Речник на Патриарх Евтимий
съпастII  
съпаст -съпасѫ -съпасеш св (71) Спася. спасль мѧ єс ѡт нсхѡдѧщїх въ рѡвь Мих 175.10 вьсе ест(ь)ство спасе ловѣьства, богородце дѣво Теоф 265.23 спаст въсхотѣль ес свое съꙁданїе  свобѡд нас ѡт съмрътныѫ власт МИнд.1-2 346.16 Същото значение и в Петк 76v.29 ЙР 26.4 ИМ 167v.16 Филот 82.12 Конст 439r.15 Мих 171.24 Теоф 258.15 261.28 262.7 264.9 ЛЙЗ 290.11 290.25 290.32 294.26 297.19 301.10 303.4 304.12 304.30 СЙЗ 358.24 359.6 359.10 359.30 362.7 363.11 364.3 366.1 371.9 373.5 373.16 СВВ 392.14 393.1 393.21 394.4 394.29 395.30 396.25 397.23 398.8 399.20 401.16 ЛОглаш 375.13 375.26 377.24 386.26 388.23 389.3 Яков 308.5 309.18 312.20 314.23 315.26 316.16 318.19 320.22 328.19 331.27 332.34 333.24 334.12. ~сѧ Спася се, бъда спасен. Благословень богъ, …же въсѣмь ловѣкѡмь хотѧ̆ спаст сѧ ЙП 186.5 Не спасет сѧ царь многоѫ слоѫ  сполнъ не спасет сѧ въ мнѡжьствѣ крѣпост своеѫ Мих 174.10, 11 (2) а єгоже дѣло аще съгорть. отъщетт се, самꙿ же спасеть се Кипр 232.25. Същото значение и в Конст 432v.18 Теоф 255.9 267.2 СВВ 396.3.