1a
ІѠАННА ЕКСАРХА ПРОЛОГЪ.
ьто красьнѣ, ьто ли
сладъаише боголюбь
цемъ, иже по истинѣ
жѧдѧтъ жиꙁни вѣьнꙑѩ,
не же ли присно бога не
отъстѫпити мꙑслиѭ и
поминати го добрꙑѩ
твари? ꙗко и се тꙑ,
господи мои, кънѧже славь
нꙑи сумеоне христолюбье,
не прѣсташи въꙁъи
скаѩ повелѣнии го и
твари, хотѧ сѧ ими
красити и славити.
тако бо и въ насъ о
бꙑаи бꙑватъ: гда
видитъ рабъ приꙗꙁ
нивꙑи господина свого до
бро ьто сътворьша, то
не тъиѭ самъ бꙑ хо
тѣлъ динъ вѣдꙑи
радовати сѧ и красити,
нъ аще бꙑ льꙁѣ хо
тѣлъ бꙑ, да и миръ
слꙑшитъ. лико бо пи
тиꙗ и ꙗдениꙗ насꙑща
ѭще сѧ роумѣни бꙑва
ѭтъ и свѣтьли и весе

1b
ли, то колико пае и
же сѧ кръмитъ, мꙑсль
ми на божиꙗ дѣла въ
ꙁираѩ и красѧ сѧ ими,
хотѣлъ бꙑ, да бꙑшѧ
и инѣи видѣли и приль
пѣли сѧ ихъ. таци бо,
иже бѫдѫтъ ꙗкоже
писани глаголетъ, пери
въꙁдрастѧтъ ꙗкоже
орьли, тещи же имѫтъ
и не троудити сѧ. ра
дость бо ни троуда
вѣстъ и крилѣ ра
ститъ. и како не хо
тѧтъ радовати сѧ
въꙁискаѭщеи того
и раꙁоумѣвъше, кого
дѣлѣ се стъ небо
слъньцемь и ꙁвѣ
ꙁдами оукраше
но, кого ли ради
и ꙁемлѣ садомь и
дѫбравами и цвѣ
томь оутворена
и горами оувѧста,
кого ли дѣлѣ море
и рѣкꙑ и вьсѧ водꙑ

1c
рꙑбами испль
ненꙑ, кого ли дѣ
льма раи, само то
цѣсарьство оуготова
но. тае раꙁоумѣ
въше, ꙗкоже не
иного никого же
цѣща, нъ тѣхъ,
како сѧ не имѫтъ
радовати и весе
лити славѧщеи?
къ томоу нѫжда
[тѣмъ] и се помꙑ
слити: кацѣмь
сѫтъ сами обра
ꙁомь сътворени,
ьто ли имъ стъ
санъ, на ьто ли
сѫтъ поꙁъвани?
аще и, дроуꙁии, вь
се помꙑшльше,
како себе не имѫ
тъ красити и
радовати? сьде же
аꙁъ въспомина
ѩ вьсѫ шесть сло
весъ съкратѧ въ
малѣ проидѫ.

1d
годъ же стъ послѣ
дити си, пакꙑ о
добрѣи сеи твари
побесѣдовавъше.
сътвори бо богъ не
акꙑ ловѣци ꙁиждѫ
ще, или кораблѧ
творѧщеи, или
мѣдьници, или
ꙁлатари, или по
ставꙑ тъкѫщеи,
или оусмари, и
ли инаци къꙁнь
ници; вещи тꙑ
събираѭще го
товꙑ обраꙁꙑ тво
рѧтъ, ꙗци же и
мъ сѫтъ трѣбѣ,
а съсѫдꙑ и сѣи
ва дроугъ отъ дроу
га въꙁемлѭще,
ими же то твори
ти; нъ къде и по
мꙑсли, тоу же и
сътвори, а прѣжде
имъ не бꙑвъшемъ.
не бо трѣбоутъ ни
есо же богъ, а ловѣь

2a
скꙑѩ хꙑтрости
дроугꙑ дроугꙑ
ѩ трѣбоуѭтъ.
трѣбѣ бо стъ кръ
мьникоу корабь
творѧщьи, а ко
рабь творѧщоу
иже дрѣво сѣетъ
и кръиѩ и и
же пькълъ твори
тъ; и пакꙑ сѣѩи
ьто любо ꙁемлѧ
трѣбоутъ и наво
да и садовиꙗ и
сѣмене и кръи
ѩ, иже дѣлатъ
кѫѭжде вещь;
трѣбоутъ же
и кръии ꙁиждѫ
щааго и подобьна
аго съсѫда; кꙑи
жьдо трѣбоутъ,
же комоужьдо
сѧ клюатъ на
дѣло. а творь
ць великꙑи ни
съсѫда трѣбоу
тъ ни вещи;

2b
нъ въ него мѣсто же
стъ инѣмъ къ
ꙁньникомъ ве
щь и съсѫдъ, 
ще же и лѣто и
троудъ и хꙑтро
сть и поспѣше
ни, се богови
хотѣни. вьсе бо 
же хотѣ господь, сътво
ри въ морихъ и
въ вьсѣхъ беꙁдъна
хъ, ꙗкоже глаголѭтъ
истаꙗ словеса.
въсхотѣ же, не 
ликоже може,
нъ лико вѣдѣ
аше, ꙗко довьлѣ
тъ. оудобь бо
моу бѣаше оу
тварии сихъ, ре
къше мировъ, сътво
рити и тъмѫ
и дъвѣ тьмѣ; се
моу же стъ па
е въсхотѣниꙗ
оудобѣ творе
ни; намъ бо вь

2c
сего оудобѣ стъ
же въсхотѣти
есомоу, неже тво
рити; не бо може
мъ творити, же
хотѧще, а богоу тво
рьцю вьсе мощьно,
же хощетъ; хо
тѣнию бо божию сила
припрѧжена, да
ликоже хощетъ
творитъ. и и
мьже, же стъ творе
но, то ово стъ на
ми ꙁнамо, о
во же раꙁоумьно
[ти раꙁоумьнꙑхъ
стъ ѳиръ и не
бо приѧсти], и
ово стъ ꙁемьно, о
во же небесьно, на
потрѣбѫ и жи
вотꙑ сътвори, [овꙑ]
юмꙑ, овꙑ же
раꙁоумьнꙑ; ти
раꙁоумьнꙑмъ
небо и ѳиръ, а ꙁе
мьнꙑмъ ꙁемлѭ

2d
и море дастъ жи
лище. ти понеже
отъ раꙁоумьнꙑхъ
дроуꙁии же сѧ на
ꙁъль съвратишѧ
и иꙁгънани бꙑшѧ
съ небесьнꙑхъ мѣстъ,
и на въꙁдоусѣ и
на ꙁемли ѧсть и
мъ отълѫи; не ꙗ
коже да съврьша
ѭтъ, же аще
оумꙑслѧтъ на ло
вѣкꙑ ꙁъло – въ
ꙁдражатъ бо ѩ
анъгельско хране
ни и стража –
нъ да тѣмь прѣ
ставленимь
раꙁоумѣѭтъ,
колико ти ꙁъло
обрѣтатъ прѣ
ꙁорьство и нꙑ
рени. нъ поне
же на дъво раꙁдѣ
ли юмаꙗ ро
да, ти овъ съмꙑ
сльнъ и словесь

3a
нъ сътвори, овъ
же бесъмꙑсла, и
повинѫ съмꙑ
сльноумоу родоу
бесловесьнааго сть
ство. пакости же
обае дроуꙁии бе
словесьнꙑхъ творѧ
тъ и сѫпротивѧ
ще сѧ въстаѭтъ на
своѩ властелꙑ; не
бонъ и сихъ вла
стеле сежде тако
творѧтъ, и съмꙑ
сломь и словесе
мь поьсть при
имьше, бѣсѧтъ сѧ
на творьца свого.
да сего цѣща и
сии бесловесьнии
въстаѭтъ, ꙗко
же да, же сами
творѧтъ, то отъ того
раꙁоумѣѭтъ, ко
лико ꙁъло стъ, 
же свои инъ ко
моужьдо прѣстѫ
пати и оуставь

3b
нꙑѩ прѣдѣлꙑ бе
ꙁ боꙗꙁни минова
ти. сиѩже оуста
вꙑ прѣдѣльнꙑѩ
видѣти стъ, ка
ко ти беꙁдоушьнꙑ
ѩ вещи хранѧтъ.
море бо боурѣми
мѫтимо и на
дꙑмаѭщи сѧ на
сѫсѣдѫ ꙁемлѭ
[и] поривама пѣ
съка сѧ стꙑдитъ
и нароьнꙑхъ прѣ
дѣлъ не раитъ
прѣстѫпати; нъ
акꙑ конь текꙑи
въꙁдражатъ сѧ
оуꙁдоѭ, сице ти
море, неписанꙑи
ꙁаконъ видѧ пѣ
съкомь написанъ,
и въспѧть сѧ въꙁъ
вращатъ. сице
рѣкꙑ текѫтъ,
ꙗкоже сѫтъ и
спрьва оуине
нꙑ, и стоудень

3c
ци истиѫтъ
и кладѧꙁи даѭ
тъ ловѣкомъ, же
имъ на потрѣбѫ,
и лѣта [и] вьси аси
дроугъ дроуга по
иноу прѣмѣнѣ
ѭтъ. по семоу ꙁа
коноу и дьневе и
нощи хранѧтъ [сѧ]
ѧсто, и продль
жами не хвалѧ
тъ сѧ ни окраща
ми тѫжѧтъ,
нъ дроугъ отъ дроу
га годъ прѣ
млѭще пакꙑ
бес пьрѧ длъгъ отъ
даѭтъ и при
млѭтъ. се же та
кожде творьѫ
прѣмѫдрость ка
жетъ и силѫ: ни
ꙁемлѣ бо, въ толи
цѣхъ тꙑсѫща
хъ лѣтъ орема,
и сѣма, и сади
ма, и кръмѧщи

3d
плодъ, и перома,
и копама, и
дъждемь мои
ма и снѣгомь,
и жегома, оскѫ
дѣниꙗ никако
гоже не приѩ, нъ
плодъ ꙁемльнꙑ
имъ дѣлателе
мъ неоудрьжа
нъ приноситъ.
ни море, отътѫдоу
облакомъ при
сно въꙁемлѭще
мъ водьно стьство
и дъждь раждаѭ
щь сѧ и ꙁемли да
мъ, не охоудѣ
въ прѣсъхнѫ ни
колиже ни пакꙑ
въꙁдрасте примлѧ
беисмене рѣкꙑ
вътиѫщѧ въ не.
и се глаголѭ: отъкѫдоу
оубо истокꙑ рѣь
нꙑѩ истиѫтъ?
недовѣдимо бо
ми и се помꙑшле

4a
ни: како ли
слъньце мокротьно
 сѫщи може
тъ исѫити? оу
добь ꙁѣло, иже
хощетъ раꙁоу
мѣти. небонъ
соушитъ тинꙑ,
и водьнꙑѩ събо
рꙑ прѣсоуша
тъ, и наша тѣ
леса миноутъ;
видѣти же стъ
и рѣкꙑ хоудѣѭ
щѧ, гда сь оста
вивъ южьнꙑѩ
странꙑ на сѣ
верьнꙑѩ прѣхо
дитъ и жѧтвѫ
творитъ. сего цѣ
ща и нила мѣ
нѧтъ не въ тъ
жде годъ водьнѧ
щь сѧ, въ ньже и
инꙑ рѣкꙑ, нъ
ѫполꙑ жѧтвꙑ
напаꙗтъ 
гупьтъ, имьже

4b
слъньце тъгда по
сѣверьноумоу
поꙗсоу хо
дитъ ти инѣ
мъ рѣкамъ при
тѫжатъ, а отъ
сего кромѣ сѧ отъ
даливъшю. аще
ли инꙑ винꙑ мѣ
нѧтъ, имиже сѧ
съводьнитъ, то нꙑ
нѣ нѣстъ то ни на
кѫѭже потрѣ
бѫ. оуждѫ сѧ
аꙁъ, како сѧ не ко
ньатъ ни оскѫ
дѣтъ въꙁдоушь
но стьство, толи
цѣмъ ловѣкомъ
и толицѣмъ же
бесловесьнꙑмъ
животомъ доу
шѫщиимъ бес
прѣсмене, толи
цѣ же лоуи слъ
нььнѣи, и тако
ꙁѣло топлѣ, скво
ꙁѣ нь проходѧщи,

4c
къ томоу же и лоу
нѣ и ꙁвѣꙁдамъ
тожде творѧщамъ.
нъ вꙑше юдесе
юдо; нъ сѣ да
и ꙁалѣꙁѫ рекꙑ,
ꙗкоже нѣстъ се
юдьно юдо! богоу
бо ьто любо тво
рѧщю, не подоба на
мъ юдити сѧ,
нъ хвалити па
е и славити; вьсе
бо томоу оудо
бь творити, же
моу на подобѫ.
въложи же въ тꙑ
твари ликоже
велѣаше състо
ꙗти сѧ лѣтъ си
лѫ довольнѫ.
сего цѣща и ꙁе
млѣ прѣвꙑва
тъ, ꙗкоже стъ
испрьва сътворе
на, и море не хоу
дѣтъ ни оуве
лиитъ сѧ, и въ

4d
ꙁдоухъ, ꙗкоже
испрьва приѩ
стьство, тако же 
и досели храни
тъ; и слъньце же
не можетъ расто
пити небесьнꙑѩ
тврьди, и тврь
дь не раꙁлиꙗ сѧ,
водьна бꙑвъши
прѣжде, нъ прѣ
бꙑватъ тврьдь,
ꙗкоже и приѧ
сти творьць
далъ. сѫпроти
вьнаа бо стьства,
мокрааго и соу
хааго, и пакꙑ
стоуденааго и
теплааго, съкоу
пи творьць на
дино състро
ни и любъвь. 
гда бо отъ сихъ ко
жьдо видимъ,
ти слъньце ово
гда по сѣверьнꙑ
мъ странамъ,

5a
овогда же по ю
жьнꙑимъ, ово
гда же посрѣдоу
небесе ходѧще, и
лоунѫ растѫ
щѫ и хоудѣѭщѫ,
и ꙁвѣꙁдꙑ въ го
дꙑ своѩ въсходѧ
щѧ и ꙁаходѧщѧ
и жѧтвьнꙑ годꙑ
и сѣтвьнꙑ наꙁ
наменоуѭщѧ
и по водамъ ꙗ
ꙁдѧщиимъ боу
рѭ и оутишени
 въꙁвѣщаѭщѧ,
то вьсе видѧще мꙑ,
господи мои, хвали
мъ творьца, иже
стъ такꙑ добротꙑ
сътворилъ; и си
ми видимꙑми
къ невидимоу
моу грѧдѣмъ. нъ
не шьсти нꙑ 
стъ трѣбѣ, нъ вѣ
ра; тоѭ бо може
мъ видѣти того.

5b
гда же видимъ
въ годꙑ асꙑ прѣ
стѫпаѭщѧ, и дъ
ждь ꙁемли дамъ,
и сиѭ растѧщѫ
и трѣвоѭ покрꙑ
вамѫ, и нивꙑ
вльноуѭщѧ сѧ, и
ꙁеленоуѭщѧ сѧ дѫ
бравꙑ, и обрастъ
шѧ горꙑ, и обро
дивъша овоща,
поустимъ на хва
лѫ ѩꙁꙑкъ, рьцѣ
мъ съ блаженꙑимь
давꙑдомь и съ тѣ
мь въспоимъ ре
кѫще, ꙗко въ
ꙁвелиишѧ сѧ дѣ
ла твоꙗ, господи, вьса
прѣмѫдростиѭ
сътвори. гда с
лꙑшимъ пѣсни
вꙑѩ пътицѧ ра
ꙁлиьнꙑими гласꙑ
поѭщѧ пѣсни кра
сьнꙑѩ, славиѩ же
ꙁвиꙁдѫщѧ, косꙑ же

5c
и соѩ, ивлъгꙑ
и жлънꙑ, щоурꙑ
же и иꙁокꙑ, ла
стовицѧ же и ско
враньцѧ, и инꙑ
пътицѧ, ѩже беи
смене, симь сѧ глоу
мимъ славѧще
творьца ... не ꙗци
же сѫтъ ини тво
рьци – ти бо гото
воѭ вещиѭ тво
рѧтъ – нъ сь вьсе отъ
небꙑтиꙗ въ бꙑ
ти иꙁведе и
дастъ не бꙑвъши
имъ бꙑти. оу
добь бо моу и
отъ небꙑтиꙗ и отъ
бꙑтиꙗ твори
ти. сице бо и дре
вле сътвори, съ
проста же рещи,
и по вьсѧ дьни тво
ритъ; небонъ
отъ готовꙑхъ тво
ритъ тѣлесъ жи
вотомъ тѣлеса,

5d
и отъ не бꙑвъшиихъ
творитъ доушѧ, нъ
не вьсѣмъ живото
мъ, нъ тъиѭ ло
вѣкомъ. а пътица
ми творитъ пъ
тицѧ, а плава
ѭщиими пла
ваѭщѧѩ, и инѣ
хъ родовъ кꙑижьдо
своимь родомь
прѣмѣнѣтъ.
тако же и ꙁемьнꙑ
ѩ плодꙑ сѣанꙑ
ми и садимꙑи
ми приноситъ
ловѣкомъ. прѣжде
же ꙁемлѣ, ни о
рана ни сѣта, про
расти вьсѣкого
сада и сѣмена о
браꙁꙑ и плѣжѫ
щааго и етврѣ
ногааго родꙑ;
и водьно сть
ство роди, ꙗко
же повелѣно 
моу бꙑстъ, и и

6a
же въ водахъ жи
вѫтъ животꙑ,
а тꙑ иже по въꙁдоухоу
прѣходѧтъ. а са
мѫ же тѫ ꙁем
лѭ, и небо, и въꙁ
доухъ, и водьно
стьство, и огнь,
и свѣтъ, не вещи
повелѣ иꙁвести,
нъ не бꙑвъше ни
колиже иꙁведе
отъ небꙑтиꙗ
въ бꙑти, самъ
творитель бꙑвъ
кораблю семоу
великоумоу, ре
къше твари сеѩ,
самъ же и прави
тъ, иже прѣмѫ
дрѣ съсѫди ко
рабль. се нꙑ съка
ꙁа го врьховь
нꙑи пророкъ моу
сии, отъ сего прѣ
мѫдрааго тво
рьца, господа бога и вла
дꙑкꙑ, прѣимъ

6b
на горѣ синаи
сцѣи. си же слове
са шесть, господи
мои, не о себѣ мꙑ
смъ съставили,
нъ ово отъ къ
самера свѧтааго
василиꙗ исто
ваꙗ словеса, ово
же и раꙁоумꙑ о
тъ него въꙁемлѭ
ще; такожде и о
нъ иоанна, а дроу
го отъ дроугꙑ
ихъ, аще смъ
къжьдо ьто пои
тали инъгда.
тако же смъ съ
платили се, ꙗко
же се бꙑ къто ми
ноумъ владꙑкоѭ,
и мимоходѧщю
владꙑцѣ въсхо
тѣлъ би храмъ
моу сътворити.
не имѫщоу же моу
имь сътворити,
шьдъ би къ бога

6c
тꙑимъ съпро
силъ отъ нихъ, о
тъ ового мъра
мора, отъ дроуга
аго брьселиꙗ, ти
стѣнꙑ би въꙁгра
дилъ, мраморо
мь помостилъ,
съ прошенимь
отъ богатꙑихъ.
а покрꙑти хотѧ
щю, не имѫщю
противѫ стѣ
намъ тѣмъ и
помостоу мра
морѣноумоу до
стоина покро
ва, лѣсѫ би и
сплетъ потонъ
храмоу томоу сътво
рилъ, и покрꙑ
лъ и сламоѭ, и
двьри напли
талъ прѫти
мь, такъ ꙁатво
ръ сътворилъ.
сице бо достои
тъ не имѫщю

6d
моу въ домоу сво
мь ниесоже;
сиць бо стъ нищи
и нашь оумъ,
да не имꙑ въ
домоу свомь ни
есоже стоужди
имь въꙁгради
словеса си. при
ложи же и отъ
нищааго домоу
свого, нъ акꙑ
сламѫ и лѣси
нꙑ, словеса своꙗ.
аще владꙑка милоу
ѩи го вьсе то а
кꙑ своѩ троудꙑ
моу примле
тъ; моу же
владꙑцѣ богъ, господь, владꙑка
надъ владꙑками,
даждь сиѭ жи
ꙁнь добрѣ оу
гаждаѭщоу себѣ
раꙗ доити съ
прѣподобьнꙑими
мѫжи вьсѣми, богоу
же нашемоу слава въ вѣкꙑ аминъ.

7a

ШЕСТОДЬНЬѤ СЪПЬ
САНО ІОАНОМЬ
ПРЕꙀВИТЕРОМЬ
ксархомь отъ свѧтааго
василиꙗ, иоана
и сеуриꙗна и ари
стателѣ филосо
фа и инѣхъ, ꙗко
же самъ съвѣдѣ
тельствоутъ
въ пролоꙁѣ.

7b

КЪНИГꙐ О ШЕСТИ
ДЬНИИ, ГЛАВА ПРЬВА,
ГОСПОДИ БЛАГОСЛОВИ ОТЬЕ!
Въ наѧло сътвори
богъ небо и ꙁемлѭ.
божию дѣлоу вьсемоу
сиѩ кънигꙑ ко
рень сѫтъ и и
стоьникъ и
сила въ твари сеи
ꙁнамѣи. стъ бо

7c
и дроугаа тварь не
видимаꙗ, ꙗко
же апостолъ свѧтꙑи глаголетъ
рекꙑ: невидима
ꙗ бо го отъ съꙁьдани
ꙗ мира сего творе
нимь раꙁоумѣва
ма сѫтъ видима.
нъ моусии великꙑи
въ гупьтѣ живъ
шиимъ людемъ евреомъ
хотѧ съкаꙁати, ꙗко
тварь си види
ма нѣстъ богъ, ꙗкоже
гупьтѣне мьнѧтъ,
нъ ꙁьдани богомь съ
творено, рее бо: въ
наѧло сътвори богъ
небо и ꙁемлѭ. се же
глаголѧ и дроугꙑмъ
ретикомъ ꙁагра
ждатъ оуста; глаголѭ
тъ бо, ꙗко небо и ꙁемлѣ
присно стъ съ бого
мь беꙁ наѧла. къ
нигꙑ же сиѩ, ꙗко
же глаголахъ, тварьнꙑѩ
наѧло сѫтъ и исто

7d
ьникъ и корень
и сила вьсѣхъ ветъ
хꙑхъ, рекъше ꙁако
ноу и пророкомъ. ти
ꙗкоже храмоу нѣстъ
льꙁѣ стати, аще
корени не бѫде
тъ положено прѣ
жде, такожде и оу
твари сеѩ доброта
мъ нѣстъ льꙁѣ проси
ꙗти, аще ꙁьданиꙗ
сего наѧло не сиꙗ
тъ. вѣмь же, ꙗко
мъноꙁи отъ свѧтꙑхъ о
тьць съкаꙁашѧ о оу
тварьнѣмь семь дѣ
лѣ, хꙑтрѣ и добрѣ
и славьнѣ глаголѭще,
ꙗкоже имъ намѣ
ри свѧтааго доуха благо
дѣть; нъ и намъ не
въꙁбранѣтъ ни
ставлѣтъ просѧ
щемъ потроудити
сѧ и съкаꙁати про
тивѫ свои хоу
дости. велитъ бо

8a
тихꙑ тъ господь въ ма
лѣ сѧ сьде потроудивъше и по
двиꙁавъше бесконььнѫѭ
онѫ жиꙁнь при
ѩти. мꙑ же ни
есоже сьде свого не
можемъ полага
ти – не бо смъ и
въ то врѣдоу – нъ 
же слꙑшавъше отъ
свѧтꙑхъ тѣхъ мѫжь,
то же сълагамъ;
ти аще къде види
мъ акꙑ храмъ гра
димъ и ѫгъльни
кꙑ полагамꙑ,
и не добрѣ прилежѧ
щѧ нъ ꙁꙑблѭщѧ сѧ,
то камꙑьць въꙁь
мъше противѫ
свои силѣ иꙁъ ни
щааго свого оума
подъложимъ тврь
дѧще, да себе не
ꙁꙑблетъ ꙁьдани.
въ наѧло сътвори богъ
небо и ꙁемлѭ. по
мꙑшлѣѩ дѣло се

8b
велико дивлѭ
сѧ и не оумѣѭ, како
го наѧти; обли
ѫ ли прѣжде поу
стаа словеса вънѣшь
ниихъ, или похва
лѭ цръкъвьнѫѭ и
стинѫ? мъного о
стьствѣ бесѣдовашѧ
линьстии фило
софи, тоже ниди
но слово въ нихъ не
можетъ сѧ оутврь
дивъ стати не по
ꙁꙑбаѩ себе, нъ по
слѣдьнѣа словеса и
хъ прьваа раꙁарѣѭтъ,
да нѣстъ намъ троуда
никого, онѣхъ обли
ати. довьлѣѭтъ бо сами
себѣ, дроугъ дроу
гоу словеса раꙁарѣѭ
ще. иже бо бога не
оувѣдѣшѧ, иже стъ тво
рьць вьсѣкомоу бꙑтию,
тоижде конььноѭ
погꙑбѣлиѭ и прое
съконьашѧ. ови бо присно

8c
сѫще съ беꙁнаѧльнꙑмь
стьствомь божиимь бꙑ
въше исповѣдаахѫ, не про
сто по самобꙑ
тию приимъше
бꙑти, нъ отъ того,
иже вьсемоу творь
ць и вина, рекъше
отъ бога; нъ не хотѣ
въшю богоу благꙑне
ѭ и силоѭ нъ акꙑ
стѣнь тѣлесьнꙑи
беꙁнаѧльнааго 
моу стьства припрѧ
жено рѣсъ волѭ
го акꙑ отъ слъ
ньца лоуѧ. ово же
и просто само о се
бѣ бꙑвъше, небо и ꙁе
млѭ и вьсѫ оутва
рь ю, своимь по и
стинѣ беꙁоумьство
мь акꙑ баснь и сънъ по
вѣдаѭще мь
нѣахѫ, нидино
ѩ винꙑ не даѭще
сѫщию семоу, ѭ
же стъ сътворено, и

8d
нѣмь большиимь
бес приклада, ꙗко
же стъ лѣпо бꙑти
нѫжда, нъ само
то о себѣ самобꙑ
тимь отъ небꙑ
тиꙗ иꙁведено на
сѫщи. а дроу
ꙁии пакꙑ раꙁдѣ
лъ и прикѫтани
сътворишѧ съпро
ста неподобьнѣ; небе
си же винѫ тварь
нѫѭ, наѧло благо
тьно отълѫенѣ при
несошѧ, а ꙁемли
наѧло неприꙗ
ꙁнино ꙁълоѭ мꙑ
слиѭ ꙗвѣ отълѫ
ишѧ. овии то
плотѫ и стоудень
наѧла рекошѧ вьсемоу сѫщоу,
же огнемь и ꙁемлеѭ и рѣ
достиѭ и ѧстотоѭ проꙁъва
шѧ; и инакꙑ мъногꙑ блѧди на
рицашѧ акꙑ басни баѭще рѫ
жьнꙑѩ. по истинѣ акꙑ па
ѫинами прѣпинаѭтъ сѧ

9a
тако бесѣдоуѭще.
не оумѣшѧ бо рещи:
въ наѧло сътвори
богъ небо и ꙁемлѭ.
сего цѣщѧ бес пра
влениꙗ и стро
ниꙗ вьсе имъ сѧ стъ
сътворило: же сѧ
въ нѩ въсели беꙁбо
жьство прѣльща
ѩ. да и мꙑ въ тожде
не въпадемъ, то
го цѣща моуси, и
же о твари сеи бе
сѣдоутъ, въ пръ
вꙑхъ словесехъ и
мѧ божи нарекъ
освѣти нꙑ оумъ
рекꙑ: въ наѧло
сътвори богъ. како
ти стъ инъ иꙁдрѧдь
добръ: пръво на
ѧло небеси поло
жи, да го не мь
нѧтъ беꙁ наѧла
сѫща: тае рее
сътворено стъ,
да сѧ ꙗвитъ, ꙗко

9b
хоудаа ѧсть стъ
въ твари, льма же
стъ творено. ꙗкоже
бо и кръагꙑ тво
рѧ или гръньцѧ мо
жетъ творити раꙁли
ѧѩ съсѫдꙑ мъно
гꙑ, тоже хꙑтро
сти своѩ не коньа
тъ тѣмь ни погоу
битъ, такоже и тво
рьць вьсеѩ твари
сеѩ, не тъиѭ съ си
ѭ тварь имꙑ силѫ
нъ беꙁ мѣрꙑ сѫщѫ,
тъиѭ помꙑсло
мь иꙁведе на сѫщи
 видимо се. да 
льма же и наѧло
иматъ оутварь си
вьсѣ, и сътворена стъ,
то ищи, къто и стъ на
ѧло далъ, къто ли
и стъ творьць.
блюдꙑ же насъ моуси,
да не помꙑслꙑ ло
вѣьскꙑ пꙑтаѭще
и не достигнѫще

9c
съвративъше сѧ съ и
стинꙑ въпадемъ
нѣ въ какѫ ꙁъль лю
тѫ, да тѣмь ꙗко
хранило нꙑ и пеа
ть положи имѧ бо
жи рекꙑ: въ на
ѧло сътвори богъ. прѣ
славьно то стьство
и прѣблажено, и
ꙁдрѧдьнаа доброта,
драго имѧ, наѧ
ло вьсемоу сѫщю
моу, истоьникъ
жиꙁньнꙑи, раꙁоу
мьнꙑи свѣтъ, прѣ
мѫдрость бестъь
наа, сладъкꙑи бе
с приклада творь
ць: тъ стъ сътвори
лъ небо и ꙁемлѭ.
да не моꙁи, ловѣе, бе
ꙁ наѧла мьнѣти
видимо се вьсе,
имьже видиши крѫ
гомь грѧдѫще вь
се. крѫгоу бо орь
теноумоу, коньца не ви

9d
дитъ, иже го нѣстъ
орьталъ, да ни
вѣстъ, отъкѫдоу
ли стъ наѧтъ,
къде ли стъ конь
анъ; нъ иже и 
стъ орьталъ, тъ
не можетъ рещи, бе
ꙁ наѧла стъ и бе
с коньца. аще бо
и нѣстъ моу видѣ
ти наѧла и конь
ца, обае нъ по
истинѣ вѣстъ,
ꙗко наѧло моу
стъ и коньць.
тако же и тꙑ не мо
ꙁи, имьже вьсе крѫ
гомь грѧдетъ
а не видиши отъ
кѫдоу сѧ наи
натъ, къде ли сѧ
ставлѣтъ, то
мьниши беꙁ наѧ
ла сѫщѫ тварь
и бес коньца. глаголе
тъ бо пьсани:
миноутъ обра

10a
ꙁъ мира сего, и, не
бо и ꙁемлѣ мимо
идета. сь гласъ прѣ
жде стъ глаголанъ о
съконьании и прѣ
мѣнении: въ на
ѧло сътвори богъ не
бо и ꙁемлѭ. раꙁоу
мѣи же ми сьде,
како ти иоанъ и
моуси оба дина
ко ꙁаината;
сь бо глаголетъ, въ наѧ
ло сътвори, а о
нъ рее, въ наѧло
бѣаше. нъ иоа
нъ на подобѫ тако
рее, и сь стрьмь
по истинѣ. идеже
бо о твари бесѣ
дова, то моуси глаго
летъ рекꙑ, сътвори
богъ; идеже ли о тво
рьци самомь, то
ванъгелистъ рее,
бѣаше. велико
же раꙁьньство и
межда стъ, 

10b
же рещи, сътвори,
и же рещи, бѣа
ше. ово бо бꙑстъ не
бꙑвъ прѣжде,
а дроуго присно
бѣаше сꙑ. въ на
ѧло сътвори, рее,
и, въ наѧло бѣаше.
богоу бо стъ лѣпо
присно бꙑти, а ꙁь
данию бꙑвати.
ꙗкоже и о съпасѣ ио
анъ рее: въ наѧло
бѣаше слово и
слово бѣаше отъ бога
и богъ бѣаше слово;
сице бѣаше въ на
ѧло; животъ бѣаше
и жиꙁнь бѣаше.
шестижди глагола рекꙑ,
бѣаше, хотѧ съкаꙁа
ти сѫще. тае
ꙗко сѫщааго про
повѣда, придꙑ
къ рабоу и хотѧ глагола
ти о немь рее, бꙑстъ
ловѣкъ (мѣнитъ же
иоана крьстителѣ):

10c
а о боꙁѣ глаголѧ рее, бѣ
аше, а о ловѣцѣ, бꙑстъ,
рее. ретици же
и о христѣ дрьꙁаѭще
глаголѭтъ, ꙗкоже и христосъ
бꙑвъ стъ. съмо
три же ми сьде: аще рее
тъ ретикъ, ꙗко
христосъ бꙑвъ стъ и прѣ
жде бꙑтиꙗ не бѣ
аше го, то имь
стъ болеи ꙁемлѧ?
и о ꙁемли бо рее моу
си, ꙁемлѣ бо бѣаше;
да аще оубо же
глаголетъ, въ наѧло
бѣаше, то же мьнѧтъ
творено сѫще а не
раꙁоумѣваѭтъ по
присносѫщьноу
моу стьствоу, то ни
есоже не иматъ
боле ꙁемлѧ съпасъ: и
слово бѣаше божи,
и ꙁемлѣ бѣа
ше. нъ сего не по
мꙑшлꙗѭтъ, же
рее, въ наѧло бѣаше,

10d
не бꙑвъ нъ присно
сꙑ; а ꙁемлѣ не бꙑ
въши и сътворена
бꙑвъши, ти тъгда
бѣаше. не бо рее
моуси прѣжде, ꙁемлѣ
бѣаше, до
нелиже рее, въ на
ѧло сътвори богъ
небо и ꙁемлѭ. прѣ
жде, сътвори, рее, ти тъ
гда, бѣаше. въ на
ѧло и въ наѧло
рекоста оба, да
сѧ ꙗвитъ динъ
корень доброьсть
нꙑѩ вѣрꙑ, ꙗже
и оного накаꙁа
ꙁаконъ проповѣ
давъшааго моусе
ꙗ и сего освѣти
въши богослове
сьнааго иоана.
брата бо бѣста
оба ꙁавѣта, 
динѣмь отьцемь
положена. сего
цѣща и дино

11a
гласьнѣ слово иꙁъ
носита; при вьсе
мь бо въ обою ди
нъ обраꙁъ и подоби
 стъ. ти ꙗкоже
въ дъвою братроу,
отъ диного отьца и
диноѩ матере бꙑ
въшема, наиболе
 стъ въ нею подоби
 самѣма къ себѣ,
тако же, льма оба
ꙁавѣта отъ 
диного отьца поло
жена, то тѣмь ве
льми ста подобьна
сама къ себѣ. да тѣмь
и въ ветъсѣ ꙁавѣ
тѣ и ꙁаконѣ прѣ
жде стъ положе
нъ ꙁаконъ, ти юже
пророци, и въ новѣ
мь ꙁавѣтѣ и благо
дѣти прѣжде 
стъ положено ва
нъгели, ти юже
апостоли; и тамо дъва
на десѧте пророка,

11b
иосиина ѧдь,
и велиции етꙑ
ре, исаиина ѧдь;
и въ новѣмь ꙁавѣтѣ
дъва на десѧте апостола
и етꙑре еѵанъгелисти.
оноуде пакꙑ пръво
 приꙁъвани бра
тома бꙑстъ наѧтъ
къ – поѩтъ бо моусеꙗ
и аарона, пръваа
проповѣдьника –
и въ ѵанъгелии прѣ
жде приꙁъва петра
и андрѣѭ. тамо
же проста благодѣть,
а сьде соугоуба. о
ноуде бо дъва брата
поѩта пръво, моу
си ти ааронъ, а сь
де соугоуба дъвои
ца братиѩ, петръ
ти анъдрѣи и и
ꙗковъ ти иоанъ.
ти льма приде
съпасъ нашь, доуховь
нѫѭ любъвь въла
гаѩ въ нꙑ и състра

11c
ꙗѩ нꙑ акꙑ брати
ѭ и оснꙑваѩ ко
рень въ насъ свѧтааго доу
ха; и на томь о
сновании въꙁгра
ждатъ цръкъвь.
пръво ꙁнамени
 въ ветъсѣмь ꙁа
конѣ рѣка кръви
ѭ прѣтварѣма;
пръво ꙁнамени
 въ новѣмь ꙁако
нѣ вода виномь
прѣтварѣма.
нъ нꙑнѣ нѣстъ года
вьсе то подобьство съ
каꙁати по рѧдоу,
нъ въꙁвратимъ сѧ на
то, о немь же смъ
наѧли прѣжде бесѣ
довати. съмотри
же ми сьде ꙁѣло!
въ шесть дьнии сътво
ри богъ вьсе. нъ пръ
вꙑи дьнь инѣхъ,
иже по немь сѫтъ,
раꙁлиьнѣи стъ. въ
пръвꙑи бо дьнь сътво

11d
ри богъ, лико же стъ
сътворилъ, вьсе не
бꙑвъше; а въ въто
рꙑи дьнь нѣстъ ниесоже
сътворилъ отъ не бꙑ
въшааго, нъ же
сътвори въ пръвꙑ
и дьнь, отъ того же
прѣтвори въ въторꙑи
дьнь ꙗкоже хотѣ.
а и самъ попꙑта
и, да видиши: нѣстъ
ли то тако? въ пръ
вꙑи бо дьнь сътво
ри богъ вещи вьсего
сего ꙁьданиꙗ, а въ дроу
гꙑѩ дьни обраꙁꙑ
и оутварь ꙁьданиꙗ.
ꙗкоже се рекѫ: съ
твори небо не бꙑ
въше, не се небо, нъ
вꙑшьне; се бо въ
въторꙑи дьнь сътво
ри небо. сътвори
же богъ небо вꙑшьне
, о немь же и давꙑдъ
глаголетъ: небо небесьно
 господю. вꙑшьне же

12a
се стъ. ти ꙗко въ
полатѣ прѣграда
посрѣдѣ прѣмощена
стъ, тако же и господь
акꙑ динъ хра
мъ сътвори ... по
срѣдѣ ꙁемлѭ и вꙑшь
ниимь небесемь
прѣградѫ небо въ
торо сътвори и
вꙑше го водꙑ. се
го цѣща и давꙑдъ глаголе
тъ рекꙑ: прѣсти
лаѩи въ водахъ
прѣвꙑшьнѣа го.
сътвори же богъ небо
не бꙑвъше, и ꙁе
млѭ не бꙑвъшѫѭ,
и беꙁдъниꙗ во
дьнаꙗ не бꙑвъшаꙗ,
и вѣтръ, и въꙁдоу
хъ, и огнь, и водѫ.
вьсемоу бꙑвъшю
моу вещь въ пръвꙑ
и дьнь сътвори.
нъ обае рещи ми
иматъ нѣкъто:
писано стъ, ꙗко

12b
сътвори богъ небо и ꙁе
млѭ, нъ о водѣ
и огни и въꙁдоу
сѣ нѣстъ писано. ре
кѫ же: льма же
пръво рее, небо и ꙁемлѣ
бꙑстъ, то тѣмь объ
дрьжѧщиимь съ
каꙁа и объдрьжи
мо. ꙗкоже бо
гда рее, сътвори
богъ ловѣка пръсти
ѭ отъ ꙁемлѧ, повѣ
даѩ тварь тѣле
сьнѫѭ, нъ не на
итаѩ оудꙑ рее,
сътвори богъ ои и
оуши и носъ; нъ къ
де [и] рее, ловѣка сътво
ри, тоу же и вьсѧ оу
дꙑ объѩ; вьси бо
сѫтъ въ тѣлеси.
тако же и рекъ, небо
и ꙁемлѭ сътвори богъ,
объѩтъ вьсе и вьведе
и тьмѫ и беꙁдьни
ꙗ бꙑвъшаа. тьма
бо бѣаше, рее, надъ

12c
беꙁдънимь. бе
ꙁдъни же ꙁоветъ
сѧ мъножьство во
дьно. а ꙗкоже бе
ꙁдъниꙗ бꙑшѧ
съвѣдѣтельствоу
тъ пьсани глаголѧ:
прѣжде сътворениꙗ
беꙁдъньнааго.
да и беꙁдъниꙗ во
дьнаа сътворена сѫ
тъ. тае и въꙁдоу
хъ къгда бꙑстъ, по
слоушаи: и доухъ
божии ношааше
сѧ надъ водами.
доухъ же не свѧтꙑ сьде
мѣнитъ – не съ ꙁьда
нимь бо наи
татъ несъꙁьданꙑи доухъ –
нъ доухъ сьде ꙁоветъ
въꙁдоуха сего дꙑ
хани, рекъше вѣ
трьно. ꙗкоже
бо въ илии проро
цѣ пишетъ рекꙑ:
и небо помраи
сѧ облакꙑ и доухомь,

12d
рекъше вѣтромь,
тако же и сьде доухъ
вѣтрьно стьство мѣ
нитъ. къ семоу 
ще огнь стъ трѣбѣ
съкаꙁати, къде стъ съ
творенъ: рее бо богъ,
бѫди свѣтъ, и бꙑстъ
огньно стьство;
не сь бо стъ динъ
огнь, нъ и горь
нѧѩ силꙑ огнь сѫ
тъ, и ѫжиьнъ
стъ горьнии огнь
семоу огню, иже
въ насъ стъ. нъ тꙑ не глаголи,
ꙗкоже сь огнь оуга
сатъ, а онъ горь
нии не оугасатъ.
аще ли то и аггелꙑ
стъ богъ сътворилъ доухꙑ,
и доушѧ нашѧ сътво
рилъ стъ доухꙑ (нъ на
шѧ доушѧ въ тѣлесе
хъ, аггелꙑ бес тѣле
съ), да ꙗкоже о доу
шахъ и аггелѣхъ,
тако же и о огни

13a
стъ раꙁоумѣти:
огнь горьнии беꙁъ
вещи, а дольнии
огнь съ вещиѭ;
да горьнии огнь
ѫжиьнъ стъ семоу,
ꙗкоже и доушѧ нашѧ
ѫжиьнꙑ сѫтъ
аггеломъ; ꙗкоже бо
и ти доухове, тако же
и доушѧ доухове, ꙗкоже
и три отроци они
глаголѭтъ рекѫще: бла
гословите доухове и доушѧ
правьдьнꙑхъ, и па
кꙑ: творѧи аггелꙑ
своѩ доухꙑ. ни доуша
оубо бес тѣлесе ꙁна
ма стъ, ни огнь бе
ꙁъ иꙁгрѣбеи или
дрѣва нашеи вещи
льꙁѣ стъ обрѣ
сти. нъ да сѧ ꙗвитъ,
ꙗкоже огнь нѣстъ
кромѣ твари сеѩ
ино нѣьто, то ꙁьда
ни се покаꙁатъ.

