Речник на Патриарх Евтимий
съмрьтьнъ
съмрьтьнъ
-ꙑ
прил
(15)
1. Смъртен, който се отнася към смъртта, който е свързан със смъртта.
пртѹп се съмрътное жело
Нед
603v.36
прѣжде съмрът страхѡмъ съмрътнымь лютѣ ꙋмраѫще
МЕ1-3
338.19
свобѡд нас ѡт съмрътныѫ власт
МИнд.1-2
346.17
Същото значение и в
Кипр
233.17.
2. Който предизвиква смърт, смъртоносен.
Крⷭть ѻргань бѣше съмрьтны проклеть
ИМ
170v.18
тѧгѡтоѫ съмрътноѫ, ꙗкоже нѣкоторымь врѣменемь, прѣкланѣемь къждо
МЕ1-3
338.27
хже рад ꙗꙁвѫ съмрътнѫѫ сїѫ ловѣколюбнѣ наведе
МЕ1-3
338.31
Същото значение и в
ЛОглаш
381.1
338.4
МЕ1-3
338.23.
3. Който подлежи на смърт, смъртен.
л͠кь бѣ ємѹⷤ по съставꙋ слѻво съедн се, не б тлѣнꙿнь съмрьтꙿн ꙁемльⷩ
ИМ
165v.12
памѧть съмрьтьнаꙗ
Вж.
ЙР
20.9
Кипр
237.17.
сѣнь съмрьтьнаꙗ
Вж.
ИМ
168r.13
Конст
438v.38.