Речник на Патриарх Евтимий
жꙁнь  
жꙁнь - ж (58) Живот, съществуване. Нто же бѡ нѡ тако ꙗкоже стое жтїе  жꙁн свѣтлость, агглⷭкѡмꙋ ретѧⷮ сѧ жтіꙋ Петк 75r.21 Жьꙁль вьꙁрастьшїй ѡт корене Іесеѡва, Марїа, ꙗже една нескаꙁаннаго преть беꙁ болѣꙁней вь ꙁемных, благоꙋханень ꙁраст жꙁн цвѣть, мже смраднаа сьмр(ь)ть прогнана бысть Теоф 272.22 тебѣ благодарт, всеѧ твар, вдмыѧ же  невдмыѧ, содѣтелѧ, сокровще вѣныхъ благъ, стонка жꙁн  беꙁсмерꙿтїа, всѣхъ бога  владыкꙋ Яков 321.20 Същото значение и в Петк 74r.1 75v.7 78r.10 78r.15 ЙР 5.1 ИМ 162r.1 167r.3 Филот 78.1 83.22 85.1 89.28 90.2 Конст 438r.24 Нед 607v.32 I Никод 217.14 218.29 219.29 220.1 Теоф 266.5 ЛОглаш 381.4 МЕ1-3 339.11 МЦ 353.4. бесъмрьтьнаꙗ жꙁнь Безсмъртие, вечен живот. Съꙁдавь бо ловѣка, пръсть въꙁемь ѡт ꙁемѧ,  ѡбраꙁомь свомь, боже, поьть, полож его въ ра, пщѫ бесъмрьтныѫ жꙁн  наслаждене вѣных благь въ съхраннї ꙁаповѣдей твох ꙁаповѣдавь емѹ ЛОглаш 379.29 бѫдѫщꙗ жꙁнь Безсмъртие, вечен живот. Послѹшай ѹбо мене, благаа т съвѣтꙋѫщаго ... ꙗко да бѫдѫщѫѧ наслѣдѹемь жꙁнь, ѡт неѫже ѡтбѣже въсѣка пеаль, скръбь  въꙁдыханїе Филот 83.13 наꙗ жꙁнь Безсмъртие, вечен живот. къ бѹдꙋщоⷨꙋ ѿслат вѣкѹ. бѡ ѻждаеть наⷭ наⷶ жꙁнь, єже не касает се раꙁоренїе ИМ 162r.7 наа нас ождаеть жꙁнь, нь вѣкь, не старѣѫщїй сѧ, деже прорѡц лкъствꙋѫть, апостол радѹѫт сѧ Филот 91.17 неконьаемаꙗ/несъконьаемаꙗ жꙁнь Безсмъртие, вечен живот. Бл͠женаа же єлена врѣме нѣколко съ с͠нѡмь прѣбывш, въ рмь ѻтде.  тамо мало пожвш врѣме, къ лѹьшї  неконаемѣ прѣде жꙁн Конст 435r.37 мамы бѡ съмр(ъ)т твоеѫ памѧт(ь), вдѣхѡмь въскр(ѣ)сенїа твоего ѡбраꙁь, сплънхѡм сѧ несконаемыѫ жꙁн, насладхѡм сѧ нестьщаемыѫ пщѫ ЛОглаш 389.17 ꙗко да послꙋшаѫть твой еѵаг͠гельскый глас, нам недостойным въꙁвѣствꙋемый, ꙗко твоѫ ѡвцѧ  послѣдꙋѫщѫ тебѣ, стнномꙋ пастырю,  ѡбѣщаннѫѧ въспрїмѫть жꙁнь, въ стнѫ блаженѫѧ  несконаемѫѧ МЕп 343.7 нетлѣньнаꙗ жꙁнь Безсмъртие, вечен живот. Нтоже бѡ нашх трѣбѹѧ єс, въ нетлѣннѣй бѡ жвеш жꙁн, деже въсѣх веселѧщх сѧ єст(ь) жлще ЙП 202.10 жꙁнь вѣьнаꙗ Безсмъртие, вечен живот. посл ѹбѡ  прꙁов слвестра єпⷭкѡпа ꙗко да подасть тебѣ баню кр͠щенїа, ꙗко да въсакь греꙁь прокаꙁы ѻстть тебѣ  жꙁн вѣнѣ спⷣобтꙿ те Конст 427r.31 Аще ѹбо кто сїа сце опасно съхранть, въ оставлнїе грѣхѡмь  въ жꙁнь вѣнѹю бѹдѹть томѹ Кипр 235.5 Ѻ въсѣх, же въ надежд въскръсенїа  жꙁн вѣныѧ  въ твоемь прѡбщенї ѹсѡпшх православных ѡт(ь)цъ  братїй нашх, помѣн, ловѣколюбе господ ЛЙЗ 287.26 Същото съчетание и в I Никод 214.2 Теоф 262.6 ЛЙЗ 302.29 303.26 СЙЗ 369.26 СВВ 396.5 398.15 383.9 386.21 Яков 312.25 314.10 324.23 329.19 330.23 332.12 МИнд.1-2 348.12. жꙁнь настоѧщꙗ Този живот, земният живот. Сладка ѹбѡ настоещїа жꙁнь, нь бесъмрьтїе въсакое сладост слаⷣаше ИМ 162r.4 жꙁнь с Този живот, земният живот. Послѹшай ѹбо мене, благаа т съвѣтꙋѫщаго,  прѣбѫдем въ стотѣ въ малой сей жꙁн Филот 83.13 бѡ прѣвыше въсакого мене ст(ь)ство... а не ꙗкоже мы н(ы)нꙗ въ сей жꙁн єсмы I Никод 217.15 Господ, боже нашь, съꙁдавый нас  прведь въ жꙁнь сїѫ, покаꙁавый намь пѫтѧ въ спасенїе, даровавый намь небесных тайнь ѡткрьвенїе ЛОглаш 377.3 дрѣво жꙁн Вж. ИМ 166v.21. словеса жꙁн Вж. ЙП 193.14.