льꙁѣ бо
стъ того оубѣжати,
на дѣло то нѫжди по
нѫждаѭщи. поусто
шьнѣише же вьсѣхъ сѫ
тъ и иже къꙁньмъ
сѧ кꙑимъ оуѧтъ и троу
ждаѭтъ; нъ гобинь
нъ бѫдетъ ратаи
ни сѣмене сѣꙗвъ ни
срьпа обостривъ;
прѣбогатѣтъ же
и коупьць, любо хо
щетъ любо не хощетъ, съби
раѭщи моу имѣни
ꙗ имармении.
а великꙑѩ надеждѧ
крьстиꙗньскꙑѩ беꙁ
вѣсти намъ погꙑ
бнѫтъ, ни правьдѣ
ьтомѣ ни осѫжда
моу грѣхоу, имьже
ниесоже своимь и
ꙁволенимь ловѣци
не творѧтъ. ижде бо
нѫжда и имармени,
рекъше родъ, дрьжи

152d
тъ, то тоу не бꙑва
тъ ни хоудѣ по досто
иньствоу же пра
вьдьнааго сѫда иꙁдрѧ
дьно добро стъ. и къ
тѣмъ же мꙑ толико глаголемъ:
и вꙑ бо мъножаишь
того словесъ не трѣбоу
те, сами въ себѣ съ
драви сѫще; ни го
дъ датъ лише мѣ
рꙑ къ нимъ продль
жати. на прокꙑѩ
же бесѣдꙑ въꙁврати
мъ сѧ. да бѫдѫтъ,
рее, въ ꙁнамениꙗ и въ
годꙑ и въ дьни и въ лѣ
та. глаголано намъ о ꙁ
намениихъ. годꙑ
же мьнимъ повѣда
мꙑ асовьнꙑѩ прѣ
мѣнꙑ, ꙁимьнѧѩ и
весньнꙑѩ и жѧтвьнꙑ
ѩ и сеньнꙑѩ, ѩже
добрѣ въиненꙑ
объходити намъ
оустроно шьсти
 свѣтильниьско

153a
 датъ. ꙁима бо бѫ
детъ по южьскꙑи
мъ странамъ слъньцю
ходѧщю и мъного но
щьнꙑи стѣнь по на
шимъ мѣстомъ бꙑ
ватъ; ꙗкоже оус
тꙑнѫти иже по ꙁе
мли въꙁдоухъ, вь
си же въскоури мо
кротьнии състанѫ
тъ сѧ въ насъ и дъжде
вьнꙑѩ винꙑ и стоу
деньнꙑѩ и снѣжьнꙑ
ѩ мъногꙑ даѭще.
гда же сѧ въꙁврати
тъ пакꙑ отъ полоудьнь
нꙑихъ мѣстъ ти на
срѣдѣ бѫдетъ, ꙗ
коже и равьнѣ дѣлѣ
ти нощи съ дьньмъ
годъ, ликоже мъ
ножа вꙑше ꙁемлѧ
ходитъ на мѣстѣ
хъ, толико по ѧсть
мъ въꙁноситъ добро
растворени. и бѫ
детъ весна, вьсѣмъ

153b
садомъ проꙁѧбаѭ
щиимъ ꙁаѧло, дѫби
ю же мъножаишюоу
моу даѩ ожити;
животоу же ꙁемьноу
моу и водьноумоу
вьсемоу родъ храни
тъ, и же прибꙑва
тъ, прѣмѣнѣѩ. отъ
тѫдоу же оуже на
жѧтвьнꙑѩ съвратꙑ,
на полоунощи, грѧ
дꙑ слъньце великꙑ
ѩ намъ дьни съста
влѣтъ. ти имьже
дльго по томоу въ
ꙁдоухоу ходитъ,
то и тъ прѣсоуши
тъ надъглавьнꙑи
намъ въꙁдоухъ и
ꙁемлѭ вьсѭ исоуши
тъ, и сѣменемъ
отъ того помагаѩ на
обили и садовь
нꙑи плодъ приво
дѧ на съꙁорени. 
гда и пламенитѣ
 само о себѣ бѫдетъ

153c
слъньце, малꙑ тво
рѧ стѣнѧ на пладь
не, имьже съ вꙑсо
сти въ насъ сиꙗтъ
на мѣста. вилици
бо сѫтъ дьни ... ма
ли же бѫдѫтъ пакꙑ дь
ни, иже стѣнѧ и
мѫтъ дльгꙑ. и се
въ насъ, ѩже иностѣ
ньникꙑ ꙁовѫтъ,
ликоже насъ на по
лоунощьнѣи странѣ ꙁемли
живетъ. сѫтъ же и
дроуꙁии, иже по дъ
ва дьни въ вьсемь лѣ
тѣ бе стѣнѣ съпро
ста сѫтъ на пла
дьне бꙑвъше; имъ
же надъ врьхомь
сиꙗѩ слъньце равьнѣ
вьсѫдоу объсиꙗ
тъ, ꙗкоже и въ глѫ
бинахъ кладѧжь
нꙑхъ водѫ окъно
мь ѫꙁъкꙑимь объ
сиꙗти; тѣмь же и
ни и бестѣньникꙑ

153d
ѩ ꙁовѫтъ. а иже о
бъ онѫ странѫ аро
матофорьскꙑѩ
ꙁемлѧ, то ти на обѣ
странѣ стѣнѧ прѣ
мѣнѣѭтъ. тъиѭ
бо въ нашеи въселе
нѣи на южьнѫѭ
полоудьньнѫѭ стѣ
нѭ прѣпоущаѭ
тъ; тѣмь же тꙑ ини
обапольнꙑѩ стѣ
ньникꙑ ꙁовѫтъ.
се же вьсе на полоуно
щьнѫѭ ѧсть ми
нѫвъшю оуже бѫдетъ слъ
ньцю. отъ сего же съ
мотрити стъ коѩ
ждо слънььнꙑѩ лоу
ѧ бꙑвъше ра
ждежени въꙁдоухоу,
кака бѫдетъ, ка
кꙑ ли творитъ сълоу
аѩ. отъ сѫдоу прѣ
имъ нꙑ сеньнꙑи го
дъ съкроушитъ ꙁно
вьно иꙁдрѧди;
по малоу же оу

154a
млѧ топлотꙑ раство
ромь срѣдьниимь
беꙁ врѣда нꙑ самъ
собоѭ къ ꙁимѣ при
ведетъ; ꙗвѣ же
ꙗко слъньцю пакꙑ
отъ полоунощьнꙑ
ихъ на южьнаꙗ въ
ꙁвративъшю сѧ.
ти асовьнии съвра
тꙑ шьстимъ въ
слѣдьствоуѭще
слъньца жити наше
строѩтъ. – да бѫ
дѫтъ же, рее, и въ дь
ни. не ꙗкоже дьни
творити, нъ обла
сти дьньмь. дьнь
бо и нощь прѣжде
свѣтильниьскааго
бꙑстъ бꙑтиꙗ. се бо ка
жѧ намъ и давꙑдъ глаголѧ
рее: положи слъньце
на власть дьни,
лоунѫ и ꙁвѣꙁдꙑ
на власть нощи.
како же обладетъ
дьньмь слъньце? не

154b
имь же ли свѣтъ въ
себѣ объносѧ, гда
же коли иже въ насъ
прѣдѣлъ стъ, то
надъ тѣмь бꙑвъ дь
нь датъ расꙑпа
въ нощь. да и не съгрѣ
шитъ никътоже дь
нь нарекъ сѫщь, и
же слъньце въꙁдоухъ
освѣтитъ, или
дьнь сѫщь годоу мѣ
рѫ, доньдеже надъ
ꙁемьнꙑимь пал
тьмь обьлааго не
бесе слъньце ходитъ.
нъ и на лѣта ста на
реена слъньце и лоуна.
лоуна же гда дъвана
десѧтищи сътвори
тъ обътеени, то
лѣтоу стъ твори
тель; раꙁвѣ гда
мѣсѧца приложьнааго
трѣбоутъ мънога
жди на истиньно
 асомъ сътеени
. ꙗкоже жидове

154c
прьво лѣто [то] тво
рѣахѫ и лини да
вьнѣишеи. слъньь
но же стъ лѣто, же отъ то
гожде ꙁнамениꙗ до тогожде
ꙁнамениꙗ пакꙑдошьсть
по свомоу шьстью
слъньцю. и сътвори бо
гъ дъвѣ свѣтилѣ вели
цѣи. льма же вели
ко аще рееши, про
стъ то раꙁоумъ има
тъ; ꙗкоже велико не
бо мѣнѧще глаголемъ
и велика ꙁемлѣ и мо
ре; ово же ꙗкоже
и мъного  мѣнимъ
притоуѧще къ ино
моу, ꙗкоже се вели
къ конь и великъ во
лъ; не бо акꙑ иꙁдрѧ
дьно велико тѣ
ломь, нъ акꙑ къ по
добьноумоу прила
гаѭще съвѣдѣтель
ство се примлетъ.
да како оубо нꙑнѣ
великааго сего раꙁоу

154d
мъ приимемъ? а
кꙑ мравиѭ или
ино ьто стьствомь
мало велико на
риемъ къ подобьно
родьнꙑимъ прила
гаѭще вѧщьство
съвѣдѣтельствоу
ѭще? или се вели
ко нꙑнѣ сице раꙁоу
мѣмъ, ꙗкоже сво
имь съсѫждени
мь свѣтильникоу
велиьство ꙗвлѣ
мо? аꙁъ же мьнѭ,
ꙗко сице стъ. не
бо имьже вѧщьша 
ста хоудꙑихъ ꙁвѣ
ꙁдъ, то тѣмъ ста
велика, нъ льма
же толико опьсани
, ꙗкоже довьлѣти
иже отъ нею исходи
тъ свѣтъ и небеси
и въꙁдоухоу и вьсе
и ꙁемли и морю
вьсьждо достигнѫ
ти. ꙗже по вьсеи

155a
ѧсти небесьнѣи грѧ
дѫща, и въсходѧ
ща и ꙁаходѧща и срѣ
дѫ объдрьжѧща,
равьна вьсѫдоу ло
вѣкомъ ꙗвлѣѭ
ща сѧ; же оукаꙁа
ни иматъ ꙗвѣ
великааго обили
ꙗ, же ниьтоже
не наꙁнаменоу
тъ ширинѫ ꙁемь
нѫѭ же мьнѣ
ти больша ꙗ сѫща
или мьньша. же
бо далее стоитъ,
то же нꙑ сѧ акꙑ ма
ло ꙗвлѣтъ види
мо, а къ немоу же
пае приближа
мъ сѧ, то то нꙑ сѧ па
е велико обрѣта
тъ. а слъньцю нѣстъ ни
кътоже ближаи
ни никътоже дали
и, нъ равьномь ра
ꙁьньствомь по вь
сѣмъ ѧстьмъ ꙁе

155b
мьнꙑимъ живѫ
щиимъ при
сиꙗтъ. ꙁна
мени же, ꙗко и инъ
ди и вретани ра
вьнꙑи видѧтъ вьси. и
на въстоцѣ бо живѫ
щиимъ велиьство
го ꙁаходѧ не охоудѣ
тъ ни, иже на ꙁахо
дѣ живѫтъ, хоужди
и сѧ ꙗвлѣтъ, ни па
кꙑ посрѣдѣ небесе бꙑ
въ обапольнааго
ꙁрака не прѣмѣнѣ
тъ. да тебе не прѣ
льщатъ видимо
; ни ꙗкоже лакъти
сѧ видѧщиимъ мь
нитъ, то тꙑ толи
къ мьниши сѫщь.
мала бо сѧ видѧтъ
въ велицѣмь даль
ствѣ велиьства ꙁь
рѧщиихъ ꙁраьнѣ
и силѣ не могѫщи до
стигнѫти ни по
срѣдьнѣаго мѣста

155c
прѣбрести,
нъ акꙑ конь
аѭщю сѧ ꙁра
коу ти малоѭ ѧ
стьѭ приходѧщю
[ꙁракоу] на ꙁьрѧще ...
... то свои врѣдъ на
ꙁьримо то прино
сѧ[щю]. да лъжетъ
ꙁракъ самъ не доꙁьрѧ
истѣ, невѣрьно ра
сѫждени. а и въс
поминаи своѩ врѣ
дꙑ ти въ себѣ са
мъ имаши глаголемꙑ
ихъ вѣрѫ. аще 
си коли съ горꙑ ве
ликꙑ пол видѣ
лъ, велико же и ра
вьно, колика ти сѧ
волꙑ ꙗвите съпрѧ
жена сѫща, коли
ци ли ратаи ти са
ми! не сѫтъ ли ти а
кꙑ мравиѩ мьь
тъ дали прѣдъ о
има? аще ли си
ꙁьрѣлъ и съ стражи

155d
ща на великѫѭ
пѫинѫ морь
скѫѭ, колици
ти сѧ острови велици мь
нѣшѧ сѫще, ко
ликъ ти корабь,
въ ньже сѧ въмѣ
ститъ и тьма спѫ
довъ, бѣлꙑ ꙗдрꙑ
оутворенъ по си
ню морю грѧдꙑ?
аще ти нѣсть вьсѣко
го голѫби хоуждь
и мььщѧ? имьже,
ꙗкоже рѣхъ, конь
атъ сѧ ꙁракъ по
въꙁдоухоу грѧдꙑ,
и приꙁьрѣвъ сѧ по
истинѣ не може
тъ раꙁоумѣти ꙁь
римааго, ще же
къде и горꙑ великꙑ
ѩ, глѫбокꙑими дъ
брьми прѣрѣꙁа
нꙑ, крѫговатꙑ
и гладъкꙑ видѣ
ти мьнѧтъ сѧ сѫщѧ,
рее, исклъсми

156a
тъиѭ видимо 
дино, а въ обаполь
нꙑѩ ѫдоли въни
ти немощиѭ не мо
гѫщи. тако же ни о
браꙁи тѣлесьнии ꙗ
коже сѫтъ сътворе
ни таци же сѫтъ,
нъ ꙁракоу сѧ съходѧ
тъ крѫговати сꙑно
ве а сѫще не етврь
ти. да отъ вьсего того
ꙗвѣ стъ, ꙗко великꙑ
имь раꙁьньствомь
не ꙗснѣ сѧ раꙁоумѣ
ваѭтъ тѣлеса, нъ
мѧтежьнѣ. да вели
къ оубо свѣтильни
къ, ꙗкоже пьса
ни съвѣдѣтель
ствоутъ, иꙁдрѧдь
вельми, а не ꙗкъ
же видимъ. а се ти
къ томоу да бѫдетъ
ꙗвлено ꙁнамени
 велиьства го.
беисмене сѫща
мъ мъножьство

156b
мь по небеси ꙁвѣꙁда
мъ, и иже иж нихъ
съкоуплѣтъ сѧ свѣ
тъ, то не довьлѣтъ
нощьнꙑи мракъ ра
ꙁъгънати. тъиѭ
же сь динъ ꙗви
въ сѧ ис прѣдѣла,
пае же рещи ди
нако амъ не оу и
ишьдъ и ꙁемлѧ, беꙁ
вѣсти сътворитъ
тьмѫ, прѣсиꙗ
тъ же ꙁвѣꙁдꙑ и състꙑ
дъшь сѧ въꙁдоухъ и
съдрьжѧщь надъ
ꙁемьнꙑи ражденетъ
и освѣтитъ. тѣмь
и вѣтри ꙁаоутрьни
и и росꙑ ꙁемлѭ объ
росѧтъ. толицѣ же
ꙁемли сѫщи, како
оубо въꙁможетъ въ
динъ асъ вьсѫ освѣ
тити, аще би не отъ
велика крѫга свѣ
та поущалъ? отъ сего
ми прѣмѫдрость

156c
хꙑтрааго раꙁоумѣ
и, како раꙁьньствоу
семоу равьно моу дастъ топло
тѫ. толико бо го
стъ раꙁгорьно, ꙗ
коже не лихновени
мь пожещи ꙁемлѭ
ни пакꙑ оухоудѣни
мь иꙁмраженѣ 
и бꙑти и бесплодь
нѣ. такожде же и о
лоунѣ раꙁоумѣва
ти. велико бо и тоѩ
тѣло и свѣтьло по слъ
ньци. не присно же
видимо ѩ велиь
ство; нъ овогда ис
пльнена крѫгомь,
овъгда скѫдьна и
съконьавъши сѧ ꙗ
влѣтъ, по обѣма
странама своима
покаꙁаѭщи скѫдь
ство. ина бо страна
ѩ тъща растѫщи,
ина же страна и въ
годъ съконьанию съ
крꙑватъ сѧ. слово

156d
же сѧ стъ пронесло недо
вѣдимо прѣмѫ
драаго творьца
раꙁлиьнꙑихъ сихъ прѣ
мѣнъ обраꙁьнꙑихъ.
ꙗкоже притъѭ на
мъ ꙗвѣ датъ наше
го стьства, ꙗко ниьто
же нѣстъ диномь мѣ
стѣ стоѩ ловѣьско;
въ ово отъ небꙑтиꙗ
исходитъ въ съврь
шени, ово же въ с
во пришьдъ нако
ньани и съврьше
нꙑѩ мѣрꙑ своѩ
дорастъ пакꙑ по
малоу оубꙑваѩ и
охоудѣѩ [и] въ ниь
тоже придетъ и съ
коньавъ сѧ погꙑбне
тъ. тако же отъ лоу
ньнааго поꙁорова
ниꙗ накаꙁати сѧ
намъ о нашихъ
и скорааго съвраще
ниꙗ ловѣьска приѩ
ти раꙁоумъ; и не ве

157a
лиати сѧ добрꙑими
дьньми жиꙁни сеѩ,
ни сѧ радовати сила
ми, ни сѧ вꙑсоко дрь
жати богатьствьнꙑ
имь беꙁвѣстимь, нъ
прѣобидѣти плъ
ть, о неиже и прѣмѣ
ни бꙑваѭтъ, приле
жати же о доуши, ѩ
же благꙑни непод
вижима стъ. аще
ли ти пеаль твори
тъ лоуна, ѩ же свѣ
тъ по малоу оубꙑва
ѩ погꙑбнетъ, то да
ти пеаль творитъ
пае доуша ꙗкоже до
бра дѣла имѣвъши,
тае небрѣжени
мь добротѫ погоу
бльши и николи
же на диномь оу
мѣ добрѣмь не сто
ѩщи, нъ ѧсто съвра
щаѭщи сѧ и прѣмѣ
нѣѭщи оума цѣ
ща не тврьдааго.

157b
по истинѣ бо ꙗко
же глаголано стъ: не
съмꙑслъ ако лоуна
прѣмѣнѣтъ сѧ.
мьнѭ же и животь
скꙑ съсѫдъ и прокꙑихъ,
ꙗже отъ ꙁемлѧ прора
стаѭтъ, не хоудѫ
иматъ отъ прѣмѣ
нениꙗ лоуньнааго
съдѣланиꙗ. ина
ко бо сѧ творитъ, гда
ѩ оубꙑватъ, тѣ
леса, и инако, гда
растетъ. гда бо ѩ
оубꙑватъ, то рѣдъ
ка бѫдѫтъ и тъща,
гда ли растетъ и
къ испльнению грѧ
детъ, то и та пакꙑ
испльнѣѭтъ сѧ, ꙁане
мокротѫ нѣкакѫ
къ топлотѣ примѣ
сьнѫ и до дъна доходѧщѫ
отаи вълагатъ. ꙗ
влѣѭтъ же и съпѧще
и на лоунѣ вьнѣ, мокро
тꙑ облишьнꙑѩ гла

157c
вьнꙑѩ ширости и
спльнени, и нова
ꙁакаланиꙗ мѧсьна
ꙗ скоро сѧ съвраща
ѭща присѣщени
мь лоуньнꙑимь, и жи
вотьнии моꙁꙁи и
морьскꙑихъ мокроть
наꙗ и дѫбовьнии
стрьжене. моу же
вьсемоу не би довьлѣ
ла съ своимь прѣмѣ
номь прѣмѣнѣѭ
щи, аще би не вꙑ
ше стьства бꙑла и си
лѫ имѫщи великѫ
по кънижьноумоу съ
вѣдѣтельствоу. и въ
въꙁдоусѣ же мъноꙁи
прѣмѣни съ своимь
прѣмѣномь прѣ
мѣнѣтъ, ꙗкоже съ
вѣдѣтельствоуѭтъ
намъ, гда сѧ лоуна
раждатъ мънога
жди тихоу сѫщю не
въꙁаапъ въꙁмѫще
ниꙗ бꙑвъша, обла

157d
комъ и напада
ѭщиимъ дроугъ дроу
га; и въ урипѣхъ
митѣ теениꙗ и
о глаголемѣмь океа
нѣ митѣ плоутиꙗ
иже въ объхождении
лоуньнѣмь въине
нѣ иꙁобрѣли сѫтъ
живѫщеи тоу. ури
пи бо прѣтиѫтъ
на обѣ странѣ по
обраꙁомъ лоуньнꙑ
имъ; а въ нь же сѧ годъ
раждатъ, то ни хоу
дѣ не стоѩтъ въ ди
номь мѣстѣ нъ тре
пещѫтъ водꙑ и въ
ꙁꙑбѣ сѫтъ тоу при
сно, доньдеже обави
въши сѧ пакꙑ въи
нени дастъ митѣ
тицанию. а веерь
не море, же то мѣ
нихомъ океанъ,
то овъгда сѣмо тее
тъ, овъгда въспѧти
въши сѧ полѣтъ та пакꙑ

158a
мѣста акꙑ отъдоуха
нимь лоуньнꙑимь
влѣкома въспѧть и
пакꙑ доуханимь
ѩ на своѭ мѣрѫ по
ривама. се же глагола
хъ хотѧ покаꙁати свѣ
тильникоу велиь
ство и състрони,
ꙗкоже нѣстъ нидинъ
съньмъ праꙁдьнъ
божьствьнꙑихъ словесъ;
а и нѣсмъ съпроста
досѧгли рьствꙑихъ
словесъ. мъного бо о ве
лиьствѣ и о раꙁьнь
ствѣ слънььнѣмь и
лоуньнѣмь стъ и
ꙁобрѣсти мꙑсльми,
иже беꙁ лѣности дѣ
иства ю и силꙑ ра
съмотритъ. да оун
стъ самомоу своѭ
немощь потѧꙁати,
да не нашимь хоу
дꙑимь домꙑсломь
мѣрѧтъ сѧ и тварь
наꙗ велиьства;

158b
нъ отъ малꙑихъ сихъ
словесъ глаголанꙑихъ сами
въ себѣ помꙑшлѣте,
колико ти иного стъ
и како ти, же смъ
оставили. да и лоу
нꙑ оубо не моꙁи
оима мѣрити, нъ
мꙑслиѭ, ꙗже вельми
пае оесоу истинь
нѣиши стъ на исти
ньно иꙁобрѣтени.
да прораститъ ꙁемлѣ
травѫ сѣновьнѫѭ
и дрѣво плодьно тво
рѧ плодъ. тае приве
дꙑ рее, да иꙁведетъ
ꙁемлѣ етврѣнога
ꙗ и ꙁвѣрь. поьто та
мо рее, да проꙁѧбне
тъ, а сьде, да иꙁведетъ?
проꙁѧбаниꙗ и дрѣ
веса и плоди по вьсѣ
лѣта ꙁѧбнѫтъ. да
имьже бѣ садомъ
прѣбꙑвати въ ꙁемли
присно и въинѫ исхо
дити, сего цѣща рее,

158c
да проꙁѧбнетъ; и жи
вотꙑ, того цѣща рее,
да иꙁведетъ ꙁемлѣ,
имьже диноѭ отъ ꙁе
млѧ родивъше сѧ 
ще къ томоу и ꙁемлѧ
не иꙁидѫтъ, нъ отъ
своихъ родитель
къждо сѧ родитъ. бꙑстъ
тако! тее на дѣло
слово, оутворена бꙑстъ ꙁе
млѣ, подоба бѣ оутво
реноу бꙑти и небеси. по
ьто же оутварѣтъ
ꙁемлѭ прѣжде небесе?
не имьже ли бѣаше
въꙁникнѫти мъно
гобожьстѣи льсти о
слъньци и мѣсѧци и ꙁвѣ
ꙁдахъ. рее богъ, да бѫдѫ
тъ свѣтильници на
тврьди небесьнѣи! въ
прьвꙑи дьнь поьто
не сътвори слъньца ни
мѣсѧца? не имьже ли не
бѣаше динако
тврьди, на неиже бѣ
аше имъ бꙑти. и не то

158d
го тъиѭ цѣща, нъ имьже
динако не бѣаше
плода, ѩже има бѣаше
растити и ꙁорити.
третии бо дьнь проꙁѧ
башѧ плоди. ти да
не мьнѧтъ пакꙑ, ꙗ
ко стьствомь слъньь
нꙑимь проꙁѧбли сѫтъ, гда съ
врьши сѧ тварь, то тъгда сътвори бо
гъ слъньце и мѣсѧць и ꙁвѣ
ꙁдꙑ. глаголано бо, ꙗко
въ прьвꙑи дьнь отъ не
бꙑтиꙗ сътвори вьсе,
а въ инꙑ дьни отъ сѫ
щь. да отъ кѫдоу
оубо слъньце? отъ бꙑвъ
шааго оуже свѣта
въ прьвꙑи дьнь, иже прѣ
ложи ꙗкоже хотѣ
хꙑтрьць и на раꙁ
лиьнаꙗ съсѫди ли
ца: тамо вещьнꙑи
свѣтъ, а сьде свѣти
льника. ꙗкоже би
къто троупъ ꙁлатъ
сълиꙗлъ ти потомь
на ꙁлатицѧ раꙁдро

159a
билъ и, тако же би оу
тварь сътворилъ ꙁла
тѫѭ тѫ. ꙗкоже бо и
беꙁдъни тогда ди
нѫ водѫ сѫщѫ ра
ꙁдѣли на горьнѭѭ во
дѫ и на морѣ и на
рѣкꙑ и на истоьни
кꙑ и на ꙁера и на
кладѧꙁѧ, такоже и
свѣтъ динъ сѫщь
раꙁдроби хꙑтрьць
и раꙁдѣли на слъньце
и на мѣсѧць и на ꙁвѣꙁдꙑ.
хощѫ же въꙁиска
ти, како сътвори богъ
свѣтильникꙑ. ꙁнати
бо, ꙗко тꙑ стъ съ
творилъ вьнѣ небесе
ти тъгда приложи
лъ горѣ. ꙗкоже и хꙑ
трьць гда сътвори
тъ иконѫ, рекъше о
браꙁъ, ти тъгда при
гвоꙁдитъ ѭ къ стѣ
нѣ, тако же и богъ прѣ
жде сътвори свѣтиль
никꙑ свѣн небесе

159b
ти тъгда ѩ приложи.
ꙗкоже съвѣдѣтель
ствоутъ пьсани глаголѧ:
и сътвори богъ дъва свѣти
льника и положи ꙗ
на небеси. како ꙗ оубо
приложи? да оубо
коупьно ꙗ оба прило
жи? ни оубо не оба.
нъ како? по гласоу то
го самого бога и прило
жени: положи бо,
рее, богъ свѣтильника
великааго на вла
сть дьневьнѫѭ
и свѣтильни
ка хоуждьшаа
го на власть нощьнѫ
ѭ. гда оубо слъньце по
ложено, на въстоцѣ
стъ положено, гда же
лоуна приложена,
то на ꙁападѣ стъ при
ложена, имьже та
нощьнѫѭ власть
прѣѩла стъ, а сь
дьньнѫѭ. бꙑстъ оубо
лоуна въ прьвꙑи дьнь

159c
испльнена свѣта.
не бѣаше бо подоба и
сполоу дѣлоу аби бꙑти,
нъ подоба бѣаше ꙗвити сѧ свѣ
тильникоу, ꙗкоже
стъ и сътворенъ, тае
потомь прѣмѣне
нимь покаꙁати
годꙑ и врѣмена и
раꙁлииꙗ дьневьна
ꙗ. сътвори оубо богъ ѭ
акꙑ пѧтьнадесѧтьнѫ
ѭ испльненѫ. слъ
ньце въꙁиде ꙁаоу
тра; гда бо прило
жена бꙑстъ лоуна
ꙁаоутра, ꙗвлѣ
аше сѧ на ꙁападѣ.
ꙗкоже теааше слъ
ньце сво теени
на ꙁападъ, лоуна при
хождааше аби въ
ꙁити хотѧщи, да
сѧ коньатъ же
глаголетъ, да владете
дьньмь и нощиѭ.
къ томоу же въꙁи
скати стъ подоба, по

159d
ьто богъ испльненѫ
сътвори лоунѫ. въ
нимаи си въ оумъ;
раꙁоумъ бо глѫбокъ стъ!
подоба бо бѣаше и
въ д҃ дьнь ꙗвлѣѭ
щи сѧ акꙑ етврь
тааго дьне сѫщи
ꙗвити сѧ. нъ па
кꙑ аще бꙑ етврь
тааго дьне бꙑла, то съконь
ана стьства не би и
мѣла. обрѣте сѧ
оубо вѧще имѣѭщи
аі дьнии: етꙑрь
и дьнии бꙑстъ ꙗвльши
сѧ акꙑ пѧти на десѧ
те сѫщи. динъ на
десѧтиѭ дьнь вѧще
иматъ лоуна слъньца,
не сътворенимь,
нъ сиꙗнимь. сего
цѣща имиже тъгда
прѣѩ дьньми, тꙑ
же датъ слъньцю. лоу
ньно бо исмѧ по
вьсѣмъ мѣсѧцемъ
по дъвѣма десѧтьма

160a
ти девѧти и полъ
дьни бꙑвъ а лѣто съ
творитъ въ дъвою
на десѧте мѣсѧцю дьни
и .тнд. аще бо тако
ьтеши по дъвѣма
десѧтьма ти девѧ
ти и полъмь дьни
мѣсѧць, бѫдетъ лѣта
того дьнии .тнд. да
имиже прѣѩла дь
ньми тъгда лоуна,
то на лѣта отъдатъ
ѩ слъньцю. ьтьць да ьтетъ [ꙗ].
да бѫдѣта свѣтиль
ника на тврьди не
бесьнѣи ꙗкоже сиꙗ
ти на ꙁемли. имьже
стьство огньно го
рѣ текꙑ стъ, то тѣ
мь въхлащени
приложи богъ стьствоу,
ꙗкоже не горѣ въс
поущати свѣтъ.
огнь бо не раитъ до
лоу ꙁьрѣти, нъ горѣ
пакꙑ грѧдетъ. аще

160b
бо дрьжиши боро
винѫ въжегъ, о
брати ѭ долоу, то ви
диши, како ти аще
и тѣло долоу стъ обра
щено, то обае огнь
горѣ политъ. да по
нже оубо вѣдѣаше
тако сѫще го стьство,
то привѧꙁа , да не по
стьствоу сиꙗтъ, нъ
по повелѣнию. иже
васъ стъ съмотрилъ
масло каплѭще въ
жежено, како ти съ
масломь перетъ долоу
и огнь. стьство бо
масльно долоу влѣ
етъ огнь, а огньно
 стьство горѣ тѧжѧ
сѧ перетъ ти акꙑ нѫждѫ
подъмлѧ дрьжитъ сѧ. гда же
приложитъ сѧ масло къ огню, гла
са не поущатъ, аще ли при
ложитъ сѧ хврасти, то
троскощетъ; а и се мо
кро и оно мокро

160c
стъ. нъ имьже оно
отъ дрѣва стъ ... и ма
слинаꙗ же кръми
тъ, ... присно [же] дрѣ
во стьствомь ... при
млетъ сладъцѣ ... отъ
свого съпрѫга.
аще ли водѫ къ ог
ни прилѣши, то
троскощетъ; сѫпо
статьникоу бо сѧ сѫ
противитъ. огнь
бо ѫжика стъ въꙁдоу
хоу, родъ го сꙑ. оу
гасивъ бо въꙁдоухъ
горѧщь огнь пожьре
тъ и ти нѣстъ го обрѣ
сти никъдеже. ѫжи
ьно бо къ ѫжиь
ноумоу бѣжало.
виждь хꙑтрааго мѫ
дрость, виждь силѫ!
положи ꙁвѣꙁдꙑ на
небеси. и да бѫдѫтъ,
рее, въ ꙁнамени
ꙗ и въ годꙑ и въ дьни
и въ лѣта. поусто

160d
шьници же о астро
логии вьсѧ тꙑ наде
ждѧ исꙑпашѧ ꙁна
меноуѭще дѣлеса
беꙁвѣстьнаꙗ. а ꙗко
же нѣстъ льꙁѣ ꙁна
менати никакоже
о жиꙁни ловѣьсцѣ
ꙁвѣꙁдами, съвѣдѣ
тельствоутъ иса
иꙗ глаголѧ: да въстанѫ
тъ астролоꙁи небе
сьнии и иже съмотрѧ
тъ ꙁнамении, ти
да повѣдѧтъ ти е
сомоу бꙑти. пь
сани же о жиꙁни
ловѣьсцѣ ниьсо
же не глаголетъ, ꙗко ꙁ
намениꙗ ти да
тъ небо. нъ хощеши
ли ꙁнамениꙗ та
вѣдѣти, то бꙑваѭ
тъ ти ꙁнамениꙗ
дъждемъ, вѣтро
мъ, ꙁимѣ, въꙁдоу
хоу. о томь ти ꙁна

161a
мениꙗ бꙑваѭтъ
ꙁвѣꙁдꙑ, и се же ло
вѣколюбьства (божиꙗ) ради,
да пловꙑ по водѣ видѣвъ
вѣтръ гонеꙁнеть бѣ
дꙑ и ратаи раꙁоумѣ
въ стоудени бꙑти
варивъ обортъ ꙁе
млѭ. бꙑваѭтъ же
ꙁнамениꙗ и рать
мъ и мироу. то бо
и господь глагола, же стъ про
сто и беꙁаꙁора. глагола
бо къ июдѣомъ:
лицемѣри, аще ви
дите облакъ отъ ꙁа
пада въсходѧщь,
то дѣте мѧтежь
и стоудень, и аще ви
дите вееръ ꙁарь
мьнѣвъше небо, то дѣ
те ведро бѫдетъ.
[же] тае рее: лице
ли небесьно и ꙁемьно
 вѣсте искоуша
ти, а годъ сь не вѣ
сте. сихъ стъ лѣпо ꙁна

161b
мении съмотрити,
при нихъ же бѣдꙑ
не бѫдетъ: о жѧтвѣ,
о вѣтрѣхъ, о ꙁи
мѣ, о ведрѣ. се нѣстъ
кромѣ доброьсть
ꙗ и богоу сво стъ.
мъного же бꙑхомъ
о астрологии провль
кли слово; нъ трѣ
бѣ и ꙗснъ гласъ и тѣ
ло съдраво. съ сло
весемь бо и мꙑсль
грѧдетъ, и отънема
гатъ сѧ съ ѩꙁꙑко
мь и мꙑсль. на про
стѣиша оубо ми
нѣмъ. ино бо лѣто,
ино же годъ. лѣто бо дльго стъ.
а годъ строиногоди.
никътоже бо не глаголе
тъ, лѣто стъ ви
но оумати, нъ го
дъ стъ вино оума
ти, и годъ стъ сѣ
твѣ и годъ стъ жѧ
твѣ. тако бо и со

161c
ломонъ рее, годъ
раждати и годъ оу
мирати и годъ въ
ꙁграждати и годъ
[оумирати]. ти на
врѣмена годꙑ мѣ
нитъ. да наꙁнаме
наѭтъ оубо ꙁвѣꙁ
дꙑ сице ꙁнамени
ꙗ, ꙗкоже и глаголахъ, ꙗ
коже се въсходъ вла
сежелищьнꙑи наѧ
ло жѧтвѣ, ꙁаходъ
власежелищьнꙑи
наѧло свѣтѣ. та
ка ꙁнамениꙗ свѣ
не сѫтъ беьсти
ꙗ, своꙗ же доброь
стию. годи же сѧ пакꙑ
глаголѭтъ и праꙁдьни
ци божии. ꙗкоже
глаголетъ богъ, три го
дꙑ праꙁдьноуите
ми въ лѣтѣ: праꙁдь
никъ бесквасовь
нꙑи, праꙁдьникъ пѧ
тьдесѧтьнꙑи, пра

161d
ꙁдьникъ скинопиги
искꙑи. видиши
ли, како ти въ ꙁна
мениꙗ, въ годꙑ и
въ дьни положи ꙗ,
пакꙑ же въ сѫботꙑ и въ
мѣсѧьнꙑѩ праꙁдь
никꙑ. лоуна бо мѣсѧцѧ
творитъ, а слъньце
лѣто. съвратꙑ бо
хранитъ, ꙗкоже
се весньнꙑи, равьнодь
ни, жѧтвьнꙑи, се
ньнꙑи. стоѩтъ же
оустави неподви
ꙁани. рее, и оутврь
дишѧ сѧ, повелѣ, и
основашѧ сѧ. сьде же
ми оумъ свои поло
жи: къто семоу вьсе
моу къꙁньникъ?
къто се сътвори? отьць
ли? никътоже не рее
тъ. ни сꙑнъ ли? и ре
тици рекѫтъ еи.
нъ имьже еи рекѫтъ,
нъ не добрѣ. глаголѭтъ же

162a
ретици, ꙗко сꙑна
отьць сътвори, а сꙑнъ вьсе.
да приимемъ ли не
ьсть то? понеже
ѫꙁами не отрѣша
ѭщиими сътврь
ждатъ ретиьскѫ
ѭ мꙑсль, въпраша
имъ пророкꙑ, аще да,
иже стъ сътворилъ вь
се, иматъ ли кого боль
ша или вьсего стъ
болии. своимь бо въ
просомь падаѭтъ.
глаголѭтъ, ꙗко вьсе стъ сътво
рилъ сꙑнъ, а того о
тьць; милостивьнъ же нꙑ
бѫди хоулꙑ сиѩ глаголѭ
щиимъ. по истинѣ
бо гръдо стъ дрьꙁ
нѫти въторо глаголати
словеса неьстивꙑихъ;
обае же враѧ по
дражаимъ рѫцѣ
свои въ ꙗꙁвꙑ вълага
ѭще, да истрѣбимъ
гнои. и апостолоу бо нѫ
жда бꙑстъ глаголати скврь

162b
ньнаꙗ дѣла, не да
ѩꙁꙑкъ си оскврь
нитъ, нъ да грѣхꙑ
оиститъ. да льма
же глаголѭтъ, ꙗко вьсе стъ
сътворилъ сꙑнъ, а то
го отьць, то въпраша
имъ пророкꙑ, къто стъ
сътворилъ небо и ꙁемлѭ
а какъ стъ. глаголетъ
пророкъ исаиꙗ: се глаголе
тъ господь, иже сътвори не
бо и погрѫꙁи и,
иже оубо оутврьди
ꙁемлѭ и же въ неи,
иже дастъ дꙑхани
людьмъ, иже на не
и, и доушѧ, иже ѭ перѫ
тъ. аꙁъ господь, прѣдъ мъно
ѭ богъ нѣстъ и по мь
нѣ богъ нѣстъ; аꙁъ смь и
нѣстъ инъ. се глаголетъ иже съ
твори небо и ꙁемлѭ, иноѧдꙑ,
иже по ретикомъ съ
творенъ стъ ти тъгда
вьсе сътворилъ. нъ сло
весꙑ оустьнъ свои

162c
хъ оувѧꙁе грѣшьни
къ. пакꙑ глаголетъ бла
женꙑи ремиꙗ:
тако рьцѣте! (комоу?
не линомъ ли рее)
боꙁи, иже небесе и
ꙁемлѧ не сътворишѧ,
да погꙑбнѫтъ съ
ꙁемлѧ. господь, иже сътво
ри небеса раꙁоумомь,
тъ богъ живъ и исти
ньнъ. да аще исти
ньнъ богъ стъ и не
иматъ никогоже
прѣдъ сътворивꙑи
небо, ꙗкоже глаголашѧ
пророци – исповѣда
ѭтъ же и ретици,
ꙗко сꙑнъ стъ, иже
сътвори небо и ꙁемлѭ –
то каꙗ котора стъ,
гда глаголетъ хсъ, да по
ꙁнаѭтъ тебе, иже
динъ истиньнъ
богъ и гоже посъла
исха. да ꙗвѣ оубо, ꙗ
ко съпасъ, гда проро
кꙑ или самъ собо

162d
ѭ сице глаголааше, не се
бѣ самъ прилага
ѩ бесѣдовааше; нъ
понеже капищьнꙑ
ѩ слоужьбꙑ испль
нена бѣаше ꙁемлѣ
и мъногобожьство ь
тѣахѫ, того цѣща
глаголааше, да вѣдѧтъ
тебе, иже динъ и
стиньнъ богъ; на отълѫ
ени лъжиихъ
тѣхъ богъ се глаголааше.
тѣмь же и павьлъ
рее, обратите сѧ
отъ капищь рабо
татъ богоу живоумоу и исти
ньноумоу. истиньнꙑи мѣнитъ,
да лъжѧѩ облии
тъ, живъ же рее,
да мрьтваꙗ капи
ща обавитъ. аꙁъ
же мьнѭ, пае же рещи
вѣроуѭ, ꙗко гнѣ
ваѭтъ сѧ на нꙑ и мрь
твьци, аще слꙑшѧ
тъ, ꙗкоже и капи
ща, же сѫтъ идо

163a
ла, мрьтвьцѧ ꙁовемъ.
рекѫтъ бо нꙑ, хоу
лите инъ нашь.
мꙑ мрьтвьци сѧ ꙁо
вемъ, иже инъгда
живъше; а иже не сѫ
тъ николиже жили,
то поьто сѧ мрьтвь
ци ꙁовѫтъ? боꙁи оубо,
рее, иже небесе и ꙁе
млѧ не сѫтъ сътво
рили, да погꙑбнѫ
тъ. господь, иже сътвори
небеса раꙁоумомь, тъ
богъ живъ и истиньнъ.
къто стъ живъ? иже съ
твори небо. къто исти
ньнъ? иже сътвори не
бо. да стоѩтъ ре
тиьстии прѣдѣ
ли? не падатъ ли
ихъ вьсе беьсть?
не облиатъ ли сѧ
ихъ богорати? не ра
сꙑпатъ ли сѧ ихъ
ꙁълꙑи съвѣтъ? или
дѣлъ творьь не мо
жеши раꙁоумѣти,

163b
нъ пакꙑ пꙑташи
о творьци самомь
и ислѣдиши го? ьто
въпитъ давꙑдъ рекꙑ,
ꙗко въꙁвелиишѧ сѧ
дѣла твоꙗ, господи; вьсѣ
прѣмѫдростиѭ съ
твори. пророци дѣла
[твоꙗ] велиѧтъ, а 
ретици хꙑтрьца
малѧтъ, великаа
го съвѣтомь и силь
нааго дѣлꙑ, иже не
бо постави отъ водъ.
не отъстѫпаѭ бо юде
се. отъ водъ сътѧ сѧ и во
дѫ носитъ, вода
ми състꙑде сѧ и бе
ꙁдъни подъдрьжи
тъ. хощѫ же рещи ма
ло и хоудо; нъ обае
имѫтъ притъѫ не
бесьнааго велиьства
дивьно се юдо, глаголѭ.
видѣли бѫдете дъ
скꙑ ледьнꙑ по морю
пловѫщѧ и врьхоу
ихъ снѣгъ лежѧщь?

163c
да же то стъ мра
ꙁъ сътворилъ, то богъ
ли того не творитъ?
сътвори оубо небо,
нъ не обьло, ꙗкоже
глаголѭтъ лини; не съ
твори бо обьло ва
лѣѭще сѧ, нъ ꙗко
же рее пророкъ, по
ставльи небо акꙑ
камарѫ и протѧ
гъ и ꙗкꙑ сѣнь. нѣстъ
бо въ насъ никътоже та
къ неьстивъ, ꙗко
же томоу вѣрова
ти а не пророкомъ,
иже глаголѭтъ, ꙗко на
ѧло иматъ и ко
ньць небо. сего цѣща
оубо и слъньце не въс
ходитъ, мѣнѧтъ,
нъ исходитъ. ꙗко
же глаголетъ и пьсани
, слъньце иꙁиде на
ꙁемлѭ, а не въꙁи
де. и пакꙑ рее, о
тъ коньца небесьнаа
го исходъ го, а не

163d
въсходъ. аще ли о
бьло стъ, то конь
ца не иматъ; же
бо вьсѫдоу обьло стъ,
то къде моу конь
ць? динъ ли се
давꙑдъ глаголетъ тъиѭ,
или и съпасъ? слꙑши
и того, господа, глаголѭща:
гда придетъ сꙑнъ
ловѣь, рее, въ сла
вѣ своеи, посълетъ
аггелꙑ своѩ съ трѫ
боѭ и гласомь ве
ликомь, и съберѫ
тъ иꙁбьранꙑѩ 
го отъ краꙗ небеси
до краꙗ моу. и
щемъ же пакꙑ, къде
ꙁаходитъ слъньце
и камо теетъ но
щиѭ, аще тако
бѫдетъ, ꙗкоже
глаголахомъ. глаголетъ бо
и мѫдрꙑи соло
монъ рекꙑ: въс
ходитъ слъньце и
ꙁаходитъ слъньце.

164a
въсходѧ грѧдетъ на
ꙁападъ и объходи
тъ на сѣверъ; крѫ
житъ крѫгомь и
на мѣсто сво сѧ влѣе
тъ. виждь и на пла
дьне текѫще и сѣ
веръ объходѧще.
ти къ томоу раꙁоумѣ
и, въ ꙁимьнꙑи годъ,
имьже не отъ срѣдꙑ въ
стоьнꙑѩ въсходи
тъ нъ отъ странꙑ пла
дьньнꙑѩ, то тѣмь
въстранѣтъ сѧ ти
мало прѣшьдъ ра
ꙁьньство творитъ
малъ дьнь, ꙁашьдъ же
и великъ крѫгъ
объходѧ творитъ
великѫ нощь. вѣ
мъ же, братриꙗ,
ꙗко слъньце не вьсегда
отъ тоѩ строкꙑ исхо
дитъ. како оубо
бꙑваѭтъ мали дь
ни? нъ тако, ꙗко
же глаголахъ. приходи

164b
тъ го въсходъ къ стра
нѣ пладьньнѣи;
тае не вꙑсокꙑмъ
пришьдъ нъ широ
кꙑмъ въскорѣ дь
ни творитъ малꙑ.
ꙁашьдъ же на кра
и ꙁапада нѫждѫ
иматъ окрѫгъ
ити нощиѭ ꙁапа
дъ вьсь и полоуно
щь вьсѫ и въсходъ
вьсь и достигнѫ
ти до краꙗ пладь
ньнааго; и нѫжда
велицѣ бꙑти но
щи. гда ли равь
нѣ прѣходитъ
и равьно иматъ ра
ꙁьньство, то равьно
дьни творитъ въ
жѧтвѫ. пакꙑ прѣ
клонь сѧ на сѣверъ,
акꙑ ꙁимѣ на по
лоудьни, и на кра
ѩ сѣверьскꙑѩ въ
сходѧ, рекъше полоу
нощьнꙑѩ, въꙁвꙑши

164c
тъ сѧ и великъ дьнь
творитъ; малъ же
къ томоу имѣѩ крѫ
гъ малѫ нощь тво
ритъ. и не сꙑнове же 
линьстии наоуи
шѧ нꙑ – и сего бо не хо
тѧтъ, нъ подъ ꙁемлѭ, мѣ
нѧтъ, текѫтъ ꙁвѣ
ꙁдꙑ и слъньце, нъ пьса
ни нꙑ [не] тако оу
итъ. тае сътвори
же слъньце присно с
вѣтѧще, а лоунѫ
овъгда облаѧщѫ
сѧ, овъгда съвла
ѧщѫ добротѫ,
овъгда одѣѭщѫ
сѧ въ нѭ. кажетъ
же дѣло къꙁньни
ка; присно сиꙗѩ
и стъ хꙑтрьць
и дѣло такожде сътво
рилъ присно сиꙗ
ѭще. не бо сѧ конь
аватъ, нъ съкрꙑ
ватъ. бꙑватъ
же и обраꙁъ мрь

164d
твꙑмъ ловѣкомъ.
толикꙑ оубо вѣкꙑ
иматъ сиꙗѭщи и
ꙗко бѫдетъ прьвꙑи
глаголемъ: дьньсь сѧ ражда
тъ лоуна. поьто?
имьже обраꙁъ стъ
нашихъ тѣлесъ. ра
ждатъ сѧ, растетъ, на
пльнитъ сѧ, хоудѣ
тъ, оубꙑватъ, оуга
снетъ. и мꙑ бо ра
ждамъ сѧ, растемъ,
съврьшимъ сѧ, срѣ
довѣь бѫдемъ,
оубꙑватъ насъ, съста
рѣмъ сѧ, оумьремъ.
оугаснетъ же, нъ па
кꙑ родитъ сѧ. и на
мъ бо пакꙑ въскрь
снѫти стъ, и ожи
датъ насъ наражда
ни ино. сего цѣща
и съпасъ хотѧ покаꙁа
ти, ꙗкоже родихо
мъ сѧ сьде родити сѧ
имамъ пакꙑ и та
мо, рее: гда приде

165a
тъ сꙑнъ ловѣь въ поро
ждени пакꙑ. обрѫ
атъ же и лоуна
въскрьсени. мѧ, рее,
видите съкрꙑва
ѭщѫ сѧ и пакꙑ ꙗ
влѣѭщѫ; ти ли
отъмещете сѧ своихъ
надеждь? слъньце, нѣстъ
ли васъ ради сътворе
но? лоуна васъ дѣль
ма бꙑстъ? да ли 
же васъ ради стъ сътво
рено, то то ꙁаходи
тъ и пакꙑ сѧ ꙗвлѣ
тъ, а ли вꙑ, ихъ же ради
оно стъ бꙑло, оу
мираѭще пакꙑ
не въстанете? не по
рѫатъ ли вꙑ сѧ о
въскрьсении? и нощь,
нѣстъ ли та обраꙁъ съ
мрьтьнꙑи? не пада
ѭтъ ли тѣлеса тьмо
ѭ, ни лица може
ши раꙁоумѣти, ь
 стъ? нъ дроугои
ци рѫкоѭ осѧже

165b
ши съпѧщихъ, ти 
льмаже не оувѣси,
и се лице, и ли
оно, въпрашаши,
да ти гласъ проповѣ
дьникъ бѫдетъ,
иже сѧ въ тьмѣ оу
таꙗѭтъ. ꙗкоже
оубо нощь покрꙑ
ватъ лица, ти вь
си смъ динаци
и никътоже дроугъ
дроуга не паꙁнава
тъ, тако же при
детъ съмрьть и ра
ꙁдроушитъ лица
и никътоже никого
же не ꙁнатъ. нъ и
ꙗко миноуши
гробꙑ ти аще види
ши въ гробѣ мъно
гꙑ главꙑ, не вѣси
си иꙗ стъ глава или
она иꙗ стъ; нъ и тꙑ
аще не вѣси, то иже
стъ покрꙑлъ и иже
стъ раꙁдрѣшилъ, то
тъ вѣстъ. аще и се

165c
го не раꙁоумѣши,
отъкѫдоу иꙁидошѧ
таци обраꙁи, ни юди
ши сѧ божии твари?
ꙗко толико мъно
го исмѧ, ти въ толи
кахъ несъвѣдахъ ли
ьнꙑихъ ти ни
дино подобьство
нѣстъ исто! аще и до
краꙗ ꙁемлѧ дои
деши ищѧ, то не о
брѧщеши; аще ли и о
брѧщеши, то бѫде
тъ или носомь не
подобьнъ или ои
ма или инѣмь нѣ
имь, мъногащи
же, да сѧ и юдьно ꙗ
витъ. и блиꙁнѧтѣ
сѧ родите отъ дино
ѩ ѫтробꙑ и тоже не
бѫдете подобьнѣ са
мѣ къ себѣ. тае не
бꙑвъшю толикоу
мъногоу обраꙁоу
нъ повелѣнимь
иꙁведеноу бꙑвъшю

165d
и пакꙑ расꙑпавъ
шоу сѧ мъножьствоу
томоу, не можетъ
ли обновити го?
да акꙑ оубогꙑи
ловѣкъ мѣритъ мꙑ
сльми божиѭ силѫ.
не мьни, ꙗко толи
ко можетъ богъ, ли
ко же и тꙑ може
ши домꙑслити сѧ.
аще ли толико мо
жетъ, ликоже
и аꙁъ раꙁоумѣѭ,
то дрьꙁаѭ рещи, ꙗко
и ꙁѣло хоуждии богъ;
иꙁмѣрила бо и стъ
моꙗ мꙑсль. аще
ли вꙑшии стъ мо
ѩ мꙑсли и не
доидетъ мои оу
мъ го, то неислѣ
дьнъ стъ, иже то стъ
творилъ недомꙑ
слимаꙗ дѣла.
нъ и пакꙑ да въпра
шамъ ретикꙑ
о видимꙑихъ сихъ,

166a
да раꙁоумѣѭтъ с
во недооумѣни,
о сихъ дѣлѣхъ, ꙗ
же смъ прѣдъ со
боѭ положили на
вѣрѫ бꙑвъшии тва
ри. льма же бо рее
богъ, бѫди тврьдь, ти
аби слово съдѣла,
то оставилъ нꙑ стъ
ꙁалогъ свои ꙗвлѣ
ѩ, ꙗко самъ стъ сътво
рилъ; же и дьньсь ви
димъ, кождо то стъ.
не се ли оставимъ
дроугоици небо ꙗ
сно вееръ и въста
въше напрасно о
брѧщемъ инѫ тврь
дь облакꙑ сътѧвъ
шѫ сѧ? се же стъ ꙁалогъ
оуѧстьнꙑ прьвꙑхъ
дѣлъ. да гда види
ши небо покръвено,
раꙁоумѣши, же
то нꙑнѣ въскорѣ съ
творитъ, облакꙑ

166b
творѧ акꙑ ꙁапонꙑ
небоу, кажетъ, како
стъ тъгда небо въскорѣ сътворилъ.
ти ьто сътвори? сътво
ри облакꙑ акꙑ нѣ
какꙑ мѣхꙑ ти та
ко ими рьпатъ
морьскꙑѩ водꙑ сла
нꙑ сѫѧ и испльни
тъ облакꙑ и прѣ
мѣнитъ въ сладъ
кѫѭ водѫ и напо
итъ ꙁемлѭ. да повѣ
дѧтъ оубо, како сѧ въ
ꙁноситъ тѧжько на
вꙑсость, како ли рѣ
плтъ, како ли обла
ци порьпъше не аби
 пролѣѭтъ, нъ прѣ
пловѫтъ мъного
ти идеже повелитъ
владꙑка, тоу же повелѣ
ни съконьаѭтъ.
ти стъ повелѣни
 божи акꙑ нѣка
ка ѫꙁа приложе
на облацѣхъ не да

