Речник на Патриарх Евтимий
прославт  
прославт -прославлѭ -прославш св (29) Прославя, възхваля. нѫ вь скорѣ тѡ ꙁемше, вь свѣтлѣ тѡ полѡжте рацѣ. вьжделѣ бѡ ц͠рь добрѡтѣ еѧ  въсхѡтѣ тѫ прѡславт на ꙁемл Петк 79r.20 прꙁов ме въ д͠нь пеал твое  ꙁбавлю те  прославш ме Конст 428v.23 Ꙗко благословень ес  прославень съ беꙁнаѧлным т отцемъ  прѣсвѧтымь  благымь  жвотворѧщїм т дѹхомъ МЦ 354.5 Същото значение и в ЙР 12.9 ИМ 174v.2 174v.4 Конст 438v.29 Нед 603v.14 611r.37 ЙП 194.24 Теоф 260.8 262.20 266.13 269.13 273.17 274.11. ~сѧ Бивам прославян, възхваляван. Того подражаше мⷱнц страстеⷨ, ꙗко да  съ нмь прославет се Нед 603v.18 Сь Іѡвомь же праведнмь прослав се на послѣдькь, славнаа Ѳеѡфано Теоф 257.13 Ꙗко свѧт сѧ  прослав сѧ прѣъстное  велꙿлѣпное мѧ твое, ѡтца  сына  свѧтаго дѹха СЙЗ 357.12 Същото значение и в ЙР 6.11 Нед 607r.14 Мих 177.12 Теоф 265.5 265.9 272.25 СВВ 402.6 Яков 307.14 МЕ1-3 339.8 МИнд.1-2 347.29.