Речник на Патриарх Евтимий
сѫдъ  
сѫдъ -а м (23) 1. Съд; институция, която се занимава с правораздаване. цркⷭымь кѹпно  цркⷪвнымь сѹдѡⷨ ꙁет быше бл͠женаагѡ мощ ИМ 173v.22 2. Съдене, преценяване делата на хората. не остав цръковь своѫ растлт сѧ въ конецъ, нѫ  помощь подаст(ь)  на побѣдѫ ꙁведет сѫд Филот 90.7 схь съдѣтелю  б͠ѹ ѻсѹдвшѹ,  поⷣ прѣстѹплнїа сѹдоⷨ ѹстро Нед 608r.8 сѫдъ бож Божията воля, Божият съд.  абїе божїмь сѫдомь праведнымь бръꙁдѫ ѧꙁыкѹ прїѧть  бѣше нѣмь ЙР 22.13 таже  б͠жїаго сѹда страхь въ ѹмѣ мѣе Конст 436r.28 нъ ѻнѣⷯ ѹбѻ не на длъѕѣ б͠жї постже сѹдь Конст 438r.1 сѫдъ божьствьнꙑ Божията воля, Божият съд. Въсхотѣ же того т цр͠ь константінь, нъ бжⷭтвномѹ сѹдѹ того прѣⷣваршѹ, ѻстав  Конст 427v.32 бѫдѫщ сѫдъ Божият съд, който предстои. ѻ ѿвѣтѣ бѫⷣщаⷢ сѫда. ѻ срѣтен женхѡвѣ Петк 77r.10 бѹдѹщї̆ сѹдь прѣд ома мѹще  слъꙁам лантѣ омакающе Кипр 235.29. страшьнꙑ сѫдъ Вж. ЙР 26.13. въ сѫдъ вънт Започна да се съдя. аще бѡ въндеш въ сѫдъ съ рѡдѡмъ нашмъ смъ, нктоже прѣд тобѡѫ оправдт сѧ МЕ1-3 339.22 3. Правосъдие, справедливо съдене. Се бѡ б͠ь нашь сѹдь въꙁдасть Конст 439r.14 Въ смѣрен его сѫдь его въꙁѧт сѧ ЛЙЗ 286.2 . ꙗко правдоѫ  сѫдомь стннымь въсѣ навель ес на ны ЛОглаш 379.26 Същото значение и в МИнд.1-2 348.22. 4. Решение. Сїа ѹбѡ сѹдѡмь въсего събѡра напса цр͠ь Конст 432r.14 5. Присъда, съдебно решение. въ сѫдъ л осѫждене За наказание. Еже да не въ сѫд  осѫжденїе бѫдет м прѧщенїе свѧтых твох та̆нъ ЛЙЗ 303.9 Ꙗко быт прѧщаѫщмꙿ сѧ въ бьдрѡсть дѹш,… въ дръ(ꙁновленїе) еже к тебѣ, не въ сѫд л въ ѡсѫжденїе СЙЗ 369.14  неднагоже нась в сꙋдь л во ѡсꙋжденїе сотвор пращат сѧ свѧтомꙋ тѣлꙋ  крове Хрста Яков 324.25 Същото съчетание и в СЙЗ 371.8 ЛОглаш 382.26. 6. Разсъждение. непщевавь побѣдтельныⷨ сѹдѡмь на ны ѻбност се Нед 609v.30 Ѡт(ь)ць ѹбо прѣдрееных глаголы  сѹдове на пръвы̆ положше се бракь Антим 244.9