Речник на Патриарх Евтимий
обꙑьнъ  
обꙑьнъ -ꙑ прил (23) Обичаен, установен, традиционен. Въ етвръты̆ же, ꙗкоже прѣдрее сѧ, д(ь)нь, въсе цр(ъ)ковное пакы сплъненїе къ не̆ прїде  обынааго наслаждаахѫ сѧ поѹенїа Филот 92.9 Въ схь словесеⷯ въꙁбѹдв се доблы кѡнстантінь, вдѣ ѻбынаго своего враа стоеща,  лѣьбные вды томѹ готовеща Конст 427r.33 Мѡѵс, на небо рѫцѣ простерь, о стадѣ прлежнаа благодаренїа богов въꙁслааше  стадѹ обыное подааше благословенїе ЙП 185.26 Същото значение и в ЙР 13.18 21.16 ИМ 173r.14 ЙП 186.1 Кипр 234.13 ЛЙЗ 283.9 289.17 290.23 291.10 291.27 294.4 297.12 300.26 304.27 305.6 305.19 Яков 308.16 313.33. обꙑьнаꙗ Като същ. ср. мн. Обичайните, установените неща. рад сего  тогда съпротвна ѻбынымь быше. по въсѹдѹ бѡ въсе вещ, г͠л съдрьжеⷮ Нед 610v.33 Вторы̆ бракь не ѡтмещемь, нъ шъдь свещеннкь тамо, ѡбынаа второбраїю сътворь, абїе ѡтходть Антим 251.7