Речник на Патриарх Евтимий
ѹтврьдт  
ѹтврьдт -ѹтврьждѫ -ѹтврьдш св (40) 1. Утвърдя, укрепя, заздравя, подкрепя. Вѣра хрїстїанскаа тобою ѹтврьжⷣена быⷭ Конст 424v.1 въсакѹ нестотѹ  лъжнаа  тѹждаа велѣнїа ꙁлославныхь далее ѡт цр(ъ)кве ѡтгнаше  беꙁ вѣст сътворше, православнаа же велѣнїа насадше  утвръдше Кипр 228.9. младен(ь)ц же его рад быт  младеньствоват пльтѫ, ꙗко да ꙋбѡ  младенꙿствовавшї̆ ꙋмь ѡного ꙋтвръдш МЕ1-3 339.18 Същото значение и в ЙР 23.11 26.8 ИМ 172r.16 173r.24 Филот 85.4 92.2 Конст 429v.10 430v.31 431r.33 438v.18 Мих 178.13 ЙП 188.9 198.5 198.27 200.17 Кипр 227.21 Теоф 256.11 259.15 266.12 СЙЗ 359.20 372.33 СВВ 396.20 397.3 ЛОглаш 383.14 Яков 315.13 325.20 МЕп 342.7 МИнд.1-2 347.21 350.7. 2. Утвърдя, потвърдя, узаконя, постановя. Сце ѹбо себе обѡ ѹвѣщавше  клѧтвам ѹтвръдвше прѣбываахѫ проее дѣвьство хратѧще  стотѫ Филот 83.25 Съшⷣьшѹ се ѹбѡ съборѹ  праваа ѹтврьдвшѹ велѣнїа, съпротвь прѣрѣкѹющхь въ поꙁнанїе прведоше стнѣ Конст 436v.35 Сїа въꙁаконвше  ѹтврьдвше с͠тї ѡ͠ц добрѣ же  б͠голѣпнѣ. двѣ̏ ѹставше праꙁноват се седмц Конст 431v.1 Същото значение и в Конст 438v.20. ~сѧ 1. Утвърдя се, усиля се, укрепна. въпрашаахѹ пакы ѻн въ недоѹмѣнїе мнеще се тѹ въвест • въ коего б͠а рѣше твоа ѹтврьд се вѣра Нед 607v.26 2. Бивам утвърден, узаконен.  по въселнѣ въсе крѣпка раꙁпосла псанїа, прнѹжⷣающаа въсе же по въселнѣ б͠жїе архїерее въ кѹпь съꙁват,  ѿ въсѣхь єдномысльнѣ ѹтвръдт се вѣрѣ Конст 430r.5 Ѡт сѫдѹ благоьствыѧ дѡгматы ѹтвръдшѧ сѧ; ѡт сѫдѹ цр(ъ)ковное ꙋкрашенїе поꙁна сѧ ЙП 182.26 повел, да бѫдеть събѡръ,  єже въ оїю въсѣх добро ꙗвт сѧ,тогда ѹтвръдт сѧ  да дръжт сѧ ЙП 190.22