Речник на Патриарх Евтимий
небесьнъ
небесьнъ
-ꙑ
прил
(105)
1. Небесен, който се отнася или е свързан с небето.
Въꙁдѹх же въсе птце нб͠сные сѣкѹщаа въꙁдѹхь •ꙁемлꙗже сад съплѣжещмвъсѣм
Конст
424r.21
сл͠нце. лѹна, въсь ѕвѣꙁднї лкъ, красѡта нб͠снаа
Нед
607r.9
мнѡга трѹпїа ѕвѣремь ꙁемнымь птцамь небеснымь ѡставшѧ на сънѣдь
Мих
175.4
Същото значение и в
Петк
82r.14
82r.16
82r.20 (2)
82v.24 (2)
ИМ
162r.11
165r.3
165v.9
165v.11
165v.13
165v.22
166r.8
167v.17
168v.24
168v.26
169r.23
174v.3
Филот
78.5
80.6
98.2
99.5
99.20
Конст
424r.11
438v.11
439r.20
Нед
603v.33
604r.21
606v.9
610v.22
ЙП
181.11
200.28
I Никод
207.25
208.9
220.23
Теоф
255.6
269.25
270.9
ЛЙЗ
304.29
СЙЗ
371.4
372.32
373.4
СВВ
401.14
ЛОглаш
377.4
383.19
386.17
388.12
388.22
Яков
323.19
325.25
331.6
МИнд.1-2
348.29.
небесьнаꙗ
Като същ. ср. мн. Небесните неща.
ѡт кѫдꙋ съставлена бышѧ небеснаа ꙁемнаа, елка по въꙁдꙋхѹ елка въ вѡдах
Филот
91.1
Ты бо еднь, господ, боже нашь, обладаеш небесным ꙁемным
СЙЗ
364.18
Същата употреба и в
ЛОглаш
376.9
383.20
Яков
317.4
325.26.
небесьн
Като същ. м. мн. Небесните жители.
ѡт тол небесна съ ꙁемльным смѣсше се, ловѣц къ небесемь въсходь твореть
I Никод
212.9
гора небесьнаꙗ сонь
Планината Сион в Ерусалим.
Сїа въса бл͠гаа кѡнстантінь въселннѹю спльн ... тѣмꙿже въ прѣмрные прѣсел се ны. въ гѻрнї ієрлⷭмь • въ сїѡнь горꙋ нб͠снѹю
Конст
439r.19
цѣсарьство (цѣсарьстве) небесьное
Вж.
ЙР
12.2
19.31
ИМ
165r.8
Нед
604r.35
ЙП
186.23
Теоф
257.23
265.16
275.14
СЙЗ
364.1
369.13
371.8
СВВ
401.11
Яков
333.14
МЕ1-3
337.5
МЦ
353.7
354.4.
небесьнꙑ цѣсарь
Вж.
Петк
81v.29
ЙП
201.15
ЛЙЗ
289.5
Яков
308.8.
небесьнꙑ женхъ
Вж.
Петк
75r.19
Филот
79.33.
отьць небесьнꙑ
Вж.
ЙР
19.32
ИМ
164v.31
167v.24
СЙЗ
371.23
СВВ
398.4
400.2
ЛОглаш
387.8
Яков
329.2.
слꙑ небесьнꙑѧ
Вж.
Нед
605v.13
610r.38
СЙЗ
360.25
364.12
СВВ
398.12
ЛОглаш
376.3
Яков
312.23
316.30
МИнд.1-2
349.26.
хлѣбъ небесьнꙑ
Вж.
СЙЗ
357.5
Яков
307.7
330.17.
тврьдь небесьнаꙗ
Вж.
ЙП
182.19.