Речник на Патриарх Евтимий
належат  
належат -належѫ -належш несв (16) 1. Лежа върху нещо, притискам, залягам.  ѿтресѣте належещꙋю ма вашма слѣпотѹ ИМ 172r.2 , ѡ юдо, вънеꙁаапѫ належѫщее бѣлмо на оес его беꙁ вѣст быст(ь) Филот 97.7  належащаѧ свѧтѣй сей жертвѣ покрывала гадателнѣ ѡткрывъ, ꙗвленна намъ покаж Яков 317.31 Същото значение и в ИМ 163r.27 165v.28 Конст 432r.40 ЙП 195.15 195.17. 2. Напирам, настоявам. Єгда въсѣ сътвѡрте повелѣнаа вамь , глаголте, ꙗко непотрѣбн раб есмы . Ѡн же ꙁлха належаахѫ мѡлѧще сѧ ЙР 14.32 Ꙗко ѹбо тѣх вдѣ прлежнѣ належѫщѫ  неослабно того прнѫждаѫщѫ, слъꙁам себе облїавъ, паде на ꙁемлѧ ЙР 15.1 3. Пребивавам, намирам се, разположен съм. не дѹш подобнѣ по прьвомѹ то ѹстроенїю, ꙗкоже рееть кто,  послѣднмѹ належещ I Никод 217.19 Ѹкарают бѡ нась, како не оставлꙗемь вѣнꙿават се двобраныхь  троебраныхь, нъ  мнѡгобраныхь,  рад сего неблагословен прѣбывають  блѹдньскы належеть Антим 241.17 Помѣн, ꙗко ꙋср(ъ)дно належть помышленїе ловѣкꙋ на лѫкаваа ѡт юнѡст егѡ,  нктоже сть ст(ь) прѣд тобѡѫ МЕ1-3 339.29 Същото значение и в ИМ 173r.7 МБлаг 345.4 4. Нападам. непокорꙿшїхꙿ же се нъ  єще сѹрѡвѣ належещⷯ, коньномѹ прѣдаше проклетїю Конст 436v.37