166c
дѫщи дъждю ити,
доньдеже не повели
тъ. а ꙗкоже мѣси
сѫтъ съвѣдѣтельствоу
тъ давꙑдъ глаголѧ: събираѩи
акꙑ въ мѣхъ водꙑ мо
рьскꙑѩ. ти виждь оу
дьно: събиратъ же оу
бо акꙑ водꙑ, надъ
лежитъ бо рѫка бе
съмрьтьнаꙗ и невиди
маꙗ не даѭщи ди
ноѭ вьсемоу пролиꙗ
ти сѧ, нъ по ѧсти. ти
акꙑ поставъ тьнъкъ
жена основавъши
оурѣжетъ мънога ли
ца и раꙁлиьна въи
нивъши, тако же и
великѫѭ глѫбинѫ
морьскѫѭ на кап
лѩ ꙗко синъ раꙁдро
бивъ тако же съпоуща
тъ на ꙁемлѭ. нъ се
дивьно стъ: аще сѧ
раꙁлѫитъ, то ка
ко сѧ аби не вьсе истъ

166d
щитъ? аще ли привѧ
ꙁана вода, то како
теетъ долоу? нъ и
маши притъѭ, не
мощьнѫ же, нъ оба
е могѫщѫѭ ти и
ꙁвѣстити. видѣлъ
си арпагиѩ водьнꙑ
ѩ, како ти проврьтѣ
нꙑ сѫтъ ис пожда?
прьстъ же ꙁалежитъ
оусть ихъ и ꙁагра
ждатъ сѧ дъно прьсто
мь горѣ ꙁадрьжѧще
мь оусть. тако и
бесъмрьтьнꙑи прьстъ
божии, имь же надъле
житъ на облацѣхъ,
и попоущатъ 
лико хотѧ и дрь
житъ ликоже ве
литъ, да на вьсѭ ꙁемлѭ
прѣпоущатъ да
ръ. пае же се тво
ритъ въ поꙁдьнꙑ
ѩ дъждѧ, гда вьсѭ ꙁе
млѭ напаꙗтъ,

167a
гда овогда сиѭ,
овогда онѫ стра
нѫ напаꙗтъ. се
го цѣща и пророкъ глаголе
тъ: и намоитъ въ
градѣ диномь, а
въ градѣ диномь
не намоитъ. ѧсть
дина намокнетъ,
и ѧсть, ѭже не намо
итъ, исъхнетъ. на
дълежитъ же не прьстъ
божии, нъ ꙁаповѣдь;
повелитъ бо, да на
мокнѫтъ. притъ
ѭ же сътворихъ сло
весемь симь на обра
ꙁъ нашь. повелитъ,
и не моѧтъ. да се стъ,
же глаголетъ пьсани:
облакомъ повелѭ,
рее, не моити на нѧ
дъждю. по истинѣ,
ꙗко въꙁвелиишѧ
сѧ дѣла твоꙗ, господи, вь
се прѣмѫдрости
ѭ сътвори. видѣ ли

167b
божиѭ тварь? видѣ ли,
како ти ꙁаграждатъ
ретиьскаꙗ оуста,
иже ꙁьданиꙗ не вѣ
дѧтъ, а творьца слѣ
дѧтъ? вьсе послоуша
тъ божиꙗ оустава.
небо стоитъ не сво
ѭ силоѭ подъдрьжи
мо, нъ божиимь сло
весемь тврьдимо.
гда недовѣдимо мь
нѣ, како водами
небо състꙑло сѧ, раꙁ
дрѣшатъ ми не
довѣдѣни блаженꙑи
давꙑдъ рекꙑи: слове
семь господьниимь небеса оу
твръдишѧ сѧ. поь
то оутвръдишѧ сѧ?
не имьже ли отъ водъ.
николи же бо твръ
до не глаголетъ сѧ, оутврь
ди сѧ; да могѫ ре
щи, камꙑ сѧ оутвръ
ди? ино бо оутвръди
ти сѧ, ино же бꙑти

167c
твръдо, оутвръ
ждено оубо глаголетъ сѧ,
гда слабо и рѣдъ
ко състꙑнетъ сѧ.
сего цѣща и петръ,
гда раслабленааго въ
стави, рее: иꙁдраилитѣ
не, ьто сѧ юдите о се
мь или на нꙑ поь
то ꙁьрите акꙑ сво
ѭ силоѭ или добро
ьстьмь сътвори
въшемъ, ꙗкоже хо
дити моу? богъ отьць
нашихъ, богъ авраа
мовъ и исаь и ꙗко
вль прослави отро
ка свого исоуса, и о
вѣрѣ имени го
сего, гоже видите,
оутвръди. раслаб
ленааго оутвръди!
сего цѣща словесемь
господьниимь небеса оутвръ
дишѧ сѧ. отъ рѣдъкꙑихъ
и слабꙑихъ водъ сло
весемь господьниимь и обла

167d
ци на вꙑсость сѧ въ
ꙁносѧтъ. блюди, мо
лѭ тѧ, како ти и во
дꙑ горькꙑѩ прѣ
мѣнѣѭтъ сѧ, а 
ретиьскаꙗ ꙁъль не
прѣмѣнѣтъ сѧ.
отъ морѣ порѣплѭ
тъ облаци, ти же
иꙁ глѫбинꙑ порѣ
плѭтъ горько, с
ладъко и пивьно тво
рѧтъ. иꙁ глѫбинꙑ
нꙑ въскрѣси христосъ, ти
горести своѩ не
можемъ отъложи
ти! къто стъ оубо
сътворивъ небо и ꙁе
млѭ? аꙁъ глаголѭ, ꙗко
христосъ. отъкѫдоу то стъ
вѣдѣти? не, аще ли
не би владꙑка вьсемоу
томоу бꙑлъ, не би
въ уаггелии твори
лъ оудесъ съ вьсѣми
тварьми. сътво
ри бо вьсѣми вещь

168a
ми, ꙁемлеѭ, моремь,
въꙁдоухомь, огне
мь, да сѧ ꙗвитъ вьсе
моу ꙁьданию владꙑка.
нъ пристѫпи къ дь
невьноумоу свѣтоу
веерьнии свѣтъ. слъ
ньце сиꙗтъ и свѣ
ща свѣтитъ; дьни
коньць и нощи на
ѧло. да тꙑ, гда ви
диши свѣщѫ и слъ
ньце, рееши: твои
стъ дьнь и твоꙗ 
стъ нощь. нъ не прѣ
тъкнетъ словесе свѣ
щени. подоба бо моу
стъ, съконьавъшю
сѧ акꙑ слъньцю, тещи
на [ꙁападъ свои] (слъньце бо оу
вѣдѣ ꙁападъ свои), да оубо ꙗви
тъ сѧ, ꙗко христосъ вьсеѩ тва
ри владꙑка. проповѣда
тъ же иоанъ се глаголѧ:
ꙗко вьсе го ради
бꙑстъ и беꙁ него не
бꙑстъ ниесо же. ка
жетъ же и самъ господь

168b
не тъиѭ словеси по
поущаѩ сиꙗти, нъ и
дѣло приносѧ къ сло
веси. ꙗкоже глаголетъ
къ морю: млъи, о
бръти сѧ, и оувѣдѣ
шѧ дѣла къꙁньни
ка. рее бо къ морю
и оумлье. рее
къ вѣтромъ и оуста
шѧ. аще ли и не по
слоушаѭтъ, то нѣстъ и
хъ сътворилъ. аще
бо би водьнꙑи владꙑка
не бꙑлъ, то не би
прѣтворилъ водꙑ
виномь. аще не би
небесьнꙑи владꙑка бꙑ
лъ, не би го ꙁвѣ
ꙁда съ небесе проповѣ
дала. аще не би
слънььнꙑи бꙑлъ владꙑка
то не би въ тьмѫ сѧ
облаило, гда
бѣ на крьстѣ. христосъ
на крьстѣ и слъньце
въ мрацѣ! о диве
си! тварь не може

168c
сътрьпѣти хоулꙑ
господьнѧ. омраи сѧ слъ
ньце, да раꙁоумѣ
ши и на томь крь
стѣ слънььнааго вла
дꙑкѫ. въстрѧсе сѧ ꙁе
млѣ, да раꙁоумѣ
ши, ꙗко о томь давꙑдъ
рее: приꙁираѩи на
ꙁемлѭ и творѧ ѭ тре
петати. расѣда сѧ
камени, да оувѣ
си, о комь пророкъ рее:
гнѣвъ го съкроушитъ
власти и камени
 сѧ сътьре имь. отврь
ꙁошѧ сѧ гроби, да ꙗ
витъ сѧ въстани и
въскрѣшаѩи вьсѣ
мъ просиꙗтъ. нъ
подоба нꙑ стъ пооу
ити сѧ словесемь. свѣ
ща бо нꙑ пооуща
тъ глаголати: свѣща но
гама моима ꙁако
нъ твои и свѣтъ сть
ꙁамъ моимъ. при
спѣ оубо вееръ, рьци:

168d
да сѧ оуправитъ мо
литва моꙗ акꙑ
тьмьꙗнъ прѣдъ то
боѭ, въꙁводъ рѫкоу
мою трѣба вее
рьнѣꙗ. есо цѣща
не ꙁаоутрьнѣꙗ рее?
сѣмо ми оумъ при
веди! [небонъ] же 
смъ пѣли, лѣпо нꙑ
стъ вѣдѣти, коѩ
винꙑ цѣща помъ.
тако бо и давꙑдъ рее:
поите раꙁоумьнѣ;
въꙁьмъ рѫкоу мо
ю, рее, трѣба веерьнѣꙗ.
понеже дъвѣма трѣ
бама велѣаше моѵ
си бꙑвати, пае
же рещи богъ, дино
и ꙁаоутрьнии, дроу
ꙁѣи же веерьнии.
да ꙁаоутрьнѣꙗ но
щи цѣща благословени;
иже бо прѣидетъ
нощь добрѣ, то то
го цѣща благословитъ дь
ниѭ. а веерьнѣꙗ трѣ

169a
ба благодѣть, помина
тъ дьневьно, рекъ
ше, имьже сънабъдѣлъ
мѧ си, то тѣмь до
брѣ тѧ дарѭ о вьсемь
дьни. ꙁаоутрьнѣꙗ же
трѣба не приимааше
съгрѣшивъшааго но
щиѭ, а веерьнѣꙗ
трѣба не приимааше
съгрѣшивъшааго дь
ниѭ. того цѣща рее,
въꙁѧти рѫкоу мо
ю жрьтва веерь
нѣꙗ. да гда сѧ ꙗви
тъ вееръ, приходиши
прострьтъ рѫкоу
свою, то о себѣ са
мъ попꙑташи, а
кꙑ прѣдъ собоѭ имꙑ
глаголѭщааго къ тебѣ:
аще пъваши, то про
стьри и; аще нѣсте
бесправьдꙑ пьсалѣ,
аще нѣсте ограби
лѣ нищааго, аще
нѣсте отьмалѣ сиро
тамъ, акꙑ исто лице

169b
имѫщи да сѧ въꙁдви
гнете. въꙁѧти бо рѫ
коу мою ино ниь
тоже не мѣнитъ ра
ꙁвѣ, виждь, господи, ꙗко и
стама рѫкама въ
ꙁносъ творѭ къ тебѣ.
ꙗкоже бо съгрѣши
вꙑи лица свого
не можетъ въꙁвести
горѣ – съвѣсть бо сво
ꙗ долоу и клонитъ –
тако же и рѫка о
скврьнена не съмѣ
тъ акꙑ прѣдъ ли
цемь божимь сѫ
щи. да блюди оубо,
аще имаши истѣ
рѫцѣ а нѣсте сѧ о
скврьнилѣ непра
вьдимь и инако
ѭ скврьноѭ, то до
брѣ въꙁдвигни и
къ богоу. сего цѣща
и великꙑи авраа
мъ патриꙗрхъ не
раи въꙁѧти скврьнь
нꙑѩ и кривꙑѩ обрѣ

169c
тѣли, гда моу глаголаа
ше цѣсарь содомьскъ: въ
ꙁьми вьсе, тъиѭ женꙑ
нꙑ поусти, хотѧ же
онъ истъ бꙑти къ
богоу. и да оупъваѩ
въꙁдвижетъ и къ не
моу, ниесо же не раи
въꙁѧти. да тѣмь, ꙗ
коже не раи ниесо
же въꙁѧти, истѣ имꙑ
рѫцѣ рее: простьрѫ рѫ
цѣ свои къ богоу, иже
сътвори небо и ꙁемлѭ.
и прострѣ, имь же не
бѣасте оскврьне
нѣ обрѣтѣлиѭ не
правьдьноѭ. въꙁѧти
 же рѫьно. се съ
каꙁатъ и павьлъ
великꙑи сице глаголѧ:
хощѫ же, мѫжи на
вьсемь мѣстѣ да сѧ
молѧтъ въꙁемлѭще
прѣподобьнѣи рѫцѣ,
беꙁ гнѣва и помꙑсла.
нъ понже вееръ про
ситъ оу насъ дьневьнаꙗ

169d
дѣла, и тꙑ прости
раши рѫцѣ и тво
рьць пꙑтатъ. а ꙁа
оутрьнии годъ [вее
рьнѣꙗ], ти аще не и
маши истꙑ рѫкꙑ и мꙑ
сли, то ꙁаоутрьнѣ
аго года ни видѣ
ти съмѣши; оуите
ль же семоу искоуше
ни стъ. помꙑсли
бо тꙑ, гда къто и
стъ прѣбѫдетъ, ка
ко ти вънидетъ въ црькъ
вь пъваѩ, акꙑ въ
свои дворъ въходѧ.
надеждѭ бо моу
датъ въ ꙁаоутрь
нии годъ нощьнаꙗ
истота. ꙗкоже давꙑдъ
глаголетъ рекꙑ: помина
хъ тебе на постели
свои и въ ꙁаоутри
нахъ поитахъ къ
тебѣ. молимъ сѧ исто
мь сръдьцемь и рѫцѣ
въꙁдвиꙁаимъ въ
ꙁаоутрьнии наде

170a
ждѫ имѫще, и скврь
ньнааго вьсего бѣжи
мъ и исто жити
приимѣмъ славѧ
ще отьца и сꙑна и свѧтааго
доуха въ вѣкꙑ вѣкомъ аминъ.
 170a

СЛОВО ПѦТОѤ
слъньцю семоу видимоу
моу могѫщю тьмѫ
великѫѭ раꙁгонити
и освѣщати оеса
ловѣьска и даꙗти
пѫть, ꙗможе къто
хощетъ ити, колико
пае свѧтꙑи доухъ да
стъ, иже го трѣбоу
тъ, ꙗкоже и проро
къ глаголетъ къ богоу рекꙑ:
свѣтомь твоимь
видимъ свѣтъ. да
и мꙑ того имѫще
свѣтѧща оеса на

170b
ша раꙁоумьнаꙗ беꙁа
блѫждениꙗ свѧтааго пьса
ниꙗ ширинѫ прѣ
пловемъ. аще сѧ по
нь дрьжѧще грѧдемъ,
и доидемъ того ꙁавѣ
трьнѣаго мѣста,
гоже сѫтъ и пръ
вии добри дошьли.
рее оубо: да иꙁводѧтъ
водꙑ плѣжѫщаꙗ
доушь живъ по родоу,
и пътицѧ парѧщѧѩ
по твръди небесьнѣи
по родоу. добръ инъ
и строинъ и хꙑтрѣ
върѧжденъ на бꙑти
вьсего сѫщааго прѣ
мѫдрꙑи моѵси съпо
вѣда. да и мꙑ, аще
хощемъ ьто въини
ти и творити доухо
вьно или и плътьно
 дѣло, то клюа
мꙑимь иномь оустро
имъ . раꙁгънана бꙑстъ
прьвꙑимь свѣтомь
глѫбиньнаꙗ и въꙁдоу

170c
шьнаꙗ вьсѣ тьма, мь
гла и мракъ. протѧ
жена же бꙑстъ твръдь,
ꙗже сѧ и небесемь про
ꙁъва. тае бꙑстъ неви
димаꙗ тъгда ꙁемлѣ,
имьже подъ водами
бѣаше, видима;
сътекошѧ бо сѧ въ ѫ
доли, ѩже на нѩ бѣ
ахѫ отълѫенꙑ. оу
крашена же бꙑстъ а
би и раꙁлиьнꙑ
ими цвѣтꙑ и са
дъми и беисме
ньнꙑими трѣвами.
тае потомь оутво
рено бꙑстъ и небо вели
кꙑима свѣтило
ма и вьсѣхъ ꙁвѣꙁдъ
добротами. да по
рѧдоу въслѣдъ того
нꙑнѣ и водамъ по
велѣно бꙑстъ родити
доушѧ живꙑ, ѩже
проꙁъва плѣжѫща
ꙗ, имьже по ꙁемли
плѣжѫтъ, а не по въ

170d
ꙁдоухоу парѧтъ; нъ ...
тѣломь рьствомь
по водѣ плавати, и
съврьхоу и по дъноу, и
по ꙁемли плъꙁати.
аще бо и дроугꙑи
животъ ногꙑ има
тъ и хо
дитъ,
ꙗ
коже се фоке и кро
кодили и водьни
и кони и ꙁовоми
и раци и дроугꙑи
подобьнъ къ томоу родъ,
нъ тако живꙑ обоꙗко
животъ тъ, имьже
пае стъ плава
ѭщиихъ, то тѣмь
сь ꙁовѫтъ плѣжѫ
щааго стьства
и въ тъ въитаѭ
тъ. етꙑре бо тъ
иѭ сѫтъ обра
ꙁи животьнии:
прьвꙑи же растꙑ
и и кръмѧщѫѭ сѧ
силѫ имꙑ, ꙗко

171a
же се садове; въторꙑи
же съ тѣмь и юѭ
щѫѭ силѫ имꙑи,
ꙗкоже се рꙑбь племѧ
и вьсего съмоуѧща
аго сѧ; третии, иже
и тожде иматъ и 
ще къ томоу ходитьѭ
силѫ, ꙗкоже се ско
тьнꙑи животъ; е
тврьтꙑи въ вьсѣ
мъ тѣмъ нарее
нꙑимъ силамъ и 
ще имꙑ иꙁдрѧдь
но самовласти,
ꙗкоже хотѧ иꙁби
рати же любо. да
того цѣща отъ хоуждь
шааго наьнъ прѣ
жде на больше и съ
врьшенѣ доходи
тъ. да того цѣща по
велѣ прѣмѫдрꙑи
хꙑтрьць прѣжде, да
ꙁемлѣ иꙁдраститъ
садꙑ, иже дъвѣ тъ
иѭ силѣ имѫтъ,
рекъше растѫщѫѭ

171b
и дебелѣѭщѫ; та
е водамъ родити
повелѣ, ѩже къ дъвѣ
ма тѣма и юѭ
щѫѭ силѫ имѣа
хѫ, ще же къ тѣмъ
и шьствьнѫ, рекъ
ше доушьнии животи,
примъше доушѫ не
съмꙑсльнѫѭ и оу
мираѭщѫ; тае
потомь послѣжде
и ловѣкъ сѧ творитъ,
иже вьсѧ тꙑ наре
енꙑѩ силꙑ иматъ
и ще иꙁдрѧдь оунь
шѫ, съмꙑсльнѫѭ
и раꙁоумьнѫѭ доушѫ,
рекъше оумъ и раꙁмꙑ
слъ, имьже и вьсѣхъ
онѣхъ вꙑшии стъ
и оунии. нъ понеже,
иже отъ водъ бꙑти
имѫтъ, то оуньше
сѫтъ садовьнꙑѩ
жиꙁни – имѫтъ бо
доушѫ и животъ оу
нии, – а ꙁемьнааго

171c
живота не постиг
нѫтъ – аще и не сло
весемь стьствьнꙑ
имь, нъ обае мь
ьтомь тьмьнѣи
ше и беꙁгласимь, –
того цѣща же стъ
несъврьшенѣ, то
же прѣжде сътвори,
тае потомь иꙁво
дитъ и ꙁемлѧ съврь
шенꙑихъ съставъ,
на дъво же пакꙑ
раꙁлѫамъ. да
же отъ водꙑ бꙑва
тъ, то же сѧ прѣ
жде раждатъ того,
же по небеси паритъ.
инако бо тѣло сего,
инако же оного
и раꙁлиьно. дебе
лѣиши бо и рь
ствѣиши вода,
тьнѣи же и про
ꙁраьнѣи въꙁдоухъ.
да отъ того раꙁлиьни
животи сѫтъ. тѣ
мь же и рее: да иꙁве

171d
дѫтъ водꙑ плѣ
жѫщѧѩ доушь живъ,
по родоу. се прьво
рекъ, ти тако при
веде рекꙑ: и пътицѧ
парѧщѧѩ по тврь
ди небесьнѣи, по родоу.
да же по иноу
божиꙗ повелѣни
ꙗ въторо нареено
стъ, то то стьствь
нꙑимь мььтомь
и ювьствꙑ ꙗснѣ
стъ; и того цѣща
пае свободьнѣише
сѫтъ и оуньше жи
ꙁниѭ. да тако, иже
хощетъ попꙑтати,
то нидинъ глаголъ и хоу
дꙑи не бѫдетъ бес ю
десе отъ повѣданиꙗ
моѵсеова, ꙗже стъ съ
творила сѫщи
вьсе прѣмѫдро
сть и сила и недо
вѣдимаꙗ благꙑни.
аще бо кожьдо отъ бꙑ
въшааго ꙗкоже

172a
стъ лѣпо можемъ
раꙁоумѣти, то и мꙑ
тожде реемъ, же и
пророкъ давꙑдъ: ꙗко въ
ꙁвелиишѧ сѧ дѣла
твоꙗ, господи; вьсе прѣ
мѫдростиѭ сътво
ри. – глагола оубо: и рее богъ,
да иꙁведѫтъ во
дꙑ плѣжѫщаꙗ доушь
живъ, по родоу, и пъ
тицѧ парѧщѧѩ по
тврьди небесьнѣи по родоу. къ
де бꙑстъ повелѣни, тоу
аби бꙑстъ и пове
лѣно то. вьсе бо жи
во тоу аби бꙑстъ, и о
браꙁъ го подобьнꙑи сво
и комоужьдо. овъ бо
животъ рꙑбьнꙑи ра
ждатъ аица, а дроу
гꙑи животъ наибо
ле раждатъ жи
вотꙑ, рекъше пътищѧ,
ꙗкоже глаголѭтъ вѣ
дѫщеи ракꙑ и де
льфинꙑ и фаленꙑ
и фокꙑ. а въ пъти

172b
цахъ мѣнѧтъ ражда
ѭщѧ пътищѧ нето
пꙑрѧ нощьнꙑѩ, а не
аица. отъ сихъ же водь
нꙑихъ животъ дроуꙁии кръмлѭ
имѫтъ и на соусѣ, рекъше на ꙁе
мли, ꙗкоже се фокꙑ и крокоди
ли и каркини и раци въ
спѧть лаꙁѧще и рѣ
ьнии кони и жабꙑ.
да тъ животъ водь
нꙑи обоꙗко може
тъ жити; кръми
тъ бо сѧ и въ водѣ и
на соусѣ. – да иꙁведѫ
тъ водꙑ плѣжѫща
ꙗ доушь живъ. творьць
повелѣ, ти бꙑстъ аби
 плодьно водьно
и мѧкъко сѫщи
и великꙑ животъ
и малꙑ раждааше,
и плъни бѣахѫ вь
си брѣꙁи и нираахѫ
сквоꙁѣ глѫбинꙑ.
такожде и морьскꙑ
ѩ ѫдоли и великꙑ
ѩ и малꙑѩ пѫинꙑ

172c
вьсѣьскꙑихъ и ра
ꙁлиьнꙑихъ рꙑбъ
плънꙑ бѣахѫ: о
вꙑ стадꙑ плаваѭ
щѧ, а дроугꙑѩ ра
ꙁьно, а дроугꙑѩ по
дъ каменимь жи
роуѭщѧ, ще же и
китьстии животи,
же сѧ рекѫтъ лежѧ
си, иже сѧ равьни тво
рѧтъ съ островꙑ, и 
ще къ томоу дробьнꙑ
ѩ рꙑбꙑ и хоудꙑѩ.
динѣмь же то пове
лѣнимь божиимь
вьсе родило сѧ, и вели
ко и мало. о не
мьже лѣпо стъ сѧ и по
плакати окаменѣ
въша срьдьца жидовь
ска. како не раꙁоу
мѣѭтъ, да се вѣроу
ѭтъ, ꙗкоже може
тъ водьно стьство, мѧ
къко сꙑ и раꙁлива
ѩ и беꙁдоушьно, роди
ти беисменьнꙑи

172d
родъ животьнꙑи – а и
раꙁлии имꙑ мъ
ного въ себѣ и по обра
ꙁоу и по велиьствоу
и по каьствоу, – а доу
шьнѫ дѣвѫ и мꙑсль
нѫ родивъшѫ дѣти
щь не примлѭтъ,
имьже стъ дѣва и не по
ꙁнала никогоже
мѫжа? къ нимъ же
стъ подоба рещи сице:
аще да семоу не име
ши вѣрꙑ, пьривꙑи
жидовине и жесто
срьдꙑи, то и иного
не примли ни хоу
дѣ. вельми бо пае
немощьнѣ стъ
беꙁдоушьнѣ и не ю
ѭщи водѣ толико
мъножьство доушьна
и юѭща живота
породити, неже дѣвѣ
доушьнѣ дѣтищь доу
шьнъ родити и та
къжде стьствомь, ꙗко
же стъ и родивъшиꙗ

173a
отънѭдѣ бо, гоже во
дꙑ не имѣахѫ, ре
къше доушѧ и беꙁмꙑсль
нꙑѩ доушѧ силꙑ, ю
вьство и мььтъ, 
ще же къ томоу тѣле
сьнꙑихъ оудъ, ѩже ѫ
трьѫдоу и вьнѣѫдоу
сѫтъ ѧсти пристро
нꙑ, къ вьсѣмъ дашѧ?
а сьде вьсе, ликоже ро
дивъшоумоу сѧ да
ла стъ родивъшиꙗ,
то то вельми пае и
спрьва стьствомь и
мѣаше. стъ же се
ꙁѣло оудобѣ, имьже
придрьжитъ сѧ по 
стьствьнꙑи инъ, и по
добьно къ инѣмъ ви
димо. аще и дино
обрѣтатъ сѧ вꙑше
стьства, же дѣвѣ сѫ
щи родити, ино же
ꙁѣло бѣдьнѣ и вьсе
го стьствьнааго
ина кромѣ ꙁѣло. –
гоже бо не иматъ

173b
къто, то и не датъ.
како оубо ниесоже
не имꙑ водьно сть
ство, тоже же то
стъ иꙁъ водꙑ ишь
ло мъножьство и раꙁли
и, како то стъ по
дала вода? да оуто
рещи иматъ жидо
винъ, ꙗкоже божи
имь повелѣнимь
бꙑвъше то сътвори
ло сѧ стъ ти дасть
беꙁдоушьно то сѫщи
 водьно доушѧ беи
сменьнꙑѩ съ своими
къждо силами и съ
своиствꙑ, ꙗже сѧ
съставишѧ отъ водꙑ, жи
вотомъ мъногꙑимъ.
нъ отъвѣщатъ къ ни
мъ истиньно сло
во: да ли, же стъ бѣ
дьнѣ пае и немощьнѣ
, божиꙗ ради пове
лѣниꙗ могѫще 
стьство водьно съ
творити вѣроуши;

173c
а ли, же ꙁѣло оудо
бѣ къ ономоу при
ложьше, божиꙗ цѣща
повелѣниꙗ родити
дѣвѣ не примлеши,
ни вѣроуши, о не
мь же великꙑи исаи
ꙗ прѣжде мъногъ лѣтъ
въпиѩ проповѣда
нꙑ рекꙑ: се дѣва въ рѣ
вѣ прииметъ и ро
дитъ сꙑнъ и нарекѫ
тъ имѧ моу мь
маноуиль, же сѧ
съкаꙁатъ, съ нами богъ.
ꙗкоже и потомь ма
лꙑ хвалѧ родивъша
аго сѧ отъ дѣвꙑ дѣти
ща сице глаголетъ рекꙑ:
ꙗко дѣтищь роди
сѧ намъ, сꙑнъ, и дастъ
сѧ намъ, и ꙁоветъ
сѧ имѧ моу вели
кааго съвѣта
аггелъ, богъ, крѣпъкъ
владꙑка, владꙑи ми
ромь, отьць придѫ
щааго вѣка. сь бо 

173d
стъ, къ моуже бого
любьць патриꙗрхъ
авраамъ рее: господи сѫ
дѧи вьсеи ꙁемли. сь
стъ, гоже видѣ да
ниилъ пророкъ акꙑ
сꙑна ловѣа приходѧ
ща на облацѣхъ
небесьнꙑихъ сѫдити
живꙑимъ и мрь
твꙑимъ. о немь же
и блаженꙑи ꙁахариꙗ
июдѣи ради прѣжде
проглагола рекꙑ: и въꙁьрѧ
тъ въ нь, гоже пробо
дошѧ и кроѩтъ сѧ о не
мь плаь акꙑ о лю
бимѣмь. – нъ июдѣи
да грѧдѫтъ свѣто
мь огньнꙑимь ихъ
и пламенемь, ꙗ
коже раꙁгнѣтишѧ,
ꙗкоже глагола великꙑи
исаиꙗ. мꙑ же оста
вивъше се съкажѣмь,
ьто глаголетъ свѧтꙑи васи
ль, съкаꙁаѩ велика
аго моѵсеꙗ повѣсти.

174a
глаголетъ бо моѵси: рее
богъ, да иꙁведѫтъ во
дꙑ плѣжѫщаꙗ доушь
живъ, по родоу, и пъ
тицѧ парѧщѧѩ по
тврьди небесьнѣи. по
сътворении свѣти
льникоу и водꙑ ис
пльнѣѭтъ сѧ живота,
ꙗкоже и тѣмъ сѧ оу
творити. приѩтъ бо
ꙁемлѣ оукрашень
 своимь проꙁѧбени
мь. приѩтъ же небо ꙁ
вѣꙁдьнꙑѩ цвѣтꙑ
ти акꙑ блиꙁньь
нꙑима оима съпрѧ
женимь свѣтильни
кома оукрашено бꙑстъ.
бѣаше же трѣбѣ и во
дамъ своѭ красотѫ
приѩти. приде повелѣни,
да аби и рѣкꙑ дѣиствьнꙑ
и ꙁера плодьна, сво
 къжьдо ихъ по стьствоу
раждаѭще. и море вь
сѣьскꙑѩ родꙑ отъ

174b
плаваѭщиихъ породи.
не бꙑ же праꙁдьна ни
тина ни калъ, ни бес
ѧсти; жабꙑ бо и прѫ
ꙁи и комари отъ тоѩ ти
нꙑ раждаѭтъ сѧ. види
мо бо нꙑнѣ оука
ꙁатъ минѫвъше.
то тако ти вьсѣ вода тво
рью повелѣнию ра
ботааше, и гоже ро
да никътоже не мо
жетъ ищисти, тѣ
хъ же животъ дѣльнъ и
ходѧщь покаꙁа вели
каꙗ и неисповѣди
маꙗ божиꙗ сила,
коупьно повелѣни
мь животъ ражда
ти клюанию въ
водахъ бꙑваѭщю.
да иꙁведѫтъ водꙑ
плѣжѫщаꙗ доушь живъ.
нꙑнѣ прьво доушьнъ и
юти примлѧ
животъ твори
тъ сѧ. садове бо и дѫ
би, аще и живо  по

174c
вѣдамъ, имьже
растѫщѫѭ силѫ
и кръмѧщѫѭ сѧ при
млетъ, нъ не сѫтъ
животи истовии,
ни съ доушеѭ. да сего
цѣща рее: да иꙁведѫ
тъ водꙑ плѣжѫщаꙗ.
рекъше: вьсе плаваѭ
ще любо съврьхоу во
дꙑ любо по дъноу
сквоꙁѣ водѫ грѧде
тъ; вьсе то плѣжѫ
щааго стьства 
стъ по тѣлоу водь
ноумоу повълаѩ сѧ.
любо ногама скаѧ
и ходѧ, бѫди въ вода
хъ – дроуго бо и обо
ꙗко живетъ отъ тѣхъ,
ꙗкоже се фоке и кро
кодили и рѣьнии
кони и жабꙑ и каръ
кини и раци – нъ обае
то стъ елеснѣ
въ немь, же плава
ти. сего цѣща: да
иꙁведѫтъ водꙑ плѣ

174d
жѫщаа! въ сихъ ма
лꙑихъ словесехъ, кꙑи
родъ оставленъ, кꙑи
ли нѣстъ объѩтъ по
велѣнимь тварь
нꙑимь? не иже пъти
щѧ раждаѭтъ [вьсе ти
объѩто стъ], же
сѫтъ фокꙑ и дель
фини и наръкꙑ и
же подобьно къ симъ
селахи глаголемꙑѩ, и ѩ
же пакꙑ аица ражда
ѭтъ – такꙑ бо сѫтъ на
ипае, мала не вьсѧ
рꙑбꙑ – родомь овꙑ
беꙁ ешоуи а дроугꙑ
ѩ съ лоуспами, а дроугꙑ
ѩ и съ перимь а
дроугꙑѩ и бес периꙗ.
да повелѣниꙗ гласъ
малъ, пае же рещи
не гласъ, нъ помꙑ
слъ скорѣи мльни
ѩ. въ томь же пове
лѣнии толико мъно
жьство бꙑстъ раꙁли
ьнꙑихъ рꙑбъ, ѩже

175a
аще хощетъ къто по и
стинѣ съкаꙁати, то
тъ и сѧ можетъ окоу
сити и наморьскꙑ
ѩ вльнꙑ исти и
ли иꙁмѣрити море
ѫпольникꙑ; не бо
то стъ и мощьно.
да иꙁведѫтъ водꙑ
плѣжѫщаꙗ! въ си
хъ рꙑбахъ сѫтъ о
вꙑ по ширинѣ нира
ѭще, а дроугꙑѩ
по краю, а дроугꙑ
ѩ въ глѫбинахъ, а дроу
гꙑѩ подъ камени
мь, овꙑ же стадꙑ
ходѧтъ а дроугꙑѩ
раꙁьно, и кити, же
сѫтъ лежѧси беꙁ года
велици, и дробьни
цѧ малꙑѩ. вьсе то ра
вьномь повелѣни
мь, и великꙑи живо
тъ и малꙑи, ... да иꙁве
дѫтъ водꙑ! пока
ꙁатъ стьствоу пла
ваѭщиихъ къ водѣ

175b
ѫжиьство. ꙁане и
къде мало сѧ отълѫѧтъ
рꙑбꙑ отъ водꙑ, тоу же
и погꙑбнѫтъ. не бо и
мѫтъ въꙁдоухани
ꙗ, имьже би въꙁдоухъ
сь влаити; нъ ꙗко
же стъ ꙁвѣри ꙁемь
ноумоу въꙁдоухъ сь,
такоже стъ рꙑба
мъ нираѭщиимъ во
да. ꙗвѣ же стъ ви
на, есо ради: въ насъ
бо плюща сѫтъ, скво
ꙁьната вьсѣ, ꙗже оу
стꙑ вънемлѭща
въꙁдоухъ сьи скво
ꙁѣ прьси, же стъ въ на
съ осрьдььно тепло,
то тѣмь въꙁдоухо
мь пригашатъ.
а рꙑбамъ рѣлющь
но раꙁврьꙁани
и ꙁатварѣни, при
млѧ водѫ и про
ливаѩ, въ въꙁдꙑха
ниꙗ мѣсто бꙑва
тъ. своꙗ ѧсть рꙑ

175c
бьнаꙗ, сво стьство,
кръмлꙗ отълѫе
на, своимь нраво
мь жиꙁнь. сего цѣ
ща и не можетъ сѧ
оукротити; съпро
ста бо ни хоудѣ не мо
жетъ рѫкꙑ ловѣь
скꙑ обꙑкнѫти.
да иꙁведѫтъ водꙑ
смоуѧщаꙗ доушь жи
въ, по родоу! кого
жьдо рода наѧтъкꙑ
нꙑнѣ акꙑ сѣмена
нѣкака стьствьнаꙗ
иꙁвести велитъ.
тае мъножьство пото
мь прѣмѣнѣ хранитъ,
гда расти имъ и
мъножити сѧ подобатъ.
иного рода стъ,
имъже кожа стъ
акꙑ рѣпиньна ко
сть, ꙗкоже се конь
хе и ктене и кохли
и морьсти и стро
мби и ино мъножь
ство раꙁлиьно. дроу

175d
гꙑи пакꙑ родъ, свѣ
н того, имꙑ
рѣпинꙑ мѧьшѧ
того, ꙗже ꙁовѫ
тъ ракꙑ и каркинꙑ и
инꙑ такожде. дроу
гꙑи свѣн того ро
дъ стъ малаки
ꙗ ꙁовома, имъже
плъть стъ мѧкъ
ка и слаба, мъного
ножицѧ и сипие
и подобьнаꙗ къ тѣмъ;
и въ сихъ же пакꙑ
раꙁлииꙗ беꙁ и
смене. ꙁмиве бо
и моурене и ѩгоулѧ,
ѩже въ тиньнꙑихъ
рѣкахъ и ꙁерѣхъ бꙑ
ваѭтъ, пае подо
бьнѣишѧ сѫтъ ꙗдо
витꙑимъ гадомъ,
неже къ рꙑбамъ
по подобию стьствьноу
моу приближаѭ
щѧ сѧ. дроугꙑи родъ
стъ, иже аица ра
ждаѭтъ, а дроугꙑи иже
животъ раждаѭтъ.

176a
животъ же раждаѭтъ
галеѩ и кѵниски,
и съпроста рещи се
лахи глаголемꙑѩ. и ки
тъ наивѧщеи жи
вꙑ раждаѭтъ пъти
щѧ, делфинꙑ и фо
кꙑ, ихъ же мѣнѧ
тъ пътищѧ ꙁа нова,
аще сѧ есо оужаснѫ
тъ, то пакꙑ сѧ въ ма
терьнѭ ѫтробѫ въ
мъкнѫтъ. да и
ꙁведѫтъ водꙑ плѣ
жѫщаꙗ по родоу!
инъ родъ китьскꙑи, инъ же
дробьниьскꙑи. па
кꙑ въ рꙑбахъ несъвѣ
дьнаꙗ раꙁлиьꙗ, на
родꙑ раꙁлѫена,
имъ же имена своꙗ
комоужьдо, и пища
инака, и обраꙁъ,
и велиьство, и плъ
тии ....... вь
се то великꙑимь ра
ꙁлиьмь раꙁлѫ
ено и въ инацѣхъ

176b
обраꙁѣхъ сѫще. да
каци ти сѫтъ рꙑба
ре, иже могѫтъ ро
дꙑ тꙑ раꙁлиѧѩ
намъ наитати?
къто ли можетъ, и
же на брѣꙁѣхъ сѫтъ
морьскꙑихъ и съста
рѣли, съкаꙁати на
мъ по истинѣ то? и
нꙑ бо рꙑбꙑ ꙁнаѭтъ,
иже по индиьскоу
моу морю плаваѭ
ще ловѧтъ; инꙑ же,
иже по гупьтьскоу
моу ꙁаножью ходѧ
тъ; дроугꙑѩ остро
влѣне ꙁнаѭтъ, и
нꙑ же мауроусии.
вьсѧ же, и малꙑѩ и ве
ликꙑѩ, динако
прьво оно повелѣ
нь и неиꙁглаголанаꙗ
она сила иꙁведе.
мънога житии тѣ
хъ раꙁлиьꙗ, мъно
ꙁи же и прѣмѣни
когожьдо рода. не насѣ

176c
дѧтъ наивѧщѧѩ рꙑ
бъ, ꙗкоже и пътицѧ, ни
гнѣꙁдъ творѧтъ ни
троуждаѭтъ сѧ кръ
мѧщѧ своѩ отродꙑ;
нъ вода подъимъши
иꙁврьженѫ икрѫ рꙑ
боѭ животъ сътвори
тъ. и когожьдо рода
отроди беꙁ мѣнениꙗ
и непримѣсьно къ ино
моу стьствоу, ꙗкоже сѫ
тъ ꙁемьнаꙗ мъщѧта
или и въ пътицахъ дроу
гꙑѩ къ инѣмъ при
мѣшаѭщѧ сѧ инѣ
ми обраꙁꙑ творѧ
тъ родꙑ. никаꙗ же
рꙑба исполоу не има
тъ ꙁѫбъ, ꙗкоже въ насъ
говѧда и овьцѧ. ни бо
и отригаѭщи ника
ꙗ же рꙑба пакꙑ жи
тъ; раꙁвѣ скара 
диного повѣдаѭтъ
такого сѫща. вьсѧ
же рꙑбꙑ острꙑ ꙁѫ
бꙑ оуѧщенꙑ сѫтъ,

176d
да не мѫдьнѣ жиѭ
щимъ испловетъ
ꙗдь; тако бо би бꙑло,
аще би скоро не съжи
вала и въ ѫтробѫ
прѣпроводила съдро
бивъши ѭ. пища же рꙑ
бамъ, ова сица о
ва инака, на родꙑ ра
ꙁдѣлена. овꙑ бо пѣ
съкомь сѧ кръмѧтъ,
овꙑ каломь, овꙑ
мъшицами и инѣ
мь животомь, и по
пономь водьнꙑимь,
а дроугꙑѩ травами
инѣми. наивѧщѧѩ
же въ рꙑбахъ самꙑ сѧ
ꙗдѧтъ, да ꙗже мьнь
ши рꙑба, то тоѭ сѧ кръ
митъ великаꙗ. да
аще и коли сѧ лоуи
тъ малѣи рꙑбѣ мь
ньшѫ себе пожрѣти,
то бꙑватъ, гда и
обѣ большиꙗ тою
рꙑба пожьретъ, и обѣ
въ тоѩ рѣво въниде

177a
те. да не такожде ли
и мꙑ ловѣци твори
мъ, гда насили
мь хоуждьшѧѩ пожи
рамъ? имь бо тъ сть
свѣн послѣдьнѧѩ
рꙑбꙑ, иже галдьство
мь пограбитъ и по
жьретъ немощьнѣи
шѧ себе вьсѧ? онъ бѫ
детъ отѧлъ оубогоу
моу имѣни, а тꙑ
пакꙑ того пограби
въ и съ тѣмь къ сво
моу имѣнию при
ложиши. того беспра
вьдьнааго бесправь
дьнѣи сѧ ꙗви ти не
сꙑтѣи несꙑтѣиша
аго. нъ блюди сѧ, да
тебе така жде коньи
на не доидетъ, ꙗка же
и рꙑбꙑ, нѣ ѫдица
прѣльсть ꙁа лало
кѫ имѫщи, нѣ о
меть обрьгѫщи, нѣ
мрѣжа. и мꙑ бо дроу
гоици мъногами не

177b
правьдами мъногꙑ
пожиравъше послѣ
дьнѧѩ каꙁни и сами
не гоньꙁнемъ. видѣвъ
же аꙁъ въ немощьнѣ
животѣ великѫ ль
сть и раꙁоумѣвъ, ве
лѭ ти, да отъбѣгнеши
ꙁълааго того и пронꙑ
ривааго подрѣжани
ꙗ. каркинъ стъ, да
тъ желатъ ꙁѣло ꙗ
сти плъти остре
вꙑ; нъ бѣдьно моу
стъ оуловити , и
мьже одежда моу 
стъ акꙑ рѣпина
жестока. да тѣмь
родомь стъ одѣно мѧ
къко мѧсо и ꙁаклю
ено въ сколькоу то
ю тврьдѣ, да ниь
то сътворити карки
ноу того цѣща. да
гда  оублюдетъ
въ ꙁавѣтрьнѣ мѣ
стѣ ꙁѣло сладъцѣ сѧ
грѣѭще и противѫ

177c
слъньцю свои лоусцѣ
раꙁврьꙁъше, тъгда
же отаи придѣбъ
каркинъ и камꙑ
ьць въꙁьмъ въ ско
льцѣ въврьгъ не да
стъ състегнѫти 
ю ни ꙁатворити. да
гоже не можетъ си
лоѭ сътворити, то то
льстиѭ прѣмꙑсли
въ сътворитъ. та
ка ти ꙁъль стъ, и
же ни съмꙑсла ни
гласа имѫтъ; такъ
ти стъ, иже къ сво
моу братроу лѫка
ми пристѫпатъ
и подроугоу свомоу
просто сѫщю льсть
ми и объходѧ въста
тъ на нь, и иного бѣ
дами кръмѧ сѧ.
бѣжи отъ ꙁълааго по
дрѣжаниꙗ. сво ти
да довьлѣть. ни
щета съ истиноѭ вьсѣ
коѩ сладости истꙑ

177d
имъ оуньши стъ.
не могѫ минѫти
рꙑбꙑ, ѭже ꙁовѫтъ
мъногоножицѫ, тоѩ
прокаꙁьство и льсти,
ꙗкоже пронꙑрива
стъ. та бо, къ ꙗко
моу же камени при
ближитъ сѧ, такоѭ
же плътьѭ сѧ ꙗвитъ,
къ ꙁеленоу ꙁелена
и къ бѣлоу бѣла; ꙗ
коже мъноꙁѣмъ рꙑ
бамъ неꙁаапѣѭщамъ
пловѫщамъ мъного
ножици въ елюсти
въпадати, мьнѧщии
мь камꙑкъ сѫ
щь, готово оуловле
нь томоу пронꙑ
ривоумоу животоу.
таци ти сѫтъ нра
вомь, иже присно
оу властелъ сѫтъ,
да на вьсѣкꙑ потрѣ
бꙑ прѣмещѫтъ сѧ,
не присно на дино
мь иꙁволении стоѩще,

178a
нъ инако ти инако
въскорѣ прѣмещѫ
ще сѧ, истотѫ ь
тѫще и любѧще съ
любѧщиими исто
тѫ, а съ неистꙑ
ими неистотѫ, ꙗ
коже къто ихъ люби
тъ, и на то же сии оу
мꙑ своѩ прѣмещѫ
ще и годѧще имъ, и
мъже вельми сѧ тво
рѧтъ любѧще ѩ; и то
ѭ любъвиѭ покръве
но ихъ стъ пронꙑ
рьство. такꙑ нравꙑ
господь влькꙑ и грабьцѧ
ꙁоветъ, въ одеждахъ
овьахъ ꙗвлѣѭщѧ
сѧ. бѣжи такого, иже
мъногаьскꙑ оумъ
прѣмѣнѣтъ; грѧ
ди же въслѣдъ исти
нꙑ и истотꙑ и про
стотꙑ. ꙁмиꙗ мъно
гами лѫками стъ,
того цѣща и на пльꙁа
ни осѫждена стъ.

178b
правьдивꙑи простъ
стъ, ꙗкоже бѣ и и
ꙗковъ. сего цѣща оу
селитъ господь динонра
вьнꙑѩ въ домъ. се мо
ре велико и простра
но, тамо смоуѧ
щаꙗ, имъже нѣстъ и
смене, животи ма
ли съ великꙑими. нъ
обае прѣмѫдра
стъ въ нихъ и добрѣ
оуинена оутварь.
не бо тъиѭ потѧꙁа
мъ рꙑбьскꙑѩ нра
вꙑ и хоулимъ, нъ
стъ въ дроугаꙗ мѣ
ста, ижде би подоба и по
дражати ихъ. ка
ко ти роди рꙑбьнии
кꙑижьдо акꙑ раꙁдѣли
въше мѣста дроугъ
дроугоу не отемлѭ
тъ ихъ, нъ въ свомь къ
жьдо прѣдѣлѣ живетъ.
никꙑиже ꙁемлмѣ
рьць въ нихъ раꙁдѣ
лилъ жилища ихъ;

178c
ни стѣнами объста
влена сѫтъ; нъ само
о себѣ комоужьдо же на
потрѣбѫ отълѫено
стъ. си бо паꙁоуха
морьскаꙗ сиѩ родꙑ
рꙑбьнꙑѩ плодитъ
и кръмитъ, а она
дроугꙑѩ. и ѩже въ се
и пѫинѣ морьстѣ
и плодѧтъ сѧ раждаѭ
щѧ ꙁѣло мъногꙑ, то
въ инѣхъ пѫинахъ
нѣстъ тѣхъ. нидина
же вꙑсокаꙗ гора не
растоитъ ихъ, ни рѣ
ка проидѫщи ра
ꙁдѣлѣтъ ихъ; нъ
оуставъ динъ стъ
стьствьнꙑи, равьнъ и
правьдьнъ, же
комоу на потрѣбѫ
жировань комоужьдо
отълѫаѩ. нъ мꙑ нѣ
смъ таци, иже отъне
млемъ оуставꙑ вѣ
ьнꙑѩ, ѩже сѫтъ
положили отьци на

178d
ши. оурѫбламъ
ꙁемль, съкоуплꙗмъ
домъ къ домоу и се
ло къ селоу, да отъ въскра
инѣаго оуимемь.
вѣдѧтъ кити же имъ
стьствомь отълѫе
но жировани вьнѣ
оуселенꙑихъ мѣстъ;
въ томь же мори сѫ
тъ и въ поустѣмь
островъ, оу него же
по онои странѣ нѣстъ
съпроста ꙁемлѧ. ꙁа
неже ни ходѧтъ тѫ
доу корабли. кити
же подобьни сѫтъ ве
ликꙑимъ горамъ,
ꙗкоже видѣвъше
и глаголашѧ. прѣбꙑва
ѭтъ же въ своихъ
прѣдѣлѣхъ, не тво
рѧще пакости ни о
стровомъ ни иже на
брѣꙁѣхъ стоѩтъ гра
ди. тако ти кꙑижьдо
родъ ихъ, акꙑ градꙑ,
или вьсьми или отььст

179a
вꙑ древьниими, ѩже
имъ сѫтъ отълѫе
нꙑ морьскꙑѩ стра
нꙑ, въ тѣхъ же живѫ
тъ. сѫтъ же дроугꙑ
ѩ и отъходѧщѧѩ рꙑбꙑ;
акꙑ обьщиимь съвѣ
томь съвѣщавъшѧ сѧ
рѣсъ прѣдѣлъ грѧ
дѫтъ, вьсѧ диномь
съвѣтомь отъходѧ
щѧ. тае, ꙗко имъ отълѫ
енꙑи годъ ражданию при
детъ, дроуꙁии отъ
дроугꙑихъ паꙁоухъ
морьскꙑихъ въста
въше обьщиимь оуставомь
стьствоу [въставъ
ше] въ сѣверьско
 море грѧдѫтъ
пловѫще; ти видѣ
ти стъ въ годъ тъ
въсходьнꙑи акꙑ рѣ
кѫ рꙑбꙑ пловѫ
щѧ коупьно и про
понтидоѭ въ еукъ
синъ пловѫщѧ. къ
то тꙑ погонитъ? ко

179b
го ли повелѣни владꙑ
кꙑ женетъ ѩ? ко ли
ꙁаповѣдань оуста
вьнꙑѩ дьни обавлѣ
тъ, гда имъ поити?
не видиши ли, како
ти божьствьно пове
лѣни вьсе то твори
тъ и сквоꙁѣ малꙑ
ѩ проходѧ? рꙑба на
ослоушатъ сѧ ꙁа
кона и оустава божи
ꙗ, а мꙑ ловѣци съпасьна
аго оуениꙗ не при
млемъ? не прѣо
биди рꙑбꙑ, имьже
беꙁгласьнъ стъ и бе
ꙁъ раꙁмꙑсла съпро
ста; нъ бои сѧ, да бѫ
деши и тѣхъ несъмꙑ
слѣи сѫпротивѧ сѧ
повелѣнию божию.
послоушаи рꙑбꙑ, ка
ко ти тъиѭ мала гла
са не обавлѣѭтъ, и
мьже творѧтъ: ꙗко
на пораждани пло
доу и прѣбꙑвани

179c
 далеии пѫть сь
отъходимъ. не имѫ
тъ свого словесе и ра
ꙁмꙑсла, имѫтъ
же стьствьнꙑи ꙁако
нъ крѣпѣ въдрѫже
нъ и же стъ дѣлати,
то то покаꙁаѭщь.
тъиѭ не рекѫтъ,
грѧдѣмъ на сѣверь
но море, рекъше
полоунощьно;
слаждьшѫ бо вьсѣхъ мо
рь водѫ иматъ, и
мьже мало походи
въ слъньце по тои стра
нѣ отидетъ и не и
ꙁьметъ и вьсеѩ вла
гꙑ сладъкꙑѩ лоу
еѭ. радоуѭтъ же сѧ
сладъкоумоу и мо
рьскꙑѩ рꙑбꙑ; тѣ
мь же дроугоици и
въ рѣкꙑ въпловѫ
тъ и свѣне морѣ
плаваѭтъ. да то
го цѣща пае оунѧ
тъ въ понтьско мо

179d
ре, ꙗкоже строинѣ
 инѣхъ морь ражда
ти въ немь и въскръ
млѣти отродꙑ въ
немь. тае, ꙗко сѧ до
брѣ исплодѧтъ тоу,
тако пакꙑ вьси въꙁ
вратѧтъ сѧ на своꙗ жи
лища. а како, ти бе
сѣдоуѭтъ и не глаголѭще.
слꙑшимъ отъ мльѧ
щиихъ рекѫще: мѣ
льдъко стъ сѣверь
ско море и оудобь
вѣтромъ мѫтити .
ꙁане иꙁ дъна  могѫ
тъ оудобь въꙁмѫти
ти боурьнии вѣтри,
ꙗкоже и подъньнꙑи
пѣсъкъ съ вльнами
раꙁмѣсити. нъ и
стоудено бѫдетъ
въ ꙁимьнꙑѩ годꙑ,
мъногꙑими и великꙑ
ими рѣками испль
нѣѩ сѧ. сего цѣща
въ малѣ повесели
въшѧ сѧ въ немь и по

180a
кръмивъшѧ въ жѧт
вьнꙑи годъ, пакꙑ ꙁи
мѣ пристѫпаѭщи
на глѫбиньнѫѭ то
плотѫ и слънььнаꙗ
присоиꙗ въꙁвраща
ѭтъ сѧ; отъбѣгъшѧ отъ
стоудени полоуно
щьнꙑѩ, ꙗже морѣ вѣ
тръ хоудѣ потрѧса
тъ, то въ та въходѧ
тъ. видѣвъ то аꙁъ
ти прѣмѫдрости
божии вьсѣьскꙑ сѧ ю
дихъ. аще беꙁраꙁ
мꙑсльнꙑѩ рꙑбꙑ
тако могѫтъ раꙁоу
мѣти и хранѧщѧ сѫ
тъ свого съпаса, и вѣ
дѧтъ, ьто иꙁволити
и ьсо бѣжати, рꙑ
бꙑ, то ьто мꙑ има
мъ отъвѣщати, иже
раꙁмꙑшлѣнимь
смъ поьтени и ꙁа
коноу наоуени
и пооущами пооу
щанимь добромь

180b
и доухомь прѣмѫ
ждрени, рꙑбъ же хоу
жде сами собоѭ сѧ пе
кѫще о доуши? они бо
вѣдѧтъ, ьто имъ стъ по
доба творити о прѣ
дьниимь годѣ, а мꙑ
о приходѧщиимь го
дѣ хоудѣ радѧще сла
стьми скотьскꙑими
жиꙁнь своѭ погоуб
лѣмъ. рꙑба толи
кꙑ прѣходитъ ши
ринꙑ морьскꙑѩ, хо
тѧщи обрѣсти, же
себѣ на польꙁѫ; а тꙑ,
ьто рееши, въ праꙁдьни
тако живꙑ? праꙁдь
нь же ꙁълоу дѣлоу на
ѧло! нъ да никъто
же иꙁвѣта не тво
ритъ рекꙑ, ꙗко же
не вѣдѣ. стъ оуто раꙁоу
мъ, иже отъ рода,
ꙗкоже добраа
го въꙁискати а врѣ
дьнааго отъбѣгати;
то бо нꙑ стъ въсѣ

180c
но въ оумъ испрьва.
не останѫ сѧ морьскꙑ
ихъ притъь николи
же; о тѣхъ бо нꙑнѣ
и пꙑтамъ. слꙑша
лъ бо смь аꙁъ отъ мѫ
жа на мори живѫ
ща, ꙗко морьскꙑи 
хинъ, малꙑ тъ оби
дьнꙑи животъ, оуи
тель мъногажди бꙑ
ватъ пловѫщи
имъ, гда хощетъ боурѣ
бꙑти или отише
ни. гда бо прѣжде
раꙁоумѣтъ мѫ
тъ бѫдѫщь отъ вѣ
тра, то на камꙑкъ
тврьдъ въшьдъ, акꙑ
на анькѵрѫ, вельми
сѧ ꙁꙑблетъ, ꙗко вль
намъ не оудобь го
отъвлѣщи. да се гда
видѧтъ ꙁнамень
гребьцѧ корабьнии,
то раꙁоумѣѭтъ, ꙗко
же прити иматъ боу
рѣ вѣтрьнаꙗ. никꙑи

180d
же астрологъ, ни ха
лдѣи, на въсходꙑ
ꙁвѣꙁдьнꙑѩ ꙁьрѧ въꙁдоу
шьнꙑихъ мѫтъ ꙁна
меноуѩ, сего наоуи
хина, нъ иже стъ
морю и вѣтромъ
господь, въ хоудꙑи сь животъ
велицѣи свои прѣ
мѫдрости истинь
но слѣждени въло
жи. ниьтоже нѣстъ беꙁ
строꙗ, ниьтоже нѣстъ
прѣобидьно отъ бога,
вьсе видитъ бесънь
но око, вьсе съмо
тритъ, оу вьсего сто
итъ даѩ комоужьдо
съпасъ. ли бо хина
кромѣ свого при
сѣщениꙗ богъ не оста
ви, толи твого вь
сего не присѣща
тъ ли? мѫжи люби
те женꙑ своѩ! аще
и раꙁьнорождени сте,
то бракомь съкоу
пили сѧ сте. то тъ

181a
стьствьнꙑи съвѫ
ꙁъ, иже отъ благословениꙗ
ꙗрьмъ и съпрѧжени
, раꙁьностоѩщии
мъ динени да
бѫдетъ. хидьна
ꙁмиꙗ, ꙗже лютѣ
иши въ гадѣхъ, съхо
дитъ сѧ съ морьско
ѭ мѵреноѭ, и сви
стомь сво при
шьстви наꙁнаме
навъши ꙁоветъ мѵ
ренѫ иꙁ глѫбинꙑ
на съкоуплени
и съплетени. она
же послоушатъ
и бѫдетъ съ ꙗдови
тꙑимь тѣмь гадо
мь. ьто се мꙑслѧ
аꙁъ глаголѭ? не аще ли
и тѧжькъ стъ и боу
и нравомь ..., то нѫ
жда стъ трьпѣти
сѫпрѫꙁѣ, ти ни
динѣмь же иꙁвѣто
мь приимати ди
нениꙗ расꙑповати.

