Речник на Патриарх Евтимий
повелѣньнъ  
повелѣньнъ -ꙑ прил (10) Заповядан, определен. аще ѹбо іꙋдескые посты єже ѿ б͠а мѻӱсеѡⷨ повелѣнные постт се въꙁбранн быхѡⷨ. мнѡго пае мнѡгѡ неподобныⷯ єꙁыкь ИМ 171r.16 повелѣньное Като същ. ср. ед. мн. Заповед, заповяданото. Он же съ ꙋсръдїемь повелѣнное прїемше, ꙋспѣваахѫ вь дѣлѣ Петк 78v.26 Ꙗко ѹбо сїа архїере б͠жї слыша, абїе въꙁбьнꙋ  вдѣнїа расмотр слꙋ,  повелѣнное на дѣло проꙁвест поꙋааше се ИМ 163v.19 Смь правлѡм съдръжм дръжмь повелѣннаа ѡт нго по слѣ Антим 243.6 Същата употреба и в ЙР 14.31 Филот 88.27 95.15 Конст 426r.39 ЙП 191.27 Антим 250.10.