Речник на Патриарх Евтимий
потрѣбт  
потрѣбт -потрѣблѭ -потрѣбш св (13) 1. Изтребя, унищожа, залича. ѹвѣдѣв же сїа правѡславныⷯ събѻрь, єднод͠шно нанаахꙋ ѹстръмт се на н  тⷯѣ до конца потрѣбт ИМ 168r.27 Аще бѡ  нашеѫ жꙁн врагꙿ раꙁлнѣ скврънное  нестое расѣа еллнство, нашѫ потрѣбт тщтꙿ сѧ православнѫѧ вѣрѫ Филот 90.3 ѿ тол кѡнстантінь самодръжьць въсее въселные быⷭ, ꙗко неъстїе до конца потрѣбль,  крⷭта ꙁнаменїе въсѣⷨ ꙗвѣ ꙁьꙗвль Конст 428v.12 Същото значение и в ЙР 10.17 ИМ 166v.1 173r.8 ЙП 189.5 Яков 323.18 МИнд.1-2 346.5. 2. Разтребвам, подготвям светите дарове/причастието. Молтва, внегда потрѣбт свѧтаа: Господ боже нашь, въведы̆ нас въ прѣстыѫ д(ь)н сїѧ  ѡбещнкы нас сътворвъ страшных свох та̆нь СВВ 402.8 Молтва, вънегда потрѣбт свѧтаа: Ѡтвръꙁе сѧ  съвръш сѧ, елко по наше̆ слѣ, Хрсте, боже нашь, твоего съмотренїа таньство ЛОглаш 389.13 Молтва, внегда потребт свѧтаѧ: Неꙁрееннаѧ ꙗже к намь любовь твоѧ, господ, беꙁмѣрна глꙋбна твоеѧ благодат Яков 333.26 ~сѧ Бивам унищожен.  ꙁбав нась ѿ врагь нашⷯ •  лъсть потрѣб се.  вѣра процъвте.  бл͠гоьстїе въсѹ спльн ꙁемлю Конст 433r.31