Речник на Патриарх Евтимий
дрѹгъI
дрѹгъ
-а
м
(10)
Приятел, другар.
Дн͠ев же абїе наставшѹ, съ многою радостїю цр͠ь вдѣнное сладцѣдрѹгѡмь съповѣда
Конст
426r.37
ꙗко да въ молбѫ подвгнеть въсѧ своѧ съсѣды дрѹгы ѡкръстныѧ, ꙗко єднограднкы, ꙗко съѡбещнкы, ꙗко равножтелѧ, ꙗко дрѹгы
ЙП
201.27, 201.28
Тебѣ, дрѹгꙋ моемꙋ, аг͠гелꙋ божїю, глаголѧ власт ѹстѹд сѧ
II Никод
224.13
Същото значение и в
ЙР
10.33
14.1
ИМ
167v.25
Конст
438v.10
Нед
604r.12
МИнд.1-2
347.14.