Речник на Патриарх Евтимий
петръ
петръ
-а
м
ЛИ
(18)
1. Петър – един от дванадесетте апостоли.
то же пакы сп͠сь къ петрꙋ реⷱ
ИМ
165r.7
въ прходещѹю нѡщь, ꙗвше се ємѹ петрь павль х͠в апⷭл гл͠юще
Конст
427r.27
Подвгн Петра, подвгн Павла весь бож(ь)ствных ѹенкꙿ лкь, ꙗко да прлежнѫ молтвѫ сътвѡрѧть добрѣ ѹбо текѫщѫѧ на спасныѧ направѧть пѫт по бож(ь)ствных стъѕах шествоват ѹстрѡѫть
ЙП
202.4
Същото ЛИ и в
Конст
427r.28
434v.10
434v.15
434v.40
ИМ
168r.30
Антим
241.24
I Никод
209.3
МБлаг
345.23.
2. Петър – цар на България (927–969).
благоьствомѹ бѡ тѡгда царю петрѹ блъгарскаго царства хѡрѫгв дръжѫщѹ
ЙР
17.2
Въсеьстномѹ ѡтцѹ іѡаннѹ, пѹстыножтелю, петръ царь
ЙР
18.24
Благоьствомѹ самодръжцѹ блъгарскаго скѵптра царю петрѹ
ЙР
19.15
3. Петър – игумен на манастир, ученик на св. Иларион Мъгленски, споменат в неговото житие.
Петрѹ нѣкоемꙋ тѣмь прⷣѣстателꙿствꙋющꙋ, мѹжꙋ добродѣтелнꙋ нарѡтѹ
ИМ
173r.20
нѣцї ѿ нⷯъ прⷣѣреⷱное наеше нерадт правло • прⷣѣреⷱнномꙋ же съпротвеще се петрѹ. раꙁдоры нѣкые єрес въвѻжⷣаахо
ИМ
173v.2
Се же вдѣнїе прⷣѣреⷱны петрь ꙁвѣстно вѣды, въсѣмь же въ ѡбтѣл нѻкѡⷨ ꙗвѣ ꙁвѣст
ИМ
173v.9