181b
гнѣвьливъ ли стъ,
нъ обае мѫжь тво
и; пиѣница ли, нъ ди
ненъ по стьствоу;
горькъ ли или лютъ,
нъ оудъ твои, тоже ь
стьнѣи оудъ. слꙑши
же и тꙑ, мѫжю, же
тебе достоитъ побе
сѣдованию! хидь
на ꙁмиꙗ приходѧ
щи къ мѵренѣ иꙁблю
тъ ꙗдъ съхождениꙗ цѣ
ща; а тꙑ доушьнꙑѩ лю
тости и горести не отъ
ложиши ли отъ себе,
стꙑдѧ сѧ динениꙗ
и съхождениꙗ. и ще
же хидьнова притъ
а и на ино нꙑ бѫде
тъ подобьна, имьже лю
бодѣиство стъ 
стьстоу хидьно
во и мѵренино и съхожде
ни и съплитани.
да раꙁоумѣѭтъ оу
бо, иже тоужда ложа
оскврьнѣѭтъ, ка

181c
комоу ти гадоу подо
бьни сѫтъ. динъ
ми раꙁоумъ на вьсе
стъ, же би въꙁгра
ждати црькъвь. да сѧ
въскѫтаѭтъ врѣ
дове скврьнъ несꙑ
тꙑихъ и ꙁемьнꙑими
и морьскꙑими при
тъами накаꙁа
ми. сьде ми стати
словоу и тѣлесьнаꙗ
немощь принѫжда
тъ и поꙁдьнꙑи годъ;
аще то и ще бихъ
мъного приложилъ
любѧщиимъ послоу
шани достоино
юдесе: о растѫ
щиимь въ мори; о мо
ри томь самомь; ка
ко солиѭ вода сѧ съ
сѣдатъ; како мъ
ногоцѣньнꙑи камꙑ,
го же ꙁовѫтъ коура
лии, ꙁелена трѣва
стъ въ мори, тае,
ако сѧ иꙁнесе на въ

181d
ꙁдоухъ вънъ иꙁ во
дꙑ, тако каменемь
сѧ сътьнетъ жестоко
мь; отъкѫдоу хоу
доумоу животоу,
острею, тѧжькоцѣ
ньнꙑи бисьръ стьство
въложи; гоже
бо желаѭтъ крови
цѣсарьсти, то то сѧ по
брѣгомъ и сквоꙁѣ
остро камени
валѣтъ въ сколь
кахъ остревꙑихъ лежѧща. отъ
кѫдоу ꙁлатѫѭ
вльнѫ пине кръмѧ
тъ, гоже никътоже не
може доселѣ отъ рь
вѧщиихъ подража
ти или жльтѧщи
ихъ; отъкѫдоу кохъ
ли цѣсаремъ багрѣнꙑ ни
щѧ даѭтъ, иже цвѣ
та доброѭ масти
ѭ иꙁдрѧдьнѣиши
сѫтъ? да иꙁведѫ
тъ водꙑ! да ьто не
бꙑстъ, же ꙁѣло на

182a
потрѣбѫ толь въ
скорѣ? ьто ли не бꙑ,
же ꙁѣло драго стъ,
и дастъ сѧ въ жити
 се? ово на слоужь
бѫ ловѣкомъ, ово
на раꙁоумъ и поꙁоръ
о ꙁьдании юдьнѣ
мь; а дроугаꙗ гръда
накаꙁаѩ нашѫ сла
бость. сътвори богъ ки
тꙑ великꙑѩ. не и
мьже каридꙑ [толи
милитꙑ] большѧ
сѫтъ, то тѣмь сѧ ре
кѫтъ великꙑ, нъ
имьже къ великꙑи
мъ горамъ тѣломь
великомь при
равьноуѭтъ сѧ.
ѩже и акꙑ острови
мъногажди мьнимꙑ
сѫтъ, гда къ кра
ю и на врьхъ водѣ
въꙁникнѫтъ. да ти
кити толици сѫ
ще не при брѣꙁѣ ни
при мѣлости ходѧ

182b
тъ, нъ въ антла
ньтиьстѣи шири
нѣ морьстѣи живѫ
тъ. тако ти сѫтъ, 
же на боꙗꙁнь намъ
и оужасени сътворе
ни сѫтъ животи.
а аще слꙑшиши, ка
ко ти велиции кора
би, ꙗдрꙑ прострь
тꙑ и вѣтромь стро
иномь пловѫще,
малаꙗ рꙑбица, хи
нии, тако оудобь ста
витъ великꙑи кора
бь, ꙗкоже не постѫ
пити моу ника
може дльго, нъ акꙑ
прибинъ станетъ
при морьстѣи водѣ,
да не и ли въ малѣ
мь томь творьи си
лѣ раꙁоумѣши на
каꙁани? не тъи
ѭ бо скифии и при
они и пьси морьсти
и и ꙁѵгене ... нъ и гръ
лицѧ морьскꙑѩ о

182c
стьнъ, и тоѩ же
мрьтвꙑ сѫщѧ, и ꙁа
ѩць морьскꙑи не хоу
жде стъ страшьнъ,
скорѫ и негонеꙁьнѫ
ѭ съмрьть творѧ. та
ко ти присно бъдѣти
творьць велитъ, да
гда къ богоу имаши
надеждѫ, то тоѭ го
нѣꙁаши [тѣхъ], и
же бꙑваѭтъ отъ
тѣхъ врѣдове. нъ иꙁъ
бѣгъше иꙁъ глѫби
нꙑ на цѣлѫ ꙁемлѭ
въꙁбѣгнѣмъ. и ако
ина къ инѣмъ по
стигъша нꙑ тварьна
ꙗ юдеса акꙑ нѣкакꙑ вь
лнꙑ ѧстꙑими
и пособьнꙑими въсто
кꙑ погрѫꙁишѧ сло
во наше. нъ и юди
ти сѧ имамь, аще да
не большими, ꙗже
на ꙁемли сѫтъ ю
деса, мꙑсль наша по
бесѣдовавъши па

182d
кꙑ акꙑ иѡна въ море отъ
бѣгнетъ. оумъ же
мои въпадъ въ не
съвѣдомаꙗ юдеса
ꙁабꙑ нагодьнѫѭ мѣ
рѫ ти тожде сътвори,
ꙗкоже се и по шири
нѣ морьстѣи гре
бьцѧ корабьмъ пло
вѫще и не имѫще,
ьсомь ꙁамѣрити;
не раꙁоумѣѭтъ дроу
гоици, колико сѫ
тъ прѣплоули. 
же и въ насъ нꙑнѣ бꙑстъ,
текѫщю словеси
по ꙁьданию не раꙁоу
мѣти мъножьства
глаголанꙑихъ словесъ.
и рее богъ, да иꙁве
детъ ꙁемлѣ доушѫ
живѫ по родоу, е
тврѣногꙑѩ и плѣ
жѫщѧѩ и ꙁвѣри по ро
доу; и бꙑстъ тако. при
де повелѣни, пѫ
темь грѧдꙑ, ти при
ѩ ꙁемлѣ своѭ оутва

183a
рь. оноуде рее, да и
ꙁъведѫтъ водꙑ плѣ
жѫщаꙗ доушь живъ;
а сьде глаголетъ, да иꙁъведе
тъ ꙁемлѣ доушѫ жи
вѫ. да доушьна ли стъ
ꙁемлѣ? да и поусто
мꙑсли манихѣи и
спьрѭ имѫтъ доушѫ
вълагаѭще въ ꙁемлѭ?
не имьже рее, да иꙁве
деъ, то тꙑ мьни
ши, же и въ неи ле
житъ, то то иꙁведе.
нъ иже стъ далъ
повелѣни, то и тоу
датъ силѫ и иꙁъ
вести. и гда бо слꙑ
ша, да прораститъ
ꙁемлѣ травѫ сѣноу
и дрѣво плодьно, то
не имѫщи съкръвенѫ
травѫ иꙁведе ѭ, ни
финика, ни дѫба
желѫдьнааго,
ни кипариса, ни ти
сꙑ, ни иного дрѣва
въ бокоу свою имѫ

183b
щи съкръвена иꙁведе
на лице. нъ божи сло
во стьство стъ бꙑваѭ
щюоумоу вьсемоу. да
проꙁѧбнетъ ꙁемлѣ!
не же иматъ да и
ꙁнесетъ, нъ гоже
не иматъ да прии
метъ, богоу даѭщю
дѣиство силꙑ. тако
же и нꙑнѣ: да иꙁведе
тъ ꙁемлѣ доушѫ, не
ꙗже лежитъ въ ꙁе
мли сила, нъ же
датъ и богъ повелѣ
нимь своимь. та
е и на сѫпротиви
имъ слово въꙁвраща
тъ сѧ: аще бо иꙁводи
тъ доушѫ, то оуже тъ
ща стъ тоѩ доушѧ. нъ тѣ
хъ блѧди и скарѧдиꙗ
манихеи и отъ сихъ бе
сѣдъ ꙁнама сѫтъ;
да тѣхъ тако оти
дѣмъ блѧдии, да идѫ
тъ съ ними на погꙑбѣ
ль. а мꙑ побесѣдоуи

183c
мъ, поьто оубо вода
мъ повелѣно стъ
плѣжѫщаꙗ доушь
живъ иꙁвести, а ꙁе
мли доушѫ живѫ.
помꙑшлѣмъ же
оубо, ꙗкоже плава
ѭще въ водахъ 
стьство несъврьше
нѣишѫ жиꙁнь и
матъ, имьже въ де
бельствѣ водьнѣ
мь живѫтъ и кръ
мѧтъ сѧ. небонъ и слоу
хъ въ рꙑбахъ тѧжь
аи и ꙁьрѧтъ тѫпѣ
сквоꙁѣ водѫ глѧда
ѭщѧ, ни памѧти
никакоѩже имѫ
тъ ни мььта въ оу
мѣ, ни подроуга
обꙑенааго. сего
цѣща акꙑ покаꙁа
тъ слово, ꙗко плъ
тьнаꙗ жиꙁнь водь
нꙑимъ животомъ
больши стъ доушь
нꙑихъ шьствии; а въ ꙁемь
нꙑихъ, ꙗкоже съврьшенѣ

183d
иши ихъ стъ жиꙁнь,
доуши вождю стъ
бꙑти повелѣно
при вьсемь. ювь
ства бо пае ꙗснѣ
иша сѫтъ въ нихъ
и острѣише сѫщи
ихъ тоу раꙁоуми, и
стиньнѣишѧ же
памѧти минѫвъ
шиихъ въ мъноꙁѣхъ
етврѣногꙑихъ. се
го цѣща, ꙗкоже стъ ра
ꙁоумѣти, водьнꙑимъ
животомъ тѣлеса
сѫтъ съꙁьдана въ
доушена (плѣжѫща
ꙗ бо доушь живъ отъ во
дъ сѫтъ), а въ ꙁемь
нꙑихъ доуша тѣло стро
ѩщи повелѣна бꙑстъ
бꙑти, ... пае живо
тьнꙑѩ силꙑ, иже по
ꙁемли сѧ кръмѧтъ,
примъше. и ꙁемь
нꙑи бо животъ бе
ꙁ-д-раꙁмꙑшленьꙗ
и бесловесе стъ;

184a
нъ обае кожьдо, иже
емоу отъ стьства гласъ стъ,
мъного же отъ доушѧ
наꙁнаменоутъ;
или жалость или ра
дость сѫщѫ, и гда
обꙑенꙑи поꙁнаѭ
тъ пришьдъшь, и гда
отълѫаѭтъ сѧ отъ о
бꙑенааго подроу
га, и ина мънога ꙁна
мениꙗ гласомь оба
влѣѭтъ. а иже въ во
дѣ животъ не тъи
ѭ беꙁгласьнъ стъ,
нъ и оукротити сѧ ни
колиже можетъ
ни навꙑкнѫти ни
есо же. оувѣдѣ бо, рее,
волъ обрѣтъшааго и,
и осьлѧ ꙗсли господина сво
го. рꙑба же не оувѣстъ
кръмѧщааго. и себе
осьлѧ [же] вѣстъ пѫть,
имьже стъ мъногажди
ходилъ; дроугоици
и вождь бѫдеъ обла
ꙁнивъшюоумоу сѧ

184b
ловѣкоу. а ꙗснѣ слꙑ
шати пае вьсего стъ жи
вота ꙁемльнааго.
вельбѫда же ꙁълобь,
дльго дрьжати и гнѣ
въ, каꙗ рꙑба водьна
ꙗ можетъ подража
ти? древле бо ранѫ въꙁь
мъ вельбѫдъ на мъно
га лѣта щѧдитъ гнѣвъ;
ти ꙗко годъ строинъ
себѣ оулавлꙗтъ, то аби
 отъмьститъ. послоу
шаите, гнѣвомь тѧ
жьции, иже ꙁълобѫ
помьнѣти дльго акꙑ
добротѫ строѩще щѧ
дите хотѧще отъмьстити, ко
моу ти сте подобьни,
гда на въскраинѣ
аго гнѣвъ щѧдите,
акꙑ искрѫ въ пепе
лѣ погрибаѭще, ти
храните и доселѣ, до
ньдеже би вънѧлъ сѧ
нѣ въ ьто акꙑ пла
мꙑ въсполѣвъ гнѣ
въ и пожежетъ вьсе.

184c
да иꙁведетъ ꙁемлѣ
доушѫ живѫ! поьто
ꙁемлѣ доушѫ иꙁводи
тъ? не да ли раꙁоумѣ
ши раꙁлии доушѧ
скотьѩ и доушѧ ловѣѧ.
по семь мало да оувѣ
си, како ти доуша ловѣа
бꙑстъ; нъ нꙑнѣ слꙑши о ско
тии доуши. имьже, ꙗко
писано глаголетъ рекꙑ,
вьсемоу животоу доуша
кръвь моу стъ, кръвь
же състꙑнѫвъши сѧ плъ
тиѭ сѧ творитъ, плъ
ть же [състꙑнѫвъши
сѧ] въ ꙁемлѭ сѧ съвраща
тъ, да ꙁемльна стъ,
ꙗкоже стъ подоба, доуша
скотьꙗ. да иꙁведе
тъ оубо ꙁемлѣ доушѫ
живѫ! виждь прии
нени доушьно къ кръ
ви и кръви къ плъ
ти и плътьно къ ꙁе
мли; и пакꙑ раꙁдрѣ
шивъ тѣмижде въ
спѧти сѧ, отъ ꙁемлѧ въ

184d
плъть, отъ плъти въ кръ
вь, отъ кръви въ доушѫ, ти
обрѧщеши, ꙗкоже
ꙁемлѣ стъ скотьꙗ
доуша. не моꙁи мьнѣ
ти прѣжде ѭ сътворенѫ
тѣлесьнааго ихъ съ
става, ни прѣбѫдѫ
щѫ присно, ꙗко сѧ
раꙁоритъ плъть тѣ
лесе того. бѣжи блѧ
дѫщиихъ филосо
фъ, иже сѧ не стꙑдѧ
тъ глаголѭще, такꙑжде
сѫтъ нашѧ доушѧ ꙗ
кꙑ же и пьсьѩ; иже
глаголѭтъ сами сѧ бꙑвъше
нѣколи и женꙑ и
дѫби и рꙑбꙑ мо
рьскꙑѩ. аꙁъ же не вѣ
дѣ, аще сѫтъ бꙑли ко
ли рꙑбами или дѫ
бьмь или женами;
нъ обае гда сѫтъ
пьсали сиѩ рѣи тако,
то и рꙑбъ сѫтъ бꙑли
беꙁгласьнѣише и бе
ꙁоумьнѣише, ꙁѣло то

185a
добрѣ оувѣдѣ.
да иꙁведетъ ꙁемлѣ доу
шѫ живѫ! есо цѣ
ща, словеси текѫщю,
напрасьно помлъ
ахъ годъ не малъ,
бѫдѫтъ сѧ и юди
ли мъноꙁи. нъ иже лю
ботроудьници въ по
слоушаѭщиихъ, то
вѣдѧтъ винꙑ помль
анию. како бо не вѣ
дѧтъ ти, иже, дроугъ
дроугоу въꙁираѩ, на
кꙑваахѫ и мѧ въꙁ
вратишѧ къ себѣ и
на помѣновени
оставьшааго приве
дошѧ мѧ. обраꙁъ бо
вьсь ꙁьданиꙗ не хоу
дъ, тъ бѣ оутаилъ сѧ
намъ, ти мала не о
тиде насъ съпроста не
съкаꙁано слово.
да иꙁведѫтъ оубо во
дꙑ плѣжѫщаꙗ доу
шь живъ по родоу,
и пътицѧ парѧщѧѩ

185b
по ꙁемли по тврьди
небесьнѣи. повѣдахомъ
о плаваѭщиихъ, ли
коже годъ нꙑ дастъ вь
ера, а дьнесь минѫхо
мъ о ꙁемьнꙑихъ съка
ꙁати; оутаишѧ нꙑ сѧ
пътицѧ посрѣдоу.
нѫжда нꙑ стъ оубо,
ꙗкоже и ꙁаблѫждь
шеи пѫтьници аще
бѫдѫтъ есо ꙁабꙑли
добра, то аще и мъно
го бѫдѫтъ оуспѣ
ли пѫти, то пакꙑ
тѫдоужде въспѧть сѧ
въꙁвратѧтъ достои
нѫ каꙁнь подъм
лѭще лѣности сво
ѩ троудъ тъ, тако
же и намъ подоба стъ
пакꙑ тѣмьжде сѧ въ
ꙁвратити. нѣстъ же
обидьно, гоже то 
смъ ꙁабꙑли, нъ тре
тьꙗ ѧсть стъ въ
животьнѣи твари,
льма же три жи

185c
вотьнии сѫтъ роди:
етврѣногꙑи же и пъ
тиии и водьнꙑи.
да иꙁведѫтъ, рее, водꙑ
плѣжѫщаꙗ доушь жи
въ по родоу и пътицѧ
парѧщѧѩ по ꙁемли
по тврьди небесьнѣи по
родоу. поьто иꙁъ во
дъ и пътицамъ бꙑ
ти дастъ? не имь
же ли акꙑ ѫжиь
ство нѣкако стъ
парѧщиимъ къ п
лаваѭщиимъ. не
бонъ ꙗкоже и рꙑбꙑ
сквоꙁѣ водѫ пла
ваѭщѧ, перома по
рѣваѭщѧ сѧ на прѣ
ждь грѧдѫтъ а оши
би правѧщѧ, тако
же и о пътицахъ стъ
видѣти плаваѭщѧ ѩ
сквоꙁѣ въꙁдоухъ
тацѣмьжде обраꙁо
мь. да льма же ди
но своиство обою,
же плавати обо

185d
моу родоу, дино
има и ѫжиьство
отъ водъ бꙑти дано.
обае никаꙗ же пъ
тица нѣстъ беꙁ ногоу,
имьже на ꙁемли кръ
ма имъ стъ; да по
нѫжди вьсѣмъ слоужьба
ногама пристрона.
ѩже бо пътицѧ хватани
мь кръмѧтъ сѧ, то
тѣмъ ногъте остри
при ногоу; а прокꙑ
имъ, има же берѫтъ
пищѫ и на дроугѫ
ѭ жиꙁньнѫѭ потрѣ
бѫ ногꙑ сѫтъ данꙑ.
мало же стъ въ пъти
цахъ, ѩже ꙁълоногꙑ сѫ
тъ, да ни ловити и
ми могѫтъ ни ходи
ти; ꙗкоже то ласто
вицѧ сѫтъ и ластоуни,
имъже кръма по въꙁдоу
хоу парѧще бꙑватъ.
ластовици же попри
ꙁемьно парень въ
ножьнꙑѩ мѣсто слоужьбꙑ.

186a
сѫтъ роди раꙁлиь
нии беисмене и въ
пътицахъ; ѩже аще
хощетъ къто и ма
лꙑимь оѧстьмь
съкаꙁати, ꙗкоже и
рꙑбꙑ, то обрѧщетъ
дино имѧ пътица
мъ, несъвѣдьно же
раꙁлии и велиьст
вꙑ и обраꙁꙑ и ма
стьми, и житимь
и дѣломь и нравꙑ
иꙁдрѧдьно имѫще
мъ самѣмъ къ себѣ
раꙁлии. сѫтъ и
ини окоушали сѧ
и именотворьмь
бесѣдовати, да акꙑ
жегомь нѣкацѣмь
не обꙑено то и ди
вьно именотвори
когожьдо рода ꙁна
мо бѫдетъ. ти овѣ
мъ имена творишѧ
рекѫще прорѣꙁопе
рьнаꙗ, ꙗкоже се и
орьли сѫтъ, а дроу

186b
гꙑи родъ проꙁъвашѧ ко
жеперьнаꙗ, ꙗкоже
се нощьнии нетопꙑ
ри, овъ же мѧкъкопе
рꙑ, ꙗкоже се восꙑ и
бъелꙑ, овъ же ка
пьнокрилꙑ, ꙗкоже се
жюпельци, иже имѫ
тъ въ капехъ и въ кро
вѣхъ крила; моу же кро
воу растѫпльшю сѧ
оудобь имъ въспьрѣ
ти камо любо. на
мъ же довьлѣтъ се ꙁ
намени родоу на сво
иство: обьще трѣ
бовань и иже [
стъ] отъ писаниꙗ и о и
стꙑихъ и о неистꙑ
ихъ раꙁдѣли. инъ же оубо
родъ плътоꙗдьць
и инака тварь, ꙗко
же стъ лѣпо такомоу
нравоу кръмѫ имѣ
ти, ногъти остри
и рътъ гръбавъ и кри
ло бꙑстро, ꙗкоже оу
добь ѩти ловъ и ра

186c
стрьгъше ꙗди бꙑти
имъшюмоу . и
нака тварь ꙁрьноберьце
мъ, инака же, иже
сѧ вьсѣмь кръмѧтъ
прилоуивъшиимь.
и въ тѣхъ пакꙑ мъно
га раꙁлиьꙗ.
овꙑ бо въ нихъ стадꙑ
ходѧтъ, раꙁвѣ иже
ловленимь живѫ
тъ; отъ сихъ же ниди
но стадомь не ходи
тъ, раꙁвѣ съ сѫпрѫ
гомь своимь. и инꙑ
пътицѧ беисмене
съборьнѫѭ жиꙁнь
живѫтъ, ꙗкоже
голѫби и жерави
 и скворьци и гали
цѧ. пакꙑ въ тѣхъ
ово въ нихъ бе старѣ
ишинъ и своимь
нравомь сꙑ, ово ста
рѣишинѣ покарѣ
ѩ сѧ, ꙗкоже се жера
ви. стъ же и въ тѣ
хъ дроуго раꙁлии

186d
. овꙑ бо сѫтъ дома
щьнѧѩ, овꙑ же отъхо
дѧщѧ инамо дале
е, къде ꙁима при
ближитъ сѧ. мъногꙑ же
пътицѧ могѫтъ сѧ о
бꙑкнѫти въ рѫ
коу кръмимꙑ, а дроу
гꙑѩ тъщивꙑ сѫщѧ
не могѫтъ и стра
шивꙑ. дроугꙑѩ же
пътицѧ и съ ловѣкꙑ
живѫтъ въ динѣхъ
клѣтехъ, дроугꙑѩ
же горамъ любивꙑ
сѫтъ и поустꙑнѣ
мъ. велико же ра
ꙁлии и въ тѣхъ.
свои бо коижьдо гласъ
стъ пътици. овꙑ
бо пѣснивꙑ сѫтъ
а дроугꙑѩ млъа
ливꙑ, а дроугꙑѩ
клопотивꙑ и мъного
гласьнꙑ, дроугꙑѩ
же съпроста нѣмꙑ.
овꙑ же подражи
вꙑ, или родомь и

187a
мѫщѧ ... или отъ наоу
ениꙗ навꙑкъшѧ; о
вꙑ же динонравь
нꙑ и не прѣмѣнѣѭ
щѧ гласа. пѣтелинъ
веселъ стъ, а морь
скꙑи коуръ кꙑи
въ и любивъ добротѣ;
блѫдиви голѫби
и домашьнѣꙗ коурѧ
та, года нароита не
имѫще; лѫкавъ 
рѧбь. мънога житиꙗ
раꙁлиьнаꙗ и дѣла. сѫ
тъ же дроугꙑѩ и жи
тельнꙑ въ беслове
сьнꙑихъ. то бо стъ ꙁнаме
ни житию, же въ
динъ коньць вьсѣмъ обь
щевати и вьсе дѣи
ство на дино комоу
жьдо сътворити, ꙗко
же се бъелꙑ стъ ви
дѣти. небонъ и тѣхъ
вьсѣхъ обьще жилище,
обьще же и въспере
ни, дѣло же вьсѣхъ
коупьно. се же юдьно

187b
въ нихъ, ꙗко подъ
цѣсаремь и иновьнꙑимь
владꙑкѫ сѫщѧ тъгда
по дѣло сѧ имѫтъ
и на цвѣтъ расперѫ
тъ сѧ, и гда видѧтъ
прѣжде въсперѫща
властелина свого,
рекъше матицѫ. стъ
же имъ цѣсарь не мъно
гꙑими поставленъ
(мъногажьди бо нераꙁоу
мѣни народа мъ
ногааго ꙁъла власте
лина поставлѣтъ),
ни пакꙑ жрѣби
мь власти тоѩ иматъ
(ꙁълѣ бо сѧ прилоуа
тъ дроугоици вла
сть, ꙗже жрѣби
мь бꙑватъ; мъно
гашьди бо иже бѫ
детъ наиꙁълѣи, томоу
же искоитъ власть), ни
пакꙑ же въ отьца мѣ
сто бѫдетъ (и ти бо дроу
гоици бꙑваѭтъ не на
каꙁани нъ и тѫпи

187c
на вьсе дѣло питѣ
ниꙗ ради, имьже
и мъноꙁи ласкаѭще
и льстѧще не дадѧтъ
моу истинꙑ по
ꙁнати); нъ отъ стьства
имꙑ, же большю
надъ вьсѣми бꙑти
и велиьствомь оу
ньшю и обраꙁомь.
стъ же въ владꙑцѣ бъ
ельстѣ и жѧло, имь
би каꙁнити, нъ не
каꙁнитъ тѣмь. ꙁако
нъ бо стъ имъ и оуста
въ отъ стьства не пьса
нъ, же не каꙁнити,
нъ праꙁдьномъ бꙑти,
иже великꙑѩ вла
сти дрьжѧтъ. нъ
и въ бъелахъ иже
свого цѣсарѣ, рекъше ма
тицѫ, не раѧтъ по
дражати, то скоро
ѩ каꙁнь постигне
тъ, ꙗко стреени
мь жѧльнꙑимь и са
ми тоу аби оумираѭтъ. слꙑши

187d
те крьстиꙗни вьси, и
мъже стъ повелѣно,
никакоже ꙁъла въꙁ ꙁъ
ло отъдаꙗти, нъ прѣ
делѣвати добромь
ꙁълоу. подражаи бъ
елина свокръмь
ства, имьже никомоу
же врѣда творѧщи
ни тоуждааго плода не
каꙁѧщи съставлѣ
тъ медвьнꙑѩ сътꙑ.
вощинꙑ бо авѣ отъ цвѣ
та събиратъ, а ме
дъ отъ влагꙑ, ꙗже то
стъ акꙑ роса по цвѣ
тоу расѣна. тоѩже
оустꙑ наимъши въ
ѫдоли сътьнꙑѩ въли
ватъ; тѣмь же во
дьно стъ съпрьва.
тае дльго помѫди
въ огѫстѣтъ и на
свои съставъ и сла
сть въꙁвращатъ сѧ.
да тѣмь достои
нѫѭ хвалѫ отъ соло
мона приѩ, мѫдра

188a
и дѣлава нарица
ма отъ него. тако
ти троуждаѭщи сѧ
пищѫ себѣ събира
тъ (ѩже троудꙑ,
рее, цѣсаре и рѧдьници
на съдрави прино
сѧтъ), тако же прѣ
мѫдрѣ хꙑтрѧщи
съкровища медвьна
ꙗ (на тьнъкꙑ бо мѧ
ꙁдрꙑ вощинꙑ рас
площивъши, ѧстꙑ
и пособь въꙁгражда
тъ клѣтькꙑ), ꙗкоже
ѧстотоѭ малꙑими
тѣми съвѫꙁꙑ опо
ра бꙑватъ вьсемоу.
каꙗжьдо бо ѫдоль съ
тьнаꙗ по дроугѫѭ
сѧ дрьжитъ, тьнъко
ѭ стѣницеѭ прѣгра
ждена. тае потомь
дъвоѩ прѣградꙑ и тро
ѩ въ медвьнѣмь
сътоу дроугъ къ дроу
гоу прѣгражденꙑ.
сътворила бо стъ прьво

188b
 рѣсъ вьсь сътъ доу
пинѫ тѫ, да не тѧ
жестьѭ стръдь та и
спадетъ вънъ. раꙁоу
мѣи тꙑ, како ти
геометриѩ, же 
стъ ꙁемемѣри, ... ни
ьто же стъ тъьно
прѣмѫдрѣи бъе
лѣ. вьсѧ бо ѫдольцѧ
на шесть ѫгълъ сѫ
тъ, равьна ребра имѫ
ще сопици ти. то
же не противѫ се
бѣ лежѧщѧ ѫдоль
цѧ тꙑ, да не тѧже
стьѭ дъньца та отъпа
дѫтъ тьнъка сѫ
ща; нъ ѫгъли иꙁдола
шестоѫгъльнꙑихъ о
пора и подъставъ вꙑ
шьниихъ сѫтъ, ꙗ
коже беꙁ блаꙁна на
дъ собоѭ подъдрьжа
ти тѧжести и въ сво
ѭ коѭжьдо ѫдоль вла
гѫ тѫ стръдьнѫѭ
въливати. како

188c
ли ти оубо могѫ вь
се по истинѣ съкаꙁа
ти, ꙗкоже сѫтъ въ
житии пътицамъ сво
иства? како жера
ви нощьнꙑѩ имѫ
тъ стражѧ, прѣмѣ
нѣѭще сѧ. ти ово и
хъ съпитъ, ово же
окрѫгъ ходѧще ихъ
блюдѫтъ; ти ꙗко
сѧ коньатъ стра
жа, тако въскриавъ съноу
сѧ прѣдастъ; а иже
бѫдетъ прѣмѣни
лъ, то ꙗкоже и онъ
стрѣглъ стъ, тако
же и сь и того. тако
же и гда перѫтъ,
то тъжде инъ стъ видѣ
ти въ нихъ; овъгда
бо сь, овъгда онъ во
ждь бꙑватъ ти на
роитꙑи годъ поведъ дроу
гоумоу прѣдастъ,
да тъ пакꙑ ведетъ.
а стрьии раꙁоумъ
въскраи словесьнꙑихъ

188d
мала нѣстъ. ти бо въ 
динъ годъ вьси при
дѫтъ на си мѣста,
и пакꙑ въ динъ годъ
акꙑ съвѣтомь вьси
отидѫтъ. проважда
ѭтъ же ѩ, ѩже въ насъ сѫ
тъ вранꙑ, проважда
ѭщѧ же, мьнѭ, и борѭтъ
отъ нихъ съ инѣми
пътицами сѫпро
тивьнꙑими. ꙁнамени
 же стъ прьво, же
не видѣти въ тъ годъ
никъдеже вранꙑ съ
проста. тае пото
мь прокльваномь
тꙑломь придѫтъ
и остръганомь, ꙗ
вѣ кажѫщѧ, ꙗкоже
отъбранѣли сѫтъ ꙁа нѩ.
къто стъ тѣмъ оуста
вилъ ꙁаконꙑ тꙑ, же ѩ
проваждати любѧщѧ
ꙗко и гости? кꙑи ли
каꙁньць прѣтилъ
имъ, да не останетъ
никътоже провода

189a
того? слꙑшите ꙁъло
гостиви и скѫпи и
ꙁатварѣѭщеи вра
та тоже ни крова не
даѭще въ ꙁимьнꙑи
годъ нощиѭ! а съста
рѣвъшиихъ сѧ стрь
ковъ оустрони и
попеени довьлѣ
ло би нашимъ дѣть
мъ, аще бишѧ хотѣ
ли съмотрити, да би
шѧ любиви бꙑли
отьцю и матери. нѣстъ бо
никътоже такъ несъ
мꙑслъ, ꙗкоже не
срамлѣти сѧ тѣмь,
же бꙑти хоуждьшю
добромь дѣломь
и пътиць несъмꙑсль
нꙑихъ. стрькове бо, пе
рь съврьгъшюмоу
отьцю ихъ старости
ѭ, окрѫгъ го ста
въше своими кри
лꙑ покрꙑвъше грѣѭ
тъ и и ꙗдь моу иꙁо
биль приносѧтъ и

189b
ликоже могѫтъ
помощь моу тво
рѧтъ, обѣстрань и
мъше крилꙑ прѣ
носѧтъ и. ти тако се
стъ сѧ пронесло вьсѫ
доу, ꙗкоже и благодѣ
ꙗньꙗ стрьинами
проꙁъвашѧ. никъто
же да сѧ не плаетъ
оубожьства, ни да
себе отъатъ жиꙁни,
иже не иматъ дома
имѣниꙗ, въꙁира
ѩ на ластовие оу
добь хꙑтро стро
ни. она бо гнѣꙁдо твори
ти наинаѭщи оустꙑ
вѣицѫ въꙁьмъши
принесетъ; а кала
не могѫщи нога
ма въꙁѧти, краꙗ
крилома въ водѫ о
моивъши, тае въ пра
сѣ ꙁемьнѣмь повалѣ
въши тако събира
тъ калъ на гражде
ни. тае вѣтви

189c
по малоу сълагаѭ
щи акꙑ къльмь брь
нимь тѣмь съвѧ
жетъ и въ томь гнѣ
ꙁдѣ пътищѧ своѩ въ
скръмитъ; имъ же
аще къто ои иꙁбо
детъ, то иматъ сть
ствомь цѣльбѫ, имь
же можетъ ицѣли
ти оеса пътищемъ
своимъ. симь сѧ на
кажи, да не оубожь
ства ради на дѣло
ꙁъло съвращаши сѧ,
ни въ врѣдꙑ лютꙑ
ѩ вьсѫ надеждѫ отъме
щеши и беꙁ дѣла ле
жиши и беꙁъ дѣи
ства. нъ къ богоу при
бѣгаи; иже и ласто
вици тако датъ,
колико бол пае да
стъ, иже вьсѣмь срьдьце
мь въпиѭтъ къ немоу.
алкѵонъ стъ морьска
ꙗ пътица. гнѣꙁдо же
си творитъ на брѣꙁѣ

189d
морьстѣмь, на само
мь пѣсъцѣ аица ра
ждаѭщи. носитъ же
аица срѣдѣ ꙁимꙑ, гда
мъногами боурѣми
вѣтри море ꙁемли при
ражаѭтъ. нъ обае
прѣстанѫтъ въ тъ
годъ вьси вѣтри и оу
тишѧтъ сѧ вльнꙑ мо
рьскꙑѩ, гда алкѵ
онъ насѣдитъ седмь
дьнии; въ тꙑ бо тъи
ѭ дьни иꙁлѧжетъ пъти
щѧ. нъ понже
и кръма имъ трѣбѣ,
дроугѫѭ седмь на въ
ꙁдращени пътище
мъ великодарьць
богъ малоумоу семоу
животоу дастъ; ꙗ
коже и гребьцѧ вьси морь
стии вѣдѧтъ се и а
лкѵоньскꙑѩ дьни
тꙑ [дьни] ꙁовѫтъ. се
ти на пооущени,
ꙗкоже просити отъ бога,
же стъ на сънабъдѣ

190a
ни, имьже богъ и о бе
словесьнꙑихъ промꙑ
шлѣтъ и оустав
лѣтъ. то тебе цѣща
есо да не иматъ съ
творити прѣславь
на, иже по обра
ꙁоу божию бꙑстъ тꙑ, 
льма же пътицѧ дѣ
льма малꙑ тако вели
ко и гръдо дрьжи
тъ сѧ море, посрѣдѣ ꙁи
мꙑ тихо стоꙗти по
велѣно. мѣнѧтъ же
и грълицѫ, ꙗко по
дроужи и оумь
ретъ, тако къ иномоу
не припрѧꙁати
подроужию, нъ прѣ
бꙑвати тако ино
го не помлѭщи,
нъ помьнѣти прьвꙑ
и сѫпрѫгъ. слꙑши
те женꙑ, како ти
истота вьдовиьствоу
и въ бесловесьнꙑихъ
[пае тѣхъ иже мъно
гꙑ въꙁемлѭтъ не

190b
лѣпѣ]. иѡанъ. поь
то, гда слъньце и мѣсѧць
сътвори, не благослови, и гда
травѫ и дрѣво, не
благослови? поьто се: ово
благословитъ, ово не
благословитъ; ьто стъ вина,
да се оубо бѫдетъ?
послоушаи! имь же
ꙁвѣꙁдꙑ, ликоже и
хъ бѣ испрьва сътво
рено, толико же ихъ
прѣбꙑвааше, и ꙗ
кꙑ же сѫтъ сътворе
нꙑ, такꙑ же прѣбꙑ
ваѭтъ ти ни исме
ни ихъ можетъ при
бꙑвати ни вели
ьствоу. да имьже
то оубо бѣаше стьствоу
не прибꙑвати мъ
ножѧщю сѧ, то тѣ
мъ не бѣаше трѣбѣ
благословени. а имъ же бѣ
аше трѣбѣ мъноже
нь пораждаѭщи
имъ сѧ приимати, то
нѫжда бѣаше тѣмъ

190c
и благословени приима
ти. пътицамъ же и
плѣжѫщиимъ и
ловѣкоу трѣбѣ бѣаше
благословени; тоу бо стъ
трѣбѣ, ижде ьто же
латъ мъноженьꙗ
и мало приращени
 примлетъ. поне
же оубо оувѣдѣхомъ
винѫ, ѩже цѣща
благословениꙗ достоинꙑ бꙑшѧ
пътицѧ и рꙑбꙑ и ло
вѣкъ, а ꙁвѣꙁдꙑ не
приѩшѧ благословениꙗ,
нѫжда оубо и на дроу
гаꙗ словеса прѣ
стѫпити и съкаꙁа
ти. рее, растѣте, имь
же мала бѣахѫ, ..., на
пльните водꙑ, имь
же на динои стра
нѣ бѣахѫ. нѫжда
стъ пакꙑ, вельми
сѧ троудѧще въꙁи
скати, есо цѣща
рꙑбꙑ и пътицѧ и ло
вѣка тъиѭ благословени

190d
ꙗ достоинꙑ сътво
ри, а прокꙑимъ не по
дастъ го. нъ се инъ
жде сътворимъ, а нꙑ
нѣ, ꙗкоже бѣхо
мъ обѣщали, тако
же по иноу сътворимъ.
и рее богъ, да иꙁведе
тъ ꙁемлѣ доушѫ жи
вѫ! ꙁемлѭ богъ соугоу
боѭ ьстьѭ одѣ
тъ, прьво бо та ра
ждатъ сѣмена и
садꙑ, тае потомь
животꙑ. тоже се не
беꙁ оума, нъ имьже
жилищю бѣаше
ловѣю на неи бꙑти,
не тъиѭ же того цѣ
ща, нъ имьже тоѭ ꙁе
млеѭ ловѣкоу бѣаше
сътвореноу бꙑти,
да акꙑ матерь кръми
тельницѫ сего вели
кааго живота по
ьте. съмотри же, ка
ко ти и сьде по иноу
вьсе строитъ. прьво

191a
 бо готовитъ пищѫ,
ти тако въводитъ, 
моу же то стъ кръ
мѫ тѫ приимати.
ꙗкоже и о ловѣцѣ съ
твори: пръво домъ
моу сътвори, ти
тако господина домоу въведе.
да иꙁведетъ ꙁемлѣ
доушѫ живѫ! беꙁдоу
шьна ꙁемлѣ, отъкѫдоу
раждатъ доушѫ? отъкѫ
доу львъ иꙁиде ревꙑ,
или конь текꙑ, или
волъ, ꙁемльнꙑи дѣ
латель, или ось
лѧта, носителе брѣ
меньнии? отъкѫдоу раꙁли
иꙗ животьнаꙗ толика? отъкѫ
доу отъ беꙁдоушьнꙑѩ ꙁемлѧ толи
ко доушь? ти не стꙑдѧтъ
сѧ ретиьстии сꙑно
ве, льма же беꙁ
доушьнаꙗ ꙁемлѣ
ѩже доушѧ не има
тъ въ себѣ, то тѫ и
ꙁноситъ; бога же
аще слꙑшѧтъ, ꙗко

191b
же родилъ сѧ стъ
отъ свого сѫщиꙗ,
то аби и мꙑсли по
женѫтъ плетѫще
и рекѫще, то раꙁлиилъ сѧ
стъ, то раꙁлѫилъ сѧ и врѣдъ
приѩлъ, и ꙗкоже
стъ обꙑаи тацѣ
мъ бесѣдовати. не
бо стъ нꙑнѣю года
о томь бесѣдова
ти, рекъше иноѧдѣ
мь сꙑноу, пае же ре
щи о свомь съпасѣ.
не бо и хвалимъ
приобрѣтатъ
ьто богъ, ни хоули
мъ пакꙑ врѣда при
млетъ, нъ тъьѭ
то стъ приобрѣ
тъ богоу, же намъ
съпасти сѧ. а самъ
испльнь стъ вьсе
ѩ благꙑнѩ, сь самъ
вьсѧ богатѧ а не трѣ
боуѩ съпроста ни
есо же. къто бо ьто
хощетъ дати исто

191c
ьникоу благоуоумоу?
и ꙗкоже и давꙑдъ ре
е: вьсе на тѧ надѣ
тъ сѧ. отъврьꙁеши рѫ
кѫ своѭ и вьсе насꙑ
тиши. ꙗкоже и съпа
съ въ ѵаггелии рее;
мо брашьно и пити
 стъ, да къто тво
ритъ волѭ посълавъ
шааго мене отьца. нъ
мꙑ се слово на конь
ць ведѣмъ. и вамъ
бо се стъ любо и инъ
строинъ. го же не
иматъ ꙁемлѣ иꙁ
носитъ повелѣни
ꙗ послоушаѭщи.
а же иматъ исто
стьство не поражда
тъ ли? нъ пакꙑ
да никътоже ловѣ
ьскꙑ да не при
млетъ же то мѣни
мъ, иматъ, глаголѧ: ви
диши ли, како ти
и тъ самъ оуите
ль дастъ прѣжде

191d
сѫщю сꙑна отьцю. нъ
пае да простꙑнѭ
датъ словоу, ловѣко
мъ сѫщемъ и каль
нъ ѩꙁꙑкъ имѫщемъ
и къ ловѣкомъ творѧ
щемъ слово о божь
ствьнѣмь и вьсѣко
го словесе вꙑше сѫ
щиимь стьствѣ. ловѣци бо
сѫще акꙑ ловѣци
бесѣдовати смъ
наоуени. да вѣ
дѧтъ ꙁълии, ꙗкоже
о боꙁѣ бесѣдоуѭтъ?
и приносѧтъ оубо
словеса, ꙗже о бо
ꙁѣ не клюима сѫ
тъ глаголати. ти виждь
пронꙑрьство ихъ!
гда въпросꙑ въ
прашаѭтъ, то отъ ло
вѣь оумꙑшлѣ
и глаголѭтъ. ꙗкоже се:
вьсе бꙑваѩ наѧло
иматъ бꙑтию.
отъкѫдоу? се аби
приведѫтъ. ꙗко

192a
тꙑ родивъ сѧ наѧло
имѣ отьца свого и
дѣда свого. тае,
ꙗко хощеши имъ ...
отъ тѣхъ оумꙑшлѣ
и оумꙑшлѣмь и
нѣмь раꙁдрѣши
ти ихъ блѧди могѫ
щемь, то аби тоу оу
мꙑшлѣѭще рекѫ
тъ: о боꙁѣ стъ слово,
а тꙑ ловѣьскꙑ нꙑ
оумꙑшлѣѩ приво
диши! ти корени
 ꙁъломъ отъ обьщи
ихъ приведѫтъ оу
мꙑшлѣи; раꙁдрѣ
шени ꙁъломъ не
хотѧтъ отъ тѣхъжде
приимати оумꙑ
шлѣи. глаголетъ пакꙑ
отъ нихъ инъ: не мо
жетъ никътоже бꙑ
ти и раждати сѧ.
аще и оубо хощѫ ло
вѣьсками при
тъами прѣпи
рати, ꙗко стъ се, то

192b
отъмещетъ глаголемо то
рекꙑ: о боꙁѣ стъ слово,
а тꙑ ловѣьскꙑ ми
приводиши обра
ꙁꙑ! же глаголати, вьсе ра
ждаѩ сѧ не бꙑвъ ражда
тъ сѧ, не ловѣьско ли
стъ? нъ мꙑ на подълежѧ
ще придѣмъ. мо
жетъ ли къто, рееши,
бꙑти и раждати сѧ? а а
ще покажѫ писа
ниꙗ, ꙗко не о боꙁѣ
тъьѭ, нъ и о ло
вѣцѣхъ въводитъ
такꙑ рѣи, то ьто
сътвориши? авраа
млѧ бо дѣти не ꙗко
не бꙑвъшѧ писани
 глаголетъ раждаѭщѧ
сѧ, нъ ꙗкоже прѣжде
бꙑвъшѧ. авраамъ бо,
рее, роди исаака,
исаакъ же иꙗкова,
иꙗковъ левиѭ, отъ
него же иреискꙑи
родъ. нъ понже
оубо мелхиседека

192c
сърѣте, глаголѭ авраамъ,
поулъ апостолъ съкаꙁа
повѣсть тѫ на бого
словеси глаголѧ: съ
рѣте же мелхисе
декъ авраама ти
благослови и; и придѣ аби
рекꙑ, авраама цѣ
ща и леви, тъ десѧ
тинꙑ примлѩ,
десѧтитъ сѧ; и ще
бо въ рѣслѣхъ бѣ
аше отьца авраа
ма, гда и сърѣте
мелхиседекъ и
благослови. видиши ли,
како ти съмрьтьнꙑи
не оу рождь сѧ бѣа
ше? имьже съпро
ста корень живъ
бѣаше, и плодъ по
живъ въведе ко
ренемь. на ли ижде
бꙑватъ врѣдъ, то
тако въводитъ
раждани; то ижде
не бѫдетъ врѣда,
ни прѣмѣнꙑ, ни

192d
обраꙁа ни ражда
ниꙗ ни ловѣьскꙑихъ
врѣдъ въинениꙗ,
то не хощеши ли ре
щи сѫщааго отъ сѫ
щааго родивъша
[же] сѧ, сѫща же при
сно? да аще сѧ ро
дилъ, рееши, то
како бѣаше присно?
вьсь бо раждаѩи сѧ
наѧло иматъ
бꙑтию. имѧ отье
въ насъ мъноꙁѣ
мь пѫтемь объ
ходитъ. сътвори
мъ же притъѫ
сицѫ: бѫди юно
ша желаѩ жени
твꙑ. прьво бѫ
детъ обѣщаньни
къ, тае ꙁѧть, та
е мѫжь, ти ꙗко
родитъ, тогда глаголемъ моу
отьць. да аще моу ражда
ѩи сѧ дѣтищь и
мене не дастъ, то лю
бо и несъвѣдами

193a
лѣтъ да живетъ съ
женоѭ, не иматъ
сѧ ꙁъвати отьцемь. та
ко же и мати, прьво
 дѣва, тае обѣща
наꙗ, тае невѣ
ста, тае жена; ро
дитъ, носитъ плодъ;
ти аще тако не и
ꙁидетъ, то матерь
ѭ не можетъ сѧ ꙁъ
вати. аще и носи
тъ корени плодъ, а
ще да не ишьдъ дѣти
щь не дастъ и бо
лѣꙁнии тѣхъ отъда
ни, же такоѭ про
ꙁъвати, то не може
тъ сѧ глаголати мати.
и се же сътвори прѣ
мѫдрꙑи богъ, да не
ꙁѣло вельми отьци
на дѣти сѧ хвалѧтъ,
да не реетъ отьць къ
дѣтищю, аꙁъ ти 
смь животъ далъ,
мене же цѣща си рожденъ,
и мене цѣща си въ бꙑти
въведенъ. нъ

193b
аще и да реетъ тако,
то аби да слꙑши
тъ: аꙁъ тебе цѣща
рожденъ смь, а тꙑ
мене цѣща отьць бꙑстъ.
такоже и къ матери
реетъ: дала ми си,
да бѫдѫ сꙑнъ, а аꙁъ
ти дахъ, да бѫдеши
мати. нъ въ насъ сѧ при
млетъ даръ тъ
и отъдаватъ сѧ. тако
же пакꙑ и сꙑнъ въ насъ
не аби сꙑнъ, нъ прь
во сѣмѧ, тае мла
денищь, ти гда
сѧ родитъ, тъгда
же сꙑнъ бѫдетъ. то
же то лѣтьнꙑими
годꙑ нѫдимъ бꙑ
ватъ, то вьсе подъ
врѣдꙑ подъпада
тъ, се вьсе плътьно сть
отъпадени. а и
жде стъ бесплътьно
стьство раждаѩ,
и ижде стъ беꙁлѣ
тьнъ и бестѣлесьнъ

193c
плодъ родивꙑи сѧ, то
како тоу слово при
млетъ, ꙗко бѣаше
коли, гда не бѣа
ше, и послѣжде сѧ ро
ди. сꙑнъ бо повѣда
мъ родивъшь сѧ,
нъ беꙁ врѣда, а родьна
аго обраꙁа съкаꙁа
ти не вѣмъ. истово
 вѣдѣни се стъ,
же вꙑше стьства
нашего исповѣда
ти не вѣдѫщеи се.
да рожденоумоу сѧ
покланѣмъ, сть
ства же не ꙁѣло въ
спꙑтамъ. аще
бо би ловѣкъ родивꙑи,
то и ловѣьско би сътво
рилъ раждани.
аще би тѣло имѣ
лъ, то родилъ би акꙑ тѣло. аще
ли стъ не тѣло, то не привѧ
ꙁаи къ бестѣлесьноу
моу врѣдꙑ тѣле
сьнꙑѩ. то аще стъ ро
дилъ, рее, отъ сво

193d
го сѫщиꙗ, то врѣ
домь стъ родилъ.
нъ мало прѣтрьпи
и прѣпьрѫ тѧ отъ ꙁемь
нꙑихъ, да некъли по
нѣ тако можеши
раꙁоумѣти отъ ло
вѣкъ притъь. ра
ждатъ гꙑжа винь
наꙗ, раждатъ и маслиина,
раждатъ же вода и садове,
съпроста же ократѧще
рещи. аще и ражда
тъ, не по нашемоу
стьствоу, нъ по сво
моу иноу. а ꙗко
же раждатъ, слꙑши.
жена бо вьсѣ, гда отъ
бога прииметъ бꙑти
мати, раждаѭщи и
спльнитъ сѧ, роди
въши же плодъ охоу
дѣтъ. а при садоу
сѫпротивь томоу
стъ обрѣсти. аще не
родитъ прѣжде, то
не испльнитъ сѧ; нъ
гда родитъ, тъгда

194a
испльнитъ сѧ и дебе
лѣтъ, и плодъ расте
тъ и корень мъножи
тъ сѧ ти охоудѣни
 не бѫдетъ корени
раждаѭщюмоу ни
родивъшюмоу сѧ
не бꙑватъ охоудѣ
ни. да льмаже пь
нь виньнꙑи ражда
тъ и садове, нъ не ра
ждатъ ꙗко и мꙑ; то богъ
аще слꙑшиши ꙗко
родилъ стъ, то ло
вѣьскꙑ ли врѣдꙑ
прилагаши, иже
вьсѣкого ловѣьска сть
ства мимо стъ.
и рее богъ, да иꙁведетъ
ꙁемлѣ доушѫ живѫ
по родоу. испльни сѧ
ꙁемлѣ и обрасла бѣ
аше плодомь и иꙁведе
животъ; господинъ же ще
не бѣаше домоу съ
творенъ. небо оудо
брено бѣаше, ꙁемлѣ
оукрашена и испьщ

194b
рена и море испль
нено бѣаше [пъти
цѧ оутворенꙑ бѣа
хѫ мъножьствомь].
вьсе бѣаше готово,
ловѣка тъьѭ не бѣа
ше. не беьстьмь
бꙑстъ послѣжде ловѣкъ,
нъ поьстьмь. до
мъ бо съсѫждамъ
стъ и въводитъ
сѧ домоу господинъ. ние
со же бо богъ ни беꙁ го
да ни беꙁ мѣрꙑ тво
ритъ, нъ вьсе на по
трѣбѫ. нъ съмотри и
ина: прьво богъ съ
твори травѫ и сѣ
но ти тъгда ꙁвѣрь,
иже сѧ имь питѣ
тъ. аще бо би прьво
 сътворилъ, иже сѧ
питѣтъ, то не би,
имь сѧ питѣти.
да беꙁ оума би тва
рь та бꙑла живо
тоу, не сѫщю [имь же
нѣстъ] имь сѧ питѣти.

