Речник на Патриарх Евтимий
съставт  
съставт -съставлѭ -съставш св (13) 1. Спра. състав, молм сѧ, еже на ест(ь)ство наше нанѡсмѫѧ скорость  беꙁгодное сїе ѡрѫжїе съмрꙿтное, съ̆ меь, да не ꙋмалены нас ѡт въсѣхъ ѧꙁыкь сътворш МЕ1-3 338.2 Ѡтрад, ловѣколюбе владыко, състав ѧже на ны прносмѫѫ праведнѣ ꙗꙁвѫ МЕ1-3 336.21 2. Съставя, събера. ꙗко да єдн ѻбѡ съставльше лкь, бл͠гоъствнѣ въсѣьскыⷯ б͠а въсхвалⷨ ИМ 172r.5 О се ѹбѻ  мы днⷭь съставмь лкь ИМ 174r.29 кромѣ въсакое вны събрат се въ єдно,  съборь съставт Конст 436v.8 3. Устроя, създам. , въ прїлежѫщемь врътепѣ цръкѡвь съꙁдавше, обтѣль съставшѧ ЙР 20.31 Да съмѡтрѧть ѡкааннї, ѡт кѫдꙋ съставлена бышѧ небеснаа  ꙁемнаа Филот 91.1 Съставте праꙁнкь въ осѣнꙗющхь I Никод 220.18 4. Съставя текст, съчиня. не бо лъжнымь баснемь послѣдовавше, сїе съставхѡмь слово Конст 439r.28 котѡрым цвѣтцы того вѣнаѫ връх, тоже л того нарекь, съставлѧ слово ЙП 201.8 съставл Като прил. Който е създал. же словомъ еднѣмь въсѣьскаа ѡт небытїа въ бытїе съставле̆ МИнд.1-2 348.1 ~сѧ Само 3 л. Устрои се, създаде се.  о немже въсѣ съставшѧ сѧ ЙП 186.13 тогда ѡбщї̆ о боѕѣ съставт се праꙁнкь, ꙗко єдно  тожде прѣдлежат въсѣмь веселїе I Никод 220.20