Речник на Патриарх Евтимий
отъврѣст  
отъврѣст -отъврьꙁѫ -отъврьꙁеш св (20) 1. Отворя. Ѡтвръꙁ ѹста, ꙁемле,  погльт ѡкаанꙿнѫ мене жвѫ Филот 82.3 црⷭкаа же скровща ѿврьꙁь нщїⷨ ѹбѡгымь та̏ расто Конст 426v.41 Послѣд же прїдоше  проее дѣвы, глаголеще: Господ, господ, ѡтврьꙁ намь Теоф 276.5 Същото значение и в ЙР 21.13. отъврьꙁꙑ Като прил. отъврьꙁꙑ ѹста Който е проговорил. же ногда деннца, ннѣ же тъма гръдѡст рад быт наслѣдовавь, же ꙁемлѧ  море потрѣбт велѧ, ѡтвръꙁы на небеса ѹста своа ЙР 10.17 отъврьстъ, -ꙑ Като прил. Отворен. Бѫд кроток же  тх  благопрстѫпень къ всѣмь, на въсѣх ѡтвръсты твоѧ мѣ о ЙР 20.3 Ѡт радост ѹбо ѡн ꙗко въꙁбънѫшѧ  желѣꙁа беꙁдѣлнѣ лежѫща вдѣвше  темнцѫ въсѣьскы ѡтвръстѫ, вдѣнаа стннаа быт вѣрѡвашѧ Филот 94.25  абїе темнцѫ ѡтвръстѫ ѡставлъше  стражнкы ꙗкоже мрътвы лежѧщѫ, бѣгꙋ сѧ ѧшѧ Филот 94.26 отъврѣст о Отворя очите, направя да прогледне.  ѹдрьжꙋ рѹкꙋ твою  ѹкрѣплю те.  дах те въ ꙁавѣть рѡдꙋ въ свⷮѣ еꙁыкѡⷨ. ѿврѣст ꙫеса слѣпымь,  ꙁвест ѿ ѹꙁь свеꙁаные ИМ 163v.24 Хрсте боже, твоего благораꙁѹмїа свѣт непрестѫпны̆ ѹмнѣ наш о ѡтвръꙁ къ еѵаг͠гельскых проповѣде̆ поꙁнанїѹ ЛЙЗ 293.1 ловѣколюбе господ, твоегѡ благораꙁꙋмїѧ нетлѣнны̆ свѣтъ,  мысленнї наш ѡтверꙁ ѡ во еѵаг͠гелскхъ проповѣданїхъ раꙁѹмѣнїе Яков 313.17 отъврѣст ѹхо Отворя уши, започвам да слушам. Нѫ ꙁде м ѹбо прклѡнте слꙋхы, ꙁде съндѣте сѧ въс  ѹмное ѡтвръꙁѣте ѹхо  вдмь юдо, страха  ѹжаса въсѣко сплънено Мих 177.22 отъврѣст ѹста Отворя уста, зина. Таже ѹста ѡтвръꙁь  првлѣкь дѹхꙿ. Благословень богъ, – рее – же въсѣмь ловѣкѡмь хотѧ̆ спаст сѧ ЙП 186.3 тѣмже, недосто̆ны млост твоеѫ  неꙁмѣрных т щедрѡт себе въмѣнѣѫще  н же ѹста дръꙁаѫще ѡтврѣст, на щедрѡт же твох пѫїнѫ дръꙁаѫще МИнд.1-2 349.8 отъврѣст ѹстьнѣ Отворя, отключа устата.  нашь ѹкрас прѣстѡлъ  въдъхн въ нас дѹховнѫѧ благод(ѣ)ть  ѡтвръꙁ наш ѹстнѣ, єже по достоанїꙋ тебе въспѣт ЙП 183.19  поклон(ь) сѧ г꙯-щ съ благоговѣнїем, глаголет къ себѣ: Господ, ѹстнѣ м ѡтвръꙁеш,  ѹста моа въꙁвѣстѧт хвалѫ твоѫ ЛЙЗ 289.19 Господ, ꙋстнѣ мо ѡтверꙁеш,  ꙋста моѧ воꙁвѣстѧтъ хвалꙋ твою, в꙯-жд(ы) Яков 308.11 Същото съчетание и в ЛЙЗ 289.6. 2. Развържа, разреша. Самь се бож(ь)ствны̆ апостоль ѡтврьꙁе, рекь: „Аще не въꙁдръжет се, да посагають.“ Антим 246.26 ~сѧ Бивам отворен, разтворен. Како ꙁданїе лꙋкавааго, бл͠гаго ѡ͠ца с͠нѹ кр͠щьшꙋ се ѿвръꙁе се. ьсо же раⷣ ѿвръꙁошеⷭ  по то ИМ 165r.10, 11 Емѹⷤ ѿвръꙁоше се н͠бса. на нꙿже д͠хь ѿ͠ь въ вдѣн голꙋбн сънде съ нб͠сь ИМ 165r.16 Ѡтвръꙁе сѧ  съвръш сѧ, елко по наше̆ слѣ, Хрсте, боже нашь, твоего съмотренїа таньство ЛОглаш 389.14