13b
мъноꙁи бо мънога
жди отъ слъньца въꙁе
млѭтъ огнь и въ
жиꙁаѭтъ. аще ли
би стоуждь бꙑлъ
и кромѣ го, то ка
ко би стоужде отъ не
го въꙁимано? а и си
це пакꙑ подъ небесемь
огнь стъ беꙁ вещи
великъ, ꙗкоже и
на синаистѣи го
рѣ огню ꙗвити сѧ,
дрѣвоу не подълежѧ
щю; нъ отъ того беꙁ
вещьнааго огнѣ
дастъ богъ на поꙁоръ.
и ꙗкоже би реклъ
къто, сь огнь малъ
стъ при ономь вели
цѣмь, тако бо и
моуси глаголетъ рекꙑи:
съ небесе сътвори господь
слꙑшимъ гласъ сво
и и покаꙁа тебѣ богъ
твои огнь свои ве
ликꙑи; хотѧ пока
ꙁати сь огнь малъ

13c
сѫщь, тѣмь та
ко рее. да вьсе оубо
огнь стъ, и мльнии,
и ꙁвѣꙁдꙑ, и слъньце,
и мѣсѧць, и иже стъ въ
насъ огнь сь ꙁнамꙑ;
и съмотри, како съродь
стви иматъ къ ꙁвѣꙁдамъ
по имени и мльнии; съ
родьница стъ, глаголетъ
сѧ въ еѵаггелии: свѣтиль
никъ тѣлоу стъ око; аще
оубо око тво свѣтьло бѫ
детъ, вьсе тѣло тво
свѣтьло стъ. таковаꙗ
съпасъ. тае наводитъ:
ꙗко гда ........
свѣтило и мльниѭ на
рекъ ꙁарѭ просвѣщению
объꙗви.
вьсе бꙑстъ, огнь и беꙁдъ
ни, и вѣтри бꙑ
шѧ, и етꙑре съ
стави бꙑшѧ, ꙁемлѣ,
огнь, вода, въꙁдоу
хъ. же бо и оста
ви, то славьнѣ о
главлѣѧ моуси глаголе
тъ рекꙑ: въ шесть
дьнии сътвори богъ не
бо и ꙁемлѭ и вьсе 
же въ нею. ꙗкоже
и въ тѣлеси не нари
цатъ вьсѧ оудꙑ по 
диномоу, тако же
и въ оутвари сеи
не наитатъ, аще и
вьсе стъ тогда съ не
бесемь и ꙁемлеѭ
сътворилъ. и аще
би огнь не бꙑлъ
на ꙁемли, то не би

13d
желѣꙁомь ис ка
мене исѣклъ огнѣ
и иꙁ дрѣва. тьремо бо
дрѣво огнь ражда
тъ; аще бо би родо
мь не имѣло огнѣ,
то отъкѫдоу и би ра
ждало [сь]. съмотри
же сьде пакꙑ: тьма
бѣ, рее, надъ беꙁдъ
нимь. да бѫдетъ
ли, рееши, тьмѫ богъ
сътворилъ? вѣмь
же, ꙗко мъноꙁи лю
бѧще послоушаѭ
тъ, а дроуꙁии ꙁа
ꙁьрѣти хотѧще въ
ꙁискаѭтъ; да нѫ
жда нꙑ стъ попꙑта
ти словесе сего.
да отъкѫдоу, рееши,
тьма бꙑстъ? богъ бо нѣстъ
ни тьмꙑ ни мрака
сътворилъ. да отъкѫ
доу оубо стъ тьма? мъно
ꙁи прьвьнии глаголѭтъ
тьмѫ стѣнь сѫщь
небесьнꙑи. ꙗко бо бꙑстъ,

14a
рѣшѧ, небо вꙑшьне
и свѣтове горѣ въ
ꙁидошѧ, обнажа
ꙁемлѣ ти бꙑстъ тьма.
нъ небо вꙑшьне свѣ
тьло стъ а не тьмьно;
аще бо би и слъньца
не имѣло, ни лоу
нꙑ ни ꙁвѣꙁдъ, то
и само то родомь свь
тѣаше сѧ. да ль
ма же небо врьхоу
бѣаше, а ꙁемлѣ
долѣ прострьта,
и сиꙗѩ вꙑше, а о
свѣщамо до
лѣ, то отъкѫдоу
тьма бѣаше? мьнѣ
сѧ мьнитъ, льма
же вода плаваа
ше по ꙁемли, тьма
же и мьгла надъ во
дами стоꙗаше, ꙗ
коже и нꙑнѣ бꙑва
тъ надъ рѣками;
да льма же мьгла
мракъ въстави
въши сътвори обла

14b
кꙑ, облаци же по
сѣнивъше тьмѫ
сътворишѧ. а ꙗко
же облакъ тьмѫ
... мѣнитъ пьсани
 рекꙑ: и небо по
мраи сѧ облакꙑ.
подоба же стъ на
мъ и ретиьско
иꙁвращени вѣ
дѣти. ретици
бо дрьꙁнѫшѧ глагола
ти, ꙗко тьма стъ
диꙗволъ, а беꙁдъ
ниꙗ бѣсове. гда
же рее богъ, бѫди
свѣтъ, рекъше, да сꙑнъ
бѫдетъ рее. то
же не стꙑдѧтъ сѧ ди
ꙗвола глаголѭще ста
рѣиша сꙑна; ль
ма бо бѣсове беꙁдъ
ниꙗ сѫтъ, а диꙗ
волъ тьма, пото
мь же рее богъ, бѫди
свѣтъ, рекъше сꙑнъ,
то не тъиѭ съ тѣ
мь стъ равьнъ

14c
при ьсти, нъ и
старѣи. нъ сего бе
ьстиꙗ нѣстъ нꙑнѣ
поминати; нъ
да и вꙑ вѣсте блѧ
ди тꙑ ... тьма оубо
бѣаше тъгда, нъ
отъ облакъ! тако
бо бѣ и въ гупь
тѣ тьма, не нощи
сѫщи нъ мракоу;
така бо бѣаше и
на горѣ синаи
сцѣи тьма, не но
щи бꙑвъши, нъ о
блакоу сѣнь тво
рѧщю тьмьнѫ;
тако же и на крь
стѣ хр(и)стоу сѫщю
тьма бꙑстъ, не нощи
пришьдъши, нъ слъ
ньцоу ꙁастѫпле
ноу бꙑвъшю мѣсѧце
мь мракъ бꙑстъ. и
доухъ божии поноша
аше сѧ надъ вода
ми. доухъ ꙁоветъ
вѣтръ, ꙗкоже глаголе

14d
тъ инъжде рекꙑ:
доухомь боурьномь
съкроуши кора
блѧ ѳарсиискꙑѩ,
доухъ ꙁовꙑ въꙁдоу
шьно вѣани.
не мьни бо ино сѫ
щь въꙁдоухъ, и
но же вѣтръ; тъ бо
самъ въꙁдоухъ
поидꙑ творитъ
вѣтръ, ꙗкоже
съвѣдѣтельствоу
тъ искоушени
. мъногажди бо
или вѣтрьнико
мь или понѣво
ѭ пашѫще, а ти
хоу сѫщю въꙁдоу
хоу, поженемъ
и, ти въставивъ
ше сътворимъ вѣ
тръ отъ паханиꙗ.
да отъ того раꙁоумѣ
ши, ꙗко въ
ꙁдоухоу пошьдъшю
вѣтръ бꙑватъ,
сего цѣща рее. по

15a
ношааше сѧ, рекъше
повѣвааше; сво
 бо то стъ вѣтроу
же поносѧщю сѧ
повѣвати надъ
твариѭ. рее же богъ,
бѫди свѣтъ. а по
ьто не рее моуси,
ꙗко рее богъ, бѫди
небо, бѫди море,
нъ тамо, сътво
ри, а сьде глаголетъ, рее
богъ; имьже въ насъ прѣ
жде варѣтъ слово
дѣлесе? прьво бо
глаголемъ, тае дѣла
мъ. да хотѧ онъ
покаꙁати прѣ
жде бога дѣлаѭща, та
е глаголѭща, и хотѧ съка
ꙁати вьсего словесе
скорѣ дѣло божи:
гда вещи дѣла
тъ силѫ, глаголетъ сътво
ри, гда ли хоще
тъ оутварѣти вьсе
– наѧло же оутвари
свѣтъ бѣаше – въво

15b
дитъ слово, же
и подобьно. ти
понеже пакꙑ
пръво дѣло свѣтъ,
послѣдьне же дѣ
ло божи ловѣкъ, пръ
во дѣлатъ богъ
словесемь свѣтъ,
послѣжде же дѣло
мь ловѣка, отъ свѣ
та въ свѣтъ съконь
аваѩ. а како
ти стъ свѣтъ и ловѣкъ,
слꙑши: свѣтъ пока
ꙁатъ сѫще вьсе,
свѣтъ мира сего
ловѣкъ; въшьдъ пока
ꙁатъ свѣтъ хꙑтро
стьнꙑи, свѣтъ
гораꙁдьствоу. свѣ
тъ покаꙁа пьше
ницѫ, нъ раꙁоу
мъ оумꙑсли, како
хлѣбъ творити;
свѣтъ покаꙁа гро
ꙁдъ виньнꙑи, нъ свѣ
тъ мꙑсльнꙑи
оустрои вино, 

15c
же то въ гроꙁдоу бѣ
аше; свѣтъ пока
ꙁа влънѫ, нъ свѣ
тъ ловѣь състави
риꙁѫ отъ неѩ; свѣ
тъ покаꙁа горѫ,
свѣтъ раꙁоумьнꙑи
покаꙁа, како отъ
неѩ камени сѣ
щи. сего цѣща и
съпасъ свѣтомь ꙁо
ветъ апостолꙑ глаголѧ:
вꙑ сте свѣтъ вьсе
го мира. поьто
же ѩ ꙁоветъ свѣтъ?
не да ли не тъиѭ
поьсть имъ тво
ритъ, нъ и да на
деждѫ имъ оба
витъ въскрьсени
ꙗ. ꙗкоже бо и свѣ
тъ ꙁаидꙑ вее
ръ не погꙑбнетъ
нъ съкрꙑтъ сѧ, ре
къше ꙁастѫпитъ,
и ꙁастѫпивъ па
кꙑ [на оутриꙗ] ꙗ
витъ сѧ, тако [же] и

15d
ловѣкъ акꙑ ꙁастѫ
питъ въ гробъ въло
женъ, ти пакꙑ въ
ꙁидетъ въстаньна
аго дьне дожьдавъ.
бѫди свѣтъ. повѣ
да бꙑвъше, нъ ка
ко бꙑстъ не съкаꙁа; ьто
ли глаголѭ, не съкаꙁа,
нъ и самъ моуси не
раꙁоумѣ како. ре
е бо, вѣдѣ, ꙗко бꙑстъ,
нъ того не раꙁоумѣѭ,
како бꙑстъ. сего цѣ
ща и съпасъ глаголааше
къ апостоломъ: не ва
мъ стъ вѣдѣти
лѣта и годꙑ, ѩже
отьць положи въ сво
и власти. да ли
лѣтъ и годъ нѣстъ на
мъ вѣдѣти, али
владꙑкѫ хощемъ вѣ
дѣти, иже лѣта
и ловѣка стъ сътворилъ,
отъ конова стъ наѧ
ло моу. се же аꙁъ глаголѭ
къ ариꙗномъ и не

16a
сториꙗномъ и
къ дроугꙑмъ 
ретикомъ, иже и
сами свого съста
ва не вѣдѧтъ, а христово
рождьство хотѧтъ вѣ
дѣти. рее богъ, бѫ
ди свѣтъ и бꙑстъ свѣтъ.
о свѧтаꙗ и прѣюдь
наꙗ и великаа
сило и дивьнаꙗ
юдеса. бꙑстъ свѣ
тъ и проꙁъва богъ свѣ
тъ дьнь, а тьмѫ но
щь. нъ тольма поу
стошьни бꙑ
шѧ помꙑслꙑ сво
ими и омраи
сѧ нераꙁоумьно
ихъ срьдьце и глаголѭще
сѧ бꙑти прѣмѫ
дри обѫродѣшѧ,
ꙗкоже ови мѣ
нѧтъ присносѫще
съ богомь небо, а дроу
ꙁии богъ мѣнѧтъ
небо сѫще беꙁна
ѧльнъ и бесконь

16b
ьнъ и вьсѧ ѧсти
строѩщь. ти то
льма на поусто
шь острѣ ꙁьрѧтъ,
и самохотиѭ на
раꙁоумъ истинь
нꙑи осльпошѧ.
а дроуꙁии ꙁвѣꙁдь
наа раꙁньства
раꙁмѣрѣѭще,
и иже присно ꙗвле
ни сѫтъ въ нихъ
на полоунощии,
то тꙑ кромѣ въ
писаѭще, и иже
сѫтъ на южьнѫ
ѭ странѫ, то тѣ
мъ сѫтъ видими,
а намъ не ꙁна
ми; и полоунощь
нѫѭ ширинѫ не
бесе и животь
нꙑи крѫгъ мъно
ꙁѣми раꙁьньствꙑ
раꙁдѣлѣѭще;
и въꙁносꙑ ꙁвѣ
ꙁдьнꙑѩ и тврьжде
ниꙗ и прѣкло

16c
нꙑ и вьсѣхъ иже
на прѣдьне по
шьстви ꙁѣло съ
мотривъше, и коли
цѣми лѣтꙑ отъ
плаваѭщиихъ
къжьдо свои объхо
дъ съконьатъ; 
диноѩ отъ вьсѣхъ хꙑтро
сти не могошѧ обрѣсти
къ богоу ни раꙁоу
мѣти творьца и сѫ
ща вьсего и сѫди
ѭ правьдьна про
тивѫ дѣлоу отъда
ѭща достоинѣ.
нѫжда бо мироу
вьсемоу прѣтво
рити сѧ отъ скоро
вѣиꙗ сего на бе
сконььнѫѭ жи
ꙁнь; ꙗкоже бо и
жиꙁнь си вьсего 
стьства въскорѣ
миноутъ, тако
же и ловѣа жиꙁнь
въскорѣ стъ, нъ
прѣстѫпатъ

16d
на бесконььнѫ
ѭ жиꙁнь. нъ имь
же наѧло по сть
ствоу прѣжде нарее,
то же отъ него по
нѫжди лѣтꙑ на
инамо бꙑти
 иматъ; то о то
мь бесѣдоуѩ се вьсе
го прѣжде нарее рекꙑ:
въ наѧло сътвори.
ꙗкоже бо стъ ꙁ
нати, то бѣаше
ино нѣьто прѣжде
оутвари сеѩ, же
нашемоу оумоу
тъиѭ раꙁоумьно
стъ, нъ невиди
мо нами оста
въводимꙑхъ цѣ
ща динако и
младꙑихъ вѣ
дѣнимь; ди
нако бо не можаа
хѫ раꙁоумѣти
ни въꙁвести си
оума тамо, да стро
инѣ имъ бѣаше,

17a
и не вѣдѣти го.
бѣаше бо ино да
вьнѣ тварьно
оустрони прѣ
жде сеѩ твари ви
димꙑѩ, ꙗкоже
достоꙗше горьни
ихъ силъ и слоу
гъ божии, же прѣ
жде вьсѣхъ лѣтъ, вѣь
но и присно прѣ
бꙑваѩ. тварь же
въ томь оустро
нии сътвори, иже
вьсѣмъ стъ тво
рьць богъ, свѣтъ ра
ꙁоумьнъ, ꙗкоже
стъ лѣпо тѣмъ, иже
любѧтъ господа, мѣ
нѭ же бесплъть
наа и мꙑсльнаꙗ
и невидимаꙗ сть
ства и вьсѫ раꙁоу
мьнѫѭ тварь, 
ѩже нашь оумъ
не можетъ ꙗснѣ
раꙁоумѣти ни и
менъ ихъ иꙁобрѣ

17b
сти. тѣми вьсѣми
невидимаꙗ оу
тварь испльнена
стъ, ꙗкоже нꙑ
оуитъ великꙑи
павьлъ глаголѧ: ꙗко въ
тои твари ꙁьдано
вьсе, и видимо
и невидимо, и
прѣстоли же и
господьства, и наѧла,
и власти, и силꙑ,
и аггельстии плъци и ар
хаггельскаа приста
влениꙗ. гда же
бꙑстъ подоба и сиѭ оу
тварь притвори
ти къ сѫщии оу
твари, то пръво
акꙑ оуительство
бꙑстъ и каꙁани
ловѣьскамъ доушамъ,
тае потомь, ꙗко
же съпроста рещи,
же въ раждании
и тьлѣнии, то томоу
клюамо жи
лище се. да равьно

17c
наѧло лѣтьно
оутвари сеѩ и иже
сѫтъ животи въ
неи и садове, та
кожде пловꙑ и ни
какоже не ставѧ
себе. а и не сѫтъ ли
така лѣта си? не
оу бѫдѫтъ ми
нѫла, даже погꙑ
бнѫтъ, а моу
же стъ приити, то
динако нѣсмъ
въ нихъ, а въ нихъ
же смъ, то не [оу]
и оуюмъ ихъ,
даже отъбѣгнѫтъ.
такожде и бꙑваѭ
щиихъ стьство стъ,
или растꙑ вьсѣко,
или въспѧть грѧ
дꙑ и оусꙑхаѩ; а
же бо присно 
динако стоꙗти,
то того не иматъ.
да подоба бѣаше жи
вотоу и садовьнꙑ
имъ тѣлесемъ,

17d
акꙑ повониѭ пло
вѫщеѭ одѣномъ,
и на раждани и
тьлѣни ведомо
мъ, и дрьжимо
мъ тѣлесьнꙑмь сть
ствомь, имѣти
и ѫжиьно и посо
бьно прѣтварѣ
ѭщиимъ своиство.
да по томоу и прѣ
мѫдрꙑи сь прило
жѧ слово рее, подо
бьнѣ наоуаѩ нꙑ:
въ наѧло сътвори, ре
къше, въ наѧло се,
же лѣтꙑ бꙑва
тъ. а не мѣни
тъ о давьнѣи
шии твари, рекъ
ше то и въ наѧло бꙑстъ,
нъ по невидимѣ
и твари и раꙁоу
мьнѣи видимѣ
и сеи и ꙁнамѣи
наѧло повѣда
тъ. глаголѭтъ же и о
небеси мъногаьскꙑ

18a
философи мира
сего, ови рекѫще,
ꙗко съложено стьство
небесьно стъ отъ
етꙑръ съставъ,
льма же и види
мъ и ꙁнамъ о
браꙁъ бо акꙑ ꙁемлѣ
иматъ, огнь же,
имьже видимъ стъ,
проко же съмѣ
сьно. а дроуꙁии
философи тѣхъ
словесъ не примлѭ
тъ, нъ глаголѭтъ пѧто тѣ
ло иного стьства
небеси повѣдаѭще,
же стъ ѳирь,
же нѣстъ ни огнь,
ни въꙁдоухъ, ни
ꙁемлѣ, ни вода,
ни дино отъ про
стꙑхъ съставъ
и вещии; льма
же отъ простꙑхъ съ
ставъ сво шь
стви прѣмо и
матъ, же стъ льгъ

18b
ко, то горѣ несомо,
а тѧжько долоу.
а же горѣ и долоу,
то то крѫжьнꙑи
мь объшьстви
мь тожде стъ, и
вьсе просто на
объхождени мъ
ного отъстѫплени
 иматъ. моу
же по стьствоу шь
сти раꙁлиьно 
стъ, то томоу нѫ
жда стъ, глаголѭтъ, ра
ꙁлиь бꙑти и
сѫщию. нъ и отъ
пръвꙑихъ тѣлесъ,
же стухиꙗ
ꙁовемъ, рекъше ве
щи, съложеноу бꙑ
ти немощьно стъ не
беси, небонъ ра
ꙁлиьно стъ вьсе
то, да нѣльꙁѣ моу
гладьцѣ и беꙁ нѫ
ждѧ шьстви имѣ
ти; кожьдо бо отъ про
стꙑихъ тѣхъ кро

18c
мѣ съложенꙑхъ и
нако ти инако шь
стви стьствомь има
тъ. ꙁане пръво
троудомь съдрь
житъ сѧ, къде и пои
дѫтъ съложенаꙗ,
имьже динакого
шьстиꙗ оустроивъ
ше не могѫтъ по
ити, нъ на сво
къжьдо стьство оустрь
млѣтъ сѧ. гда
бо на вꙑсость по
идемъ, то тѧжь
ци смъ ꙁемьнꙑи
мь, гда ли на до
лъ поидемъ, то о
гньнꙑмь ста
влѣми смъ,
рѣсъ стьство бо до
лоу влѣкоми 
смъ. а сѫпроти
вьно растѧꙁани
 вещьно наѧ
ло стъ гꙑбѣли;
же бо по нѫжди
и рѣсъ стьство бꙑ

18d
ватъ, то нѣ до
колика потрьпѣ
въ тае сетьнѣ
къждо раꙁидетъ сѧ
на сво мѣсто, отъ
нѭдоу же сѧ бѣ и
шьло. до сего цѣ
ща, ꙗкоже глаголѭтъ
оумꙑшлѣѭще,
ꙗкоже нѣльꙁѣ томоу
тако бꙑти, и прь
вꙑихъ филосо
фъ оумꙑшлѣѩ
отъмещѫще и сво
ѩ раꙁоумꙑ оумꙑ
шльше оустави
шѧ, иже то пѧтаа
го тѣлесе стьство
небесьно и ꙁвѣꙁдьно
бꙑти съкаꙁаѭ
тъ. а дроугꙑи [то]
пакꙑ новѣ въ
ставъ раꙁори вьсе;
нъ мꙑ тꙑ вьсѧ о
ставимъ, да дроу
гъ дроугоу оумꙑ
шлѣѩ раꙁарѣтъ,
мꙑ же моусеово сло

19a
во дрьжѧще сла
вимъ бога творьца,
иже сътвори небо
и ꙁемлѭ. въ наѧ
ло сътвори богъ небо
и ꙁемлѭ. то поь
то тꙑ пармени
де, и тꙑ ѳаллоу
въ поустошь бесѣ
доуши, и тꙑ ди
мокрите, и тꙑ дио
гене лъжѧ бесѣдоу
ши въꙁдоухъ и
водѫ и огнь, и не
прѣꙁьрѣ ꙁъльнꙑхъ
и бесьстьнꙑхъ тѣ
лесъ съетаниꙗ
и съкладꙑ и испле
тꙑ, творитвьнꙑѩ винꙑ
видимоумоу вь
семоу сѫпроти
въ сами себѣ по
вѣдаѭще, и про
дльжаѭще мъно
гꙑ рѣи о томь
творите? и не ꙗ
вѣ ли имаши, ло
вѣе, и въ кратъ

19b
цѣ ꙁѣло гоже то
ищеши? рьци и
тꙑ съ великꙑмь
моусеомь,
въ наѧло сътвори богъ
небо и ꙁемлѭ, и
вьсѣкомоу стьствоу
иꙁобрѧщеши подо
бьно съврьшени.
и слави бога, дино
го владѫща бꙑ
тимъ вьсѣмь,
винѫ виновьнꙑ
хъ беꙁвиньнѫ, на
ѧло беꙁнаѧльно,
дино вьсеѩ обла
сти бесконььно
сѫщи, сѫщаꙗ
творѧ вьсего сѫщи
ꙗ вꙑше и присно
сѫщьно бꙑти,
самоблажьство
беꙁмѣрьно и не
описана широ
сть. да сего цѣща
и творьць вьсемоу
сѫщию невиди
мъ, не опьсанъ,

19c
не ослѣдьнъ, свѣ
тъ не прѣмѣрьнъ
[и] доброта недомꙑ
слима. иже [и] къ
моусеови бесѣдоу
ѩ на горѣ рее, аꙁъ
смь сꙑ, же и
достоинѣ и подо
бьнѣ вьсѣхъ именъ
стъ беꙁнаѧльно
моу го и присно
бꙑтьноумоу сѫ
щию въ лѣпотѫ
положи. да поь
то оубо, ловѣе, въ поу
стошь блѧдꙑ ина
ко твориши? винѫ
виновьнѫѭ вьсе
го сѫщѫ водѫ
отъглагола, инако же
огнь, [и] инако въ
ꙁдоухъ, инако ꙁе
млѭ, и инако вьсе
коупьно несъмꙑ
сльнѣ съкаꙁа. и не
видиши ли ко
жьдо отъ тѣхъ, ꙗко
же оума не има

19d
тъ, ни мꙑсли, ни
доушѧ, ни ютиꙗ? да
како оубо доушѫ
вълагаши беꙁдоу
шьнꙑимъ просто,
иже не сѫтъ при
ѧстьни ни оумо
мь, ни мꙑслиѭ, ни
словесемь. да ль
ма же того нѣси
сѧ домꙑслилъ, то
какоѩ тꙑ поши
бѣли нѣси испль
ненъ, да си тако
прославилъ! како
оубо, аристотели,
и же и мьньши
ими животꙑ тѣ
ло стъ небесьно ви
димо и хоудꙑи
ма ꙁѣницама,
и ѧстьми нарои
тꙑими раꙁдѣле
но и иꙁмѣрено, ра
вьно твориши съ
невидимꙑимь
богомь и недомꙑ
слимꙑимь и не

20a
описанꙑимь, и глаголе
ши, ꙗко беꙁ наѧла
стъ и бес коньца
и присно сꙑ; пае
же рещи, то дино
го бога твориши и
винѫ и владꙑкѫ про
повѣдаши. на
то бо приходѧтъ
оумꙑшлѣи твои
хъ словесъ лъжи
ихъ, имьже на беꙁна
ѧли и присно
сѫщи стѣжиши
небо, не ꙁамꙑш
лѣѩ себе, на како
ти ꙁъло приходитъ,
ни ꙁаапѣѩ, а хꙑ
трѣи сѧ надъ вьсѣ
ми мьнѧ. како ли
своихъ словесъ сѧ
не оусѫмьнѣ, ими
же пѧто тѣло повѣ
даши небесьно
кромѣ етꙑръ сту
хии сѫще? си же
словеса сѫпроти
вьна сѫтъ тво

20b
моу оуителю пла
тоноу и пръвꙑи
мъ философомъ
и фисиологомъ,
иже мѣнѧтъ не
бо бꙑвъше съложе
но етꙑрьми сту
хии простꙑими,
имьже видимо стъ
и раꙁоумьно и до
косьно мꙑслиѭ сво
го моу сѫщиꙗ.
ниьто же бо, глаголѭтъ,
нѣстъ видимо беꙁъ
огнѣ, ни прико
сьно бе ꙁемлѧ. нъ о
бае льма тꙑ пѧ
то тѣло мьниши
сѫще, кромѣ етꙑ
ръ стьство ино имѫ
ще, то како себе
не стави тѣле
сьнꙑими раꙁоу
мꙑ? колико лю
бо да  мьниши
тьнѣ сѫще, то
не можеши мощи
пае бесплътьнꙑхъ

20c
и раꙁоумьнꙑхъ
доушь тьнѣ сътво
рити, аще и пае
сѧ бѣсиши. доушѧ
бо и мꙑсливꙑ и
бесплътьнꙑ и не
видимꙑ сѫтъ
и непосѧжемꙑ,
а небо ꙗвѣ стъ ви
димо и досѧжемо
и домꙑслимо мꙑ
слиѭ сѫщи го.
да кольми пае ве
льми бес прикла
да истовааго и
пръвааго бесплъ
тьна божьствьнаа
го сѫщиꙗ, же
кромѣ и надъ вь
сѣмь сѫщимь
иꙁдрѧдьно, то то
мь како стъ прила
гати рекѫще,
ꙗко такожде богъ
стъ и небо; а 
стъ и видимо и
домꙑслимо небо.
льма бо ловѣьскꙑѩ

20d
доушѧ, имьже сѫтъ
бес плъти и раꙁоу
мьнꙑ, то оуньшѧ
сѫтъ небесьнааго
велиьства, ꙗко
же и по твомоу
словеси тѣлесьноу
сѫщю, то кольми
пае несъвѣдами
[ꙗкоже] стъ лѣпо богоу
бес приклада и
ꙁдрѧдь оуньшю
бꙑти, гоже сѧ
ниии же оумъ
[не] домꙑслитъ.
да небесьно тѣло и ве
лиьство нѣстъ беꙁъ
коньца ни беꙁ на
ѧла, да и подобьнъ
наѧлоу и коньць
иматъ, ꙗкоже
и оуитель твои
платонъ оуитъ
рекꙑи: лѣто же съ
небесемь бꙑстъ; да коу
пьно бꙑвъша, коу
пьно же и расꙑпле
та сѧ. а нѣстъ ли и тако?

21a
слъньце и ꙁвѣꙁдꙑ и
мѣсѧць ꙗвѣ бо и вели
ьствомь и мѣро
ѭ съ коньцемь сѫтъ,
ꙗкоже и видимъ
по вьсѧ мѣсѧцѧ коньа
ваѭщѫ сѧ лоунѫ
и охоудѣвъшѫ, и
свѣтъ иꙁ неѩ ꙗко
и доушѫ исходѧщь,
и акꙑ мрьтво тѣло
имѫщѫ; нъ и слъньце
мъногажди пако
сть подъемлѭще видимъ,
акꙑ лоунѫ, гда
помрьцатъ свѣтъ,
ти акꙑ ꙁада
влени примле
тъ ꙁакрꙑвани
мь не могꙑ свѣта
подати мироу.
а гоже странꙑ и
ѧсти съ коньце
мь сѫтъ и опьса
нꙑ, то и акꙑ съмрь
ти примлѭтъ
мъногажди, на нѫ
жда стъ и само

21b
моу томоу тогожде
коньца доити.
да тѣмь и пророкъ
давꙑдъ въпиѩ къ богоу рее:
въ наѧло тꙑ, господи, ꙁе
млѭ основа и
дѣла рѫкоу твое
ю сѫтъ небеса; та по
гꙑбнѫтъ, тꙑ же
прѣбꙑваши;
и вьса ꙗко риꙁа о
бетъшаѭтъ и ꙗ
ко одеждѫ съви
ши ꙗ и иꙁмѣнѧ
тъ сѧ; тꙑ же тъжде
си и лѣта твоꙗ не
исконьаѭтъ сѧ; тъ
иѭ невидимо
моу богоу бесъмрь
ти съкаꙁаѩ ꙗвѣ
и славѫ; тъ бо тъ
иѭ динъ беꙁна
ѧльнъ и недовѣ
домъ и присно сꙑи
стьствомь. нъ по
истинѣ, аристоте
лю, твоꙗ прѣмѫ
дростьнаа словеса

21c
подобьна сѫтъ морь
скꙑимъ пѣнамъ,
ѩже и не оу добрѣ сѧ
сътѧвъшѧ распло
вѫтъ. блѧди бо сѫ
тъ, льма же оутва
ри сеи приснобꙑ
ти намѣнѣши,
дроугоици и сѫ
противѧ сѧ своимъ
словесемъ; може
тъ бо и хоудаа исти
на твоꙗ словеса въ
скорѣ расꙑпати,
имьже не раи глагола
ти съ моусеомь:
въ наѧло сътвори богъ
небо и ꙁемлѭ. ꙗ
коже пакꙑ и въ
исходѣ рее моуси:
и бꙑшѧ гласи и
мльниѩ и обла
къ тьмьнъ на го
рѣ синаисцѣи, гласъ
трѫбьнꙑи гласѣа
ше вельми. бꙑ
шѧ же гласи постѫ
паѭще на прѣждь

21d
крѣпьше ꙁѣло;
и пакꙑ: и вьси лю
ди видѣахѫ гла
сꙑ и свѣщѧ (и трѫбꙑ). гласꙑ
и свѣщѧ и трѫбꙑ
по обꙑаю бесѣ
доутъ; не бо и
гласи истовии
бѣахѫ, или свѣ
щѧ, или трѫбꙑ,
ѩже то тако име
новааше, нъ ꙁво
нъ нѣкакъ беꙁъ
обраꙁа, не ꙗснѣ
раꙁлѫаѩ (сѧ), божи
мь хотѣнимь
на оустрашени
июдеискъ срьдьць и
иꙁвѣщени и оу
тврьждени о
съходѣ божии на
горѣ синаистѣ
и. гласъ бо истовꙑ
и тъ стъ, иже
отъ ловѣа оума исхо
дитъ, ꙗкоже и и
мѧ стъ линь
скꙑ сътворено:

22a
фони бо, рекъше, фо
съ ноу, же сѧ рее
тъ на словѣньско
обращьше свѣтъ
оумоу. нъ обае бо
жьствьно писа
ни иже тъгда
гласове бѣахѫ и
тѫтьнани, рекъ
ше ꙁвѧкъ, гласомь
проꙁъва по обꙑа
ю; небонъ и моуси
же то рее, ꙗко
и вьси люди ви
дѣахѫ гласъ, то по
обꙑаю то рее,
а не по истинѣ;
нѣстъ бо льꙁѣ видѣти
гласа николиже,
нъ слꙑшати тъ
иѭ. тако же и
давꙑдъ пророкъ сътво
ри рекꙑ: гласъ дашѧ
облаци, гласъ мѣ
нѧ громьнꙑи; ꙗко
же и дроугоижде глаголе
тъ пакꙑ рекꙑ:
гласъ грома твого

22b
въ колеси, же и
[ꙁъ] въꙁгрьмѣниꙗ
тѫтьнъ гласомь
проꙁъвавъ тожде
именьнꙑимь по
обꙑаю бесѣдоу
ѩ а не стрьмь, ꙗко
же и вꙑше глаголахомъ.
да и нꙑнѣ рекъ прѣ
мѫдрꙑи моуси,
и тьма врьхоу глѫ
бинꙑ, мьгльно
и тьмьно видѣни
 тьмѫ нарее по
обꙑаю, нъ не
стрьмь, нъ по подо
бию. подобиꙗ бо ве
щьнаꙗ, аще и не
сѫтъ стьствомь
тождьства, то и
менꙑ бꙑваѭтъ
тождьства по обꙑ
аю. ꙗкоже и при
иконахъ, ѩже сѫтъ
обраꙁи, ѩже по
стѣнамъ пишѫ
тъ, рекъше ловѣкъ,
и конь, и ливъ, то

22c
же имѧ моу стъ
тъиѭ по обꙑ
аю ловѣкъ, и конь,
и львъ сътворено,
а не по истинѣ 
стъ стрьмь тако.
не бо ниьтоже отъ
того по истинѣ стъ
стрьмь ловѣкъ
или конь или ль
въ, нъ тъиѭ и
мьже подобьно къ и
стовоумоу стъ, да
тѣмь  тако ꙁовемъ.
тако же и моуси ть
мѫ нарее не и
стовѫѭ, нъ подобь
нѫѭ къ неи, же
и лишенимь
свѣтовьнꙑимь
бꙑватъ, а оно
по прилоуаю,
а не само о себѣ
и сѫщимь сѧ съ
творило по сво
моу собьствоу,
нъ ꙗкоже се ли
шени имѣни

22d
ꙗ, ꙗкоже слѣпо
та ꙁрака. беꙁдъ
ни бо глѫбоко
стъ; съ връхнѧѩ
странꙑ мьгль
на бѣаше и мра
ьна, ꙗкоже и ть
мѣ врьхоу ѩ бꙑ
ти. а въꙁдоухъ
льгъкъ сꙑи и горѣ
въꙁнесенъ отъ връ
хнѣаго коньца,
иже отъ небесьнааго
тѣлесе даже и
до водьнааго пла
ваниꙗ, иже на
дъ ꙁемлеѭ, надъ
водами ношаа
ше сѧ; и акꙑ пъ
тица парѣаше,
имьже льгъкъ стъ
въꙁдоухъ. да аще
и свѧтꙑи васили
великꙑи глаголетъ,
же то мѣнитъ
свѧтꙑи доухъ по во
дамъ носѧщь сѧ,
то то рее божии

23a
доухъ свѧтꙑи стъ,
глаголетъ же и пакꙑ
рекꙑи, а дроуꙁии
мѣнѧтъ въꙁдоу
хъ сь сѫщь. да и
оба та раꙁоума
повѣдатъ свѧтꙑ
и василь. нъ на
мъ сѧ мьнитъ не о
свѧтѣмь доусѣ то глаголѭща
моусеа, нъ о въꙁдоу
сѣ, аще и глаголетъ ре
кꙑ: и доухъ божии
поношааше сѧ на
дъ водами. се бо
рее, ꙗкоже се би
реклъ, иже отъ бога
сътворенъ бѣаше.
ꙗкоже пишетъ сѧ
и въ въторꙑихъ къ
нигахъ цѣсарьскꙑихъ,
рекꙑ, доньдеже
въскапа на нѧ во
да божиꙗ отъ небесе.
божиѭ водѫ мѣ
нитъ пьсани
же то иꙁъ облакъ
каплѣми дъждь

23b
грѧдѣаше. да нѣстъ
льꙁѣ, имьже глаголетъ,
и доухъ божии ноша
аше сѧ врьхоу во
дꙑ, то тѣмь мь
нѣти [стъ], ꙗко
божии то стъ доухъ са
мъ и паракли
тъ господь. и пророкъ бо
давꙑдъ акꙑ похва
лѣѩ велиьство
силꙑ божиѩ рее:
мьглѫ акꙑ попе
лъ посꙑпаѩ, въ
ꙁмещѧ ледъ свои
акꙑ оукроухꙑ,
противѫ лицоу
стоудени го къ
то постоитъ? по
сълетъ слово сво
и растопитъ ѩ, по
доушетъ доухъ го
и потекѫтъ во
дꙑ. тоже то глаголѧ
не мѣнитъ сьде божи
слово рекъше сꙑнъ божии
и богъ слово то стъ,
ни пакꙑ доуха свѧтааго

23c
божиꙗ и бога, имьже
рее, подоушетъ
доухъ го; нъ же мѣ
нитъ сьде слово божи
, то то повелѣни
 го нариетъ,
а подоухани доухо
вьно югъ мѣни
тъ, имьже та стра
на въꙁдоушьнаꙗ
топлѣиши стъ.
и сами бо нꙑнѣ ви
димъ, къде въꙁвѣ
тъ югъ, тоу расто
питъ вьсѣкъ ледъ;
да такожде и сьде ре
кꙑ, доухъ божии по
ношааше сѧ по во
дамъ, не свѧтꙑи доу
хъ божии мѣнитъ,
нъ въꙁдоухъ, имь
же рѣдъкъ стъ стьство
мь и проꙁраьнъ
и льгъкъ и тьнъкъ
и расꙑпаѩ сѧ и пла
ваѩ вьсѫдоу.
и рее богъ, бѫди свѣ
тъ и бꙑстъ свѣтъ.

23d
и стъ свѣтовьно
ѭ твариѭ же вь
се ꙁьдани освѣ
щатъ и оукра
шатъ? не прии
метъ свѣта божь
ствьнꙑѩ любъве не вѣ
дѣвꙑи, иже стъ сътворилъ
тако стьство свѣтоу
тихо и вьсѣмъ [и]
драго и радостьно
и оуспѣшьно. ка
ко ли мꙑ може
мъ иꙁглаголати или съ
каꙁати добротѫ
свѣтовьнѫѭ. са
мъ бо иматъ свѣтъ
своѭ добротѫ въ
себѣ и беꙁдоушь
нꙑимъ сѫщьнѫ
ѭ лѣпотѫ и свѣть
льство велиьства.
нъ ꙗкоже простъ
и бес тѣлесе сътво
ри сь свѣтъ, то то
ꙗвѣ стъ ꙁѣло,
ꙗкоже въ етврьтꙑ
дьнь акꙑ нѣкака

24a
съсѫда дъва посо
бива сътвори богъ
свѣтовьнѣи тѣле
сѣ рекꙑ: да бѫдѫ
тъ свѣтильници
на тврьди небесьнѣ
и ꙗкоже свѣтити
по ꙁемли. гоже
бо прѣжде не бѣа
ше имꙑ свѣтъ,
то же нꙑнѣ сътвори
на потрѣбѫ прѣ
мѫдрꙑи хꙑтрь
ць, а не же имѣ
аше прѣжде. аще бо
би имѣлъ, то о
блишимь и въ соу
тѫ рее, да бѫ
дѫтъ свѣтиль
ници, рекъше тѣ
лесьнаꙗ крѫга, ꙗ
влѣѩ, да прьво
бꙑвꙑи свѣтъ,
ꙗкоже и бе слъньца
бѣаше, рекъше бе
с крѫга и капи,
тако же и бес тѣ
лесе, тъиѭ ди

24b
нѣмь распрострь
тимь и прикѫ
танимь вьсе
мощьнꙑимь по
велѣнимь тво
рьемь дьнь тво
рѧ и нощь, ловѣю
оумоу не домꙑслѧ
щю того. послѣ
жде же въложи въ ве
ликаа свѣтиль
ника и въ ꙁвѣꙁдь
наа тѣлеса господь [и]
богъ и вьсѣхъ творь
ць прѣюдьнꙑи,
хꙑтрѣ же то и ꙁѣ
ло на оуспѣхъ.
да сълогъ тъ вели
коую тѣлесоу ра
вьно вьсѣмъ ловѣкомъ
свѣтъ ꙗвлѣтъ, и
да никътоже не
мьнитъ и наре
етъ ю богъ, видѧ
толикѫ прѣсла
вьнѫѭ добротѫ,
тѣмь же и съложенꙑ
ѩ сътвори свѣтомь

24c
и крѫгомь. ли
бо видѧще ꙗ дроу
гоици и охоудѣ
въша ꙗ и помрь
цавъша до конь
ца, тоу же дина
ко мъноꙁи сѧ прѣ
льщаѭтъ богомь
ꙗ ꙁовѫще, и кла
нѣни и ьсть
има подаѭтъ.
бесплътьнъ оубо
свѣтъ испрьва
бꙑстъ; тае послѣ
жде въ капи тѣле
сьнѣи въложенъ
бꙑстъ, ꙗкоже вели
кꙑи и богоноси
вꙑи василь съка
ꙁаѩ проповѣда,
о свѣтѣ и свѣти
льникоу съкаꙁаѩ
просто: простъ
мѣнѭ и беꙁве
щьнъ сѫщь свѣтъ
съгола, тѣлесе ни
какого же не имꙑ.
пае же и свѧтꙑи

24d
григори богосло
весьнꙑи съкаꙁа
тъ въ словеси, же
о новѣи недѣли съ
твори, глаголѧ сице:
лѣпо бо бѣаше
великоумоу свѣ
тоу тварь отъ свѣ
та наѧти,
иже раꙁгонитъ
тьмѫ. тоже сь не
въ съсѫдѣ испрь
ва обавивъ ни
въ крѫꙁѣ, ꙗкоже
аꙁъ мꙑшлѭ, нъ и
бес тѣлесе и бес крѫ
га; тае и крѫгоу
въданъ освѣща
ти вьсѫ въселенѫ
ѭ. и видѣ богъ свѣ
тъ, ꙗко добръ. не
гда бꙑстъ свѣтъ сътво
ренъ, тъгда ви
дѣ свѣтовьно сть
ство, ꙗко добро;
ꙁнааше бо ꙁѣло
тврьдѣ, же хо
тѣаше самъ творити,

25a
како стъ, и не
оу го сътворивъ.
да ли ловѣци, иже
кѫѭ хꙑтрость къ
жьдо вѣстъ, то
прѣжде вѣдѧтъ,
како (е)моу стъ бꙑ
ти семоу, мꙑсли
ѭ доꙁьрѧще го,
тъиѭ оима
плътьнꙑма мала
не видѧще го,
а колико пае и
же господь стъ вѣди вьсеи,
иже недовѣди
мꙑи вѣкъ объ
дрьжитъ и съдрь
житъ и вѣстъ
и прѣжде бꙑтиꙗ,
то тъ и не оу бꙑвъ
шь свѣтъ вѣдѣа
ше, ꙗко добръ стъ.
тъ бо и сътвори,
нъ нꙑ накаꙁатъ,
да сѧ не юдимъ
просто, ꙗко добръ стъ,
и дивимъ сѧ сиꙗ
нию го, нъ да при
мѣрѣмъ и по

25b
мꙑшлѣмъ рекѫ
ще: ли се сиць свѣ
тъ стъ добръ сътворе
нъ творьцемь, то ка
ко доброта стъ бес при
клада творьа, и
славьна и дивьна и
юдьна. ти отъ сего
видимааго свѣта
свѣтьлааго не наю
димъ сѧ помꙑшлѣ
ѭще ономоу свѣ
тоу. ꙗкоже бо и смрь
даа ѧдь вьнѣшь
нѣꙗ, ꙗже не сѫ
тъ видѣла кънѧꙁа, въ
срацѣ ꙁлатами ни
щьми шьвенѣ, и
на вꙑи гривьнѫ
ꙁлатѫ носѧща, и по
ꙗсомь въльрьми
томь прѣпоꙗса
на, и по плещьма
бисромь покꙑда
на, и мьь носѧща
ꙁлатъ, ти да бишѧ
и на стѣнѣ видѣ
ли въписанъ и ша
ромь оукрашенъ

25c
такоѭжде оутвари
ѭ, то кольма сѧ би
шѧ дивили помꙑ
шлѣѭще и рекѫ
ще: како то сь са
мъ бѫдетъ истовꙑ
и красьнъ, ли то
обраꙁъ го сице стъ
юдьнъ. то кольми
пае иже свѣтовь
нѫѭ сиѭ добротѫ
видѧтъ, достои
ни сѫтъ дивити
сѧ и къ творьцоу
свѣтовьноумоу
мꙑслиѭ въꙁлетѣ
ти и поклонити
сѧ моу и просла
вити и, имьже си
цѫ тварь стъ до
брѫ сътворилъ. по
семоу же свѣтоу и
онъ бесприкла
дьнꙑи свѣтъ по
ꙁнавамъ мꙑсли
ѭ. тае рее: и ра
ꙁлѫи богъ посрѣ
дѣ свѣта и по
срѣдѣ тьмꙑ; и въꙁъва

25d
богъ свѣтъ дьнь и
тьмѫ въꙁъва нощь.
нъ же то рее, ра
ꙁлѫи, да не мь
ниши, ꙗкоже съ
коупленама обѣ
ма, ни да мьни
ши такожде, ꙗко
же и тьма о себѣ бѣ
аше прѣжде, ꙗко
же то и свѣтъ; нъ
свѣтоу отъшьдъшю
тьма бꙑстъ. свѣтоу
бо сиꙗѭщю дьнь
проꙁъва; а ꙗко сѧ
въспрѧта, тако
бꙑстъ въꙁдоухъ сь бе
свѣта, да то но
щь проꙁъва. да въ
тꙑ три дьни пръ
вобꙑтьнꙑмь свѣ
томь, распрости
ранимь и въ
спрѧтанимь
нощь и дьнь бꙑва
аше. тае, ꙗко
въ обьлаꙗ тѣле
са свѣтъ въложи,
тако наѧтъ тѣхъ

26a
тѣлесъ и свѣтъ
мѣрити и нощь.
гда бо на въсто
ьнѣмь прѣдѣ
лѣ бѫдетъ слъньце
ти подъꙁемьнꙑи
полъ минѫвъ
небесе дьнь сътвори
тъ, тъгда бо вьсѫ
ꙁемлѭ освѣтитъ
подъ небесемь, сво
ими лоуами про
сиꙗвъ. гда ли
пакꙑ доидетъ ꙁа
падьнааго прѣдѣ
ла ти подъиде
тъ подъꙁемьнꙑи
полъ небесе и съкрꙑ
тъ сѧ, то нощь
творитъ свои свѣ
тъ съкрꙑвъ; ть
ма бо бѫдетъ, къде
свѣта нѣстъ. бѫде
тъ бо вьсь тъгда на
дъ ꙁемлеѭ въꙁдоу
хъ бе свѣта и
тьмьнъ; отъ ꙁемлѧ
бо стѣнь бѫдетъ.
да тѣмь оубо ди

26b
нъ свѣтъ виньнъ стъ
дьни и нощи, ꙗко
же стъ прѣдѣлъ поло
жилъ моу ди
нꙑи творьць. да
сего цѣща рее моу
си: и раꙁлѫи богъ
междю свѣтомь и
междю нощиѭ; про
стрьти тъгда и
въспрѧтани пръ
вобꙑтьнааго свѣ
та мѣнитъ. та
е рее: и бꙑстъ вееръ,
и бꙑстъ ꙁаоутра, дьнь
динъ. въскѫ
тани свѣтовно
, рекъше ꙁашьстви
, вееръ нарее,
ꙁаоутра же съконь
ани нощьно
проꙁъва. лишени
 бо свѣтовьно въ
ꙁдоухоу тьмѫ тво
ритъ, же и нощь
творьць имено
ва. да прѣшьстви
 сиꙗниꙗ свѣто
вьнааго вееръ про

26c
ꙁъва, ꙁаоутринѫ же
нощь. тае бꙑти
обоимъ тѣмъ рее
динъ дьнь. пока
ꙁа же ꙗвѣ, ꙗко дъва
на десѧте аса въ но
щи и въ дьни ди
нъ дьнь то стъ. рее
бо: и бꙑстъ вееръ и бꙑстъ ꙁа
оутра, дьнь динъ.
дьнь и нощь же 
динъ дьнь проꙁъва
въ помльа о и
мени нощьнѣмь
съгола. нѣстъ бо и сътво
рена, нъ стѣнь стъ
и лишени свѣто
вьно. да сего цѣ
ща и бꙑватъ и
отъходитъ пакꙑ,
не имѫщи сво
го сѫщиꙗ, нъ въ
небꙑти расходѧ
щи сѧ. акꙑ стѣ
нь бо беꙁ вѣсти ра
ꙁидетъ сѧ свѣтоу
пришьдъшю, и па
кꙑ бѫдетъ, къде
свѣтъ отъидетъ.

26d
да аще и къто ре
етъ, тварь творь
а стъ, рекъше свѣ
товьнаа, то не грѣ
шитъ истинꙑ.
а и притъѫ въ и
ꙁвѣсти сътворѭ
о глаголемѣмь се
мь: ꙗкоже бо би
кънѧꙁь, или въ вои
отъходѧ или ина
мо камо иꙁъ вла
сти своѩ, по
ставилъ намѣ
стьника себѣ
сѫдити и строи
ти власть своѭ,
къде же сѧ би пакꙑ
въꙁвратилъ, тоу
же того никъдеже
власть не бѫдетъ;
ти мъногажди
сице творѧ, по
ставлѣѩ и иꙁме
щѧ, тъ стъ самъ
присно владꙑка и
господь, ни хоудѣ отъ
падаѩ отъ власти
отъхождени

27a
мь тѣмь; а тъ на
мѣстьникъ раби
 повиновани
 иматъ къ не
моу присно. та
коже и свѣтъ вла
детъ своимь си
ꙗнимь и вьсѣ
мь въꙁдоухомь;
то акꙑ отъходѧ па
кꙑ своимь въспрѧ
танимь и ꙁахо
жденимь, тае
пакꙑ просиꙗвъ
на въстоцѣ, и мъ
ногажди въсходѧ
и ꙁаходѧ тьмѣ тво
рьць бꙑватъ,
расꙑпаѩ и съста
влѣѩ отъходомь
своимь. да ль
ма же се сице стъ,
то въ лѣпотѫ къто
реетъ повинь
нѫ сѫщѫ нощь
свѣтоу, имьже
имь бꙑватъ.
а не инѣмь тво

27b
рьцемь ꙁъломь,
ꙗкоже ретици глаголѭ
тъ, нъ динѣмь
добрꙑимь творь
цемь, имь же стъ
вьсе сътворено, богомь.
и сице пакꙑ стъ
о дьни и о нощи:
ꙗкоже се ловѣкъ съдра
вꙑма оима и ꙗ
снꙑма, ꙁракъ имꙑ
и истъ и ни хоу
дꙑѩ съпонꙑ не имꙑ
тьмьнꙑ, гда сѧ
обрѧщетъ съпѧ, то
акꙑ ꙁаклюитъ сѧ
свѣтъ въ немь мь
жанимь оьнꙑ
мь, нъ не погꙑбне
тъ никакоже въ не
мь свѣтьнꙑи ꙁракъ,
нъ тъгда тъиѭ съ
пѧщоу по стьствоу ...
гда ли пакꙑ въ
станетъ, то та тьма,
въ нѭ же то мьжаа
ше, беꙁ вѣсти погꙑ
бнетъ и пакꙑ о

27c
нъжде свѣтъ бѫде
тъ, не бо и погꙑ
балъ стъ; тако
же и бꙑватъ и отъ
ходитъ. да и отъ се
го стъ раꙁоумѣти
свѣтовьно отъхожде
ни и прихожде
ни. ꙁемлѣ же
бѣаше, рее, неви
дима и не оустро
на. нъ каꙁителе
истиньнии не хо
тѧтъ кънижьнааго
раꙁоума раꙁоумѣ
ти, нъ ꙗкоже имъ
годѣ стъ себѣ, на
то же съвращаѭтъ
раꙁоумъ кънижьнꙑ,
вещь сиѭ мѣнѧще
невидимѫ сѫщѫ
и не оустронѫ, отъ
неѩ же богъ въꙁемлѧ
вьсе сътвори. да того
ьто стъ ꙁълѣ и не
ьстьнѣ? аще бо
та стъ присносѫщи,
нъ подъ водами не

27d
видима, то и тъ
ьна стъ богоу; да
тоѩ хоулꙑ нѣстъ горе
ниьтоже, же та
ко вѣровати. бѣ
аше бо вещь ꙁемь
наꙗ подъ водами,
нъ гда же и небо съ
творено, тъгда же
и та, а не беꙁ наѧ
ла сѫщи. нъ ни
щета ловѣьска прѣль
сти ѩ, имьже въ насъ
ловѣцѣхъ каꙗждо
хꙑтрость отълѫе
на стъ на своѭ
къжьдо къꙁнь, ꙗко
же се дрѣводѣль
ство на дрѣво, и
вътрьство на желѣ
ꙁо; тоже въ томь
ово стъ, и
мь же творити, ре
къше дрѣво, ино же,
же имь творити,
нѣкакъ обраꙁъ,
рекъше или столъ,
или двьри, или

28a
ино ьто. да дрѣво
то вънѣ стъ. прѣ
имъши же хꙑтро
сть вещиѭ ꙗкъ же
хощетъ такъ же
обраꙁъ сътворитъ,
да тъ отъ обою бѫде
тъ, рекъше и отъ дрѣ
ва и отъ хꙑтрости.
тако же и желѣꙁо
кромѣ стъ вътрѣ,
а хꙑтрость въ въ
три, да въꙁъмъ ,
ꙗкъ же хощетъ съ
сѫдъ, такъ же съ
творитъ. тако
же мьнѧтъ и божи
ѭ тварь сѫщѫ
рекѫще, обраꙁъ
оутвари сеѩ прѣ
мѫдростиѭ богъ
ꙗкоже хотѣ тако
же сътвори, а ве
щь готова бѣа
ше а не сътворена,
да (отъ) тою творьць
сътвори оутварь
сиѭ съложьнѣ.

