Речник на Патриарх Евтимий
хрант  
хрант -хранѭ -хранш несв (37) 1. Пазя, опазвам, запазвам, съхранявам; полагам грижи. Ст͠аа же єлена въꙁъмш есть ѿ ъстнаго дрѣва съ мнѡѕѣⷨ страхѡⷨ  бл͠гоговѣнїемь съ ъстным гвоꙁдьм, ѹ себе ъстнѣ хранꙗше. тъще се с͠нов въ вꙁантїю та ѿнест Конст 434r.5 прѣбывааше проее добраа ѻтроковца д͠вьство сто хранещ  въ стотѣ  цѣломѹдр ходещ Нед 605r.19 Господь же,  въ семь волѧ бѡѫщх сѧ єго сътворь, своего раба неврѣдна хранѣше Мих 174.31 Същото значение и във Филот 80.2 80.18 83.26 89.32 99.13 Конст 435r.13 438r.2 Нед 605r.14 Кипр 232.1 Антим 241.11 242.15. хранмъ Като прил. Пазен, закрилян. Ꙗко да под дръжавоѫ твоеѫ въсегда хранм, тебѣ славѫ въꙁслаемъ, ѡтцꙋ  сынѹ  свѧтомѹ дѹхѹ, ннѣ  прсно  въ (вѣкы вѣкомъ) СЙЗ 364.6 Ꙗко да под дръжавоѫ твоеѫ въсегда хранм, тебѣ славѫ въꙁслаемь, ѡтцѹ  сынѹ  свѧтомѹ дѹхѹ, ннѣ  прсно  в(ъ вѣкы) ЛОглаш 375.29 Аще л же где  нѣцї сѫтъ по срѣд() нас, боѫще сѧ твоего мене, мала нѣкаа ꙁбраннаа ѧсть, сѣмѧ благословено, скрѡвще съкровенно, тебѣ едномꙋ вѣдомѡ  хранмо МЕ1-3 340.14 Същото значение и в ЛЙЗ 295.23 Яков 316.18. 316.18. // Запазвам, задържам в ума си, в паметта си. Может бѡ  тъкмо слышмо, своѫ скапавь любѡвь вь слышѫщїх дꙋшах,  памѧтїѫ хранмо ꙗкоже нѣкое жѫло быт  по малѹ подстрѣкат тѣх къ подражанїꙋ ЙР 6.7 стоаше мльѧ  ньсоже ѡтнѫд вѣщаѧ, въ ѹмѣ рееное хранѧ ЙР 11.14 Аще ѹбо въ семь когда коньць постгнеть дѹшѹ, не въстрѣбѹеть ныхь, ꙗко спльннїе въсхыщьш сѹщхь,  мнт се єдна нѣкако та бож(ь)ствнаго блаженꙿства въ себѣ хрант въѡбраженїе I Никод 219.28 // Запазвам предварително нещо за някого. какова ѿ б͠а б͠голюбьꙁнымь хранма сѹть • какова красѡта. какова въꙁмъꙁдїа. каковы поьст • какова радость • каковы ѻбтѣл Конст 438r.10 2. Спазвам, изпълнявам, придържам се към (правило, закон, норма).  весь ѹбо ѹтвръд тогда града того събѡръ въ божїмь прѣбыват страсѣ  того стѣ ꙁаповѣд хрант, абїе къ своемѹ ѡтхождааше домѹ, мѣѧ прѣдрееннѫѧ ѡт врага ꙗꙁвѫ Мих 178.14 Подобаетꙿ же въсакомꙋ мнхѹ. пꙋстынное ꙁволвшомѹ прѣбыванїе. своа съгрѣшенїа прѣд собою прсно мѣт  тъщат се съ вьсацѣмь опасствѡм цр(ъ)кѡвные хрант ѹставы  прѣданїа Кипр 232.18. Мы ѹбѡ ѡт свещенных правль нже ѡтхомь, нже пакы прлагаемь, нъ по прѣданїю бож(ь)ствныхь  свещенных правль тъщм се хрант хь Антим 241.20 Същото значение и в Конст 432r.9 ЙП 191.13 Кипр 234.1 Антим 241.2 241.3 251.5. хранѧ Като същ. м. ед. Този, който спазва, изпълнява, придържа се към нещо. ꙗкоже не въꙁможно ест(ь) ѡїю не мѧщомѹ право ходт, сце не въꙁможно ест(ь) благоьстїе не хранѧщомꙋ по вол божї̆ жт Филот 89.27 ~сѧ 1. Бивам пазен, съхраняван. радост же мнѡгы ц͠рь спльннь бывь,  есть жвотворваго дрѣва ъстнѣ  съ страхѡⷨ ѻблобыꙁавь, въ ꙁлатѣ скровщ прѣдасть хрант се Конст 435r.18 2. Въздържам се, пазя се. Се ѹбо боеще се бѣды, хрант се потрѣбно мню ѡт въсакого єже къ светымь дръꙁнѹтїа Кипр 233.12. хрант себе Въздържам се, пазя се. От с-веера достоть хрант себе ѡт въсакого пѡмысла лꙋкава  таковыхꙿ, нощь же съ вьсацѣмь прѣпроводт вънманїемь  доволныхь колѣннопрѣклоннхь Кипр 234.7. естаа схожденїа ѡт клїе хран себе, кромѣ нѹждныхь внь Кипр 237.23.