Речник на Патриарх Евтимий
вѣроват  
вѣроват -вѣрѹѭ -вѣрѹеш несв (49) Вярвам, повярвам. она же, нескѹсна сѫщ того къꙁнемь, вѣровавш, повнѫ сѧ съмрътоносномꙋ съвѣтѹ Филот 79.8 Вѣроваахѹ же  въ ъстны крⷭть,  ѹсръдно цѣловаахѹ  покланꙗюще се Конст 427r.14 вѣрѹте же въ г͠а І͠ѵ Х͠а стннаго б͠а Нед 610r.36 Същото значение и в ЙР 10.4 25.7 25.8 ИМ 164r.8 162r.24 166r.23 (2) 166r.27 167r.29 (2) 167r.30 171v.5 Филот 84.29 85.3 88.18 93.8 94.25 96.20 98.11 Конст 424r.32 Нед 607r.21 610r.36 611v.1 607v.3 ЙП 183.11 186.9 I Никод 208.29 209.24 211.32 212.15 215.9 216.13 Кипр 234.17 Антим 241.14 246.19 251.15 315.11 ЛЙЗ 298.13 303.2 СЙЗ 366.24 МЕ1-3 338.17. вѣрѹѧ Като същ. м. ед. Който вярва, вярващият. Вѣрѹѧй въ мѧ дѣла, ꙗже аꙁъ творѧ,  тъ сътворть  бѡлшаа сх сътворть ЙП 182.2 да въсѣкъ, вѣрꙋѫй въ нь, не погбнеть, нѫ мать жвѡт вѣный СЙЗ 368.1 вѣрѹѭщ Като същ. м. мн. Вярващите. сцѣленїа же мнѡга тогда богъ покаꙁа въ тоѫ прѣнесенї  раꙁлна, хже не въꙁможно ест(ь) по дробнѹ скаꙁоват Филот 97.17 наставлѣѧй на въсѣкѫ стнѫ  ѹтвръждаѧй въсѧ вѣрѹѫщѧѧ къ раꙁѹмѹ неблаꙁньномѹ ЙП 186.32 Владыко, господ Ісѹсе Хрсте, боже нашь, же небесный сый хлѣб  брашнѡ спасенное вѣрꙋющмь в тѧ Яков 330.17 вѣрѹѧ Като прил. Вярващият.  вьса на нⷯ же полагает се,  водꙋ гл͠ю кр͠щенїа •  масло  мӱрѡ .  лца л͠а вѣрꙋющаа ИМ 170v.12