Речник на Патриарх Евтимий
покланꙗт сѧ
покланꙗт сѧ
-покланꙗѭ сѧ
-покланꙗеш сѧ
несв
(37)
(По)кланям се, почитам.
Аще же едного б͠а г͠а проповѣдꙋеⷮ мѡӱс, раꙁвѣ того н же слѹжть н же покланꙗет се номꙋ, где сѹⷮ же лꙋкавое наелꙿствѻ въводеще
ИМ
166r.6
Вѣроваахѹ же въ ъстны крⷭть, ѹсръдно цѣловаахѹ покланꙗюще се, кѡнстантіна прснопомнмаго побѣдтелꙗ славеще
Конст
427r.16
Покланѣем сѧ ѡбраꙁѹ господа нашего Ісѹса Хрста, напсанномѹ на кѡнѣ
ЙП
187.12
Същото значение и в
ИМ
166v.24
166v.25
170v.24
Конст
435r.34
437v.9
438v.3
Нед
607r.7
608v.8
ЙП
187.14
192.13
192.25
193.2
193.8
194.7
194.8
194.11
ЛЙЗ
299.14
306.8
СЙЗ
367.3
ЛОглаш
378.25
Яков
315.24
МЕ1-3
336.19
МС
352.8.
покланꙗемъ
Като прил. Който приема поклонение, комуто се кланят; почитан, (пре)честен.
Боже, же въ тро̆ц свѧтѣ̆ покланѣемы̆ же въсѧ тварь своеѫ окръмлѣѧ̆ прѣмѫдростїѧ
Мих
176.31
господа сподоб се кръстт вдѣнїю светаго покланꙗемаго дѹха въ подоб голѹбн бож(ь)ствнаго съ небесе ѹслышат гласа
Кипр
226.4.
Същата употреба и в
ЙР
12.32
15.4
Кипр
227.19
СЙЗ
360.25
СВВ
393.29
399.15
ЛОглаш
378.22
Яков
319.23
328.2
МИнд.1-2
348.20
МС
352.8.