срьдьце -а ср (109) Сърце. нѫ невѣрїа стрѣлоѫ ср(ъ)дце єпскопа града того ѹѣꙁв ЙР 22.7 жестокым  досадтелным стрѣлам срⷣца хыщнкѡⷨ  грабтелмь ѹꙗꙁвѣаше Конст 436r.29 благое же, єже быше слꙋха  оесь  ср(ъ)дца, самое ст(ь) бож(ь)ствное, єже  полѹвше, боговдн  съврьшен бѹдемь въ беꙁьѹставные вѣкы I Никод 220.29 // Душа, дух, чувство. ѿ срⷣца ѧстаа спꙋщаѫщ стенанїа Петк 82r.3  веселїа тⷯѣ спльн срⷣца ИМ 164r.2 ꙁакѡны твоѫ свѧтыѫ попрахѡмь въ волѣхь ср(ъ)дьць нашхъ МИнд.1-2 346.8 Същото значение и в Петк 76v.29 77r.18 ЙР 11.25 15.3 16.6 19.10 ИМ 164r.28 164r.31 167v.27 168v.13 172r.17 171v.4 Филот 80.30 81.23 86.2 90.28 91.21 92.2 92.10 94.14 94.19 96.19 Конст 430r.14 433v.39 Нед 607v.28 609v.5 610r.18 610v.27 Мих 172.19 172.20 176.15 176.24 ЙП 187.29 200.34 I Никод 208.23 210.10 Кипр 235.13 237.28 Теоф 261.3 265.6 267.12 271.9 271.28 272.6 ЛЙЗ 283.5 292.29 298.22 СЙЗ 366.30 373.30 СВВ 392.30 393.15 394.17 ЛОглаш 376.14 378.19 378.27 383.30 386.15 Яков 313.15 317.9 320.3 321.14 326.5 328.26 331.20. веселт сѧ срьдьцемь Веселя се, изпитвам душевно веселие. кѡнстантінь ꙁре тѣхь аг͠гелолѣпно сѹще, ѕѣлѡ веселꙗше се срⷣцемь Конст 431v.17 въꙁт на срьдьце Вж. Петк 82r.30 ЙР 20.15 ИМ 175r.1 Филот 98.31 Конст 439r.22 Яков 323.20. въꙁнест сѧ срьдьцемь Разсърдя се. ꙗко да не кто ѿ нхь на дрѹгаго въꙁнесет се срⷣцемь,  распра  млъва бес конца бѹдеть Конст 429v.20 въ срьдьц полагат Кътам в сърцето си, помня, научавам. прѣходѧ ѡт слы въ слѫ  въсхожденїа въ ср(ъ)дц полагаѧ ЙР 13.9  пѡдвгы къ подвгѡмь прсно  въсхожденїа въ ср(ъ)дц полагааше Филот 87.1 вьсѣмь срьдьцемь От все сърце, усърдно, предано. д͠шеѫ же  въсѣмъ срⷣцемь, любеꙁно лѡбꙁаахѫ Петк 80v.28 премлѧ̆ жрътвѫ хваленїа ѡт въсѣхъ прꙁываѫщх тѧ въсѣмъ ср(ъ)дцемъ, прїм  нас грѣшныхъ молтвѫ СЙЗ 365.21 еднѣмь срьдьцемь Вж. СЙЗ 370.20 ЛОглаш 385.24 Яков 327.29 (2). отъ вьсего срьдьца От все сърце, усърдно, предано.  сподоб нас любт  боат сѧ тебе ѡт въсего ср(ъ)дца нашегѡ СВВ 394.1 отъ ста срьдьца От чисто сърце, искрено. прнесѣте  вы дѣвьство сто  несквърнно, мѡлбы  моленїа непрѣстаннаа, ѹсръдїе право ѡт ста ср(ъ)дца Филот 99.18 прлагат срьдьце Обвързвам се, привързвам се. Реено бѡ єст(ь): „богатство, аще тееть, не прлага̆те ср(ъ)дца ЙР 19.27 раждещ сѧ срьдьцемь Разпаля се, въодушевя се, изпитам силни чувства. раждеже сѧ срⷣцемъ.  ꙗкоже єлень палмъ на стѡнкы Петк 80r.13 слыша о юдесех прѣпѡдобныѫ Фїлоѳеѫ  велм раждеже сѧ ср(ъ)дцемь Филот 96.2 распалꙗт сѧ срьдьцемь Разпалвам се, въодушевявам се, изпитвам силни чувства. Сїа же стратлатъ слышѧ, распалѣаше сѧ ср(ъ)дцемь  въседѹшнѣ тѫ прꙁывааше на помощь Филот 93.28 распꙑхат сѧ срьдьцемь Разпалвам се, въодушевявам се, изпитвам силни чувства. Прⷣѣреⷱные же єрес сїа естѡ ѿ негѡ гл͠ма слышеще, распыхаахꙋ се срⷣц.  ꙗкоⷤ двї ѕвѣрїе скрежетаахоꙷ на нь ꙁꙋбы ИМ 164v.4 срьдьце  дѹша Цялото същество на човека.  ѡст м дѹшѫ  ср(ъ)дце ѡт съвѣст лѫкавны СЙЗ 364.23 срьдьцемь  дѹшеѭ От сърце и душа, изцяло. да ꙗко вдѣ тѹ непрѣклоннѹ срⷣцемь  д͠шею, доволно тѹ ꙋкорвь, посла къ іларїѡнѹ кнеѕѹ вїѳнїскомѹ Нед 605v.40 съкрѹшене срьдьца Вж. Филот 97.24 МЕ1-3 336.20. ѹꙗꙁвт сѧ срьдьцемь Заболи ме сърцето. Боголюбеꙁнаа же, ꙗко тѫ вдѣ сце страждѫщѫ, ср(ъ)дцемь ѕѣлѡ ѹꙗꙁв сѧ  млосръдова о не̆ Филот 87.29 Ѡн же, ꙗко се слышашѧ. ѕѣлѡ ѹꙗꙁвшѧ сѧ ср(ъ)дцемь,  плаевны̆ на высотѫ въсхождааше веплꙿ Филот 92.19 кѡнстантінь, лютѣ ѹꙗꙁв се срⷣцемь  д͠шею велм ѻпеал се Конст 429v.15 ѹꙗꙁвлꙗт сѧ срьдьцемь Заболява ме сърцето. ꙗко ѿ младенꙿства мⷱтл гнѹшае се, бѣ ѹꙗꙁвлꙗе се срⷣцемь,  ѹтробѹ щедрѡть ѻ х͠вѣхь подвже рабѡхь Конст 427v.12 Хрїстїанꙿстьвнѣшї же кѡнстантінь таковаа слыше, ѕѣлѡ ѹꙗꙁвѣаше се срⷣцемь •  то сътворт недоѹмѣаше Конст 429v.41