Речник на Патриарх Евтимий
подат  
подат -подамь -подас св (35) 1. Дам, подам. въсенощномꙋ же сконавшѹ сѧ бдѣнїꙋ  молбѣ конецъ премш, въꙁлегѡшѧ пот  тѣлꙋ мало ѹтѣшенїе ѡт съна подат Филот 94.16 посл ѹбѡ  прꙁов слвестра єпⷭкѡпа ꙗко да подасть тебѣ баню кр͠щенїа, ꙗко да въсакь греꙁь прокаꙁы ѻстть тебѣ Конст 427r.30 Посѣт, ꙁащт, не ѡтрн, прїм, прꙁов, ѹтѣш, подаждь рѫкѫ лежѫщїмꙿ  въсѣмь ЙП 202.24 Същото значение и в ЙР 20.14 Конст 431r.12 436v.9 436v.12 436v.21 ЙП 183.12 201.3 Антим 250.2 СВВ 400.25 ЛОглаш 387.30. подавъшꙗ Като прил. Подадената.  дїакѡнь ѹбо, цѣловавь подавшѫѫ емѹ рѫкѫ  свѧщеннка въ лце, глаголет ЛЙЗ 302.30 2. Дам като дар, даря. Бож(ь)ствномꙋ прѣстолꙋ ѕждтелѣ своего свѣтло прѣдстоещ, подаждь м вьспѣт твою, ꙋстрьмльшомꙋ се, слово Теоф 264.14 подаждь  намь, блаже, подвгь добры̆ подвꙁат сѧ, теенїе поста съвръшт, вѣрѫ нераꙁдѣлнѫ съблюст, главы невдмыхь ꙁьмїевь съкрꙋшт СВВ 402.1 Благораꙁстворены  полеꙁны въꙁдꙋхы намь дарꙋ̆, дъждѧ мрны къ плодѡношенїѹ подаждь ЛОглаш 385.16 Същото значение и в Петк 74v.2 Яков 314.27 327.22 МИнд.1-2 346.19 347.10 МС 351.15. 3. Предам, предоставя. Елма же ваше раꙁдвоенїе пае надежⷣе ѹвѣдѣхь, лютѣшею ѹꙗꙁвх се ꙗꙁвою •  сїе враеванїе подат ꙁвѻлхь въсе по въсѹдꙋ пославь ваше съꙁват с͠тльство Конст 430v.24 Веселїа дѹхѡвнаго подаль ес намъ внѹ, свещеннѣ̆шї̆, свом псанїемь I Никод 205.5  ѡбраꙁы  правла пастырскыѫ хытрост  дѹшевнаго прѣдстательства намь подавь МЕп 341.12  сподоб дръжавноѫ твоеѫ рѫкоѫ подат намъ прѣстое т тѣлѡ  (ь)стнѫѧ кръвь,  нам  въсѣмь людемь СЙЗ 372.17 Същото значение и в СВВ 400.25 ЛОглаш 387.30. 4. В съчетание със същ. във вин. означава действието или състоянието, което се изразява със съществителното. прїмет бѡ вьсѣкѡ прїмеⷮ ꙗко любоѧднаа мат  дѣтскаа наша нѣмотованїа,  ꙋсрдїꙋ подаⷭ  слѫ Петк 74r.23 не понѻстꙿ бѡ намь ѻ ꙋсрьдї, нь  помощꙸ подасть  съпоспѣшть  рѹковѻⷣствꙋеть къ стнныⷨ скаꙁанїѻмь ИМ 162v.4 нѫ господь нашь. Ісѹс Хрстос, ꙁлїавы̆ кръвь своѫ ꙁа нѧ, не остав цръковь своѫ растлт сѧ въ конецъ, нѫ  помощь подаст(ь) Филот 90.7 Същата употреба и в ЙР 20.23 Филот 78.20 Конст 436v.19 Нед 604v.33 Кипр 230.7.