28b
съложьно же тѣмь
мѣнѧтъ, имьже ве
щь стъ готова бꙑ
ла, а обраꙁи бꙑ
шѧ отъ бога; ꙗкоже хо
тѣ, тако же сътвори.
да по тои рѣи и
бога сѧ самого отъмещѫ
тъ; не бо го и тво
рѧтъ съставивъша
сѫщиꙗ сего вьсего,
нъ тъиѭ готовомь;
да то хоуда ѧсть стъ
въ вьсемь. то же вьсе
глаголаахѫ оумъ ниꙁъ
къ имѫще и ꙁѣло
нищь и пошибенъ,
не могѫще на вꙑ
сость оума си въꙁве
сти, ни доꙁьрѣти
истинꙑ. въ насъ бо
нꙑнѣ сѫтъ хꙑтро
сти и вьсѣ къꙁньства
послѣжде оумꙑш
лена вещии, ꙗко
же ьто на потрѣбѫ
бѣаше комоу въ
житии семь. вль

28c
на бо на овьци прѣ
жде бѣаше сътворе
на, гда и животъ,
а тъкани соукноу
послѣжде бꙑстъ наго
тꙑ нашѧ одѣѩ;
и дрѣво испрьва
бѣаше, хꙑтрость
же дрѣводѣльска
прѣимъши и на
нѭ же бꙑстъ потрѣбѫ
кождо прѣобраꙁи
вещь дрѣвьнѫѭ.
и трѣбѣ нꙑ  оука
ꙁа ꙁѣло сѫще,
весло гребьцемъ въ
корабихъ, рата
мъ рало и лопатѫ,
а воиномъ копи
ща даѩ. а богъ не та
ко творитъ, нъ и
прѣжде ꙁьданиꙗ се
ѩ оутвари въсхотѣ
въ сътворити оутва
рь сиѭ вьсѫ, къде и
оустрьми сѧ отъ небꙑ
тиꙗ въ бꙑти съ
творити ѭ, тоу же

28d
и коупьнѣ помꙑсли
въ, како оутвари
сеи бꙑти стъ, и
обраꙁꙑ и подобь
нꙑѩ съ вещиѭ ро
ди. ти небеси отълѫ
и, ꙗкоже лѣпо
небеси стьство и
мѣти, ꙁемьноу
моу же обраꙁоу сво
сѫщи подобьно
сътвори. огнь же
и водѫ и въꙁдоу
хъ прѣобраꙁи, ꙗ
коже хотѣ, и въ сѫ
щи приведе, ꙗко
же комоуждо трѣ
бѣ бѣаше. оутва
ри же сеи вьсеи ра
ꙁлиьнꙑми ѧсть
ми съставленѣ
сѫщи, любъви
ѭ нераꙁмѣньноѭ
вьсе съвѧꙁавъ въ ди
но обьщьство и
съетани съпрѧ
же, ꙗкоже и же
дроугъ отъ дроуга

29a
далее мѣстомь
сꙑ, то акꙑ въскра
и сѧ го мьнитъ съ
коупьноѭ любъви
ѭ. да оумлькнѫ
тъ оубо и ꙁаградѧ
тъ си оуста, иже
то кощюньнꙑѩ блѧ
ди бесѣдоуѭтъ,
не домꙑслѧще себе
своѭ немощиѭ
ти примѣрѣѭще
свои хоудости
недовѣдимѫѭ
онѫ божиѭ мꙑ
сль и неиꙁглаголемѫ
ѭ силѫ съпроста
ловѣьскомь гласомь.
сътвори богъ небо и ꙁе
млѭ, нъ не испо
лоу обо, нъ вьсе
небо до коньца и ꙁе
млѭ. а ꙁемлѣ бѣ
аше невидима и
не оустрона, и
мьже вода плава
аше по неи. оустро
ни бо ꙁемлѧ стъ,

29b
гда имѣти на
ьнетъ своѭ оутва
рь и одеждѫ, ꙗко
же се по ѫложьнꙑ
имъ нивамъ
жита добра въꙁдра
стомь акꙑ вль
нꙑ потекѫтъ,
цвѣтове же въ гра
дѣхъ раꙁлиьни
цвьтѫтъ, а по
дъгориꙗ дѫбра
вами оутворена
и врьхове горамъ
боримь окра
шени; того же вь
сего динако не
имѣаше ꙁемлѣ,
нъ проꙁѧбааше
вьсе то въ неи. силѫ
бо тѫ далъ и бѣ
аше творьць богъ,
ꙗко вьсе то и
ꙁвести и себе, 
же нꙑнѣ ловѣци ꙁна
ѭтъ, нъ ожи
дааше тъгда подо
бьнааго врѣмене,

29c
да повелѣни
мь божиимь и
ꙁведетъ на свѣтъ
плодꙑ своѩ. нъ
и тьмѫ, мѣнитъ,
надъ беꙁдъни
мь. пакꙑ дроу
гꙑимъ кощюна
мъ наѧла, и рѣ
етворениꙗ ꙁълѣ
иша пае; слове
са бо съвращаѭтъ
на своꙗ оумꙑ
шлениꙗ. тьмѫ
бо не ꙗкоже стъ
съкаꙁаѭтъ, рекъ
ше въꙁдоухъ бе
свѣта или ꙁа
стѫплено мѣ
сто, да отъ того сѣ
нь стъ, нъ глаголѭ
тъ, сила стъ ꙁъ
ла, рекъше ꙁъль
велика, сама се
бѣ наѧло имѫ
щи, сѫпостать
на и сѫпроти
вьна благꙑни

29d
божии. да тѫ тьмѫ
тако съкаꙁаѭтъ
на погꙑбѣль и се
бѣ и мъноꙁѣмъ,
не вѣдѫще се, ьто
бесѣдоуѭще. ни
та бо тьма ꙁъла стъ
сила, ни сѧ стъ
сама родила, нъ
въꙁдоухъ и мьглꙑ
надъ водами ть
мѫ творѧщѧ; и богъ
бо благодатьнъ сꙑ ꙁъла
не творитъ. не бо
животъ съмрьти ра
ждатъ, ни тьма
свѣтоу стъ наѧ
ло, ни ѩꙁа съдра
виꙗ не творитъ;
нъ гда сѧ мꙑсли
прѣмѣнѧтъ отъ
сѫпротивиꙗ на
сѫпротиви, а въ
бꙑтиихъ не отъ
сѫпротивиꙗ, нъ
отъ свого рода къ
жьдо бꙑватъ и и
сходитъ. да ль

30a
ма же, рее, ни стъ съ
творено, ни стъ отъ бога
бꙑвъ, то отъкѫдоу
моу стъ родъ и 
стьство? вьси бо ꙁ
намъ, ꙗкоже ꙁъло
примлѭщеи вѣ
дѧтъ: стъ бо ꙁъло,
ꙗко и въпадаѭще
и въ не ꙁнаѭтъ .
да поьто противѫ
томоу реемъ? не
сице ли реемъ:
сѫщиꙗ ꙁъль не и
матъ, ни стъ
доушѫ имѫщи,
нъ нравъ доуши сѫ
противь добрꙑ
имъ дѣломъ, и
мьже отъ добра отъпа
ла стъ. да не ищи
иꙁъ въноу ꙁъла, ни
мьни го, ꙗкоже
испрьва стъ сътворе
но стьствомь непри
ꙗꙁниномь; нъ са
мъ въ себѣ къжьдо ꙁъ
ли да поищетъ,

30b
имьже отъ себе моу
стъ. вьсе бо бꙑва
мо ово бо стьство
мь въ насъ прѣбꙑва
тъ, ꙗкоже се ста
рость и ѩꙁа, ово
же само о себѣ, ꙗ
коже се несъмꙑсль
нꙑѩ напасти [на
падѫтъ] тоужди
ими наѧлꙑ на
падаѭщѧ, дрѧхль
ства нѣкака и
скръби или и ра
дости, ꙗкоже се
къто стоуденьць
копаѩ ꙁлато обрѧ
щетъ, или на тръ
гъ идꙑ съмрьти на
идетъ; ово же въ
насъ стъ, ꙗкоже
съдолѣвати же
ланию, или и по
поустити сласть
мъ, ꙗкоже оудрь
жати гнѣвъ и
ли попоустити
на гнѣваѭщааго тѧ,

30c
и истинѫ глаголати
или лъгати, кро
тъкоу бꙑти [и]
нравомь и съмѣ
реноу, прѣꙁори
воу или обидь
ливоу и велиа
воу. да ими же
тꙑ съвладеши,
то тѣхъ наѧла
не ищи отъ инѫдоу,
ни отъкѫдоу же,
нъ ꙁнаи истово
 ꙁъло отъ иꙁволена
аго отъпадениꙗ
наѧло въꙁъмъ. аще
бо би не своѭ во
леѭ бꙑло, ти да
би въ насъ не бꙑло, то
лико отъ ꙁакона
и отъ сѫда не би стра
ха, иже беспра
вьдꙑ творѧщии
мъ, и мѫка и ка
ꙁнь негонеꙁьнаа
противѫ дѣлоу
ꙁълꙑмъ съмѣрѣ
ма. се же глаголѭ о

30d
рьствѣмь ꙁълѣ;
а недѫгъ и нище
тѫ и беслави
ꙗ, и лико же
пеально въ ловѣцѣхъ,
то того мꙑ не мѣ
нимъ ꙁъли сѫщѧ,
небонъ и же сѫ
противьно томоу
мьнимо стъ добро,
то не мѣнимъ
того велика до
бра сѫща; ово бо
стьствомь бꙑва
тъ, а дроуго и на
польꙁѫ мъногꙑ
мъ събꙑватъ сѧ.
въꙁискатъ же
слово, аще стъ сътво
рена съ оутвари
ѭ сеѭ тьма, или,
аще стъ давь
нѣиши тьма свѣ
та, поьто ли го
рьше старѣ до
брѣишааго? мꙑ
же отъвѣщамъ:
и си тьма не по сѫ
31a
щию състоитъ сѧ,
нъ врѣдъ въ въꙁдоу
сѣ, лишени бо стъ свѣ
та. кого оубо
свѣта не имѣа
ше оутварь си
напрасно, ꙗкоже
тьмѣ врьхоу водꙑ
бꙑти? помꙑш
лѣмъ оубо, ль
ма же нѣьто бѣ
аше прѣжде сеѩ
твари видимꙑ
ѩ и тьлѣѭщѧѩ съ
ставлениꙗ, то въ
свѣтѣ оубо бѣа
ше, ꙗвѣ то стъ.
ни аггельстии бо
санове, ни вьси
небесьнии плъкове,
ни съгола (же) име
нито или беꙁ и
мене отъ мꙑсльнꙑ
ихъ стьствъ или
слоужьбьнꙑихъ
доуховъ [иже] въ ть
мѣ хождаахѫ, нъ
на свѣтѣ и въ вьсе

31b
мь веселии доуховь
нѣмь, ꙗкоже
лѣпо имъ оустро
ни имѣти. не
можеть тоу никъто
же рещи, нѣстъ тако;
да иже надъ небесе
мь свѣъ, же въ
благꙑнѣхъ обѣ
щано ожида
и го, о немь же
[и] соломонъ рее:
свѣтъ правьдьнꙑ
имъ вьсегда, и а
постолъ пакꙑ рее:
благодарѧще отьца,
иже нꙑ довольнꙑ
сътвори въ ѧсти
приѧстиꙗ свѧтꙑ
хъ въ свѣтѣ. ль
ма бо осѫжда
мии посꙑлаѭтъ
сѧ въ тьмѫ вънѣ
шьнѫѭ, то ꙗвѣ
то стъ, ꙗко
иже добраа дѣла
и достоина дѣла
ѭтъ, то въ свѣтѣ

31c
имѫтъ покои,
иже надъ оутвари
ѭ сеѭ видимоѭ
стъ. да льма же
бꙑстъ небо повелѣни
мь божиимь на
прасно тѣло имъ
и ѧсто, могꙑ вънѣ
шьне ꙁастѫпити
ѫтрьниимъ,
да нѫжда бꙑстъ ꙁавѣ
сеноумоу мѣстоу
тьмьноу бꙑти;
тро бо сѧ сълоуи
о стѣни томь:
свѣтъ, тѣло и бе
свѣтьно мѣсто.
да си тьма бꙑстъ отъ
стѣнѣ небесьнааго,
а и отъ сеѩ притъѧ
раꙁоумѣи: въ прѣ
пладьни съсѣ
ци истъбѫ и вьсѫ
доу ѭ оутврьди,
да видиши, какѫ
ти тьмѫ сътворитъ
въ себѣ. тако же
и тѫ тьмѫ мьни

31d
сѫщѫ, не прѣжде
бꙑвъшѫ, нъ по ꙁа
стѫплении небесьнѣ
мь и мьглѧщемъ
водамъ. и рее богъ,
бѫди свѣтъ. прь
вꙑи гласъ божии свѣ
тоу стьство сътвори,
тьмѫ погоуби, оу
тварь сиѭ освѣ
ти, вьсемоу напра
сно лица сладъка сътво
ри и красьна. небо бо
ꙗви сѧ тьмоѭ ꙁакръ
вено бꙑвъ, и ꙗже
го доброта така,
ꙗкѫ же и нꙑнѣ сво
и ои съвѣдѣтель
ствоуте. свѣтъ
же сиꙗаше по не
моу присно про
стираѩ лоуѧ по
вьсеи твари, скора
ꙗ беꙁ мѣрꙑ имꙑ
распрострьтиꙗ
свьтѧща сѧ. горѣ
бо до фира и не
бесе свѣтъ достиꙁаа

32a
ше, а по ширинѣ
по вьсѣмъ ѧстьмъ
полоунощьнꙑмъ
и южьнꙑмъ и въ
стоьнꙑимъ и
ꙁападьнꙑимъ ско
рѣ мльниѩ и
мьжениꙗ оьна
аго въскорѣ о
свѣщаѩ. толикѫ
бо иматъ стьство то
тьность и исто
тѫ, ꙗко не
иматъ ни хоуда
мѫждениꙗ, нъ
акꙑ мꙑсль ди
ноѭ вьсьжде оуда
ритъ свѣтъ, ꙗко
же бо и ꙁракъ нашь
беꙁ нѫждениꙗ и
споущатъ на
ꙁьримо. и фи
ръ же слаждеи стъ
примлѧ свѣтъ,
и водꙑ свѣтьлѣи
шѧ; не бо тъиѭ
примлѭтъ свѣтъ,
нъ и отъ себе въспѧть

32b
отъпоущаѭтъ, въ
ꙁламлѣѭщю сѧ свѣ
тоу въспѧть и мььтъ свѣ
тьлъ вьсѣмо посꙑла
ѭщю. а и раꙁоумѣ
ти то стъ, гда во
дѫ пиши въ аши,
а слъньце сиꙗтъ на
нѭ; свѣтъ же мь
ьщетъ по стѣнѣ.
вьсе же то божии гласъ
на сласть и ьсть
прѣтвори. ꙗкоже
бо плаваѭщеи по
морю пролиꙗвъ
ше надъ глѫбино
ѭ дрѣвѣно масло
проꙁраьно мѣсто
то сътворѧтъ и свѣ
тьло, тако и тво
рьць богъ иꙁрекъ,
да бѫдетъ свѣтъ,
напраснимь тва
ри благодать тѫ въдастъ.
бѫди свѣтъ! тоже
повелѣни то тоу
аби дѣломь бꙑстъ
и стьствомь сѧ сътвори,

32c
гоже стьства ни
домꙑслити сѧ мо
жемъ ловѣимь оу
момь, коль стъ красьно.
нъ гда гласъ мѣни
мъ отъ бога бꙑвъшь,
или глаголъ, или пове
лѣни, не гласьнꙑ
мь грътанемь
мѣнимъ и испоу
щамъ и ютимь
тѫтьномь, ꙗко
же се ловѣь гласъ тѫ
тьнѧ исходитъ,
ни въꙁдоуха, ѩꙁꙑ
комь обраꙁъ тво
рѧща рѣи, ꙗко
же намъ раꙁоумѣ
ти, ьто глаголетъ; нъ
не мѣнимъ бога
ьто глаголѭща, нъ во
льно повелѣни
, въ асѣ беспри
кладьнѣмь ско
ростиѭ глаголемо, то
го цѣща да би оу
имꙑмъ добро
раꙁоумѣти, да

32d
тѣмь обраꙁꙑ си
це мѣнимъ отъ бога
сѫще. и проꙁъва
богъ свѣтъ дьнь и ть
мѫ въꙁъва нощь;
ти бꙑстъ вееръ и
бꙑстъ ꙁаутра, дьнь 
динъ. вееръ же
стъ обьщь прѣ
дѣлъ дьни и но
щи, и ꙁаутрина
такожде, ꙗже сѫ
сѣда нощи къ дь
ни. да хотѧ старѣ
ишиньство бꙑ
тиꙗ подати дьни
прѣжде повѣда
тъ прѣходъ дьне
вьнꙑи, тае прѣ
стѫплени но
щьно, ꙗкоже
грѧдѫщи нощи
въслѣдъ дьне. прѣ
жде бо бꙑтиꙗ свѣ
товьнааго въ оу
твари сеи оустро
ни не нощь
бѣаше, нъ тьма:

33a
тае ꙗко бꙑстъ свѣтъ
ти же сѧ въ дьнь
отъдѣлѣаше, и ꙁа
шьстви того но
щь сѧ проꙁъва, да тѣ
мь и новѣ про
ꙁъвани по дьни при
ѩ. бꙑстъ оубо вееръ
и бꙑстъ ꙁаутра. дьне
нощи рее. ти
къ томоу не проꙁъва
дьнь ти нощь рекꙑ,
нъ же старѣ и
ьстьнѣ, тѣмь же
именемь проꙁъва.
и въ вьсемь бо пи
сании сиць обрѧ
щеши обꙑаи сѫ
щь: гда бо ьтемъ
лѣта, то дьньми
ꙗ ьтемъ, а не но
щьми съ дьньми.
глаголетъ бо давꙑдъ рекꙑ:
дьневе лѣтъ моихъ;
и пакꙑ иꙗковъ
рее: дьневе жиꙁни
моѩ мали и
страстьни; и пакꙑ:

33b
вьсѧ дьни жиꙁни
моѩ. да же се
нꙑнѣ въ повѣсть
нꙑхъ обраꙁѣхъ
прѣдано, то то бꙑстъ
ꙁаконоу положе
ни въ проко.
и бꙑстъ вееръ и бꙑстъ
ꙁаутра, дьнь динъ.
есо цѣща не рее,
дьнь прьвꙑи, нъ 
динъ? а и пае
бѣ подобьнѣ рещи
хотѧщюмоу въто
рꙑи и третии
и етврьтꙑи дьнь,
намѣнити и и
же старѣи стъ
тѣхъ дьнии. нъ не
глагола тако, нъ рее,
динъ дьнь бꙑстъ;
мѣрѫ бо повѣда
тъ дьни и нощи,
да тѣмь тако на
риетъ и съкроуп
лѣтъ дьни и нощи
годъ, ꙗко к҃д҃ асъ
диномоу дьни бꙑ

33c
ти. ꙗкоже и 
гда съврати сѧ слънь
ьнии прилоуа
ѭтъ сѧ, то овогда
нощь, овогда дьнь
вѧщии бѫдетъ,
нъ обае обою
тою дльгость бꙑ
ватъ въ к҃д҃
асъ. ꙗкоже би
реклъ нѣкъто глаголѧ,
ꙗкоже дъвою де
сѧтоу ти д҃ асъ мѣ
ра стъ дльгости
дьневьнꙑѩ. тѣмь
же дьнемь и лѣто
сѧ мѣритъ; отъ не
гоже бо дьне ꙁна
мениꙗ небесьнааго
наинатъ дьнь,
ти крѫгомь о
бидꙑ въ то приде
тъ. да лижди же
вееръ и ꙁаутрина
слъньцю ꙁаходѧщю
бꙑватъ въ оутва
ри сеи, то не боль
шиимь того годо

33d
мь, нъ же ди
ного дьне дльгость,
объходомь сътво
ритъ. же и недо
вѣдимо слово
стрьмѣ прѣдано,
рекъше ꙗкоже го
доу дино стьство
състроилъ стъ богъ,
мѣрѫ моу и
ꙁнамениꙗ дьневь
наꙗ протѧжениꙗ,
рекъше дльгости,
приложѧ, ти сед
морицеѭ иꙁмѣ
рѣѩ присно ти
седморици самои
въ сѧ въꙁвращати сѧ
велѧи иитаѭ
щи годьно, рекъше
лѣтьно шьсти.
а седморицѫ,
рекъше седмь дьнии недѣ
льнꙑихъ испльнѣ
тъ динъ дьнь;
седмищи бо въꙁ
вращаѩ сѧ динъ
дьнь крѫжьнꙑи о

34a
браꙁъ творитъ, отъ
себе наинаѩ и са
мъ въ себѣ коньава
ѩ. сице бо и вѣьно
 своиство стъ,
же самомоу въ сѧ
въꙁвращати сѧ ти
никакоже коньца
не имѣти, нъ крѫ
гомь грѧсти. сего
цѣща и наѧло лѣ
тоу не прьвꙑи рее
дьнь имѧ моу, нъ
динъ, да тѣмь
именемь и ѫжи
ьство иматъ къ
вѣкоу. аще ли нꙑ
мъногꙑ вѣкꙑ пи
сани повѣдатъ,
вѣкъ вѣьнꙑи и
вѣкꙑ вѣьнꙑѩ
мъногъжде глаголѧ, нъ
и тоу не прьвꙑи, ни
въторꙑи, ни третии
намъ вѣкъ наи
татъ, нъ пае
оустрони нꙑ дѣ
лъ раꙁлииихъ

34b
и прѣмѣнꙑ вѣь
нꙑѩ отъ того каже
тъ. дьнь бо, рее, господьнь
великꙑи и ꙗвь
нꙑи; и пакꙑ, по
ьто вамъ искати
дьне господьнѣ, а тъ стъ
тьма а не свѣтъ. ть
ма же ꙗвѣ, иже сѫ
тъ достоини тьмꙑ.
тѣмь же слꙑши
мъ бо вьси дьнь тъ бе
ꙁ веера, рекъше бе
с тьмꙑ и бес прѣ
мѣнꙑ и бес конь
ца, иже и осмꙑи на
риетъ именоуѩ
давꙑдъ, имьже вънѣ
года седмааго ле
житъ. да аще и дь
нь и нарееши
или вѣкъ, то ди
нѫ [то] мꙑсль по
вѣдаши. да лю
бо дьнь оустрони
 то да сѧ глаголетъ, то
динъ стъ, а не
въноꙁи, любо вѣ

34c
къ нариетъ сѧ,
то динъ стъ, а не
въноꙁи. хотѧ бо на
придѫщѫѭ жи
ꙁнь мꙑсль нашѫ
прѣвести, тѣмь
же динъ имено
ва обраꙁъ вѣьнꙑ,
наѧло дьневьно,
иже съврьсть стъ
свѣтовъ, свѧтѫѭ
недѣлѭ, рекъше господьнь
дьнь, иже въскрьсе
нимь господьнмь ь
сть приѩтъ. бꙑстъ же
оубо вееръ, бꙑстъ
же ꙁаутра, дьнь ди
нъ. отьць же исти
ньнааго свѣта,
иже дьнь оутвори
и оукраси [и] не
бесьнꙑимь свѣто
мь, иже нощь о
свѣти огньнꙑ
имь сиꙗнимь,
и сꙑнъ, свѣтъ исти
ньнꙑи, отъ истинь
нааго свѣта и съ

34d
свѧтꙑимь доухомь, и съпро
ста рещи богъ динъ,
трьслънььнꙑи свѣ
тъ и трьсобьст
вьнꙑи, динъ и
недовѣдимꙑи
силоѭ и вьсеѩ тва
ри бесприкладь
нꙑи хꙑтрьць и
творьць освѣти
тво срьдьце, господи мо
и и кънѧже, великꙑи
христолюбье су
меоне, и съ вьсѣ
ми мѫжи твои
ми и повиньникꙑ,
и даждь раꙁоумѣ
ти и оувѣдѣти,
ꙗкоже стъ мощь
но ловѣкомъ, оутва
рь своѩ хꙑтрости
и въинени, и
сънабъдѣти ꙁаповѣ
ди своѩ, ѩже о
свѣщаѭтъ раꙁоу
мьнаа оеса, и жи
ти[] по свѣтоу хо
дѧщемъ доброо

35a
браꙁьнѣ, и дѣлеса
дьневьнаа творити,
рекъше свѣтьлаа,
да достоинъ бѫде
ши жидомааго
дьне, иже тьмꙑ въ
себѣ не иматъ и
по истинѣ динъ
стъ, гоже и сь
обраꙁъ стъ и съ
лии и тожде
вѣьнъ дьнь съ прь
вꙑимь свѣтомь,
иже и проꙁъва моу
си динъ дьнь свѧ
тꙑи. богоу же ди
ноумоу слава,
трьблаженоу
моу, мѣнѭ же
отьцоу и сꙑноу
и свѧтоумоу
доухоу, нꙑнѣ
и присно и въ
вѣкꙑ вѣко
мъ аминъ.
35b
СЛОВО
ВЪТОРААГО ДЬНЕ
юдьно дѣло и ди
вьно пръвааго
дьне съкаꙁавъше
противѫ свои
мощи, ꙗкоже
слꙑшавъше отъ свѧтꙑихъ
отьць, радостиѭ
сѧ исплънихомъ
рекѫще къ богоу съ
давꙑдомь: ꙗко сла
дъка грътани мо
моу словеса тво
ꙗ, пае меда оу
стомъ моимъ;
прѣстѫпихомъ
на съкаꙁани нꙑ
нѣ, же стъ въ
въторꙑи дьнь сътво
рено. нъ тꙑ, господи, христе
отьца бога, прѣмѫ
дрости великаа
и сило, иже вьсѣ
кѫ оутварь
мꙑслиѭ иꙁведе

35c
отъ небꙑтиꙗ въ
бꙑти, ꙗкоже
и самъ глаголеши въ
притъахъ соломо
нихъ прѣмѫ
ждрѣѩ оумъ на
шь и раꙁоумъ прѣ
мѧ, и не моꙁи отъ
ѩти словесе исти
ньнааго иꙁъ оу
стъ нашихъ, нъ
подаждь мꙑсль
мъ нашимъ
горьниимь свѣ
томь свѧтааго доуха
свѣтьльство, по
мꙑслъ же и раꙁоу
мъ клюаѭщь
сѧ подобьнѣ на ко
жьдо слово свѧтааго
писаниꙗ, да не
съринемъ сѧ ни
какоже съ исто
вааго раꙁоума.
ти акꙑ слъньце освѣ
ти нашѫ доушѫ
и въꙁбоуди, дадꙑ
даръ, да и мꙑ

35d
сли нашѧ освѣти
тъ и грѣхꙑ ои
ститъ. такъ бо стъ
твои даръ и слово:
ꙗкоже бо осла остри
тъ желѣꙁо, тако же
тво слово и даръ
доушѫ остритъ. та
же не динѫ благо
дать творитъ же
лѣꙁоу, нъ прьво
ръждѫ моу оисти
тъ, тае дебело сѫ
ще тьнитъ , и въ
стѫплено поостри
тъ , и тьмьно сѫ
ще освѣтитъ . та
ко же слово тво и
даръ отрѣбитъ
доуши грѣховьнѫѭ
ръждѫ, и тѫпость
обостритъ, и дебе
лѫ сѫщѫ истьни
тъ, и тьмьнѫ сѫ
щѫ свѣтьлѫ сътво
ритъ. да и твоꙗ
благодать нꙑнѣ, владꙑко
бесприкладьнꙑи,

36a
[да] объсиꙗтъ мь
гльнꙑи нашь оу
мъ, да понѣ хоу
дѣ раꙁоумѣмъ
юдьнаа дѣла божи
ꙗ и акꙑ сквоꙁѣ ꙁрь
цало доꙁьрѧще. не
мощьно бо стъ
ловѣии мꙑсли по
истинѣ раꙁоумѣ
ти божьствьнꙑѩ благо
дати и мꙑсли
и прѣмѫдрости
и силꙑ, ѭже и 
ѩже ради и въ неиже
вьсе бꙑстъ. и добрꙑи
инъ приѩшѧ на
прѣбꙑвани и съ
хранени; ꙗко
же бо домꙑслима
ꙗ домꙑслимꙑхъ,
тако же и пакꙑ
противѫ недо
мꙑслимаꙗ не
домꙑслимꙑхъ
оуто стъ. да тѣ
мь [и] сице паулъ ве
ликꙑи апостолъ рее:

36b
вѣровати подоба
приходѧщомоу,
ꙗко стъ богъ и въ
ꙁискаѭщиимъ
го мьꙁдодавьць
бѫдетъ. и нѣстъ, рее,
пꙑтати. есо же пꙑ
тати? не ꙗвѣ ли,
ꙗкоже же имь
бꙑватъ и ѩже
строитъ мꙑсли;
не сѫтъ бо довѣдо
мꙑ вьсѣмъ ловѣкомъ.
се же иꙁвѣсть тво
рѧ и оуѧ и прѣжде
сего [вьсего] вели
кꙑи господь богъ рее и
саимь пророкомь:
не сѫтъ бо мꙑсли
моѩ ꙗкоже мꙑ
сли вашѧ, ни ꙗци
пѫти ваши пѫ
ти мои, глаголетъ
господь, вьсемоу съдрьжи
тель, нъ лико
же далее небо отъ ꙁе
млѧ, толь далее
и пѫть мои отъ пѫ

36c
тии вашихъ и ра
ꙁмꙑшлениꙗ ва
ша отъ мꙑсли мо
ѩ. кꙑи бо ловѣкъ мо
жетъ съкаꙁати ви
нѫ, по неи же
иꙁведе ꙗко отъ небꙑ
тиꙗ небо и ꙁемлѭ
и небо въторо по
мꙑсли сътворити,
се же и вьси види
мъ. глаголетъ бо инъ
инѫ винѫ и
дроугꙑи дроугѫ
ѭ, а по истинѣ
нидинъ не по
лоуитъ, аще и
ꙁѣло бѫдетъ хꙑ
тръ ловѣьскоѭ прѣ
мѫдростиѭ. да
нѣстъ подоба мꙑсльнꙑ
ихъ винъ пꙑтати
хотѧщоу довѣдѣ
ти – не бо и може
тъ – нъ тъиѭ вьсе
въꙁложити къ тво
рьцю, иже стъ сътво
рилъ вьсе велико

36d
ѭ прѣмѫдрости
ѭ на потрѣбѫ
и на польꙁѫ ꙁѣло,
вьсе же рее божь
ствьно пьсани
приимати не пь
рѧще сѧ, нъ вѣро
вати о немь же глаголе
тъ не сѫмьнѧще
сѧ, го же ли не рее,
то о томь мльа
ти, ꙗкоже нѣстъ на
мъ ꙁнамѣ съка
ꙁано. тако же нꙑ
стъ подоба вѣровати
и о тврьди, ѭже
въ въторꙑи дьнь съ
твори творьць
и проꙁъва [ѭ] небесемь,
пае же ꙁѣло и о
невидимѣмь
и раꙁоумьнѣмь съ
творении сѫщиꙗ.
же бо бꙑти тъи
ѭ посрѣдѣ водꙑ
и раꙁлѫити ме
ждю водоѭ и водо
ѭ рее: по повелѣ

37a
нию божиѩ мꙑсли,
о овомь же съпро
ста помльа и
годъ бꙑтьнꙑ и то
само бꙑти. не
бѣаше бо и нѫждь
но и потрѣбьно
о нихъ тъгда бе
сѣдовати ново
пристѫпаѭщемъ
июдеомъ и слабо
мъ сѫщемъ – да ве
льми бѣше бе стро
ꙗ и беꙁъ оуспѣха –
нъ тъиѭ о юмѣи
сеи твари и
видимѣи, хотѧ по
каꙁати и иꙁвѣсти
ти слꙑшѧщѧѩ,
ꙗкоже ниесоже
отъ сихъ да не мьнѧ
тъ бога, нъ инѣмь
творьцемь вьсе
стъ сѫщи при
ѩло, а не само о
себѣ бꙑстъ. ни о
тврьди облиѧ
нарее ꙁѣло, ни

37b
отъкѫдоу, како
ѭ ли вещиѭ, ни
о аггельстѣмь сть
ствѣ, како стъ не
съкаꙁа; нъ тъиѭ се
рее по сътворени
и ловѣьстѣ и прѣстѫ
плении: ꙗко [же]
нарее богъ хероуви
мъ и пламенито
 копи врьтѧще
 сѧ на стражѫ ра
ю. намѣнитъ же
ѩ и въ повѣсти, ꙗ
же о авраамѣ, и къ
томоу же и о лотѣ,
аггелꙑ приꙁꙑваѩ,
ще же къ семоу и
о иꙗковѣ, гда
видѣ лѣствицѫ,
и въ ина мѣста дроу
гаа. да отъ сего ꙗвѣ
накаꙁатъ нꙑ, ꙗ
ко [же] не бꙑвъше
хꙑтрꙑмь творь
цемь богомь иꙁведе
ни сѫтъ и бꙑшѧ
беꙁвещьнꙑхъ и ра

37c
ꙁоумьнꙑхъ оутва
рии инове; нъ стръ
мь не повѣда, къ
гда бꙑшѧ или ка
ци сѫтъ сѫщи
мь. аще и велици
и оуителе црькъ
вьнии, врьховь
нии и славьнии,
большѧѩ раꙁоумꙑ
о нихъ повѣдова
шѧ, и по прѣжде бꙑ
тию и по сѫщию
достоинѣ пропо
вѣдашѧ; въслѣ
дъ нихъ же и мꙑ
волимъ грѧсти
и тако вѣроумъ,
ꙗкоже ти хꙑтри
и правителе съка
ꙁашѧ. хотѧ же богъ
дати ꙁаконъ моѵ
сеови, прѣжде и
ꙗви себе творьца сѫ
ща ти тъгда ꙁа
конъ полагаѭща
и сѫдъ. како бо
можаахѫ июдѣ

37d
и вѣровати, ꙗко
сътвори богъ небо и ꙁе
млѭ и вьсе, же
въ нею, аще би прь
во не покаꙁалъ
юдесъ въ гупь
тѣ, ꙗже и ꙗвлѣ
ахѫ [и] творьца сѫ
ща мира сего. мꙑ
бо ловѣци оуимъ,
да бѫдетъ иꙁвѣ
сть, богъ же иꙁвѣща
тъ, да оуитъ. и
мьже хотѣаше моѵ
си проповѣдати
рекꙑ, ꙗко богъ сътво
ри небо и ꙁемлѭ и
море и вьсе, же въ
нихъ, то тѣмь прѣ
жде варивъ юде
са сътвори въ гу
пьтѣ и покаꙁа,
ꙗко [же] вьсеѩ твари
стъ творьць. не
бишѧ бо вѣрова
ли люди, ꙗко
богъ стъ сътворилъ
небо и ꙁемлѭ, аще

38a
би не прострълъ
моѵси рѫкоу сво
ю на небо и сънеслъ
градъ и огнь, да отъ то
го и люди раꙁоу
мѣшѧ вѣрьнааго
оугодьника божиꙗ.
ли си плътѣнаа
десница и съмрьтьна
ꙗ словомь божии
мь подвигъши сѧ
въꙁмѫти небо и оу
тварь сиѭ въꙁгрѣ
ꙁи, то колико пае
десница повелѣвъ
шааго бога оутврьди
ла стъ небо и ос
нꙑвала ꙁемлѭ. ни
кътоже бо не може
тъ подвигнѫти
твари, ѩже нѣстъ
сътворилъ. бѣаше
же подоба ꙗвити сѧ,
ꙗко богъ сътвори ꙁе
млѭ: прострѣ рѫ
кѫ на ꙁемлѭ, да
иꙁидошѧ мъши
цѧ лютꙑѩ; бѣа

38b
ше же подоба ꙗвити
сѧ, ꙗко богъ стъ сътво
рилъ огнь: въꙁѧ моѵ
си попелъ и про
сꙑпа и испльни
тѣлеса гупьтьска
– бꙑшѧ бо по нихъ
прꙑщи гноꙗ пль
ни акꙑ огнь горѫ
щь. бѣаше же по
каꙁати подоба, ꙗко
[же] и водѫ стъ богъ сътво
рилъ, да тѣмь прѣ
твори водѫ въ кръ
вь; бѣаше подоба по
каꙁати, ꙗко тво
рьць стъ и морю богъ,
да тѣмь море бꙑстъ
акꙑ камꙑ и по
немоу прѣидошѧ
люди. прьво
оубо дѣлꙑ пока
ꙁа, ꙗко владꙑка стъ
вьсего, ти потомь
съкаꙁа словесꙑ, ꙗ
ко творьць стъ. тако
бо и съпасъ въ уаггелии
не оуи прѣжде, нъ ю

38c
деса сътвори: прьво
 ꙁнамени водѫ
виномь сътвори; нѣстъ
бо ꙁнати го прѣдъ
симь ꙁнамени
мь оуивъша. подоба
бо бѣаше варити
дѣлоу, ти юже сло
веси въслѣдъ. сего цѣ
ща и лоука глаголетъ
уаггелистъ: [тоже] прь
во слово сътворихъ
о вьсѣхъ, же наѧ
тъ исоусъ, творити же
и оуити. хотѣа
ше съкаꙁати съпасъ,
ꙗко [же] творьць стъ
мира сего; аще би
не освѣтилъ ое
соу слѣпааго, то
не бишѧ моу вѣрꙑ
ѩли глаголѭщю, аꙁъ
смь свѣтъ мира
сего; аще би не въ
ставилъ лаꙁарѣ,
то не бишѧ моу вѣ
рꙑ ѩли глаголѭщю,
аꙁъ смь животъ

38d
и въскрьсени;
аще би кала не съ
творилъ пропль
вавъ на ꙁемлѭ, то
не бишѧ моу вѣ
рꙑ ѩли [глаголѭщю],
ꙗко сь стъ, иже
пръсть въꙁьмъ отъ
ꙁемлѩ сътвори
адама; аще би
не ходилъ по мо
рю, то не би сѧ ꙗви
лъ владꙑка
морю; аще
не би въспрѣтилъ
вѣтромъ, то не би
сѧ покаꙁалъ господь вѣ
тромъ. сего цѣща
бо ловѣкъ бѣаше ви
димъ, а юдесꙑ
господь ꙁна
мъ и славимъ.
да и оуеници ди
вѧще сѧ глаголаахѫ: ка
къ сь стъ, да и мо
ре и вѣтри послоу
шаѭтъ го. пока
ꙁа прѣжде стоухи

39a
ꙗ послоушаѭща 
го, же сѫтъ ве
щи, ти тъгда съка
ꙁа дѣлꙑ, ꙗкоже
вьсе самъ стъ сътво
рилъ. покаꙁа прѣ
жде послоушаѭща.
аще бо би прьво
не ꙗвило сѧ ꙁьдани
 се послоушаѩ,
то не бишѧ вѣрова
ли иоанноу уаггели
стоу рекѫщю: вь
се имь бꙑстъ. како
ли хотѣахѫ ѩти
вѣрѫ апостоломъ грѫ
бомъ сѫщемъ и
оуѧщемъ о божи
и словеси, ꙗко[же]
творьць стъ и съпасъ
и прѣмѫдръ и оу
итель. нъ ѩꙁꙑкъ
апостольскъ юдеса
бѣахѫ, оуста а
постольска бѣахѫ
въставлѣѭща мрь
твꙑѩ и слѣпꙑ
освѣщаѭща

39b
и хромꙑ творѧща
ходити. а ꙗкоже
въслѣдъ юдесъ
грѧдѣаше и вѣра,
то о томь съвѣдѣ
тельствоутъ пи
сани глаголѧ: рѫка
ми апостольсками
бꙑшѧ ꙁнамени
ꙗ велика и
юдесъ въ людьхъ; ди
влѣахѫ же сѧ вьси
и пае прилагаа
хѫ сѧ къ господю по вьсѧ
дьни, мѫжьскъ
полъ и женьскъ
мъногъ. прѣдъсиꙗ
ахѫ юдеса, а въ
слѣдъ грѧдѣахѫ
дѣлеса. тако бо
и въ ветъсѣмь ꙁако
нѣ прѣдъваришѧ
въ гупьтѣ юде
са кажѫща бога
творьца сѫща.
нъ богъ благодатьнъ сꙑ
не раи самъ себе
славьна тъиѭ имѣ

39c
ти, нъ дѣлитъ
съ моѵсеомь. богъ
же покаꙁа сѧ дѣлꙑ
своими, же сътво
ри, покаꙁа же сѧ
и моѵси, имьже сла
вьно лице моу бꙑ
стъ. ꙗкоже бо
съниде съ горꙑ дрь
жѧ ꙁаконъ, да сѧ
не ꙗвитъ акꙑ на
гъ мѫжь и тъщь
вьсего добра къ лю
дьмъ, то тѣмь о
свѣти моу лице
богъ акꙑ слъньце, да
стьствьно скѫдь
ство немощиѭ
наконьатъ о
блишенимь
благодѣтьнꙑмь. по
мꙑшлѣахѫ бо,
ꙗко лице просла
влено сельма нѣстъ
кромѣ бога нъ въго
дьника божиꙗ.
сице бо и съпасъ прь
вомѫеника стефа

39d
на лице сътвори,
да просиꙗ акꙑ
слъньце. есо же ради
дастъ стефаню
лицю сиꙗти? не
имьже ли моу
бѣаше камени
мь побиноу
бꙑти акꙑ хоулѫ
въꙁглаголавъшю ре
кѫщю: виждѫ
небеса отврьста и
сꙑна ловѣа стоѩща
о деснѫѭ бога, да
тѣмь варивъ богъ
акꙑ вѣньць на
нь въꙁлагаѩ
аггельскъ свѣтъ по
лагаѩ на лици
моу, да иꙁвѣсть
сътворитъ невѣрь
нꙑмъ: ꙗко аще
би то хоульнѣ иꙁъ
вѣщалъ, то есо цѣ
ща толикѫ сла
вѫ примлтъ?
въ въторꙑи же дьнь рее
богъ: бѫди тврьдь

40a
посрѣдѣ водꙑ ти бѫ
ди раꙁлѫаѩ посрѣдѣ
водꙑ и водꙑ. сътвори
же небо видимо се
акꙑ ледъ сътѧвъ. хо
щѫ же съкаꙁати дѣ
ло; пае бо иꙁвѣсть
нѣ оима видѣ
ти, неже словесемь
съкаꙁатъ сѧ. рьцѣмъ
бо сице: бѫди вода
надъ ꙁемлѭ л҃ лакъ
тъ, тае къ томоу
посрѣдѣ водъ да сѧ би
сътѧла акꙑ ледъ
и въꙁдвиглъ горѣ по
лъ водꙑ и дроугꙑ
и полъ долѣ осталъ,
ꙗкоже пишетъ сѧ,
да бѫдетъ тврьдь
посрѣдѣ водꙑ и да
бѫдетъ раꙁлѫаѩ
посрѣдѣ водꙑ и водꙑ.
поьто же  ꙁоветъ
тврьдь? не имьже ли
отъ жидъкꙑхъ водъ и
рѣдъкꙑхъ оутврьди
 и ожестои.

