Речник на Патриарх Евтимий
еднородьнъ  
еднородьнъ -ꙑ прил (44) 1. Единороден, единствен. не въꙁгнѫша сѧ своѫ рабѫ же ѿ юност твоемꙋ еднорѡдномꙋ послѣдовавшѫѫ с͠нꙋ Петк 78r.6 ѻ нже нѣкто въспѣвае г͠лааше, прѣславнаа въꙁг͠лаше се ѻ тебѣ граде б͠жї • въ нюже събра нась прѣб͠лгы б͠ь рад своего єднорѡднааго с͠на блгⷣт, въ єже єднѹ  стннѹю въсѣⷨ ѹꙗснт вѣрѹ Конст 433r.12  свѧщеннкъ въꙁглашенїе: Щедрѡтам еднорѡднаго сына твоего ЛЙЗ 298.2 Същото значение и в ЙП 186.10 186.35 СЙЗ 359.21 362.13 366.16 367.6 367.10 367.24 СВВ 391.18 398.1 399.4 400.17 ЛОглаш 378.7 380.24 387.22 Яков 310.5 310.13 310.26 311.24 312.2 312.10 313.14 316.5 318.7 318.17 320.14 320.26 321.3 322.3 322.13 329.22 333.29 334.5 МБлаг 344.12 345.24 МИнд.1-2 348.10. 2. Единороден, с един произход. мол сѧ въсемлоствомꙋ владыцѣ спаст твоѧ сърѡднкы, єднородный т ѧꙁыкъ Блъгарꙿскый  помоѕ дръжавномѹ царѹ нашемꙋ, Іѡаннѹ Шшманѹ ЙР 26.4 еднородьное слово Вж. Филот 86.15 Конст 424r.27 Яков 334.13.