Речник на Патриарх Евтимий
мѧтежь  
мѧтежь -а м (10) Вълнение, смут, размирица, метеж.  тꙋ въшедш  келїйцѫ малѫ сътворш, прѣбывааше проее, мѧтежь въсѣьскы ѡт себе ѡттрѧсш, пощенїемь  бдѣнїемь  на ꙁемл лѣганїемь тѣло ѹдрѫаваѧ Филот 85.26 Сїа  сцеваа ꙁлоъствы въсѣа вь б͠жї цр͠кв раꙁдранїа  сънмце,  въса цр͠кѡвнаа въ велцѣ метеж бѣше Конст 429v.13  да не поюдт се свещенꙿство твое, како не псахь тебѣ ꙁдавна, понже неѹстроенїе настоещаго врѣмене  метежь лютѣ погрѹжаеть нас ꙁде, ꙗкоже  васъ тѹ Антим 240.7 Същото значение и в ЙР 19.3 19.9 Филот 87.17 Конст 429v.18 429v.38 436r.13 ЙП 189.15.