40b
ꙁане и давꙑдъ рее: по
ити моу на тврьди
силꙑ го; и да и
инѫ притъѫ при
ложѫ къ семоу: ꙗко
же и дꙑмъ отъ дрѣва
и отъ огнѣ въꙁидетъ
горѣ рѣдъкъ и сла
бъ, тае ꙗко въꙁи
детъ на вꙑсость
акꙑ облакъ сѧ съть
нетъ и оудебели
тъ, тако же и водь
но стьство и родъ
богъ въꙁвꙑсивъ съ
тѧ и оудебели оутврь
дивъ. а ꙗкоже по
истинѣ стъ притъа
си, съвѣдѣтельствоу
тъ исаиꙗ глаголѧ: ꙗ
коже небо акꙑ дꙑ
мъ оутврьди сѧ. съ
тѧвъ же сѧ оубо посрѣ
дѣ водъ въꙁнесе по
лъ водъ на вꙑсость,
а полъ долѣ оста
ви. есомоу
же сѫтъ го

40c
рѣ водꙑ? на кѫѭ ли
потрѣбѫ? къто ли
ѩ хощетъ пити, къ
то ли плавати по ни
хъ? а ꙗкоже сѫтъ
водꙑ горѣ, съвѣдѣте
льствоутъ давꙑдъ ре
кꙑ: и вода, ꙗже прѣвꙑ
ше небесъ. съмотри же
ми къ томоу прѣмѫ
дрость творьѫ:
акꙑ ледъ бѣаше
небо водами сътѧ
ло сѧ; ти имьже бѣа
ше слънььнѣи то
плотѣ и огню и
мѣсѧьнѣи и ꙁвѣ
ꙁдъ вьсѣхъ подъ нимь
бꙑти, ти бѣаше
вьсь [и] испльненъ
огнѣ, да не то
плотоѭ тоѭ иꙁго
ритъ и растее
тъ сѧ, и распрострѣ
по плещема
небесьнꙑма шири
нꙑ тꙑ водьнꙑѩ

40d
да напаꙗтъ и оустоу
ждатъ, да сътрьпи
тъ противѫ пла
мени. стъ же и
притъа томоу;
ꙗкоже се би коть
лъ оловѣнъ по
ставилъ надъ ѫ
гльми, ти аще бѫ
детъ вода въ немь,
то трьпитъ проти
вѫ огню не расто
пѧ сѧ, аще ли да нѣстъ,
раꙁлѣтъ сѧ. та
ко же и богъ поста
ви сѫпостата о
гню водѫ, да
присно трьпитъ
горьниими вода
ми оустоуждамъ.
глаголѭтъ же дроуꙁии,
ꙗко въ дьнь сѫдьнꙑи
въскѫтатъ сѧ во
да горьнѣꙗ и небо
раꙁидетъ сѧ не имꙑ
водьнааго съдрь
жаниꙗ, и ꙁвѣ
ꙁдꙑ съпадѫтъ

41a
не имѫщѧ пѫти
или на немь же сто
ꙗти. се не глаголемъ
просто о себѣ, нъ
писани оуитъ
нꙑ рекꙑ: съвитъ сѧ
небо акꙑ съвитъкъ,
рекъше исъхъ; же
бо искроботано соу
хостиѭ, то съвива
тъ сѧ. и ꙁвѣꙁдꙑ, ре
е, съпадѫтъ акꙑ
листове съ виньни
ьнааго гръма.
съмотри же ми, мо
лѭ тѧ, како ти и
на дроугѫѭ потрѣ
бѫ горьнѧѩ водꙑ, ѩ
же сѫтъ на небеси.
не тъкъмо небо съна
бъдѧтъ, нъ и тепло
тъ слънььнꙑ и мѣ
сѧьнꙑ долоу въꙁдра
жаѭтъ и въспѧ
щаѭтъ. аще бо би
проꙁориво небо и рѣ
дъко, то вьсь свѣтъ
горѣ би шьлъ; о

41b
гнь бо вьсегда горѣ
грѧдетъ, да горѣ въ
ꙁидꙑ поустѫ би ꙁемлѭ
оставилъ. да се
го цѣща обилъ стъ
небо съ врьхоу вода
ми, да свѣтъ въ
сходѧ горѣ не про
битъ, нъ долоу
сѧ съпоущатъ
и сиꙗтъ по вьсеи
ꙁемли. виждь тꙑ
хꙑтрааго творьца
прѣмѫдрость. и
маши же въ себѣ
мѫдрости тоѩ
обраꙁъ. сътвори бо
и въ тебѣ богъ етꙑ
ръ тѣхъ вещии о
браꙁъ. ти съмотри
ми, да ти съкажѫ.
бѫди глава си небо
горьне, а же на
дъ ѩꙁꙑкомь, то то
дроуго небо, рекъ
ше прѣграда та;
тѣмь и лини то
моу глаголѭтъ небесьни

41c
къ. да горѣ стъ
моꙁъкъ, гоже
главьникъ ꙁовѫ
тъ, – тъ же невиди
мъ, – а въ дольнии
мь небеси ѩꙁꙑкъ
видимъ. ꙗко
же и небо горьне
въ раꙁоумьнꙑхъ стъ,
тако же и миръ сь
въ глаголемꙑхъ; и ꙗ
коже въ вещьхъ
обрѧщеши ꙁемлѭ
тѧжькѫ, водѫ
же ꙁемлѧ льгъа
ишѫ а огнѣ тѧ
жьаишѫ, пакꙑ
въꙁдоухъ водꙑ
стъ льгъаи а о
гнѣ тѧжьаи, та
ко же и въ насъ ювь
ства, рекъше въкоу
съ, ѫхани, слоу
хъ, ꙁракъ, тоже
не вьси равьни. а и
отъ сего раꙁоумѣи: а
ще хощеши есо
въкоусити, аще

41d
да не приближи
ши ѩꙁꙑка къ то
моу, гоже то хо
щеши въкоусити,
то не юши ни
раꙁоумѣши 
го; дебело бо то 
стъ ювьство, да
не можетъ иꙁда
лее раꙁоумѣти.
пакꙑ ѫхани
иꙁдалее може
тъ раꙁоумѣти;
ꙗкоже се би стъ
гнами идꙑ въ
скоуривъшю ѳи
миꙗноу може
ши раꙁоумѣти,
или инакомоу
смрадоу ꙁълоу. па
кꙑ слоухъ ѫха
ниꙗ скорѣи стъ;
можеши бо иꙁда
лее слꙑшати.
пакꙑ ꙁракъ слоу
ха скорѣи стъ;
видитъ бо съ го
рꙑ ширинꙑ ве

42a
ликꙑ. пакꙑ же
ꙁрака оумъ ско
рѣи стъ и ꙗснѣ
и; раꙁоумѣтъ
небо, [и] ꙁемлѭ, море,
и же въ нихъ сѧ о
брѣтатъ. сего
ради оумъ и о
браꙁъ божии сѧ ꙁо
ветъ; помꙑсли
тъ бо прьвѣ, тае [и] състави
тъ си въ оумѣ лю
бо горꙑ, любо полѣ,
любо тръжища,
любо народꙑ.
да сѧ срамлѣѭтъ не
вѣрьнии! како оу
мъ толика дѣла
можетъ творити,
али оумьнꙑи тво
рьць, иже вьсего ю
вьства скорѣи
[и] бесприклада, тъ
ли не иматъ ско
рѣише дѣиство
или ꙁьданиꙗ или
стьства недомꙑсли
ма, гоже сѧ ни

42b
къто же не домꙑсли
тъ. хощѫ же вꙑ
съкаꙁати дивьно,
ꙗкоже стъ раꙁоумѣ
ти на бещьсти,
припрѧжено къ
вѣрѣ, лико же
на въстѧꙁани,
да раꙁоумѣте,
колико ти въско
паватъ диꙗво
лъ, коликѫ ти
иꙁобрѣтатъ ꙁъ
ль, коликъ ти ꙗ
дъ въмещетъ въ
ретикꙑ, пае
же рещи сами
вънемлѭтъ въ сѧ.
нꙑнѣ пришьдъ нѣ
къто прѣдъ отьци
нашими пристѫ
пль къ намъ рее
(повѣдаѭ же того
цѣща, да не сло
во се сѧ слꙑшавъ
инако ти инакъ
врѣдъ вꙑ сътвори
тъ): отьць, рее, и сꙑнъ

42c
и свѧтꙑи доухъ ди
но божьство, дина
сила, дино цѣсарь
ство. подоба же стъ, рее,
иꙁѧти иꙁ доушѧ
своѩ – не бо глаголѭ
отъ трѣбьника –
же глаголати на свѧть
ство, свѧтꙑи, свѧтꙑи, свѧтꙑ
и господь саваѡѳъ; аще
сего не отвръжете,
то нѣсте христиꙗ
не. видиши ли то
лико съмѣни
и въꙁбѣшени ди
ꙗвол? видиши ли
корень сѫпоста
тьника божиꙗ? ви
диши ли хоулѫ?
оусѣкнѫти хотѣ
доброьсти и вѣ
рѫ жилꙑ иꙁдрѣ
ꙁати, погоубити
хотѣ ꙁаконъ и и
с корене ископа
ти основани.
ти виждь горесть
сотонинѫ; пома

42d
ꙁа ꙗдъ медомь.
присно бо лъжа та
ко творитъ, гда
хощетъ, да и вѣ
рѫ имѫтъ; аще
бо не подрѧгнетъ
корениꙗ, ꙗкоже
мьнѣти истинѫ
сѫщѫ, то не иметъ
моу вѣрꙑ никъто
же. аще и нѣстъ подобь
но къ томоу, то о
бае глаголѭ. раавь блѫ
дьница, гда при
ѩ прѣлогатаѩ, въ
прашашѧ ѩ рекѫ
ще, вънидѫ ли сь
де мѫжи, и рее
вънидошѧ, то пръ
во истинѫ иꙁвѣ
ща; тае потомь
рее, нъ отъидошѧ па
кꙑ;
въторо лъжѫ събе
сѣдова. аще бо би
рекла, не въни
дошѧ, то поискали
бишѧ въ храмѣ ѩ

43a
и обрѣли; да тѣ
мь рее истинѫ
пръво, да ѩ оста
витъ, приведе же
лъжѫ, да ѩ прѣль
ститъ. тако же
и сь ретикъ въ
прашаѭщемъ на
мъ го, поьто нꙑ
велиши иꙁврѣщи
свѧтьство, рее, господь
саваѡѳъ нѣстъ божи
 имѧ, ни христово ни
отье. видиши ли
хоульнаа та и ск
врьньнаа оуста,
ьто ти бесѣдоваа
хѫ? не вѣдꙑ бо грѫбꙑнеѭ
глаголааше, ꙗко
саваѡѳъ нѣстъ божи
имѧ, нъ имѧ стъ
плъковъ горьнии
хъ, рекъше господь сила
мъ именоутъ сѧ.
повѣдѣ же вꙑ ви
нѫ, гоже ради
саваѡѳъ глаголано; нъ
прѣжде съконьани

43b
ꙗ благовѣщѫ вꙑ
и исповѣдаѭ,
ꙗкоже покаꙗ сѧ
мѫжь тъ и при
паде сльꙁами и
проклѧ ресь тѫ
и моли сѧ богоу и при
ѩтъ бꙑстъ. нъ по
слоушаите юже;
льма же на сло
во се приде, то подо
ба нꙑ стъ, и ви
нѫ тѫ съкаꙁати,
ѩже ради и блаже
нꙑи исаиꙗ свѧть
ствомь симь слꙑ
ша бога хвалима.
исаиꙗ бꙑстъ мѫжь,
пророкъ юдьнъ,
рьвьниꙗ добра
испльненъ, дръ
ꙁъ мѫжь, дръꙁъ
же не боустиѭ,
нъ правьдьнꙑимь рь
вьнованимь.
въ лѣта того бꙑстъ цѣсарь
ѡꙁиꙗ именемь,
иже цѣсарьскоѭ ь

43c
стиѭ и иреискѫ
ѭ хотѣаше имѣ
ти ьсть. иреи
же инъ вѣдѣ
ахѫ, како би подоба,
нъ цѣсарю не рааахѫ
сѫпротивь отъ
вѣщати; оустꙑ
дѣшѧ сѧ сана, поь
тошѧ столъ. и иса
иꙗ же самъ по
млъа и не глагола цѣ
сарю ниесоже. ꙗ
коже видѣ богъ и
реѩ оубоꙗвъшѧ
сѧ и пророка осла
бѣвъша, а цѣсарѣ
дръꙁнѫвъша на
ьсть иреискѫ
ѭ, сътвори моу
лице пѣготиво
ꙗкоже съмѣвъшю
вънити въ свѧтаꙗ
и приѩти сѧ ꙁа нѣ;
ти иꙁвръженъ
бꙑстъ не тъиѭ и
реискꙑѩ ьсти,
нъ и отъ цѣсарьства,

43d
ти прѣбꙑвааше
пѣготивъ. богъ же
сътворивъ сво
гнѣвааше сѧ на
иреѩ, пае же
на пророка, имь
же тоу сꙑ не глагола
о доброьстии,
нъ попоусти. мль
ааше же богъ къ
пророкоу ниесо
же не глаголѧ къ немоу,
ни моу дастъ ника
коѩже благодѣти въ
та лѣта, доньде
же оумрѣ ꙁълꙑи тъ
беꙁаконьникъ и
боуи. гда же оу
мрѣ неьстивꙑи
тъ, тъгда же отъ
връже богъ гнѣвъ
и приѩтъ пророка.
глаголетъ оубо иса
иꙗ рекꙑ: и бꙑстъ въ
лѣто, въ неже оумрѣ
ѡꙁиꙗ цѣсарь, видѣ
хъ господа сѣдѧща на
прѣстолѣ вꙑсоцѣ

44a
и въꙁнесенѣ. по
ьто же богъ ꙗви сѧ
на прѣстолѣ вꙑ
соцѣ и въꙁведенѣ?
не тѣмь ли, имьже
богъ невидимъ стъ,
а цѣсарь видимъ и бо
ꙗꙁнь имꙑи, да
тѣмь покаꙁатъ
пророкоу небесьнѫѭ
славѫ, да види
тъ, какъ ти прѣ
столъ прѣобидѣ
въше, ти какъ сто
лъ поьтошѧ, какꙑ
ли славьникꙑ не
бесьнꙑѩ аггелъ не
поьтъше ни по
мꙑшльше, ьто то
стъ, славьникъ
ловѣьскꙑхъ оусѫ
мьнѣшѧ сѧ пае. ти
бѣаше, рее, храмъ
испльнь славꙑ го,
и серафимъ
стоꙗхѫ окрьстъ 
го. хероувимъ прѣ
столъ и серафимъ

44b
славлени; хероу
вимъ бо съкаꙁаѭ
тъ сѧ прѣмѫдро
сть испльнена.
и оесꙑ испльнь
и глава и рамѣ и
крилѣ и ноꙁѣ и прь
си, вьсе оесꙑ исплъ
нь бѣаше; прѣмѫ
дрость бо вьсѫдоу
видитъ. шесть, ре
е, крилъ диномоу
и шесть диномоу.
дъвѣма покрꙑва
ахѫ лица, дъвѣ
ма же ноꙁѣ, дъвѣ
ма же парѣахѫ;
и въпиꙗхѫ дроу
гъ къ дроугоу: свѧтꙑ,
свѧтꙑи, свѧтꙑи господь сава
ѡѳъ, рекъше господь воинъ.
шесть крилъ ди
номоу и шесть кри
лъ диномоу, да
то дъва на десѧте.
осмь мльѧтъ,
а етꙑри въпиѭ
тъ. да есомоу

44c
нꙑ оуитъ пьсани
? не не вьсего ли пꙑ
тати о боꙁѣ, нъ
ово мльани
мь проповѣдова
ти, ово вѣроѭ сла
вити и богословле
нимь. поьто ли
покрꙑваѭтъ но
ꙁѣ и главѫ? не и
мьже ли богоу ни на
ѧло сѧ обрѣта
тъ ни коньць. дъвѣ
ма же покрꙑваѭ
тъ главѫ, дъвѣ
ма же ноꙁѣ, да ꙗ
вѣ стъ, ꙗко срѣ
дьниима крило
ма лѣтаахѫ а ни
горьниима ни до
льниима. подоба бо
намъ глаголѭщемъ
о срѣдьниимь глагола
ти, ꙗко богъ стъ,
ꙗко творьць, ꙗко
же владꙑка, ꙗко бла
годѣиць. се вьсе срѣ
дьне стъ. аще

44d
ли рееши, како сѧ стъ
родилъ, то главѫ
си обнажилъ,
ѭже хероувимъ
покрꙑваѭтъ;
аще рееши, къде 
стъ коньць, то бо
жиѩ ногꙑ обна
жаши, ѭже
хероувимъ покрꙑ
ваѭтъ. покрꙑ
ватъ же главѫ и
ноꙁѣ, не хотѧ съкрꙑ
ти нъ хотѧ съка
ꙁати, ꙗкоже не и
слѣждено ни до
стижимо оумо
мь рождьство го
и коньць; бес ко
ньца бо стъ. прии
ми же и сь обра
ꙁъ: шесть ти шесть,
дъвѣ на десѧте кри
лъ, осмь мльѧтъ,
а етꙑре летѧтъ,
обраꙁъ апостольскъ; ві апо
столъ, ни етꙑре уаггелисти
въпиѭтъ. ьто же

45a
въпиѭтъ? не иже
ли гласъ хотѣ погоу
бити сотона? съмотри
же, како ти стъ:
не просто глаголаахѫ
свѧтꙑ, свѧтꙑ [и] свѧтꙑ, ꙗкоже
и мꙑ, нъ динъ къ
диномоу пода
аше, ꙗкоже пи
шетъ сѧ, и въпиꙗа
хѫ бо дроугъ къ
дроугоу. свѧтꙑи рекѫ
ще диноѭ подоба
нꙑ рещи, дроугꙑ
рее свѧтꙑи, тае па
кꙑ дроугꙑ прило
жии третии рее
свѧтꙑи. да льма же
трижди нареко
хомъ, не мьни г҃
богꙑ сѫщѧ. ьто
же стъ свѧтꙑ, свѧтꙑи,
свѧтꙑи господь? динъ
господь, дина вѣра, ди
но кръщени! ти ꙗкоже
въ пѣсньхъ рѣдꙑ
ками прѣдаѭтъ
гласꙑ поѭщеи,

45b
тако же и горьнѧѩ
силꙑ подаѭтъ
дроугъ дроугоу ли
къствоуѭще. тае
рее, испльнь хра
мъ славꙑ го и
въꙁѧ сѧ вꙑшьнии
прагъ гласомь, и
мьже въпиꙗахѫ,
и храмъ испльнь
бꙑстъ дꙑма. ди
вьно дѣло! отъ сла
вословлениꙗ при
ложити бѣ славѫ
подоба, нъ и ꙗже
бѣ, то и та погꙑ
бе и дꙑмъ
въниде. дꙑмъ же
опоустѣнию стъ
обраꙁъ. да ьто
се оубо стъ? вѣдѣ
аше испрьва свѧтꙑ
и доухъ, ꙗко
свѧтꙑи, свѧтꙑи, свѧтꙑи
клюатъ сѧ про
повѣданию апостоль
скоу, а црькꙑ жи
довьска не при

45c
млетъ го. рее
оубо, по проповѣда
нии уаггелиꙗ поу
стꙑнѧ и дꙑма и
сплънитъ сѧ съборъ
жидовьскъ. отьнѧ
же сѧ не двьрь, нъ
надъдвьрьнꙑ пра
гъ. съмотри же: вьсѧ
двьри дольнии пра
гъ имѫтъ и на
дъдвьрьнꙑи пра
гъ лежѧи на по
дъбою. да подъбо
ꙗ не можете сто
ꙗти прага не имѫ
ща ни оутвръди
ти сѧ не поꙁꙑб
лѭща, аще да не
надълежитъ го
рьнии прагъ на не
ю. не вьсь прѣбꙑ
ватъ съборъ жи
довьскъ двьри и
мꙑ а горьнѣаго
прага не имꙑ.
прагъ бо горьнии
вꙑшьнѣа сила стъ

45d
дръжѧщиꙗ. да
въꙁѧ сѧ горьнии пра
гъ, обнажа отъ благо
дати. ꙗко бо сѧ съ
ньметъ връхнии
прагъ, то нѫжда
стъ подъбома,
рекъше двьрьнико
ма, и хоудоѭ рѫ
коѭ ꙁꙑбати сѧ.
сего цѣща вьсѣка
рѫка ꙁꙑблетъ
июдеи, сего цѣ
ща и пророкъ инъ
рее: и положѫ
ироусалима акꙑ прѣ
дъдвьриꙗ ꙁꙑб
лема. и храмъ,
рее, испльни сѧ дꙑ
ма. камо же сла
ва отиде? съмотри,
молѭ тѧ: рее исаи
ꙗ, испльнь хра
мъ славꙑ го; та
е рее, исплъни
сѧ дꙑма. вълѣꙁъ
шю [же] оубо дꙑмоу
нѫжда славѣ и

46a
ꙁити. камо же 
и прѣстѫпити?
не въ динъ храмъ,
нъ исплъни црькъви
и вьсь миръ сь. ти
хотѣаше покаꙁа
ти хероувимъ,
камо отиде сла
ва, ꙗже въ црькъви,
повѣдатъ рекꙑ:
испльнь вьсѣ ꙁемлѣ
славꙑ го. обна
жа динъ ѩꙁꙑкъ
и освѣтишѧ сѧ вь
сѧ странꙑ. сь свѧтꙑ
и гласъ, цѣсарьско
славословлени,
се божьствьно свѧто
 слоужени глагола
ахѫ диꙗволѣ оу
ста рекѫща, отънь
мѣте отъ таинꙑѩ
слоужьбꙑ. а ꙗко
же то на христоса хоуле
ни прихождаа
ше, то ꙗвѣ се глаголетъ
съвѣдѣтельство.
како видѣ исаиꙗ

46b
на прѣстолѣ? глаголе
тъ бо: слꙑшахъ гласъ
глаголѭщь, кого по
сълѭ, къто ли идетъ
къ людьмъ симъ?
простилъ же бѣ ра
ба, обае дина
ко гнѣвьнаа ꙁна
мениꙗ ꙁнати бѣ
аше. ꙗкоже и мꙑ,
аще простимъ ра
ба, то не аби ти
хама оима на нь
въꙁьримъ, нъ кра
дѫще по малоу въ
ꙁирамъ на нь;
тако же и богъ не хо
тѧ вьсего лица пока
ꙁати пророкоу, сто
ѩщю моу тоу, глаголе
тъ, кого посълѭ,
ꙗкоже се бишѧ раби
стоꙗли оу владꙑкꙑ
ти би хотѣлъ покоу
дити ихъ лѣность
и реклъ би, кого по
сълѭ на се орѫди,
не имамь ловѣка; не

46c
ꙗкоже не имꙑ то
вѣщатъ, нъ ꙗко
же поспѣшива не
имꙑ. тако же и богъ:
кого посълѭ въ сего мѣ
сто? иже се мльа, и
же прѣдастъ и
реискѫѭ ьсть? да
ьто оубо исаиꙗ?
не акꙑ ли рабъ съгрѣ
шивъ и пакꙑ при
ѩтъ и подвижѧ сѧ,
да би пръво оудо
брилъ и въ ꙁабꙑ
ть положилъ, рее,
се же аꙁъ, посъли мѧ!
раꙁоумѣхъ бо, да къ
томоу не прѣоби
ждѫ, раꙁоумѣхъ,
никого же пае те
бе не исти. се аꙁъ, по
съли мѧ! отъкѫдоу
же имамь съкаꙁа
ти, ꙗко христова се бѣаше
слава. не иоанъ ли
уаггелистъ глаголетъ рекꙑ:
толика же ꙁнаме
ниꙗ сътворивъшю

46d
исоусоу не вѣровашѧ
въ нь июдеи, да сѧ
събѫдетъ глаголано
исаимь, слоухо
мь слꙑшите и не
раꙁоумѣте. и при
веде рекꙑ: се же ре
е, гда видѣ сла
вѫ го, гда глагола
о немь. видиши
ли абавлени
нашего съпаса и свѧть
ство? свѧтьство бо
аще не бѫдетъ, то и таинаа слоужьба
не бѫдетъ. имаши обраꙁъ: тъ
иѭ рее хероуви
мъ, свѧтꙑи, свѧтꙑи,
свѧтꙑи господь, освѧти сѧ трѣ
ба. посъланъ бо бꙑстъ,
рее, къ мьнѣ ди
нъ отъ хероувимъ
и въ рѫцѣ свои
имѣаше ѫгль го
рѫщь, иже лъжи
цеѭ въꙁѧтъ отъ трѣ
бьника; и придѣ,
рее, къ оустьнама
ми. поьто къ оу

47a
стьнама? прѣдъ
двьри таинъ. ь
то глаголемъ вѣрьнии?
си таина ставлѣ
тъ грѣхꙑ. глаголетъ
и хероувимъ, се оть
нѧхъ грѣхꙑ твоѩ.
видиши ли обра
ꙁъ, видиши ли и
стинѫ сиꙗѭщѫ?
сего оубо, иже на
прѣстолѣ вꙑсо
цѣ и прѣвъꙁнесе
нѣ, не прѣстаимъ
свѧтѧще и славѧще.
и рее богъ, бѫди тврь
дь посрѣдѣ водꙑ
и бѫди раꙁлѫа
ѩ посрѣдѣ водꙑ
и водꙑ. и бꙑстъ тако.
и раꙁлѫи богъ по
срѣдѣ водꙑ, ꙗже
бѣаше подъ твръ
диѭ, и посрѣдѣ
водꙑ, ꙗже бѣаше
надъ твръдиѭ.
и въꙁъва богъ твръдь
небо. иꙁведе богъ отъ

47b
небꙑтиꙗ пръво
 небо и ꙁемлѭ и
въꙁдоухъ и огнь и
водѫ. сице бо и въ
соломоунѣхъ при
тъахъ глаголетъ рекꙑ:
прѣжде ꙁемли сътво
рениꙗ и прѣжде
беꙁдъньи сътворени
ꙗ и прѣжде ишьсти
ꙗ истоьникъ водъ,
ꙗкоже сътвори исто
ьникꙑ и водꙑ, ꙗ
вѣ то стъ. въсхотѣ
сътворити и се въторо
 небо благꙑнеѭ сво
ѭ и велиьство
мь и силоѭ не боль
шеѭ и прѣславьно
ѭ; бѫди или отъ не
бꙑтиꙗ ꙗкоже
и пръво небо тако
же и се иꙁвелъ, или
(ꙗкоже и ини съкаꙁа
ѭтъ отьци отъ слове
съ мосеовъ и отъ връ
ховьнааго апостола пе
тра) наѧло въꙁемлѭ

47c
ще отъ жидъкꙑѩ
и скоролѣѭщѧѩ сѧ
водꙑ сѫщиꙗ на
жестоаише стьство
прѣведъ и прѣтворивъ и тако
и толико притра
но велиьство о
бѣсивъ на въꙁдоу
шьнѣмь и мѧкъцѣ
мь стьствѣ и нарекъ
присносѫщьно крѫ
жьно шьсти имѣ
ти. и повелѣ храни
ти иже положи на свомь оби
льствѣ жидъцѣи
водѣ и долоу лѣѭ
щюмоу сѧ стьствоу
никакоже не раꙁли
вати на долъ. да ꙗ
коже любо да стъ
то сътворено, оба
е дивьно стъ сътво
рено и ловѣкомъ и а
ггеломъ небесьнꙑмъ.
како толика широ
сть и по истинѣ
велиьство при
трано

47d
крѫгомь сѧ врьти
тъ бес прѣсмене,
дрьжѧ на вꙑшьни
и странѣ себе плъ
ꙁъко стьство не
раꙁливамо водъ
тѣхъ мъногꙑхъ,
тъиѭ акꙑ не про
повѣдаѭщю и
ꙁдрѧдьно велиь
ство творьѧ прѣ
мѫдрости и раꙁоу
ма и силꙑ. сего цѣ
ща бо и пророкъ ре
е: небеса повѣда
ѭтъ славѫ божиѭ,
тварь же рѫкоу 
го въꙁвѣщате
твръди. ꙗкоже бо
стъ и оуставлено
испръва, то въ 
динѫ мѣрѫ съ то
го не стѫпа
тъ, нъ по повелѣ
ноу моу иноу
грѧдетъ. да по то
моу тварьнѫѭ ви
нѫ и съдръжимѫ

48a
ѭ и промꙑсльнѫ
ѭ и сънабъдимѫ
ѭ и недомꙑсли
мѫѭ съкаꙁатъ,
иже бо и стъ тако сътво
рилъ и съставилъ,
покаꙁати хотѧ,
ꙗже на ꙁемли и
на небеси мꙑсльна
ꙗ сѫщиꙗ и раꙁоу
мьна сѫтъ. ꙗкоже
же и въсхотѣ ь
то, то ꙁѣло оудо
бь  състави. акꙑ
рабоу бо повелѣ
добропослоушь
ливоумоу, же
моу бꙑстъ годѣ,
пае же рещи, же
моу бꙑстъ брѣмѧ
на польꙁѫ, тако
же моу наложи
и по иноу  върѧди
въ повелѣ нести
и сънабъдѣти вꙑше
стьства по обьль
ствоу вꙑшьнюмоу,
не имѫщю ни

48b
диноѭ ѫдоли въ
себѣ, въ немь же
би оудръжало. го
же цѣща пае ди
вимъ сѧ недовѣди
мѣи моу силѣ
и юдимъ сѧ прѣмѫ
дрости тои вели
цѣи. да беꙁъ оума
оубо и въ поустошь
глаголѭтъ дроуꙁии ре
кѫще: како мо
жетъ на обьлѣ и
крѫговатѣ тѣле
си жидъко и до
лоу сѧ лѣѩ водьно
стьство не пльꙁѣти
и долоу тещи, нъ
тако не дръжи
мо дръжитъ сѧ? а и
пае, пориваѭщю
присно на немь же
лежитъ тѣлеси,
присно сѧ врьтѧ
нѫдьма жене
тъ ? нъ гда мѣ
нимъ бога творѧща
ьто, то не моꙁи

48c
по рѧдоу стьствь
ноумоу раꙁоумѣ
вати, ꙗкоже и
въ насъ бꙑвамо,
нъ отврьнь, вꙑше 
стьствьнааго порѧди
ꙗ и ина, да сѧ ꙗви
тъ раꙁлии ло
вѣьско и божи
 иꙁдрѧдь ꙁѣло бе
с приклада, ꙗко
же и стъ. аще бо
ловѣкъ и богъ ди
нако можете оба тво
рити творитвь
нꙑмь обраꙁомь,
то тожде бѫдетъ
ловѣкъ же и богъ, 
же не можетъ бꙑ
ти николиже.
да льма же то обо
 нѣстъ тако, нъ о
нъ бес приклада
иꙁдрѧдь твори
тъ недомꙑслимѣ,
да не ꙗвѣ ли то
стъ, ꙗко не мо
жетъ нѫжденъ

48d
бꙑти стьствьнꙑ
мь иномь акꙑ
ловѣкъ тако же и
богъ, иже стьства не
бꙑвъша въ бꙑти
 иꙁведе; нъ же
хощетъ, то вꙑ
ше стьства тъиѭ помꙑ
сливъ творитъ
и вьсѣ сѫщиꙗ съ
тварѣтъ и съ
творивъ нарие
тъ ꙗ и прѣдѣлꙑ
имъ полагатъ,
ꙗкоже хощетъ
прѣмѫдрѣ и вьсе
мощьнѣ. къто бо
видѧ животꙑ вьсѧ
мъногꙑѩ, пае
же и иꙁдрѧдьно
ловѣе стьство етꙑ
рьми вещьми сѫ
противьнꙑми съ
ставлено сѫще,
реетъ, по иноу
се стъ стьствь
ноумоу съставле
но, а не ли юди

49a
тъ сѧ пае видѧ вꙑ
ше домꙑсла 
стьствьнааго ина
и порѧдиꙗ сътворе
но. не можетъ бо
рещи томоу, по
иноу стьствьноу
моу сълежѧтъ сѧ;
не можетъ бо стро
инѣ съдрьжати
сѧ и сълежати
коупьнѣ вода съ
огнемь или съ въ
ꙁдоухомь ꙁемлѣ,
сѫпротивьна сѫ
щиꙗ имѫщемъ
самѣмъ къ себѣ
и дѣиства и шьстви
ꙗ; вꙑше стьства бо
сѫпротивьнаꙗ
каьства съета
лъ и съвъкоупилъ
дроугъ къ дроугоу
прѣхꙑтрꙑ творьць
богъ. по истинѣ же
и прѣмѫдрость
нѣ дроугъ дроу
га хранитъ и съ

49b
набъдитъ не
погоубѧ моу
сѫщиꙗ, а по стьствоу
ратьни сѫще и сѫ
противьни и гоубѧ
ще дроугъ дроуга.
да и отъ сего стъ ꙁнати
несъмꙑсльнꙑ сѫ
щѧ философꙑ
линьскꙑѩ, имь
же видѧще сами
сѧ сѫпротивьнꙑ
ми каьствꙑ
сълежѧщѧ и стьствꙑ,
тоже не гоубѧще
дроугъ дроуга
нъ съхранѧще, а ро
домь сѫще и
стьствомь сѫпо
статьно и гоуби
тельно, не раꙁоу
мѣшѧ ни оувѣдѣ
шѧ отъ себе сами
помꙑшлѣѭще,
ѭже винѫ вьсе
стъ сътворилъ
самꙑ сꙑ беꙁвинь
нъ и беꙁнаѧль

49c
нъ и присноси
льнъ. нъ же
самѣхъ тѣхъ ви
димо стъ вꙑше
вьсего ина стьствь
нааго състроно
– а родомь сꙑ сѫпро
тивьно – само себѣ
строинѣ сѧ сълежѧ
ще, того же ти съ
проста не помꙑ
шлѣшѧ, тъ тъи
ѭ небесьно бꙑти
и стьство и врьтѣ
ни и обраꙁъ съка
ꙁаѭще, како 
моу стъ стьство и
родъ. по истинѣ бо
никътоже отъ тѣхъ
нѣстъ слꙑшалъ ре
кѫще, понѣ самъ
сѧ оувѣждь, ловѣе. да
сего цѣща не ꙁна
ѭще сами себе съпро
ста – кацѣмь сѫ
тъ сътворени стьство
мь или съставле
ни, како ли ихъ

49d
стъ сѫщи, просто
ли или съложено,
съвратишѧ сѧ не
бесьнааго въꙁиска
ѭще стьства и ꙁе
мьнааго и дроу
гꙑѩ блѧди блѧдѫ
ще жиꙁни своѩ
прѣпроводишѧ.
льма же фило
софии подоба
стъ истинꙑ и
скати, да сѫщи
ꙗ вьсего оувѣстъ
стьство и родъ, како
стъ, то трѣбѣ имъ
бѣ въꙁискати о
свомь стьствѣ и
сѫщии ти тъгда
пꙑтати о ино
и твари и послѣ
дити, какъ стъ
родъ ѩ; тако бо
бишѧ некъли мо
гли, сами сѧ прѣ
жде раꙁоумѣвъше
и ина стьства
оувѣдѣти. сии

50a
же свого не оу
вѣдѣвъше, како
могѫтъ небесьно
оувѣдѣти? аще бо бишѧ
сами сѧ оувѣдѣли, ꙗко
же сѫпротивьнꙑми каьствꙑ съ
ставлени сѫтъ
и гоубительнꙑи
ми дѣиствꙑ и
шьствии, то отъ
того състава по
слѣдь оувѣдѣли
бишѧ, ꙗкоже стъ
нѣкако беꙁнаѧ
льно наѧло и вьсе
сильно и дина
вина вьсетворѧ
щиꙗ, отъ неѩ же
и ловѣю стьствоу
съставъ бꙑстъ и съ
етани сѫпро
тивьнꙑми дѣи
ствꙑ и гоубите
льнꙑми каьствꙑ
вьсемогѫщааго
повелѣнимь
и инѣхъ вьсѣхъ
живѫщиихъ

50b
ꙗже по небеси сѫтъ
и по ꙁемли. ти отъ
того великомь
гласомь къждо ихъ
би въꙁъпилъ съ
давꙑдомь рекꙑ къ
свомоу творьцю
и богоу и владꙑцѣ вьсѣ
хъ: оудиви сѧ вѣ
дѣни тво мъ
ноѭ; оукрѣпѣ, не
имамь мощи
противѫ моу;
рекъше, ꙗко раꙁоу
мѣѭ сво стьство,
же стъ съставле
но сѫпротивьнꙑ
ми каьствꙑ
и гоубѧщиими,
тако же помꙑсли
въ тво вѣдѣни
, коль стъ ю
дьно, дивлѭ сѧ,
искрѣплетъ ми
оумъ юдѧ сѧ. не
могѫ бо проти
вѫ моу, рекъ
ше противѫ вѣ

50c
ди твои въꙁьрѣ
ти или въслѣжде
ни како твори
ти, да бимь ꙁна
лъ ѭ или домꙑ
слилъ сѧ ѩ и хоудѣ.
сво бо стьство по
пꙑтавъ и раꙁоу
мѣвъ  искоусомь,
ꙗко юдьно и
прѣславьно има
тъ съставлени
и съплетени и съ
етани сѫпро
тивьнꙑми вещь
ми, моу же ло
вѣьскꙑми мꙑ
сльми мꙑслѧще
немощьно стъ
бꙑти, юдихъ
сѧ и ꙁѣло оужасо
хъ дивѧ сѧ [и] рекꙑ,
како не иматъ
бꙑти больши вѣ
дь бес приклада
иꙁдрѧдь твоꙗ, и 
же тобоѭ сътворе
но, то ловѣамъ мꙑ

50d
сльмъ неислѣжде
но стъ. ни они
сего философи по
мꙑшлѣшѧ, нъ не
бесьнааго и ꙁвѣꙁдь
нааго и въꙁдоу
шьнааго стьства, и
съграмадишѧ
мъногꙑ блѧди рѣь
ми великꙑимь
пошибенимь.
сии сами свого
стьства не поꙁна
въше ни вѣдѫще,
кольма стъ надъ
стьствьнꙑмь въ
иненимь вꙑ
ше съставлено, ка
ко можаахѫ не
бесьнааго тѣлесе оу
вѣдѣти стьство
или домꙑслити
сѧ го? аще ли и
рекѫтъ, вѣмъ ,
то есо цѣща не
мощьнааго того
по стьствоу сѫща
въ себѣ видѧще

51a
мощьно бꙑваѭще
не примлѭтъ,
же ловѣимъ мꙑ
сльмъ немощьно
бꙑти мьнѧтъ и
небесьнѣмь тѣлеси
помꙑшлѣѭще?
да льма же же
ти мьнѧтъ немо
щьно сѫще, то то
го не раѧтъ при
имати, да то
го цѣща стьствь
нꙑми слѣждени
и хотѧтъ иꙁобрѣ
сти сѫщи и о
браꙁъ и обноше
ни небесьно, то да
и видимо и до
мꙑслимо, 
же въ себѣ имъ
стъ исповѣда
мо немощьно
сѫще – рекъше съ
ставъ сѫпроти
вьнꙑхъ каьствъ,
ꙗже гоубѧтъ дроу
гъ дроугоу сѫщи

51b
 – то то да прии
мѫтъ акꙑ мо
щьно сѫще, ти да
повѣдаѭтъ, са
мѣхъ насъ никако
же нѣстъ. нъ льма
же се примлѭ
тъ и съкаꙁаѭтъ
акꙑ мощьно не
мощьно то, не
нѫжда ли стъ при
ѩти и же мьнѧтъ
ти немощьно сѫ
ще акꙑ мощьно
и оудобь богоу
сѫще? аще бо въ
ꙁираѭтъ на ло
вѣьскꙑѩ силꙑ
ꙗже сѫтъ въ сѫ
щии и на иꙁво
лениꙗ и мꙑш
лениꙗ, то ꙗко
же ни въ дино

51c
мь, же въ сѫщи
и стъ, тако же
ни въ ловѣцѣ мо
щьно обрѧщетъ сѧ
сѫщьно, ꙗкоже
и вꙑше глаголахъ;
аще ли не на домꙑ
слимѫѭ силѫ
велиьства божи
ѩ мꙑсли и силꙑ,
то ниьтоже не
обрѧщетъ сѧ [
моу] никако
же, же моу стъ
немощьно, нъ и
ꙁѣло вьсе мощьно
и оудобьно. нъ 
льма же же въ ни
хъ стъ обрѣта
мо немощьно,
того же не съмо
трѧще не раи
шѧ въꙁьрѣти на

51d
великѫѭ силѫ
божиѭ и беꙁмѣ
рьнѫѭ, ѭже и
видимо въ ни
хъ немощьно
мощьно бꙑватъ,
и ꙁѣло оудобь, се
го цѣща въꙁиска
шѧ по стьствоу оумꙑ
шлѣти о сѫщи
и небесьнѣмь и о врь
тѣнии и пошь
стии и обра
ꙁѣхъ, и въ мъно
га иꙁволениꙗ въ
падошѧ, ꙗкоже
къждо раꙁоумѣвъ
вѣрѫ ѩтъ. ови бо
рѣшѧ простꙑми
вещьми нѣкацѣ
ми съложено сѫ
ще небо, а дроуꙁи
и рѣшѧ вьсѣми съ
ставлено, дроуꙁи
и же и обоихъ тѣ
хъ не приѩшѧ, нъ
пѧтꙑмь тѣломь
проꙁъвашѧ , кро

52a
мѣ етꙑръ стѵхи
и сѫще, рекъше ве
щии, имьже крѫ
гомь грѧдетъ и
нако идꙑ а не
ꙗкоже етꙑри про
ста стѵхиꙗ. ко
жьдо бо ихъ, мѣнѧ
тъ рекѫще, прѣ
мо шьсти има
тъ стьствомь тъи
ѭ, рекъше горѣ и
долоу, а небесьно ве
лиьство не имꙑ
прѣмааго шьст
виꙗ грѧдетъ крѫ
гомь; да того цѣ
ща мѣнѧтъ отъ ино
го сѫще стьства,
а не отъ етꙑръ стѵ
хии. ихъ же бо, рѣ
шѧ, шьствиꙗ ра
ꙁлиьна сѫтъ, тѣ
хъ нѫжда бꙑти
раꙁлиь и сѫщь
ноумоу словеси.
да како, иже не
бесьнааго и ꙁемьна

52b
аго стьства сѫщи
съкаꙁаши, а сво
го не вѣси, 
льма бо ꙗкоже
стъ тебѣ лѣпо стьст
вьно сѫщи и
мѣти тоже то
не по иноу стьствь
ноумоу свои съста
въ имѫще раꙁоу
мѣваши, то ка
ко ищеши стьствь
нааго тѣла въ
небесьнѣмь тѣлеси
въинени и по
шьстви? ли бо
ближьнѣаго ни
какоже не оувѣ
си, то колико па
е не имаши оувѣдѣти даль
нѣаго; и иже сво
го не ꙁнаши,
цѣи върѫь имꙑ
и ꙗвѣ раꙁоумѣ
вани, то коли
ко пае не мо
щи имаши о да
льниихъ и большиихъ

52c
ни домꙑслити
сѧ ни раꙁоумѣти.
нъ по истинѣ не
поꙁнашѧ ни ра
ꙁоумѣшѧ, нъ въ
тьмѣ идошѧ сво
го несъмꙑшле
ниꙗ. да сего цѣ
ща бога диного
творьца вьсемоу
мꙑсльми право
вѣрьнꙑими не
оувѣдѣшѧ, а и
хваливъше сѧ и
хꙑтри сѧ дрьжѧ
ще ꙁѣло, ꙗкоже
сѫщиꙗ вьсего сть
ство раꙁоумѣвъ
ше. нъ мꙑ сѧ, о
немь же наѧли
бѣхомъ бесѣдо
вати, на то же сѧ
въꙁвратимъ. и
же то глаголѭтъ, како
можетъ на небеси
водьно стьство сто
ꙗти жидъко сꙑ
и плъꙁъко, и рее

52d
мъ къ нимъ: аще
да по истинѣ и
сповѣдаѭтъ
диного бога, иже
беꙁ мѣрꙑ силѫ
иматъ, иже съ
творилъ стъ пръ
во небо и ꙁемлѭ
и инѣхъ трьхъ
простꙑхъ стѵхи
и сѫщи, тае
и животомъ съста
вивъша раꙁли
ьнаа сѫщиꙗ съ
етанимь и съ
плетенимь
етꙑръ простꙑ
ихъ стѵхии, и т
връдь сътворивъша,
рекъше въторо не
бо, то и водѫ,
ꙗже стъ на немь
повелѣнимь
божиимь наре
ена бꙑти, да
себе не пьрѧтъ о
томь, нъ да вѣроуѭтъ
слꙑшѧще и давꙑда

53a
пророка глаголѭща
пакꙑ, и вода,
ꙗже вꙑше небесъ,
да славѧтъ недо
вѣдимѫѭ и божьст
вьнѫѭ силѫ и раꙁ
оума, иже
не стьствьнꙑмь
иненимь и
ꙁводитъ или сълага
тъ или прѣста
влѣтъ на оунь
ше кожьдо отъ не бꙑ
въшиихъ и сѫ
щиихъ, нъ недо
вѣдимѣ и вꙑ
ше стьствьнааго
въинениꙗ и
върѧждениꙗ. аще
ли да нѣстъ тако,
то да повѣдаѭ
тъ, ꙗкоже нѣстъ и
нъ животъ никꙑ
иже, пае же ре
щи, ни ловѣкоу нѣ
стъ льꙁѣ мощьно бꙑ
ти. аще бо нѣстъ отъ
вьсемощьнааго бога

53b
сѫпротивьнꙑхъ каьствъ съе
тани бꙑло и съложени на
ловѣьско сѫщи, и инѣхъ
животъ вьсѣхъ съсѫждени,
имьже пае ꙁѣло
сама та въ себѣ стѵ
хиꙗ на дино
мꙑсли или съвѣ
тъ не можаахѫ
сънити сѧ, не бо и
съвѣта имѫтъ
съпроста въ ѧсти
свои и каьства
сѫщиꙗ сѫпо
статьна имѫтъ
дроугъ дроужьню
моу сѫщию, то
лѣпо имъ стъ по
вѣдовати, ꙗко
нѣстъ ловѣка ни иного
никогоже живо
та. нъ льма же
ꙗвѣ стъ ловѣкъ ꙁна
мъ и инъ живо
тъ вьсь, водьнꙑи же
и парѧи и етврѣ
ногаꙗ и ꙁемьнаꙗ,
да стъ оубо и во

53c
да врьхоу твръ
ди, ꙗкоже самъ
тъ вѣстъ по исти
нѣ богъ динъ, и
же то стъ тако пове
лѣлъ и сътвори
лъ и нареклъ. отъ
ꙁнамааго бо тꙑ
и видимаа
го, ловѣе, вѣрѫ при
мли и о не ви
димѣмь и не ꙁна
мѣмь. на се же
приходомъ нѫ
ждеѭ глаголати, имь
же и ини прѣждь
нии повѣстьни
ци хотѧще съкаꙁа
ти стьствьно
въинени, по не
моу же на твръдьнѣ
и вꙑсости стъ
водьно стьство; въ
падошѧ и съврати
шѧ сѧ въ инꙑ раꙁоумꙑ,
иже не на подобѫ сѫ
тъ истинѣ. овъ
бо рее раꙁоумьна

53d
ꙗ сѫщиꙗ сѫща
и благаꙗ и больши
ꙗ, ѩже то сѫтъ во
дꙑ вꙑше небесъ, ꙗко
же и беꙁдъниꙗ,
же мѣтѧтъ и глѫ
бинꙑ,тоже силꙑ
сѫтъ неприꙗꙁни
нꙑ горьшѧѩ. а дроу
гꙑи рее: не стрь
мь стъ вода сѫщи
, же то проꙁъва
моѵси водоѭ надъ
твръдиѭ сѫщѫ,
нъ тѣмь жде имене
мь тъиѭ проꙁъва
ѭ, а тѣло стъ тъ
нъа ꙁѣло, же то
междю обою небесоу
стъ, рекъше ме
ждю пръвꙑимь и
въторꙑимь, ꙗко
же и мѣстоу томоу
подобьно имѣти и
ли водьно, рее, или
въꙁдоушьно или
инако нѣкако
тѣло тънъаише

54a
ѧсти сѫщи.
а богоносивꙑи и ве
ликꙑи василии
обьло и крѫгова
то тѣло небесьно
проповѣдатъ
рекꙑ: не моꙁи бе
ꙁ наѧла мьнѣти
видимаа си, ловѣе;
ни имьже крѫго
мь тѧ объходѧтъ
ꙗже по небеси грѧ
дѫтъ, ни имьже
крѫгоу наѧло
припръвьнюмоу
ювьствоу наше
моу не раꙁоумьно
стъ, то тѣмь ни
беꙁ наѧла сѫще
крѫгомь объно
шенꙑимъ стьство
мьнѣти. и пакꙑ глаголетъ:
не имьже сами въ сѧ
прикланѣѭтъ сѧ
окрѫгъ грѧдѫ
щаа – шьствию и
хъ гладъкоу сѫ
щю а ниесомоу

54b
же посрѣдѣ не ста
влѣѭщю ихъ ни
блаꙁнѧщю – да тѣ
мь и беꙁнаѧльнѫ
тварь сиѭ и бес ко
ньца сѫщѫ
прѣльсти ти да
не останетъ. та
е потомь, иже
го въпрашаахѫ
о водѣ, ꙗже надъ
твръдиѭ стъ,
сице рее о томь:
ьто противѫ то
моу отъвѣщамъ?
не сице ли, ꙗко
пае же не же и въ
насъ крѫговьнѣ
видитъ сѧ по въ
нѫтрьнии доу
пинѣ, то семоу
нѫжда и по вънѣ
щьнюмоу лицю
обьлоу бꙑти и вь
семоу по истинѣ
акꙑ истръганоу
бꙑти и оуглажде
ноу. видимъ бо и