194c
сътвори свѣтила,
ти тъгда ѩже освѣ
щаѭтъ. сътвори
пищѫ, ти тъгда
питѣмаꙗ. оусѫ
ждатъ прьво трѣ
бованиꙗ, ти тъгда
иже трѣбованиꙗ
та примлѭтъ.
тако же и при пьса
нии сътвори. вари
шѧ прѣжде пьсани
ꙗ о христѣ проповѣда
ѭща, ти тъгда приде,
о немь же съвѣдѣте
льствоуѭтъ. вари
номосъ, же стъ ꙁако
нъ, да о положивъ
шиимь номосъ съвѣ
дѣтельствоутъ.
варишѧ пророци, да
съкажѫтъ, о немь
же прориѫтъ. съ
мотри же божиѭ
прѣмѫдрость.
пьсанию пророьскоу
моу не дастъ въ ць
ркъви тъьѭ бꙑти,

194d
нъ небрѣже ихъ, да
и въ июдеихъ недо
стоинꙑихъ бꙑшѧ, въ
враꙁѣхъ христосовѣхъ. е
со цѣща оубо сице
сътвори ти не въꙁѧ
отъ нихъ писаниꙗ
того? ꙗвѣ стъ ви
на: не да ли беꙁ ꙁаꙁо
ра бѫдетъ наше
проповѣдани.
аще бо бихомъ ди
ни имѣли пророкꙑ,
то бишѧ могли не
вѣрьнии отъвѣщава
ти намъ. аще би
хомъ мꙑ дрьꙁнѫ
въше рекли, ꙗко
сице глагола нꙑ моѵси
или сице рее иса
иꙗ или прокꙑи
инъ пророьскꙑи
о христѣ, или же и
матъ бꙑти въ при
ходьнꙑи годъ го,
то могли бишѧ, и
же хотѧтъ, сѫпро
тивь вѣщати глаголѭ

195a
ще: отъкѫдоу се стъ
ꙁнати, ꙗко пророкъ стъ
бꙑлъ моѵси, или глагола
лъ се или проповѣда
лъ, ꙗкоже хотѣсте
вꙑ крьстиꙗне? на стро
и свомоу ꙁаконоу
и пророкꙑ сътвористе
и имена повѣда
те; да мꙑ того не при
млемъ. нъ и нꙑнѣ
нѣльꙁѣ имъ сѫпро
тивити сѧ ни хоудѣ;
не бо имѫтъ иꙁвѣ
та никакогоже,
имьже съвѣдѣте
льства си въ нихъ сѫ
тъ вьсѣ, ꙗже мꙑ при
носимъ на съставъ
свомоу ꙁаконоу.
да како хотѧтъ ꙁа
ꙁьрѣти симъ? да сего
оубо не глаголѭтъ, тѣмь
оубо дано стъ, да
въ тѣхъ бѫдетъ пи
сани се и кънигꙑ.
да аще и мьнѣ не и
мѫтъ вѣрꙑ, имьже

195b
своимь ꙁаконъ ... то
онѣмъ вѣроуѭтъ,
имьже тоужди сѫтъ
и кромѣ. аще бо въпра
шаши хꙑтра жидо
вина, иже ꙁаконъ вѣ
стъ, рекꙑ, стъ христосъ?
то не можетъ рещи, нѣ
стъ го; нъ ꙗко 
стъ реетъ, нъ не гоже
вꙑ мѣните сѫща,
нъ инъ стъ. обае
повѣдатъ и сѫщь,
лице же тъьѭ прѣ
мѣнѣтъ. ино же
стъ, же съпроста
рещи нѣстъ го, ино же,
же о лици блаꙁ
нити сѧ. ꙗкоже се,
аще къто ми глаголетъ,
длъжьнъ ми си,
ино же, ще рещи нѣ
смь ти длъжьнъ,
ино же, ще рещи не
тебѣ смь длъжьнъ,
нъ иномоу. обае
обавлѣтъ сѧ длъгъ.
тако же и они повѣ

195c
даѭтъ, ꙗкоже 
стъ христосъ, пьрѧтъ же
сѧ, ꙗкоже нѣстъ сь, го
же мꙑ проповѣда
мъ. а иже нѣстъ, то
того ожидаѭтъ,
имьже сѫщааго отъ
врьгошѧ сѧ. ти съмо
три тꙑ великааго
ꙁаконоположи
телѣ моѵсѣа, гда
ловѣкъ творимъ стъ,
о томь же бесѣдоу
ѩ како ти и сꙑна
обавлѣтъ глаголѧ:
рее, бѫди тврьдь,
рее, да проꙁѧбле
тъ ꙁемлѣ, рее, да
иꙁведѫтъ водꙑ;
тае ꙗко приде о
ловѣцѣ глаголѧ, то
тогда вѣща:
и рее богъ, сътворимъ
ловѣка! въпрашаѭ
оубо жидовина ре
кꙑ: аще динъ
стъ а нѣстъ съ нимь
сꙑна, гоже мꙑ

195d
проповѣдамъ;
аще нѣстъ свѧтааго доуха,
моу же мꙑ сѧ кла
нѣмъ, то къ комоу
рее, сътворимъ ловѣка?
гда бо небо творꙗ
аше, то повелѣни
мь тъьѭ творитъ
и гда ꙁемлѭ, то та
кожде и прокѫѭ
тварь. гда же ло
вѣка творитъ, то
къ томоу богослови
о сꙑноу акꙑ двьрь
цами прѣклонь
[шю сѧ] велитъ видѣ
ти, къто стъ, иже съ ни
мь испрьва дѣи
ствовалъ. мѣнѧ
тъ [и сꙑна] июдеи,
гда ѩ приклѣщи
мъ, не могѫще
отъврѣщи сѧ слове
се ꙗвленааго, ꙗко
къ аггеломъ рее сло
во то. не бо могѫ
тъ инако ника
коже прѣврати

196a
ти слова того, нъ си
цѣмь сѧ обраꙁомь
отъмещѫтъ. къ ко
моу оубо рее, сътвори
мъ ловѣка? глаголѭтъ, къ ан
геломъ. пакꙑ ихъ
въпрашаѭ рекꙑ:
къто стъ болии, анъ
гели ли или ловѣци?
оуто рещи имѫтъ,
анггели. гда бо до
бри сѧ ꙁѣло сътвори
мъ къ богоу, тъгда не
больше бѫдемъ
аггелъ, нъ акꙑ агге
ли бѫдемъ. сице бо
глаголетъ и нашь съпасъ ре
кꙑ: на въскрьсении ни
женѧтъ сѧ ни въда
ѭтъ, нъ бѫдѫтъ
ꙗко и аггели. да 
гда оубо доидемъ
добрꙑими дѣлꙑ
тоѩ мѣрꙑ, тъгда
тѣхъ не минемъ,
нъ съ тѣми равьни
бѫдемъ. нꙑнѣ же
вельми смъ хоу

196b
ждьше стьства тѣхъ
и мьньше бесплъ
тьнꙑихъ аггелъ оустро
ниꙗ. слꙑши о си
хъ давꙑда съвѣдѣте
льствоуѭща сице:
ьто стъ ловѣкъ, ꙗко
поминаши и, и
ли сꙑнъ ловѣь, ꙗко по
сѣщаши го? оу
мьнилъ и си мало
мь имь отъ аггелъ.
мꙑ же хоуждьше 
смъ, аггели же боль
ше. да льма же оу
бо ловѣка творѧ хоуждь
шааго съвѣтьникъ
трѣбовааше аггелъ
и дѣиствоуѭщиихъ съ нимь?
то гда большѧѩ
творѣаше (не ди
ного рекѫ аггела, нъ
вьсѧ диноѭ несъвѣ
дꙑ онꙑ беисмене
аггельскꙑѩ), ꙗко бо
слъньце и ꙁвѣꙁдꙑ вь
сѧ диноѭ сътвори, та
коже и аггелꙑ и архаггелꙑ

196c
вьсѧ диноѭ (ти ко
лико ти ихъ, и и
смене бо не имѫтъ,
ꙗкоже глаголетъ да
ниилъ рекꙑ: несъ
вѣдꙑ несъвѣдами
слоужаахѫ моу
и тꙑсѫщи тꙑсѫ
щь прѣстоꙗахѫ
моу), да ли толи
ко мъножьство аггелъ
творѧ не трѣбова
аше съвѣтьника
ни дѣиствоуѭща
аго съ нимь? то ди
нъ творѧ брьньнъ
ловѣкъ съвѣта ли трѣ
боутъ и оумꙑслꙑ
въводитъ или при
млетъ съвѣтъ?
же бо глаголетъ, ьто стъ ло
вѣкъ, ино ниьтоже
не наꙁнаменоутъ, нъ
се, ꙗко на ꙁемлѣ ли
стъ, не отъ ꙁемлѧ ли,
не прахъ ли тъьѭ и
попелъ? се жде въпи
тъ и авраамъ своѭ

196d
проповѣдаѩ хоудо
сть глаголѧ: аꙁъ же смь
ꙁемлѣ и попелъ.
аггели же ьто сѫтъ?
не доухъ ли, не огнь ли?
слꙑши же и давꙑда
въпиѭща и рекѫ
ща: творѧи аггелꙑ
своѩ доухꙑ и слоугꙑ
своѩ огнь палѧщь.
да ли огньно сть
ство творѧ раꙁоу
мьнꙑѩ и бестѣлесьнꙑ
ѩ доухꙑ, не трѣбова
аше съвѣтьникъ ни
дѣиствоуѭщиихъ.
то есо цѣща гоже
отъ ꙁемлѧ творитъ,
хоудааго, мьньшаа
го, съмрьтьнааго, иже
и въ гробѣ сѧ раскꙑ
датъ, то о томь
съвѣтъ въводитъ
или събесѣдова
тъ сѧ? еи, рееши,
можетъ бо дроугои
ци владꙑка благотьнъ
сꙑ вельми рещи ра

197a
бомъ прѣстоѩщи
имъ, ьто стъ подоба, како
се сътворимъ? рекѫ
ти: сѣ бѫди та
ко, дамь да бѫде
тъ, сътворимъ
ловѣка, реено къ анъ
геломъ. сътворимъ,
то ли си слꙑшалъ,
а сего не видиши
ли, же глаголетъ по
обраꙁоу и по подобь
ствоу? симь бо длъ
жьнъ смь словесе
мь и жидовиноу
и ретикоу ꙁагра
дити оуста. жидо
винъ бо и ретикъ
дино то стъ; пае
же рещи и горе и жи
довина. жидове бо
тѣло распѧшѧ ви
димо, они бо на
божьство невидимо
 ратиѭ сѫтъ въста
ли, пае же рещи
на сво съпасени.
нъ и жидове обли

197b
ишѧ сѧ на немо
щьно сѧ окоушаѭще.
ꙁане и каꙁнь оѧ
стимь тоѩ цѣща
дрьꙁости приѩшѧ
въ нꙑнѣщьнии годъ,
по вьсеи ꙁемли сво
 племѧ видѧще ра
сѣано. послѣжде
же придетъ на нѧ съ
врьшенаꙗ каꙁнь,
гда вьсѣмъ бѫде
тъ прити на сѫдъ.
и сии пакꙑ въ подо
бьнꙑи годъ приимѫ
тъ своихъ хоулъ до
стоинѫѭ мѫкѫ.
ьто оубо стъ, го
же цѣща вьсѣ си сло
веса вамъ потоихъ?
мꙑшлѭ бо пакꙑ въ
инити слово тако
побесѣдовавъ. не
съмѣтъ же сьде ни 
ретикъ ни жидови
нъ рещи, ꙗко динъ
обраꙁъ и подобьство
божи и аггельско.

197c
не ꙗвѣ ли се, ꙗко къ
сꙑноу слово
бꙑстъ. аггели бо сътво
рени сѫще не дѣи
ствоваахѫ съ богомь.
слоугꙑ бо бѣахѫ
хвалѧще и славѧще
и добрѣ дарьствѧ
ще бога, имьже ѩ сътво
ри вѣдѫщѧ, ꙗко
же прѣжде того, гда
ѩ сътвори, не бѣаше
ихъ, нъ велѣнимь
благꙑнѧ го бꙑшѧ;
и стоꙗахѫ поꙁора
таи ꙁьрѧще тъиѭ
бꙑваѭщаꙗ съ ними.
видѣахѫ [бо] небо отъ
небꙑтиꙗ бꙑва
мо и дивлѣахѫ сѧ;
видѣахѫ море отълѫ
амо и юждаахѫ
сѧ; видѣахѫ ꙁемлѭ
оутварꙗмѫ и съ
дрьꙁаахѫ сѧ. ꙗко
же не бѣахѫ аггели
дѣиствоуѭще съ ни
мь, нъ юдителе

197d
томоу, глаголетъ богъ въ
иовѣ: гда сътво
рихъ ꙁвѣꙁдꙑ, хвали
шѧ мѧ вьси аггели мо
и. сътворимъ ловѣка.
слово то въводитъ
глаголѭщааго и слꙑшѧ
щааго, ꙗкоже са
ми къ себѣ бесѣдоу
ѭтъ. виждь право
славьнꙑѩ вѣрꙑ лоу
ѭ сиꙗѭщѫ, ѭже
и слъньце несꙑ нꙑнѣ
своѭ лоуѭ примѣ
си. рекъ бо, сътвори
мъ ловѣка по обраꙁоу
и по подобьствоу на
шемоу, съхрани
и собьствьнꙑи и
нъ и сѫщьно ди
ньство; отъ того, 
же глаголетъ, сътвори
мъ, собьства три
нариѧ, а же мѣ
нитъ, по обраꙁоу
(а не по обраꙁомъ),
то то дино сѫщи
 обавлѣтъ. не

198a
бо стъ инъ обра
ꙁъ отьь, инъ же сꙑно
вьнь. тѣмь и до
брѣ глаголетъ сѧ же
рее, сътворимъ,
да три собьства по
кажетъ; а же мѣни
тъ по обраꙁоу на
шемоу, то то съкаꙁа
тъ диносѫщи.
[къто стъ оубо ище
мъ сего великааго
словесе и юдьнааго
обьщьства творь
ць? нъ имь же июде
и сѫпротивѧтъ сѧ
и въꙁдражами
сѧ срамлѣѭтъ]. 
ретици же бѣсѧтъ сѧ
и истина въ рати стъ,
аще и добровѣрьства
слово николиже не
побѣдимо иматъ
исповѣдани. отъ
кѫдоу съкажемъ, къ
комоу стъ реклъ, сътво
римъ ловѣка по обра
ꙁоу нашемоу? къто

198b
ли стъ съвѣтьникъ?
же бо рее, сътворимъ,
лице намѣнитъ съ
вѣтьние. глаголетъ оубо
блаженꙑи исаиꙗ о
иноѧдѣмь сꙑнѣ,
иже отъ бога, [богъ иже] насъ
ради обраꙁомь на
шимь пришьдъшиимь.
тако рее: [хощемъ
аще бишѧ бꙑли огне
мь пожежени] ꙗко
дѣтищь роди сѧ намъ и
сꙑнъ дастъ сѧ. не бꙑ
вꙑи роди сѧ, сꙑи дастъ
сѧ. овъ роди сѧ, овъ же
дастъ сѧ. и ꙁоветъ сѧ
имѧ моу великаа
го съвѣта аггелъ, 
же стъ повѣстьни
къ; дѣтищю сꙑновьню
же божьства ради, дѣти
щю же ловѣьства цѣща.
великааго съвѣта
аггелъ, юдьнъ съвѣ
тьникъ. видиши ли
съвѣтьникъ, къ немоу же
рее, сътворимъ ловѣка

198c
по обраꙁоу и по подо
бьствоу нашемоу.
великааго съвѣта
аггелъ! нъ динако,
о пророе, не съкаꙁа сана,
гоже проповѣдаши
съвѣтьника. дади
мъ бо и мосею съвѣ
тьникоу бꙑти; акꙑ
съвѣтъ бо датъ глаголѧ: не
погоублѣи ихъ; еда
рекѫтъ странꙑ
имьже не можааше
дати имъ ꙁемлѧ, о
неи же сѧ бѣ клѧлъ,
погоуби ѩ. нъ не ста
влѣи юдесе до съвѣ
тьника, ни обьще
сътвори имѧ. не
бо си динако ра
ꙁоумѣлъ достои
ньства проповѣ
димааго. слꙑши
и дроуго юдо. ре
къ бо юдьнааго съ
вѣтьника съкаꙁа
тъ прореенааго съ
вѣтьника санъ тѣ

198d
мь словесемь, же
въслѣдъ лежи
тъ. ти рекъ, юдьнъ
съвѣтьникъ, тае
и дроугааго ꙁа и
мь словесе приведе
рекꙑ, богъ крѣпъкъ!
добрѣ же приложи
се слово, же рее богъ
крѣпъкъ. по ьто?
не имьже ли реемъ
и мъноꙁи боꙁи сѫтъ.
ꙗкоже глаголетъ давꙑдъ:
аꙁъ рѣхъ, боꙁи сте
и сꙑнове вꙑшьнѣаго
вьси; и рее богъ къ мо
ѵсѣю: се поставихъ
тѧ богъ фараоноу.
да не сего цѣща про
повѣдамꙑи бе
сьсти при
млетъ акꙑ моѵси
мьнимъ или апостоли,
да добрѣ приведꙑ
рее, богъ крѣпъкъ.
моѵси богъ, не крѣпъкъ,
не примлѧ крѣ
пость отъ бога. ино бо

199a
стъ, моуже крѣ
пость датъ сѧ, ино
же, иже датъ са
мъ крѣпость сꙑ.
аще бо и великъ бѫ
детъ юдесъ дѣла
тель, то обае прии
мъ даръ тъ отъ бога
ти тако творитъ.
нъ рекъ, богъ крѣпъкъ,
не ста тоу ни моу
довольно се бꙑстъ,
нъ приведꙑ рее и
дроуго слово, вла
стелинъ, да нака
жетъ и нꙑ и рети
кꙑ, не подъ власти
ѭ [нъ надъ власти
ѭ] мѣнити, иже вла
стиѭ владетъ. ино
бо стъ, же подъ вла
стиѭ бꙑти, ино же,
же самомоу вла
сти. да тѣмь рее,
властелинъ вла
дꙑи миромь. аще
ли и хощеши раꙁоу
мѣти, ьто стъ само

199b
властьць, ьто ли
стъ подъ власти
ѭ, то раꙁоумѣи: апостоли
подъ властиѭ, а съпасъ
властелинъ. павь
лъ великꙑи видѣ
въ македонии ра
бѫ имѫщѫ доухъ
пѵтоньскъ и глаголѭщѫ
прѣдъ вьсѣми: си
и ловѣци раби сѫтъ
сꙑна божиꙗ вꙑшь
нѣаго. раꙁболѣвъ
же павьлъ, обращь
сѧ рее доухоу (не въ неиже
бѣаше, нъ иже дѣи
ствовааше въ неи)
проповѣдаѩ (ти
виждь повиньникоу
свои гласъ истовꙑи): ꙁа
прѣщаѭ ти име
немь господьнимь. ꙁове
тъ и господемь, самъ сѧ ра
бъ покаꙁа. ти имь
же юдо бѣаше вꙑ
ше ловѣьскꙑѩ силꙑ, же
бѣсомъ ловѣкомъ сѧ
повиновати и по

199c
слоушати ихъ, да
не гласъ тъ съблаꙁ
нѫ сътворитъ ти
мьнѣти ѩ наьнѫ
тъ богꙑ сѫщѧ рабꙑ
божиѩ, да тѣмь рее:
ꙁапрѣщаѭ ти именемь господь
нимь. рабоу бо стъ подоба прѣ
повѣдати [прое],
владꙑцѣ власти. ви
дѣ ли раба прѣпо
вѣдаѭща и ꙁапрѣ
щаѭща, виждь же
владꙑкѫ велѧща. при
ведошѧ къ владꙑцѣ
бѣсоуѭща сѧ глоу
ха и нѣма. тоже,
не рее владꙑка: прѣпо
вѣдаѭ ти нѣмꙑи
и глоухꙑи бѣсе, нъ:
аꙁъ тебѣ велѭ, и
ꙁиди иꙁ него и къ
томоу не въниди
въ нь. послоуша
бѣсъ, поꙁна бо вла
сть. да глаголетъ оубо
блаженꙑи иꙁеки
ль: живъ смь аꙁъ,

199d
глаголетъ господь, оправь
да сѧ сестра твоꙗ
содома пае тебе.
то ьто се стъ, же
глаголетъ? аще бо прѣ
жде не раꙁоумѣ
ши, же глаголетъ, то
не можеши оусѫ
дити сѧ на раꙁоу
мьно оувѣдѣни
. ꙗкоже содоми
те отъврьжени
и отриновени сѫ
ще беꙁаконьни
мь бо живѣахѫ;
ꙁане и божимь
огнемь каꙁни
ѭ погꙑбошѧ. ти
бѣаше ироусалимъ по
погꙑбении тѣхъ
и по пожежени
и градъ тѣхъ; ꙗ
ко мънога лѣта
минѫшѧ потомь,
тако и на лици ц
вьтѣаше, нъ ꙁъль
ѭ боле творѣаше
беꙁаконьни.

200a
да гда оубо и содо
мьскꙑихъ ꙁълии
минѫшѧ сии, тъгда
богъ клѧтъ сѧ ꙁекиилемь
глаголѧ: живъ смь аꙁъ
адонаи, глаголетъ господь.
рее къ беꙁаконьнѣи
дъщери ироусали
мьстѣ: не съгрѣши
твоꙗ сестра содома
до полоу грѣхъ твои
хъ и оправьда сѧ отъ
тебе содома; рекъше,
къ тебѣ приложи
ма содома правѣ
иши тебе стъ. ꙗко
же се би къто реклъ 
ретикомъ: правь
дивѣиши сѫтъ и
юдѣи пае васъ. они
бо тѣло распѧшѧ, а
вꙑ богоу хоулѫ събе
сѣдовасте. опра
вьдишѧ сѧ июдеи, и
мьже сѧ ретици въ
ꙁбѣсишѧ. оправь
дишѧ же сѧ и бѣси,
имьже сꙑна и мѣнѧтъ

200b
божиꙗ, а ретици
тварь. оправьда сѧ
содома отъ тебе. въꙁи
скаѭ же пꙑтаѩ, е
со дѣлꙗ тожде твори
въше же и содомлѣ
не не погꙑбошѧ ꙗко
и содомлѣне; пае
же рещи соугоуби
въше беьстиꙗ по
ьто не опоустѣшѧ
ꙗко и они. не тѣ
мь ли, имьже богъ не
тъьѭ видѣаше ꙗ
же тъгда бѣахѫ
въ нихъ беьстиꙗ
и беꙁакониꙗ, нъ и
моуже бѣаше бꙑ
ти потомь добро
вѣрьствоу въ нихъ.
того же доꙁьрѣаше,
ꙗко бѣаше иꙁити
отъ июдеи и свѧтѣи
госпожди богородици дѣвѣ, и апо
стольско доброь
сти видѣаше; до
ꙁьрѣаше и иновъ
вьсѣхъ июдеискъ,

200c
иже несъвѣдами испо
вѣдаахѫ имѧ моу
и вѣроваахѫ къ не
моу. гда бо въꙁи
де павьлъ въ ироусали
мъ, глаголашѧ апостоли ре
кѫще: видиши ли,
брате, коликꙑ ти
несъвѣдꙑ сѫтъ вѣро
вавъшиихъ июдѣи?
да тѣхъ вьсѣхъ доꙁьрѧ
вѣровавъшиихъ по
щѧдѣ сиѩ не вѣро
вавъшѧѩ, не тꙑ ми
лоуѩ, нъ тѣхъ дѣлѣ,
имъ же сѧ бѣаше отъ ни
хъ родити. како же
се стъ вѣдѣти? не иса
иꙗ ли съвѣдѣтель
ствоутъ рекꙑ: а
ще би господь саваѡѳъ
не оставилъ намъ
племене, ꙗко и содома оубо
бꙑли бихомъ и акꙑ гоморѣ
оуподобили сѧ бихомъ. нъ 
да мꙑ смъ слово се при
нѫдили, а бѫдетъ
о иномь исаиꙗ глагола

200d
лъ. нъ слꙑши и са
мого сего павьла си
це глаголѭща; иже про
роьскꙑи братъ бѣ
аше, и сь съкаꙁаѩ глаголе
тъ рекꙑ: нꙑнѣ да
ръ по иꙁбороу благодать
ноумоу бꙑстъ, да сѧ съпасе
тъ останъкъ. и ꙗко
же рее исаиꙗ: аще
да не господь саваѡѳъ
остави намъ пле
мѧ, ꙗко и содома оу
бо бꙑли бихомъ.
вьсего бо доꙁьритъ богъ
прѣжде. а не ꙗкоже
и мꙑ въ тъ годъ тъь
ѭ раꙁоумѣвамъ,
гда сѧ ьто сътвори
тъ, тако же и богъ и
скоусивъ раꙁоумѣ
ватъ. нъ, мънога
щи рекъ, коньцѧ
вѣьнꙑѩ видѣа
ше прѣжде вѣкъ. ви
дѣаше адама съ
грѣшити хотѧща,
нъ пакꙑ видѣаше, и

201a
мъ же сѧ бѣаше отъ него
родити, правьдꙑ
творѧщѧ. и видѣа
ше иꙁ-д-раꙗ иꙁгъна
ноу моу бꙑти; нъ и се видѣ
аше прѣжде, ꙗко оу
готовлено моу
стъ цѣсарьство. се же
юдьнѣ, ꙗко и ра
ꙗ прѣжде цѣсарьство бꙑстъ.
да поьто сѧ юди
ши, ꙗко иꙁ-д-раꙗ и
ꙁгънанъ бꙑстъ? а се ю
дьнѣ, ꙗко прѣжде
породꙑ цѣсарьство моу
оуготовлено. ꙗко
же глаголетъ съпасъ: грѧдѣ
те благословении отьца мо
го, прѣимѣте оу
готовлено вамъ
цѣсарьство прѣжде наѧ
тъка мироу. да сѧ
стꙑдѧтъ ретици
оуготовленꙑихъ ради
свѧтꙑимъ прѣжде наѧ
ла оутвари сеѩ. а сꙑнъ
бѣ коли, гда го
не бѣ, глаголѭтъ. да тъ

201b
иѭ акꙑ обраꙁо
мь исповѣдаѭтъ
иноѧдъ и сѫщь;
имь же искаꙁити
писаниꙗ не могѫ
тъ, то глаголъ даѭтъ,
а истинѫ крадѫтъ.
тае, ако реемъ ино
ѧдъ и, аби рекѫтъ,
пишетъ сѧ и прь
вѣньць вьсеѩ твари.
да по ретикомъ
обо то сѫпроти
вьно си стъ. аще
прьвѣньць вьсеѩ
твари, то нѣстъ ино
ѧдъ. аще ли иноѧ
дъ, то нѣстъ прьвѣньць.
прьвѣньць бо, аще
братиѭ иматъ, то
прьвѣньць реетъ сѧ.
а иноѧдꙑи, аще бра
тиѭ иматъ, то ино
ѧдъ нѣстъ. иноѧдъ
бо стъ, иже отъ кого
динъ родитъ сѧ;
ꙗкоже и писани
съвѣдѣтельствоу

201c
тъ къ авраамоу глаголѧ,
диного отъ саррꙑ
сꙑна имѣвъшю: пои
ми сꙑна свого ино
ѧдааго! прьвѣнь
ць же сѧ глаголетъ, иже
братриѭ имꙑ;
тъ бо стъ прьвꙑи,
имь же прѣжде сѧ роди.
а иноѧдꙑи, же не
имѣти братиѭ, глаголе
тъ сѧ иноѧдъ. и и
нако же иноѧдъ
стъ, иже динъ отъ
кого родитъ сѧ, а не
иже динъ бѫде
тъ, ꙗкоже нꙑрѧтъ
ретици иноѧдъ и
глаголѭще, имьже ди
нъ бꙑстъ такъ. то и слъ
ньце стъ иноѧдо,
ꙗкоже ти блѧдѫтъ,
имьже се дино стъ
тако, а иного нѣстъ. нъ
не вѣдѧтъ се, есо гла
голѭще. нъ иноѧ
дъ обꙑаи стъ
пьсанию глаголати, и

201d
же сѧ динъ нѣ отъ ко
го родитъ, ꙗкоже
положихомъ съка
ꙁаѭще. а и, съмотри,
по истинѣ, имьже,
ꙗкоже глаголахомъ,
аще прьвѣньць бра
тиѩ не иматъ, то
прьвѣньць нѣстъ; а и
ноѧдꙑи аще брати
ѭ иматъ, то ино
ѧдъ нѣстъ. [аще ли] аꙁъ
оубо могѫ не ди
ного, ни дъва, ни три,
нъ мъногꙑ прьвѣ
ньцѧ обрѣсти [ти
тако коньати сло
во о прьвѣньци]. ди
вьно стъ дѣло. аще бо
сѫтъ прьвѣньци,
то како сѫтъ мъноꙁи?
диномоу бо стъ подо
ба бꙑти! продлъ
жихъ слово прьвѣ
ньца ради и иноѧ
дааго, да не ꙁаꙁи
ратъ никъто же.
съкажѣмъ недовѣди

202a
мо сьде глаголѭще: ꙗко
пръво вѣроуѭщаа
го къ богоу въ свомь
родѣ и врьстѣ прь
вѣньць стъ подоба
ꙁъвати, не ꙗкоже инѣмъ сѫ
ща пръвааго, нъ ꙗко
же въ своихъ лѣтѣ
хъ прьвааго ꙗвль
ша сѧ. ꙗкоже се въ
гупьтѣ бѣшѧ лю
ди и рее богъ моѵсе
мь: сꙑнъ прьвѣнь
ць иꙁдраиль. рѣхъ, отъпоу
сти ми люди. се лю
дь прьвѣньць, и
мьже въ годъ тъ прь
вии бѣахѫ людь
оувѣдѣвъшеи бога.
пакꙑ въꙁние по
томь давꙑдъ, по ꙁа
конѣ и по лѣтѣхъ мъно
ꙁѣхъ, ти обѣща моу
богъ отъ сѣмене го
христоса, и рее сице: о
брѣтохъ давꙑда раба
свого, масломь
свѧтꙑимь моимь по

202b
маꙁахъ и. сь нарее
тъ мѧ, отьць мои 
си тꙑ, и аꙁъ прьвѣ
ньць поставлѭ и.
да аще прьвѣньць
давꙑдъ, то и народъ прь
вѣньць. прьвѣнь
ць и адамъ, ꙗкоже
въ свомь родѣ; прь
вѣньць и но въ сво
мь родѣ; прьвѣнь
ць авраамъ въ
свомь родѣ, и мо
ѵси въ свомь родѣ,
и исаиꙗ, имьже въ
своꙗ лѣта прьво
 ти оувѣдѣшѧ до
брошьсти и право
вѣрьство. отъ сихъ
же мъногꙑихъ прьвѣ
ньць събьра сѧ црь
кꙑ, же сѧ реетъ съ
боръ, и стъ на не
бесе, ꙗкоже съвѣ
дѣтельствоутъ
павьлъ рекꙑ: придо
сте къ горѣ сионь
стѣи и къ градоу

202c
божию живоу и
роусалимоу небесьскоумоу
и къ несъвѣдамъ
аггельскъ плъкъ и съ
бороу, иже сѧ реетъ црь
кꙑ прьвѣньць на
писанꙑихъ на небесе
хъ. отъ тѣхъ же стъ
прьвѣньць плъти
ѭ и христосъ, да тѣмь и
прьвѣньцемь сѧ и
меноутъ въ лѣпо
тѫ, по божьствоу ино
ѧдъ сꙑ. имьже въ
комьждо родѣ къ
томоу [же] поспѣши
въшѧ добрѣ при
млетъ и съ вьсѣми
тѣми глава црькъ
вьнаꙗ самъ стъ, и тъ
самъ прьвѣньць сѧ
нареетъ въ вьсѣхъ.
сего дѣлꙗ и павьлъ
глаголетъ: прьвѣньць
въ мъноꙁѣ братии.
подобааше бо намъ
нꙑнѣ о ловѣцѣ мъного
побесѣдовати. нъ

202d
пощѧдимъ повѣ
сть тѫ на дроугꙑи
дьнь, рекъше въ шестꙑи,
въ нь же стъ сътворенъ,
да божию дароу пома
гаѭщю съврьшенѣ
 съкажемъ проти
вѫ свои силѣ, не
ꙗкоже мꙑ мьнимъ,
нъ ꙗкоже нꙑ нака
ꙁаѭтъ. обьщь бо 
стъ истоьникъ и
дарове обьщи сѫ
тъ прѣдълежѧщи
и, аще да тъиѭ хо
щемъ вьсѣмь спѣхо
мь подвиꙁати сѧ.
нꙑнѣ же съвращѫ
слово на пооуени.
вьера покаꙁано бꙑ
стъ, како стъ подоба
въꙁдвиꙁати рѫцѣ
пъваѭщюмоу
добровѣрьство
мь. иже бо да
тъ, глаголахъ, нищии
мъ, то то да мѣни
тъ въꙁдвижени рѫ

203a
коу мою. дьньсь же
въꙁискаѭ и псалъ
ма того наѧло, ка
ко стъ, да льма
же вьси помъ, то
да вѣмъ. поьто глаголе
мъ, да оуправитъ
сѧ молитва моꙗ а
кꙑ кадило прѣ
дъ тобоѭ. вьсѣко бо
кадило оуправи
тъ сѧ; ни богъ бо доб
рꙑими вонѣми мѵ
рьнꙑими краситъ сѧ.
да ьто стъ оубо,
да сѧ оуправитъ
молитва моꙗ? лѣ
ноу сиць стъ раꙁоумъ,
да бѫдетъ глаголемо
 то сице: да оупра
витъ сѧ молитва моꙗ
ꙗко и кадило прѣ
дъ тобоѭ. ко кади
ло? дъва бѣсте трѣ
бьника, динъ въ
дворѣ огражденѣмь
вьнѣ на ꙗснѣ, а дроу
гꙑи въ свѧтꙑихъ подъ

203b
кровомь. вънѫтрьни
и трѣбьникъ ка
дильнꙑи, въ немь же
тъиѭ каждаахѫ;
кръве же тоу не про
ливаахѫ ни хлѣ
ба приносьнааго
не полагаахѫ.
вьнѣщьнии же трѣ
бьникъ бѣаше, ижде
животꙑ ꙁакала
ахѫ и хлѣбъ при
ношаахѫ и про
кꙑѩ съжиꙁаахѫ.
да вьнѣшьнѭѭ крадѫ
повелѣ богъ камени
мь недѣланꙑимь
сътворити, а ѫтрь
нѭѭ крадѫ, же
стъ трѣбьникъ,
ꙁлатомь ваꙗно
мь. ьто се наꙁна
меноутъ божиꙗ
благодать, отъ сего нѫ
жда стъ въспꙑта
ти. тако бо раꙁоу
мѣмъ помо се:
дъвѣ словеси слоужѧщи

203c
славѣ божии. ди
но же слово не нака
ꙁано нъ грѫбо, а дроу
го накаꙁано и хꙑ
тро. иже бо глаголомь
кривѣ бесѣдоутъ
и грѫбѣ, то тъ стъ
акꙑ трѣбьникъ ка
менимь недѣлано
мь въꙁгражденъ; нъ
обае трѣбьнико
мь сѧ творитъ. иже
бо глаголомь и рѣиѭ
храмлетъ грѫбѣ,
а мꙑслиѭ правъ
стѫпатъ, то та
къ стъ ꙗкоже то
камени недѣла
но, нъ трѣбьнико
мь сътворенъ. па
кꙑ истуканьно
 ꙁлато стъ ь
стьно слово и хꙑ
тро. тоже ни се сѧ
прѣвꙑшатъ, ни
оно отъмещетъ; и
оно бо божи трѣби
ще и се божи трѣ

203d
бище. бѣаше же,
рее, и етꙑрьми о
браꙁꙑ рекъше вонѣ
ми мѵро то съложе
но, стактиѭ и но
гътемь и халва
ниѭ и бѣлꙑимь
тъмиꙗномь. да
льмаже мѵро раꙁлиьнꙑими
съложено стъ вонѣми, то и
иꙁволени добро раꙁлиьнꙑ
ими добротами сълежи
тъ сѧ, рее: да оупра
витъ сѧ молитва мо
ꙗ ꙗкоже и оно ка
дило, же мъноꙁѣ
ми сълежитъ сѧ и
на дино доброво
ньство съходитъ сѧ
и съврьшатъ сѧ. имь
же съ молитвоѭ въхо
ждѫ, и алььбѫ и
мꙑ въхождѫ, и мило
сть имꙑ въхождѫ
и вѣрѫ, да ми подобь
на бѫдетъ доброта
си етврьтьнаꙗ оно
моу кадилоу, же

204a
къ тебѣ сѧ оуправлѣ
тъ. тако бо и инъжде
блаженꙑи давꙑдъ рее:
се коль добро и коль
красьно нъ же жи
ти братрии въкоу
пѣ. акꙑ мѵро на
главѣ съходѧ на бра
дѫ, на брадѫ аро
нѭ. притꙑетъ лю
бъве мѵроу ирати
ьскоумоу, а молитвѫ
кадилѣ ирать
стѣмь, да вѣдꙑ бѫ
деши, ꙗко аще ь
то имаши добро
вольно или исто
тѫ или ино ьто,
то братъ си иреови.
иросѵни, рееши,
не имамь, же стъ
истительство, нъ
имамь цѣломѫ
дрьство, же стъ
истота. то сестра
бѫдетъ моꙗ истота
твои иросѵни. отъ
кѫдоу се стъ ꙁнати?

204b
и томоу бо подобатъ и
стоу бꙑти исти
тельствоуѭщюмоу,
и мьнѣ истоу слоу
жѧщюмоу. да аще
оубо бѫдѫ истъ,
то тожде ли и аꙁъ при
имѫ [еи рееши]
отъкѫдоу се стъ вѣ
дѣти? давꙑдъ бѣжѧ са
оула приде къ
авиꙗѳароу ирею
ти глагола моу: даждь
ми хлѣбꙑ, имьже
напрасьно бꙑхъ посъла
нъ цѣсаремь ти брашь
на не имамь. рее
архиреи ꙁако
нъ вѣдꙑи: нѣстъ намъ
хлѣба иного раꙁвѣ прѣдъпо
ложена, гоже нѣстъ
подоба иномоу ꙗсти
раꙁвѣ ирею. тае
льмаже видѣаше
бѣдѫ, боꙗаше же сѧ
прѣдъположенꙑѩ хлѣ
бꙑ въдати, въꙁиска
отъ не сѫщиихъ иреи

204c
истотꙑ ти рее: аще
да сѫтъ отроци,
иже сѫтъ съ тобоѭ, и
сти отъ женъ. творитъ
бо истотѫ сестрѫ
сѫщѫ иросѵни. да
и мꙑ сѧ оустроимъ
на милости, на пра
вьдꙑ, на истотꙑ,
да наша альба въс
крилитъ сѧ. ꙗкоже
и пътица, аще нѣстъ и
крильнꙑѩ помощи,
то парити не може
тъ, тако же и альба
крила иматъ исто
тѫ съ молитвоѭ и ми
лость, беꙁ нихъ же нѣ
льꙁѣ горѣ въспьрѣ
ти. виждь корнилѣ
съ алканимь и
крила приобрѣтъ
ша. ꙁане и гласоу къ немоу
пришьдъшю слꙑша съ небесе:
корниль, молитвꙑ твоѩ и
милостꙑнѧ твоѩ въꙁи
дошѧ къ богоу. сътво
римъ животъ сѫщь

204d
альбѫ, дроуже,
и крила и мило
стꙑнѭ и молитвѫ
истѫ, беꙁ неюже
горѣ летѣти не мо
жетъ. молѭ же вьсѧ
вꙑ, да истѫ аль
ьбѫ съхраните, не
скврьнѧще криви
нами, оуистивъ
ше ѭ отъ граблениꙗ
имѣниꙗ тоуждего.
виждь бо поустошь
никꙑ, иже сѧ отъ ꙗди
въꙁдрьжѧтъ, а отъ
грѣхъ не раѧще въ
стѧгнѫти сѧ ни пе
щи сѧ ими. вина, ре
еши, не пиѭ и дрѣ
вѣнаго масла не
ꙗмь и мѧсъ не ꙗмь.
добрѣ ꙁѣло по исти
нѣ, льмаже бога ради
тако твориши. нъ
попꙑтаимъ добрѣ!
хлѣбъ и вода, вино,
мѧса и масло, вьсе то
божиꙗ тварь стъ;

205a
а граблени и бес
правьдьнаꙗ и неи
стота и ꙁъловѣри,
то то сотонино дѣ
ло стъ. да льма
же сѧ въꙁдрьжиши
отъ божиꙗ дѣла бога дѣ
лꙗ, то нѣстъ ли ти се подо
ба, вельми пае
того въꙁдрьжати сѧ
отъ сотонина дѣ
ла, же ти на вели
кѫ иꙁгꙑбѣль 
стъ? такого бо каꙁнь
велика жидетъ.
нъ бѣжите отъ то
го акꙑ отъ огнѣ,
милости творѧще.
милость бо на лици
расꙑпатъ, а по и
стинѣ събиратъ.
ꙗкоже бо ратаи сѣ
ѩи оима видѣти
расꙑпатъ по ꙁем
ли, а по истинѣ съби
ратъ (ꙁеми бо въ
ꙁаимъ датъ и па
кꙑ отъ неѩ въꙁем

205b
летъ соугоубь), та
ко и милостꙑни
мьнитъ сѧ иномоу
дама, а по исти
нѣ давъшюмоу
хранима стъ.
растои бо, рее да
вꙑдъ, дастъ оубо
гꙑимъ и правьда
го прѣбꙑватъ
въ вѣкъ вѣкоу.
сице оубо алимъ, тако
проповѣдаимъ, сице по
кланѣимъ сѧ, сице вѣ
роуимъ; отьца славимъ,
сꙑна хвалимъ, доухоу свѧ
тоуоумоу кланѣѭще сѧ,
моуже слава въ
вѣкꙑ вѣкомъ
аминъ.
205c
СЛОВО
ШЕСТААГО ДЬНЕ.
ꙗкоже смрьдъ и ни
щь ловѣкъ и стра
ньнъ пришьдъ иꙁ
далее къ прѣво
рамъ кънѧжю двороу
и видѣвъ ѩ дивитъ
сѧ; и пристѫпивъ
къ вратомъ юди
тъ сѧ въпрашаѩ; и
ѫтрь въшьдъ види
тъ на обѣ странѣ
храмꙑ стоѩщѧ, оу
крашенꙑ камени
мь и дрѣвомь,
испьсанꙑ; и прое
 въ дворьць въшь
дъ и оуꙁьрѣвъ по
латꙑ вꙑсокꙑ и
црькъви иꙁдобренꙑ
беꙁ года камени
мь и дрѣвомь и

205d
шаромь, иꙁѫтри
же мраморомь и
мѣдиѭ, сьребромь
и ꙁлатомь; тае
не вѣдꙑ есомь при
ложити ихъ – не
бо стъ видѣлъ
на свои ꙁемли
того, раꙁвѣ хꙑꙁъ
сламьнъ и оубогъ;
ти акꙑ погоуби
въ си оумъ юди
тъ сѧ имъ тоу. нъ
аще сѧ прилоуи
тъ моу и кънѧꙁꙗ
видѣти сѣдѧща
въ срацѣ бисромь
покꙑданѣ, гри
вьнѫ цѧтавѫ на
вꙑи носѧща и о
брѫи на рѫкоу,
поꙗсомь въльрь
митомь поꙗсана
и мьь ꙁлатъ при
бедрѣ висѧщь; и о
баполꙑ го болѣрꙑ
сѣдѧщѧ въ ꙁлата
хъ гривьнахъ и

206a
поꙗсѣхъ и обрѫ
ьхъ. ти аще го
къто въпрашатъ
въꙁвращьша сѧ на
своѭ ꙁемлѭ, рекꙑ,
ьто видѣ тамо, ре
етъ: не вѣдѣ, како
вꙑ съповѣдати то
го; свои вꙑ бисте о
и оумѣлѣ досто
инѣ юдити сѧ кра
сотѣ. тако же и аꙁъ
не могѫ достои
нѣ тоѩ добротꙑ
и ина съкаꙁати.
нъ самъ къжьдо васъ,
оима плътѣнꙑ
има видѧ и оумомь
бесплътьнꙑимь ра
ꙁмꙑшлѣѩ, пае
сѧ можетъ иꙁвѣсть
нѣ юдити. свои
бо ои никомоуже
не лъжете. аще и
тѣ сѧ дроугоици
блаꙁните, нъ оба
е тѣ иꙁвѣстьнѣ
иши сте иного.

