Речник на Патриарх Евтимий
тъщат сѧ  
тъщат сѧ -тъщѫ сѧ -тъщш сѧ несв (22) 1. Бързам. Ст͠аа же єлена въꙁъмш есть ѿ ъстнаго дрѣва съ мнѡѕѣⷨ страхѡⷨ  бл͠гоговѣнїемь съ ъстным гвоꙁдьм, ѹ себе ъстнѣ хранꙗше. тъще се с͠нов въ вꙁантїю та ѿнест Конст 434r.6 2. Старая се, стремя се. Самꙿ же блажены, върꙋенны ємꙋ ѹмнѡжт тъщаше се таланꙿть ИМ 164r.23 своа съгрѣшенїа прѣд собою прсно мѣт  тъщат се съ вьсацѣмь опасствѡм цр(ъ)кѡвные хрант ѹставы  прѣданїа Кипр 232.17. Мы же не тако, нъ любьꙁнѣ  ѹсръдно въсацѣмь ѡбраꙁомь тъщм се стнꙋ хрант Антим 241.11 Същото значение и в ЙР 6.15 7.6 ИМ 164r.27 174r.28 Филот 86.10 90.4 Конст 432r.1 433v.8 436r.30 Нед 603v.25 605r.15 Мих 175.20 ЙП 191.27 I Никод 219.12 Кипр 235.23 Антим 241.3 241.20. тъщѧщ сѧ Като прил. Която се стреми, стремяща се. Таковꙋ нѣкако  твою н(ы)нꙗ дѹшꙋ ѹсръднꙋ вждѹ  въ бож(ь)ствнаа ѕѣлѡ тъщещѹ се I Никод 205.16