54c
банѣмъ камѣнꙑ
мъ покровꙑ и же
акꙑ пещерамъ
сѫтъ ꙁьданиꙗ,
имъже иꙁъ ѫтрьнѧ
ѩ странꙑ полъ
крѫговатъ обра
ꙁъ стъ а надъ
стелеѭ иꙁвъноу
дроугоици равь
но иматъ лице
и странѫ. да се
го цѣща ни са
ми себе да троу
ждаѭтъ, ни на
мъ да творѧтъ,
ꙗкоже не могѫ
щемъ водꙑ оу
дръжати на вꙑ
сости. да по сеи
рѣи обьло небо
василии мѣни
тъ сѫще. стьствь
нааго же ина
въ божии твари
никътоже да не
проситъ. вꙑше
бо стьства и недо

54d
вѣдимо ловѣкомъ
вьсѫ сѫщьнѫѭ
тварь сътвори и
инъ и дастъ, ꙗ
коже хотѣ, да съна
бъдитъ ѭ и храни
тъ. да сего цѣща
и пророкъ давꙑдъ въ
пиѩ къ немоу рее:
ꙗко въꙁвелии
шѧ сѧ дѣла твоꙗ,
господи, вьса прѣмѫ
дростиѭ сътвори;
ꙗкоже и пакꙑ глаголе
тъ: вьсѣ, лико въ
схотѣ господь, сътвори
на небеси и на ꙁемли,
въ морихъ и въ вь
сѣхъ беꙁдъниихъ.
вьсе же мѣнитъ ре
кꙑ, не лико же
можетъ, нъ ли
ко же въсхотѣ.
можааше бо сътво
рити оутвари си
цѧ несъвѣдомꙑ
и добрѣишѧ сихъ,
беꙁ мѣрꙑ мощь

55a
нъ сꙑ; нъ акꙑ
же въсхотѣ и и
ꙁволи на строи,
такꙑ же иꙁведе
и сътвори, не сть
ствьнꙑхъ дѣль
ма иновъ. се бо
стъ видѣти и
въ ловѣцѣхъ оудо
бь, пае же пръ
во и въ самѣхъ
тѣхъ стьствьнꙑ
хъ стѵхиихъ, ль
ма же ово отъ стѵ
хии тѣхъ горѣ
шьстви иматъ
право, ово же
сѫпротивь томоу
долоу грѧдетъ
стьствьнааго и
на дѣло кажѧ,
иже сѫтъ ино
ве въложени въ нѧ
творьцемь.
нъ се стъ юдьно
и прѣславьно
о боꙁѣ прѣсвѧтѣмь,
же недовѣдомѣ

55b
и вꙑше стьства
и ꙁьдати и тво
рити отъ небꙑти
ꙗ стьства и родꙑ
и приетати дроу
гъ къ дроугоу, и
обраꙁꙑ творити
сѫпротивьнꙑми
каьствꙑ; ꙗ
коже и припръ
вьниими стѵхии
и оудобь ꙁнамꙑ
ми сълогъ и съста
въ оукаꙁанъ бꙑстъ.
да не беꙁ наѧла
и присносѫщь
на мьни небесе съпро
ста, ни по стьствь
ноумоу иноу ра
ꙁоумѣваи творѧ
ща шьстви, ꙗ
коже и грѧдѫщѫ
мьниши водѫ,
ꙗже на немь свѧ
тꙑмь писани
мь повѣдама
стъ, нъ оуста
въ нароьнꙑ и и

55c
нъ, иже на немь
положенъ стъ
творьцемь, на о
бою вꙑше стьства
съконьаваѩ и тво
рѧ, ꙗкоже динъ
тъ вѣстъ тъи
ѭ по истинѣ тво
рьць вьсѣхъ и и
нотворьць. се жде
же и о ꙁемли мьнѣ
ти и вѣровати
нѫждьно. мъноꙁи
бо стьствьници,
и отъ ближьниихъ
и отъ мьнимꙑихъ
философъ, о ло
жи ꙁемьнѣмь
и о обраꙁѣ ѩ
длъга словеса съ
творишѧ бесѣдоу
ѭще; нъ вънидо
шѧ въ сѫпостать
нꙑѩ дроугъ къ дроу
гоу раꙁоумꙑ и ра
ꙁоришѧ дроугъ
дроугоу оумꙑш
лениꙗ, и ди

55d
ноѩ истинꙑ не
иꙁобрѣтошѧ. о
ви бо прославишѧ
на срѣдѣ лежѧщѫ
ꙁемлѭ, и пакꙑ
отъ тѣхъ мъножа
ишеи непостѫпи
мѫ ѭ мѣнѧтъ,
имьже на срѣдѣ
стьствьно ложе
иматъ. дроуꙁи
и же сѫпроти
вь симъ проповѣ
даѭтъ присно
обращаѭщѫ сѧ
и шьствоуѭщѫ
посрѣдѣ. дроуꙁи
и же пакꙑ и о
боихъ тѣхъ не при
млѭтъ, нъ па
е огнь мѣнѧтъ
на срѣдѣ сѫщь,
имьже ьстьнѣи
стъ ꙁемлѧ, рекѫ
ще, ьстьнѣиш
емоу ьстьнѣи
ше мѣсто дръжа
ти подоба. тако же

56a
и о обраꙁѣ ѩ
пръвꙑимъ фило
софомъ мънога
бꙑшѧ сѫпротив
иꙗ и пьрѣниꙗ
хотѧщемъ ѩ 
стьствьнꙑи иꙁо
брѣсти инъ.
ови бо отъ нихъ мь
нѧтъ акꙑ обьлѫ
ꙁемлѭ и крѫго
ватѫ сѫщѫ, а
дроуꙁии плоскѫ
и на етврьти,
ꙗкоже къжьдо оу
мꙑсливъ обраꙁъ
ѩ творитъ. да
тако съпроста не
мощьно стъ бо
жиѩ твари и ꙁь
даниꙗ иꙁобрѣ
сти по стьствоу, и
раꙁоумѣти по и
стовоумоу сло
веси, къто оувѣ
дѣ оумъ господьнь, проро
къ рее, или къто
моу съвѣтьникъ

56b
бꙑстъ, или къто моу
дастъ прѣжде, да
сѧ моу въс то не
отъдастъ? се же мѣ
нитъ недовѣди
мѫѭ недовѣди
мааго винѫ тво
ритвьнѫѭ и про
мꙑсльнѫѭ и
оустрони вьсе
го насѣкаѩ.
рее же и нѣкъде па
вьлъ великꙑи апо
столъ: о глѫби
на богатьства и
прѣмѫдрости и
вѣди божиѩ, ꙗко
неиспꙑтани сѫ
дове го и неи
слѣждени пѫти
 го; ꙗко отъ не
го и тѣмь и въ не
мь вьсе. и томоу
слава въ вѣкꙑ вѣкомъ аминъ.
иже бо съ вꙑсости не
приѩшѧ благодать
нааго дара и прѣ
мѫдрости, ꙗко

56c
же отъ неѩ раꙁоумѣ
ти юдьнꙑи тъ
строи и таинꙑ
– ꙗкоже то великꙑ
и моѵси винꙑ и ра
ꙁоумꙑ божиѩ тва
ри великꙑѩ – нъ
въдашѧ сѧ на сть
ства пꙑтати и
слѣдити, тае въ
беисменьнꙑѩ
лъжѧ въпадошѧ
нидиноѩ исти
нꙑ не достигъше.
обае и се стъ вѣдѣ
ти подоба, ꙗкоже
и црькъвьнии повѣ
стьници въслѣ
дъ бесѣдоуѭтъ
дроугꙑхъ фило
софъ пръвꙑхъ
бесѣдовавъши
ихъ о ꙁемли, и
же сѫтъ беꙁ врѣ
да и раꙁоумьнѣ
о тои съкаꙁали.
гда ихъ сѫтъ въ
прашали рекѫ

56d
ще, аще стъ обѣ
шена ꙁемлѣ и
ли опьритъ сѧ нѣ
есомь жестоа
иши тѣлесе стоѩ
щи на немь, или
то пакꙑ на ино
мь стоитъ, трѣбоу
ѩ и то пакꙑ на
дроуꙁѣмь – ти та
ко бес коньца на
невѣдимо грѧ
детъ – да сего цѣ
ща, на немь же по
слѣдьне опьри
тъ сѧ, не могѫтъ
иꙁобрѣсти. да
тѣмь оунишѧ ре
щи, обѣшена 
стъ на срѣдѣ, да
тѣмь вьсѫдоу по
стьствоу не ꙁꙑбле
тъ сѧ, ни на ьто же
прѣкланѣтъ сѧ
ни съвращатъ,
имьже на срѣдѣ
лежитъ. да и
мꙑ се акꙑ иꙁвѣ

57a
стьнѣ пае при
млемъ, имьже
пае на славѫ бꙑ
ватъ творьцю богоу.
и сего цѣща пае
прѣюдимъ сѧ вели
ьствоу божиѩ прѣ
мѫдрости и раꙁоу
моу и силѣ, имь
же и же стъ вꙑ
ше стьства твори
ти можетъ оудобь, ꙗко
же хощетъ; и по
стьствьноумоу и
ноу вѣроумъ
строѩща и нари
ѫща положени
 и инъ. ѡбрѣ
татъ же сѧ вьсѣь
скꙑ и недовѣди
мъ силоѭ и по и
стинѣ динъ мо
щьнъ, ꙗко обла
дꙑ мощиѭ сво
ѭ вѣкомь; и по
семоу большѫѭ и
прѣславьнѫѭ да
тъ, иже съмꙑ

57b
сльнѣ раꙁоумѣ
ваѭтъ дивъ, и
польꙁѫ. сего ра
ꙁдрѣшени съка
ꙁатъ и акꙑ на
оуатъ твръдѧ
давꙑдъ пророкъ рекꙑ:
ꙗко въ рѫцѣ го
коньци ꙁемлѧ. 
льма бо къжьдо ко
ньць ѩ не има
тъ, мьже сѧ опь
ритъ – нъ и вьси ко
ньци ꙁемьнии
въ рѫцѣ, рекъше
въ съдрьжѧщии
мь го хотѣни
и, дрьжими сѫтъ,
тѣмь же и стъ иꙁве
лъ сѫщи и сътво
рилъ, да ꙗвѣ стъ,
ꙗкоже ни съ горꙑ,
ни иꙁдола, ни съ
странꙑ не има
тъ, мьже сѧ прити
щетъ или опьри
тъ; нъ вьсѫдоу не
дръжима сѫщи

57c
лежитъ посрѣдѣ
вьсего, имьже и
опьрѣна вьсемощь
нꙑмь хотѣни
мь творьемь
не прѣклонѧщи
сѧ никаможе ни
съпроста постѫ
пѧщи. оуитъ же
нꙑ семоу раꙁоу
моу сего пророка
слово оно, же глаголе
тъ: сновꙑи ꙁем
лѭ на беꙁблаꙁнь
ствѣ ѩ, не прѣ
клонитъ сѧ въ вѣкꙑ
вѣкъ. же бо по
вѣдатъ ни на
есомь же лежѧщѫ
ꙁемлѭ, на немь
же бꙑ ловѣкомъ мьнѣ
ти стоѩщѫ и о
пьрѧщѫ сѧ, нъ про
сто тако глаголати ре
кѫще: сновꙑи
ꙁемлѭ на беꙁбла
ꙁньствѣ ѩ. не
рее бо, иже осно

57d
ва, нъ сновꙑи,
да то слово съкаꙁа
тъ стръмь, ꙗко
же беспрѣсмене
съдрьжитъ и съ
ставлѣтъ ꙁемлѭ
богъ, никакогоже
не имѫщи же
стока тѣлесе, 
же ѭ подъпьритъ
и подъдрьжитъ;
нъ тъиѭ божи
ѭ и вьсемощьноѭ
мꙑслиѭ и хотѣни
мь, имь же бꙑстъ съ
творена, подаѩ
и присно бесъ
блаꙁньство, ꙗко
же съдрьжѧ ѭ вь
сѫдоу и не даѩ
и постѫпити
никаможе съпро
ста, нъ съхранѣѩ
вьсѣьскꙑи непрѣ
клоньнѫ ти ни
каможе съ пръ
вааго оутврьжде
ниꙗ божиꙗ по

58a
велѣниꙗ не състѫ
пѧщѫ. да того цѣ
ща пророкъ рее,
не прѣклонитъ сѧ
въ вѣкъ вѣка. 
же бо пакꙑ не рее,
съпадетъ сѧ, нъ не
прѣклонитъ сѧ,
то то пае съкаꙁа
тъ, ꙗкоже срѣ
дьне мѣсто при
ѩла стъ отъ тво
рьца; иже нѣстъ
льꙁѣ сѧ прѣклони
ти никакоже съ
своихъ коньць,
ꙗкоже и иже къ
небеси краи сѫтъ,
то равьно отъстоѩ
щѧ иматъ вьсѫ
доу. се бо въꙁвѣща
тъ, ꙗкоже и вꙑ
ше рѣхомъ, слово
се, же глаголетъ, ꙗ
ко въ рѫцѣ го ко
ньци ꙁемлѧ; по
вѣшенѣ сѫщи
ни на какомь же

58b
жестоаиши и
подъпьрѧщи тѣле
се, нъ объдрьжи
мѣ вьсѫдоу мѧкъ
кꙑмь и тънъкꙑ
мь и расꙑпанꙑ
мь стьствомь въ
ꙁдоуховьнꙑмь.
тожде и же рее
творьць богъ, аꙁъ
оутвръдихъ стлъ
пꙑ ѩ, объдръ
жѧщѧѩ силꙑ
божьствьнааго моу
и съдрьжѧщааго
хотѣниꙗ и мꙑ
сли мѣнитъ, и
мьже объдрьжи
тъ вьсе се, мь же
сѧ опьритъ и ꙁемлѣ.
сь жде раꙁоумъ и
въ иовѣ лежитъ,
иже глаголетъ рекꙑ:
повѣшаѩи ꙁемлѭ
ни на емь же. си
ми же словесꙑ
ꙗвлѣтъ, ꙗко
обѣшена стъ

58c
и виситъ, не п
ритищѫщи сѧ
нидиноѭ стра
ноѭ конььноѭ
имѫщи нѣка
ко тѣло дебело,
нъ хранима божи
мь повелѣни
мь и мꙑсли
ѭ творьеѭ. ꙗко
же кажетъ и ве
ликааго исаиѧ
слово оно, же
рее: объдрьжѧ
и крѫгъ ꙁемли
и иже живѫтъ
на неи акꙑ прѫ
ꙁи. крѫгъ же
ꙁемьнꙑи имено
вавъ обьлꙑи 
и обраꙁъ и крѫ
говатꙑи намѣ
нѣтъ ꙗвѣ. да
сего цѣща и рее
и живѫщѧѩ
на неи акꙑ прѫ
гꙑ, же и прѣсла
вьно бꙑстъ и дивъ

58d
творитъ вьсѣкъ.
гда бо оумъ на
тако помꙑшле
ни придетъ и
раꙁоумъ, ти ви
дитъ вьсѫ ꙁемлѭ
висѧщѫ ни на
какомьже вещьнѣ
и жестоцѣ тѣле
си, ни притищѫ
щѫ сѧ своими кра
и никъдеже, нъ
тъиѭ повелѣ
нимь иꙁведъ
шааго състоѩщѫ
сѧ и набъдимѫ
бес подвиꙁаниꙗ
и съпроста ника
може сѧ не съкрѧ
нѫщѫ, тае то
раꙁоумѣвъ како
томь асѣ не въ
ꙁгоритъ сѧ на любъ
вь творьѫ и сль
ꙁꙑ мъногꙑ пролѣ
тъ юдѧ сѧ недо
вѣдимѣи прѣ
мѫдрости го

59a
и силѣ и велиь
ствоу боголѣпьноу
го. сего цѣща
нѣстъ подоба приима
ти тѣхъ, иже
мьнѧтъ и проповѣ
даѭтъ небо кра
мь притищѫ
ще сѧ къ ꙁемьно
моу краю, ти
тако сѧ привѧꙁа
въшѫ небеси [на] бе
ꙁблаꙁньство сво
, съврьхоу же тъ
иѭ отъ обою дль
гости ѩ кра
ю висѣти и при
ѩти отъ творьца
вꙑсокꙑи обра
ꙁъ акꙑ кама
рьнꙑи, имьже ре
е исаиꙗ: оутврь
дивꙑи небо акꙑ
камарѫ. не вѣ
дѧтъ бо ти, ꙗко 
же надъ ꙁемлеѭ
видимо, па
лтъ обьлааго

59b
крѫга, камаро
ѭ проꙁъва, хꙑтрѣ
же ꙁѣло, имьже
оба та плата
подобьна ста къ
камарѣ. ꙗкоже
се и къто би съложи
лъ дъвѣ камарѣ
коньцема ти го
рьнѣа ѧсть ю
видимаа па
лтьца крѫго
вьнаа би проꙁъва
на, а ꙗже неви
дима долѣ, то
дроугаа палть
ца би бꙑла; та
е обѣ палтьци
ꙗко съложиши
камарьнѣи, то о
бьлъ бѫдетъ крѫ
гъ въ нею. тако же
и великꙑи исаи
ꙗ видимꙑи по
лъ небесьнааго тѣла,
же нариѫтъ
вьнѣшьнии фило
софи полъкрѫ

59c
жи обьлааго, то
же онъ камароѭ
хꙑтрѣи нарее.
вьсего бо обьлааго
крѫга обраꙁъ
аще къто дѣиство
мь или мꙑслиѭ
равьно раꙁдѣлитъ,
то тъ раꙁдѣлъ о
бьлааго крѫга
дъвѣ камарѣ обрѧ
щете сѧ. се же каже
тъ и видимꙑхъ
ꙁвѣꙁдъ крѫгъ, вьсѣмъ хо
дѧщиимъ по не
беси шьстви и
объхождени и
ꙗвлени равьно
дьньнааго крѫ
га. дъва бо сте палъ
ти крѫжьна; о
во бо крѫга, же
надъ ꙁемлеѭ грѧ
детъ съ шестиѭ
животъ творѧщь
шьстви, ово
же подъ ꙁемлеѭ
съ дроугоѭ шести

59d
ѭ животъ грѧдѫ
щь. не би же се ни
колиже не бꙑло,
аще би плоска ꙁе
млѣ бꙑла или
глѫбокъ и до
литъ имѣла обра
ꙁъ – ꙗкоже дроу
ꙁии мѣнѧтъ глаго
лѭще, да вода стои
тъ на неи – ни на
етꙑри ѫгълꙑ па
кꙑ. видимꙑѩ
бо ꙁвѣꙁдꙑ не да
дѧтъ, да бѫдетъ
така ꙁемлѣ обра
ꙁомь. аще бо би
бꙑла плоска и
равьна, то динъ
би въ вьсѣхъ прѣ
дѣльникъ бꙑлъ,
имьже никако
же съ такого обра
ꙁа ꙁемли не прѣ
падати, ти по
томоу иноу въ
стоьни и ꙁападьни
обрѣтовали сѧ би

60a
шѧ тижде въ вьсѣхъ
и присно нощи ра
вьнꙑ бишѧ съ дьнь
ми бꙑли – нъ ни
дино тоу нѣстъ та
ко. иже бо на въ
стоцѣ живѫтъ
персе, то етꙑрь
ми асꙑ варѣѭще
мѣнѧтъ слъньце, съ
мотривъше и хꙑ
тро иверѣне, иже
живѫтъ на ꙁапа
дѣ. бꙑваѭтъ же
дроугоици дьни
вѧщьши, овогда
нощи, да нѣстъ ши
рока ꙁемлѣ. па
кꙑ аще би глѫбо
къ обраꙁъ имѣ
ла и ѫдольнъ, то
прѣжде би дьнь бꙑ
валъ ꙁападьнꙑи
мъ иверемъ, имь
же слъньце би тоу прѣ
жде свѣтъ свои по
даꙗло; ꙗкоже и
персомъ варѣѩ си

60b
ꙗло би, имьже бли
ꙁъ сѫтъ и припръвь.
видимъ бо присно,
же мѣсто има
тъ ѫдоль посрѣдѣ,
то на обою краю
прѣжде слъньце въси
ꙗтъ, мѣнѭ же
на припрьвьнии
мь краи, иже стъ
рѣсъ ѫдоль, а въ
ѫдоли длъго не
сиꙗтъ, даже
въꙁвꙑситъ сѧ надъ
припрьвьниимь
крамь ꙁасто
ѩщиимь. да нѣстъ
глѫбокъ и ѫдо
литъ обраꙁъ ꙁе
мьнꙑи. не бо и на
ꙁападѣ прѣжде
бꙑватъ дьнь въ
стоьнꙑи, ни боль
шѧ сѫтъ присно
нощи дьнии, моу
же стъ нѫжда бꙑти,
аще би обраꙁъ ꙁе
мьнꙑи ѫдолитъ

60c
бꙑлъ, имьже би
вѧще сиꙗло слъньце
на обою краю.
аще ли би на е
твръти бꙑла ꙁе
млѣ, то присно
би ѕ҃ асъ имѣлъ
дьнь, а нощь иі, ꙗ
коже три ребра обра
ꙁа того, рекъше ко
жьдо ребро слънььнꙑ
ми лоуами шесть
ѭ асъ сиꙗмо. нъ
и тако нѣстъ; никъ
тоже бо нѣстъ видѣлъ
толикоѭ длъго
стиѭ нощи боль
шѧ сѫщѧ дьне. да
томоу вьсемоу не
сѫщю такомоу,
нѫжда стъ обь
лъ мьнѣти обраꙁъ
ꙁемьнꙑи, ꙗкоже
строи невидимꙑ
мъ стьствоу дѣ
льноумоу подобьнъ
и клюамъ. да
беꙁ оума мьнѧтъ

60d
великааго исаиѭ
оуителѣ сѫща
свомоу блаꙁньноу
моу раꙁоумоу.
се бо стъ правѣ
раꙁоумѣти и оу
не, же обьлѣ 
и сѫщи крѫгомь
висѣти ни на е
мь же толицѣ тѧ
жести, и вьсѫдоу
равьно имѣти да
льство отъ небесе и
прѣбꙑвати обѣ
ма великꙑма
тварьма беꙁ врѣда
повелѣнимь
вьсемощьнааго
творьца. тоже прѣ
славьно да мьни
тꙑ  сѫще, же
бо оуже бꙑвъ и
спръва присно
бꙑвамо обрѣ
татъ сѧ промꙑ
сльноѭ и съдръ
жимоѭ мощи
ѭ божиꙗ повелѣ

61a
ниꙗ. и сего цѣща
реетъ самъ господь вьсѣ
хъ гласомь осиѩ
пророка: аꙁъ господь богъ
твои, твръдѧ небо
и ꙁиждѧ ꙁемлѭ.
не рее бо, оутвръди
въ и съꙁьдавъ, ꙗко
же диноѭ оуже
се сътворивъ дре
вле испръва, нъ
твръдѧ и ꙁьдаѩ
– мѣнитъ же промꙑ
слъ и съдръжѧщѫ
ѭ силѫ – обѣ тва
ри, рекъше небо и
ꙁемлѭ, ꙗвлѣѩ
тѣми словесꙑ. се
же наꙁнамена
ѩ съкаꙁатъ и про
рокъ давꙑдъ рекꙑ:
сновꙑи ꙁемлѭ
на беꙁблаꙁньствѣ
ѩ. настоѩи бо
годъ не тъиѭ
въ настоѩщааго
мѣсто глаголетъ сѧ, нъ
и минѫвъшааго

61b
и моу же стъ
приити. и о то
мь писани мѣ
нитъ; да и сего цѣ
ща въ уаггелиихъ
господь глаголетъ, отьць мо
и доселѣ дѣла
тъ и аꙁъ дѣлаѭ,
динѫ и тѫжде
мꙑсль и съдръжа
ни отьѫ и сꙑно
вьнѭ тѣми слове
сꙑ обавлѣѩ.
и бꙑстъ вееръ и бꙑстъ ꙁау
тра, дьнь въторꙑи.
приимъ вѣдѣни
 съ вꙑсости сѫ
щиꙗ вьсего прѣ
мѫдрꙑи моѵси
истинѣ бꙑстъ про
повѣдьникъ и оу
итель. сѫщи
ю бо вьсемоу сѫщю
и сво комоужьдо
имѫщю сѫщи
налагатъ винѫ
вьсего года раꙁнь
ство; нъ не тѣмь,

61c
ихъже нѣстъ, иже
не сѫщимь
сѫтъ, нъ иже по
сълоуению бꙑва
ѭтъ и по обли
шению бꙑти
примлѭтъ. свѣ
тоу бо, моуже отъ
творьца прѣтво
рено бꙑстъ имѧ дьнь,
иже сѫщимь
бꙑстъ, вьсе дьнено
щи въꙁлага
тъ пакꙑ рекꙑ, и
бꙑстъ вееръ и бꙑстъ ꙁаоу
тра, дьнь въторꙑи;
ꙗкоже и отъ пръваа
го, рекъше отъ ди
нааго дьне въ лѣпо
тѫ сътвори [а въ] тъ
мѫ, имьже ника
коже о себѣ не бѣ
аше – ни по сѫщи
ю бо бѣаше – нъ
отъшьствимь свѣ
товьнꙑмь и ли
шенимь сѫщи
 примлѭщѫ,

61d
тоже нидино
го оуѧстиꙗ не да
и. да беꙁ оума
дроуꙁии нощь
дьнь глаголѭтъ; дьне
нощи бо подоба стъ ꙁъ
вати продлъже
ни вьсего, дьне и
нощи. нъ они
наѧтъкъ творѧ
тъ нощь, ди
нааго дьне бꙑти,
гда слъньце ꙁаиде
тъ и подъидетъ
подъꙁемьнꙑи па
лътъ небесьнꙑи,
а не отъ ꙁаоутриꙗ,
гда отъ въсто
ьнааго прѣдѣ
льника бѫдетъ
и иꙁдеждетъ сѧ отъ
подъꙁемьнааго
палъта. сѫпроти
вѧтъ бо ти сѧ вели
кааго моѵсеꙗ съка
ꙁанию рекѫщю:
и бꙑстъ вееръ и бꙑстъ ꙁау
тра, дьнь въторꙑи.

62a
не глагола бо, и бꙑстъ ꙁаоу
тра и бꙑстъ вееръ. си
це бо рекъшю на
ѧло би сътворилъ
отъ нощи дьневи,
коньць же дьни,
да юже би въ лѣпо
тѫ и нощьдьнь
 ꙁъвати годъ тъ
обою протѧженꙑ.
нъ льма же моѵси
не рее тако, нъ
сѫпротивьнѣ то
моу вѣща рекꙑ,
и бꙑстъ вееръ и бꙑстъ
ꙁаутра, дьнь ди
нъ, рекъше прѣхо
дъ свѣтовьнꙑи
и съконьани мѣ
нѧ вееръ, а ꙁаоу
трьне бꙑти
и наѧло дьневьно
, мѣнитъ, ꙗко
же прѣжде бꙑти
дьневьноумоу сѫ
щию нощьнааго
сѫщиꙗ. полъ же
бꙑватъ, ꙗко

62b
сѧ дьнь съконьатъ
вееръ, а полъ но
щьнꙑи до ꙁаоутра;
обо же то дьнено
щи словетъ. та
е пакꙑ дроуго
наѧло прииме
тъ и бꙑти слъ
нььнꙑмь объхо
жденимь крѫ
жьнꙑмь. да ди
нѣмь объхождени
мь дьневьнꙑмь
беисмене бꙑва
ѭтъ дьневе; да стро
инѣ стъ глаголати дьне
нощи а не нощь
дьнь. – въ наѧло
сътвори богъ небо и ꙁе
млѭ, тае сътвори
свѣтъ, тае сътво
ри твръдь, же
небо въторо мѣни
тъ. нꙑнѣ же бога мѣ
нитъ велѧща и
къ немоу же бесѣ
доутъ, и не иꙁбе
сѣдоуѩ, ꙗвлѣтъ.

62c
не ꙁавидѧ же намъ
сице творитъ, нъ
въжиꙁаѩ нꙑ, да сѧ
въꙁгорѣвъше на лю
бъвь къ немоу въꙁи
скамъ го; ꙗко
и слѣдъ нꙑ наꙁна
меноутъ недо
мꙑслимааго то
го и велитъ нꙑ ꙗ
кꙑ доꙁьрѧще твръ
дѣ сѧ по немь дръжа
ти. же бо сѧ тъ троу
домь обрѣтатъ,
то и съ радостиѭ
дръжимо стъ
тврьдѣ, а же сѧ
оудобь обрѧщетъ,
то о томь хоудѣ
радимо стъ. да
тѣмь акꙑ пѫть
мь нѣкацѣмь
и иномь на ра
ꙁоумъ наводитъ
нꙑ. а же гласо
мь бꙑватъ сло
во, то и то не би
трѣбѣ бꙑло бес

62d
плътьноумоу сть
ствоу, самомоу
томоу раꙁоумьноу
моу могѫщю по
дати сѧ дѣиствоу
ѭщоумоу. да на
кѫѭ потрѣбѫ сло
во би бꙑло, иже
могѫтъ отъ того
самого раꙁоума
дроугъ дроугоу,
ꙗкꙑ же сѫтъ мꙑ
сли мꙑслѧщаа
го, раꙁоумѣти. гла
съ бо стъ сътворенъ
слоуха цѣща, и
слоухъ гласа ради.
а идеже нѣстъ въꙁдоухъ,
ни ѩꙁꙑкъ пльтѣ
нъ, ни оухо, ни слоу
хъ акꙑ бродъ ꙁа
воитъ, имьже ю
ти въсходитъ
въ главѫ къ оумоу
и тъпаниꙗ и плю
сканиꙗ оумоу
раꙁоумѣти да
тъ, то на кѫѭ по

63a
трѣбѫ тоу глаголи сѫ
тъ и словеса? нъ
отъ самѣхъ тѣхъ,
ꙗкоже се би къто ре
клъ, срьдььнꙑхъ ра
ꙁоумъ хотѣни
ꙗ подаꙗни би
бꙑло. ꙗкоже то
и бесѣдовахъ
вꙑше, ꙗко по
двигнѫвъшю сѧ
въстати оумоу на
шемоу на послѣ
ждени лица, къ не
моу же словеса
си прѣмѫдрьна
ꙗ, хꙑтрѣ обраꙁъ
сь бесѣдꙑ сеѩ при
ѩто. въторо же
и сего стъ попꙑ
тати подоба, аще
ино стъ небо съ
творено твръдь
си раꙁвѣ оного
пръвааго небесе,
да аще дъвѣ небеси
ста. го же иже
сѫтъ о небеси 

63b
лини хꙑтрѣ и бе
сѣдовали, то оу
нѧтъ, да имъ и ѩ
ꙁꙑкъ оурѣжѫтъ,
неже того акꙑ
истиньна приѩ
ти. дино бо мѣ
нѧтъ небо, а не и
мѫщю моу
стьства въторааго
или третиꙗаго,
рекѫще, нѣль
ꙁѣ моу бꙑти
въ динъ съста
въ вьсе сѧ съкѫта,
ꙗкоже стъ мощьно.
дино бо мѣнѧ
тъ крѫгомь грѧ
дꙑ [] тѣло, и се
съ коньцемь. да
аще стъ приложено
къ пръвоумоу
небеси, то нѣстъ ниь
тоже остало на
бꙑти вътороу
моу и третиюмоу.
се же глаголѭтъ оубо,
иже припрѧꙁаѭ

63c
тъ тварь къ творьцю
и мьнѧтъ ѭ не тво
ренѫ сѫщѫ, отъ
пръвꙑихъ кощю
нъ на обꙑьнѫѭ
лъжѫ грѧдѫще.
мꙑ же бесѣдоу
мъ къ линьскꙑ
имъ философо
мъ, да намъ не ꙁа
ꙁираѭтъ, доньде
же сами сѧ оупра
вѧтъ. сѫтъ бо въ
нихъ, иже глаголѭтъ
бес исмене небеса сѫ
ща и мирꙑ мъно
гꙑ, рекъше оутва
ри. иже гда о
блиѧтъ ѩ, ꙗкоже
грѫбѣ бесѣдоуѭ
тъ, оухꙑщренꙑ
оукаꙁꙑ оу
каꙁаѭще ꙁемле
мѣрьнꙑ и рекѫще,
нѣстъ стьства иного,
имьже би дроуго
небо бꙑло раꙁвѣ
того диного, тъ

63d
гда же мꙑ пае по
рѫгамъ сѧ хꙑ
трꙑмъ тѣмъ ихъ
блѧдьмъ. льма
же и сами видѧ
тъ доуждевьнꙑѩ
каплѧ и водьнꙑѩ
гворꙑ акꙑ кло
боуьцѧ бꙑваѭ
щѧ, подобьнꙑ къ небеси,
динъ и мъногꙑ,
тае пьрѧтъ сѧ и не
примлѭтъ не
бесъ мъногъ сѫщь,
рекѫще, не може
тъ творьць толико
небесъ сътворити.
мꙑ же велиьство
то небесьно ни въ ь
то же имамъ;
мьнимъ бо нии
мь же боле сѫще
небо доуждевьнꙑ
хъ капль, отъ ни
хъ же гвори бꙑ
ваѭтъ. каплѣ
мъ бо падаѭща
мъ на водѣ гво

64a
ри въсходѧтъ, ди
нъ и мъно
ꙁи, да та
кожде богоу
оудобь стъ акꙑ
дъждевьнꙑѩ тꙑ гво
рꙑ тако же и не
беса сътворити; вьсе
мощьнъ бо стъ.
да аще хотѧтъ на си
лѫ го въꙁьрѣти
великѫѭ, то оу
добь стъ тѣмь раꙁоу
мѣти. да же то
они глаголѭтъ,
ꙗкоже немощьно
стъ бꙑти, то рѫгъ то
стъ и помꙑшлѣти.
мꙑ же не тъиѭ
мьнимъ въторо не
бо сѫще, нъ и тре
тиꙗаго въꙁиска
мъ, же и бла
женꙑи паулъ
видѣ. давꙑдъ же
нариѧ, небеса небе
сьнаа, и о мъноꙁѣ
хъ нꙑ помꙑслъ

64b
творитъ небесе
хъ раꙁоумѣвати.
мѣнѧтъ же мъноꙁи
и седмь крѫговъ,
по нимъ же ꙁ҃ ꙁвѣ
ꙁдъ пристрони
 стъ; приета
но же то стъ дроу
гъ по дроуꙁѣ. мꙑ
же вънѣщьне въ
нѣщьниимъ о
ставимъ, да са
ми сѧ о томь пьрѧ
тъ; а мꙑ сѧ въꙁвра
тимъ къ цръкъ
вьноумоу слове
си. глаголетъ же отъ
древьниихъ насъ 
динъ, ꙗко не въ
торааго то небеси
бꙑти мѣнитъ
писани, нъ о
пръвѣмь съка
ꙁатъ, имьже въ
наѧло небо и ꙁе
млѣ сътворена ста,
да не въторо мѣ
нитъ се бꙑвъше

64c
небо, нъ пръвааго
въинени по рѧ
доу съкаꙁатъ,
да тѣмь тако пи
сани прѣдало
стъ намъ. мꙑ
же томоу отъвѣща
мъ рекѫще, 
льма же имѧ ино
стъ и трѣбова
ни особь вътора
аго небеси ꙗвлѣ
тъ сѧ бꙑвъше, то нѫ
жда стъ иномоу бꙑ
ти небеси семоу,
свѣне пръвааго.
и рее богъ, бѫди твръ
дь посрѣдѣ водꙑ,
и бѫди раꙁлѫа
ѭщи посрѣдѣ во
дꙑ и водꙑ. и ра
ꙁлѫи богъ посрѣдѣ
водꙑ, ꙗже бѣа
ше подъ твръдиѭ,
и посрѣдѣ водꙑ,
ꙗже бѣаше надъ
твръдиѭ. обꙑ
аи же писанию

64d
стъ, твръдо и не
слабо твръ
дь ꙁъвати;
ꙗкоже се
и гда въꙁдоухъ дроу
гоици оуѧстивъ
сѧ въскоуромь тѣ
мь гласомь стъ
ꙁовомъ, рекѫще
твръдѧи громъ.
оутвръждени и
оужестоани вѣ
трьно, иже вън
ьмѫтъ облаци
въ ѫдоли своѩ,
ти имьже нѫжде
ѭ расѣдаѭтъ сѧ,
то громьнꙑѩ плю
скꙑ творѧтъ и тѫ
тьнаниꙗ, да и то
моу пьсани глаголе
тъ оутвръждени
 громьно, и ино
моу сицемоужде
мъногоу тако глаголетъ.
бѫди раꙁлѫа
ѭщи, рее, посрѣ
дѣ водꙑ и водꙑ.

65a
недовѣдомо мъ
ножьство, ꙗкоже
стъ раꙁоумѣти, во
дьнааго раꙁлиꙗ
ниꙗ, вьсѫдоу пла
ваѭщи по ꙁемли,
ꙗкоже и инѣхъ
стѵхии большѫ
сѫщѫ. а винѫ 
ѩ послѣжде съка
жемъ. обае ни
кътоже намъ,
аще и ꙁѣло остро
мь оумомь стъ
о тьлѣѭщиимь се
мь стьствѣ, да не
ꙁаꙁиратъ, ꙗко
же акꙑ немощь
но бꙑти бесѣдоу
ѭщемъ намъ,
ни да проситъ отъ
насъ рекꙑ, на есо
мь стоитъ водьно
 стьство. имьже
бо раꙁоумомь ꙁе
млѭ тѧжьшѫ сѫ
щѫ водꙑ обѣ
шаѭтъ на срѣдѣ,

65b
отъ краи вьсѣхъ отъ
водѧще, тѣмь же
пакꙑ раꙁоумомь
и мъногѫѭ тѫ во
дѫ, имьже по сть
ствоу на нижьне
 мѣсто теетъ
и имьже вьсѫдѣ ра
вьнѣ по ꙁемли сто
итъ, и они тако
да примлѭтъ
бꙑваѭщѫ. да тѣ
мь беꙁъ мѣрꙑ и
ꙁдрѧдь водьно
стьство по ꙁемли
простръто стъ,
не равьно съ ꙁемле
ѭ, нъ и ꙁѣло иꙁдрѧ
дь мъножаиши
вода; тако ис
пръва великоу
моу хꙑтрьцю оу
строивъшю о по
слѣдьниимь и о
порѧдьниимь трѣ
бовании и пръ
ва въинивъшю.
да на кѫѭ потрѣ

65c
бѫ беꙁмѣрьнаа та
вода? не имьже
ли ꙁѣло нѫждьно
стъ стьство о
гньно иꙁдрѧ
дь на потрѣбѫ,
не тъиѭ на стро
и оꙁемьнꙑхъ,
нъ и на съврьше
ни вьсемоу. хро
мо бо би бꙑло вь
се, къде би ди
но то отъ великꙑ
хъ стѵхии ... отъ
вьсѣхъ оскѫдѣло.
си же стѵхиꙗ сѫ
постатьна сѫтъ
сама себѣ дроу
гъ дроугоу; огнь
водѣ ратьникъ,
гда съдолѣтъ
силоѭ, вода же
пакꙑ огню, гда
больши бѫдетъ
мъножьствомь.
подоба же бѣ, да ни
рать бѫдетъ въ
нихъ ни пакꙑ

65d
да погꙑбъ ди
но отъ тѣхъ вьсемоу
пагоубѫ сътво
ритъ. да тѣмь
толико стьство мо
кротьно строѩ
и вьсе сътвори – ꙗко
же бѣ подоба стро
ителю сътворити –
ꙗкоже, доньде
же стъ повелѣнъ
прѣдѣлъ тва
ри сеи състоꙗти
сѧ, по малоу сило
ѭ огньноѭ ижди
ꙁаѭщю сътръпѣти
водѣ. да иже оу
бо вьсемоу по и
смени и мѣроѭ
повелѣлъ стъ
бꙑти – исьте
нꙑ бо моу сѫтъ
и каплѧ дъжде
вьнꙑѩ, ꙗкоже
и въ иовѣ пише
тъ сѧ – то тъ вѣдѣ
аше, на колика сѧ
лѣта отълѫаѩ

66a
на прѣбꙑвани,
и коликѫ кръмѫ
положити огню
водьнѫѭ. да того
дѣльма водьно
мъножьство по оу
твари вьсеи стъ.
а ꙗкоже огньно
трѣбовани ꙁѣ
ло стъ мироу семоу
на потрѣбѫ, то
то вьсь живꙑи въ
мирѣ семь вѣстъ.
не тъиѭ бо ꙗже
къꙁньства нашѫ
жиꙁнь съведѫтъ,
то та трѣбоуѭтъ
огньнааго дѣла,
рекъше оусмарьска
ꙗ, палътьнѣна
и мѣдьнаꙗ, нъ и
садовьно проꙁѧ
бени и овощь
но съꙁорени
и живота ꙁемьна
аго и водьнааго
бꙑти; и тѣхъ
пищѧ не бишѧ сѧ

66b
испръва състалꙑ,
ни бишѧ на мънога
лѣта довьлѣлꙑ,
аще би топлотꙑ
не бꙑло. да тѣмь
ꙁѣло стъ на по
трѣбѫ топлота
на съставлени
сихъ и прѣбꙑ
вани; на потрѣ
бѫ же и водьно
иꙁобили, имь
же беспрѣсмене
стъ огньно
иждиꙁани и исоу
шени. съмотри
же тꙑ вьсего стьства,
ти оуꙁьриши то
плотьнѫѭ силѫ
въ бꙑвании и ть
лѣнии вьсѣмъ съ
долѣѭщѫ. сего
цѣща мънога вода
връхоу ꙁемлѧ ра
спростръта и ми
мо видимꙑхъ
прѣнесена, къ то
моу ще и по вьсе

66c
и глѫбинѣ ꙁемь
нѣи расѣана. отъ
сѫдоу бо истоьни
ци обилимь и
сходѧтъ не прѣста
ѭще, и кладѧжь
нии сътоци, и рѣ
ьнꙑѩ бꙑстринꙑ,
и потоци ꙁемьни
и, да въ раꙁлиь
нꙑихъ тѣхъ и
мъногꙑхъ крови
щихъ во
дьно сѫщи сѧ
хранитъ. теетъ
же рѣка отъ въсто
ка ꙁимьнааго въ
ꙁврата, именемь
инъдъ, велика
ꙁѣло, ꙗкоже о
бъходꙑ ꙁемьнꙑ
ѩ писавъшеи съ
каꙁаѭтъ. а отъ срѣ
дьнѣаго въстока
теетъ вакътръ
же и хоаспъ и
араꙁъ, отъ него же
и танаи отъцѣ

66d
плѣѩ сѧ въ мео
тьско ꙁеро въ
тиетъ. къ симъ
же и фась, отъ ка
укасиискꙑхъ
горъ истиѧ, и и
ни бесисмене
отъ полоунощьнꙑѩ
странꙑ въ море
укъсиньско
текѫтъ. отъ ꙁапа
дьнааго въꙁврата
отъ пиринѣискꙑѩ
горꙑ исходитъ
тартисъ же и и
стръ, иже ꙁовѫ
тъ и доунавъ; отъ
нею же овъ тее
тъ вьнѣ иракли
ихъ ꙁнамении
въ море, и истръ,
рекъше доунавъ,
сквоꙁѣ уропъ
текꙑ въ укъ
синъ понтъ въхо
дитъ. ьто ли стъ
дроугꙑѩ наи
тати рѣкꙑ, ѩже

67a
иꙁ рипиꙗ исхо
дѧтъ мимо ѫ
трьнѣишихъ
скѵфъ горъ. отъ
нихъ же стъ и
роданъ съ инѣми
беисменьнꙑими
рѣками, тоже
вьсѧ тꙑ ладиꙗми
прѣходимꙑ сѫ
тъ, ѩже ꙁападь
нꙑѩ галатꙑ и
келътꙑ и иже
въскраинии сѫ
тъ варвари, то
тꙑ миноуѭщѧ
вьсѧ въ море въхо
дѧтъ веерьне. нъ
и отъ полоудьне, вꙑ
ше ѳиопиѩ,
овꙑ же къ ка
падокомъ стъ
море грѧдѫтъ,
овꙑ же вьнѣ морѣ,
по немоу же лади
ѩ ходѧтъ, въли
ваѭтъ сѧ; агонъ же
и нусъ и ꙁовомꙑ

67b
хремъ, и къ томоу
ще нилъ, иже
и родомь акꙑ нѣстъ
рѣка, гда иꙁи
детъ акꙑ море
и напоитъ гу
пьтьскѫѭ ꙁемлѭ.
тако ти наша въсе
ленаа, по неи же
живемъ мꙑ,
объѩта стъ вода
ми, пѫинами
же беꙁмѣрьнꙑи
ми одѣвъши сѧ
и беисменьнꙑи
ми рѣками полиꙗна,
неиꙁглаголемꙑѩ цѣ
ща прѣмѫдро
сти, иже сѫпо
статьно стьство
огневи ... ꙗкоже
исаиꙗ глаголетъ, 
гда бесѣдоутъ къ
богоу рекꙑ: иже
глаголетъ беꙁдънию,
погꙑбнеши и вь
сѧ рѣкꙑ твоѩ и
соушѫ. да тꙑ

67c
отъвръгъ обѫро
ждени прѣмѫ
дростьно, при
ими съ нами оуе
ни истиньно,
не хꙑтро словесꙑ
нъ вѣдиѭ, не отъ
падамо ни хоу
дѣ нъ истиньно.
сего цѣща, бѫди
твръдь посрѣдѣ
водꙑ и бѫди ра
ꙁлѫаѭщи по
срѣдѣ водꙑ и во
дꙑ. глаголано стъ нѣ
ьто наꙁнаменоу
ѩ пьсани о твръ
ди: не ꙗко же
стоко и дебело
 стьство, же и
матъ тѧжесть ве
лиѭ, не то мѣни
тъ твръдь. аще
ли, то стръмьнѣ
 би ꙁемлѭ тѣ
мь именемь про
ꙁъвалъ. нъ имьже
стьство вꙑше

67d
надълежѧ тъ
нъко стъ и рѣдъко,
ти нидинѣмь
ювьствомь не
раꙁоумьно, твръ
дь именова, при
лагаѩ тьнъкꙑхъ
и же ювьство
мь не раꙁоумьно. ра
ꙁоумѣи же ми
мѣсто нѣкако
дѣлѧще мокро
тѫ. да же въ не
мь тьнъко ꙁѣло
и цѣдимо, то горѣ
посꙑламо, а 
же дебело и ꙁемьно,
то то долѣ остав
лѣмо, да же
испрьва, то же
даже и до коньца
сънабъдимо бѫ
детъ динако
 растворени и тожде,
по ѧсти и оуи
манию мокротъ
бꙑваѭщю. тꙑ
же мъножьствоу во

68a
дьноумоу не вѣроу
ши, а не въꙁира
ши на мъножь
ство топлоть
но. иже аще
и хоудъ бꙑ вели
ьствомь, то мъ
ногꙑ мокротꙑ
рекъше гоубитель
бꙑ бꙑлъ силꙑ цѣ
ща. влѣетъ бо 
же въскраи себе
обрѧщетъ мокро
, гоубитъ же ,
соушѧ  и жегꙑ;
ꙗкоже се и въ сть
клѣници масло
коньаватъ же
гꙑ, или и въ свѣ
щьнѣмь сопици
рогоꙁъ въжеженъ
и вльгъкѫѭ тѫ
пищѫ приимъ
въскорѣ иꙁгорѧ
прѣмѣнитъ ѭ попе
ломь сътворивъ.
о ѳирь къто сѧ пь
ритъ, ꙗкоже нѣстъ о

