Речник на Патриарх Евтимий
хвалт  
хвалт -хвалѭ -хвалш несв (21) 1. Хваля, възхвалявам. Славѣ же ѡт толѣ по въсе̆ странѣ то прошедш о немь, хвалѣахѫ бога въс  мнѡгѫ любѡвь  ревность къ немѹ стѧжаваахѫ ЙР 15.26 Граждане же, ꙗко се ѹвѣдѣвше, ꙁыдѡшѧ въ срѣтенїе єго. славѧще  хвалѧще бога  того ѹгоднка Мхала Мих 178.8 Словеснаа же  по ѡбраꙁꙋ божїю  по подобїю съꙁданнаа дѹша тогда, свое достонꙿство въспрїемш ... тънко нѣкако нескаꙁаннѣ  ѹмнѣ славословть  хвалть въсѣхь бога I Никод 216.11 Същото значение и в ЙР 14.9 15.17 СЙЗ 367.3 СВВ 391.27 394.15 ЛОглаш 378.24 379.13 Яков 321.17 МИнд.1-2 346.11. хвалмъ Като прил. Възхваляван; достоен за възхвала. Воꙁгласъ: Ꙗко хвалмо, покланѧемѡ  славмѡ вынꙋ пресвѧтое мѧ твое, отца  сына  свѧтагѡ дѹха, н(ы)нѣ  прснѡ  во вѣк вѣкѡвъ Яков 319.23 хвалѧ Като прил. Който възхвалява. Ост нашѫ ѹстны, хвалѧщѫѧ тѧ, господ СВВ 397.19 ~сѧ 1. Хваля се; гордея се. ты єс блъгарѡмь красѡта. ꙁастѫпнца же  хрантелнца. ѻ тебѣ цр͠іе наш хвалѧⷮ сѧ Петк 81v.19 павлꙋ апⷭлѹ гл͠ющꙋ. мнѣ же да не бѹдеⷮ хвалт се, тькмо ѡ кртⷭѣ г͠а нашего і͠с х͠а, мже мнѣ мрь распет се  аꙁь мрꙋ ИМ 166r.19 Мѡѵсе̆ велкы̆ онъ, же пръвѣе божї̆ ꙁакѡнъ ѡт гѡры прнесы̆, мже въс красѹем сѧ  хвалм сѧ, не людем л наѧлствовааше  царствїа съдръжаше наѧлство  їєреѡм  левїтѡмь полагааше ѹставы ЙП 191.5 Същото значение и в ИМ 168v.9. хвалѧ сѧ Като прил. Хвалещ се, гордеещ се.  бѣ нѣкако вдѣт же въ ꙁлѡбѣ хвалѧщаго сѧ велм ꙁъмі̇а, хꙋдѣ нꙁлагаема  попраема ѿ мѫдрыѫ сеѫ д͠вы ꙗкоже хꙋдѫ нѣкоторѫѫ птцѫ Петк 77v.1 2. Ликувам, тържествувам.  бож(ь)ствны̆ апостоль, въ нхь хвале се, въпїеть: Въ нꙗже желають аг͠гел прнкнѹт Антим 242.19 на хвалте стхрꙑ Стихири на „Хвалите“, хвалитни стихири, които се пеят в края на утринната и следват стихове от хвалебствените 148, 149 и 150 псалм. На Хвалте стхры. Глас д꙯: Дасть ꙁнаменїе Теоф 274.1