Речник на Патриарх Евтимий
прост  
прост -прошѫ -просш несв св (69) 1. Моля, помоля. Не по мнѡѕѣ же  влъхв ѡн прѣдрееннї прїдѡшѧ  ꙗже тѣмꙿ ѡт него ѡбѣщаннаа сплънт прѡшаахѫ ЙП 188.19 Д(ь)не въсего съвръшена, свѧта, мрна  беꙁгрѣшна, ѹ господа просмъ ЛЙЗ 297.21 просмь  молмъ твою благость, ꙁане прстрашн есмы  трепетн, хотѧще предстат свѧтомꙋ твоемꙋ жертвеннкꙋ Яков 311.25 Същото значение и в ЙР 10.2 14.5 14.20 14.23 17.14 ИМ 167v.28 Филот 88.18 97.4 98.11 Конст 425r.14 427v.41 432r.32 435v.3 Нед 605r.2 ЙП 188.18 196.20 Кипр 225.3 226.21 ЛЙЗ 297.22 297.24 297.25 297.27 297.29 301.12 301.14 301.15 301.16 301.18 301.20 302.25 СЙЗ 366.3 366.5 366.8 366.9 366.12 368.23 371.3 371.16 371.19 СВВ 391.3 399.21 399.27 399.29 ЛОглаш 377.26 377.28 377.29 377.32 378.3 386.31 386.32 387.1 387.3 МЕ1-3 340.8 МИнд.1-2 346.19 МС 351.8 10. 2. Искам, поискам, изпрося. прѡсѧще ѡбѣть, аще конецъ прїмѫть ѡбѣщаннаа,  тъ ꙗже ѡт нх прѡсмаа сплънть неѡтрееннѣ ЙП 188.9 „Въсѣ, єлка аще прѡсте ѡт ѡтца въ мѧ мое, даст(ь) вамь“ ЙП 202.3 раꙁꙋмно птаем се, прославльшаго те господа славеще, егоже молещ прос ꙁбавт се ѡт лють поющм те Теоф 269.14 просѧ Като същ. м. ед. мн. Просещ, просяк. нощїѫ  д(ь)нїѫ бож(ь)стъвнымь прсѣдѧще храмѡмь, алѧщх птаѫще  просѧщмь подаваѫще потрѣбнаа Филот 80.24  въсѣм свом дарованї ѹкрасвь  даѫ просѧщомѹ прѣмѫдрость  раꙁꙋмъ СЙЗ 360.28 ты бѡ еднь дарꙋеш въсѣко прошенїе просѧщїмъ тебѣ,  тебе въсѣ тварь славѡсловтъ МС 352.7 просмое Като прил. Желано, искано. молтвы прꙁываѫ съпоспѣшт  помощ намь, въ еже сплънт въ кѡнецъ добрѣ проꙁвест просмое вам ѡт нас еже о не꙼ сїе слово Филот 78.19 просмое Като същ. ср. ед. мн. Желаните неща, желаното. Елма ꙋбѡ въсѣ прѣѻбдѣ мра краснаа  н͠беснѡмꙋ себе ꙋневѣст женхꙋ, какѡ ꙋбѡ  погрѣшⷮ просмаа Петк 75r.20 въстан рекш жено маш бѻ просмое тобою,  прѡее не стѹжа м ИМ 162v.21 прѡсѧще ѡбѣть, аще конецъ прїмѫть ѡбѣщаннаа,  тъ ꙗже ѡт нх прѡсмаа сплънть неѡтрееннѣ ЙП 188.10