68b
гньнъ и жегꙑ? и
же аще би нѫжде
ѭ не дръжимъ бꙑ
лъ, то ьто и би оу
дръжало, да би
не пожеглъ вьсего
въскраинѣаго,
и ꙗже стъ въ сѫ
щиимь семь вла
га, погоубилъ ѭ би.
сего цѣща вода
въꙁдоушьнаꙗ
– пооблаивъшю
сѧ горьноумоу
мѣстоу отъ въꙁвꙑ
шениꙗ въскоурь
нааго, рекъше мь
гльнааго, же рѣ
кꙑ творѧтъ и и
стоьници и бла
тинꙑ и ꙁера и
пѫинꙑ морьскꙑ
ѩ – да не вьсего въ
жегъ ѳирь о
бъиметъ. льма
же и слъньце се въ жѧ
твьнꙑи годъ бе
ꙁдъждьнꙑи ви

68c
димъ и блатьнаа
мѣста присно
влагѫ имѫща
въскорѣ ꙁѣло по
соушивъше акꙑ
кость. да къде оу
бо она вода? да по
кажѫтъ нꙑ хꙑтри
и вьсемоу! нѣстъ ли
то вьсѣмъ ꙗвѣ,
ꙗкоже ꙁномь
слънььнꙑимь иадѣ
въши погꙑбе вода?
они же и не творѧ
тъ топла сѫща
слъньца родомь – то
лико иꙁобили и
мѫтъ бесѣдова
нимь. съмотри
те же, кацѣмь
оукаꙁанимь
опираѭтъ сѧ и проти
вѫ дѣиствоу сѫ
противѧтъ сѧ ре
кѫще, имьже бѣ
ло стъ слъньце лице
мь, а не рьмьно
ни роусо, того цѣ

68d
ща ни огньно 
стъ стьствомь; нъ и
топлотѫ има
тъ, мѣнѧтъ, сѫщѫ
отъ бръꙁааго обра
щаниꙗ, отъ того хо
тѧще оукаꙁати,
ꙗкоже никакоже
можетъ слъньце мо
кротъ посоушити
ни погоубити.
аꙁъ же, аще и нѣстъ и
стиньно глаголемо,
нъ акꙑ съсѫждаѩ
себѣ слово не отъри
ваѭ того. глаголано бо
стъ, ꙗкоже то
плотьнааго ради
соушениꙗ и гоу
блениꙗ на по
трѣбѫ бѣаше во
дьно мъножьство.
нѣстъ же ниьтоже
родомь топло, нъ
врѣдомь иматъ
въꙁгорѣни. та
ко бо тижде врѣди
прилоуаѭтъ сѧ

69a
въ тѣхъ жде вещьхъ
отъраждати сѧ. аще
бо дрѣвеса дроу
гъ дроугомь тьро
ма, то огнь и пла
мꙑ сътвори
тъ сѧ въ нихъ,
аще ли и
отъ пламе
не самого
въꙁгорѣвъша сѧ и
ꙁгорѧтъ, то равьнъ
стъ и подобьнъ обо
го того коньць.
а и видимъ вели
ко правлни
прѣмѫдростиѭ
прѣставлѣѭща
слъньце отъ иного
мѣста въ ино,
да не присно по ди
номоу мѣстоу грѧ
дꙑ мъножаиши
имь ꙁномь и те
плотоѭ погоубитъ
оутварь, нъ ово
гда по южьнѣи ст
ранѣ на ꙁимьнꙑѩ

69b
въꙁвратꙑ отъводѧ
ща, овогда же на
равьнодьньнаа ꙁна
мениꙗ прѣлага
ѭща, отъ тѫдоу
же на полоуно
щьнаа, на жѧтвь
нꙑѩ въꙁвратꙑ въ
сходѧща, ꙗкоже
малꙑмь го прѣ
стѫпленимь
ꙁемьноумоу мѣстоу
добро растворени
 хранити. да съ
мотрѧтъ ти, да
сѧ сами себѣ сѫпро
тивѧтъ, иже и мо
рю глаголѭтъ не при
бꙑваѭщю рѣка
ми отъ слънььнааго
сѫениꙗ и жеже
ниꙗ, и къ томоу
сланость и горесть
оставлѣти, тьнъ
коумоу и пивьноу
моу топлотоѭ по
гоубленоу; же
отъ слънььнаго па

69c
е бꙑватъ лѫ
ениꙗ, льгъко
отъмлѭщю а де
бело и ꙁемьно
акꙑ дрожди
ѩ и дроуꙁ
гꙑ оставлѣѭщю,
отъ него же горесть
и сланость и соу
хость. да иже се
о мори глаголѭтъ, то
пакꙑ прѣмѣ
нивъше си оумъ,
ни хоудо гꙑбени
 мокротѣ, ре
къше водамъ,
не бꙑватъ, мѣ
нѧтъ, отъ слъньца.
и въꙁъва богъ твръдь
небо. стръмьнѣ
же иномоу имѧ
то клюатъ сѧ,
рекъше пръвоу
моу небеси, по подо
бьствоу же и сеи
твръди прим
лѭщи небесьно то
имѧ. съмотрили

69d
же смъ мъногъ
жде видимо
се мѣсто горьне
небесемь ꙁовомо,
имьже ѧсто стъ
и съдръжи
тъ сѧ [съ] въ
ꙁдоухомь,
ꙁракоу на
шемоу стръ
мь по немоу ходѧ
щю. ꙗкоже и
пишетъ сѧ, пъти
цѧ небесьнꙑѩ, и па
кꙑ, парѧщаа по
твръди небесьнѣи;
и сице же стъ
и же мѣнитъ,
въсходѧтъ до не
бесъ. и моѵси благо
словѧ племѧ ио
сифово рее, отъ
събора небесьнааго
и росꙑ и отъ слънь
ьнꙑхъ въꙁвра
тъ и съньмъ мѣ
сѧьнꙑхъ и отъ
връха горъ и хлъ

70a
мъ благословениꙗ датъ;
ꙗкоже ꙁемьноумоу
мѣстоу въине
ниꙗ цѣща сихъ
обильноу бꙑваѭ
щю. нъ и въ клѧт
вахъ иꙁдраилевахъ,
бѫди ти, рее, надъ
главьно небо мѣ
дьно. ьто же се глаголѧ
рее? не съгола ли
соухость и оудръ
жани въꙁдоушь
нꙑхъ водъ, ими
же ꙁемли плодове,
житьнии и ово
щьнии, бꙑваѭтъ.
гда же отъ небесе
приходѧщѫ мѣ
нитъ росѫ или
дъждь, о водахъ
раꙁоумѣвамъ,
ѩже горьне мѣсто
въиненꙑ сѫтъ
дръжати. съби
раѭщемъ бо сѧ въ
скоуромъ на вꙑ
сости и ѧстоу сѧ съ

70b
творьшю въꙁдоухоу
отъ вѣтрьнꙑихъ тѣ
щении и съгнѣ
тании, гда же
въскорѣ акꙑ въ
скоурьнꙑѩ тънь
цѣ въсѣтꙑ въ о
блакъ влагꙑ ти
сѧ сърищѫщѧ дроу
га къ дроуꙁѣ ка
плѧ сътворѧтъ, тѧ
жестиѭ и съкоу
пленимь перѫ
тъ долоу ти тако
сѧ творитъ дъждь
но бꙑти. гда
ли сѧ мокро въ
спѣнитъ нѫжда
ми вѣтрьнꙑми
и боурѣми и ра
ꙁдробитъ, тае до
коньца истꙑнетъ
и съпроста вьсе иꙁъ
мръꙁнетъ и, дро
бѧщю сѧ облакоу,
снѣгъ долоу лети
тъ. и съпроста по
тои мꙑсли по

70c
доба ти стъ съмо
трити вьсе мокро
тьно стьство на
дъглавьнꙑмь въ
ꙁдоухомь съста
влѣмо. – и видѣ
богъ, ꙗко добро. не
оима божиꙗма
красотѫ датъ,
ꙗже имь сѫтъ
сътворена дѣла,
ни тако приима
ни отъ него добра
аго ꙗкоже и отъ насъ;
нъ добро, же слове
семь хꙑтрꙑмь съ
връшено и на ко
нььно добротрѣ
бовани клюа
ѩ сѧ. да иже исти
ньнꙑи раꙁоумъ
бꙑваѭщиихъ по
ложивъ, ꙗже по
ѧстьмъ бꙑваѭтъ
наконьаваѭща
съвръшени хꙑ
трꙑими своими
съмꙑсльми про

70d
шьдъ приѩ. небо
нъ и рѫка сама
о себѣ, и око осо
бь сꙑ, и кожьдо отъ
тѣлесе капищь
нааго оудовъ ра
ꙁьно лежѧщь, не о
бавѧтъ сѧ добри, и
же ѩ тъиѭ прилоу
ивъ оуꙁьритъ. нъ
ꙗко ѩ къто по сво
моу иноу съложи
тъ, отъ съмѣрениꙗ
раꙁоумьнааго ꙗви
тъ сѧ и грѫбоумоу
ꙁнамо. а хꙑтрꙑ
и же и прѣжде съло
жениꙗ вѣстъ, 
же когожьдо добро,
и хвалитъ же ко
гожьдо, на съвръше
ни ихъ въꙁносѧ
мꙑсли своѩ. тако
же и нꙑнѣ пишѫтъ
хꙑтрꙑи похва
льць богъ по ѧсть
мъ хвалѧщь дѣ
ла. стъ же моу

71a
и подобьнѫѭ хвалѫ
твари вьсеи, ꙗко
сѧ испльнитъ, сътво
рити хвалѧщю.
нъ сьде нꙑ сѧ о въто
рѣмь дьни словеса
да ставѧтъ, да троудъ лю
бѧщиимъ послоу
шьникомъ годъ
дамъ, да же сѫтъ
слꙑшали сьде, то въ
спꙑтаѭтъ го,
и аще ьто на потрѣ
бѫ обрѧщѫтъ въ
немь, то то памѧ
тиѭ оудръжѧтъ
и памѧтовавъше съ
троудомь акꙑ
нѣкацѣмь исѫ
енимь прии
мѫтъ отъ него до
бро отърꙑгани.
богъ же и господь, иже вели
каа дѣла сътвори
лъ и хоудаа си сло
веса оустроилъ иꙁъ
глаголати, даждь вꙑ ра
ꙁоумъ въ вьсеи свои

71b
истинѣ, да отъ ви
димꙑихъ невиди
маа раꙁоумѣте
и отъ велиьства и
добротꙑ ꙁьдании
лѣпѫѭ славѫ о
творьци нашемь
добрѣ поносите.
да и ꙁемлеѭ и въꙁдоу
хомь и небесемь и
водоѭ и дьнемь и
нощиѭ и вьсѣмь
видимꙑимь по
мьнимъ свого тво
рьца и благодавьца.
ни грѣхомъ попоу
щаѭще года дамъ,
ни врагоу мѣста
въ срьдьцихъ своихъ о
ставимъ, ѧсто по
минаѭще и въ се
бѣ имѫще само
го сего бога и творьца;
моуже вьсѣ слава
и поклонъ, нꙑ
нѣ и присно и въ
вѣкꙑ вѣкомъ
аминъ.
71c
СЛОВО ТРЕТИѤ
Творьць богъ
трьсвѧтꙑи сиѭ
оутварь ꙁна
мѫѭ оутвори вь
сѣми красота
ми, слъньцемь и мѣсѧце
мь и ꙁвѣꙁда
ми небо, а ѳиро
мь и въꙁдоухомь
междю небесемь и
ꙁемлеѭ. ꙁемлѭ
же цвѣтомь вьсѣ
мь и садомь ве
льми оудобри
и вьсѫ тварь раꙁ
лиьнꙑими до
бротами оухꙑ
три. намъ же подо
батъ помꙑ
шлѣѭщемъ тво
рьца и тварь кра
сьнѫѭ сиѭ, ю
дити сѧ вельми
и, кланѣѭще
мъ хꙑтрьцоу богоу.

71d
не се бо стъ тъиѭ
писано да вѣмꙑ,
ꙗкоже сътворено стъ,
нъ да сѧ и юдимъ
творьцю вьсего сего.
глаголахомъ же, ꙗкоже
въ пръвꙑи дьнь вь
сѧ вещи ꙁьданию
семоу богъ иꙁведе,
а въ въторꙑи дьнь ка
ко стъ жидъкꙑ
мь стьствомь водь
нꙑмь твръдь съста
вилъ, да сего дѣль
ма и твръдь сѧ про
ꙁъва. – рее богъ, събери
сѧ вода, ꙗже подъ небе
семь, въ съньмъ 
динъ. камо же сѧ
събьра? не се ли слꙑ
ши! гда богъ сътво
ри ꙁемлѭ, то не оу
бѣахѫ ѫдоли и
горꙑ. нъ къде тъ
иѭ и рее, да сѧ съ
беретъ вода, тоу
же и ѫдоли сътво
ри и ꙁаножиꙗ и

72a
паꙁоухꙑ морьскꙑ
ѩ, ꙗкоже съвѣдѣтель
ствоутъ дѣломь:
ꙗко ꙁемлѣ сѧ растѫ
пи и бꙑшѧ остро
ви и горꙑ обапо
лꙑ. того бо цѣща
остави богъ остро
вꙑ и горꙑ, да отъ то
го раꙁоумѣши тꙑ,
ꙗко въ наѧло коу
пьно то бѣ; нъ божи
повелѣни раса
ди равьньство то.
съринѫ сѧ на коупъ
вода, обънажа ꙁе
млѣ, ꙗко и по
велѣ творьць. да
сѧ съберетъ вода, ꙗ
же подъ небесемь, въ
съньмъ динъ
и да сѧ ꙗвитъ соу
ша; и бꙑстъ тако. и
събьра сѧ вода, ꙗже
подъ небесемь, въ
съньмꙑ ихъ и ꙗ
ви сѧ соуша. и наре
е богъ соушѫ ꙁемлѭ,

72b
и съставꙑ водьнꙑ
ѩ нарее море. бе
ꙁаꙁора съкаꙁа винѫ,
ѭже невидимѫ
прорее соушѫ ꙁе
млѭ. и повелѣвъ
шю богоу нꙑнѣ отъѩти
ꙁакръвени водь
но, ѭже покръ
вена бѣаше и не
видима, къде бо
и помꙑсли сице,
тоу же и обраꙁи
бꙑшѧ ѫдольми ꙁе
мьнꙑими. проти
вѫ же мѣстомъ
бꙑшѧ вꙑсости и ни
ꙁости; овꙑ бо ѫдо
ли бꙑшѧ съ стѣна
ми вꙑсоками бе
ꙁ года, и дроугꙑ
ѩ ниꙁъкꙑ проти
вѫ пѫинамъ
морьскꙑимъ. иде же
бо краи коньава
ахѫ сѧ ширинамъ,
тоу же брѣꙁи дроу
ꙁии акꙑ до обла

72c
къ въꙁведени бѣа
хѫ, ꙗкоже и ми
мо идѫщиимъ
дивити сѧ вьсѣмъ.
о нихъ же и вели
кꙑи исаиꙗ глаголетъ
дивѧ сѧ велиьствоу
божиѩ силꙑ рекꙑ,
съсѫдивꙑи краѩ
ꙁемьнꙑѩ. мѣни
тъ же вꙑсокꙑѩ тꙑ
и по истинѣ прѣ
юдьнꙑѩ тꙑ стѣ
нꙑ наꙁнаменоу
ѩ. не рее бо, конь
цѧ ꙁемьнꙑѩ, нъ
краѩ морьскꙑхъ
пѫинъ гръдꙑ
и до облакъ сѫ
щѧ ꙁьрѧщиимъ. и
ми же огради мо
рьскꙑхъ влънъ
въꙁношениꙗ не
довѣдимаꙗ прѣ
мѫдрость и си
ла божиꙗ – овѣми
же краи и ниꙁъкꙑ
ми, ꙗкоже глаголахъ –

72d
противѫ велиь
ствоу пѫиньноу
моу. обрѣта
тъ же сѧ дроугои
ци и великꙑхъ
ширинъ краи пѣ
съкомь обръженъ
хоудѣ, и мъногаꙗ
та вода оудръжи
ма тоѭ ниꙁости
ѭ. то же вьсе твори
тъ богъ, да и тꙑ ра
ꙁоумѣши, ꙗко
же можетъ и беꙁъ
вꙑсокꙑхъ тѣхъ
брѣгъ и бес камѣ
нꙑхъ стѣнъ и
хоудꙑмь тѣмь
пѣсъкомь оудрь
жати пѣнѧще
сѧ море и въсходѧ
ще до облакъ.
сь бо моу положи
лъ стъ и прѣдѣ
лъ пѣсъьнъ и глаголе
тъ рекꙑ: мльи,
въхласти сѧ и въ се
бѣ да ти сѧ съкроу

73a
шѧтъ вльнꙑ. о не
мь же и пророкъ глагола
аше къ богоу владꙑцѣ
рекꙑ: прѣдѣлъ
положи, гоже
не прѣминѫтъ
ни въꙁвратѧтъ сѧ
покрꙑти ꙁемлѭ.
къде и повелѣни
 божи, тоу же аби
 рее: да сѧ събе
ретъ вода въ сънь
мъ динъ и ꙗви
тъ сѧ соухаꙗ. оусѫ
ждена бꙑстъ глѫбока
ꙗ и великаꙗ ѫ
доль, нъ нѭже мъно
жаиши вода съ
ниде сѧ, ѭже и съ
бьрани дино и
менова, и балти
нꙑ и дъбри и 
ꙁерьскаꙗ мѣста
и рѣьнаꙗ, ꙗже
текѫщааго стьства
водьнааго подъѩ
шѧ на погориꙗ
теени. по ни

73b
мъ же ѫдольмъ въ
великѫѭ и при
транѫ сътекошѧ
сѧ и сънидошѧ не
довѣдомꙑхъ во
дъ мъножьство и съ
творишѧ непрѣ
плавамое мо
ре. нъ понеже рее,
и съставꙑ водьнꙑ
ѩ въꙁъва морѣ, то
о томь глаголѭтъ дроу
ꙁии рекѫще, е
со цѣща въ динъ
съньмъ богоу владꙑцѣ
повелѣвъшю съвъ
коупити сѧ водѣ
не дино проꙁъва
море моѵси, нъ
мъноꙁѣми именьми
нарее, рекꙑ
морѣ? стъ семоу
оудобь съкаꙁани
 и вьсѣми ꙁна
мо. дино бо стъ
море обраꙁомь,
мънога же раꙁли
имь, ꙗкоже

73c
се би рещи мѣсть
наа раꙁлиениꙗ
сѫща не отъ отърѣꙁа
маꙗ го. ꙗко
же се динъ стъ ловѣкъ
обраꙁомь, мъно
ꙁи же сѧ обрѣта
ѭтъ по исмени.
къжьдо ихъ и мо
ре [же] дино сѧ на
риетъ, отъ него
же великꙑѩ пѫ
инꙑ морьскꙑѩ
цѣпѧтъ сѧ обра
ꙁоуѭще акꙑ па
ꙁоушьнꙑми мѣ
стꙑ въ ꙁеми. о
неиꙁглаголанѣи прѣ
мѫдрости тво
рьи! мъножьствь
нꙑмь же именемь
мѣнитъ моѵси
бога проꙁъвавъша
море, да не тъ
иѭ мꙑ широ
ко море раꙁ
врьꙁенꙑми пѫ
инами събьра

73d
но и протѧже
но на дльꙁѣ бе
с прѣплоутиꙗ,
и ꙁьрѧщиимъ на
н прѣдѣла не
имѫщамъ вода
мъ мъножьство
моремь ꙁовемъ,
нъ да и ꙁерьнꙑ
ѩ съборꙑ и мьнь
шѧѩ, ѩ же и съ
ставꙑ водьнꙑѩ
нарее, имь же
подобьна сѫтъ къ
великоумоу съ
ньмоу, аще и хоу
да сѫтъ и акꙑ
паꙁоушьнꙑи о
браꙁъ. да сего цѣ
ща и никоми
дииско проꙁъва
паꙁоухоѭ и ви
ѳѵнииско про
ꙁъва море и дал
матииско и
ꙁмѵрньско и
инѣхъ мѣстъ
акꙑ паꙁоухꙑ

74a
и акꙑ ꙁаножиꙗ
морьскꙑмь обра
ꙁомь сѫща. тако
же подоба бѣаше и
морѣ мъножьст
вьнꙑмь имене
мь проꙁъвати, и
мь же по мънога мѣ
ста тѣмьжде обра
ꙁомь видима сѫ
тъ, ꙗкоже отъ 
диного морѣ съ
връшима. да тѣ
мь и иже плава
ѭтъ по нимъ и
хꙑтрѣ вѣдѧтъ
да ти раꙁлиьнꙑ
ими именꙑ ꙁовѫ
тъ ꙗ, рекѫще въ
стоьно море и
веерьне море,
и дроуго сикель
ско, и бьнетьь
ско ино, и съпро
ста рещи по мъно
га мѣста и водѫ
морьскѫѭ име

74b
ноуѭтъ, не стьство
водьно дѣлѧще
именꙑ – дино бо
сѫщи морѣ вьсе
го стъ – нъ свои
ми обраꙁꙑ ко
жьдо мѣсто раꙁли
ьнꙑими именꙑ
отълѫаѭще и
наꙁнаменаѭще.
и въꙁъва богъ соухѫ
ѭ ꙁемлѭ и съста
влениꙗ водьнаа
въꙁъва морѣ. съ
широкꙑимь и ве
ликꙑимь море
мь и ꙗже по и
нѣмъ мѣстомъ ꙁе
мли акꙑ паꙁоу
хꙑ или ꙁаножиꙗ
простръла сѧ сѫ
тъ и исходѧтъ и
въходѧтъ, съста
вꙑ водьнꙑѩ про
ꙁъва. съборъ бо во
дьнꙑи динъ стъ
великꙑи, иже

74c
по повелѣнию бо
жию бꙑстъ, съшьдꙑ
и сѧ на широкѫѭ
ѫдоль ꙁемьнѫѭ
и глѫбокѫѭ. во
дьнааго мъножьства
съставꙑ [же] водьнꙑ
ѩ ꙁоветъ само то
пае море пръво
, ти юже потомь
по иноу и ꙗже
къ томоу сѫтъ мо
рю подобьна ꙁера,
исходѧщаꙗ отъ ве
ликааго по ра
ꙁлиьнꙑихъ мѣ
стъ ѫдоли. съка
ꙁатъ же нꙑ сь раꙁоу
мъ давꙑдъ пророкъ
хвалѧ инотворь
ца бога глаголѧ сице: пъ
тицѧ небесьнꙑѩ и рꙑ
бꙑ морьскꙑѩ, ѩ
же ходѧтъ пѫть
ми морьскꙑми.
рекъше рꙑбꙑ
морьскꙑѩ ди

74d
нѣмь именемь
ходѧщиими пѫ
тьми морьскꙑи
ми рекъ, мънога
имена нарее.
аще и нѣстъ льꙁѣ сло
вѣньскꙑимь ѩ
ꙁꙑкомь семь мѣ
стѣ раꙁлѫити
морѣ ти море, нъ
обо динѣмь
именемь глаголетъ
сѧ рекꙑ морьскꙑ
ми; а въ линь
стѣ пръво ди
но море нариетъ
въ се мѣсто, тае
рее ꙗже ходѧтъ
пѫтьми морьскꙑими. мъно
га морѣ мѣнѧ се
глаголетъ, дроугꙑхъ
же съньмъ водь
нꙑхъ, ѩже сѧ сѫтъ прилоуилꙑ
събираѭщѧ по
вьсеи ꙁемли на
ѫдольхъ или дъ

75a
ждьмь или отъ рѣ
къ, ꙗкоже се ва
пꙑ и лоужѧ или
ꙁера присно
рѣками испль
нь стоѩща. и та
бо водьнꙑѩ съ
ставꙑ имаѭтъ
ꙗвѣ, нъ не сѫтъ
проꙁъвана море
мь, имьже и въ
тъ годъ, гда богъ
проꙁъва съставꙑ
водьнꙑѩ морѣ,
не бѣшѧ дина
ко състави ти.
наивѧщѧѩ бо, ꙗ
коже по истинѣ
рещи, отъ рѣкꙑ
испльнѣѭтъ сѧ
ѫдольнаа мѣста
ꙁемли и съста
въ отътѫдоу имѫ
тъ. а рѣкꙑ пос
лѣжде бꙑшѧ, а
не бѣ ихъ тогда,
гда творьць рее,

75b
да сѧ съберѫтъ водꙑ
въ съньмъ 
динъ. великꙑи
бо моѵси повѣда
тъ, ꙗко гда съ
коньа сѧ вьса тварь,
тъгда же и рѣкꙑ
бꙑшѧ. рее бо, и
стоьникъ же въ
схождааше иꙁъ ꙁемлѧ
и напаꙗше вьсе ли
це ꙁемли. и па
кꙑ рее: рѣка же и
схождааше иꙁъ еде
ма напоитъ ра
ꙗ; отътѫдоу лѫ
ааше сѧ на етꙑ
ри наѧла. имѧ
динои рѣцѣ
фисонъ, а въто
рѣи гионъ, а тре
тии рѣцѣ тигрь,
а рѣцѣ етврътѣ
и уфратъ.
да льма же оубо
приѩхомъ етꙑ
ръ сихъ рѣкъ, ѩже

75c
сѫтъ отъ дино
го истоьника
на етꙑри наѧла
раꙁлѫенꙑ, то
нѫжда нꙑ стъ тако
раꙁоумѣвати и вѣ
ровати, ꙗкоже
прѣжде ихъ нѣстъ бꙑ
ло, въ ньже годъ
богъ рее, да сѧ събе
рѫтъ водꙑ въ съ
ньмъ динъ; не
бонъ и тꙑ водꙑ
сътеклꙑ сѧ бишѧ
и съшьлꙑ въ вели
кꙑи съньмъ,
да и о себѣ не би
шѧ бꙑлꙑ и ще
съпроста а не
нъ на етвора сѧ
бишѧ наѧла дѣ
лилꙑ. рѣкамъ же
динако тъгда
не сѫщамъ, нѫ
жда бѣаше и ꙁе
ромъ не бꙑти, ꙗ
же ꙁера отъ рѣкъ

75d
съставлени имѫ
тъ; сѫтъ бо дроуга
ꙗ отъ морѣ, акꙑ ꙁа
ножиꙗ сѧ сътворь
ша. нъ да ми ни
кътоже не глаголетъ,
ꙗкоже мънога сѫ
тъ и на въстоцѣ
и на ꙁападѣ ꙁе
ра и на полоуно
щьнꙑхъ мѣстѣхъ
и на южьнꙑхъ, ни
имь же не сѫща
хоуждьша дроугꙑ
хъ морь и мѣсть
ноѭ длъгостиѭ
и шириноѭ и глѫ
биноѭ мала не
равьна сѫща, ꙗко
же повѣдаѭтъ
иже сѫтъ о ꙁемлѣ
хъ писали мѣнѧ
ще ѵрканьско
и каспииско.
ини же мѣнѧтъ
и дроугаа ꙁера
и салность имѫ

76a
ща не хоуждьшѫ
морѣ, ꙗкоже стъ
же ꙁовѫтъ асъ
фалтитьско,
ще же и сервани
тьско, же стъ
междю палести
ноѭ и гупьть
скоѭ поустꙑне
ѭ, ꙗже подлъгъ
аравиѭ протѧже
на стъ. аще бо
и попоустимъ ре
кѫще, бѫди та
ко, ꙗкоже ти
пишѫще съкаꙁа
ѭтъ, обае нѣстъ
лѣпо ꙁъвати ю
ждиимь имене
мь ихъ же дѣлъ
не имѫтъ, аще
и дроугꙑѩ подобь
нꙑ сѫтъ къ нимъ;
нъ комоужьдо подо
батъ, же стъ и
спръва имѧ поло
жено, то же съхра

76b
нити не иꙁмѫ
тѧще или богомь
нареено тако и
ли ловѣкꙑ. ꙗкоже
бо гоже къто не
иматъ, то то и
мѣнѧтъ имѫщь,
то грѫбѣ творѧтъ,
иже тако глаголѭтъ.
тако же и иже тоу
ждиими именꙑ
вещи и дѣла про
ꙁꙑваѭтъ, то не
хоужде тѣхъ съгрѫ
блѣѭтъ и съгрѣ
шаѭтъ, ꙗкоже
прѣобидѧще и
спръва положено
 имѧ, пае гда
обрѧщетъ сѧ вельми
тѣмь именемь
богъ проꙁъвавъ или
тѣмь именемь
не проꙁъвавъ.
и рее богъ, да сѧ съберѫ
тъ водꙑ въ сънь
мъ динъ и ꙗви

76c
тъ сѧ соухаꙗ. клю
амѣ ꙁѣло и
прѣмѫдрѣ рее,
да сѧ ꙗвитъ соуша,
а не ꙁемлѣ; а и бѣ
тако подобьнѣ ре
щи пае, имь же
прѣжде рее, а ꙁе
млѣ бѣаше не
видима и не съ
сѫждена; имь же
оубо именемь
прѣжде проꙁъва
ꙗвити хотѧ, ꙗко
же невидима бѣ
аше; рее бо, а ꙁе
млѣ бѣаше не
видима и не оу
строна. да тѣ
мь и нꙑнѣ подобьнѣ
 проꙁъвати бѣ на
ꙗвлени, ѩ
же не бѣаше ви
дѣти прѣжде. нъ
льма же бѣаше
послѣжде мъноꙁѣ
мъ помꙑшлѣти,

76d
ꙗкоже отъ топло
тꙑ слънььнꙑхъ
лоуь стъ ꙁе
мли соухота, а
не по стьствоу и
сѫщи своиство
сво, да тѣмь
прѣжде варивъ господь
вѣдии вьсѣхъ соу
хѫѭ проꙁъва. нꙑнѣ
по отънѧтию водьноу
моу кажетъ ꙗ
вѣ, ꙗкоже своꙗ
ꙁемли по стьствоу
стъ соухота, а
ꙗже бѣ древле въ
неи и мокрота
и калъ, то не по
стьствоу свомоу
имѣаше, нъ
по прилоуаю,
отъ водьнааго на
плаваниꙗ. клю
имѣ же стъ
имѧ ꙁемли и
строинѣ се, же
ꙁемлеѭ ꙁъвати,

77a
ꙗкоже моѵси ѭ
проꙁъва свѧтꙑимь
доухомь. рее бо,
въ наѧло сътвори
богъ небо и ꙁемлѭ.
да же имѧ сътво
рено богомь повѣда,
то же и клюа
мѣ стъ и подобь
нѣ и стръмьнѣ
 ꙁъвати ѭ намъ.
ꙁемлѣ оубо имѧ
и стръмо и к
люамо, ꙁово
ма же стъ и соу
хаꙗ, имь же стъ
и стръмо стьство
и сво и соусѣ
бꙑти. ꙗкоже
се и ловѣкъ именоу
тъ сѧ ловѣкъ, мꙑ
слиѭ стьствьноѭ;
ꙁовомъ же стъ и
съмѣшенъ, мꙑ
слиѭ стьствьнаа
го своиства. нъ
не рее богъ, сътворимъ

77b
оумѣѭщааго, нъ
се съпроста не бръ
гъ, имь же не стро
ино бѣаше и грѫ
бо, рее, сътворимъ
ловѣка. сице же и
моѵси сътвори. не
рее бо, въ наѧло
сътвори богъ небо и соу
хѫѭ, нъ небо и ꙁе
млѭ, строинѣ
 обои твари
и подобьнѣ съкаꙁа
въ. а ꙗкоже оубо
мощьно стъ при
мꙑшлѣти ловѣь
скꙑми мꙑсль
ми, то стръмьнѣ
и ьстьнѣ стъ подоба
имѣти сѫщи
вещьнааго имено
ваниꙗ, ꙗже по
вътороумоу по
мꙑслоу сѫтъ.
се жде, аще и къто хо
щетъ попꙑтати
въ инѣхъ стѵхиꙗхъ,

77c
то обрѧщетъ
кожьдо ихъ ка
ьство имѫще
стьствьно,
рекъше своиство,
имь же сѧ отълѫа
тъ и отъдѣлѣ
тъ инѣхъ про
стꙑхъ, ꙗвѣ же
ꙗко вьсѣмъ при
млѭщемъ
наꙁнаменоуѩ
сво сѫщи
отълѫенѣ сѫще,
нъ не имене имѫ
щю отъ свого 
моу каьства сѫ
щю. огнь бо те
плотѫ а вода с
тоуденьство,
влагѫ же въꙁдоу
хъ иматъ каь
ство; нъ ни огнь
стръмь теплото
ѭ сѧ ꙁоветъ нъ о
гньмь сѧ именоу
тъ, ни вода па

77d
кꙑ стоудениѭ
нъ водоѭ сѧ ꙁове
тъ, ни въꙁдоухъ вла
гоѭ нъ въꙁдоухо
мь сѧ именоутъ.
да тѣмь сѧ именꙑ [соугоубꙑ
ими кожьдо сихъ] ꙁоветъ: ꙗже
сѫтъ клюимѣ
иша и строинѣ
иша, та же име
на своиства имѫ
тъ своихъ каь
ствъ въслѣдъ грѧ
дѫща. тако же
оубо и ꙁемлѣ
соухость каь
ство имѫщи
стръмь пръво
именоутъ сѧ ꙁе
млѣ, тае по и
ноу потомь и
соухаꙗ. ихъ же
бо сѫтъ именъ
каьства, то
подоба имъ стъ
въторꙑми име
нꙑ по нихъ ꙁъва

78a
номъ бꙑти; да
наꙁнаменаѭтъ
сѫщи имено
ванимь, ихъ же
сѫтъ своимь
проꙁъванимь ...
аще бо рееши
имѧ мꙑсливо ло
вѣкоу, а коню ръ
ꙁани, а не наре
еши прѣжде,
ловѣкъ стъ имѧ или
конь, то иꙗ сѧ
обрѧщѫтъ та
каьства, аще
ихъ никътоже
не реетъ сама
себѣ каьства (нъ
нѣльꙁѣ томоу
тако бꙑти). та
ко же ми раꙁоумѣ
ваи оубо и о ꙁе
мли бꙑваѭще.
аще бо стръмь и
меноутъ сѧ соу
хаꙗ а не ꙁемлѣ,
имь же именемь

78b
дроуꙁии сѫтъ ѭ
проꙁъвали (стъ
же каьство соу
хаꙗ – имене же
не сѫтъ раими
приѩти ꙁемьнаа
го), да каьство и
 бѫдетъ соуша
раꙁвѣ соухꙑѩ,
ꙗкоже бѫдетъ
ꙁъвати соухость
соухѫѭ, же не
можетъ бꙑти.
а и инако пакꙑ,
не имь же ли ко
жьдо отъ етꙑръ стѵ
хии соугоуба сѧ
обрѣтатъ имꙑ
каьства? огнь
бо теплотѫ и соу
хотѫ иматъ, а ꙁе
млѣ соухотѫ и
стоудень, во
да же влагѫ и стоу
деньство, а въꙁдоу
хъ влагѫ и тепло
тѫ. по нимъ же

78c
обьщевати са
мѣмъ въ себѣ
прѣхꙑтрꙑи оу
мꙑсли господь ѫжи
ьства ради, да
сами себе дръжѧ
ще оудобь и сѫ
постатьнꙑѩ по
дъимѫтъ. да ꙁо
ветъ сѧ отъ сихъ ко
жьдо именꙑ соугоу
бꙑми, ꙗвѣ же
отъ каьствьнꙑ
хъ примлѭще ...
ꙗкоже не тъ
иѭ соухѫѭ про
ꙁъвати ꙁемлѭ
динѣмь тѣмь
именемь присно,
нъ и стоуденѫѭ;
нъ се не тъиѭ
ꙗкоже не строи
но стъ съпро
ста, нъ и немощь
но бѫдетъ. по
ьто бо стръмь
пръво не рее богъ,

78d
да сѧ ꙗвитъ стоу
денаа, ꙗже и
соуша и стоуде
на – ꙗкоже бо
и соухость тако
же и стоуденьство –
нъ просто рее,
и да сѧ ꙗвитъ соу
хаꙗ; се мьнитъ сѧ
нѣкако не стро
ино сѫще и не
мощьно. потомь
же и по иноу о
брѧщетъ сѧ и вьсѣ
ьскꙑ ꙁовомо
дроугъ дроужь
ниимь именемь.
отъ того же бѫде
тъ въ нихъ иꙁмѫ
щени и грѣꙁа
и нидиного не
бѫдетъ ꙁнаме
ниꙗ особь ко
моужьдо каьство,
по немоу же ꙁна
ти бѫдетъ, и
мь же сѧ отъ инѣхъ

79a
отълѫатъ; нъ
вьсе рѫжьно и се
тьнꙑѩ грѫбости
по истинѣ бѫдетъ.
да тѣмь оубо ꙗко
же и ловѣкъ ловѣкомь
сѧ пръво име
ноутъ, ꙗкоже
стъ подоба стръмь,
тае въторо и въ
слѣдъ того мꙑсль
нъ и съмѣшьнъ,
и конь конмь
сѧ ꙁоветъ пръво
 тае ръжѧи,
и огнь огнемь
сѧ именоутъ
тае потомь то
плъ и соухъ, и во
да водоѭ тае
мокра и стоуде
на, и въꙁдоухъ
въꙁдоухомь
тае топлъ и влъ
гъкъ, тако же по
томоу именоу
тъ сѧ и ꙁемлѣ ꙁе

79b
млѣ стръмь по
пръвоумоу име
ни тае потомь
соухаꙗ и стоудена
ꙗ. да беꙁ оума и
ни бесѣдовашѧ
и не по правьдѣ ре
кѫще сими сло
весꙑ, ꙗко ꙁемлѭ
богъ, ѭже дьньсь ꙁове
мъ сице, ни ꙁемлѭ
ѭ сътворилъ, ни
и имѧ далъ си
це ꙁъвати; нъ имѧ
ꙁемли стъ пръ
во соухаꙗ, ꙗко
же давꙑдъ глаголѧ рее,
ꙗко того стъ мо
ре и тъ сътвори ,
и соухѫѭ рѫцѣ
го сътвористе.
отъмещеши ли, ло
вѣе, божьствьно
 моѵсеови сѫ
противѧ сѧ? тъ бо
рее, въ наѧло съ
твори богъ небо и ꙁе

79c
млѭ; и тꙑ глаголеши,
нѣстъ богъ сътворилъ
ꙁемлѧ. да сѫпро
тивьно оубо стъ
авѣ, же рее моѵ
си, ꙗкоже сътво
рилъ стъ богъ, и 
же тꙑ рее, нѣстъ съ
творилъ. нъ ꙗ
коже стъ видѣти,
то нѣси раꙁоумѣ
лъ, ꙗко ꙁнаме
ниꙗ стьствь
нꙑхъ вещии и
дѣлъ ина имѫ
тъ именованиꙗ
свѣне своихъ име
новании подъ
лежѧщиихъ, ꙗ
коже истиньно
слово вꙑше съкаꙁа.
а же то глаголетъ богъ,
да сѧ ꙗвитъ соу
ша, то не стръмо
 имѧ подълежѧ
щюмоу и исто
во рее, нъ

79d
наꙁнаменоу
тъ то ꙗвѣ каь
ство подълежѧ
щааго; тъи
ѭ не рекъ: ꙗко,
ꙁемлѣ, ѭже сътво
рихъ по иноу
сѫщьствьнааго каь
ства, а ꙗже по
крꙑватъ ѭ во
да, то мокра стъ
и текѫщи и
творѧщи ѭ неви
димѫ, и ино стъ
стоухи а нѣстъ ꙁе
мли сво. а 
же то пророкъ давꙑдъ
рее, и соушѫ
рѫцѣ го сътво
ристе, то то отъ
лѫаѩ морьска
аго сѫщиꙗ мо
кротѫ и теени
, тѣмь же рее
сице. небонъ рее,
ꙗко того стъ
море и тъ стъ

80a
сътворилъ . та
е рее, и соухотѫ
рѫцѣ го сътвори
ста, мокротѣ мо
рьстѣи соухотѫ
ꙁемьнѫѭ беꙁ ме
ждѧ въ неѩ мѣсто
именовавъ. – мꙑ
же сѧ въꙁвратимъ
пакꙑ на инъ сво
и. и видѣ богъ ꙗко
добро. есо цѣща
же вьсѣмъ ловѣкомъ
бѣаше и послѣ
жде оувѣдѣти, ꙗ
ко добо, самѣмь
тѣмь вещьнꙑмь
искоусомь, и дѣло
мь варивъ тво
рьць рѣиѭ добро
 повѣдатъ? къ
то бо не вѣстъ и
исповѣдатъ,
иже въ сеи жиꙁни
живетъ, ꙗкоже
добро стъ и на по
трѣбѫ отънѧти
водьно, имьже

80b
покрꙑла стъ ꙁе
млѭ. како бо не
бꙑватъ добро,
къде сѧ отънѧтъ пла
ваѭщиꙗ вода по
ꙁемли, ꙗже не
дадѣаше ꙗвити сѧ
и ни растити и
себе повелѣнимь
божиимь оутвари
сеѩ вьсеѩ кръмлѧ
и красотꙑ. имъ
же сѧ родивъшемъ
по събьрании вода
мъ въ съньмꙑ сво
ѧ, просиꙗ тоу аби
 вьсѣ красота бе
исменьнꙑхъ
и вьсѣхъ цвѣтовъ
и травъ и цвѣти
льникъ и нивъ
и садовъ плодо
творивꙑхъ и не
плодьнꙑхъ – и
ти бо на оуспѣхъ
не хоудѣ сѫтъ ло
вѣкомъ. и море
же бꙑстъ съкоуплѣ

80c
ѩ вьсе дальне – по не
моу бо пловꙑи
приходитъ, го
же и нѣстъ тоу бли
ꙁъ – и отъ себе прова
ждатъ къ дальни
имъ, гоже не и
мѫтъ, и вьсе обь
ще творитъ вьсѣ
мъ, же бо сѧ на
инѣхъ ꙁемлѣхъ
раждатъ, или
жито, или ово
ще, или ꙁлато, и
ли сьребро, или ри
ꙁꙑ, или ино ьто;
то можетъ по се
бѣ плавѧ допра
вити къ трѣбоу
ѭщиимъ го.
да то вьсе наꙁна
меноуѩ богъ и вѣ
дꙑ прѣжде бꙑти
ꙗ вьсего того ...
рее моѵси, и видѣ
богъ, ꙗко добро. и
прѣжде бо вѣдѣ

80d
ше богъ оумꙑ скврь
ньнꙑхъ манихе
и, ꙗкоже съвра
тити имѫтъ
вѣрѫ и похоу
лити вьсѫ сиѭ тва
рь, рекѫще ꙗко
же ꙁъломь творьце
мь ꙁъла творени
ꙗ сѫтъ. да то
го цѣща пошибе
ни ихъ и въꙁбѣ
шени прѣжде
облиаѩ, моу
же самъ сътвори
лъ бꙑти и по
велѣлъ на поль
ꙁѫ и оуспѣхъ
бꙑти, то то прѣ
жде варивъ похва
ли, ꙗкоже добро
имѫще сѫщи
 и инъ; да вь
сѣмъ оуста ꙁагра
дѧтъ сѧ бесѣдо
вати неправьдѫ
на вꙑсость богоу

81a
иꙁволивъшемъ.
и рее богъ, да проꙁѧ
бнетъ ꙁемлѣ тра
вѫ сѣньнѫ, сѣѩ
сѣмѧ на родъ ихъ
и подобьство, и дрѣ
во творѧ плодъ,
моуже плодъ 
го въ немь по родоу
и по подобьствоу на
ꙁемли. – иномь
стьствьнааго по
рѧдиꙗ наьнъ,
иже вꙑше стьства
ꙁоветъ не сѫща
ꙗ акꙑ сѫщаа,
гда отънѧ и отъкрꙑ
водьнѫѭ тѧже
сть отъ ꙁемлѧ ти
акꙑ свободь ѭ
сътвори бꙑти по
тищѫщааго и
давѧщааго сѫ
щиꙗ, въсхотѣ про
растити, и же
силоѭ въ неи стъ,
то то повелѣ

81b
иꙁвести на дѣи
ство. рее бо, да про
раститъ ꙁемлѣ
травѫ сѣньнѫ
сѣѩ сѣмѧ по родоу
и по подобьствоу;
ти томь асѣ бꙑстъ
аби дѣломь сло
во и видима
бѣаше вьсѫдоу ꙁѧ
бнѫщи ꙁемлѣ
и растѧщи по равь
ньмъ, по ѫдоль
мъ, по горамъ,
по дъбрьмъ; ти
ꙗкоже акꙑ отъ бо
коу матерьню иꙁъ
своѩ ѫтробꙑ
раждаѭщи ꙁемлѣ
несъвѣдимꙑѩ о
браꙁꙑ, и вьсѣми
и раꙁлиьнꙑми,
травьнꙑѩ кръ
млѭ ловѣкомъ и ско
томъ и пътицамъ
и ꙁвѣрьмъ; ще
же и же нѣстъ на
кръмлѭ,

81c
нъ тако просто про
расте, на лѣьбѫ
недѫжьнѫѭ, и
ли вьсѣмъ, или ра
ꙁьно, или на ѧсти;
ꙗкоже ниьтоже
на врѣдъ нѣстъ сътво
рено, или обли
шимь или въ
поустꙑнѭ; нъ
и же то стъ мьнѣ
ти съмрътотво
риво и гоубитель
но, то своимь оу
сѫжденимь и
растворенимь
дроугꙑмъ живо
томъ бꙑваѭтъ
на пищѫ и на
кръмлѭ подобьнѣ.
ꙗкоже се ꙁна
мъ спрѧжь и сть
волъ, имь же о
вѣмь сѧ кръмѧтъ
грълицѧ, овѣ
мь же скворьци,
не хоудѣ же дроу

81d
гоици недѫ
жьнꙑмъ ловѣкомъ
на помощь бꙑ
ватъ съ инѣмь
съмѣсивъшемъ и и
спивъшемъ. же бо
иꙁ давьнꙑихъ
лѣтъ врѣдъ бѫ
детъ лютъ не
дѫжьнꙑи, то
можетъ ис ко
рене истрѣбити
винѫ тѫ съ и
нѣмь съмѣшенъ
спрѧжь и испитъ.
и рее богъ, да про
раститъ ꙁемлѣ
травѫ сѣновьнѫ
ѭ сѣѩ сѣмѧ по
родоу и по подобь
ствоу, и дрѣво
плодовито тво
рѧще плодъ, 
моуже сѣмѧ го
въ немь по родоу
и по подобьствоу
на ꙁемли. къде

82a
и иꙁиде божьствь
но и вьсемогѫще
 повелѣни, тоу
же аби вьсе мъно
жьство травьно
 на племена ро
ди ꙁемлѣ. и цвѣ
тъ, иже въ цвѣти
льницѣхъ, раꙁли
ь красота, ще
же и ꙗже стъ по
нивамъ лѣпо
та мънога раꙁли
иꙗ имѫщи
житьнаа и соивь
наа, къ семоу же
ще и же въ са
довьнѣмь ово
щи вьсемь раꙁьнаа
раꙁлииꙗ мънога и свои
ства, и пакꙑ къ то
моу ꙗже въ бес
плодьнѣмь садоу
и дѫбии раꙁньст
ва беисменьнаꙗ,
же на сво къжьдо
потрѣбьство бꙑстъ,
вьсе же се на потрѣ

