Речник на Патриарх Евтимий
съхрант  
съхрант -съхранѭ -съхранш св (60) 1. Съхраня, опазя. нашего ц͠ра дльгожтелна намь  побѣдтелꙗ съхрант молм се Конст 435v.22 неѹгашенѹ съхранвь свѣщѹ дв͠ьства моего Нед 610r.24  нас неѡсѫжденны съхран въ свѧщеннодѣ̆ств божестъвных твохъ та̆нъ СЙЗ 357.10 Същото значение и в ЙР 26.9 26.12 ИМ 174v.10 Филот 81.23 84.13 84.22 Конст 436v.22 I Никод 209.8 220.13 Теоф 256.11 ЛЙЗ 290.11 290.25 291.1 294.27 297.19 301.10 305.1 СЙЗ 358.24 359.7 359.11 359.30 362.8 363.11 366.1 371.9 373.6 373.18 СВВ 391.16 392.14 393.2 395.30 396.25 397.23 400.12 401.8 401.16 ЛОглаш 375.13 375.26 377.24 386.26 387.16 388.24 389.4 Яков 307.12 309.19 326.10 331.8 332.25 333.2 МЕ1-3 340.4 МИнд.1-2 347.10 347.20. съхраньше Като прил. Които са съхранили, опазили; съхранилите, опазилите. сце вѣст(ь) господь въꙁмъꙁдѣват же стотѫ тѣлеснѫѧ нескврънѫ съхраншїх II Никод 224.21 съхраненъ Като прил. Съхранен, опазен.  свое до конца богомъ съхранено вѡнство Мих 175.16 Въс бѡ – рее – же въ пѹстынꙗхь ноьствѹюще, деже нѣсть свещеннка, прещенїе свое ѹ себе ьстнѣ  съхранно дрьжеть  прещают се Кипр 235.3. 2. Спазя. Аще ѹбо кто сїа сце опасно съхранть, въ оставлнїе грѣхѡмь  въ жꙁнь вѣнѹю бѹдѹть томѹ Кипр 235.5. ~сѧ Запазя се, опазя се. д͠ва  по рожⷣьствѣ съхранꙿш се д͠ва  прѣбывш Нед 608r.23