Речник на Патриарх Евтимий
стъ  
стъ -ꙑ прил (88) 1. Чист; който не е замърсен. саїемь къ нмѹ рее: „мꙿже ѡбраꙁомь рꙁа въ крьв обагрена нѣсть ста ... I Никод 210.25 д(ь)нев же наставшѹ  третїемѹ л шестомѹ л деветомѹ пршъдшѹ асѹ, ꙁмѣнт себе въ сты рꙁы Кипр 234.11. Благоѡбраꙁны̆ Іѡсфь, съ дрѣва сънемь прѣстое тѣло твое, плащанцеѫ стоѫ обьввь  вонѣм, въ гробѣ новѣ, ꙁакрывь, полож ЛЙЗ 296.22 Същото значение и във Филот 97.8. // Бял, чист, искрящ. пльт скврьнные тны потаплѣющ, прѣблаженаа,  дѹшевнꙋю рꙁꙋ ѡмываеш свѣтло, сьдѣавь ю снѣга стѣ̆шꙋ Теоф 269.9 2. Чист; без примеси. бо  ꙁлато на мнѡго врѣме прѣбывше въ ѡгн, стѣшее бываеⷮ Нед 606r.36 Вълїваеть кто єже о толѣ стѣ̆ше вно,  дондеже въ своемь прѣбывает ст(ь)ствѣ, благопотрѣбно въсѣмь ст(ь) I Никод 210.6 3. Открит; който е под открито небе. Егда на бранехь сълѹте се, достоⷮ на пол сходт на мѣсто сто  тѹ пръвѣе беꙁмльвно поѹт се Конст 435v.13 4. Чист, ясен.  въ вѣкы бескѡненыѧ веселт сѧ, деже глас сть праꙁднѹѫщх  радость неꙁглаголаннаа Филот 98.24 дарѹте же м тхы ѹбѡ д͠н, ноще же беспеалны, ꙗко да  аꙁь нѣкою сладость стаго свѣта  жтїа беꙁмлъвнаго наслажⷣꙋ се Конст 429v.34 5. Нравствено чист; неосквернен, неопетнен; безгрешен, праведен, свят. Нто же бѡ нѡ тако ꙗкоже стое жтїе  жꙁн свѣтлость, агглⷭкѡмꙋ ретѧⷮ сѧ жтіꙋ Петк 75r.21 сты ѹбо себе потъщте сѧ съблюст  върѫенѫѧ вамь паствѫ на пажт ꙁвест жвоносныѫ Филот 91.27 сце нже ты бѹдеш сть, ꙁан ꙁемлю мою погѹбль ес  люд мое пораꙁ I Никод 210.25 . Същото значение и в ЙР 19.1 Филот 89.30 31 Конст 437v.24 Кипр 233.25 Антим 243.8 244.6 245.25 Теоф 255.7 265.29 266.2 267.7 273.1 274.4 274.6 II Никод 222.23 224.2 СЙЗ 370.2 371.5 Яков 311.30 312.22 321.8 328.26 МЕ1-3 336.20 339.30. // Пречиста – за Богородица. ꙁрѧдно прѣсвѧтѣ̆, стѣ̆, прѣблагословенѣ̆ владыц наше̆ богородц  прснодѣвѣ̆ Марї СЙЗ 369.18 Прѣсвѧтѫѧ, стѫѧ прѣблагословенѫѧ владыцѫ нашѫ богородцѫ  прснодѣвы Марїѧ съ въсѣм свѧтым помѣнѫвше ЛОглаш 378.3 Пресвѧтꙋю, стꙋю, преблагословеннꙋю владыцꙋ нашꙋ богородцꙋ  прснодѣвꙋ Марїю со всѣм свѧтым помѧнꙋвше Яков 309.20 Същото значение и в Теоф 275.2 ЛЙЗ 290.12 290.26 291.1 297.30 300.3 СЙЗ 358.25 359.12 359.31 366.12 СВВ 392.1 393.3 393.21 394.5 394.29 ЛОглаш 383.1 Яков 320.25 325.5. 6. Чист, непорочен, девичи. Сънде ѡт небесъ, ꙗкоже самь вѣст(ь), род сѧ ѡт дѣвы  богородцѫ Марїѫ, плъть въꙁемь ѡт стых тоѫ кръве꙼ Филот 79.18 прѣбывааше проее добраа ѻтроковца д͠вьство сто хранещ  въ стотѣ  цѣломѹдр ходещ Нед 605r.19 Тѣло, же своѧ нестотѫ смѣшенїемь скврънным въ но тѣло ꙁлїавшее, како сто нарет сѧ II Никод 223.3 Същото значение и в Петк 81r.14 ИМ 167r.18 167v.16 Филот 80.8 86.17 94.4 99.16 ЙП 193.22 Нед 604v.17 610r.20 II Никод 222.7 Теоф 269.16 271.14. стꙑ Като същ. м. ж. ед. Този, който е чист, непорочен, девствен. въ лѣпотѹ дѣвьствѹющїа есть не обрѣтаеть прьвобраїа дарь, понже ѡбо т єднонн не обрѣтоше се, елма стомѹ стѹ съетат се достоть  дѣвьстьвнкѹ дѣвѣ̆ Антим 250.13 (2). 7. Чист, искрен, неподправен, честен. сїа ꙋбѡ ꙗже въ дѡмꙋ ѡ прѣⷣнарътанїа, вънѧтрънее тоѫ ꙗвлѣахѫ стое єже къ б͠ꙋ ꙋсръдїе  ревность Петк 76r.21  бѣ вдѣт лкы раꙁлные въ срѣтенїе томѹ сходеще • кнеѕе ... нѻкы • нѻкын • свѣтлыма ꙫма  стым д͠шам того въспрїемлюще Конст 426v.27 Дѣвцѫ же цѣлѫ  неврѣдмѫ рѡдтелемь прѣдасть, наѹвь тѣх правыѫ дръжат сѧ вѣры  стыѫ ѧже къ богѹ любве Мих 178.11 Същото значение и в Конст 431v.34 Антим 241.5 251.17 СЙЗ 363.7 СВВ 399.8 ЛОглаш 386.12 МЕ1-3 337.7. отъ ста срьдьца Вж. Филот 99.18.