Речник на Патриарх Евтимий
нарцат
нарцат
-нарѫ/нарцаѭ
-нареш/нарцаеш
св
несв
(28)
Нарека/наричам.
Нѣцї же, ꙁавстїѫ ѡдръжм, лѣнв сѫще на благое, досадам ѹкорꙁнам того ѡблагаахѫ, лцемѣрна нарцаѫще непотрѣбна до конца мрскаго прѣбыванїа
ЙР
8.8
рѹцѣ на н͠бо въꙁдѣваахѹ. въторое сл͠нце бжⷭтвнаго нарцаахѹ кѡнстантіна
Конст
426v.21
тоже прⷭносѹщаго б͠а ѿрекше се, бѡгы нарете стѹканнаа
Нед
607v.11
Същото значение и в
ЙР
11.10
14.25
ИМ
165r.20
166r.15
168r.5
169r.23
Конст
424r.10
427r.12
429r.19
432v.4
438v.4
ЙП
188.30
192.3
200.27
Кипр
229.1
Антим
251.2
МЕ1-3
340.6.
~сѧ
Наричам се, обявявам се, представям се за някакъв.
ѿц͠ь ѹбо дорѡѳе нарцааше се, м͠т же, єѵсевїа
Нед
604v.38
Тѣло, же своѧ нестотѫ смѣшенїемь скврънным въ но тѣло ꙁлїавшее, како сто нарет сѧ?
II Никод
223.4
ꙁа єже єдною онѡ лце ѡт дрѹгаго пръвѣе на дрѹгый бракь вторый ꙗвѣ прходеще, не второбраьнь нарцат се, єже стна сть
Антим
245.19
Същото значение и във
Филот
80.21.