206b
видѧ бо небо оутворе
но ꙁвѣꙁдами, слъ
ньцемь же и мѣсѧце
мь, и ꙁемлѭ ꙁла
комь и дрѣвомь,
и море рꙑбами вь
сѣьсками испль
нено, бисромь же
и ꙁлатꙑ роунесꙑ
пиньскꙑими, при
шьдъ же къ ловѣкоу
и оумъ си акꙑ погоублѭ
юдѧ сѧ, и не домꙑ
шлѭ себе, како въ коль ма
лѣ тѣлѣ толика
мꙑсль вꙑсока, оби
дѫщи вьсѫ ꙁемлѭ
и вꙑше небесъ въꙁи
дѫщи. къде ли стъ
привѧꙁанъ оумъ тъ?
како ли иꙁидꙑ и
с тѣла проидетъ
кровꙑ насобьнꙑѩ?
проидетъ въꙁдоухъ
и облакꙑ, минетъ
слъньце и мѣсѧць и вьсѧ
поꙗсꙑ и ꙁвѣꙁдꙑ,
фирь же и вьсѣ небеса;

206c
и томь асѣ па
кꙑ въ тѣлѣ сѧ сво
мь обрѧщетъ.
кꙑима крилома въ
ꙁлетѣ, кꙑимь ли
пѫтемь прилетѣ,
не могѫ ислѣди
ти. нъ тъиѭ се вѣ
дѣ: рещи съ давꙑдомь,
оудиви сѧ вѣдѣни
тво мъноѭ; оукрѣ
пѣ; не въꙁмогѫ про
тивѫ моу. въꙁве
сели мѧ, господи, твари
ѭ своѭ и дѣломь
рѫкоу твою въ
ꙁдрадоуѭ сѧ. ꙗко
въꙁвелиишѧ
сѧ дѣла твоꙗ, господи;
вьсе прѣмѫдрости
ѭ сътвори!
и рее богъ, сътворимъ ло
вѣка по обраꙁоу
нашемоу и по подо
бьствоу, и да вла
детъ рꙑбами мо
рьскꙑими и пъти
цами небесьнꙑими,

206d
и скотомь, и вьсеѭ
ꙁемлеѭ, и вьсѣмь
плѣжѫщиимь,
же плѣжетъ по ꙁемли.
раꙁоумѣи тꙑ, ловѣе,
и юди сѧ, како ти,
гда приде къ тва
ри свого обраꙁа,
тъгда приета въ
лѣпотѫ и дино
го божьства дино
сѫщи и трои со
бьствъ нераꙁдѣль
наꙗ стьства, въ
малѣхъ словесехъ
недовѣдомааго
и недомꙑслимаа
го божьства истовꙑ
ѩ раꙁоумꙑ даѩ ло
вѣю племени.
ти гда сътвори небо
и ꙁемлѭ, то ние
со же сице не бесѣ
дова, цѣ и прѣжде
то бѣ сътворено ло
вѣка вьсе. нъ гда
хотѣ ловѣка сътво
рити, то сице рее,

207a
сътворимъ ловѣка,
дино божьство и
три собьства на
ꙁнаменоуѩ. не бо
бѣше въ прьвѣи
твари такого ь
стьна ꙁьданиꙗ, ꙗко
же бꙑстъ ловѣкъ. да сь
де бꙑстъ лѣпо и стро
ино иꙁвѣщати
такѫ рѣь испо
вѣдаѭщѫ гласо
мь, имьже по сво
моу обраꙁоу хотѣ
аше и сътворити.
да тѣмь и къде и съ
твори и съврьши
го стьство до коньца, то
пакꙑ приведꙑ рее, и сътвори
богъ. по обраꙁоу
божию сътвори и.
сежде и въ пророцѣ
давꙑдѣ доухомь свѧтꙑимь
бесѣдоуѩ глагола и троꙗ бо
говластьнаꙗ собьства
ꙗвѣ наꙁнамено
ва именꙑ творѧща
небесьнꙑѩ вꙑсости

207b
и велиьства и вь
сѣ сѫщиꙗ, ꙗже на
нихъ сѫтъ аггель
скаꙗ. рее бо: слове
семь господьнимь небеса
оутврьдишѧ сѧ
и доухомь оустъ го
вьсѣ сила ихъ.
да сѧ оусрамлѣѭтъ
оубо и божии сѫпо
статьници июдеи,
и иже такожде вѣ
роуѭтъ кривѣ,
етꙑри събори ари
ви и савелови
и македониꙗнь
сции, иже себе не
вѣдѧтъ како блѧ
дѫще. ти бо, ови
боговластьнаꙗ собь
ства иꙁмѫщаѭтъ,
ови ꙁълѣ раꙁлѫа
ѭтъ не равьна собь
ства проповѣдаѭ
ще при ьсти и сѫ
щи ино ти ино
мѣнѧще, тако сѫ
ще, о нихъже рее

207c
тъ рекꙑи, сътвори
мъ ловѣка по обраꙁоу
нашемоу и по подо
бьствоу, гласомь
пророка осиѩ: горе
имъ, ꙗко отъскои
шѧ отъ мене; окаани
сѫтъ, имьже беь
стимь отидошѧ
отъ мене, боꙗꙁньни
сѫтъ, имь же беь
стовашѧ въ мѧ.
троица бо стъ дино.
и дино стъ троица
собьствꙑ и дино
пакꙑ стьствомь.
да ни стьствомь
примлетъ раꙁдѣ
ла, ни по собьствоу
съмаꙁаниꙗ ни и
ꙁмѫщениꙗ; то бо
обо отъриновено
стъ божьствьнꙑимь
писанимь. мꙑ
же пакꙑ въꙁврати
мъ сѧ на мосѣовѫ
повѣсть. рее бо,
сътворимъ ловѣка

207d
по обраꙁоу нашемоу
и по подобьствоу.
погонимъ се оубо и
пакꙑ: есо дѣлѣ ве
лико се и беꙁго
да широко и
крѫгомь грѧдꙑ
 тѣло се небесьнааго
велиьства, про
сто тако въсхотѣ
въ, иꙁведе не бꙑвъ
ше въ бꙑти, и ꙗ
же сте свѣтиль
ника положена
на немь, и вьсѧ ꙁвѣ
ꙁдꙑ беисменьнꙑ
ѩ на срѣдѫ иꙁве
дъ сѫщьнꙑ сътвори,
ще же и ꙁемлѭ и
море и вьсе, же при
ѩло стъ сво бꙑ
ти и отъ небесе и отъ ꙁе
млѧ? а ꙗко хотѣ
ловѣка сътворити
тако, трѣбоутъ
съвѣта и свою
рѫкоу послоуже
ниꙗ? ти прьсть въ

208a
ꙁемлетъ и твори
тъ ѭ брьньнъ о
браꙁъ. сь животъ,
моуже дино
моу простъ обра
ꙁъ, простъ бо и хо
дѧ горѣ ꙁьритъ къ
творьцю. тае сво
имь въдоунове
нимь вълага
тъ моу доушѫ. ꙁ
нати же се стъ ве
льми ꙁѣло вьсѣмъ,
ꙗкоже ьстьнѣи
ша и хотѧ сътвори
ти вьсего иного, 
же прѣжде бѣаше
сътворено, и лоуь
ша, имьже по сво
моу обраꙁоу
ловѣка творѣаше,
того цѣща и съвѣ
та о немь твори
тъ. ꙗкоже бо и
властеле, же рѫ
кама своима тво
рѧтъ, то то имъ
ьстьнѣ иного

208b
вьсего бꙑватъ,
неже же повелѣ
нимь тъиѭ сѧ
творитъ, тако въ
схотѣ цѣсарь славьнꙑи
и господь своима рѫка
ма и своимь благо
дѣтьнꙑимь въдоуно
венимь ьстьнѣ
иша и больша вьсего
иного обавити
ловѣка, не тольма ь
сть творѧ обраꙁоу,
льма же томоу,
гоже стъ обраꙁъ сь;
въ обраꙁѣ бо сѧ по
ꙁнаватъ добро
та, ѩже обраꙁъ
тъ стъ. отъсѫдоу
же раꙁоумѣимъ,
по есомоу стъ
или имь обраꙁъ
божии ловѣкъ или
подоби имꙑ къ не
моу. стъ же се и
дѣтьскꙑимъ ꙁѣло
ꙗвѣ, аще и мъно
ꙁѣмъ, ретико

208c
мъ ꙁълѣ раꙁоумѣвъ
шемъ, на великѫ
иꙁгꙑбѣль бꙑстъ. инѣ
мь бо ниимь же
бꙑстъ ловѣкъ, ни сѧ
инако глаголетъ обра
ꙁъ божии и подобьство,
(нъ же доушѫ имѣ
ти раꙁоумиьнѫ
и съмꙑсльнѫ и сло
весьнѫ и бесъмрь
тьнѫ и владꙑь
скѫ и самодрьжь
нѫ, по истинѣ
же и самовласть
нѫ и ницѣмь же
инѣмь обладо
мѫ на ꙁемли, рекъ
ше по стьствоу).
диномоу же прь
воумоу давъше и
исповѣданоу бꙑ
въшю, ꙗко раꙁоу
миьнѫ и съмꙑ
сльнѫ ловѣкоу имѣ
ти доушѫ, по нѫжди
въслѣдьствоутъ
и вьсѣхъ именъ поꙁꙑ

208d
вани; ꙗкоже и
въспѧть бꙑва
тъ пакꙑ, (рекъше
диномоу отъ тѣхъ
именъ погоубле
ноу бꙑвъшю, по
гꙑблетъ и оста
тъкъ исповѣда
нꙑи испрьва.) небо
нъ рее и въскра
инии отъ филосо
фъ врьховьнии:
вьсь глаголѧи ьто лю
бо обраꙁомь нѣ
кацѣмь мъного вѣ
ща, имьже мъножѣ
 когожьдо по и
ноу по нѫжди стъ.
ꙗкоже се иже би
реклъ, ловѣкоу сѫщю,
и ꙗко животъ стъ
рее, и ꙗкоже доу
шьнъ стъ, и ꙗко
же съ дъвѣма нога
ма, и ꙗкоже оумоу
и хꙑтрости при
митель стъ,
ꙗкоже .... комоу лю

209a
бо отъ тѣхъ, иже въ
слѣдьствоуѭтъ,
погоублено бꙑвъ
шю, погоублено
бѫдетъ и то наѧ
льно. того цѣща
оубо, аще сѧ раꙁоу
мѣтъ и вѣроу
тъ и исповѣда
тъ раꙁоумиьнѫ
и съмꙑсльнѫ доушѫ имꙑ
ловѣкъ, то сего цѣща
нѫжда стъ съ тѣ
мь исповѣдати
и вьсѣ имена, ꙗже
сѫтъ въинена грѧ
дѫщаа та въслѣдъ,
ими же мѣнѧтъ
ловѣкъ сѫщь по о
браꙁоу божию
и по подобьствоу.
на не же и глаголано
 къжьдо ꙁьритъ
мъноꙁѣмь прѣжде
акꙑ къ прьвоумоу
обраꙁоу. творьць
бо ловѣь и строите
ль, аще и вꙑше сѫ

209b
щиꙗ стъ сѫщи
 и недовѣдомъ
и недомꙑслимъ
[вꙑше соущиꙗ 
стъ соущи], нъ оба
е раꙁоумьнъ и съ
мꙑсльнъ и бесъ
мрьтьнъ и властельнъ
и самодрьжьнъ и само
властьнъ и ни
кꙑимь же не обладо
мъ съпроста вѣроу
тъ сѧ и славимъ
стъ тѣми, иже
не сѫтъ погоуби
ли свого оума.
да въ поустошь сѧ
мѧтѫтъ тери,
и онако и сице
бесѣдоуѭще и
примꙑшлѣѭще
примѣшаѭтъ
къ обраꙁоу божи
ю и къ подобьствоу,
ꙗвленѣ сѫщи
истовѣи вѣрѣ,
ꙗже сѧ обавлѣтъ

209c
наꙁнаменанимь
словесьнꙑимь. аще
ли и къто реетъ не
съмꙑсльнъ сꙑ и не
имꙑ раꙁоумиьнꙑ
ѩ силꙑ доушьнꙑѩ
ни раꙁмꙑшлени
ꙗ, ꙗкоже нѣстъ ника
коже приѩлъ ловѣкъ
испрьва боголѣпьнꙑ
имь въдоуновени
мь благодѣти доушѧ ра
ꙁоумиьнꙑѩ, нъ тъ
иѭ приѩ силꙑ сть
ствьнааго живо
та и бесловесьнꙑ
ихъ доушѫ скотиѭ, пи
таньнѫѭ, ще же
и растѫщѫѭ и ю
вьствьнѫѭ и шь
стьнѫѭ, а свѣне то
го иного ниесо же
не иматъ; нъ обае
оудобь сѧ тако обли
итъ поустошь
и лѫжѫ и хоулѫ
проповѣдаѩ отъ того,
имьже творьць ди

209d
нѣмь тъиѭ пове
лѣнимь проꙁѧб
нѫти ꙁемли тра
вѫ повелѣ, сѣѭщѫ
сѣмѧ по родоу и по
подобьствоу, и дрѣ
во плодьно творѧ
плодъ, моуже сѣ
мѧ го въ немь на
ꙁемли; и пакꙑ
иꙁвести пристрои
текѫщиимъ водамъ
сѫщи плѣжѫ
щаꙗ доушь живъ,
рекъше водьнꙑѩ жи
вотꙑ и пътицѧ па
рѧщѧѩ по ꙁемли, 
ще же и ꙁемлѭ па
кꙑ доушѫ живѫ,
плѣжѫщаꙗ и ско
тꙑ и ꙁвѣрѧ, отълѫ
ьшааго доушьнъ вь
сь животъ проꙁꙑ
ваѩ. съкаꙁатъ бо
отъ сего коупьно бꙑ
ти и вьсѣмъ инѣмъ
животомъ обо то,
тѣло мьнѭ и доушѫ,

210a
отъ обою сѫщию, мѣ
нѭ же отъ водьнааго
и отъ ꙁемьнааго, и ни
диного не имѫ
ще раꙁьньства и ра
ꙁлииꙗ доуши отъ плъ
ти сѫщимь, нъ
акꙑ отъ диного и
тогожде сѫщиꙗ и
ꙁиде. такоже и бꙑ
ти диного и того
жде сѫщиꙗ, рекъше
же сѧ съврьши съло
женимь и съе
танимь етꙑ
ръ вещии, же са
мо къ себѣ състро
но. и ꙗкоже 
стъ тѣло вьсѫдоу
видимо иꙁвьноу
скоти, тако же
и же ѫтрь стъ
крꙑмо, рекъше
доуша, ѭже кꙑижьдо
животъ живетъ
и ютъ и ходитъ.
тѣло стъ оуто съло
женимь тѣхъ

210b
етꙑръ вещии съ
строно; вьсемоу бо
животоу бесловесьноу
моу доуша стъ кръвь,
рее сътворивꙑи вьсе
богъ, не велѧ кръве
скотиѩ ꙗсти. при
ходѧ же на сътворени
 и бꙑти ловѣкоу,
тоже и съвѣтъ особь о не
мь покаꙁатъ и по
мꙑшлени и по
обраꙁоу и по подо
бьствоу
и сътвори. хотѣ
аше бо и ꙗвити, ꙗ
коже ьстьнѣи стъ
вьсеѩ тоѩ твари прь
вьнеѩ, тоже не тъ
иѭ ьстьнѣи, нъ и вла
стелинъ вьсемоу то
моу и вьсе того цѣ
ща творимо. сего
бо соугоуба сътвори,
тоже не рѣьѭ тъи
ѭ, нъ самъ и твори
тъ. въꙁьмъ бо прь
сть отъ ꙁемлѧ съꙁьда

210c
ловѣка и въдоунѫ
на лице моу доухъ
животьнъ, ти бꙑстъ
ловѣкъ въ доушѫ жи
вѫ. да тѣмь ко
лицѣмь
бѫдетъ и ьсть
нѣи ловѣкъ тѣмь вь
сѣмь приложѧще
къ скотии доуши!
ловѣьска бо доуша въ
доуновена творь
цемь, а скотиꙗ
и пътиа кръвь и
плъть стъ отъ ꙁе
млѧ и отъ водꙑ.
да лицѣмь же богъ
ьстьнѣи и вꙑши
и вльгъкааго сѫ
щиꙗ соухаа
го – отъ водꙑ бо и ꙁе
млѧ доуша вьсѣхъ бе
словесьнꙑихъ на бꙑ
ти пришьла – то
лицѣмь же вꙑшьши
и ьстьнѣиши бе
словесьнꙑихъ вьсѣхъ
доушѧ ловѣьска доуша,

210d
ꙗкоже нѣстъ отъ вещи
иноѩ никоѩже
она приѩла бꙑти
, нъ отъ самого то
го творьца въдоу
новеноѭ благодѣти
ѭ. въꙁдоунѫ бо,
рее, на лице моу
доухъ живъ ти бꙑстъ
ловѣкъ въ доуши
живѣ. ьто стъ
доухъ жиꙁньнꙑи?
рекъше ꙗко доуховь
но сирѣь раꙁоу
мьно сѫщи и
спльнь жиꙁни,
нъ не плътьнѫѭ
имѫще бꙑти
. того цѣща хꙑ
трѣ намещетъ
и мѫдрѣ ꙁѣло доу
ховьнѫѭ жиꙁнь,
рекъше доухъ жиꙁнь
нꙑи; доухъ бо стъ
а не тѣло ловѣа
доуша. и сего цѣ
ща рее въ уаггелии
господь: доухъ богъ и кла

211a
нѣѭщиимъ сѧ моу
доушеѭ и истиноѭ
подоба кланѣти сѧ,
доушьнꙑимь дѣи
ствомь пае. на
ипрьвѣ же та
ко нꙑ стъ подоба
творити слоужь
бьно покланѣ
ни, ти тае плъ
тьнꙑима прѣкла
нѣти сѧ колѣно
ма. да льма же
доухъ стъ проꙁъва
лъ ловѣѫ доушѫ, и
же ѭ стъ сътвори
лъ, то како стъ
мьнѣти и скоти
ѭ доушѫ такѫжде
сѫщѫ! ни оубо,
нъ отврьꙁи такъ
ꙁълъ раꙁоумъ отъ
себе, ловѣе. инѣхъ
бо вьсѣхъ животъ
въ доушѧ мѣсто кръ
вь имъ стъ доуша,
ꙗкоже и творьць
ихъ отъглаголалъ ꙗвѣ,

211b
ꙗкоже и вꙑше глагола
хъ. кръвь же плъ
ть стъ оуто, а не
доухъ стъ. доухъ же
ꙁовомаꙗ доуша ра
ꙁоумиьно и съ
мꙑсльно стьство
ꙗвѣ стъ, вьнѣ вьсѣ
кого плътьнааго
раꙁоума, ꙗкоже
видѣти и раꙁоу
мѣти о аггелѣхъ
небесьнꙑихъ оудобь.
творѧи бо, рее, анъ
гелꙑ доухꙑ и слоугꙑ
своѩ пламꙑ огнь
нъ. ьто бо бесѣдоу
тъ рекꙑ доуси, ра
ꙁвѣ ꙗвлѣѩ, ꙗко
же раꙁоумиьнааго
сѫщиꙗ стъ и вь
сего вꙑшьши плъ
тьнааго дебельства
стъ? сице же и то
го пророка обрѧще
ши нариѫща и
ловѣѭ доушѫ. рее
бо, ꙗко тъ оувѣдѣ

211c
тварь нашѫ, по
мѧнѫ, ꙗко прь
сть смъ. ловѣкъ,
акꙑ трава дьнь
го; акꙑ цвѣтъ
сельнꙑи, тако отъ
цвьтетъ. да ко
ѩ цѣща винꙑ тоу
аби бесѣдꙑ при
веде рекꙑ, ꙗко
доухъ проиде и не
бѫдетъ и не оувѣ
стъ ще мѣста сво
го, доушѫ ꙗвѣ доу
хомь проꙁъвавъ,
ѭже и по раꙁлѫе
нии тѣлесьнѣмь
и живѫщѫ о се
бѣ намѣнитъ ре
кꙑ, и не поꙁнатъ
ще мѣста сво
го, рекъше тѣле
сьнааго, въ немь же
прѣжде бѣ. аще бо
би добрѣ не оувѣ
дѣлъ живѫщѧ 
ѩ о себѣ, то не би
глаголалъ рекꙑ, и не

211d
поꙁнатъ мѣста
свого. беꙁ оума
бо то би и поустошь
но бꙑло, же глагола
ти о съвращьши
и сѧ въ небꙑти.
рее бо, и не оувѣдетъ
ще мѣста сво
го, доухъ ꙁовꙑ доушѫ,
не ꙗкоже николиже не
примлѭщоу
доухоу свого съпрѫ
женааго тѣлесе
и на послѣдьне
вьсѣхъ мрьтвꙑихъ
въскрьсени и па
кꙑпорождени,
нъ тъиѭ нꙑнѣ мѣ
нитъ, рекъше не въ
ꙁвратитъ сѧ пакꙑ
въ тѣло сво въ
нꙑнѣшьнии годъ.
да того цѣща тоу
аби приведꙑ рее,
милость же господьнѣ отъ вѣ
ка и до вѣка на бо
ѩщиихъ сѧ го. бе
съмрьти и же въ

212a
вѣкꙑ бꙑти доушь
но и пакꙑ припрѧ
жени къ свомоу
тѣлоу, то же мѣни
тъ намещѧ тако.
о оумьръшиихъ бо и съ
проста иꙁъгꙑбъшиихъ,
ꙗже то въ небꙑти
 стъ шьла, не подоба
би бꙑло сице глагола
ти пророкоу рекѫ
щоу, милость же господьнѣ
отъ вѣка и до вѣка
на боѩщѧѩ сѧ го.
какѫ бо бишѧ ми
лость приѩли бо
ѩщеи сѧ го, льма
въ небꙑти би шь
ла и не би ѩ никъ
деже бꙑло, аще и
не би жити отъ при
прѧженааго тѣле
се отълѫивъши сѧ. доу
хомь же ꙁовѫтъ
и вьси пророци доушѫ
ловѣѭ. нъ нѣстъ года нꙑ
нѣ, вьсѣхъ тѣхъ рѣи
[и] сьде въписати;

212b
оумъножитъ бо сѧ бе
сѣда ꙁѣло. да ль
ма же доухъ стъ ло
вѣа доуша, то плъ
тѣна нѣстъ. да льма
же плътьна нѣстъ, то нѣстъ
бесловесьнꙑихъ жи
вотъ доуша акꙑ ловѣа;
скотиꙗ бо доуша плъ
тьна стъ. да тѣ
мь и съмрьтьна 
стъ и бесловесьна
и съ тѣлесемь оу
мираѭщи доуша и
хъ и погꙑбаѭщи
беꙁ вѣсти. да доуши
ловѣьсцѣ обави
въши сѧ, ꙗкоже доу
хъ стъ, и отъ съпрѧже
ниꙗ и отъ самотво
рениꙗ божиꙗ и отъ
стьствьнааго поь
тениꙗ и отъ повѣ
стии кънижьнꙑихъ,
отъ вьсего того нѫжда
стъ повѣдовати
раꙁоумиьно сѫще
и съмꙑсльно доушь

212c
но стьство. и вьсѣ
кого тѣлесе съло
жьнааго и дебель
ство имѫщааго
лоуьши стъ и боль
ши и ьстьнѣиши
доуша. тѣмь бо бесплъ
тимь и властиѭ
и раꙁоумомь и мꙑ
слиѭ мѣнимъ сѫ
ща по обраꙁоу божи
ю ловѣка. ще же при
млѭщю подви
ꙁанимь добраꙗ
иꙁволениꙗ дѣль
наꙗ, бꙑватъ и по
подобьствоу; тѣмь бо
бѫдетъ подобьнъ къ
богоу. и вьсего бо жи
вота и иже стъ тѣле
семь болии го вель
ми, и иже стъ сильнѣ
и го иꙁдрѧдь, и и
же пае го ꙁракъ
иматъ, вьсего того
владꙑка стъ сь и господь,
имьже по обраꙁоу
божию бꙑстъ. а и отъ того

212d
тѣлесьнааго обраꙁа
раꙁлии видѣти
стъ ловѣѧ доушѧ
приложивъше къ
бесловесьноумоу
скотоу и къ вьсемоу
животоу. вьсь бо
животъ инъ до
лоу глѧдатъ и къ
ꙁемли и къ водѣ;
отътѫдоу бо стъ и сътво
ренъ. и ловѣкъ динъ
на вꙑсость ꙁьритъ
и твариѭ бо стъ
божиꙗма рѫкама
такъ сътворенъ. да
и доуша го бесплъть
на сѫщи и вьсѫ мꙑ
сль и раꙁоумъ имѫ
щи и ѫжиьство въ
горьнии твари, ре
къше вꙑше небесъ, имь
же стъ оустрона,
на тъ же дѣиствꙑ
бесплътьнꙑими и мꙑ
сльми въꙁемлетъ си
оумъ и тамо въсхо
дитъ. или не бѫде

213a
ши самъ искоусилъ,
ловѣе, дроугоици
на молитвѣ стоѩ, ка
ко ти сѧ въꙁемлетъ
оумъ вꙑше небесъ
и акꙑ боголѣпьнаꙗ
та мѣста видѧ сѧ съ
твориши и сладъ
каꙗ и славьнаꙗ и
свѣтьлаꙗ, и съ тѣ
ми свѧтꙑими радоуѩ сѧ хва
лиши бога въ кра
сьнꙑихъ тѣхъ мѣс
тѣхъ, и поꙁоръ дивь
нъ видиши и ве
сельство. да како
оубо оумъ сь и доуша,
въ браньнѣмь семь
тѣлесе сꙑи привѧꙁа
нъ и храмъ надъ
собоѭ имѣѩ по
кровъ и надъ тѣ
мь пакꙑ въꙁдоухъ
и фирь и небеса вьсѣ
– и тамо мꙑслиѭ
въꙁидеши къ богоу
невидимоумоу –
како ли ти скво

213b
ꙁѣ храмъ пролѣта
оумъ и вьсѭ тѫ
вꙑсость и небеса ско
рѣ мьжениꙗ о
ьнааго прилетѣ
въ тамо бꙑстъ не ста
вѧ сѧ ниимь же? и
мь то оубо бѫде
ши прошьлъ? или
силоѭ бесловесьно
ѭ и скотьнꙑѩ доушѧ,
ꙗже стъ съмрь
тьна – кръвь бо стъ –
или бесплътьно
ѭ, иже стъ по
доба, и раꙁоуми
ьнꙑими дѣиствꙑ
и силами съмꙑ
сльнꙑѩ своѩ доу
шѧ и раꙁоумиь
нꙑѩ? да аще рее
ши скотиѭ и бе
словесьнꙑихъ доушеѭ,
то оуже можетъ
и конь и волъ и вьсѣ
ка пътица. ти не
хотѧ диного жи
вота ловѣа приѩ

213c
ти раꙁоумиьнѫ и
раꙁмꙑсльнѫ имѫ
ща доушѫ, несъвѣдами
имаши приѩти и не
хотѧ. нъ льма же то
рѫжьно стъ тако
помꙑшлѣти и
приимати – беꙁ оу
ма бо тъ стъ, иже тако
мьнитъ сѫще; не бо
томоу стъ льꙁѣ
бꙑти тако – да нѫ
жда стъ глаголати, ꙗко
же бесплътьнꙑими
и раꙁоумиьнꙑими
дѣиствꙑ съмꙑсль
нꙑѩ доушѧ то може
тъ бꙑти, же на
небо въꙁити не ста
вѧщю сѧ ниимь же
оумоу ловѣю; ꙗко
же не мощи инако
бꙑти такомоу
аггельскоумоу обра
ꙁоу и блаженоумоу
раꙁоумоу и мььта
нию. да раꙁоумь
нѫѭ оубо имꙑ доушѫ
николиже къ ско

213d
тоу сѧ подобьнъ не мо
ꙁи покаꙁати, ни
словесꙑ ни пае то
го дѣлꙑ, нъ обра
ꙁа свого ьстьнаа
го сънабъдѧ дѣлꙑ
беꙁ врѣда поспѣши
подобьнъ бꙑти томоу,
иже тѧ стъ сътворилъ
богъ, сънабъдѧ божь
ствьнꙑи обраꙁъ
и же стъ къ не
моу противѫ тво
и силѣ подоби, да
и приимеши отъ не
го даромь бꙑти
богъ, же не може
тъ сѧ никакоже о
брѣсти въ несъмꙑ
сльнѣмь скотѣ.
того бо вьсего въ тѣхъ
нѣстъ, нъ тъиѭ имѫ
тъ силꙑ ювьствь
нꙑѩ и ходильнꙑѩ
бесловесьнꙑѩ доушѧ, ни
хоуда подобиꙗ не имѫ
щѧ къ божьствьноумоу
велиьствоу, ꙗко
же иматъ ловѣкъ, го

214a
же стъ сътворилъ
творьць богъ вьсѣхъ
по обраꙁоу свомоу
и по подобьствоу. по
обраꙁоу, ловѣкъ дѣи
ствомь иматъ, аще и
не блюдѫщеи себе
и хоудꙑимь съмꙑсло
мь наивѧще ихъ о
брѣтатъ сѧ грѣшь
нꙑими врѣдꙑ объ
дрьжими и само
властьнааго оума
грѣхомъ самохо
тиѭ поработивъше;
по иноу бо томоу
и мь же бѣ бꙑти
подобию къ богоу. ти то
сѫтъ ꙁълѣ погрѫ
ꙁили, о нихъ же и
пророкъ рее, и ловѣкъ въ
ьсти сꙑ не раꙁоумѣ
примѣсивъ сѧ къ
скотоу къ нераꙁоу
мивоумоу и подоби
сѧ имъ. нъ не сѫтъ
таци, иже сѫщь
наꙗ дѣиства и отъ

214b
рода имѫще си
лꙑ непрѣмѣньнꙑ
никакоже на ꙁъло,
нъ добрѣ ѩ сънабъдѣ
въше ти никако
же, же испрьва
имъ добро дано, съ
того же не съкрѧ
нѫвъше сѧ ни хоу
дѣ, нъ при вьсемь
ловѣе сѫщи и 
стьство и раꙁоу
мьнꙑѩ доушѧ и съмꙑ
сльнꙑѩ своиства
беꙁ врѣда съхрани
въше и вьсеѭ сило
ѭ вьсѣьскѫѭ до
бротѫ иꙁвꙑкъше
и же сътворити
сѧ и бꙑти по обра
ꙁоу божию и по подо
бьствоу тѣми са
мѣми дѣлꙑ иꙁвѣ
стивъше и съкаꙁавъ
ше. ти бо сѫтъ по
каꙁали сами сѧ по
истинѣ, ꙗкоже сѫ
тъ божиѭ рѫкоѭ

214c
сътворени ти ра
ꙁоумиьноѭ доуше
ѭ и раꙁмꙑсльно
ѭ самодрьжьци
сѫще, ꙗкоже об
рѣтъше сѧ ниесомоу
же не повиньни сѫ
ще, ни же ѩ иꙁѫ
три съкрѧнѫти хо
щетъ и съринѫти,
ни иже иꙁвьноу са
мовластьнꙑѩ вла
сти и съ добрꙑѩ мꙑ
сли бѣсовьни ловѣци
ꙁълии; не бо могѫ
тъ тацѣхъ вьси ти
ꙁълии на своѭ мꙑ
сль ꙁълѫѭ прѣкло
нити. да ти сѫтъ
по истинѣ, иже о
браꙁъ добрѣ и мѫ
дрѣ и ꙁѣло прѣмѫ
дрѣ отъ бога приимъше
по томоу иноу и
подобьствоу божи
ю, ꙗкоже стъ мо
щьно ловѣкоу, подоби
шѧ сѧ и боꙁи благодѣть

214d
ѭ и даромь по писа
нию обавишѧ сѧ,
рее бо: аꙁъ рѣхъ, боꙁи сте
и сꙑнове вꙑшьнѣаго
вьси. ꙗкоже бо огнь,
иже сѧ вещи при
ближитъ вельми ꙁѣ
ло, любо ꙁлатѣ лю
бо сьребрѣ любо же
лѣꙁѣ любо камени,
то свого сѫщиꙗ
топлотѫ въдастъ 
моу и жегѫще дѣ
иство, акꙑ огнь по
лѧщь то вьсе сътворитъ,
тако же и иже ѧсто
прилежѧтъ и присно
къ богоу сѧ сѫтъ прѣ
клонили прильпѧ
ще и отъ него свѣтъ
примлѭтъ, то ти
правьдивии по и
стинѣ сѫтъ божи
мь обраꙁомь тврь
ди примлѭще вь
се подобьство го. аще и
припрѧжено стъ
къ обраꙁоу и

215a
подобьство ти мьнѣти
стъ обо то сѫще
дино и тожде, нъ нѣстъ
дино, нъ раꙁлии
иматъ. ово бо само
властьнааго сана ра
ꙁоумьнааго цѣща
сѫщиꙗ приимати
стъ сѫщьнѣ къ немоу
вьсѣмъ ловѣкомъ, и
поспѣшивꙑимъ же
и ꙁълꙑимъ. а же по по
добьствоу, по иꙁво
лению нашемоу
съврьшени и цѣле
ни примлетъ.
ꙗкоже сѫтъ по о
браꙁоу божию и невѣ
рьнии вьси и ꙁълии; и ꙗ
коже доходитъ про
сто въраꙁоумьно
сѫщиꙗ слово, не и
мѣти же такомоу
и подобьства; не бо по
свои воли ниесо
же тако не твори
тъ. да тѣмь и нѣстъ
подобьнъ къ богоу; богъ бо

215b
благотьнъ и правь
дьнъ и прѣподобь
нъ стъ и глаголетъ сѧ
вьсѣми динѣмь
гласомь. а иже про
нꙑрьства и скврь
нꙑ и лъжѧ и кри
винꙑ вьсѣкꙑ тво
рѧтъ, то съпроста
ти подобьства божи
ꙗ не имѫтъ, нъ
кромѣ сѫтъ вьсѣ
ьскꙑ бога. а иже до
бро и истинѫ и
истотѫ творѧ
тъ, по истинѣ и
сами сѧ вьсѣьскꙑ
съблюдаѭтъ, то
не тъиѭ сѫтъ по
обраꙁоу божию, нъ
и по подобьствоу сѧ
обрѣтаѭтъ боꙁи на
ꙁнаменоуѭще. вь
сь бо обраꙁъ того
иматъ подобьство по
истинѣ, гоже и
обраꙁъ стъ. иже
сѧ обрѣтатъ обра

215c
ꙁъ не сꙑ, ꙗкоже
стъ коурѣлъкъ
прьвꙑи, и не имꙑи
того подобьства,
то въ поустошь
стъ тъ ꙁовомъ
обраꙁъ; погоу
блѣтъ тѣмь,
имьже не има
тъ подобьства, да
и обраꙁъ нѣстъ. иже
бо нѣстъ, ꙗкъже стъ
и прьвꙑи коурѣ
лъкъ, нъ доушьнѫ
ѭ ьсть и власть ...
пораблѣтъ ск
врьнꙑимъ и неи
стꙑмъ врѣдомъ
и въдатъ сѧ самъ,
да и плѣнѣѭтъ
грѣси, то тъ по
нѫжди погоублѣ
тъ то, же по о
браꙁоу бꙑти, и
мьже самовла
стьнꙑи санъ по
гоублѣтъ. да и
же съхранѣтъ

215d
то, же по обраꙁоу
бꙑти, то по томоу
иноу и подобьство
иматъ тъ; и сице
пакꙑ отъврьнь ре
къше, же иматъ
подобьство, то и
по обраꙁоу стъ.
да толико глаголетъ
о обраꙁѣ и о подобь
ствѣ къ намъ моѵ
си, пае же рещи
богъ моѵсеомь. онъ
бо съкаꙁаѩ, ьто стъ
по обраꙁоу и по подобь
ствоу, ꙁапѧть тоу
приведꙑ рее, ти да
владетъ рꙑбами
морьскꙑими и пъ
тицами небесьнꙑими
и скотомь и вьсеѭ
ꙁемлеѭ и вьсѣмь
плѣжѫщиимь, же
сѧ смоуитъ по ꙁемли,
кажѧ ꙗвѣ, ꙗкоже
по обраꙁоу и по подо
бьствоу владꙑьско
и самовластьно

216a
стьство ловѣе наꙁ
наменоутъ, же въ
раꙁоумьнѣи и съмꙑ
сльнѣи доуши раꙁоу
мѣвамъ сѫще.
нъ сего мѣста дошьдъ
ше сице помꙑслихо
мъ побесѣдовати,
ꙗкоже неподобьнѣ
црькъвьнии мѫжи
добро жити имѫ
ще глаголашѧ рекѫще,
диноѭ и коупьно
тѣло съ доушеѭ ловѣь
ско сътворено; стъ же, рѣ
шѧ, и прѣжде въ прь
вѣи твари и нꙑнѣ
въ коижьдо ѫтро
бѣ творимꙑи мла
денищь, имьже въ
прашашѧ ихъ ини
рекѫще, аще да по
слѣжде бꙑстъ доуша тѣле
се, то горьши стъ
тѣла, имьже того цѣ
ща стъ сътворена.
грѫбѣ бо онѣмъ
въпрашавъшемъ.

216b
и сии не вѣдѣ коли
ьскꙑ сѫтъ отъвѣ
щали. не бꙑватъ
бо, да же послѣжде
бѫдетъ, то то хоу
жде стъ прьвобꙑвъ
шааго. травьно
бо сѣно прѣжде бе
словесьнааго скота
сътворено бꙑстъ, нъ пи
щѧ ради скотиѩ,
имъ же бꙑти бѣаше;
а не скотъ бꙑваа
ше травꙑ цѣща.
и вьсе же стьство сѣ
меньно и беспло
дьнааго дѫбиꙗ
проꙁѧбани, ще
же и же плодъ кръ
мѧщии творитъ,
древле ꙁѣло на бꙑ
ти приведено
бꙑстъ ловѣьска сѫщиꙗ;
нъ нѣстъ ловѣкъ акꙑ
того ради сътворенъ,
ни стъ хоуждии того
овоща и дрѣва.
отъврьнь бо бꙑва

216c
тъ: послѣжде бꙑвъша
аго ловѣка то вьсе прѣ
жде варивъ бꙑстъ, неи
ꙁглаголемѣи прѣмѫ
дрости вьсе то осѫ
дивъши прѣжде на
потрѣбѫ ловѣкоу
и на спѣхъ. да нѣстъ
оубо вьсе, же прѣ
жде сътворено послѣ
дьнѣꙗго, то же и ь
стьнѣ го. аще ли
да нѣстъ тако, то оуже
вьсь и гадъ, и пъти
цѧ, и рꙑбꙑ, и ꙁвѣрь,
оунии ловѣка и ьсть
нѣи обрѧщетъ сѧ
по нѫжди тацѣмь
иномь, имьже прѣ
жде ловѣка то бꙑстъ. нъ о
пакꙑ се бꙑватъ
пае же бо прѣ
жде варивъ бꙑстъ тѣхъ
цѣща, имъже бѣаше
послѣжде бꙑти. да
тѣмь оубо по мо
сѣовѣ повѣсти тѣ
ло доушѧ прѣжде бꙑстъ, въ

216d
ꙁьмъшю творьцю прь
сть отъ ꙁемлѧ и сътво
рьшю ѭ и съсѫди
въшю брьньно и вьсе
бе ювьства капи
ще. по томь же бꙑстъ доу
ша божьствьнꙑимь
въдоуновенимь
бес посрѣдиꙗ сѫ
щьна бꙑвъши и при
имъши сѫщи.
нъ и нꙑнѣ, въ ꙁаѧлѣ
младищьцемъ въ
ѫтробѣ, прѣжде бꙑ
ватъ тѣло въли
ꙗнимь сѣмень
нꙑимь, словесемь
промꙑсльнꙑимь сть
ство ...; послѣжде же
доушѫ въдастъ прѣ
мѫдрꙑи сѫщию
творьць, ꙗкоже са
мъ вѣстъ. се бо повѣ
датъ и моѵси ве
ликꙑи ꙁаконъ по
лагаѩ и глаголѧ: аще да
котората сѧ дъва
мѫжа и оу раꙁита

217a
женѫ въ ѫтробѣ
имѫщѫ и иꙁиде
тъ дѣтищь ѩ обра
ꙁа не имꙑ, то тъще
тоѭ да оутъщетитъ
сѧ, ꙗкоже ꙁадеждетъ
мѫжь женꙑ тоѩ,
и дастъ съ достоинь
ствомь; аще ли обра
ꙁъ имѫщь, то дастъ
доушѫ въ доушѧ мѣсто.
авѣ великꙑи моѵси, и
мьже тако положи
сѫдъ, ꙗкоже послѣ
жде бꙑватъ въшь
сти доуши, по сътво
рении тѣлесьнѣмь
и обраꙁовании, по
каꙁа. же бо то сътво
ри раꙁдѣлъ стро
инъ и клюамъ
и о ишьдъшиимь
младенищи беꙁ о
браꙁа, и иже иматъ
обраꙁъ, и же рее
и оустави о семь тъ
щетѫ, ꙗкоже стъ го
дѣ, имь же стъ сътво

217b
рено ꙁъло, а о семь
доушѫ въ доушѫ мѣсто
повелѣ дати, ...., ꙗко
же не обо дино
ѭ, рекъше тѣло съ доу
шеѭ, съставитъ сѧ
въ годъ ꙁаѧльнꙑи,
ꙗкоже въсѣꙗноу семоу
сѣмени въ ѫтробѫ
обѣ сѫщии имѫ
щю, рекъше плъть
но и бесплътьно,
нъ тъиѭ тѣло прѣ
жде сътворено. тае
послѣжде по съврьше
нии, ꙗко сѧ вьсь обра
ꙁъ го обавитъ,
тако отъ бога сѫщьна
бꙑвъши вънидетъ
и бѫдетъ въ немь
доуша, по прьвоуоу
моу повелѣнию, 
же бꙑстъ о прьвѣмь
ловѣцѣ, ꙁьдани
и творени прѣ
мѫдрꙑимь тво
рьцемь и благодѣть
нꙑмь владꙑкоѭ. не ꙗко

217c
же нѣкацѣмь въ
доуновенимь
ꙗкоже и тъгда
доуши съсѫждамѣ
тако же и нꙑнѣ при
млѭщи сѫщи
, нъ ꙗкоже тво
ритвьнѣи тои ви
нѣ и дѣлоу дѣ
лꙑ тѣми самѣ
ми въсхотѣвъши
и нарекъши оуста
вомь по съврьше
нии, до коньца бꙑ
въшю обраꙁоу, и
доуши сѫщьнѣ бꙑ
ти и приѩти ра
ждани и бꙑти
силоѭ, ѩже не до
вѣмъ, благолѣпиꙗ
божиꙗ и благостꙑ
нѧ и велиьства.
а же сѣмѧ исходи
тъ мѫжьско и
прѣпоущамо въ
ложе женьска по
лоу, тъиѭ иматъ
силꙑ динꙑ сть

217d
ствьнааго живо
та, ими же растетъ
кръмѧ сѧ не имꙑ въ
себѣ ютьнꙑѩ ни шь
стьнꙑѩ, боле же пае
ни раꙁоумивааго
ни раꙁмꙑсливааго
сѫщиꙗ, бесъмрьтьнꙑ
ѩ доушѧ. аще бо би по
вьсѧ исходꙑ сѣме
ньнꙑѩ, иже ѧсто въинѫ
бꙑваѭтъ въ сънѣ,
въ нощьнꙑихъ мѧте
жихъ, ще же и бъ
дѧщю мѫжьскоу
полоу, ....., доуша раꙁоу
миьна и раꙁмꙑсли
ва примлетъ гоу
блени. аще ли да
сѧ къто обрѧщетъ
отъ бога даръ тъ прии
мъ, же такомоу
исходоу не бꙑвати
иꙁ него, или тѣле
сьнꙑими оутрапꙑ
и стьствьнꙑими,
рекъше объоумрьтви
мь того, оупраꙁни

218a
въше сѧ несъвѣдами
сѧ имѫще въ себѣ обрѧ
щѫтъ доушѧ раꙁоу
миьнꙑ и раꙁмꙑсли
вꙑ. вьсе се грѫбо стъ,
о немь же приходи
тъ нꙑ и вельми сѧ ю
дити, како се стъ,
льма же и стьствь
ноумоу иноу съка
ꙁаѭщю и великоу
моу моѵсеови и по
прьвааго ловѣка съ
творению и по при
снобꙑваѭщоумоу
прѣжде състаѭщю
сѧ тѣлесьноумоу сть
ствоу. вьсе то ꙗвлѣ
тъ, ꙗкоже прѣжде
тѣло сѧ състанетъ,
ти потомь бѫде
тъ доушьно бꙑти
. а сии како дрь
ꙁоуѭтъ, ниди
ного отъ вьсего сего
приѩти, ни въ сво
ѩ кънигꙑ пьсани
мъ не приложити.

218b
нъ вьсе то отъврьгъше
примлѭтъ неподо
бьно писанию оуе
ни. да того цѣща
подоба стъ раꙁоумѣ
вати намъ, ꙗко
же нѣстъ то сво оуе
ни великааго оу
ителѣ црькъвьнааго,
нъ искажено стъ въмѣша
ѭщемъ ретикомъ
своꙗ ꙁълаꙗ оуени
ꙗ акꙑ ꙗдъ въ ме
дъ въмещѫще, да би
шѧ отъ сихъ словесъ
и инѣхъ моу оуе
нии не приимали.
григории бо ьсть
нꙑи, ꙗкоже и родо
мь приснꙑи братъ
великоумоу васи
лию стъ, тако
же и оумомь и вѣро
ѭ и добрꙑимь иꙁво
ленимь, истинь
никъ и не хоуждии
оного ниимьже,
нъ вьсѣкꙑ хꙑтро

218c
сти и мѫдрости
испльненъ. по мъно
га же мѣста въ оуе
ни го сица оуе
ниꙗ неподобьна въ
мѣшана сѫтъ тѣ
ми, иже обꙑаи и
мѫтъ, истиньно
правовѣрьство по
мънога мѣста ка
ꙁити. имьже, гда
ьто пишѧ то въдаа
ше просѧщиимъ 
прѣписати, а сѫ
щемъ врагомъ мъно
гꙑимъ кривовѣрьнꙑ
имъ. мѣнѧтъ же и дроу
гѫѭ винѫ, ѩже
цѣща оудобь бѣа
ше, въ оуениꙗ го
въмѣшати своꙗ
словеса сѫпроти
вьнꙑимъ; нъ о семь
и се довьлѣтъ.
а ьто имамь къ ва
мъ глаголати! къ рети
комъ, иже глаголѭтъ
доушѧ сѫщѧ прѣжде

218d
тѣлесъ, съпльꙁнѫ
въшѧ сѧ бесплъть
нꙑѩ жиꙁни и оунь
шааго строꙗ, отъ нѣка
кого съвращениꙗ
и свовольнааго
несъмꙑсла и лѣно
сти, и въ тѣлеса
ловѣьска въходѧщѧ.
ти аще въ нихъ сѫ
щѧ пае си добрѣи
шѫ жиꙁнь оудобрѧ
тъ, то и въ древьни
и пакꙑ вънидѫтъ
оустрои. аще ли лю
бѧщѧ пае сеѩ ви
димꙑѩ вещи [и] жи
ꙁни и прильпѧщѧ
ихъ на ниꙁъко сѧ
съпльꙁнѫтъ, то
пакꙑ състѫпѧтъ и
въ горьшии обраꙁъ
скотии и отътѫдоу
пакꙑ въ садꙑ и въ
вьсѣко дрѣво въхо
дѧтъ и сѣтьнѣ въ
небꙑти отидѫ
тъ и погꙑбнѫтъ.

219a
нѫжда бо семоу тако
бꙑти, льмаже доушѧ
на оуньшинѫ себе
не прѣмѣнѣѭтъ,
нъ на горьшинѫ. да
иже такꙑ блѧди
и басни проповѣ
даѭтъ, то тѣхъ въ
прашаимъ рекѫще:
како мѣните доушѧ
прѣжде сѫщѧ тѣле
съ? поитавъше ли
кънигꙑ моѵсѣовꙑ,
въ нихъ же глаголетъ ре
кꙑ, сътворимъ
ловѣка по обраꙁоу
нашемоу и по подо
бьствоу, и ꙗкоже
сътвори богъ ловѣка прь
сть въꙁьмъ отъ ꙁемлѧ,
и въдоунѫ на ли
це моу доухъ
жиꙁньнꙑи ти бꙑстъ ло
вѣкъ въ доушѫ жи
ꙁньнѫѭ. или нѣ
сте поитали? да
аще отъвѣщате въ
торомоу словеси въ

219b
прашаниꙗ сего,
то никакоже васъ
не можетъ слово
ицѣлити, льма
же отъаꙗли сѧ сте.
да тѣмь и отъбѣго
сте обьщааго лѣе
ниꙗ ꙁъломꙑсли
мь; обае сѧ обави
сте горьше и исти
ньнааго пѫти не
поꙁнасте. глаголетъ же
къ тацѣмъ и господь въ
уаггелии рекꙑ, оста
вите ѩ, слѣпи сѫтъ.
се же глаголетъ ꙗвлѣѩ
самохотьно же
отъаꙗни и ослѣ
плени ихъ срьдььно и
на добро не раѧще
прѣмѣнити сѧ.
иже бо акꙑ слъньцю
сиꙗѭщимъ моѵсѣово
мъ словесемъ, ꙗже
богомь бѣахѫ бесѣдо
вана, на та же ои
ю свою раꙁоумьноу
ю не раивъше раꙁ

219c
врѣсти, нъ акꙑ но
щьнии врани и но
щьнии нетопꙑри
въ тьмѣ невѣсть
нѣи живѫще, ка
ко ти имѫтъ и
нѣмъ свѣтьлѣ глаголѭ
щемъ на та слове
са свѣтьлаꙗ въꙁира
ти? да аще прьво
рекѫтъ, то скоро
оуслꙑшѧтъ отъвѣ
тъ, рекѫщемъ на
мъ: то како вели
коумоу моѵсѣови
повѣдаѭщю и ре
кѫщю: богъ глагола, съ
творимъ ловѣка по
обраꙁоу нашемоу
и по подобию, и
пакꙑ, и сътвори
богъ ловѣка прьсть въ
ꙁьмъ отъ ꙁемлѧ и въ
ꙁдоунѫ на лице
моу доухъ жиꙁнь
нꙑи и бꙑстъ ловѣкъ въ доу
шѫ жиꙁньнѫѭ;
да и по семоу стъ

219d
оуению ꙗвѣ вѣ
дѣти, ꙗкоже тъ
гда бꙑстъ прьвааго
ловѣка доуша, ѩже
не бѣ прѣжде, а вꙑ
прѣжде ѭ бꙑвъшѫ
проповѣдате
ꙁъловѣрьнѣ и дрьꙁѣ.
нъ како акꙑ ли
великоумоу моѵ
сѣови не вѣроу
ѭще, или акꙑ вѣ
роуѭще? да аще
прьво, то обрѣ
тате сѧ ꙗвѣ, ꙗ
коже и творьцю
богоу не вѣроуте.
да лѣпо стъ и
подобьно, ꙗкоже и
древле къ июдѣо
мъ рее: аще би
сте вѣровали моѵ
сѣови, то вѣро
вали бисте оубо
мьнѣ. аще ли то
го словесемъ не
вѣроуте, то ꙗ
вѣ стъ, ꙗко же

220a
и моимъ не вѣроу
те; моꙗ бо сѫтъ моѵ
сѣова словеса. да
аще стъ тако, то горе
вамъ и вашеи по
гꙑбѣли и невѣ
рьствоу. оуне бо ва
мъ би не оувѣдѣти
словесъ истꙑѩ вѣрꙑ,
ни бога свого нари
цати, иже динъ
стъ истиньнъ, и
ли исповѣдавъше
и, ꙗкоже богъ нашь
стъ, тае моу не вѣ
ровати глаголанꙑимъ
словесемъ. аще въ
торо реете и вѣ
роуте великоу
моу моѵсѣови, то
раꙁоумѣите, како
ти рее: и съꙁьда богъ
ловѣка прьсть въꙁьмъ отъ
ꙁемлѧ и въꙁдоунѫ
на лице моу доухъ
жиꙁньнꙑи и бꙑстъ
ловѣкъ въ доушѫ живѫ.
да льмаже, гда

220b
на лице въꙁдоунѫ
адамоу, тъгда же
бꙑстъ доуша божьствьнаа
го въдоуновениꙗ
благодатиѭ, то добрѣ,
ꙗвѣ то стъ видѣти, ꙗко
же прѣжде не бѣаше
ѩ, ти въ
лъжѫ рее, и бꙑстъ, же
бо мѣнитъ рекꙑ,
и бꙑстъ ти тогда стъ
сътворило сѧ, а прѣ
жде го не бꙑло. да
тѣмь тако наꙁна
меноутъ ꙗвѣ,
ꙗкоже и гда глаголе
тъ, и рее богъ, бѫди
свѣтъ и бꙑстъ свѣтъ,
не иже прѣжде стъ
бꙑлъ, томоу же тъ
гда рее бꙑти свѣ
тоу. и пакꙑ, да бѫ
дете свѣтилѣ на
тврьди небесьнѣи на сиꙗни
 по ꙁемли, не ꙗже
прѣжде бѣста, нъ ꙗ
же не бѣста ни оу
бꙑла николи же,

220c
то та мѣнитъ тъгда
сътворена. и пакꙑ,
и сътвори богъ ловѣка; по
обраꙁоу божию съ
твори и; не иже прѣ
жде бꙑстъ съꙁьданъ – не
бо бѣаше и прѣжде
никътоже бꙑлъ – нъ
того мѣнитъ, иже
тъгда сътворенъ бꙑстъ.
и въ вьсеи же твари
сего мира же нѣстъ
испрьва бꙑло, то
то творимо стъ – и
съставлѣмо стъ, рее,
божиимь повелѣ
нимь и небо и ꙁе
млꙗ и море – нъ не,
же прѣжде бꙑло.
иже бо тако мьни
тъ сѫще, то съпро
ста несъмꙑслъ стъ
и беꙁ оума. да ль
ма же въꙁдоунѫвъ
шю на лице творь
цю богоу прьвоумоу
ловѣкоу, гоже сътво
ри отъ прьсти, томоу

220d
же бꙑстъ доушьно дъ
шени въ доушѫ жи
вѫ; да ꙗвѣ стъ,
ꙗкоже тъгда бꙑстъ
не бꙑвъши прѣжде.
дъшени бо жи
вотьно въдоунѫ,
рекъше доуховьно и
бесплътьно и бе
ꙁвещьно, и раꙁоу
мьнѫѭ жиꙁнь
приимъ ловѣкъ бꙑстъ въ
доушѫ живѫ. иже
бѣ прѣжде сътворе
нъ отъ прьсти и оу
стронъ обраꙁомь,
ꙗкоже простоу хо
дити, ꙗкоже стъ тѣ
ло ловѣьско, и лежѧ
беꙁ доуханиꙗ и бе
ꙁъ доушѧ, ꙗже отъ божь
ствьнааго въдоу
новениꙗ сътворена,
и бꙑвъшѫ приимъ
тъгда доушѫ, нъ не
ꙗже бѣ прѣжде съ
творена; не бо ѩ
и бꙑло стъ. аще

221a
бо би бꙑла, то реклъ
би, и въложи въ нь,
иже бѣ прѣжде
далъ дꙑхани
и животъ, или доушѫ
живѫ, или нѣь
то тако, имьже мо
жааше наꙁнаме
нати сѫщѫ ѭ и
прѣжде сѫщѫѭ
моу дати доушѫ,
а не ꙗже тъгда бѣ
приведена на бꙑ
ти. а же рещи,
и въꙁдоунѫ на ли
це го доухъ жиꙁнь
нꙑи и бꙑстъ ловѣкъ въ
доушѫ живѫ, да
добрѣ ꙗвѣ стъ,
ꙗкоже боголѣпьнꙑи
мь въдъшенимь
доухани живо
тьно то бꙑстъ доуша
жива адамови,
не бꙑвъши древле.
рее же, дъхновени
 живота, да по
кажетъ раꙁлиь

221b
бесплътьнꙑѩ и бе
ꙁвещьнꙑѩ и раꙁоу
миьнꙑѩ и сло
весьнꙑѩ и бесъмрь
тьнꙑѩ доушѧ, рекъ
ше, ꙗже отъпала 
стъ отъ добрѣишѧ
жиꙁни и оустроꙗ.
аще ли о въторѣмь
въпросѣ въпраша
те, то и прѣжде
сътворениꙗ ло
вѣкоу вьсь живо
тъ, иже иꙁ водꙑ и
иже иꙁ ꙁемлѧ и иꙁъ
въꙁдоха по обра
ꙁоу божию бꙑшѧ
и по подобьствоу, и
мьже така ихъ до
иде доуша, ꙗкоже
послѣжде имѣ ловѣкъ
бесплътьнѫ и бе
стьлѣньнѫ и раꙁоу
миьнѫ и съмꙑ
сльнѫ и бесъмрьтьнѫ.
да аще се сице бѫде
тъ, то прьво о
блиитъ сѧ ꙗвѣ

221c
въ поустошь богъ ре
къ, сътворимъ ло
вѣка по обраꙁоу
нашемоу и по по
добьствоу. се бо и ꙁѣло
прѣжде сего дроуꙁи
и животи насъвѣдо
ми по обраꙁоу бо
жию и по подобьствоу
сътворени сѫтъ,
льмаже въ раꙁмꙑ
сльнѣи и раꙁоуми
ьнѣи доуши и бес
плътьнѣи стъ вѣ
дѣти, же по о
браꙁоу божию бꙑ
ти и по подобьствоу.
ꙗкоже прѣжде съка
ꙁа истиньно слово,
ꙗкоже же тако
то мьнитъ сѫще,
то то сетьно ꙁъловѣ
рьство стъ и иꙁгꙑбѣ
ль. немощьно бо стъ
лъгати, ꙗже са
ма стъ истина, богъ.
тае по семь и вꙑ
сѧ ꙗвите истинѫ

221d
облꙑгаѭще и
глаголѭще, гоже нѣстъ
подоба вѣровати,
ꙗкоже прѣжде въ
нидетъ въ ловѣка,
ꙗже сѧ стъ съ оуньша
съпльꙁла доуша,
ти никакѫ же 
и оуньшинѫ съ
творивъши въ
стьствѣ проходи
ти пакꙑ сквоꙁѣ
скотъ и ꙁвѣрь и
гадъ. вꙑ же ко
ждо отъ тѣхъ исповѣ
дасте, ꙗкоже прѣ
жде ловѣа бꙑтиꙗ
съмꙑсльнѫѭ доу
шѫ и раꙁоумиь
нѫѭ и бесъмрьтьнѫ
приѩли сѫтъ. се
же вашеи вѣрѣ сѫ
противьно стъ ꙗ
вѣ; сами бо ѭ раꙁа
рѣте. да нѣстъ ника
коже въторо въпра
шани ваше исти
ньно ни хоудѣ; при

222a
сно бо погꙑбѣль стъ
на обѣ странѣ.
обае и пакꙑ васъ въ
прашамъ: ловѣкоу
бꙑвъшю послѣжде
и тѫжде, ѭже и ини жи
воти приѩшѧ доушѫ,
и семоу приимъшю,
како къ немоу рее богъ,
и владѣте рꙑбами
морьскꙑими и пъти
цами небесьнꙑими и
вьсѣмь скотомь?
и по семь къ ною рее:
растѣте и мъножи
те сѧ и обладаите
ꙁемлеѭ и боꙗꙁнь
ваша бѫди на вьсе
мь ꙁвѣри ꙁемьнѣмь
и на вьсѣхъ пътица
хъ небесьнꙑихъ и на вь
семь ходѧщиимь
по ꙁемли и на вьсѣ
хъ рꙑбахъ морьскꙑихъ;
вьсе подъ рѫкоу вамъ
дано вамъ бѫди
на ꙗдь, акꙑ ꙁели
травьно дахъ вамъ.

