Речник на Патриарх Евтимий
дрѹгъII  
дрѹгъ местоим прил (115) 1. Друг, различен. ꙗко да не кто ѿ нхь на дрѹгаго въꙁнесет се срⷣцемь Конст 429v.20 славный нашь рее владыка, є же нѣсть дрѹгаа боговднѣйша  прьводѣйстьвнаго богонаелнаго осїанїа неходатайстьвно вънмателна I Никод 208.6 Аще л же слѹжть съ нмь дрѹгы дїакѡн, въꙁглашает тъ, свѧщеннк же млът ЛЙЗ 293.31 Същото значение и в Петк 78r.12 ЙР 12.26 18.1 ИМ 173v.12 Конст 430r.20 432v.5 433r.24 434r.11 435r.19 Нед 604v.39 I Никод 208.16 213.7 Антим 245.15 245.18 (2) 248.12 ЛЙЗ 285.9 287.13 287.22 300.9 302.22 ЛОглаш 379.18. 2. Втори. ꙗкоⷤ дрꙋгы ісаакь въ въсеⷨ своемꙋ покарае се ѡ͠цѹ  до конца свою ѿсѣцае вѡлю ИМ 163r.6 же ꙗкоже дрѹгы веселель прьводрѣводѣлнка хѹдѡжьствоⷨ, въселнꙿскѹю сѣнь съборнѹю г͠лю ц͠ркѡвь, бжⷭтвным ѹтврьдвы хѹдѡжьствы Конст 438v.16  дрꙋгаа Дьвора ꙗвла се ес Теоф 259.12 Същото значение и в ЙР 10.13 Конст 438v.21 ЙП 185.24 Теоф 259.24 . 260.11 264.11 265.13. дрѹгъ дрѹга Един другиго, взаимно, помежду си. дрѹгъ дрѹга варѣѫще благословенїе пръвѣе ѡт него въсхытт ЙП 185.23 (2) сам себе  дрꙋгь дрꙋга  вес(ь) жвѡт нашъ Хрстѹ богѹ прѣдадмъ СЙЗ 371.20 (2) съедн дрѹгь дрѹга въ едно ЛОглаш 382.25 (2) Същото съчетание и в ЙР 18.16 (2) ЛЙЗ 290.14 290.15 290.28 (2) 297.32 (2) 298.4 (2) СЙЗ 358.28 (2) 359.14 (2) 360.2 (2) 366.14 (2) 366.20 (2) 373.8 (2) СВВ 392.18 (2) 393.5 (2) 399.31 (2) 401.18 (2) ЛОглаш 378.5 (2) 378.11 (2) 387.5 (2) 388.26 (2) Яков 309.22 (2) 318.29 (2) 332.14 (2). дрѹгъ на дрѹга Един срещу друг. Бранемь ѹбо обѡмь, дрѹгъ на дрѹга себе опльвшмь, не въꙁмогѡшѧ протвт сѧ Рмлѣне  абїе бѣгѹ сѧ ѧшѧ Мих 174.15 (2) дрѹгъ дрѹгѹ Един на друг, взаимно, един другиму. ѡв же хлѣвнѫ растръгнѫт нанаахѫ  дрꙋгъ дрꙋгꙋ въсклцаахѫ Филот 86.11 Едненїе вѣры  прѧстїе свѧтаго дѹха спросвше сам себѣ  дрѹгъ дрѹгѹ ЛЙЗ 301.21, 301.22 ꙗко да, ѡтложвше всѧкое лꙋкавство  лцемѣрїе, соеднм сѧ дрꙋг дрꙋгꙋ союꙁѡм любве  мра Яков 318.15 (2) Същото съчетание и във Филот 91.4 91.5 ЛЙЗ 305.3 (2) Яков 318.20 (2). дрѹгъ къ дрѹгѹ Един на друг, помежду си.  вꙁывающе дрꙋг ко дрꙋгꙋ непрестанныма ꙋстанама  немолным славословенм Яков 321.29 аще себе съетаевѣ дрѹгь къ дрѹгѹ Филот 82.26 (2) любве  едыномыслїа съѧꙁѡмь къ дрꙋгь дрꙋгꙋ же  къ намь МЕп 342.28 дрѹгъ въ дрѹꙁѣ Един в друг, помежду си. , рѫцѣ сво свѧꙁавь дрѹгѫ въ дрѹѕѣ, главѫ же прѣклонвь прѣд свѧтоѫ трапеꙁоѫ, глаголет ЛЙЗ 297.4 овъ ... дрѹгъ ... нъ, овъ ... дрѹгъ Един... друг (втори)... друг (трети). ового же въ кѡноб врѧща, дрѹгаго же стръмоглавь обѣшена, ного же съ кожеѫ одраема, ЙП 194.22 Аще єдна есть сть дѣвьствѹе, како глаголють нѣцї, ꙗко ова ѹбѡ вѣнавает се на овь ѹбо ѡт нх ома ослъпе, дрѹгый же деснцѫ ѹдръжанѫ покаꙁовааше, н же лце къ хръбтꙋ обращенно мѣаше ЙП 196.16 главѣ, дрѹгаа же есть, бывшїа под бракѡм, на рамѣ, бывш вѣналной молтвѣ? Антим 249.10 нъ ... дрѹгъ, овъ ... овъ ... дрѹгъ Един ... друг; един ... втори ... трети. ны же съ скаꙁанм бжⷭтвнаа ьтенїа, кѹпно  недоѹмѣннаа ѿкрываахѹ раꙁѹмѣнїа • дрѹѕї, бжⷭтвные слѹжбы ѻ мрꙿскѡⷨ ꙋстраахѹ Конст 437r.7 ѻв въ ꙁатоенїе. дрѹѕї же въ тъмнце раꙁлны, ꙁа єже ѿврѣщ се х͠а  жрѣт дѡлоⷨ Нед 605r.23 ѡвѣмь ѹбѡ двѣ лѣтѣ, овѣмꙿ же лѣто єдно, дрѹгымꙿ же  малѣйшее Антим 251.10 Същото съчетание и в ЙП 182.14 Кипр 232.13.