Речник на Патриарх Евтимий
царьствоват
царьствоват
-царьствѹѭ
-царьствѹеш
несв
(22)
Царувам, управлявам; цар съм.
ть̏ лютостїю лѹкавꙿствѡⷨ въсѣхь прѣвъꙁыде же прѣжⷣе его, въ рмѣ прѣбывае неъствѣ црⷭтвовааше
Конст
425v.33
По немь ѹбо царствова Бѡрлъ по немь прѣѧть царство Іѡаннъ Асѣнь, с(ы)нъ стараго Іѡанна Асѣна царѣ, же вѣрѫ православнѫѧ до конца ѹтвръд
ЙП
198.3
Помѧн, господ, благоествѣ̆шхъ вѣрнѣ̆шхъ царӗ нашхъ, хже ѡправдал ес царствоват на ꙁемл
Яков
325.32
Същото значение и в
Конст
424v.4
424v.7
ЛОглаш
383.24
МЕп
341.5.
// За Бог, който царува.
дѡл съкрѹшше се • капща ѻпѹстѣше • сквары прѣсташе • неъстїе погыбе • х͠сꙿ црⷭтвѹеⷮ • бл͠гоъстїе просїа • цр͠кв процъвте
Нед
603v.38
царьствѹѭще
Като същ. м. мн. Тези, които царуват, управляват.
прпадӑ ѹсръдно връх прѣкланѣ̆ тоѫ пръвѡпрѣстолнкѡмь, ꙗко да царь царствѹѫщїх господь госпѡдствѹѫщїхь, вдѣвь таковое твое ѹсръдїе, подастъ т ꙗже око не вдѣ блгаа ѹхо не слыша
ЙР
20.13
// За Бог.
Вь своемь ср(ь)дц, царце, словеса прсно царствꙋющаго положвш, свѣтло ѡблстала ес дѣлы бож(ь)стьвным, поещ ꙁждтелю своемꙋ побѣднѹю пѣснь, ꙗко прослав се
Теоф
265.6
Радует се д(ь)ньсь славны̆ град Трьновꙿскы̆ же градомь царствꙋющаго сьꙁывает, глаголющ
Теоф
274.21
царьствѹѧ
Като прил. Който царува.
блаженнаго глаголѧ ларїѡна, же нѡгда Мѡгленскаго пастырѣ бывшаго, ... царствовавшѫѧ ꙁде н(ы)нѣ въ бѫдѫщемь царствѹѫщѫѧ Ѳеѡфанѫ, Фїлѡѳеѫ пѹстынножтелнцѫ въсѣх кѹпно свѧтыхь
ЙП
201.33
же въ нас царствѹѫщаго ꙋма бож(ь)стъвное сѣмѧ ѡно поправше ꙋды Хрстовы ꙋды блѫднцѧ сътворше, въ мѣсто храма божїа тлѧ нестоты храм быхѡмъ
МЕ1-3
336.8
царьствовавꙑ
Като прил. Който е царувал.
блаженнаго глаголѧ ларїѡна, же нѡгда Мѡгленскаго пастырѣ бывшаго, ... царствовавшѫѧ ꙁде н(ы)нѣ въбѫдѫщемь царствѹѫщѫѧ Ѳеѡфанѫ, Фїлѡѳеѫ пѹстынножтелнцѫ въсѣх кѹпно свѧтыхь
ЙП
201.32
царьствѹѧ градъ
Столица.
въс ѻкръстнї сътѣкаахѫ сѧ, съ свѣщам кадлы мры блг͠ѡвѡнным, проваждаѫще ракѫ прпⷣобныѫ къ славномꙋ цртⷭвꙋѫщѡмꙋ градꙋ тръновꙋ
Петк
80v.18
Таже рмлꙗны же въ црⷭтвѹющїмь градѣ жвѹщее, велкым ъстным поьте дарꙿм, єлц тѣхь ѹсрьдїе ѹсладт довлѣахѹ
Конст
438r.27
Божїмꙿ бѡ тогда попѹщенїемь – мже сѫдбам, вѣсть тъ еднь, – до конца повоевань бѣше ѡт Рмлѣнꙿ весь Гръьскы̆ рѡд, єлко съ въсѣм царствѹѫщї Кѡнстантїновь под собоѫ мѣт град
Мих
173.28
Същото съчетание и в
Петк
77v.21
79v.14
80r.7
80r.9
Конст
426v.24.