Речник на Патриарх Евтимий
прложт  
прложт -прложѫ -прложш св (12) 1. Приложа, прибавя, принеса. Облно ѹбо подражанїе мѧщѹ ꙁа еже въ немь въсѣх добродѣтѣле сътеенїа, не малѫ же обае могѫще же на не въꙁраѫщм прложт пѡлѕѫ ЙР 5.13 Боголюбеꙁнаа же, бѣсѡвско быт раꙁꙋмѣвш то нананїе, къ молтвѣ  еще прлож молтвѫ Филот 86.14 Ѡбае ꙁвѣщенїа болшаго рад  се прложть Нїке̆скаго пръвьго събора правло к꙯ Кипр 231.12. Същото значение и в ЙР 6.3 ЙП 190.24 199.7 Антим 242.4 242.17. 2. Докосна, допра. Тѣмже єгда прхѻдⷮ ктѻ къ жрьтьвнкꙋ  престт се крьв х͠вѣ ѿ аше, да непщꙋеть ꙗко ꙋста своа къ ребрꙋ х͠вѹ прлож,  ѿ ребра єгѡ пїеть ИМ 170r.24 нѣкоторо бо ѿ наротыхь жень  бл͠городныхь недѹгѡⷨ съдръжмѣ ѕѣлныⷨ  до конца жвѡта ѿаанѣ послѣднꙗа дышѹщ, прложше котороежⷣо дрѣво Конст 433v.34 3. Направя нещо повторно, повторя. к томѹ къ мнѣ прїт не прлож. не к томѹ бѡ л͠ьскые потрѣбѹю помощ, рѹка бѡ въседръжтелꙗ б͠а помѡже м Конст 427r.35 ~сѧ Бивам приобщен, присъединен, отдаден. Вьсак грѣх ѡт дѹше, Ѳеѡфано, вьꙁненавдѣла ес, вьсе прстрастїе ꙁемное  тлѣнное ѡтрнꙋла ес, стаа,  вьса прлож се Хрстовѣ бож(ь)ствнѣ̆ любв Теоф 266.3