222b
како, акꙑ ли ди
носѫщьно и того
жде стьства акꙑ ловѣци,
власти повелѣ инѣ
ми животꙑ вьсѣми
и въ брашьна мѣсто
имѣти ꙗко и ꙁели
, или акꙑ иного
рода сѫще и стьства?
да аще въторо реете,
то нѫжда стъ ва
мъ лъжемъ сѧ обрѣ
сти, имьже глаголете,
ꙗко тѫжде [доушѫ],
ѭже и ловѣци, и инъ
животъ къжьдо при
ѩлъ стъ доушѫ. аще
ли нареете прьво
, то юже дино
племеньникꙑ и
диносѫщьникꙑ
приѩлъ стъ ловѣкъ вла
сти и ꙗсти, и вьсе,
же ꙁаколетъ, о
вьцѫ и говѧдо, и
ли лень или же
равь или ино ьто,
же симъ ѫжиьно,

222c
раꙁоумиьнѫ и раꙁ
мꙑсльнѫ доушѫ
обрѣтатъ сѧ отълѫ
аѩ отъ тѣлесе и
тождесѫщьнꙑѩ и того
жде рода ꙁакалаѩ
и ꙗдꙑ. семоу бо нѫ
жда стъ бꙑти си
цемоу по вашимъ
бесѣдамъ. нъ вьсе
то рѫжьно стъ и се
тьно по истинѣ
беꙁоумьство, ꙗко
же вꙑ вѣроуте.
како бо о ловѣцѣ 
диномь рее,
вьсь, иже пролива
тъ кръвь ловѣѫ,
въ кръве мѣсто
го проливатъ сѧ,
ꙗко по обраꙁоу
божию сътворихъ
ловѣка; а о иномь
животѣ вьсемь,
нꙑраѭщиимь же
и парѧщиимь
и ходѧщиимь, ре
е, вьсе дахъ вамъ

222d
брашьномь акꙑ ꙁе
ли травьно, ꙗди
те . да аще бишѧ
по обраꙁоу божию
и по подобьствоу и
то вьсе бꙑло, ꙗкоже
вꙑ глаголете, имьже и
прѣжде сътворени
ꙗ ловѣа тѫжде, ѭже
и сь, прѣжде приѩ
шѧ доушѫ съмꙑсль
нѫ и раꙁоумиьнѫ,
то подоба бѣ, же и
о ономь рее, то же
и о сихъ рещи по и
ноу нѫждьноумоу.
ꙗкоже, иже пролѣ
тъ кръвь и дино
моу, иже по въꙁдоу
хоу парѧтъ пъти
цѧ, или иже въ мо
ри нꙑраѭтъ или
иже по ꙁемли хо
дѧтъ животи,
то въ тоѩ мѣсто
кръви пролѣ
тъ сѧ кръвь, имьже
по обраꙁоу божию

223a
сътворихъ ѩ. нꙑнѣ
же пакꙑ акꙑ ꙁели
 ꙗсти ловѣкомъ по
велѣлъ, покаꙁаѩ
ꙗвѣ иного сѫщи
ꙗ сѫща и иного
рода и племене, не и
мѫща раꙁоуми
ьнѫ доушѫ, нъ ю
дьнѫ и плътьнѫ и
съмрьтьнѫ. ꙗкоже
самъ тъ рее творьць
вьсего и богъ, ꙗкоже
вьсего живота доуша
кръвь го стъ. нъ
остани сѧ такого бе
ꙁоумьства и ѫро
дьства и ꙁъловѣрь
ства, несъмꙑсле по
истинѣ и вьсеѩ си
лꙑ доушьнꙑѩ непри
имьние раꙁоуми
ьнꙑѩ. аще бо про
ии животи тѫ
жде, ѭже и ловѣкъ, прѣ
жде сѫтъ приѩли доу
шѫ, то нѣстъ подоба ихъ
животъ бесловесьнꙑ

223b
ихъ ꙁъвати, ни имъ
обраꙁа такого
лѣпо имѣти на ꙁе
млѭ ꙁьрѧща; нъ про
сто имъ би тѣло,
ꙗкоже и ловѣкоу, ꙗко
же горѣ глѧдати
къ ѫжиьнѣи и ра
ꙁоумьнѣи оутва
ри, стьство противѫ
свои силѣ съврь
шаѭще дѣиствꙑ
раꙁоумиьнꙑѩ доушѧ
и съмꙑсльнꙑѩ.
аще ли дино отъ о
бою въпросоу наре
ете и прѣжде ловѣа
съꙁьданиꙗ и сътво
рениꙗ плътьнѫ
и юдьнѫ и беꙁъло
бьнѫ и съмрьтьнѫ доушѫ
кꙑижьдо иного жи
вота бꙑти, ꙗкоже
и стъ по истовѣ
и истинѣ, ꙗкоже
и сътворивꙑи ѩ отъ
вѣща, ꙗко вьсего
живота доуша кръ

223c
вь стъ, когда и
ли какоѩ же
съ вꙑсости съпа
лꙑ отъ раꙁоумьнаа
го и оуньшааго оу
строниꙗ раꙁоу
мьнꙑѩ доушѧ мьни
те сѫщѧ и мѣни
те ѩ въходѧщѧ въ
глаголанꙑѩ животꙑ,
нидиномоу
отъ оутварьнааго
наѧла, небоу и ꙁе
мли, даже и до се
лѣ животоу ника
комоу же не обрѣ
тъшю сѧ инако
прѣмѣнѣѭщю сѧ ре
къше словесьнѫ доу
шѫ приимъшю
и на оуньшинѫ сѧ
прѣмѣньшю. вь
сь бо вѣкъ испрь
ва и до нꙑнѣ,
льва и конѣ и во
ла и пьса и влька,
своѩ комоужьдо и
хъ нравꙑ имѫщѧ

223d
и своиства вьсѣ ꙗ
влѣтъ и съпро
ста не обрѧщетъ
сѧ никакъже жи
вотъ иного нрава
ни своиства сть
ствьнааго имꙑ, ра
ꙁвѣ съ нимь же стъ
рожденъ испрьва.
да бихомъ отъ того
поꙁнали, не ꙗко
же съмꙑсльнѫ
доушѫ иматъ въ
шьдъшѫ въ нь, нъ
ꙗкоже отъ свого
творьца благословлени
приѩшѧ испрьва
на мъножени и
растени и ис
пльнѣти водꙑ
и въꙁдоухъ и ꙁемлѭ.
тако же по томоу
обрѣтаѭтъ сѧ тво
рѧще мѣнꙑ, не
инако, нъ по сво
моу къжьдо родоу,
а нѣстъ ꙁнати, ни хоу
да слѣда, съгрѣ

224a
шивъшѫ доушѫ и
тѣмь отъпадъшѫ и
въ сиць сѫдъ горьши
и осѫжденѫ каꙁниѭ.
да сеи сице облие
нѣ довольнѣ, рекъше
блаꙁньнѣи вѣрѣ,
иже мьнѧтъ прѣжде
сѫщѧ доушѧ и же стъ
боле въ ловѣьсцѣ сть
ствѣ, тоже гоноꙁи
въше ꙁълааго потѧ
ꙁаниꙗ, годѣ нꙑ стъ
къ томоу и о дроуꙁѣ
и ѧсти и съсѫдѣ,
да не о вꙑсоцѣмь
тъиѭ саноу и раꙁоу
миьнѣмь и божьствь
нѣмь обраꙁѣ бѫде
мь бесѣдовали
и оувѣдѣли ꙗ, нъ и
хоудость и ниꙁость
ꙁемьнааго нашего
сѫщиꙗ раꙁоумѣвъ
ше и ꙁѣло попꙑтавъ
ше и послѣдивъше
раꙁоумѣмъ, ꙗко
соугоубь смъ, рекъше

224b
небесьнии и ꙁемьнии
и въꙁдоушьнии и
по ꙁемли плѣжѫ
ще, и надъ съмрьтиѭ
и скоросъмрьтьни,
и на вꙑшьнии по
кои спѣшѧще и
грѧдѫще, и къ прь
сти, отъ неѩже смъ
сътворени, въꙁвра
щаѭще сѧ. аще и
пакꙑ по раꙁлѫе
нии тѣла сего отъ
доушѧ пакꙑ прии
метъ сво тѣло
доуша, съ нимьже сьде
стъ бꙑла доуша тѣ
ломь и жила, или
добрѣ или ꙁълѣ, да
обо, ꙗкоже стъ сь
де оустроило своѭ
жиꙁнь, тако же и
приимете. рее бо,
и съꙁьда ловѣка богъ прь
стиѭ отъ ꙁемлѧ и въ
ꙁдоунѫ на лице 
моу доухъ жиꙁньнꙑи
и бꙑстъ ловѣкъ въ доуши

224c
живѣ; обраꙁꙑ тво
рѧ и капи своис
кꙑ кѫѭжьдо хꙑтро
сть на дѣло съвра
щатъ. аще и на ра
ꙁлиь противѫ
вещи раꙁлиьнѣ тво
рити нѫжда – овъ
бо обраꙁъ творѧ отъ
главꙑ наьнетъ
писати, тае вьсе тѣ
ло ногама коньа
тъ, а дроугꙑи ка
пище творѧ, имь
же стъ жестока вещь,
или мѣдь или и
но ьто, то на ѧсти
 сълиꙗвъ ти тако
съставитъ и съврь
шитъ творимꙑи
тъ животъ – оба
е къжьдо ю подра
жатъ родъ того
живота хꙑтростьѭ,
въ ньже то творитъ
на нь ꙁьрѧ; ти сътво
ритъ беꙁ доушѧ ловѣка
или льва или конѣ,

224d
тъиѭ творѧ подобь
на обраꙁомь. нъ не
тако творитъ прѣ
хꙑтрꙑи творьць,
же въ твари сеи
видимо стъ. не бо и
ꙁьрѧ на вещьно ка
ьство стьства вещь
наꙗ съставлѣтъ,
ни на прьваꙗ тѣ
леса, ꙗже прѣжде сѫ
тъ родила сѧ, на та
же ꙁьрѧ творитъ ко
жьдо отъ сѫщиихъ,
обраꙁоутъ и опи
сатъ, ꙗкоже пла
тонъ мьнитъ, моѵ
сѣова словеса оукра
дъ. тъ бо, ꙗже моѵси
глагола словеса, та же
съ инѣми рѣьми
иꙁвративъ, да ихъ
не бѫдетъ льꙁѣ ꙁна
ти ни го ꙗко та
ть имѫтъ оукрадъ
ша, прѣврати ꙗ, ꙗко
же хотѣ, аще и не
може сѧ оутаити.

225a
моѵси бо динъ съ
каꙁа, ꙗкоже богъ
стъ повѣдалъ, ꙗко са
мъ стъ сѫщи ловѣе
сътворилъ.
рее бо, сътворимъ ло
вѣка по обраꙁоу на
шемоу и по подобьствоу.
платонъ же имено
ваниꙗ обраꙁьна
аго и подобьнааго, ꙗ
коже би лѣпо, не ра
ꙁоумѣвъ, ꙗкоже
мꙑслѧ не по правь
дѣ  написа съ
вративъ на вьсѧ о
браꙁꙑ и ꙗже сѫ
тъ въ мироу семь
вьсѣ сълииꙗ и ви
дове, то подобьни сѫ
тъ къ раꙁоумьнꙑи
мъ сѫщимъ сътво
рена, пае же рещи
самомоу томоу
творьцю. тако ти
ꙁълѣ съкаꙁа и оуста
ви. рее бо, благотьнъ
стъ богъ. благотьноу же

225b
никакоже ни о
комь же николи
же не прибꙑватъ
ꙁависть. сего же
кромѣ сꙑ, вьсе акꙑ
пае въсхотѣ бꙑ
ти подобьно къ себѣ.
се бесѣдоутъ фи
лософъ платонъ.
аꙁъ же по обраꙁоу
божию и по подобь
ствоу бꙑвъшю ловѣю
стьствоу къ божьствь
ноумоу подобьствоу
прилагаѭ раꙁоумѣ
ти, аще и по при
мѣрении кого
жьдо иного платонъ
приложивъ семоу
бꙑти подобьноу, акꙑ
нѫждьно слово не
отъмещѫ ли? вьсе бо
иꙁведено стъ на бꙑ
ти и сѫщьно сътво
рено и добро же ꙁѣ
ло проꙁъвано тво
рьцемь. по семоу
то тъиѭ же про

225c
стоу бꙑти, ще
же и же рее, сътво
ри добрѣ, къ присно
сѫщоумоу [и] сво
моу творьцю и 
диномоу по исти
нѣ и въ тврьдь и въ
наѧльно добро имѫ
щю, сии тѣмьжде и
менемь и подобимь
ꙁовѫтъ сѧ, нъ сии
просто рекъ, а прѣ
дѣла не творѧ и про
славивъ; то тѣмь
не приѩто стъ сть
ствоу; си истиньно
 слово покаꙁа. богъ
же не въꙁираѩ ни
на ьто же ино прѣ
ждебꙑвъше, ти та
ко подобьно къ томоу
творитъ кожьдо
ихъ, обраꙁꙑ тѣхъ
притꙑѧ, нъ самъ
вьсѫ вещь испрьва
сътвори не бꙑвъ
шѫ и стьства вьсѣ
и родꙑ състави
и обраꙁꙑ и съли

225d
иꙗ обраꙁова, ꙗ
коже хотѧ. и сего ра
ди вьсемоу живо
тоу иномоу бꙑвъ
шю свого имъ тѣ
лесе сътвори главѫ,
нъ къ ꙁемли при
сно ꙁьрѧщѫ, а не горѣ
на вꙑсость. ни и
мъ дастъ въ сть
ствѣ желати вꙑ
шьнѣаго ѫжиь
ства – не бо го имѫ
тъ тамо – нъ къ ꙁе
мли ниати и гла
воѭ и рѣвомь, да ра
ꙁлии велико ме
ждю ними бѫде
тъ. животоу долоу
вьсемоу ꙁьрѧщю, ло
вѣкоу же горѣ и до
лоу обраꙁъ сътво
ри; по ꙁемли бо хо
дѧ, оима и оумо
мь на небо глѧдати
и сътвори. а тѣмь
имѧ моу тако стъ
и антропосъ. се бо
имѧ съкаꙁаѩ рее

226a
тъ сѧ; антропосъ, и
же стъ горѣ ꙁьрѧи.
да и се съкаꙁани сть
ствьно тъиѭ
мала не въпиѩ глаголе
тъ рекꙑ: имаши,
ловѣе, къ небесьнꙑимъ
иномъ и силамъ
ѫжиьскааго подо
бьства стьство. къ
нимъ же си обра
ꙁомь повелѣнъ
глѧдати, кромѣ
иного вьсего живо
та. динъ тꙑ оу
вѣждь свого сѫ
щиꙗ въꙁвꙑше
ни. не моꙁи на
ниꙁость лѣности
ѭ сѧ оупоустити,
ни раꙁоумиьнꙑ
ѩ доушѧ власти въ
прьсти скврьнь
нꙑѩ жиꙁни по
грѣбаи. ни само
дрьжьца и цѣсарѣ
стьствоу, оума, во
иноу повинѫти

226b
сѧ несъмꙑсльнѣ да
ждь; тѣло бо воинъ
стъ, а оумъ кънѧꙁь
и цѣсарь. не моꙁи нико
лиже погоубити
толикꙑ вꙑсости,
ни толика сана
гонеꙁни жити
мь слабꙑимь, любѧ
сласти скороминѫ
щѧѩ и ꙁѣло блаꙁ
ньнꙑѩ. нъ рабѫ
плъть госпожди доуши па
е на оуспѣхъ пови
ноуѩ прѣобиди вьсе
дольне се и видимо
, ꙁемльно и тьлѣ
ѭще. и въсклони
же сѧ и тищи ои
ма на вꙑсость и ра
ꙁоумьно. и мꙑсли
ѭ пари съ присносѫ
щиими раꙁоумь
нꙑими дѣиствꙑ
и шьстьмь ѫжи
кꙑ горьниихъ и ра
ꙁоумиьнꙑѩ ти доушѧ,
и гали глоумѧ[щи] сѧ

226c
вꙑшьниими; и по
коушаи сѧ спѣшѧ
[щи] и мььтомь въ
ꙁносити сѧ ... ꙗкоже
стъ мощьно сътво
рьшааго тѧ тако
го, ꙗкоже стъ недовѣ
домаꙗ и добраꙗ
доброта. сице бо и
ꙁдрѧдьнѣи ловѣкъ и
нѣхъ вьсѣхъ животъ
и стьствьнаꙗ мѣста
приѩлъ и тѣлесьнꙑ
ѩ сълогꙑ вьсѧ, имь же
динъ стъ приѩ
лъ раꙁоумиьнѫ
доушѫ, въ неиже стъ
обраꙁъ божии и подо
бьство, ꙗкоже и и
стиньно слово на
рица и съкаꙁа вꙑ
ше. нъ да никако
же съсѫждениꙗ ло
вѣа о стьствѣ
бесѣдовавъше, да
не мьнѧтъ нꙑ лихоу
ѭщѧ съгола, же въ
семь писании па

226d
е стъ на потрѣ
бѫ, имѣмь сѧ
въ лѣпѫѭ мѣрѫ
и проко повѣда
ти о ѧстехъ и оу
дѣхъ тѣлесьнꙑихъ.
стъ оубо ловѣкъ,
ꙗкоже повѣдаѭ
тъ, на главѣ имꙑ
три шьвꙑ на ѫ
гълꙑ съставленꙑ;
женьскаꙗ же
глава иматъ
динъ шьвъ крѫ
гомь объходѧ гла
вѫ. по семоу бо
ꙁнамению и въ
гробѣхъ могѫ
тъ раꙁлѫати,
ко стъ мѫжьска
глава, ко ли же
ньска, аще и дроу
гоици, ꙗкоже
глаголѭтъ дроуꙁии,
рѣдъкꙑшьдꙑ сѧ
обрѣтатъ гла
ва мѫжьска,
ꙗже съпроста не

227a
иматъ нидино
го шьва въ себѣ. 
стъ же, ꙗкоже глагола
хъ, вьсѣхъ оудовъ вꙑ
шьшии, а ини оудо
ве по неи сво мѣ
сто къжьдо дрьжи
тъ по стьствоу. трь
ми же сълежѧщи
сѧ ѧстьми глава.
да съпрѣжда и
лежитъ тѣмѧ,
а и послѣжде мѣ
нѧтъ  бꙑваѭ
ще по инѣхъ ѧ
стьхъ. съꙁажда же
ꙁовомо ини,
же стъ тꙑлъ. ме
ждю же тꙑломь
и тѣменемь стъ
корифи, же стъ
врьхъ; сиѭ же
ѧсть и скрани
ꙁовѫтъ, же стъ
лъбъ. нъ ини
стъ вьсе тъще,
ниесоже съпроста не
имꙑ въ себѣ. а тѣ

227b
мѧ иматъ мождени
кожеѭ объдрьжи
мꙑ. прилежитъ же
при можденехъ оу ко
нььнꙑѩ странꙑ ѭ
же ꙁовѫтъ пригла
вьница, ѭже мѣнѧ
тъ не имѫщѫ ни
кого же живота
раꙁвѣ ловѣка дино
го. бес кръве же сѫ
ще мождени, ꙗкоже
и съгола не иматъ
кръвавꙑихъ жилъ;
да тѣмь и присно
стоуденъ стъ и то
плотѫ пае люби
тъ а не стоудень.
въ немь же и оумоу
мѣсто мѣнѧтъ сѫ
ще тери. броди же
три отъ когожьдо
оесе въ мождени грѧ
дѫтъ, великꙑи 
динъ и срѣдьнии динъ;
сею же кꙑижьдо ко
ньць доходитъ до
приглавьницѧ, а тре

227c
тии, иже и мьнии
стъ, въ самъ тъ въхо
дитъ мождень.
сь же стъ, иже пае
и стрьмьнѣ къ но
ꙁдрьма приходи
тъ; докланѣтъ же
сѧ до тѣмене акꙑ
къ лицю. междю
бо обою оию стъ е
ло, же аще вели
ко стъ, то наꙁна
меноутъ, ꙗко
же мѫдьнъ раꙁоу
мъ иматъ, моу
же тако ело стъ;
имъ же ли мало стъ,
то острѣише сѫ
тъ мꙑслиѭ и ско
ро словеса и дѣла
раꙁоумѣваѭтъ. ело
же, же на широкъ
сѧ обраꙁъ расходи
тъ, оужастива ло
вѣка подоби и ꙁна
мени мѣнѧтъ сѫ
ще, а крѫговато
 сътѫжива и тъ

227d
щива и гнѣвьли
ва. на коньци же е
лоу по прѣждю бръ
ви сѫтъ двоиь
нꙑ. нъ ѩже правь
лежѧтъ, благотьна
и кротъка и милосрьда
наꙁнаменоуѭ
тъ; а ѩже прѣкло
ненꙑ и прикланѣ
ѭщѧ сѧ носѣ,
то тъ
ꙗръ и въсоривъ
и оужастивъ. а ѩ
же пае прѣкло
ненꙑ къ скрани
ꙗмъ, рѫгателѣ
и обавлѣѭтъ и
нꙑрива и прока
ꙁива. тако бо
прьвии отъ фиси
къ, же сѫтъ сть
ствьници, нарѣ
ковашѧ, се ꙁѣло съ
мотривъше. подъ
бръвиѭ же коѭжьдо
стъ на свои странѣ
кожьдо око имꙑ

228a
своѩ ѧсти вѣждѫ
горѣ и долоу, вла
сꙑ каꙗжьдо иꙁно
сѧщи съ собоѭ, ѩ
же рѣснове ꙁовѫ
тъ. стъ же окоу
вънѫтрьне вьсе
водьно, имь же видѧ
ще смъ; ꙁѣницѫ
же то ꙁовѫтъ. а 
же объдрьжитъ
бес посрѣдиꙗ стъ
рьно крѫгомь,
а же потомь бѣ
лообраꙁьно. стъ же
и обои и горь
нѧѩ и дольнѧѩ вѣ
ждѧ. мънога же ра
ꙁлииꙗ оима
бꙑваѭтъ. овѣ бо
иꙁѣкрѣ бꙑвате,
а дроуꙁѣи пропе
лѣсѣ и дроуꙁѣи
рьнѣ и дроуꙁѣ
и веселѣ. нъ и при
велиьствѣ дроу
ꙁѣи дроугоую боль
ши сте; да иже не ве

228b
лицѣ сте ꙁѣло,
ни пакꙑ малѣ,
нъ срѣдьнии, то тѣ
мѣнѧтъ оуньши
сѫщи. пакꙑ бѫ
дете ои вънѫтрь
въпалѣ ꙁѣло бо
ле своѩ ѫдоли
окрѫгънѧѩ имѫ
щи, а дроуꙁѣи вь
нѣ ꙁѣло напрѧже
нѣ акꙑ искои
ти хотѧщи. а дроу
ꙁѣи ни сѣмо ни
сѣмо подобьнѣ, нъ
срѣдьнии сте;
иже мѣнѧтъ добра
нрава ꙁнамени
сѫще, въ нихъ же та
цѣ сте. а иже въ
нѫтрь иматъ ои,
ꙁѣло, то тꙑ мѣнѧ
тъ острѣ видѧ
щѧ въ вьсѣкомь
животѣ. иже сте
ои скоромижѫ
щи, то тѣ мѣнѧтъ
и оумъ имѫщи

228c
на диномь мѣ
стѣ не стоѩщь, нъ
ѧсто сѧ прѣмѣнѣ
ѩ и вьсѣмо прѣме
щѧ сѧ. а иже сте
ои дльго не мьг
нѫщи, то того мѣ
нѧтъ ꙁнати бе сра
ма сѫщь и бе стоу
да. а иже междю та
цѣхъ срѣдьнии 
сте, не мижѫщи
ѧсто ни дльго не
мьгнѫщи, то тѣ
нрава добра ꙁна
мени. нъ есо дѣ
льма оумъножихо
мъ о семь рѣь сиѭ?
нъ да и нашего сътво
рениꙗ и оусѫжде
ниꙗ ѧстии и оудо
въ имена поита
ѭщиимъ обавимъ
и ꙗкоже сѧ сълежѧ
тъ дроугъ съ дроу
гомь. и нравꙑ на
ꙁнаменоумъ,
ꙗкоже смъ слꙑша

228d
ли отъ хꙑтрꙑихъ ко
гожьдо обраꙁа какъ
стъ, добръ ли или ꙁъ
лъ, да се вѣдѧтъ и
дроуꙁии, како блю
сти. тѣми бо ꙁнаме
нии, мѣнѧтъ, богъ ми
лостивъ сꙑ далъ стъ
раꙁоумѣваѭще
мъ ꙁълонравааго
оукланѣти сѧ, а
къ добронравоу
моу приближа
ти. ꙗкоже и о слъ
ньци и о мѧсѧци да
лъ стъ ꙁнамениꙗ,
ими же раꙁоумѣ
вати оутишени
и топлотѫ и па
кꙑ боурѭ и ꙁимѫ
и беꙁдъжди и вѣ
трꙑ и ино мъного.
да того ꙁьрѧщю и
приготовити сѧ
на дѣло, или оубо
ꙗвъшемъ сѧ оукло
нити того; и отъ се
го славити бога, и

229a
же то стъ оустроилъ
тако своимъ ра
бомъ. нъ мꙑ по
проко сѧ имѣ
мъ, да пае божи
и силѣ невѣди
мѣи юдимъ сѧ
и славимъ ѭ. стъ
и инъ оудъ главь
нꙑи, имьже и с
лꙑшимъ, съпро
ста беꙁ дꙑхани
ꙗ. прѣльстилъ
бо сѧ онъ старꙑи
алгмеи, не
по истинѣ глагола
въ коꙁꙑ дꙑшѫ
щѧ оушима,
ꙗкоже филосо
фъ аристате
лъ рее. и се да стъ
ꙁнаменано, ꙗ
ко ловѣкъ тъиѭ
оухомь не д
вижетъ. оухо
вьнаꙗ же стъ ѧсть
ꙁнама, ꙗже стъ
грььскꙑ лово

229b
са, а словѣньскꙑ кра
и оушесе, въ немь же оу
сорѧꙁъ повѣшаѭтъ;
дроугѫѭ же ѧсть о
ставихомъ акꙑ беꙁ
имене сѫщѫ. стъ же
оухо вънѫтрьѭдоу
крѫговато. иматъ
же на послѣдь и ко
сть тѣмьжде обраꙁомь
ꙗкоже и само. вь не
же акꙑ въ съсѫдъ
тъщь вьсѣкъ гласъ ꙁвѫ
ьнꙑи клюкаѩ и
тъпаѩ проходитъ.
и имь же се къ можде
немъ не иматъ бро
да ни прохода, то
тѣмь исходитъ къ
оустьнѣи лалоцѣ.
отътѫдоу же протѧ
житъ сѧ жила въ
мождени и оудобь
ꙁѣло къ нимъ дово
дитъ гласъ и плюскъ.
пакꙑ же отътѫдоу
оумъ, раꙁоумьнаꙗ
и дрьжавьнаꙗ си

229c
ла бесплътьнꙑѩ доушѧ,
ꙗкоже и нѣкакъ
истинолюбьць и
на лица не творѧ
и и крѣпъкꙑи сѫдии,
или просто рещи
цѣсарь на вꙑсоцѣ прѣ
столѣ сѣдѧ, слꙑши
маꙗ раꙁоумѣватъ
скоро; ꙗкоже и 
же оима видѣно
бѫдетъ въсходѧщии
мь бродомь, раꙁоу
мѣватъ и раꙁлѫ
атъ когожьдо
стьство. ти же оуне
и на оуспѣхъ бѫдетъ,
раꙁоумьно примле
тъ, и, ꙗже въ наше
мь сѫщии соугоуби
на, раꙁдѣлѣтъ сво
 комоужьдо и раꙁлѫ
атъ и датъ
беꙁвещьноумоу беꙁвещьно и
съвещьноумоу съве
щьно. ти ни сего о
номоу ни оного семоу
податъ, да не сво

229d
ѩ власти недосто
ино творѧ обрѧще
тъ сѧ. ти отъ сего по
гоубитъ само
дрьжьнꙑѩ власти и
цѣсарьства, же бꙑ
ти оумоу беспра
вьдьнꙑимь и бесъ
мꙑсльнꙑимь стро
мь и раꙁдѣле
нимь и расѫ
жденимь. а же
не тако сѧ обави
тъ ни сѧ творитъ
на потрѣбѫ оуспѣ
шьнѫѭ, ꙗкоже
беꙁ оуспѣха аби
 отъриватъ и
далее отъ свого
приѩтиꙗ отъже
нетъ, ꙗкоже
приде къ немоу. и
раꙁоумѣтъ ѫ
жиьнааго ви
дѣниꙗ и раꙁоу
мьнааго беспо
срѣдиꙗ самъ оу
мъ собоѭ, рекъше

230a
своимь дѣиствомь;
въꙁьмъ сѧ на вꙑсость
въꙁидетъ вꙑше не
бесъ и видитъ и съ
глѧдатъ раꙁоумь
нꙑѩ добротꙑ, вѧще
иби мьне. ꙗвѣ же
стъ, ꙗко противѫ
мѣрѣ свого оуи
щениꙗ никако
же тѣлесьнꙑихъ юви
твъ трѣбоуѩ, нъ и
пае отъ нихъ истѫ
паѩ ти не юѩ ни
хоудѣ, ꙗко тѣми
стъ дрьжимъ
къ видимꙑимъ
и юмꙑимъ, на съ
глѧдани срѣдоѭ
грѧдетъ юмꙑихъ,
исповѣдь намъ
сѫщамъ прѣдъле
жѧщиимъ вещемъ.
ти акꙑ рабꙑнѧ слоу
жѧщѧ оумоу ти
прѣводѧщѧ, ꙗкоже
кожьдо иматъ сть
ствьно оустро

230b
ни и инъ и силѫ
добрааго иꙁволе
ниꙗ стьство и отъбѣ
ганиꙗ, лико бо о
ко ꙁрьцанимь
или оухо слꙑшани
мь или ноꙁдри
обѫханиꙗ сило
ѭ или оуста слове
семь и ще же въ
коусомь или осѧ
ꙁани дрьжани
мь, акꙑ свомоу
владꙑцѣ и цѣсарю оумоу
когожьдо каьство
исповѣдаѭтъ и
раболѣпьно съкаꙁа
ѭтъ, ꙗкоже па
кꙑ приѩти отъ не
го довольно въспрѧ
тани и раꙁдѣле
ни и же на по
льꙁѫ въинени
. соугоубѣ бо сте тъиѭ
силѣ раꙁоумиь
нꙑѩ доушѧ, съмꙑ
сльнѣ и сильнѣ, а
кꙑ нѣкака равьно

230c
мощьна и равьно
славьна брата
оумъ и раꙁмꙑслъ
акꙑ отье имѣни
 дѣлѧща и ꙗвѣ и
мѫща расѫдьнѫ
ѭ хꙑтрость. аще бо
прославлени и
съмꙑсльнꙑѩ доушѧ
стъ сила, нъ ниесо
же въ себѣ и отъ себе
съгола не иꙁобрѧ
щетъ отъ вьнѣшьнѣ
аго ... и богатѣтъ.
а же ювьствомь
и памѧтиѭ наꙁна
менано юмꙑихъ
вещии прѣдъ оима
лежѧщемь или
слоуховьнꙑими дѣ
иствꙑ словесемь
написамо ꙗко
же видѣнимь или слꙑ
шанимь наобра
ꙁованъ ловѣкъ или
конь или волъ
или нѣьто беꙁдоу
шьно, камꙑ рекѫ

230d
или огнь, се хощетъ
оукаꙁати ꙗвѣ, ꙗ
коже бѫдетъ стьство
мь прославлѣмо
именемь рекѫщемь
ловѣкъ стъ или конь
или ино нѣьто оста
въше; ꙗкоже или
ювьствомь или па
мѧтиѭ бꙑвъше съ
плетени и сълеже
ни бꙑватъ про
славлени съврь
шаѩ. о юмꙑихъ
же то вещехъ, а о раꙁоу
мьнꙑихъ сълогахъ
и исплетѣхъ отъродъ
стъ памѧть и мь
ьтъ прославле
ни сего въ ювь
ства мѣсто, тъгда
прѣимъ моу.
гда бо слꙑшимъ свѧтꙑихъ
пророкъ, иꙁекилѣ,
ꙗвѣ же и исаиѭ, вꙑ
шьшиихъ и серафи
мьскааго и херови
мьскааго хвалосло

231a
вьца, шестокриль
но и етворообра
ꙁьно стьство подъпи
саѭщемъ и обра
ꙁоуѭщемъ слове
сꙑ, не ювьства то
гда трѣбоумъ,
тъиѭ же слꙑша
нѫѭ памѧть и мь
ьтъ, же мььтъ
написани въ лѣ
потѫ плаонъ и
менова, да обои
мь ꙗже о нихъ хра
нимъ и набъдимъ,
истово прославле
ни. аще бо истѧ
скло лѣтьнꙑимь
провлѣенимь
или инацѣмь нѣ
кацѣмь сълоуа
мь дино отъ
обою, аще и ди
но бѫдетъ нѣка
ко прѣбꙑтьно, не
иматъ съпасениꙗ;
иꙁгоубитъ тоу
аби и прославле

231b
ни сво собьство,
ꙗкоже не прославле
ноу бꙑти ни и
меновати сѧ съпро
ста. творитвьнꙑ
имъ бо винамъ погꙑбъшиимъ
погꙑбатъ и виновьно
 по нѫжди. ꙗко
же дъвѣ тъиѭ ло
вѣьскꙑѩ доушѧ си
лѣ рьствѣи сте,
раꙁмꙑслъ ꙗвѣ же
и оумъ. нъ раꙁмꙑслъ
съмꙑшлѣѩ стъ
дѣиство доушьно,
намѣрьнꙑимь и подо
бьнꙑимь испꙑтани
мь и иꙁвъпраша
нимь иꙁобрѣтаѩ
искамꙑѩ вещи
истовааго стьства.
и сего цѣща филосо
фъ рее платонъ, раꙁ
мꙑшлени стъ само
ѩ тоѩ доушѧ къ неи раꙁ
мꙑслъ вънѫтрьни
и, пꙑтаѭщѫѭ и съ

231c
мꙑшлѣѭщѫѭ
отъсѫдоу доушьнѫ си
лѫ покаꙁаѩ; а же
исходитъ отъ неѩ съ
гласомь ринꙑ сѧ оу
стꙑ, то то слово стъ.
а оумъ дѣиство стъ
доуши, нъ бръꙁо и беꙁъ
нѣкакого растоꙗ
ниꙗ примлѧ вещь
но стьство истинь
нꙑихъ. ꙁане и ини
отъ прьвꙑихъ филосо
фъ око доушьно оу
мъ проꙁъвашѧ, имь
же въ стьство вещии
бе срѣдꙑ проходитъ
акꙑ оно и ꙁѣло ско
ро раꙁоумѣватъ, ѭ
же имѫтъ истинѫ.
нъ се довольно! оуши
же раꙁлѫаѭще въ
голѣ и глѫбо
цѣ и срѣдьнии. и
же срѣдьнии сте
оуши, то тѣ оуши
сте на слꙑшани.
нрава же никако

231d
го же нѣстъ ꙁнати отъ
того, раꙁвѣ аще
да не велицѣ сте
ни малѣ, ни па
кꙑ въꙁдвиглѣ сѧ ꙁѣ
ло ни пакꙑ при
тѫпь. да иже та
цѣ бѫдете, то тѣ
добръ нравъ наꙁ
наменоуте; а ве
лицѣ, иже ꙁѣло
въꙁдвигъшии сѧ,
ѫродословию и
праꙁдьнословию
рьство стъ ꙁнамени.
ще же лиьнаꙗ ѧ
сть стъ носъ, имьже
въꙁдꙑхаемъ и
въдꙑхамъ въ
нѫтрь. отъ съкрови
ща бо срьдььнааго
плющами въс
поущамо въ прь
си и въ грътань
примлете ноꙁ
дри въꙁдоухани
. тѣмь бо сопета
и вънъ проваждата

232a
и пакꙑ въспѧть въ
ꙁдоухъ тѫдоу въ
влаита и въ ѫ
трьнѣꙗ стьствоу
прѣпоущата тѣ
ми же ѧстьми. нъ
и обонѣѭщѫѭ си
лѫ имата ноꙁдри.
сии же ста оустрь
млениꙗ нѣкако
го стьствьно ювь
ство раꙁоумѣваѩ
и добровони и смра
дъ. на дъво же сꙑ прѣ
дѣленъ носъ посрѣдѣ и
матъ прѣградѫ
хрѧставъкъ, моу же
обаполꙑ, рекъше по
странамъ, тъще
кожьдо акꙑ сопль,
имьже дꙑхани въ
немлетъ и иꙁдꙑ
хатъ, стьствьнꙑ
имъ съкровищемъ ра
ботоуѩ. обаполꙑ оу
бо лица елюсти 
сте дъвѣ, врьхнѣꙗ и
дольнѣꙗ. врьхнѣꙗ

232b
же ѫсъ сѧ нареетъ,
а нижьнѣꙗ брада. обь
ще же съ вьсѣми живо
тꙑ ловѣкъ иматъ 
же нижьнеѭ елюсти
ѭ крѧтати камо лю
бо. тъиѭ же рѣь
нꙑи коркодилъ мѣ
нѧтъ вꙑшьнеѭ елю
стиѭ движѫщь.
подъ носомь же ста дъвѣ
оустьнѣ имѫщи
плъть мѧкъкѫ; да
тѣмь и оудобь има
стъ двиꙁати. исти
ньнѣише юти
вьсего живота ловѣкъ
иматъ же посѧ
ꙁати и раꙁоумѣти –
отъ посѧꙁаниꙗ тае
потомь и въкоусъ –
при дроугꙑихъ ю
вьствѣхъ хоужди
и стъ ловѣкъ мънога
живота. вънѫтрь
нѣиша же оустьноу
и елюстию сѫтъ
оуста. припрьвь

232c
нѧѩ же ѧсти имъ
сѫтъ: на вꙑшьнѭ
ѭ странѫ ѵпероа
словетъ линьскꙑ,
же сѧ реетъ горьница.
посрѣдѣ же оустъ
ѩꙁꙑкъ юти и
мꙑи и расѫждани
 коньцемь, пае
же химосомь, же
сѫтъ соци вьсего
овоща, съпроста
же и вьсѣхъ каьст
въ, топлотꙑ мѣнѭ
и стоудени и мѧкъко
сти и жестости и
же въскраи того.
ти аще нѣстъ ширии
и ѫжии, то оуто
срѣдьнии стъ ве
лиьствомь. да то
го цѣща добрѣ и
ѩꙁꙑьнаꙗ плъть
рѣдъка стъ и кꙑ
пра акꙑ гѫба, да
того цѣща и скоро
раꙁоумѣтъ въкоу
шаѩ вьсѣцѣхъ сокъ

232d
овощьнꙑихъ и ино
го сѣмене. нъ и ꙁово
маꙗ приѩꙁꙑьни
ца, же стъ лало
ка, то то ѧсть стъ. има
тъ же и та приета
на ꙁовомааго исо
фага, гоже съпрѣ
жда артирии лежѧ
щи, ꙗкоже наѧло
имѫщи отъ лалокꙑ
и пае въскланѣѭ
щи сѧ къ скважьнѣ
ма ноꙁдрьнꙑима.
гда пимъ, мъно
гажди напрасно въ
схꙑщамъ водьно
 има и тоу скоро и
ꙁливамъ. оуста
же соугоуба сѫща
горѣ и долоу съпрѣ
жда и съ страноу и
спльнь ꙁѫбъ сѫтъ.
рѣдоꙁѫбꙑѩ же мѣ
нѧтъ фѵсики мало
живѫщѧ. а вънѫтрь
нѭѭ иматъ ѧсть
лежѧщѫ на кръва

233a
вици на вꙑшьнии
мь оунѣсии, ꙗже
мокротꙑ наимѫ
щи сѧ невъꙁаапъ
дроугоици обѧ
щрѣтъ ти акꙑ
ꙁадавити хощетъ
ловѣка ꙁаграждаѩ
бродъ дꙑханию;
ꙁомѫтъ же то кꙑ
сть. родомь же оубо
артириꙗ жесто
ка стъ, объдрь
жима тънъкꙑими кръвави
цами мъногами,
и того цѣща и лиге
мъ. гоже междю
и исофага приѩ
ꙁꙑьница лежи
тъ. да гда соухѫ
ꙗдь раждьвавъше
на тънъко ꙁѣло
прѣпоустимъ ѭ
въ ѫтробѫ, ꙁалива
тъ и ставлѣтъ
артириѭ, своꙗ и
дѣиствовати. о не
мь же и прилоуа

233b
тъ сѧ, въꙁдоуха не
примлѭщи а
ртерии, вънѫтрь
ниимь доухомь ста
вити сѧ и плюща
мъ аби. небонъ
дъмомѣ артирии
бꙑватъ проходъ
сквоꙁѣ плюща въ
сквоꙁьнатꙑѩ ѧ
сти плющьнꙑѩ.
имѫтъ бо пролоу
кꙑ и проходꙑ плющѧ
на остро сѧ съкоуплѣѭщѧ и съ
бираѭщѧ, имиже въхо
дитъ въꙁдоухъ въ доу
пинꙑ и въ сквожь
нѧ тꙑ; и плющѧ па
кꙑ прѣпоущаѭ
тъ къ срьдьцю. стъ
же междю лицемь
и торакомь межда
нѣкака, же вꙑ
ѭ ꙁовѫтъ. ѩже
прѣждь грътань сѧ
ꙁоветъ, а ꙁаждь оу
ста сꙑрищьнаꙗ. се
го же хрѧставъьно

233c
 и прѣдьне, имь же
въꙁглашамъ и дꙑ
шемъ, а мѧсьно, сто
махъ, вьсе вънѫтрьѫдоу
прѣдъ хрьбьтомь.
а вꙑи ꙁадьнѣꙗ ѧсть
стъ оплещи. отъ
главꙑ же до торака
ѧсти и оудове тако
имена имѫтъ и съ
логꙑ. а торакъ по
вꙑи по прѣдьнии и
матъ странѣ прь
во грѫди, тае по
томь ѫтробѫ; ѫтро
бѣ же корень стъ пѫпъ.
отъ тѣхъ же стъ ꙁово
мо итронъ. срьдьце
же въинно стъ
и лежитъ на посрѣ
дьниимь мѣстѣ
тораксоу въ шири
нахъ, объдрьжи
мо и хранимо окрѫ
гъ плющами, ꙗко
же объмъшемъ 
и ꙗкоже акꙑ прь
стꙑ своими оушь

233d
ци объдрьжѧщемъ.
о неислѣжденѣи прѣ
мѫдрости, иже нꙑ
стъ съꙁьдалъ и сице съ
сѫдилъ. како ти а
кꙑ владꙑкѫ стьствь
нѫѭ въ полатахъ
и въ рьтоꙁѣхъ на
бъдитъ инѣми ѧ
стьми и оудꙑ крѫ
гомь объставлѣ
тъ и вьсѫдоу не да
дѫщѧ ближь
ниимъ врѣдомъ
примѣшати сѧ.
подобьно оубо стъ рещи
намъ и нꙑнѣ съ
пророкомь давꙑдомь:
ꙗко въꙁвелии
шѧ сѧ дѣла твоꙗ, господи;
вьсе прѣмѫдрости
ѭ сътвори. и пакꙑ:
твариѭ своѭ и дѣ
лꙑ рѫкоу твою въ
ꙁдрадоуѭ сѧ. кꙑи бо
оумъ се слꙑшавъ не радоутъ
себе и бѫдетъ испльнь веселиꙗ
и великомь гласомь по

234a
хвалитъ и просла
витъ, иже такого и
толика достоинꙑ
насъ сътворьша оу
тврьждениꙗ дѣло
свою рѫкоу. нъ
лѣпо стъ и па
кꙑ рещи комоу
жьдо насъ къ томоу, и
же стъ динъ тъи
ѭ богъ въ вьсѣхъ и хꙑ
трꙑи къꙁньникъ:
оудиви сѧ вѣдѣни
 тво мъноѭ; оу
тврьди сѧ, не има
мь мощи противѫ
моу. лежитъ же
оубо срьдьце, и въине
но стъ творьцемь
акꙑ кънѧꙁь и владꙑка
стьствоу, въ съкровь
нѣишиихъ мѣ
стѣхъ, ꙗкоже и вꙑ
ше глаголахомъ. иматъ
же и родомь жестокѫ
плъть тиньми мъ
ного обраꙁьнꙑими
сълежѧ сѧ. ти сего цѣ

234b
ща тъпани го
ꙗвѣ наꙁнаменоу
тъ, ꙗкоже прѣкла
нѣтъ сѧ пае на лѣ
вѫѭ странѫ. дъвою
виноу цѣща: имь
же на тѫ стъ оуине
но странѫ животоу
глаголемо въꙁдоушь
но рѣво и вѣтрь
но, и ꙗкоже пае
трѣбоутъ го лѣ
ваꙗ страна, имьже
немощьнѣиши стъ
– ꙗкоже и дроуꙁии
съкаꙁаѭтъ о деснѣ
и странѣ – и отъ ѩтръ
примлѭщи не хоу
дѫѭ помощь. стъ
же оубо прѣклоне
но къ лѣвѣи стра
нѣ пае, ꙗкоже и
глаголахомъ. не ꙗкоже
бо и степень го
вьсѣьскꙑ и по исти
нѣ рѣдьне мѣсто
нареено стъ моу
торака о лѣвѫ и о

234c
деснѫ, тако же и
врьхъ пае же и не
правъ по истинѣ съ
вꙑсости на долъ
самъ сѧ коньаватъ,
нъ прѣкланѣтъ сѧ
малꙑ къ лѣвоумоу
мѣстоу по свомоу
съконьанию. крѫ
говатѣи же стъ
обраꙁомь, нъ не по
дльгнатъ стъ,
обае на острѣ сѧ съ
ходитъ и коньа
ватъ тъиѭ по
слѣдьнии коньць
го. иматъ же три
рѣвеса, о деснѫѭ
вѧщьше, мьньше
 же о лѣвѫѭ стра
нѫ; междю же тѣма
срѣдьне. оу плющь
же малѣи тѣ рѣвѣ
коньате сѧ. ни
же же по велокоу
оумоу рѣвоу обѣ
шена ктъ кръваваꙗ
жила великаꙗ, съ

234d
неѭ же стъ ꙁово
мо срѣдьне рѣ
во. грѧдѫтъ бо и
къ плющамъ бро
ди нѣкаци отъ срьдьца
и расходѧтъ сѧ та
кожде ꙗко и арти
риꙗ по вьсѣмъ плю
щамъ. отъ артири
ѩ въслѣдьствоу
ѭщеи же при
млѭтъ въꙁдоухъ,
рекъше вѣтръ, и къ
срьдьцю прѣпрова
ждаѭтъ. кръвь же
мѣнѧтъ имѫщѧ
плющѧ пае инѣ
хъ ѧстии, не въ се
бѣ лежѫщѫ, нъ
въ кръвавицахъ.
иматъ же и срьдьце
кръвь, нъ въ себѣ
тъиѭ, ꙗкоже и
на ѫтроба не иматъ.
тьнъка же стъ
и иста сѫщиꙗ
въ велицѣмь рѣ
веси. ꙁовомо же

235a
прѣпоꙗсани, ре
къше прѣграда то
раьскаꙗ, подъ плю
щами стъ, же
сѧ и нариѫтъ
френесъ, рекъше
мꙑсли. ниже же
прѣпоꙗсаниꙗ
о деснѫѭ странѫ
лежѧтъ ѩтра а
кꙑ крѫговато
мь обраꙁомь сѫ
ща, а о лѣвѫѭ слѣꙁе
на дльга и ѫꙁъка
сѫщи. къ вели
цѣи же кръвавѣ
и жилѣ прилежѧ
тъ ѩтра. привѣ
шена же стъ къ неи слѣ
ꙁена. имѫтъ же ѩ
тра и слѣꙁена сво
ѭ къжьдо кръвави
цѫ прострьтѫ отъ
великꙑѩ кръва
вꙑѩ жилꙑ и кръ
вь прѣпроваждаѭ
щѫ. лежите же по тѣхъ
иноу и истесѣ оу самого

235b
хрибьта, бродъ имѫ
щи отъ великꙑѩ
кръвавꙑѩ жилꙑ
въинѣѭщи до са
мою тою истесоу; и
миже бродꙑ при
млете кръви пода
ни. нъ иже въспꙑ
татъ срьдьца и исте
сѣ, динꙑи и по исти
нѣ великꙑи творь
ць и великоиме
ньнꙑи господь и богъ нашь
въ сихъ намъ сътво
ри ти раꙁдѣлъ въ
нѫтрьнѣаго и вънѣ
шьнѣаго, же по
ловѣьскоу стьствоу
раꙁоумѣвамъ, и
ѧсти и оудовъ съко
ньани оусѫди,
ꙗкоже истиньнѣ
и пространьнѣ тѣ
мъ раꙁоумѣти,
иже сѫтъ враевь
скꙑѩ хꙑтрости
пае иꙁвꙑкли.
мꙑ же на инъ къни

235c
жьнꙑихъ словесъ
въꙁвратимъ сѧ.
рее бо: и бꙑстъ вееръ
и бꙑстъ ꙁаоутра, дьнь ше
стꙑи. сѫтъ дроуꙁи
и иже не вѣдѫще
въпрашаѭтъ рекѫще,
есо цѣща нѣстъ богъ сътво
рилъ въ трьхъ дьнехъ
вьсеѩ твари, или въ
етꙑрехъ, или па
е рещи въ дино
мь дьни, имь же вьсе
мощьнъ стъ и недо
вѣдимѫ силѫ и
мꙑ? нъ до шести
дьнъ протѧже миръ
сътворѧ, ти въ сед
мꙑи дьнь ниесо
же не сътворивъ бла
гословени моу
дастъ и ьсть и славѫ.
подоба бо бѣ, нъ нѩже стъ
дьни творилъ сѫ
щиꙗ и стьства обра
ꙁоуѩ, пае тѣмъ
дати славѫ, а не
томоу, въ ньже ни

235d
есоже не сътво
ри. вьсѣка бо нѫ
жда намъ, по съна
дьноумоу словеси,
тꙑ дьни пае и
сти, въ нѩже стъ ьто
сътворено, а не тꙑ,
въ нѩже нѣстъ ние
соже сътворено.
истиньнꙑи же ра
ꙁоумъ и съкаꙁани
 го богоу дино
моу тъиѭ, имь
же и владꙑка вѣди
вьсеи. да тъ по исти
нѣ вьсе вѣстъ; то
го же благодатиѭ и
божьствьнии мѫ
жи по истинѣ
раꙁоумѣваѭтъ.
мꙑ же тѫпъ оу
мъ имѫще, отъ то
гожде господа просѧще
раꙁоума проти
вѫ свои силѣ,
ликоже може
мъ, толико же глаголе
мъ рекѫще: да не въ

236a
динь дьнь вьсѫ тварь
състави ти обра
ꙁова, да не съ
грамаждени вь
сего сѫщиꙗ и о
браꙁованиꙗ беꙁоу
ми самобꙑтиꙗ
вѣрѫ иметъ и оу
тврьдитъ сѧ, иже
сѫтъ тако ꙁълѣ ра
ꙁоумѣли и поусто
шьнѣ. имь же бо
тако имѫще са
мобꙑтьно стьство
видимъ не по и
ноу ни въ рѧдъ бꙑ
вамо, нъ невъ
ꙁаапъ и съмѫть
нѣ и иꙁгрѣженѣ,
аще въторо стъ и по
слѣдьне вещьнаа
го сѫщиꙗ, ꙗко
же прилоуьше
 сѧ нѣ въ кꙑихъ
доушьнꙑихъ или бе
ꙁдоушьнꙑихъ съста
влено. нъ ни дъвѣма
дьньма лѣпо бѣаше

236b
сѫщьно сътворити
вьсе и вьсь миръ
на обраꙁꙑ оусѫ
дити, да не беь
стьнѣ и въꙁбѣсь
нѣ дъвѣ наѧлѣ
прославивъшиихъ
мьнѣти сѧ наь
нетъ, акꙑ винѫ
имꙑ отъ сего слово,
ꙗкоже когожьдо
дьне кꙑимьждо на
ѧломь раꙁдѣль
нѣ и вьсѣьскꙑ
раꙁлѫенѣ и
ли съкоупьнѣ и съ
гласьнѣ бꙑвъше
и же въ кꙑижьдо
приведено на бꙑ
ти наьтено
стъ. ни въ трьхъ дь
нехъ лѣпо бѣаше
бꙑти глаголаноумоу
семоу, да ника
коже кꙑихъжьдо
трии дьнии намѣ
нени, же въ нѩ
бꙑстъ, акꙑ въ ѧсти

236c
комоужьдо собь
ствоу свѧтꙑѩ тро
ицѧ ꙁъломꙑсльнѣ
отълѫаѭтъ и въ
водѧтъ раꙁдѣ
лъ стьствьнꙑи въ
нераꙁдѣльно сѫ
щи и дино
божьство. нъ ни въ
етꙑрехъ дьнехъ
подоба бѣаше бꙑ
ти глаголемоумоу.
сего цѣща, да не отъ е
тꙑръ вещьнꙑихъ
наѧлъ, рекъше
стоухии, само
оумꙑсльнѣ и са
мовластьнѣ сѫ
щимь сѧ сътвори
ти вьсемоу мироу
тако мьнѣвъши
имъ. да бе съвѣ
та лъжаꙗ та вѣ
ра мьнима бѫде
тъ ти отъщетѧтъ
сѧ и погоубѧтъ
ловѣци, же ди
на стъ благꙑни

236d
творѧщи, сѫщиꙗ
боголѣпьнааго при
снобꙑтиꙗ и вели
ьства. нъ ни до
пѧти дьнъ прѣдѣли
ти и описати тварь
вьсѫ подоба стъ; да
не по иноу годъ вь
сь сеѩ жиꙁни нари
етъ сѧ, ꙗкоже въ
пѧтꙑи дьнь сеи тва
ри съконьавъши
сѧ, отълѫеноу же
бꙑвъшю шестоумоу
на покои и ьсть
творьцемь, тако
же и шести вѣкъ
по иноу бꙑвъше
мъ по наитани
ю шести дьнии. отъ
того отъщетѧтъ
сѧ ловѣци вьси, ли
коже ихъ въ ꙁ҃ вѣ
къ прилоуатъ
сѧ родити и на бꙑ
ти приити и сѫ
щи, и ще къ томоу
сътворьшааго оу

237a
вѣдѣни, и на а
мѫѭ въ немь жи
ꙁнь и пакꙑ присно
бꙑваѩи и блаже
нꙑи покои и бо
жьствьно приѧ
сти; же сетьно
бесправьди би
бꙑло, аще ли къто
сего цѣща сице ре
етъ. подоба би оу
бо и до осмааго
и до девѧтааго и
до десѧтааго дьне
продльжити сѧ
мира сего твари.
да и толицѣмъ, ре
къше въ тожде ис
мѧ бꙑвъшемъ вѣко
мъ, не отъщетѧтъ сѧ
и въ сеи жиꙁни и въ
бѫдѫщи сѫщи
ꙗ, лицѣмъ въ
прокꙑихъ вѣцѣхъ
бѣаше бꙑти и съ
творьшааго бога
оувѣдѣти и ꙗже
оу него жиꙁнь при

237b
сносѫщиꙗ и сла
ва, тѫ же приѩ
ти? нъ оуслꙑши
тъ отъ истиньнаа
го словесе, ꙗкоже
се пакꙑ иꙁдрѧдь
но имꙑи годь
но продльжени
 по истинѣ ста
гирита кажетъ
сѫща дѣлꙑ тѣ
ми самѣми ꙗ
влѣѭща; ꙗко
же онъ глаголетъ ре
кꙑ: не ишьсти
 бо ... и годъ при
сно стъ, ꙗкоже ни
колиже не при
имъшю наѧла
ни пакꙑ при
ѩти моу нико
лиже коньца.
да то би пакꙑ
ꙁъло бꙑло ꙁѣло,
ꙗкоже равьнꙑ
и присносѫщѧ
твари къ творь
цю прилагаѩ ка

237c
жетъ. нꙑнѣ
же въ шести дьнъ
тварь вьсѫ сѫщѫ
нарѣковавъ и
седмꙑи на па
мѧть благодати
отълѫилъ, просла
витъ своѩ боголѣ
пьнꙑѩ добротꙑ,
и съврьшено и
смѧ, же мира сего
сътворени приѩ,
то дьньми ꙗвѣ обрь
ши и вьсѣкꙑ иꙁвѣ
тꙑ погоуби и и
с корене истрьꙁа вь
сѣхъ неьстивꙑ
ихъ и ꙁъловѣрьнꙑихъ
ловѣкъ криво коре
ни. прьво же
врьховьнааго стъ
шесто исмѧ, 
же вънѫтрь въ се
дми бꙑватъ,
имь же своими ѧ
стьми равьно стъ.
сѫтъ же ѧсти моу
сицѧ: полъ же тро;

237d
тро же дъво шесто;
диноѭ же
сълагамꙑ творѧтъ
шесто. тро бо и
дъво и дино сътва
рѣѭтъ шестерьно
исмѧ. да съврьше
нꙑимь оубо исме
немь красьнѣ и лѣ
пѣ прѣмѫдрꙑи
хꙑтрьць вьсеѩ тва
ри съврьшенѫѭ
състави тварь. лѣ
по бѣаше оубо, же
съ мъногомь объдрь
жѧщю вьсѣка сть
ствьнаꙗ раꙁнь
ства самомоу въ
себѣ, дьневьнꙑимь
исменемь и 
стьствьнѫѭ и съ
ложьнѫѭ сиѭ
тварь съставити
и приѩти съконьа
ни. шестиѭ оу
бо дьнии съврьши
сѧ вьсѣ тварь въ лѣпо
тѫ и богомь растро

238a
нѣ. ниесоже бо
съпроста не сътво
ритъ богъ въ соутѫ,
нъ вьсе ꙁѣло добрѣ,
ꙗкоже великꙑи
моѵси оутврьдѧ
проповѣда. отълѫ
и бо седмꙑи дьнь
на покои и ьсть
инѣхъ цѣща
винъ недовѣди
мꙑихъ, пае же и
ꙁдрѧдьнѣ прь
вааго цѣща дьне,
иже динъ проꙁъ
ва прѣмѫдрꙑи
моѵси. владꙑка бо сꙑ
вѣди вьсеи и вь
сѣ прѣжде бꙑтиꙗ
ихъ вѣдꙑ, вѣдѣ
аше оуто и прѣ
жде, ꙗкоже ве
тъхꙑи ꙁаконъ
прѣмѣнити сѧ
иматъ и прѣло
жити на больши
и ꙁаконъ въловѣе
нимь иноѧда

238b
аго моу словесе и
присносѫщааго
моу съ нимь. ли
коже ꙗвѣ бе съврь
шениꙗ и на плъ
тѣнаꙗ въꙁираѭ
тъ, тако глагола нъ не
съврьшениꙗ цѣща и
дѣтьства тѣхъ цѣща,
иже тъгда ꙁаконꙑ
тꙑ примлѣахѫ.
да сего ради и послѣ
дьнии дьнь, иже по
вьсѣхъ стъ, въ ньже
благодѣꙗниꙗ ни
диного нѣстъ сътворе
но, или творьцю вь
сѣхъ или ѩже имь
сѫтъ творенꙑ тва
ри послоуживъ ьсть
и славѫ отъдастъ, да 
гда новааго ꙁавѣта
годъ приходѧ прѣ
мѣнитъ несъврьшенаꙗ вьсѣ
ꙁаконоположениꙗ на
съврьшенаꙗ и оуньшаꙗ
прѣложитъ. сътво
ритъ же и прѣложе
ни, ꙗкоже седма

238c
аго ьсть дьне и подобьнѣ
и приьтьнѣ къ прь
воумоу, въ ньже при
ѩ и отъ небꙑтиꙗ
прѣводъ и наѧло
бꙑтию вьсѣ си тва
рь и ще же объно
влени и же на до
бро бꙑти прѣтво
рени, иже сѧ ꙁоветъ
осмꙑи, ꙗкоже
приходѧщии ос
мꙑи вѣкъ обраꙁоу
ѭще ꙗвѣ и наꙁна
меноуѭще и по
мъногамъ инѣмъ
винамъ. нꙑнѣ же
имьже стъ прьвѣ
и инѣхъ шестии
дьнъ и имьже къ хо
тѧщоумоу бꙑти
щѧдимоу и послѣ
жде сѧ ꙗвити ьсть
нѣишю, ꙗкоже и
приходѧи вѣкъ сть
ствомь стъ старѣ
и седмааго и на
стоѩщааго, гоже

238d
обраꙁъ стъ седмꙑи
дьнь и бꙑтимь
и исменемь по
слѣдьнии сꙑ инѣхъ,
тако же стъ нꙑ
нѣшьнии вѣкъ
послѣдьнии вꙑ
шьнѣаго и прихо
дѧщааго, иже вь
сѣмъ сѧ послѣжде
обавитъ и своѭ
прииметъ ьсть,
ꙗко и прьвꙑи дь
нь, ꙁане не иматъ, и
же и би прѣмѣни
лъ. ꙗкоже и при
ходѧи вѣкъ не
иматъ по себѣ и
ного вѣка сед
моумоу нꙑнѣ на
стоѩщю а тъгда
минѫвъшю, ꙗ
коже минѫ и на
стоꙗни седма
аго дьне. да тѣмь
оубо нѣстъ ниьтоже не
строино, нъ и ꙁѣ
ло по иноу и стро

239a
ино раꙁоумѣвати
и глаголати; ꙗкоже и
вьсѣкого оума вꙑ
шьшаꙗ ꙗвѣ и не
довѣдима вьсѣми
божиꙗ прѣмѫдро
сть и раꙁоумъ, имь
же и исмѧ стъ стьство
мь тако, рекъше
праꙁдьни наꙁнаме
нани, и на поко
и своихъ дѣлъ на
рее и и инѣмъ
на праꙁдьнь въ лѣпо
тѫ положи. да оу
добь и ни по ди
нои же мꙑсли бе
сѫмьнѣниꙗ въни
ти хотѧщоу въ и
юдѣискꙑѩ помꙑ
слꙑ отъ послѣдьнѣ
аго и никакоже
не имѫщю дьневь
нꙑѩ ьсти и сла
вꙑ и оутврьждени
ꙗ прѣстѫпати
къ томоу дьни, иже
иматъ въ лѣпотѫ

239b
по нѫжди обо, и
же и прьвѣньць стъ
въ дьнехъ, иже и сего
цѣща по божьствьноу
моу ꙁаконоу вьсѣ
къ прьвѣньць отълѫ
атъ богоу; тако бо ве
литъ, да и отълѫе
нъ обрѣтъ сѧ къ
богоу прьвосътворе
нꙑи сь инѣхъ вьсѣхъ
дьнъ, иже сѧ ꙁоветъ
осмꙑи (ꙗвѣ же стъ
свѧтаꙗ недѣлꙗ). въ нь
же дрьжавѫ съмрь
тьнѫѭ и гоубитель
нѫѭ попьравъ и оу
праꙁдьнивъ въскрьсе
иꙁ гроба исоусъ, жиꙁ
ни вьсеи наѧльникъ
и давьць и моу
же стъ бꙑти вѣкоу
объновитель и жи
ꙁни бестаростьнѣ
и и житию не тьлѣ
ѭщоуоумоу и блаже
ноумоу, самъ собо
ѭ оустроние съка

239c
ꙁавъ, гоже и мꙑ
достоини бѫдемъ
свѧтолѣпааго и бого
обраꙁьнааго обрѣ
сти сѧ житиꙗ и свѣ
тьльства.

