Речник на Патриарх Евтимий
съдрьжат  
съдрьжат -съдрьжѫ -съдрьжш несв (19) 1. Владея, държа под своя власт, управлявам. два̏ цр͠а проее съдръжаахѹ црⷭтво Конст 425v.20 ꙁрш л, ѡ царю, ꙗко цр(ъ)кв въсѣх съдръжть  въсѣм наѧлствѹеть ЙП 191.15 въсе же къ нмѹ гредѹшее пѹт съдръже  же тѣм шъствѹющее, ѡвы ѹбо ѹбвае. ѡвые же ꙁакалае I Никод 213.19 съдрьжмъ Като прил. Управляван. Смь правлѡм съдръжм дръжмь повелѣннаа ѡт нго по слѣ Антим 243.5 съдрьжат наѧльство Началствам, управлявам. не людем л наѧлствовааше  царствїа съдръжаше наѧлство ЙП 191.6 Гръьское наѧлство  царство съдръжат мать ЙП 188.7 ~сѧ Държа се, запазвам се. срⷱѣ вьса вдмаа же  невдмаа тварь съдръжтꙿ се ИМ 166v.15 2. Съдържам. по въсѹдѹ бѡ въсе вещ, г͠л съдрьжеⷮ Нед 610v.33 3. Обхващам, обземам.  благоьствых стадо ѕѣлнаа съдръжааше пеаль ЙП 189.16 несътръпма тѣх съдръжааше пеаль ЙП 189.21 Страхь бѡ веле̆ съдръжть наше дѹше Антим 242.5 съдрьжмъ Като прил. Обхванат, обзет.  прѡтвꙋ не мꙋще то ѿвѣщат, стѹдоⷨ съдрьжм бѣхꙋ ИМ 169v.1 Жена нѣкаа, недѫгомь съдръжма лютомь, къ не̆ прїде Филот 87.26 Сїа въса лѹкавꙿствїа дѹхѡⷨ съдръжмь арїе нкакоже въ ѹмѣ прїеть Конст 429v.8 Същото значение и в ЙР 15.18 Филот 93.22 Конст 424v.31 433v.32 437v.1.