Речник на Патриарх Евтимий
бꙑват  
бꙑват -бꙑваѭ -бꙑваеш несв (42) I. Със самостоятелно лексикално значение. 1. Бивам, съм, съществувам. Псано єст(ь), царю: съпасенїе бываеть въ мнѡѕѣ съвѣтѣ ЙП 190.19 Ꙗкоже не сѹщѹ свѣтѹ, бываеть тъма, сце  с I Никод 210.3 По ловѣкѡмь клюмомѹ како двоебранї  троебранї  мнѡгобранї, ꙁрмь бо, ꙗко троебраїе  мнѡгобраїе бываеть Антим 249.1 Същото значение и в I Никод 217.26. 2. Бивам, ставам някакъв. свѣтлѣш мⷱца ѿ стѹда ѻного бывааше,  въсе же тогда ꙁрещее, ревнтел свое твораше добродѣтѣл Нед 606r.27 бо  ꙁлато на мнѡго врѣме прѣбывше въ ѡгн, стѣшее бываеⷮ Нед 606r.36 же сїа ѹсръдно проходеще добро теенїе текѹть, царьскым шъствѹють пѹтемь, страст ѹтолꙗють, дѹшѹкъ высотѣ въперають. въсѣмь бывають двн, въсѣмь прстѹпн, въсѣмь въ оїю красн Кипр 226.18. Същото значение и в Нед 606r.32. // Става, бива, извършва се, постъпва се, прави се. Врѣмен же мнѡгꙋ прѣшедшꙋ  юдесемь многѡмь бываѫщмь, Гръьское до конца ꙁнеможе царство Филот 95.19 Ѡт(ь)ць ѹбопрѣдрееных глаголы  сѹдове на пръвый положше себракь, – неꙁаꙁорно проее ст(ь) цр(ъ)ковное прѣданїе – на нмꙿже  вѣнанїю быват  прѣстыхь тайнь прещенїю Антим 244.11  по стхрахъ бываеть въхѡд, съ кадлнцеѫ тъкмо  съ свѣтлнкѡмъ СВВ 394.12 Същото значение и в Антим 245.1 245.4. // Обикн. 3 л. ед. и мн. Сбъдва се, осъществява се, случва се.  на же мнѡгаа х͠с ѹбѡ нако прѣдат҇ⷭь, аплⷭ же  же тⷯѣ прѣемнц нако ѹнше та быват ИМ 169v.14 Стежанїа же ѻблна  достоанїа ꙗкоѡбщї посѣттель ѿ б͠а послань тѣмь дарова, мꙿже съ словѡⷨ дѣло послѣдовааше,  въса по нѹ бываахѹ црⷭкы же  повелтельнѣ Конст 427r.4 Нъ въ н(ы)нꙗшнмь вѣцѣ сцеваа  быше  бывают I Никод 215.33 Същото значение и в Нед 606r.26. бꙑваѭштаꙗ Като същ. ср. мн. Това, което става; това, което се случва. Доблы же Іѡаннъ, ꙗко сїа бываѫща ѹвѣдѣ, въставь, отде ѡттѫдѹ ЙР 15.28 бꙑваемое, бꙑваемаꙗ Като същ. ср. ед. мн. Това, което става; това, което се случва. Сїа ѹбо бываема на къждо, ꙗкоже б рещ, д(ь)нь Флоѳеа слышѫщ, пеалїа лютоѫ себе ѹꙗꙁвѣаше Филот 87.17 нъ аще въсхотеть вдѣт, абїе ѻслѣпѣвають лцемь, южеѿ ѻнѹдѹ лѹе тръпѣт не могѹще.  се, не ѿ древл сълѹьшїх се тъкмо, нъ  ѿ же  єще до н͠нꙗ бываемыⷯ Нед 610v.12 Въ сънъ ѹбо тъ съведень бывь глѫбокь ѡт пѫтнаго трꙋда, рабь єго, же съ нмь. дымь нѣкако юдень сходѧщь вдѣвь, тамо ѹстръм сѧ бываемое ѹсмотрт Мих 175.29 бꙑваемое Като прил. Което става, ставащото. Елма ѹбѡ съндоше се въс, дѣло б͠жїе бываемое непщевааше Конст 430r.18 II. Спомагателен глагол. 1. Копула в съставно именно сказуемо – съм, бивам. Тѣмже, же бѣсѡвскыѧ посрамлѣеть слѹгы, бѣсы посрамльєст(ь),  же бѣсы посрамть,  тѣхь посрамль єст(ь) слѹгы,  стѹд обѡх ѡбщїй бывает ЙП 184.18 бо надежда даже до оного двжет се, дондеже не прїдеть надѣемыхь наслажденїе,  вѣра же такожде ѹтвръжденїе надѣемаго беꙁвѣстїа бывает I Никод 219.20 Дрехль о грѣсѣхь бывай вынѹ, надеждею же весель о бѹдѹщїх благыхь Кипр 236.19. Същото значение и в Нед 607r.41 I Никод 219.31 Кипр 237.5 237.9. 2. В съчетание с наречие или адвербиализирано съществително име (безлично) – е, бива, става. ѡвѣмꙿ жевъ цр(ъ)кв не быт глаголющмь тъкмо, въ клїахꙿ же  ѡсобь невъꙁбранно быват Кипр 227.4. 3. За образуване на сложни страдателни форми (пасив). мат бѡ стонкъ сцѣленї неꙁавдмъ  елкѡ ръплемъ бываеⷮ, тѡлкѡ кыпⷮ Петк 75r.3  бѣсѡвскаа ьтлща внѫ, скварам  дымомь сплънена бѣхѫ.  многы тьмы мѹенкь тогда пожнаем бываахѹ Филот 87.16 Не ождають ѡтлаганїа оны, нже лѣностїю млемы бывають Кипр 238.6. Същото значение и в ЙР 9.23 10.6 12.16 Конст 424r.6 428r.12 Мих 173.20 ЙП 199.23 I Никод 213.34 215.13.