СВѦТААГО ВАСИЛѢ
да иꙁведетъ ꙁемлѣ
доушь живъ, скота
и ꙁвѣри и гада!
раꙁоумѣи глаголъ божи
и по твари текѫ
щь, и тогда наь
нъ и до нꙑнѣ дѣ
иствоуѩ и до ко
ньца исходѧ, въ
нь же оутварь сѧ
си съврьшитъ. ꙗ
коже бо обьло, ль
ма же нѣкꙑимь
повалено бѫде
тъ, тае погорѣ
 обрѧщетъ ово
и своимь обьль
ствомь и клюа

239d
мꙑимь мѣсто
мь, дотоли не ста
нетъ, донелиже
равьна мѣста не
обрѧщетъ, тако
стьство сѫщааго
динѣмь пове
лѣнимь пошь
дъ же въ бꙑтии
и въ тьли приобрѣ
тени гладъцѣ
и строинѣ прохо
дитъ, родьнаꙗ
инениꙗ подобь
ствомь съблюда
ѭщи, доньдеже
до коньца того
самого доидетъ.
конемъ бо коню
творитъ прѣмѣ
нѫ и львомъ ль
воу и орьломъ о
рьлоу, и кꙑимъ
жьдо животомъ
порѧдьнѧѩ прѣ
мѣнꙑ съхранѣ
мꙑ до съконьа
ниꙗ вьсемоу прѣ

240a
проваждатъ. нико
же лѣто истѧскла
творитъ животь
наꙗ своиства,
нъ акꙑ нꙑнѣ сътво
рено стьство съ лѣто
мь теетъ. да и
ꙁведетъ ꙁемлѣ доушь
живъ! се оста въ ꙁе
мли повелѣни
и не прѣпоива
тъ слоужѧ творьцю.
ово бо отъ прѣмѣне
ниꙗ сѫщьнааго
прѣводитъ сѧ, ово
же и ще и нꙑнѣ
отъ сеѩжде ꙁемлѧ жи
вотъ примлѧ по
каꙁатъ сѧ. не тъ
ьѭ бо иꙁоци въ дъ
ждѧ сѧ раждаѭтъ, ни
ини беисмене ро
дове, ѩже парѧтъ
по въꙁдоухоу пъти
цѧ, ѩже неимено
ванꙑ сѫтъ наимъ
ногꙑ ихъ дробьнь
ствомь, нъ и мꙑ

240b
ши и жабꙑ отъ неѩ
въсходѧтъ. ꙗкоже
и въ ѳивахъ гу
пьтьскꙑихъ, къде
тъиѭ дъждь вели
къ падетъ въ ꙁноѩ,
то оуже аби соуи
цѧ и мꙑши нивь
нꙑѩ мѣста та ис
пльнѧтъ сѧ. а ѩгоулѧ,
инако никакоже
не видимъ ихъ бꙑ
ваѭщѧ, раꙁвѣ
въ тинахъ сѧ ражда
ѭщѧ, ѩже ни а
ицемь ни инѣ
мь обраꙁомь ни
кацѣмьже прѣ
мѣнениꙗ неви
димъ бꙑваѭщѧ,
раꙁвѣ отъ ꙁемлѧ стъ
имъ бꙑвани.
да иꙁведетъ [ꙁемлѣ доушь].
скотъ ꙁемьнъ
и на ꙁемлѭ прѣ
клоненѣ ꙁьрѧщь;
нъ небесьнꙑи садъ,
ловѣкъ, ликоже

240c
обраꙁомь тѣле
сьнꙑѩ твари, толи
ко же и саномь доу
шьнꙑимь прѣбо
лии стъ. етврь
ногꙑихъ обраꙁъ ка
къ стъ? глава ихъ
къ ꙁемли прѣкло
ньна на рѣво ꙁь
ритъ, и же го сла
сть, то вьсꙗьскꙑ
го ищетъ. а тво
ꙗ глава на небо ꙁьри
тъ, ои твои горь
нѣꙗ съмотритѣ.
(да аще и тꙑ коли
скврьнами плъ
тьнꙑими самъ си бе
ьсть сътвориши,
рѣвоу работаѩ
и подърѣвию,
то примѣсиши
сѧ къ скотоу нераꙁоу
миьноумоу и подо
биши сѧ имъ. и
на тебѣ пеаль лѣ
паꙗ, же вꙑшьнѣ
го искати, идеже

240d
христось стъ, вꙑше
ꙁемьнꙑихъ бꙑти мꙑ
слиѭ.) ꙗкоже си
и обраꙁованъ, та
ко же си оустрои са
мъ жиꙁнь: жити
 имѣти на небесе
хъ. истово тво
отььство горьнѣ
ꙗ ироусалимъ, гра
ждане и ѫжикꙑ
прьвѣньци, въпи
сани на небесехъ.
нѣстъ же оубо лежѧщи въ ꙁемли
доуша бесловесьнꙑихъ
обавила сѧ, нъ коу
пьнѣ съ повелѣни
мь съста сѧ. ди
на же доуша беслове
сьнꙑихъ, дино бо
ѩ стъ, же ѭ ꙁ
наменоутъ: бе
словеси. своиствꙑ
же раꙁлиьнꙑими
кꙑижьдо животъ
раꙁлѫатъ сѧ. до
брѣ строинъ бо во
лъ и не тъщивъ;

241a
оунꙑло же осьлѧ; то
плъ же конь на же
лани; влькъ же
не оукротитъ сѧ;
лѫкава лисица;
страшивъ лень;
мравии любива троу
домъ; не ꙁабꙑтьли
въ добра пьсъ. къ
де бо кожьдо ихъ
и сътворено, тоу
же и приѩ къ себѣ
стьствьно своист
во. роди сѧ львъ съ
гнѣвомь и ди
ньство жиꙁни
го и необьще
ни къ своѫжи
ьноумоу. ꙗко
же бо и нѣкакъ
томитель бесло
весьскꙑи, прѣꙁо
рьства цѣща,
же отъ стьства има
тъ, къ мъногꙑимъ
равьноьстиꙗ не
раитъ приимати.
льма и простаа

241b
го питѣниꙗ не при
млетъ ни иꙁ
бꙑтъка свого оуло
влениꙗ не ꙗстъ.
моу же и толикꙑ
гласьнꙑѩ съсѫдꙑ
стьство въложи,
ꙗкоже и мъногꙑ
имъ животомъ
скоростиѭ иꙁдрѧ
дьнѣишемъ сѫще
мъ мъногажди ѩ
томъ бꙑти въꙁдроу
тимь. рамѣна
рꙑсь и бꙑстроско
ива оустрьмле
нимь; клюа
мо и тѣло припрѧ
жено къ мокротѣ
и льгостиѭ къ доу
шьноумоу шьстви
ю грѧдꙑ и въслѣ
дъ ведомъ. дрѧ
хло стьство ме
двѣдие, сво
обраꙁьно, и нравъ
пронꙑривъ, глѫ
боцѣ одѣвъши

241c
сѧ. подобьнѣ облѣщи
сѧ и тѣло тѧжь
цѣ състоѩ сѧ [и тѣ
ло тѧжько], белѣ
ньно, лѣпо по исти
нѣ лѫцѣ посъхъ
ши. аще проиде
мъ мꙑслиѭ, колика стъ беслове
сьнꙑхъ сила, неоуено и стьствьно
своѩ жиꙁни подви
ꙁани, то или на
сво наше хране
ни и съпасъ доушьнꙑ
и промꙑслъ пои
демъ, или пае сѧ
осѫдимъ, гда
сѧ обрѧщемъ и бе
словесьнааго живо
та хоуждьше подра
жанимь. мед
вѣдица мънога
жди глѫбокꙑими
ꙗꙁвами ꙗꙁвена
сама сѧ исцѣлѣтъ
вьсѣми къꙁньми,
тоулоу семоу соухо

241d
стьство имѫщоу
ꙗꙁвꙑ ꙁакрꙑва
ѭщи. видиши ли
и лисицѫ сльꙁоѭ
боровьноѭ самѫ
сѧ лѣѧщѫ. жьлꙑ
же плъти хидь
нинꙑ наꙗдъши
сѧ ориганьнꙑи
мь поможени
мь гонѣꙁатъ
врѣда ꙗдовита
аго. и ꙁмиꙗ оь
нѫѭ болѣꙁнь и
ꙁлѣитъ моло
тръ грꙑꙁъши. а 
же прѣжде раꙁоу
мѣвати прѣмѣ
нꙑ въꙁдоушьнꙑѩ,
кацѣхъ съмꙑсль
нꙑихъ раꙁоумъ не
миноутъ! льма
же овьца, ꙁимѣ при
ходѧщи, вельми пи
щѫ грабитъ акꙑ
напитаѩ сѧ къ хо
тѧщоумоу бꙑти
скѫдьствоу. во

242a
лове же ꙁатворени
стоѩще дльго въ
годъ ꙁимьнꙑи, хо
тѧщю же бꙑти
прѣмѣноу въꙁдоу
шьноумоу, сть
ствьнꙑимь ють
мь прѣмѣна
жидѫще, въ стаꙗ
хъ стоѩще вьси вънъ
ꙁьрѧтъ акꙑ съвѣ
щавъше сѧ. сѫтъ
же дроуꙁии любѧ
ще троудꙑ и ꙁемь
нааго жа съмотри
ли соугоубꙑ про
доухꙑ своѩ ꙗмꙑ
оухꙑтривъша ти,
хотѧщю сѣвероу въ
ꙁвѣꙗти, ꙁагражда
ѭща иже на полоу
нощи стъ продоухъ;
и пакꙑ югоу хотѧ
щю въꙁвѣꙗти, тоу
ꙁаградивъ ꙗмѫ
на сѣверьнѫѭ стра
нѫ миноутъ. ь
то сѧ отъ сего покаꙁа

242b
тъ намъ ловѣкомъ?
не тъиѭ вьсе про
ходитъ творьца
нашего строи, нъ
и же въ беслове
сьнꙑихъ стъ нѣ
како юти, ꙗ
коже и намъ на се
и жиꙁни приль
пѣти, нъ вьсь спѣ
хъ имѣти о при
ходѧщиимь вѣцѣ.
не потроуждаши
ли сѧ о себѣ, ловѣцѣ?
не въ семь ли вѣцѣ
оуготовиши си, о
немь ти стъ тамо
покои, на притъ
ѫ мравиинѫ
въꙁьрѣвъ? иже въ
жѧтвѫ ꙁимьнѫ
ѭ пищѫ себѣ крꙑ
тъ, ти не имьже
динако нѣстъ при
шьлъ ꙁимьнꙑи го
дъ и пеали, то
тѣмь лѣностиѭ
прѣпроводитъ

242c
годинѫ; нъ под
виꙁанимь сѧ нѣ
кацѣмь понѫжда
мъ на дѣло сво
 простиратъ, до
ньдеже довольнѫ пи
щѫ наложитъ
житьницѫ своѭ.
тоже и то не грѫ
бѣ, нъ хꙑтрꙑимь
оумꙑшлꙗмь
пищѫ тѫ на дль
гꙑ дьни строѩщи.
прѣстриꙁатъ бо
оустꙑ своими пло
дъ подъ срѣдьнии,
ꙗкоже да не про
растъше ни на ка
кѫѭ же потрѣбѫ бѫ
дѫтъ пищьнѫѭ.
и соушитъ ѩ па
кꙑ, гда ютъ в
лагѫ имѫщѧ въ
себѣ; ти не по вьсѧ
годꙑ иꙁноситъ ѩ,
нъ гда прою
тъ въꙁдоухъ оути
шити сѧ хотѧщь.

242d
да тѣмь не има
ши видѣти дъжда
иꙁ облакъ грѧдѫ
ща въ неликъ же
годъ мравиꙗми
жито иꙁносимо стъ.
и достигнетъ
слово, въ ии ли
слоухъ въмѣсти
тъ сѧ, какъ ли довь
лѣтъ годъ испо
вѣдати хꙑтрьца
того и съкаꙁати ю
деса? рьцѣмъ и мꙑ
съ пророкомь: ꙗко
въꙁвелиишѧ сѧ
дѣла твоꙗ, господи. вьсѣ
прѣмѫдростиѭ
сътвори! да не довь
лѣтъ намъ на отъ
вѣтъ, же не бѫ
демъ кънигами
наоуени, же нꙑ
стъ на польꙁѫ, неоу
енꙑимь стьствоу
ꙁакономь же на
польꙁѫ иꙁволени
 приимъшемъ.

243a
вѣси ьто сътворити
въскраинюмоу се
бе добро? не ꙗкоже
ли хощеши отъ инѣ
хъ, да тебѣ сътворѧтъ.
вѣси ꙗкоже ьто стъ
ꙁъло? гоже и тꙑ са
мъ не би хотѣлъ отъ
инѣхъ приѩти. ни
дина кореньнаꙗ
хꙑтрость ни хѫдо
жьство трѣвъ оуспѣ
шьнꙑихъ бесловесь
нꙑимъ оуени
иꙁобрѣте, нъ стьствь
нѣ кꙑижьдо живо
тъ свомоу съпасени
ю стъ обрѣтельникъ
ти недовѣдимо
нѣкако иматъ
же къ стьствоу при
прѧжени. сѫтъ
же и въ насъ доброво
льства по стьствоу,
къ немоу же опри
шнени доуши
не отъ оуениꙗ ло
вѣа, нъ отъ самого

243b
того стьства стъ.
ꙗкоже никако
же насъ слово не оуи
тъ ѩꙁѧ ненавидѣ
ти, нъ само въ себѣ
имамъ, же пеа
ль нꙑ творѧще
ненавидѣти, тако
и доуши стъ нѣкако
неоуено оукланѣ
ни отъ ꙁъла. ꙁъло же
вьсе ѩꙁа доуши, а до
бровольство слово
съдравиꙗ иматъ.
добрѣ бо нарѣко
вашѧ ини съдра
ви сѫще добрѣ
стоѩ стьствьнꙑ
ихъ дѣиствъ. 
же и при доушьнѣмь
добронравии ре
кꙑи не съгрѣша
тъ лѣпотꙑ. тѣмь
желаѭщи свого
и по стьствоу си не
оуена стъ доуша.
ꙁане вьсѣми хва
лимо стъ цѣломѫ

243c
дрьство, и при
мьлива првьда, и
юдьно мѫжьство,
и мѫдрость трѣбѣ
ꙁѣло. же при
снѣ стъ доуши па
е или тѣлоу съдра
ви. ѧда, любите
отьцѧ; родителе, не
гнѣваите ѧдъ!
да и стьство того
не глаголетъ? ниесо же
нова не бесѣдоу
тъ паулъ, нъ съвѫ
ꙁꙑ стьствьнꙑѩ съ
тврьждатъ. ли
львица любитъ
ѧда своꙗ и вль
къ отъ пътищь свои
хъ въꙁбранѣтъ,
ьто иматъ рещи
ловѣкъ, и ꙁаповѣ
ди сѧ ослоушаѩ
и стьство каꙁѧ, гда
дъщи беьсти
творитъ отьи ста
рости или мати
въторааго мѫжа

243d
цѣща прьвꙑѩ дѣ
ти ꙁабꙑватъ.
иꙁдрѧдьна стъ любꙑ
бесловесьнꙑимъ, ѧдо
мъ и родителе
мъ самѣмъ къ се
бѣ, ꙁане сътвори
вꙑи ꙗ господь словесьно
 скѫдьство ю
вьствьнꙑимь о
билимь оутѣ
ши. отъкѫдоу бо
въ несъвѣдѣ овьць
агнѧ отъ ꙁатвора
искоь вѣстъ гласъ
матерьнь и къ неи
теетъ? ищетъ
же своихъ исто
ьникъ млѣьнꙑихъ.
аще и беꙁ млѣка
сѧ лоуитъ матерь
ню вꙑмени бꙑ
ти, то то моу до
вьлѣтъ мънога
прѣтекъшю вꙑ
мена млѣьнаа,
и мати въ несъвѣ
дѣ агнѧтъ поꙁна

244a
тъ сво. гласъ динъ, длака
дина, вонѣ въ
вьсѣхъ така жде, ли
же нашемоу обо
нѣнию мьнитъ
сѧ, нъ обае стъ имъ
ювьство наше
го ютиꙗ острѣ
, по немоу же ко
моужьдо бꙑва
тъ паꙁнати сво.
не оу бѫдѫтъ ꙁѫби
щенѧти, нъ оба
е оустꙑ отъбра
нѣтъ себе, иже
моу притѫжа
тъ. не оу рога те
льцю, тоже вѣстъ,
къде моу орѫ
жи въꙁдраста
тъ. се вьсе оукаꙁа
ни иматъ, ꙗко
же неоуена бꙑ
ваѭтъ стьства вьсѣ
хъ ти нидино
бе ина нѣстъ ни бе
ꙁъ нарока въ сѫ
щиихъ. нъ вьсе слѣдъ

244b
кажетъ сътвори
въшааго прѣмѫ
дрости, въ себѣ кажѫ
ща, и ꙗко оутво
рено на стражѫ
свого имъ сънабъ
дѣниꙗ сътворено.
словеси не приѧ
стьнъ пьсъ равь
но же могѫще о
бае словеси ю
вьство иматъ.
же бо по великоу
оупражнению жи
тиꙗ сего сѣдѧщеи
два иꙁобрѣто
шѧ мира сего мѫ
дрии, мѣнѭ же
оумꙑшлѣмъ
плетениꙗ, то то ка
жетъ отъ стьства пь
съ наоуенъ. гда
бо по слѣдоу жене
тъ ꙁвѣрѣ, ти ꙗко
и обрѧщетъ мъно
гаьскꙑ слѣдꙑ
раꙁдѣленꙑ, ина
мо ти инамо грѧ

244c
дѫщѧ, то въшьдъ
на нѧ, тъиѭ акꙑ
гласа не испоуща
тъ съмꙑсльнааго,
ꙗкоже дѣлатъ ре
кꙑ: или сѣмо или
онамо съвратилъ
сѧ стъ ꙁвѣрь, или на
сиѭ странѫ; нъ ни
сѫдоу ни овѫдоу,
нъ се остало стъ, да сѫ
доу теклъ стъ. ти
тако отъврьгъ лъжѧ
ѩ слѣдꙑ обрѣта
тъ истиньнꙑи. ьто
лише творѧтъ и
же кънигами сѣдѧ
ще попелоу на
рьтаѭтъ, трии въ
просъ погоублѣѭ
ще дъвѣ, ти въ оста
въшии истинѫ
обрѣтаѭще. а 
же помьнѣти благо
дать томоу живо
тоу, какого ꙁабꙑ
ваѭщааго благодати
не осрамлѣтъ?

244d
льма бо и поби
номъ господемъ ихъ въ
поустꙑни мъноꙁи
пьси по господехъ
помьними сѫтъ
иꙁмьръше. дроу
ꙁии же и ꙁапѧть
тоу и вождеве бꙑ
шѧ ищѫщиимъ
раꙁбоиникъ тѣ
хъ и на сѫдъ ꙁъло
дѣѩ тꙑ сътвори
шѧ привести. ьто
имѫтъ рещи и
же сътворьшааго
ѩ и кръмѧщаа
го господа не любѧще,
нъ и дроугꙑ имѫ
тъ, иже глаголѭтъ на
бога бесправьди,
и тѫжде трапеꙁѫ
ꙗдѧтъ съ ними и
при томь брашь
нѣ хоулꙑ слꙑшѧ
ще глаголемꙑѩ на кръ
мѧщааго и при
млѭще ѩ. нъ на
раꙁоумꙑ твари

245a
сѧ пакꙑ въꙁвра
тимъ. иже оудобѣ
и имати животъ,
то и мъножаи. се
го цѣща мъного
родиви ꙁаѩци
и коꙁꙑ дивиѩ
и овьцѧ дивиѩ
блиꙁнььнꙑ,
да не оскѫдѣтъ
родъ присно ди
виимь ꙁвѣремь сънѣда
мъ. а инъ ꙗдѧи мало
родьнъ. тѣмь же
мѣнѧтъ, львоу 
диномоу львица
два мати бѫде
тъ. остротоѭ бо
ногътьноѭ продьра
въ ложе ти тако
иꙁидетъ, ꙗкоже
глаголѭтъ. и хидь
нꙑ прогрꙑꙁъшѧ
ѫтробѫ тако и
сходѧтъ, въ лѣпо
тѫ родивъшии
мъ мьꙁдꙑ отъда
ѭщѧ. тако ти нѣстъ

245b
ниьтоже бес про
мꙑсла въ сѫщии
хъ. и аще самꙑ тꙑ
оудꙑ животьнꙑѩ
раꙁоумѣши, обрѧ
щеши, ꙗкоже обли
шиꙗ никакого
же съꙁьдавꙑи нѣстъ
приложилъ ни оу
ѩ ниесоже. плъ
ти ꙗдѫщиимъ
животомъ острꙑ
ꙁѫбꙑ съета; таци
бо сѫтъ трѣбѣ на
брашьньнꙑи обра
ꙁъ. а имъже исполоу
въинени сѫтъ ꙁѫ
би, мъногꙑ и раꙁли
ьнꙑ брашьноу кро
вꙑ съсѫди. имь же
въ прьво немощь
но истьнити ꙗди,
то дастъ имъ пакꙑ
пожрьто то отърꙑ
гати и съжьвавъше
ꙁѣло акꙑ мѫкѫ
оприснити кръми
моумоу. сꙑрища

245c
и отрьбоуси и ко
рьми и слѣꙁове не
беꙁ оума лежѧтъ
въ животꙑ, иже ѩ и
мѫтъ, нъ нѫждь
нѫѭ потрѣбѫ на
коньаваѭтъ. дльга
шиꙗ вельбѫдоу,
да бѫдетъ съ нога
ма равьна и досѧ
гнетъ до травꙑ, 
ѭже живетъ. ма
ла шиꙗ и въ плещи
въникла медвѣди
ци, и львоу же и ти
гроу и же прокꙑ
ихъ тогожде рода, и
мьже не отъ травꙑ и
мъ пища ни нѫ
жда къ ꙁемли при
кланѣти сѧ имъ
плътоꙗдьцемъ сѫ
щемъ и отъ ловища
животьнааго кръ
мѧщемъ сѧ. ьто мꙑ
слитъ ꙁѫбъ слоно
въ, имьже пищѫ
въꙁвлаитъ? не и

245d
мьже ли великъ
животъ и въ ꙁе
мьнꙑихъ болии,
на прилоуаѭщи
ихъ сѧ мь южде
ни иꙁведенъ,
да тѣлеси го дебе
лоу подобааше бꙑ
ти и отꙑлоу; то
противѫ сего но
гама и шии бѣ
аше бꙑти, да бѣ
дьно би бꙑло иꙁ
дрѧдьноѭ тѧже
стиѭ клонимъ
присно на долъ.
нꙑнѣ же глава
въ малѣ кости
имѫщи шиинꙑ
ѩ къ хрьбьтоу сѧ
приетаватъ;
иматъ же ꙁѫбъ тъ
въ вꙑѩ мѣсто, и
мьже и пищѫ въ
ꙁвлаитъ и пи
ти въсмрѣе
тъ. нъ и бе лѣно
въ моу ноꙁѣ и

246a
ноплошь акꙑ стлъ
пи нѣкаци тѧже
сть подъпьрѧще.
аще бо бишѧ слаби
оудове подъложе
ни, то ѧсто бишѧ
колѣньнии лѣ
нове състѫпали,
лещи хотѧщю и въ
стати, въꙁдви
гнѫти тѧжесть
не могѫщемъ.
нꙑнѣ же тѧжькъ
глеꙁнъ подълежи
тъ подъ ногоѭ сло
ноу, а не въ бедрѣ
иматъ лѣна ни
въ колѣнѣ нъ и
ноплошь рьства
стъ нога. не бо бишѧ
могли трьпѣти
лѣновьнꙑѩ пль
ꙁости дебельства
того живота ве
льми отꙑвъша
и свепетѫща сѧ.
тѣмь бꙑстъ, трѣбѣ,
ноꙁдрь та до ко

246b
пꙑтоу съходѧщи. не
видиши ли на ра
техъ, ꙗко акꙑ сꙑно
ве доушьни прѣдъ плъ
комь грѧдѫтъ, и
ли хлъми нѣкаци
плътьни бестъьна
имѫще оустръмлениꙗ, въе
лениꙗ раꙁдрꙑваѭ
ще. имъ же аще да
не би противѫ тѣ
леси и ногꙑ бꙑлꙑ,
то ни съ дино лѣ
то оубо животъ не
би сътрьпѣлъ. нꙑ
нѣ же дроуꙁии по
вѣдаѭтъ и т҃ и бо
ле живѫща сего
слона! ꙗдь же, ꙗко
же глаголахомъ, прѣдь
ниимь ꙁѫбомь
съ ꙁемлѧ въꙁноситъ
на вꙑсость, акꙑ ꙁ
миꙗ сꙑ и мѧкъаи
стьствомь. тако ти
истиньно стъ слово,
ꙗкоже ниьтоже
иꙁлиха и скѫдо

246c
въ ꙁьданꙑихъ о
брѣсти сѧ. се же толи
ко сꙑ велиь
ствомь, же пови
ньно намъ сътвори
богъ, ꙗкоже и оуи
мо раꙁоумѣва
тъ и бимо при
млетъ, ꙗвѣ нꙑ
наоуатъ, ꙗко
вьсе нꙑ стъ повинѫ
лъ, имьже смъ
по обраꙁоу съꙁьда
ни творью. не тъ
иѭ же въ великꙑ
ихъ животѣхъ
неислѣжденѫѭ
прѣмѫдрость стъ
подоба видѣти, нъ
и въ хоудꙑихъ мо
щьно стъ иꙁобрѣ
сти юдо. ꙗкоже
бо не пае сѧ юж
дѫ великꙑихъ го
ръ врьхомъ, иже
ближе сѫще обла
къ ѧстꙑимь прѣ
мꙑсломь и жела

246d
нимь сънабъдѧтъ
стоуденьство, ꙗ
коже ꙗже въ дъбре
хъ ѫдоль не тъь
ѭ лютовѣтрьнаꙗ
вꙑсокꙑихъ гонѣ
ꙁаѭщѫ, нъ и топлъ
въꙁдоухъ присно
имѫщѫ; тако же
и въ животьнꙑихъ
съсѫждениихъ
не пае дивлѭ сѧ
слоновоу велиь
ствоу или мꙑши
или тьнъкоумоу
стрѣкалоу скра
пииноумоу, како
ли стъ въѫдоли
лъ акꙑ свирѣль
хꙑтрьць, ꙗкоже
тѫдоу ꙗдъ поуща
ти. ти никътоже
да не помлетъ
творьцю того цѣ
ща, имьже ꙗдо
витꙑи животъ
и гоубительнꙑи
и ратьникъ въ жи

247a
ꙁнь нашѫ прѣве
де. аще ли то тако
жде и нѣкъто помле
тъ каꙁателю на
инъ ведѫщю боу
сть юнꙑихъ и
бинимь и рана
ми беꙁакони цѣ
лѧщю. стъ оука
ꙁани ꙁвѣрь: на
дѣши ли сѧ къ господоу?
на аспидѫ и васи
льска настѫпи
ши и попереши
льва и ꙁмиꙗ. ти и
маши вѣрьнѫ вла
сть ходити врьхоу
ꙁмии и скорпии.
не видиши ли, ра
жди обращаѭ
щю повьлоу и имъ
ши сѧ хиднѣ по
рѫкѫ го, не бꙑ 
моу ни хоуда врѣ
да отъ того, имьже
пльнъ бѣаше вѣ
рꙑ свѧтꙑи. аще ли не
вѣрьнъ си, бои сѧ

247b
не пае того ꙁвѣрѣ,
нъ свого невѣрь
ства, имьже вьсѣкѫ
пагоубѫ себѣ съсѫ
ди. нъ юждѫ же сѧ,
древл о бꙑтии
ловѣи въстѧꙁамъ;
ти тъиѭ мала не
акꙑ слꙑшати ми
сѧ мьнитъ послоуша
ѭщиихъ въ срьдьци
хъ въпиѭщиихъ на нꙑ,
ꙗко же наше ꙗко
же кожьдо стьство
мь стъ, то то нꙑ
оуиши; а сами се
бе не вѣмъ! да нѫ
жда нꙑ стъ съкаꙁати
лѣность отврьгъше.
по истинѣ бо стъ бѣ
дьно, же самомоу
сѧ оувѣдѣти. не бо
тъиѭ око вънѣшь
не видѧ само себе
не можетъ видѣ
ти, нъ и самъ на
шь оумъ, ꙗснѣ ю
жде съгрѣшени видѧ,

247c
мѫдьнъ стъ на
оувѣдѣни свои
хъ съгрѣшении. сего
цѣща и нꙑнѣ слово
ꙗснѣ объшьдъ тоу
ждаꙗ тѫпъ стъ и
лѣности пльнъ
на сво испꙑтани
. а и не тольма стъ
отъ небесе и ꙁемлѧ бога оу
вѣдѣти, льма же
отъ свого намъ съ
сѫждениꙗ, аще
сѧ къто добрѣ попꙑ
татъ; ꙗкаже рее
пророкъ: оудиви сѧ
вѣдь твоꙗ отъ мене,
рекъше, самъ сѧ раꙁоу
мѣвъ иꙁдрѧдьнѫ
ѭ въ тебѣ прѣмѫ
дрость поꙁнахъ.
и рее богъ, сътворимъ
ловѣка! къде ми жи
довинъ, иже по
слѣдоу акꙑ двьрь
цами нѣкацѣми
богословьноу свѣтоу
сиꙗѭщю и въторо

247d
моу лицоу кажемоу
таино, нъ не оу ꙗвѣ
обавивъшю сѧ,
онъ противѫ и
стинѣ сѫпроти
влѣаше сѧ, само
моу къ себѣ богоу глаголѭ
щю мѣнѧ. тъ бо
бесѣдова, рее, и
тъ сътвори: бѫ
ди свѣтъ и бꙑстъ свѣтъ.
бѣаше же и тъгда
върѫь ꙁъль, ꙗ
же ими бѣаше глаголема,
и беꙁмѣсти. кꙑ
и бо вътрь или дрѣ
водѣлꙗ или оу
смарь надъ съсѫ
домь сѣдѧ къꙁ
ньноуѩ, никомоу
же моу не пома
гаѭщю, глаголетъ са
мъ къ себѣ: сътво
римъ ножь, и
ли съгвоꙁдимъ
рало, или да по
рьнимъ сапогъ;
а не мльѧ сво

248a
дѣло съдѣловатъ?
блѧдь бо по истинѣ
люта стъ, владꙑцѣ
комоу самомоу и
каꙁателю сѣдѣ
ти и владꙑьскꙑ само
моу сѧ и ꙁѣло пооу
щати. нъ обае
иже самого того
господа оклеветати
не лѣнивъше сѧ, ьто оу
бо не имѫтъ глагола
ти, обоуенъ на
лъжѫ имѫще ѩ
ꙁꙑкъ. нъ нꙑнѣшь
нии гласъ вьсѣьскꙑ
ꙁаградитъ имъ
оуста. и рее богъ,
сътворимъ ловѣка!
да и нꙑнѣ, повѣ
ждь ми, оудине
но стъ лице? не
пишетъ бо, да бѫ
детъ ловѣкъ, нъ съ
творимъ ловѣка. до
ньдеже не оу оуи
мꙑи ꙗвленъ бѣа
ше, въ глѫбинѣ

248b
покрꙑта бѣаше
богословьнаꙗ таи
на. гда къ томоу ловѣе
бꙑти бѣаше,
обнажатъ сѧ вѣ
ра и ꙗснѣ оба
влѣтъ сѧ богосло
весьнꙑи оуставъ.
сътворимъ ловѣка!
слꙑшиши ли христосовъ
сѫпосате, ꙗко
къ обьщьникоу тва
рьноумоу бесѣдоу
тъ, имьже и вѣкꙑ
сътвори, иже дрьжи
тъ глаголомь силꙑ сво
ѩ вьсе? нъ не мльѧ
примлетъ слово
доброьстиꙗ; ꙗко
же бо въ ꙁвѣрѣхъ
не любѧщеи ловѣкъ,
къде въ ꙁатворѣхъ
ꙁаклюенъ бѫде
тъ, рикатъ въ
котьци горесть
стьствьнѫѭ пока
ꙁаѩ, съконьати же
бѣсованиꙗ не мо

248c
гѫщю, тако же и
вражии нꙑ родъ
истинѣ, июдеи,
тѫжѧще мънога мѣ
нѧтъ лица сѫтъ,
къ нимъ же бꙑстъ слово
божи. къ аггело
мъ бо глаголетъ прѣдъ
стоѩщиимъ моу:
сътворимъ ловѣка!
июдѣиско тво
рени тѣхъ се сѫ
тъ кощюнꙑ; ди
ного не хотѧще при
ѩти, несъвѣдѫ съ
бираѭтъ, и сꙑна отъ
мещѫще рабомъ
съвѣтьнꙑи санъ
даѭтъ ти клеврѣ
тꙑ нашѧ владꙑкꙑ
творѧтъ нашеи
твари. съврьша
ѩ сѧ ловѣкъ на агге
льскꙑи санъ въс
ходитъ. каꙗ же
тварь равьна бꙑ
ти творьцю може
тъ? съмотри же про

248d
е, по обраꙁоу на
шемоу! ьто глаголеши
противѫ семоу?
да обраꙁъ динъ
божии и ловѣь? сꙑноу
же и отьцю динъ
обраꙁъ и сѫщи
вьсѣка нѫжда, бого
лѣпьнѣ же ꙗвѣ о
браꙁоу раꙁоумѣва
моу не въ обраꙁѣ
тѣлесьнѣ, нъ въ сво
иствѣ божьствьнѣмь.
слꙑши и тꙑ, иже
отъ новааго отъсѣени
ꙗ, иже жидовь
скꙑ дрьжѧ а крь
стиꙗнъ сѧ ꙁовꙑ, къ
комоу глаголетъ по обра
ꙁоу нашемоу. къ ко
моу иномоу раꙁвѣ
оусиꙗнию славꙑ
и обраꙁоу собьствь
ноумоу, иже стъ
обраꙁъ бога невиди
мааго, свомоу оубо
обраꙁоу живоу,
рекъшюмоу, аꙁъ и отьць

249a
дино свѣ, и, видѣ
вꙑи мене видѣ отьць;
тъ глаголетъ, сътвори
мъ ловѣка по обра
ꙁоу нашемоу. ижде
диненъ обраꙁъ,
то къде неподоби? сътво
ри богъ ловѣка, а не, съ
творишѧ. отъбѣжа
сьде мъножени ли
ць. онѣмь июдѣ
ѩ накаꙁаѩ, симь
же линꙑ ꙁаклю
аѩ, беꙁ блаꙁна
въꙁиде на динь
ство, да и сꙑна раꙁоу
мѣваши съ отьце
мь и мъногобожьст
ва бѣжиши ꙁала
ꙁьно. въ обраꙁъ
божии сътвори и.
пакꙑ съдѣтелю
лице въведе. не бо рее
въ обраꙁъ свои,
нъ въ обраꙁъ божи
и. въ немь же оубо
иматъ сълии
божи ловѣкъ и ка

249b
ко примлетъ же по
подобьствоу, богоу да
ѭщю въ проии
хъ съкажемъ. – иоанъ.
мъного же и добро и
велико же отъ ло
вѣколюбьца бога ло
вѣкомъ дано; прь
вꙑи же го и вѧ
щии вьсѣхъ даровъ
кънижьно оуени
. слъньце бо и мѣсѧць
и вьсь крѫгъ ꙁвѣꙁдь
нꙑи, и рѣкꙑ и ꙁе
ра и истоьници и
кладѧꙁи тѣлесь
нааго въгаждани
ꙗ цѣща бꙑшѧ и по
слоужениꙗ; а свѧто
писани доушьнаа
го цѣща оуправле
ниꙗ дано; лицѣ
мь же тѣлесъ вꙑшь
ши доуша, толицѣ
мь же инѣхъ даровъ
свѧто писани. се
го цѣща съпасъ рее:
пꙑтаите писани

249c
ꙗ, въ нихъ же мьните
жиꙁнь вѣьнѫѭ и
мѣти. пꙑтаимъ оу
бо кровища къни
жьнаꙗ ти по обѣ
щани сѧ имемъ
и ловѣкоу сътворени
противѫ силѣ свои
иꙁвѣщавати на
ьнемъ. никътоже
пакꙑ да не ꙁаꙁи
ратъ, иже искро
пꙑтьнѣ ищѫтъ; сво
 бо то стъ, иже блѧ
сти наинаѭтъ,
ꙁаꙁирати божию въ
инению и пои
мати, же искрьо
пꙑтьнѣ бесѣдоу
мо. слꙑшахъ нѣко
го поимꙑ сътворь
ша, ꙗко на кѫѭ
потрѣбѫ бѣ глаголати
о огни и водѣ,
ꙗкоже троскощетъ
огнь [водѫ въꙁли
ваѭщи] на нь? мꙑ
же, рее, фѵсиологи

249d
ѭ не хощемъ вꙑк
нѫти, нъ богослове
ни! подобааше же
вѣдѣти, ꙗко си сло
веса праꙁдьнꙑихъ и лѣ
нивꙑихъ. богослове
сию бо фѵсиологи
ꙗ корень стъ; аще
ли иꙁмещѫтъ фѵ
сиологиѭ, да по
млѫтъ пророкомъ, да
ꙁаꙁираѭтъ апостоломъ.
апостолъ стьствосло
витъ: не вьсѣка плъ
ть тажде плъть,
нъ ина же скоти
ꙗ, ина же рꙑбиꙗ,
ина же пътиа, и
тѣлеса небесьнаꙗ и тѣ
леса ꙁемьнаꙗ. каꙗ
бѣаше нѫжда па
вьлоу стьствослови
ти? поьто ли стьство
словитъ павьлъ глаголѧ
сице: небонъ аще
беꙁ вѣсти гласъ трѫ
ба дастъ, то къто сѧ
приготовитъ на

250a
рать? и свирѣли и
гѫсли, аще строꙗ
ꙁвѫкомъ не дадѧ
тъ, како поꙁна
тъ сѧ свиремо?
кѫѭ обьщинѫ
имѣаше павьло
въ ѩꙁꙑкъ къ сви
рѣлемъ и гѫсле
мъ? нъ стьствослови
тъ видимаꙗ, да
съкажетъ раꙁоумь
наꙗ. есомоу бѣ
аше трѣбѣ въ къни
гахъ иововахъ
стьствословити то
лико, рекѫще, си
ла львова, гласъ льви
цѧ, шевѣни ꙁми
вьско оугасе; му
рьмикольвъ погꙑ
бе, имьже не имѣ
аше брашьна; пътищи
же лебедини вꙑ
сое парѧтъ? каꙗ
потрѣба стьствосло
виꙗ? поьто инъ
пророкъ глаголааше: ꙗко
же аще въꙁьметъ ль

250b
въ и похватитъ
и въꙁдрикатъ на
ловищи и испльнѧ
тъ сѧ горꙑ гласа го.
пакꙑ самъ съпасъ сть
ствословитъ рекꙑ:
подобьно стъ цѣсарьство
небесьно ꙁрьноу го
рюшьноу, же мьне
стъ вьсѣхъ сѣменъ,
въꙁдрастъ же вѧще
вьсего ꙁелиꙗ бѫде
тъ. и пакꙑ оуитъ:
подобьно стъ цѣсарьство
небесьно ловѣкоу, ꙗко
же гда въврьже
тъ сѣмѧ го и про
ꙁѧбнетъ и продль
житъ сѧ, даже тъ
не вѣстъ; сама бо
о себѣ ꙁемлѣ при
носитъ прьво
травѫ, тае класъ,
тае испльнь пьше
ницѫ въ класѣ.
и прое ино сице
жде. есомоу бо трѣ
бѣ бѣаше? се глаголѭ
тѣхъ ради, иже

250c
грѫбѣ помлѭ
тъ, о боꙁѣ бесѣда
грѧдетъ, а тꙑ бѣ
жиши истинꙑ ꙁа
коньнꙑѩ? понеже
оубо прилежитъ
божиимь даромь
о ловѣи твари
глаголати, не достоинѣ
свѧтааго доуха, нъ про
тивѫ силѣ наше
и, нѫжда же стъ, на по
ложени прити.
оутворено стъ не
бо, оувѧꙁена стъ ꙁе
млѣ плодомь, ра
ꙁлѫенꙑ сѫтъ во
дꙑ морьскꙑѩ, про
ꙁѧбошѧ травꙑ, и
ꙁидошѧ бесловьни
и животи, испль
ни сѧ оуселенаꙗ, оу
крашенъ бꙑстъ домъ,
господина же домоу
не бѣаше а вьсемоу
бꙑвъшю.
рее богъ: сътворимъ ловѣка
по обраꙁоу нашемоу
и по подобьствоу. ꙗ

250d
вихомъ прѣжде, кака
стъ сила, же рее сътворимъ,
и слово или къ комоу слово,
къто съвѣтьникъ, и ли о
бьще съвѣщани.
нъ льма же отъ къни
гъ съкаꙁахомъ съ
вѣтьникъ сѫщь сꙑнъ
давьнааго съвѣта,
помльахомъ же
свѧтааго доуха славѫ. да
не ꙁаѧло обрѧщѫ
тъ отъ насъ съдравъ бо
лѧщеи, нѫжда стъ
вѣдѣти, ꙗко ди
на слава, динъ
съвѣтъ, дина
мꙑсль, дино дѣ
ло отье и сꙑновьн и свѧ
тааго доуха. глаголано стъ
сьде, съвѣтьникъ стъ
сꙑнъ; инъжде бесѣ
довано, ꙗко божи
ѩ вѣсти никътоже не
вѣстъ раꙁвѣ свѧта
аго доуха. глаголетъ па
вьлъ: никътоже
не вѣстъ отъ ловѣкъ
ловѣка, раꙁвѣ доуха

251a
ловѣа, иже въ немь;
тако же и божи ни
кътоже не вѣстъ,
нъ доухъ божии. да
аще иже въ тебѣ
доухъ стъ, то тъ кро
мѣ стъ твого сѫ
щиꙗ, то и иже въ
боꙁѣ доухъ, то и тъ тоу
ждь божиꙗ сѫщиꙗ.
хощетъ ли ьто отьць,
то тожде хотѣни
сꙑновьн и свѧтааго доуха.
хощетъ ли ьто сꙑнъ, то
тожде хотѣни оть
е и свѧтааго доуха. хощетъ
ли ьто доухъ, то тожде
хотѣни отье и сꙑно
вьн. въскрѣша
тъ ли отьць мрь
твꙑѩ, въскрѣша
тъ и сꙑнъ. глаголетъ съпасъ:
ꙗкоже бо отьць въста
влѣтъ мрьтвꙑ
ѩ и животворитъ,
тако же и сꙑнъ ѩже
хощетъ животво
ритъ. се же хотѣни
 съкоупьно! къде хо

251b
тѣни доуховьно? слꙑ
ши! се же вьсе дѣи
ствоутъ динъ
и тъжде доухъ, раꙁдѣ
лѣѩ своꙗ комоу
жьдо, ꙗкоже хоще
тъ. дино цѣсарьство
отье и сꙑновьн и свѧтаа
го доуха. ꙁаꙁира
тъ же богъ, иже беꙁ
вѣди божиѩ ьто
окоушаѭтъ сѧ тво
рити. глаголетъ пророко
мь: горе ѧда отъ
стѫпьници, глаголе
тъ господь; сътвористе
съвѣтъ, тоже не
мъноѭ, и сълогꙑ,
тоже не доухомь мо
имь. ꙗсно же съка
ꙁаѩ свѧтѫѭ троицѫ
глаголааше ꙁахариꙗ
пророкъ: да въꙁмо
жете рѫцѣ ꙁорова
вели, глаголетъ господь, и
да въꙁможете
рѫцѣ исоуса иосе
декова иреꙗ
и рѫкꙑ людьскꙑ,

251c
ꙁане аꙁъ съ вами 
смь, глаголетъ господь, и сло
во мо благодѣтьно
и доухъ мои посрѣ
дѣ васъ. инако па
кꙑ, братиꙗ, крьще
ни наше съвѣдѣ
тельствоутъ ꙁь
данию. аще да нѣ
стъ обьщевалъ
отьцю и сꙑноу и доухъ
въ ꙁьдании, то не
би обьщевалъ
и при крьщении. ка
ко сѧ крьстимъ? въ и
мѧ отьца и сꙑна и свѧтааго
доуха! ко вѧще по
раждани, ꙁьдано
 ли или крьстимо
? тамо наѧло жи
ꙁни въ съмрьть, а сь
де наѧло съмрьти
въ жиꙁнь. како
оубо можетъ бꙑ
ти, при больши
обьщьникъ сꙑи
отьцю и сꙑноу и свѧтꙑи
доухъ, а при тѣле
сьнѣмь ꙁьдании

251d
отъдѣлити сѧ обь
щааго сана? (то не
бихомъ ꙁьдани
бꙑли, аще да не
бихомъ свѧтꙑимь
доухомь обраꙁова
ни.) ти понеже въ
прьвѣмь ꙁьдани
и обьщьникъ стъ
отьцю и сꙑноу, (тако
жде и въ крьщении
обьщьствоутъ и
дѣиствоутъ. па
кꙑ на въскрьсении
немощьно нꙑ стъ инако
въстати, аще отьцю
не хотѧщю и сꙑноу
дѣиствоуѭщю
и доухоу силѫ даѭ
щю.) слꙑши господа
глаголѭща! добрѣ рѣ
хъ, господа; аще бо и па
вьловъ гласъ стъ, нъ
христовъ стъ. того бо
стъ слꙑшати: аще
искоуса ищете,
иже въ мьнѣ глаголетъ
христосъ. глаголетъ оубо иже
въ павьлѣ бесѣдоутъ:

252a
вꙑ же нѣсте въ
плъти, нъ въ доусѣ, 
льмаже доухъ божи
и живетъ въ васъ. а
ще ли къто доуха христосова
не иматъ, сь нѣстъ
того. аще ли христосъ въ
васъ, то тѣло мрьтво
грѣха цѣща, доухъ
же живетъ правь
дꙑ ради. аще ли
доухъ въставивъша
аго христоса живетъ въ
васъ, иже въстави
христоса иꙁъ мрьтвꙑихъ
оживитъ и мрьтва
ꙗ тѣлеса ваша ꙁа
живѫщааго моу доу
ха въ васъ.
беꙁъ отьца и сꙑна и свѧ
тааго доуха ни прь
во ꙁьдани ни
въторо крьщени
 ни послѣдьне
въскрьсени.
сътворимъ ловѣка!
сьде къ томоу прѣ
жде оутврьдихъ,
иже ꙁаꙁираѭтъ.