82b
бѫ сꙑ ловѣкомъ въ
ставлѣтъ ѩ на
похвалѫ богоу и
прославлени,
и же стъ сътво
рилъ, вьсе се и по
оущатъ ѩ глаголати
съ пророкомь давꙑдомь:
ꙗко въꙁвелиишѧ
сѧ дѣла твоꙗ, господи,
вьсѣ прѣмѫдро
стиѭ сътвори! ка
ко бо не сѫтъ вели
ка и юдьна и прѣ
славьна и божиѩ
прѣмѫдрости
тъьна сѫща дѣ
ла? дивьна бо сѫ
тъ и недовѣдима!
же то и хоудо стъ
мьнимо дѣло,
аще бо къто попꙑ
татъ го добрѣ,
то не можетъ сѧ 
моу надивити,
гда бо расъмотриши
стьбло пьшениь
но или иного

82c
жита иꙁ ꙁемлѧ про
растъше и до ко
ньца въꙁдрастъше,
то льма же на по
трѣбѫ стъ моу
вꙑсость и на поль
ꙁѫ мъногꙑхъ ради
винъ, да не ниꙁо
стиѭ врѣдъ прии
метъ вьсѫдоу оу
добь, пае же отъ
вѣѭщиихъ вѣтръ
оуспѣхъ примле
тъ; гда пае на
вꙑсость въꙁиде
тъ, ꙁръномъ сѧ
творѧщемъ въ к
ласѣхъ, и младо
имѫще състꙑда
ни и жидъко, и
не могѫще тръпѣ
ти отъ ꙁноꙗ жего
мо, нъ трѣбоуѭ
ще оустоуда вѣ
трьнааго, да отъ
гонитъ врѣдъ тъ
отъ него, къ томоу же
да бѫдетъ и сла

82d
ма пае скотоу на
кръмлѭ и кровъ
храмомъ; тае ви
диши родовьнѫѭ
моу тьность то
льма хранимѫ отъ
врѣдъ творьцемь
и оустронѫ, ти
акꙑ нѣкацѣми
костьми и жила
ми и съвѫꙁами лѣ
ньнꙑми и акꙑ ти
ньми иꙁдола до
горꙑ оувѧꙁано сть
бло, ти потомь
аби лоуспꙑ и о
сиꙗ акꙑ храмꙑ
сътворенꙑ пьшени
ци и копиꙗ на
стражѫ поставле
на въꙁбранѣти
животоу малоу
моу, да го не ка
ꙁѧтъ; да како сѧ
не хощеши поко
рити прѣмѫдро
сти божии и вели
ьство, ѭ же се

83a
стъ вьсе сътворилъ
хꙑтрꙑи творьць
вьсемоу, и въспоу
стиши къ немоу
противѫ свои
силѣ хвалѫ и сла
вѫ. аще ли хо
щеши и ще по
пꙑтати и о дроу
ꙁѣмь садоу, иже
хоудо стъ мьнѣти
видимъ, на по
трѣбѫ же ꙁѣло въ
жиꙁни ловѣьстѣ,
иже ꙁемьнꙑмъ
дѣлателемъ и
троудьникомъ
веселитъ срьдьца,
мѣнѭ же лоꙁѫ
виньнѫѭ, то и въ
тои обрѧщеши не
домꙑслимѫѭ
прѣмѫдрость
творьѫ, и вель
ми ꙁѣло поюди
ши сѧ и прослави
ши недовѣдимо
 велиьство божи

83b
ꙗ раꙁоума и силꙑ,
имьже бо рее, и
дрѣво плодьно
творѧ плодъ.
да аби тоу съ и
нѣми вьсѣми про
ꙁѧбнѫ и корень
поусти противѫ
глѫбинѣ ꙁемьнѣ
и лоꙁьно бꙑ
ти; акꙑ по лѣ
ствици иꙁ дъна
свого съмѣрѧ
щи противѫ ко
рению отърасли и
споустивъши на
оутврьждени;
вꙑшьдъши же надъ
ꙁемлѭ и на подо
бьнѫѭ вꙑсость
въꙁдвигъши сѧ ло
ꙁа на свѣтьлꙑѩ
роꙁгꙑ своѩ акꙑ
ѧдомъ своимъ
сво имѣни
равьнѣ дѣлѧщи
и динако и ра
вьнѣ пекѫщи сѧ

83c
отъродꙑ своими
сво дебельство
имъ дѣлѧщи и
ꙁавоѩ имъ пода
ѫщи, да сѧ акꙑ
рѫкама млѭ
ще на вꙑсость грѧ
дѫтъ, да ихъ вѣ
тръ не раꙁнесетъ
отъ матицѧ лоꙁь
нꙑѩ, нъ пае сѧ
ѫꙁоѭ тоѭ дръжѧще
могѫтъ гроꙁдо
вьнѫѭ тѧжесть
подъдръжати.
иматъ же и листви
 ѧстꙑнеѭ крꙑ
ѭщи отъродꙑ лоꙁа,
и на вꙑсость прѣ
мь грѧдѫщи то
же творитъ отъ ра
мѣнꙑхъ дъждь
хранѧщи ѧда сво
ꙗ. листви же
то ваꙗно иматъ
акꙑ двьрьцѧ тво
рено, ими же слъ
нььнѣ лоуи въхо

83d
дѧщи нагодьнѫ
ѭ теплотѫ при
млѭтъ, а не мъно
гѫ, ꙗже можетъ
врѣждати гроꙁдо
ви ꙁѣло. нъ къто
можетъ вьсемоу
садоу или сѣмени
своиства своꙗ,
ими же сѧ отъ инѣ
хъ вьсѣхъ лѫѧтъ,
съкаꙁати, кого
жьдо стьства ꙁна
мени? кꙑи оумъ
ловѣь можетъ до
мꙑслити сѧ ра
ꙁьньства и раꙁли
иꙗ въкоуса сѫ
щиихъ въ нихъ каь
ствъ плодъ пищь
нꙑхъ, иже иꙁ себе и
ꙁносѧтъ? мѣнѭ
же смокъвь и клѧ
пꙑшь и орѣхъ
и аблань, и ино
же такожде. бѣ
дьно бо стъ иꙁобрѣ
сти, имь же кожьдо

84a
по диномоу испо
вѣдати; акꙑ тѧ
жько творѧ оста
вихъ обраꙁьнꙑ
мь сълиимь.
о дъвомь томь тъи
ѭ съповѣмь, о пь
шеници, мѣнѭ
и о лоꙁии виньнѣ
мь, твръдꙑѩ на
шеѩ вѣрꙑ и исти
ньнꙑѩ и съвръше
нꙑѩ любъве слово
се въꙁираѩ. да и
сего цѣща и въ 
вангелиихъ господь и
стиньно пропо
вѣдани сѣꙗ
нию пьшениьноу
моу притъѫ
творитъ рекꙑи,
же аще на каме
нии падетъ или
въ трънии или на
пѫти, то бѫдетъ
съпроста не имꙑ
никакого же пло
да ни на оуспѣхъ

84b
никꙑи же; или
имь же не обрѣте
влагꙑ, да би въ
глѫбинѫ въшьло
ꙁемьнѫѭ и при
ѩло подобьно пло
ждени, или имь
же ловѣьскꙑми бѣ
дами давимо стъ
и пеальми, ꙗко
же въ трънии падъ,
или имь же попьра
но отъ мимоходѧ
щиихъ – и творѧ
тъ на нꙑ съвѣтꙑ
вьсегда наши сѫ
постатьници.
аще ли на добрѣ
ꙁемли падетъ,
проꙁѧбнетъ и пло
дъ сътворитъ съ
торицеѭ. – нъ исти
ньноѭ лоꙁоѭ господь са
мъ сѧ проꙁъва рекꙑ,
аꙁъ смь лоꙁа и
стиньнаꙗ, вꙑ же
ражди, и отьць
мои небесьнꙑи дѣ

84c
латель стъ; прѣ
бꙑваите въ мьнѣ
и аꙁъ въ васъ; ꙗко
же лоꙁа не може
тъ плода прине
сти о себѣ, аще
не прѣбѫдетъ на
матици, тако
же и вꙑ, аще не прѣ
бѫдете въ мьнѣ;
иже прѣбꙑва
тъ въ мьнѣ и аꙁъ
въ немь, тъ прино
ситъ плодъ мъногъ.
да аще оубо и мꙑ
подобивъше сѧ спѣ
шимъ, то и мꙑ
тацижде бѫдемъ
ꙗкоже то пьше
ниьно ꙁръно,
же то стъ пало
на добрѣ ꙁемли; и
въ срьдьцихъ своихъ
прорастимъ вѣ
рѫ къ владꙑцѣ сво
моу и господоу, и благꙑ
ми дѣлꙑ ѩ акꙑ
лѣнꙑ пьшени

84d
ьнааго стьбла
отъ ꙁемлѧ до връха
иꙁвѧжимъ и о
крѫгъ объстави
мъ мꙑслии на
шихъ акꙑ кла
совьнаꙗ осиꙗ о
стрꙑ и бъдрьли
вꙑ мꙑсли на
отъгънани ꙁъломꙑ
сльнꙑхъ бѣсовъ;
и сънабъдимъ про
стостоꙗни доушѧ
нашеѩ, да ꙁьри
тъ присно на вꙑ
сость; и раꙁоумь
нꙑи плодъ сво
и сънабъдимъ и
обрѧщемъ сѧ до
броплоди при
сно дѣлаѭще.
аще ли пакꙑ по
дражати хоще
мъ лоꙁꙑ виньнꙑ
ѩ ти рьствѫѭ
любъвь сами въ
себѣ съхранимъ
и пеемъ сѧ о сво

85a
и братии, ꙗко
же стъ подоба, и ихъ
скръби раꙁдѣли
мъ и акꙑ съ вои
нѣкацѣми дѣ
лꙑ и словесꙑ бра
толюбьствомь
сами сѧ иꙁвѧжимъ,
имь же ѫꙁа стъ
любꙑ съвръшени
ю; ти ꙗкоже нера
ꙁлѫьно и съкоу
пьно ѧстотоѭ ли
ствию раꙁоумь
нꙑими помꙑслꙑ и
божьствьноѭ наде
ждеѭ раꙁоумьнꙑ
и дѣльнꙑ плодъ
нашь покрꙑꙗ
мъ и съхранимъ,
акꙑ малꙑ двьрь
цѧ на нѧ оставль
ше, ими же мало
и лико же тъи
ѭ нѫждьно и на по
трѣбѫ и съдръ
житъ сиѭ жи
ꙁнь, то же при

85b
млѣмъ на довьлѣ
ни, да и тъгда
рожди истовꙑѩ
лоꙁꙑ бѫдемъ,
и прѣбꙑваѭще
въ неи присно обрѧ
щемъ сѧ и съꙁорь
нꙑ и ꙁѣло мъно
гꙑ соугоубꙑ пра
вьдьнꙑѩ гроꙁдꙑ
родимъ. – и рее
богъ, да проꙁѧблетъ
ꙁемлѣ травѫ сѣ
ньнѫ, сѣѭщѫ
сѣмѧ по родоу и
по подобьствоу. къ
то и толико да
стъ беисменьно
 мъножьство сѣ
мени? къто ли ѭ
ора и браꙁдами
прогони или по
влаивъ съравь
на? нъ ꙁнати то
стъ ꙗвѣ, ꙗко
никъто же инъ
нъ тъиѭ божи
повелѣни. да

85c
ꙁемлѣ ли соухаꙗ и бе
ꙁдоушьнаа, ника
цѣмь же орана,
повелѣниꙗ божи
ꙗ не може иꙁбꙑ
ти, нъ бесѣмене
беисменьно то
мъножьство иꙁ се
бе прорасти не
съвѣдимꙑи плодъ
раждаѭщи,
али дѣва не може
тъ родити, иже
нѣстъ въ нѭ въсѣꙗнъ
младенищь, о жи
довине, о немь
же прѣжде глагола мъ
ногꙑ лѣтꙑ ве
ликꙑи исаиꙗ
рекꙑ: ꙗко отро
ѧ роди сѧ намъ
сꙑнъ и данъ намъ
бꙑстъ, моу же вла
сть роди сѧ на ра
мѣ го, и ꙁове
тъ сѧ имѧ го ве
ликааго съвѣта
повѣстьникъ,

85d
владꙑка мирьнꙑи,
отьць приходѧща
аго вѣка. лютѣ
твомоу невѣ
рьствоу, горе са
мохотиѭ иꙁво
леноумоу тво
моу окамене
нию! како и ꙁели
 и цвѣтъ и садꙑ,
вьсе то бесѣмене
иꙁ ꙁемлѧ родивъ
ше сѧ вѣроуши,
а о немь же сѫтъ
прѣжде проповѣ
дали и въꙁвѣ
стили, о христосѣ, свѧ
тии пророци, то
о томь не вѣроу
ши, ꙗкоже отъ
свѧтꙑѩ дѣвꙑ вьсеи
стꙑѩ родилъ сѧ стъ
по прореению
пакꙑ великаа
го исаиѩ, въ не
мь же глаголетъ рекꙑ:
се дѣва въ рѣвѣ
имати иматъ

86a
и родитъ сꙑна и
проꙁовѫтъ имѧ
го мманоуи
ль, же стъ съ на
ми богъ. – нъ мꙑ ию
дѣѩ оставивъше
грѧсти свѣтомь
огнѣ ихъ и пла
менемь, же си ра
ждегошѧ, на сиѭ
пакꙑ рѣь, о не
и же бесѣдоумъ,
въꙁвратимъ сѧ. и
дрѣво плодьно
творѧ плодъ, моу
же сѣмѧ го въ не
мь по родоу и
по подобьствоу на
ꙁемли. – гласъ божи
и иꙁиде и вьси ро
дове садовьнии и
дѫбиини проꙁѧ
бошѧ, не тъиѭ
же плодъ твори
тъ и овоще, нъ
и же бес плода
и беꙁ овоща; то
же и се не хоужде

86b
того плодотворива
аго, нъ и пае жи
ꙁни ловѣии на стро
и ꙁѣло сꙑ. беꙁъ
абланиꙗ бо и смо
къвиꙗ и кроуше
виꙗ можетъ ло
вѣкъ жити. а бе
ꙁ дрѣва, имь же пе
емъ хлѣбъ и ва
римъ аглꙑ и тво
римъ алдиѩ и ко
раблѧ, ими же прѣ
плавамъ рѣкꙑ
и великꙑѩ шири
нꙑ морьскꙑѩ, и
же нꙑ стъ трѣ
бѣ, то же коупоу
мъ и дамъ 
же стъ трѣбѣ
тѣмъ пакꙑ равь
ноѭ цѣноѭ, и хра
мꙑ творѧще ѫ
ꙁꙑ творимъ въ ни
хъ и стелѩ и съсѣ
камъ истъбꙑ
и пръти, беж не
го же нѣльꙁѣ жи

86c
ти, аще ли и жи
вѫще, то бѣдьнѣ
жити; да пае
трѣбле стъ пло
дьнааго беспло
дьно. аще и о то
мь тъиѭ плодь
нѣмь именова
рекꙑ, да прорасти
тъ ꙁемлѣ, то ꙗвѣ
то стъ, то и то
тоуижде повелѣ
но стъ прорасти;
нъ имь же се стъ
ьстьнѣ имѧ пло
дьно, того дѣльма
тако проꙁъва. –
рее бо, и дрѣво тво
рѧ плодъ, моу же сѣ
мѧ го въ немь по
родоу и по подобьствоу
на ꙁемли. нъ нѣстъ
вьсе, же ьстьнѣ,
то же и пае трѣ
бле. и ꙁлато бо ь
стьно стъ и сьребро
красьно, нъ ниди
но отъ тою нѣстъ нѫ

86d
ждьно ни ꙁѣло
трѣбѣ, ꙗкоже стъ
хлѣбъ трѣбѣ; сего
бо ꙗко не бѫдетъ,
то обо то съпро
ста ни на кꙑиже
оуспѣхъ бѫдетъ.
да аще оубо и ь
стьнѣ стъ дѫ
би, же плодъ и
матъ, нъ же 
го не иматъ, то то
пае нѫждьнѣ
и трѣбле. тѣмь
бо дрѣводѣлѧ тво
рѧтъ и рала и рꙑ
ла и клѣти и кръ
кꙑгꙑ и ино, же
вьсе на потрѣбѫ,
о немь же люди
и миръ живетъ;
тѣмь бо и жито сѣ
ѭтъ и вино копа
ѭтъ и по вода
мъ прѣплаваѭ
тъ, же комоу
жьдо трѣбѣ. да се
го цѣща съ плодо

87a
творивꙑимь дрѣ
вомь въꙁдрасте
мъножьство и бе
сплодьнааго дрѣ
ва, ловѣкоу на вьсѫ
потрѣбѫ. помꙑ
сли бо тꙑ: аще то
не би въꙁдрасло
съ онѣми плодо
творивꙑми, то
тебѣ нѫжда би
бꙑло тѣми пло
дотворивꙑми
въ того мѣсто дѫ
биꙗ неплодовь
нааго оно посѣ
къше тоже твори
ти вьсь съсѫдъ.
тае пеали сѧ и
сплъниши ѧсто
и скръби, имь же
же тебѣ на кръ
млѭ и твоимъ
дѣтьмъ на пи
щѫ стъ сътворено
и даетъ ти по вьсѣ
лѣта сластьнꙑи
оувѣтъ, то же

87b
тꙑ по нѫжди по
сѣкаѩ съсѫдꙑ тво
риши и огнь имь
нѣтиши. нъ нꙑнѣ
божиѩ цѣща благꙑ
нѧ и милости и же
плодъ раждатъ,
то отъ того сѧ кръми
ши, и бесплодьно
 сѣеши бес пе
али на потрѣбѫ
себѣ, имь же того
ради сътворено
стъ мъножьство
го творьцемь.
плънꙑ бо сѫтъ
не тъиѭ дъбри
динꙑ такого
дрѣва бесплодьна,
нъ и горꙑ мъно
гꙑ и така мѣста,
ꙗже на жилище
не сѫтъ трѣбѣ,
нъ на то оуготова
на недовѣдимо
ѭ прѣмѫдрости
ѭ и отълѫена,
да не, имь же стро

87c
ино стъ мѣсто
на жилище, того
цѣща то посѣщи и
погоубити  бе
ꙁ вѣсти, ни трѣ
бованиꙗ же ра
ди доволь
нѣ имѣти ще
къ томоу, гоже
цѣща и бꙑшѧ. нъ
божи повелѣни
 лѣтоу не оскѫ
дѣвъшю никако
же обрѧщетъ сѧ дѣ
иствоуѩ, ꙗкоже
съ бесплодьнꙑми
и плодотвори
воумоу посѣе
ноу бꙑвъшю равь
нааго цѣща трѣ
бованиꙗ и тогожде;
льма бо неплодо
творимаꙗ прѣ
жде си посѣклъ,
то нѫжда ти въ
тѣхъ мѣсто и
плодотвори
ва ѩти. да рьцѣ

87d
мъ оубо къжьдо насъ
радостиѭ съ проро
комь давꙑдомь:
исповѣдаѭ ти,
господи, ꙗко гръдѣ оу
диви сѧ; юдьна
дѣла твоꙗ и доуша
моꙗ ꙁнатъ ꙗ
ꙁѣло. юдьнѣ
бо сѧ богъ оудиви
срьдьцемь раꙁоумѣ
ѭщиихъ, гда сѧ
имь обрѧщетъ,
и же стъ беьсть
нѣ мьнѣти, то
то трѣбле пае
бꙑвамо. да и
же сѧ юдитъ божи
ю дѣлоу, то и тво
рьцю сѧ пае прѣ
юдитъ. подоба
тъ оубо боꙗти
сѧ помꙑшлѣ
ѭщемъ намъ
съ великоѭ благꙑ
неѭ и правьди
вꙑмь сѫдомь,
и помꙑслити:

88a
льма же тако и то
лика дѣла ловѣка
ради въ семь мирѣ съ
творилъ стъ, ꙗко
же нескѫдьнаа
обрѣсти ни об
лишенаа, да
не беꙁ оума стъ
оубо ловѣка сѫщьна
сътворилъ и по
обраꙁоу свомоу
и по подобию. да не тъ
иѭ акꙑ орьли и
ли врани или юнѧ
та или кони и про
кꙑи скотъ живо
тьнꙑи въ сеи жи
въ жиꙁни оумьре
тъ и на погꙑбѣ
ль идетъ, имъ же
нѣстъ свого обраꙁа
далъ и подобьства;
нъ на жиꙁнь прѣ
стѫпитъ инѫ и
истиньнѫѭ и прѣ
блаженѫ, отъшь
дъ отъ сего житиꙗ
и раꙁлѫениꙗ.

88b
на нѭ же иже сѫтъ
по обраꙁоу и по подо
бьствоу добрѣ съ
набъдѣвъше и
прѣдобрааго отъ до
брꙑхъ дѣлъ го
и ꙁьдании присно
помꙑшлѣѭще
и въгаждаѭще 
моу и славѧще и
дѣлꙑ и словесꙑ,
великꙑи приимѫ
тъ покои и обь
щьници бѫдѫтъ
цѣсарьства божиꙗ и сть
ства. а иже погоу
бивъше сѧ сами сво
имь иꙁволени
мь пронꙑривꙑ
мь ти ни хоудѣ
себе не въꙁдвигъше
отъ сквръньнꙑѩ се
ѩ жиꙁни и свинь
нꙑѩ на вꙑсокѫ
ѭ онѫ, ꙗкоже
стъ подоба мꙑсльноу
моу жителиноу,
нъ примѣсивъше

88c
сѧ къ скотоу вьсе
моу беꙁоумьноу
моу и подобивъше
сѧ имъ, посълани
бѫдѫтъ на мѫ
кꙑ и каꙁни лю
тꙑѩ, имь же не
бꙑшѧ въгодили
(свомоу господоу, богоу
и творьцю и владꙑцѣ,
иже тако благоть
нъ стъ и добрѫ
ѭ оутварь сътвори
лъ стъ и цѣсарѣ
ловѣка поставилъ
стъ.) нъ пакꙑ
на повѣсть сиѭ сѧ въ
ꙁвратимъ. – рее бо,
и дрѣво плодьно
творѧ плодъ, моу
же сѣмѧ го въ не
мь по родоу и по
подобьствоу на ꙁе
мли. да тоу аби
 томь асѣ добро
и на потрѣбѫ сꙑ
дрѣво маслини
ьно проꙁѧбло,

88d
и съ нимь орѣхъ
и смокꙑ и абла
нь и ино же то
жде племеньно дрѣ
во, съ нимь и кѵ
парисъ и ли
и борови и сосни
 и агнѧди и
врьби и клени
 и трепетии
и тополи и про
кꙑхъ мъножьство,
же къ томоу подо
бьно стъ и на вꙑ
сость вельми въ
сходило стъ; и
ще же и же ни
ꙁъко дрѣво акꙑ
гръми не въꙁве
де сѧ горѣ; вьсе же
то своѭ доброто
ѭ оукраси ꙁемлѭ
оутворивъ раꙁли
ьнꙑми плодꙑ
и обраꙁꙑ и каь
ствьнꙑми въкоу
сꙑ. недовѣдимꙑ
мь же словесемь

89a
стьствьнꙑмь хва
лѫ творѣахѫ тво
рьцю богоу, иже ѩ отъ
небꙑтиꙗ иꙁведе,
и, ꙗкоже подоба, до
бродарьстви 
моу славословѧ
ще въспоущаахѫ.
хвалите бо, рее, не
беса небесьнаꙗ и во
да, ꙗже вꙑше на
дъ небесꙑ; да хва
лѧтъ имѧ господьн го
рꙑ и вьси хлъми,
дрѣва плодоноси
ваꙗ и вьси кедри.
и доселѣ же и нꙑнѣ
хвалѧтъ и и славѧ
тъ своими гла
сꙑ, гда пае иꙁ
дрѧдьнѣ акꙑ и
ꙁъмьрѫтъ въ годъ
ꙁимьнꙑи и пакꙑ
акꙑ иꙁъ мрътвꙑ
хъ въскрьснѫтъ
въ годъ весньнꙑи.
съ родивъшѫѭ бо
материѭ оумира

89b
ѭтъ по вьсѣ лѣта;
да нѫжда стъ
и отъродоу иꙁмрѣ
ти и пакꙑ въскрь
снѫвъши тои и
тѣмъ въстати съ
неѭ, по оуставоу,
иже стъ оуставилъ
прѣмѫдрꙑи господь
имъ и творьць на польꙁѫ.
сѫтъ дроуꙁии гра
ди, иже вьсѣми
юдесꙑ юдотво
ривꙑмъ отъ ꙁаоу
тра даже и до ве
ера самого пи
тѣѭще си оеса.
и гласа ломима
аго послоушаѭ
ще и мъногѫ не
истотѫ въ доуша
хъ раждаѭща и
длъго послоуша
ѭще не насꙑтѧтъ сѧ.
тоже тꙑ народꙑ
мъноꙁи блажѧтъ,
имь же съ тръжища
и отъ къꙁнии своихъ,

89c
ими же живѫтъ,
оставивъше вьсеѭ
лѣностиѭ и сла
стиѭ въиненꙑ
ѩ своѩ годꙑ жи
ꙁни прѣпроважда
ѭтъ, не вѣдѫ
ще ꙗкоже игри
иꙁобильнꙑѩ по
ꙁорꙑ скврьньнꙑ
ми ꙗвѣ бѫдетъ
обьщее оуени
неистоумоу дѣ
лоу сѣдѧщиимъ
на поꙁорѣ, и вьсѣ
ми оуинении
гласи свирѣльнии
и блѫдьнꙑѩ
пѣсни въ послоу
шаѭщиихъ доуша
хъ въсельше сѧ;
то же ино вьсе ни
ьто же стъ раꙁвѣ
рѫготворениꙗ
и бестоудьства
гѫдььскааго и
ли свирььскаа
го гласа подража

89d
ти и инꙑ на то
пооущати. и дроу
ꙁии же, иже сѧ на
конихъ бѣсѧтъ,
то ти и въ сънѣ оу
такаѭтъ сѧ на ко
лесьницахъ въ
прѧꙁаѭще и испрѧ
ꙁаѭще, и съпро
ста рещи, и въ съ
нѣ не отъстѫпаѭ
ще беꙁоумьства
того и мѧтежа.
мꙑ же оубо, ѩже господь,
великꙑи ю
дотворьць и хꙑ
трьць, съꙁъвалъ
стъ на поꙁоръ
своихъ дѣлъ, троу
дити ли сѧ има
мъ поꙁороуѭще
или раꙁлѣнити
послоушаѭще
словесъ доуховьнꙑхъ
моѵсеомь глаголемꙑхъ:
и рее богъ, да сѧ събе
ретъ вода, ꙗже
подъ небесемь, въ съ

90a
ньмъ динъ и да
сѧ ꙗвитъ соухаꙗ.
и бꙑстъ тако, и събь
ра сѧ вода, ꙗже по
дъ небесемь въ съ
ньмꙑ ихъ, и про
ꙁъва богъ соущѫ ꙁе
млѭ и сътокꙑ во
дьнꙑѩ проꙁъва мо
рѣ. коликꙑ ми
творѣаше троудꙑ
въ ꙁадьниихъ сло
весехъ въꙁискаѩ
оу мене винꙑ, ка
ко невидима стъ
ꙁемлѣ. наши
ма бо оима не
видима бѣаше,
а не родомь сѫщи
невидима, нъ и
мь же покръвена
бѣаше водоѭ вьса.
нꙑнѣ же слꙑши,
како ти сѧ обавлѣ
тъ само пьсани
рекꙑ, да сѧ събере
тъ вода и ꙗвитъ
соуша. съвлаи

90b
тъ сѧ покровъ, да сѧ
обавитъ невиди
маꙗ. нъ да къто
къ семоу и сего въ
ꙁискатъ рекꙑ,
поьто же родомь
иматъ вода ни
ꙁъ горѫ теени,
то же повѣдатъ
моѵси творьемь
повелѣнимь
бꙑваѭще? донь
жде же бо на равьнѣ
ꙁемли вода стъ,
то стоитъ диномь
мѣстѣ не могѫ
щи никамо же те
щи, нъ къде тъи
ѭ и хоудѣ погори
обрѣщетъ, тоу же
аби прѣжде по
шьдъшю вьсе въслѣ
дъ оустръмитъ сѧ;
ти тако прѣжде
оубѣгатъ прѣдь,
а въслѣдъ грѧдѫ
ще пориватъ сѧ
по немь; ти тольма

90c
бръꙁѣ грѧдетъ, ль
ма же и тѧжесть бо
льши бꙑватъ
и ѫдольнѣ мѣсто,
на не же сѧ вода съ
рищетъ. да есо
моу оубо бѣаше по
велѣни, же ве
лѣаше събьрати сѧ
въ съньмъ динъ?
бѣаше бо реено во
дьноумоу стьствоу,
имь же присно по
ниꙁъгорию теетъ
и не станетъ ника
коже, нъ само сѧ,
же пае ѫдоль
нѣ мѣсто, на то
же сѧ сърищетъ. не
станетъ бо никъде
же, нѣстъ бо ниьто
же тольма равьно
ꙗкоже водьно сть
ство. тае пото
мь како, рее, да
сѧ съберетъ вода въ
съньмъ динъ,
льма же видѣти

90d
стъ мънога морѣ
и вельми раꙁьно себе
сѫща мѣстꙑ? пръ
воумоу же въпро
соу отъвѣщаѭще се ре
емъ, ꙗко отъ того
тꙑ повелѣниꙗ
пръвааго раꙁоумѣ
и, ꙗкоже къде пове
лѣ творьць господь, тоу
же и водꙑ поидошѧ
и не могѫтъ себе
оудръжати, къде и
хоудѣ бѫдетъ ни
жьне мѣсто, нъ
погорь потекѫтъ
стьствомь. и прѣдъ
тѣмь, доньде же
не бѣ повелѣлъ,
то силꙑ не имѣа
ше тещи никамо
же; нѣси бо тꙑ то
го видѣлъ ни отъ
видѣвъшааго слꙑ
шалъ. раꙁоумѣи
бо, ꙗко божии гласъ
стьствоу стъ творь
ць, да и же ꙁьда

91a
нию тъгда бꙑстъ пове
лѣни, то и прокоу
моу ꙁьданию въи
нени датъ сѧ.
дьнь и нощь сътво
ренъ бꙑстъ, да отъ то
нова и динако
нꙑнѣ дроугъ дроу
га [прѣмѣнѣтъ]
равьнꙑми асꙑ и
годꙑ прѣмѣнѣ
ѭще не прѣстаѭтъ.
да сѧ съберетъ вода!
повелѣно бꙑстъ те
щи водьноумоу
стьствоу, ти бес троу
да бꙑстъ повелѣни
мь. се же мѣнѭ
на текѫщѫѭ въ
ꙁираѩ водьнѫ
ѧсть. овꙑ бо во
дꙑ самꙑ о себѣ
текѫтъ, ꙗкоже
се истоьници и
рѣкꙑ, овꙑ же съ
бьравъшѧ сѧ стоѩтъ.
нъ мьнѣ оубо нꙑнѣ
о текѫщиихъ во

91b
дахъ стъ слово.
да сѧ съберѫтъ во
дꙑ въ съньмъ ди
нъ. аще бѫдеши
коли при истоьни
цѣ стоꙗлъ и ви
дѣлъ, како кꙑпи
тъ вода: къто ли и
ꙁдрѣватъ ѭ иꙁ бо
коу ꙁемьноую, къто
ли ѭ ведетъ на прѣ
ждь, каꙗ ли стани
ща и кровища, отъ
нихъ же исходитъ,
ко ли мѣсто, въ не
же вътиетъ, како
ли си не оскѫдѣ
ѭтъ ни она напль
нѧтъ сѧ кровища? се
ти пръвааго оного
гласа повелѣни
мь дръжитъ сѧ, отъ то
го теени вода
мъ бꙑстъ бес покоꙗ.
по вьсеи повѣсти сеи
водьнѣи помина
и пръвꙑи онъ гласъ
божии: да сѧ събе

91c
рѫтъ водꙑ. подоба
бѣаше тещи имъ,
да къжьдо сво мѣсто
прѣиметъ, та
е бꙑвъшѧ въ отълѫ
енꙑхъ мѣстѣхъ
прѣбꙑвати о себѣ
ти не миновати
мимо. да сего цѣ
ща по соломаню
словеси, же глаголе
тъ, вьси потоци въ
море грѧдѫтъ и
море нѣстъ насꙑтѧ
сѧ. имьже и ꙁемлѭ
водами божиꙗ
дѣльма повелѣни
ꙗ и же вънѫтрь
прѣдѣлъ описа
ти море отъ пръва
аго стъ ꙁаконь
нааго оустава,
да сѧ съберѫтъ во
дꙑ въ съньмъ 
динъ. да не при
бꙑваѭщи водѣ
мѣста примлѭ
ща ѭ и иꙁлива

91d
ѭщи вънъ присно
и прѣпльнѣѭщи
ина въ инѣхъ
мѣста, вьсѫ ꙁемлѭ во
да сама сѧ не съдръжѧ
щи потопитъ, да тѣмь
повелѣно и бꙑстъ
събьрати сѧ въ сънь
мъ динъ. и сего
цѣща вльнꙑ въ
ставлѣѩ и пѣнѧ
сѧ мъногажди отъ вѣ
тръ море и на вꙑ
сость великѫ въ
шьдъ вльнами,
къде тъиѭ къ кра
ма придꙑ коле
снетъ сѧ, тоу же
пѣнами раꙁиде
тъ сѧ въспѧть; ꙗко
же глаголетъ писани
: или мене сѧ не
оубоите, рее господь,
иже положи пѣ
съкомь прѣдѣлъ
морю? немощьнѣ
ишемь вьсего, пѣ
съкомь, [имь же] бѣ

92a
дꙑ боурьнꙑѩ въхва
щатъ. ьто бо би
могло ставити рь
мьно море, да би
вьсѫ ꙁемлѭ гупь
тьскѫ дольнѣи
шѫ сѫщѫ рьмь
нааго морѣ, да би
въшьдъ на нѭ съ
дроугꙑмь море
мь съкоупило сѧ,
аще да би повелѣ
нимь творье
мь не съвѧꙁана? а
ꙗкоже нижьнѣи
ши стъ ꙁемлѣ
гупьтьскаꙗ рь
мьнааго морѣ, то
то дѣломь нꙑ и
ꙁвѣстишѧ, иже хо
тѣшѧ съкоупити
обѣ мори, гупь
тьско мѣнѭ и и
нъдииско, же
стъ рьмьно море.
ꙁане и въстѧгошѧ
сѧ наьнъшеи, иже
и пръво наѧ сѧ

92b
сесострь гупьтьскꙑ,
и потомь иже хо
тѣ повъторити то
дарии инъдьскꙑи.
се же бесѣдоуѭ то
го цѣща, да раꙁоу
мѣмъ, како 
стъ сила повелѣ
ниꙗ, да сѧ събе
рѫтъ водꙑ въ съ
ньмъ динъ: ре
къше ино да сѧ не
отъродитъ отъ сего,
нъ въ пръвѣмь съ
коуплении да
прѣбꙑватъ съ
бьрано ... въ съборѣ 
диномь, покаꙁа
ти, ꙗкоже мъногꙑ
водꙑ бѣахѫ мъно
гоꙗьскꙑ раꙁдѣ
ленꙑ. и горьскꙑѩ
бо ѫдоли, дъбрь
ми глѫбокꙑми
раставленꙑ, имѣ
ахѫ водьнꙑѩ събо
рꙑ; къ семоу же и
равьни мъногꙑ и по

92c
лѣ ниимь же не
бѣахѫ хоуждьшѧ
пѫинъ вели
ьствомь и блатъ,
по иномоу ти ино
моу обраꙁоу въ
долена; вьсе водъ
тъгда испльнено
иꙁлиꙗно бꙑстъ божи
мь повелѣни
мь въ динъ съ
ньмъ вьсеи водѣ
съгънанѣ бꙑвъши.
да никътоже да не
глаголетъ, ꙗко льма
вода връхоу вьсеѩ
ꙁемлѧ, то оуто вьсѧ
ѫдоли, ѩже нꙑнѣ
море сѫтъ по
дъѩлꙑ, то и тъгда
оуто испльненꙑ
сѫтъ бꙑлꙑ, да въ
ьто оубо хотѣахѫ
събьрати сѧ водꙑ,
ижде и прѣжде ѫ
доли плънꙑ бѣа
хѫ? мꙑ же проти
вѫ томоу реемъ,

92d
ꙗко и тъгда и съ
сѫди сѧ съсѫдишѧ
и сътворишѧ, гда
бꙑстъ подоба на ди
но съкоуплени
сънити сѧ водѣ. не
бѣаше бо тъгда
вьнѣ гадиръ море,
ни оно велико
и гръдо плава
ѭщиимъ море,
иже вретаньскꙑ
и островъ и вее
рьнѧѩ ивирꙑ объ
млетъ; нъ тъгда
ширости повелѣ
нимь божимь
сътворенѣ и водь
ноумоу мъножь
ствоу въ нѭ съшь
дъшю сѧ. проти
вѫ же сѫщьноу
моу сѫпостатьнѣ
иматъ искоусо
мь слово, же въ
насъ оутвари сеѩ ꙁь
дани – нѣстъ бо ви
дѣти въ динъ

93a
съньмъ водꙑ сѧ съте
къшѧ вьсѧ – мъного же
стъ рещи и отъ то
го вьсѣмъ ꙁнамо.
не бо стъ лѣпо и ꙗже
тимѣньнаꙗ бꙑ
ваѭтъ ꙁера и дъ
ждемь сѧ съставлѣ
ѭтъ вапꙑ, то тѣ
ми хотѣти наше
слово облиати.
нъ велико и съ
връшено събьра
ни водьно про
ꙁъва съньмъ ди
нъ. и кладѧꙁи бо
събори сѫтъ во
дьнии рѫкотворе
ни, на ѫдольнѣ
 мѣсто ꙁемли ра
сѣанѣи влаꙁѣ
сърищѫщи сѧ. да
не вьсемоу водьноу
моу прилоуа
мь събороу глаголетъ
сѧ, ꙗкоже съньмъ 
динъ стъ, нъ и
ꙁдрѧдьноумоу оно

93b
моу и великоумоу,
въ немь же вьсе стѵ
хи сѧ ꙗвлѣтъ.
ꙗкоже бо и огнь
и на мънога расꙑ
панъ и раꙁдѣле
нъ стъ, на потрѣ
бѫ намъ сьде, и
горѣ пакꙑ въ 
фири распрострь
тъ коупьнѣ, и въ
ꙁдоухъ раꙁдѣле
нъ стъ по малоу,
и пакꙑ вьсе мѣсто
ꙁемьно объдръ
житъ коупьнѣ,
тако же и при во
дѣ бꙑватъ: аще
и на малꙑ съста
вꙑ стъ раꙁдѣле
на, нъ динъ стъ
съборъ, въ немь же вьсе
стѵхи отъ инѣхъ
отълѫило сѧ. ꙁе
ра бо, ꙗже на полоу
нощь сѫтъ и ꙗ
же въ линьстѣ
мь мѣстѣ и въ ма

93c
кедонии и въ ви
ѳѵнии и въ пале
стини, то вьсе то
събори сѫтъ водь
нии, ꙗвѣ то стъ.
нъ нꙑнѣ о велицѣ
мь и иꙁдрѧдьнѣ
мь, иже съ ꙁемле
ѭ стъ равьнъ съ
ньмъ, о томь же
слово бесѣдоу
тъ. а та ꙁера
мъногꙑ водꙑ ꙁѣ
ло имѫтъ, никъ
тоже сѧ о томь не
пьритъ. нъ по и
стиньноумоу сло
воу нѣстъ ихъ подо
ба морѣ ꙁъвати,
ни рещи, ꙗко сла
на сѫтъ, такожде
акꙑ море велико
, асфалътитьско
 ꙁеро въ июде
и и севронитьско
, же междю 
гупьтомь и пале
стиномь арави

93d
тьскѫѭ поустꙑ
нѭ проходитъ.
ꙁера бо то сѫтъ,
а море дино стъ,
ꙗкоже съкаꙁаѭ
тъ объходивъше
и ꙁемлѭ. мьнѧтъ
же дроуꙁии ѵрь
каньско ꙁеро
и каспииско 
ꙁеро о себѣ стоѩ
ще, нъ аще стъ подо
ба, иже о ꙁемлѣ
хъ пишѫтъ, тѣ
хъ же послоуша
ти, то и то съхо
дитъ сѧ тѣхъ скво
ꙁѣ ꙁемлѭ дроу
го въ дроуго
и въ велико мо
ре вьсѣ та въходѧ
тъ; ꙗкоже и рь
мьно море мѣ
нѧтъ мимо гади
ръ минѫвъше
и тамо сѧ съкоу
плѣѭще. то како
оубо, рее, богъ про

94a
ꙁъва съставꙑ водь
нꙑѩ морѣ? не и
мь же ли сътекошѧ
сѧ водꙑ въ съньмъ
динъ, а съставꙑ
водьнꙑѩ, рекъше
паꙁоухꙑ и ногꙑ,
ѩже по свомоу о
браꙁоу на комь
жьдо мѣстѣ ꙁемьнѣ
мь въ ѫдоли вьсѧ
осталꙑ, то то господь
моремь проꙁъва:
море полоунощь
но, море южьно
, море въстоьно
, и пакꙑ ꙁападь
но море. и име
на пѫинамъ
сво комоужьдо: по
нътъ ѵксиньскꙑ,
и пропонъть, 
лиспонътъ, геи
скꙑи понътъ и
иониискꙑи, са
рдоньскаꙗ шири
на и сикельска
ꙗ и ѳѵриньскаꙗ

94b
дроугаꙗ. и мъно
га же имена пѫ
инамъ, гоже
намъ нꙑнѣ нѣстъ ко
ли вьсего съкаꙁова
ти. сего цѣща и
менова богъ съста
вꙑ водьнꙑѩ морѣ.
нъ на се нꙑ иꙁве
де инени по
нѫжди словесьно
; мꙑ же на пръ
во сѧ въꙁвратимъ.
и рее богъ, да сѧ събе
рѫтъ водꙑ въ съ
ньмъ динъ и да
сѧ ꙗвитъ соухаꙗ.
не рее, да сѧ ꙗвитъ ꙁе
млѣ, да не пакꙑ
ѭ покажетъ не
оустронѫ, каль
нѫ сѫщѫ и съмѣ
сьнѫ съ водоѭ, не
оу приимъшѫ сво
и обраꙁъ и силѫ.
коупьно же, да не
винѫ въꙁлагаѭ
тъ на слъньце, рекъ

94c
ше то исоуша
тъ ꙁемлѭ, да бѫ
детъ прѣжде слънь
ьнааго бꙑтиꙗ
ꙁемьно оустро
ни и исоушени
, ꙗкоже творь
ць съсѫди. вънь
ми же си въ оумъ пи
сано, ꙗко не тъ
иѭ же обли
шаꙗ вода то та
сътее съ ꙁемлѧ,
нъ и лико же скво
ꙁѣ нѭ иꙁмѣше
на въ глѫбинѫ,
то и то иꙁиде по
велѣниꙗ господьнѣ по
слоушаѩ. и бꙑстъ
тако. довольнъ
сь стъ приводъ
на оукаꙁани,
ꙗкоже дѣломь
сѧ сътвори гласъ тво
рьь. и въꙁъва
богъ соушѫ ꙁемлѭ,
и съставꙑ водьнꙑ
ѩ нарее морѣ.

94d
поьто и въ послѣдь
ниихъ глаголано стъ,
да сѧ съберѫтъ водꙑ въ сънь
мъ динъ и да сѧ ꙗвитъ
соухаꙗ, и не пише
тъ сѧ, да сѧ ꙗвитъ
ꙁемлѣ? и сьде пакꙑ
рее, да ꙗвитъ сѧ соу
хаꙗ, и въꙁъва богъ
соухѫѭ ꙁемлѭ?
не имь же ли соуха
ꙗ своиство стъ
акꙑ наꙁнамено
вани стьствь
но подълежѧ
щааго, а ꙁемлѣ
имѧ стьствьнааго
вещьно. ꙗкоже
бо сво стъ мꙑсльно
ловѣкоу, а же рещи
ловѣкъ, то тъ проꙁъвъ
гласъ стъ наꙁнаменоу
ѩ животъ, моу
же стъ сво, тако
же и соухо ꙁемли
сво стъ особь ꙁѣ
ло. да моуже сво
 стъ соухо, то

95a
то сѧ ꙁоветъ ꙁемлѣ,
ꙗкоже моуже
стъ сво ръꙁа
ни, то то сѧ ꙁове
тъ конь. не тъи
ѭ же о ꙁемли се стъ
сице, нъ и отъ и
нѣхъ стѵхии ко
жьдо сво отъдѣль
но иматъ каь
ство, имьже инѣ
хъ сѧ отълѫатъ,
и то кожьдо ꙗко
же иматъ, то по
томоу сѧ поꙁнава
тъ. вода бо сво
 каьство рекъ
ше стоуденьство
иматъ, а въꙁдоу
хъ влагѫ, огнь
же теплотѫ. нъ
та акꙑ пръваꙗ
стѵхиꙗ съложе
нꙑмъ по обра
ꙁоу глаголаноумоу
мꙑслиѭ види
ма сѫтъ, а ꙗже
сѫтъ въ тѣлесе

95b
хъ въинена и по
дъпадаѭща ю
вьствоу, припрѧ
жена иматъ ка
ьства. ти ниь
тоже нѣстъ просто
дино ни пра
ꙁдьно отъ видимꙑхъ
ни юмꙑхъ, нъ
ꙁемлѣ соуха и стоудена,
вода же мокра и стоудена,
въꙁдоухъ же топлъ и мокръ,
а огнь топлъ и соу
хъ. сице бо съпри
прѧженꙑмь ка
ьствомь сила
на любъвь прихо
дитъ, ꙗкоже и
ꙁмѣсити сѧ ко
жьдо къ комоужьдо.
къ искрьнюмоу
бо стѵхию и сѫ
сѣдьнюмоу каь
ствомь кожьдо
раꙁмѣшатъ сѧ
и блиꙁьствьнꙑ
мь обьщьствомь ...
прикоуплѣтъ сѧ.

95c
ꙗкоже се ꙁемлѣ
соуха сѫщи и стоу
дена примѣша
тъ сѧ къ водѣ по ѫ
жиьствоу стоу
деноумоу и
динитъ сѧ
водоѭ къ въꙁдоу
хоу, имьже междю
обоимь вода а
кꙑ рѫкама ѩтъ сѧ ꙁа
обѣ каьствѣ въ
скраинии дръжѧ
щи, стоуденьство
мь по ꙁемлѭ, мо
кротоѭ же по въ
ꙁдоухъ. пакꙑ въ
ꙁдоухъ своимь хо
датаиствомь ми
ротворьць бꙑва
тъ рать междю
собоѭ дръжѧщю
моу стьствоу водь
ноумоу и огнь
ноумоу, къ во
дѣ мокротоѭ, къ
огню топлото
ѭ приплитаѩ сѧ.

