Речник на Патриарх Евтимий
сѣдѣт  
сѣдѣт -сѣждѫ -сѣдш несв (21) 1. Седя, седнал съм.  по молтвѣ сѣдѣше, скръбѧ  тѫжѧ о лшен отрока ЙР 11.27 ꙁрѧ господа нашего Ісѹса Хрста, на кѡнѣ напсанна, сѣдѧща на прѣстѡлѣ ЙП 194.15 которы̆ ст(ь) свещеннкь, же ꙗстїа рад сѣдт на бракѡх Антим 244.27 Същото значение и в Петк 79r.11 Конст 434r.30 Мих 175.30. сѣдѣт о деснѫѭ Мястото на Исус Христос Бог-Син спрямо Бог-Отец според християнското учение за троичността на Бога.  сѣдть ѡ деснѫѧ ѡтца ЙП 186.19 сѣдѧ Като прил. Който седи, седящият. Благословень ес, же на прѣстолѣ славы царствїа своего сѣдѧ̆ ЛЙЗ 292.19 же горѣ съ ѡтцемъ сѣдѧ̆  ꙁде невдмо съ нам сы̆ СЙЗ 372.16 же на прѣстолѣ Херѹвїмь свѧтѣмь сѣдѧ̆ ЛОглаш 376.10 Същата употреба и в СЙЗ 364.19 СВВ 400.23 ЛОглаш 379.1 387.28 Яков 313.6 328.10 МЦ 353.4. 2. Намирам се някъде, пребивавам. бѡ ꙗкоже вь тъмѣ сѣдѫще нѣцї Петк 74v.28  по то ѹбо єдна сѣдш ꙁде  не ѡтбѣгаеш ѡт сѫдѹ Мих 176.13 сѣдѧще Като същ. м. мн. Тези, които се намират, пребивават.  ꙁвест ѿ ѹꙁь свеꙁаные,  ѿ дѡмꙋ тъмн сѣдещее вь тъмѣ ИМ 163v.26 же въ тъмѣ  сѣн съмрьтнѣ … сѣдещее, къ свѣтѹ бл͠гоъстїа пртрьже Конст 438v.39 верѣе вѣные съкрѹш  долѣ сѣдещїмь въсходь покаꙁа I Никод 213.3