Речник на Патриарх Евтимий
тъкъмо  
тъкъмо нареч съюз (25) I. Нареч. 1. Само, единствено. Како ꙋбѡ вы г͠лте б͠лгагѡ б͠а съдѣтелꙗ быт нб͠с тькмо, ꙁемл же  же на н творца ного въводте ИМ 164v.23 Мнѣ же єдно̆ тъкмо добродѣтѣл тъщанїꙋ потрѣба  о дѡблестех мѫжа еже къ съпрѡтвным ЙП 185.3 ѡвѣмꙿ же въ цр(ъ)кв не быт глаголющмь тъкмо, въ клїахꙿже  ѡсобь невъꙁбранно быват Кипр 227.3. Същото значение и в ЙР 6.5 Конст 428r.10 Нед 610v.36 I Никод 218.10 Антим 244.27 ЛЙЗ 296.10 СВВ 394.13 МЕ1-3 335.13 335.14. 2. Освен, с изключение на, само. павлꙋ апⷭлѹ гл͠ющꙋ. мнѣ же да не бѹдеⷮ хвалт се, тькмо ѡ кртⷭѣ г͠а нашего і͠с х͠а ИМ 166r.19 єгоже въ ра поставль,  юже въ нмь пще неꙁавстно наслажⷣат се ꙁаповѣда, єдномѹ тъкмо дрѣвꙋ невкѹснѹ быт ꙁаконоположвь Нед 607v.40  повелѣваемь не вѣнават се, раꙁвѣ тъкмо єдномѹ  стомѹ, ьстномѹ же  неблаꙁньномѹ пръвомѹ бракѹ Антим 245.25 II. Като съюз. не тъкъмо ... нъ  Не само ... но и.  не тъкмо маѯїмїань льстїю ѹбт ме къ ѡц͠ѹ гл͠ааше кѡнстантінь, нъ  скврънны дїоклтїань скврънным свом слѹгам мое скааше ѹбїство Конст 424v.40 влама бѣ по въсѹдѹ, ꙗко да не тъкмо ѿ слышанїа навыкнѹⷮ борбы, нъ да  самѹю мⷱнцѹ ꙁреть ꙁртел вѣнаваемѹ Нед 606r.29 Рад сего трѣбѹемь светые аг͠гелы не тъкмо ꙁдѣ, въ плът сѹще, нъ  по сходѣ нашемь I Никод 209.19 Същото съчетание и в Конст 426r.33 430r.19 433r.25 Нед 606v.3 608v.27 610v.12. тъкъмо ... а не Само ..., а не. Вѣроват бо намь тъкмо рее се, а не спытоват I Никод 211.32