Речник на Патриарх Евтимий
ьто/со
ьто/со
местоим
нареч
(105)
I. Местоим.
1. Въпр. Какво, що; какъв.
то бѡ д͠хꙋ твоемⷹ послеⷨ. которыѫ пѣсн. котораа хваленїа. котѡрыѫ похвалы
Петк
82r.10
въ коего б͠а рѣше твоа ѹтврьд се вѣра, то же вѣры вашее танꙿство
Нед
607v.26
то ѹбо вера праꙁдновахѡмь которы̆ то̆ достоень въꙁдамы длъгь, Херѹвїмь славнѣ̆шо̆, Серафїмь вышьшо̆ въсѣх просто прѣнебесных вѡнствь
Мих
170.12
Същото значение и в
Петк
77v.23
80r.23
ЙР
10.15
11.3 (2)
11.8
11.12
11.30
13.3
16.14
16.15
19.21
ИМ
165r.2
165r.3
165r.7
166r.9
Филот
79.16
Конст
432r.6 (2)
432v.27
Нед
605r.3
606v.38
606v.40
609v.29
611r.23 (2)
Мих
171.34
172.5 (2)
ЙП
200.1
201.7
I Никод
214.4
II Никод
222.29
224.13
Антим
247.15
249.21
250.7
Теоф
263.22.
// В непряк въпрос, какво.
да не ѹвѣсть шѹца твоа, то творть деснца твоа
ЙР
20.4
Ѡн же, тамо дръжм, недоѹмѣваахѫ сѧ ѡтнѫд, то сътворт л то ѹмыслт
Филот
93.21, 22
Аще л въ малакїѧ въпаднет прѣжде прїѧтїѧ свѧщенньска, не вѣды, то єст(ь) ꙗко въꙁбранѣет єго не прїт въ свѧщенньство
II Никод
223.16
Същото значение и в
Петк
81r.2
ЙР
12.5
ИМ
167r.12
168v.2
169r.31
171r.31
Конст
428v.24
429v.41
Нед
609v.41
ЙП
188.18.
по ьто
Защо; по каква причина; с каква цел.
Въ с͠щеннѣ же слѹжбѣ по то не прносте вно съ водою смѣшено
ИМ
170r.18
по то ѹбо єдна сѣдш ꙁде не ѡтбѣгаеш ѡт сѫдѹ, нкомѹ же тебе ꙁрѧщѹ ꙁде
Мих
176.13
Аще въпрашаеш, достоть тебѣ послѹшат ѡтвѣты; аще л прѣтш, по то въпрашаеш не творш мнѧщаа сѧ тебѣ
ЙП
192.10
Същото съчетание и в
ИМ
165r.11
166r.18
166r.23
I Никод
211.7.
ьсо рад
Защо; по каква причина; заради какво.
Пакы въпрашаю ваⷭ. рад ьсого постте се пость арцвꙋрїевь
ИМ
171r.1
Въпрошенїе ѹбѡ твое пръвое мат сце: есо рад Мѡѵсею, тваремь творца ꙗвлꙗющѹ вдмыхꙿ скаꙁѹющѹ, ѹмнаа болшаа ѹмлъа творенїа
I Никод
206.2
прощенїе же не к томѹ непорѡно беꙁгрѣшно бѹдеть ѹбѡ, – како бѡ есо рад? – нъ, єлма непрѣподобно ст(ь) въсако̆ которо̆ждо вещ
Антим
246.25
Същото съчетание и в
ИМ
165r.10.
проее ьто
Вж.
Петк
82r.15
Нед
604r.25
Антим
250.5.
2. Неопр. Нещо, каквото и да е.
нарее же его цр͠а, ѻбѣщанїа прос ємѹ дат ꙗко да не то на хрїстїаны подвгнеⷮ ꙁлѡ
Конст
427v.41
Се бѡѕ тво, Іꙁралю, ꙁведꙿше те оть ꙁемл Егѵпетꙿскые”, колм пае, аще то о ѹмныхь слышал быше
I Никод
206.19
Аще кто ѡт мнещїх се светымь ѡт(ь)цемь поколебть то, не к томѹ съмотренїе нарцаемь то, нъ прѣстѹплнїе велѣнїѡмь въ бога неъстїе
Антим
251.2
Същото значение и в
Конст
426r.27
431r.12
437v.19
ЙП
187.6
I Никод
215.15
220.4
Кипр
226.21
228.29
Антим
241.4
242.4
ЛЙЗ
299.4
ЛОглаш
382.5
МИнд.1-2
347.17.
ьто но
Вж.
ИМ
171v.1
Филот
78.8.
мало ьто
Вж.
ЙР
6.13
Кипр
233.8
ЛЙЗ
304.1.
ьто любо
Нещо, каквото и да е.
ѻбае достоть намъ то любѡ клюмо то прнест
Петк
74r.26
єже (есѡ лбо быт добро?) ѹмь подвълагаеть
I Никод
218.8 .
II. Въпр. нареч.
1. Защо.
то м проее въ дльготѫ прострат словѡ. слова слышателемъ ꙋсръдїе ꙁагражⷣат, а не къ жтїꙋ ѻбратт сѧ прпⷣбныѫ, тоѫ дѣанїа ꙗкоже на свѣщнцѣ положт
Петк
75r.25
то же прⷭносѹщаго б͠а ѿрекше се, бѡгы нарете стѹканнаа. хꙿже вещь смѣрена же беꙁдѹшна
Нед
607v.10
Ісѹс же рее: Ѡставте ю; то ӗ трꙋды даете
Теоф
276.17
Същото значение и в
Петк
76r.3
Конст
424r.37
Нед
607v.9
608v.22
Мих
173.6
I Никод
215.17
218.11
Теоф
276.14.
2. Как, колко много.
тѡ ꙋкрасстѣ сѧ лантѣ тво ꙗко грълц
Петк
82v.4
Оувы мнѣ, – глаголѧщ – ѹвы мнѣ, то пострадах
Филот
82.3