95d
огнь же топлъ и
соухъ сꙑ стьствомь,
топлотоѭ же къ
въꙁдоухоу привѧ
ꙁатъ сѧ, соухотоѭ
же пакꙑ на обь
щьство ꙁемли
въꙁвращатъ сѧ;
ти тако бꙑва
тъ крѫгъ и ликъ
въиненъ, състро
ивъшемъ сѧ вьсѣмъ
стѵхимъ и съ
коупьшемъ сѧ дроу
гъ въ дроуга.
се глаголахъ хотѧ съка
ꙁати винѫ, ѩ
же цѣща проꙁъва
богъ соушѫ ꙁемлѭ,
а не ꙁемлѭ наре
е соухѫѭ. соухо
сть бо не послѣ
жде бꙑстъ ꙁемлѧ, нъ
испръва съконьа
ѭщи ѩ сѫщи.
а ꙗже бꙑтию сѫ
щиꙗ даѭтъ, то
та старѣиша сть

96a
ствомь сѫтъ тѣхъ,
ꙗже по нихъ бꙑ
ваѭтъ и ьстьнѣи
ша. да въ лѣпотѫ
отъ прѣжде бꙑвъши
ихъ и давьнѣи
шиихъ оумꙑшле
на сѫтъ ꙁемли
ꙁнамениꙗ.
и видѣ богъ ꙗко добро.
не сь самъ ꙁракъ
красьнъ морьскꙑ
и слово съкаꙁатъ
богоу сѫщь; не ои
ма бо видитъ до
бротꙑ тварьнꙑѩ
творьць, нъ неи
ꙁглаголаноѭ прѣмѫ
дростиѭ видитъ
бꙑвамаа. сла
дъкъ бо поꙁоръ, бль
стѧщю сѧ морю,
гда сѧ оутишитъ
ꙁѣло, сладъкъ же,
гда и кротъкꙑ
мь подꙑханимь
въꙁдвижетъ си
плещи и акꙑ ба

96b
грѣнами вльна
ми играѩ прири
щетъ къ ꙁемли сѫ
сѣдѣ, ти акꙑ ми
ровьнꙑма рѫка
ма примлѭщи
ѭ цѣлоутъ. нъ
не тако и богоу [пи
сани мѣнитъ]
подоба мьнѣти къни
гꙑ глаголѭщѧ добро и
сладъко ꙗвити сѧ
море, нъ добротѫ
словесемь тварь
нꙑмь раꙁлѫа
тъ сѧ. пръво же,
ꙗко истоьни
къ стъ влаꙁѣ,
ꙗже по ꙁемли вьсе
и, морьскаа вода;
се же невидимꙑ
ими жилами
проходѧ, ꙗкоже
ꙗвлѣѭтъ доупи
нꙑ ꙁемьнꙑѩ и пе
щерꙑ, отъ нихъ же
мѣстѧ сѧ море ꙁа
воивꙑими пѫ

96c
тьми и горѣ сѧ
въꙁдражаѭщи
въ съвоивꙑихъ и
сходѣхъ оудръ
жатъ сѧ; нѫдима
же ꙁадьниимь вѣ
тромь сквоꙁѣ
лѫкꙑѩ тꙑ жи
лꙑ и вънъ иꙁдрѣ
вама истие
тъ расадивъши
или ꙁемлѭ или
камень, ти бѫ
детъ сладъка цѣ
щенимь тѣмь,
горести гонеꙁъши.
бꙑватъ же и те
пла вода та, роудь
но каьство прии
мъши въ исходѣ
хъ тоѭжде виноѭ
женома; и въꙁго
рѣвъши сѧ топла
бѫдетъ мънога
жди и вьрѧщи, ꙗко
же стъ видѣти въ
островѣхъ по
мънога же мѣста

96d
и подлъгъ морѣ
[бꙑваѭтъ]. бꙑва
ѭтъ же и свѣне мо
рѣ иꙁ ꙁемлѧ исти
цаѭщѧ топлицѧ,
въскраи же и стоу
денꙑ рѣкꙑ исти
ѫтъ; ꙗкоже
малꙑмь симь
и великааго съмо
трити, тако бо и
то бꙑватъ. ь
со же дѣльма се сице
глаголахъ? не да ли ра
ꙁоумѣмъ, ꙗко
же вьсѣ ꙁемлѣ доу
пинꙑ мъногꙑ и
матъ и невиди
мꙑими пѫтьми
отъ наѧла морьска
аго подъ ꙁемле
ѭ грѧдетъ вода.
да добро стъ оу
бо море богоу, и и
мьже влагѫ и
матъ иꙁ глѫби
нꙑ истиѫщѫ,
добро же, и имьже

97a
рѣкꙑ вьсѧ при
млетъ, тоже прѣ
бꙑватъ не исхо
дѧ [иꙁъ] своихъ прѣ
дѣлъ, добро же, и
мьже въꙁдоуховь
нꙑмъ водамъ
наѧло стъ и и
стоьникъ. грѣ
мо бо лоуеѭ слънь
ьноѭ и съвлаѧ же
тьность водьнѫ
ѭ въспарени
мь и въскоуромь,
влага же та въꙁне
сена на вꙑсокаа
мѣста, тае оустоу
ждена, имьже на
вꙑсоко мѣсто лоу
ѧ въꙁломивъшѧ
сѧ съ ꙁемлѧ въꙁне
сошѧ сѧ, тае коупь
но отъ облаьнааго
стѣнѣ пае оу
стꙑнѫвъ, дъждь
бѫдетъ и грѧде
тъ на ꙁемлѭ. и
се иꙁвѣсто стъ вь

97b
семоу, аще къто ра
ꙁоумѣтъ, како
ти, и гда котьлъ
подъгнѣщаѭтъ
плънъ водꙑ сѫщь
и длъго варимъ,
пароѭ вьсь истъщи
тъ сѧ. нъ и тѫ самѫ
морьскѫѭ водѫ
видѣти стъ:
гда ѭ въꙁварѧтъ
плаваѭщеи по
морю и надъ въ
спаренимь тѣ
мь гѫбѫ дръжѧ
ще съберѫтъ во
дѫ иждимаѭще
по бѣдѣ и пиѭ
тъ ѭ осладъавъ
шѫ въскоурени
мь. добро же стъ
и инако богоу море,
имьже съдръжи
тъ островꙑ и кра
сотѫ творѧ и т
врьждаѩ собоѭ. къ
томоу же и ѩже
ꙁемлѧ раꙁьно стоѩ

97c
тъ съкоуплѣтъ
ѩ, беꙁ въꙁбранени
ꙗ прѣносѧщи гре
бьцѧ и примѣ
шаѭщи ѩ въ вьсѧ
ꙁемлѧ; имиже
и го же не вѣмъ
на тѣхъ ꙁемлѣхъ
сѫща, то отъ тѣхъ
плаваѭщиихъ
оувѣмъ; и коупь
цемъ богатьства
творитъ, и аще
комоу ьто трѣбѣ,
то оудобь оустрои
тъ, иꙁносѧ же о
блиши и иꙁо
били оу кого
стъ, и въносѧ пакꙑ,
иже аще къто есо
не иматъ. а и мо
гѫ ли ти аꙁъ вьсѫ
добротѫ вѣдѣ
ти по истинѣ мо
рьскѫѭ или съ
каꙁати ѭ, ꙗко
же око божи ꙁна
тъ го добротѫ?

97d
и рее богъ, да прора
ститъ ꙁемлѣ тра
вѫ сѣновьнѫѭ,
сѣѭщѫ сѣмѧ по
родоу, и дрѣво пло
дьно творѧ плодъ
по родоу, моу же
сѣмѧ го въ немь.
по иноу бꙑстъ, ꙗко
бо акꙑ отъдъхнѫ
ꙁемлѣ съвлькъ
ши сѧ тѧжести
водьнꙑѩ; повелѣ
ни и бꙑстъ про
растити пръво
 травѫ тае
дрѣво, же и нꙑнѣ
бꙑвамо види
мъ. тъ бо гласъ и то
пръво повелѣ
ни акꙑ ꙁако
нъ бꙑстъ и оуста
въ стьствоу, и тъ
оста въ ꙁемли
даѩ и силѫ плодо
творию на про
кꙑѩ дьни вьсѧ. да
проꙁѧбнетъ ꙁемлѣ.

98a
пръво стъ въ
бꙑтии кълѣѭ
щиихъ проꙁѧбе
ни; тае, ꙗко
проникнѫтъ
малꙑ проꙁѧбени
ꙗ, трава бѫдетъ;
тае, ꙗко въꙁдра
стетъ въ врѣтени
ща вънидꙑ и лѣ
нꙑ твръдѧ сѧ и на
съвръшени при
дꙑ, сѣмѧ сътвори
въ поплавѣтъ.
да проꙁѧбнетъ ꙁе
млѣ травѫ сѣно
вьнѫѭ. о себѣ ꙁе
млѣ да приноси
тъ проꙁѧбени,
ни отъкѫдоу же
дѣиства инѫдоу
не трѣбоуѭщи.
имьже бо дроуꙁии
мьнѧтъ слъньце ви
ньно сѫще вьсе
моу, же отъ ꙁемлѧ
растетъ, влѣе
нимь топлꙑмь

98b
вънъ иꙁъ ꙁемлѧ
силоѭ иꙁ глѫби
нꙑ иꙁводѧ, сего
цѣща оутварь ꙁе
мьнаа давьнѣи
ши стъ слъньца;
да не мьнѧтъ прѣ
льстьници слъньца
творѧща жиꙁнь,
нъ да сѧ го оста
нѫтъ кланѣѭ
ще ... ꙗко прѣжде
того сътворено стъ
на ꙁемли вьсе, и
же то беꙁ мѣрꙑ
юдѧтъ сѧ моу,
да ослабѧтъ по
мꙑсливъше, ꙗко
травꙑ и сѣна
новѣ стъ слъньце
бꙑтимь. [бѫ
де ли си оубо ско
тоу пища оугото
вана] како си оу
бо бѫдетъ ско
тоу пища прѣжде
оуготована, али
наша жиꙁнь не

98c
бѫдетъ ни хоудѣ
оустрона? а не ли
пае же то стъ
коньмъ и говѧдо
мъ оуготовлена
пища и кръмлѣ,
то тебѣ то богать
ство и сласти вьсѧ
строитъ? иже бо
твоѭ ноутѫ кръ
митъ, то тъ жи
ти тво строи
тъ. тае сѣмень
но бꙑти ино
ьто стъ раꙁвѣ
твомоу житию гото
влени? мъного бо въ ꙁе
лии и травахъ
питѣни стъ ловѣко
мъ. – да про
раститъ ꙁемлѣ
травѫ сѣновьнѫ
ѭ, сѣѭщѫ сѣмѧ,
рее, по родоу. да
аще и кꙑи родъ
травьнꙑи скотоу
стъ на потрѣбѫ,
да же томоу на

98d
потрѣбѫ, то и на
мъ бꙑватъ на
строи; да и намъ
на потрѣбѫ сѣ
мена сѫтъ отълѫ
ена. како оубо,
рее, вьсе же отъ
ꙁемлѧ растетъ,
то то сѣменьно вьсе
бꙑватъ? види
мъ же нꙑнѣ ни трь
сти ни троскота
ни мѧтꙑ ни е
сновитьца ни
иного мънога рода
садовьнааго сѣ
мене не имѫща.
мꙑ же противѫ
томоу отъвѣща
мъ рекѫще, ꙗко
мъного отъ растѫ
щааго и ꙁемлѧ
на дънѣ въ коре
нии иматъ си
лѫ сѣменьнѫѭ.
ꙗкоже се тръсть
лѣто отъраслъ на дънѣ
въ корении тво

99a
ритъ акꙑ есно
ви, и въ сѣмене
мѣсто прокълѣ
тъ на веснѫ. си
це же творитъ и
инъ мъногъ родъ;
же сквоꙁѣ ꙁемлѭ
прорастатъ,
то въ корении и
матъ, отъ него же
бꙑватъ. ꙗко
же вьсего истиньнѣ
 стъ, кожьдо отъ
прорастаѭщии
хъ или сѣмѧ и
мѣти въ себѣ или
силѫ въ сѣмене
мѣсто. да се стъ
же мѣнитъ,
по родоу. не бо про
кълѣни трьсть
но маслинꙑ
творитъ дрѣвѣ
нꙑѩ, нъ отъ тръ
сти дроугаꙗ бꙑ
ватъ трьсть, а
сѣмѧ кожьдо сво
племеньно ра

99b
ститъ. ти тако,
же стъ пръво въ
бꙑтии проꙁѧбнѫ
ло и ꙁемлѧ, то то
и до нꙑнѣ поражда
тъ сѧ родоу сво
моу кожьдо
хранимо сꙑ. да
прораститъ ꙁе
млѣ! раꙁоумѣ
ваи, како ти отъ ма
ла гласа и повелѣ
ниꙗ такого хоу
да посъхъшѫ и
бесѣменьнѫ въско
рѣ толико наро
ждьшѫ и напль
нивъшѫ, акꙑ пе
аль нѣкакѫ
и желѣтвьнꙑѩ
риꙁꙑ отъврьгъшѫ
и иꙁмѣнивъшѫ
сѧ въ свѣтьльство
и своимь оутвори
въшѫ сѧ и весе
лоуѭщѫ види
ши ꙁемлѭ и не
съвѣдимꙑѩ садꙑ

99c
растѧщѫ. хощѫ
въ тебѣ ꙁѣло да сѧ
оутврьдитъ юдо
ꙁьданиꙗ сего, да
къде любо аще обрѧ
щеши сѧ или при
лоуиши сѧ на
дъ кꙑимь любо са
домь стоѩ, то ꙗ
вѣ въспомѣне
ши творьѫ па
мѧть. пръво
бо гда видиши
травьнааго бꙑ
лиꙗ цвѣтъ, въ
оумъ си вънима
и ловѣе стьство по
минаѩ обраꙁъ
великааго исаи
ѩ рекѫща, ꙗко
вьсѣ плъть сѣно
и вьса слава ловѣкоу
акꙑ цвѣтъ сѣнь
нꙑи. мѣнитъ
же малогодьнѫ
ѭ жиꙁнь и хоу
дорадости и хоу
до весели ловѣе

99d
насѣкаѩ сиць о
браꙁъ творитъ.
дьньсь раꙁмладѣ
лъ си плътиѭ
и оупитѣлъ сѧ сла
стьми и свѣтьло
имаши лице,
юностиѭ цвьтꙑ
и боуꙗѩ силоѭ, а на
оутриꙗ тъжде
сꙑ оунꙑлъ и дрѧ
хлъ, или лѣтꙑ
оувѧнѫлъ или
ѩꙁеѭ съдрѫенъ.
онъсица славь
нъ богатьствомь
ꙁѣло словꙑ, и мъно
ꙁи о немь льстьци
хвалѧще и вельми,
мъного о немь
ѫжикъ и плъци
о немь мъноꙁи хо
дѧтъ, ови ꙗдь
моу оуготовѧще,
а дроуꙁии иного
ради слоужѧще моу;
гоже дѣльма и
мъноꙁи моу ꙁа

100a
видѧтъ. прило
жи же ми ще
къ томоу богатьствоу
и силꙑ великꙑ,
рекъше санꙑ ь
стьнꙑ отъ властелъ,
или воводꙑ по
ставленꙑ, или
строителѧ ина
кꙑ или сѫдиѩ
и жьꙁльникꙑ о
баполꙑ го сѫдоу
и сѫдоу гръдꙑ
нѭ творѧще пови
ньнꙑмъ великѫ
и ранꙑ и отъпоуща
ниꙗ, отъ него же бе
с тръпѣниꙗ пови
ньнꙑхъ събира
тъ сѧ страхъ. тае
ьто бѫдетъ пото
мь? не дина ли
нощь пристѫпи
тъ и огнь ражде
жетъ динъ, ре
брьникъ или п
лющь иꙁгнои,
или и крѫина

100b
рьнаꙗ въстекѫ
щи и акꙑ гръмъ
раꙁдраꙁѧщи въ
асѣ въскопитъ и,
даже и оустъ сво
ихъ не оутѧгнетъ
раꙁврѣсти, ти вьсѧ
сиѩ игри, рекъше
жити се и сласти,
акꙑ поводьнь ми
мо несетъ, и слава
та акꙑ въ сънѣ бѫ
детъ бꙑла. да клю
атъ сѧ пророкоу
ѭже притъѫ цвѣ
томь приложи
подобьнѫ сѫщѫ ло
вѣи славѣ.
да проꙁѧбнетъ ꙁе
млѣ травѫ сѣно
вьнѫѭ, сѣѭщѫ сѣ
мѧ по родоу и по
подобьствоу. да и 
ще нꙑнѣ инъ про
ꙁѧбаѭщиихъ съвѣ
дѣтельствоутъ
пръвѫѭ оутварь.
проꙁѧбани бо

100c
прѣжде варѣтъ
вьсеѩ травꙑ и вьсе
го ꙁлака. аще бо
и отъ корене прокълѣ
тъ ьто иꙁ дъна и
ꙁдеждѧ сѧ, ꙗкоже
троскотъ или тръ
сть, то подобатъ иꙁдра
сти и вънъ иꙁни
кнѫти; аще ли
и отъ сѣмене, то и
тако нѫжда стъ
прокълѣти прѣжде,
тае травѣ бꙑти
и въ стьбло въꙁити
ꙁеленоуѭще сѧ, та
е плодоу, стьблоу
сѧ оудебеливъшоу
и оукрѣпивъшоу
соухостиѭ. да про
ꙁѧблетъ ꙁемлѣ
травѫ сѣновьнѫ
ѭ. гда бо на ꙁемли
падетъ сѣмѧ ти
нагодьнѫѭ вла
гѫ и топлотѫ при
иметъ, то расла
бѣтъ и проꙁѧбне

100d
тъ, и млѩ сѧ по ꙁе
млѭ [и] свопле
меньнѫѭ влагѫ
къ себѣ влѣетъ
отъ неѩ. въпадаѭ
щи же влага въ сѣ
мѧ, тьности ꙁе
мьнꙑхъ ѧстии въ
носѧщи, шири
тъ пѫти и надꙑ
матъ , ꙗко
же корени поу
стити долоу, го
рѣ же прорасти то
лицѣми стьблꙑ,
лико же и коре
ньми долоу. грѣѭщю
же сѧ присно про
ꙁѧбению, влѣко
мѣ сквоꙁѣ коре
ниꙗ влаꙁѣ, въꙁ
влаенимь то
плотьнꙑмь въ
ꙁноситъ сѧ и пища
ꙁемьнаꙗ; и та сѧ
раꙁдѣлѣтъ въ
стьбло и корѧ и
на лоуспꙑ пьше

101a
ниьнꙑѩ и сама
та ꙁръна и осиꙗ.
тако же по малоу
растению бꙑва
ѭщю, на своѭ мѣ
рѫ къжьдо отъ ꙁѧбнѫ
щиихъ въсходи
тъ или отъ жить
нꙑхъ, или отъ сои
вьнааго, или отъ
садовьнꙑхъ сѧ при
лоуатъ. ди
на бꙑль и дина
трава довьлѣ
тъ, оумъ твои вь
сь на раꙁоумъ въ
ꙁвести, аще хꙑ
трости тоѩ по
пꙑташи добрѣ:
како сѧ стьбло пь
шениьно прѣ
поꙗшетъ лѣнꙑ,
да акꙑ ѫꙁами
нѣкацѣми може
тъ тѧжесть класо
вьнѫѭ подъдръ
жати, гда и
сплънь сѫще пло

101b
да на ꙁемлѭ сѧ
клонѧтъ. сего цѣ
ща овьсъ, наибо
ле го доупи,
имьже глава моу
нѣстъ ꙁѣло тѧжька;
а пьшеницѫ стьство
лѣнꙑ ѧщьшими
прѣвѧꙁа и въ ка
пи ꙁрьна въложи,
ꙗкоже не скоро
въсхващати бе
рѫщиимъ сѣме
на животомъ;
и ще къ томоу о
сьми акꙑ копи
и объставлена
ꙁръна на въꙁбра
нени малоу
моу животоу, да
не творѧтъ врѣдъ.
ьто рекѫ, ьто ли по
мльѫ? въ бога
тꙑхъ сеѩ твари
кровищихъ не
довѣдимо иꙁобрѣ
тени ьстьнѣи
шааго, бѣдьно же

101c
тръпѣти тъще
тѫ оставлена
аго. да прора
ститъ ꙁемлѣ тра
вѫ лѧдиньнѫѭ.
и въꙁдрасте съ
пищьнꙑмь и е
мерьно, съ пьше
ниьнꙑмь и стьво
ли, съ прокꙑи
ми пищьнꙑми
и спрѧжь и ако
нитъ и мандра
гоура и покоу
сьникъ. да ьто оу
бо? не бръгъше
ли же нꙑ стъ
на потрѣбѫ съ
творено, о то
мь же бога слави
ти и хвалити,
и ꙁаꙁирамъ и
потѧꙁамъ тво
рьца о сихъ, ꙗ
же нꙑ гоубѧтъ
жиꙁнь? а оного
не помꙑшлѣ
мъ ли, ꙗко не вь

101d
се стъ рѣва ра
ди нашего сътво
рилъ творьць?
наша бо кръмлѣ
отълѫена стъ
вьсего и ꙁнама
вьсѣми; кожьдо
бо бꙑваѭщии
хъ сво дѣло въ
твари сеи съконьа
ватъ. да или и
мьже тебѣ на врѣ
дъ бꙑватъ юнь
а кръвь, то того
цѣща или нѣстъ
бꙑло бꙑти живо
тоу томоу, или
бꙑвъшю бес кръ
ве бꙑти, гоже
силѫ трѣбоутъ
наша жиꙁнь? нъ
тебѣ довольнъ стъ
оумъ на съхране
ни гоубительна
аго вьсего. лико
бо овьцѧ и коꙁꙑ
вѣдѧтъ оубѣгати
[того] ꙗже ѩ гоу

102a
битъ трава, тъи
ѭ ютимь ди
нѣмь врѣдъ раꙁоу
мѣваѭщѧ. тꙑ же,
моуже и съмꙑслъ
стъ данъ и цѣ
лительскаꙗ хꙑ
трость на потрѣ
бѫ и варивꙑихъ и
скоусъ даѩ раꙁоу
мѣвати, то тебѣ
бѣдьно ли стъ
оуклонити сѧ, по
вѣждь ми, гоубле
ниꙗ того? ни стъ ни
ьтоже отъ того бꙑ
ваѭщааго праꙁдь
но сътворено; нъ и
ли кръмлѣ ско
тоу стъ отъ того,
или намъ самѣ
мъ на лѣьбѫ и на
помощь нѣко
моу недѫгоу и
ꙁобрѣтено. ко
ни бо скворьци
ꙁоблѭтъ оусѫ
ждениꙗ цѣща

102b
тѣлесьнааго отъ е
мерьнааго врѣда
оубѣгаѭще; тьнъ
кꙑ бо имѫще бро
дꙑ, иже къ срьдьцю
грѧдѫтъ, варѣ
ѭтъ испоустити
пожрьто, же
отъ него стоудень
ство да не бѫде
тъ на погоублени
 имъ. спрѧжь же
плѣпелицамъ стъ
пища и тварь ихъ
тако стъ, ꙗко
же не бꙑватъ то и
мъ на врѣдъ.
бꙑватъ же то и на
мъ въ дроугꙑѩ
годꙑ на потрѣбѫ.
мандрагоро
ѭ бо враеве намъ
съпени творѧтъ,
опимь же вели
кꙑѩ болѣꙁни оу
толѧтъ и оумѧѧ
тъ; дроуꙁии же
и конимь въ

102c
ꙁбѣшениꙗ скврь
ньнаа и въꙁгорѣ
ниꙗ оуставлѣѭ
тъ и оусоушаѭтъ;
и спрѧжемь мъно
годавьнꙑѩ врѣдꙑ
истрѣблѣѭтъ. да
же то мьниши
ꙁаꙁоръ на творьца сѫ
щь, то то ти пае
на прославлени
творьцю бꙑватъ.
да проꙁѧбнетъ ꙁе
млѣ травѫ сѣно
вьнѫѭ сѣѭщи
сѣмѧ по родоу. ка
ко оубо рее, по ро
доу да приноситъ
ꙁемлѣ сѣме
на, льма
же пьшеницѫ дроу
гоици въсѣавъше
съдравѫ и иска
ꙁивъшѫ сѧ акꙑ рь
нило ѭ жьнемъ?
нъ се нѣстъ на инъ родъ
прѣстѫплени,
нъ акꙑ ѩꙁа нѣ

102d
кака или недѫ
гъ сѣменьнꙑи.
не испровръже бо
сѧ инѣмь сѣмене
мь, нъ орьнѣ
иꙁѧбенимь, да
тѣмь инѣмь сѧ ли
цемь сътвори и въ
коусомь. мѣнѧ
тъ же  пакꙑ, аще
 къто на добрѣ ꙁе
мли въсѣтъ ти
бѫдѫтъ строи
ни дъждеве, то па
кꙑ прѣмѣнитъ
сѧ на съдрава ꙁръ
на; да ниесо же
оубо не обрѧщеши
въ растѫщиихъ
кромѣ повелѣни
ꙗ творьа бꙑва
ѭща. а же бꙑва
тъ сквоꙁѣ пьше
ницѫ кѫколь
и рьнило или
инакъ плѣвелъ,
(же и ꙁиꙁаниꙗ
писани ꙁоветъ),

103a
то не испромета
нимь то бꙑва
тъ пьшениьнꙑ
мь, нъ само о се
бѣ своимь родомь
то сѧ раждатъ.
же обраꙁъ нако
ньаватъ ка
ꙁѧщиихъ господьнѣ оу
ениꙗ а не рь
ствь ни по исти
нѣ оуѧщихъ сѧ сло
веси го, нъ отъ не
приꙗꙁнина оуе
ниꙗ искаꙁьномъ
сѫщемъ, иꙁмѣси
въшемъ сѧ съдравꙑ
мь тѣлесемь црь
къвьнꙑмь, да не
видими ницѣ
мьже могѫтъ врѣ
дъ творити бе ꙁъло
бъ сѫщиимъ. господь
же и съвръшени,
иже къ немоу вѣ
роваахѫ, сѣме
ньноумоу въꙁдра
стению притъѫ

103b
прилагаѩ глаголаа
ше рекꙑ: ꙗкоже
и ловѣкъ въвръже
тъ сѣмѧ въ ꙁемлѭ
и съпитъ и въстане
тъ нощь и дьнь;
и сѣмѧ прорасте
тъ и продлъжи
тъ сѧ, даже не вѣстъ
тъ. сама бо о се
бѣ ꙁемлѣ плодъ
приноситъ, пръ
во травѫ, тае
класъ, тае испль
нь пьшеницѫ въ
класѣ. да проꙁѧ
бнетъ ꙁемлѣ тра
вѫ сѣновьнѫѭ.
ти въ диномь
асѣ отъ прорасте
ниꙗ наьнъши ꙁе
млѣ, хотѧщи ꙁа
повѣди творьѧ съ
хранити, вьсѣми
обраꙁꙑ растени
ю проходѧщи, а
би на съвръшени
 проꙁѧбениꙗ при

103c
веде. ти цвѣтиль
ници бѣахѫ оуѧ
щени обили
мь травьнꙑмь, по
лѣ же добрꙑмь
дѣломь кꙑпѣа
хѫ на нивахъ,
обраꙁъ творѧще
акꙑ и морьскаꙗ
ширина вльна
ми сѧ повълаѩ,
тако же и нивꙑ
акꙑ вльнꙑ текѫ
щѧ прѣкланѣ
ѭще сѧ класове.
и вьса трава и вь
сь ꙁлаьнꙑи родъ
и ꙁелиꙗнꙑи и
же въ садовьнѣмь
племене и сои
вьнѣмь вьсѣмь и
ꙁобилимь вꙑ
ше ꙁемлѧ исхожда
аше. не бѣаше бо
никакоже по
грѣшени, ни рещи
грѫбость рата
иска, ни на дъ

103d
ждѧ оукладати
ꙁълꙑ, ни на ина
кѫ винѫ ника
кѫ же, ѩже мо
гѫтъ врѣдꙑ тво
рити нѣкакꙑ.
ни бѣаше осѫ
ждени, же мо
жааше съпонѫ
творити гоби
ноу ꙁемьноумоу;
прѣжде бо се грѣха
бꙑстъ, имьже осѫ
ждени приѩхо
мъ, потомь лиць
нашихъ ꙗсти
хлѣбъ. – и дрѣво
плодьно, рее, творѧ
плодъ, моу же сѣ
мѧ го въ немь по
родоу и по подобь
ствоу на ꙁемли.
да по семоу слове
си вьси хлъми оѧ
стишѧ сѧ, вьсе же
дѫби горѣ те
ааше и длъго
на вꙑсость въсхо

104a
дѧ: ли же и со
сни и бори и
кѵпариси и ти
си, агнѧди же
и тополи, и вьсе
дрѣво листви
мь обрастъ ꙁеле
новааше сѧ; шипъ
и же и мѵрси
нꙑ и дафни,
въ динъ асъ не
бꙑвъше прѣжде и
ꙁемлѧ иꙁидошѧ
и въ бꙑти при
дошѧ, съ своимь
къжьдо своиство
мь ꙗвѣ раꙁлии
ꙗ имѫще и отъ и
ноплеменьнааго
лѫѧще сѧ, ꙁна
мо же стъ къжьдо сво
имь ꙁнамени
мь. обае шипъ
къ тъгда цвѣто
вьнꙑи бес тръни
ꙗ бѣаше, послѣ
жде же къ добротѣ
цвѣтовьнѣи тръ

104b
ни то припрѧ
жено бꙑстъ, да кра
сотѫ тѫ примлѭ
ще въскраи има
мъ прилежѧщѫ
пеаль помина
ѭще грѣхъ, гоже
дѣлѣ трьни и
влььць намъ въ
ꙁдрастити бꙑстъ о
сѫждена ꙁемлѣ.
нъ повелѣно бꙑстъ
дрѣво плодьно тво
рити плодъ на ꙁе
мли, моуже сѣ
мѧ го въ немь. мъ
ного же въ дѫби
и видимъ ни пло
да имѫще ни сѣ
мене. да ьто оубо
реемъ? не же ли
ьстьнѣ стъ
стьствомь, то то
и пръвѫѭ памѧ
ть приѩ? тае а
ще и добрѣ расъмо

104c
мѧ имꙑ, или въ
сѣмене мѣсто и
накѫ равьнѫ си
лѫ имꙑ сѣмени.
агнѧди бо и връ
би и брѣсти
и тополи, и ли
ко же тогожде ино
го, плода мьнѣти
стъ не имѫща;
сѣмѧ же имѫще
кожьдо сихъ аще
къто добрѣ попꙑ
татъ, то обрѧще
тъ. же бо подъ ли
ствимь бꙑва
тъ ꙁрьньце, то то
сѣменьнѫѭ силѫ
иматъ. же бо
вѣтвимь садѧтъ,
то томоу то стъ въ
корене мѣсто и кореньно про
кълѣни сѣменьнѫѭ силѫ
иматъ. да тѣмь
и садѧщеи отъа
саѭще родꙑ растѧ
тъ. прѣжде же, ꙗко
же рѣхомъ, ꙗ

104d
же съдръжѧтъ дрѣ
веса плодьнаа жи
ꙁнь нашѫ, ловѣь
родъ питаѭща и
ꙁобилимь. лоꙁо
ви бо виньно ви
но раждаѩ весели
тъ срьдьца ловѣкомъ,
дрѣвѣно масли
нии плодъ даѩ
оутѣшати може
тъ лице масломь.
колико ти сътее
сѧ въ асъ стьствомь
иꙁводимо: коре
нь виньнꙑи, вини
и окрѫгъ гꙑ
жѧ въꙁдрастъ ве
лико и вꙑше ꙁе
млѧ въшьдъ вельми,
лѣторасль, ꙁавои,
отроьници, гро
ꙁдове. довьлѣтъ
ти и лоꙁа виньнаа;
добрѣ ѭ расъмотри
въше, памѧть ти
сътворитъ стьствь
нѫѭ. помьниши

105a
бо обраꙁъ господьнь, 
же сѧ притоуетъ
самъ рекꙑ, аꙁъ 
смь лоꙁа виньнаа,
а отьца си мѣнитъ
ꙁемьнааго дѣлате
лѣ сѫща, и по 
диномоу когожьдо
насъ вѣроѭ въсажде
на въ цръкъви ви
ниимь проꙁъва.
и пооущатъ нꙑ
на мъногоплоди,
да не обрѣтъ нꙑ не
на потрѣбѫ сѫщѧ
огню прѣдастъ;
и не прѣпоиватъ
вьсьжде доушѧ ловѣѧ
лоꙁовию виньноу
моу подобьнꙑ творѧ,
и въ уангелии глаголѧ и въ
пророцѣхъ. иже
хощетъ послѣди
въ обрѧщетъ.
мꙑ же въꙁвратимъ
сѧ, колико родовъ
садовьнꙑхъ тъгда
въꙁиде; ово пло

105b
довьнꙑхъ, ово на
дѣла клюамꙑ
хъ, ово же на ко
раблѧ и алдиѩ 
млѭще сѧ, а дроуго
 на жежени и
варени. въ сихъ
пакꙑ раꙁлиь въ
комьжьдо дѫбоу
своиство и бѣдьно
иꙁобрѣсти стъ, ка
ко кого рода ра
ꙁлии. ово бо отъ
нихъ глѫбое има
тъ корени, а дроу
го припръвь, ово
отъ нихъ прѣмь ра
стетъ и дино сть
бло иматъ, а дроу
го по ꙁемли и аби
 отъ корене на мъно
га стьбла иꙁидетъ
раꙁьнаꙗ. како 
моуже стьбло стъ вꙑ
соко и ꙁѣло въшьдъ
на вꙑсость, того же
и корени глѫбо
ко. колико же па

105c
кꙑ корꙑ раꙁлии
. овꙑ бо сѫтъ ко
рꙑ гладъкꙑ, а дроу
гꙑѩ остръгавꙑ,
а дроугꙑѩ доли
тꙑ и расѣдьливꙑ;
и овꙑ ихъ динѫ
одеждѫ имѫщѧ,
а дроугꙑѩ соугоу
бꙑ и трьгоубꙑ. се
же юдьнѣ, имь
же и ловѣѧ юности
и старости обрѧ
щеши и въ садовѣ
хъ подобьнꙑ сълоу
аѩ. юноу бо са
доу и съдравоу ко
ра сѧ истѧжитъ
гладьцѣ, а съста
рѣвъшю сѧ акꙑ вра
скава и стара. и
ово посѣено отъ
расли поущатъ,
а старо посѣе
но не иматъ ни
отъраслии, нъ акꙑ
съмрьть посѣени
 примлетъ.

105d
съмотрили
же смъ и дроуга
аго сада, да гда
сѧ потроуждаѭтъ
дѣлателе ꙁемьнии, то и и
сцѣлѧтъ и. ꙗкоже
се шипъкъ морь
скꙑи кꙑсѣлъ и
горькꙑи клѧпꙑ
шь, гда продль
бѫтъ при коре
нии стьбло ти
клинъ въбиѭтъ
боровъ смолѫ
имѫщь въ стрь
жень го, то на сла
дьство съвратѧ
тъ кꙑсѣльство
оного и сего горе
сть. да не моꙁи
никътоже себе ꙁъла
юѩ отъаꙗти сѧ,
вѣдꙑ ꙗкоже дѣ
лателе ꙁемьнии
садовьнаа каьства
могѫтъ съвра
тѧще оукротити;
али подвиꙁани

106a
доуши на добро
не можетъ недѫ
гоу доушьноумоу
съдолѣти и исцѣ
лити ѭ? и мънога
же сѫтъ раꙁлии
ꙗ о раждаѭщии
мь плодѣ садо
вьнааго дрѣва, ꙗ
коже и не може
мъ го съкаꙁати
словомь. не тъ
иѭ бо въ иноро
дьнѣмь дрѣвѣ ра
ꙁлииꙗ сѫтъ пло
домъ, нъ и въ са
момь диноо
браꙁьнѣмь садоу
мъного раꙁлиьство.
ово бо инакъ о
браꙁъ мѫжьскаа
го плода, дроугꙑ
и же женьска мѣ
нѧтъ садꙑ творѧ
щеи дѣлате
ле; иже и фини
кꙑ на дъво дѣлѧ
тъ, динѫ ѧсть

106b
мѣнѧще мѫжь
скъ полъ, а дроу
гѫѭ женьскъ.
ти видѣти стъ
ѭже мѣнѧтъ же
ньскъ полъ, ка
ко ти расклони
ла вѣтви стъ и
желатъ мѫжь
ска полоу; ти и
же то садꙑ тꙑ стро
ѩтъ дѣлателе,
то ти акꙑ сѣмена
мѫжьска полоу
въ вѣтви вълага
ѭтъ, имъже глаголѭ
тъ ѱинасъ; ти
тако насꙑтѧтъ сѧ
желаниꙗ и вѣ
тви просто ста
нетъ пакꙑ, ꙗко
же бѣ и прѣжде о
браꙁъ садоу томоу.
тако же мѣнѧтъ
и о смокъвахъ. дроу
ꙁии бо диви
 смокъви при
саждаѭтъ къ садо

106c
витомоу и же
сѧ на кротъкꙑхъ
пръво родитъ
смокъвахъ въ цвѣ
та мѣсто, то же
въꙁьмъше при
вѧжѫтъ къ ди
виимъ и сътворѧ
тъ ѩ да наьнѫтъ
раждати плодъ, а
не гоубити плода
свого ни съмета
ти. есо дѣльма ти
стъ притъа си
стьствьнаа? не имь
же ли мъногажди
и отъ иновѣрьнꙑхъ
и кривовѣрьнꙑхъ
крѣпость при
млемъ на добра
дѣла покаꙁани.
аще бо коли кого
видиши погана
сѫща или рети
ка, а истѣ живѫ
ща и ꙁѣло инѣ
вьсемь прилежѧ
ща, то пае сѧ по

106d
твръдиши и по
спѣшиши, да бѫ
деши подобьнъ смо
къви плодотворивѣ
и и кротъцѣи, си
лѫ примлѧ ꙗ
коже и кротъкаꙗ
смокꙑ отъ дивиѩѩ
примлетъ; ста
влѣтъ бо плодъ, да не съ
мещетъ смокъвъ
нъ и пае кръмитъ.
а самого того пло
да къто можетъ
раꙁлиьства съкаꙁа
ти и обраꙁꙑ ихъ,
и каци сѫтъ ли
цемь и какꙑ сѫ
тъ сласти ихъ и
своиства, и кꙑи
на кѫѭ потрѣбѫ?
како овъ нагъ ꙁь
рѣтъ плодъ слъ
ньцемь, а дроугꙑи
въ лоуспахъ по
кръвенъ, и овъ мѧ
къкъ плодъ дебе
ло листви имꙑ

107a
крова цѣща, ꙗко
же се смокꙑ? гоже
ли овоще вънѫ
трьне жестоко
ѭ сѧ одеждеѭ одѣло,
то того льгъаише
листви и тьнъ
а, ꙗкоже се и
орѣши. смокъ
ви бо дроуго та
кожде великꙑ трѣ
боутъ помощи,
имьже стъ немо
щьно и мѧкъко; а
орѣшию дебела
ꙗ одежда на врѣ
дъ би бꙑла, отъ сѣ
ни дебелꙑѩ. како
ти процѣплено стъ
листви вини
ьно. то
го цѣща стъ
тако, да иже
врѣдове отъ дъ
жда бꙑваѭтъ, то
оугонѣꙁатъ ихъ
гроꙁдови, и па
кꙑ тоѭ рѣдостиѭ

107b
иꙁобиль при
млетъ слънььнѫ
ѭ лоуѫ. нѣстъ ниь
тоже само о себѣ,
нѣстъ ниьтоже беꙁ ви
нꙑ, вьсе иматъ прѣ
мѫдрость недовѣ
димѫѭ. иꙗ
мꙑсль того сѧ до
мꙑслитъ? како
можетъ ловѣь оумъ
вьсе то по истинѣ и
слѣдити, ꙗкоже и
раꙁоумѣти сво
иства когожьдо и
имь кожьдо отъ и
ного раꙁлиьнѣ,
и ꙗвѣ раꙁлѫити
съкръвенꙑѩ винꙑ
и до коньца ѩ съкаꙁа
ти? дино во
да коренимь
влѣкома ина
ко питатъ коре
ни само то, ина
ко же корѫ сть
бльнѫѭ, инако
же само то дрѣво,

107c
инако же стръжѧ
въ немь. тажде
влага водьнаꙗ
и листви бꙑва
тъ, и малдии
, и на вѣтви сѧ
раꙁлѫатъ, и о
вощю датъ ра
стени, и къли
мь бꙑватъ отъ
тогожде дрѣва. ни
иꙗ же мꙑсль не
можетъ домꙑ
слити сѧ того. ина
къ бо схиновъ кль
и бꙑватъ, же
ꙁовѫтъ слъꙁѧ,
инака же слъꙁа
валсамьнаꙗ, акꙑ
вода, и нарфи
ка въ гупьтѣ
и лѵвии ина
кꙑ слъꙁꙑ имѫ
тъ инѣмь обра
ꙁомь. мѣнѧтъ
же, ꙗко и илектръ
слъꙁа стъ садо

107d
вьнаꙗ, тоже сътѧ
въ каменемь сѧ
сътворитъ. съвѣ
дѣтельствоу
тъ же сеи бесѣдѣ,
иже сѫтъ въльпли
сѫьци въ илекь
тръ и дробьнии
животи иже, мѧ
къцѣ сѫщи жи
дъцѣи сльꙁѣ и сѣ
дѧщю животоу
на неи, и иꙁгльбъ
ше въ немь състꙑ
дошѧ сѧ, да ꙁнати
ѩ стъ. да съпро
ста иже искоусо
мь да не вѣстъ
каьства слъꙁъ
тѣхъ вьсѣхъ,
то никако
же себе не мо
жетъ домꙑ
слити, како
то бꙑватъ. ка
ко ли пакꙑ отъ то
ѩжде влагꙑ въ ло
ꙁовии виньнѣмь

108a
вино бꙑватъ,
а въ дрѣвѣнѣмь
маслиниии ма
сло? тоже не се стъ
тъиѭ юдьно,
како овъжде вла
га та сладъка сѧ тво
ритъ и тьнъка, о
въжде же тоуьна
бꙑватъ и дебе
ла, нъ и въ сладъ
кꙑхъ тѣхъ пло
дѣхъ недовѣди
ма сѫтъ каьства
раꙁлииꙗ. ина
бо сладость на ви
ньнѣи лоꙁѣ, ина
ка въ абланьнѣ
мь овощи, и
нака же въ смо
къвьнѣмь, и въ
финиьнѣмь
инака. и ще
ти велѭ попꙑ
тати о семь хꙑ
трѣ, како та
жде вода и дина
гладъка сѫщи

108b
въкоусомь, гда бѫ
детъ въ садоу ино
мь, рекъше въ дрѣ
вѣ, то осладъатъ
пае; дроугоици
въ иномь пакꙑ
дрѣвѣ сѫщи о
кꙑсѣлѣтъ, и
пакꙑ огорьа
тъ иꙁдрѧдь, гда
въ пелꙑнѣ бѫде
тъ или въ скамо
нии? аще ли бѫ
детъ въ желѫди
или въ дрѣнꙑни,
то тръпъка сѧ сътво
ритъ и остра, а въ
теревинѳѣ и въ
орѣсѣ мѧкъка
и гладъка и масль
на. на ьто ли стъ, и
но ти ино о даль
ниихъ бесѣдова
ти, а ижде въ само
и тои смокъви на
сѫпротивьнаа ка
ьства прѣходи
тъ вода. сокъ бо

108c
ѩ горькъ бꙑва
тъ, а въ самомь
томь овощи сла
дъка стъ. тако
жде и въ рождии ви
ньнѣмь, въ отърасль
хъ виниьнꙑхъ
кꙑсѣла бꙑватъ,
а сладъка въ гроꙁдо
вии самомь. а оу
же како лице ко
гожьдо овоща, то
колико того мъножьство.
видѣти бо стъ
въ цвѣтѣхъ ди
нѫ водѫ, въ ово
мь рьмьнѫ, а въ
дроуꙁѣмь багрѣ
нѫ, въ дроуꙁѣмь
синѭ, а въ дроуꙁѣ
мь ꙁеленѫ, въ дроу
ꙁѣмь жльтѫ, а въ
дроуꙁѣмь бѣлѫ;
и боле пае пакꙑ
лиьнааго раꙁли
иꙗ вонѩ инакꙑ
ти инакꙑ даѭ
щѧ. нъ виждѫ мꙑ

108d
сли своѩ несꙑтꙑ
сѫщѧ и раꙁоумꙑ
мъножаишѧ при
млѭщѧ и въ бе
ꙁмѣрьство въходѧ
щѧ; да аще сѧ не оу
боꙗвъ въстѧгнѫ
и ставлѭ ѩ помꙑ
шлѣти о оутвари
сеи, то не достанетъ
ми и дьнь великѫ
ѭ прѣмѫдрость
хоудꙑимь симь ѩꙁꙑ
комь съкаꙁаѭщю вамъ.
да прораститъ ꙁе
млѣ дрѣво пло
довьно творѧще
плодъ на ꙁемли.
аби горьнии връ
хове обрастошѧ
дрѣвомь, и ово
щьнии гради оу
хꙑтришѧ сѧ, и по
рѣиꙗ беисме
ньнꙑми садꙑ оу
крашена бꙑшѧ.
ово ловѣкомъ сѧ
на трапеꙁѫ го

109a
товлѣаше оутво
рити, ово же ско
тоу на пищѫ, и
листвимь и
плодомь, ово же
на цѣлени намъ
даꙗше сѧ, и соко
мь и слъꙁоѭ и сѫ
иицемь и коро
ѭ и плодомь; и съ
проста рещи, ли
ко же нꙑ иꙁдавь
на искоушени
 иꙁобрѣте, по оу
ѧстьноумоу отъпа
дению събира
ѩ, же стъ на потрѣ
бѫ, се же острꙑи
промꙑслъ и ꙗс
нꙑи и творьь и
спръва проꙁьрѧ на
бꙑти иꙁведе.
тꙑ же, гда види
ши или кротъкꙑ
и, сажденꙑи тъ са
дъ, или дивии, и
ли иже при водахъ,
или польскꙑи,

109b
или цвѣтоноси
вꙑи, или самъ тъ
цвѣтъ, то отъ того
малааго вели
кааго поꙁнавъ
прилагаи присно
къ юдеси и въꙁдра
сти ми любъвь къ
творьцю свомоу.
пꙑтаи, како стъ
сътворилъ присно
ꙁеленоуѭще сѧ, о
во же листви съ
мещѫще въ годъ,
а дроуго присно
съ листвимь. съ
мещетъ же и ма
слии и сосни,
аще и отаи, да мь
нѣти стъ, ꙗко
же николиже не
обънажатъ. при
сно же съ листви
мь стъ фини
късъ, то же ди
но листви имꙑ,
покова проꙁѧбло стъ,
прѣбꙑваѩ о не

109c
мь до коньца. съ
мотри же ми па
кꙑ и сего, како ти мѵ
рики обоижде ра
стетъ; и съ водьнꙑ
мь бо садомь ра
стетъ, и съ поль
скꙑмь мъножи
тъ сѧ. ꙁане и ире
миꙗ пророкъ про
нꙑривѣишѧѩ, и
же обоꙗьскꙑ нра
вꙑ имѫтъ, къ
такомоу дрѣвоу
притꙑетъ.
да прораститъ ꙁе
млѣ! мало се по
велѣни аби
велико стьство бꙑстъ,
несъвѣдимаа сво
иства растѫщи
ихъ творѧ. то стъ
динако и нꙑ
нѣ повелѣни
въ ꙁемли и по
нѫждатъ ѭ, по
вьсѣ лѣта иꙁно
сити силѫ своѭ,

109d
ликѫ же има
тъ, и травами
и сѣменемь и дрѣ
вьнꙑимь бꙑ
тимь. имьже
сѧ понѫдивъше
вьси и испльни
мъ вьсего плода
добрꙑихъ дѣлъ,
да въсаждени въ
храмѣ господьни въ
дворѣхъ бога на
шего процвьте
мъ, о христѣ
исоусѣ, господѣ на
шемь, моу
же слава и дръ
жава и ьсть
съ беꙁнаѧльнꙑ
имь отьцемь
и съ прѣсвѧтꙑи
мь доухомь
въ вѣкꙑ, аминъ.