252b
ловѣьско имѧ врѣ
искꙑимь гласомь огнь сѧ съ
каꙁатъ. въни
маи, молѭ тѧ! иже
приснѣ послоуша
тъ, акꙑ дроугъ и
подроугъ сꙑ исти
нѣ, освѣщатъ сѧ.
а иже
слоуха иматъ, то
не ищетъ, ьто моу
би на оуспѣхъ бꙑ
ло, нъ есомь би ꙁа
ꙁиралъ; не ище
тъ, ьто иматъ при
обрѣсти, нъ и
мь потѧжетъ.
ловѣкъ врѣискоѭ
бесѣдоѭ огнь сѧ
глаголетъ. се имѧ не
дастъ сѧ адамоу
праꙁдьно, нъ етꙑри
сѫтъ вещи въ оу
твари сеи (пакꙑ
стьствословлѭ, аще
и не хотѧтъ): ꙁемлѣ,
вода, въꙁдоухъ,
огнь. и инꙑ вещи,
ꙗкꙑже сѫтъ ко

252c
жьдо, тако же прѣ
бꙑваѭтъ. ꙗко же
се аще въꙁьмеши
гроудѫ отъ ꙁемлѧ,
то приложити къ
неи не можеши
отъ того дрьжима
аго, нъ ꙗка же стъ,
така же и прѣбꙑ
ватъ. водѫ аще
вълѣши мѣроѭ
нѣкакоѭ, то прѣ
бꙑватъ тожде
вода; прибꙑтъка не
примлетъ. въꙁдоу
ха аще наимеши
мѣхъ, мѣра прѣбꙑ
ватъ; иного мѣ
ха наплънити отъ
того не можеши.
а огнь не прѣбꙑва
тъ ꙗкоже сꙑ. ма
ла свѣща въжеже
тъ сѧ и несъвѣдѫ
отъ неѩ въжежеши
доуплѣтиць, пе
щьницѫ бьсѫ, пла
мꙑ мъногъ горѧщь
въ свомь оустии,

252d
нъ лико же аще
примлетъ дрѣва,
то мъножитъ сѧ огнь.
льмаже и прѣжде
вѣдѣаше богъ, ꙗко
же отъ диного тѣ
лесе ловѣьска испль
нѧтъ сѧ оуселенꙑѩ
краи (и дина свѣ
ща толико въжь
жетъ свѣщь), и ꙁа
падъ и въстокъ и пла
дьни и полоуно
щи, положи и
мѧ достоино дѣла
того. сего цѣща
и имѧ то адамово
ꙁьдани бѣаше оу
селенѣи. понеже
хотѣахѫ сѧ и етꙑ
ри странꙑ отъ него
испльнити, поло
жи имѧ адамъ: въсто
къ, ꙁападъ, полоу
нощь, полъдьни
на. на се же по линь
скоу сѧ ѩꙁꙑкоу
клюатъ тако
имѧ. и имѧ и дѣ

253a
леса съвѣдѣтельствоу
тъ ловѣкоу, моуже
испльнити бѣаше
оуселенѫѭ. ꙁоветъ
же сѧ оубо вреискꙑ
имь гласомь огнь.
льмаже датъ та
ко имѧ, не лѣнитъ
сѧ писани и анъ
гелꙑ ловѣкꙑ ꙁъвати.
гда бо приидошѧ
мариина ѧдь и ма
рѳина на гробъ, рее:
се стаста прѣдъ ни
ма дъва мѫжа. бѣа
сте же ангели. да ль
ма же ловѣци огнь,
то и агглели ꙁовѫтъ
сѧ огнь: творѧи анъ
гелꙑ своѩ доухꙑ и слоу
гꙑ своѩ огнь полѧщь.
ꙁоветъ ѩ мѫжѧ,
имьже обьщь имѫ
тъ помꙑслъ ловѣь.
ьто ли сѧ юдиши?
тъ самъ богъ ꙁоветъ сѧ
огнь, ꙁоветъ сѧ
ловѣкъ! глаголетъ съпасъ
о свомь отьци: ло

253b
вѣкъ бѣаше къ
то домовитъ,
иже въсади вино
градъ и посъла рабꙑ
своѩ и оубини
бꙑшѧ раби. ти
да съкращѫ. и рее
ловѣкъ тъ, ще 
динъ сꙑнъ има
мь; посълѭ и, некъли
оустꙑдѧтъ сѧ. ь
то мꙑслитъ ло
вѣкъ о имени бо
жьствьнѣмь?
не рее бо притъ
ѭ, не рее подобьна
стъ, нъ рее ловѣкъ
къто бѣ, ꙗкоже се
би глаголалъ огнь нѣ
какъ бѣаше. то
го цѣща моѵси рее:
богъ нашь огнь
жегꙑ бѣаше. и
съпасъ пришьдъ глагола:
огнь приходъ
въложити въ
ꙁемлѭ. при
мли оубо имѧ до
стоино вещи.

253c
имьже бо отъ огнѣ,
ꙗкоже вꙑше глаголахъ,
отъ мала великъ
бꙑватъ и ловѣкъ
отъ мала краѩ ꙁе
мьнꙑѩ испльни,
проꙁъванъ бꙑстъ ло
вѣкъ огнь; сего
цѣща, сътворимъ
ловѣка, вреиско
ѭ бо бесѣдоѭ глаголетъ сѧ,
сътворимъ огнь. сътворимъ
ловѣка по обраꙁоу
нашемоу! мъно
ꙁи мьнѣшѧ несъ
мꙑсли и доушами
не накаꙁани,
ꙗко по обраꙁоу
божию ловѣкъ, а
кꙑ богоу носъ имѫ
щю или ои
тацѣжде или оу
ши тацѣжде или
оуста такажде;
блаꙁньнъ же и
нестронъ ра
ꙁоумъ. и стъ ре
сь до дьнесьнѣаго
дьне, ловѣкообра

253d
ꙁьно глаголѭщи божьствьно.
имьже слꙑшашѧ мѣ
нѧще, ои господьни и оуши
господьни и обонѣ господь и
оуста господьнѣ глаголашѧ и рѫ
ка господьнѣ сътвори и но
ꙁѣ господьни ..., на оудꙑ пи
сашѧ бестѣлесьнааго,
не вѣдѫще нестро
ина раꙁоума. глаголетъ
богъ, да раꙁоумѣши,
ꙗко нидиного подо
бьства ловѣкъ има
тъ къ богоу, лико
же къ сълиию тѣле
сьноумоу. не гласа бо
погоублѣѭ, иже глаголе
тъ по обраꙁоу; нъ
кажетъ сѧ, како по
обраꙁоу мѣнитъ
богъ. небо и ꙁемлѭ аꙁъ
испльнѣѭ, глаголетъ господь,
и испльнѣтъ вьсе.
пакꙑ тъжде: небо ми
прѣстолъ а ꙁемлѣ
подъножи ногоу
мою. въслѣдьствоу
ѭ словесе, послоужѫ
глаголоу? нъ въпорѧди

254a
 мѧ облиатъ.
како раꙁоумѣѭ прѣ
столъ небо? прѣсто
лъ объиметъ сѣдѧ
щааго. богъ же не о
писатъ сѧ, нъ нѣстъ
ниьтоже окрѫ
гъ бога; вьсе же объ
млетъ и остѣнѣ
тъ богъ. и аще небо 
моу стъ прѣсто
лъ, то како и стъ
иꙁмѣрилъ пѧди
ѭ? како ли сѣдитъ
на прѣстолѣ? небо
ми прѣстолъ и ꙁе
млѣ подъножи
ногоу ми. къде сѣди
тъ? имьже, ꙗкоже
стъ видѣти, ꙁвѣꙁдꙑ ...
а вꙑше твръди во
да, да аще врьхоу
сѣдитъ, то на вода
хъ сѣдитъ; или
не на небеси,
нъ на вꙑшьниимь
небеси. аще сѣдитъ,
то ноꙁѣ висите до

254b
ꙁемлѧ. такъ ли обра
ꙁъ прилагаши
беꙁобраꙁьноумоу?
нѣстъ ли то беьстьно
же тако раꙁоумѣ
вати? тае къ томоу,
аще ноꙁѣ го ходи
те по ꙁемли, како
сѣмъ, како жьне
мъ, како мимохо
димъ не обража
ѭще сѧ о ноꙁѣ го?
како ли иꙁмѣри
лъ стъ небо пѧдиѭ?
то оуто прьстꙑ ве
ликꙑ иматъ и
мѣти противѫ
божьствоу? како тѣ
ми прьстꙑ писа
малꙑ скрижали,
прьстꙑ тацѣми,
тоже и не мъноꙁѣми?
мꙑ же трьми прь
стꙑ пишемъ и и
нѣмъ помагаѭ
щемъ; богъ динѣ
мь прьстомь пи
салъ. си ли видѣ

254c
лъ кого динѣмь
прьстомь пишѫ
ща? раꙁоуми се сѫ
тъ пае а не глаголи.
сътворимъ ловѣка
по обраꙁоу наше
моу! хощетъ на
мъ богъ, да бѫдемъ
подражателе го
добрꙑ дѣлꙑ. ка
ко стъ по обра
ꙁоу бꙑти? богъ свѧтъ стъ;
да аще и мꙑ бѫ
демъ свѧти, то по
обраꙁоу божию
бѫдемъ. бѫдѣ
те бо, рее, свѧти, ꙗко аꙁъ
смъ свѧтъ [богъ вашь].
богъ правьдьнъ;
да аще по правь
дѣ ходимъ, то о
браꙁъ смъ божии.
правьдивъ бо богъ и пра
вьдѫ въꙁлюби.
аще бѫдемъ ловѣко
любиви, милостиви,
обраꙁъ бѫдемъ
божии. глаголетъ христосъ,

254d
бѫдѣте щедри ꙗко
же отьць вашь небе
сьнꙑи. аще бѫде
мъ съврьшени, о
браꙁъ бѫдемъ божи
и. глаголетъ съпасъ, бѫдѣ
те съврьшени ꙗ
ко и отьць вашь не
бесьнꙑи. виждь, къде
ти обраꙁъ! павь
лъ кажетъ обра
ꙁъ. глаголетъ: съвлѣцѣ
те ветъхꙑи ловѣкъ
и облѣцѣте сѧ въ
новꙑи, иже богомь
съꙁьданъ на оувѣ
дѣни истинѣ,
иже по обраꙁоу
сътворивъшааго.
видиши ли, ꙗко
къ добрꙑимъ дѣ
ломъ приписа
тъ же
по обраꙁоу наше
моу? въ есомь о
браꙁъ? въ власти
пакꙑ. да владѫтъ
рꙑбами морьскꙑ

255a
ими и пътицами
небесьнꙑими и ꙁвѣ
рьми и гадомь и ско
томь и вьсеѭ ꙁемлеѭ.
о божию въинению,
о глагольно искропꙑ
тани!
есо цѣща прѣжде по
минова рꙑбꙑ мо
рьскꙑѩ и пътиць не
бесьнꙑихъ и ꙁвѣрь ꙁе
мльнꙑихъ? по иноу
тварьноумоу инъ
владꙑьскꙑи. имьже
прьво рꙑбꙑ бꙑ
шѧ иꙁ морѣ и пъти
цѧ по тѣхъ, а отъ ꙁе
млѧ етврѣного
 и прокꙑи скотъ,
въводитъ оубо 
же стъ прѣжде бꙑло.
да владѫтъ рꙑба
ми и пътицами
и ꙁвѣрьми и плѣ
жѫщиимь и ско
томь.
сего цѣща и три
отроци благословѧще въ

255b
пещи хранѧтъ инъ:
благословите, море и рѣ
кꙑ господа,
благословите, лежѧси и вь
се ходѧще въ водахъ,
благословите, вьсѧ пътицѧ
небесьнꙑѩ,
благословите, ꙁвѣри и скоти,
благословите, сꙑнове ловѣии!
бꙑ и о иномь прира
ꙁоумѣти, нъ
мꙑ сѧ въꙁврати
мъ на се пакꙑ:
и съꙁьда богъ ловѣка. ни
ьсо же не сътвори
богъ беꙁ лѣпотꙑ, нъ
и на потрѣбова
ни и на лѣпотѫ.
ꙗкоже дъвѣ ои
имѣти на потрѣ
бѫ и на лѣпотѫ;
небонъ и ꙁьритъ и
свѣтьло творитъ
лице и съмотритъ
вьсе. слоухъ има
тъ трѣбовани,
иматъ и ꙁракъ;
облежѧи бо свои

255c
оутварѣтъ жи
вотъ. тако же и но
съ иматъ ѫхани
 на потрѣбѫ; нъ
иматъ, пае ино
го живота, акꙑ
срѣдостѣни въ
ꙁдвижени и на
коньаватъ лѣпо
тѫ; пае иного
живота ловѣкоу се стъ.
инъ бо животъ но
ꙁдрию такою не
иматъ, нъ съпро
ста иноплошь по
ложени. се же, и
мьже богъ сътвори. ꙁа
не и давꙑдъ глаголетъ:
въсадивꙑи оухо, не
слꙑшитъ ли? или
съꙁьдавꙑи око, не
съмотритъ ли? та
ко и небо и ꙁемлѭ
сътвори, на лѣпо
тѫ, на оутварь, на
потрѣбѫ. ти да не
ти покажѫ мъ
ного добрѣкрасьно,

255d
дино рекъ прѣстѫ
плѭ. дастъ богъ ло
вѣкоу мѫжьскоу
полоу съ инѣмь
и съсьнѫѭ красо
тѫ. мѫжю съсъ,
поьто? бѫди же
нѣ на потрѣбѫ
стьствьнѫѭ до
ниꙗ цѣща. мѫ
жю же съсьць, поь
то? лѣпотꙑ дѣ
льма и доброкра
шениꙗ цѣща.
ꙗкоже бо въ ꙁьда
нии ово бꙑва
тъ на потрѣбѫ,
ово же лѣпотꙑ
ради, тако богъ оу
краси ловѣка ти на
потрѣбѫ и съврь
ши. съꙁьда и прьсть въꙁ
ьмъ отъ ꙁемлѧ. бла
женꙑ крьстиꙗньскꙑ
ѩ надеждѧ, аще
раꙁоумѣмъ, 
же слꙑшимъ. е
со дѣльма не рее,

256a
въꙁѧ богъ гроудѫ отъ
ꙁемлѧ? толико тѣ
ло сътвори, тоже
не трѣбова гроу
дꙑ, нъ прьсти въ
ꙁѧ? богъ, иже прѣжде
вьсе вѣстъ акꙑ сѫ
ще юже, имьже вѣдѣ
аше и прѣжде,
ꙗкоже оумрѣти
иматъ животъ
тъ и прьстиѭ
сѧ сътворити, ва
рь прѣжде въ ꙁьда
нии подрѫжи
надеждѫ въ въста
ни. въꙁьметъ прь
сть, да, гда види
ши въ гробѣ прь
сть, рееши: иже о
нѫ съꙁьда, то и си
ѭ въскрѣситъ.
съꙁьда ловѣка въꙁьмъ
прьсть отъ ꙁемлѧ,
и въдоуноу на ли
це моу доухъ жиꙁньнꙑи.
виждь раꙁлии
ловѣе и беслове

256b
сьнꙑихъ. беслове
сьнаꙗ вьсѣ творѧ богъ
коупьно иꙁведе тѣ
ло и доушѫ. съмотри,
молѭ тѧ! сътвори
плаваѭщаꙗ, коу
пьно тѣло и доушѫ.
да иꙁведетъ ꙁемлѣ
животꙑ! иꙁиде
коупьно съ тѣлесꙑ
и доуша. а ловѣкоу тво
ритъ тѣло и пото
мь доушѫ. коѩ ради
надеждѧ? ꙗкоже
съꙁьдани, тако
же и раꙁдроушени
. животи сего
цѣща въскрьсениꙗ
не имѫтъ, имь
же ꙗкоже бꙑстъ, тако
же и оумьретъ. коу
пьно тѣло и доуша
бꙑстъ, коупьно тѣ
ло и доуша беꙁ вѣ
сти бѫдетъ. тѣ
ло ловѣе въꙁьметъ
отъ ꙁемлѧ; доушѫ тъ
дастъ съꙁьдавъ, сътво

256c
ривъ не отъ свого
сѫщиꙗ оуимъ,
да гда оумьретъ
тѣло или ловѣкъ, да
не отъамъ доушь
нааго стьства. аще
бо и тѣло погребе
но въ гробѣ, не на
дѣи сѧ тоу сѫщѧ
доушѧ. не отъ ꙁемлѧ
бо стъ въꙁѧта ни
въ ꙁемлѭ въходи
тъ. сътвори же оу
бо надеждѫ. сего
цѣща и въ ꙁеки
или въскрѣшени
сице творитъ, про
риетъ: мрьтвꙑи
мъ костемъ бꙑ
шѧ тѣлеса. ... глагола: доухъ
да придетъ отъ е
тꙑръ вѣтръ и въни
ди въ мрьтвꙑѩ си
ѩ и да оживѫтъ.
тако жде и давꙑдъ: отъи
меши доухъ тѣхъ
и ищеꙁнѫтъ и
въ прьсть своѭ въ

256d
ꙁвратѧтъ сѧ. посъле
ши доухъ свои и съꙁи
ждѫтъ сѧ и объно
виши лице ꙁемли.
видиши ли творь
ца доухъ сѫща? ви
диши ли съдѣи
ствьника богоу?
нъ въꙁвратимъ сѧ
на прѣдълежѧще.
въдоунѫ, имьже
съꙁьда съложьнаꙗ
тѣлеси, а же въ
доунѫ, то то про
стотѫ мѣнитъ доу
шьнѫѭ; ꙁане и
не мъногоприьтьна.
съмотри къ томоу! и
мьже обетъша съ
ꙁьдани, обънав
лѣтъ  христосъ въплъ
тивъ сѧ. съꙁьданъ
бꙑстъ отъ ꙁемлѧ ада
мъ. съꙁьда христосъ слѣ
пааго ои брьни
мь, да покажетъ
въꙁьмъшааго прь
сть отъ ꙁемлѧ и съꙁьда

257a
въша. въдоунѫ
богъ на лице адамле.
въдоунѫ христосъ на
лице апостольско и рее,
приимѣте доухъ свѧ
тꙑи. же погоу
би въдоуновени
 адамъ, христосъ отъдастъ
и бꙑстъ пакꙑ ловѣкъ
въ доушѫ живѫ.
съмотри сьде върѧ
ждени. аще и отъ
немоглъ стъ
гласьнꙑи съсѫдъ,
нъ къ обꙑьнѣи
надежди прири
щѧ и молитвꙑ бра
триѩ подъшьдъ
вѣроуѭ, да дати ми
сѧ иматъ слово,
не мого ради глаголѭ
щааго достоинь
ства, нъ послоу
шаѭщиихъ цѣ
ща жѧданиꙗ. а
ще и недостоини
смъ свѧтꙑихъ, нъ и ти
тожде сѫтъ приѩли

257b
и немощиѭ плъ
тьноѭ съпонѫ при
имаахѫ. съвѣдѣ
тельствоутъ давꙑдъ
глаголѧ: троудихъ сѧ
въпиѩ, иꙁмль
е грътань мои. оу
не стъ иꙁмлькло глаго
лати кра
сьно, или прѣмъ
имѫщоу гласъ раꙁ
вращенѫ имѣти
доушѫ. въсади богъ
раи въ демѣ на
въстоцѣ. ьто стъ 
демъ? демъ сѧ
съкаꙁатъ пища;
ꙗкоже се би къто ре
клъ, насади богъ ра
и въ раꙁмлажде
нии, въ мѣстѣ до
брѣ. сего цѣща на
коньци глаголетъ:
иꙁгъна адама и
оусели и про
тивѫ ра
искꙑѩ пи
щѧ. въсади богъ ра

257c
и въ демѣ на въ
стоцѣ. поьто не
въ инои странѣ,
нъ на въстокъ по
рода? отънѭдоу
же наѧло тее
нию свѣтильникомъ,
отътѫдоу бо наѧ
ло житию ловѣю.
прѣжде вѣстъ и да
тъ богъ бѫдѫщю
моу. на въстоцѣ
раꙗ полагатъ
ловѣка, да покаже
тъ: ꙗкоже и сии
свѣтильници
въсходѧще текѫ
тъ на ꙁападъ и ꙁа
ходѧтъ, тако же
и семоу ... отъ житиꙗ
въ съмрьть тещи
и ꙁаити по обра
ꙁоу свѣтильниьскоу
и дроугꙑи въстокъ
пакꙑ приѩ
ти иꙁъ въс
крьсениꙗ
мрьтвꙑихъ. тее ада

257d
мъ къ ꙁападоу
и ꙁападе въ гробъ;
въслѣдьствовашѧ
го краи ꙁемльни
и и погребенъ бꙑстъ
съ ꙁападъшиимь.
приде христосъ и сътво
ри въꙁити ꙁапа
дъшюмоу. сего цѣ
ща писани рее о
немь, се мѫжь, въ
стокъ имѧ моу,
и подьниимь го
въсходитъ, рекъше
иꙁ гроба. въ адамѣ
ꙁаиде ловѣкъ, а въ христосѣ въ
ꙁиде. съвѣдѣтель
ствоутъ павьлъ:
ꙗкоже бо адамомь
вьси оумираѭтъ,
тако же и въ христоса вь
си оживѫтъ.
и въꙁѧ богъ ловѣка, го
же сътвори, и поло
жи и въ раи. въне
се и въ готовъ до
мъ. ꙗкоже къто
на пиръ ꙁовꙑи

258a
прѣжде оуготови
тъ домъ, ти тъ
гда въведетъ по
ꙁъванааго, тако ...
съготови моу
жилище досто
ино лѣпотꙑ по
родѫ и въведе
поꙁъванааго.
къде съꙁьда? на ꙁе
мли вънѣ раꙗ. ꙗко
же бо и свѣти
ла бꙑшѧ вънѣ и по
ложена сѫтъ на
небеси, тако же
и адамъ съꙁьданъ
стъ на инои ꙁе
мли ти тъгда въведенъ въ ра
и. отъкѫдоу се? глаголе
тъ писани на
коньци, гда и
ꙁгънанъ бꙑстъ ада
мъ: и иꙁгъна богъ
адама иꙁ-д-раꙗ
пищьнааго
дѣлати ꙁемлѭ,
отъ неѩже стъ въꙁѧтъ.
отъкѫдоу моу въ раинѣи

258b
кръмли дѣлати и блюсти по
родѫ? дѣлати? каꙗ же скѫ
да бѣаше въ раи? аще
ли и трѣбѣ бѣаше дѣ
латель, то отъкѫдоу
рꙑло, отъкѫдоу ли
рало, отъкѫдоу ини
съсѫди ꙁемьнии?
не оу къꙁни бѣаше,
не оу вътрьнаꙗ хꙑ
трость, не оу бѣаше
съсѫдъ ꙁемльнꙑихъ.
дѣлати и съхранѣти
ꙁаповѣдь божиѭ
и вѣровати ꙁапо
вѣди, дѣло бѣаше.
глагола съпасъ: се стъ дѣло божи,
да вѣроуте въ нь,
иже стъ посълалъ онъ.
ꙗкоже бо ... вѣрова
ти ꙁаповѣди: ꙗко
аще прикоснетъ сѧ,
то оумьретъ; аще ли
да не прикоснетъ
сѧ, живъ бѫдетъ.
дѣло бѣаше доуховьнꙑ
ихъ словесъ сънабъ
дѣни. павьлово

258c
дѣло ко то бѣаше?
да ꙁемльнꙑи дѣ
латель бѣаше павьлъ? 
да ино имѣаше дѣ
ло? не дѣло ли го
бѣаше слово? не
проповѣдани
ли бѣаше? и рее къ
оуеникомъ: дѣ
ло мо вꙑ сте о
господи. дѣлати моу
рее и хранити.
блюсти же отъ есо?
раꙁбоиникъ не бѣ
аше, мимохода
не бѣаше, ꙁълѣ въ
стаѭщааго не бѣ
аше; да отъ есо блю
сти? да сѧ сънабъди
тъ самъ себѣ, да
не прѣстѫпивъ
погоубитъ сѧ самъ,
нъ да ꙁаповѣдь
хранѧ сънабъдитъ
себѣ раи. троужда
тъ сѧ съ гласомь
и мꙑсль; нъ къ ра
ꙁоумоу пристѫпи

258d
мъ. положи и въ
раи. къ томоу на
ꙁнаменоуѩ орьта
тъ писани, моу
же стъ бꙑти прѣ
дьниими. рѣка
же исходитъ иꙁъ
дема, напаꙗ
тъ раꙗ. отъ сего
раꙁоумѣи, ꙗко
же не (мала) стъ
порода ни ма
лѫ мѣрѫ имꙑ.
рѣка толи
ка напаꙗ
тъ ѭ, ꙗко
же отъ облиши
ꙗ ѩ д҃ сѫтъ рѣкꙑ.
рѣка же исходитъ
иꙁъ дема, напаꙗ
тъ раꙗ. отътѫдоу
по напонии ра
ꙁлѫатъ сѧ на
етꙑри наѧтъ
кꙑ: въ тигрь, въ
нилъ, въ фратъ,
въ тъ, иже въ писа
нии глаголемъ стъ

259a
фисонъ, гоже
нꙑнѣ мѣнѧтъ мъ
ноꙁи доунава сѫ
ща. виждь вели
ьство! рѣка ра
ꙁдѣльши сѧ на е
творо и толикꙑи
два напоитъ
раи. поьто оубо то
ликъ бѣаше? ди
нъ бѣаше адамъ;
да на кѫѭ потрѣ
бѫ бѣаше толикъ
раи? нъ не того дѣ
льма бꙑстъ тъиѭ,
нъ до краи оуселе
нꙑѩ вьсѣмъ го
товимъ бѣаше:
патриꙗрхомъ,
пророкомъ, апостоломъ,
вангелистомъ, мѫ
еникомъ, испо
вѣдьникомъ, свѧ
тꙑимъ, вѣрьнꙑи
мъ, православь
нꙑимъ, добро
ьстьнѣ живѫ
щиимъ, вьсѣмъ

259b
вѣрьнꙑимъ. льма
бо раꙁбоиникоу, и
же въ динъ асъ и
сповѣда исти
нѫ, съпасъ обѣща
раи глаголѧ, дьньсь съ мъ
ноѭ бѫдеши въ ра
и, а иже троудилъ
сѧ бѫдетъ иꙁъ дѣть
ска до старости,
авраамъ, исаакъ,
иꙗковъ, толико
патриꙗрхъ ... ти
прѣдъ тѣми вьсѣми
примлетъ раꙁбо
иникъ породѫ.
сътворитъ оубо богъ дѣ
ла не противѫ
видимꙑимъ, нъ
противѫ жьдомꙑ
имъ. поьто оубо то
ликѫ ширинѫ
ꙁемли сътвори?
адама ли цѣща
или тѣхъ, иже нꙑ
нѣ живѫтъ? отъ
тѫдоу лѫитъ сѧ
въ етꙑри наѧтъ

259c
кꙑ. не рее, въ е
тꙑри распрострь
тиꙗ, нъ въ наѧтъ
кꙑ, рекъше истоь
никꙑ именьнꙑѩ.
диномоу же и
мѧ фисонъ, сего, 
гоже нꙑнѣ нарица
хомъ. тае геонъ;
сьже стъ нилъ. геонъ ис
прьва стъ моу и
мѧ. съвѣдѣтельствоу
тъ иремиꙗ глаголѧ
къ июдѣомъ: ьто
вамъ и пѫти 
гипьтьскоумоу,
же пити водѫ
геоньскѫ? отъсѫ
доу съмотри! мь
ни сѫщь раи сь,
же бо (наи) мьне ви
дѣнимь, неже
словесемь прѣда
тъ сѧ ... рѣка вели
ка мъногѫ водѫ
имѫщи и напа
ꙗтъ раꙗ. отътѫ
доу теетъ въ доу

259d
пинѫ и погрѧ
ꙁатъ подъ ꙁемлѭ
недовѣдомѣ,
ꙗкоже самъ тъ
вѣстъ, иже пѫ
ть постьла владꙑка.
и на мъноꙁѣ оута
но стъ теени
 го и по раꙁьна
ꙗ мѣста иꙁвива
тъ сѧ исходѧ. о
брѣтатъ бо сѧ о
ва въ ѳиопии,
ова же рѣка въ
ꙁападѣ, ова же
на въстоцѣ, богоу
тако доупина
ми ведѫщю бꙑ
стринѫ и творѧ
щю юдьнꙑ исто
ьникꙑ прьвоѭ
рѣкоѭ. поьто же
се сице? не да ли
не въꙁ брѣгꙑ рѣ
ьнꙑѩ шьдъше обрѧ
щѫтъ раи, нъ
да бѫдетъ недо
вѣдимъ ловѣкомъ.

260a
аще бо би льꙁѣ до
ити, то никътоже
би прѣжде богатꙑихъ
не обрѣлъ породꙑ;
нъ богъ ѭ стъ ꙁаклюи
лъ отъ оубогꙑихъ и
отъ богатꙑихъ, да тъ
иѭ нъ добрꙑими
дѣлꙑ обрѣтаѭтъ
пѫть тъ. колико
сѧ троуждьше па
триарси, проро
ци, свѧтии, хотѧще
видѣти раи не обрѣ
тошѧ. раꙁбоини
къ пѫть обрѣте
не шьдъ имь; нъ
вѣровавъ (по и
стинѣ) иже глаголе
тъ, аꙁъ смь пѫ
ть, тъ же по истинѣ пѫть о
брѣте. обрѣте ра
и отврьстъ, иже
бѣ ꙁаклюило
ослоушани
прѣжде.
пꙑтаѭ же винꙑ,
есо ради моѵси поми

260b
новавъ о прьвѣи рѣ
цѣ рее: ꙗко тоу
бꙑватъ ꙁлато до
бро и анъѳрак
съ и камꙑ ꙁеленꙑи.
да аще стъ вьсѣ
мѣста наꙁнаме
налъ оуселенꙑѩ,
то подоба би съкаꙁати,
же на кꙑихъжьдо
мѣстѣхъ бꙑватъ
добро; къде ꙁмара
гдъ, къде уакинтъ,
къде топаньꙁии, къде
раꙁлиьнꙑѩ вещи
бецѣньнꙑихъ ка
мении. нъ иꙁбира
тъ ꙁлато и дъва каме
ни наѧла иро
сѵньскаꙗ, имь
же иреи ноша
аше дъщицѫ ꙁла
тѫ прогънанѫ,
на неиже писано
бѣаше имѧ божи.
дъванадесѧте бѣ
аше камени на
прьсехъ иреови:

260c
сардии, топанꙁи
и, иꙁмарагдъ и
анъѳраксъ, сап
фиръ, иаспь, лигу
рь, ахатъ, амети
сть, хрисольтъ, ви
рулии, онухии. отъ
дъвоюнадесѧте ка
менъ сихъ ꙁеленꙑ
и отълѫенъ и
реискоумоу родоу,
а анъѳраксъ цѣсарьскоу
моу. по ьто? не имь
же ли огню сво
то стъ же жещи
и свѣтити; и цѣсарю
сво стъ же добро
подарѣти и мѫ
ити. полага
тъ же роувима,
прьвꙑи родъ, въ сардии,
сумеона въ топа
ньꙁии, левиѭ
въ ꙁеленѣмь каме
не, июдѫ, отъ него
же христосъ, въ анъѳра
ксѣ. о немь же и
саиꙗ по мъноꙁѣхъ

260d
лѣтѣхъ глаголетъ
къ ироусалимоу: се глаголе
тъ господь, на рѫкоу сво
ю въпьсахъ тво
ѩ стѣнꙑ и прѣдъ
мъноѭ си присно.
се готовлѭ анъѳра
кса камꙑ твои.
мѣнитъ же христоса. се рее,
полагаѭ въ сио
нѣ камень краи
ѫгъльнъ, иꙁбьранъ,
ьстьнъ, и иже вѣ
роутъ на нь, не по
срамитъ сѧ. да а
нъѳраксъ оубо отълѫ
енъ цѣсарьскоу родоу,
а ꙁеленꙑи камꙑ
иреискоумоу; 
же бо дѣлати добро,
то иросиньско
то стъ. отъ рѣкꙑ
оноѩ раꙁдѣлѣѭ
тъ сѧ на етꙑри и
стоьникꙑ рѣкъ.
есо ради оубо вода и
хъ не равьна? въꙁи
скаѭтъ бо любѧщеи

261a
оуениꙗ: аще да
отъ диноѩ рѣкꙑ и
диного истоьни
ка, то есо дѣльма
каьство не ди
но и сладость вьсѣ
мъ? како то бѫде
тъ оубо? не примлѭ
тъ ли ꙁемлѧ и ꙗка
же стъ вещь мѣ
ста того и каьство,
ѭдоу же мимогрѧ
дѫтъ. ꙗкоже и са
ма вода дино сть
ство иматъ и ка
ьство, нъ аще въ
неи намоѧтъ пе
лꙑнь, то инако ка
ьство сътворитъ,
аще ли копръ намо
ѧтъ, то инако,
аще ли пиганъ, то
инако; да стьство
дино стъ, нъ вещи
прѣтварѣѭтъ ѭ.
тако же ... льма же
юждиими мѣ
стꙑ грѧдѫтъ; ова

261b
ꙁемлеѭ инако
имѫщи каьство,
ова же инѣми
мѣстꙑ грѧдетъ.
противѫ ложю
творѧи и рѣ
кꙑ и въкоусꙑ, къ то
моу творитъ въ
породѣ вьсѣкъ дѫ
бъ красьнъ на ви
дѣни и добръ на
ꙗдь. прѣжде по
гоуби прѣстѫпь
никоу отъвѣтъ.
имьже бо тогда о
женѣ рее, ꙗко
видѣ жена дрѣво ꙗко крась
но въ видѣни и до
бро на сънѣдени,
да никътоже не
мьнитъ, ꙗкоже
пае иного вьсего
дрѣва оно бѣаше
лѣпле, тѫ же съвѣ
дѣтельствова
добротѫ вьсего дрѣ
ва, ꙗко и добро
лицемь и ꙁѣло

261c
добро, да раꙁоумѣ
ши, не скѫдьства
ради прѣстѫпи,
нъ иꙁобили и
мꙑ съврати сѧ.
и дрѣво, рее, жиꙁнь
но посрѣдѣ раꙗ, и
дрѣво же вѣдѣ
ти и добро и ꙁъло.
троꙗ раꙁлииꙗ
дрѣва: ово моу
дано, да живетъ;
а дроуго, да добрѣ
живетъ; ово же
дано, да присно
живетъ имь. дрѣ
во вьсе дано моу
стъ, да живетъ. а дрѣ
во вѣдьно дано,
да добрѣ живетъ,
дрѣво жиꙁньно
, да присно живе
тъ. имѣаше оубо
жить, отъ него же
и повелѣ; имѣа
ше добро жити,
отъ него же и въꙁ
брани. бѣаше бо

261d
добрѣ жити ꙗдѫ
щю, отъ него же пове
лѣ, не ꙗдѫщю же,
при немь же въꙁ
брани. то бѣаше
добрѣ жити, же
богоу вѣровати. ле
жааше дрѣво ... посрѣдоу
акꙑ вѣньць, а дрѣ
во вѣдьно акꙑ бра
ни, акꙑ искоусъ:
съхранивъ ꙁапо
вѣдь о семь дрѣ
вѣ въꙁьмеши вѣнь
ць. и виждь дивьно
вьсѣ дрѣва раиска
ꙗ крѫгомь вьсѫдоу
растѫща, вьсѫдоу
кꙑпѧща; дъво тъ
иѭ посрѣдѣ искоу
съ бѣаше и натри
жнени, а окрѫ
гъне кръмлѣ бѣа
ше. нъ прѣстѫпь
нꙑи и дрѣвьнꙑи го
дъ на ино врѣмѧ
пощѧдимъ. а же
се прѣдълежитъ, то о

262a
томь глаголѣмъ рекѫ
ще: приводитъ
богъ животꙑ вьсѧ къ а
дамоу. да слꙑшѧ
тъ ретици! нъ не
юди сѧ, юже ко
гожьдо словеси и ко
гожьдо гласа къ 
ретикомъ прости
ратъ сѧ слово; вь
сѣцѣми винами по
тѧꙁами бꙑваѭ
тъ, иже на цѣсарьство
славьно въстаѭ
тъ. камꙑ и стѣ
нꙑ въпитъ. не, глаголѭ,
слово отъ писаниꙗ или иѡ
та дина или рьта дина
не оставлѣтъ
ретикъ бес приро
ка; вьсѣьскꙑ по
тѧꙁами сѫтъ, и
же вьсѣхъ владꙑкѫ отъме
щѫтъ [сѧ]. съмотри оу
бо! бѣаше видѣти
дивьно, адама сто
ѩща, а бога акꙑ слоу

262b
гѫ приводѧща къ
адамоу: приведе
богъ животъ. сьде съмо
три, не глагола нъ раꙁоу
ма! раꙁоумѣи бога стоѩща,
а адама искоушаѭща.
приведе богъ льва, рее
къ адамоу: повѣждь
ми, како ти сѧ мьни
тъ ꙁъвати сего? да ꙁо
ветъ сѧ львъ! да богъ, рее,
оуставилъ то стъ.
тае, а сь ьто? а сь,
рее, юньць да сѧ про
ꙁоветъ! добрѣ нарее.
и такожде по ди
номоу въꙁꙑвамꙑ
ихъ богъ ꙁнаменова
ше. глаголетъ бо писа
ни: приведе ѩ къ
адамоу видѣти,
ьто проꙁоветъ ѩ;
и вьсе, же аще въ
ꙁъва ѩ, се имѧ моу.
виждь! понеже стъ съ
творилъ и по обраꙁоу
свомоу, въсхотѣ
на лици моу при

262c
нести ьсть и по
каꙁати, ꙗко по и
стинѣ обраꙁъ стъ
въ немь прѣмѫ
дростьнꙑи. и виждь
юдьно! богъ прѣжде
прообраꙁова со
боѭ имена; хотѣа
ше покаꙁати обра
ꙁомь, ꙗкоже ди
ногласьно адамо
во иꙁволени съ
мꙑслиѭ божиѭ.
да тѣмь хотѧ пока
ꙁати писани, ꙗ
ко тажде имена по
ложи, ꙗже и богъ прѣ
жде нарее, вѣща: и
вьсе, же аще въꙁъ
ва ѩ адамъ,
се имѧ моу;
рекъше, же нарее
то, то богъ иꙁволи.
нъ мꙑ сѧ на прѣдъ
лежѧще въꙁвра
тимъ. стоитъ ада
мъ, а богъ приведе
къ немоу животꙑ;

262d
тоже беьстиꙗ
си не творитъ при
водѧ къ рабоу владꙑка.
нъ аще слꙑшѧтъ
ретици, ꙗко
христосъ нꙑ приводи
тъ къ отьцю, аби
рекѫтъ, видиши
ли, ꙗко рабъ стъ? при
веде животъ къ
адамоу. стоитъ
рабъ раꙁлѫаѩ,
а владꙑка приводѧ.
ти богъ приводѧ къ
адамоу беьсти
ꙗ си не творитъ;
христоса ꙗко слꙑшѧтъ
приводѧща къ отьцю,
то въ слоугꙑ мѣ
сто имѫтъ. аще
реетъ съпасъ, никъто
же не приходитъ
къ отьцю, аще не
мъноѭ, аби ре
тици простѣ оуши
поставѧтъ, пае
же рещи кривѣ. ада
моу приводѧ богъ жи

263a
вотꙑ нѣстъ моу слоу
га; али богъ богоу аще
приводитъ, то слоу
жьбьнꙑи инъ и
матъ? нъ да ти не
распитатъ ѩꙁѫ
невѣсть словесьна
ꙗ, аꙁъ ти повѣдѣ.
вѣдѣ бо и сꙑна при
водѧща къ отьцю
и отьца къ сꙑноу! и
же бо глагола: никътоже
не приходитъ къ
отьцю, аще не мъно
ѭ, то тъ пакꙑ рее:
никътоже не прихо
дитъ къ мьнѣ, а
ще да отьць мои не
бесьнꙑи не привлѣ
етъ го. нъ ꙗко
же и варивъ рѣхъ,
вѣдѣ прѣждеглаголавъ,
нъ иматъ ѫжи
ьство къ раꙁоумоу
глаголъ; прилоуило
же сѧ бѫдетъ мъно
ꙁѣмъ, тъгда не слꙑ
шати; нъ нꙑнѣ глаголѭ.

263b
раꙁоумѣи, колико
стъ етврѣногꙑ
ихъ тоже не просто е
тврѣногꙑихъ; нъ ра
ꙁоумѣи наша, диви
ꙗ, ꙗже въ горѣ, ꙗже
въ равьньхъ, ꙗже въ
галиꙗхъ, ꙗже въ
инъдии, ꙗже въ вь
сѣхъ странахъ оусе
ленꙑѩ. пакꙑ гадъ,
родове, обраꙁи, пъ
тицѧ, вьсе плѣжѫще
 и плаваѭще, вьсе
же въ мори и въ
ꙁерѣхъ, же въ рѣ
кахъ; вьсе то приво
ждено бѣаше, вьсѣ
мъ же имена творѣ
аше адамъ. а богоу
то годѣ бѣаше, нъ
вьсѧ тꙑ несъвѣдꙑ и
менъ приѩ богъ. ди
но имѧ нареетъ
богъ съвѣдѣтельствоу
ѩ съ небесе: се стъ мо
и сꙑнъ. тоже не при
млѭтъ ретици

263c
гласа динѣмь
именемь съвѣдѣ
тельствоуѭща; о
нъ свѧтъ гласъ, иже не
съвѣдами имена
приѩлъ и не прѣ
рьтъши. приведе
ни бꙑшѧ животи
и именовани. къ
томоу стоꙗаше а
кꙑ цѣсарь. ꙗкоже бо
аще нареени бѫ
дѫтъ кони на
воинѫ, цѣсаремь ꙁна
менимь ꙁнаме
ноуѭтъ сѧ; ти поне
же власть моу бѣ
аше прѣдана бꙑ
ти, сътвори и само
моу моу имена
полагати акꙑ владꙑцѣ.
вънимаи же къ томоу!
въ именехъ ово
положи богъ, ово же
адамъ. богъ же проꙁъ
ва небо, ꙁемлѭ, мо
ре, тврьдь, дьнь, свѣтъ,
нощь, плодъ, травѫ,

263d
сѣно, дрѣво; родꙑ
повѣда, а не обра
ꙁꙑ. богъ рее пътицѧ,
родъ вьсь, адамъ
имена, орьлъ, те
льць, овьцѫ. а сь
обраꙁꙑ, а онъ
родꙑ; да не сълъжетъ
слово рекъшюмоу,
сътворимъ ловѣка
по обраꙁоу наше
моу. богъ имена по
лагатъ свѣти
ломъ, ꙗкоже се
дьньница или
прѣходьница, вла
сежелищи, крѫ
жилиꙗ; то вьсе богъ
нарее. съвѣдѣте
льствоутъ давꙑдъ
глаголѧ: ьтꙑ мъножь
ство ꙁвѣꙁдьно и вь
сѣмъ имена ꙁовꙑ.
богъ имена твори
тъ горьнѣꙗ, ада
мъ же ꙗже на ꙁе
мли сѫтъ. ꙁоветъ
богъ небо, ꙁемлѭ и

264a
вьсе ино;
[проꙁꙑватъ ада
мъ] и ꙁоветъ ада
ма, [адамъ] ꙁоветъ
и огнь, ꙁоветъ и ловѣкъ. ада
мъ ьто ꙁоветъ? и
мена ꙁвѣремъ. ꙁо
ветъ имѧ дивьно
адамъ, кость, плъ
ть, о женѣ бесѣдоу
ѩ: се нꙑнѣ кость отъ
костии моихъ
и плъть отъ плъти
моѩ. богъ бо, гда
и ꙁьдааше, не рее,
ꙗко отъ костии и съ
ꙁьда и плъти. па
кꙑ богъ глаголетъ арсень,
а сь глаголетъ мѫжь;
богъ глаголетъ филѵ, а сь
глаголетъ жена. тоже
юдьно, имьже свѧта
аго доуха исплънь
бѣаше и не оу бѣ
аше прѣстѫпилъ
окаанꙑи, нъ плъ
нъ бѣаше дара. про
роьство бѣаше

264b
прѣжде дьнии прѣдъ ва
шеѭ любъвиѭ, вьсе
бѣаше въ немь. вѣ
дѣаше бо прѣжде
варивъше, вѣдѣ
аше настоѩще,
вѣдѣаше, моуже
бѣаше бꙑти акꙑ
юже сѫще. вьнѣ тѣ
лесе кости нѣстъ ви
дѣти. нъ понеже
доухъ имѣаше, глагола:
се нꙑнѣ кость отъ ко
стии моихъ; го
же не видѣвъ глаголетъ.
ьто се стъ, нꙑнѣ? не и
мьже ли напрасьно
видѣ женѫ, глаголетъ,
се нꙑнѣ, и поꙁна
тъ, ꙗко ново дѣло
и ꙗкоже отъ него.
кость бо, рее, отъ ко
стии моихъ. отъкѫ
доу вѣдѣаше, аще
би свѧтꙑи доухъ не о
бавилъ моу? по
ьто оубо прѣжде ко
сть ти тъгда плъть

264c
имьже прьво ребро
въꙁѧ отъ него. си, рее,
проꙁоветъ сѧ жена,
имьже отъ мѫжа сво
го въꙁѧта си. прори
етъ древле варивъ
шаꙗ, рее настоѩ
щаꙗ, глаголетъ бѫдѫ
щаꙗ. въ сего мѣсто
оставитъ ловѣкъ
отьца свого и матерь.
не оу женитва, то
отъкѫдоу отьць и мати?
пакꙑ да слꙑшѧтъ
ретици! въсхотѣ
богъ сътворити ада
моу женѫ. въꙁложи
богъ истѫплени
на адама и оусъпе.
вьсь глаголъ божии давь
нꙑ правлени бꙑстъ
стьствоу. накаꙁаи
отъ пръвааго, како
подоба отъдѣлѣти отъ
ловѣка ꙁьдани. въ
ꙁложи на адама
богъ сънъ. юдьно дѣ
ло! годъ глаголетъ, въ нь же

264d
стъ женитва. сънъ
истѫпъ глаголетъ сѧ,
имьже акꙑ вьнѣ се
бе стоитъ ловѣкъ. въ
нѫтрь стъ доуша, тоже
нѣстъ вънѫтрь и не ю
тъ, не раꙁоумѣ
тъ, слꙑшѧщи не
слꙑшитъ. ꙗко
же дьнесь глаголемъ, истѫ
пъ примлетъ, и
же вьнѣ вещии бꙑ
въ, тако и доуша, гда
вьнѣ бѫдетъ ю
вьства, въ истѫпѣ
стъ. и оусъпе, рее,
и въꙁѧ богъ дино отъ ре
бръ моу. въпра
шаимъ ретикꙑ!
то како стъ иꙁѧ
лъ богъ? како не въ
ꙁболѣ адамъ? ди
нъ власъ отрѣже
тъ сѧ отъ тѣла, ти бо
лѣꙁни испльнихо
мъ сѧ. аще и сънъ 
стъ въ глѫбинѣ,
то болѣꙁниѭ въспрѧ

265a
немъ. толикъ оудъ
иꙁиматъ сѧ, толи
ко ребро истрѣжетъ сѧ,
[тоже не въстрѣже
тъ сѧ] тоже не въс
прѧдатъ съпѧи? [то
же] не отрьже го
нѫждеѭ, да въꙁбъ
нетъ, не раꙁврьже;
нъ хотѧ въ кратъцѣ
писани ... хꙑтрь
ца глаголетъ, въꙁѧ. раꙁдрѣ
шишѧ сѧ състави
и ниесоже не ю
ꙗаше. въꙁѧ ребро,
ꙗкоже въꙁѧ и прь
сть. аще стъ инъ къто,
иже стъ приеталъ
ребро, и дроугꙑи,
иже раꙁдрѣша
тъ, котора би бꙑ
ла. аще ли съвѧꙁавꙑи
раꙁдрѣши, вѣдѣ
аше, како стъ съвѧꙁалъ,
и вѣдѣаше, како
раꙁдрѣши. въꙁѧ
ребро и напльни
плътиѭ въ него мѣ

265b
сто. отъкѫдоу напль
ни? отъ иноѩ ли плъ
ти натѧгнѫ? нъ
вьсѣка плъть про
тѧꙁама тънъа
иши бѫдетъ. то
како напльни?
о плъти глаголемъ, то
же не раꙁоумѣмъ.
о боꙁѣ глаголемъ, ти мъно
гаьскꙑ пꙑта
мъ? и съꙁьда господь, ре
бро, же въꙁѧ отъ ада
ма, на женѫ. отъкѫ
доу ои въ ребрѣ
бꙑсте? отъкѫдоу
срьдьце гнѣваѩ сѧ? отъ
кѫдоу ѩꙁꙑкъ бе
сѣдоуѩ? како сѧ
протѧже отъ ребра
рѣво? како бꙑ
шѧ отъ ребра ѩтра?
то како бꙑстъ, не мо
жеши домꙑсли
ти сѧ, ти о хꙑтрь
ци мъногажди пꙑ
таши? нъ обра
ꙁъ виждь христосовъ вьсѣ

265c
ьскꙑ. не прѣжде
въꙁѧ богъ отъ адама
ребро, доньдеже оу
съпи и. поьто? имь
же отъ ребра хотѣа
ше грѣхъ бꙑти,
иже женоѭ въниде въ
ловѣкъ. приде же
съпасъ отъ ребра несꙑ
водѫ и кръвь; во
дѫ, ꙗже отъмꙑва
тъ грѣхꙑ, кръ
вь даѩ намъ таи
нѫ. виждь [таинѫ]!
съпѧщю адамоу ре
бро сѧ го иꙁи
мааше. съноу бꙑ
въшю тѣлеси христосовоу
ребро раꙁврьꙁааше
сѧ, да раꙁдрѣши
тъ прьвѫ пеа
ль новоѭ повѣ
стиѭ; сънъ же мѣ
нѭ, иже на крьстѣ
бꙑстъ. съꙁьда ребромь
женѫ и приведе
ѭ къ адамоу.
о ловѣколюби владꙑьне!

265d
колико ти твори
тъ и ꙁиждетъ и бла
годѣꙗни твори
тъ добрѣ подарѣ
ѩ. приводитъ
животꙑ, жени
тъ. имьже бо ада
мъ сирота бѣ не
имꙑи отьца ни ма
тере, и вга дѣво
ѭ такожде не имѫ
щи ни отьца ни ма
терь испльнѣѭ
щи инъ, богъ ис
пльнѣтъ инъ
отьь и матерьнь. ти
виждь ꙁаконъ! вь
сь бо гласъ ... испрьва правле
ни стъ стьствоу.
приведе богъ женѫ
къ мѫжю; ти бꙑстъ
то ꙁаконъ до дьнесь
нѣаго дьне, женѫ
приводити къ
мѫжю, а не мѫ
жа къ женѣ вести.
съводитъ оба. бѣ
асте нага, ни себе

266a
стꙑдѣашете. пра
влени прѣбꙑва
тъ, ꙁаконъ въпи
тъ. вьсѣхъ сѧ стꙑ
дитъ мѫжь раꙁ
вѣ своѩ женꙑ;
вьсѣхъ сѧ стꙑдитъ
жена раꙁвѣ свого
мѫжа. и се же рѣхъ
по ꙁаконоу; а вина,
же себе не стꙑдѣ
ти, боле бѣ: въ бе
съмрьти одѣна
бѣста, славоѭ о
бльена. не дадѣ
аше слава видѣти
наготꙑ; та бо по
крꙑвааше наготѫ.
къде могѫ видѣ
ти нага ловѣка и не
стꙑдѧща сѧ? въ христосѣ
и обрѧщеши. при
дете петръ и иоа
нъ къ гробоу ищѫ
ща тѣлесе и не о
брѣтоста; нъ обрѣ
тоста риꙁꙑ съви
тꙑ, да сѧ ꙗвитъ,

266b
ꙗко по въстании
христосовѣ сътварѣтъ сѧ
прьвꙑи обраꙁъ
адамовъ и обꙑ
ватъ беꙁдриꙁъ, не
нагъ, нъ обльенъ.
въскрьснѫ христосъ и съ
влѣе сѧ съ риꙁъ, въ
нѧже сѧ одѣ адамъ;
ти бꙑстъ нагъ, тоже
нагъ не видимъ
бѣаше. по въскрьсе
нии женꙑ видѧ
тъ риꙁꙑ поврьже
нꙑ. марѳа и мари
ꙗ видите и и поꙁ
нате и припа
дете и нага го не
видите. отъкѫдоу
бѣ одѣлъ сѧ въ ри
ꙁѫ? поврьженꙑ
бѣшѧ въ гробѣ;
прьвꙑѩ же риꙁꙑ
раꙁдѣлишѧ воини.
отъкѫдоу сь о
дѣнъ бѣ? како
нагъ и не нагъ стъ? и
видѣсте риꙁꙑ и по

266c
нѣвѫ на дино
и странѣ, и главь
никъ, имьже гла
ва бѣаше повѧꙁа
на съпасова съвитъ кро
мѣ; да сѧ ꙗвитъ,
ꙗкоже не съ пли
щемь въскрьсени
бꙑстъ. ти имьже хотѣ
ахѫ прославити
июдеи, ꙗкоже
оукраденъ стъ
оуеникꙑ, того
цѣща оставлѣ
тъ риꙁꙑ въ гробѣ.
иже бо мрьтвьца
оукрадатъ, то съ
риꙁами и оукраде
тъ. бѣаше видѣ
ти съпаса ишьдъша и
ꙁъ гроба акꙑ ио
сифа иꙁъ домоу
петефриина. ти
виждь и раꙁлии!
по въскрьсении
ꙗви сѧ христосъ нагъ и
петръ нагъ; нъ
[имьже] онъ имѣа

266d
ше бесъмрьти, а сь
динако съмрьтьнъ бѣаше.
исоусъ же стоꙗаше при
мори нагъ, нъ славо
ѭ сѧ одѣвъ, и рее: ѧда,
еда ьто съꙗстьно
имате? тае рѣшѧ
моу: не имамъ;
не поꙁнашѧ бо го.
и рее: въврьꙁѣте
о деснѫѭ странѫ
кораблѣ. въврьго
шѧ же и оуловишѧ
мъного. поꙁна же
и иоанъ и рее къ пе
трови: господь стъ.
о юдо велико! по
гласоу не поꙁна
ста, нъ по дѣлоу.
и въꙁѧ, рее, петръ оде
ждѫ; бѣаше бо нагъ.
мрьтво тѣло сра
млѣтъ сѧ, а бесъ
мрьтьно не срамлѣ
тъ сѧ. нъ иже нꙑ
стъ одѣлъ въ сла
вѫ, иже стъ одѣлъ
миръ вьсь въ бесть

267a
лѣни, того же
молимъ, да нꙑ оде
ждетъ въ вѣрѫ и на
деждѫ, въ съпасени и
славѫ, ꙗже о
христосѣ; ꙗко томоу
коупьно съ отьцемь
и свѧтꙑимь доухомь
слава, и нꙑнѣ и
присно и въ вѣкꙑ
вѣкомъ аминъ!