Речник на Патриарх Евтимий
нарцат  
нарцат -нарѫ/нарцаѭ -нареш/нарцаеш св несв (28) Нарека/наричам. Нѣцї же, ꙁавстїѫ ѡдръжм, лѣнв сѫще на благое, досадам ѹкорꙁнам того ѡблагаахѫ, лцемѣрна нарцаѫще непотрѣбна до конца мрскаго прѣбыванїа ЙР 8.8 рѹцѣ на н͠бо въꙁдѣваахѹ.  въторое сл͠нце бжⷭтвнаго нарцаахѹ кѡнстантіна Конст 426v.21 тоже прⷭносѹщаго б͠а ѿрекше се, бѡгы нарете стѹканнаа Нед 607v.11 Същото значение и в ЙР 11.10 14.25 ИМ 165r.20 166r.15 168r.5 169r.23 Конст 424r.10 427r.12 429r.19 432v.4 438v.4 ЙП 188.30 192.3 200.27 Кипр 229.1 Антим 251.2 МЕ1-3 340.6. ~сѧ Наричам се, обявявам се, представям се за някакъв. ѿц͠ь ѹбо дорѡѳе нарцааше се, м͠т же, єѵсевїа Нед 604v.38 Тѣло, же своѧ нестотѫ смѣшенїемь скврънным въ но тѣло ꙁлїавшее, како сто нарет сѧ? II Никод 223.4 ꙁа єже єдною онѡ лце ѡт дрѹгаго пръвѣе на дрѹгый бракь вторый ꙗвѣ прходеще, не второбраьнь нарцат се, єже  стна сть Антим 245.19 Същото значение и във Филот 80.21.