Речник на Патриарх Евтимий
отъврѣщ  
отъврѣщ -отъврьгѫ -отъврьжеш св (16) Отхвърля. Она же поꙁдѣ нѣкогда, едва ѡт плаа прѣставш  весꙿ ѡт себе срам ѡтвръгш: Господ мо̆, глагола емꙋ – се въсѣ аꙁь въ рѫкꙋ твоею есмь Филот 82.9 ѻн же въсь ѿвръгꙿше далее страхь, кѡнстантіна въсед͠шно прошаахѹ цр͠а тѣмь быт Конст 425r.13 Подвгнѣм сѧ ѹбо въ малое сїе врѣмѧ, въсѣкѫ страсть ѹсръдно ѡт дѹшѫ ѡтвръгше,  достѡ̆н бѫдемꙿ съ дръꙁновленїемь страшномѹ  неѹмытномѹ Хрстовѹ прѣдстат сѫдщѹ ЙП 187.26 Същото значение и в ИМ 168v.19 Конст 425v.9 427v.25 Теоф 261.12 МИнд.1-2 348.23. отъврьженъ Като прил. Низвергнат, отхвърлен. Крⷭть ѻргань бѣше съмрьтны проклеть.  ѡбраꙁь єго ѿбѣгателꙿнь  ѿврьжень ИМ 170v.19 ~сѧ Отрека се, откажа се. же хѡщеⷮ по мнѣ т, да ѿвръжет сѧ себе  въꙁмеⷮ крⷭтъ сво  послѣдꙋет м Петк 75v.22 Ꙗкоже єгда крⷭтт се х͠с хотѣше, не къ ꙁападѡⷨ ѻбращꙿ се сатаны єꙁыкѡⷨ ѿврьже се. н же въѡбраженїе вѣры ꙁгл͠а ИМ 169v.18 Семѹ же въ скорѣ бывшѹ, наеть нѹдт ю ѿврѣщ се х͠а  поклонт се богѡмь Нед 605v.38 Същото значение и във Филот 91.13 Нед 605r.24 606r.18 МЕ1-3 335.9.